Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

"MUSICA ANTICA" от РИМСКИ ТЕРМИ на СЦЕНА ФИЛИАЛ

 

 

23 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

 

ПРЕДКЛАСИКА С МОНТЕВЕРДИ, ПЪРСЕЛ И ХЕНДЕЛ

 

„ПЛАЧЪТ НА АРИАДНА“ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

 

Петко БоневПланираният за 23 юли, 21.00, концерт "Musica Antica" в Римски терми, се измества, поради вероятността от валежи, на Сцена Филиал, Театрално-музикален продуцентски център Варна, с начален час 21.15. Билетите важат без заверка.

Тази промяна няма да ни попречи, в този бутиков концерт с творби от бароковите майстори Монтеверди, Пърсел и Хендел, да се насладим на майсторството на вокален ансамбъл "Bella voce" с изящните гласове на Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева. С тях на сцената ще бъдат певците Мирослав Антовски, Любомир Чернев и Оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Цветан Крумов и режисурата на Петко Бонев.

 

Воден от пристрастието си към предкласиката, ПЕТКО БОНЕВ е замислил специална драматургия за концерта „Musica Antica”.

„В началото ще чуем „Плачът на Ариадна“ от операта „Ариадна“ на Клаудио Монтеверди. От изгубената музика на тази опера, една от първите оперни творби в музикалната съкровищница въобще, е запазен само речитативът „Плачът на Ариадна“, който на този концерт ще прозвучи за пръв път във Варна. Сюжетът следва древногръцкия мит за съпругата на Тезей Ариадна, която се влюбва в неговия син, докато Тезей е на война, но тъй като момъкът не отвръща на любовта й, тясе озлобява и го набеждава пред баща му, Тезей отмъщава на сина си, а Ариадна се самоубива“, припомня режисьорът.

 

И продължава: „В концерта и четирите певициНеда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева и Росица Павлова – Инджева се превъплъщават в Ариадна и заедно с Мирослав Антовски и Любомир Чернев, които им партнират на сцената, правят разкошен ансамбъл. Много красиви гласове, “Bella Voce” наистина отговарят на името си!

Следващият ни композитор е Хенри Пърсел, наричан още „Британският Орфей“, един композитор, от когото всички са се учили. От най-известната му опера „Дидона и Еней“ съм избрал няколковълнуващи откъса сдуетите на вещиците и смъртта на Дидона.

И от Пърсел, при който в борбата между доброто и злото, доминира злото, преминаваме към Георг Фридрих Хендел, в чиято опера "Амадиджи от Гаула" побеждава доброто.

Завършваме концерта с музикалните шеги на Монтеверди „Скерци музикали“, които се намират в осма книга от неговите популярни мадригали. И за да изглежда всичко още по-автентично, един от нашите артисти се преобразява в самия Монтеверди. С други думи, варненската публика има уникалния шанс да присъства на концерт, редом с великия маестро!“, завършва усмихнат музикалната си покана Петко Бонев и отива на репетиция.

 

 „MUSICAANTICA

 

Монтеверди

 

 

I. K. – „Плачът на Ариадна“
C. Monteverdi – Il lamento di Arinna
“Lasciate mi morire” – (Оставете ме да умра)
Изп. Росица Павлова-Инджева
O, Teseo, Teseo mio (О, Тезей)
Изп. Мария Яковчева
Dove, Dov’e la fede (Къде, къде е вярата)
Изп. Елена Механджийска
Ah, che non pur rispondi (Ах, не отговаря вече)
Изп. Неда Атанасова
2. Lasciate mi morire – Изп. Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева, Мирослав Антовски, Любомир Чернев

 

II. Х. Пърсел – Дидона и Еней
1.Прелюд и дует на вещиците – Изп.Н. Атанасова, Е. Механджийска 
2.Ария на Белинда – Изп. Е. Механджийска
3. Речитатив, дует на вещиците и ария 
на Магьосницата - Изп. Н. Атанасова, Е. Механджийска, Р. Павлова-Инджева
4.Речитатив на Дидона и Белинда – Изп. М. Яковчева, Н.Атанасова
5. Ария на Дидона – Изп. Мария Яковчева
6.Финал - Неда Атанасова, Елена Механджийска, Росица Павлова – Инджева,Мирослав Антовски, Любомир Чернев

 

ПЪРСЕЛIII.Г.Ф. Хендел -" Амадиджи от Гаула"
1.Речитатив на Амадиджи и Ориана и ария на Амадиджи - Изп. Р. Павлова - Инджева
2. Речитатив и дует на Ориана и Амадиджи – Изп. Н. Атанасова, Р. Павлова - Инджева
3 .Финален aнсамбъл – Изп. Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева, Мирослав Антовски, Любомир Чернев

