Руслан Райчев е роден на 5 май 1919 г. в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна артистична кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род, родом от Киев).

Още от малък Руслан Райчев проявява музикални наклонности и започва 6-годишен да взима уроци по пиано при пианистa Карло Видусо. 10-годишен той се записва да учи в детския/средния отдел на Миланската консерватория при проф. Карло Лонати.

Като дете, в Милано той израства в артистична семейна атмосфера. Чести гости в дома на семейството са били личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Аурелиано Пертиле, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време.

През 1932 г. семейството се прибира в България. В София Руслан Райчев става ученик по пиано на проф. Панка Пелишек, а след това на проф. Андрей Стоянов. През 1936 г. завършва средно образование в тогавашното Deutsche Schule. Кандидатства в Музикалната академия дирижиране, но не е приет поради „липса на качества“. Тогава той записва Юридическия факултет на Софийския университет, посещава 4 семестъра с положени изпити, а през 1938 г. заминава за Виена, където е приет в Kонсерваторията като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). През 1942 г. великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. Консерваторията Райчев завършва през 1943 г.

На 22 март 1944 г. е диригентският дебют на Руслан Райчев в гр. Кьонигсберг (Калининград), където е бил изпратен от професора си Карл Бьом в тамошната опера, останала без диригенти, което дало възможност на Райчев за около 3 месеца да мине през заглавия като „Бохеми“ (дебютно заглавие), „Йенуфа“ и „Сватбата на Фигаро“ (като постановчик), а също така „Лоенгрин“, „Травиата“, „Тоска“, „Веселата вдовица“ и др.

През юни 1944 г. Райчев се прибира в София и веднага е мобилизиран; по-късно е пратен на фронта като подпоручик. Завръща се награден с два ордена за храброст и два пъти повишен в чин капитан. През май 1945 г. Руслан Райчев има дебютен концерт във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър. На 1.06.1945 г. е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Първата му работа е в постановката на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, като още на третия спектакъл той се качва на диригентския пулт.

На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новооснования Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на новооснованата от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. Премиерният спектакъл е на 7.09.1947 г. с „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана. Режисьор е Петър Райчев. Във Варна фактически е началото на една завидна, успешна и дълга диригентска кариера на Руслан Райчев.

През пролетта на 1948 г. той е изтеглен в София от Стефан Македонски, който го кани за главен диригент на новооснования Държавен музикален театър, където работи от 1.04.1948 г. до 30.06.1951 г. Тук той подготвя премиерите на „Цигански барон“, „Верният приятел“ и „Птицепродавецът“.

На 1.07.1951 г. Руслан Райчев е назначен за главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър, с който многократно блестящо се представя на Прегледи на симфоничните оркестри и на Декадата на българската музика. През 1953 г. Руслан Райчев основава заедно с баща си Петър Райчев Пловдивската народна опера като става нейният първи главен диригент. И тук премиерният спектакъл е на операта „Продадена невеста“, състоял се на 15.11.1953 г., а режисьор е отново баща му Петър Райчев.

През 1953 г. започва и международната дейност на Руслан Райчев с гостуване на Букурещката филхармония и Симфоничния оркестър на Румънското радио, на оперните театри в Тимишоара и в Любляна. През 1954 г. гостува с огромен успех в Унгария. След първия спектакъл в Будапещенската опера е поканен да дирижира още три, а след концерта с Държавния симфоничен оркестър следват още два концерта.

През 1956 г. Руслан Райчев е преместен в Русе, където на 1.09.1956 г. става главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър. Сътрудничи и на Русенската опера, с която на Втория преглед на оперните театри през 1958 г. има огромен успех с операта „Манон“ от Масне, призната за събитието на прегледа, а записът на операта с незабравимите Пенка Маринова и Николай Здравков влиза в Златния фонд на БНР. Този успех води в края на 1958 г. до преместването на Руслан Райчев и свързването му за дълги години със Софийската опера. Успоредно с това е командирован, по съвместителство, за главен диригент в Старозагорската народна опера (от януари до юли 1959 г.), ръководи и Симфоничния оркестър в гр. Перник (до неговото закриване). А през 1960-1961 г. той е начело и на мъжкия хор „Гусла“, с който по-късно, през 1964, има огромен успех на гастроли в Швейцария и Франция.

С голям успех минават първите изяви на Руслан Райчев на сцената на Софийската народна опера – „Четиримата грубияни“, „Укротяване на опърничавата“, „Продадена невеста“, балетът „Гаяне“ и др. От 1968 г., успоредно с диригентската си дейност в Софийската народна опера, Руслан Райчев отново поема ръководството на Пловдивските филхармоници и - както се говореше, тогава започнал „златният им период“. Триумфални участия в София, Варна и Русе, четири турнета с огромен успех във ФРГ, две в Италия и Швейцария. Множество грамофонни плочи с „Балкантон“, като почти всички са лицензирани в Италия, Франция, ФРГ, Канада, САЩ и Япония.

