НОВИНИ

 

Симфоничен концерт - 5 април 2019, 19.00, Варненска опера

XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019

 

Това е голямата изненада, която поднася на варненските меломани именитият цигулар Роман Федчук, проф. по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Очаквахме да го чуем с цигулка „Гуаданини“ от XVIII век, но вместо това той идва във Варна с още по-голям уникат, изработен цели два века по-рано от Джузепе Гуарнери в Златния век на лютиерството, както наричат XVI век.

Самият Николо Паганини, "Цигуларят на дявола", е покорил света с "Гуарнери". А сред бългapите, които свирят на безценни инструменти от голямата Кремонска школа (Hиĸoлo Aмaти, Джyзeпe Гyapнepи и Aнтoниo Cтpaдивapи), са Mинчo Mинчeв и Mилa Гeopгиeвa със „Cтpaдивapиyc“, Васко Василев с „Амати“ и Becĸo Eшĸeнaзи с „Гyapнepи дeл Джeзy“.

 

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера ще имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

 

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

 

 

РОМАН ФЕДЧУК ПРЕДСТАВЯ ЦИГУЛКАТА „ГУАРНЕРИ" НА ОТКРИТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ - 3 АПРИЛ, 13.00, СЦЕНА РОТОНДА

 

Преди концерта, проф. Роман Федчук ще представи ценната цигулка "Гуарнери" на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция, открита и за любопитна публика.  Ще разберем каква е историята на тази цигулка, на която той има привилегията да свири, чие притежание е тя, колко висока е цената и застраховката й и каква всъщност е тайната на нейния вълшебен глас. Дали наистина майсторите лютиери от Кремонската школа са използвали изчезнала порода смърч от България за специалната лакировъчна смес на своите уникални инструменти...

 

На срещата, на която ще присъстват учениците от неговия майсторски клас, той ще разкаже за работата си по проекта на фондация „Европейска музикална академия“, ще обяви стипендиантите, избрани от него за участие в Летния музикален фестивал – Прага 2019, обещава и музикални изненади.

 

ФОНДАЦИЯ „ЕМА“ КАНИ ПРОФ. РОМАН ФЕДЧУК ЗА МАЙСТОРСКИ КЛАС ВЪВ ВАРНА

 

Присъствието на Роман Федчук във Варна дължим на фондация "Европейска музикална академия" с изп. директор Теодора Димитрова. Тя представя във Варна своя нов проект „Университет за теб“, насочен изцяло към млади цигулари във възрастова група до 18 години – ученици, на които предстои да направят избор как да продължат обучението си. Всяка година фондацията ще кани във Варна професор от чуждестранен университет, който провежда майсторски класове, организира конкурси, фестивали и същевременно развива успешна концертна дейност. За екипа е от особено значение именно личност от такъв висок ранг да предаде многостранния си опит на младите хора, тръгнали по пътя на трудното изпълнителско изкуство.

Изборът на Фондация "ЕМА" за 2019 г. e известният цигулар Роман Федчук от Украйна, професор по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Още по време на обучението си в Музикалното училище „С. Крушелница” в Лвов, той е смятан за един от най-обещаващите таланти на неговото поколение. На 11 години вече свири с Лвовската филхармония, а първия си голям успех постига на Международния музикален конкурс „Ян Коциан” в Чехия през 1985 г. Продължава обучението си в легендарната консерватория „Чайковски” в Москва, специализира при световноизвестните цигулари Д. Циганов и И. Щерн. През 1991 г. става лауреат на големия международен конкурс "Vianna da Motta" в Лисабон, печели награди на редица международни музикални конкурси като F. Kreisler 1992, Пражка пролет 1992, V. Huml 1993, IV музикален конкурс Gernbach 1996.

Концертира като солист на филхармониите в Киев, Загреб, Западнобохемския симфоничен оркестър, Virtuosi Pragensis, Чешката камерна филхармония, и е чест гост на европейски музикални фестивали Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsischer Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танци в Убеда, Испания, Международните музикални фестивали в Москва, в Бохемия и др.

Свири в различни европейски камерни формации в Италия, Германия и Русия, бил е концертмайстор на прочутите „Московски солисти“ с ръководител Юрий Башмет.

След като се премества да живее в Прага, основава Международния ансамбъл на солистите "Concertino", в чийто състав влизат само млади хора и успешно концертира с него не само в Чехия, но и в други европейски страни. В сътрудничество с арфистката Стания Рамешова създава дуета „Ренесанс“, който се радва на голяма популярност в Прага, други чешки градове, също в Генуа, Милано, Убеда, Оренсе, Москва. Концертира на сцената на Volksoper във Виена, заедно със сопраното Режина Ренцова, с която записва CD "Masters of Romanticism", издава и други компактдискове. Изявява многостранния си талант и като пианист в клавирния квартет "Лудвигски пиано квартет".

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214


 

 „Харесвам еднакво и двете си героини Кармен и Микаела – и двете са чувствени, страстни. Мисля, че всяка жена носи в себе си нещо от Кармен. Кармен и Микаела ме вдъхновяват и с това, че изискват от мен пълно себеотдаване”,

разказва солистката на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Олеся Алдонина.

„Най-важното е да предадем с емоционална дълбочина образите,  които пресъздаваме”,

допълва Демид Зиков, който е асистент на Сергей Бобров и репетитор. Той се чувства като сред свои в международния състав от балетни артисти, избрани след кастинга на 2 юни за участие в постановката на „Carmen Dance”.

„Погълнати сме изцяло от това, което правим, то е нашата духовна храна, дневният ни режим е запълнен с репетиции, живеем единствено за и чрез „Танца на Кармен”, обяснява Сергей Бобров.
„Стремим се да постигнем съвършенство във всеки един от детайлите на тази първа по рода си постановка, в която участват оркестър, хор, оперни и балетни солисти. Благодарен съм на директорката Даниела Димова за поканата да създам именно тук, в балетната столица на света, „Carmen Dance”.

Това е първата съвместна продукция между Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна и аз съм убеден, че тя ще се хареса на публиката. За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца.

 

Точно в 18:00в събота, 16 май, солистите на Държавна опера – Варна Ирина Жекова – сопран, Гео Чобанов – бас и Пламен Димитров – баритон в акомпанимент на пиано от Жанет Бенун, ще започнат своите повдигащи духа изпълнения на обичани арии, дуети, романси и канцонети.

 

Любимото на варненци оперно изкуство намери своя нов път към многобройните си почитатели – срещи на открито на необичайни места. С изненадващия концерт от Балкона в Деня на Европа Държавна опера – Варна стана пионер в това общуване от нов вид. Площад, пълен с аплодисменти и над 50 000 гледания на стрийминга на концерта е равносметката от този първи концерт.

 

 

90 години от рождението на МАЕСТРО ИВАН МАРИНОВ

 

1 ноември, 19.00, Основна сцена

 

МАЕСТРО ИВАН МАРИНОВДиригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ - Италия

Солист БОЖИДАР БЕНЕВ Бенев - цигулка

С участието на оркестъра на Държавна опера Варна

 

Програма: Рихард Вагнер - Симфонична поема "Зигфрид", Макс Брух - Концерт за цигулка и оркестър, Йоханес Брамс - Симфония №2

 

Симфоничният концерт е посветен на 90-годишнината от рождението на големия български диригент Маестро Иван Маринов (1928-2003).

 

ИВАН МАРИНОВ

 

Завършил ДМА с дирижиране при проф. Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев, специализирал в Берлин при Франц Конвични, Иван Маринов развива блестяща кариера на диригент, композитор и администратор.

Дарио МачелариРъководи отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата, след което става музикален директор на българското предприятие по кинематография. Заема постовете Секретар на Съюза на българските композитори, зам.-министър на културата, председател на Център за музика и танци към Министерството на културата.

Бил е главен диригент на Пловдивската филхармония, след това на Софийската, Русенската и Анкарската филхармония, както и главен диригент на Софийската опера.

Като главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония в периода 1978 - 1988 година, Маестро Иван Маринов има изключителен принос за развитието на филхармоничния оркестър и симфоничната култура във Варна.

Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка, член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ в Полша, носител на много наши и международни награди.

 

Иван Маринов е автор на симфонична музика, кантати и творби за глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална музика. Лауреат на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла Скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфей“ за детска музика, отличен с наградата на Софийски музикални седмици и др.

 

БОЖИДАР- МАТЕО БЕНЕВБОЖИДАР- МАТЕО БЕНЕВ - цигулка

 

За Божидар-Матео Бенев е чест да бъде солист на симфоничен концерт, посветен на 90-годишнината от рождението на симфоничен диригент от ранга на Иван Маринов. В концерта на 1 ноември, Деня на будителите, той ще изпълни соловата цигулкова партия в Концерт за цигулка и оркестър от Макс Брух.

Божидар-Матео Бенев е роден във Витенберг, Германия. Свири на цигулка от 5-годишен при Юлия Ангелова в НМУ в София. Завършва НУИ „Добри Христов” във Варна в класа на Румяна Колева, сега следва в АМТИИ - Пловдив в класа на Неделчо Тодоров и Александър Спиров.

От 2004 свири в оркестъра на Държавна опера Варна, като през 2014, след прослушване, е повишен в категория солист-инструменталист. От 2013 свири и в Камерен оркестър Добрич с диригент Александър Измирлиев, както и във Варненски камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев. Участвал е в майсторски класове на Минчо Минчев и именити музикални педагози от Виена.

Лауреат е на много национални и международни конкурси, сред които Конкурса за полска музика, два пъти печели първа награда на Академичен конкурс „Бах и неговото съвремие”, първа награда от „Надежди, таланти, майстори” в Добрич и първа награда от същия конкурс като сонатно дуо с номинация за Голямата награда. Отличен е с Почетна грамота от кмета на Добрич за постижения в музикалното изкуство след редица концерти през 2005 г., в които участва по покана на изтъкнати български професори.

 

 

 

 

 

 

С Гео Чобанов, Любен Чаталов и Жанета Бенун 14 февруари, 11 часа, ротонда, Основна сцена Идеята за възкресяване на руски любовни романси пред публика, която хрумва на младия солист на Държавна опера Варна Гео Чобанов, веднага допада на неговия приятел, актьора, познат от филмовия и телевизионен екран, а напоследък и от ефира на Радио Варна, Любен Чаталов. Двамата оформят концепцията за литературно-музикален спектакъл, посветен, разбира се, на Свети Валентин. Събитието ще се случи в деня на самия празник - 14 февруари от 11 часа, във фоайето на първи балкон, Основна сцена на Варненския театър, под изписания от Милко Божков плафон на ротондата и акомпанимента на пианистката Жанета Бенун.

Любен Чаталов Триото с добре известни имена от артистичната сцена обещава да увлече  зрителите в романтично преживяване, защото: „Във всеки човек дреме романтик и това е повод да му го припомним”, усмихват се сините очи на Любен Чаталов. В търсенe на паралела между романса и поезията, той ще поднесе, специално подбрани, любовни стихове от руски и български поети и поетеси, сред тях Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна, Елица Виденова и др.  

Дамата в триото, Жанета Бенун, също има своите основания за участието си в проекта: „С радост приех предложението на Гео Чобанов и Любен Чаталов да партнирам в спектакъла. Обичам романсите, широката руска душевност, мелодичността и топлотата им. Ще покажем на публиката нашия прочит, надявам се да я докоснем.”

„Всяко надникване в богатата руска култура е сериозно предизвикателство, най-вече от гледна точка на естетиката. Руските любовни романси са изградени от нежна, лирична и много интимна музика, която рязко контрастира с оперния ми репертоар, като д-р Бартоло в „Севилският бръснар” от Росини, Дулкамара в „Любовен елискир” от Доницети или персонажите, които Верди е отредил за басите в героико-епичните си творби. Освен това да разкажеш един живот или една любов в 3 часа не е същото, както да го направиш в 3 минути. В този смисъл, камерната форма изисква повече енергия, концентрация и сила на внушението”, убеден е Гео Чобанов.

 

Гео Чобанов В лиричния спектакъл ще прозвучи енигматичното стихотворение на Александър Сергеевич Пушкин, посветено на неговата любима Анна Петровна Керн, „Я помню чудное мгновение” („Помня чудния миг”), както и романса по същото произведение на Михаил Иванович Глинка, който той пък посвещава на дъщерята на Анна Керн, Екатерина Ермолаевна.

Дълбоката връзка между поезията и романса зрителите ще усетят и в „Нет только тот, кто знал” („Не просто този, който знае”) от Пьотр Илич Чайковски по интерпретация на Лев Александрович Мей, направена върху поетичния оригинал „Nur wer die Sehnsucht kennt, weiss was ich leide” („Само който познава копнежа, знае за моето страдание”), в „Песента на Миньон” от Йохан Волфганг фон Гьоте.

Друг акцент в лиричния спектакъл ще бъде романсът „Отцвели хризантемы” („Увяхнаха хризантемите”), станал нарицателен за личността на Николай Харито - известен поет, музикант и дуелян (от руски, човек, който предизвиква и участва в дуели). Известен исторически факт е, че при последния си дуел, състоял се на нечия сватба, Харито бива убит, а гостите спонтанно запяват, в негова памет, точно тази песен.

Сред общо 11 романса, които Гео Чобанов ще изпълни, ще чуем още зареденото с драматизъм „Съмнение” от Глинка, романтичната „Серенада на Дон Жуан” от Чайковски и др.

„Искаме да се получи елегантно и фино, чисто и красиво изживяване. Искаме да подарим мигове любов, с посланието да не се обичаме само на 14 февруари”, обобщава Любен Чаталов артистичните намерения на влюбения в романтиката спектакъл.

Виолета Тончева

 

На 17 януари от 19 часа ще повторим бравурния концерт на двамата диригенти на Държавна опера Варна – Светослав Борисов на пулта и Стефан Бояджиев на пианото, които по време на XIV Коледeн музикален фестивал предизвикаха възторг у почитателите на симфоничната музика с изпълнението си на Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор от Сергей Рахманинов със солист Стефан Бояджиев и Симфония №4 в ми минор, оп. 98 от Йоханес Брамс.

Сега двамата диригенти, които са съученици и приятели още от Музикалното училише „Добри Христов”, ще имат възможност да повторят успеха на своя концерт от първата си обща, но не и последна  изява на симфоничната сцена.

 

След като триото с добре известни имена от артистичната сцена, баса Гео Чобанов, пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов, привлече вниманието на зрителите с техния Романтичен спектакъл на 14 февруари, ръководството на Държавна опера Варна реши да повтори концерта и в навечерието на Празника на жената Осми март.

В търсене на паралела между романса и поезията, артистите отново ще впишат любовна лирика от Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна в любовни руски романи от Чайковски, Глинка, Абаза. Едно елегантно изживяване за романтични души, извън коловоза на всекидневието.

Побързайте да си купите билети за 7 март от 11 часа, защото местата в камерното пространство на ротондата, първи балкон, Основна сцена, са ограничени.

 

 На 13 март от 19 часа Държавна опера Варна ще срещне за пръв път българската публика със Селман Ада, известен диригент, изпълнител и композитор от Турция. Концертът с участието на Симфоничен оркестър при Държавна опера Варна е под почетния патронаж на Посланика на Република Турция в България, Негово Превъзходителство Сюлейман Гьокче. В концерта, под диригентството на самия Селман Ада, са включени две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка  Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В края на концерта ще прозвучи и Симфония в ре минор от Цезар Франк.

Селман Ада Роден в Джейхан (1953), Селман Ада започва музикалното си образование още на 9 години при най-добрите педагози в Парижката консерватория. На 20 години вече е асистент на музикалния директор Робърт Вагнер в Държавната опера и балет на Истанбул, работи в Държавната опера и балет Анкара (1979-1980), става пианист на големия италиански певец Марио дел Монако (от 1980). След кончината на певеца, Ада продължава кариерата си в Ecole Normale Superieure de Musique в Париж, където създава специалността “Оперна корепетиция” и преподава дирижиране. Работил е на различни позиции в Турция, вкл. като Генерален музикален директор на Националната опера и балет в Анкара, професор в Музикалната академия, изпълнител, диригент, композитор. Автор е на огромен брой произведения в областта на симфоничната, оперната, клавирната, камерната и хоровата музика. Сред най-известните му творби са операта “Али Баба и четиридесетте разбойници”, Симфония (2004), Концерт за цигулка опус 47, Концерт за арфа (2012), операта «Забранена любов» и др. 

 Сибел ЕфендиевСелман Ада е член на Съюза на немските композитори Society "Gema". Неговите оратории и опери са преведени на английски, немски, фламандски и френски език. Всички негови творби са публикувани на пет езика от Strube Verlag München-Berlin. През 2002 г. започва работа като музикален директор в Държавната опера и балет в Мерсин. Работи и като диригент в Истанбулската държавна опера и балет.

 

Лалекан Озай Музафер Турската арфистка Сибел Ефендиев е родена през 1967 г. в Истанбул. Учи в  Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и в Музикалната академия на родния си град, специалност арфа. От 1998 г. работи в Измирската опера и балет като арфистка и преподава този инструмент в известния държавен университет Dokuz Eylül Üniversitesi в Измир. За своите успешни 25 години творческа дейност е участвала в множество концерти в Турция и по света. Сибел Ефендиев е първата изпълнителка на Концерта за арфа от Селман Ада на неговата премиера през 2013 г.

 

Цигуларката Лалекан Озай Музафер е родена през 1966 г. Първоначално танцува балет, след което се посвещава на цигулката и завършва Консерваторията в Истанбул. През 1985 г. печели награда в Първия Международен конкурс за камерна музика в Истанбул. Работи в квартет, камерен оркестър и в Измирската опера и балет. Като солист е свирила с много оркестри. Тя е първият изпълнител на Концерта за цигулка и оркестър от Селман Ада на премиерата му. Преподавала е цигулка в Измирската консерватория и в други висши учебни заведения на Турция. Сега е концертмайстор на оркестъра на Измирската държавна опера и балет и преподава в Измирската консерватория.

 

 

 

 

 

 

 

Прочутият балет на Адолф Адам „Жизел” поставя романтично начало на XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015. На 1 декември Държавна опера Варна, с диригент на оркестъра Вилиана Вълчева, кани своите почитатели да съпреживеят непреходната любов на Жизел и Алберт.

Хореографският прочит на Сергей Бобров, з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър във Варна, превърна премиерата на „Жизел” в голямото балетно събитие на лятото. Публиката оцени по достойнство качествено много по-високото ниво на балетната трупа, разширена с нови попълнения след международен кастинг.

Техническите и естетически критерии, заложени в класическата хореография на Сергей Бобров, се оказаха едно дългоочаквано предизвикателство за балетните артисти. С любов, амбиция и последователност, под ръководството на асистент-хореографите Олеся Алдонина, Демид Зиков и репетитора на Болошой театър Сергей Антонов, те постигнаха онази красота и онова изящество, с които балетното изкуство доставя истинска наслада за сетивата.

Това очаква зрителите и на 1 декември, когато на сцената ще аплодираме Илияна Славова в ролята на Жизел, Павел Кирчев в ролята на Албрехт, Мартин Чикалов в ролята на лесничея Ханс, Юрика Аоки в ролята на Мирта и целия добре сработен ансамбъл на Варненския балетен състав.

Ето и сюжетът:

Първо действие

Жизел е влюбена в неотдавна появилия се в селото Алберт. Лесничеят Ханс, влюбен също в Жизел, подозира Алберт в неискреност и предупреждава девойката, но тя му вярва. Алберт всъщност има благородническо потекло. Това става ясно с пристигането на знатни ловци, в чиято свита са херцогът и дъщеря му Батилда, бъдещата годеница на граф Алберт. Жизел не може да понесе измамата, полудява и умира.

 

Второ действие

Неутешимият в скръбта си Ханс идва на гроба на Жизел през нощта. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс, който не може да се откъсне от хоровода и загива. И Алберт дълбоко тъгува за Жизел и също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

 

Симфоничният концерт на 4 юни в зала 1 на ФКЦ е част от международно концертно турне, организирано от престижната импресарска агенция Varna International с президент Калин Чонев, син на Марин Чонев - незабравимия диригент, поставил преди 47 години основите на голямата международна музикална традиция с варненски адрес Майски хоров фестивал.

В концерта ще се изявят Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна и хоровете от САЩ “Shrine of the Ages” и “Master Chorale of  Flagstaff”. Под палката на диригентката д-р Едит Копли Копли ще прозвучи „Ein Deutsches Requiem” (Немски реквием) от Йоханес Брамс със солисти Тина Сталард – сопран и Джейкъб Уил – бас.

Международно признатият организатор на концерти Varna International от Колумбия, Южна Каролина стартира концертния си сезон за 2014 г на 6 май, в една от най-престижните зали в света – Musikverein Виена, с изпълнение на Стабат Матер от Антонин Дворжак.

Следват 11 мащабни концерта в 9 града на 5 държави - Австрия, Чехия, България, Турция и Англия. В този сезон Varna International ще представя на своята публика 5 диригенти от САЩ, 5 оркестъра от САЩ, Чехия, България и Англия, 12 хора от САЩ и Европа и 17 солисти от САЩ и Европа.

 

 

 

 

 

 

Режисьорът КРИС КАТЕНА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на мюзикъла „Уестсайдска история“ и работата си над варненската постановка

 

 

 

 

 

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. „Уестсайдска история“ - Премиера на Държавна опера Варна, 73-ти творчески сезон (2019-2020). Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс.Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова.

 

 

 

 

 

В началото на ноември 2013 г. във Варна се проведе третото издание на Националния конкурс „Мила Михайлова”, посветено на 100-годишнината от рождението на именитата българска пианистка.
Мила Михайлова е първата преподавателка по пиано в новооткритото през 1944 г. Музикално училище във Варна, в чиято памет дъщерята Марина Михайлова-Андреева организира конкурса „Мила Михайлова”. ТМПЦ – Държавна опера Варна присъди специални призове на някои от първенците в конкурса – участие като солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна.

Концертът на 7 февруари от 19 часа ще бъде под палката на Станислав Ушев – главен диригент и директор на Държавния симфоничен оркестър Шумен и член на журито на конкурса. Солисти ще бъдат Йоан Балджиев, който ще изпълни Концерт за пиано и оркестър №1 от Ференц Лист, Георги Леков, който ще представи Анданте Спианато и Голям брилянтен полонез оп. 22 от Шопен, а Първия концерт за пиано и оркестър на Феликс Менделсон-Бартолди ще прозвучи в изпълнение на Тифани Сидни Димитрова Микова от Пловдив.

 

 

МАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИМАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

за първата постановка в историята на Варненската опера на „Пепеляшка“ от Росини

 

29, 30 март 2018, 19.00 – Премиера

 

След като Джоакино Росини композира „Пепеляшка“ само за три седмици, колко време е необходимо на един диригент да постави „Пепеляшка“?

 

В музикалната панорама има малцина такива гениални композитори като Моцарт и Росини, които съумяват за кратко време да създадат шедьоври. Но ако една творба е написана бързо, това съвсем не означава, че бързо може да се постави. За „Пепеляшка“ на Росини е необходим поне месец за сериoзно изучаване и вникване в партитурата.

 

За Държавна опера Варна е чест, че свързва първата постановка в своята 71-годишна история с Вашето име като един от изтъкнатите диригенти на нашата съвременност. Познаваме и ценим Вашето диригентско майсторство от участията Ви в Опера в Летния театър и други варненски постановки. Как работите сега с екипа върху Росини?

