Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДНО ДИХАНИЕ
    12 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДНО ДИХАНИЕ
    ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка...
    Read More +
  • „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“ - МАРИЯ АНАСТАСОВА И МИХАИЛ СЪРВАНСКИ
    12 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“ - МАРИЯ АНАСТАСОВА И МИХАИЛ СЪРВАНСКИ
    12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022. Българска премиера на мюзикъла...
    Read More +
  • МУЗИКАТА СЪЗДАВА ЦЕЛИЯ ВЪЛШЕБЕН СВЯТ НА „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“
    11 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    МУЗИКАТА СЪЗДАВА ЦЕЛИЯ ВЪЛШЕБЕН СВЯТ НА „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“
    12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър. Българска премиера на мюзикъла „Красавицата и...
    Read More +

ИСТОРИИ ЗА МУЗИКАТА И МУЗИКАНТИТЕ С МАЕСТРО ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (2)

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

 

Каквито очевидно са Концертът за цигулка и оркестър на Чайковски и симфоничната поема „Любовна магия“ от Мануел де Файя, която както разбрах, отдавна сте замисляли със солистката Бойка Василева.

Да, идеята ни за „Любовна магия“ пропадна преди време и сега се радвам, че ще я осъществим. Отдавна съм обещал на Бойка Василева да я изпълним, а аз изпълнявам обещанията си, макар и понякога със закъснение. „Любовна магия“ е подчертано репертоарно произведение, което на запад се свири често, в немскоговорящите страни обичат испанска музика, също в Дания, Холандия, Швеция.  

Защо не добавяте България?

До нас испанската музика е по-близка и като че ли не я усещаме достатъчно дълбоко.

Защо избрахте Граф Муржа за солист на Концерта за цигулка и оркестър на Чайковски?

Диригентът на Оркестъра на БНР Марк Кадин, с когото често работя, ми препоръча този цигулар. За мен беше важно солистът да принадлежи към най-добрата традиция в интерпретацията на Чайковски. Граф Муржа е унгарец, носи своя горещ унгарски темперамент, но е учил в Русия, след това и в Англия, лауреат е на много международни конкурси, в момента е професор в Московската консерватория. Вярвам, че ще поднесе интересно изпълнение. 

Любопитно е, че той свири на цигулка „Алесандро Галиано“ от 1719 г., което обещава рядък звук.

Цигулката не свири сама. Искате ли сега да разкажа една интересна история?

О, да, точно това очаквам.

Прочутият мексикански цигулар от полски произход Хенрик Шеринг дойде в Пловдив, за концерт с Добрин Петков, на когото бях втори диригент. В паузата Шеринг слезе при поркестъра и докато си пиеше шампанското - той беше известен с това, че обича шампанско, оркестрантите го заобиколиха и той реши да пробва техните цигулки. Опита няколко инструмента и се оказа, че тези „щайги“, от които толкова се оплакваха музикантите, свирят прекрасно в неговите ръце.

Хубава история.

Истинска история. Или да вземем Георги Бадев. Той нямаше хубав инструмент, но свиреше великолепно и постигаше невероятен звук, при това с отрязани наполовина пръсти. В детството му, една от бомбите-играчки, които американците хвърляли над България, отрязала фалангите на пръстите на лявата му ръка. Претърпял сериозна операция, положението не се подобрило особено и той започнал да свири на валдхорна. Но обичал цигулката и затова, макар и с отрязани пръсти, Георги Бадев беше най-добрият цигулар в България. Така че аз се впечатлявам не толкова от инструмента, колкото от цигуларя.  

Какво е най-необходимо на един цигулар, за да бъде добър инструменталист?

Първо трябва да има много добър слух, брилянтен слух. За да може, когато попадне на нечист тон, бързо да го коригира. Цигулката, за разлика от клавишите на пианото, няма точно фиксиран тон, така че че слухът трябва веднага да координира ръката.

А какво прави диригентът, когато долови нечисти тонове сред многото инструменти в оркестъра?

Започва да вика (засмива се)

Вие сте известен със своята строгост и взискателност, които сигурно също допринасят за високото качество на Вашите концерти.

Това другите ще кажат. Лично аз смятам, че побългаряването на световната класика е пагубно, имам предвид българския манталитет, който си личи във всичко. Един германец, колкото и да е добър, не може да свири Петко Стайнов, както и един българин не може да свири Бетовен. За съжаление, това побългаряване, което в последно време се превръща в извращаване на професионализма, тръгва от самата консерватория. Ще ви дам пример. Мой ученик, с когото упражнявах една симфония, ме покани да чуя концерта му и аз много се изненадах, че на съответното място вместо скерцо, той прави едни други неща. Така бил решил неговият професор в Музикалната академия. Попитах професора защо, а той ми отговори, че – да, така решил и това въобще не било голям проблем. А симфонията се развали. Става дума за симфония на Бетовен, за който съществува хилядолетна изпълнителска традиция.

Подобна намеса в оригинала някои смятат за осъвременяване...

Може да има осъвремяване, но то трябва да звучи убедително, а случаят не беше такъв. Тук по-скоро имам предвид нехайното и непрофесионално отношение на въпросния преподавател, според когото нямало проблеми. Напротив, има.

На какво се дължи, според вас, това неглижиране?

На цялостното състояние на съвременното общество, което фетишизира развлечението и се движи по повърхността на нещата, не търси дълбочината на професионализма. Преди не говорехме за пари, заплатата ми на диригент беше 99 лв, но си спомням, че след всяка репетиция на Добрин Петков, се събирахме, за да обсъждаме как сме свирили, какво сме направили и какво може още по-добре да направим. Днес ситуацията у нас е различна, докато в чужбина нещата не са се променили. Там предлагането е голямо и всеки прави всичко възможно, за да защити мястото си на професионалната сцена. На последния ми онлайн концерт с Красимира Стоянова в Мюнхен в оркестъра имаше само петима или шестима германци, останалите идваха от целия свят – водачите на отделните групи бяха мексиканец, французин, японец, американец. Музикантите, подбрани с международен конкурс, получават наистина добри пари, но и ги заслужават. В България също има прекрасни музиканти, но трябва да им предложим и добри пари.

Може ли да се променят нещата?

Да, може. Трябва да намерим честни хора, които са професионалисти, не се занимават с личния си интерес, личната си кариера и стремежа си да доминират над останалите. Ще разкажа тук още една история, която не искам да прозвучи като хвалба. Бил съм дълго време директор на Оперно-филхармоничните дружества в Русе и Пловдив. След 5-годишния ми мандат като директор в Русе, финансовата ревизия установи, че нито веднъж не съм използвал командировки, макар че всяка събота и неделя редовно пътувах с колата си от Русе за Пловдив, за да бъда със семейството си. Нямало друг такъв прецедент в България, ми каза тогава финансовата контрольорка и ме нарече глупак. Никога не съм накърнявал финансовите интереси на институцията, която съм ръководил и не съм правил разменни гостувания на принципа Do, ut des (Ще дам, за да ми дадеш, лат.)

Вашата максима за изкуството...

Бих искал това, което слушам или което аз изпълнявам, да бъде един душевен катарзис. Слушах онзи ден Брамс, в изпълнение на датски оркестър, музикантите  свиреха така, сякаш от този концерт зависи животът им. Настръхнах. Това е моят лакмус за истинско изкуство. Истинското изкуство не е развлечение, а философски размисъл, висше откровение, божествен глас.

TOP