През 1974 г., след триумфално представяне с Пловдивската филхармония на прегледа на Държавните симфонични оркестри, Руслан Райчев заминава за ФРГ. Между 45 кандидати от 16 страни той е избран след втория тур – без да се стигне до трети, за Генералмузикдиректор (главен диригент на Оперно-симфоничния оркестър) на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн в гр. Фленсбург. Там престоява до сезон 1978/79 вкл., когато е поканен да оглави Софийската опера, където започва нова ера. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, започват редовно да пеят и в родината си, като участват даже и в гостувания на Софийската опера в чужбина. През 1979 г. операта триумфално гостува 15 дни във Виена с „Хованщина“, „Княз Игор“ и „Дама пика“. Следват гостувания в Швейцария, Югославия, Румъния.

Връхни точки в кариерата му през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи, премиера на 9.06.1980 г., както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов, премиера на 24.02.1981 г. като Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал в Миланската Скала.

С огромен успех Руслан Райчев гостува многократно със Софийската опера, като кулминационната точка е „Война и мир“ на Сергей Прокофиев в Париж и в Италия. Непосредствено след гостуване в Испания, където с много голям успех дирижира „Набуко“, „Тоска“ и „Хованщина“, след незабравими изпълнения на Реквиема от Верди в Овиедо и Мадрид, кипящият от енергия Руслан Райчев бива пенсиониран в началото на 1989 г., само месец преди премиерата на „Силата на съдбата“ от Верди, която до момента интензивно подготвя. Тогава Руслан Райчев тръгва на самостоятелни гастроли по света: Норвегия, Швеция, ФРГ, Франция, Исландия, Чехословакия. А през 1990 г. става Генералмузикдиректор в гр. Шверин в току-що обединена Германия. Там остава до края на сезон 1991/1992 като прекъсва преждевременно договора си, за да откликне на поканата на новото правителство на СДС да оглави отново ръководството на Софийската опера, която извежда до нови големи успехи, не само в родината, но и в Германия, Белгия, Франция, Швейцария, Израел и особено с масивното участие на прочутия Музикален фестивал в Страсбург през 1994 г.

Въпреки че е бил назначен с безсрочен трудов договор, в началото на сезон 1994/1995 Министерството на културата обявява изненадващо конкурс за директор на операта. Руслан Райчев категорично отказва да се яви на конкурса и автоматично е освободен от поста си.

От 1. септември 1996 г. Руслан Райчев работи в екип с изтъкнатия наш режисьор Светозар Донев в ДМТ „Стефан Македонски“ като главен диригент и първи зам. директор. Неговите постановки на „Хубавата Елена“, „Царицата на чардаша“, „Цигански барон“, гала-концертите „Роберт Щолц“, „Йохан Щраус“, „Имре Калман“, „Франц Лехар“ и др. бележат особено развитие на музикалното виждане в театъра. В периода от 1996 до 2005 г. провежда с огромен успех 24 турнета с Музикалния театър с общо 470 представления в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Дания, Белгия, Люксембург, Гърция и Япония.

Руслан Райчев има огромен оперен и симфоничен както и хоров репертоар. Има над 120 премиери и около 1800 спектакъла на оперни, оперетни и балетни заглавия, а също и над 2000 симфонични концерта. Дирижирал е многократно турнета в чужбина със Софийската опера, Пловдивската филхармония, ДМТ „Стефан Македонски“. Индивидуални гостувания като гост-диригент е имал в цяла Европа, Мексико, Южна Корея, Куба. В репертоара му са записани 90 оперни, оперетни и балетни заглавия. Той пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина – „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев през 1964 г. в Гант, Белгия. Той е първият български диригент, гостувал на най-престижните оперни театри в Европа: Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, постоянен гост на Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, на оперни театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и много други. Дирижира най-престижните симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Има записи в Радио NDR Хамбург със Симфоничния оркестър на NDR, в Берлин с Берлинския симфоничен оркестър. При всички негови концерти в чужбина включва произведения от български композитори – Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Петко Стайнов, Любомир Пипков и др. Навсякъде критиците оценяват със суперлативи диригентското му майсторство. Музикалните експерти подчертават музикалността му, ерудицията му и чувството за правилно тълкуване на драматургията на дирижираните от него произведения, идеалната спойка между сцена и оркестър, както и пестеливия му, но ясен и изразителен диригентски жест – съвършена мануална техника.