 

Обичам да идвам във Варна. Чувствам се като част от семейството. За мен е важно да харесвам музикантите и певците, с които работя. Опитвам се да намирам положителните им качества и този подход никога не ме е подвеждал. По принцип, когато поставям опера, се стремя да изградя стабилна връзка между музиката и текста, а при Росини това е особено важно. Стилът на Росини представлява проблем, защото при него всяка нота има своето значение. Всяка нота трябва не само да се изпее, но и много бързо да се артикулира. Тези бързи пасажи, характерни за росиниевата техника, затрудняват заниманията с неговите произведения. Оркестърът трябва да е изключително добре подготвен, за да поднесе интерпретация с лекотата и елегантността, присъщи за уникалния стил на Росини.

 

Популярният сюжет от приказката на Шарл Перо не омаловажава ли по някакъв начин тази сложна и изящна музика?

 

Напротив. Хората винаги са харесвали приказките за доброто и любовта, които тържествуват. В историята на изкуството много такива приказки са вдъхновявали създаването на нови творби. Да вземем само приказките за Пепеляшка, Дон Жуан или Фауст, които оживяват в редица оперни, театрални, балетни, лирични или белетристични заглавия. Най-хубавото е, че тези винаги актуални сюжети могат да бъдат разгледани от различен ъгъл или да бъдат поставени по нов начин. Всяка епоха има своето право на тълкуване. Що се отнася до музиката на „Пепеляшка“, тя е едновременно комична и елегантна, на места дори драматична, така че всяка възраст ще намери какво да хареса в нея. „Пепеляшка“, освен всичко това, е много подходящо заглавие за приобщаване на децата към света на операта.

 

Какви са диригентските Ви тайни, с които овладявате оркестъра?

 

Диригентският ми подход е много естествен, не използвам никакви специални способи и не поставям дистанция между себе си и оркестрантите.

 

Диригентът не трябва ли да доминира?

 

Може да се кажат много неща в тази връзка. Окестърът може да се оприличи с едно голямо семейство, което притежава своя характер и диригентът е длъжен да го опознае. Още повече, че оркестърът се състои от толкова различни личности и диригентът не бива да пренебрегва никоя от тях. Работата на диригента се състои в умението да обучава и овладява оркестъра. Той трябва да улучва точния момент, когато се налага да притисне музикантите, да изисква още и още или пък да ги отпусне, да ги похвали.

Когато става дума за музика, мисля, че не е уместно да се говори за доминация, защото музиката е нещо, което се споделя. Чрез изкуството хората обменят възгледи, възприятия, мнения и диригентът прави същото с оркестъра. Не само оркестърът учи от диригента, понякога и диригентът може да научи нещо от оркестъра, да получи някаква информация или съвет от него. Дори да не го формулира с думи, оркестърът го показва с езика на музиката и добрият диригент ще го разбере. Да бъдеш част от тази психология, понякога не е лесно, но аз мисля, че съм намерила своя път да постигам целите, които съм си поставила като диригент.

 

 

 

30 април 2020, 19.00. Държавна опера Варна online.

Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, facebook страницата @Държавна опера Варна / State Opera Varna и facebook събитието @Споделени представления

 

 

Постановката на брилянтната Вердиева опера „Травиата” от 2013 г. – дело на режисьора и художника Кузман Попов, Държавна опера Варна посвети на 200-годишнината от рождението на италианския оперен майстор, а премиерата заслужи овациите на публиката в Опера в Летния театър. Оттогава «Травиата» всеки път вдига зрителите на крака.

Авторът на постановката Кузман Попов определя «Травиата» като трагична любовна поема или сценична балада, в която конкретността се издига до нивото на обобщение и символ. Един вълнуващ разказ за белязаната от смъртта нощна пеперуда, която сред шумния възторг на покорения от нея Париж мечтае за истинска любов...

На 16 май в знаковата сопранова роля на Виолета Валери ще се представи румънката Диана Тугуй, която блестящо изпълни ролята на Микаела от «Кармен» на сцената във Варна и в София миналия месец. След това добро начало, партньорството ни със солистката на театър «Елена Теодорини» в Крайова, продължава. Със сигурност ще я чуем и в предстоящото пето издание на Опера в Летния театър.

 

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С ТРИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ МУЗИКАНТИ

11 декември, 19.00, Основна сцена

 

 

Трима изключителни музиканти от световната сцена ще поднесат едно от големите симфонични събития в XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019. На 11 декември, под диригентската палка на Маестро Мартин Георгиев, нашия съгражданин, чийто гастроли в родния град винаги оставят трайни следи, ще чуем за пръв път пианистите Иво Върбанов и Фиамета Тарли, тандем на сцената и в живота.
Участва Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна, с концертмайстор Красимир Щерев. Изисканата програма включва: В. А. Моцарт - Концерт за пиано К467 (каденци М.Георгиев), солист Фиамета Тарли; В. А. Моцарт - Концерт за две пиана К242, солисти Иво Върбанов и Фиамета Тарли; Л. ван Бетовен - Концерт за пиано №4, солист Иво Върбанов и А. Дворжак - Славянски танци оп. 46

 

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

 

Надежда Панфилова

 

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

 

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

 

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

 

 

Кирил Буличев

 

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

 

 

Чувствата на възхищение и гордост, които ни накараха да изпитаме само преди няколко месеца Крисия, Хасан и Ибрахим, спечелили второ място за България на детската Евровизия в Малта, ще завладеят варненци отново през февруари. На 12 февруари от 19 часа публиката ще посрещне възторжено уникалните таланти, близнаците Хасан и Ибрахим Игнатови - най-младите, но вече световноизвестни, български пианисти. Впечатляващото представяне на българското трио с песента „Планетата на децата” в Малта накара Италия да се откаже от домакинството на следващата детска Евровизия, в полза на България. Тези дни стана също известно, че шведският конструктор на детски играчки Александро Крьогер Дегерфилд е създал „Лего” и по него филм с образите на Крисия, Хасан и Ибрахим, които са част от големия бранд на Евровизия

Крисия, Хасан и Ибрахим в детската ЕвровизияВпрочем отличието от Евровизия е само едно от многобройните признания в един дълъг списък от награди, които бележат творческата кариера на 12-годишните ученици от Шумен. „Където и да отидат, Хасан и Ибрахим искат да побеждават”, отбелязва в едно интервю баща им Денис Игнатов.
И така - на 12 февруари Хасан и Ибрахим Игнатови ще бъдат солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на Станислав Ушев. В програмата им са включени: Увертюра „Поет и селянин” от Франц фон Супе, Allegro con brio из Концерт за пиано и оркестър № 1, до мажор от Лудвиг ван Бетовен,  Andante и Allegro из Концерт за пиано и оркестър № 2, фа мажор от Дмитрий Шостакович и Две симфонични сюити „Пер Гинт” от Едвард Григ.

Ибрахим и Хасан Игнатови са родени на 15 декември 2003 г. в Шумен, в семейство на музиканти. На 5-годишна възраст получават първите музикални наставления от баща си Денис Игнатов. Започват да изучават пиано от 2011 г. при музикалния педагог Маринела Маринова. Огромната мечта на Ибрахим Игнатов е да стане прочут, световноизвестен концертиращ пианист, да прослави България и Шумен на международните и световни музикални подиуми, а голямата мечта на Хасан Игнатов е да стане прочут, световноизвестен пианист и диригент и също така да прослави България и Шумен на международните и световни музикални сцени. Каква прекрасна амбиция за близнаци!

Ибрахим Игнатов е носител на награди от следните конкурси:

Първа награда - Пети регионален конкурс "Децата на България пеят, танцуват, рисуват" - Шумен, 2012 г.; 
Трета награда - Национален клавирен конкурс "Състезание за млади пианисти, посветено на 110-та годишнина от рождението на Веселин Стоянов" – Шумен, 2012 г.;

Лего - Крисия, Хасан и ИбрахимСпециална награда за изпълнение на произведение от ученици на проф. В. Стоянов  - Шумен, 2012 г.;
Четвърта награда - Втори международен конкурс "Андрей Стоянов" за любители - София, 2012 г.;
Първа награда – Четвърти национален конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов“ – Разград; 
Трета награда - Международен конкурс по пиано за немска и австрийска музика – Бургас, 2013 г.;
Втора награда – Национален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров” – Шумен, 2013 г.; 
Участие в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, 2013 г.; Първа награда – IX Международен конкурс „Франц Шуберт” – Русе , 2013 г.; Специалната награда на  IX Международен конкурс „Франц Шуберт” – Русе , 2013 г., която е Концерт във Виена през есента на 2014 г., със съдействието на Българския културен институт ,,Дом Витгенщайн” и участие в Концерт на лауреатите; 
Първа награда – VII Международен клавирен конкурс „ Лист-Барток-Лигети” – София, 2013 г.;
Втора награда, като Първа не е присъдена – X Международен конкурс „Млади виртуози“ 2014 – София;
Първа награда – XXIV Национален конкурс за млади певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия, 2014 г.;
На III Международен конкурс за пианисти-непрофесионалисти „VIVAPIANO 2014“ София печели следните награди: 
Първа награда, Награда „Панчо Владигеров“ и ГРАНД ПРИ „VIVAPIANO JUNIOR“;
Първа награда – IX Международен клавирен конкурс „PeraPiyano 2014“– Истанбул, Турция, 2014 г.;
Специална награда за най-добро изпълнение на „Сюити за пиано“, оп. 27 (1960) от Томислав Зографски на Международния конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ 2014 – Охрид, Македония, 2014 г.;
Втора награда – клавирно дуо с Хасан Игнатов – категория „Б“ - Международен конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ 2014 – Охрид, 2014 г.;
Посещава Майсторски клас по пиано при проф. Мария Принц (Австрия); Лауреат и носител на Първа награда – I „Б“ възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.;
Лауреат и носител на Първа награда – клавирно дуо с Хасан  Игнатов - I възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.

Хасан Игнатов е носител на награди от следните конкурси:

Първа награда - Пети регионален конкурс "Децата на България пеят, танцуват, рисуват" - Шумен, 2012 г.;
Първа награда - Национален клавирен конкурс "Състезание за млади пианисти, посветено на 110-та годишнина от рождението на Веселин Стоянов" – Шумен, 2012 г.;
Специална награда за изпълнение на произведение от ученици на проф. В. Стоянов  - Шумен, 2012 г.;
Първа награда - Втори международен конкурс "Андрей Стоянов" за любители - София, 2012 г.;
Първа награда – Четвърти национален конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов“ – Разград;
Втора награда - Международен конкурс по пиано за немска и австрийска музика – Бургас, 2013 г.;
Втора награда – Национален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров” – Шумен, 2013 г.;
Специална награда за изпълнение  на произведение от Панчо Владигеров – Шумен, 2013 г.; 
Участие в Международния музикален фестивал „Варненско лято” - 2013 г.; Четвърта награда на IX Международен конкурс „Фрanc Шуберт”– Русе, 2013 г.; 
Първа награда – VII Международен клавирен конкурс „ Лист-Барток-Лигети” – София, 2013 г.;
Втора награда, като pърва не е присъдена – X Международен конкурс „Млади виртуози“ 2014 – София;
Първа награда – XXIV Национален конкурс за млади певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия, 2014 г.;
На III Международен конкурс за пианисти-непрофесионалисти „VIVAPIANO 2014“ София печели следните награди: 
Първа награда, Награда „Люба Енчева“ и Награда на публиката;
Втора награда – IX Международен клавирен конкурс „PeraPiyano 2014“– Истанбул, Турция, 2014; 
На Международния конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ – Охрид, Македония, 2014 г. получава следните награди:
Специална награда за най-добро изпълнение на „Сюити за пиано“, оп. 27 от Томислав Зографски, Трета награда и Втора награда (при неприсъдена Първа награда) за клавирно дуо с Ибрахим Игнатов;
Посещава Майсторски клас по пиано при проф. Мария Принц (Австрия); Лауреат и носител на Първа награда – I „Б“ възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.;
Лауреат и носител на Първа награда – клавирно дуо с Ибрахим Игнатов - I възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.

„Магията на киното, 16 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Руслане, заради твоята вдъхновена творческа намеса мултимедийният концерт „Магията на киното“ в Театър Римски терми ще бъде различен от предишния концерт с филмова музика, спечелил веднага много почитатели. Как се появи идеята за това надграждане?

Идеята дойде спонтанно и като резултат от първия ни концерт с филмова музика през април тази година. Един мултимедиен концерт предразполага към разширение на музикалното оформление, а аз и преди това съм участвал в няколко подобни концерта с диригент Христо Павлов. И никога не свиря буквално нотите в този жанр, всеки път подхождам по различен начин и импровизирам в зависимост от контекста.С тази естествена нагласа пристъпих и към обработките на песните в концерта.

Става дума освен за аранжимент и за обработка на песните...

Да. Аранжиментът се явява чисто механична преподредба (преписване) на съществуващи ноти и приспособяването им спрямо характеристиките на даден жанр, както и на отделните инструменти. Докато при обработката, освен задължителната подредба на партиите за участващите инструменти, силно е застъпен и елементът на композиция. Аз също съм внесъл свои идеи, драматургически допълващи замисъла на всяка една от творбите, които ще прозвучат на концерта. Може да се каже, че съм писал обработките лично за всеки от музикантите.

Много впечатляващо, посочи примери...

Например включвам цитата като изразно средство.За песента си “Smile” Чаплин е бил вдъхновен от „Тоска“ на Пучини, лесно се разпознава онази мелодия, която много наподобява началото на дуета от първо действие на операта. За тази цел използвам цитат .

Служа си и с друго изразно средство – пролога. Пролог има към две от песните ни  - „Титаник“ и „Твоята любов“ от „Имало едно време на запад“. В „Титаник“ музикантите започват да свирят онова произведение, което наистина е изпълнявал оркестърът на „Титаник“, а по-късно мотиви от този пролог се появяват в познатата песен от филма и се вплитат като контрапункт в контекста на инструменталния акомпанимент. Има още много за разказване, но предпочитам да разказват хората от публиката след концерта.

„Магията на киното“ определено те е вдъхновила.

Във всяка песен съм се старал да измисля нещо оригинално, нещо извън общоприетото звучене.Всяка песен има свое лице, свой жанр. „Живот в розово“ на Едит Пиаф е направена в стил танго; „Имало едно време на запад“ е издържана в стил Барок, с basso ostinato, постоянен бас. Използвал го е самият Енио Мориконе, един гений, пред когото се прекланям. В музиката му може да се открият всички велики италиански композитори, негови предшественици – от Вивалди до Пучини. В концерта ще звучи неговата „Nella fantasia”, един от хитовете на Сара Брайтман, който ще изпълни на италиански Благовеста Статева. Партията за цигулка, която съм добавил от себе си, както и средната част на песента представляват за мен предмет на особена гордост, тъй като за тях положих по-сериозни усилия и след точно десет редакции те започнаха да се вписват доста добре. Ще я изпълни Марина Винокурова.

Опитал съм се да внеса дори известна шеговитост в концерта, като в някои песни съм вкарал eпизоди от други песни на същия композитор.

Така концертът придобива все повече характер на ребус за професионалисти. Това специално ли е търсено?

Не, но нямам нищо против ако нещата изглеждат по този начин.Различният подход, различната интерпретация винаги обогатяват музикалното преживяване както за нас, професионалистите, така и за публиката.

Тук е моментът да посочим музикантите и певците в „Магията на киното“...

Ние сме шестима музиканти – аз на пианото, Марина Винокурова – първа цигулка, Аглика Цветкова – втора цигулка; Галина Ледлова – виола, Олена Мошинска - виолончело и Григор Джанев – контрабас и баскитара. А солистите в „Магията на киното“ са: Галина Великова, Филипа Руженова, Благовеста Статева и Антоанета Маринова – сопрани; Елеонора Христова, Миглена Страдалска и Боряна Равноустова – алт и Петър Петров – бас.

Песента от филма „Списъкът на Шиндлер“ е вододелът между двете части на концерта, като след паузата сме включили само песни за пълния ни ансамбъл. Там съм заложил една музикална асоциация с „Прощална симфония“ на Хайдн, която той е написал така, че постепенно музикантите намаляват и накрая остава  само един, който свири. Ние постъпваме тъкмо обратно - първо към мен се присъединява една цигулка и свирим вече тримата, после пристига още един инструменталист, свирим заедно с него ...и  така с всяка нова песен се присъединява нов инструмент, докато накрая всички инструменти зазвучават заедно.

На фона на мултимедията на Свилен Николов...

Да, в никакъв случай не бива да го пропускаме. Мултимедията прави практически половината концерт или по-добре казано, прави концерта поне двойно по-привлекателен.Не само за слушане, но и за гледане. На широк екран ще се прожектират сцени от филма, чиято песен се изпълнява в конкретния момент.С присъщия си музикален вкус известният баритон, чието "професионално хоби" са дигиталните технологии, включва видеоклипове, които представляват не просто слайд шоу от "замразени" кадри от филми, а пълноценни, авторски видеоклипове, като умело ги синхронизира с драматургичното развитие в музикалната материя на всяка от творбите.

Обмислили сте всеки детайл от „Магията на киното“.

Да, защото подобно заглавие задължава.

 

РУСЛАН ПАВЛОВ - ПИАНО

Руслан Павлов е роден във Варна, възпитаник на СМУ "Добри Христов" в класа по пиано на Катя Цветкова, по-късно - на Румена Пенкова. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Стела Димитрова -Майсторова. Попокана на проф. Катрин Викерс продължава обучението си във Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн, Германия. Работи с професорите Пол Ван - Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста (САЩ), Жермен Муние (Франция), Лазар Берман (Италия),Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц (Германия). Лауреат на 11 националнии международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси "АлберРусел" и "Музиката и Земята" - София и "Панчо Владигеров" - Шумен. Печели първа награда в раздел "Камерна музика" и в общонационалния конкурс за млади изпълнители "Jugendmusiziert" в Германия.

Дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст. Следват изяви със Симфоничния оркестър при СМУ "Д. Христов", Академичния симфоничен оркестър при НМА "Проф. Панчо Владигеров", а също така с филхармониите на София, Пловдиви Шумен. Изнася многобройни солови рециталив България, Гърция и Германия. В репертоара му присъстват творби от всички стилове и епохи. Под черта на фините тизпитва към музиката на композитори от края на XIX и началото на XX век М. Равел, А. Скрябин, С. Рахманинов, С. Прокофиев, П. Владигеров, Л. Пипков.

От 2014 г. работи като корепетитор и пианист в ТМПЦ – Държавна опера Варна, участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, популярните камерни концерти на Сцена Ротонда, мултимедийния концерт „Магията на киното“ и др.

 Интервю на Виолета Тончева

 

 

В рамките на ХV Великденски музикален фестивал Симфоничният оркестър на Държавна опера ще изнесе концерт под диригентството на Деян Павлов.

Меломаните помнят двата бравурни концерта с музика от Йохан Щраус, които той дирижира в навечерието на миналогодишната Коледа. В предстоящия на 4 април концерт варненската публика ще се срещне със своя съгражданин Димитър Буров, който от дълги години живее във Великобритания. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Лудвиг ван Бетовен. Във втората част на концерта ще прозвучи Осма симфония от Антонин Джоржак.

 

Първата ноемврийска седмица започва с последния 31-ви ден на октомври, понеделник, в който както обикновено, Театрално-музикален продуцентски център Варна предлага на двете си сцени различни по жанр спектакли.

 

31 октомври, понеделник

Спящата красавица

„Спящата красавица”, копродукция на Държавна опера Русе и Държавен куклен театър Варна, гостува на Основна сцена, 19.00. Режисьорът Боян Иванов, чиято постановка във Варненски куклен театър „Мълчаливи предания” спечели ИКАР 2015, продължава да експериментира със сценичните изкуства, като съчетава балет и театър в „Спящата красавица” от Чайковски. Сценографията и костюмите са направени от Свила Величкова и Елена Ямантиева, балетната адаптация е на Силвия Томова. В ролите на принцеса Аврора и принц Дезире ще танцуват примабалерината на Русенската балетна трупа Весела Василева и Теодор Цаков, фея Люляк е Станислава Караджова, участват още балетните артисти Цветелина Катрин Котова, Антон Иванов, Зорница Петрова, Светослав Маринов и др. Ще видим и любимите актьори от Варнеския куклен театър Евгения Василева в ролята на фея Карабос, Стоян Стоянов (Крал), Веселина Калчева (Кралица), Диана Цолевска (Каталабют), Вера Стойкова (Дойка на принцеса Аврора), Боян Стоянов (придворен в свитата на Карабос).

 

1 ноември, вторник, Ден на будителите

С български знак в Деня на будителите се открояват както концертът на световноизвестния варненски тенор Иван Момиров „Иван Момиров § Приятели” на Основна сцена, 19.00, така и театралната постановка на Стоян Радев Ге. К. „Свекърва” от Антон Страшимиров на Сцена Филиал, 19.00.

Приятелите, които ще бъдат заедно с Иван Момиров на сцената, са сопраните Цветелина Василева и Линка Стоянова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенорът Валерий Георгиев и баритонът Венцеслав Анастасов, басът Юлиян Константинов.

В тази великолепна компания оркестъра на Държавна опера Варна за пръв път ще дирижира Иво Липованович, артистичен директор на фестивала „Сплитско лето” и един от търсените съвременни диригенти в Европа. В програмата на концерта ще чуем творби от Росини, Джордано, Белини, Верди, Гуно, Леонкавало, Бизе, Й. Щраус и Д. Христов.

 

 

3 ноември, четвъртък

На 3 ноември, 18.00, Основна сцена, най-известното мече в света ще очарова малките зрители със своите мъдри размишления и поучителни приключения. В детския мюзикъл на Александър Йосифов «Мечо Пух» участват с ентусиазъм и отговорност възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера с художествен ръководител и диригент Ганчо Ганчев.

 

 

4 ноември, петък

Най-голямото събитие на първата ноемврийска седмица във Варна несъмнено ще бъде Концертът на проф. Жени Захариева на 4 ноември, 19.00, Основна сцена. По повод  50-годишната й творческа дейност, той отново ще ни срещне с изключителното пианистично майсторство и изящна интерпретации на прочутата българска пианистка, Посланик на българската култура във Франция, Почетен председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, един прекрасен професионалист и педагог, който се радва на уважението и признанието на музикалната общност у нас и по света. Тя е удостоена с редица награди, сред които Наградата на Министерство на културата за 2002 г. за приноса й към развитието на българската музикална култура; Кристална лира 2003 за върхови изпълнителски постижения; Златно перо 2004 на Радио Класик ФМ; Officier des Arts et Lettres 2007 - Звание на Френското правителство и др.

Жени Захариева отдавна е призната в международните музикални среди за „Пианистка от световна класа!
С тънък усет за колорит и артикулация” (Musical Heritage Revue” – САЩ), а концертите й се определят като "магия": „Думата за подобно изживяване е само една – магия”(сп. ”Музикални хоризонти”) или като: „...звезден час. Изпълнение върху клавишите като прокламация на човешката същност, изкуството като послание за величието на Земното. Само неколцина пианисти-солисти в днешно време демонстрират това толкова ясно както българката Жени Захариева” (Kultur – Elbe, Германия).

 

На 4 ноември във Варна именитата наша пианистка ще бъде солист на Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Бетовен. Варненската филхармония ще дирижира италианският маестро Дарио Мачелари, когото варненската публика също познава и харесва.
Акцент в събитието ще внесе Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Р. Щраус –Бетовен, със солист великолепната обоистка, възпитаничка на Парижката Консерватория, Надежда Гущерова. Симфония N 9 от Дмитрий Шостакович ще оформи програмната рамка на изключителното музикално събитие.

 

 ПРОМОЦИЯ ПО ПОВОД ДЕНЯ НА БУДИТЕЛИТЕ - ОБЩО 20 лв за концерта "Иван Момиров § Приятели" на 1 ноември и Концерта на проф. Жени Захариева на 4 ноември.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;
Работно време на билетна каса понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл.