 

IV. Г.Ф. Хендел 
1. “Аполон’’ и Дафне - Ария на Дафне
Come in ciel si benigna stella – Изп. Е. Механджийска
2.”Риналдо” - Lascia ch'io pianga – Изп. Н. Атанасова
3. ‘’Ксеркс’’ - Ombra mai fu – Изп. Любомир Чернев

 

V. К. Монтеверди, Шест музикални скерци
1 „Amarilli, onde M’assale (Амарили, обземат ме страстни вълни“
2. “Amorosa pupiletta”(Нежна зеница)
3. „Vaghi rai de cigli ardenti” (Привличат ме лъчите на твоя поглед
4. „La Pastorella mia” (Овчарке, моя)
5.“Lidia spina del mio core (Лидия, трън в сърцето ми)
6. „Non cosi tosto io miro” (Не, тъй скоро ще постъпя)

 

 ХЕНДЕЛ

 

 

КОНЦЕРТИТЕ ДО КРАЯ НА ЮЛИ В ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ

 

24 юли – 29 юли, 21.00, Театър Римски терми 2018

 

„Моята страстна латино любов“На 23 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще ни завладее вълшебството на бароковата музика на Монтеверди, Пърсел и Хендел. В този изящен концерт, под наслов „MusicaAntica“, сдиригент Цветан Крумов и режисьор Петко Бонев - режисьора на мюзикълите „Граф Монте Кристо“ и „Зоро“, ще аплодираме четирите прекрасни дами от вокален ансамбъл "Bella voce" и Оркестъра на Държавна опера Варна.

На 24 юли, 21.00, отново в Театър Римски терми следва „Моята страстна латино любов“ – концерт с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на актьора Пламен Георгиев. Танцори от „Sunny Dance Studio”ще представят хореография на Станислава Томова, автор на хореографията на „Зоро“.

 

 

Руслан ПавловНа 29 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще проследимивтори епизод на проекта „Магията на киното“ с популярни филмови мелодии, мултимедийна презентация и участието на оперните певици Марилла Гьонги, Филипа Руженова, Галина Великова, Миглена Страдалска и Елеонора Христова.Особена заслуга за този концерт има Руслан Павлов – аранжимент, обработка на песните и клавир.

 

ВидеоВидео "Bella voce"

 

 

 

 

 

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

 

Кузман Попов

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

 

КУЗМАН ПОПОВ– режисьор и сценограф на “Джоконда“ от Амилкаре Понкиели, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на първата постановка в 71-годишната история на Варненската опера, за Венецианския карнавал, за маските и хората, за изкушенията на злото и любовта, за вечното море...

Премиера на ММФ „Варненско лято“, 7.08.2018, 21.00, Опера в Летния театър.

 

„Джоконда“ за пръв път в 71-годишната история на Варненската опера. Не бих могла да си представя друг режисьор и друг сценограф за това голямо събития, освен Кузман Попов...

„Джоконда“ е великолепно произведение, което аз за първи път поставям, въпреки че почти целият класически оперен репертоар е минал през мен. Възхитен съм от музиката на Понкиели. Осъзнавам, че той действително е бил голям майстор, от който са се учили всички композитори от следващите поколения, дори Верди е заимствал от него.

Кои са предизвикателствата?

„Джоконда“ е голямо предизвикателство. Певческите роли са изключително трудни и ние разполагаме с качествен солистичен състав, който може да изпълни това заглавие. Джоконда ще пресъздаде изтъкнатото българско сопрано Габриела Георгиева и това ще бъде нейният български дебют, тъй като досега тя е пяла Джоконда само в чужбина. Принц Грималди ще бъде Валерий Георгиев, в шпионина Барнаба се превъплъщават баритоните Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров, Сляпата е Бойка Василева, в инквизитора Алвизо ще видим басите Евгений Станимиров и Деян Вачков, a мецосопраните Даниела Дякова и Михаела Берова ще пеят Лаура."

Визитната картичка на тази опера е известният „Танц на часовете“, но аз съм си поставил една по-трудна задача. В режисьорската ми концепция е залегнала идеята за театрална трупа от улични певци, танцьори, разказвачи. Самата Джоконда е улична певица, Барнаба пък е разказвач. Вмъкнал съм един особен типаж - маски в стила на Комедия дел арте. Маските, вплетени в спектакъла, участват по време на цялото действие. Както се случва в живота, така и тук се срещат добри и лоши маски, бели като Джоконда и черни като Барнаба.

Амилкаре Понкиели (1834 - 1866)С какво още ще заинтригува съвременника „Джоконда“?

