„Луд гидия” от Парашкев Хаджиев

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

ЛУД ГИДИЯ

XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

„Луд гидия” от Парашкев Хаджиев

Опера в три действия

Либрето Иван Генов

 

Действащи лица:

Радан - селски чорбаджия  
Раданица - негова жена  
Зорница - тяхна дъщеря  
Илия (Луд гидия) - овчар и гуслар
Мечо - приятел на Илия 
Куна - селска девойка, приятелка на Зорница  

Поп Матей  
Бей Осман - еничар и спахия
Кадия  
Първи чорбаджия  
Втори чорбаджия  
Първи жътвар
Втори жътвар  
Тъпанар 

Жътвари, жътварки, косачи, овчари, пазванти на бея, писари на Кадията, заптиета, моми, момци, турци, народ.

Действието се развива по време на османското владичество в село Султане, близо до Пловдив.

 

Съдържание


Първо действие

По жътва в село Султане. Отдалеч долита песента на ратаите и жътварите. Те спират край кладенеца, за да утолят жаждата си. Овчарят Мечо, ратай на чорбаджи Радан, им разказва за голямата свада, станала снощи в селото.
Гусларят Илия, ратай у чорбаджи Радан е влюбен в неговата дъщеря Зорница, Снощи момъкът засвирил под прозореца на девойката и събрал цялото село. Ядосаният чорбаджи Радан се разярил страшно.
Вдигнала се голяма врява: тоя Луд гидия Илия да си позволи да обикаля дъщеря му — първата мома в село! Още Мечо не довършил разказа си и откъм нивите се задава самият Илия. Младежът пее за любовта си към Зорница. Селяните обичат Илия и го посрещат радостно и сърдечно. Мечо се страхува да не би да се случи нещо лошо на Илия и започва да убеждава приятеля си да се откаже от Зорница: де се е чуло и видяло чорбаджия да даде дъщеря си за жена на прост овчар! Но гусларят Илия твърдо е решен да се бори за своята любов.

Жътварите обещават да му помагат във всичко и заедно тръгват към нивите. Дотичва Куна, изгората на Мечо и спира своя любим. Куна също е ратайкиня на чорбаджи Радан. Тя казва на младия овчар да намери Илия и да го доведе, защото Зорница иска да го види. Двамата се втурват да го търсят.

Идва Зорница и оплаква нещастната си съдба. Баща й я принуждава да се раздели с любимия си. Когато Илия идва, Зорница с мъка му разказва за гнева на баща си. Тя го моли да се разделят. Илия започва да утешава девойката.
В този момент пристига чорбаджи Радан с двама чорбаджии. Като вижда дъщеря си пак с Илия, отново обладан от гняв, нахоква грубо Зорница и я праща в къщи, а на Илия нарежда да се махне веднага от селото и никога повече да не се среща с дъщеря му. Радан дори се заканва, че по-скоро ще даде дъщеря си на турчин, отколкото на прост ратай като него. Свадата е привлякла вниманието на селяните от нивите. Те са дълбоко възмутени от думите на чорбаджията. Илия не се страхува от заплахите на Радан и смело му отговаря, че ако чорбаджията изпълни заканата си, той ще изсвири такава песен, с която ще подлуди цялото село. Тогава няма да има кой да жъне нивите на чорбаджията.
Радан вбесен се заканва да се оплаче на кадията, но Илия сякаш напук свири на гуслата си и пее. Песента му увлича селяните, които заиграват весело хоро.

Второ действие

В дома на чорбаджи Радан. Отчаяната Зорница моли майка си за помощ. Раданица  добре разбира мъката на чедото си; тя някога също е обичала беден момък, но баща й насила я задомил за чорбаджията. Кадията на селото идва у Раданови да търси бей Осман, който снощи е отседнал тук.

Когато беят излиза, Кадията му съобщава с радост, че по волята на султана, Осман вече е владетел на селото и документите са изготвени. Кадията си позволява да попита бей Осман коя е причината за голямата щедрост на султана към него. Тогава бей Осман разказва, че в една битка турците били разбити и той заедно със своите еничери успял да спаси султана от явна смърт. За този подвиг в знак на благодарност султанът му дал цялото село Султане.

Любопитният Кадия разпитва спахията за неговия род. С болка на душата си Осман разказва, че откакто се помни е бил боец-еничарин, после – спахия, но и досега не познава нито рода си, нито от къде е.
Аллах му оставил един единствен знак — една муска, на която било написано нещо, което той не могъл да разчете. Беят напразно питал учени сирийци, гърци-граматици и знахари-персийци. Нито един от тях не могъл да разчете писмото. Кадията му доверява, че в село Султане има един стар учен поп на име Матей, който може би ще може да разчете написаното на муската. Осман веднага изпраща да му доведат поп Матей. Идват селските чорбаджии.
Те настояват кадията да осъди Илия и да го прогони от селото, защото със свирнята си носи само размирици и селяните не искат да работят на чорбаджийските ниви. Кадията обещава да осъди още днес Илия и отпраща чорбаджиите.