Реклама и организация Държавна опера - Варна 052 665 020

 

 

 

30 май 2014, петък, 19 часа
Основна сцена

Диригент Божидар Абрашев

Програма

Густав Малер – Симфония № 5 в до диез минор – ІV част  - Adagietto
В. А. Моцарт – Концерт за пиано и оркестър №20 KV 466
Густав Малер – Песни за мъртвите деца

 

 ХVІІІ Австрийски музикални седмици в Деня на Европа във Варна

За Държавна опера Варна е чест, че в Деня на обединена Европа - 9 май, тъкмо на нейната сцена ще бъде изнесен симфоничен концерт от  традиционните за България Австрийски музикални седмици.

ХVІІІ издание на престижното събитие през тази година е под почетния патронаж на г-жа Маргарита Попова – вицепрезидент на Република България. Диригент на концерта този път е Григор Паликаров, а солистка е младата кларинетистка Вера Карнер (Австрия).

В програмата: Антон Веберн – Пасакалия; Карл Мария фон Вебер – Концерт за кларинет и оркестър № 2 в ми-бемол мажор; Франц Шуберт – Симфония № 4.

Диригентът Григор Паликаров завършва ДМА в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев.

 

Бойко Цветанов в "АНДРЕ ШЕНИЕ"

 

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

 

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

 

След тежко и продължително боледуване ни напусна ЛИЛИЯ ГОСПОДИНОВА СИМЕОНОВА, оперна певица (сопран), родена на 12.февруари 1932 г. в София. През 1954 г. завършва Държавната музикална академия – София в класа по оперно пеене на проф. Мара Цибулка.

През 1954-1955 г. е стажант артистка във Варненска опера. Артистичният й дебют е в ролята на Микаела от «Кармен» (Бизе). Работи последователно като музикален редактор в Радио Варна (1955-1961), преподавател в Педагогическия институт-Плевен и в Средно музикално училище «Панайот Пипков» – Плевен (1961-1967), методист в Дома за художествена самодейност-Варна (1968-1973), артистичен секретар и артист-солистка във Варненската опера (1971-1987). По-значими централни роли в певческата й кариера са: Албена от едноименната опера (Парашкев Хаджиев), Цецилия от “Сватбата на Фигаро” (Моцарт), Лиза от оперетата “Графиня Марица” (Калман), «Лиза от «Джани Скики» (Пучини), Дениз от детската опера “Моряшка чест” (Александър Йосифов) и др. Има записи в БНР.

 

Поклонението е на 30 май от 11 часа на Старите гробища. Ръководството на Държавна опера - Варна изразява най-искрени съболезнования на близките на Лиляна Симеонова.

 

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Деян Павлов - Диригент

Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници Държавна опера Варна да поднася на варненската публика Симфоничен  концерт със специална програма с виенски привкус от времето на голямата музикална фамилия Щраус.

Миналата година билетите свършиха много бързо и се наложи в последния момент да търсим дата за още един концерт. Затова тази година от самото начало планирахме два концерта на 18 и 19 декември. Отново под вещата диригентска палка на маестро Деян Павлов, който умее като никой друг да събира сцената и публиката в една обща територия за случването на празника.

Със своите любопитни истории около написването на творбите, остроумни коментари и подкани към публиката за съучастие в лидерската роля на диригента, той създава незабравимо преживяване, подобно на прословутите виенски концерти в началото на всяка нова година. С други думи - във Варна като във Виена!

С музикални фоерверки от известните Щраусови валсове: “Виенска кръв”, “Персийски марш”, „Рози от юг”, „Ти и ти” от „Прилепът”, полките „Кукувицата”, „Бърза полка”, „Френска полка Шампанско, “Гръм и мълнии” и още, и още, без да забравяме онзи бляскав «Радецки марш».

Деян Павлов е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

R.I.P. Мартин Чикалов

балетист в Държавна опера - Варна

 

Вчера при нелеп пътен инцидент загина нашият талантлив колега и приятел – балетистът Мартин Чикалов.

Погребението ще се състои на 12 септември, от 12:00 часа, на новите гробища в Тополи.

 

Държавна опера Варна изказва своите съболезнования на близките и семейство му.

 

Почивай в мир, Марти!

 

 

 

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата

Празничният завършек на Коледния музикален фестивал и през тази година ще бъде симфоничен концерт “С музиката на Йохан Щраус”. Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници да поднасяме на ценителите концерт със специално подбрани творби от великия композитор, в който по знак на диригента участват и зрителите.
Приповдигнатото настроение е запазена марка на това събитие, което през тази година, поради големия интерес и отдавна разпродадените билети за 20 декември, ще предложим и като матине на 15 декември от 11.30 ч.

Под диригентската палка на Маестро Деян Павлов от сцената ще се изсипят музикални искри с известните валсове “Животът на артиста” и “Пролетни гласове”, полките „Фуриозо”, „Пощальон на любовта”, „Пицикато полка”, „Ана”, “Гръм и мълнии”, «Влакът на удоволствието» и др. Разбира се, ще бъде изпълнен и така обичаният «Радецки марш».

Големият австрийски композитор, цигулар и диригент Йохан Щраус оставя на света прекрасна, мелодична и жизнерадостна музика - общо 18 оперети и 145 валса. Най-известната му оперета “Прилепът”, след зашеметяващата премиера през 1874 г., не слиза от сцените на музикалните театри по света вече 139 г. „Прилепът” впрочем е единствената оперета, която влиза в репертоара на Виенската опера и присъства в него неотменно и днес.

Благодарение на традиционните новогодишни концерти, които Виенската филхармония изнася всяка година на 1 януари, музиката на Йохан Щраус е изключително популярна в цял свят. Чрез новите технологии днес виенските новогодишни концерти се гледат от около един милиард зрители от всички краища на света. Началото на традицията датира от 31 декември 1939 г., по-късно концертите се изместват на 1 януари. В програмно отношение най-напред доминира музиката на Йохан Щраус, но постепенно започнали да включват и произведения от други композитори. Валсът “На хубавия син Дунав” и “Радецки марш” обаче остават неизменна част от концертната програма и обикновено с тях бравурно завършва всеки Новогодишен виенски концерт.

Днес 10 септември 2019 г.

ПОЧИНА

 ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ИГНАТОВ

 Дългогодишен директор и диригент на Държавна опера - Варна    

       

 

 

Христо Игнатов завършва Държавната музикална академия в класа по оркестрово дирижиране на проф. Влади Симеонов. След завършване на висшето си образование работи като диригент на Симфоничния оркестър в Бургас, главен диригент на Оперния театър и Симфоничния оркестър в Сливен, а от 1985 година е диригент във Варненската опера.

 

 

 

 

През 1984 год. специализира при главния художествен ръководител и главен диригент на Болшой театър проф. Юрий Симонов. От 1990 год. Христо Игнатов е доцент по оперно дирижиране в Държавната музикална академия – София.

От сезон 1991/1992 г. е главен художествен ръководител и директор на Варненската опера, а от март 1999 год. е главен директор на Оперно-филхармоничното дружество, в което се преобразуват Държавната опера и Държавната филхармония във Варна.

Под неговото музикално ръководство са реализирани едни от най-успешните продукции на Варненския оперен театър – “ТУРЧИНЪТ В ИТАЛИЯ” , “ТОСКА”, “СИЛАТА НА СЪДБАТА”, “ОТЕЛО”, “ДОН КАРЛОС”, “НАБУКО”, “МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ”, “ТУРАНДОТ”, РЕКВИЕМ – ВЕРДИ, “БОХЕМИ”, “КАРМИНА БУРАНА”, “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”  и др.

Под ръководството и диригентството на Христо Игнатов ОФД – Варна е носител на награда “Варна” за успешно реализираната премиера на операта “Дон Карлос” (2002 год.)  и за постановката на сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф (2003 год.) във Варна и в НДК – София. Както и са реализирани редица гастроли в Турция, Русия, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Гърция и др.

           Нека отдадем заслужено уважение към труда и постиженията на този творец и административен ръководител,отдал живота си на музиката!

СВЕТЛА МУ ПАМЕТ!

 

 

 

 

 

Коледен концерт с диригент и водещ МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Добрич, Органова зала - 22 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 23 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 24 декември, 11.00 и 18.00

 

 

 

Солисти в Добрич: Галина Великова – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

 

Солисти във Варна: Галина Великова – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

В програмата валсове, полки, увертюри и фрагменти из оперети на фамилията Щраус

 

 

МАЕСТРО МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ - ДА СЪПРЕЖИВЕЕМ ТАЗИ КОЛЕДНА МУЗИКАЛНА МАГИЯ ЗАЕДНО!

Скъпи зрители, наближават едни от най-светлите Християнски празници, когато усещаме чиста любов и светлина, когато сме най-близо до Бог. За мен музиката пробужда Божественото, докосвайки струните на душата ни. Именно заради това смятам, че най-хубавият начин да посрещнем Рождество Христово е да бъдем във вълшебния свят на музиката.

 

Заедно ще полетим в ритъма на валсове и полки на великия композитор Йохан Щраус. Ще чуем и прекрасните гласове на солистите Галина Великова, Вяра Железова, Силвия Ангелова и Христо Ганевски, които ще ни разведат из света на неговите най-известни оперети. Колкото и често да съм работил над тези произведения, всеки път се възхищавам на невероятната красота и изящност на тези несравними произведения на изкуството.

 

Искрено се радвам да съпреживеем тази Коледна музикална магия заедно!

 

Мартин ПантелеевМАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 до 2016 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival“, „MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър, а до 2016 е и главен диригент на Софийската филхармония.

Дирижира Кралската филхармония в Лондон, прави турне на Берлинските симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Ръмънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния оркестър в Дърбан, Симфониета Беершева, Израел, Nordwestdeutsche Philharmonie в Концертгебау Амстердам, Симфоничния оркестър Nova Scotia в Халифакс, Канада и много други.

Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.
Носител на редица престижни награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, 2013 година получава награда за активна творческа дейност на БНР, 2014 Столична община го отличава със специалната награда „София“, а СБМТД с „Кристална лира”.

 

Снимките на Мартин Пантелеев са на Веселин Василев от Концерт край фонтана - 15 август 2016, гр. Варна

 

 

През 2016 г. с XIV издание на Театър Римски терми се възстановява прекъсналата за 26 години традиция на регулярните летни камерни спектакли в Римски терми. Началото е поставено в далечната 1977 г.с постановката на Варненския драматичен театър „Езоп” на бразилския драматург Хильорме, реж. Цветан Цветков, с Илия Пенев – Езоп, Пенка Божкова – Клея, Веселин Цанев – Ксант, Теодора Михайлова – Мели и др.

В следващите години в Театър Римски терми се играят варненските постановки „Мандрагора” от Н. Макиавели, реж. Илия Атанасов, „Жорж Данден” от Молиер, реж. Андрей Калудов, „Двубой” от Иван Вазов, реж. Руси Карабалиев, „Няма да платим! Няма да платим!”от Дарио Фо, реж. Симеон Димитров, „Сбогом, Велугин” от Вл. Арро, реж. Цветан Цветков, „Семейство Тот” от Ищван Йоргени, реж. Бойко Богданов. Канени са и спектакли на Театър 199, Народния театър, Театър София и други столични театри.    

Поради необходимост от ремонтни дейности на археологическия обект, в началото на 1990 г. е сложен край на тази хубава културна традиция. 26 години по-късно, след реконструкците, извършени през 2016 г., ТМПЦ Варна и РИМ Варна обединяват усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна отново да съпреживеят изкуството под открито небе в уникалната атмосфера на това забележително за нашия град място - Римските терми, най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа.

 

В афиша на XIV издание на Театър Римски терми 2016 са включени девет спектакъла, които в периода от 17 до 30 юли ще представят шест хитови продукции на различни български театри и три музикални спектакъла на Държавна опера Варна.

МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново гостува на 17 юли с «Декамерон» на режисьора Димитър Шарков – един безконечен и пъстър карнавал от образи и комични ситуации, весела и забавна оргия на живописните човешки нрави, която отвежда във времената на Бокачо.

 

 

 

18, 19 декември, 19.00, Основна сцена

 

Кой не обича концертите с жизнерадостната музика на Щраус – баща и син, които по виенска традиция завладяват света в края на изтичащата или началото на новата година. Във Варна за пореден път, в две последователни вечер на 18 и 19 декември, 19.00, Основна сцена, публиката ще има удоволствието да съучаства в музикалния празник и да стане част от общото приповдигнато настроение. Това ще се случи под диригентската палка на Маестро Найден Тодоров, директора на Софийската филхармония, който е поканен да дирижира концертите, с участието на оркестъра на Държавна опера Варна и солистите Мария Павлова и Свилен Николов,

В програмата ще чуем Ария на Адела от „Прилепът“ на Й. Щраус и Ария на Ми от „Страната на усмивките“ на Ф. Лехар, в изпълнение на Мария Павлова, а Свилен Николов ще изпее Ария на граф Данило от „Веселата вдовица“ на Ф. Лехар. Двамата солисти ще поднесат дуети из „Царицата на чардаша“ от И. Калман и „Веселата вдовица“ от Ф. Лехар. Ще има и изненади, но няма да липсват  задължителните за подобни концерти Полка пицикато от Й. Щраус-син; „На хубавия син Дунав“, Трич-трач полка и разбира се Радецки марш от Й. Щраус. И така „С музиката на Щраус“, естествена кулминация и на XX Коледен музикален фестивал, ще отправим добрите си помисли и надежди за една здрава и успешна, за една щастлива 2020 година.

 

 

Как доктор Джекил стана мистър Хайд може да проследите на 10 март от 19 часа в емоционална среща с героите от мюзикъла «Джекил». Произведението на съвременния британски композитор Джон Мур, който през есента на м.г. специално дойде от Великобритания, за да дирижира един от спектаклите, може да се види единствено на варненска сцена.

Постановката, основана върху известния роман на Робърт Луис Стивънсън „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” (Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde), е дело на диригента Ганчо Ганчев, режисьора Костадин Бандутов, художника Тодор Игнатов и хореографа Денко Стоянов.

В «Джекил» участват с много ентусиазъм и талант около 60 актьори, предимно деца и младежи от Варненската детско-юношеска опера - единствената подобна формация в България. С тях работят хормайсторът и корепетитор Миглена Шишева, вокалният педагог Галина Станишева, театралният педагог Петя Петкова и балетният педагог Бистра Бъчварова.

И така - на 10 март пред зрителите ще оживее завладяващата и поучителна история за добрия доктор Джекил, който се подлага на опасни експерименти и неусетно се превръща в жестокия мистър Хайд.

Главната роля на доктор Джекил за пръв път ще изпълни тази вечер младият Александър Панайотов, на който в другата главна роля ще партнира Лиляна Кондова (Ани). Само преди 3 дни тя се представи великолепно и като Алиса в премиерата на мюзикъла «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов.

 

Празничен коледен концерт

XVIКоледен музикален фестивал – Варна 2015

18 декември, 19 часа; 19 декември, 11 часа; 19 декември, 19 часа

 

От всички събития в Коледния музикален фестивал варненската публика всяка година проявява предпочитанията си към традиционния Празничен концерт. Веднъж - заради жизнерадостната музика на Щраус, която носи в себе си приповдигнатото очакване на Коледа и Нова година.

И още - заради възможността зрителите също да се включват в концера, като в определени творби отброяват музикалните тактове по даден знак от диригента.
На нито един друг концерт не се случва диригентът да дирижира оркестър и публика едновременно J и това създава едно прекрасно усещане за съобщност и съпричастие. Варненци приличат в това отношение на виенчани, които започват първия ден на Новата година с подобен концерт, излъчван по телевизията в цял свят.

Концертът във Варна, поради големия интерес, ще има тази година 3 издания – на 18 и 19 декември от 19 часа и още веднъж – като матине на 19 декември от 11 часа. И трите концерта ще бъдат изнесени в залата на Варненската опера.

Специален виенски привкус обещава главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Определено може да му се вярва, защото той е австрийски възпитаник и творческата му кариера протича с непрекъснати ангажименти както във Варна, така и в Австрия.   

„С музиката на Щраус и не само”, така Светослав Борисов обобщава духа на специално подбраната от него концертна програма. Под знака на Щраус, Лехар и Калман ще прозвучат някои от най-популярните и мелодични арии и дуети от оперетите „Прилепът”, „Страната на усмивките”, „Джудита”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, „Цигански барон”. Голямата изненада на концерта ще бъде солистката на Виенската народна опера (Wiener Volksoper), сопраното Сара Гьош, която веднага след варненските концерти заминава на дълго празнично турне в САЩ. Заедно с нея на сцената ще бъдат и солистите на Държавна опера Варна – тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Във втората част на концерта от сцената ще се изсипят празнични искри с известните Щраусови валсове: „Кайзервалс”, “Виенска кръв”, „Рози от юг”, полката „На лов” и разбира се – „На хубавия син Дунав”. Бисът, още отсега се знае, ще бъде онзи бравурен „Радецки марш”, написан от Йохан Щраус – баща.

 

 

П Р О Г Р А М А

 

ПРИЛЕПЪТ – оперета от Йохан Щраус

–     Увертюра

–     Ария на Розалинда – изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

–     Кайзервалс

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Данило – изп. Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

–     На лов – бърза полка

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Дует на Хана и Данило – изп. Сара Гьош иВалерий Георгиев

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША – оперета от Имре Калман

            – Ария на Силва – изп. Сара Гьош   

ЦИГАНСКИ БАРОН – оперета от Йохан Щраус

–     Встъпителен марш

ДЖУДИТА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Октавио изп. Валерий Георгиев

–     Ария на Джудита изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

            –  Рози от юг – валс

ВИЕНСКА КРЪВ – оперета от Йохан Щраус

Дует на Граф и Графия – изп. Сара Гьош и Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

                – На хубавия син Дунав – валс

 

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна от 2013 г., принадлежи към генерацията талантливи и динамични  творци на новото време. След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент и на Бохумските симфоници, продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Така Светослав Борисов открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент.

С голям успех гостува многократно на сцената на Софийска опера и балет със спектакли на „Дон Карлос” от Верди, който непосредствено след това представя и на фестивала „Филипи” в Гърция. През декември 2014 г. дирижира премиерата на „Царицата на чардаша” от Калман в Музикалния театъра на Гелзенкирхен. През декември 2015 гостува в операта на Магдебург, а през 2016 предстои и дебютът му в Истанбулската опера. 

Ценно е партньорството му с оркестри от ранга на Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Бранденбург, Новата филхармония на Вестфалия, Камерния оркестър на Лозана, Датския национален оркестър и др. Дирижирал е концерти в Златната зала на Музикферайн - Виена, Щефаниензал - Грац, Бетовен Хале - Бон, Концертхаус - Дортмунд, Поли Театър - Пекин и др. Гастролира в Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния, Чехия и Швейцария. Постоянни контакти го свързват не само с Виенския Моцарт Оркестър, но и с Гьотингските симфоници, където през 2016 ще гостува за трета поредна година с два концерта и запис на компактдиск.

Австрийската премиера през ноември 2015 г. на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Шестата симфония на Шостакович с Филхармониците на Грац и солист Габор Болдоцки се превърна в събитието на сезона, отразено с ласкави рецензии от музикалната критика (вж цитат от „Кроненцайтунг” в края на текста).

Сред солистите, с които Светослав Борисов концентира на различни престижни сцени, са Джон Марк Ейнсли, Лидия Баич, Карло Коломбара, Себастиан Холичек, Ямина Маамар, Лилия Зилберщайн и Лайпцигския струнен квартет. През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац камерния оркестър “Con Fuoco”, с който осъществява многобройни концерти в Австрия и турнета в други страни, вкл. с оперни постановки, а през 2015 г. стартира голям проект с Интеграл от всички симфонии на Моцарт. Важен отпечатък в развитието на Светослав Борисов оставят специализациите в майсторски класове при световно известни диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур . През 2010 участва и в Международната академия за диригенти в Бохум, под ръководството на Стивън Слоан, Роджер Норингтън и Силвян Камбрелян.

Светослав Борисов и неговият екип са удостоени с Награда ВАРНА 2015 за уникалната опера-балет „Carmen Dance” по Бизе, на която той е диригент-постановчик. През 2015 г. той постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите и на софийската публика.

По този повод музикалният критик Петър Пламенов пише в броя на в. „Култура” от 4 декември 2015: „Светослав Борисов демонстрира разбирането си за бляскавия виртуозен ранно-романтичен стил на Доницети и го налага върху оркестъра, който следва с вдъхновение интерпретаторската му стратегия. Борисов търси подвижността и блясъка на звука, но не жертва изяществото на музикалната структура и изначално танцовия й характер на мазурка, валс и дори галоп. Доницети в оперите си буфа следва откритията на Чимароза и Росини и класическото равновесие в музикалната структура, но ги допълва със съвременното си усещане за темпо, танцувалност и психологизъм. Долавянето на тази вътрешна съразмерност от диригента е своеобразно постигане на самия дух на Доницети”.

Отразявайки австрийската премиера на последното произведение на Пендерецки и изпълнението на Шестата симфония от Шостакович от Филхармонията на Грац, под диригентството на Светослав Борисов, вестник „Кроненцайтунг” от 24 ноември 2015 г. изтъква „брилянтното изпълнение на Концерта за тромпет и оркестър от Пендерецки и грандиозната интерпретация на Шестата симфония от Шостакович”.

По-нататък в статията се говори за „широко разгърнатото елегично въведение на Шестата симфония от Шостакович, което прелива в Брукнерови дълбини и сакралност, за да утихне в трептяща, сумрачна самота. А как само Борисов поднесе въведението, прозвучало без ни най-малка следа от патос, затова пък безкрайно чисто, задушевно, и спокойно – един изключителен момент! Последва компактно пронизителното Скерцо, докато задъханото Престо обрисува мистична и контрастна картина с демонично въздействие, вместо обичайното оглушително еднообразие.”    

 

САРА ГЬОШ – сопранСАРА ГЬОШ – сопран е родена в Истанбул. Завършва Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и продължава образованието си във Виенската консерватория, където се дипломира през 2011 година. Дебютът й е в ролята на Лейла от оп. „Ловци на бисери” (Жорж Бизе) в Общинския театър на родния си град, а с оркестъра на Билкент (Турция) и с Истанбулския симфоничен оркестър изпълнява соловата сопранова партия на „Фантазия за пиано, хор и оркестър” в до минор, опус 80 на Лудвиг ван Бетовен.

Пее сопрановите солови партии в ораториални произведения на Хендел и Й. С. Бах във Виена, Бон и Рим с оркестрите Bach Collegium (Щутгарт) и Gaechinger Kontorei. Изпълнява ролята на Констанца от оп. „Отвличане от сарая” (Моцарт) в различни оперни театри – Люксембург, Антверпен, Манхайм, на турне с Виенската държавна опера в Тайван и Южна Корея, където освен като Констанца се представя и в ролята на Адела от „Прилепът” на Й. Щраус.

Ангажиментите й в следващите няколко години включват ежегодни концерти в Златната зала на Музикферайн – Виена, Концертхаус – Виена и Виенската държавна опера като солистка на Виенския Моцарт оркестър и Виенския Хофбург Оркестър. Участва в Празника на пролетта в Израел с част от хора на Виенската държавна опера.

От сезон 2012 до днес е солистка на Виенската народна опера. През януари 2014 година пее на новогодишните концерти в Торонто и Хамилтън с оперния оркестър на Канада. През април и ноември 2014 година има два концерта в Москва в Междунардния център за сценични изкуства, където изпълнява арии и дуети от опери на Моцарт.

През декември 2014 и януари 2015 година има успешни концерти в Ню Йорк в престижната зала Lincoln Center, както и във Вашингтон и Филаделфия.

През май 2015 Сара Гьош изпълнява сопрановата партия в „Лулу – сюита” на Албан Берг с Филхармонията на Словакия под диригентството на Кери-Лин Уилсън.