Един от акцентите на постановката елъвската паст, в която се слагат донесения до инквизицията, а ние много добре знаем как едно донесение може да очерни човек и да промени коренно живота му. Намирам този сюжет съвсем подходящ и за нашата съвременност, така че го извеждам като една от важните интерпретационни линии в постановката.

Сценографията несъмнено визира епохата, в която е създадена операта.

Преди много години имах шанса да направя специализация в Италия, като прекарахедин месец в Милано, един в Рим и един във Венеция. Престоят ми във Венеция съвпадна с регатата и Венецианския фестивал, така че съм преживял Венецианския карнавал в истинската му традиция. Атмосферата в нашата постановка трябва да бъде такава, каквато е била в действителност през XVII век, такава, каквато е и днес. В декора присъства морето, разпознават се лагуната и венецианският мост. На лъвската паст се четеизвестният исторически надпис, който обещава на всеки, който направи донесение до инквизицията, че щесе ползва с покровителство, имунитет, конфиденциалност и облаги, съгласно законите.

Определено личи пиетететът ти към контраста черно-златно...

Сценографията на „Джоконда“ е издържана в цветовете черно и злато и мисля, че намерих онова съотношение между тях, което съответства на патрицианска Венеция. Маските, за които споменах, са също със златна или с черна украса. Хорът и солистите също носят маски, така че карнавалът присъства по време на целия спектакъл.

И морето е непрекъснато там, на хоризонта на „Джоконда“...

Открай докрай, през цялото действие. Искам морето в „Джоконда“ да бъде истинско, трагично, черно-бяло и бавно да се движи през цялото време. В последната картина се появява базиликата „Санта Мария де ла Салуте“, в която са се провеждали тържествени церемонии. Светлината, която струи отвътре, е контрапункт на драматичните събития и чудесен контраст на черното море.

Светлините ще угаснат. Маските са свалени. Една трагична история е разказана. Остава морето – вечно като живота, изпълнен с контрасти.

Видео

 

 

 

Прочетете още: ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

„ДЖОКОНДА“ - OPERA GRANDE С КРАСИВА МУЗИКА И ДРАМАТИЧЕН СЮЖЕТ


 

"ДЖОКОНДА"

Опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели

Премиера на ММФ "Варненско лято" 2018
7 август 2018, 21.00, Опера в Летния театър

 11 август, 21.00, Сцена на вековете, Царевец, Велико Търново Опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели
Диригент Григор Паликаров
Постановка и сценография Кузман Попов
Костюми Ася Стоименова
Хореография Румяна Малчева
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:
ДЖОКОНДА, улична певица – Габриела Георгиева
СЛЯПАТА, нейна майка – Бойка Василева
АЛВИЗО, инквизитор – Евгений Станимиров (7.08), Деян Вачков (11.08)
ЛАУРА, негова жена – Даниела Дякова (7.08), Михаела Берова (11.08)
БАРНАБА, шпионин – Венцеслав Анастасов (7.08), Пламен Димитров (11.08)
ЕНЦО ГРИМАЛДИ, принц – Валерий Георгиев
ЗУАНО - Людмил Петров
ПЕВЕЦ - Петър Петров
ИЗЕПО - Пламен Долапчиев
МОРЯК - Илко Захариев
Солисти балет: Павел Кирчев, Галина Велчева, Илияна Божкова, Мартин Чикалов

В основата на либретото на Ариго Бойто стои драмата „Анжело – тиранинът от Падуа“ от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през XVII век. Музикалнатадраматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти. След премиерата си в Миланската скала операта “Джоконда” неизменно е част от репертоара на водещите световни театри.

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.
БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
След 1 юни на касата на Летен театър: всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-18.30 тел. 052 612 803. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020. www.tmpcvarna.com

http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ www.epay.bg

 

 

"МУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ" ОТ РИМСКИ ТЕРМИ НА СЦЕНА ФИЛИАЛ

ДНЕС ДНЕС ДНЕС

19 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

 

Поради неблагоприятната метеорологична обстановка днешният концерт "Музиката на Италия" се измества от Римски терми на Сцена Филиал на Театрално-музикален продуцентски център Варна с начален час 21.15.

Билетите важат без заверка.

