НОВИНИ

 

Светослав БорисовДиригентът на „Дон Карлос” Светослав Борисов  
- Маестро Борисов, какво означава да дирижираш "Дон Карлос"?

- За мен „Дон Карлос” е заглавие, с което емоционално съм свързан много отдавна. Това е любимата ми опера още от времето, преди да започна да уча дирижиране и преди изобщо да се появи у мен желанието да стана диригент. Когато през 2013 година дебютирах с „Дон Карлос” във Варна, бях крайно въодушевен. През същата година дирижирах „Дон Карлос” и със Софийската опера на фестивала Филипи в Гърция.
- Сега с какво настроение пристъпвате отново към „Дон Карлос? - Сега отново посягам към това заглавие и чисто интерпретационно си задавам нови въпроси. Още с отварянето на партитурата разбрах, че вече виждам нещата по друг начин, 2-годишната пауза явно оказва своето влияние. Това е поредното доказателство, че колкото и често да си представял една творба, нейното богатство е неизчерпаемо и всеки път намираш в нея все нови и нови посоки, нюанси, детайли. Живото изкуство прави нашата професия безкрайно интересна и вълнуваща. Щастлив съм, че отново се срещам с „Дон Карлос”, още повече, че сега за пръв път имам възможността да работя с оперни величия като Карло Коломбара и Калуди Калудов. Мисля, че успехът на спектакъла е предопределен.  

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос” 

 

 

 

Високото отличие „Почетен знак на кмета с лента“, по повод 75-годишния юбилей и 50-годишната сценична дейност на дългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, му бе връчено лично от кмета на Община Варна Иван Портних на 12 декември 2017 г.

Творческата биография на юбиляра, един от забележителните оперни режисьори на нашето съвремие, представи директорът на дирекция "Култура и духовно развитие" в Община Варна Антония Йовчева. Кузман Попов благодари за наградата и с вълнение разказа как големият наш композитор Парашкев Хаджиев някога му е предрекъл щастлива режисьорска кариера във Варненската опера, превърнала се наистина в неговото голямо творческо семейство.

На нейна сцена той реализира по-голямата част от своите над 100 постановки, с които оперният театър жъне успехи у нас и в чужбина. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, даде тон за "Многая лета", с която дошлите в общината специално за церемонията артисти от Държавна опера Варна поздравиха своя любим режисьор.

 

КУЗМАН ПОПОВ завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул. Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина. За 75-годишния си юбилей през 2017 г. именитият творец е удостоен и с наградата ФЕНИКС - грамота и кристална статуетка, на Държавна опера Варна. На Фестивала на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2017 спектакълът на „Норма“ от Белини, с режисьор и сценограф Кузман Попов, получи специален плакет.

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

 

 

 

Интервю на Виолета Тончева с известния италиански тенор Франческо Медда

Франческо Медда - Отело или трудността да се интегрираш

Публиката на ММФ „Варненско лято” очаква да чуе Франческо Медда, който ще изпълни ролята на Отело в премиерата на едноименната Вердиева творба в Опера в Летния театър на 2 август 2014 от 21.00 ч.

Постановката е съвместна продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа (Франция), костюми Жули Скобелцин (Франция).

В главните роли Франческо Медда (Италия), Радостина Николаева (Софийска опера и балет), Пламен Димитров (Държавна опера Варна), Жером Били (Франция) и др.

 

Г-н Медда, Отело е една от коронните Ви роли, но може ли да кажете, че знаете всичко за своя герой? Кой е Отело за Вас?

За мен образът на Отело е свързан с темата за интеграцията и трудността да се впишеш в различни общества и цивилизации. Това понякога създава комплекси и провокира неадекватно поведение от страна на силните личности, какъвто е главнокомандващият на венецианския флот, мавърът Отело. Отело се опасява, че не разбира достатъчно добре особения свят на венецианския двор и оттам идват страховете му, че няма да се впише в аристократичното общество. От друга страна при интерпретацията на всеки образ певецът неминуемо се влияе от собствения си опит, така че от житейските натрупвания зависи доколко артистът ще проникне в характера на персонажа.

Как се подготвяте за ролята? Как постигате баланса между певческо и артистично майсторство?

Всъщност аз се запознах най-напред с Яго и известно време пеех неговата баритонова партия. Първият ми подход към Яго беше да му припиша всички възможни злини, за да изоблича коварството му спрямо Отело. Яго се представя за най-добрия приятел на Отело, а всъщност е най-големият му враг. Верди специално е настоявал пред сценографа Доменико Морели да изобрази Яго като много приближен до Отело, като изповедник, комуто мавърът напълно се доверява. Т.е. трагичните събития, които се случват в „Отело”, не са защото Отело е наивен, а защото Яго изглежда напълно благонадежден. В тази посока развивам образа на Отело.

Що се отнася до баланса между музика и актьорство, като композитор Верди винаги е имал предвид пеещия актьор, и винаги е разбирал музиката като функция на театъра.

Сребрина Соколова - режисьор

 

Мюзикълът на Държавна опера Варна „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, успешна първа постановка на Сребрина Соколова, диригент Стефан Бояджиев, сценограф Ралица Русенова, костюмограф Елена Иванова, се завърна с Почетна грамота от Стара Загора.

 

Спектакълът бе представен на 3 декември 2014 на сцената на Държавна опера Стара Загора в рамките на 45-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство, в който участваха всички оперни театри в България.

 

"Спазихме традицията на нашия спектакъл, зрителите да бъдат посрещани в страната на чудесата от облечени в красиви сценични костюми разпоредители. Вдъхновено играха варненските артисти - Лиляна Кондова в главната роля, Надежда Радкова, Александър Панайотов, Николай Димитров, Ростислав Байрактаров, Христо Ганевски и всички останали.

 

 Те успяха да спечелят младата публика с интерактивна игра, замислена и изчислена по времетраене според особеностите на детската психология.

Държа да съобразявам всеки спектакъл с конкретната възрастова група в залата, така че  предварителното запознаване с аудиторията, обсъждането и мотивацията на артистите, са съществена част от моята работа преди всеки спектакъл",

разказва младата режисьорка.

„Поощрявам артистите да внасят свои идеи или скечове в интерпретацията на образите, за да бъдат постоянно нащрек, да не свикват с някакви заучени поведенчески модели, да са винаги свежи и интересни на себе си, а оттам и на зрителите. Този подход се оказва работещ  от мартенската премиера до днес и ние всички много се забавляваме непрекъснато да обогатяваме вълшебното пътешествие на нашата „Алиса в страната на чудесата”, обобщава Сребрина Соколова.

Тя очаква с нетърпение да прочете есетата върху варненската Алиса, които са се заели да напишат група ученици от Стара Загора, посетили спектакъла.

 

 

3 преференциални пакета Приятели на Опера в Летния театър 

На първата пресконференция за Опера в Летния театър - Варна 2014 директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова благодари за подкрепата на генералния спонсор на фестивала Алфа Банк и на медийните партньори. Тя открои премиерите в петото фестивално издание: "Андре Шение" с изцяло български екип - диригент Вилиана Вълчева, режисьор и художник Кузман Попов и "Отело" с чуждестранен постановъчен екип - диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани (Франция), художник Жули Скобелцин (Франция).

Даниела Димова се спря още на трите гала концерта - Оперна, Оперетна и Мюзикъл гала и подробно представи звездните български и чуждестранни солисти, които ще се изявят в Летния театър - Камен Чанев, Карло Коломбара, Кирил Манолов, Калуди Калудов, Франческо Медда, Ирина Йордакеску, Венцеслав Анастасов, Агунда Кулаева и др. Акцент във фестивалното издание ще бъдат спектаклите на "Дон Жуан", "Риголето", „Набуко” и разбира се "Исус Христос суперзвезда".

Маестро Борислав Иванов подчерта, че Държавна опера Варна разполага в момента с великолепен оркестър, обигран хор и обновен солистичен състав от млади и талантливи певци, които излизат и в Арена ди Верона, Миланската скала и на други престижни сцени. Мисията му е да подготвя и проправя път на следващите поколения в операта и затова особено го радват талантът и амбицията на нашите младите диригенти Светослав Борисов и Вилиана Вълчева.

В края на пресконференцията Даниела Димова представи трите преференциални пакета Приятели на Опера в Летния театър - Варна 2014, които предвиждат сериозни отстъпки за посещения на няколко спектакъла.

 

Пакет Приятели на ОЛТ - I

11 от общо 13 представления на места от 15 лв за 110 лв с отстъпка 33%

Пакет Приятели на ОЛТ - II

11 от общо 13 представления на места от 30 лв за 165 лв с отстъпка 50%

Пакетите се продават на касата на Държавна опера Варна само в периода от 19 до 26 юни. Работно време 10.00-13.00 и 14.00-19.00

Пакет Приятели на ОЛТ - III

Всички 7 августовски представления на места от 30 лв за 160 лв с отстъпка 23%. Пакетът се продава от 18 юни до 1 август

 

В София, на 31 октомври 2020 година, след инфаркт, почина голямата българска оперна певица Ваня Кокошарова. Тя е един от забележителните  сопранови гласове на оперния театър във Варна от средата на миналия век. Публиката дълго говори за нейните сценични изяви, колегите й солисти, хористи и музиканти помнят красотата, таланта и отдадеността й на изкуството.

 

СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЛИНЕВ е роден на 11 ноември 1961 г. в. София Завършва Държавна музикална академия – София специалност «Хорово дирижиране» при проф. Васил Арнаудов и «оркестрово дирижиране» при проф. Влади Симеонов. Специализира в университета в Йейл, САЩ при проф. Елизар де Карвало. Диригент е във Варненска опера (1988 – 1995) и главен диригент на Варненска филхармония (1994 – 1995). Репертоарът му включва оперите «Вълшебната флейта» (Моцарт), «Трубадур» (Верди), «Слугинята господарка» (Перголези), «Джани Скики» (Пучини), «Любовен еликсир» (Доницети), оперетата «Прилепът» (Й. Щраус), симфонични произведения от Бетовен, Шуберт, Брамс и др. Реализира първият компактдиск на Варненска филхармония със заглавие «2Х4», който включва Четвъртите симфоний на Роберт Шуман и Феликс Менделсон Бартолди.

 

След 1996 г. се установява трайно в САЩ. През 2013 - 2014 г. е главен диригент на Държавна опера-Стара Загора. Там реализира за първи път в България операта „Крал за един ден“ от Дж.Верди. Притежаваше безспорен музикален талант. Сложното време, в което трябваше да реализира дарбата си, му донесе изпитания, които за съжаление не успя да понесе. Поклон пред паметта му!

 

Постановки на Стефан Линев във Варненската опера:

Мамзел Нитуш - Ф. Ерве - 20.IX.1988
диригент: Стефан Линев, режисьор: Бистра Атанасова, художник: Лора Маринова, диригенти на хора: Елена Пушкова, Любомира Александрова, хореография: Желка Табакова

Прилепът - Й. Щраус (трета постановка) - 10.IV.1992
диригент: Стефан Линев, режисьор: Кузман Попов, сценография: Кузман Попов, художник на костюмите: Лора Маринова, диригент на хора: Любомира Александрова, хореография: Никола Николов

Аида - Дж. Верди (пета постановка) - 8.VII.1994
диригент: Стефан Линев, режисьор: Кузман Попов, художник: Лора Маринова, диригенти на хора: Любомира Александрова, Христо Стоев, хореография: Калина Богоева

Ловци на бисери - Ж. Бизе (втора постановка) - 18.I.1995
диригент: Стефан Линев, режисьор: Павел Герджиков, сценография: Радостин Чомаков, художник на костюмите: Бояна Чомакова, диригент на хора: Любомира Александрова, хореография: Калина Богоева

 

 

 

                                       17.04.1949 – 02.06.2014

Марио дел Монако й предсказва световен триумф с „Травиата”

Известната оперна певица София Иванова, споделила изкуството и живота си с големия български диригент Борислав Иванов, почина след тежко боледуване, в родния си град Варна на 2 юни 2014 г.

Поклонението ще бъде на 4 юни, сряда, от 11.30 ч. в катедралния храм „Свето Успение Богородично”. Погребалната церемония ще се извърши след това на старите гробища.

София Иванова в ролята на Виолета

 

 

София Иванова започва да свири на пиано на 6-годишна възраст,  посещава често оперните спектакли на Варненската опера и така оформя своето първо и единствено желание да се посвети на оперното пеене. За приемането й в Музикалното училище я подготвя Лиляна Анастасова.

След успешното завършване на средното си образование е приета първа по успех в Държавната музикална академия в София в класа на проф. Христо Бръмбаров.

По време на следването си се квалифицира във “Ваканция музикале” във Венеция. Дебютът й е на сцената на Пловдивската опера с ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски през 1975 г.

Следват ролите на Мими от “Бохеми” на Пучини, Албена от едноименната опера на П. Хаджиев, Неда от “Палячи” на Леонкавало, Дездемона от “Отело” на Верди.

През 1977 г. София Иванова гастролира с Варненската опера в Палма де Майорка (Испания) в ролята на Дездемона, след което става солистка на оперния театър в родния си град.

През същата година Марио дел Монако я избира за своя ученичка и това поставя началото на дълго и ползотворно партньорство.
Българката се превръща в любима ученичка на великия тенор, чиито съвети следва през цялата си творческа кариера.

Не друг, а Марио дел Монако предвещава, че с Виолета от „Травиата” София Иванова ще триумфира на световните сцени и дори го написва собственоръчно върху клавира й на “Травиата”.

 

Предсказанието наистина се сбъдва, Виолета става коронната роля на София, с която тя има над 150 изпълнения в България и в почти всички големи оперни театри на Европа – Русия, Белгия, Испания, Германия Австрия, Дания, Швеция и други, както и 10 спектакъла в Южна Корея.

 

 

 

Министерството на културата публикува комплексните годишни оценки за 2016 година, отнасящи се до художествените и финансови резултати на държавните културни институти в България.

Отлична комплексна оценка за своите постижения през 2016 година получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, обединяващ Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”.

В същата категория „центрове”, с отлична комплексна оценка са и Софийска опера и балет и Държавна опера Русе.

В категория „куклен театър” отлична комплексна оценка заслужи и Държавен куклен театър – Варна.

В категория "театър" отлични комплексни оценки получават НТ "Иван Вазов" и СТ "Алеко Константинов"

 

12.01.1926 – 8.07.2015

На 8 юли 2015 г. на 89-годишна възраст почина баритонът Михаил Зидаров, един от първите солисти на основаната през 1947 г. Варненска опера.
Погребението ще бъде днес, 9 юли, в гробищния парк на село Тополи.
Осигурен е транспорт от дома на починалия на бул. «Осми Приморски полк» № 114 в 13 ч

 

Поклон пред паметта на Михаил Зидаров – първия баритон на Варненската опера

Михаил ЗидаровМихаил Зидаров е роден на 12 януари 1926 г. в Бургас. Още от юношеските си години е запленен от сцената. Работи като сценичен уредник в Бургаския драматичен театър, където играе миманс и малки роли в детския репертоар. Първите му по-сериозни изяви са свързани с Общинския театър в Силистра, където пробва своите сили в драматичното изкуство. Пръв открива певческите способности на младежа Николай Вульпе, бащата на големият български диригент Иван Вульпе. Тази среща се оказва щастлива за бъдещето му на оперен певец. В края на 1947 г. след успешно издържан конкурс, Михаил Зидаров е назначен като артист в току-що основаната Варненска опера.

Упоритият труд и горещата любов към музиката, в съчетание с отличните гласови данни, създават от самородния талант певеца – артист. Безспорна заслуга за неговия творчески възход има и онази неповторима атмосфера, съпътстваща първите стъпки на операта във варна, атмосфера на съзидание, младежки ентусиазъм и съпричастност към една голяма идея. Учи се на майсторско пеене от такива талантливи певци като Петър Райчев и Събчо Събев. Сериозно обучение преминава  под ръководството на опитните вокални педагожки Констанца Кирова и Вяра Здравева, специализира в Школата за млади оперни певци с ръководител проф. Христо Бръмбаров.

В младежките си години партнира на своите колеги, споделяйки с тях вълнението и емоциите от първите трудни стъпки на сцената – Добринка Влахова, Лиляна Василева, Никола Николов, Светослав Рамаданов, Янка Кючукова, Николай Йорданов, Йорданка Тенчева, Лиляна Анастасова, малко по-късно – Лили Чорбаджийска – все имена на първосъздатели, записани със златни букви в историята на Варненската опера. Едни от най-ярките български диригенти и режисьори пресичат пътя на певеца в неговите  над 40 творчески сезона – Руслан Райчев, Христо Манолов, Йоско Йосифов, Емил Главанаков, Недялко Недялков, Христо Игнатов; режисьорите – Драган Мицов, Илия Иванов, Михаил Хаджимишев, Николай Николов, Кузман Попов.

Още с дебютните си роли на Силвио от “Палячи” и Марсел в “Бохеми”, Михаил Зидаров заявява своето силно присъствие в трупата на Варненската опера. Следват Фигаро, Валентин, Елецки, Доктор Малатеста, Гулиелмо, Жермон, Евгений Онегин, Шарплес, Риголето  – роли, които му отреждат заслужено място сред първите баритони в българския оперен театър. След специализацията си при проф. Христо Бръмбаров в София, усъвършенствал с годините своето вокално и сценично майсторство, артистът постепенно обогатява репертоара си с нови и все по-отговорни партии. Образите, създадени от Михаил Зидаров, са ярки и пълнокръвни. С еднакъв успех той изпълнява романтични, гротескови, лирични и комични роли, пробва силите си в различни музикални стилове. И винаги неговите сценични въплъщения покоряват със своята пълнота и личностно обаяние.

Фигаро от “Севилският бърснар” на Росини е коронната роля в репертоара на Михаил Зидаров. С нея сякаш го свързва любов от пръв поглед. Почувствал веднага психологията на персонажа, той намира най-точните вокални нюанси и онзи пластичен мелодичен рисунък, който изграждат образа като съчетания на жизнерадост и енергия, ум и ловкост, користолюбие и хитрост, великодушие и деловитост. В богатата репертоарна палитра на певеца се открояват още образите на Леско от “Манон Леско”, Зурга от “Ловци на бисери”, Сид от “Алберт Херинг”, Папагено от “Вълшебната флейта”, Линдор от “Хофманови разкази”, Ренато от “Бал с маски”, Д-р Малатеста от “Дон Паскуале”, Граф Алмавива от “Сбатбата на Фигаро” на Моцарт и разбира се, любимата за всеки баритон роля на Риголето.

Значителен е приносът на Михаил Зидаров в реализацията на произведения от български композитори – общо 12 роли, главно в оперите на Парашкев Хаджиев. Творческите успехи на Михаил Зидаров не се ограничават само с операта. С много усет към спецификата на жанра, темпераментно и убедително той пресъздава редица образи в оперетата: “Виенска кръв”, “Хубавата Елена”, “Веселата вдовица”, “Прилепът”, “Царицата на чардаша”. Изпълненията му вълнуват и пленяват многобройната публика на това вечно младо изкуство.

Близо 50 творчески години Михаил Задаров отдаде на сцената, над 60 роли, стотици спектакли, участия в концертни програми, гастроли в страната и чужбина. Това е равносметката на един достоен живот, отдаден на голямото изкуство – музиката. И на преклонна възраст посещаваше спектаклите на Варненската опера, радваше се на успехите на другите и мъдро ги съветваше.

Помним всичко това и отдаваме своята почит пред светлата памет на първия баритон на Варненската опера, певеца и учителя Михаил Зидаров!

Чуйте Михаил Зидаров в предаване на БНР - Радио Варна от 2010 г. с автор и водещ Любомир Кутин:

https://www.youtube.com/watch?v=Jnw7Uixy-GA&feature=youtu.be


От екипа на Държавна опера Варна

9 юли 2015 г.

 

 

Министерството на културата оповести резултатите от комплексната оценка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018 г.

Отлична оценка получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, който се нарежда веднага след Софийска опера и балет и Държавен музикален и балетен център – София.

С отлична оценка е и Държавен куклен театър Варна.

 

Повече:

 

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=84&t=0&z=0

  

 

15 август, 20.30, пл.“Независимост“

 Диригент Кръстин Настев

Солисти: Даниела Дякова, Пламен Димитров, Гео Чобанов, Андриана Йорданова, Ирина Хрулева, Жасмина Темелкова, Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев

С подкрепата на Фонд Култура при Община Варна.

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна ще спази и тази година традицията да поднесе на гражданите и гостите на Варна поредния емоционален Концерт край фонтана за празника на града Свето Успение Богородично. Събитието се провежда с подкрепата на Фонд Култура при Община Варна.

Под диригентството на Маестро Кръстин Настев на 15 август от 20.30 часа на централния площад „Независимост“ ще прозвучат арии и ансамбли из оперите „Кармен“, „Джани Скики“, „Лакме“, „Манон Леско“, „Севилският бръснар“, „Дон Жуан“, „Адриана Лекуврьор“, „Хофманови разкази“, „Вълшебната флейта“, „Бохеми“ и оперетите „Царицата на чардаша“, „Джудита“ и „Прилепът“.  

Маестро Кръстин Настев е съставил тази богата програма с идеята да предложи различни от досега включваните в този специален празничен концерт творби. Наред със солистите на Държавна опера Варна Даниела Дякова - мецосопран, Пламен Димитров – баритон и Гео Чобанов - бас, ще чуем варненското сопрано Адриана Йорданова, която живее и твори в Малта, но често се връща в родния си град, за да участва в различни концерти. Неотдавна я аплодирахме като един от „Белкантовите гласове“ в XVII Театър Римски терми.

За пръв път в Концерт край фонтана ще посрещнем още едно талантливо варненско сопрано – младата Жасмина Темелкова, възпитаничка на Варненската детско-юношеска опера, сега студентка по оперно пеене във Виена с изяви на европейската музикална сцена.