Годината 2015 е заредена с много ангажименти за младата певица – многобройни концерти във Виена в най-престижните концертни зали, в Грац, сега – във Варна, а за Новата 2016 година я очакват нови предизвикателства с Бостънския симфоничен оркестър и оркестъра на Ванкувър – Канада. Отсега има покана за май 2017 година за Любляна със Словенската филхармония.

 

 

15 май 2018, 19.00

Елиз Шарлебоа 

След великолепния си дебют в ролята на Норма в спектакъла на „Норма“ от Белини преди няколко дни на варненска сцена, канадското сопрано Елиз Шарлебоа ще изпълни на 15 май 2018 година и ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди. Под диригентската палка на Стефан Бояджиев, тя ще си партнира със солистите на Държавна опера Варна с международна кариера Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Деян Вачков - Ферандо, Даниела Дякова - Азучена и Валерий Георгиев - Манрико.

 

"Това не е първата ми Леонора, за пръв път я изпях в Канада през 2014 г. Още тогава се влюбих в образа на тази аристократична, фина, нежна и същевременно силна героиня, която е готова на всичко заради любимия Манрико. Изцяло отдадена на любовта, тя жертва накрая и собствения си живот, подобно на Норма. В този смисъл виждам връзка между двете героини, които имам удоволствието да представя на българска сцена. В оперната литература често се случва да отредят на сопрана драматична и нещастна съдба. В „Трубадур“ Верди извисява тази съдба на пиедестала на една от най-вълнуващите и въздействащите оперни творби на всички времена“, споделя Елиз Шарлебоа. Тя разказва още, че е силно впечатлена от първата си среща с българските оперни певци, както и с варненската публика и би се радвала отново да бъде поканена на нашата сцена.

 

 

14 февруари 2017, 19.00

Във февруарската програма на Държавна опера Варна Денят на влюбените - 14 февруари е немислим без специално музикално предложение. И ако в предишни години обединяващият елемент обикновено беше солистът, сега фокусът се поставя върху музиката. Музиката не на кого да е, а на състава „Queen” с неговия неподражаем фронтмен Фреди Меркюри.

И така - на „Бохемска рапсодия” 2017 с музиката на „Queen” канят Оркестър и Хор на Държавна опера Варна, Вокална група „ИУ Фория” и Хор на Варненската детско-юношеска опера, със специалното участие на музикантите Страцимир Павлов, Валери Ценков, Тони Рикев и солистите Антоанела Петрова, Илина Михайлова, Звездомир Керемедчиев – Звезди и Нейчо Петров – Реджи. Творческите намерения на това съзвездие от познати имена диригентът Ганчо Ганчев ще обедини в една обща възхвала на красивата музика и любовта.    

 

След триумфален успех в Испания Варненската опера получи покана за гастрол и през 2016 година. Спектаклите на „Травиата” и „Тоска” на 6 и 7 ноември, под диригентството на доайена на българските диригенти маестро Борислав Иванов, вдигнаха на крака прочутата зала “Auditorium”  в Палма де Майорка.

 

Дълго не стихваха аплодисментите за солистите на Варненската опера Ирина Жекова - Травиата и Свилен Николов - Жорж Жермон, за Димитринка Райчева – Тоска и Венцеслав Анастасов – Барон Скарпия, както и за госта Ивайло Михайлов – Алфред Жермон.

 

Блестящото представяне на българския оперен театър бе последвано от покана за нов гастрол в Палма де Майорка през ноември следващата година.

 

 

Другата артистична дестинация от европейското турне на Държавна опера Варна е Белгия. От 11 до 15 ноември в Capitol Theatre – Гент, Ethias Arena в Хаселт и Stadsschowburg в Антверпен, маестро Иванов отново ще дирижира  „Травиата”, а главният диригент на оперния театър Светослав Борисов и диригентката Вилиана Вълчева ще изведат на белгийска сцена още две варненски постановки - „Кармен” и „Мадам Бътерфлай”.

 

За тези спектакли към солистичния състав ще се присъединят сопраното Ирина Йордакеску от Румъния и мецосопраното Даниела Дякова. Амбицията на екипа, който не за пръв път гостува в Белгия, е да спечели още много нови приятели на българското оперно изкуство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В Деня на Варна, Свето Успение Богородично 15 август 2015 г., Оркестърът на Държавна опера Варна бе заедно с варненци и гостите на Варна на площад "Независимост".

Изцяло обновеното пространство на площада пред операта и съдебната палата трудно побра хилядното множество, любопитно да види откриването на единствения в България фонтан със специална програма от звук и светлина.

Под вдъхновената палка на своя главен диригент Светослав Борисов музикантите изпълниха популярни творби, които допълнително повишиха и без това високия градус на настроението. Светослав Борисов с очевидно удоволствие дирижираше както музикантите, така и участието на публиката.

По-късно пред оркестъра застана и Страцимир Павлов за "Аве, Мария" на Сара Брайтмън, под чиято мелодия фонтанът извиси за пръв път своя 41 м висок воден стълб, съчетавайки в една невероятна феерия звук, вода и светлина.Тази искряща премиера на водното шоу с музика на живо бе кулминацията на емоционалния ден, завършил към полунощ с празнични илюминации!

22 – 27 февруари 2016

 

Държавна опера Варна кани своите почитатели през следващата седмица на две оперни постановки, един музикално-образователен спектакъл и два концерта.  

 

Дебюти на Линка Стоянова, Свилен Николов и Борис Луков и Гео Чобанов в «Макбет»

22 февруари, 18.00

 

Седмицата започва на 22 февруари, понеделник, 18 часа, с «Макбет» от Джузепе Верди, интерпретация на режисьорката Нина Найденова, директор на Пловдивската опера, и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони. В историята на Варненската опера това е втора постановка на "Макбет", след първата на диригента Иван Филев и режисьора Кузман Попов през 1985 г.

Зрителите на Опера в Летния театър още помнят вълнуващата премиера от миналата година на тази класическа драма, свързана с исторически факт от живота на средновековния шотландски владетел Макбет. Злото, обсебило Макбет и Лейди Макбет, което ги води към серия убийства и собствената им гибел, е пресъздадено чрез динамична визия - въртящ се кръг-сфера, който променя гледната точка повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, в гора, в зала на кралете, в една безкрайна арена на жестоки страсти. Самият Верди, който за пръв път композира по Шекспир, смята своя „Макбет” за най-хубавата си творба.

Акцентът в „Макбет” на 22 февруари са дебютите на солистите на Държавна опера Варна - Линка Стоянова в ролята на Лейди Макбет, Свилен Николов в ролята на Макбет, Борис Луков в ролята на Макдъф и Гео Чобанов в ролята на Банко.

 

«В ритъмa на музиката» 

Компютърната игра «В ритъма на музиката»

24 февруари, 18.00

На 24 февруари, сряда, 18 часа, за радост на децата, ще се случи забавният музикално-образователен спектакъл «В ритъмa на музиката», създаден от младата режисьорка Сребрина Соколова по сценарий на актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев.

 

Това е една различна компютърна игра, която разкрива на децата прекрасния свят на изкуството. Освен знания за музикалните инструменти в симфоничния оркестър и за различните жанрове в музикалното изкуство, те ще изживеят и едно вълнуващо приключение.

Децата попадат в игра - капан, от която няма излизане, докато не се изиграе до край. Подложени на изпитание, в крайна сметка те разбират, че винаги ще бъдат по-успешни, ако са заедно, не са груби индивидуалисти и егоисти. Играта в екип винаги е печеливша.

Разбира се, в това забавно пътешествие в света на музиката участва оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Ганчо Ганчев.

 

 

 

Симфоничен концерт с творби на Бетовен, Лист и Бородин

 26 февруари, 19.00

 

На 26 февруари, петък, 19 часа, предстои един много изискан концерт за любителите на симфоничната музика, в който своето диригентско майсторство ще покажат двама млади диригенти - гостът Милен Апостолов и диригентът на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев. Милен Апостолов ще представи своята трактовка на Седма симфония от Бетовен, а Стефан Бояджиев се е спрял на  симфоничната поема «Прелюдии» от Лист и Половецки танци из операта "Княз Игор" от Бородин.

 

Милен Апостолов е роден е в Добрич през 1991 г. Учи музика в родния си град, приет е в НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 2010 г. в класа по оперно – симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и класа по композиция при проф. Атанас Атанасов. През май 2015 г. с отличен успех се дипломира и по двете дисциплини. От 2012 г. до сега е дирижирал десетки концерти с Академичния симфоничен оркестър, като много от творбите са били премиерни за България. В периода ноември 2013 – февруари 2014 е помощник-диригент в НМБЦ "Стефан Македонски”.

През септември 2015 е поканен да открие музикалния сезон 2015-2016 на Български камерен оркестър Добрич. През 2012 учредява неправителствената организация “Ренесанс България”, чиято цел е да подпомага развитието и популяризирането на културата и изкуството сред младите хора. Едно от камерните му произведения е включено в програмата на престижния фестивал за съвременна клавирна музика – „ppIANISIMO – Фестивал», а Сонатата му за трио се съхранява в библиотеката на Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия. Негова композиция звучи на откриването на Mузея на София в Нощта на музеите 2015.

Милен Апостолов успешно съчетава дейността си на композитор и диригент, които го утвърждават като активен, иновативен и последователен музикант. На един от неговите концерти е забелязан от Почетния австрийски канцле и получава покана за съвместни проекти. Избран е от списание «Форбс» за един от 30-те млади влиятелни българи под 30 години в сферата на изкуството. 

 

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 


 

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с водещия балетен артист на Държавна опера Варна преди премиерата на „Лебедово езеро“

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

9 декември 2017, 19.00

 

Музика Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

 

 

С какви чувства очакваш премиерата на „Лебедово езеро“?

Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля. Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.

Защо „Лебедово езеро“ е труден балет?

Това наистина е изключително труден балет. Първо, защото си през цялото време в роля и задачата ти е да „вкараш публиката във филма“, да я насочиш към същността на приказкатата. Второ, защото трябва да изпълниш многото па дьо дьо-та и всички технически упражнения, така че тяхната сложност да не си личи. И трето, защото на сцената никога не мислиш само за себе си, а и за другия артист до теб. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам сега в „Лебедово езеро“ с примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.

Това, че харесваш „Лебедово езеро“, улеснява ли те в пресъздаването на твоя герой?

„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително. Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство.  Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват,  може да се получи нещо много, много хубаво.

Твоят Принц, колкото и да е влюбен, не разпознава първоначално любимата и допуска фаталната грешка да избере черния вместо белия лебед. Как такива фини човешки състояния се пресъздават само с движения? 

С много репетиции, трудно и изморително. Затова пък с нищо несравнимо е удоволствието, когато постигнеш това, което целиш. Когато си млад танцьор, мислиш само за забележките на хореографа и работиш непрекъснато върху слабите места, но с годините преодоляваш все по-лесно задължителното техническо ниво и започваш да разсъждаваш върху образа, да го интерпретираш и усъвършенстваш.

Виждаш ли публиката, представяш ли си някого, за когото танцуваш?

На сцената за мен най-важното е да се представя добре и затова се  абстрахирам от всякакви странични мисли. Фокусирам се максимално върху танца и задачите, които имам да изпълнявам. Не мисля за публиката, но така или иначе правим всичко за нея.

Кога усещаш щастието от танца? По време на спектакъла или след него?

След спектакъла. Когато всичко е отминало, тогава се отпускаш, прибираш се, обмисляш всеки детайл на представлението, връщаш лентата назад и съпреживяваш наново всички емоции, целия стрес и адреналин, през които си минал. Изкуството не може без  адреналин. Както казват големите артисти, липсва ли тази тръпка, е по-добре да се откажеш.

Танцувал си на престижни сцени в Русия, САЩ, Южна Корея, обиколил си почти цяла Европа. Къде се чувстваш най-добре?

В Русия, защото там балетът има най-дълбоки традиции. Гледат на балета като на нещо свещено, балетът за тях е религия. Достатъчно е само да разберат, че си балетен артист и веднага ти засвидетелстват огромна почит. Щастлив съм, че във Варненската опера имам шанса да работя с руски балетни творци от най-висока класа и така да черпя вдъхновение от самия извор.

 

Прочетете още:

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

 

 

13 март, 16.00, Ротонда (фоайе, първи балкон)

 

Артист-хористите на Държавна опера Варна, които напоследък се вписват като отделен ансамбъл в културния афиш на оперния театър, канят варненци на 13 март, 16.00, фоайе, първи балкон, на поредния си тематичен концерт.

След като представиха концерти с италианска и френска музика, сега са подготвили  Следобедно соаре с творби от руски композитори.

В програмата са подбрали популярни арии и дуети от опери и оперети, романси и песни от по-новото време, които изразяват богатата руска душевност. Ще прозвучат Дует на Татяна и Олга из операта „Евгений Онегин” от Чайковски, ария на Марфа из операта „Царска годеница” на Римски Корсаков, Ария на Пепита из оперетата „Волният вятър” от Дунаевски, романс на Антонида из операта „Иван Сусанин” от Глинка,  „След шумния бал” от Чайковски, „Песен на Славея” от Алябиев, „Пролетни води” от Рахманинов, „Мъгливо утро” от Абаза и други. Няма да липсва романтичното „Я помню чудное мгновение”  от Глинка по емблематичното стихотворение на Пушкин:

 

Аз помня чудното видение

как ти пред мене прелетя,

като прекрасно мигновение,

като пречиста красота...

 

Лирични творби от Есенин и Лермонтов ще допълнят емоционалната атмосфера на Следобедното соаре, в което участват Антоанета Маринова, Красимира Митева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Галина Великова, Илко Захариев, Благовеста Статева, Димитър Ряхов, Християна Христова. Съпровод на пиано Жанет Бенун и Соси Чифчиян.

 

 

 

Тази година Държавна опера Варна постави за трети път в своята история комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети. Темата за възрастния мъж, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte, актуална е и днес. Новата постановка на „Дон Паскуале” е част от политиката на Държавна опера Варна да обогатява репертоара си с комични опери, които са любими на публиката и привлекателни, както за възрастните, така и за младата аудитория – ученици и студенти.

Режисурата е дело на главния режисьор на Държавна опера – Варна Кузман Попов, който умело и с много вкус е внесъл модерно звучене на спектакъла, съобразявайки се както с епохата на създаване на произведението, така и със съвременното светоусещане на обществото. За успеха на операта  допринасят младите и талантливи солисти. Декорите специално бяха предоставени от Италия - Teatro Comunale di Modena, костюмите са дело на художничката Елена Иванова, а диригент на хора е Стефан Бояджиев.
Спектакълът се игра предпремиерно през м. април т. г., премиерата се състоя през август и обра овациите на публиката, която искрено се забавляваше на комичните ситуации и щастливата развръзка.

На 7 октомври от 19 часа ще се състои спектакълът във Варна, а на 17 октомври в София под диригентската палка на Главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.
Солистичният състав е подбран от солистите на Държавна опера – Варна, допълнен от тенора Георги Султанов, внук на големия български актьор Петър Слабаков. В ролята на Дон Паскуале ще се представи басът Евгений Станимиров. Младата и палава Норина се изпълнява от сопраното Ирина Жекова, а в двигателя на събитията – Доктор Малатеста ще се превъплъти баритонът Свилен Николов. Въпреки, че режисьорът постави доста високи изисквания към сценичното поведение на изпълнителите, всички с удоволствие играят в тази постановка, заразени от комичния сюжет и забавните ситуации.  
    

 

2 април 2016, събота, 16 часа, Ротонда (фоайе, първи балкон)

 

Артист-хористите на Държавна опера Варна, които напоследък се вписват като отделен ансамбъл в културния афиш на оперния театър, канят варненци на 2 април 2016, 16.00 ч., фоайе, първи балкон, на поредния си тематичен концерт. След като представиха концерти с италианска и френска музика, сега са подготвили  Следобедно соаре с творби от руски композитори.

 

В програмата са подбрали популярни арии и дуети от опери и оперети, романси и песни от по-новото време, които изразяват богатата руска душевност. Ще прозвучат Дует на Татяна и Олга из операта „Евгений Онегин” от Чайковски, ария на Марфа из операта „Царска годеница” на Римски Корсаков, Ария на Пепита из оперетата „Волният вятър” от Дунаевски, романс на Антонида из операта „Иван Сусанин” от Глинка,  „След шумния бал” от Чайковски, „Песен на Славея” от Алябиев, „Пролетни води” от Рахманинов, „Мъгливо утро” от Абаза и други. Няма да липсва романтичното „Я помню чудное мгновение”  от Глинка по емблематичното стихотворение на Пушкин:

 

Аз помня чудното видение

как ти пред мене прелетя,

като прекрасно мигновение,

като пречиста красота...

 

Лирични творби от Есенин и Лермонтов ще допълнят емоционалната атмосфера на Следобедното соаре, в което участват Антоанета Маринова, Красимира Митева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Галина Великова, Илко Захариев, Благовеста Статева, Димитър Ряхов, Християна Христова. Съпровод на пиано Жанет Бенун и Соси Чифчиян.

 

 

 

Интервю с г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

- Г-жо Димова, ако съдим по афиша на Театрално-музикален продуцентски център Варна, лятото за екипите на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” е изпълено с ангажименти и за ваканция сякаш не остава много време...

Даниела Димова и Доминик Майер 

- За повечето хора лятото е време за ваканция, за пътуване и нови преживявания, а за нас, артистите, то е прекрасен повод да покажем нашето изкуство на открито, пред по-голяма аудитория и пред нова публика. Tова е и политиката, която аз като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна следвам.  

За седма поредна година традиционна лятна сцена за Държавна опера Варна е Летният театър, чийто уникален естествен зелен декор и романтична атмосфера предразполагат към красиви срещи с оперното и балетно изкуство. Опера в Летния театър 2016 привлича международна публика със звездни имена като диригентите Марко Боеми, Йордан Камджалов, режисьорите Пламен Карталов, Мария Елена Мексия, солистите Карло Коломбара, Цветелина Василева, Дария Масиеро и още много други. От 24 юни до 25 август предлагаме 11 специални събития, от които шест премиери.

Световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” на едно от големите имена на Холивуд Ив Деска премина с изключителен успех и ние няма да запазим това удоволствие само за себе си. След няколкократни срещи с кмета на Велико Търново Даниел Панов и организаторите на „Сцена на вековете” приехме да открием NA 15 \LI летния сезон на историческата сцена на хълма Царевец с мегапродукцията на Варна „Граф Монте Кристо”. Tя впечатли жителите и гостите на старопрестолния град както с музиката, режисьорските, сценографски и хореографски решения, така и с оригиналното 3D изображение.

 

Договорили сме още едно участие на „Сцена на вековете”, където на 5 август ТМПЦ Варна ще представи премиерната ни балетна постановка „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус. В прочита на нашия главен балетмайстор, з.а. на Русия Сергей Бобров, историята на знаменития испански идалго е само повод да се развие интересна класическа хореография с много забавни сюжети, в които своето танцово и актьорско майсторство демонстрират водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на Държавна опера Варна. С яркото си присъствие се открояват най-вече премиерсолистът Георгий Болсуновский в ролята на Базил и Екатерина Булгутова в ролята на Китри.

 

 

ГАСТРОЛЪТ на ТМЦ КЪРДЖАЛИ от РИМСКИ ТЕРМИ на СЦЕНА ФИЛИАЛ

9 юли, 21.15, Сцена Филиал

Уважаеми зрители,

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за довечера, планираният за 9 юли, 21.00, гастрол на Театрално-музикален център Кърджали "Застреляй идиотите" се измества от Театър Римски терми на Сцена Филиал с начален час 21.15.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

ПРИ ДЪЖД „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ от ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР на ОСНОВНА СЦЕНА

10 юли, 21.00, Основна сцена

Уважаеми зрители,

При неблагоприятно време с обилни валежи след 19.30, премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“, планирана за 10 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ще се проведе на Основна сцена в същия ден и в същия час 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

МЮЗИКЪЛЪТ „КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?“ В ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ

12 юли, 21.00, Театър Римски терми

Уважаеми зрители,

Мюзикълът „Кой е Големанов?“, включен в програмата на Театър Римски терми – Варна 2019, няма да се състои по технически причини.

Закупените билети могат да бъдат презаверени за този или за друг спектакъл.  

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

На 19 февруари от 18 часа отново ще ни омаят Мари и нейният  Принц, майсторът на кукли Дроселмаер и всички останали персонажи във вълшебната „Лешникотрошачка”. Музиката, написана през 1892 г. от Пьотр Илич Чайковски върху приказката „Лешникотрошачката и царят на мишките” на Ернст Теодор Амадеус Хофман, продължава да вдъхновява хореографите за нови и нови интерпретации. Всички, които следят Международния балетен конкурс във Варна знаят, че нито едно издание на този форум не минава без „Лешникотрошачката”. Нейната красива и танцувална музика дава прекрасна възможност за изява на техническите и артистични качества на балетните танцьори.     

Либретото, постановката и хореографията на най-новата балетна постановка на Държавна опера Варна са дело на Сергей Бобров - з.а. на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна. Огромен бе интерсът към премиерните спектакли на 19 и 20 януари тази година, за които билетите, включително за правостоящи, бяха бързо разпродадени. Очакванията за среща с един зрелищен спектакъл напълно се оправдаха. Изглеждаше дори невероятно, че малките зрители не само не се разсейват, а направо не отместват очи от сцената по време на цялото представление.

На 19 февруари, само месец след премиерата „Лешникотрошачката” отново ще танцува, под звуците на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна с диригент Вилиана Вълчева. В соловите партии ще видим Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц), на които в различни роли ще партнират Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер

Ще аплодираме и прекрасни български оперни гласове, начело с харизматичния, популярен както сред почитателите на операта, така и на поп музиката Орлин Горанов. Певецът се включва по достойнство в компанията на гостуващите тенори, които увенчават четвъртото издание на Опера в Летния театър 2013 – Иван Момиров, Камен Чанев, Бойко Цветанов, Костадин Андреев, Орлин Горанов.

Сопраните Габриела Георгиева и Йорданка Дерилова, заедно с  мецосопраното Кремена Дилкова са другите специални гости на този наистина специален гала концерт. В него ще се изявят и водещите солисти на Държавна опера Варна Линка Стоянова (сопран), Валерий Георгиев (тенор), Евгений Станимиров (бас), Свилен Николов (баритон), Пламен Димитров (баритон), Димитринка Райчева (сопран), Ирина Жекова (сопран), Силвия Ангелова (мецосопран) и др.

Орлин Горанов (тенор) Орлин Горанов (тенор) е единственият български певец, известен както в популярната, така и в оперната музика. Като малък пее в детския хор Бодра смяна, а по-късно в Ансамбъла на армията (до 1985). На върха на популярността си като поп певец, Орлин Горанов се насочва към оперната музика и завършва оперно пеене в НМА “Панчо Владигеров” (1990).

 

МАРТИН ЧИКАЛОВ

 

27 ноември 1979 - 10 септември 2018

Мартин Чикалов 

Екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна се раздели със своя скъп колега и приятел, талантливия балетен артист Мартин Чикалов, загинал трагично при пътен инцидент.

 

Погребението се извърши на 12 септември в гробищния парк в Тополи в присъствието на семейството, близки, колеги и приятели.

 

Вечерта, в памет на Мартин, с едноминутно мълчание преди премиерата на "Магьосническо езеро" започна новият сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров". И Държавна опера Варна ще почете паметта му на 25 септември, когато в Летния театър ще се играе първият спектакъл за новия сезон, мюзикълът "Зоро", в който Мартин трябваше да танцува.

 

Завършил балетната паралелка на Музикалното училище "Добри Христов" във Варна и балетна педагогика и режисура в АМТИИ Пловдив, Мартин Чикалов започва успешния си творчески път като премиерсолист на Бургаската опера.

