МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ: МУЗИКА ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ

ПОРТРЕТ НА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ ОТ МАРИНА ЧЕРТОВА ЗА СПИСАНИЕ “BIOGRAPH”

• Доайенът на българските диригенти размахваше енергично палката и на 90 години
• Музикантът е сред любимите ученици на великия Караян
• Уволнен е като директор на Варненската опера през 70-те заради отказа му да вземе партийния секретари жена му на турне в Испания

„Музиката е моят живот. Тя ме прави истински щастлив. На нея дължа прекрасни приятелства, стотици турнета, хиляди постановки и срещи с публиката. Аз обичам певците и хората, с които работя. Мой принцип в живота е винаги да правя добро. Вярвам в доброто. Уви, сблъсквал съм се поговорката, че няма ненаказано добро. Бил съм предаван много пъти от най-близките си помощници. Но забравям лошите неща веднага и никога не отмъщавам. Държа на хармонията между хората, както и на хармонията в музиката.“ Тези мисли сподели приживе пред BIOGRAPH световноизвестният диригент Борислав Иванов преди да навърши 90 години на 2 август 2021 г. Маестрото почина на 22 януари т.г.

Разговорът с маестрото се състоя край Вълшебния извор в Девня – негово любимо място. Там бликат прочутите Девненски извори, които са най-големите карстови извори в България. Маестрото е роден в някогашното село Девня. След завършване на училище започва да работи в тамошните мелници - пълни чувалите с брашно, мери ги на кантар и ги записва в отчетната книга. 30 години по-късно той покорява световните сцени като диригент. Борислав Иванов притежаваше невероятна енергия и несломим дух, които му помогнаха да работи до края на земните си дни. Доайен на българските диригенти с най-много изяви в чужбина, той е дирижирал над 4500 спектакъла на 4 континента, от тях 2500 спектакъла и концерти в България и 2000 концерти и спектакли по света. Той и бе най-възрастният действащ диригент в света. За последно уважаваният маестро застана на пулта, за да дирижира оперната гала по случай своя юбилей през август миналата година в Летния театър във Варна. В прекрасна кондиция и с безупречен бял костюм Борислав Иванов дирижира може би най-емоционалната оперна гала в 70-годишния си творчески път. Направи го със замах, прецизност и аристократично достолепие. Притежаваше и особено благородство и великодушие, което музикантите усещаха. В оперите у нас и по света, където е триумфирал, на летните фестивали и на още хиляди други музикални прояви, диригентът бе посрещан като рок звезда. Публиката искрено му се възхищаваше, радваше му се, даряваше го с бурни овации и десетки хиляди зрители са му искали автограф след спектакли и снимки за спомен с него. „Децата ми казват, че съм много земен човек. Аз се отнасям естествено с всички хора – от царя до пъдаря. Някой, който много се надува значи в него има празни места“, коментира маестрото пред BIOGRAPH. „Отнасям се с голямо уважение към професията си и смятам, че облеклото на диригента е външният израз на това отношение и към професията, и към оркестъра, и към солистите, и към публиката. Не приемам никакво друго облекло освен черен фрак или смокинг с бяла папионка. На вечерните спектакли в Летния театър във Варна задължително излизам с бял костюм и червена папионка и със специално ушити ризи, също бели, което прави диригента по-ясно видим за музикантите и солистите“, обясни външните тънкости на занаята именитият майстор на палката. „Още Станиславски е казал, че в изкуството трябва да има 50% емоция и 50% разум. Когато се премине тази граница в полза на разума става скучно. Когато се премине в полза на емоцията става смешно. Всичко трябва да е много премерено. Диригентът трябва да има дарба и още по рождение да владее способността да влияе на музикантите, да ги настройва на вълната, на която той мисли. Да обедини мисленето, да изпрати мисловен сигнал към оркестъра, така че музикантите да направят това, което диригентът иска. Това нещо не се учи. Или го имаш, или го нямаш. Затова диригенти, които го нямат, махат повече, и стават смешни“, коментира любимият ученик на великия австрийски диригент Херберт фон Караян. „От Караян съм научил, че вътрешният ритъм е най-важен. Когато ти вътрешно чувстваш ритъма на произведението, оркестърът и хорът го усещат, чувстват го и те следват“, разказа Борислав Иванов.