Щом остава насаме с бея, Кадията му разкрива истинската причина за гнева на Радан — Илия обича дъщеря му. Сега Кадията сам не знае как да постъпи и иска съвет от бея: ако осъди Илия, народът ще бъде недоволен, защото обича своя гуслар, ако пък го оправдае, ще си навлече омразата на чорбаджиите. Беят му отговаря, че пеенето е дар от Аллаха и ако осъди певеца ще стори голям грях. Кадията си тръгва доволен; той е разбрал доброто разположение на бея към гусларя и решава да оправдае Илия. Идва поп Матей. Беят го посреща с вълнение и му подава муската си, като го моли да я разчете. Попът веднага вижда, че „муската“ е написана на старобългарски, а печатът е на църквата на село Султане. Осман с нетърпение го пита какво пише на муската. Поп Матей му казва, че трябва да провери в старите църковни книги и тогава ще му отговори. Тежко предчувствие започва да гнети бея: „Нима и аз съм гяурин?“ Размишленията му са прекъснати от чорбаджи Радан. Той моли бея да прогони Илия, но Осман не иска да се намесва в спора между чорбаджиите и гусларя, зад когото стои цялото село.

В този миг край тях минава Зорница. Беят остава като захласнат от нейната красота — той никога не е виждал такава хубава девойка. Чорбаджи Радан веднага забелязва възторга на турчина от хубостта на Зорница и решава да се възползува от това. Той предлага на бея дъщеря си за жена при условие, че прогони гусларя завинаги от селото. Преди още Осман да отговори, Зорница донася кафе за госта и баща си.

Радан веднага й представя бея и й нарежда да му целуне ръка, тъй като той ще бъде бъдещият й мъж. Думите на Радан поразяват девойката. Отчаяната Зорница сърцераздирателно моли баща си за милост, но той е непреклонен. Влюбеният в нея Осман започва да увещава девойката в красотите на бъдещия им живот. Зорница смело заявява, че обича друг и побягва. Чорбаджи Радан успокоява Осман: той ще принуди дъщеря си да изпълни волята му. Осман решава да прогони гусларя от селото, за да запази Зорница за себе си.

Трето действие

Селският глашатай бие тъпана и приканва народа да се събере на мегдана. Там старият Кадия ще съди Илия. Куна съобщава на Мечо, че Радан е обещал Зорница за жена на Осман бей. Мечо обещава да помогне на Зорница и Илия. Народът започва да се събира.

Съдът заема местата. Кадията заповядва да доведат обвиняемия. Заптиетата водят вързания Илия.
Чорбаджиите започват своите обвинения. Илия — Лудият гидия, всява размирици сред раята и ратаите не искат да работят на чорбаджийските ниви, затова настояват да бъде прогонен от селото. След това Кадията дава думата на Илия.
Гусларят казва, че той никого не е заплашвал и никому зло не е сторил. Напротив, като аргатин е умножил стадото на чорбаджията си. Истината е, че Радан иска да го прогони, защото обича дъщеря му.
Народът потвърждава думите на гусларя. Сега Кадията иска да чуе свирнята на ратая и сам да се увери дали младежът свири така, че да разиграе всички.
Илия само това чака: гусларят засвирва така хубаво и весело, че разиграва всички. Даже и Кадията не може да се въздържи и заиграва, а след това и чорбаджиите.
Най-после Илия спира и доволният Кадия го оправдава. Народът изказва радостта си от справедливата присъда, а Илия сърдечно благодари на Кадията. В този момент идва беят. Той заповядва да вържат Илия и да го прогонят от селото. Илия не иска да се предаде. При сбиването ризата на младият овчар се скъсва и беят с удивление вижда на гърдите на момъка същата муска като своята. Той отрязва муската от гърдите на Илия и я подава на поп Матей, като го моли да я разчете.

Старият свещеник съобщава пред всички: едно време овчарят Борил от тяхното село имал двама сина  — Слав и Илия. По-големият, Слав, бил взет от турците като кръвен данък. Този Слав сега е пред тях — това е Осман бей, а гусларят Илия е неговият брат. Всички са дълбоко развълнувани. Идва Зорница. Тя моли бея да освободи Илия, а в замяна на това е готова да стане негова жена.

За нейно голямо учудване Осман я завежда при брат си. Той е много щастлив, че най-после е открил своя род. Сега чорбаджи Радан е принуден да даде съгласието си за сватбата на Зорница и Илия. Неочаквано се втурва Мечо, придружен от няколко овчари. Той е дошъл да спаси Илия. Закъснялата му поява предизвиква радостен смях и закачки.

Илия кани цялото село на сватбата си със Зорница.

 

TOP