 

 

 

MУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ

 

 

19 юли, 21.00, Театър Римски терми 2018

 

Мултимедиен концерт със специалното участие на Стефан Рядков

Сценарий и режисура Сребрина Соколова. Участват още: Благовеста Статева – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Илко Захариев – баритон и Жанета Бенун - клавир

                                   

Италия е страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко  е музика – от храната, през звукът на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е едно пътуване, един разказ за Италия, чрез нейната музика

 

Програмата на концерта:


1.    L’italiano– изп. Стефан Рядков
2.    Nella fantasia– изп. Благовеста Статева – 2:15
3.    Catari – Core’ngrato–изп. Илко Захариев – 2:20
4.    La Danza–изп.Вяра Железова – 2:24
5.    Ария на Мюзетта из „ Джани Скики“ Пучини- изп. Благовеста Статева – 2:15
6.    Mamma – изп. Вяра Железова – 2:40
7.    O miobabbinocaro–изп. Благовеста Статева – 2:00
8.    Con tepartiro– изп. Стефан Рядков
9.    Parlami d’amore Mariu– изп. Илко Захариев – 2:30
10.    Canta per me– изп. Вяра Железова – 2:12
11.    Il Bacio– изп.  Благовеста Статева - 4:09
12.    Non tiscordar di me – изп. Илко Захариев – 2:50
13.    Тиритомба– ( ансамбъл) – 2:40
14.    La spagnola– изп. Вяра Железова – 2:40
15.     Santa Luchia– изп. Илко Захариев – 1:30
16.    Surriento – изп. Стефан Рядков
17.     Фуникули Фуникула  -  2:50

 

 

КАСТИНГ ЗА БАЛЕРИНИ ВЪВ ВАРНА

 

13 август 2018, 11.00

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, с главенбалетмайсторСергей Бобров,з.а. на Русия, организира Кастинг за балерини на 13.08.2018 г. от 11.00 ч.

Кастингът е във връзка с гастрол във Великобритания в периода от декември 2018 г.до март 2019 г., по време на който, съвместно с балетни артисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия, ще бъдат представени произведенията „ Лебедово езеро”, „ Пепеляшка”, „Зле опазеното момиче”,  „Лешникотрошачката”, „Снежанка” и„Жизел”.

Кандидатите да изпратят автобиография, европейски формат и снимков материал на Е-mail:hr.drama.opera@gmal.com или на адрес: Варна, пл. „Независимост“ 1, ет. 2, офис 216. Краен срок 9 август 2018г.

 За контакт: тел +359 52665017, 0882 520 352, 0885412525, отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна.

 

 

 

 

ПРЕМИЕРАТА НА ОПЕРАТА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

 

Публикувано от: ТАТЯНА КАПРИЧЕВА/ Дата: понеделник, юли 16, 2018

Премиерата на операта „Летящият холандец“ се състоя на 12.07.2018 г. от 21.00 ч. на сцената на Летния театър в морската столица. Това бе  едно значимо и важно културно събитие в музикалния живот на град Варна, като част от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2018 и модула Опера в Летния театър. Премиерата на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер бе смел акт в репертоара на Държавна опера Варна, изпълнен с вещина, ентусиазъм и полет към професионално израстване.

Сериозната партитура бе осъществена от екип в състав: маестро Ерих Биндер, диригент на Виенската Щатсопера, режисьор Ивана Драгутинович Маричич, която следва режисьорската концепция на Деян Миладинович, костюми Катарина Гърчич Николич, диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли варненската публика имаше възможността да гледа солистите на Държавна опера Варна:  Гео Чобанов в образа на  Холандеца, Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщеря на Даланд, Людмил Петров като Даланд, Мирослав Христов в образа на ловеца Ерик, Бойка Василева в ролята на Мари и Арсений Арсов в образа на Кормчия на кораба на Даланд.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ бе представена на оригиналния за творбата немски език.За уважаемата публика на това сложно музикално-сценично изкуство в двата края вървяха двуезични субтитри на български и английски език. След съвсем лек толеранс от пет минути започна знаменателното събитие – премиерата за Варна на уникалната Вагнерова опера „Летящият холандец“.

В ръцете на Маестро Ерих Биндер, симфоничният оркестър на Държавна опера Варна възхити присъстващите с великолепното си свирене. Увертюрата  на операта звучеше прекрасно, релефно и приказно под открито небе и бе сърдечно адмирирана от фестивалната публика. Хорът на моряците с прекрасен мизансцен въведе слушателите в първо действие.Авторитетната ария на Даланд прозвуча драматично и ангажиращо на фона на проектираното бурно море на своеобразния екран  –  бялото платно на фрегатата, част от декора, който се третираше мултифункционално. Много колоритно беше представен и образа на Кормчията, който пееше и танцуваше характерно и въздействащо, мечтаейки за скорошен пристан.

Изключително остър и мрачен контраст внесе с появата си Холандеца, чиято сложна партия първоначално речитативна се разгърна в развълнувано-героична много дълга и изтощителна ария със сложни интервали и голяма кулминация. Последваха дуетите между него и Даланд, както и изразителния речитатив между Холандеца и капитана.

