Остави ме да съм

Еньовска лудория, Alter Ego

Балетен спектакъл по музика на Вагнер, Щраус, Менделсон

Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ЕНЬОВСКА ЛУДОРИЯ

адаптация по “Сън в лятна нощ” от Шекспир

музика Феликс Менделсон-Бартолди и Жул Масне
Хореография и постановка: Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев

ALTER EGO (Другото АЗ)

Музика Рихард Щраус и Рихард Вагнер
Хореография и постановка: Константин Илиев

Сценография Иван Токаджиев
Репетитор Румяна Малчева
Помощник-режисьор Сирма Панева
Корепетитор Мариела Чанкова
Музикално оформление Януш Папазов

С участието на солисти от балета на Оперно-филхармонично дружество – Варна.

Премиерата на настоящата постановка се състоя на 15 и 21 декември 2004 г.

Първа част

Еньовденска лудория

Едноактният балет е по едноименната комедия на Уйлям Шекспир “Сън в лятна нощ”. В нея причудливо се преплитат образи от старогръцката митология, староанглийските поверия и съвременната драматургия.

На фона на природата, в идилично-пасторалното настроение на сребристата нощ се развива една комедия от случайни грешки.
Сляпата стихия на природата олицетворена от феите и елфите се въплъщава в дисхармоничните отношения на три влюбени двойки. Духът-пакостник Пък дообърква недоразуменията.

Омайното биле попада не където трябва. Тезей и Хиполита, Лизандър и Хермия, Деметрий и Елена объркват любимите си, омагьосани и влюбени.

От дисхармония към хаос, от който сред елфи, феи и хора възниква възстановената халмония в природата и любовта. Комедията на случайността се превръща в най-красивия фантазен обаз на любовта.

Автор на текста: Светла Трайкова

Втора част

ALTER EGO (Другото АЗ)

Балетът ползва за въздействие образна метафоричност и символни обобщения, така че търсенията ми са в посока на иносказателността, на алегорията.
Личността в стремежа си да съхрани индивидуалността си, създава измислена реалност, която се сблъсква с паралелната действителност и от тази амбивалентност, съзнанието се огъва навътре в себе си и в критичната точка на имплозията намира душевния баланс. Неразказвателен, абстрактно-чувствен прочит на сюжета, търсейки нова форма и скулпурна пластичностг на изказа.
Автор на текста: Константин Илиев