В оперни спектакли Руслан Райчев е дирижирал най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Джакомо Арагал, Франциско Араиза, Джузепе Тадей, Джанфранко Чекеле, Курт Ридъл, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Гуинет Джонс, Пата Бурчуладзе, Владимир Атлантов, Юрий Мазурок, Людмила Шемчук, Елена Образцова и много други.

На концертния подиум той е партнирал на такива светила като Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Емил Гилелс, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Игор Ойстрах, Тихон Хренников, Клаудио Арау, Пинкас Цукерман, Маурицио Полини, Исак Щерн, Руджеро Ричи, Шура Черкаски, Алексис Вайсенберг, Иво Погорелич, Минчо Минчев, Антон Диков, Юри Буков, Людмил Ангелов и много други.

Всички наши големи певци – Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Михаил Светлев, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи -рецитали в Балкантон. Никола Гюзелев само има около 10 плочи с Р. Райчев. За Балкантон той прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.

Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години.

За 60-годишнината си получава орден H.P. България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен.

През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция.

Почетен гражданин на Варна и София.

Руслан Райчев умира на 9 януари 2006 г. в София.

Прочетете още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2518-biografichna-kniga-v-pamet-na-maestro-plamen-raychev

1 април 2019 г.

* На снимката (горе) - Варненската филхармония с диригент Паоло Романо, 2018 г. Фотография Росен Донев

* На снимката (долу) - Варненската филхармония с диригент Иван Маринов, 1981 г., архив

Историята на Варненската филхармония започва през 1913 г., когато е основан любителски симфоничен оркестър. Под диригенството на Асен Найденов оркестърът участва през 1926 г. с голям успех в Първите летни музикални тържества във Варна, които по-късно прерастват в Международен музикален фестивал "Варненско лято".

На днешния ден, 1 април, през 1946 г., по инициатива на диригента и цигулар проф. Саша Попов, се създава Варненският държавен симфоничен оркестър, който през 1968 г. се обособява като Държавна филхармония. В първите години като ръководители на състава работят последователно диригентите Руслан Райчев, Васил Стефанов, Йоско Йосифов и Константин Илиев. Особена заслуга за професионалното израстване на оркестъра имат диригентите Емил Главанаков, Влади Анастасов, Иван Маринов и Йордан Дафов.

Оркестърът поддържа богат репертоар, който включва симфонична музика, кантатно-ораториални произведения от различни композитори, както и много българска музика от различните поколения български композитори. Изявите му са свързани и с имената на редица известни инструменталисти - Ифра Нийман, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Алексис Вайсенберг, Пабло Казалс, Юри Буков, Руджиеро Ричи, Виктор Третяков, Янош Старкър, Михаил Плетньов, Вера Горностаева, Минчо Минчев, Ваня Миланова, Георги Бадев и много други.

През 1999 г. се създава Оперно-филхармонично дружество Варна, което през 2010 г., вече като Държавна опера Варна, влиза, заедно с Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в структурата на Театрално-музикален подуцентски център Варна, с директор Даниела Димова.

Варненската филхармония традиционно открива Международния музикален фестивал "Варненско лято" с Българска рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, участва във всички престижни български фестивали, гастролира в Германия, Чехия, Словакия, Полша, Русия, Франция, Австрия, Испания, Италия и други страни, реализира множество записи по БНР и БНТ. От 2010 г. се представя успешно с Опера в Летния театър във възобновената, след 20 годишно прекъсване, традиция на летните музикални събития на открито.

След бравурния февруарски концерт 2019 г. с композитор и диригент Емил Табаков, в който бяха изпълнени една световна и една варненска премиера на негови творби, с концертмайстор Анна Фурнаджиева, на 5 април Варненската филхармония, с концертмайстор Красимир Щерев, ще поднесе още един забележителен концерт. Под диригентството на Станислав Ушев, ще чуем двата емблематични концерта - Концерт за цигулка и оркестър № 3 от В. А. Моцарт, със солист Роман Федчук от Чехия, който ще свири на „Гуарнери“ от XVI век и Концерт за пиано и оркестър № 2 от С. Рахманинов със солист Руслан Павлов. Увертюра – фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски ще допълни музикалния празник, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019.

АНТОНИЯ МАРКОВА, дъщеря на МАЕСТРО ВЛАДИ АНАСТАСОВ и сопраното ЛИЛИ СИМЕОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 20-годишния творческия път на своя баща във Варненската опера, за любовта към музиката, житейските уроци и даренията, които съхраняват паметта за музиката и за хората

 2018 - 90 години от рождението на Маестро Влади Анастасов

Тони, познавам те от Радио Варна, където всички се отнасяхме с респект към теб, дъщерята на Маестро Влади Анастасов. Родена в семейство на музиканти, с баща - диригент и майка – оперна певица, едва ли си се колебала в избора си на професия...