Първата му главна роля там е на Базил в "Дон Кихот", след което изиграва главните роли във всички спектакли с класическа и съвременна хореография на главния балетмайстор Хикмет Мехмедов.

Във Варненската опера, където постъпва на 18 декември 2000 година, Мартин изпълнява ролите на Ханс в "Жизел", Принца в "Лешникотрошачката", танцува в "Дон Кихот", "Пепеляшка", "Кармен Денс", "Зле опазеното момиче" и във всички спектакли на оперния театър.

 

Мартин ЧикаловВ балетната гала за Международния ден на балета през тази година той се открои с участието си в "Спартак" от Хачатурян, съвременна хореография в партньорство със Силвия Христова. Интерпретацията им заслужи одобрението на европейската критика, в материал на Елена Хаберман за австрийското списание за опера и балет "Der neue Merker".

 

Изключителен професионалист, незаменим колега и прекрасен приятел, Мартин вече не е сред нас.

 

Но ние ще усещаме присъствието му в светлия спомен за него.

 

Почивай в мир, Марти!

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна

Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

 

Фотография Росен Донев

 

 

 

 

 
 
 
Солистите на Държавна опера - Варна Димитринка Райчева и Арсений Арсов гостуват в "Минути за култура" на ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 
3 декември 1921 – 22 декември 2014

Сбогуваме се с художника Ангел АтанасовНа 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 години,  Ангел Атанасов. Опелото ще се извърши на 23 декември от 12 часа в храма „Свети Николай”, погребението ще се извърши в парка на с. Тополи в 13 часа.
Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково.

До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката.

„Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“,

казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.

Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град.

Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците. Сред варненските галерии, които неведнъж представяха с неговото творчество, със специалното си отношение през последните години се открои галерия Арт Маркони.

Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро.

 

Вход свободен + Специална оферта за посетителите - 8 лв за "Турандот", първия спектакъл на Опера в Летния тетър - 24 юни 2016, 21.00

21 юни 2016, 13.00, Ротонда, Основна сцена

 

Държавна опера Варна се включва в Международния ден на музиката на 21 юни с бравурна програма и известни солисти. В средата на деня от 13.00  часа в Ротондата на Основна сцена (фоайе първи балкон) почитателите на френския шансон и оперната музика са поканени да чуят любими творби на четирима водещи солисти от Варненската опера.

Това са мелодиите, които те харесват, които ги вдъхновяват и зареждат с енергия. Песните, които те си тананикат у дома или запяват, когато са сред приятели. Фактът, че става дума за техния личен топ 2 с френски привкус, придава на концерта един много съкровен оттенък и го превръща в емоционално преживяване между тях и зрителите. То се вписва в стила на 21 юни - Международния ден на музиката, който обединява света с идеята си  красива музика от всички жанрове да звучи навсякъде и да се споделя от всички.  

И така - тенорът Арсений Арсов ще представи своята любима Едит Пиаф с класическите френски шансони „Животът в розово” и „За нищо не съжалявам”.

 

Сопраното Даниела Димова ще изпълни „Аве, Мария” от Шуберт”, а в дует с мецосопраното Бойка Василева и „Баркарола” от „Хофманови разкази” на Офенбах. Бойка Василева ще чуем още с „Хабанера” от „Кармен” на Бизе”, след нея мецосопраното Вяра Железова ще се включи в страстната музика на Бизе с „Циганска песен”. На пианото акомпанира Жанета Бенун, чийто концерти винаги са наслада за сетивата на меломаните.

 

 

1 март, 19.00, Основна сцена - Симфоничен концерт с диригент и композитор Емил Табаков. Световна премиера на Адажио за струнен оркестър и Варненска премиера на Концерт за маримба, вибрафон и оркестър от Емил Табаков

 

7 март, 19.00, Основна сцена - "Кой е Големанов", мюзикъл от Г. Костов и И. Сиромахов. Премиера за България

 

В дните около Националния празник на България Театрално-музикален продуцентски център Варна ще поднесе на своите зрители интересни творби от български автори, сред тях световна, българска и варненска премиера.

 

Държавна опера Варна кани още в първия мартенски ден на специален симфоничен концерт под знака на големия български диригент и композитор Емил Табаков. Варненската публика ще има честта да аплодира, под неговата диригентска палка, световната премиера на неговото „Адажио за струнен оркестър“, написано през 2015 година. Премиерно за Варна ще прозвучи „Концерт за маримба, вибрафон и тъпан“, композиран от Емил Табаков през 2016 г. Маестро Табаков е дирижирал този концерт за пръв път миналата година в Габрово, но сега той ще бъде представен в целия си блясък с голям симфоничен оркестър и солист нашумелия млад перкусионист Мирослав Димов

Сюитата из балета „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски също е част от този концерт, който несъмнено ще бъде едно от големите симфонични събития за варненската музикална сцена през годината.

В очакване на концерта, няма как да не си припомним овациите и продължителните аплодисменти, с които завърши миналогодишният февруарски концерт на Маестро Табаков във Варна. А оркестрантите се подредиха на опашка, за да му благодаря лично за удоволствието да музицират под неговото диригентство.

 

 

 

 

На 7 март идва ред за българската премиера. И това е първата премиера за 2019 година на Държавна опера Варна с най-новия български мюзикъл „Кой е „Големанов?“, създаден по поръчка на ТМПЦ Варна, с препоръка от Министерството на културата. Музиката е дело на проф. Георги Костов, либретото е написал Иво Сиромахов, сценарист в „Шоуто на Слави“. Действието следва сюжета на популярната комедия „Големанов“ от Ст. Л. Костов, но използва и много злободневни препратки към съвременната българска действителност. Режисьорският прочит на „Кой е Големанов?“ е на проф. Светозар Донев, който работи в постановъчен екип с диригента Страцимир Павлов, хореографа Анна Донева, сценографа Иван Токаджиев и костюмографката Анна-Мария Токаджиева. В ролята на Големанов ще посрещнем известния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, който през последните години ни радва с превъплъщенията си и в редица оперети и мюзикъли.

 

 

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

 

 

   

   МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                              ПАВЕЛ КИРЧЕВ

 

 

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

 

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

 

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

 

Прочетете още >>>>>>

 

 

От екипа на мащабната копродукция “Турандот” на Държавна опера Варна и ПармаОперАрт обявиха нов солист за представянето й на 9 март в Зала 1 на НДК. Световната оперна прима Цветелина Василева прие да изпълни  ролята на ледената принцеса Турандот, след като организаторите предпочетоха да гарантират спокойствието на публиката и отложиха гостуването на италианското сопрано Сузана Бранкини.

 

70-ти творчески сезон (2016-2017)

Цветелина Василева - ТурандотЦветелина Василева – една от най-търсените изпълнителки на Турандот за пръв път с тази роля във Варна

Освен Гала концерта на 23 януари, с най-доброто от операта, оперетата и мюзикъла, със специален гост сопраното Мила Михова (моля, вижте прикачения файл по темата), Държавна опера Варна кани зрителите на още 4 спектакъла до края на януари.

 

Любимите „Българи от старо време” на режисьора Николай Априлов ще излязат на сцената на 25 януари, 19.00, под диригентството на Стефан Бояджиев. Великолепният тандем Стефан Рядков - Дядо Либен и Пламен Георгиев - Хаджи Генчо, въпреки своенравието си, с подкрепата на всички съселяни, накрая ще оженят децата си – Лила, в изпълнение на Ина Петрова и Павлин, в изпълнение на Пламен Долапчиев. А колко хубава е българската сватба, ще покажат страхотните танцьори от Фолклорен ансамбъл „Одесос”.

 

Стефан Бояджиев ще дирижира и на 30 януари, 19.00, другата популярна оперета „Царицата на чардаша”, също постановка на Николай Априлов. Режисьорът е запазил за себе си ролята на Вайлерсхайм, а другите персонажи ще пресъздадат: Бойка Василева – Цецилия, Пламен Долапчиев – Едвин, Сребрина Соколова – Щаси, Велин Михайлов – Бони, Ина Петрова – Силва, Людмил Петров – Фери Бачи, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка, Петър Петров – Нотариус Киш.

 

Интересна е програмата на Симфоничния концерт на 27 януари, 19.00, в която под палката на Милен Апостолов, варненските филхармоници ще представят: Увертюра към операта «Дон Жуан» от В. А. Моцарт, Концерт за фагот и оркестър във фа мажор от Й. Хумел със солист Светослав Славчев и Симфония № 4 от Ф. Менделсон.

 

Януари завършва на 31-ви, 19.00, с шедьовъра на Пучини „Турандот”, когато на пулта ще застане един от най-добрите съвременни наши диригенти Григор Паликаров. Примата Цветелина Василева дебютира като Турандот в САЩ, за да се превърне след това в една от най-търсените изпълнителки на тази роля по света. Сега във Варна ние ще имаме за пръв път удоволствието да я аплодираме във върховата за всекисопран роля. Калаф, който успява да спечели сърцето на неумолимата китайска принцеса, ще бъде солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев. Ние познаваме неговия въздействащ Калаф, с който тенорът впечатли през изминалото лято и фестивалната публика в Белинзона, Швейцария. Илина Михайлова в ролята на Лиу ще покаже отново своето завладяващо певческо и артистично майсторство. Чудесния солистичен състав допълват Гео Чобанов – Тимур, Пламен Димитров – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Христо Ганевски – Император. Участва хор от Варненската детско-юношеска опера.

 

 

 

 

 

30 % отстъпка за музикалните спектакли на Държавна опера Варна на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 16, 21, 30, 31 май 2019 г. и 50 % отсъпка за спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров на 2, 3, 4, 22, 23, 31 май 2019 г.

 

Специалната промоция за Цветница е валидна само при закупуване на билети в трите дни - 19 април, петък; 20 април, събота – Лазаровден и 21 април, неделя – Цветница.

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

 

 

 

„Отело” за пръв път след лятната премиера на 28 ноември 2014

 

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Мотивът за съдбата, като онзи мистериозен генератор за всички събития, които предстои да се случат, често се появява в творчеството на Верди, а в „Отело” той за пръв път се превръща в характеристика на един от героите. Интродукцията на второ действие е изцяло основана върху мотива на съдбата, изведен по-късно в кредото на Яго като доминанта.

От този момент нататък мотивът на съдбата става мотивът на Яго. Като истински лайтмотив, той се долавя на много места в цялото произведение и претърпявайки различни трансформации, се увива, подобно змия, около героите, докато всички те изпълнят предопределената им, неумолима съдба”,

коментира диригент-постановчикът на варненския „Отело” Стефано Сегедони.

 

Постановката от 2014 г. е резултат от партньорството между Държавна опера Варна и оперните театри в Лимож и Реймс – Франция, режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа, костюми Жули Скобелцин.

Този път за ролята на Отело е поканен тенора Maртин Илиев.

Той е завършил Музикалната академия “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Реса Колева. Започва кариерата си като баритон, изпълнявайки над 20 централни баритонови партии. През 2005 г. дебютира като тенор в ролята на Пинкертон от “Мадам Бътерфлай” на Пучини.

По-късно се превъплъщава и в други шедьоври на Пучини: Калаф от “Турандот”, Каварадоси от “Тоска”, Дьо Грийо от “Манон Леско”.

В репертоара му влизат още Туриду от “Селска чест” на Маскани, Дон Хозе от “Кармен” на Бизе, Полионе от “Норма” на Белини, Радамес от “Аида” и Дон Карлос” от едноименната опера на Верди, “Миса солемнис” на Бетовен – соло тенор, Макдъф от “Макбет”, Измаел от “Набуко” и др.

Мартин Илиев е гастролирал в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Португалия, Румъния, САЩ, Холандия, Чехия, Швейцария.

 

Цветелина Василева

 

В ролята на Дездемона ще гостува световната оперна прима с блестяща кариера Цветелина Василева.

Световната критика и медии я аплодират като голямо оперно откритие на международния фестивал в Уексфорд, Ирландия, където тя пресъздава образа на Шарка в едноименната чешка опера: «Цветелина Василева, българското сопрано, което изпълни главната роля, е едно от големите оперни открития на фестивала. Тя има мощен, силно концентриран глас и динамично присъствие на сцената, които веднага я превръщат в световна звезда, още преди да е изпяла докрай първата фраза”, коментира „Сънди Таймс”, Лондон.

Тази висока оценка Цветелина Василева отстоява с всяка следваща от многобройните си успешни премиери в най-престижните оперни театри и фестивали, сред които «Роял Ковънт Гардън» в Лондон, с дебют като Дездемона в „Отело“ и като Марженка в „Продадена невеста“.

С ролите на Мими в „Бохеми“, Амелия в „Бал с маски“, Леонора в „Трубадур“, Лиу в „Турандот“, Виолета в „Травиата“, Тоска и Аида в едноименните опери, тя постига забележителни успехи в Берлин, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Белград, Солун и други градове, също на фестивалите в Единбург и Брегенц.

Първият й международен дебют зад граница е в Сан Франциско, Калифорния, където пее Леонора в „Трубадур“, следват премиерите на „Отело“, „Коронацията на Попея“, „Травиата“ и „Руслан и Людмила“ в гастрола на Мариински театър «Киров» от Санкт Петербург.

В САЩ и Канада нейните гастроли продължават в Гранд Опера Хюстън с „Княз Игор“, „Аида“ и „Евгений Онегин“, в Балтимор Лирик Опера с „Травиата“, в Торонто с „Отело“, „Турандот“, „Бал с маски“, „Травиата“  и „Жана д’Арк“. Следват неколкократни участия в Детройт, Маями, Опера Пасифик – Калифорния, Канзас, Синсинати, Кентъки, Палм Бийч и др.

Безспорно определящо значение за нейната кариера има участието й в сезонните премиери в Метрополитън Опера, Ню Йорк с Леонора в „Трубадур“, „Бохеми“ и Виолета в „Травиата“.

Цветелина Василева е желан гост и на концертния подиум в Албърт Хол – Лондон, Кремълския дворец – Москва, Джордж Уестън Хол – Торонто, Концертгебаум – Амстердам и др., където пее със световни знаменитости като Агнес Балца, Джакомини, Хворостовски, Анна Нетребко, Хосе Кура, Луис Лима, Фарина и Армилято. Цветелина Василева е лауреат на международните оперни конкурси „Т. Скипа“ и „Фр. Чилеа“, след които печели и специализация при знаменития Карло Бергонци в Ла Скала – Милано.

 

до 75% намаление на билетите за последните спектакли в Летния театър

В края на август Варненската опера и драма ще сложат точка на един богат сезон, изпълнен с успехи и предизвикателства. По случай Деня на Варна 15 август любителите на музиката, танца и театъра ще получат допълнителен шанс да споделят големия празник. Театрално-музикалният продуцентски център Варна предлага интересни заглавия, които може да видите на промоционални цени.

ЛЕТЕН ТЕАТЪР

13.08. Събота            21:00-23:45     ВЕРДИ - СИЛАТА НА СЪДБАТА - Премиера с Дария Масиеро, Карло Коломбара, Калуди Калудов, Венцеслав Анастасов

17.08. Сряда              21:00-23:00     уебър - ЙОСИФ И ФАНТАСТИЧНАТА МУ ПЪСТРА ДРЕХА с Богомил Спиров    

20.08. Събота            21:00-23:30     А.КАРАСТОЯНОВ - БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ със Стефан Рядков и Фолклорен ансамбъл ОДЕСОС

22.08. Понеделник    21:00-23:45     белини - НОРМА – Премиера с Дария Масиеро

25.08. Четвъртък      21:00-23:00     ОПЕРНА ГАЛА – ЮБИЛЕЙ НА БОРИСЛАВ ИВАНОВ с Елена Баръмова, Елена Чавдарова-Иса, Камен Чанев, Орлин Горанов, Александър Крунев, Мауро Аугустини

29.08. Понеделник    21:00-23:00 ДОБРИ ВОЙНИКОВ - КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – спектакъл на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”             

Промоция, валидна само 13, 14 и 15 август

 

  • Цена от 10 лева за всички ценови пояси от посочените спектакли до изчерпване на количествата.
  • Колекция „Ден на Варна” за шестте събития на обща цена от 30 лева

Побързайте! Местата са ограничени!

ЗАЯВКИ: Основна сцена: пл. "Независимост" №1: 052 665 022, 052 665 020 с работно време понеделник-петък  9:00-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00 – 14:00 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00.

 

 

 

29 ноември - ИВАЙЛО ДЖУРОВ И ГЕО ЧОБАНОВ в „Дон Карлос”, диригент СТЕФАНО СЕГЕДОНИ

 

3, 5 декември - КАРЛО КОЛОМБАРА И ДЕЯН ВАЧКОВ в „Борис Годунов”, диригент ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ  

 

Държавна опера Варна поднася на своите почитатели истински музикални пиршества в дните преди най-обичания празник край морето Никулден. Акцент в XVII Коледен музикален фестивал ще бъдат участията на четиримата звездни баси Карло Коломбара, Деян Вачков, Ивайло Джуров и Гео Чобанов в спектаклите на „Дон Карлос” на 29 ноември и „Борис Годунов” на 3 и 5 декември.

 

На снимките: Гео Чобанов Деян Вачков и Ивайло Джуров

Пред оркестъра ще застанат и двама диригенти от световните сцени, свързани с варненския оперен театър - постоянният гост-диригент Стефано Сегедони от Италия за „Дон Карлос” и почетният гост-диригент Йордан Камджалов, който за втори път ще дирижира „Борис Годунов”. Варненската публика има шанса, в разстояние само на няколко месеца да съпреживее музикалната драма на Мусоргски в режисьорския прочит на двама изтъкнати творци - академик Пламен Карталов и проф. Павел Герджиков. Ореол на това събитие придава и фактът, че за пръв път във Варна в знаковата за всички баси роля на Борис Годунов ще дебютира Карло Коломбара, певец от звездната първа редица на най-добрите в света.

 

Стефано Сегедони„ДОН КАРЛОС” – СБЛЪСЪК МЕЖДУ ВЛАСТТА И ЛЮБОВТА

 

Маестро Стефано Сегедони идва във Варна от Германия, където в оперния театър на Майнинген, подготви и представи премиерата на «Севилският бръснар» от Росини. Преди това дирижира оркестъра на Миланската скала, а през януари му предстои премиера на операта «Джани Скики» от Пучини в родната Модена, в залата, носеща името на Лучано Павароти. Участниците са селектирани от Мирела Френи след майсторски клас, воден от оперната прима и Маестро Сегедони.

 

Сега обаче на дневен ред е «Дон Карлос» на 29 ноември във Варна.

“Това е една от най-важните опери на Верди, бих я нарекъл дори политическа опера, доколкото тя се занимава с различни аспекти на властта. Сблъсъкът между властта и любовта изисква избор между дълга и честта. Да отстояваш държавническия си дълг или да браниш семейната чест и да останеш верен на любовта – това е драматичен конфликт и дилема както за Крал Филип, така и за Елизабет Валоа и за Дон Карлос. Елизабет избира да бъде вярна съпруга на Филип, макар че е влюбена в сина му Карлос, а на краля му се налага да се примири. В този смисъл двамата избират дълга към държавата и отечеството пред любовта, докато романтичният и необуздан в емоциите си Карлос прави обратния избор. Противопоставяйки ги един на друг, Верди е обрисувал много ярко различните характери в тази драма. Респектират двата централни образа на Филип II и на Великия инквизитор, който всъщност направлява цялото действие. Един от най-силните моменти в операта е арията на краля в трето действие, когато той  разбира, че Елизабет не го обича и това не му дава покой. Родриго, маркиз Поза е също много харесван персонаж, носител на високи нравствени добродетели като достойнство и приятелство. Много силна опера във всяко едно отношение.

 

Радвам се, че отново мога да дирижирам оркестъра на Варненската опера с концертмайстор Анна Фурнаджиева. Музикантите са много добри, владеят прекрасно материала, така че още на първата репетиция ги освободих по-рано.

Солистичният състав е повече от великолепен – големият български бас Ивайло Джуров (Филип II) и италианското сопрано Маддалена Калдерони (Елизабет Валоа). С нея се срещнах през 2010, когато тя участва в една опера, композирана от мен. На фестивала в Белинзона, Швейцария през това лято, където дирижирах «Турандот», тя изпълни главната роля. Партнираше й Валерий Георгиев, комуто сега е поверена ролята на Дон Карлос.

Очаквам хубави изненади от неговия дебют в тази роля, както и от мецосопраното Даниела Дякова (Принцеса Еболи), както и от чудесните солисти на Варненската опера Пламен Димитров (Маркиз Поза) и Гео Чобанов (Великият инквизитор). Вярвам, че ще се получи един много, много добър спектакъл», убеден е Маестро Сегедони.

 

Карло КоломбараДЕБЮТ НА КАРЛО КОЛОМБАРА В РОЛЯТА НА „БОРИС ГОДУНОВ” – ЕДИН ВРЪХ В ОПЕРНАТА ИСТОРИЯ НА ВАРНА

 

Световноизвестният италиански бас Карло Коломбара  избра да направи своя дебют в ролята на Борис Годунов във Варна и това събитие нарежда Варненската опера до всички онези престижни сцени, на които се изявяват най-добрите сред добрите. С този привкус датите 3 и 5 декември 2016 г. ще влязат в оперната история на нашия град. Ролята на руския самодържец от операта на Мусоргски е отдавнашна мечта на певеца, за която той се готви от дълго време. Досега е пял тази партия само в концертни изпълнения и на записи, включително под диригентството на Владимир Гяуров и с участието на именитата българска певица Мариана Пенчева. 

Роден в Болоня през 1964 г., Карло Коломбара печели конкурса "Рикардо Страчари" в родния си град. През 1989 г., едва 25-годишен, дебютира в Ла Скала като Принца на Буйон в “Адриана Лекуврьор”. Следват съвместни участия с Рикардо Мути, Лорин Маазел и други известни диригенти в Държавния дворец Кремъл, Виенската държавна опера, Метрополитън в Ню Йорк, Болшой театър в Москва, Гранд опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Aрена ди Верона и др. Играе ролята на Тимур в грандиозна продукция на „Турандот“ в Забранения град в Пекин, под диригентството на Зубин Мета. През 2014 участва в историческата постановка „Симоне Боканегра” в Пиаченца и Модена; концерта „Басисимо” във Варна и оперни спектакли в София по повод 100-годишнината на Борис Христов; пее в оперите „Фаворитката” в Залцбург, „Луиза Милер” в Женева, „Атила” в Катания. През 2015 жъне успех в „Аида”, „Бохеми” и Реквием от Верди в Миланската скала с диригент Зубин Мета; следват „Аида” в Арена ди Верона, „Мария Стюарт” в Париж, концерт „Звездите на италианското белканто” във Варна и др. През 2016 радва почитателите си със спектакли на „Риголето” в Миланската скала, „Норма”, „Аида” в Москва, отново със Зубин Мета, „Фауст” от Гуно в Риека и още много други.

„България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина”, разказва Карло Коломбара, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече притежава статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.

В „Борис Годунов” ще имаме удоволствието да чуем в ролята на Пимен още един голям бас – Деян Вачков, солиста на Държавна опера Варна, известен в европейските музикални кръгове като „Новия Борис Христов”. В спектакъла ще се изявят още Вяра Железова (Фьодор), Ирина Жекова (Ксения), Бойка Василева (Кръчмарката), Арсений Арсов (Самозванец), Силвия Ангелова (Няня), Гео Чобанов (Варлаам) Ангел Христов (Двойник на Пимен), Христо Ганевски (Княз Шуйски) и др.  Участват и деца от Детско-юношеска опера при Общински детски комплекс – Варна с главен художествен ръководител Ганчо Ганчев.

