Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.

Тенорът АРТУР ЕСПИРИТУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си на българска сцена с Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно; Ромео и Жулиета като символ; предизвикателството да се слееш с героя, но и да се дистанцираш от самия себе си; възможностите за изява на певеца и операта на Гуно като перфектна комбинация между музика и драма, усещане за мажор и минор, постигане на дълбочина и баланс.

В първата варненска постановка на „Ромео и Жулиета“ от Гуно посрещаме Артур Еспириту като Ромео.

За мен е голямо удоволствие да изпълня ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, продукция на Държавна опера Варна. Харесва ми вашият красив град и особено сърдечните хора, които срещнах тук. Ромео е моят дебют на българска оперна сцена. За мен е чест да бъда първият Ромео в тази първа варненска постановка на операта на Гуно. Пял съм вече ролята, така че за мен сега е много интересно да я изпълня отново, под диригентството на маестро Светослав Борисов и режисурата на Урсула Хорнер, с нашите две Жулиети Илина Михайлова и Мария Павлова, както и с останалите колеги. Радвам се, че за пръв път имам възможността да работя с този екип.

Живеят ли Ромео и Жулиета в нашата съвременност?

Историята на Ромео и Жулиета е универсална, така че може веднага да бъде пренесена в нашето общество. Това е вечна история, независима от епохи и граници, история за първата любов. Нейната романтика кореспондира със съвременната представа за истинската любов, която изисква да обичаш някого безкористно, с цялото си същество. Малцина достигат това ниво на любовта. Ромео е един от тях. Влюбвайки се в Жулиета, той усеща, че животът му ще бъде неразделен от нейния, дори когато обстоятелствата не го позволяват. Двамата са готови на всичко в името на това да бъдат заедно. Трагичната смърт придава ореол на саможертвата им и я превръща в романтичен символ на любовта.

Варна - 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Балчик - 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик

Радвам се на възможността да работя във Варненската опера, още повече че за мен това е първа постановка в оперния театър въобще. Предизвикателството е голямо и аз много се вълнувам. Трябва да кажа най-напред, че харесвам Гуно като композитор, музиката на „Ромео и Жулиета“ е невероятно красива и докосваща. С Ромео и Жулиета всички сме добре запознати от пиесата на Шекспир, която в някаква степен затруднява намирането на нови решения. Но Урсула Хорнер ни предожи много интересен режисьорски подход, така че целият екип вибрира на една и съща честота.

Моята сценография се състои от 6 раздвижени елемента, които са транспарентни, но поставени в определена констелация, изглеждат компактно и доста внушително. Декорът съчетава метал и дърво и мисля, че тази симбиоза между двата материала се получи добре. Тя създава приятна топлота в дизайна, който в хода на действието се променя с оригинални светлинни решения.

По принцип в моите сценографии се старая не да налагам своя личен вкус, а по-скоро да чета между редовете и адекватно да пресъздавам света на сцената спрямо това, което изисква текстът и предполага режисьорската концепция.

Нашата версия на „Ромео и Жулиета“ ще бъде, вярвам, освен възхвала на любовта, и една неочаквана, динамична, една различна постановка.

Режисьорка УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Ромео и Жулиета“; романтичната музика и контрастът като режисьорски принцип; динамиката като провокация; знакът за равенство между актьорското превъплъщение и вокалното майсторство; градацията в неустоимите 4 дуета; Жулиета и Виолета („Травиата“); светлинният дизайн като възлов елемент; костюмите в стил Steampunk, модулната сценография...  

За пръв път в своята 75-годишна история, при това тъкмо в юбилейната година, Държавна опера Варна поставя операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. Премиерата на 7 юли 2022 г.  ще бъде наистина специално събитие.

И за мен това събитие е специално, аз също за пръв път поставям операта на Шарл Гуно и въобще за пръв път се сблъсквам с тематиката на Ромео и Жулиета. Mакар и драматургията да следва пиесата, в операта липсват сюжетни нишки от творбата на Шекспир, които според мен са важни за изясняване на целия контекст. Музиката е много красива и много романтична, но следвайки непрекъснато все същия емоционален стил, тя не позволява да излязат на преден план други силни драматични моменти. Ето защо се налага понякога да работим „против“ музиката, за да получим различни амплитуди, били те забавни или някакви други. 

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в първата българска постановка на мюзикъла „Брилянтин“, предизвикателството да изграждаш два различни характера в едно представление и режисьорските изненади на Сребрина Соколова; още за диригента Страцимир Павлов и неговите музиканти, хореографията на Надя Димокова, кънките и уроците на „Брилянтин“.

Предпремиера – 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

Предпремиерни спектакли - 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

2022 – Варненската опера на 75

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Брилянтин“, като симбиоза между театралната и филмова версия, първа сценична реализация в България; за контракултурата на „грийзърите“, вдъхновила създаването на мюзикъла; за проблемите на тийнейджърите и конфликта им със социума; за цветните персонажи и емпатията, също за подбора на екипа с най-добрите Дани и Санди – Велин Михайлов и Лилия Илиева.

„Брилянтин“ идва най-сетне и в България.

Да, имаме щастието нашият театър, с нашата гледна точка и нашия каст, да представи за пръв път този прекрасен мюзикъл на българска сцена. Нека да уточня, че сега на 18 и 19 март предстоят предпремиерните спектакли на „Брилянтин“, а премиерата на мюзикъла ще бъде на 23 юни в Опера в Летния театър 2022.

25 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка. Той беше щастлив да съпреживее премиерата й в ММФ „Варненско лято“ 202О, под диригентството на Найден Тодоров, със звездното участие на Александрина Пендачанска – дебют в ролята на Лейди Макбет и Кирил Манолов – Макбет. Сега диригент на спектакъла ще бъде Маестро Якопо Сипари Ди Пескасерели от Италия, а в главните роли ще видим също прекрасни артисти с техни коронни превъплъщения - Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров - Макбет, Иван Момиров – Макдъф и Гео Чобанов - Банко.

КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика. Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми",  "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др.

Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.