Той е роден на 2 август 1931 г. и израства в селото, което носи името на близката река Девня. Мястото е известно с изумително бистра и чиста вода и с постоянната температура зиме и лете от близо 20 градуса. Борислав още като момче се научава да изкарва сам прехраната си. „Първият ми досег с музиката беше преди да тръгна на училище. Имах леля във Варна и когато веднъж й гостувах тя ме заведе в Морската градина, където духовият оркестър на Военноморските сили изнасяше концерт. Така се захласнах. Слушах и не мърдах. И тогава си пожелах да стана музикант и да се науча да свиря на някакъв инструмент“, разказа пред BIOGRAPH Борислав Иванов. Първият му музикален инструмент е глинена свирка – окарина. Той обаче е на седмото небе от щастие, когато негов братовчед му подарява цигулка. Борислав започва да се образова сам. „Моя съседка, която ходеше на уроци по музика, ми показа къде е нотата „до“ и аз оттам сам се ориентирах кое е „ре“, „ми“ и т.н. Аз съм самоук. И като се явих на изпит в Музикалното училище във Варна комисията ме пита при кого съм учил и аз им казах: „При никого, аз сам.” Те ме погледнаха странно и сигурно си казаха: „Абе, какво си губим времето с тоя?!” Но след 2-3 години излязох на концертния подиум с цигулката. Завърших Музикалното училище във Варна, след това една година работих, за да събера малко пари за следването ми, защото родителите ми нямаха тази възможност. Още по време на учението, ми дадоха да ръководя хора и оркестъра на гимназията – явно са видели някакви заложби в мен и още тогава проявих диригентски качества и след като завърших гимназия ръководех три хора във Варна. Като студент първа година в Консерваторията, за да не остана назад, се ожених за една колежка – пианистката Вера Тамбарова - много талантлива и елегантна дама. С нея отгледахме две деца“, открехна личния си живот Борислав Иванов. В Държавната консерватория учи при големия цигулар Боян Лечев, известния хоров диригент проф. Георги Димитров и именития композитор Парашкев Хаджиев, който по ирония на съдбата го къса на първия изпит по хармония.

В началото на 60-те Борислав вече е заместник-директор на Варненската опера и първата му проява на диригентския пулт там е с операта „Имало едно време“ на Парашкев Хаджиев, който идва специално от София да гледа спектакъла. „Не бях на себе си от вълнение, треперех и когато свърши постановката той се качи на сцената, прегърна ме и ми каза: „Браво, момче, от теб ще стане диригент!“ Спечелих неговото доверие и така станахме приятели. Много опери на Парашкев Хаджиев съм дирижирал за пръв път“, сподели маестро Иванов. Събитие за Варненската опера е пристигането на именития диригент Курт Мазур – диригент на Комише Опер в Източен Берлин и главен диригент на Операта в Дрезден. Той е впечатлен от дирижирането на Борислав и го кани да учи в Берлин. Впечатляващ тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов идва след срещата с великия Херберт фон Караян. „Събрах малко пари оттук, оттам и заминах. Курт Мазур ми уреди концерти из цяла Източна Германия. Имаше дни наред, в които ядох само супичка, но това беше в реда на нещата. Още като дете бях свикнал да гладувам. По цели седмици съм ял черен хляб със захар - чорбичка. Това не е познато на вашето поколение. Прави се с вода, захар и малко оцет. Иначе в Западен Берлин великият Караян правеше курсове за диригенти. И аз се явих. Той ме хареса и бях негов ученик една година. Имах щастието да ме допусне близо до себе си – разреши ми да присъствам на всичките му репетиции с Берлинската филхармония и на всички концерти и записи. Самият Караян ми предложи да дирижирам Берлинската филхармония, което беше голямо признание за мен. Гледаше как работя, даваше ми наставления. Караян беше горд и недостъпен за хората, но на колегите помагаше. Той имаше слабост към България и бе наш приятел. Дипломирал се е с Първия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Работеше с много български оперни певци.

По препоръка на Караян бях поканен да дирижирам Симфоничния оркестър на Западен Берлин. Впоследствие станах негов генерален музикален директор и останах на поста цели 40 сезона“, добави българският диригент, който познаваше до съвършенство творбите и дирижираше без партитури. „На всяка Нова година в продължение на 40 години дирижирах  Девета симфония на Бетовен. Тя е много сложна и за нея се изисква диригентът да владее огромна енергия“, сподели той. Борислав Иванов дирижираше Девета симфония и на 89 години. Той дава път на мнозина български оперни певци – Александрина Милчева, Сабин Марков, Камен Чанев, Калуди Калудов, София Иванова, Орлин Горанов.

