Маестро Борисов, какво означава да дирижираш „Дон Карлос“?

За мен „Дон Карлос” е заглавие, с което емоционално съм свързан много отдавна. Това е любимата ми опера още от времето, преди да започна да уча дирижиране и преди изобщо да се появи у мен желанието да стана диригент. Когато през 2013 година дебютирах с „Дон Карлос” във Варна, бях крайно въодушевен. През същата година дирижирах „Дон Карлос” и със Софийската опера на фестивала Филипи в Гърция.

Сега с какво настроение пристъпвате отново към „Дон Карлос?

Сега отново посягам към това заглавие и чисто интерпретационно си задавам нови въпроси. Още с отварянето на партитурата разбрах, че вече виждам нещата по друг начин, 2–годишната пауза явно оказва своето влияние. Това е поредното доказателство, че колкото и често да си представял една творба, нейното богатство е неизчерпаемо и всеки път намираш в нея все нови и нови посоки, нюанси, детайли. Живото изкуство прави нашата професия безкрайно интересна и вълнуваща. Щастлив съм, че отново се срещам с „Дон Карлос”, още повече, че сега за пръв път имам възможността да работя с оперни величия като Карло Коломбара и Калуди Калудов. Мисля, че успехът на спектакъла е предопределен.  

Виолета Тончева