French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
Опера в две действия от В. А. Моцарт
Либрето Емануел Шиканедер
Постановъчен екип:
Диригент – постановчик Христо Христов
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор-постановчик Антониу Замфир, Опера Крайова - Румъния
Сценография и костюми Ася Стоименова
Консултант сценография Иван Токаджиев
Диригент на хора Цветан Крумов
Мултимедия Elektrick.me
Действащи лица и изпълнители:
ПАМИНА - Ирина Жекова
ПРИНЦ ТАМИНО - Александър Баранов
ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров
ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану, Опера Крайова - Румъния
ПАПАГЕНО - Иво Йорданов
ПАПАГЕНА - Лилия Илиева
ГОВОРИТЕЛ - Людмил Петров
ПЪРВА ДАМА - Мария Павлова
ВТОРА ДАМА - Галина Великова
ТРЕТА ДАМА - Бойка Василева
ПЪРВО МОМЧЕ - Веселина Андреева
ВТОРО МОМЧЕ – Мария Палматите
ТРЕТО МОМЧЕ - Калина Жекова
МОНОСТАТОС - Христо Ганевски
ПЪРВИ МЪЖ В БРОНЯ - Пламен Райков
ВТОРИ МЪЖ В БРОНЯ -Лъчезар Александров
СТАРА ЖЕНА - Антоанета Маринова
Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.
Асистент-режисьор Димитър Левичаров. Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова. Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
22 юни, 2021, 21.00 - Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021
Премиерната среща с операта-завещание на В. А. Моцарт "Вълшебната флейта", която не е поставяна от 32 години на варненска сцена, е посветена на 230 години от кончината на великия композитор. Прочитът на диригента Христо Христов и режисьора Антониу Замфир от Опера Крайова в Румъния впечатлява с мащабния режисьорски замисъл, костюмите и сценографията на Ася Стоименова, атрактивно доразвита с мултимедията на Лора Руневска от Elektrick.me. Премиерата се реализира със съдействието на фонд „Култура“ при Община Варна.
Последната си опера „Вълшебната флейта” Моцарт изгражда като Singspiel – говорни диалози с пеене, по сюжета на приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум, „Вълшебната флейта” е наситена и с масонска символика - Моцарт и либретистът Шиканедер са били масони. Историята пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието - от хаоса, през суеверието, до разума, като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този куплет се повтаря във финала и на двете действия. Премиерата във „Freihaus Theater” край Виена на 30.09.1791 г., под диригентската палка на самия Моцарт, жъне незапомнен успех. Една година по-късно вече се играе 100-тното представление, но Моцарт не го доживява.
„Вълшебната флейта“ засяга проблема за вътрешната свобода на човека. Свободата е вечна тема, защото тя е най-първото нещо, за което копнеят всички биологични същества, хората, птиците, животните. Свободата е висша ценност, която човек трябва да заслужи и да употребява добре”, отбелязва диригентът Христо Христов.
„Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението с онази непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам обаче, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и хуманистичните внушения на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца“, смята режисьоръ Антониу Замфир.
Още по темата:
„Вълшебната флейта“ – музика в устата на Бог
Антониу Замфир: „Вълшебната флейта“ или светлината, в която има музика