Като директор на Варненската опера през 1977 г. организира първия й гастрол в чужбина – в Палма де Майорка. Организацията е трудна, три камиона с декори пътуват през Европа. 300 български музиканти кацат на острова с два самолета ТУ 154. Варненската опера очарова взискотелната испанска публика с шест опери - „Княз Игор“, „Аида“, „Отело“, „Селска чест“, „Палячи“ и българската „Луд гидия“. Това е и първото турне на Гена Димитрова в Палма де Майорка. Испанската публика толкова е възхитена от виртуозността и артисцизма на българския диригент, че в продължение на 30 години той е арт директор на Оперния фестивал в Палма де Майорка. Следват нови турнета в Испания, които преминават при огромен успех. Испанската кралица София не пропуска опера или концерт под палката на темпераментния българин. Музикалната критика и пресата по света не спират да обсипва маестрото със суперлативи, независимо дали той дирижира в Япония, Германия, Русия, Италия, Испания, Швеция, Дания, Полша, САЩ, Франция, Белгия, Египет, Турция... Но вместо похвала Борислав Иванов е уволнен от поста директор на Варненската опера, защото отказва да взема на турне в Мадрид партийния секретар, както и неговата съпруга, която е не особено даровита оперна певица. Но всяко зло за добро – поканен е за главен диригент на Операта в Анкара, която ръководи дълги години. Всепризнат мениджър и музикант, в продължение на общо 50 години, Борислав Иванов е начело на оперните театри във Варна, Пловдив, София, Анкара, в германския град Касел и е почетен главен диригент на Истанбулската опера.

„Преди публиката беше по-знаеща, повече се познаваха оперите и симфоничните концерти, защото това се дължеше на предварителната подготовка. Като ученици всяка неделя ни водеха или на опера, или на симфоничен концерт. Сега това нещо го няма. А поколенията се възпитават още от малки. Има публика и за опери, и за рок концерти, и за театрални представления. Оперното и симфоничното изкуство няма да умрат. Те са вечни. Можем ли да сравним една чалга песен с една симфония, в която има замисъл, тълкувания, обрисуване на епохи и природа. Чалгата е временно явление за мен. За опера и за симфоничен концерт се изисква по-подготвена публика, а Азис всеки може да слуша“, разсъждаваше малко преди кончината си Борислав Иванов, който до последно беше артистичен директор на Операта в морската столица. „Много често ме питат на колко съм години и не ми дават повече от 60, макар че съм с 30 години отгоре. Работя с млади хора, чувствам се млад. Не знам какво е почивка. Всяка сутрин ставам рано, правя едни специални тибетски упражнения, правя си тоалета, слагам си вратовръзката, обличам костюма и отивам на работа във Варненската опера. Всеки ден плувам по час - или в морето, когато е лято, или в басейна през зимата. Разхождам се по няколко километра в Морската градина. Не боледувам, защото вечер пия по 100 грама ракия. Почитател съм и на виното. Имах лозя в Пловдивско и правих вино – каберне совиньон, наречено Maestro. Даже цар Симеон II пиеше от него и ми казваше: „Правиш го фантастично!“ Няколко пъти съм обиколил земното кълбо, така да се каже, но най-обичам да се връщам в Девня, край Вълшебния извор и тук в ресторанта на мястото на някогашната мелница да ям чушки с доматен сос, любимото ми ястие. Човек се върти около корена си. Като чуя течащата вода и видя езерото пълно с риби, си спомням как съм плувал като малък и съм ловял риба. И се вдъхновявам да дирижирам“.

Оперната певица София е голямата любов на диригента

Людмила Живкова му забранява да се разведе с първата си съпруга, а Парашкев Хаджиев му помага да сключи брак с младата музикална надежда

Личният живот на уважавания диригент, подобно на оперите, които дирижира, е изпълнен и с романтика, и с драматизъм. Дори и на преклонните 90, Борислав Иванов бе истински кавалер, отнасящ се с необходимото уважение към дамите. Това бе още една причина да има многобройни почитатели сред нежната половина в различни държави. Сред поклониците на музикалния талант на маестрото бяха крале и кралици, президенти, държавници, общественици, творци от цял свят. За него в пълна сила важеше максимата, че е от тези личности, които остаряват достойно като катедрала.