Йордан Камджалов

Какво би бил „Борис Годунов” без харизматичния ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ, считан в международните музикални среди за един от най-ярките творци на своето поколение. Диригентът-визионер търси космическия синхрон между музиката, науката и философията, защото: „Всяка една дума, чувство или звук битува в различни октави. Когато кажем думата любов, за някой тя е нищо, за друг любов е цялата Вселена. Една и съща дума битува в безброй октави и измерения.” Създал наред с фондацията си за млади таланти и своя забележителен Genesis Orchestra от най-добрите български музиканти в света, Йордан Камджалов развива последователно дългосрочния проект „Музикална лаборатория за човека”. Във Варна Маестро Камджалов ще дойде след концертите на Genesis Orchestra в края на ноември в София и Мюнхен.


Павел Герджиков

проф. Павел Гирджиков„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия.
През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера. Солистичният състав, с изключение на Бойка Василева и Свилен Николов, е съвсем нов.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

Иван ТокаджиевС удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски. След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно.

Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите. Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност. Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст.

Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

Тук оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева го очаква със спомена за невероятната творческа атмосфера около летния спектакъл на „Борис Годунов”. Чувствата определено са взаимни. „Изпитах усещането за нещо хубаво, което отминава. Усетих колко много ще ми липсват хората, с които заедно направихме „Борис Годунов”. Хубавото отминава, но тъкмо защото е такова, се надявам да го повторим”, предопредели тогава Маестро Камджалов втората си среща с екипа на варненския „Борис Годунов”.

Виолета Тончева

 

В ролята на Мег и като асистент-режисьор на „Любовта никога не умира“

 

Чувствам се късметлия да съм част от "раждането" на Варненска сцена на този шедьовър "Любовта никога не умира" - от една страна като асистент-режисьор на професор Светозар Донев и от друга като изпълнителка на една от главните роли Мег Жири.

Коя е тя? Госпожица Мег Жири е добре познатата близка приятелка на Кристин от "Фантомът на операта",  първа част. Там нейният образ не се усеща като особено разгърнат и дори трудно запомняш името й. В "Любовта никога не умира" гениалният Сър А.Л. Уебър, се "реваншира" и представя Мег в една по-различна, по-богата в характеристично и драматургично отношение, светлина.

10 години по-късно след пожара на Парижката опера, Мег е звездата на "Фантазма" - водевилен театър в Кони Айлънд, собственост на мистериозният мистър Уай. Но това е първото впечатление. Сцена след сцена, пред публиката ще се разкриват все по-дълбоки и тъмни пластове от нейния образ. За мен, като артист и като асистент - режисьор. Мег е най-пълнокръвният образ, съчетал в себе си и добро и зло, но в крайна сметка не можеш да я мразиш или отричаш, защото всичко, което прави тя, е много човешко и всеки би открил част от Мег в себе си. Много силен е финалният й монолог, който е едновременно предизвикателство, едновременно и творческо отприщване за мен като артист. Този монолог обяснява всичко и отново любовта е в основата. Тази многостранност и драматичност в образа на Мег представяме с диригента Страцимир Павлов, като търсим различни тембри, бленди и техники на звукоизвличане, в синхрон с актьорските и хореографски задачи, поставени от режисьора професор Светозар Донев и хореографа Анна Донева.

Работата ми като артист и като асистент-режисьр в една и съща продукция не е новост за мен. Практиката показва, че двете позиции прекрасно си взаимодействат. Един постановъчен процес, особено в кратки срокове, предполага много бързи решения, в синхрон с комфорта на артиста  по отношение на мизансцен, костюм или декор. Ще видите, че артистите се качват на 3.5 метра височина в действие, което не за всеки е комфортно, но целият екипът работи много професионално и всеотдайно, така че всичко се случва без излишно напрежение. Потънали сме буквално в това заглавие и музиката звучи в главите ни дори на сън. Всеки преживява свой личен момент чрез нея, защото любовта никога не умира - тя е в основата, първопричината и следствието от действията на героите и в крайна сметка на всички нас.

 

ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“

Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Мюзикъл от АНАДРЮ ЛОЙД УЕБЪР
Постановка СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМЪТ - Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)
КРИСТИН - Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)
МЕГ - Сребрина Соколова (23, 24.04), Калина Жекова (25.04)
РАУЛ - Нейчо Петров - Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04) 
ЖИРИ - Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04) 
ГУСТАВ - Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев 
ГАНГЪЛ - Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)
СКУЕЛЧ - Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)
ФЛЕК - Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев.
Концертмайстор Анна Фурнаджиева
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев

 

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

Прочетете още:

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

 

„АТИЛА“ Е ПРЕКРАСЕН ПОВОД ЗА ВАРНЕНСКИЯ МИ ДЕБЮТ

 „Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017

 

Владимир СтояновИнтервю на Виолета Тончева

Опера в Летния театър във Варна очаква с нетърпение най-известния съвременен български баритон Владимир Стоянов и ето че най-сетне има тази възможност. На 19 август ще изпълните ролята на Ецио в „Атила“ от Верди, римският генерал, който предлага на хунския вожд Атила спразумението: „Ти ще имаш света, остави Италия на мен.” Какво означава за Вас тази прочута фраза, вдъхвала някога силни патриотични чувства у италианците? 

Операта „Атила“ е едно от най-популярните произведения на Верди.От музикална гледна точка е абсолютен шедьовър.Що се отнася до цитираната от Вас фраза, не смятам,че Ецио е патриот,по-скоро става дума за апетити за власт,отколкото за някакви идеалистични мотиви.

 

Какво място заема Ецио сред многото централни баритонови партии във Вашия репертоар?

Изпълнявам тази роля винаги с огромно удоволствиеи ако съставът от певци е добър,резултатът винаги е отличен.

 

Преди Варна на кои оперни сцени сте пресъздавали този герой? Конкретният театър, диригент, режисьор, състав влияят ли върху Вашата интерпретация? Или достигнали някакви свои критерии, вече не променяте начина, по който изграждате образа?

За последен път пях тази роля в Модена,Италия през месец февруари тази година,диригент беше Алдо Сизилло,а Атила - Карло Коломбара.Както виждаме,ситуацията се повтаря.

 

Какви бяха най-важните препоръки на Никола Гюзелев, Вашата „отправна точка в пеенето“, както обичате да се изразявате...

За Никола мога да говоря с дни, най-вероятно това може да бъде обект на отделно интервю. Той наистина беше и си остава моята отправна точка в операта по много причини,но най-важната от тях е,че пеенето е красота,а не “ревове” и “крясъци”,на каквито сме свидетели в последно време.

 

Казахте, че вече сте се срещали на сцената с италианския диригент Алдо Сизилло и италианския бас Карло Коломбара – Атила, но ще си партнирате може би за пръв път със солистката на Варненската опера Линка Стоянова – Одабела. Тя впрочем е от Вашето оперно поколение..

Да, познавам се добре и с Алдо и с Карло, забележителни артисти.Не познавам Линка,но съм чувал хубави неща за нейното пеене.

 

Би могло да се каже, че в предстоящата премиера на „Атила“ по своеобразен начин се фокусират българската и италианската връзка в кариерата Ви на световен артист. Какви разсъждения и чувства предизвиква това у Вас?

Да,така е. Италия играе голяма роля в моето музикално битие,тя е страната на операта.Случва се така,че прекарвам огромна част от времето си там,а и същевременно италианската публика е една от най-взискателните.Надявам се варненската „Атила“ да бъде едно истинско музикално събитие.

 

Така ще бъде, след катоВладимир Стоянов за пръв път ще пее във Варна.

Да, аз никога досега не съм пял във Варнаи „Атила“ е един прекрасен повод за този мой дебют,а и за приятни моменти на брега на морето.

 

Как изглежда върхът, на който се намира Владимир Стоянов? Като талант, усилие, предизвикателство, постоянство, лишение, удовлетворение, нещо, което дължите сам на себе си или пък на другите, може би навик...

Оперната кариера не е място,това е дълъг път,в който има всичко. Една безкрайна поредица от спадове и възходи,коите се преминават с постоянство.Наградата е само една и това е благодарната публика.

 

Владимир Стоянов Владимир Стоянов е роден в Перник, завършва ДМУ „Любомир Пипков”, София и НMA „Проф. Панчо Владигеров”. Своя дебют прави през 1993 г. в Бургаската опера, а през 1994 г. специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим при Никола Гюзелев.

През същата година специализира и в Академията на Миланската скала при прочутата Магда Оливеро. По-късно е солист в Пловдивската опера, а от 1999 г. е солист на свободна практика. Владимир Стоянов е сред най-изтъкнатите български певци, спечелил признанието и обичта на международната и българската публика и критика.

На върха на кариерата си, той е желан гост в театри като „Сан Карло”, Неапол, Миланската скала, водещи оперни театри в Австрия, Германия, Испания, Италия. На сцената си партнира с оперни звезди от своя ранг като Анна Нетребко, Диана Дамрау, Красимира Стоянова, Соня Йончева и др. Изпълнява централните баритонови партии в оперите „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Ернани”, „Бал с маски”, „Сицилиански вечерни”, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Любовен еликсир” и др.

Владимир Стоянов живее в Италия, но при всяка възможност се завръща и при родната публика. Участието му в „Атила“ в Опера в Летния театър – Варна 2017, е първото му гостуване на варненска сцена.

 

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия

Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”

Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия

Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

 

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас–Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон–Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна

Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 
Прочетете повече:

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

Симфоничен концерт - 1 октомври 2019, 19.00, Основна сцена

Държавна опера Варна, 73-ми творчески сезон 2019/20

 

 

 

В Световния ден на музиката 1 октомври 2019, 19.00, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна започва 73-ия си творчески сезон със Симфоничен концерт. В програмата ще прозвучат Симфония Концертанте от В. А. Моцарт и Симфония № 8 от А. Дворжак.

 

Дирижира един от най-големите съвременни български диригенти Маестро Емил Табаков, който превръща всеки един от варненските си концерти в дълго запомнящ се музикален празник. Под неговата диригентска палка започна 2019 г. във Варненската опера, с него оперният театър влиза и в новия сезон 2019/20.

 

Събитието придобива още по-значими измерения с участието на световноизвестните наши цигулари - баща и син проф. Минчо Минчев и Николай Минчев.

Варна има запазено място в блестящата световна кариера на Минчо Минчев - и като изпълнител, и като дългогодишен артистичен директор на ММФ "Варненско лято", а напоследък и като ръководител на майсторските класове по цигулка в рамките на фестивала.

Баща и син с еднакъв пиетет към съвършената цигулкова интерпретация, заедно в един и същ концерт със забележителни творби, това несъмнено ще бъде наслада за сетивата и пореден връх за ценителите на симфоничното изкуство.

 

Билетна каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

В най-красивия и цветен месец на годината, на 19 май от 19 часа на сцената на Варненската опера ще се представи една от най-любимите опери за всички времена – “Тоска” от Джакомо Пучини. Ролята на Каварадоси ще изпълни светоноизвестният тенор, Почетният гражданин на Варна Калуди Калудов. В ролята на Тоска – Анна Дитри.

Двамата са партньори и в живота и не за пръв път ще пеят заедно в тази прекрасна опера. Постановката на «Тоска» е дело на главния режисьор на Варненската опера Кузман Попов.

Спектакъла на 19 май ще дирижира един от доайените на българското музикално-изпълнителско изкуство Маестро Борислав Иванов – главен художествен ръководител на Държавна опера Варна.

Анна Дитри

 

Анна Дитри е полякиня, солистка от 2010 г. на Държавна опера Стара Загора. Завършила е НБУ в класа по класическо пеене на Калуди Калудов. Започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”.

Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на операта в Пловдив. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна Градина на Изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др.

Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011).

През февруари 2010 г. открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен. В репертоара си има следните роли от оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Донна Елвира („Дон Жуан”) и др.

Калуди Калудов започва професионалната си оперна кариера през 1978 година и оттогава досега най-престижните сцени по света, сред които Миланската Скала, Виенската Щатсопер и Метрополитен, помнят неговия  красив и професионално овладян тембър. Варненци обичат своя съгражданин и с вълнение очакват всяка негова професионална изява, както в операта, така и на концертния подиум.

През 2003 година Общинският съвет на Варна му присъди званието “Почетен гражданин на Варна”.

Нашенски мераци„Духът на Средиземноморието” и „Нашенски мераци” откриват XV издание на Театър Римски терми

 

Община Варна, РИМ Варна, Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавен куклен театър Варна обединяват усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна да съпреживеят изкуството под открито небе в Римските терми. В уникалната атмосфера на най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа, от 16 юли до 30 август ще се проведе XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017. Предстоят 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.

 

На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „Духът на Средиземноморието”със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни). Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.

 

На 17 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще гостува Tеатрално-музикален център Kърджали с „Нашенски мераци” по Чудомир. Със слово, музика и танци ще оживее пъстрият и колоритен свят на Чудомировите герои с техните мераци, надежди и разочарования. Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева. Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов, Велина Ясенова, Радослав Арнаудов.

 

   

 

Световноизвестният тенор ФАБИО АРМИЛИАТО, след участието си в Арена ди Верона и „Кармен“, идва във Варна за своя емблематичен „Рецитал Кантанго“ на 27 юли в ММФ "Варненско лято"
 
Прочетете повече за "Кантанго" >>>>>>>>

 

 

Историята на една любов

Арсений Арсов – 35 години на оперната сцена

 

 

Арсений Арсов – 35 години на оперната сцена

Във вторник, 22 ноември, 19:00- 21:00, Основна сцена, Държавна опера Варна открива ХVII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2016 с  „Филмовата музика на Холивуд» - мултимедиен концерт.

Под диригентството на госта Христо Павлов оркестърът и хорът на оперния театър ще представят онези енигматични композиции, станали синоним на известните холивудски филми, обиколили целия свят Хари Потър, Извънземното, Титаник, Стар Трек и др.

 

На 23 ноември, сряда, 19:00- 21:20, в оператата „Веселата вдовица” от Франц Лехар ще гостуват диригентът Игор Богданов - Русия, Миряна Калушкова – Хана Главари, Иво Йорданов - Граф Данило и Пеньо Пирозов – Камий дьо Росион. В останалите главни роли ще се изяват нашите солисти Людмил Петров – Барон Зета, Филипа Руженова - Валансиен и др

 

Голямото събитие на седмицата остава за 26 ноември, събота, 19.00-21.00, когато Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор Арсений Арсов със специалния концерт „Историята на една любов”.

В концерта по повод 35-годишната артистична дейност на Арсений Арсов ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци Odessos Dance. Водещ Кирил Аспарухов.


Прочетете още:

Арсений Арсов: ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

 

 

 

 

Светослав Борисов връчи наградата на Държавна опера Варна "Феникс" на "Вива ла музика"Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов връчи по време на гостуването си в предаването на БНР "Вива ла музика" наградата "Феникс" на водещите Румяна Карадимчева и Владо Джамбазов.

Популярните имена от българската музикална сцена са удостоени с тази награда за отразяването на премиерите, Великденските и Коледни фестивали, Опера в Летния театър и всички важни музикални събития в творческата дейност на Варненския оперен театър.

След спечеления конкурс за диригент на Операта в Магдебург - Германия, Светослав Борисов ще открие там новия сезон 2016-2017 с премиера на операта „Фауст” от Гуно.

В Магдебург ще дирижира още „Летящият холандец”, „Вълшебната флейта”, „Тоска”, двата празнични новогодишни концерта на 1 януари 2017 г., премиерата на балета „Корсар” през април 2017 и др. В натоварения му график за следващата година са вписани гастроли в редица оперни театри и музикални сцени в Германия и Австрия, сред които Виена, Грац, Бохум, Гьотинген и др.

Но сега сме все още в 2016 г. и Светослав Борисов усилено репетира във Варна операта "Силата на съдбата" от Верди, на която той е диригент-постановчик. Предпремиерните спектакли предстоят на 13 и 14 май.

 

 

На 27 февруари от 19 часа Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна  ще изнесе концерт, в който под диригентството на Стефано Сегедони (Италия) ще се изяват италианската пианистка Стефания Пасамонте и цигуларката Анна Фурнаджиева, концертмайстор на варненския оркестър.

 
Стефания Пасамонте ще бъде солистка на Втория концерт за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов, а Анна Фурнаджиева ще изпълни соловата партия в Концерта за цигулка и оркестър опус 77 от Йоханес Брамс.

Диригентът Стефано СегедониДиригентът Стефано Сегедони е роден в Модена (1970), дипломира се със специалност композиция в Консерваторията в Модена (1997) и дирижиране в Консерваторията в Болоня (1999). Започва артистичната си кариера като помощник-диригент в редица италиански театри, работи с Мирела Френи, Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Никола Мартинучи, Франс Бруген, Енцо Дара, Масимо де’ Бернар, Ричард Бонинг и др. Преподавател по оперен репертоар в “Accademia Verdi – Toscanini” в Парма и в “Accademia Opera Festival” в Болоня. Концертира като акомпанятор в Италия, Япония, Германия, Швейцария, Южна Корея и Бразилия. Получва признание като композитор на престижни фестивали и конкурси. Композира оперите “La corista” (1990) за Националния оперен театър на Марсилия, „Una Storia da raccontare” (2001) за Оперния театър в Анкона, „Alice” (2005) за Операта в Торино и др. Подготвя с “Orchestra Sinfonica Italiana” концерта за 40-годишната творческа дейност на Лучано Павароти. През 2003 г. прави своя дебют като диригент в Modena Town Hall Theater, дирижирайки световната премиера на “La famosa invasione degli orsi in Sicilia” от Марко Бискарини. След тези изпълнения е поканен от Modena Town Hall Theater да дирижира “Набуко” на Верди, “The little sweep” на Бритън и голям симфоничен концерт. През 2005 г. е поканен в Перуджа да дирижира италианската премиера на “Mandragora” от Симановски в нова постановка на Михаел Заниески. През юни 2006 г. фондация “Артуро Тосканини” го ангажира за диригент на нейния симфоничен оркестър.

Стефано Сегедони е търсен диригент в цяла Европа, Русия и Южна Корея, като само в Италия участва в постановъчните екипи на „Севилският бръснар” в 11 оперни театри. Като редовен гост на ТМПЦ – Държавна опера Варна, маестро Сегедони е диригент-постановчик на оперите „Севилският бръснар” от Джоакино Росини (2012), „Фалстаф” от Джузепе Верди (2013) и „Отело” от Верди (2014), дирижира също така едни от най-хубавите концерти на оперния театър в морския град.

 Стефания ПасамонтеИталианската пианистка Стефания Пасамонте е известна в музикалните среди с успешното си представяне в едни от най-престижните международни клавирни конкурси: "Шопен" във Варшава, "Владимир Хоровиц" в Киев, "Жозе Итурби" и "Мария Каналс" в Барселона, както и конкурса в Порто (Португалия). Лауреат е на конкурса "Бетовен" във Виена и на „Бузони” в Болцано. Стефания Пасамонте е спечелила множество награди и стипендии, включително престижната Premio Ghirlandina, учредена от Ротари клуб – Модена като "Изпълнител с успешни участия в престижни международни конкурси”.
Тя е завършила Кралската музикална академия в Лондон и Ecole Normale в Париж. Освен музикално, има и юридическо образование, а дисертацията й за магистърска степен е в областта на трудовото и осигурително право на тема:  "Права и задължения на изпълнителя в областта на сценичните изкуства".
Пианистката изнася множество концерти по света и прави записи на свои изпълнения. Едни от най-впечатляващите й интерпретации са на Лудвиг ван Бетовен и Фредерик Шопен.

Стефания Пасамонте е основател и собственик е на международно признатата Музикална акдемия "London Piano Masters", член е на Академията за наградите „Грами” в Лос Анджелис в категорията за звукозапис, както и на Комитета за класическа музика на Британските музикални награди.
От септември 2013 г. Стефания Пасамонте е артистичен директор, отговарящ за концертните сезони на Италианския културен институт в Лондон. Носител е на наградата за успешен предприемач на Британския съвет за 2014 г. в областта на университетското образование.

Критиката не пести суперлативи за изкуството на Стефания Пасамонте. За нея пишат, че притежава впечатляваща музикалност, съчетана с изключително високо ниво на виртуозност, а записите й са достойни да останат в световната музикална съкровищница. Стефания Пасамонте изнася концерти в цяла Европа, има записи в телевизии и радиостанции от Лондон до Киев, през Милано, Валенсия, Порто, Париж, Венеция и др. Записите й включват творби на Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен, Шуман, Лист и др. и се радват на голям успех пред публика и критици. От 2010 година активно се състезава за наградите „Грами” за най-добър солист и най-добър албум в областта на класическата музика.

Анна Фурнаджиева Анна Фурнаджиева е родена в Бургас. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст в класа на видния педагог Лазар Гавалюгов. Още на 10 години става лауреат на НК "Светослав Обретенов". На 18 години вече е солист на Бургаската филхармония с Третия концерт за цигулка и оркестър на Камий Сен-Санс. Завършва с отличие Музикалното училище в родния си град и веднага е приета в НМА «Проф. Панчо Владигеров», където завършва магистърска степен в класовете по цигулка на проф. Стойка Миланова и проф. Ели Казакова, както и камерна музика при проф.Димо Димов и проф. Жени Захариева. Била е солист на Академичния оркестър на НМА със "Симфония концертанте" от В. А. Моцарт. Завършва с отличие през 1991 г. и работи 2 години като оркестрант в оркестър "Симфониета " на БНР. От есента на 1993 г. е в оркестъра на Държавна опера Варна, от 1994 г. е помощник-концертмайстор. От 1997 г., след спечелен конкурс, работи 3 години в оркестъра на "L'avant scene opera" в Швейцария. В края на 2002 г. печели конкурса за концертмайстор на Държавана опера Варна. Анна Фурнаджиева е предпочитан музикант като концертмайстор и солист в много градове в България и за задгранични турнета. Била е солист на камерни формации в Добрич и Бургас, концертмайстор на оркестър "Симфониета" - Варна, Камерен оркестър "Проект музика", Оркестъра на летния фестивал "Опероса", гост на оркестрите в Русе, Плевен, Бургас и др. Свирила е под ръководството на световноизвестни диригенти като Джанлуиджи Джелмети (Италия), Милен Начев, Росен Миланов, Камен Големинов, Георги Димитров, Аркадий Лейтуш, Ералдо Салмиери и др.
През 2009 г. Анна Фурнаджиева, основава, заедно с едни от най-добрите музиканти на Държавна опера Варна, Струнен квартет "Арте", чийто концерти – вече над 30 – са знак за високо изпълнителско майсторство.

 

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира на 23 и 24 ноември 2015 г. Филхармоничния оркестър на Грац за австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки. “За мен е огромна чест”, подчертава Светослав Борисов, „да поема концерт, който трябваше да дирижира самият Пендерецки, oще повече, че в програмата е залегнало негово произведение и това ще бъде първото му представяне в Австрия.”

Ето какво видео интервю със Светослав Борисов публикува по този повод на страницата си Musikverein Graz:

https://www.facebook.com/musikverein.graz/videos/vb.301076630045601/542736245879637/?type=2&theater

 

8 ноември, 19.00, Основна сцена

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

Диригент Кръстин Настев. Солист Стойка Миланова. Оркестър на Държавна опера Варна. Програма: Л. ван Бетовен - Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 61; Й. Брамс - Симфония № 3

 

Виртуозната цигуларка Стойка Миланова започва обучението си по цигулка на тригодишна възраст при своя баща Трендафил Миланов. Завършва Московската държавна консерватория (1969) като ученичка на знаменития Давид Ойстрах. Работи под негово ръководство пет години и през това време получава втора награда от Международния конкурс “Кралица Елизабет” в Белгия. Свързва творческия си път с най-престижните сцени по света, но най-вече с Лондон, след като печели там първа награда от Международния конкурс за цигулка и виола (1970).