Руското сопрано Ирина Хрулева, която на миналогодишния международен конкурс за млади оперни певци в Боляня спечели Наградата на Държавна опера Варна – участие в нейни спектакли или концерти, ще бъде солистка освен в Концерт край фонтана и в заключителната Оперна гала от X Опера в Летния театър – Варна 2019.  

Новост в програмата на Концерт край фонтата е присъствието на авторска православна музика,  която ще изпълни прочутият Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“.

 

 

                                    П Р О Г Р А М А

   

Ж. Бизе – из оп. “Кармен” – увертюра, Хабанера и куплети на Тореадора, изп. Даниела Дякова, Пламен Димитров

Дж. Пучини – из оп. “Джани Скики” – „O, mio babbino caro“,  изп. Жасмина Темелкова

Лео Делиб – из оп. „Лакме“ – Дует на цветята, изп. Жасмина Темелкова и Ирина Хрулева

Дж. Пучини – Интермецо из оп. “Манон Леско”, изп. Оркестър на Държавна опера Варна               

Дж. Росини – из оп. „Севилският бръснар“ – Ария на клеветата и  Ария на Фигаро, изп. Гео Чобанов и Пламен Димитров                

В. А. Моцарт – из оп. „Дон Жуан“ – „La ci darem la mano“, изп. Гео Чобанов и Жасмина Темелкова     

Чилеа – из оп. „Адриана Лекуврьор“ - „Еcco respiro appena“, изп. Андриана Йорданова        

К. Попов - “Богородице дево” и „Буди имя Господне”, изп. Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“

П. Чесноков - “Спаси Боже”, изп. Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“, солист Стефан Димитров

Жак Офенбах – из оп. „Хофманови разкази“ –  „Les oiseaux dans la charmille“, изп. Ирина Хрулева

Ж. Бизе – из. оп „Кармен“ - Chanson Boheme , изп. Даниела Дякова, Ирина Хрулева и Жасмина Темелкова 

В. А. Моцат – из оп. „Вълшебната флейта“ - Дует на Папагено и Папагена, изп. Ирина Хрулева и Пламен Димитров        

И. Калман – из оп. „Царицата на чардаша“ – Песен на Силва, изп. Даниела Дякова                    

Фр. Лехар – из. оп.“Джудита” – „Meine Lippen, sie küssen so heiß“, изп. Андриана Йорданова                  

Дж. Пучини – из.оп „Бохеми“ – Валс на Мюзета, изп. Жасмина Темелкова           

Щраус – из оп. „Прилепът“ – “Im Feuerstrom der Reben“, изп. всички солисти                                                  

Във връзка с последните разпореждания на министъра на здравеопазването и препоръките за ограничаване на разпространението на Covid 19, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, проведе днес разширен съвет с всички творчески и технически звена на Държавна опера Варна.

След срещата г-жа Димова информира, че отпадат всички оперни и балетни спектакли, както и всички концерти, планирани в периода 28 ноември – 16 декември, в рамките на Коледния музикален фестивал и Международния балетен форум – Варна 2020.

 

Деян Павлов - ДиригентXV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

    
В рамките на ХV Коледен музикален фестивал на 5 декември от 19 часа Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна ще представи една интересна програма, под диригентската палка на Деян Павлов.

Ще бъдат изпълнени Увертюра към оп. «Италианката в Алжир» от Дж. Росини; Мануел де Файя – «Любовна магия» със солистка Бойка Василева – мецосопран и две много популярни пиеси за виолончело: Макс Брух – „Кол Нидрей” опус 47 и П. И. Чайковски – «Пецо капричиозо» опус 62, със солист младия виртуоз на виолончелото Атанас Кръстев. 

Деян Павловдиригент е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Атанас Кръстев - ВиолончелоИма много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

Деян Павлов често дирижира варненски оперни спектакли и концерти. Публиката особено харесва интерактивния начин, по който той представя с жест и слово традиционните коледни концерти, така че и тази година, на 18 и 19 декември, маестро Павлов ще ни увлече „С музиката на Виена” в атмосферата на празника.

 

Атанас Кръстев – виолончело е роден в София през 1988 г. в семейство на музиканти. Завършва НМА „Панчо Владигеров” с магистърска степен в класа на своя баща, проф. Анатоли Кръстев.

Специализира в майсторските класове на най-известните виолончелисти на нашето време - Наталия Шаховская в „Ескуела супериор де музика Рейна София”- Мадрид, Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен,  Антонио Менезес, Райнхард Лазко, Франс Хелмерсон, Арто Норас, Томас Деменга и др.

Носител е на 15 първи и извънредни награди от международни конкурси в България, Австрия, Испания, Чехия, Сърбия.

 

За високи постижения в областта на музикалното изкуство е удостоен с Грамота и Награда на Министерството на културата, Звание на Академията за млади таланти, Награда „Златна муза” и две „Кристални лири” на СБМТД (2007, 2012). Концертирал е в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и други страни, както и на всички престижни български подиуми и фестивали. Има многобройни, заснети на живо концерти в БНТ, Нова телевизия, Телевизия „7 дни”, СКАТ, МСАТ, Белградската национална телевизия, Бразилската TV ”Globo”,  документални и студийни записи в БНР и др.

 

От 2002 г. участвува във виолончеловото трио „Cellissimo”, заедно с баща си Анатоли Кръстев и сестра си Калина Кръстева, с които концертира в България и чужбина. Атанас Кръстев изнася концерти като солист на оркестри, под диригентската палка на Васил Казанджиев, Емил Табаков, Георги Димитров, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Пантелеев, Ангел Станков, Найден Тодоров, Джеймс Макдоналд, Карлос Морено, Роберто Болоня, Оливър Гилмур, Жак Мерсие и др.

 

Бойка Василева - мецосопран

 

Бойка Василева – мецосопран е завършила НМА през 1987 г. в класа по оперно пеене на проф. Лилия Стефанова. Специализира в Алден Бизен – Белгия (1987), във Флоренция при италианския баритон Джино Беки (1988), в Римската Академия за изкуства и култура при големия български бас Борис Христов (1989).

Получава награда от конкурса „Светослав Обретенов”, награда и две специални отличия от Конкурса за млади оперни певци в Адрия – Италия.

Солистка на Варненската опера от 1988 г., Бойка Василева гастролира на сцените на редица оперни театри в Гърция, Турция, Русия, Театър „Одеон” в Париж - Франция; Кралския театър в Амстердам - Холандия; Театър „Колосео” в Лисабон - Португалия и др. Изпълнява Амнерис в суперпродукцията на „Аида” на Верди в Кайро, Египет (2001) и в „Кармен”, продукция на „Опера на площада” в София (2002). Има записи в БНР. Богатият й репертоар включва ролите на Дорабела от „Така правят всички”, Марцелина от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт; Амнерис от „Аида”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Азучена от „Трубадур” на Джузепе Верди; Кармен от едноименната опера на Бизе и др. Изявява се и в областта на кантатно-ораториалната музика.

Заедно със Страцимир Павлов и Стоян Роянов Я-Я изнася концертите „Испанска страст” и „Френска импресия” със стилово смесване на класически песни с джаз, реализира и проекта „Сив сокол се в небе вие”- концерт от български народни песни, обработени от Добри Христов, Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. Тази година Държавна опера Варна отбеляза 50-годишния юбилей и четвърт век на сцената на Варненската опера на своята солистка Бойка Василева в един спектакъл на операта „Трубадур” от Верди, където тя блестящо защити една от коронните си роли – тази на Азучена.

 

 

 

 

       Нейчо Петров-Реджи - "Исус Христос суперзвезда"

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

 

На 24 ноември от 19 часа на Основна сцена ще се върнем към образа на Спасителя, в рокинтерпретацията на А. Л. Уебър и Тим Райс «Исус Христос суперзвезда». След София, Варна е първият град в България, където се поставя това произведение, емблема за поколението на хипитата от 70-те години на миналия век.

Рокоперата, което и днес взривява с музиката и посланието си публиката,  съчетава стилове като фънк джаз, суинг, рок, рагтайм, неравноделни ритми, оригинална религиозна музика в оперен контекст. Действието следва приблизително каноничното евангелие с последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането му в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. Години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената, защото човечеството винаги се е нуждаело от надежда. Осъзнаваме го особено в предпразничната атмосфера на Рождество Христово.

Талантливият млад певец Нейчо Петров-Реджи, познат с изискания си стил от клубната сцена във Варна, заслужи възхищението на публиката и с първата си оперна изява. С впечатляващо певческо и артистично майсторство той създаде един силен образ на Исус Христос в постановката на Държавна опера Варна с диригент Юли Дамянов, режисьор Светозар Донев, художник Иван Токаджиев и хореограф Анна Донева.

В допитването на Радио Класик ФМ до аудиторията за най-харесван изпълнител на годината, сред номинираните в категория «Оперно и оперетно изкуство» Нейчо Петро-Реджи получи най-голяма подкрепа и това му донесе наградата. На тържествената церемония в Деня на будителите той бе удостоен с КРИСТАЛНА ЛИРА 2014 - Награда на публиката, най-демократичното отличие на СБМТД и Радио Класик ФМ.

На 24 ноември, едновременно на диригентския пулт и на пианото, ще бъде прекрасният варненски музикант Страцимир Павлов. Своите герои в „Исус Христос супер звезда” ще пресъздадат отново великолепните солисти на Националния музикален театър Александър Мутафчийски (Пилат) и Георги Ханджиев (Юда), а Даниела Димова ще се представи в  единствения женски образ Мария Магдалена.

Останалите роли са поверени на Гео Чобанов, Владислав Владимиров, Людмил Петров, Пламен Долапчиев, Свилен Николов, Христо Ганевски, Стоян Финджиков, Петър Генов, Елеонора Христова, Закар Гостанян и др.

 

 

11 август 2016, 21.00

Пламен КарталовПремиера на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято"

Кметът на Варна Иван Портних е поел патронажа за премиерата на 11 август на една от най-известните творби в руската оперна литература „Борис Годунов” от Модест Мусоргски. На диригентския подиум ще застане харизматичният Йордан Камджалов – почетен гост-диригент на Държавна опера Варна, а за режисьорската трактовка на музикалната драма е поканен не кой да е, а академик Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет.

С премиерата на „Борис Годунов” ще се осъществи и мечтата на световноизвестния италиански бас Карло Коломбара, който преди две години обеща да дебютира в тази роля именно във Варна. Още помним неговите изключителни превъплъщения като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос” в предишните две издания на Опера в Летния театър, а също и с участието му в концерта "Басисимо", посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

 

 

"Аз съм много щастлив, че ще пея отново във Варна. Това ще бъде третото ми представяне в Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято".

Срещите с публиката в този прекрасен град винаги са ми носили удовлетворение, но сега съм изпълнен с нетърпение и радостно очакване, защото ми предстои да дебютирам в ролята на руския самодържец - един много силен образ, който отдавна искам да пресъздам.

Освен в премиерата на "Борис Годунов", ще участвам и в премиерата на "Силата на съдбата" и това са два хубави повода да се върна в България.

 

Йордан Камджалов

България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина. България вече твърдо влезе в списъка ми с ангажименти и аз се надявам това приятелство да продължи", разказва Карло Коломбара - един от най-големите съвременни баси,  който направи първата стъпка към българско гражданство и вече получи статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.

Факт, който говори сам за себе си!

 

 

Прочетете повече:

Карло Коломбара: Очаквам от години дебюта си в „Борис Годунов”

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

„БОРИС ГОДУНОВ” ПОД ЗНАКА НА ТРИТЕ „К” - КОЛОМБАРА, КАМДЖАЛОВ, КАРТАЛОВ

Йордан Камджалов за премиерата на операта "БОРИС ГОДУНОВ"

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

Eмблемите на „Борис Годунов”

 

 

 

 

1 декември 2018, 16.00, Сцена Ротонда

 

Оперно-оперетен концерт на Сцена Ротонда ще зададе предколедния тон още в първия декемврийски ден. Ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова и артист-хористите Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Милена Захариева, Илко Захариев и Петър Петров, както и пианистите Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Ария на Мюзета от операта „Бохеми“ на Пучини ще изпълни Мария Павлова, с Ария на Джудита от едноименната оперета на Лехар ще чуем Благовеста Статева, а Петър Петров е избрал прочутата Ария на клеветата от „Севилският бръснар“ на Росини.В пъстрия музикален калейдоскоп са включени Ария на Силва от оперетата „Царицата на чардаша“ от Калман с Антоанета Маринова, Ария на Княз Орловски от оперетата „Прилепът“ на Щраус с Милена Захариева и други любими арии, дуети и ансамбли, с които участниците в предколедния концерт ще ни настроят на празнична вълна.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bgчрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

70-ти творчески сезон (2016-2017)

 

24 и 27 февруари 2017, 19.00

 

На 24 и 27 февруари 2017 г.  във Варна предстои предпремиерата на „Лучия ди Ламермур” – четвърта поред в 70-годишната история на Варненската опера след постановките на това произведение през 1956, 1986 и 2005 г. Да направи най-новата интерпретация на трагическия шедьовър на Гаетано Доницети е поканен режисьорът Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера. На диригентския пулт застава Вилиана Вълчева. Сценографията е дело на Димо Костадинов, а костюмите – на италианския художник Салваторе Русо, който работи не за пръв път с български екипи. Диригент на хора е Стефан Бояджиев.

 

За предпремиерните спектакли се готвят солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова и Мария Павлова (Лучия), Арсений Арсов, Михаил Михайлов (Едгардо), Венцеслав Анастасов, ПламенДимитров и Свилен Николов (Енрико Аштън), Христо Ганевски, Борис Луков (Лорд Артуро Бъклоу), Бойка Василева, ВяраЖелезова (Алиса), Евгений Станимиров, Гео Чобанов, ДеянВачков (Раймондо) и Пламен Долапчиев (Нормано).

 

 

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

Гаетано Доницети"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу.
Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива.  Сцените с лудостта на Лучия са едни от най-експресивните в историята на операта и допринасят в голяма степен за славата на „Лучия ди Ламермур” като една от най-великите творби на Доницети.

За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. Либретото принадлежи на талантливия италиански поет Салваторе Камарано, върху текстовете на когото са писали много именити композитори, включително Верди (“Трубадур”). В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия.

Доницети проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, макар и пропито с дълбока трагедийност, му допаднало много и той се съгласил да напише музиката. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери. Сега обаче “Маестрото от Бергамо”, както бил наричан композиторът, се съсредоточил повече върху това си произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество.

В „Лучия ди Ламермур” са изразени по най-ярък начин характерните черти в музиката на Доницети: сърдечност, задушевна топлота, искреност и изящна мелодичност, дълбока емоционалност, романтично очарование.  Ариите, ансамблите и големите масови сцени в “Лучия ди Ламермур” принадлежат към най-високите образци на стила “белканто”. В „Лучия ди Ламермур” Доницети е постигнал нещо извънредно ценно - без да се отказва от принципа на виртуозния блясък на вокалните партии, той не е допуснал да се наруши драматургичното единство. Музикалните характеристики са дадени с пределна яснота. Образите на отделните герои са издържани, праволинейни, с пластична релефност.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет. Само след година и половина “Лучия ди Ламермур” била поставена в Париж, Виена и други големи европейски градове с голям успех. Оттогава до днес тази опера се играе във всички световни оперни театри, а партията на Лучия е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.

 

Прочетете още:

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

„ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР” – СВЯТ ОТ МИСТИКА И КРАСОТА

 

 

 

 

 

 

 

Опера в Летния театър 2017

 

Споделено пред Виолета Тончева в паузата между две репетиции

Олга Михайлова-Динова - Силва

За мен Силва не е дебют в пълния смисъл на думата. Репетирала съм ролята в един друг театър, но тогава по различни причини така и не се стигна до премиера. Щастлива съм, че сега във Варна, на сцената на Опера в Летния театър, имам шанса да бъда Царицата на чардаша. Много хубаво се работи с режисьора Ники Априлов, който в тази своя постановка предлага един много различен, подчертано театрален прочит на познатото заглавие. По време на репетиционния процес той изискваше от нас пълна отдаденост и непрекъснато ни отправяше нови предизвикателства, най-вече в артистично отношение. С акцент върху пластиката, детайла и подготовката за импровизация той ни стимулира да изведем в дълбочина характерите и да изградим ярки персонажи. Моята героиня също претърпява няколко интересни трансформации в хода на действието, погълната съм изцяло от нея и се надявам, че публиката ще хареса интерпретацията ми. Убедена съм, че за всички в екипа, „Царицата на чардаша” е една добра школа, която несъмнено ще ги изведе на по-високо ниво в артистичната им кариера.

Веселин Вачев – Бони

Срещал съм се с Бони и друг път на сцената, но едва сега истински го опознах, благодарение на режисьора Ники Априлов. След Видин Даскалов и Сашо Мутафчийски за мен е сериозно предизвикателство да играя Бони. Всъщност Бони е основният мотор на действието, той заплита, а в крайна сметка и разплита интригата, доста често му се налага и да танцува. Допада ми като натюрел, с удоволствие пея неговата партия и много се старая да танцувам толкова добре, колкото него.

Борис Луков – Едвин

След дебюта ми преди 2 години на оперната сцена, сега за пръв път дебютирам в оперета. Усещането е много по-различно – оперетата сякаш дава повече възможности за изява и повече свобода. Има допирни точки с концертите на нашето трио „Уникалните гласове”, но само донякъде.  Благодарен съм на режисьора Ники Априлов за всичко, което научих от него за света на оперетата. Щастлив съм, че работя в екип с прекрасни колеги и че всички ние заедно ще представим „Царицата на чардаша” пред най-прекрасната публика – варненската.

Лиляна Кондова – Щаси

Моята героиня Щаси е доста странна, често мени настроенията си – ту е романтична и безгрижна, ту тъжна. Тя вярва в любовта от пръв поглед, харесвам тази наивност и я намирам за очарователна. Опитвам се да вникна във всички особености на характера на Щаси и се надявам премиерата на „Царицата на чардаша” да бъде успешна за всички нас.   

 

24 ФЕВРУАРИ, 18.00 ЧАСА

ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА ЗА 2014

На 24 февруари от 18 часа Държавна опера Варна кани оперните меломани на премиерата на „Дон Жуан” от В. А. Моцарт.

Само дни след Деня на влюбените на сцената ще оживее вълнуващият сюжет за покорителя на женските сърца Дон Жуан, пресъздаден от либретиста Лоренцо да Понте и музиката на гениалния Моцарт.

Главния художествен ръководител на оперния театър Борислав Иванов е диригент-постановчик, диригент е младата варненка Вилиана Вълчева, която живее в Швейцария и за пръв път ще се представи в родния си град.

Режисьор-постановчик е Александър Текелиев, който освен режисьор, е и директор на Държавна опера Бургас.
Сценограф Иван Попов, хореограф Желка Табакова, диригент на хора е Стефан Бояджиев. За централната роля на Дон Жуан се готвят баритонът Венцеслав Анастасов и басът Деян Вачков.

 

 

Мартин Георгиев

 

 

9 август, 21.00, ММФ Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

 

МАЕСТРО МАРТИН ГЕОРГИЕВ – диригентът на „Лебедово езеро“

Не всеки театър може да си позволи да изведе само за няколко месеца премиерите на две версии на балетната икона „Лебедово езеро“, както амбициозно го направи нашият оперен театър.  В края на миналата година изнесохме премиерата на класическата версия с хореографска редакция на Светлана Тоншева, а сега през август представяме и авторската версия на Сергей Бобров. Тя също е изградена върху класическа хореография, но с много по-сложна и динамична концепция, както и с друг финал. 

Възможността за различни решения на „Лебедово езеро“ е заложена още в музиката на Чайковски, който на няколко пъти дописва първоначалния си вариант и това дава на хореографите свободата да изберат тази музика, която отговаря на авторското им виждане.Първата ни версия на „Лебедово езеро“ имаше голям успех, вярвам, че и с втората ще бъде така.

 

 

СЕРГЕЙ БОБРОВ – хореографът на „Лебедово езеро“СЕРГЕЙ БОБРОВ – хореографът на „Лебедово езеро“

Искам на премиерата на „Лебедово езеро“ в Летния театър да видя на сцената вдъхновени артисти в перфектна форма , които всеотдайно споделят своята емоция с публиката  и показват високото качество на руската балетна школа.

Искам да видя и възторжени зрители, които усещат диханието на сцената.

 

 

ВЕСА ТОНОВА – Одета/Одилия

Харесвам начина, по който Сергей Бобров интерпретира „Лебедово езеро“ с  класическа хореографска лексика, но наситена с много динамика. Интригува ме и засиленият драматизъм в сюжета, който акцентира върху стълкновението между добрите и светлите страни, заложени във всеки човек. Във версията на Бобров Одилия и принцът загиват, Одета остава сама с мъката си, но нейният край също е предизвестен, защото лебедът е единствената птица, която не може да живее без половинката си...

Летният театър и Варна са сантимент за мен. На това красиво и благословено място, в далечната 1986 година, аз станах лауреат на Международния балетен конкурс, с моя партньор от Варна Владимир Роже и това даде незабравим старт на творческата ми кариера.

Възторжено е в душата ми преди премиерата днес! Дано да го усети и публиката!

 

Прочетете още:

"ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" ВЕЧЕ С ДВЕ НАГРАДИ

"ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" на Сергей Бобров с директно излъчване на премиерата от Красноярск

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ НА СЕРГЕЙ БОБРОВ С ПРЕМИЕРА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2018

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 

 

Очаквайте премиерата на "Макбет"!

ПРЕДСЕЗОН С ФИНАЛИСТИ ОТ МАЙСТОРСКИТЕ КЛАСОВЕ НА ДИРИГЕНТИ И РЕЖИСЬОРИ ОТ СВЕТОВНИТЕ СЦЕНИ

 

За пръв път Държавна опера Варна предлага ексклузивен предсезон с постановки на прочути диригенти и режисьори от Метрополитън опера, Болшой театър, Берлинската Щатсопера, Милано, Парма и Южна Корея, в които ще се представят финалистите от техните септемврийски майсторски класове в първото Opera Stido - Varna 2019. Участват оркестърът и хорът на Държавна опера Варна.

