АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.

- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?

- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.

- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?

- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.

- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.

- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.

ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.

– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.

– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги  печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща  вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.

– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?

– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.

Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.

Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?

След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.

И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...

Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.

9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

На 9 февруари 2023 г. Държавна опера Варна ще представи „Норма“ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния театър през 2016 г. Забележителното тук е, че не друг, а именно оперният театър във Варна поставя за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 г. В постановъчния екип са били видните български оперни творци, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев. През 2016 г. втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за предстоящия спектакъл на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия. В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която заедно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 г., а сега със същата роля отбелязва голямото си завръщане на сцената след известно отсъствие. Във великолепния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с чудесни костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта", пише музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „Норма” в авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”.

„Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прекрасни и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да добавя към това и великолепните светлинни решения“, обобщава Елена Хаберман.

„Обичам това, което правя и се чувствам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, споделя за своята Норма през 2016 г. Линка Стоянова.

Известното сопрано разказва в книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва сценична треска, пеенето като физиологичен и мисловен процес, операта като призвание и спасение.

СОПРАНОТО ИРИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, 20 януари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

След Виолета, Норина, Адина, Джилда, Графиня Марица, Лиза, за да изброя само някои от главните оперни героини, които влизат в твоя богат репертоар, идва ред и на такава знакова сопранова роля като Мими от „Бохеми“ на Пучини.

Мими е 25-та роля в репертоара ми.

Хубаво число! Нежна и ранима, романтична и влюбена, Мими като характер е напълно противоположна на виталната Мюзета, която ти вече познаваш и на която си изградила един запомнящ се образ. Тръгваш ли към Мими от гледната точка на Мюзета?

Обикновено Мюзета се представя като противоположност на Мими. За мен двете са както много различни в някои отношения, така и еднакви в други. Основната разлика е, че Мюзета е екстроверт, а Мими - интроверт. Но и двете се борят за щастие, любов, за по-добър живот, само начините им за постигане на тези желани неща са различни. Изборът на всяка от тях води до своите последствия и те трябва да се справят с трудностите, всяка по своему.

Какво още е Мими за теб?

Мими е една от „малките жени” на Пучини – така самият композитор нарича женските образи в своите опери. Обрисувани с голяма любов от него, крехките външно жени са носителки на огромна вътрешна сила, дълбоки чувства, желание за борба за по-добро, а понякога и за самия си живот. На пътя им винаги застават сериозни препятствия, които подлагат на изпитание любовта им, избора им и това, какво са готови да жертват.

В „Бохеми” на пътя на любовта между Мими и Родолфо застава болестта.

И тази любов е толкова голяма, че е успяла да преодолее различията и дребните неразбирателства между тях. Но Родолфо разбира, че Мими е много болна и в студената им стая състоянието й се влошава с всеки изминал ден. Както самият Родолфо се изразява: „Любовта не е достатъчна, за да я върне към живота. Мими е обречена.” За съжаление наистина е така. За силата на духа, на любовта говори желанието, в последните минути от живота си Мими да се върне при Родолфо – там, в неговата стая, където любовта им е разцъфнала. Тя иска за последно да говори с него: „Има толкова много неща, които бих искала да ти кажа или само едно, но огромно като морето. Като морето дълбоко и безкрайно – ти си моята любов и целият ми живот!” Какво признание!

Към какво се стремиш в изграждането на образа във вокално отношение?

Според мен, за оперите на Пучини е нужен богат глас, защото освен лиричната линия трябва да има и истински драматична такава. Оркестърът е много плътен на моменти, не е с акомпанираща функция. За Пучини са характерни големи динамични амплитуди, много чести отклонения от темпата, забавяния, забързвания, както и една пластичност, произлизаща от самата италианска реч. Това бе основното, което исках да намеря за себе си, за гласа си и за моята Мими. Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли изключително помага именно в тази насока - оркестър, хор и солисти да представим операта във верния за Пучини стил.

ЦИГУЛАРЯТ ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за традиционния в края на всяка година варненски концерт „С музиката на Щраус“, в който той ще се изяви като диригент и солист.

След Вашата солова изява миналата година сега отново се завръщате в родния град като солист и диригент на концерта „С музиката на Щраус“. За пореден път това любимо на варненци събитие ще има 3 издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине на 17 декември от 11.00 ч.

Надявам се нашият концерт да излъчва настроението, което носи всяка година новогодишният концерт на Виенската филхармония. Ние ще свирим също много от нещата, които тя свири. Преди концерта се чувствам – как да кажа - приятно притеснен, защото ще бъда диригент и солист, обикновено съм само солист (усмихва се). Да дирижирам е чудесно предизвикателство, правил съм го и друг път, но сега ми предстои варненски дебют в тези две роли едновременно. Вълнувам се, защото срещата с родна публика, колеги и приятели, с които съм израснал, е отговорна.