Първата съпруга на Борислав Иванов – Вера, която е пианистка, го дарява със син Добромир и дъщеря Светла. В средата на 60-те години, 35-годишният диригент, който вече си е изградил име на авторитетен мъж и музикант, пада в плен на чара и на таланта на оперната певица София. Той я среща на прослушване за операта на Моцарт „Вълшебната флейта“, която дирижира във Варненската опера. Тогава София е на 17 години и е ученичка последен клас в Музикалното училище в морската столица. „На обявения от нас конкурс се явиха 20-30 деца от Музикалното училище. Единия ден пристигна София – още тогава беше хубавица, влезе и всички от журито като я видяхме ахнахме. Тя се представи много хубаво на прослушването. Режисьорът каза: „Край, изпитът свърши, взимаме София!“ Всеки искаше да репетира с нея и диригентът, и режисьорът. Не можехме да я разделим. Но аз надвих. Така се запознахме със София и между нас пламна любов“, разказа с усмивка пред BIOGRAPH маестрото. Той заедно с именития композитор Парашкев Хаджиев помагат на младата певица да се подготви отлично за изпитите в София и да постъпи в Консерваторията. Когато я приемат Борислав Иванов решава, че ще се премести в столицата заедно със София. Назначен е за заместник-директор на Импресарска дирекция. Същевременно яколко пъти моли съпругата си Вера за развод, но не го получава. Намесват се хора от най-високо партийно ниво, които се опитват да осуетят романтичната връзка на диригента с младата оперна певица. Лично Людмила Живкова, която по това време е заместник-председател на Комитета по култура, нарежда на министъра на правосъдието Светла Даскалова: „Не му давайте развод!“ „Един ден Парашкев Хаджиев ме видя, че съм притеснен, покани ме вкъщи на гости и ми каза: „Ето го кодекса за развод. Понеже аз съм голям специалист и девет пъти съм се развеждал, сега ще ти кажа какво да направиш“, с усмивка се върна назад във времето Борислав Иванов. Но законът сякаш не е на негова. „Не ми даваха развод. А това бе любов. Макар че бях партиен член не разбирах защо партията трябва да се бърка в личния ми живот. Размина ми се публично мъмрене на партийно събрание за аморално поведение, но каквото и да се бе случило бях твърдо решен да се боря докрай и да се оженя за София“, разкри пред BIOGRAPH романтичните си трепети световноизвестният маестро. Младата му любима вече била бременна в деветия месец, а той все още не можел да се ожени за нея. Затова отишъл при Светла Димитрова с молба да му разреши да се разведе. „Казаха ми, че е временна студентска любов и затова ме посъветваха да не разписвам вашето искане за развод“, заявила правосъдната министърка. „Да ви изглеждам на несериозен студент?“, реагирал диригентът. „Дадоха ми развод и на следващия ден се ожених за София. Но отидохме да сключим граждански брак в Балчик, за да не стават панаири в София или пък във Варна. Това беше през 1973 г. Тогава се роди третото ми дете – синът ми Борислав.

Децата ми се разбират много добре помежду си и това е много хубаво. Непрекъснато са заедно. Имам и четирима внуци“, щастлив бе музикантът. Дебютът на София е на сцената на Пловдивската опера с ролята на Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски през 1975 г. Следват роли в „Бохеми”, „Албена“, „Палячи“, „Отело”, „Мадам Бътерфлай“ и др. Виолета от „Травиата“ става коронната роля на София, с която тя има над 150 изпълнения в България и в почти всички големи оперни театри на Европа. „Много се вълнувах, когато дирижирах опера с участието на съпругата ми. София беше изрядна в професията си, много съвестна, защото знаеше, че аз съм директор и ако тя не е изрядна ще стане много лошо, ще провали и моя авторитет. Никога не си е позволявала да ме изложи. Направих всичко възможно да спася живота й, но ракът е коварна болест. 42 години живяхме като в приказка, тя е с 18 години по-малка от мен, но ето аз я надживях. Много ми е мъчно, но трябваше да продължа напред и да работя. Направихме й паметник от розов мрамор, който представлява сцена и тя е на сцената. Най-трудният „Реквием“, който дирижирах беше в нейна памет“, сподели със сълзи на очи Борислав Иванов. Той надживя любимата си София с 8 години.