БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

МАЕСТРА ДЖАННА ФРАТТА И ЦИГУЛАРЯТ ДИНО ДЕ ПАЛМА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОЯ ПРОЕКТ „4 Х 4. ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧЕТИРИМА КОМПОЗИТОРИ“

13 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

Как се роди вашият толкова оригинален проект „Четирите годишни времена от четирима композитори“?

Джанна Фратта: От самото начало нашият проект е замислен като комбинация между музика и технология. Слушаш музиката, но в същото време, чрез 3 D Mapping влизаш в света на музиката и тя оживява във визията. Излизаме извън схемата на класическите симфонични концерти, така че не става дума за обикновен концерт, а за оригинален спектакъл. Нашето шоу допада особено на младите зрители, които живеят със съвременните технологии.

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

Какво мисли Мария Павлова за Мария от „Уестсайдска история“?

Приятно съвпадение е, че с героинята в „Уестсайдска история“ носим едно и също име. Беше много странно по време на репетициите отвсякъде да чувам името си - Мария, Мария. Героинята ми претърпява голямо развитие и пораства по време на цялата история, в която тя се сблъсква с много неща, с любовта, за съжаление и със смъртта. Тя е пуерториканка, млада, невинна, едва навлиза в светския живот. В началото виждаме Мария как се вълнува за първите си танци, на които се запознава с Тони и двамата се влюбват от пръв поглед. После идва сцената с балкона, която веднага напомня за Ромео и Жулиета. Също като тях, Мария и Тони стават жертва, в случая на етническите различия и конфронтацията между американци и пуерторикански имигранти в Манхатън.

"Уестсайдска история" - 6 декември, 19.00, Основна сцена

Въпреки че неотдавна се присъедини към хора на Варненската опера, вече имаш забележителни солистични изяви на сцената, а тази вечер отново ще те аплодираме в ролята на Анита, приятелката на Мария от „Уестсайдска история“.

Да бъда артист хорист в операта е моята професия – мечта. Но съм много щастлива, че ми повериха и самостоятелни роли. Започнах с Баба Гицка в мюзикъла „Големанов“, продължих с Мисис Айнсфорд - Хил в мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ и с Флек в мюзикъла „Любовта никога не умира“. Така стигнах до Мама Мортън, една от важните роли в мюзикъла „Чикаго“. За пръв път се явих на кастинг за този мюзикъл и още от първия миг на прослушването имах чувството, сякаш винаги съм била с тези хора. Мюзикълът се получи, но сега пък репетициите с Борис Панкин и хореографката Анастасия Неделчева ми липсват.

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                                   ПАВЕЛ КИРЧЕВ

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

Виолета Тончева: Артистът се вживява като че ли най-силно в съдбата на последния герой, който трябва да изиграе...

Павел Кирчев: Аз съм танцувал Фея Карабос и друг път, също в Русия и в Англия, така че за мен това не е дебют. Ролята е отрицателна, много характерна и необходима като контрапункт на доброто, без злото не може да оцениш хубавото. Чудесно е, че нашата балетна премиера съвпада с премиерата по кината на втората част от филма на Дисни по същия сюжет „Господарката на злото“, с Анджелина Джоли в ролята на злата фея.

Мириам Рока Круз: Мисля много над моята дебютна роля като Фея Люляк, една от важните роли в „Спящата красавица“. Фея Люляк е двигател на действието и създава връзките в сюжета. Тя притежава силата да накара някого да заспи за 1000 години, може да направлява също и действията на принца. Фея Люляк е интересен образ, който ме привлича и ме предизвиква да покажа всичко, на което съм способна. Щастлива съм да танцувам в един толкова красив и труден балет като „Спящата красавица“.

Виолета Тончева: Как се чувствате във варненската балетна трупа?

Анастасия Белоногова: Чувствам се много комфортно, всички са дружелюбни и целеустремени.
Мириам Рока Круз: В трупата се разбираме и подкрепяме, работим заедно за общия успех.
Франциско Руиз: Харесвам трупата и варненската публика, която има вкус към балетното изкуство. Очаквам с нетърпение нейната реакция за „Спящата красавица“.

Виолета Тончева: „Спящата красавица“ е балет за...

Анастасия Белоногова: За любовта.
Франциско Руиз: За магията, за фантазията.
Мириам Рока Круз: За победата на доброто над злото и разбира се за любовта.
Павел Кирчев: Изключителен балет за много добри професионалисти. „Спящата красавица“ е един от най-известните балети на Чайковски и аз се радвам, че вече ще имаме и това заглавие в нашия балетен репертоар.

Още за солистите:

АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА е родена в Красноярск, занимава се с балет от 5-годишна, от 8-годишна посещава балетното студио на Красноярския музикален театър. Завършва с отличие Хореографския колеж в Красноярск през 2017 г. и веднага става солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Участва в майсторски класове на именити балетни педагози. Отличена е с много награди, сред които Гран При Сибир, стипендия от фондация „Галина Уланова“ и др. В репертоара й влизат главните роли в „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и др. Анастасия Белоногова жъне успехи и извън Русия, варненската публика също познава и високо цени нейното балетно изкуство.

