Емблематичните сгради на България
Културният проект ще бъде представен онлайн и чрез интерактивни изложби
„Архитектурата трябва да се вдъхновява от своето време, но да се стреми към вечността”, Франк Гери
В началото на октомври стартира инициативата „Емблематичните сгради на България”, организирана от Alpha Bank и конкурс „Сграда на годината” на ГРАДЪТ Медиа Груп. Иновативният проект популяризира значими реновирани или реставрирани през последните години обекти, които са незаменима част от културно-историческото наследство на страната ни.
До 30 ноември всеки може да направи своеобразно пътуване до 12 паметника на културата от цялата страна на сайта www.emblematichnitesgradi.com и чрез специално създадено мобилно приложение. Там посетителите могат да разгледат техни снимки и 3D модели, да се запознаят с любопитни факти от историята им и да гласуват за любимата си емблематична сграда. Обектът с най-много гласове ще бъде отличен на церемонията по награждаване в конкурса „Сграда на годината 2014” на Градът Медиа Груп през декември.
Освен Варненският театър, представен от Театрално-музикален продуцентски център Варна, в инициативата участват Априловската гимназия (Габрово); Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон”, (София); Малката базилика (Пловдив); Музеят под базиликата „Света София” (София); Народен театър „Иван Вазов” (София); Национална художествена галерия (София); Национална опера и балет (София); Славейковото школо (Трявна); Театрален комплекс „Сава Огнянов” (Русе); Хан Хаджи Николи (Велико Търново); Цари Мали град (Белчин).
Даниела Димова, шеф на ТМПЦ-Варна: За пръв път ще правим “Макбет” в 3D
автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014
- Как оценявате току-що завършилото пето издание на „Опера в Летния театър”?
- Петото издание бе по-особено, защото започна нестандартно - с порой и в деня преди откриването се случи трагедията в Аспарухово. Това наложи да изместим датата на откриването, след това преместихме и една оперетна гала на закрита сцена. Слава богу, обаче останалите спектакли успяхме да ги изиграем на обявените дати. С голям апломб преминаха двете премиерни заглавия. „Андре Шение” е високо предизвикателство към всеки оперен театър в света. Изцяло нова продукция, много красива, направена с разкош. С още по-разкошни солисти. С филигранно изпълнение на оркестъра и на младата диригентка Вилиана Вълчева. Тази нова продукция успяхме да направим като подарък за празника на Варна – 15 август.
Другата премиера бе на „Отело” - много сериозно заглавие, копродукция с Лимож и Реймс, останалите заглавия бяха нови премери от 2014 г. - „Исус Христос Суперзвезда”, „Дон Жуан”, „Травиата” също е ново представление.
Традиционно имахме мюзикъл и опера гала с нашите солисти и със звезди - Ирина Йордакеску и Кирил Манолов. Този път противно на златното правило, че кулминацията трябва да е на две трети от програмата, ние я сложихме на финала и това е „Набуко” от Джузепе Верди.
Всеки, който види неговият състав, ще разбере, че само опери от „А” категория могат да си го позволят да го имат. На 22 август Карло Коломбара имаше премиера на „Фаворитката” в Залцбург и на другия ден летя за Варна, за да закрие с „Набуко” „Опера в летния театър”. Това вече говори само по себе си не само за това какви артисти искаме да имаме на наша сцена, но и за едно отношение на артистите към нас. Подобен жест не се прави за всеки театър.
- Какви изненади подготвяте за следващото издание?
- Целта ни беше тази година да направим шик заглавие като „Андре Шение”. Следващата година сме подготвили подобна веристична опера - „Адриана Лекуврьор”. Това е мащабна продукция на Белградската опера, която ще се копродуцира със Скопие и през лятото ще стигне и до Варна. Със звезден състав – Иван Момеров, италианското сопрано от първа величина – Джована Касолла, мецосопраното Надя Кръстева. Пак ще имаме два спектакъла през юли и август. Диригент-постановчикът - италианецът Валерий Огали, ще дирижира поне единия спектакъл. Другият проект е иновативно представление на „Макбет” от Джузепе Верди с нашия традиционен гост-диригент Стефано Сегедони. Имаме предложение да направим спектакъла с Енрико Стинкели – много интересен режисьор и журналист, който ежедневно прави предаване за опера по радио Тре - националното радио на Италия. Това ще бъде спектакъл 3D – предимно със светлини и с минимум сценография, ще бъде все едно филмирано представление. Подобно нещо не е правено в България и се надявам да успеем всичко да осигурим, за да имаме такъв „Макбет”.
Прочети още: Даниела Димова, шеф на ТМПЦ-Варна: За пръв път ще правим “Макбет” в 3D
17 000 гледат „Опера в Летния театър”
Фестивалът в морската столица счупи рекордите по посещаемост
„Андре Шение” стана хит във Варна заради големите гласове, пищната сценография и великолепните костюми.
автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014
Сцена от “Набуко” с Карло Коломбара (Италия) и Елена Чавдарова и хора на Варненската опера. |
В епохата на Луи ХIV ни пренесе „Андре Шение”. |
Големият Кирил Манолов и румънската звезда Сорина Мунтеану в „Набуко” |
Политици, които сменят господарите си като носни кърпички. Идеалисти, които не се обръщат като фурнаджийска лопата и стават жертва на новите властници. Това не е сводка от нашия преход, а сюжетът на операта „Андре Шение”, която имаше своята премиера на „Опера в Летния театър” във Варна (20 август).
Италианската опера на Умберто Джордано се оказа попадение в десетката за Варненската опера, тъй като тя сякаш разказваше за нашата нестабилна политически ситуация.
Може би, защото става дума за революционно време - за Френската революция (1789-1794), когато новите идеи помитат стария строй. Но не само актуалността, а пищната сценография и красивите костюми спечелиха сърцата на публиката.
Режисьорът Кузман Попов се беше постарал да направи от операта почти театрално представление.
Така „Андре Шение”се оказа голямата приятна изненада в тазгодишното издание на „Опера в Летния театър” във Варна.
Другата перла в афиша бе „Набуко” на Джузепе Верди, събрала изключителен звезден състав на 23 август - Кирил Манолов, Карло Коломбара (Италия) и Сорина Мунтеану (Румъния).
В петото издание „Опера в Летния театър” направо надмина себе си като предложи изключителна програма, съчетание на най-трудните опери и атрактивни галавечери.
17 456 хиляди бяха продадените билети, но зрителите бяха значително повече, тъй като имаше и пропуски за гостите.
Тези показатели са отлични като се има предвид, че представленията бяха по-малко от миналата година заради провеждащия се на същата сцена Международен балетен конкурс и пренасянето на някои от спектаклите на основна сцена заради лошото време.
Истинско украшение беше гостуването на двете румънски оперни диви – опитната и стабилна Сорина Мунтеану и първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, която покори българската публика с изключителна артистичност на оперната гала.
Големите звезди на този фест обаче бяха изключителните български гласове. Варна успя да събере на едно място някои от най-големите ни имена, което знаем, не е никак лесно.
Това важи преди всичко за „Андре Шение”, в която всички вокални партии бяха поверени на българи, „Това за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна”, по думите на австрийската критичка Елена Хаберман за Der neue Merker.
“В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.
Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие. Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил”, пише в своята рецензия г-жа Хаберман.
С бурни аплодисменти премина „Набуко” под диригентската палка на маестро Борислав Иванов. Напълно оправда очакванията най-големият съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия), както и Сорина Мунтеану и Кирил Манолов, като не им отстъпваше и по-младата Елена Чавдарова.
Източник: в-к МОНИТОР - http://www.monitor.bg/article?id=440901