 

17 септ, 11.00 и 19.00, Основна сцена
ДОН ЖУАН
Опера от В. А. Моцарт
Диригент Айрат Кашаев - Болшой театър, Москва
Режисьор Донгми Лий - Южна Корея

 

18 септ, 11.00 и 19.00, Основна сцена
ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР
Опера от Гаетано Доницети
Диригент Лоренцо Бизари - Парма, Италия
Режисьор Донгми Лий - Южна Корея

 

20 септ, 11.00 и 19.00, Основна сцена
СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Диригент Маурицио Барбаначи - Метрополитън опера, САЩ
Режисьор Лудек Голат

22 септ, 11.00 и 19.00, Основна сцена
СЕЛСКА ЧЕСТ
Опера от Пиетро Маскани
ПАЛЯЧИ
Опера от Руджиеро Леонкавало
Диригент Елда Ларо – Милано, Италия
Режисьор Вонгани Бевула – Щатсопера Берлин, Германия

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна ще започне своя 77-ми творчески сезон 2019/20 в Световния ден на музиката 1 октомври, 2019,19.00, със специален Симфоничен концерт, под диригентството на Маестро Емил Табаков, със солисти Минчо Минчев и Николай Минчев.

 

Билетна каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

СЪС СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯ ТЕНОР ФРАНЧЕСКО МЕДДА (ИТАЛИЯ) ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР - 2 АВГУСТ, 21.00 ч.

 

 

 

На пресконференция на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда, която бе открита за любопитна публика, именитият цигулар и професор в Държавната консерватория в Пилзен Роман Федчук представи изключително рядката цигулка "Гуарнери", с която ще свири на Симфоничния концерт на 5 април, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019.

Цигулката е произведена от Андреа Гуарнери, родоначалник на прочутата лютиерска династия „Гуарнери“, чийто струнни инструменти се отличават с мек звук и богат резонанс. Майсторите от Кремонската школа („Амати“, „Гуарнери“, „Страдивари“, XVI-XVIII век) са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за изработването на корпуса на своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура, като пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това се разбира дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Според проф. Федчук, главната тайна не е в лака, както се смята обикновено, а в импрегнацията. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили.

Цигулката „Гуарнери“, която е част от колекцията на брата на Роман Федчук, би получила на търг на „Сотби“ евентуална начална цена от 700 000 евро, а при наддаването крайната цена никога не може да се предвиди.

На пресконференцията учениците от майсторския клас на проф. Федчук изнесоха кратък концерт и получиха своите грамоти от фондация „Европейска музикална академия“. Проф. Федчук оповести, че Свилена Иванова и Камелия Билалова са отличени със стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага тази година, а Елица Кръстева получава покана да се присъедини към неговия клас по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

 

* Фотография Росен Донев

 

 

 

 

 

 "КАРМЕН" - балет в две действия

Под патронажа на Кмета на Община Варна г-н Иван Портних
Либрето, постановка и хореография СЕРГЕЙ БОБРОВ - Заслужил артист на Русия

СОЛИСТИТЕ В "CARMEN DANCE"

Оперни солисти в премиерните спектакли на 19, 20 и 21 юли

Кармен – Олга Михайлова-Динова
Дон Хозе – Валерий Георгиев
Ескамилио – Пламен Димитров
Микаела - Линка Стоянова

Балетни солисти в премиерния
спектакъл на 19 юли

Кармен – Мария Литвиненко
Дон Хозе – Демид Зиков
Микаела - Олга Тимошева
Бандитка – Илияна Славова
Данкайро – Денис Погорелий
Цунига – Румен Стефанов
Ескамилио – Кирил Литвиненко

Балетни солисти в премиерния
спектакъл на 20 юли

Кармен – Мария Литвиненко
Дон Хозе – Демид Зиков
Микаела - Олеся Алдонина
Бандитка – Илияна Славова
Данкайро – Денис Погорелий
Цунига – Румен Стефанов
Ескамилио – Кирил Литвиненко

Балетни солисти в премиерния
спектакъл на 21 юли

Кармен – Евгения Минкова
Дон Хозе – Павел Кирчев
Микаела – Сара Уебър
Бандитка – Ренета Михайлова
Данкайро – Мартин Чикалов
Цунига – Николай Димитров
Ескамилио – Румен Стефанов

На снимката Мария Литвиненко

 

Кармен - Балет - Премиера 19, 20, 21 юли 20104

 

 

 

 

 

 

Интересът на публиката към шедьовъра на Жорж Бизе винаги е много голям. Потвърди го и гостуването през пролетта на 2014 г. на Държавна опера  Варна в зала №1 на НДК в София пред повече от 4000 зрители и нестихващи аплодисменти. Преживяването ще се повтори във Варна на 22 октомври от 19 часа. В ролята на фаталната циганка сега ще се представи великолепното мецосопрано Даниела Дякова, а образа на Дон Хозе ще пресъздаде известният варненец с успешна международна кариера, тенора Иван Момиров, който впрочем придаде блясък и на първите спектакли на Софийската опера в началото на този есенен сезон.
 

Останалите роли са поверени на утвърденитеварненски солисти Линка Стоянова като Микаела, Пламен Димитров като Ескамилио, Свилен Николов в ролите на Моралес и Данкайро, Евгений Станимиров като Цунига, Пламен Долапчиев като Ремендадо, а двете красавици Фраскита и Мерцедес се изпълняват съответно от Филипа Руженова и Силвия Ангелова. Режисьор Кузман Попов, диригент Григор Паликаров.

 

РИМСКИ ТЕРМИ 2018

 

 

 

 

След успешния гастрол на Държавна опера Варна в София през миналата есен Националният театър за опера и балет връща визитата на 17 и 18 март с класическия спектакъл „Дон Кихот“ от Минкус и съвременната танцова драма по музика на Микис Теодоракис „Зорба гъркът“, хореография, режисура и либрето Лорка Масине.

„Дон Кихот“В своя мартенски афиш Държавна опера Варна предлага още два балетни спектакъла, чийто автор е з.а. на Русия Сергей Бобров – „Лешникотрошачката“ по музика на Чайковски и на 29 март и операта-балет „Кармен денс“ по творбата на Бизе на 31 март.

За ценителите на изящния танц Държавна опера Варна поднася специално предложение КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТ.

Промоционалната КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТ предлага четирите спектакъла на стойност 30 лева. Зрителите, възползвали се от офертата, ще получат и подарък - безплатни програми за спектаклите с автографи и пожелания върху тях от солистите на спектаклите.

Така те ще могат по-дълго да съхранят и споделят емоцията от преживяното и да се настроят на вълната на предстоящата балетна олимпиада, поредното издание на престижния Международен балетен конкурс през юли 2016 във Варна.

 

Каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 


 

Начало 21:00 ч.

 

22.06 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
29.06 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
04.07 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
07.07 АТИЛА опера от Джузепе Верди
14.07 ДОН КИХОТ балет по музика  на Лудвиг Минкус
17.07 БАЛЕТНА ГАЛА гостуват солисти от Държавен театър за опера и балет – Красноярск (Русия)
19.07 КАРМЕН опера от Жорж Бизе
24.07 ГРАФ МОНТЕ КРИСТО мюзикъл от Ив Деска
28.07 АИДА опера от Джузепе Верди
09.08 МАНОН ЛЕСКО опера в четири действия от Джакомо Пучини
14.08 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
17.08 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
19.08 АТИЛА опера от Джузепе Верди
22.08 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
24.08 ОПЕРНА ГАЛА
29.08 ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР романтична драма по сценария на Марк Норман и Том Стопард

 

 

 

 

АНДРИАНА ЙОРДАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концерта „Белкантовите гласове“  

 

 

 

23 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Участват Андриана Йорданова - сопран, Пламен Димитров – баритон, Валерий Георгиев – тенор и Жанета Бенун - пиано.

 

Как изглежда малтийското ежедневие на варненското сопрано Андриана Йорданова?

Поддържам своето Оперно студио, преподавам и в единственото Музикално училище на Малта. Не забравям България и Варна и с удоволствие подкрепям дейността на НПО „Малтийско-български кръг“. Разбира се, продължавам да пея в различни спектакли и концерти в Малта, Италия и други страни.

 

Коя беше последната ти концертна изява?

Щастлива съм, че през тази година ме поканиха да гостувам в юбилейното 50-то издание на Софийски музикални седмици. За мен това е важно признание. С именития пианист, проф. Ростислав Йовчев, изнесохме концерт, посветен на малтийската и българската музика. В първата част на концерта представихме световната премиера на творбата „Бейрут“ от съвременния малтийски композитор Александър Вела Грегъри по текст на Джон Акуилина. Избрахме точно тази творба, не само заради интересния музикален подход и хармониите, а и заради темата за разрухата, която тя интерпретира. Мисля, че всички ние имаме задължението да изразяваме нашата гражданска позиция към света, в който живеем и един от начините да го направим, е чрез музиката. Втората част на концерта беше съставена само от произведения на български композитори, като Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и др.

 

Във Варна, в концерта „Белкантовите гласове“ на 23 юли в Театър Римски терми, ще участваш с баритона Пламен Димитров, с когото преди време изнесохте запомнящ се концерт, посветен на вашия вокален педагог Георги Койчев.

Да, така беше. С Пламен Димитров винаги ще си останем благодарни възпитаници на нашия незабравим учител Георги Койчев, преподал ни най-добрите уроци за пеенето и живота.

За концерта „Белкантовите гласове“ дължа благодарност на моите приятели Жанета Бенун и Пламен Димитров, които ме поканиха да участвам в проекта. Радвам се, че за пръв път ще пея и с друг солист на Варненската опера, тенора Валерий Георгиев. Отсега чувствам вълнението и отговорността, които винаги изпитвам преди среща с родната българска публика.

 

Как подбра програмата си за концерта?

Спрях се на трима различни композитори - Росини, Белини и Верди. Избрах една рядко изпълнявана творба от моя любим Росини. Това е Ария на Матилда от операта „Вилхелм Тел“, която ме впечатли още преди години, когато я чух за пръв път. Харесва ми трудният речитатив, в който се предават много различни и противоречиви чувства. Вокалната техника, която изисква големи фрази без дъх и поддържане на линията, би могла да се сравни с прочутата Ария на Норма „Casta Diva” от Белини. Тази каватина е еманация на белкантовата песен, публиката я обича и за мен ще бъде огромно удоволствие да я изпея. Завършвам с Арията на Леонора “Pace, pace mio Dio!” от „Силата на съдбата“ на Верди.

Чудесен избор от любими арии, дуети и терцети са направили и моите колеги Пламен Димитров и Валерий Георгиев. В този концерт ние влагаме цялата си любов и преклонение пред най-красивото, белкантовото пеене, които искаме да предадем и на публиката.

4 СЕПТЕМВРИЙСКИ ВЕЧЕР ПОД ЗНАКА НА ВЕРДИ

Джузепе Верди, Опера - Варна

Държавна опера Варна ще зарадва меломаните с четири поредни септемврийски вечери, посветени на прекрасната музика, сътворена от Джузепе Верди. От 23 до 26 септември ще бъдат представениТравиата”, „Набуко”, Оперен гала концерт и „Аида.

На 24 септември любителите на оперната класика ще имат възможността да се насладят на Вердиевия шедьовър – операта “Набуко”. Под диригентската палка на маестро Борислав Иванов в главните роли ще се представят едни от звездните солисти на България.

В ролята на Набуко – баритонът, който успешно покорява световните сцени Венцеслав Анастасов, Измаел ще изпълни Орлин Горанов – един певец с впечатляваща кариера в различни жанрове музика.

Като Закария ще се превъплъти басът Деян Вачков, когото още преди 12 години наричат новия Борис Христов на България. Българският бас е пял в спектакли в Генуа, Триест, в продукциите на Дзефирели „Кармен“ и „Аида“ на сцената на Арена ди Верона, както и в оперните театри в Неапол, Венеция, Токио, Клагенфурт, Лайпциг, Франкфурт, Валенсия, Сиатъл, Билбао, Мадрид.

Една от най-добрите изпълнителки на тази роля в България Елена Баръмова ще се превъплъти в ролята на Абигайл. Елена Чавдарова-Иса ще изпълни ролята на Фенена, а Гео Чобанов ще бъде Жрец. Младите певци Христо Ганевски и Ина Петрова ще изпълнят ролите на Абдало и Анна.

 

19 април 2016, 19.00

 

Kулминацията на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде премиерата на 19 април във Варна, на 20 април в Горна Оряховица и на 21 април във Велико Търново на мюзикъла на майстора на този жанр Андрю Лойд Уебър по сценарий на Тим Райс "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха".

Първото представяне на творбата е било на 1 март 1968 г. в Лондон, откъдето тръгва и световната й слава. В България "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" е поставян в Музикалния театър през 2000 г. от Светозар Донев.

Режисьор на варненската версия 2016 г. отново е Светозар Донев, българският господар на мюзикъла, както е известен сред музикалните среди. Диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов. Плакат и фотография Росен Донев.

Действащи лица и изпълнители: Йосиф - Богомил Спиров, Борис Луков; Разказвач - Ина Петрова, Вяра Железова; Яков - Пламен Георгиев, Закар Гостанян; Потифар – Георги Ханджиев, Анатоли Романов; Фараон - Свилен Николов, Пламен Долапчиев

 

 

 

Варненската версия 2016 през погледа на режисьора, хореографа и Йосиф

 

 

 

Съвременен прочит

В сравнение с предишната ми постановка на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” в София, която имаше библейско звучене, сега във Варна търся по-съвременен прочит.

Искам да акцентирам върху посланието, че днес е особено важно младите хора да се борят за своите мечти.

В превода на библейската притча на съвременен език разчитам на чувствеността и интерпретацията на артистите, също на танца, на костюма и на всички останали елементи в спектакъла.

 

Всичко, което се случва на сцената, ще бъде насочено към преодоляване на бариерите и сближаване с публиката. Самата Разказвачка, облечена в съвременен  костюм, ще разказва и оценява събитията в директен контакт със зрителите.

 

Тя иска младите хора да се научат да вярват в себе си като Йосиф, да постигат мечтите си като него, като него великодушно да прощават грешките на ближните. Защо ли, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив.

 

Проф. Светозар Донев – режисьор

 

 

 

 

Паралел между библейското и съвременното

 

Чисто движенчески спектакълът минава през различни епохи, няма статика. Усеща се и специфичната еклектичност, заложена от самия автор, ценна именно с това, че показва връзката между библейската притча и съвременността.

 

Всъщност историята на Йосиф кореспондира с всички епохи. Затова, също като днешните хора, артистите танцуват рок, танго, кънтри, street dance, но има и стилизирани елементи, съотнасящи се към древен Египет и библейската епоха.

 

Въобще танцът и пластичните отношения между героите са особено важни за общото излъчване, за цялостната визия.

Сам по себе си балетът е герой, който в един момент е облечен в съвременни дрехи, а в следващата сцена носи библейски костюми.

 

В това непрекъснато търсене на паралела между библейското и съвременното светоусещане чрез едни и същи герои се състои непреходното очарование на този мюзикъл.

 

Светлин Ивелинов – хореограф

 

 

Зарежда с позитивна енергия

Богомил Спиров

 

Харесвам Йосиф. Мисля, че образът е много близък до мен и играя с изключително удоволствие в този мюзикъл. Йосиф е едно докоснато от светия дух момче, чиято дарба да тълкува сънища му носи нещастие - хората и днес не обичат различните.

Бащата Яков подарява на любимия си син красива пъстра дреха, но братята я хвърлят в кладенец и продават Йосиф като роб. Той обаче устоява на всички несгоди, използва дарбата си за доброто на египетския народ и постига признание от фараона, докато братята му се оказват в незавидното положение на просяци.

 

Прекрасна притча за една чиста душа. Самият мюзикъл носи в себе си една много приятна атмосфера на лекота. „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” зарежда с позитивна енергия и се възприема по един и същ начин от различни поколения, възрастните го гледат със същия интерес като децата, по лицата на всички греят усмивки. И това е естествено, защото хората обичат да съпреживяват доброто.

 

„Чуден е, чуден е светът!” гласи лайтмотивът в една от песните, които звучат в началото и на финала на спектакъла. Светът, в който живеем, наистина е чуден, просто трябва да имаме очи и сетива да го усетим.

 

Богомил Спиров – Йосиф

Тенор, солист на ДМБЦ „Стефан Македонски

 

 

 

Вижте видео:

https://www.youtube.com/watch?v=gb2kIkfhzEQ&feature=youtu.be

Прочетете повече: Да се опитаме да станем по-добри

Авторите на "Йосиф и неговата пъстра дреха"

Вяра Железова пред Виолета Тончева за своята Разказвачка

 


 

 

ТМПЦ Варна – Държавна опера Варна и Община Варна представят Опера в Летния театър – Варна 2015 с подкрепата на генералния спонсор Алфа Банк България, бизнес партньорите „Св. Св. Константин и Елена Холдинг АД, Graffit Gallery Hotel и медийните партньори БНТ 2 Варна, БНР Радио Варна, Дарик Радио Варна, Media Group On Air, в. „Народно дело”,  www.petel.bg, www.moreto.net, www.varnautre.bg и др. Специални партньори Casta Diva и Viva la Musica - БНР

По случай 20-та си годишнина в България, Alpha Bank за втора поредна година е основен партньор на фестивала “Опера в Летния театър” и съпътстващия го Първи международен балетен форум. Партньорството е част от дългогодишните традиции на банката да развива и подкрепя значими проекти, които имат принос към общото културно наследство и постижения на България.
На 9 юли от 21 часа в Летния театър на Варна предстои дългоочакваната премиера на Вердиевия шедьовър „Макбет” - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на режисьорката Нина Найденова и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони, с примата на Румънската национална опера Сорина Мунтеану в ролята на Лейди Макбет и нашите великолепни солисти Пламен Димитров в ролята на Макбет, Евгений Станимиров - Банко и Валерий Георгиев – Макдъф.

В историята на Варненската опера това е втора постановка на "Макбет", след първата на диригента Иван Филев и режисьора Кузман Попов през 1985 г.


Верди смята "Макбет" за най-хубавата си творба

“Макбет” е първата шекспирова пиеса, която Верди адаптира за оперната сцена. Трагедиите и комедиите на великия поет и драматург го вдъхновяват през целия му живот, служат за основа на двете му последни опери “Отело” и “Фалстаф”. През август 1846 г. Верди избира „Макбет” за сюжет на новата си опера. Композиторът сам изготвя либретото в проза и възлага на либретиста Пиаве да съчини стиховете. Музиката е написана само за четири месеца, премиерата последвала на 14 март 1847 година в „Театро дела Пергола” във Флоренция. Верди смята „Макбет” за най-хубавата си опера и в знак на признателност я посвещава на своя тъст Антонио Бареци. След 17 години Верди се връща отново към „Макбет” и прави нова редакция. В преработения вариант операта е изпълнена в “Театр Лирик” в Париж на 21 април 1865г.

 

Бесовете. Обсебването

Нина Найденова за своята постановка

Шотландия, ХI век. Владетели, рицари, придворни, поробени, вещици, демони, видения владеят сценичното пространство, обгърнати в мистика и реалност, водени от страсти и идеи! Сюжет, изпълнен с драматични обрати на съдбата, с човешки слабости, разрушителни амбиции, героични подвизи, мъка и мимолетна радост, възход и падение. Исторически факт от живота на шотландския владетел Макбет, превърнал се в легенда, предавана от уста на уста, вълнува двамата титани Шекспир и Верди! От далечния ХI век до нашият ХХI са минали точно десет века. Случайно ли е, че тази лична драма се превръща в изкуство и буди размисли и днес? Кое е онова, което ни кара да съпреживяваме или отхвърляме драмата на героя Макбет, онова, което вълнувайки ни кара да погледнем и към самите себе си и към тези около нас?

Това са въпросите, превърнали се в основа за сценичната концепция.
Всички се раждаме равни, но после всеки прави своя избор - един тръгва по пътя на доброто и проповядва мир и любов, а друг по пътя на властта и славата на всяка цена… Всички имаме мотиви за действията си, но не и обяснения за тях! Действията – разрушителните, са акт на Човешка воля или Обсебване на мисълта от Страстта, Невидимото, Злото?! „Да сме обсебени…“ е само оправдание на постъпките и намеренията ни… или предопределеност от други по-висши сили? А ако това са разрушителни мисли на собственото ни подсъзнание, носим ли отговорност? Поемаме ли вината? Изкупваме? Как? Въпросите са много. Стоят пред всекиго, който дръзне да интерпретира мистичната съдбовност на владетел, превърнал името си Макбет в синоним на разрушителната човешка страст.

Образите на Бесовете са в основата на сценичната концепция - израз на нашите объркани човешки амбиции и намерения! Мистични и реални. Рожби на силите на мрака, но и на най-потайните кътчета на човешката душа. Те обсебват! Превръщат се в провокатор и двигател на действието, подчиняват на собствената си игра на съдбовност всички – владетели, поробени, вещици и войни. Бесовете съблазняват Макбет и Лейди Макбет към страстта, към властта, към техния гибелен край...

Всички страсти се разиграват в динамиката на непрекъснато променяща се визия – въртящ се кръг-сфера, който променя гледните точки повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, гора, зала на кралете, в арена на пагубните страсти. В цялата тази динамика получена от редуването на картини и образи, Бесовете намират най-адекватната си среда за да изразят своята разрушителна експресия.

 

Нина НайденоваНина Найденова

е един от водещите оперни режисьори в България. Нейни постановки се играят с успех в оперните театри в Русе, Варна, Бургас и Стара Загора. Специализира оперна режисура в операта LA SCALA, Милано. По програма на ЕС „Еразмус”, през 2002/2003 специализира и семиотика на киното в института IULM, Милано, Италия. През 2009 защитава успешно докторска дисертация в областта на музикалната семиотика. Завършва с магистърска степен оперна режисура, в НБУ, 1997. Има две специализации в областта на артмениджмънта – „Американски театрални модели на управление“ (1997) и „Управление на културни институти“ (2012).