МИРИАМ РОКА КРУЗ е родена в Луго, Испания, завършва с отличие класическа и съвременна хореография в Professional Conservatory of Dance родния си град. Продължава обучението си в Maria de Avila’s Studio, под ръководството на Lola de Avila, в Сарагоса. Работи с балетния педагог Татяна Севастиянова и е солист в Russian Masters Stars Gala в Аликанте 2017. През март 2018 се присъединява към балетната трупа на Варненската опера, на чиято сцена танцува Големия лебед и Испански танц в „Лебедово езеро“, Фея в „Пепеляшка“, Мирта в „Жизел“, Френски танц в „Лешникотрошачката“, Мерседес в „Дон Кихот“ и Фея Люляк в „Спящата красавица“. Участва в 3-месечното турне на трупата в Англия. От 2019 Мириам Рока Круз е солистка на варненския балет.

ФРАНЦИСКО РУИЗ е роден в Алмериа, Испания. Завършва с отличие Conservatorio Profesional de Danza „Kina Jimenez“ през 2014 и Visual Arts and Dance в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид. Солист на Madrid Chamber Ballet от 2014 до 2018 и на балета на Държавна опера Варна от 2018. Репертоарът му включва ролите на Базил в „Дон Кихот“, Принца в „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“, Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“, Джеймс в „Силфида“, Gennaro в „Неапол“, Colas в „La Fille mal gardée“, Jean de Brienne в „Раймонда“, Албрехт в „Жизел“, Принц Дезире в „Спящата красавица“.

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

Да съпреживееш Бетовен винаги е валиден аргумент.

Така е, но имаме и новина. Увертюрата „Освещаването на дома“, която е напълно непозната за Варна, сега ще прозвучи за пръв път. Неслучайно посвещаваме концерта на християнския празник на семейството 21 ноември. Четвъртата симфония на Бетовен не е изпълнявана поне от 15 години тук, а Тройният концерт за цигулка, виолончело и пиано винаги е добре да се чуе в различни интерпретации.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Диригент Винченцо Мариоци. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, Франческо Мариоци - виолончело, Тодор Петров - пиано. Програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор от Лудвиг ван Бетовен

Още по темата :

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2642-edin-vupros-kum-dvamata-profesori  

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

15 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

БОХЕМИ

Опера от Джакомо Пучини. Диригент Жан Ангелов. Режисьор Кузман Попов. В ролите: РОДОЛФО - Педро Аройо, МИМИ - Зеня Ардженти, МАРСЕЛ - Свилен Николов, ШОНАР - Пламен Димитров, КОЛИН – Божидар Божкилов, МЮЗЕТА - Ирина Жекова, БЕНОА - Илко Захариев, АЛСИНДОР - Гео Чобанов, ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски, МИТНИЧАР - Емил Симидов, СЕРЖАНТ - Людмил Петров. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 За втори път във Варна свързваме „Бохеми“ с Маестро Жан Ангелов. След запомнящия се спектакъл в началото на годината, сега отново ще дирижирате шедьовъра на Пучини.

„Бохеми“ има особено значение в моя творчески път. Началото на диригентската ми кариера е свързано с Маестро Борислав Иванов, който сега е артистичен директор на Варненската опера. Преди години именно той ми даде възможност да работя в Пловдивската опера. Там дирижирах най-напред „Албена“, с неговата съпруга, незабравимата София Иванова, в ролята на Албена. В Пловдив дирижирах за пръв път и „Бохеми“.

Сантимент...

Обичам да дирижирам „Бохеми“. Това е една от най-красивите опери на XX век, дълбоко емоционална, много веристична. В „Бохеми“ всичко е истинско и вълнуващо. Това е обяснението защо тази творба е толкова обичана от солистите и от публиката.

Какъв е опитът Ви с варненските „Бохеми“?

Много приятен. Солистите, оркестърът, хорът, всички колеги са много отзивчиви. С нетърпение очаквам спектакъла.

Какво се стремите да извлечете от това произведение?

Стремя се да вляза в чувствителността и в състоянието на героите, а в „Бохеми“ всеки един от младите хора е завършен персонаж сам за себе си. В този смисъл драматургичната връзка в „Бохеми“ за мен като диригент е най-важната.

Усещате ли публиката, когато дирижирате?

О, да. Всъщност ние винаги правим всичко за публиката. Това не бива да се забравя. Нашата цел е винаги една и съща – да пренесем чувствата на героите отвъд рампата и да ги предадем на зрителите.

След Варна какво предстои?

Много неща. Знаете, че от 40 години съм извън България, живея и работя в Берлин, дирижирам по целия свят. След Варна съм ангажиран в Щутгарт и Кралската опера в Копенхаген. Следват още много други ангажименти, но да не ги изброявам.

Позволете ми накрая още няколко думи. Много съм впечатлен, че Варненската опера се е развила толкова силно през последните години. Поднася разнообразен репертоар, разполага с толкова добри певци, кани и интересни творци от чужбина. Намирам, че Варненската опера води много гъвкава и много съвременна управленска политика.

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

ЖАН АНГЕЛОВ

Възпитаник на Музикалната академия в София и впоследствие специализирал в Русия, Франция и Германия, Маестро Жан Ангелов е добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

От 40 години Жан Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.

Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.