Втората ария на прокълнатия Холандец, разчувства и развълнувано сугестира публиката.В по-светли краски бе решен, мелодично и с валсова пулсация вокалният ансамбъл между Даланд и Холандеца, които се договориха за предстоящата сватба със Сента.

Независимо от различните интонационни профили на вокалните им партии, певците имаха отлична комуникация и баланс, а оркестърът красиво ги подкрепяше, доизяснявайки чувствата им. Радост и неподправена емоция бликна и от веселата мелодика в партията на хора на моряците, които доизградиха заедно със солистите финалната сцена на първото действие.

Второ действие започна след антракта с още по жизнеутвърждаваща музика с хора на предачките. Бодро, закачливо и простонародно звучаха женските гласове с изключително прецизно пеене и изпълниха вокално-цветно пространството. В контраст на тези звуци бяха разтревожените реплики на Мари и красивата, но драматично- фантастична балада на Сента. Фразите на солистката с хора звучаха извисено и хорално, а в края на арията Сента възхити публиката с брилянтно вибрато, филирани тонове и изразителни тихи динамики.

Бравурен женски хор, с много текст и различни линии в гласовете в бързо темпо контрастира с появата на обезпокоения ловец Ерик. Неговата ария бе поетична, с лиричен порив и полет на любовта и звучеше завладяващо като част от мюзикъл. Красива бленда перфектни портаменти и пълно вживяване в образа бяха само част от достойнствата на изявата на певеца. Напрегнатият диалог между него и Сента прерастна в проникновена и искрена ария на младата девойка. Срещата между Сента и Холандеца  и техните дълбоки чувства бяха изобразени със средствата на симфоничния оркестър.

Свежо прозвуча арията на Даланд по сватосването, а последвалият дует между главните герои – Сента и Холандеца се отличи с разгърнати силуети на вокалните партии. Заключителният за действието дует с маршова стъпка и възторжени интонации изрази радостта на Холандеца и жертвоготовността на младата девойка.

Трето действие започна с пиршество и жизнерадостния хор на норвежките моряци. Към тях се присъединиха и момичетата, а развеселеният и подпийнал Кормчия отново атрактивно потанцува, потропвайки весело с ботуши. Светкавиците и драматичният дует между Сента и Ерик, чието сърце бе разбито от този годеж, внесе известно напрежение, което бързо премина в красива лирична ария на ловеца, с чудни височини и приказно пеене. Оформилото се трио в любовния триъгълник Сента, Ерик и Холандеца предопредели трагичната развръзка. Особено силно и с мощна експресия, великолепно пя Линка Стоянова в ролята на Сента, преди саможертвата на героинята.

Оркестърът дообрисува симфонично за пореден път състоянието на ситуацията и персонажите и завесата отбеляза край на операта.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ приключи малко преди полунощ с озарените лица на публика и артисти, които взаимно се аплодираха. Бяха поднесени цветя от Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, която уважи и подкрепи с присъствието си цяла вечер невероятните солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и прекрасния екип на премиерата на операта „Летящият холандец“ от Р. Вагнер.

http://tatyanakapricheva.eu/

Татяна Капричева, учителка от НУИ "Добри Христов"

 

 

 

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ” - МИТИЧЕН ГЕРОЙ ИЛИ СЪВРЕМЕНЕН СУПЕРГЕРОЙ

 

 

Тенорът МИРОСЛАВ ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за естетиката на Вагнер, за връзката между митичните герои и съвременните супергерои, за своя Ерик в „Летящият холандец” и за някои разлики между Швейцарияи България

 

"Летящият холандец" - 12 юли, 21.00. Премиера на ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

Какво е усещането ти за Вагнер? Като солист на Цюрихската опера, няма как да не си пял във Вагнерови постановки.

 

Първото ми сблъскване с Вагнер беше преди десетина години, когато в Цюрихската опера направихме цялата тетралогия. Аз участвах в „Рейнско злато”. Постановката на Робърт Уилсън, един много известен режисьор и сценограф, беше много странна и като сценография и като осветление. От нас се изискваше една особена статичност, която много ни затрудняваше. Хем трябва да си неподвижен, хем да предадеш емоцията и жизнеността на тази забележителна музика. Сигурно сме се справили добре, защото постановката имаше огромен успех.

 

Защо е трудно да се пее Вагнер?

 

Вагнер развива своя естетика, с която реформира операта. Той усилва многократно състава на оркестъра и прави звученето му по-плътно. При него оркестърът по предписание е по-голям, с много по-голям щрайх и повече духови инструменти. Докато примерно италианските майстори на операта рядко използват духови инструменти, Вагнер непрекъснато си служи с тях. И тази енергия, която излъчва оркестърът, трябва да бъде балансирана от солистите, те трябва да са равностойни и да пеят като цял оркестър, а това е меко казано, трудничко :)

 

Каква е разликата във възприемането на Вагнер в немскоезичните страни и другаде по света?