 

На 26 март от 19 часа ще бъде представена комичната опера "Любовен еликсир" от майстора на белкантото Гаетано Доницети, постановка на Павел Герджиков.

В основата на сюжета стои поверието, че има такива вълшебни билки и питиета, които могат да спечелят обичта на любимия човек. Вагнер в “Тристан и Изолда” също използва една старинна легенда за чародейно любовно питие.

Създадена за невероятно краткото време от 15 дни, «Любовен еликсир» преживява бляскава първа среща с публиката на 12 май 1832 г. в Милано. И днес, 182 години след първото представление, продължава да се играе в оперните театри по цял свят. Извънредно привлекателен за публиката със сатиричния си заряд, сюжетът се оказва актуален не само за Италия през XIX век. Та нали и днес се срещаме с шарлатани като Дулкамара, които продават своите «еликсири» като вълшебни лекарства, панацея за всички болести. От друга страна, все още има младежи като Неморино и умни момичета като Адина, които правят всичко възможно в името на своята любов.

В ролята на Неморино ще се представи солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, познат на варненци  от други постановки като Алфред, Граф Ори, Херцог, Манрико, Фентон, Граф Данило и др. Останалите персонажи са поверени също на водещи солисти на Държавна опера Варна - Ирина Жекова (Адина), Свилен Николов (Белкоре), Гео Чобанов (Дулкамара), Силвия Ангелова (Джанета).

На диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който се завръща във Варна след един много интензивен творчески период в Германия и Австрия. На 16 март той направи много успешен дебют със Симфоничния оркестър на Гьотинген    Göttingen Symphoniker и като доказателство за това получи покана да гостува отново там през април 2015 г.

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

С участието на Струнен квартет „Арте”, Руслан Павлов – пиано, Григор Джанев – контрабас, оперните певици Станислава Марчева и Даниела Димова, драматичната актриса Веселина Михалкова, балетните артисти Сандра Дотова и Константинус Каравос и художничката Тереза Зиковска.

 

На 12 декември от 19 часа XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде завладян от ритъма на "Танго с Пиацола".

 

Тангото! Истинското! Аржентинското! Тангото, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота! Духът и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола.

 

 „Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола”,

разказва първата цигулка на Струнен квартет “ARTE” Анна Фурнаджиева.

Тя съставя програмата, специалноподбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет, а Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят аранжиментите за този многочакван концерт-спектакъл.

 

 

Особеното в първия по рода си за Варна проект, съфинансиран от общината, е синтезът между изпълнителското, оперното, драматичното, танцовото и изобразителното изкуство. 

„За пръв път пея танго. Разбира се, то е различно от операта, но винаги съм била готова за него”,

признава мецосопраното Станислава Марчева, която щe изпълнi „Аз съм Мария” от едноименната опера на Пиацола, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за високосен финал „Какво танго, какво!”

Актрисата Веселина Михалкова ще рецитира интимна лирика от аржентински и български автори, след което в драматичен контрапункт ще поднесе онова разтърсващо „Rinashero”: „Трудно е да се родиш, но още по-трудно е да се преродиш”.

В нажежената от съдбовност атмосфера ще се включи сопраното Даниела Димова с „Violetas Populares”, посветени на първата звезда на съвременната чилийска музика Виолета Пара. Харизматична, страстна и дълбоко трагична натура, Виолета Пара претворява страданието си в песни, картини, пана и пластики, превъщайки се в арт емблема, подобно на Фрида Кало.

В изпълнение на Даниела Димова ще прозвучат още „Adios Nonino” и „Аve Maria”, а балетните артисти на Държавна опера Варна Сандра Дотова и Константинус Каравос ще танцуват хореография по Пиацола.

И за да бъде още по-пълноценно усещането за магьосника на аржентинското танго, пред очите на публиката, художничката Тереза Зиковска ще рисува своята емоция, породена от „Танго с Пиацола”.

ХVІ Коледен музикален фестивал – 3 декември 2015

Дора ДелийскаВ рамките на ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015, на 3 декември от 19 часа на Основна сцена, Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на своя главен диригент Светослав Борисов, ще изнесе празничен симфоничен концерт. В програмата са включени две произведения от Морис Равел – „Гробът на Купрен” и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор със солист Дора Делийска и две произведения от Джордж Гершуин - Кубинска увертюра и Рапсодияв синьо, отново със солист Дора Делийска.

 

Творческата дейност на Светослав Борисов и Дора Делийска е пряко свързана с музикалния живот на Австрия. И двамата са завършили висшето си образование в тази страна, работили са и продължават да работят във Виена и други градове на Австрия, успоредно не прекъсват и връзките си с България и българския музикален живот.

 

Светослав Борисов дирижира концерт с творби на Равел и Гершуин, солист Дора ДелийскаСветослав Борисов принадлежи към генерацията талантливи и динамични диригенти на новото време. След първите си уроци по пиано на 5-годишна възраст, завършва Музикалното училище във Варна със специалност тромпет. Следва една година в Националната музикалната академия в София, а през 1999 г. е приет в Университета за музика и театрално изкуство в Грац – Австрия. Паралелно с инструменталното обучение, музикалните му интереси го насочват към диригентското поприще и през 2010 г. защитава с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на професор Мартин Зигхарт. След това се квалифицира в майсторски класове при именити диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, Сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и др.

Открива любовта си към оперното изкуство и още като студент е поканен за асистент-диригент в оперния театър на Клагенфурт - Австрия. Непосредствено след дипломирането си гостува и на Държавна опера Варна, където от 2012 г. е назначен за диригент. По повод гастрола на Варненския оперен театър на сцената на Софийска опера и балет с операта “Ернани” (2012), проф.Боянка Арнаудова пише във вестник „Култура“:

"Откритието на вечерта беше диригентът Светослав Борисов - млад, динамичен, с красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска. Веднага си пролича немският маниер - в точност, елегантност, в поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър".

 

Голямо предизвикателство и успех е участието му в спектакли на столична сцена и в международния фестивал „Филипи” в Гърция с ансамбъла на Софийската опера и балет през лятото на 2013 г. Репертоарът му включва заглавия, между които „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Летящият холандец”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело” и др., както и множество симфонични творби от класически и съвременни композитори.

Важни моменти от възходящото му развитие са позициите главен художествен ръководител на Симфоничния духов оркестър в Грац и главен диригент на оркестъра към Техническия университет във Виена, които получава след успешни конкурси още като студент, а по-късно става и постоянен диригент на оркестъра към двореца Шьонбрун (2009-2013).

През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац своя Камерен оркестър „Сon Fuoco”, с  който осъществява многобройни проекти в Австрия и турнета в други страни с концерти и оперни постановки.

През 2013 г. Светослав Борисов спечелва конкурсите за главен диригент на ТМПЦ – Държавна опера Варна и за диригент на Бохумския симфоничен оркестър в Германия. Той съвместява двете длъжности, като продължава да работи с Камерния оркестър „Сon Fuoco” и да реализира други проекти, запълвайки творческия си календар за години напред.

Екипът на операта-балет „Carmen Dance” по Бизе, с диригент-постановчик Светослав Борисов, бе удостоен с Награда ВАРНА 2014.

През 2015 г. Светослав Борисов постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите на публиката във Варна, София и Стара Загора. През октомври т.г. Светослав Борисов изнесе във Виена със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” Интеграл от симфониите на Моцарт, както и поредица от симфонични концерти, вкл. в прочутата Златна зала на Musikverein.

През ноември бе поканен да дирижира с Филхармоничния оркестър на Грац австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки, която се превърна в едно от музикалните събития на сезона.

Пианистката Дора Делийска е родена в Плевен. На 5 години взима първите си уроци по пиано.

Завършва Средното музикално училище „Панайот  Пипков“ в родния си град, в класа по пиано на Елеонора Карамишева. През 2000 г. е приета във Виенската академия (Universitaеt fuerMusik und darstellende Kunst). Там посещава уроци при проф. Юрг фон Венчгер, проф. Щефан Владар и проф. Ноел Флорес. Работи и с проф. Марина Капацинска в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ – София.

Като солист на оркестри и камерен музикант Дора Делийска концертира в почти всички страни в Европа, както и по целия свят. Има редовни изяви в прочутата виенска зала Мusikverein и във виенската Коnzerthaus. Носителка е на множество награди от международни конкурси.

Дора Делийска привлича вниманието на международната публика и критиците не само с концертните си изяви на пиано, но и с аудио и видео дисковете си. Благодарение на нейните записи на творбите на Ференц Лист, тя се счита за един от най-изявените и талантливи интерпретатори на Лист от съвременното поколение млади музиканти. Нейното CD с произведения на Шуберт, издадено през 2013 г. (Gramola), бе удостоено с престижната награда Supersonic Award на списанието за класическата музика “Пицикато”. През октомври 2015 г. Дора Делийска издаде поредния си шести компактдиск, съвместен проект с певицата Надя Кръстева и актрисата Деси Урумова с песни от П. И. Чайковски. От 15 години Дора Делийска живее във Виена.

 

 

 

„Риголето” – 19 май 2017, 19.00, Основна сцена

 

Известният диригент, композитор, аранжор и пианист Страцимир Павлов, чието име свързваме с мюзикъли и интересни концертни проекти, за пръв път ще дирижира опера в България на 19 май във Варна. Иначе оперният му дебют е бил в САЩ. След като завършва кларинет, композиция и оркестрово дирижиране в СМУ "Добри Христов”, Страцимир Павлов продължава образованието си в САЩ, където получава бакалавърска степен по пиано и композиция от UCA и магистърска степен по дирижиране.
През този период е удостоен с множество награди от престижни американски конкурси. От 2002 г. е музикален директор и диригент на Оперния театър в Литъл Рок, Арканзас.

Ръководи Университетската опера и е главен диригент на три църковни хора. Дирижирал е над 40 заглавия (опери, мюзикъли и шоу програми). Води летни академии за млади оперни певци. Концертирал е в Карнеги хол – Ню Йорк, Сиатъл – Вашингтон, Лос Анджелис – Калифорния и др.

През 2007 г., съвместно с Анн Котард, създава в Литъл Рок първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. През същата година е и премиерата на последната му творба, композирана за американска публика.

През 2008 г. се връща в България и попълва биографията си с още много творчески изяви. Страцимир Павлов е диригент-постановчик на мюзикълите на Държавна опера Варна „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Граф Монте Кристо” – световна премиера и „Котките”.

 

На 19 май 2017, 19.00, Основна сцена, той ще застане на диригентския пулт на „Риголето” от Верди, постановка на режисьора Кузман Попов. Джилда, красивата дъщеря на придворния шут Риголето, ще пресъздаде солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова, която с успех се изявява в различни жанрове и неотдавна участва, заедно със Страцимир Павлов и други музиканти от клубната сцена, в запомнящ се концерт с музиката на „Queen”.

Във великолепния солистичен състав на „Риголето” влизат още Пламен Димитров – Риголето, Валерий Георгиев – Херцогът на Мантуа, Евгений Станимиров – Спарафучиле, Силвия Ангелова – Мадалена и др.

 

 

 

21 март 2016, 19.00

 

Главен диригент на Държавна опера Варна Светослав БорисовНовината около главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов е, че той спечели поредния си международен конкурс и от есента на тази година поема и длъжността първи диригент на Оперния театър в Магдебург – Германия. Първият ангажимент в 3-годишния му договор е откриването на следващия оперен сезон с „Фауст” от Гуно.

Преди това за Опера в Летния театър във Варна той ще подготви премиерата на „Силата на съдбата” от Верди. А само преди няколко дни в Истанбук Светослав Борисов успя да обогати репертоара си с още едно заглавие - балета „Корсар”, с който успешно дебютира на сцената на Истанбулската опера.

 

Във Варна ще го аплодираме на 21 март като диригент на една от любимите му опери „Дон Паскуале” от Доницети. В тази камерна творба с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън, той особено държи динамиката да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение. Затова изисква лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, да бъдат подкрепени от оркестрината. „Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно”, обича да казва Светослав Борисов.

Впрочем целият екип, начело с режисьора Кузман Попов, също има подчертан сантимент към тази комична опера и с удоволствие се впуска в пресъздаването на сватбените неудачи с попрестарелия вече Дон Паскуале. В главните роли басът Евгений Станимиров - Дон Паскуале, Ирина Жекова - Норина, Пламен Димитров - Доктор Малатеста и Георги Султанов - Ернесто, заедно с натоварените със специални задачи хористи и оркестърът със сигурност ще се погрижат една от най-добрите постановки на Варненския оперен театър да очарова публиката за пореден път.    

 

 

Вижте видео:

https://www.youtube.com/watch?v=PDW2tQOteBQ

 

 

 

 

11 август 2016, Опера в Летния театър

Анкета на Виолета Тончева със зрители и участници в премиерата на ММФ „Варненско лято”, посветена на 80-годишнината на Никола Гюзелев

 

Фотография Росен Донев

 

Маестро Борислав Иванов

Гледах „Борис Годунов” на площада пред „Александър Невски” – грандиозен и величествен спектакъл, съобразен с мащабите на мястото.

Пренасяйки постановката във Варна, Академик Пламен Карталов мислеше по подобен начин да използва нашата катедрала, но впоследствие се отказа, защото реализацията щеше да бъде много скъпа, трябваше да се спре движението в центъра на града и т.н. Вместо истинска катедрала, в Летния театър на Варна построихме църква. Сценографското решение с декора и иконите създаде предразполагаща обстановка, която пренесе зрителите в атмосферата на Русия по времето на Борис Годунов.

За сглобяване на цялото допринесе младият и талантлив диригент Йордан Камджалов. Той умело водеше оркестъра, владееше във всеки един момент сцената, добре кореспондираше със солистите и хора, правеше хубави ансамбли. Получи се разкошен спектакъл.

 

Йордан Камджалов

 

 

Маестро Йордан Камджалов

По средата на спектакъла изпитах усещането за нещо хубаво, което отминава. Усетих колко много ще ми липсват хората, с които заедно направихме „Борис Годунов”. Хубавото отминава, но тъкмо защото е такова, се надявам да го повторим.

 

 

Дарина Тончева – водач на виолите

Благодаря Ви, Маестро Камджалов, за удоволствието да свиря в „Борис Годунов” под Вашето диригентство. Чувствам го като специален подарък в края на моята дългогодишна кариера.

 

Борис ГодуновКремена Георгиева – музикален редактор в БНР – Радио Варна

Много ми хареса оркестърът, който под палката на Йордан Камджалов - звучеше балансирано и добре се вписа в мелодиката, руската напевност и стила на Мусоргски.

Басът Светозар Рангелов се представи блестящо като Борис Годунов, особено като се има предвид, че заради невъзможносттса на Карло Коломбара да участва в спектакъла, той е бил поканен в последния момент за тази трудна роля, характерна с широкия  спектър от чувства, заложени в нея.

Разбира се, когато гледам „Борис Годунов”, не мога да не си спомням изпълненията на големите ни баси Николай Гяуров, Никола Гюзелев. 

Много ме впечатли Евгений Станимиров в ролята на летописеца Пимен. Той беше добре позициониран като озвучаване и показа най-добрите страни от своя талант.

Като цяло, варненската постановка на „Борис Годунов” изглежда по-камерна в сравнение с тази пред храма „Александър Невски”, но това очевидно е продиктувано от конкретните условия на терена. Поздравления за нашата опера, че посяга към сериозната руска класика.

 Петър Пламенов – музикален критик

С „Борис Годунов” руската опера се завръща в репертоара на Варненския оперен театър. Чудесно е, че това се случва именно с постановка на Маестро Пламен Карталов, която е доказала своята артистична и идейна дълбочина. Варненската версия е по-интимна в сравнение с монументалната столична постановка.

Допадна ми стремежът на Маестро Йордан Камджалов звуково да нюансира средата, съобразявайки се с отворената сцена на Летния театър. Изпълнението на Светозар Рангелов, един от най-добрите интерпретатори на Борис Годунов в момента в България, се отличава с драматизма на двете картини - кошмарите и смъртта на героя. Особено бих откроил Евгений Станимиров, който показа зрялост и майсторство при пресъздаването на образа на Пимен. Чудесна в ролята на Ксения бе Ирина Жекова, която много добре познава естеството и стилистиката на руския репертоар.

 

 

21 март, 19.00

Новината около главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов е, че той спечели поредния си международен конкурс и от есента на тази година поема и длъжността първи диригент на Оперния театър в Магдебург – Германия. Първият ангажимент в 3-годишния му договор е откриването на следващия оперен сезон с „Фауст” от Гуно.

Преди това за Опера в Летния театър във Варна той ще подготви премиерата на „Силата на съдбата” от Верди. А само преди няколко дни в Истанбук Светослав Борисов успя да обогати репертоара си с още едно заглавие - балета „Корсар”, с който успешно дебютира на сцената на Истанбулската опера.

 

Във Варна ще го аплодираме на 21 март като диригент на една от любимите му опери „Дон Паскуале” от Доницети. В тази камерна творба с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън, той особено държи динамиката да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение. Затова изисква лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, да бъдат подкрепени от оркестрината. „Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно”, обича да казва Светослав Борисов.

Впрочем целият екип, начело с режисьора Кузман Попов, също има подчертан сантимент към тази комична опера и с удоволствие се впуска в пресъздаването на сватбените неудачи с попрестарелия вече Дон Паскуале. В главните роли басът Евгений Станимиров - Дон Паскуале, Ирина Жекова - Норина, Пламен Димитров - Доктор Малатеста и Георги Султанов - Ернесто, заедно с натоварените със специални задачи хористи и оркестърът със сигурност ще се погрижат една от най-добрите постановки на Варненския оперен театър да очарова публиката за пореден път.    

 

 

 

 

16 април 2020, 19.00, streaming от Брюксел. Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, facebook страницата @Държавна опера Варна / State Opera Varna и facebook събитието @Споделени представления

 

 

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов препоръча на публиката на празничните декемврийски коледни концерти рецепта за Коледа и Нова година от Катарина Елизабет Гьоте – майката на великия Гьоте.

 

Рецепта за Коледа и Нова година от Катарина Елизабет Гьоте


Вземаме 12 месеца и много старателно ги изчистваме от горчивина, завист, педантизъм и страх, разпределяме ги по 30 или 31 части всеки месец, така че наличното количество да стигне за една година.

 

Ястието се приготвя всеки ден от 1 част работа и 2 части радост и хумор.

Добавят се 3 пълни супени лъжици оптимизъм, една чаена лъжичка толераннтност, зрънце ирония и щипка такт.

 

След това всичко се полива обилно с любов.

 

Готовото ястие се украсява с букетче мили нежности и се сервира всеки ден, с гарнитура от бодрост и живителна чаша чай. 

 

Опитайте и Вие :)

06.06.2019 | Интервю | Дарик Варна | Наталия Господинова

Основният ремонт на сцена „Филиал” трябва да приключи до 2021г., когато

Варненският театър ще чества вековен юбилей. Това заяви в предаването „Зала Пленарна” по Дарик общинският съветник и директор на ТМПЦ Даниела Димова.

 

Реконструкцията е на стойност близо 7,2 млн. лв., от които общинските средства са1,4 млн. лв.,а останалата част е безвъзмездно европейско финансиране.

Общинските средства ще бъдат осигурени чрез заем, който ще бъде изплатен за 10 години.

Димова очаква през летните месеци да започне процедурата по избор на изпълнител на ремонта

 

 

Именитият режисьор Явор Гърдев, който наскоро постави „Драконът” на варненска сцена, е заявил желание да режисира пиеса за 100-годишнината на варненския театър, чиято премиера да бъде в изцяло реконструирания „Филиал”, съобщи още Димова.

10-то юбилейно издание на „Опера в Летния театър” ще стартира на 13 юни с концерт начетирима млади италиански тенори от Рим, единият от които е племенник на Андреа Бочели.

 През юли предстоят премиера на „Княз Игор”, „Тоска” с Александрина Пендачанска,  мюзикълите„Моята прекрасна лейди” и „Любовта никога не умира”.

Римските терми отново ще бъдат сцена на постановки и концерти през лятото. Програмата стартира на 2 юли с премиера на постановката „Двубой” на варненския театър „Стоян Бъчваров”. Другите спектакли, които ще могат да се гледаттам, са „Брак по принуда” и „Монтажът на моя филм”. Предстоят и гастроли на театралните трупи от Велико Търново и Сливен. 

Целият разговор с Даниела Димова е в прикаченото аудио.

 

На 6 март от 19.00 ч. главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира популярната комична творба „Севилският бръснар” от Джоакино Росини. Постановката е дело на изтъкнатите творци от родината на операта - режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Режисьорът Антонио Петрис залага на принципа на театър в театъра, като привнася в постановката марионетен театър, чийто режисьор се оказва самият Фигаро. Нали в края на краищата точно той направлява събитията в динамичния сюжет.

Меломаните ще се възхитят за пореден път на най-добрия Фигаро Свилен Николов, който със завидна вокална и артистична лекота изгражда ролята на хитрия бръснар. Няма как да не заслужат аплодисменти и аристократичният Арсений Арсов като Граф Алмавива, Илина Михайлова, пленителна като своята героиня Розина и двамата неузнаваеми баси - Гео Чобанов като мърморкото д-р Бартоло и Деян Вачков като вездесъщия Дон Базилио, без да пропускаме Бойка Василева като Берта.

 

 

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов

1 март 2017,19:00, Основна сцена

и

БЪЛГАРСКА МУЗИКАЛНА КОЛЕКЦИЯ

Празничен концерт

2 март 2017,19:00, Основна сцена 

 

Режисьорът на "Българи от старо време" Николай Априлов: „С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музикъл с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.“

 

В рамките на празничния концерт „Българска музикална колекция”, посветен на Националния празник на България, който ще се състои на 2 март, под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучи за пръв път във Варна българската танцова рапсодия „Стъпки” от композитора Владимир Джамбазов.

Солисти на концерта ще бъдат талантливият млад цигулар Александър Зайранов,  сопраното Линка Стоянова и басът Гео Чобанов.

В програмата ще чуем: Веселин Стоянов - Празнична увертюра; Панчо Владигеров - Импровизация от "Импровизация и токата"; Парашкев Хаджиев - ария на Зорница из операта "Луд гидия", изпълнява Линка Стоянова; Георги Златев-Черкин „Севдана”, солист Александър Зайранов; Любомир Пипков – ръченица из „Въведение” в операта "Момчил"; Парашкев Хаджиев - ария на поп Матей из операта "Луд гидия”, изпълнява Гео Чобанов; Марин Големинов – „Нестинарски танц из балета "Нестинарка"; Парашкев Хаджиев - Молитва из операта "Мария Десислава",  изпълнява Линка Стоянова; Добри Христов - Хайдушка песен, изпълнява Гео Чобанов и Владимир Джамбазов – Българска танцова рапсодия „Стъпки“ - премиерно изпълнение за Варна.

 

СТЪПКИ

Варненска премиера на българската танцова рапсодия от Владимир Джамбазов

2 март 2017,19:00, Основна сцена 

В древни времена музикантите – рапсоди (от гръцкото ῥαψῳδός) пътували от селище на селище и свирели. Днес не ги чакаме да дойдат, а като съвременни номади сами си странстваме. Виртуално. Като по чудо обаче всеки модерен глобален българин по всички географски ширини умее да играе поне едно нашенско хоро – правото. И слава богу, защото то е магията, дето му помага да чуе гласа на кръвта си.
А кръвта е запомнила завинаги онези времена, в които социалните контакти са били само реални. Представете си го само –  истинско място – селският мегдан, на който всички наистина се събирали да се веселят. И където музикантите понякога били толкова изкусни, че от вихрената им свирня кръвта кипвала, а на тези на хорото петите им направо пламвали от игра.