Наистина  е така, от малка съм в непрекъснато съприкосновение с музиката. Посещавах много симфонични концерти, тъй като отначало баща ми беше симфoничен диригент, после като ученичка в Музикалното училище гледах всички оперни спектакли. А като пораснах, присъствах и на хубавите срещи след премиерите.Артистичният живот от онези години ми е познат и никога няма да го забравя. Да, родителите ми ме насочиха към света на изкуството, към музиката. Започнах с пиано от 6-годишна възраст и с пиано завърших Музикалната гимназия. Кандидатствах в АМТИИ Пловдив, защото следването там даваше приоритет на теоретичните музикални дисциплини с педагогическа насоченост.Това ми допадаше повече от кариерата на индивидуален изпълнител. Влечеше ме също хоровото дирижиране, така че в Пловдив завърших факултативно и хорово дирижиране при Маестро Марин Чонев. Работих като учител по пиано, а след това и като музикален оформител в Радио Варна – време, което много ме обогати, срещна ме с интересни личности и ми донесе прекрасни творчески моменти. Сега преподавам музика в Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” във Варна.

Кои бяха предпочитаните музикални произведения на твоите родители?

Това е много труден въпрос. Както повечето музиканти, така и моите родители харесваха различни композитори и много творби. Те имаха еднакъв вкус и всички заедно съпреживявахме музиката, която слушахме. Разполагахме с огромен брой плочи, имахме магнетофон, баща ми получаваше дори директно от Радио София най-новите музикални записи на магнетофонни ленти. У дома винаги се коментираха и концертите и спектаклите на Варненската опера. 

Майка ми, независимо че в определен период от време изпълняваше административната длъжност на артистичен секретар, се изявяваше и като артист-солист. Никога не отказваше да замести колежки, които по някакви причини са възпрепятствани да пеят. Тя се изявяваше и в театрални постановки, в които има пеене, спомням си много добре един такъв случай. Въобще майка ми живееше в непрекъснат синхрон със солистичните изяви и организационната работа във Варненската опера.

Да споменем онези композитори, които са вдъхновявали най-много Влади Анастасов.

Баща ми дирижираше музика от различни жанрове – симфонична, оперна, оперетна, особено му допадаше балетната музика. С тогавашния балетен състав, в сътрудничество с дългогодишните хореографи на Варненската опера, известното семейство Йорданови, той постави редица балетни творби. Балетът „Спартак“ от Хачатурян например беше за него изключително преживяване. От оперните композитори предпочиташе Пучини, майка ми също, Пучини е и мой любим композитор. Харесваше Верди и създаде на варненска сцена много постановки по негови творби. Държеше на българските заглавия в репертоара както в симфоничната, така и в оперната програма. Поставяше произведения от Парашкев Хаджиев и Красимир Кюркчийски, контактуваше с Панчо Владигеров, когото много ценеше.

Във Варненската опера Влади Анастасов твори от 1968-а, в продължение на близо 20 години. Тук той се изгражда като едно от големите имена в българската диригентска школа. В какво обкръжение работеше, на чия подкрепа се радваше?

Кариерата му във Варна започва по времето на големия български диригент Константин Илиев, след чието заминаване за София баща ми продължава да работи тук, заедно с диригента Емил Главанаков. Като главен диригент на Симфоничния оркестър в Плевен в периода 1961-1967година допринася за развитието на тази музикална формация и създава конкурса на името на трагично загиналата голяма оперна певица Катя Попова. Често разказваше за гастролите си с оркестъра. През 1968-ма се завръща във Варна, за една година става директор на Варненската опера, след което е нейн диригент до края на кариерата си. Баща ми поддържаше добри взаимоотношения с дългогодишния директор на Варненската опера Мирчо Мирчев, както впрочем и с всички артисти и служители.Винаги намираше най-добрия път към хората. Радваше се на успехите на солистите Ранко Дюлгеров, Тинка Сколуфанова, Тодор Костов, Мария Бохачек, Мари Крикорян, Йорданка Тенчева, Денчо Белев, Михаил Зидаров, сигурно пропускам мнозина.

Варненската опера канеше и много солисти отвън, пътуваше често на гастроли из страната и чужбина, участваше всяка година в националния преглед на оперните театри в новопостроената Старозагорска опера. Баща ми дирижираше също концерти и спектакли на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Двамата с майка ми подпомагаха организационно и фестивала „Варненско лято“ и Варненския балетен конкурс. Тази грижа те приемаха като обществен и личен ангажимент, като кауза.