 

- Ако българин гледа операта „Хитър Петър”, неговото възприятие за този персонаж ще бъде различно от възприятието на неговите сънародници, но още повече от това на чужденците. Същото се отнася и за немскоезичния свят, за който Вагнер е национално богатство, един от стълбовете на немската култура. Често съм питал зрители коя е първата опера, която са гледали и отговорът винаги беше един и същ - първо „Вълшебната флейта” на Моцарт и след това Вагнер.

 

Любопитно е каква част от опероманите заемат т. нар. вагнерианци?

 

Не мога да цитирам някаква статистика, обаче съм свидетел, как на нашите Вагнерови спектакли в Цюрих редовно идват от различни краища на Германия поне по 5 автобуса, пълни с почитатели на неговото творчество.

 

 

Летящият холандецКолко актуален е днес Вагнер с неговите митични сюжети и титанични сблъсъци между човека и природните стихии, между човека и вселената?

 

Вагнер интерпретира древни немски саги и митове, които ако бъдат извадени от контекста, винаги се съотнасят към съвременността. Поуката във всяка една стара приказка се оказва актуална. Ето „Летящият холандец” се занимава с вечната тема за любовта. „Летящият холандец” е митичен кораб и неговият капитан също е митичен герой, който днес бихме могли да отъждествим със супергерой или суперзвезда, за която слушаме по радиото, която гледаме по телевизията, за която чуваме какви ли не истории. Изведнъж същият този супергерой се появява в живота на една млада девойка, която е имало досега някакви свои трепети с моя персонаж, Ерик, и обърква изцяло съдбата й. Взема я в своя живот, нека така да се изразя. Ето един съвсем съвременен сюжет, а и любовни триъгълници има, откакто свят светува.

 

 

Как се чувстваш във Варна, където от няколко години те посрещаме като наш престижен гост?

 

Сътрудничеството ми с Варненската опера започна преди 4 години с участие в „Мадам Бътерфлай”, след това пях в „Кармен”, сега съм тук за „Летящият холандец”. Винаги с удоволствие идвам във Варна, защото сте изградили в театъра едно много хубаво чувство за съобщност, за семейство и това е много приятно. Срещам тук близки, приятели още от студентските години, с Маестро Борислав Иванов също се познавам отдавна. Щастлив съм да си партнирам сега с Линка Стоянова, един много сърдечен човек. Това, искам да подчертая, не се среща често и не се подразбира от само себе си. В чужбина много често се получава едно негласно съперничество между тенора и сопраното и тази нездрава конкуренция не спомага по никакъв начин за хармонията на сцената, по-скоро я разрушава.

 

Как живее българският тенор Мирослав Христов в Швейцария?

 

С времето щастливо. Но трябва да си призная, че първите години ми беше трудно. Аз съм социален човек, като всички българи, и тази социалност много ми липсваше, липсваха ми българските приятели. Там приятелствата се развиват по-бавно, но вече съм от 23 години в Швейцария, така че съм намерил баланса. Това всъщност е цялата ми кариера. Когато завърших Консерваторията, директорът на Цюрихската опера, който тъкмо тогава е бил в София по свои дела, ме чу, хареса ме и ме взе в Швейцария. Там и останах.

 

Какво предстои оттук нататък?

 

Ще пея „Тоска” в Германия, „Кармен” в Грац, но преди това ще остана още известно време във Варна за да подготвим августовската премиера на „Джоконда” от Понкиели. Това е специална опера за мен, с нея са свързани първите ми големи успехи в Швейцария.

 

С „Джоконда” ще продължи разговора ни в следващите дни, а сега отиваме на премиерата на „Летящият холандец”. На добър час на твоя Ерик и на целия екип на „Летящият холандец”!

 

 Прочетете още:

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„Летящият холандец“ в Летния театър

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

 

РИТУАЛ НА ЛЮБОВТА МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ

 

 

Сопраното ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за магическата среща с Евридика, за любовта, в която можеш да бъдеш завинаги и за древните Римски терми, където  долният и горният свят се докосват

 

“Орфей и „Евридика“ от К. В. Глук

17, 20 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2018

 

 Орфей и Евридика

 

Откога познаваш Евридика?

Даниела Димова - Евридика 

Евридика е много специална роля и много специалноусещане за мен. Тя ме привлече още преди години, когато посетих пещерата „Дяволското гърло“ в Южните Родопи.