Нина Найденова е доцент в Нов Български Университет, където преподава оперна режисура, актьорско майсторство и семиотика на изкуствата. Работила е като режисьор 12 творчески сезона в Старозагорската Държавна опера. От 2008 до 2010 е неин главен режисьор.

По покана на “Columbia Artists Management”-  САЩ, “Konzertdirektion Schlote” Австрия, както и на други агенции, Нина Найденова участва с постановките си в задгранични гастроли в Испания, Португалия, Италия, Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, САЩ. Постановките й се играят на престижни сцени и фестивали в градовете Кан, Брюксел, Ню Йорк, Рим, Цюрих, Женева. На сцената на Festspiele в Залцбург, с добър отзвук на критика и публика, са представени три нейни представления – 2005 - "Дон Карлос”, 2007 - „Макбет” и 2008 - „Турандот”. От 2005 г. Нина Найденова поставя като постоянен гост-режисьор в оперните театри в Скопие, Македония и Донецк, Украйна.

Във Варненската опера се играе нейната постановка на „Селска чест” и „Палячи”, а след „Макбет” в Опера в Летния театър – Варна 2015 ще видим и нейния прочит на „Любовен еликсир” на 31 юли.

Прочете още за "Макбет":

3 е числото на съдбата в „Макбет"

Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля

Обожавам Гена Димитрова!

Моят герой въздава справедливост и убива Макбет

Банко е образът на смелия и принципен лидер

 

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

 

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

 

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014

Стилът Боряна Сечанова - изтънчено въображение, проникновен романтизъм и модерна чувствителност 

Балетният спектакъл „Шехерезада”, вдъхновен от приказния арабски фолклор „Хиляда и една нощ”, е дело на известната българска балетна режисьорка Боряна Сечанова, създала си световно име като автор на оригинални балетни постановки със съвременни танцови техники. „Боряна Сечанова има чудната способност да смесва всевъзможни танцови езици, като ги подчинява на собствения си стил, изграден от изтънчено въображение, проникновен романтизъм и модерна чувствителност“, пише за нея Мария Русанова (в. „Култура“, бр. 2, 2011). Вярна на себе си е Боряна Сечанова и в премиерната постановка на Държавна опера Варна. В „Шехеразада” тя прави модерен прочит на музиката на Николай Римски-Корсаков, като умело я колажира с етно чувствителността на Buddha Bar.
Музикалният колаж на Шакти рамкира началото и края на спектакъла.

Известна със своето умение както провокативно да смесва стилове и техники, така и да надгражда истории върху вече известни творби, хореографката, в случая и либретистка, разказва една съвременна приказка. Използвайки мотива за приказката като начин на освобождаване от делничната скука, тя трансформира историята на Шехерезада.

Героинята не разказва, за да спаси живота си и да спечели избраника на сърцето си, а напуска дом и съпруг, бягайки от сивотата на навика и ежедневието, в търсене на приключения и истинска любов. Въображението я отвежда от непознат град-затвор към пъстрите ориенталски пазари, площади и дворци, където Шахрияр приема чертите на нейния съпруг. Озовавайки се отново вкъщи, героинята осъзнава, че търсейки любовта и щастието в приказния свят, тя е заобиколена от тях в собствения си дом.

На фона на въздушните изчистени декори на Борис Стойнов, пищните, образуващи истинска симфония от цветове костюми на Цветанка Петкова-Стойнова се открояват с цялото си великолепие.

В този приказен свят, огрян от вълшебната лампа на Аладин, фабулата на спектакъла „разказ в разказа” се превръща в съвременна притча за доброто и злото, за мястото на личните отношения и техния отзвук в социума. Мъдростта на източните приказки, че любовта е по-силна от омразата и смъртта, е актуално послание и днес.

 

След бравурната премиера на 24 февруари на операта „Дон Жуан” от Моцарт, на 19 март 2014 от 19 часа завесата ще се вдигне за второто представление на новата постановка.
Диригент-постановчикът Борислав Иванов за втори път ще предостави диригентската палка на младата диригентка Вилиана Вълчева.
Родена във Варна, завършила музикалното си образование в Швейцария, където живее и работи, тя е добър пример както за големия талант на българския музикант, така и за приемствеността между поколенията, според която опитните предават своите знания и мъдрост на младите и ги подпомагат в творческото им развитие.

С 20-минутни аплодисименти публиката даде високата си оценка за премиерата на „Дон Жуан” като резултат от диригентското майсторство на Вилиана Вълчева, умелата режисура на Александър Текелиев, хореографията на Желка Табакова и великолепните артистични постижения на солистите.

Сега ще имаме удоволствието да съпреживеем „Дон Жуан” – отново под диригентската палка на Вилиана Вълчева и отново с харизматичния баритон Венцеслав Анастасов - един изключителен във вокално и артистично отношение Дон Жуан.

 

 

 

 

16 юли 2019, 18.00, Сцена Ротонда

На16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера, режисьорът Петър Райчев ще представи биографичната книга за своя баща „Руслан Райчев“, на която той е съставител, заедно с проф. Румяна Каракостова.  Големият български диригент Руслан Райчев (1919 – 2006) е първият главен диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна през 1946 г. и първият диригент на Варненската опера, основана през 1947 г. от неговия баща Петър Райчев - първата българска оперна легенда със световна слава.

По време на премиерата ще бъде прожектиран филм за живота и делото на Руслан Райчев, чиято 100-годишнина от рождението отбелязваме през тази година. Модератор на събитието Виолета Тончева.

КНИГА ЗА ВИЗИОНЕРА, ТВОРЕЦА И ЧОВЕКА РУСЛАН РАЙЧЕВ

Съставителите на книгата „Руслан Райчев“ Петър Райчев и проф. Румяна Каракостова представят с изключителна вещина и професионализъм в 430 страници богата документация, илюстрирана със снимки от личните архиви на Руслан Райчев и Петър Райчев. На първа страница е изведена мисълта на Руслан Райчев, която дава ключ към един живот, посветен изцяло на изкуството: „Целият ми живот е бил музика и в музиката е целият ми живот!"

Роден в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род), Руслан Райчев израства в артистична атмосфера. Чести гости в дома са личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време. Проявява отрано музикална дарба, свири на пиано от 6-годишен, на 10 години вече учи в детския отдел на Миланската консерватория. След заръщането в България (1932), продължава с уроците по пиано при проф. Панка Пелишек, завършва тогавашното Deutsche Schule и записва право, тъй като в Консерваторията не го приели поради „липса на качества“. По-късно е приет в Kонсерваторията във Виена като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). Великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. След завършване на Консерваторията (1943) съдбата отвежда Руслан Райчев в Кьонигсберг (Калининград), където е първият му дебют. При завръщането си в България, веднага го изпращат на фронта, където извоюва два ордена за храброст.

След българския му дебют във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър (1945), е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Там, още на третия спектакъл на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, се качва на диригентския пулт. Следва знаменитият варненски период, показателен за високите стремежи на Руслан Райчев, диригентът, комуто е отредено през целия си живот да трасира нови пътища в изкуството. На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новоформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на основаната от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. На 7.09.1947 г., с премиерата на "Продадена невеста от Б. Сметана, под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, започва летоброенето на Варненската опера. От Варна тръгва и блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.

Целеустремения си път Руслан Райчев продължава като главен диригент на новооснования Държавен музикален театър в София (1948), главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър (1951), главен диригент на Пловдивската народна опера, която основава, заедно с баща си (1953), главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1956), диригент в Софийската опера (1958), пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина - „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в Белгия (1964). На международен конкурс в тогавашната ФРГ е избран между 45 кандидати още на втория тур за Генералмузикдиректор на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн във Фленсбург (1974). Поканен е да оглави Софийската опера (1978) и с неговото име започва нова ера в българското оперно изкуство. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, вече идват да пеят в родината си, участват и в гастроли на Софийската опера по света. Връхни точки в кариерата на Руслан Райчев през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи (1980), както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов (1981).

И така, Маестро Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал на най-престижните оперни сцени в Европа, като Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, оперните театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и др. Дирижира най-добрите симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската  филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Дирижира най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Елена Образцова и др.

Всички наши големи певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи - рецитали в Балкантон. За Балкантон прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.

Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. За 60-годишнината си получава орден H.P. България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен. През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.

Биографичната книга „Руслан Райчев“, със съставители Петър Райчев и Румяна Каракостова, изд. "Гея Либрис", 2019 г., е написана с респект и прецизност, достойни за висотата на такъв диригент от световна класа, какъвто е Руслан Райчев. Внимателно подбраните и стройно подредени архивни документи, интервюта, отзиви и рецензии от българската и чуждестранната преса, както и споделеното от известни творци и сподвижници на маестрото, обрисуват пълнокръвно и живо визионера, музиканта и човека Руслан Райчев. Един изключителен документ за един изключителен творец, книгата дава навременно свидетелство за живота и творчеството на Руслан Райчев и има подчертан приносен характер за историята на музикалното изкуство в България.

 

 

13 август, 21,00, Опера в Летния театър, Премиера на ММФ „Варненско лято“

 

Варненската опера е един от първите театри в света, които поставят последната редакция на „Любовта никога не умира“, най-новия мюзикъл на гения в този жанр Сър Андрю Лойд Уебър. „Любовта никога не умира“ доразказва историята на героите от предишния знаков мюзикъл на композитора „Фантомът на операта“, но в нов контекст. Мистичният Фантом и хористката Кристин се срещат 10 години след пожара в Парижката опера, той е преуспял композитор със свой театър в Манхатън, тя е вече оперна дива. Любовта избухва отново, но между тях стоят съпругът на Кристин Раул и приятелката й Мег, също влюбена във Фантома. Драмата в любовния четириъгълник завършва трагично, но... любовта никога не умира.

За разлика от „Фантомът на операта“, „Любовта никога не умира“ е като един оперен апотеоз, пропит с романтика и драматизъм, който не може да остави никого равнодушен. Ще го потвърдят възторжените зрители от юлската премиера на мюзикъла в препълнения Летен театър, със сигурност ще бъде така и на августовската  премиера. Датата е 13 август, часът и мястото са известни  J - 21.00, Опера в Летния театър и още по-точно ММФ „Варненско лято“.

В постановката на режисьора Светозар Донев и Маестро Страцимир Павлов, със сценограф и костюмограф Нела Стоянова, хореограф Анна Донева, сега ще се изявят великолепното сопрано Илина Михайлова в ролята на Кристин и тенорът от Пловдив Момчил Караиванов, който обича да си представя своя герой Фантома като Дарт Вейдър. Останалите главни персонажи ще пресъздадат Калина Жекова – МЕГ, Нейчо Петров - Реджи – РАУЛ, Миглена Страдалска - ЖИРИ и малката чаровница Белла Петрова, която толкова талантливо изпълнява ролята на Густав, сина на Кристин и Фантома.

Ирина Жекова - сопранММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

4 юли, 21.00

Опера от Гаетано Доницети

Либрето Салваторе Камарано
Диригент Николета Конти – Италия
Режисьор Огнян Драганов
Сценография Димо Костадинов
Костюми Салваторе Русо - Италия
Диригент на хора Цветан Крумов

В главните роли: Лучия - Ирина Жекова; Енрико - Свилен Николов; Едгардо - Назар Татсишин – Украйна; Раймондо - Евгений Станимиров; Нормано – Пламен Долапчиев; Артуро – Христо Ганевски

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

 

История на операта

"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу. Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива. За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери, в този случай обаче “Маестрото от Бергамо”, както го наричали, се съсредоточил за по-дълго време върху това произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество, истински бисер на белкантото.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет.

 

 

 

Маестра Николета КонтиМаестра Николета Конти - Кавалер на Република Италия

Роденa в Болоня, Николета Конти учи пиано, композиция и дирижиране в консерваторията „Джузепе Верди” в Милано и Музикалната консерватория „Джовани Батиста Мартини” в Болоня. Завършва музикална естетика, музикознание, литература и философия в Болонския университет. Усъвършенства диригентското си майсторство при Франко Ферара (Сиена), Леополд Hager (Залцбург), Ленард Бърнстейн, Сейджи Озава и Курт Мазур (Tanglewood). Маестро Ленард Бърнстейн я избира за свой асистент и я кани да направи своя диригентски дебют с оркестъра на Академия „Санта Чечилия”.

Николета Конти е носител на множество награди, тя е първата италианка, отличена с престижната награда за изкуства „Минерва”, а през 2006 е удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си с най-добрите оперни театри и фестивали като Ковънт Гардън, Театро Комунале във Флоренция, Театро Комунале в Болоня, Росини Opera Festival и Фестивалът на долината Itria. Маестра Конти работи с Лучано Павароти, Ренато Брузон, Лео Нучи, Даниела Деси, Оркестър „Артуро Тосканини”, Оркестър на Арена ди Верона, Оркестъра на Tanglewood Music Festival, Оркестъра на регион Тоскана, Унгарския симфоничен оркестър, Камерния оркестър на Болоня, Филхармонията на Щутгарт, Оркестъра на Ковънт Гардън и др. През 2016 дирижира „Лучия ди Ламермур” за Opera Sai Company в Токио и организира Международния майсторски клас за млади певци „Фиоренца Косото” в Болоня, за който бяха избрани 20 млади оперни певци от Китай, САЩ, България и Великобритания. На сцената на Варненската опера Маестра Конти дирижира преди време с огромен успех „Риголето”, сега ще я аплодираме и в „Лучия ди Ламермур”.

 

Режисьорът Огнян Драганов: Свят на мистика и красота

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика... На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения. Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

 

Ирина Жекова: Партията на Лучия обхваща повече от две октави

Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение. По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради враждата между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг. Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави. В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

 

 

Поради големия зрителски интерес и вече разпродадения концерт на 10 декември на Тримата БГ тенори, известни като „Уникалните гласове” Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров, предлагаме още един извънреден техен концерт на 8 декември.

Тримата български тенори, известни още като „Уникалните гласове” Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров съчетават опера с поп, рок, джаз. Репертоарът им включва класически арии и италиански канцонети, евъргрийни, латино, рокендрол, руски шлагери, популярни български песни, шедьоври в различни стилове.

Завладели най-големите сцени в България, те са концертирали в САЩ (Бродуей - Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Детройт), Канада (Торонто, Монреал), Русия (Москва, Нижний Новгород), Германия, Румъния, Естония и др.

Документалната книга "Стефан Циганчев", написана от Павлина Циганчева - съпруга на големия български бас и едно от емблематичните имена на Варненската опера Стефан Циганчев, ще бъде представена в рамките на Майския салон на изкуствата на 11 май, неделя, от 17 часа в Концертното студио на Радио Варна.

Стефан Циганчев

Публиката ще чуе архивни записи със Стефан Циганчев от фонда на БНР, солистът на Държавна опера Варна Гео Чобанов с Жанета Бенун-Николаева на рояла ще изпълнят арии от опери, които са били особено обичани от Стефан Циганчев, aвторката на книгата, колеги и приятели ще споделят свои преживявания. Модератор на събитието е Виолета Тончева.

Книгата за Стефан Циганчев излиза със съдействието на Община Варна в ИК „Стено”, 2014. Авторката, дългогодишна артист-хористка във Варненската опера, е създала впечатляващ биографичен очерк за съзряването и израстването на Стефан Циганчев като един изключително талантлив певец и артист от школата на най-големите български оперни гласове.

 

Роден в заможно и родолюбиво българско семейство в Свиленград, той отрано прави впечатление с хубавия си глас. Учи пеене при вокалната педагожка Катя Спиридонова и по време на военната служба се изявява като солист в Представителния ансамбъл на строителни войски, заедно с Райна Кабаиванска.

През 1953 г., след като спечелва конкурсите и за Софийския музикален театър и за Варненската опера, Стефан Циганчев прави своя категоричен избор, като свързва житейския и творческия си път с Варненския оперен театър.

На неговата сцена той изгражда забележителни във вокално и артистично отношение образи като Крал Филип от „Дон Карлос”, Закария от „Набуко”, Гомес да Силва от „Ернани”, Рамфис от „Аида”, Банко от „Макбет”, Дон Базилио от „Севилският бръснар”, Куцар от „Албена”, Поп Матей от „Луд гидия”, Борис Годунов от „Борис Годунов”. В репертоара му присъстват още много други, общо над 60 басови партии както от световната оперна класика, така и от 16 български оперни творби.

С много аплодисменти и ласкави отзиви се посрещат изпълненията на Стефан Циганчев не само в България, но и в Япония, Съветския съюз, Унгария, Полша, Румъния, Югославия, Испания и др.

 

"В РИТЪМА НА МУЗИКАТА" и "МАНОН ЛЕСКО" НЯМА ДА СЕ СЪСТОЯТ

 

Поради големия интерес концерт-спектакълът „Една любовна вечер в операта“ на 14 февруари ще бъде повторен и на 17 февруари, събота, 16.00, Основна сцена.

 

Поради технически причини, спектаклите „В ритъма на музиката“ на 12 февруари, Основна сцена, 18.00 и „Манон Леско“ на 17 февруари, Основна сцена, Сцена Фамилия, 16.00, няма да се състоят.

 

Закупените билети могат да бъдат презаверени за друго представление от програмата до края на месец февруари, но не по-късно от 20 февруари, или сумата по тях да бъде възстановена.

 

 

 


 

 

3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

70 години професионален балет във Варна

 

По повод 70 години професионален балет във Варна, в рамките на III Межд. балетен форум - Варна 2018, на 3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата «За варненския балет ретро» от Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018.

В текст и снимки, използвайки различни публицистични жанрове, авторката се спира върху зараждането на професионалния балет във Варна през 1948 година и развитието му през следващите десетилетия с акцент върху най-добрите балетни постановки. С особено внимание тя откроява приноса на легендарния балетен тандем, възпитаниците на ГИТИС – Москва Галина и Стефан Йорданови, които в периода 1960 – 1985 година създават 35 балетни премиери и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера. Не са пропуснати и кулминационните моменти в историята на престижния Международен балетен конкурс във Варна.

 

СВЕТЛА ТРАЙКОВА завършва българска филология и философия в СУ "Св. Кл. Охридски", доктор на философските науки, секретар на Общинския съвет за духовно развитие във Варна, преподавател и заместник-директор в НУИ "Добри Христов", с много научни публикации в сферата на културата.

Присъстващите на литературната премиера ще получат талон с ценова отстъпка за спектаклите на III Международен балетен форум и XIX Коледен музикален фестивал - Варна 2018.

Модератор на събитието Виолета Тончева.

 

 

На 7 март от 18 часа мюзикълът „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, създаден по вълшебната приказка на Луис Карол,
ще оживее на сцената под диригентството на Стефан Бояджиев, в режисьорския прочит на Сребрина Соколова. Хореографията е дело на доц. д-р Желка Табакова, сценограф е Ралица Русенова, костюмограф - Елена Иванова.

В подготовката на премиерното заглавие участват солисти и балет на Държавна опера Варна, като за основните роли се готвят по двама артисти, които ще се редуват на представленията.

Солисти:

Лиляна Кондова, Стелияна Стоянова, Филипа Руженова, Натали Иванова (Детско-юношеска опера), Христо Ганевски, Николай Димитров, Александър Панайотов, Ростислав Байрактаров.

Мюзикълът на Александър Йосифов „Алиса в страната на чудесата” е поставен за пръв път на варненска сцена, под диригентството на Славил Димитров и режисурата на Красимир Иванов през 2003 г.

11 години по-късно отново се връщаме към това произведение както заради неговите непреходни морални стойности, така и заради музикалното им претворяване.  

Алиса и приятелството

Написан преди близо 150 години, сюжетът и днес вълнува с идеята за истинското приятелство, от което всички се нуждаем. Приятелството не е категория, изпразнена от съдържание, уточнява в режисьорската си концепция Сребрина Соколова.
Макар все по-често децата да търсят близост в социалните мрежи и да градят самочувствието си върху броя на хората, които харесват снимките и коментарите им, кликването с мишката не може да замени истинската човешка близост.

Популярността не е равнозначна на приятелството. Приятелството е по-висока категория. То винаги ще бъде по-важно, защото както в хубави, така и в трудни моменти, ние имаме нужда от реално реално човешко присъствие, а не от виртуален приятел в интернет. Приятелството е невъзможно, ако в него се намесят егоизъм и лицемерие... Приятелството се отглежда като цвете...

Тези и още много истини за приятелството ще разкрие Алиса, която кани малки и големи да споделят вълшебните й пътешествия в Страната на чудесата.

Дарение oт Йоско Йосифов, дългогодишен хорист във Варненската опера

Дарина ЙосифоваНа 20.02.2018 г. Дорина Йосифова, преподавател по немски език в ИУ Варна, изпълнявайки последната заръка на баща си, тенора Йоско Йосифов, дари за архива на Варненската опера два големи фотоалбума.

В тях дългогодишният артист хорист на оперния театър, отличен с орден "Кирил и Методий", е съхранил многобройни фотоси, отразяващи творческата дейност на Варненската опера в периода от 1.08.1955 г. до 6.10.1976 г. В продължение на 21 години Йоско Йосифов акуратно е събирал портретни и репортажни снимки, плакати, програми, отзиви в българския и чуждестранния печат за премиери, фестивали, чествания и турнета на Варненската опера.

В състава на мъжкия хор на Варненската народна опера влизат над 60 певци, сред които: Илко Павлов - баща на сегашния ни диригент Страцимир Павлов; Бедрос Киркоров - баща на поп звездата Филип Киркоров; Денчо Белев - баща на асистент режисьорката на Софийска опера и балет Вера Белева; Славчо Сакалов - дядо на нашия солист, баритона Свилен Николов и др.

В женския хор се изявяват около 50 певици, сред които: Нели Божкова, превърнала се в един от водещите европейски мецосопрани, Кammersaengerin на Виенската Щатсопер с над 450 спектакъла на нейната сцена!; Ганка Димова и Бланш Леви, също станали впоследствие солистки;Нели Божова, развила кариера на вокален педагог в София и др.

Ценният архив съдържа и статия във в. "Народно дело" с макет на така и нереализирания архитектурен проект за нов комплекс за опера и балет във Варна.