„Стъпки“ е среща с танците на равнините. И както си му е редът в една рапсодия, музикалните картини следват стъпките на странстващия рапсод. От високото на мистичния орфеев дом с име на жена той ще поеме през равното софийско поле,  през щедрата тракийска низина до Черно море, после през добруджанското ширине, та чак до обветрените севрняшки земи. Все безкраен хоризонт, от който на душата ти става широко и светло и с нея усещаш красотата на българското хоро - толкова еднакво и толкова различно! Шопът танцува леко, чевръсто и едва докоснал земята, отскача, и после сякаш гази мечка. Тракийката пък играе кротко и кипро, вае с ръце, а мъжът ѝ ще се провикне, когато започне нова мелодия. Добруджанците все насочват движенията си към земята, с която са свързани, а севернякът направо си казва, че когато играе – лети; толкова вихрено е неговото хоро! Наричат играещите хоро с най-различни имена, рядко - „танцьори“, често - „хороигралци“, а в шоплука специално за тях са измислили чудната българска дума „играóрци“!

На българския класически музикант, като на универсален боец, съдбата е отредила честта да познае и овладее нашата народна музика. И това е за добро. Защото на оня, който поне веднъж в живота си не се е докоснал до това безценно богатство, част от душата му ще си остане празна.

Храня надежата, че „Стъпки“ може да бъде за някого първата глътка от чистия български извор.

Владимир Джамбазов, морския бряг край Шабла, 19 август 2013 г.

 

 

Владимир ДжамбазовВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ

 

следва валдхорна при проф. К. Стари в НМА “Проф. П. Владигеров”. Kато стипендиант на DAAD следва композиция при проф. Дирк Райт (ICEM) и валдхорна при проф. Херман Бауман във Висшата академия на изкуствата Folkwang в Есен, Германия, където по-късно специализира компютърна музика и електронни медии.

Името му се свързва с полагането на основите на българската елктроакустична музика. Автор на много електронни творби, на солова, камерна и симфонична музика, музика за над 80 куклени и драматични постановки, както и за анимационно, документално и игрално кино. 

Произведенията му са изпълнявани на най-големите световни музикални форуми в Европа, Северна и Южна Америка и Далечния Изток. Концертирал е в над 40 страни по света. Носител е на много престижни международни и национални музикални награди, сред които: 
Втора награда на конкурса на IHS в Грийнуил, САЩ и Наградата на фондация “Д. Вълчев” за най-добра театрална музика. Два пъти е носител на Голямата награда на Международния конкурс за симфонична композиция: “Джаз в 7/8” (2012 г.) и „Рапсодия в 7/8“ (2013 г.); Специалната награда на конкурса “Музиката и земята” и още редица първи международни отличия за театрална музика. През 2005 г. е резидентен композитор на Берлинската артистична програма на DAAD, през 2009 г. – единствен гост от Източна Европа на Първия световен фестивал NYCEMF в Ню Йорк. 

Интервю на Виолета Тончева с известни баритон преди дебюта му в „Аида”

24 март 2017, 19.00

Свилен Николов- Какво казва етиопският цар Амонасро при първата си среща с оперния певец Свилен Николов?

- “Аида” е любима опера на поколения меломани, всяка една от партиите вътре е знакова, позната като драматургия и като музика и от тази гледна точка дебютът ми в образа на Амонасро е задължаващ.

 

- Какво е най-важно за теб, когато се заемаш с нова роля?

- Най-важното е да прекарам образа през себе си, през моя мироглед, през това, което съм в момента.

 

- Как се случва то с Амонасро?

- Амонасро е любящ баща, цар на Етиопия, войн, който повежда самоубийствена война срещу египтяните, за да спаси принцесата на Етиопия и своята дъщеря Аида. Може да прокараш паралел със съвременния живот, като пресъздадеш отношението на бащата към дъщерята.
Всеки баща е готов на жертви, в името на семейството и дъщеря си. Достойнството е личностният герб на Амонасро. Въпреки че е победен в битка и пленен, той не свежда глава пред никого, не моли за милост.
Нему принадлежат силните думи, които изрича пред фараона на Египет: „Днес победените сме ние, но утре вие може да сте на нашето място.” Амонасро не моли за милост, единственото, което той изисква от врага, е уважение към него и хората му. Думата „милост” не присъства в неговата партия. Амонасро е мъдър и силен характер.

 

- След като имаш в репертоара си толкова много роли, едва ли Амонасро е трудна партия за теб.

- Научаването на нотния текст е първата част от работата на певеца. Оттам нататък започваш да вникваш в образа и да го изграждаш. И колкото повече детайли успееш да направиш, толкова по-добър образ би могъл да пресъздадеш и да представиш на публиката.

 

- Къде, в какво търсиш ти магията на операта?

- Обичам работата с режисьора, защото това ми помага да вникна цялостно в персонажа. По принцип артистът взаимства идеи за своите сценични превъплъщения от всякъде и от всичко, от реакциите на различни хора в различни ситуации. Да се поставиш на мястото на персонажа, да почувстваш как той би реагирал, как би се движил. Не да играеш героя, а да бъдеш самия него.  

 

- Какво би искал да се случи с оперното изкуство в България?

- Медиите да отдават дължимото на хората, които прославят името на България. Целият свят се възхищава на българските оперни певци с прекрасна кариера зад граница, а тук не им се обръща достатъчно внимание. Надявам се също на по-голяма подкрепа за родното оперно изкуство както от страна на медиите, така и на държавата.

Струва ми се, че у нас хората не си дават сметка какъв огромен труд изисква обединението на толкова много хора – 50-има оркестранти, още толкова хористи, солисти, балет, статисти, ателиета за декори и костюми. Една голяма оперна машина, която трябва да заработи в синхрон – това е истинско събитие. Няма запис, всичко се случва на живо и всеки спектакъл е уникално преживяване. Операта е велико изкуство.

 

 
Само ден преди популярния празник Хелоуин, на 30 октомври от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център ще прозвучи, под диригентството на Стефан Бояджиев, драматичната кантата „Кармина Бурана” от Карл Орф. И Съдбата, скрита зад своята златна маска, ще завърти Колелото на живота...

А в него понякога си на върха, понякога на дъното, така че най-разумно е да се наслаждаваш на удоволствията тогава, когато ти се предоставят. И както ти се предоставят. Нищо чудно, че в Двореца на любовта Феята на любовта (Мария Цветкова) се събира със своя любим (Пламен Димитров) и се случва това, което може да се очаква, „когато затворят в една стая едно момче и едно момиче”. Дяволът изкусител (Румен Стефанов) също ще свърши своята работа.

Кармина Бурана - Печеният лебед

 

По-нататък, в житейското огледало на „Кармина Бурана” ще се огледа и комично-тъжният, влюбен в себе си, Печен лебед, който в прочутата си изповед ще изплаче как от бял и красив, станал грозен и чер, и сега употребен и изпечен, му предстои да бъде изяден...

Оригиналният стилизиран костюм от пера и силният грим подчерават великолепното изпълнение на Валерий Георгиев, в чиято интерпретация, наред с порива към красотата и мъката по изгубената слава, прозвучават и ехидно-сатирични нотки, удавени накрая в примирението.

В образа на Печения лебед публиката може и да съзре визуална прилика с един скандално известен фолк певец...

Еретични и еротични, хедонистични и непримирими, весели и тъжни,  картините в „Кармина Бурана” шеметно ще се сменят пред омагьосания зрител, за да напомнят за житейския кръговрат, в който толкова лесно щастието се подменя с нещастие, а възходът с падение. И ако не можеш да предвидиш съдбата, то не пропускай поне любовта.

Героите на „Кармина Бурана” ще се завръщат отново и отново към това свое житейско прозрение, за да го обобщят и изпишат дори върху транспарент.

Така накрая не остава и сянка от съмнение, че „Amor omnia est” - Любовта е всичко”!

Постановката е дело на творчески екип от Германия - режисьорката Мариане Бергльоф, хореограф-постановчика Мартин Зомерлате, сценографа Андрей фон Шлипе и костюмографката Катрин Рьоле. След успешната премиера през 2011 г., Държавна опера Варна предприе с тази постановка едно не по-малко успешно турне в Холандия през същата година.

В спектакъла участват оркестър, хор и балет при Държавна опера Варна, както и хор при Детско-юношеската опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти – певци са Валерий Георгиев, Мария Цветкова и Пламен Димитров, а солисти - балетисти: Веселина Иванова, Румен Стефанов, Илияна Славова, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Евгения Минкова, Илияна Божкова, Галина Велчева.

 

 

Свилен Николов – Доктор МалатестаРолята на Доктор Малатеста е интересна от актьорска гледна точка. Предизвикателството идва от необходимостта актьорските задачи да бъдат съчетани с бравурното пеене, типично за Доницети. Режисьорът Кузман Попов и диригентът Светослав Борисов определено са намерили най-добрия ключ към постановката, която звучи много цветно и е изпълнена с много живот. Надявам се така да я възприемат и зрителите.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

 

 
 
 
 
 
 

 

 

 

 

Седем свещени пространства – премиерен концерт с вибрационна музика на Страцимир Павлов на 4 октомври

 

На 4 октомври от 19 часа харизматичният композитор, диригент и пианист Страцимир Павлов кани в „Седем свещени пространства” – премиерен концерт с негови авторски творби, презентация на албума „Seven Sacred Spaces” на музикалния проект INDIGOrchestra.

Участват обичайните заподозрени от кръга около Страци: Нейчо Петров-Реджи - вокали, Стоян Роянов Я-Я - кларинет, саксофон, Валери Ценков - перкусии, маримба, заедно в този проект с Борис Казаков - акустичен бас, Нейко Бодуров – тромпет, Христина Белева - гъдулка, Петър Миланов – тамбура и Струнен нонет.

Страцимир е безспорният лидер в компанията от талантливи и високопрофесионални творци, които трайно променят музикалния климат на Варна, култивирайки вкус към високата клубна музика.

Експериментаторският дух и свободното сърфиране над границите на жанровете в безкрайната музикална вселена, подплатени с виртуозни интерпретации, характеризират изявите им. Магията е заложена както в самата музика, така и в перфектното владеене на инструмента или гласа, не на последно място в тоталното отдаване на живото изпълнение и синхрона помежду им.

Сега вдъхновяващото музикално съпреживяване е издигнато на още по-високо емоционално ниво, което разтваря сакралните територии на духа. В очевидна асоциативна връзка с източната философия, новите творби на Страцимир Павлов са вдъхновени от свещеното число 7.

 

 

Концертът „Суинг на Коледа“, предвиден за 21 декември от 19:00 ч., няма да се състои поради технически причини. Закупените билети могат да се презаверят за друг спектакъл от програмата на Държавна опера – Варна или да се върнат на касата и сумата по тях да бъде възстановена, но не по-късно от датата на концерта – 21 декември. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022   Спектакълът „Орфей и Евридика“ няма да се състои поради технически причини. Зрителите могат да презаверят своите билети не по-късно от 11 декември, на касата, където са закупени: от Фестивален и конгресен център - за концерта на Марио Хосен - 28.12/19:00 часа, от касата на Държавна опера – Варна - за всички спектакли в продажба. В случай, че нямат тази възможност, средствата ще им бъдат възстановени срещу представен билет. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022 Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

 

 

 

 

Държавна опера - Варна обявява 5-дневен ЧЕРЕН ПЕТЪК за спектаклите от програмата за декември, януари и февруари, 2019 - 2020 г.

От 25-ти до 29 ноември можете да закупите билет с 30 % отстъпка. Побързайте, местата са ограничени!

 

10.12 / 19.00 ч. ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

 

15.12 / 11.30 ЛЕШНИКОТРОШЧКАТА

Балет по музика на П. И. Чайковски

Хореография Сергей Бобров

Диригент Мартин Георгиев

Оркестър на Държавна опера - Варна

Участват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера - Варна - Анастасия Белоногова

Франциско Руиз, Николай Димитров, Павел Кирчев

 

Повече информация :

https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/zdravniyat-ministr-izdade-zapovedi-vv-vrzka-s-regi/

 

Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.

Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна. Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.
Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите.„
С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.

ПОПЪЛВАНЕТО НА ФОРМУЛЯРА Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ЗА УЧАСТНИЦИТЕ С ЦЕЛ ПО-ДОБРАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪБИТИЕТО - кликнете тук

 

 

 

Танго” – концерт-спектакъл по музика на Астор Пиацола на 13 октомври от 19 часа в ГХГ. Със струнен квартет „Арте”, Григор Джанев – контрабас, Руслан Павлов – пиано, Станислава Марчева – мецосопран и специалното участие на Веселина Михалкова и Тереза Зиковска.

 
Тангото! Аржентинското, истинското танго. Онова, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота!

 
Духа и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола, ще поднесе уникален концерт-спектакъл в ГХГ на 13 октомври от 19 часа.
В синтез от музика, театър и живопис ще прозвучат 11 емблематични творби на аржентинския композитор.

 
Идеята е на цигуларката Анна Фурнаджиева от струнен квартет „Арте”, в който тя музицира заедно с Галина Ледлова – виола, Марина Винокурова – цигулка и Кремена Христова – виолончело. За участие са поканени още Григор Джанев – контрабас, Руслан Павлов – пиано, оперната певица Станислава Марчева, драматичната актриса Веселина Михалкова и художничката Тереза Зиковска.

 
Първо по рода си в нашия град, изисканото събитие, подкрепено от фонд „Култура” на Община Варна, обединява представители на изпълнителското, оперното, драматичното и изобразителното изкуство в един общ замисъл, вдъхновен от Пиацола.

 
„Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола, в който влизаш все повече с всяко произведение”, разказва Анна Фурнаджиева. Тя съставя програмата, специално подбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет. Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят също специални аранжименти за този концерт-спектакъл, от който артистите отдавна са завладени.

 
„За пръв път ще пея танго. Разбира се то е различно от операта, но сякаш винаги съм била готова за това. Харесвам Пиацола, той докосва моята душевност”, вълнува се Станислава Марчева. Тя ще изпълни „Аз съм Мария” от едноименната опера на композитора, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за финал „Какво танго, какво!”

 
Още по-силен драматичен нюанс внася Веселина Михалкова, която ще представи между песните и инструменталните произведения лирика от аржентински и български автори. Но не само това. Тя ще изпее и познатото „Прераждане” (Ринашеро) на Пиацола. „Тангото е страст, болка, кръв, сливане. Всичко това го има в музиката на Пиацола. За мен е изключително преживяване, че имам възможността да изпълня тази пиеса, която разказва, че е трудно е да се родиш, но още по-трудно е да е преродиш. Вярвам, че ще залеем със страст публиката”, обобщава усмихната актрисата.

На целия този артистичен фон, по време на спектакъла, художничката Тереза Зиковска ще рисува върху платно своята емоция от това, което се случва на сцената.

И тъй като на аржентинското танго върви аржентинска вино, всеки зрител ще бъде посрещнат с чаша аржентинско вино. Червено, разбира се.
Входът е свободен, местата са ограничени, така че не закъснявайте Smile

 

 

30 юни, 11.00 и 14.00

Веднага след премиерата на 29 юни в Опера в Летния тетър на мюзикъла „Тримата мускетари" от Максим Дунаевски, където Д`Артанян и мускетарите ще покажат умението си да боравят с шпаги, вие може да получите първите уроци по фехтовка и сценичен бой. При това не с кого да е, а с Николай Дериволков, треньор на мускетарите, преподавател в НАТФИЗ и част от постановъчния екип на „Тримата мускетари”. Вход свободен.

Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на Театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна.

Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.

Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.

Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите. С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.

ФОРМУЛЯР ЗА УЧАСТИЕ - кликнете тук

Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

 

 

 

За Мими са нужни две певици с различни гласове

 

11 декември,19.00, Варненска опера

XIX Коледен музикален фестивал - Варна 2018

 

Трогателната история за любовта и приятелството, която Пучини превръща в оперната класика „БОХЕМИ“, ще оживее под диригентската палка на Маестро Деян Савич (11.12, 19.00, Основна сцена). С ролята на Мими във Варна ще дебютира Таня Иванова, позната от европейската музикална сцена.

 

„През 2012 година, когато смених репертоара си от мецосопранов на сопранов, Мими беше първата ми роля и затова тя ми е много ценна. Предизвикателство за мен са ролите, които са многопластови, такава е и Мими. Във всяко действие тя е различна и това ми дава възможност да започна да изграждам образа лирично в първо и второ действие и драматично в трето и четвърто действие. В този смисъл обичам да казвам, че в операта „Бохеми“ са нужни две певици с различни гласове“, разказва Таня Иванова.

 

Нейни партньори на сцената ще бъдат Ивайло Михайлов – Родолфо, Свилен Николов – Марсел, Йордан Христозов – Шонар, Делян Славов – Колин, Мария Павлова – Мюзета и др.

 

БИЛЕТИ:

 

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

 

Сопраното ЛИНКА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за щастливата си среща с Вагнеровата героиня Сента в „Летящият холандец“

Линка Стоянова 

27 април, 19.00 – предпремиера
12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

 

 

През 1980 година Мари Крикорян изпълнява на варненска сцена ролята на Сента, през 2018-а Линка Стоянова ще пресъздаде тази Ванерова героиня, която украсява репертоара на най-добрите певици.

 

Щастлива съм, че ще изпълня ролята на Сента, защото операта „Летящият холандец“ не е поставяна от толкова много години във Варна и ето сега аз имам шанса да се срещна с нея в новата постановка на Варненската опера. Осъзнавам, че това се случва в подходящ за мен творчески период, в който натрупаният житейски и професионален опит ми позволява да навляза дълбоко в сложния Вагнеров свят.

 

Спомняме си и твоята чудесна Сента от концертното изпълнение на „Летящият холандец“ в Опера в Летния театър 2013.

 

Това беше само едно хубаво начало, един подстъп към музикалната поетика на Вагнер, която разкрива безкрайни хоризонти за интерпретация. Гениалността на Вагнер е една огромна тема, но може би най-голямата му заслуга е, че пресъздава по неповторим начин романтизма в германската душевност, много по-различен примерно от френския романтизъм.

 

Тук може да добавим и онова усещане за метафизичното, което на нас ни липсва...

 

А може би не ни липсва съвсем. Още при първите репетиции целият състав, всички ние изпитахме една особена превъзбуда, която и досега ни въздейства. Усещаме, дори на чисто физическо ниво, как ни обсебва тази нова, различна и толкова красива музика. Вселената на Вагнер.

 

Мнозина се страхуват да пеят Вагнер.

 

Всеки певец, докоснал се до Вагнер, знае колко прекрасен и същевременно колко опасен може да бъде той. При Вагнер вокалното изпълнение се ражда най-напред в мисълта и мисълта трябва да го контролира през цялото време. Всяка реплика има своята драматургия и своята мисъл. И ако не внимаваш, при изпълнението ще се получи вокално пренасищане, което освен че е опасно за гласа, може да попречи на певеца да издържи цялата партия. Музиката на Вагнер изисква дисциплина, изисква рациото да доминира над емоцията.

 

 

 

Евгени Леков, Мари Крикорян и Денчо Белев в "Летящият холандец" от Вагнер,
постановка на Варненската опера 1980 г. дир. Драгодмир Ненов,
реж. Кузман Попов, дир. на хора Кръстан Мисирков 

 

 

 

При неговата героиня Сента обаче доминира емоцията...

 

Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си. И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността. Верността е основната нишка, основното послание в „Летящият холандец“.

 

 

 

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич
Диригент на хора Цветан Крумов

 

 

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова,
ДАЛАНД - Людмил Петров 
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

„Театърът чете от вкъщи“ на Варненския театър вече с 46 епизода

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, се присъединяват към кампанията „Купи 1 книга“ на Асоциация „Българска книга“.

Зад слогъна „За да я има книгата“ вече застанаха много издателства и вериги книжарници в България, които изпитват негативни последици от извънредното положение заради Covid-19. Пандемията промени обичайните привички, изолира ни от другите, затвори ни у дома, но това принудително отшелничество има и едно важно предимство. Остава ни време за търсене на важните отговори и смисъла в книгите - тези, които обичаме, които отдавна искаме да прочетем или за които се говори. Толкова много книги, които чакат да бъдат прочетени. „Хората престават да мислят, когато престанат да четат“, отдавна е казал Дени Дидро.

 

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ също чете. Проектът „Театърът чете“, част от дългосрочната програма за 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г., събра за първите си две издания на Сцена Ротонда неочаквано голям брой почитатели. С въвеждането на извънредното положение „Театърът чете“ бързо се пренесе във виртуалното пространство като „Театърът чете от вкъщи“. Тон за онлайн четенето дадоха актьорският и семеен тандем Стоян Радев и Веселина Михалкова – той с разказ от Чудомир, тя със сонети от Шекспир. Със своите домашни видеа се включиха и продължават да се включват, наред с артистите от Варненския театър и Варненската опера, възпитаници на театралните школи в града, както и хора на изкуството от цялата страна. Откъси от свои любими произведения вече четоха актьорите Деян Донков, Радина Кърджилова, Койна Русева, Албена Михова, режисьорите Георги Михалков, Костадин Бонев, композиторът Калин Николов, преводачката Златна Костова и т.н.

„Театърът чете от вкъщи“ се превърна в едно от най-търсените събития в социалните мрежи и закономерно се мултиплицира във варианта „Вие четете в Театърът чете от вкъщи“, който дава възможност за участие и на хора извън театралните среди. От началото на кризата досега литературните си предпочитания с огромната интернет аудитория са споделили 46 души. Планирани са вече и следващите издания до 150-ия епизод на „Театърът чете от вкъщи“ и той определено няма да е последният.
.
За да споделите и вие удоволствието от четенето и хубавата книга, потърсете фейсбук страницата Драматичен театър "Стоян Бъчваров", а за да подкрепите кампанията на Асоциация „Българска книга“ потърсете уебсайта www.kupi1kniga.com.

 

Сергей Бобров

 

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Бобров – едно от големите имена на съвременния руски балет, хореограф, режисьор, главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, заслужил артист на Русия.

Сергей Бобров гастролира със свои постановки в цял свят, през 2010 г. основава и организира ежегодния международен форум "Балетът на ХХI век” в Красноярск.

През ноември 2013 той с успех постави за пръв път в София балетите „Антигона” и „Електра”, а от 1 септември 2014 г. ще заеме поста главен балетмайстор на ТМПЦ - Държавна опера Варна.

Под негово председателство, на 2 юни т.г. от 10 часа в главна репетиционна зала „Малина Хубчева” на Варненската опера ще се проведе кастинг за балетни артисти.

 

 

- Вие сте последовател на легендарния Юрий Григорович, с който е свързан и Международният балетен конкурс във Варна. Какво знаете още за нашия град и как приехте предложението да станете главен балетмайстор на Варненския оперен театър?

- Варна е забележителен и много красив град. За мен е важно, че във вашия град, в продължение на вече 50 години, се провежда първият в света балетен конкурс. Това означава, че тук се е създала великолепна атмосфера на обич и разбиране на балетното изкуство. Във Варна съществуват всички предпоставки за изграждане на много добър балетен колектив. Ето защо, приемайки предложението да стана главен хореограф на Варненския оперен театър, аз очаквам пълно творческо отдаване и сериозен ангажимент от страна на артистите. Възнамерявам да привличам към нашите изяви майсторите на Болшой балет и Държавния балет на Сибир.

 

С призив да запазим нормалния си ритъм на живот в условията на криза и с мисъл за публиката, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна реагира гъвкаво и успешно се пренесе във виртуалното пространство с излъчването на отбрани заглавия от своята продукция.

Платформата „Споделени представления“ предлага в социалните мрежи всяка седмица един спектакъл на ДТ „Стоян Бъчваров“ и един на Държавна опера Варна. Видеозаписите ще се качват в съответните фейсбук страници, в дните четвъртък и събота, малко преди 19.00 - обичайния час, когато завесата в театъра се вдига.

 

TOP