Местната легенда разказва, че тъкмо в тази пещера Орфей е слязъл в подземния свят, за да търси своята Евридика. Стигнеш ли най-дълбоката част на пещерата, виждаш една дълга тясна пътека нагоре и оттам просветва слънцето, светлината на нашия свят.

Тогава, макар и все още да не знаех, че Глук е написал операта „Орфей и Евридика“, в мен се породи желанието да се превъплътя в Евридика.

Образът й не напускаше съзнанието ми,изпитах го особено силно и в Перперикон, също едно от орфическите места у нас.Известно е, че България спори с Гърция за мястото, където е живял Орфей и е пленявал природата и хората със своите песни и своята лира.

 

 

 

Орфей и ЕвридикаИ как се чувства артистът, когато мечтата му се превръща в роля?

 

Почувствах се истински щастлива, когато преди 2 години се появи възможността да изпълня Евридика в операта на Глук.

Поканата за съвместна работа дойде от Кипърската оперна асоциация на Цвета Христофору, а по българска линия от Академик Пламен Карталов. В продукцията участват Риолина Топалова като хореограф, Цвета Христофору в ролята на Орфей, аз като Евридика и балетните солисти на Софийската опера Екатерина Петрова и Цецо Иванов.

Следвайки оригиналното сценично решение, те пресъздават чрез езика на балетното тяло духа на Евридика и духа на Орфей.

 

Любов отвъд живота...

 

Това, което се случва на сцената, действително е една магия. Операта, която трае 1 час и 20 минути, изобилства с изключително красиви мелодии. Те ни пренасят в горния свят - рая, откъдето слиза Евридика, за да се види с Орфей, а после и в междинния - подземния свят. Там Орфей среща чудновати митологични същества, които трябва да омагьоса с вълшебната си лира, за да преодолее всички препятствия и да стигне до Евридика.

Вярвам, че няма случайни неща и затова бих искала да свържа този сюжет и с българските народни приказки. Мисля, че препредаването на легендата от уста на уста и наслагването през вековете са довели в нашата фолклористика до появата на приказките за горната и долната земя, за тримата братя и други такива интересни сюжети, препратка към древността.

 

Орфей и ЕвридикаС какви мисли излизаш на сцената като Евридика?

 

Евридика е символ на женственост и чистота. Нейната духовност и чистота могат да ни водят и да преминават през световете. Това е магията на любовта между нея и Орфей.Наред с това най-важно послание, което артистът трябва да предаде на публиката, в музиката на „Орфей и Евридика“ са изведени още тематичнителиниина слънцето,  като дар от боговете и на всепобеждаващата любов. Защото се оказва, че в любовта можеш да бъдеш не само в живота, но и в смъртта.

Това е една голяма мистерия и ние ще се опитаме да я пресъздадем и да я съпреживеем, заеднос  публиката на тази магична сцена. Искаме да предадем един ритуал на светлината, един ритуал на любовта, под звездите, в древните Римски терми, които много знаят и много излъчват. Тук камъните говорят и в тази неповторима среда под открито небе, където няма препятствия между световете, ние ще се опитаме със знака на любовтада обединим долния и горния свят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗА 16-И ПЪТ ТЕАТЪР В РИМСКИТЕ ТЕРМИ

 

12 юли – 13 август 2018, 21.00

 

За 16-и пореден път след първия спектакъл през 1977 година, Театър Римски терми във Варна ще събере почитателите на сценичните изкуства под открито небе. Още през втори век, когато древният Одесос е бил част от Римската империя с право да сече собствени монети, тук е кипял активен обществен живот, за който свидетелстватоткритите артефакти внай-големите римски бани на Балканите, сега знакова археологическа забележителностна Варна. Всъщото това публично пространство от 12 юли до 13 август 2018 година, варненци и гостите на града ще могат да посетят отбрани спектакли от варненската артистична продукция през годината, благодарение на организаторите от Община Варна, Регионалния исторически музей, Театрално-музикалнияпродуцентски център и Държавния куклен театър в града.

На пресконференцията Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна изтъкна, че от общо 23 събития, 6 са на Кукления, 7 на Драматичния и 10 на Варненския оперен театър. Ана Александрова, заместник–директор на Кукления театър представи най-новата постановка „Уестърн“ (12.07, 25.07, 7.08), като подчерта, че и останалите техни спектакли са с разпознаваемия почерк на Теди Москов: „Професия лъжец“ (18.07, 10.08) и „Възгледите на един пън“ (1.08).

