Интeрвю на Виолета Тончева с Венцеслав Анастасов преди оперната гала „Орлин Анастасов и приятели“ – голямото събитие на XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна – 22 декември 2015, зала 1, ФКЦ.

Публиката е щастлива, когато двамата братя Анастасови са на сцената. Какво е Вашето чувство?

Изкуството има смисъл, само когато се стремиш към усъвършенстване. И двамата с брат ми изпитваме този стремеж и оттам идва желанието да бъдем заедно на сцената. Тогава енергията е по–различна.

Какво цените у Орлин Анастасов?

Ценя характера му, който още като млад го изведе на световните сцени. За да постигнеш подобно нещо, се изисква много сериозен характер. Орлин има едно звучене с много фини и меки окраски, което никой друг певец в света не притежава.Той вече е направил всички големи басови роли, при това със свой собствен почерк.

Той каза, че му остава само Иван Сусанин. Впрочем Вие също вече сте изпели големите баритонови партии...

И на мен ми остава още една голяма роля – тази на Симон Боканегра.

Италиански или руски репертоар предпочитате?

Аз съм характерен Вердиев баритон, така че Верди е моят свят, моята  естествена територия за изява. Но с удоволствие се пренасям и в други епохи. Голямо удоволствие ми достави например участието в „Испански час” на Равел, една съвсем различна, съвременна опера.

В какви посоки Ви отведе операта през последните месеци?

Пях в София „Дон Карлос” с Надя Кръстева, „Атила” пак в София, „Тоска” в Палма де Майорка с Варненската опера и през лятото - „Турандот” с Андреа Бочели в родното му място Лаятико. Той притежава там собствен театър с 12 000 места. Използвахме микрофони, каквато е обичайната практика в театри на открито.

Какъв човек е Венци Анастасов извън сцената? С какво обича да се занимава, освен да кара летни кънки в Морската градина на Варна?

Обичам и планината, и морето. Харесва ми риболовът с харпун. Нямам търпение да чакам рибата с въдица, като брат ми. Предпочитам по–бързия и директен метод.

А умеете ли да приготвяте рибни ястия?

О, да, майстор съм.

Кой от двамата е по–добър?

Въобще няма база за сравнение.

Ще издадете ли рибния си специалитет?

От Испания си донесох една тава, която се нарича „паеля” и в нея се приготвя – логично – паеля. Аз предпочитам паелята с морски дарове – миди, калмари, скариди, бяла риба без кости.

За Коледа и Нова година пожелавате?

Здраве, сполука, високи хоризонти!