 

 

 

Хитовият спектакъл по музика на Рикардо Кочанте се реализира от Държавна опера – Варна под режисурата на Петко Бонев и диригентството на Страцимир Павлов.

Спектакълът е съвместна продукция с Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2020

Началото е в 21:00 в Летния театър.

 

3 август 2018, 21.00, Театър Римски терми

 

Концерт с популярни арии и дуети на Пламен Димитров, Андриана Йорданова и Руслан Павлов

 

Адриана ЙордановаПЛАМЕН ДИМИТРОВ - баритон и АНДРИАНА ЙОРДАНОВА – сопран пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя незабравим учител и за концерта в негова памет

 

Кой е най силният ви спомен за Георги Койчев?

 

Пламен Димитров: Не мога да откроя някакъв специален спомен, защото постоянно бяхме заедно. Той идваше на всички мои спектакли, държах на неговата оценка, най-много вярвах на него. Беше взискателен и критичен, двамата работехме сериозно и изчиствахме нещата, докато не се получат така, както той ги искаше, максимално най-добре.

 

Андриана Йорданова: За разлика от Пламен, аз нямах късмета да бъда толкова близо до него, защото заминах за чужбина. Но съм благодарна на съдбата, че в творческия си път попаднах на прекрасни педагози – като малка започнах с Веселина Зафирова, след това продължих при Георги Койчев, а в Консерваторията влязох в класа на проф. Илка Попова. Тя доразви у мен онези вокални качества, които постави Георги Койчев, между тях като педагози нямаше ревност, имаше симбиоза и приемственост. За един певец е от голямо значение, вокалните му педагози внимателно да надграждат посятото, а не егоистично да налагат своите амбиции.

 

Всъщност с Пламен се запознах, благодарение именно на Георги Койчев. Това стана в 107-ма стая на Варненската опера, където двамата репетираха. Запознахме се и Георги Койчев предложи да опитаме набързо един дует. Веднага почувствахме, че сме ученици на един и същ педагог. Така се стигна и до първия ни съвместен концерт във Варна през 2009 година. Тогава Георги Койчев ми каза, че за периода, откакто не сме се виждали, аз съм научила точно това, на което той е искал да ме научи. Никога няма да забравя думите му, те са важно признание за мен, което ми показва, че вървя в правилната посока. Пеенето, като непрекъснат процес, има нужда от оценка в перспектива и тъкмо в това се състои отговорността на педагога.

 

Пламен ДимитровОчевидно ти също приемаш като мисия педагогическата дейност, която развиваш в Малта.

 

Андриана Йорданова: Целта ми е да науча моите възпитаници да не спират да търсят, да се усъвършенстват, като вземат най-доброто първо от мен, а после и от следващия педагог, който би трябвало да бъде по-добър от мен. Затова смея да кажа, че следвам уроците на моите учители. Наследих от Георги Койчев любовта към мъжките гласове, подготвих вече няколко баритона, които успешно се изявяват на различни сцени. Използвам неговата практика при разпяване на италианския вокал "А" и смяната на всички останали вокали. И аз, като него, държа на правилната позиция на главата, шията, на цялото тяло. Това са все едни такива азбучни истини за оперното пеене, които обаче се оказват много по-ефективни от редица съвременни методики.

 

Пламен Димитров: (с усмивка) С Георги Койчев началото винаги беше трудно, но и знаехме, че накрая непременно ще се получи това, което трябва да се получи. Няма да забравя първия си урок при него, истинска катастрофа. Аз изпявам един тон, той веднага отсича - не, аз отново опитвам, той отново ме спира и така в продължение на почти час.

 

Андриана Йорданова: Тук си спомням, че веднъж на излизане от урок при Георги Койчев, срещнахме режисьора Кузман Попов, който живее един етаж по-надолу. Та той с усмивка отправи упрека: „Жоро, защо не ги оставиш да изпеят някаква ария, ами чувам само А-А-А-А, А-Е-О-А? „А, още не са дорасли“, отговори подобаващо Георги Койчев.

 

Пламен Димитров: Той беше весел човек, макар и не всички да го познаваха от тази му страна. По повод нечий разсъждения за връзката между лейката и оперното пеене, той все се шегуваше: „Ето един, стигнал до великото прозрение, че както се лее вода от лейката, така трябва да се лее и да не прекъсва и гласът.“

 

 

8 октомври, 19.00, Основна сцена

Христо Йоцов композира музиката специално за 25-годишния юбилей на Варненската детско-юношеска опера

След концертното изпълнение през май тази година, дойде и дългоочакваната премиера на мюзикъла „Сън в лятна нощ“, резултат от партньорството между Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“.

Всъщност става дума за световна премиера, доколкото за пръв път в света се създава мюзикъл по шедьовъра на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Предизвикателството е поел не кой да е, а изтъкнатият български музикант Христо Йоцов, един от най-креативните съвременни перкусионисти, професор в НМА „Панчо Владигеров“, автор на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл. Той композира партитурата специално за Варненската детско-юношеска опера по повод нейния 25-годишен юбилей през тази година.

"Вече съм композирал музика по Шекспир -„Бурята“ за столичния Куклен театър, един спектакъл за възрастни, който се оказа доста успешен. Сега за „Сън в лятна нощ“ се опитах да спазя, заради себе си, две правила. Първото – да се усеща респекта ми към Шекспир като степен на сериозност и музикален еквивалент на нивото на този велик драматург. Второто - все пак да бъде и младежко, и в някаква степен съвременно", обяснява композиторът.

Либретото и постановката са дело на режисьора Костадин Бандутов, който както обикновено работи в тандем с диригента и главен художествен ръководител на Детско-юношеската опера Маестро Ганчо Ганчев и неговия екип: Миглена Шишева – хормайстор и корепетитор, Лиляна Кондова – вокален педагог, Петя Петкова – театрален педагог и Бистра Бъчварова – балетен педагог. Хореограф е Денко Стоянов. Сценографът и костюмограф на постановката Анна-Мария Токаджиева е разработила оригинално сценично решение с два батута на сцената. Участват около 40 възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, сред които Виктор Харалампиев, Янко Станев, Мойра Янкова, Калина Алексиева, Радина Алексиева, Анета Иванова, Станимир Димитров и др.

 

 

 

 

„Котки“  - 14 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2017

Котките в мюзикъла „Котките“ носят 38 оригинални перуки, изработени от филц. Даниела Стоянова, гримьор и перукер в Държавна опера Варна, за пръв път използва не коса, независимо дали естествена или изкуствена, а неопредена вълна. Предимствата на иновативния подход се състоят в това, че перуките могат да бъдат направени с повече фантазия, с повече детайли, определено са по-красиви, по-ефектни и по-стабилни. Прилягат много добре върху главата, изглеждат естествено, срастват се с героя.

Идеята за филцовите перуки на „Котките“ принадлежи на талантливата художничка Ася Стоименова, която е автор на сценографията и костюмите за редица постановки на Държавна опера Варна. Нейните костюми за световната премиера на „Граф Монте Кристо“ биха стояли добре във всеки бродуейски театър, смята авторът на мюзикъла Ив Деска.

Сега за мюзикъла „Котките“ тя работи заедно с перукерката върху оригиналното си решение. Ася проектира отделни скици за 38-те различни перуки, Даниела проучва вариантите за реализацията, поръчва доставката на необходимите килограми неопредена вълна, след което пристъпва към направата на перуките. Творческият процес завършва с подстригване, оформяне на детайлите и стилизация на перуките, които заедно с грима оформят не просто визията, а различните характери на котешките персонажи.

Най-много усилия се влагат в сложните перуки на котешкия бог Бай Двузаконие и красавицата Гризабела. В богатата перука на Гризабела например предварително вплетените парени фитили изискват редица допълнителни процедури. Трудоемката дейност отнема повече от месец, но резултатът е възхитителен. Ася и Даниела са доволни от себе си, а артистите направо са влюбени в своите котешки образи :)

 

 

Прочетете още:

ДАНИЕЛА ДИМОВА – ГРИЗАБЕЛА

 ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

 

 

 

Със световноизвестния италиански тенор ФРАНЧЕСКО МЕДДА

Опера в Летния театър – Варна 2014 представят ТМПЦ – Държавна Опера Варна, Община Варна и Дворец на културата и спорта, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019.

Генерален спонсор Алфа Банк, медийни партньори БНР – Радио Варна, ТВ и в. „Черно море”, БНТ 2-Варна, Дарик Радио Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net.
Специални партньори Casta Diva, Viva la Musica, www.eventsinbulgaria.com

На 2 август от 21 часа публиката на ММФ „Варненско лято” ще види в Опера в Летния театър новата премиерна постановка на Вердиевия шедьовър „Отело”. Тя е резултат от партньорството както между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс, така и с режисьорката Емануел Кордолиани, която преди време постави за пръв път в България на варненска сцена операта „Граф Ори” от Росини.

Премиерата на „Отело” отразява също творческите контакти с италианския диригент Стефано Сегедони, който след успешните постановки на „Севилският бръснар” и „Фалстаф” във Варна, сега е диригент-постановчик и на „Отело”. Сценографията е дело на Алис Лалуа и Емили Руа, костюмите - на Жули Скобелцин (Франция).

Диригент на хора Стефан Бояджиев. За премиерата на 2 август е поканен световноизвестният италиански тенор Франческо Медда, който ще гастролира за пръв път в България, при това с любимата си роля – Отело.

Водещото сопрано на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще му партнира като Дездемона, Яго ще изпълни изтъкнатият баритон Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, а Касио ще бъде френският тенор Жером Били.

 

С камерен концерт под наслов „Песните на Обединена Европа” Варна ще отбележи Деня на Европа – 9 май.
На този ден в ГХГ от 18 часа ще чуем солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров и Лиляна Кондова, на които ще акомпанират на пиано съответно Жанета Бенун-Николаева и Стефан Бояджиев.

За своя концерт те специално са издирили както известни камерни произведения, така и изящни миниатюри, фолклорни аранжименти и други творби, характерни за песенното творчество на страни от Европейския съюз. Идеята на този общ аудио портрет е да доближи слушателя до музикалните вкусове и настроения на отделните народности, да го подтикне към естетически сравнения и да му вдъхне частица от онази всеобхватна енергия на многообразието, която е основно качество на европейската музикална култура.

Наред с „Елегия” от Жул Масне, „Der Wanderer”, “Standchen”, “Die Stadt” и “Abschied” oт Франц Шуберт, Пламен Димитров и Жанета Бенун-Николаева ще представят „Люти клетви” от Георги Спасов, „Вино пия” от Добри Христов, за да изброим само някои от интересните акценти в програмата на вечерта. Един песенен концерт с творби от различни композитори е по-труден за интерпретация, отколкото участието в даден оперен спектакъл, защото в концерта се налага при всяка песен да навлизаш в нова стилистика, изтъква известният наш баритон, който е желан гост на редица престижни сцени по света.    

 

Със звездния тенор Бойко Цветанов на 9 юли 2014
Със звездния тенор Камен Чанев на 20 август 2014

                                            
„Андре Шение” е четвъртата опера на италианския композитор Умберто Джордано, която той написва едва 27-годишен. Премиерата на 28 март 1896 г. в „Ла Скала” превръща никому неизвестния музикант в знаменитост. Кариерата на Джордано напомня историята и на Маскани, и на Леонкавало. И тримата композитори-веристи съчиняват шедьовър в младостта си – успех, който не могат да повторят до края на живота си.

Историческата личност Андре Шение

Самият Андре Шение е роден в Истанбул през 1762 г., в семейството на френски аристократ и майка гъркиня, завършва образованието си в Париж, работи като дипломат и журналист. Създава великолепни стихотворения, които съчетават красотата на класическата строгост с емоционален език, предвещаващ романтизма, но успява да публикува само 2 от тях. Години по-късно творбите му са признати за шедьоври на френската поезия от XVIII век.

Ревностен привърженик на революцията, Андре Шение искал да се запази живота на краля, заради което попаднал в затвора и въпреки че брат му Жозеф, бил известен като един от водачите на революцията, намира смъртта си на ешафода на 20 юли 1794 г., за зла участ само два дни преди падането на Робеспиер.

Операта „Андре Шение”

Вълнуващата история на френския поет вдъхновява Луиджи Илика за написването на изключително романтично либрето. Главният герой носи името на своя прототип Андре Шение, също като него е обвинен заради консервативната си позиция спрямо Френската революция и също като него умира на ешафода. Към тези исторически събития либретистът прибавя любовта на Шение с младата Мадалена дьо Коани.

Творбата на Умберто Джордано, която макар и да се счита за една от най-добрите италиански опери на XIX век, не е сред най-поставяните заглавия. В световното оперно наследство най-впечатляващите образи на Андре Шение пресъздават великите тенори Франко Корели, Марио дел Монако, Лучано Павароти и Пласидо Доминго. В премиерните спектакли на „Андре Шение” в Опера в Летния театър – Варна 2014, също ще чуем двама звездни български тенори – Бойко Цветанов и Камен Чанев.

”Андре Шение” се поставя за втори път на варненска сцена, сега от екип с диригент Вилиана Вълчева, режисьор и сценограф Кузман Попов, художник на костюмите Ася Стоименова, диригент на хора Стефан Бояджиев, хореограф Румяна Малчева.

 

КУЗМАН ПОПОВ

КУЗМАН ПОПОВ

Режисьор и сценограф

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

Диригент

БОЙКО ЦВЕТАНОВ

БОЙКО ЦВЕТАНОВ

В ролята на Андре Шение

КАМЕН ЧАНЕВ

КАМЕН ЧАНЕВ

В ролята на Андре Шение

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА

В образа на Мадалена

ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ

ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ

В ролята на Жерар

В първия премиерен спектакъл в Опера в Летния театър на 9 юли от 21 часа ще аплодираме звездния тенор Бойко Цветанов в ролята на Андре Шение, Димитринка Райчева в образа на неговата любима Мадалена и великолепния Венцеслав Анастасов в ролята на Жерар.

Във втория премиерен спектакъл на 20 август от 21 часа ще се докоснем до високата класа на още един звезден български тенор - Камен Чанев, Таня Иванова ще бъде Мадалена, а изключителният Кирил Манолов - Жерар.

Кузман Попов: „Андре Шение” е спектакъл за пораженията, които нанася една революция върху съдбините на хората

Цитирайки Шекспир „Времето изскочи от пазвите си”, визирам хаоса, който настъпва, когато животът става неуправляем, когато се развихрят страстите и низките инстинкти яхват гребена на вълната. Часовникът тиктака и отброява последните минути на една класа, за да възвести раждането на новото време. Дали то е по-добро от предишното или е начало и край на следващото, което ще роди следващия поет и следващите екзекутори на свободомислещите?

Опера в Летния театър – Варна 2014

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Наближава голямото лятно преживяване Опера в Летния театър, което през тази година ще доминира в културния живот на Варна от 21 юни до 23 август.

По подобие на предишни години, и петото фестивално издание ще протече под мотото на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019.
В съревнованието за европейския приз морският град преодоля първата бариера и се класира за финалната номинация, чийто резултат ще стане известен наесен.

 

Вилиана Вълчева - диригент

 

 Фактът силно мотивира екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна, начело с директорката Даниела Димова, да поднесе на варненци и многобройните гости на Варна от страната и чужбина високостойностни музикални събития, със съдействието на Община Варна, Двореца на културата и спорта и Алфа Банк като генерален спонсор.

Медийни партньори БНР – Радио Варна, ТВ и в. „Черно море”, БНТ 2-Варна, Дарик Радио Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net. Специални партньори Casta Diva, Viva la Musica, www.eventsinbulgaria.com

В романтичния Летен театър на Варна меломаните са поканени да съпреживеят красотата на оперното изкуство под открито небе в 13 незабравими вечери.

 

На 21 юни от 19 часа, в рамките и на ММФ «Варненско лято», ще бъде представена една от най-новите постановки на Държавна опера Варна «Дон Жуан» от В. А. Моцарт, в оригиналния режисьорски прочит на Александър Текелиев.

 

В неостаряващия оперен трилър своето вокално и артистично майсторство ще покажат баритонът с великолепна международна кариера Венцеслав Анастасов в ролята на Дон Жуан и солистите на Варненската опера Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Арсений Арсов, Ина Петрова, Илина Михайлова, Пламен Димитров.

 

Дирижира младата и талантлива варненка Вилиана Вълчева с постоянен творчески адрес в Швейцария и стремителна кариера, белязана от наскоро спечелената международна стипендия на името на Рихард Вагнер.

 

 

 

 

 

Каним зрителите, закупили билети за първия фестивален спектакъл "Дон Жуан" от Моцарт, утре, 21 юни, събота,  от 19.00 ч. на Основна сцена на ТМПЦ.

Билетите важат без заверка.

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР - ВАРНА 2014 ЗАПОЧВА НЕ НА 20, А НА 21 ЮНИ, НЕ В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР, А  НА ОСНОВНА СЦЕНА НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИЯ ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ОТ 19.00 Ч.

 

Вижте целия афиш на Опера в Летния театър – Варна 2014: кликнете тук

 

Държавна опера Варна поставя за трети път в своята история комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети. Темата за възрастния мъж, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte, не отстъпва по актуалност и в наши дни.

Главният режисьор на оперния театър Кузман Попов умело и с много вкус е внесъл в спектакъла съвременно звучене, адекватно на XXI век. За успеха на операта допринасят младите и талантливи диригенти на Държавна опера Варна Светослав Борисов и Стефан Бояджиев, както и отличните солисти, оркестърът и хорът. Декорите пристигнаха от Teatro Comunale di Modena в Италия, а костюмите са дело на художничката Елена Иванова.

Брилянтната музика на Доницети, комичните ситуации и щастливата развръзка заслужиха овациите на публиката на зимната сцена още през април. А на 20 август от 21 часа, на откритата сцена на Летния театър във Варна, в рамките на ММФ „Варненско лято”, ще се състои и официалната премиера на „Дон Паскуале”. Солистичният състав е подбран от екипа на Държавна опера Варна, допълнен с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов в ролята на Ернесто. Дебют в образа на Дон Паскуале ще направи великолепният бас Евгений Станимиров. Палавата Норина ще изпълни очарователното сопрано Ирина Жекова, а в Доктор Малатеста - двигател на събитията, ще се превъплъти баритонът Свилен Николов.

Особеното в тази постановка е, че режисьорът Кузман Попов е отредил еднакво важна роля и за солистите, и за хористите, и това се оказва една добра предпоставка за хомогенността и плътността на целия спектакъл. Еднакво забавен за участници и зрители, «Дон Паскуале» несъмнено ще завладее и международната публика на Опера в Летния театър.

 

 

 

 

За участието си в 50-я Фестивал на оперното и балетното изкуство - Стара Загора 2017 Държавна опера Варна получи плакет, връчен на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна от Огнян Драганов,директор на Старозагорската опера.

На 28 ноември на сцената на Старозагорската опера оживя естетската постановка на главния режисьор на Варненския оперен театър и сценограф на „Норма“ от Винченцо Белини Кузман Попов, под палката на главният диригент на Варненската опера Ян ван Маанен. Аплодисменти заслужихакостюмите на Ася Стоименова и 3D мапингът на Полина Герасимова. В главните роли блестящо се представиха: НОРМА - Линка Стоянова, АДАЛДЖИЗА - Даниела Дякова, ПОЛИОНЕ - Бойко Цветанов, ОРОВЕЗО - Гео Чобанов, КЛОТИЛДЕ – Вяра Железова, ФЛАВИО - Христо Ганевски. Оркестърът и хорът на Държавна операВарна, с диригент Цветан Крумов, също внесоха своя дял за успешния прием.

 

 

 

 

 

Романтичният балет се поставя отново след 39-годишна пауза

На 6 и 7 август от 19 часа на Основна сцена на Държавна опера Варна ще бъдат представени премиерните спектакли на балета „Жизел” от Адолф Адам, постановка и хореография на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров.
Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира Вилиана Вълчева.

В спектаклите участват балетни артисти както на Държавна опера Варна, така и на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, чийто художествен директор е Сергей Бобров. Неговите асистенти Олеся Алдонина и Демид Зиков също работят с варненските балетни артисти. В една от вечерите в главните роли  ще танцуват руските балетисти Олеся Алдонина и Кирил Буличев, в другата - Илияна Славова и Павел Кирчев от балетната трупа в морския град.

Постановката на „Жизел”, издържана изцяло в стила на класическата хореография, е адаптирана от Сергей Бобров за сцената във Варна, която е с различни размери от сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск.
В историята на Варненската опера „Жизел” се поставя отново след една доста продължителна пауза от 39 години. Дългогодишните балетмайстори на оперния театър Стефан и Галина Йорданови са автори на предишните две постановки от 1965 и 1976 г.

Идеята за балета „Жизел” (Giselle) идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Първо действие

Село в Лотарингия. Гроздобер е. Жизел е влюбена в Алберт, който скоро се е появил в селцето. Напразно лесничеят Ханс я предупреждава, че младежът е неискрен към нея. Много скоро той намира и доказателства за това – графската шапка на Алберт в наетата от него ловна хижа. Към селцето приближават знатни ловци. Всички гостоприемно посрещат херцога, дъщеря му Батилда и тяхната свита. Влюбеният в Жизел лесничей разкрива измамата на Алберт – той е граф и скоро ще се жени за годеницата си Батилда. Жизел не може да понесе това, полудява и умира.

Второ действие

Нощ е. Ханс идва на гроба на Жизел. Неговата скръб е неутешима. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс. Той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

 

На 11 март от 19 часа в ролята на Вавилонския цар Набуко от едноименната опера на Джузепе Верди ще доминира солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров. Познат с проникновените си превъплъщения в централни баритонови партии като Набуко, Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, Мазето и други, в Опера в Летния театър 2014 той извоюва признание и като Яго от „Отело” на Джузепе Верди и Жерар от „Андре Шение” на Умберто Джордано”.

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева (сопран) и гостенката Елена Чавдарова-Иса (мецосопран) ще защитят образите на Абигайл и Фенена, едни от най-добрите роли в техния репертоар. Като Измаел ще посрещнем най-младия солист от състава на Държавна опера Борис Луков, който изгражда стремителна кариера в операта, изявява се и в нашумялото трио тенори «Уникалните гласове».

В ролята на Закария ще се представи още Деян Вачков, солист на Варненския оперен театър, който редува ангажиментите си на големите оперни сцени по света с участия в България. Деян Вачков е работил с диригенти като Рикардо Мути, Лорин Маазел, Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, Уго де Ана, Пиер Луиджи Пици и др.
Върховния жрец ще пресъздаде басът Евгений Станимиров, знаков солист от вече 10 години на Държавна опера Варна, с богат репертоар, с който редовно гостува в родината на операта Италия, както и в други страни.
Останалите роли са поверени на Илина Михайлова (Анна) и Христо Ганевски (Абдало).

 

Спектакъла на «Набуко», режисьорски прочит на Кузман Попов, ще дирижира маестро Борислав Иванов.

Балетът на повече от три века продължава да очарова публиката

2 август, 3 август 2017, 19.00, Основна сцена

„Зле опазеното момиче”

Балет в две действия от Петер Людвиг Хертел

Либрето Александър Радунский, Сергей Антонов

Хореография Александър Горский, Александър Радунский, Сергей Антонов

Нова хореографска редакция Сергей Антонов - солист на Болшой театър Москва

Асистент хореограф Светлана Тоншева - солист на Кремълски балет Москва

Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова

Репетитор Гергана Караиванова

 

В ролите: Лиза - Влада Захарова, Болшой театър (02.08), Саори Коике,  Кремълски балет (03.08); Колен - Артьом Калистратов, Болшой театър, (02.08) Егор Мотузов, Кремълски балет (03.08); Марцелина – Николай Димитров, Никез – Даниел Христов, Мишо – Румен Стефанов, Циганка – Илияна Трифонова, Нотариус – Денко Стоянов, приятелки и приятели на Лиза и Колен – Галина Великова, Галина Велчева, Мона Христова, Веселина Иванова, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Мойя и др.

 

„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер. Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот. Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж. Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера. Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, най-известните руски хореографи създават свои балетни версии.

 

Зад „Зле опазеното момиче” на варненска сцена 2017 г. стоят хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет. Автори на либретото са Александър Радунский и Сергей Антонов. Сергей Антонов прави нова редакция на хореографията на Александър Горский и Александър Радунский, като използва музикален материал на композитора Хертел. Балетът е развит на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.

 

Младите артисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, представили се великолепно на 16 юни, отново ще танцуват на 2 август. На следващия ден, 3 август, главните роли на влюбените Лиза и Колен ще изпълнят солистите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов, чието балетно съвършенство публиката във Варна вече е имала възможността високо да оцени.

 

В своята версия на „Зле опазеното момиче” Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които  циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов). В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти. В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).

 

Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография  с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър. Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел и непрекъснато разширява репертоара си. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография  през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим. През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света"в Сочи.

 

Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е приет в състава на балетната трупа на Болшой театър. През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Танцува партията на Колен в „Зле опазеното момиче”, руската кукла в "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович, Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски и др. В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.

 

Егор Мутузов е роден в Москва, завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005) и веднага става солист на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, след това и на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев”. От 2011 г. е премиер солист на Кремълския балет в Москва. Репертоарът му включва ролите на Дезире, Синята птица от „Спящата красавица”, Колен от „Зле опазеното момиче”, Зигфрид в „Лебедово езеро”, Ромео, Меркуцио, Бенволио в „Ромео и Жулиета”, Базил в „Дон Кихот”, Синдбад в „1001 нощ” и др. Лауреат е на много конкурси, сред които „Младият балет на Русия” (2004), „Tanzolymp” в Берлин” (2005), X международен балетен конкурс в Москва, „Арабеск (2008), I Общоруски балетен конкурс „Галина Уланова” в Красноярск и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), освен първа награда, печели, заедно със Саори Коике приза за най-добър дует.

Саори Коике е родена в Япония, където посещава различни балетни студиа, вкл. Tokyo City Ballet, преди да продължи балетното си образование в Русия. Както Егор Мотузов, така и тя завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005). Също като него става най-напред солистка на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев” (2007-2011) и на Кремълския балет в Москва (от 2011). Предопределени един за друг на сцената, Саори и Егор сливат житейските си съдби, за да се превърнат в една от емблематичните съвременни балетни двойки не само в Русия. В репертоара на Саори Коике влизат ролите на Одета-Одилия в „Лебедово езеро”, Китри в „Дон Кихот”, Пепеляшка в „Пепелящка”, Егина, Фригия в „Спартак”, Гамзати в „Баядерка”, Жизел в „Жизел” и др. Тя е лауреат на много конкурси, сред тях на „Tanzolymp” в Берлин (2005), Международен балетен конкурс „Арабеск” в Русия (2006, 2008) и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), заедно с Егор Мотузов, печели приза за най-добър дует.

 

Билетна каса, Основна сцена: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.operavarna.com   Заявки: тел. 052 665 020

 

 

 

Пламен Димитров –Доктор МалатестаИмам сантимент към арията „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”)

С режисьора на „Дон Паскуале” Кузман Попов се работи страхотно. Знаейки колко динамична и трудна музикално и стилово за солистите е операта-буфо, той така поставя нещата, че да ни удобно за пеене, без да принизява изискванията си към сценичното ни поведение. Крайният резултат е една много вълнуваща симбиоза.

Моят герой Доктор Малатеста, който има ключова роля в операта, е приятел на двамата влюбени Норина и Ернесто. Точно той скалъпва цялата сватбена интрига, когато разбира, че старецът Дон Паскуале, освен че си търси млада и красива съпруга, смята да лиши племенника си Ернесто от наследство, ако и той не побърза да се ожени.

Харесвам ролята и имам сантимент към прекрасната ария в първо действие „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”). Пях я на кандидат-студентския си изпит в Музикалната академия и сега ми е приятно да се върна към нея, вече от една съвсем друга професионална позиция.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

 

31 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми

от Пиер Корней

Превод Пенчо Симов
Постановка Васил Дуев
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Стефан Здравески
Хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков;

Действащи лица и изпълнители:

Клендор - Ненчо Костов, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Изабел - Цветина Петрова
Адраст - Ивайло Иванов, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Матамор - Константин Соколов
Лиз - Сабина Коен, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Алкандра - Гергана Арнаудова
Придаман - Пламен Димитров
Жеронт - Стоян Радев
Матамор – Константин Соколов
Лиз – Сабина Коен, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров" 
Тъмничар, Ераст и страж – Николай Кенаров

 

 

Спасение в театъра или спасение в любовта

 

„Главният герой в пиесата на Корней преминава през много премеждия, някои разказани, други видяни и в постановката ние се опитваме да подчертаем този авантюристичен план. След всякакви катаклизми, изстъпления и пропадания съдбите на този герой, а и на другите герои, се завъртат и те се озовават в театъра. В театъра, където всичките им проблеми, дори престъпления са разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра като че ли има амнистия за всякакви грехове. Чак на финала разбираме, че всъщност става дума за театрално представление. Това не е продължение на истинския живот на Изабел и Клендор, а животът им в театъра, в изкуството. Те са станали артисти и това ги прави свободни и спасени. Ние следим любовта на Изабел и Клендор, но в последното  действие Корней решава да ни откъсне от тяхната любов и ни вкара в театъра.

 

Идеята за спасението в театъра е по-силна от спасението в любовта.

Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява именно със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра. Мисля, че Варненският театър има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра”, споделя режисьорът.

 

Васил Дуев всъщност работи върху 2 постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където и ще бъде премиерата. Предвижда се в Театър Римски терми да се използват всички пространства на археологическия обект, като публиката бъде приканвана да преминава, заедно с героите от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били място за социални контакти и обществен живот.    

 

Виолета Тончева

 

 

 

За спектакъла на «Риголето» на 24 септември от 19 часа на диригентския пулт ще застане aртистичният директор на Варненската опера маестро Борислав Иванов. Режисурата е дело на главния режисьор Кузман Попов, всички солисти са от състава на Държавна опера Варна.

В ролята на Риголето публиката ще има удоволствието да се наслади на изкуството на един от талантливите български баритони Пламен Димитров. В последните години той се представя блестящо в нови роли – само преди два месеца той направи своя дебют в ролята на Макбет от едноименната опера на Джузепе Верди и така представи на сцената своята 30 по ред солистична роля – своеобразен рекорд за един 38-годишен оперен артист.   
 

В ролята на безнравствения Херцог ще се превъплъти един от любимците на варненската публика – тенорът с над 30-годишна успешна оперна кариера Арсений Арсов. В ролята на красивата и отстояваща докрай любовта си Джилда ще аплодираме младото сопрано Ирина Жекова. В последните години Ирина Жекова също гради роля след роля, попълвайки своя репертоар с все по-трудни за изпълнение и отговорни солови партии. Ирина Жекова завладява публиката с прекрасен глас, перфектна музикална интерпретация и ярко артистично присъствие. От 2011 г. тя е солистка на Държавна опера Варна, а от 2010 г. е предпочитана солистка в Софийската опера и балет за спектакли от тетралогията „Пръстенът на Нибелунга” от Рихард Вагнер.

В останалите роли ще видим Евгений Станимиров (Спарафучил), Силвия Ангелова (Мадалена), Гео Чобанов (Монтероне), Свилен Николов (Маруло), Вяра Железова (Джована) и др.

 

9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

 

„Манон Леско”, опера в четири действия от Джакомо Пучини, либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакоза, е въздействащата адаптация на Пучини по класическия роман на Абат Прево за свободолюбивото селско момиче, което става част от елита на Париж и се разкъсва между любовта и мечтания живот в лукс. Именно тази творба става повод Джордж Бърнард Шоу да обяви Пучини за истинския наследник на Верди. Въпреки че през 1884 г. Жул Масне вече е написал своя шедьовър „Манон“, Пучини не се възпира да излее вдъхновението си в чиста емоция и пленителни мелодии. Творбата се превръща в първия му голям успех, а любовният дует от второ действие си остава и до днес една от най-еротичните оперни сцени, създавани някога.

Дълъг е списъкът с изключителни изпълнители на главните роли в миналото – още на премиерата през 1907 г. в присъствието на самия Пучини пеят Енрико Карузо и Лина Кавалиери. Последователно като Де Грийо се изявяват Бениамино Джили, Юси Бьорлинг, Ричард Тъкър и Пласидо Доминго. В Манон се превъплъщават Рената Тебалди, Мирела

Френи, Рената Ското и Карита Матила.

Първата варненска постановка на „Манон Леско“ е имала своята премиера на 7 юни 1963 г., под диригентството на Йоско Йосифов, режисьор Драган Мицов, с Яна Кючукова – Манон, Михаил Зидаров – Леско и Тодор Костов – Де Грийо.

Диригент на постановката от 2017 г., втора в историята на Варненската опера, е Ян ван Маанен,  режисьор Александър Текелиев, художник Валентин Топенчаров, пластика Гриша Роглев. Диригент на хора Цветан Крумов. Главните персонажи пресъздават примата на Софийска опера и балет, сопраното Радостина Николаева - Манон Леско, солистът на Държавна опера Варна, баритонът Пламен Димитров – сержант Леско, брат на Манон и солистът на Истанбулската опера, тенорът Ефе Кислали –  Кавалер Де Грийо. Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Операта се изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.

 

Чуйте любовния дует С Манон Леско и Де Грийо, в изпълнение на Рената Ското и Пласидо Доминго:

https://www.youtube.com/watch?v=TytEDmdPdOw

 

Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“? 

„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.

Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.

Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?

Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.

Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?  

Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.

И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.

 

 

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: ИЗПИТВАМ ГОЛЯМ САНТИМЕНТ КЪМ МАНОН

Примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева е гостувала неведнъж на оперната сцена във Варна, последното й запомнящо се участие бе в ролята на Дездемона от „Отело“ в Опера в Летния театър – Варна 2014. В осмото издание на Опера в Летния театър 2017 тя ще се превъплъти в образа на Манон от „Манон Леско на Пучини.

„Връщам се към образа на Манон Леско след един дълъг период от седем години, в който преминах през много други заглавия. Изпитвам голям сантимент към тази гериня, която заема специално място в сърцето ми.

Тя е сложна за интерпретация както във вокално отношение, така и като наситеност на сценично присъствие, особено във второ действие, също и като сценична реализация.

Манон принадлежи към трагичните образи в оперната съкровищница. В последното действие тя очаква да намери щастието си в Новия свят, но това се оказва един трагичен финал в жизнения й път.

Вълшебната музика на Пучини звучи актуално и днес. Композиторът е постигнал дълбока проникновеност в обрисуване на най-силните човешки емоциив моменти на страдание и прекомерно изтощение. Изобразяването на тези крайни човешки състояния, които ние трудно можем да си представим, затруднява работата на певеца в стремежа му да бъде убедителенна сцената.

За мен е голямо вълнение да изпълнявам ролята на Манон и се радвам, че това ще се случи във Варна и в Летния театър на Варна.

 

 

Пламен Димитров – Леско

9 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

За пръв път се срещам с това произведение и съм впечатлен от красотата му, хубавите музикални фрази, емоциите, които го изпълват. Партията на моя герой Леско е сложна като музикално естество, но много интересна.

Баритонът и тук, както често се случва в операта, е натоварен с ролята на хитреца. Двамата със сестра му Манон се опитват да извлекат максимална полза от живота, заради което са готови да правят компромиси, но както знаем този подход невинаги е добър. Влюбената Манон понася най-сериозните последствия от колебливото си поведение, защото избира не този, когото трябва.

Маестро Маанен доказва за пореден път, че е прекрасен професионалист. Той въодушевява екипа веднъж с интерпретацията си на „Манон Леско“ и втори път с отношението си към всички нас. Той прави операта в оригиналните темпа, които на места са страшно бързи, но  това е истинската музика на „Манон Леско“ и аз съм възхитен от оркестъра, който се справя блестящо.

Чувствам се прекрасно в компанията на  Радостина Николаева – Манон и Ефе Кислали – Де Грийо. И определено мога да кажа, че въпреки трудността на заглавието и наситената лятна програма, репетициите на „Манон Леско“ с диригента Ян ван Маанен и режисьора Александър Текелиев са повод за творческа радост за целия състав.

 

Ефе Кислали

 

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДЕ ГРИЙО

 Да пея Пучини за мен винаги е огромно удоволствие. Още повече, когато става дума за „Манон Леско“. Де Грийо е красива и трудна за изпълнение роля, бих казал, това е моят специален Пучини. И съм радостен, че имам възможността отново да пея заедно с Варненската опера и Маестро Маанен.

 

 

 

 Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ ЗА „МАНОН ЛЕСКО“ И ЛЮБОВТА БЕЗ СЕМЕЙНИ ОКОВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10 юли, 21.00, Основна сцена. Премиера на мюзикъла „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 

 

 Фантомът ми допада като образ. Много неща в неговия характер са ми близки, затова и ролята ми се удава лесно. Тя ми е удобна, въпреки че в нея се срещат много музикални и текстови трудности. Като натюрел Фантомът ми е близък, защото е музикант, творец. Той е истински мъж, който обича по мъжки и аз мога да го разбера. Ако не разбирам нещо у него, това е може би страхът му да признае любовта си към Кристин още от самото начало. Но пък точно този момент дава завръзката към цялото действие на мюзикъла.

 

 

 

 ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

 

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

 

Публикувано от: ТАТЯНА КАПРИЧЕВА/ Дата: понеделник, юли 16, 2018

Премиерата на операта „Летящият холандец“ се състоя на 12.07.2018 г. от 21.00 ч. на сцената на Летния театър в морската столица. Това бе  едно значимо и важно културно събитие в музикалния живот на град Варна, като част от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2018 и модула Опера в Летния театър. Премиерата на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер бе смел акт в репертоара на Държавна опера Варна, изпълнен с вещина, ентусиазъм и полет към професионално израстване.

Сериозната партитура бе осъществена от екип в състав: маестро Ерих Биндер, диригент на Виенската Щатсопера, режисьор Ивана Драгутинович Маричич, която следва режисьорската концепция на Деян Миладинович, костюми Катарина Гърчич Николич, диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли варненската публика имаше възможността да гледа солистите на Държавна опера Варна:  Гео Чобанов в образа на  Холандеца, Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщеря на Даланд, Людмил Петров като Даланд, Мирослав Христов в образа на ловеца Ерик, Бойка Василева в ролята на Мари и Арсений Арсов в образа на Кормчия на кораба на Даланд.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ бе представена на оригиналния за творбата немски език.За уважаемата публика на това сложно музикално-сценично изкуство в двата края вървяха двуезични субтитри на български и английски език. След съвсем лек толеранс от пет минути започна знаменателното събитие – премиерата за Варна на уникалната Вагнерова опера „Летящият холандец“.

В ръцете на Маестро Ерих Биндер, симфоничният оркестър на Държавна опера Варна възхити присъстващите с великолепното си свирене. Увертюрата  на операта звучеше прекрасно, релефно и приказно под открито небе и бе сърдечно адмирирана от фестивалната публика. Хорът на моряците с прекрасен мизансцен въведе слушателите в първо действие.Авторитетната ария на Даланд прозвуча драматично и ангажиращо на фона на проектираното бурно море на своеобразния екран  –  бялото платно на фрегатата, част от декора, който се третираше мултифункционално. Много колоритно беше представен и образа на Кормчията, който пееше и танцуваше характерно и въздействащо, мечтаейки за скорошен пристан.

Изключително остър и мрачен контраст внесе с появата си Холандеца, чиято сложна партия първоначално речитативна се разгърна в развълнувано-героична много дълга и изтощителна ария със сложни интервали и голяма кулминация. Последваха дуетите между него и Даланд, както и изразителния речитатив между Холандеца и капитана.

Втората ария на прокълнатия Холандец, разчувства и развълнувано сугестира публиката.В по-светли краски бе решен, мелодично и с валсова пулсация вокалният ансамбъл между Даланд и Холандеца, които се договориха за предстоящата сватба със Сента.

Независимо от различните интонационни профили на вокалните им партии, певците имаха отлична комуникация и баланс, а оркестърът красиво ги подкрепяше, доизяснявайки чувствата им. Радост и неподправена емоция бликна и от веселата мелодика в партията на хора на моряците, които доизградиха заедно със солистите финалната сцена на първото действие.

Второ действие започна след антракта с още по жизнеутвърждаваща музика с хора на предачките. Бодро, закачливо и простонародно звучаха женските гласове с изключително прецизно пеене и изпълниха вокално-цветно пространството. В контраст на тези звуци бяха разтревожените реплики на Мари и красивата, но драматично- фантастична балада на Сента. Фразите на солистката с хора звучаха извисено и хорално, а в края на арията Сента възхити публиката с брилянтно вибрато, филирани тонове и изразителни тихи динамики.

Бравурен женски хор, с много текст и различни линии в гласовете в бързо темпо контрастира с появата на обезпокоения ловец Ерик. Неговата ария бе поетична, с лиричен порив и полет на любовта и звучеше завладяващо като част от мюзикъл. Красива бленда перфектни портаменти и пълно вживяване в образа бяха само част от достойнствата на изявата на певеца. Напрегнатият диалог между него и Сента прерастна в проникновена и искрена ария на младата девойка. Срещата между Сента и Холандеца  и техните дълбоки чувства бяха изобразени със средствата на симфоничния оркестър.

Свежо прозвуча арията на Даланд по сватосването, а последвалият дует между главните герои – Сента и Холандеца се отличи с разгърнати силуети на вокалните партии. Заключителният за действието дует с маршова стъпка и възторжени интонации изрази радостта на Холандеца и жертвоготовността на младата девойка.

Трето действие започна с пиршество и жизнерадостния хор на норвежките моряци. Към тях се присъединиха и момичетата, а развеселеният и подпийнал Кормчия отново атрактивно потанцува, потропвайки весело с ботуши. Светкавиците и драматичният дует между Сента и Ерик, чието сърце бе разбито от този годеж, внесе известно напрежение, което бързо премина в красива лирична ария на ловеца, с чудни височини и приказно пеене. Оформилото се трио в любовния триъгълник Сента, Ерик и Холандеца предопредели трагичната развръзка. Особено силно и с мощна експресия, великолепно пя Линка Стоянова в ролята на Сента, преди саможертвата на героинята.

Оркестърът дообрисува симфонично за пореден път състоянието на ситуацията и персонажите и завесата отбеляза край на операта.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ приключи малко преди полунощ с озарените лица на публика и артисти, които взаимно се аплодираха. Бяха поднесени цветя от Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, която уважи и подкрепи с присъствието си цяла вечер невероятните солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и прекрасния екип на премиерата на операта „Летящият холандец“ от Р. Вагнер.

http://tatyanakapricheva.eu/

Татяна Капричева, учителка от НУИ "Добри Христов"

 

 

 

 

ПОЕТИЧЕН РЕЦИТАЛ НА БОЖАНА АПОСТОЛОВА 

с оперни солисти на 6 август във Варненската опера

Кулминация в Алея на книгата – Варна 2015

6 АВГУСТ, 17.00, Ротонда (фоайе първи балкон), 17.00

Поетичният рецитал на голямата българска поетеса Божана Апостолова, по повод нейната 70-годишнина, който предстои на 6 август от 17 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) на Държавна опера Варна, ще бъде очакваната кулминация в Алея на книгата – Варна 2015. Вход свободен.

Рециталът, събрал интелектуалния елит на България в Пловдив и НДК, София, ще бъде изнесен и във Варна, по специалната покана на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Вместо Теодоси Спасов, който обикновено съпровожда с кавала си поетичните четения на Божана Апостолова, този път музикалната атмосфера на лиричното събитие ще създадат солистите на Варненския оперен театър Гео Чобанов, Вяра Железова и пианистът Руслан Павлов.

Освен като една от най-добрите български поетеси, Божана Апостолова има огромни заслуги за утвърждаването на качествената съвременна българска литература и като издател. Нейното издателство "Жанет 45", в което излизат творбите на най-изтъкнатите съвременни български писатели и поети като Георги Господинов, Милен Русков, Аксиния Михайлова, Стефан Цанев, Захари Карабашлиев, Вера Мутафчиева и други, задава критериите за висок художествен вкус в литературата и книгоиздаването. Неслучайно наричат Божана Апостолова Майка Тереза на българската литература.  

 

Почти библейско

С усмивка на дете човекът слиза
в наивните пространства на страстта.
Да беше Бог, би предвидял, че близо
е кръстът с гвоздеи на любовта.

Днес, 17 юли 2006

Побеляха косите ми, сине.
Годините ми се протриха от носене,
а се катерят все по-нагоре.
С едната си ръка докосвам вече небето,
а с другата се стискам за тебе.
О, Боже,
Каква канара е обичта ми –
страховито надвесена,
едва я задържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти...

Из „... едва я задържам”, Божана Апостолова, ИК „Стигмати”, 2008

 

 
 

Едно пътуване през различни музикални епохи и стилове

4 декември 2016, 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

 

„Арт-е-факт" и "Брас Асоциация". С Нейчо Петров / Reggie, Антоанела Петрова, Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Тодор Бакърджиев, Георги Марков, Димитър Карамфилов, Милен Кукошаров

 

На 04.12,2016 г., неделя, 20:00, на сцената на Държавна опера Варна ще можете да се насладите на един концерт с авторската музика на Нейчо Петров / Reggie и Антоанела Петрова и аранжиментите на неповторимия Михаил Йосифов. На сцената ще блестят едни от най-добрите музиканти в България: Михаил Йосифов - тромпет, Велислав Стоянов - тромбон, Тодор Бакърджиев - тромпет, Георги Марков - барабани, Димитър Карамфилов - бас китара, контрабас, Милен Кукошаров - кийборд, пиано. Зад микрофоните ще бъдат Нейчо Петров / Reggie и Антоанела Петрова.

Проектът "Пресечна точка" е творческа колаборация между "Арт-е-факт" и "Брас Асоциация", която има за цел да премахне всякакви бариери между различните артисти с единствената цел - създаването на добра музика.

Ще преживеете едно пътуване през различни музикални епохи и стилове: от влиянието на Ella Fitzgerald и Bennie Goodman, през Marvin Gaye и Ettah James до Herbie Hancock,Stevie Wonder и MIchael Jackson; от джаз и суинг, до фънк,соул, поп, ар едн би и латин.

Очаква ви незабравимо начало на Коледните празници с CROSSPOINT!
Там, където всички намираме пресечна точка - музиката!!! Събитието се осъществява със съдействието на Фонд Култура, Община Варна и ТПМЦ - Държавна опера Варна

Вижте още:

Видео трейлър: https://www.facebook.com/Reg2ie/videos/10207917266875155/

https://www.facebook.com/event s/1229599607115427/

https://www.facebook.com/event s/1229599607115427/?active_ tab=discussion https://soundcloud.com/neicho- petrov-reggie/toni-reggie- come-with-me

Билети на касата на Държавна опера Варна

 

 

 

 

 

Уважаема г-жо Милчева,

За мен и моите колеги от Варненската опера е много вълнуващо, че блестящият творчески път на Александрина Милчева започва от Варна. От нашата сцена, на която бъдещата оперна прима изгражда първите си солистични роли и получава първото голямо признание от Международния конкурс в Тулуза, за да покори след това световните сцени.

Александрина Милчева се превръща в синоним за вокално съвършенство и артистично обаяние, което аплодират Виенската Щатсопера, Миланската Скала, Арена ди Верона, Гранд Опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Болшой театър в Москва, Метрополитън опера в Ню Йорк. Името й носи престиж - за театрите, в които пее и разбира се за България.

И както постъпва всеки велик артист, достигнал върха на световната слава, и Александрина Милчева създава своя педагогическа школа – известната Международна оперна академия “Сакра”.

Думите са недостатъчни, за да изразя огромното си възхищение и преклонение пред изкуството и харизмата на оперната прима, на вокалния педагог, на прекрасния човек Александрина Милчева!

Бъдете здрава! Бъдете щастлива! Ние се осланяме на Вас!

Даниела Димова

Директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна Варна, 27.10.2015

 

XIX Коледен музикален фестивал,

III Международен балетен форум и

IX Коледни театрални седмици - Варна 2018

 

21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

 

Представителите на печатните и електронни медии във Варна и кореспондентите на националните издания в града са поканени на пресконференция на 21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.

 

Темите на пресконференцията са празничните събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна през декември: XIX Коледен музикален фестивал, III Международен балетен форум и IX Коледни театрални седмици - Варна 2018.

 

 

 

6 март 2019, 13.30, Сцена Ротонда

 

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии в града на пресконференция, която ще се състои на 6.03.2019, 13.30, Сцена Ротонда.

Теми на пресконференцията:

Българска премиера на мюзикъла „Кой е Големанов?“ - 
7, 19.03.2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019

XI Опера в Летния театър – Варна 2019. Акценти

 

 

РЕДЖИ от „КОТКИ“ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

"Котки" от Уебър - 24 март 2018, 19.00, зала 1, ФКЦ

 

Нейчо Петров – Реджи, един от най-добрите вокалисти на българската клубна сцена, впечатлява и в мюзикъла „Котки“ като обожавания от котешките дами Ръм Тъм Таг. Какво обаче харесва в Ръм Тъм Таг самият Реджи?

 

Съчетанието на лекота, обаятелност, небрежност и чаровна арогантност с доблест, вяра, мистичност и сила правят образа на Ръм Тъм Таг толкова привлекателен за мен. Казват, че един актьор трябва да се открие, да се асоциира в един образ, за да убеди и публиката в неговата достоверност. А всеки път това е моето примамливо предизвикателство.

 

Какъв паралел би направил между двата полюсни персонажа, които пресъздаваш в постановки на Държавна опера Варна – Исус Христос Суперзвезда в едноименната рокопера, за който беше отличен с Кристална лира на СБМТД и Ръм Тъм Таг в не по-малко известния мюзикъл „Котки“?

 

Типажът на непослушния, своенравен котарак, любимец на жените-котки, е доста различен от първия образ, в който трябваше да се превъплътя - този на Исус Христос. Макар и представен като суперзвезда, характерът на Божия син следва библейската смиреност и извисеност. Ръм Тъм Таг от друга страна е олицетворение на човешкото, плътското, въпреки че е котка. Както всеки път, в който съм приел дадено предизвикателство, и в двата образа аз давам максимума, на който съм способен, цялата си любов и страст и това, което Бог ми е дарил.

Божественото в човешките същества и тяхното съществуване в "Исус Христос Суперзвезда" е в прогресията от Бог към хората, а в "Котки" от хората (Котките) към Бог. Уебър е гений и световният успех на всички негови творби се дължи на ясните конкретни послания и прекрасната музика.

 

Също и на добрия екип, който е задължителен за мюзикълите на Уебър.

 

Да, така е. За втори път имам честта и огромното удоволствие да бъда част от екипа на режисьора проф. Светозар Донев. Използвам случая, за да благодаря на Държавна опера Варна и на него за доверието, което ми гласуваха, поверявайки ми ролите както на Исус Христос, така и на Ръм Тъм Таг. За втори път е и съприкосновението ми в работата със страхотната хореографка Анна Донева, която сътворява магия чрез танц. Маестро Страцимир Павлов, диригент-постановчикът, е изключителна личност и невероятен професионалист и именно тези негови качества изградиха от мен и целия екип завършени музикални образи. Да не пропусна безценните насоки на асистент-режисьора Сребрина Соколова, която е и незаменима в ролята на Деметра. Добавям костюмите на Ася Стоименова, декорите на Иван Токаджиев, гримът на Даниела Стоянова – все важни елементи, които в хармонична комбинация превърнаха "Котки" в едно от най-успешните заглавия на Държавна опера Варна, с разпродадени билети и зали месеци предварително.

 

Какво вие, Котките, обичате най-много?

 

Докато репетирахме мюзикъла, ние, Котките, се превърнахме в едно семейство от приятели, които работят в усмихната среда. Ще е прекалено дълго, ако говоря за качествата на всеки един от актьорския и танцов състав поотделно... Но всички са много добри професионалисти и страшно стойностни личности, един от най-прекрасните екипи,в които съм бил. Точно това прави "Котки" емоционално наситено и зареждащо представление. Естествено, зад една такава продукция стоят много труд, часове репетиции, воля, търпение и усърдие от всеки артист. И най-важното е, че напълно си заслужава.

"Ние котките тук си имаме дом, всяка котка и всеки котак, всяка котка и котенце тук - всички заедно имаме дом!"

Ето как ние, Котките, хипнотизираме публиката.

Всеки път, когато завесите се отварят. И когато всички ние, артисти и публика, ставаме част от един приказен, мистичен свят - котешкото общество на А. Л. Уебър.

Очакваме и вас! На 24 март в зала 1 на ФКЦ от 19.00!

 

Ваш Ръм Тъм Таг

Прочетете още: КОТКИTE - 2017 г.

 

 

КОТКИ

мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
по стихове на Т.С.Елиът
режисьор Светозар Донев
хореограф-постановчик Анна Донева
диригент Страцимир Павлов
сценография Иван Токаджиев
костюми Ася Стоименова
диригент на хора Цветан Крумов 
превод Харалампи Аничкин 
асистент-режисьор Сребрина Соколова

в ролите:

ОТЕЦ ДВУЗАКОНИЕ Людмил Петров
МАНКЪСТРАП Велин Михайлов
РЪМ ТЪМ ТАГ Нейчо Петров - Реджи
ДЕМЕТРА Сребрина Соколова
БОМБАЛУРИНА Филипа Руженова
ГРИЗАБЕЛА Вяра Железова
МАНГОДЖЕРИ Николай Димитров
РАМПЪЛТИЙЗЪР Калина Алексиева
ДЖЕЛИЛОРУМ Лиляна Кондова
ГЪМБИ Валерия Пейчева
СКИМБЪЛШАК БДЖ Илко Захариев
ТЕАТРАЛНИЯТ ДИРЕКТОР Пламен Георгиев
БЪСТЪФЪР ДЖОУНС Анатоли Романов
ДЖЕМИНА Мария Павлова
МАКАВИТИ Румен Стефанов

Времетраене 2 ч.

БИЛЕТИ: 10, 15, 20, 25, 30 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30. и 16.30-17.00 Тел. 052 685 214

 

 

 


 

 

 

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ЗА "СПЯЩАТА КРАСАВИЦА"

22 ноември, 12.00, Сцена Ротонда

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна очаква представители на варненските медии и на столичните издания във Варна на пресконференция с екипа на премиерната балетна постановка "Спящата красавица" на 22 ноември, 12.00, Сцена Ротонда.

  

Онлайн платформа на Театрално-музикален продуцентски център - Варна

Съхранете духа и здравето си, въпреки кризата! Споделете любовта към изкуството!

19 март, 19.00 часа - Оперна гала на Опера в Летния театър - Варна 2018, видеозапис;

https://www.youtube.com/watch?v=b9z7lKoIByI

Уважаеми колеги и приятели,

Отново наближава оперното лято под открито небе, а с него и шестото издание на Опера в Летния театър - Варна 2015.

Очакват ни интересни премиери, срещи с прочути оперни звезди, гала концерти и за пръв път Международен балетен форум, посветен  in memoriam на великата прима Мая Плисецкая.

Всичко това ще се случи благодарение на партньорите Община Варна, ДКС, генералния спонсор Алфа Банк и с подкрепата на много медийни партньори.

Заповядайте на пресконференция на 28 май от 13 часа, както обикновено в ротондата - фоайето на първи балкон, Основна сцена.

Разчитам на вас!

 

Светлия си път във вселената пое Михаил Ангелов! Един изключителен диригент и педагог, с чийто високи критерии в изкуството са израсли поколения български музиканти и певци. Една прекрасна личност с достойнство и мисия – заветите, които Маестро Ангелов ни остави!

Горещи съболезнования за Людмил Ангелов и всички близки!

Екипът на Държавна опера Варна скърби!

Поклонението ще се състои на 20 юли, четвъртък, от 15 часа в църквата „Свети Седмочисленици“ - София.

 

 

Уважаеми представители на регионалните и национални медии във Варна, Каним ви на 29 май, понеделник, 13.00, Сцена Ротонда, на пресконференция за осмото издание на Опера в Летния театър 2017 - най-голямото събитие в творческия живот на Държавна опера Варна.

 

 

 

 


21.03.1933, Г. Оряховица – 19.01.2019 г., Виена

На 19 януари във Виена пое по своя вселенски път актьорът и режисьорът Петър Златев, дебютирал като актьор във Варненския драматичен театър, режисирал редица постановки във Варненската опера, споделил живота си с оперната прима Маргарита Лилова


Петър Златев завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (1956), оперна режисура при проф. Вит във виенската Академия за музикално и театрално изкуство (1967) и пеене при проф. Брант (1968). Дебютира в ролята на Иванко (“Иванко” – В. Друмев) в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна (1956).


Работи като актьор във варненската трупа. (1956 – 1962, 1968 – 1974), Театър "Българска армия" (1962 – 1963), като режисьор в ДМТ “Ст. Македонски” (1979 – 1983).


На сцената на Варненската опера е режисьор на оперите „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах (10.12.1968) с диригент Емил Главанаков, художник Ангел Атанасов, диригент на хора Никола Бочев, хореография Галина и Стефан Йорданови и „Майстори“ от Парашкев Хаджиев (22.12.1976) с диригент Влади Анастасов, художник Кина Петрова. Носител на държавни отличия.


Роли: Фьодор (Майка на своите деца – А. Н. Афиногенов); Петручио ("Укротяване на опърничавата" – У. Шекспир); Алкмен (“Еленово царство” – Г. Райчев); Алфонсо д`Есте (Лукреция Борджия – В. Юго); Иванов (Иванов – А. П. Чехов); Андрей (Всяка есенна вечер – Ив. Пейчев); Инсаров (В навечерието – по И. С. Тургенев); Иван Шишман (Иван Шишман – К. Зидаров); Методи (Притча за философа – К. Топалов) и др.


Постановки: Изключителен шанс (К. Георгиев); Мизантроп (Ж. Б. Молиер); В навечерието (по И. С. Тургенев); Събота `23 (Ст. Цанев) и др.


Поклон пред паметта му!

 

 

18 юни, 13.30, Сцена Ротонда

 

На 18 юни, 13.30, Сцена Ротонда, представителите на варненските медии и кореспондентите на националните издания са поканени на пресконференция, посветена на деветата поред Опера в Летния театър – Варна 2018.

Изданието се реализира с подкрепата на Община Варна, х. „Грифид“ и медийните партньори БНТ 1, BNT 2, БНР, БНР-Радио Варна, ТВ Евроком, ТВ „Черно море“, Канал 3, Дарик Радио Варна, в. „Черно море“, в. „Народно дело“, сп. „Ти си Варна“, “Градското списание“, moreto.net, petel.bg, varnautre.bg.

 

От 20 юни до 23 август Държавна опера Варна ще предложи на варненци и гостите на Варна 13 изискани музикални събития в жанровете опера, оперета, мюзикъл, балет и гала концерт, сред тях 3 оперни премиери и 2 премиери на мюзикъл.

 

В пресконференцията ще участват Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, диригентът Страцимир Павлов, режисьорите Борис Панкин и Петко Бонев, артистите Орлин Горанов, Сребрина Соколова, Велин Михайлов и др.

 

Ще има видеопрезентация на някои от събитията в Опера в Летния театър, флаери, програми и други информационни материали.

Журналистите и медиите, които ще отразяват деветото издание на Опера в Летния театър, ще получат акредитационни баджове за свободен достъп до представленията. В края на август ще потърсим и тяхната обобщена оценка на случилото се през това оперно лято в специална анкета с акредитираните медии и журналисти.

 

Информацията за всички събития от Опера в Летния театър – Варна 2018 следете в сайта www.operavarna.com и фейсбук страниците: Държавна опера Варна / State Opera Varna и Опера в Летния театър

 

 

Маестро Ганчо Ганчев

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

 

21 април 2018, 19.00

 

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

 

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

 

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

 

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

 

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

 

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

 

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

 

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

 

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

 

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

 

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

 

При това не става дума само само за мюзикъли.

 

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

 

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

 

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

 

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

 

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

 

За нея ми обещаваш друго интервю.

 

Разбира се.

 

 

 

 


 

 

3 юли, 13.00, Сцена Ротонда

Каним представители на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии във Варна в понеделник, 3 юли, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция за поредното издание на Театър „Римски терми” – Варна 2017.

 

 

 

 

 

За 3D мапинга и нуждата от свобода

Нищо не може да убегне от синия поглед на Полина Герасимова, той внимателно сканира и бързо реагира на всяка подробност от контекста. Качество страшно необходимо както за сцената, така и за сърфа – двете територии, в които Полина се чувства еднакво добре. Дребничка, но много уверена в себе си, тя владее ситуацията и направлява категорично от своя пулт триизмерните изображения в мюзикъла „Граф Монте Кристо”.

Нейният 3D Mapping привнася динамика и изключителна зрелищност на екстериора и интериора, превръщайки ги в действащо лице и равностоен участник в сценичния разказ за романтичната любов и жестокото отмъщение на Едмон Дантес/Граф Монте Кристо.

 

Полина е автор на плакати, лога, обложки на дискове, работила е за „Егоист” и други списания, но голямата й любов е виджейството. Визуализирането на музика предполага познания, както в областта на музиката, така и в изобразителното изкуство, графичния дизайн, фотографията, дигиталните технологии. Задължително е също така да си в течение на непрекъснатите технически и технологически иновации, които биха били от полза за следващият проект.

 

Съвременните визуални изкуства изискват преди всичко креативност, така че най-важното е да видиш композицията във въображението си, а техническите подробности идват след това, разказва Полина. Днес няма нещо, което не можеш да научиш, стига да искаш. В откриването на нови визуални светове несъмнено й помагат подготовката по пиано и пристрастеността към театъра. Като дете прекарва много време в Силистренския театър, където благодарение на баща си, завеждащ постановъчната част и фотограф, се запознава с магията на тези две изкуства.

 

Първите й постижения идват с концерти на варненската група „ПИФ”, продължават с група „Метаформоза”, с Мирослав Иванов, Графа, Любо, Стефан Вълдобрев с „Обичайните заподозрени” и т.н. Предпочита да създава визуализации на джаз, world music, фънк, интересни са й проектите с народна или симфончна музика, а отскоро и опера. Когато виджействаш с джаз музиканти, музиката няма начало и край, ти импровизираш, заедно с изпълнителите и това е страхотно преживяване, в което се потапяш напълно, въодушевява се Поли.

 

„Граф Монте Кристо” определено е най-сложният й технически проект досега, както заради мащаба, така и заради кръстосаната прожекция. Лъчите на двата прожектора се пресичат, тъй като декорът е разположен из цялото пространсто на сцената и елементите са обемни, т.е. трябва да имат изображение от всички страни. Виджеят трябва да знае всичко, което се случва на сцената във всяка една минута, трябва да познава музиката, да следи движението на артиста, смяната на декора и да реагира своевременно на всичко. За двата часа на мюзикъла се сменят 76 различни сцени и Поли управлява уверено цялата тази огромна и комплексна информация, мапинга.     

 

При гастрола на „Граф Монте Кристо” на хълма Царевец във Велико Търново се оказа, че декорът не може да бъде изнесен до сцената, което  наложи спешното преправяне на всички визии. Поли дава максимума от себе си и след две безсънни денонощия „Граф Монте Кристо” завладява с красотата си огромната крепост. Поли много цени това свое постижение, защото в него е доказала професионализма си, а и нима има нещо по-хубаво от това да получиш историческите стени на царския хълм само за себе си, като едно уникално платно, върху което може да разгърнеш въображението си.

 

 

 

Пресконференцията за петото издание на Опера в Летния театър (20 юни -23 август 2014) ще се състои на 18 юни, сряда, 13.00 ч. на обичайното място в ротондата, фоайето на първи балкон, Основна сцена.

На пресконференцията ще бъдат откроени звездните солисти и новите моменти от фестивалната практика в тазгодишното издание, както и интересните офертни предложения и пакети за посещение на няколко спектакъла или на всички спектакли от Опера в Летния театър – Варна 2014.

 

Във връзка със заболяване на солист, спектакълът на «Фалстаф» на 25 февруари от 18 часа се заменя с «Риголето» при следния солистичен състав:

ДЖИЛДА – Ирина Жекова«Риголето» от Джузепе Верди
Диригент Стефано Сегедони (Италия)

  • ХЕРЦОГ – Валерий Георгиев
  • РИГОЛЕТО – Пламен Димитров
  • ДЖИЛДА – Ирина Жекова
  • СПАРАФУЧИЛ – Евгений Станимиров
  • МАДАЛЕНА – Силвия Ангелова
  • ДЖОВАНА – Даниела Рабчева
  • МОНТЕРОНЕ – Гео Чобанов
  • МАРУЛО – Свилен Николов
  • БОРСА –  Стоян Финджиков 
  • ГРАФ ЧЕПРАНО – Людмил Петров 
  • ГРАФИНЯ ЧЕПРАНО – Благовеста Статева

Закупените билети важат без заверка за „Риголето” или за следващия спектакъл на „Фалстаф”.

Работно време билетна каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

 

За Държавна опера Варна е чест, че в Деня на обединена Европа - 9 май,  тъкмо на нейната сцена ще бъде изнесен симфоничен концерт от  традиционните за България Австрийски музикални седмици.

ХVІІІ издание на Австрийските музикални седмици през тази година е поредният важен акцент в културния диалог със средствата на музикалното изкуство, който е съществена част от външната политика на Република Австрия.

Австрийските музикални седмици – България 2014, чийто почетен патрон е вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова, ще се проведат от 8 до 26 май в различни градове на страната.

Пресконференция на Посланика на Република Австрия, Н. Пр. Герхард Райвегер, на 9 май във ВарнаПосланикът на Република Австрия, Н. Пр. Герхард Райвегер, кани всички варненски медии на пресконференция на 9 май от 10 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена. Освен спецификата на ХVІІІ Австрийски музикални седмици и симфоничният концерт със солистка младата кларинетистка Вера Карнер на 9 май във Варна, на пресконференцията ще бъдат засегнати и различни страни от външната политика на Република Австрия.

В пресконференцията ще участват Н. Пр. Герхард Райвегер – Посланик на Република Австрия в България, Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Григор Паликаров – диригент на концерта на 9 май във Варна, в рамките на Австрийските музикални седмици 2014, както и солистката на концерта Вера Карнер – кларинет.

Посланичката на Република Франция в Република България, Флоранс Робин, проведе приятелска среща с директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Даниела Димова. Като домакин тя благодари за посещението на високата гостенка, накратко я запозна с историята на театралната сграда и представи своята мениджърска политика за развитие на сценичните изкуства в актуалната COVID ситуация. Нейно превъзходителство отправи поздравления за решимостта в ТМПЦ да се поддържа жива връзката с публиката, в условията на COVID. „В тези трудни за всички нас времена, ние сме длъжни да покажем, колко съществено е значението на културния сектор“, подчерта г-жа Робин.

Ich bin ein Varnaer” (Аз съм варненец)

Н. Пр. Герхард Райвегер изрази удовлетворението си от доброто партньорство с Държавна опера Варна и директорката на ТМПЦ Варна Даниела Димова за поредното издание на Австрийските музикални седмици в България. Той изтъкна, че културната политика по принцип е едно от основните средства във външната политика на Република Австрия, израз на което са и традиционните Австрийски музикални седмици в България. Тяхното 18-о издание през тази година се провежда, под почетния патронаж на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, в 11 български града.

Фестивалният фокус под мотото „1814-1914-2014. Бунт на чувствата – романтика и експресионизъм” обединява известни произведения на класиката и романтиката със съвременни творби, като акцентът е поставен върху преломното време около 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Тогава се създават шедьоври, които и днес се възприемат като модерни – такава е картината на известния австрийски художник Егон Шиле, която дава визията на 18-е Австрийски музикални седмици в България, подчерта посланикът.
По-нататък той се спря върху основните моменти в програмата на варненския концерт с диригент Григор Паликаров и солистка Вера Карнер и изрази надеждата, че и в следващите фестивални издания варненци ще могат да чуят съвременна австрийска музика.

Директорката на ТМПЦ Даниела Димова на свой ред изказа задоволство, че за четвърти път Варна посреща Австрийските музикални седмици.  Нещо повече – Варна има специално отношение към модерната австрийска музика. Пример за това е майският афиш на Държавна опера Варна, който след празничните дни в началото на месеца започва с концерта от Австрийските музикални седмици на 9 май и завършва на 30 май с голям концерт с произведения на Густав Малер, в които солистка ще бъде внучката на големия австрийски композитор Тереза Малер.

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

На 21 ноември от 18 часа ще се завърти най-новата постановка на спектакъл за деца, мюзикълът „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, създаден по вълшебната приказка на Луис Карол.

Написан преди близо 150 години, сюжетът и днес вълнува с идеята за истинското приятелство, от което всички се нуждаем. Както в хубави, така и в трудни моменти. Приятелството е невъзможно, ако в него се намесят егоизъм и лицемерие... Приятелството се отглежда като нежно цвете...
Тези и още много истини за приятелството ще разкрие Алиса, която кани малки и големи да споделят вълшебните й пътешествия в Страната на чудесата.

Приказката ще оживее на сцената под диригентството на Стефан Бояджиев, в режисьорския прочит на Сребрина Соколова. Хореографията е дело на доц. д-р Желка Табакова, сценограф е Ралица Русенова, костюмограф - Елена Иванова. В мюзикъла участват оркестър, солисти и балет на Държавна опера Варна. Солисти са Стилияна Стоянова, Надежда Радкова, Христо Ганевски, Николай Димитров, Александър Панайотов, Ростислав Байрактаров.  
 

 

Г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе отличена от читателите на списание "OFFLINE MAGAZIN" за МЕНИДЖЪР НА 2019 ГОДИНА. През 2018 г-жа Димова бе определена от читателите на списанието за ЛИЧНОСТ НА ГОДИНАТА.

За втора поредна година и Театрално-музикален продуцентски център Варна печели приза на списанието за НАЙ-ДОБЪР ЕКИП в категория КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ. Наградите връчи лично днес г-н Росен Иванов, изпълнителен директор на "OFFLINE MAGAZIN"

 

 

20 август, 21.00, Опера в Летния театър - Варна  2018

 

Приех поканата на Даниела Димова да изпея Алфред в „Травиата”, защото никога не съм пял „Травиата” в моя роден град Варна и защото това е моята последна „Травиата”. Смятам, че певецът трябва да носи излъчването на своя герой, а аз вече не съм на възрастта на младото момче, влюбено до безумие във Виолета Валери. Истината е, че съм по-близо до други герои като Манрико, Рикардо, Дон Хозе.

Дебютът ми в „Травиата” в Софийската опера беше именно с „Травиата”, с оперните корифей на България, под диригентството на Иван Маринов. По-късно изпях и последната „Травиата” на големия наш диригент Руслан Райчев. 

Имам много спектакли на „Травиата”, но повечето са извън България. Щастлив съм, че съм си партнирал на сцената с най-добрите изпълнителки на Виолета Валери – Дарина Такова и Цветелина Василева, Ирина Лунгу и Мария Девиа.

Алфред е контрапункт на цялото обкръжение на Виолета Валери. Тя не е улична жена, но е извън нормите на обществото и това я превръща в грешница. Въпреко това тя носи добродетелта в себе си, търси спасение и изкупува греха си, извисява се с любовта си към Алфред. Спасението на душата е в любовта.

Надявам се последната ми „Травиата” да стане театър, да стане хубав спектакъл.

 

„ТРАВИАТА“

 

опера в три действия, 4 картини от Джузепе Верди
либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”

Диригент Паоло Олми
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Цветан Крумов
Балетмайстор Желка Табакова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

ВИОЛЕТА – Илина Михайлова 
АЛФРЕД ЖЕРМОН – Иван Момиров
ЖОРЖ ЖЕРМОН – Свилен Николов
ФЛОРА - Филипа Руженова
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

 Прочетете още: В ЖИВОТА ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА КУЛТУРА

 

 

На 21 април от 19 часа на своята основна сцена Варненският оперен театър ще представи една от най-популярните и обичани от публиката оперети – «Веселата вдовица» от Франц Лехар. В постановъчния екип влизат познати имена от европейската музикална сцена: режисьор Марк Кроне (Холандия); сценограф Карел Спанхак (Холандия); костюмограф Маррит ван дер Бургт (Холандия); хореограф Андре де Джонг (Холандия).

В ролята на Хана Главари (Веселата вдовица) ще аплодираме примата на ДМБЦ „Стефан Македонски” Марияна Арсенова. Тя  печели сърцата на публиката със своя изискан стил, професионализъм, красота и изящество.

Марияна Арсенова е завършила Музикалната aкадемия в София, специалност оперно пеене. Две години е солистка в Старозагорската опера, където изпълнява ролите на Розина от “Севилският бръснар” на Росини, Фенена от “Набуко” на Верди и куртизанката от “Хофманови приказки” от Офенбах. От 1997г. е солистка в НМТ ”Ст. Македонски”. В репертоара й са ролята на Силва от ”Царицата на чардаша” от Калман, Елена от “Хубавата Елена” от Офенбах, Хана и Валансиен от “Веселата вдовица” от Лехар, Марица от ”Графиня Марица”, Розалинда от “Прилепът” на Йохан Щраус, Анжел Дидие от “Граф фон Люксембург” на Лехар и много други роли от мюзикъли, има записи в БНР. Носителка на награди от наши и международни конкурси, лауреат на престижната награда на Съюза на музикалните дейци в България “Кристална лира” в раздел оперно и оперетно изкуство за 2004 г. От август 2010 г. до октомври 2013 г. е заместник-директор на ДМБЦ ”Стефан Македонски” и негов артистичен директор.

В ролята на Граф Данило Данилович – Валерий Георгиев, солист на оперния театър във Варна. В останалите роли: Пламен Георгиев, Михаил Михайлов, Людмил Петров, Филипа Руженова, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров и др.
На диригентския пулт ще застане гост-диригентът от Стара Загора Красимир Къшев.

 

Впечатляващата история за младата гейша Чо-Чо-Сан, наречена още Пеперуда (Мадам Бътерфлай) и американският офицер от морския флот на САЩ Ф. Б. Пинкертон е една от любимите опери на поколения зрители.

 

 

На 26 октомври от 19 часа операта “Мадам Бътерфлай” ще възкръсне на сцената с участието на водещата солистка на Букурещката национална опера и балет Ирина Йордакеску в ролята на Чо-Чо-Сан.

 

Диригент на спектакъла ще бъде младата диригентка на Държавна опера – Варна Вилиана Вълчева.

 

В ролята на Пинкертон варненци за първи път ще се срещнат с изкуството на тенора Мирослав Христов. Третият гастрол в този спектакъл ще бъде мецосопраното Елена Чавдарова-Иса в ролята на Сузуки, която варненци много харесват и са аплодирали като Кармен, Принцеса Еболи, Азучена, Амнерис, Фенена и други знакови мецосопранови роли.

В ролята на консула Шарплес ще се превъплъти солистът на Държавна опера – Варна Пламен Димитров. Останалите роли също са поверени на варненски солисти: Пламен Долапчиев (Горо), Гео Чобанов (Гонзо), Стоян Финджиков (Ямадори) и др.

Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна ще ни върнат към вечния въпрос на Пучиниевия шедьовър струва ли си да живееш един живот без любов.

 

Ирина Йордакеску

 

Ирина Йордакеску, един от най-успешните сопранови гласове на своето поколение, е родена в Букурещ в семейството на известния румънски баритон Дан Йордакеску.

От 2001 тя изпълнява водещите роли в оперни продукции и концерти в Teatro alla Scala, Ravenna Festival, Teatro Comunale Piacenza, Carnegie Hall-New York, Sankt Margarethen Festival Austria, Glyndebourne Opera Festival England, ''Чайковски'' Concert Hall Moscow, Sankt Petersburg Philharmonic Hall, Abay State Opera Almata and Astana Festival Kazakhstan, Национална опера и балет в София, Държавна опера Варна, с диригенти от ранга на Riccardo Muti, Борислав Иванов, Михаил Татарников, Roberto Abbado, Найден Тодоров, Paul Nadler, Marco Boemi, Юлиан Ковачев.

Тя печели престижни награди на редица международни конкурси.

От 2005 е солистка на Букурещката опера, на чиято сцена изпълнява главните роли в оперите „Травиата”, „Бохеми”, „Лучия ди Ламермур”, „Турандот”, „Риголето”, „Дон Паскуале”, „Любовен еликсир”, „Така правят всички”, „Сватбата на Фигаро” и др. Миналата година тя участва за първи път в представление в Kioi Concert Hall в Токио и дебютира в ролята на Графинята в „Сватбата на Фигаро“ в Букурещката опера.

Варненската публика помни силния образ на Виолета Валери, който Ирина Йордакеску пресъздаде в операта «Травиата» от Верди през 2013 година, а в Опера в Летния театър – Варна 2014 Ирина Йордакеску бе една от звездите в Оперната гала на 18 август.

 

 

 

 

Тенорът Мирослав Христов е завършил оперно пеене в НМА «Проф. Панчо Владигеров» през 1995 година в класа на Асен Селимски.

Още като студент дебютира на сцената на Софийска опера и балет, както и в спектакли на Русенска и Пловдивска опери, участва в различни концерти в страната и чужбина под диригентството на Борис Хинчев, Емил Табаков и др.

През 1995 г. получава Първа награда и става лауреат на Първия международен оперен конкурс «Георги Златев-Черкин» в София. През 1995/1996 г. специализира в Оперното студио за млади оперни певци към Операта в Цюрих и от сезон 1996/1997 г. до днес е солист на ансамбъла.

В репертоара му присъстват ролите на Алфред («Травиата»), Херцог («Риголето»), Макдъф («Макбет»), Измаел («Набуко»), Едгард («Лучия ди Ламермур»), Рудолф («Бохеми»), Каварадоси («Тоска»), Ленски («Евгений Онегин»), Владимир Игоревич («Княз Игор»), теноровата солова партия в Реквием на Верди.

През юли 2011 година има успешно турне в различни летни музикални фестивали като Алфред («Травиата») в Германия, през 2012 година – като Херцог от «Риголето», през 2013 година дебютира като Дон Хозе («Кармен»), а през 2014 година – като Пинкертон, също в Германия. Мирослав Христов е работил със световно известните диригенти Нело Санти, Рикардо Шайи, Кристоф фон Дохнаньи, Владимир Федосеев и др.

 

Росиниевият тенор ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Рамиро преди премиерата на „Пепеляшка“ от Росини

 

29 март 2018, 19.00

 

ПЕПЕЛЯШКАИзвестният тенор Пабло Камесеийе, ценен като Росиниев тенор, заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър, е поканен да изпълни главната роля в първата варненска постановка на операта „Пепеляшка“ от Росини. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той от години живее във Виена и освен там, жъне успехи на редица европейски сцени.

 

Преди да дойда във Варна изнесох концерт с оркестъра на Wiener Konzerthaus, в който бяха включени латиноамерикански песни и испанска сарсуела. Преди това пях в „Реквием“ от Моцарт с Оркестъра на Виенските симфоници и участвах в оригинална историческа продукция на „Бастиен и Бастиена“ на сцената на Teatro Barocco. След варненската „Пепеляшка“ имам ангажименти за „Дон Жуан“ от Моцарт в Словакия, „Пигмалион“ от Доницети във Виена, както и за Концерт с творби на Росини в Германия.

 

Как се отнасяте към своя герой Рамиро?

 

Приятел съм с принца и много добре го разбирам. Той иска да бъде обичан не като принц, а заради самия себе си. Той търси истинската любов, независимо откъде ще дойде тя. Да намериш истинската любов и днес не е лесно... Обичам да изпълнявам ролята на Рамиро, той и нежната и добродетелна Пепеляшка ме вдъхновяват на сцената.

 

Изпълнявали сте Рамиро в различни постановки и на различни сцени, което положително е повлияло върху интерпретацията Ви. Какво обикновено изискват диригентите и режисьорите от певеца?

 

Хубавото на оперното изкуство се състои в разнообразните възможности за интерпретация на един шедьовър. Всички варианти, макар и различни, могат да бъдат чудесни. Разбира се, основата за моите роли е една и съща, но разказана в различен контекст. Може да се използват също различни темпа, различни вариации, особено при Росини. Най-същественото е визията на диригента да съвпада с визията на певеца, което винаги води до добър резултат. Предпоставка за това са, разбира се, доброто сътрудничесто и добрата комуникация между диригент, режисьор и останалите участници в спектакъла.

 

Това, че публиката знае какво ще се случи в „Пепеляшка“, усложнява или улеснява превъплъщението на артиста?

 

Наистина, ние порастваме с историята за Пепеляшка. Ето защо с тази опера човек се завръща за малко в детството си и няма как да не се разчувства и да не изпита удоволствие, когато я слуша. Особено ако постановката е добре направена и певците влагат страст в изпълнението си.

 

Коя сцена или ария предпочитате?

 

„Пепеляшка“ има вълшебна музика. Харесвам най-вече секстета във второ действие, в който най-силно се проявява гениалността на Росини. Там той съчетава в един страхотен шестгласов ансамбъл великолепна музика, чувство за хумор и ярки образи.

 

Какво очаквате от срещата си с български колеги в България?

 

Радвам се, че имам възможност да пея в България - страната, в която са родени такива велики оперни певци като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Соня Йончева и още много други, които високо ценя. Радвам се също, че във Варна се срещам с нови и интересни колеги, заедно с които - убеден съм, ще поднесем на публиката една много хубава „Пепеляшка“.

 

 Прочетете още:

РОСИНИ И ФИЛОСОФИЯТА НА ДИРИГЕНТА

„ПЕПЕЛЯШКА“ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

ИСПАНСКИЯТ ТЕНОР ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ ЩЕ ИЗПЪЛНИ ГЛАВНАТА РОЛЯ НА ДОН РАМИРО В „ПЕПЕЛЯШКА“ ОТ РОСИНИ

Видео

 

 


 

 

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Под почетния патронаж на д-р Петър Стоянович – министър на културата на Република България

200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Оперният гала спектакъл на 22 август от 21.00 ч., част от кандидатурата на Варна за културна столица на Европа 2019, е под почетния патронаж на д-р Петър Стоянович - министър на културата на Република България. С този апотеозен завършек на четвъртото издание на Опера в Летния театър – Варна 2013 Държавна опера Варна тържествено ще отбележи 200-годишнината от рождението на двамата оперни титани Джузепе Верди и Рихард Вагнер. Под палката на двама диригенти – Борислав Иванов и Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, оркестър, солисти, хор и балет ще пресъздадат фрагменти от оперите «Тристан и Изолда», «Летящият холандец», «Валкюра» «Танхойзер» на Рихард Вагнер и от «Набуко», «Дон Карлос», «Риголето», «Аида», «Травиата» на Джузепе Верди.

Борислав Иванов - диригент Държавна опера ВарнаИзтъкнатият български диригент Борислав Иванов има в творческата си биография над 3000 оперни спектакли и симфонични концерти. Роден във Варна, завършва Държавната музикална академия в София със специалност хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов.
През 1963 г. на фестивала “Варненско лято” е забелязан и оценен от изтъкнатия немски диригент Курт Мазур, който го кани на специализация в Komische Oper в Берлин.

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Маестро, Вашите концерти с ансамбъл „Софийски солисти“ във Варна винаги са голямо събитие, несъмнено такъв ще бъде и предстоящият Ви концерт с Оркестъра на Варненската опера, пред който сякаш заставате по-рядко...

Така се случва наистина. То се дължи на моята заетост със „Софийски солисти“, защото с ансамбъла водим много интензивен живот и аз съм сам, така че не мога да отделям дълго време за други състави. Но във всеки случай това не е първият ми концерт с Оркестъра на Варненската опера, поне 5 концерта съм правил с него през последните 15 години.

Защо сега се спряхте в програмата на Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс и на Симфония в ре минор от Цезар Франк?

Това са знакови произведения за края на XX век. Брамсoвият Концерт за цигулка и оркестър е може би един от петте най-значими концерта за този инструмент, който се отличава с характерния, динамичен, романтичен и красив стил на Брамс, който в същото време е мъжествен и суров.

Противопоставянето му със Симфонията на Цезар Франк идва от френския вкус, наситен с много изящество и артистизъм. Любопитно е, че Цезар Франк става световноизвестен със своите органови произведения, обаче в края на живота си изведнъж се обръща към оркестъра, като че ли да попълни празнотите. Наистина органът е голям инструмент с много регистри, има всичко, което свири оркестъра, но това, което му липсва, е човешкото присъствие с духовите инструменти, струнните инструменти. Ето как симфонията изведнъж се оказва върхът на романтичния изказ, на чувствителността, на индивидуалността.

В този смисъл ми се видя интересно да направя съпоставка между двама съвременници в един и същ концерт. Съревнование между Брамс и Франк, между германци и французи.

Избрахте за солист варненец, концертмайстор на Вашия ансамбъл „Софийски солисти“. Какви качества притежава Стоимен Пеев?

Да, освен наш концертмайстор, той е водач и на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония. От моя гледна точка Стоимен Пеев е много млад, много енергичен, много здрав цигулар, изключително прецизен и точен, сърцат и с невероятна психика.

На мен ми се искаше варненци да видят своя съгражданин как се е развил в годините. Той е завършил във Варна Музикалнтото училище, след това Музикалната академия в София, усъвършенствал се е в много курсове и майсторски класове. И за времето, откакто го познавам, почти 10 години, той постигна невероятно развитие.

Стоимен подготви специално за случая Концерт за цигулка и оркестър на Брамс, така че варненци могат да добавят към листата на бляскавите си музиканти още един.

 

 

ПРОФ. ПЛАМЕН ДЖУРОВ е завършил Музикалната академия в София с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова; дирижиране – при проф. Константин Илиев и композиция – при проф. Марин Големинов. Още като студент става лауреат на националния конкурс «Св. Обретенов» и председател на Кабинета на младия композитор при СБК.

 

През 1976 г. става диригент на Плевенската филхармония в продължение на шест години. В този период той осъществява поредица премиери на български и чужди композитори и започва да изнася музикално-образователни концерт пред млади слушатели – ученици и студенти. Част от тази просветителска дейност с различни състави се излъчва от Националната телевизия в 24 серии – “Музика, време, личности”.

 

След това работи в системата на ДО “Музика” като зам. и генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония.

 

От 1988 г. се изявява непрекъснато със “Софийски солисти”. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

 

Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори. Изестни звукозаписващи фирми (Denon, Victor, ABC, Labal Records и други) са издали интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, други над 20 компакт-диска под диригентството на проф. Джуров. На него се дължат поредица премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования.

От 2009 г., със съдействието на Столичната община, е един от активните организатори на Международния конкурс по композиция «София» за който са написани над 140 нови произведения. Като композитор, той е насочен предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения като Sonata for Piano (1975 г.); Elegy for Orchestra (1980 г.); Toccata for Orchestra (1982 г.); Fantasia for Orchestra (1985 г.); Four Ballads, Cadenza for saxophone and Violine (1994 г) са изпълнявани и записвани в редица чужди държави.

 

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на света. Развива активна обществена дейност в областта на музикалното изкуство и културното строителство. Често пъти е търсен като експерт по проблеми на музикалното изкуство от държавни и общински структури. След 1990 г. той е от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици», «Международен балетен конкурс», както и «Музикаутор». Бил е и председател на Творческия съвет на Програма «Култура» на Столичната община. Проф. Пламен Джуров е почетен гражданин на София.

 

TOP