В какво се състои предизвикателството?

Предизвикателството се състои в това да направя музиката такава, каквато аз искам да прозвучи. Ако си само солист или само концертмайстор, винаги зависиш донякъде от диригента, а когато самият ти си и диригент, можеш сам да избереш начина на интерпретация.

На какво държите в професията?

Във всеки концерт номер едно за мен винаги е качеството, то е водещо. На второ място поставям цялостното отношение, което трябва да вложа в изпълнението. Определено не обичам показността на сцената, която понякога се превръща дори в палячовщина. Но нашият Щраусов концерт е различен, все пак не е Малерова симфония, примерно (усмихва се). Сега целта ни е да заразим публиката с празнично настроение и аз съм убеден, че това ще стане, защото става дума за популярни творби от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини, които хората обичат да слушат, а ние обичаме да свирим. Още повече, че солистка на концерта ще бъде обаятелната и изключително талантлива Илина Михайлова, също варненка.

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подбора и същността на музикалните произведения, включени в Симфоничния концерт от XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022 на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1.

XXIII Коледен музикален фестивал 2022 на Държавна опера Варна включва два стилни симфонични концерта, които определят високото ниво на целия фестивал. След фестивалния старт със Симфоничния концерт на 21 ноември, в който аплодирахме варненската премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия композитор, със солист виртуозния Светлин Русев, за когото е писано произведението, на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1, предстои нова среща с високия симфонизъм. Под диригентството на Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, проф. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и носител на „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще прозвучат „Симфонични танци“, оп. 45 от С. Рахманинов; „Вариации «Рококо» за виолончело и симфоничен оркестър“ от П. И. Чайковски със солист Разван Сума, един от най-известните румънски виолончелисти, проф. в Университета по музика в Букурещ; и „Sursum corda за орган и оркестър“ от Е. Елгар, със солист Боян Бъчваров. Свири Оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

Именитият тенор ЕМИЛ ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за влиянието на географската ширина върху височината на гласа, любимия си герой Отело, клакьорството в Италия и майсторските класове в ММФ „Варненско лято“; за първата си любов астрономията, докторската си дисертация и астрофотографските снимки, заради които построява своя обсерватория на връх Рожен; още за слънчевото затъмнение в Чили, изследването на Бягащите сенки, звездата, която открива и мечтите, които осмислят живота.

„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора? Задавам този въпрос на тенора Емил Иванов, един от елитните певци, аплодирани в четирите най-престижни оперни театри в света и - за чест на Варненската опера, също неин солист за няколко години.

Предполагам (засмива се), че публиката има пристрастие към високи тонове и изпитва болезнена необходимост да чува високи гласове, в очакване на това дали тенорът ще се справи с високите ноти или не. От позицията си на певец, но и на физик съм добре запознат с честотните характеристики на тенора и на всички гласове, но не смятам, че това има значение. По-важно е как е поставен гласът, колко добре пее и какво изразява най-вече.

Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Искам да композирам и нова музика, затрупан съм с поръчки

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за варненската премиера на своя Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1; виртуозността на солиста и оркестъра, формулата за добър оркестър и творческите намерения. Диригентът и композиторът Емил Табаков през погледа на другите - анкета.

Маестро Табаков, за екипа на Държавна опера Варна е чест и радост, че с варненската премиера на Вашия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев ще отбележим 75-годишния Ви юбилей. Защо от голямото си творчество избрахте това произведение?

Не го избрах аз. Концертът за цигулка и оркестър беше предложен от Светлин Русев на госпожа Даниела Димова и аз, разбира се, нямах нищо против (усмихва се). Написах този концерт за Русенския фестивален оркестър и специално за Светлин Русев, който беше солист на премиерите в Русе, София, сега и във Варна. Във всичките ми концерти за различни инструменти, съм заложил драматургия, която изисква виртуозност не само от солиста, но и от оркестъра. Оркестърът за мен никога не е акомпаниращ, така че и в Концерта за цигулка и оркестър той също е равнопоставен и изпълнява отговорни задачи.

Според диригент с дългогодишен опит и световно признание като Вас, какъв трябва да бъде добрият оркестър?

Моето най-важно изискване за един добър оркестър е да знае как се свири Бетовен, как се свири Брамс, как се свири Моцарт. Да знае как се интонира, как се фразира в дадения случай. Добрите оркестри го могат, тогава диригентът няма нужда да обяснява разликите в интерпретацията на различните композитори и нещата стават по-лесни. Оркестрите в цяла България станаха оперни и макар че добрите оркестри могат да изпълняват и оперна, и симфонична музика, подготовката на един симфоничен концерт предполага повече време, докато се навлезе в спецификата му. Обратно, един симфоничен оркестър също би имал нужда да се настрои на оперно свирене. И в двата случая диригентът има какво да върши (усмихва се).

БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.

Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли.  Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…