Даниела Димова направи преглед на участието на Варненския драматичен театър в Театър Римски терми 2018 с театралната комедия „Комичната илюзия“ на младия режисьор Васил Дуев(14.07) и постановките на режисьора Костадин Бандутов – комедията на Рей Куни „Бащи, лъжи и още нещо“ със Свилен Стоянов в главната роля (12.07, 13.08) и вечния мюзикъл за деца и възрастни от Недялко Йорданов по музика на Хайгашод Агасян „Приключения опасни със герои сладкогласни“ (31.07, 9.08).  Само този мюзикъл е с начален час 19.00, докато всички останали представления започват в 21.00. По-нататък Даниела Димова сподели с журналистите очакванията си за една блестяща премиера на „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран, прочит на режисьора Георги Михалков, в главните роли със Симеон Лютаков и познатата от тв екран Яна Маринова (6, 11.08).

Веселина Михалкова – артистичен директор на Варненския драматичен театър отговори на журналистически въпрос за премиерата на „Магьосническо езеро“ – сценична редакция на Стоян Радев Ге. К. по превода на „Чайка“ от Чехов от краеведа Немил-Недраг (псевдоним на Христо Герчев), издаден от собственик на книжарница във Варна в началото на миналия век. Предпремиерните представления (10, 11, 12.08, 19.00, Сцена Филиал) не влизат в афиша на Театър Римски терми, но несъмнено са важна част от творческата продукция на театъра, с премиера в началото на новия сезон.

 

Поради големия интерес към премиерата в миналогодишното издание на камерната опера „Орфей и Евридика“ от К. В. Глук, в две от десетте музикални вечери в Театър Римски терми (17.07, 20.07) зрителите отново ще могат да проследят красивата любов на двамата митични герои. Спектакълът е резултат от колаборацията между Държавна опера Варна и Младежка оперна асоциация Кипър, под диригентството на Цветан Крумов, с участието наварненката Цвета Кристофору, която жиее и твори в Кипър – Орфей, солистите на Варненската опера Даниела Димова – Евридика, Лиляна Кондова – Амур и балетните солисти на Софийска опера Екатерина Петрова и ЦецоЦецо Иванов, които пресъздават духа на Евридика и духа на Орфей.

На пресконференцията бяха очертании оригиналните концепции на концерт-спектаклите, повечето премиерни, които артистите на Варненския оперен театър ще поднесат на публиката. Това са „Музиката на Италия“ с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на Стефан Рядков (19.07,4.08); „Музика Антика“ с режисьор Петко Бонев, диригент Цветан Крумов, вокален ансамбъл „Bella Voce”и хор „Св. Обретенов“ (23.07); „Моята страстна латино любов“ с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на Пламен Георгиев и танцори от „Sunny Dance Studio” по хореография на Станислава Томова (24.07); „Магията на киното, епизод 2“ – популярни филмови мелодии и мултимедийна презентация, с оперните певици Марилла Гьонги, Филипа Руженова, Галина Великова, Миглена Страдалскаи Елеонора Христова (29.07). Както за този, така и за следващия концерт „Шедьоври на руския романтизъм“ с оперните солисти  Михаела Берова, Вяра Железова, Гео Чобанов и струнно трио към Държавна опера Варна (8.08) особена заслуга има Руслан Павлов –аранжимент, обработка на песните и клавир.

И още два акцента – оперния концерт на Vocal Productions NYC с възпитаници на вокалния педагог, баса Валентин Пейчинов, който работи в Ню Йорк (2.08) и концерта на Пламен Димитров и Андриана Йорданова в памет на напусналия ни тази година варненски баритон и вокален педагог Георги Койчев (3.08).

Важна е за зрителите да знаят, че при неподходяща метеорологична обстановка събитията на Театър Римски терми ще се състоят същата вечер, в по-късен час, на сцените на Кукления театър, Сцена Филиал и Основна сцена на ТМПЦ Варна. Следете, моля, актуалната информация в сайтовете на театрите, фейсбук страницата Театър Римски терми и фейсбук страниците на съответните театри.

 

Прочетете още по темата:

Елица Ефтимова в сайта „Морето“

http://www.moreto.net/

 

Полина Петрова във в. „Черно море“

http://www.chernomore.bg/kultura/2018-07-09/sedem-premieri-radvat-tsenitelite-na-teatar-rimski-termi


Диана Стоева в Радио Фокус“:

http://focus-radio.net/

 

Благодарност за отразяването на пресконференцията за Театър Римски терми – Варна 2018 и на неуморния Кирил Аспарухов от ТВ „Черно море“, Мила Едрева от БТА, Мартин Георгиев и Даниела Стойнова от Радио Варна, екипите на ТВ „Черно море“ и на БНТ Варна, както и на Татяна Капричева от НУИ „Добри Христов.

 

Виолета Тончева, PR ТМПЦ Варна

 

 

 

 

 

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP