НОВИНИ

 

"Преди спектакъл моля Гена Димитрова да бъде с мен"


Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева – Турандот в  „Турандот” на 14 август в Опера в Летния театър

Какво място заема Турандот във Вашия репертоар?

Пея Турандот от 2009 година и тя е една от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото харесвам силни жени, а Турандот е изключително силен и в началото дори отрицателен образ. Самата аз никога не съм била такава и за мен е предизвикателство да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на този образ.

Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше една невероятна Турандот. Влияе ли Ви това?

Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски в творческата си кариера, си остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл на „Турандот”. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация на Турандот, винаги си казвам, изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори и всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше: „Не ме слушай, избягвай да ме имитираш, ти си различен глас”. За съжаление тя почина през 2005 година, когато аз все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.

Липсва Ви...

О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо, всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни т.г. в София, когато по повод 10 години от кончината й, пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава богу, успях да се събера.

Арията на Турандот е кратка, но много тежка, интензивна, напрегната. Турандот влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано”, признава по този повод самият Пучини.

Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...

Всички мислят, че Турандот е само силната и властна жена, но се оказва, че освен ледената принцеса, тя е и истинска жена, жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах”, казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.

С какви впечатления идвате от Метрополитън опера, където работихте като дубльор на Анна Нетребко?

Да, бях cover на Нетребко за Лейди Макбет и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен оперен театър. Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и артистично майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист - един асистент-диригент, един суфльор, който също е диригент, както и един езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а” например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е едно много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката, което натоварва, но и помага неимоверно за израстването на артиста.

Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко” в последния момент, без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме, попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на добър час. За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски” и за други спектакли.

Защо някой твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?

България продължава да ражда прекрасни гласове, знам го и от опита си като асистент в НМА „Панчо Владигеров”. А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас не се работи достатъчно дълго над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват. Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Във всички случаи не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен, но от друга страна - единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

 

На 31 януари от 18 часа любителите на оперната класика ще имат възможността да съпреживеят шедьовъра на Верди “Набуко”.

Под диригентската палка на маестро Борислав Иванов в главните роли ще дебютират трима солисти на Държавна опера Варна. В образа на Набуко – една от емблематичните баритонови роли за първи път ще се представи Пламен Димитров, който успешно гради своята оперна кариера както в България, така и в чужбина, прибавайки всяка година нови централни роли в своя репертоар. След прекрасните му превъплъщения като Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон и други, сега ни очаква и един впечатляващ Набуко.

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева ще направи своя дебют като Абигайл. Това също е една от знаковите сопранови роли, с които малко певици се справят успешно.
Димитринка Райчева притежава великолепни певчески и артистични данни, които ще й позволят не само  да защити с успех образа, но и да внесе нови моменти в неговата трактовка.

В Закария ще се превъплъти Евгений Станимиров, който надгражда роля след роля, обогатявайки непрекъснато вердиевия си репертоар. Желан гост на капризната италианска оперна сцена, варненкият бас представи преди време своя драматичен Филип Втори и на сцената на Софийска опера и балет. Вникването му във вердиеви персонажи като Ферандо, Силва, Спарафучил, Банко и други обещават вълнуваща среща и със Закария.

 

 

23 февруари, 19.00, Варненска опера

Високосно балетно събитие с „Кармина Бурана и „Болеро“ - емблемите на „Арабеск“

 

От своето създаване през 1967 г. до днес балет „Арабеск“ се утвърждава като най-престижната съвременна танцова трупа в България. В 50-годишната му история са поставени над 200 заглавия с различна стилистика – от неокласика до дързък експеримент. Под ръководството на хореографа Боряна Сечанова, която от 2000 г. е директор на трупата, днес „Арабеск“ е не просто трупа от световна класа, но и своеобразна школа за изпълнители и хореографи, генератор на идеи, източник на информация за случващото се в света на съвременния танц.

Своята 50-годишнина Балет „Арабеск“ отбеляза с впечатляващ юбилеен сезон, в който наред с премиерите, всеки месец бе посветен на отделна тема – съвременни прочити на класиката, творчеството на Маргарита Арнаудова, Мила Искренова и Боряна Сечанова, българския фолкор, младите и др. Фотоизложба, юбилеен албум, среща на поколенията също бяха част от балетните празници .

За радост на варненските ценители на балета, „Арабеск“ ще представи и във Варна своята Гала вечер „50 години Балет „Арабеск“. Високосното балетно събитие ще ни срещне на 23 февруари, 19.00, Основна сцена с два от най-успешните и най-много играни спектакли, балетните емблеми „Кармина Бурана“ и „Болеро“.

 

„КАРМИНА БУРАНА“от Карл Орф носи хореографския почерк на Боряна Сечанова, костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. Поставен специално за турнето на Балет „Арабеск” в САЩ, спектакълът изправи на крака четири хилядните задокеански зали със своето изпълнение. С цялото богатство на своята съвременна чувствителност танцьорите улавят с телата си ироничността на ситуацията, в която човекът живее с вярата, че е господар на живота си, докато е направляван и манипулиран от прищевките на Съдбата. Съдбата, която ту издига, ту убива, утешава с напразни надежди и върти колелото на човешкия живот. Солисти: Даниела Иванова, Васил Дипчиков, Петя Колева, Стефан Вучов.

„БОЛЕРО“от Морис Равел е другият емблематичен спектакъл на балет «Арабеск», останал в наследство от големия хореограф и дългогодишен директор на трупата Маргарита Арнаудова. Костюмограф Цветанка Петкова-Стойнова.„Болеро” въздейства със силно изразената си програмност истилистика в ритъма на испанския танц. Заслуга за експресивната колоритност има и полифоничността в хореографията на Маргарита Арнаудова. Солисти: Константина Ханджиева, Асен Наков, Васил Дипчиков, Стефан Вучов.

Повече: http://www.arabesque.bg

 

 

 

 

 „VIVA ITALIA”

 

13 юни, четвъртък, 21.00,  Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

 

Концертът „Viva Italia” на Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска с любими арии и канцонети, под диригентството на Дерек Глийсън, е поклон пред четиримата велики италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

ДИРИГЕНТЪТ ДЕРЕК ГЛИЙСЪН

 

 

 

Дерек Глийсън е ирландскo-американски музикант, роден в Дъблин, Ирландия, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония (от 1997 г.) и диригент на Международния оперен фестивал в Анна Ливия, Дъблин. От 2012 г. Глийсън е музикален директор и диригент на Фестивалния оркестър на Рахманинов. От януари 2016 г. е главен гостуващ диригент и на Симфоничния оркестър на Харбин, Китай. Той също така композира музикални партитури за филмови и телевизионни продукции, както и симфонична музика.

 

На 12-годишна възраст Глийсън е тимпанист на Ирландския младежки оркестър. На 15 години се присъединява към Младежкия оркестър на Европейския съюз /EUYO/ като перкусионист и тимпанист, където има възможност да работи под палката на великите диригентски майстори на деня, включително Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Ленард Бърнстейн, сър Джордж Солти и Даниел Баренбойм. Успоредно с това той е бил и член на "EuroJazz", Младежки джаз оркестър на Европейската общност и NYJO, Националния младежки джаз оркестър на Великобритания, работи с концертния и симфоничния оркестър на RTÉ. През 1984 г. е удостоен с награда и стипендия Shell/London Symphony Orchestra Music Scholarship. Глийсън учи перкусии в Кралската музикална академия в Лондон, както и композиция и филмово оркестриране в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. След това завършва дирижиране в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. От 1989 г. живее в САЩ, където завършва обучението си по композиция и филмово оркестриране в Университета UCLA в Лос Анжелис.

 

Глийсън дирижира Дъблинската и Лондонската филхармонии, концертния оркестър на RTÉ, Националния симфоничен оркестър на Ирландия, оркестър Da Camera Fiorentina в Италия, филхармония Бохуслав Мартин, Симфоничния оркестър на Карлови Вари, RTL Orchestra, NOS Nederlandse Оркестър Омроп Стихтинг и др. През 2009 г. с Дъблинската филхармония Глийсън прави най-голямата оркестрова обиколка на САЩ за годината - в над 49 града, под егидата на Columbia Artists Management. През 2010 г. Глийсън и DPO обикалят Китай, като участват в Световната Експо програма на Великия театър в Шанхай, както и в два концерта, откриващи Пекинския летен фестивал "Бродят за класиката" от Националния център за сценични изкуства (NCPA) в Операта, предавани по телевизията в Китай на над 400 милиона души.

 

 

                                         Програма

 

I част

Фр. Чилеа – il Lamento от „Арлезианката”

Дж. Пучини – Che gelida manina от „Бохеми”

Г. Доницети – Una Furtiva Lagrima от „Любовен елексир”

Р. Леонкавало – Recitar. Ridi Pagliaccio от „Палячи”

Л. Далла – Caruso

Винченцо ди Чиара – La Spagnola

Ч. А. Биксио – Mamma

Дж. Верди – Questa o quella от „Риголето”

Д. Модуньо – Volare

Де Куртис – Non ti Scordar di me

Дж. Росини – La Danza

 

II част

 

Кортез – Cielito Lindo

Дж. Верди – La Donna e Mobile от „Риголето”

Де Куртис – Torna a Surriento

Фр. Шуберт – Ave Maria

Луиджи Денца – Funiculi, Funicula

Р. Леонкавало - Mattinata

С. Кардило – Core Ngrato

Ч. А. Биксио – Parlami d’amore Mariu

A. Лара - Granada

Ди Капуа – O Sole Mio

Дж. Пучини – Nessun Dorma от „Турандот”

 

„Мадам Бътерфлай“, 23 февруари 2018, петък, Основна сцена, 19.00-21.00

 

Бътерфлай е моята любима героиня, която предизвиква да опознаеш един различен, екзотичен свят на японската гейша. Свят на цветя и върби зад маската на желязна дисциплина, трудности и лишения.

 

Предизвикателство е и изпълнението на тази роля. От певеца се изискват добри вокални и интерпретационни умения. Пучини подлага своята героиня на цялостна психологизация. Оттук произтича и трудността в изпълнението, в намирането на различни бои и нюанси при работа над образа. За да се вникне в него са необходими две неща - опознаване на японската култура и разбира се дълбоко разбиране на музиката на Пучини. Липсва ли едно от двете, няма да се постигне достоверност. Аз търся в характера на своята героиня именно тази достоверност, точно както го е искал Пучини - простота и целомъдрие, характерни особености за японската душевност: “Ние сме хора, свикнали с малките неща, скромни и тихи...”, пее Чо-чо-сан на Пинкертон в известния дует от първо действие.

 

Моята героиня страда мълчаливо, почти липсва свободен израз на чувствата. Според японеца подтиснатото чувство е по-чисто. Възпява се подтиснатата любов, която болката усилва още повече. Трагедията на Бътерфлай идва от сблъсъка на два различни свята, този на конфуцианските нрави, културата на смирение и спиритуализъм, и света на чуждоземеца-гайджин, лишен от задръжки и отговорност, решил на всяка цена да опознае съкровеното.

 

ГАЛИНА СТОЯНОВА - сопран

Галина Стоянова e родена във Варна, където започва музикалното си образование в НУИ” Добри Христов” със специалност класическо пеене. Паралелно с това е възпитаник и на Френската гимназия. Завършва музикалното си академично образование в класа на доц. Констанца Вачкова през 2002 г. с бакалавърска степен и магистратура през 2003 г. През 2012 г. получава втора магистърска степен – педагогика на предучилищното и началното образование към ШУ” Константин Преславски”.

 

Взема участие в майсторските класове на артисти със световна слава като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лучана Д’ Интино и Роберто Скандиуци. През 2003 г. e поканена след специална селекция на млади оперни таланти от цял свят да участва в организирания от Пласидо Доминго конкурс “Operalia”. Носителка e на стипендия за обучение в САЩ от Международния конкурс за млади оперни певци “ Пълдин” 2005. Взима участие в много международни фестивали, от които Classic Open Аir Festiva в Швейцария, Новогодишен музикален фестивал в София, ММФ „Варненско лято“, фестивали в Испания и Италия.

 

Репертоарът й съдържа оперните роли на Донна Анна, Дона Елвира от „Дон Жуан“, Розина от „Сватбата на Фигаро“, Елизабет от „Дон Карлос“, Аида от едноименната опера, Леонора от „Трубадур“, Мими от „Бохеми“, Тоска и Бътерфлай от едноименните опери, Микаела от „Кармен“, изпяти на наши и международни сцени.

 

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
Опера от Джакомо Пучини

Режисьор Кузман Попов
Диригент  Лучано ди Мартино

 

Действащи лица и изпълнители:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Галина Стоянова
СУЗУКИ - Бойка Василева
ПИНКЕРТОН - Ивайло Михайлов
КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова
ШАРПЛЕС - Свилен Николов
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО - Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ - Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА - Иринка Николова
ДЕТЕ - Белла Петрова

 

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв с кетъринг

 

 

 

„Дон Жуан” от В. А. Моцарт, първата премиера за тази година на Държавна опера Варна, с диригент-постановчик Борислав Иванов и режисьор-постановчик Александър Текелиев, бе приета изключително радушно от публиката.

На премиерния спектакъл на 24 февруари Маестро Иванов предостави диригентската палка на младата си колежка, варненката Вилиана Вълчева. Завършила НУИ «Добри Христов» и висше музикално образование в Швейцария, тя живее и твори в тази страна, където изгражда своята възходяща кариера. Само няколко седмици, след като Вилиана Вълчева стана стипендиант на фондация «Рихард Вагнер», ние ще имаме удоволствието на 21 май отново да я приветстваме на диригентския пулт на «Дон Жуан».

В централната роля на Дон Жуан за пръв път ще се представи солистът на Държавна опера Варна с международна кариера Деян Вачков, изявил се неотдавна с успех и на сцената на Миланската скала. Публиката отново ще се наслади на таланта на този млад, в разцвета на творческите си сили певец, който - еднакво добър както във вокално отношение, така и в актьорската игра – се оказва перфектният изпълнител за ролята на прелъстителя и покорителя на женски сърца Дон Жуан.

Арсений Арсов и Линка Стоянова

 

Солистката на Държавна опера Варна Линка Стоянова, с доказани певчески и артистични качества, ще се превъплъти в образа на Дона Анна. Една от най-трудните роли в „Дон Жуан” е тази на слугата Лепорело.
Изключително виртуозна като музикална партитура, тя изисква и максимален артистичен талант.

Точно тези качества постигна на премиерата другият бас на Държавна опера Варна с международна кариера Евгений Станимиров. Неговият Лепорело, многократно аплодиран от публиката, несъмнено се превърна в следващата коронна роля от богатия му репертоар.

Още един дебют предстои – в ролята на Церлина за пръв път ще видим солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова. След своите ярки превъплъщения като Виолета Валери, Розина, Адина, Джилда, Илина Михайлова несъмнено ще съумее да покаже своите превъзходни певчески и артистични умения и в образа на Церлина.

 

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Галицки в „Княз Игор“ от Бородин

 

 

 

Твоят герой Галицки е доста характерен персонаж?

Много интересен персонаж наистина. Той също като Игор е княз, но от съвсем друго естество. Мирогледът му е съвсем друг, той е привърженик на низките страсти. Когато всички отиват на война, той почти единствен остава в двореца, налага навсякъде волята си и се опитва да узурпира властта, за да измести Игор. В голямата си ария Галицки обещава: „Ако заема мястото на Игор, война няма да има, ще има само ядене, пиене и жени.“ В общи линии, това представлява Галицки.

И както често се случва, Галицки и Ярославна, брат и сестра, са коренно различни...

Отношенията със сестра му,  жената на Княз Игор, са доста сложни. Като персонаж, тя е негов антипод. Докато Ярославна е хрисима, вярна, добра, Галицки се държи непристойно, отвлича девойки, възползва се от тях и т.н. Ярославна се опитва да го вкара в правия път и да го вразуми, но без успех. Галицки дори я заплашва, че ако съпругът й Княз Игор не се върне от война, нещата в кралството коренно ще се променят. С други думи, Галицки не си взема поука, няма промяна, няма развитие в образа му.

Еднопланов отрицателен образ, необходим, за да се открои противоположният образ на Княз Игор.

Определено. Операта започва с една „мъжка“ сцена, в която Галицки изпълнява много типична за него ария. От описанията му какво би направил, ако той царува, публиката веднага може да си направи извода, че всъщност той има много поддръжници.

Ефективна „предизборна“ кампания за определена „таргет“ група, ако трябва да използваме съвременна терминология

Е, нещата днес не са чак толкова откровени, по-завоалирани са Но що се отнася до операта на Бородин, да  - мнозина са готови да последват Галицки и да го провъзгласят за господар, само и само да получат  обещания от него разгулен  живот. Интересна роля, в която има какво да се покаже както в драматургично, така и във вокално отношение.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

 

 30 май, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА

Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ

Режисьор и сценограф КУЗМАН ПОПОВ

Костюмограф ЛОРА МАРИНОВА

Хореограф СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Асистент-режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА.

Фотограф РОСЕН ДОНЕВ

Действащи лица и изпълнители:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева

ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров

КОНЧАК - Гео Чобанов

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев

ЕРОШКА - Владислав Владимиров

СКУЛА - Людмил Петров

НЯНЯ - Бойка Василева

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Концертмайстор Анна Фурнаджиева 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

Известният бас ще дебютира в ролята на Оровезо в „Норма“ на 12 май 2018

 

Деян ВачковПод диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров, солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков ще дебютира в ролята на Оровезо в „Норма“ от Белини на 12 май. Известният бас, който последователно гради световна кариера,започна оперната 2018-а в Пекин, където участва в китайската премиера на „Таис“ от Масне, с оперният ас Пласидо Доминго в главната партия.

След другото голямо събитие –премиерата на „Бал с маски“ от Верди в Болшой театър, идва заслужен отдих във Валенсия, където е испанският дом на Деян Вачков и съпругата му Илина Михайлова, също солистка на Варненската опера.

Когато разказва за себе си, Деян Вачков е едносричен, затова пък толкова повече разказват героите му, които той многопластово извайва на сцената. Запомнящи в това отношение са изпълненията му на Закария в „Набуко“, Рамфис в „Аида“, Дон Паскуале в „Дон Паскуале“, както и всички останали. Очакваме същото и от дебюта му като жреца Оровезо в „Норма“.

 

„Партията на Оровезо ми напомня донякъде Закария в „Набуко“. В сравнение с останалите персонажи в „Норма“, тя е поддържаща роля, неотделима от хора. Допада ми най-вече втората ария на Оровезо и последната сцена, в която Норма отива на кладата и всички ние, солистите, пеем заедно с хора. Красива музика, винаги съм харесвал  Белини. И се радвам, че пея в „Норма“ у дома, заедно с колегите от Варненската опера. Не след дълго, с Илина тук ни предстои участие и в „Севилският бръснар“, което също е много приятно“, усмихва се Деян Вачков.

 

Спектакълът на „Норма“, в режисьорския прочит на Кузман Попов, знаят оперните меломани, е поетичен и иносказателен, въздействащ с оригиналната сценография и стилните костюми на Ася Стоименова, както и с ефектния 3D Mapping на Полина Герасимова.

На 12 май, в забележителния актьорски състав ще аплодираме, освен Деян Вачков и Силвия Ангелова в ролята на Адалжиза. С нетърпение очакваме и дебюта на канадското сопрано Елиз Шарлебоа, която спечели наградата на Държавна опера Варна за представянето си в майсторския клас на Маестра Фиоренца Косото в Италия през миналата година. Тя ще изпълни за пръв път на варненска сцена ролята на Норма. Другият дебют е на нашия изтъкнат тенор Валерий Георгиев, който ще пресъздаде образа на любимия на Норма Полионе.

Към всички тези предпоставки, в очакване на едно силно оперно представление, да добавимнакраяи очарователното присъствие като децата на Норма на малките артисти, но вече с няколко оперни роли зад гърба си, Белла Петрова и Борис Обрешков.

 

"НОРМА"

опера в две действия от Винченцо Белини

Диригент Иван Кожухаров
Постановка Кузман Попов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Mapping Полина Герасимова
Диригент на хора Цветан Крумова
Асистент режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

НОРМА - Елиз Шарлебоа - дебют
АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова
ПОЛИОНЕ - Валерий Георгиев - дебют
ОРОВЕЗО - Деян Вачков - дебют
КЛОТИЛДЕ - Бойка Василева
ФЛАВИО - Христо Ганевски 
ДЕЦАТА НА НОРМА - Белла Петрова и Борис Обрешков

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

Прочетете още: ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ПЕЧЕЛИ СВОЯТА ВАРНЕНСКА НОРМА В МАЙСТОРСКИЯ КЛАС НА ФИОРЕНЦА КОСОТО

СЛЕД НОРМА, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ЩЕ ИЗПЪЛНИ И РОЛЯТА НА ЛЕОНОРА В „ТРУБАДУР“

 

 


 

 

 

 

Оперетна гала с участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера  Варна ще бъде представена на 25 септември от 19 часа на Основна сцена.  
В програмата: откъси от оперети на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар,
Ж. Офенбах, Ф. Супе, и др. Солисти са звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и водещите солисти на Държавна Опера Варна Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Силвия Ангелова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др.

В началото на новия 69-ти творчески сезон екипът с диригент Ганчо Ганчев и режисьор Кузман Попов поднася своя, подготвен с много любов, оперетен гала концерт на многобройните ценители на любимия забавен жанр, в който доброто настроение идва както от известни мелодии и талантливи артисти, така и от сценичните решения.

Диригентът Ганчо Ганчев е художествен ръководител и диригент на Варненската детско-юношеска опера, диригент на Варненски камерен оркестър Ganchev – Bend и Смесена вокална формация „ИУ-фория” към ИУ Варна, артистичен секретар на Международния майски хоров конкурс „Проф. Георги Димитров”, гл. експерт Оркестри и ансамбли в дирекция Култура и духовно развитие на Община  Варна. Завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалностите музикална педагогика и оркестрово дирижиране, Ганчо Ганчев е един от творците, които възстановяват традициите на детската опера в града. Диригент е на Варненската детско-юношеска опера от 1993 г. и неин главен художествен ръководител от 1998 г. През 2004 г., под егидата на Дирекция Култура и духовно развитие на Община Варна, създава Варненски камерен оркестър от професионални музиканти от Държавна опера Варна, който ръководи и в момента. С него участва активно в културния живот на града. Осъществил е над 90 концерта със симфонична, оперна, салонна и модерна музика със световно известни наши и чужди изпълнители - певци и инструменталисти. През 2012 г. създава и ръководи Смесена вокална формация „ИУ-фория” към Икономически университет Варна.

В творческата си биография Ганчо Ганчев има осъществени над 1500 изяви - концерти, спектакли и разнородни музикални и музикално-сценични продукции. Оркестрира и аранжира театрална и симфонична музика, камерни пиеси за различни инструментални състави и песни. Има 7 пълни оркестрации на мюзикъли и е диригент – постановчик на повече от 15 мюзикъла. Работи съвместно с Държавна опера Варна, Държавна опера Русе, Американски университет Благоевград и други институции, с които има осъществени много копродукции. През 2009 г. инициира музикалните презентации в рамките на Международен театрален фестивал „Варненско лято”. Участва многократно с концерти и спектакли в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, Националния фестивал на оперните театри в Стара Загора, Международния фестивал „Моцартови празници” в Правец и др.

Концертирал с различни музикални състави в България, Германия, Австрия, Гърция, Русия, Украйна, Белгия, Холандия, Италия, Канада и други. Има осъществени записи в Българско национално радио, Радио Варна и Радио CBS – Канада. Многократно е канен за член на жури на международни и национални конкурси.

Носител е на награда „Шофар” за 2010 г. в категорията "За етническата толерантност", връчена му от Организация на евреите в България „Шалом”. Носител е на „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, връчена му през 2013 г., по повод 30 години творческа дейност и 20 години от създаването на Варненската детско-юношеска опера.

 

Деян Вачков – Дон ПаскуалеНе е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него

Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него. Предполагам, че възрастта ще ми проличи по някое време, но разчитам както на силния грим, който ще ме състари подобаващо, така и на перуката – героят ми е плешивичък, разбира се и на великолепните костюми.

Що се отнася до цялата продукция, всички сме дебютанти, ролите в „Дон Паскуале” са нови за нас, само Илина е пяла вече Норина. Имаме обемни и нелеки партии, трудни за запаметяване, но се сработихме още по време на репетициите. Режисьорът прояви търпение, докато в началото все още се разхождахме с клавири по сцената, но сега вече сме овладели вокално ролите си и се съсредоточаваме върху актьорското превъплъщение. Обичам да работя с колегите от Варненската опера, с диригент като Светослав Борисов и режисьор като Кузман Попов. Всичко, свързано с тази постановка ни увлича, самите ние се забавляваме и се надявам да предадем тази наша енергия и на публиката.   

 Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно  

 

ИНТЕРВЮ С АСЯ СТОИМЕНОВА – СЦЕНОГРАФ И КОСТЮМОГРАФ НА МЮЗИКЪЛА

Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво
на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.

Премиера за България - 29 юни, 22 август, 21.00

ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

- Всички сме израснали с Атос, Портос, Арамис и Д`Артанян - смелите и доблестни мъже на честта, които обичат приключенията и са готови да жертват живота си в името на кралицата. Според теб, днес, четири века по-късно, какви каузи биха събудили доблестта на мъжете? Все още има такива мъже, нали?

- Да така е! Това е творба, която всички родители с радост разказват на децата си, като пример за история, съчетаваща чест и историческо величие. Романът разказва за силата на приятелството, събрано в девиза „Един за всички, всички за един“. Надявам се, че и в днешно време любовта и приятелството са каузи, защитавани с цената на всичко. Май малко романтично звучи...

- Все пак кой от мускетарите ти е най-симпатичен, като образ и дали това пристрастие не се отразява негативно върху външния вид на останалите J Четиримата са доста различни, като характер и е любопитно как ти си дала израз на това в костюмите им.

 

Атос

- В разработването на персонажите се опитвам да се абстрахирам от пристрастия. Всеки един от тях има своето значимо място в романа и в мюзикъла те разкриват качествата си.

При дизайна на костюмите съм се опитала чрез пищност, цвят и материя да подскажа характерите на героите. За един това е увлечението по модата, за друг - скромността, грубостта, наивноста и т.н.

- Шапки, пера, мустаци, може би бродирани яки и красиви бели ризи, шпаги задължително – с какво още „оборудваш” мускетарите?

- Да, определено мускетарите ще са с пера, шапки, шпаги и ризи, но не биха могли и без ботуши, които също правим специално за спектакъла. Изработването на ботушите се оказа нелесна задача.

Отне ми доста време търсенето на моделиер, който би могъл да се справи с такъв тип ботуши. Сега с нетърпение чакам да видя резултата. Този елемент също е неизменна част от костюма.

 

 

- В сравнение с целия този блясък на гордите и решителни мъже, Портосдостойни колкото за подражание, толкова и за влюбване, женските образи изглеждат второстепенни и във всеки случай не толкова привлекателни. Търсиш ли някаква компенсация за тази предпоставка във външния вид на Милейди, Кралицата и нейната слугиня?

- Нито един от женските персонажи не е пример за подражание. Те като че ли са отражение на живота в сегашно време, показвайки негативните  му страни. Милейди за мен е една мъжкарана, Кралицата е безлична в скъпите си тоалети, а Констанс е просто бедно красиво­ девойче.

 

- Какво прави един сценограф, когато знае, че „Тримата мускетари” няма да са верни на себе си, ако не препускат на коне?  

- Това бих оставила за изненада на публиката :) 

Тук искам непременнно да добавя, че в спектакъла ще има и 3D Mapping, чрез който ще допълваме и доизграждаме сценичното пространство. С Арамиспомощта на тази техника ще пренесем визуалните киноефекти в малката черна кутия. Ползваме сценографията като платно за рисуване чрез видео, анимация и текстуриране, за което ще се погрижи Полина Герасимова, една от най-добрите в тази сфера в България.

 Виолета Тончева

 

 

 

 „Тримата мускетари”

Мюзикъл от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов.

Действащи лица и изпълнители:

Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов, Георги Ханджиев; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор – Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рабчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език

 Вижте видео трейлър  

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

 

  

 

"Симон Боканегра" - 8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

10 август, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

 

Верди композира първата версия на своята опера „Симон Боканегра“ по либрето на Франческо Мария Пиаве, с когото е създал едни от най-известните си творби - „Риголето“ и „Травиата“. Години по-късно той отстъпва пред настояването на своя издател да преработи операта с помощта на друг либретист - Ариго Бойто, който след „Симон Боканегра“ написва либретото и на следващите опери на Верди „Отело“ и „Фалстаф“.

 

Като режисьор аз винаги се придържавам към либретото. Моята постановка на „Симон Боканегра“ е класическа, с всички нейни комплексни елементи. Оставам в епохата, в която е написано либретото, взаимоотношенията между характерите остават същите, както са били някога... 

Много съм щастлив, че след „Адриана Лекуврьор” и „Силата на съдбата”, отново ще работя с колегите от Варненската опера.

 

 

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Италия
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Северна Македония
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов (8.08., Варна); Иво Йорданов (10.08., Велико Търново)
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетете още :

КИРИЛ МАНОЛОВ: СИМОН БОКАНЕГРА БЕШЕ ПРИЧИНА ЗА МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С МАЕСТРО РИКАРДО МУТИ

 

 

„Набуко“ - 21 декември 2018 , 20.00, Forest National, Брюксел

„Бохеми“ - 22 декември 2018, 20.00, Forest National, Брюксел

Таня Иванова 

За Варненската опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна стана вече традиция в края на годината да гастролира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Българското оперно изкуство ще бъде представеноотново във Forest National, най-голямата зала на Брюксел с 5 000 места, благодарение на партньорството между импресарските агенции„Еurocon“ и „Music Hall“.

Варненският екип – солисти, хор и оркестър, ще изнеседва спектакъла – „Набуко“ на 21 декември, 20.00, с диригент Маестро Борислав Иванов и „Бохеми“ на 22 декември, 20.00, с диригент Маестро Деян Савич от Белград. Подчертано съвременният режисьорски прочит на двете заглавия е на Жан Франсоа Донт, едно от известните имена на европейската оперна сцена.

В „Набуко“ главните роли ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна:Венцеслав Анастасов - Набуко, Димитринка Райчева – Абигайл, Ивайло Джуров – Закария, Георги Султанов – Измаел и гостенката от Белград Саня Анастасия – Фенена.

Мими в „Бохеми“ ще пресъздаде Таня Иванова, Ивайло Михайлов ще бъде Родолфо, Свилен Николов - Марсел, Пламен Димитров – Шонар, Деян Вачков – Колин и Илина Михайлова – Мюзета.

 

 

 

 

 

Дебют на Мария Павлова в „Риголето“

2 февруари 2018, 19.00, Варненска опера

 

Най-младата солистка на Държавна опера Варна Мария Павлова е родена през 1989 г. във Велико Търново. През 2012 г. завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по пеене на д-р Велизара Караянкова и в класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Участва в майсторските класове на Фиоренца Косото, Лариса Гергиева, Ана Томова-Синтова и др.От 2013 г. редовно участва в постановките за деца на Софийската опера и балет „Хензел и Гретел”, „Бременските музиканти”, „Вълкът и седемте козлета”, „Червената шапчица” и др.

През 2014 г. дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Тебалдо от оп. „Дон Карлос”. От 2016 г. пее и на сцената на МДТ „Константин Кисимов” във Велико Търново. Там дебютира с оперетните роли на Валансиен от „Веселата вдовица”, Арсена от „Цигански барон”, Лиза от „Графиня Марица” и др.

От март 2017 г. е солистка на ТМПЦ – Държавна опера Варна, като първата голяма роля, с която успешно дебютира на варненска сцена е Лучия от оп. „Лучия ди Ламермур”. Варненската публика аплодира Мария Павлова и в дебютните й изпълнения като Джемина в мюзикъла „Котките“ и Констанс Бонасьо в българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“. На 2 февруари 2018 година талантливата певица за пръв път ще се представи и в образа на Джилда от шедьовъра на Верди „Риголето“. 

 

 

Мария, винаги е интересна нагласата, с която една оперна певица тръгва към героинята, която й предстои да пресъздаде. Каква е в твоя свят Джилда?

Операта "Риголето" е една от най-емблематичните, бих казала, за композитора Джузепе Верди.  Една творба, която ни грабва с музиката и интересния си сюжет. Либретото й се основава на драмата на Виктор Юго "Кралят се забавлява", която пък от своя страна е известна със скандала около забраната й след първото представяне в Париж. На Верди се налага да измени някои от имената и случките в пиесата, но като цяло е запазен сюжетът и темите за проклятието, отмъщението, любовта и чистотата на героинята Джилда, която в пиесата носи името Бланш. Джилда за мен е на първо място една голяма мечта, още от момента, в който започнах да пея и лека полека навлизах в света на операта. Джилда е млада, невинна, чиста, обичаща и много обичана от своя баща. Тя е като едно цвете, което расте под похлупак, скрита от света, далече от лошото и от покварения свят. Тя преминава през редица чувства, любопитна е за света навън и тук според мен най-много важи приказката за забранения плод, който е най-сладък. Тя се влюбва в мнимия Гуалтиер Малде (Хероцогът на Мантуа) и оттам нататък, след запознанството й с него приказката свършва, започва истинският живот. Тя е отвлечена, след това измамена и предадена. Интересно е, че накрая взима едно много смело решение, може би за някои глупаво, но за нейния свят и нейната душа смело и истинско. Тя принася себе си в жертва на любовта.

 

Как се чувстваш в екипа, който заедно с първата ти Джилда, ще остане в спомена и творческия ти път?

За мен е голямо предизвикателство от вокална и от актьорска гледна точка да пресъздам моята Джилда. Режисьорът на спектакъла Кузман Попов, с когото работя за пръв път, ми даде ценни насоки в изграждането на образа. Щастлива съм, че на сцената ще бъдат прекрасните певци Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Михаела Берова, Вяра Железова, Гео Чобанов, Свилен Николов, хорът и оркестърът на Варненската опера. Голямо щастие е и да дебютирам с тази роля под палката на  диригента Страцимир Павлов, който освен че умело ни води в жанра мюзикъл и е страхотен джазмен и креативен музикант, така е и много интересна работата с него в създаването на един оперен спектакъл.

Познавайки твоите високи критерии към себе си и чувството ти за отговорност, всички сме убедени, че твоята Джилда тази вечер ще бъде поредният ти успех на оперната сцена. Желая ти вдъхновение и увереност!

 

 

 

 

 

1 септември 2017, 20.30, Летен Театър

 

Наско от БТР и победителката от X-factor Християна Лоизу са звездите в проекта на Опера Пловдив, рокоперата «Исус Христос суперзвезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс. Хитовата творба, която не слиза от сцените вече 40 години, бе представена през изминалия сезон неколкократно пред препълнени зали в Пловдив, бе гледана от 3000 души в Античния театър, обра овациите на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново и зарадва меломаните в Бургас, Стара Загора, Габрово, Хасково, Димитровград, Карлово и други градове.На 1 септември концерт-спектакълът ще гостува за първи път във Варна, Летен театър, 20.30.

Творбата «Исус Христос суперзвезда» първоначално е замислена от авторите като концептуален рок албум. За да е най-близко до музикалния оригинал и за да се избегнат противоречиви интерпретации, музикалното произведение ще бъде представено концертно с участието на оркестър, хор и балет на Опера Пловдив,  под диригентсвото на Константин Добройков, който подготви и музикалния хит „Човекът от Ла Манча”преди година. Сценичното решение е дело на хореографа Боряна Сечанова от балет „Арабеск”. 

Наско Пенев вече е влизал в образа на Пилат Понийски. След  участието на вокалиста на БТР в рок операта на сцената на НДК, той споделя: „Пилат има две особености, които са извън това, което всеки знае за него. Всички знаят, че той е лошият, той е наместникът на Рим по това време и е съдия в крайна сметка. Но като всеки един нормален съдия и в него има нещо човешко.“

Талантливата Християна Лоизу, която спечели любовта на зрителите в телевизионния формат X-factor, ще изпълнява партията на Мария Магдалена. Младата певица е възпитаничка на Музикалната академия в София. За нея поканата от Опера Пловдив да участва в световноизвестната рок опера е твърде вълнуваща, защото като стипендиант тя е изучавала изкуството на мюзикъла в университета в Лийдс, Великобритания.

Сър Андрю Лойд Уебър е автор на едни от най-известните мюзикъли като „Котките”, “Фантомът на операта” и „Евита”. Действието на неговата рок опера следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. За партията на Исус е поканен тенорът Богомил Спиров, който изпълнява ролята в спектакъла на Музикалния театър в София, а Юда ще изпълни Момчил Караиванов. 

 

Билети по 10, 15, 20 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.

 

 


 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Симфоничният концерт на 28 ноември от 19 часа във ФКЦ е част от програмата на XIV Коледен музикален фестивал на Държавната опера, който се провежда за 14-ти пореден път във Варна, под знака на кандидатурата на града за европейска културна столица през 2019 г.

Специален гост на концерта е Джон Мур – композитор, диригент и пианист, автор на мюзикъла „Джекил”, чиято българска премиера с участието на Варненската детско-юношеска опера беше през май т.г. В концерта ще чуем Симфоничния оркестър и хора при Държавна опера Варна, Смесения хор «Морски звуци», Хора на варненските момчета и младежи, Хора на учителите и Дамския камерен хор «Свети Йоан Златоуст».

В Първата част с диригент Джон Мур (Англия) ще прозвучат две творби от Йоханес Брамс – Академична фестивална увертюра и Концерт за пиано и оркестър №2 в си бемол мажор. Галин ГанчевСолист на клавирния концерт ще бъде едно от талантливите деца на Варна – Галин Ганчев (род. 1996), Бърни стипендиант в Shrewsbury School във Великобритания, където учи пиано и композиция при международно признати музиканти – пиано при Питър Брадли-Фулгони и композиция при Джон Мур.

В периода 2010-2013 участва в 9 конкурса в Ланголен, Грегъног, BBC Шропшир. На всички печели челните награди, а на конкурса в Тръвеглойс - Айстедфъд е два пъти носител на Голямата купа за инструменталисти. Участва в повече от 50 концерта в Обединеното кралство в градовете Лондон, Грегъног, Манчестър, Бирмингам, Ланголен, Тръвеглойс – Айстедфъд и различни градове на Уелс и областта Шропшир. Свири в известни зали като Wigmore Hall, Warehouse, Birmingham town hall, Machynlleth и други. Репертоарът му, с  произведения от барока до романтизма, включва творби от Й. С. Бах, Хендел, Галупи, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт, Шуман, Менделсон, Шопен, Брамс, Чайковски, Григ, Римски-Корсаков, Синдинг, Скрябин, Балакирев, Дебюси, Лист и др.

 

Премиерните спектакли на операта „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, преминаха на 8 и 9 април т.г. с изключителен успех. За третия спектакъл на 18 май на диригентския пулт ще застане другата млада и талантлива диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева. Режисурата на „Дон Паскуале” е дело на Кузман Попов, декорите получихме специално от Teatro Comunale в Модена, Италия, художник на костюмите е Елена Иванова, диригент на хора – Стефан Бояджиев. Заглавието се вписва в политиката на Варненския оперен театър да обогатява репертоара си с комични произведения, които са не само любими на публиката, но могат да привлекат и нова аудитория.

Гео ЧобановТемата за стар ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима интригата от комичната опера „Сър Маркантонио“ (1810) от Стефано Павези по комедията на Анжело Анели. Това е неговата 64-та опера, от общо 66 (според някои изследователи броят на оперите е 72, ако се прибавят и новите редакции на някои от творбите). Доницети написва освен музиката, и либретото на „Дон Паскуале“, като го преработва значително и съкращава голяма част от персонажите. Независимо, че тъкмо по онова време той се възстановява от тежко заболяване, композира музиката с невероятна бързина – само за осем дни. От премиерата на „Дон Паскуале“ на 3 януари 1843 г. в Театър Италиен – Париж до днес, „Дон Паскуале” продължава да триумфира по световните сцени.

Пожелаваме успех на младия варненски бас Гео Чобанов, който на 18 май ще дебютира в ролята на Дон Паскуале! Свилен Николов, Илина Михайлова и Георги Султанов - внук на големия български актьор Петър Слабаков, отново ще представят своите герои Доктор Малатеста, Норина и Ернесто, Росен Рангелов ще бъде Нотариус.

Гео Чобанов е роден през 1975 г. във Варна. Завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.

Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в различни постановки, гастролира в германски оперни продукции, а в последно време на особен успех се радва камерният спектакъл „Любовни руски романи”, в който той се изявява, заедно с пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов.

 

НОБЕЛОВИЯТ ЛАУРЕАТ ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ

Роденият в Дъблин драматургписател, философ, пътешественикесеист и театрален критик Дж. Б. Шоу(1856 -1950)не намира приживе издател на романите си, затова пък придобива огромна известност с пиесите си, с коитов англоезичния свят се нарежда на второ място след Шекспир. Известен с острия си език, той е строг критик на викторианската общество иненадминат автор на афоризми, непреклонен защитник на правата на жените и радетел за социална справедливост.

Дж. Б. Шоу завещава на поколенията 63 пиеси с обширни сценични ремарки, почти повести; множество есета, афоризми, романи и над 250 000 писма. Сред най-прочутите му пиеси са: Пигмалион“, „Къщите на вдовиците“, “Професията на госпожа Уорън", „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“ и др. През 1925 година Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература „за творчеството, белязано с идеализъм и хуманизъм, за сатирата, която често се съчетава с изключително поетическа красота”.

 

ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

В пиесатаДж. Б. Шоу използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Професор Хигинс обучава по правоговор бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана дама.

Първоначално Дж. Б. Шоу отказва да даде разрешение пиесата да бъде адаптирана като мюзикъл. Едва след смъртта му поетът Алан Джей Лернър и композиторът Фредерик Лоу се залавят с музикалната адаптация. Но тъй като основната история в „Пигмалион“ не е любовна, а това противоречи на обичайната конструкция на мюзикъла, те изпитват сериозни затруднения. Дори спират проекта за близо 2 години, след което обаче само за 5 месеца създават бляскавата версия на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, който жъне огромен успех на премиерата през март 1956 година в Театър „Марк Хелингър“ в Ню Йорк. Мюзикълът „Моя прекрасна лейди“, филмиран през 1964 година, печели цели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.

 

Постановката на мюзикъла "Моя прекрасна лейди" през 2019 година е първа в 72-годишната история на Варненската опера.

 

Моя прекрасна лейди"МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ"- ПРЕДПРЕМИЕРА

 

12, 13 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

 

Мюзикъл от Фредерик Лоу, сценарий Алън Джей Лернер, режисьор-постановчик Нина Найденова, диригент-постановчик Цветан Крумов, хореография Боряна Сечанова, сценография Елица Георгиева, костюми Николина Костова - Богданова.

В ролите: ХЕНРИ ХИГИНС - Атанас Сребрев, ПОЛКОВНИК ПИКЪРИНГ - Евгений Арабаджиев, ИЛАЙЗА ДУЛИТЪЛ - Станислава Момекова, Симона Кодева, Мария Павлова; АЛФРЕД ДУЛИТЪЛ – Пламен Георгиев; МИСИС ПИЪРС - Благовеста Статева, Даниела Викторова; МИСИС АЙНСФОРД - ХИЛ - Галина Великова, Милена Захариева; ФРЕДИ АЙНСФОРД - ХИЛ - Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; МИСИС ХИГИНС - Бойка Василева, Нина Пенкова; ЗОЛТАН КАРПАТИ – Людмил Петров, МИСИС ХОПКИНС - Вяра Железова, Филипа Руженова; ДЖЕЙМИ - Пламен Долапчиев; ХАРИ - Илко Захариев.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев; асистент-режисьор Сребрина Соколова; помощник-режисьор Елиана Кръстева, Мариана Григорова; репетитор на балета Гергана Георгиева - Караиванова; корепетитори Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Веселина Маринова, Жанета Бенун.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.

 Прочетете още: ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ”

 

 

 

 

 

 

 

Певецът и неговият герой

 „Дон Паскуале” – 8 февруари 2017, 19.00

 

С какви чувства очакваш втората си среща с Дон Паскуале, след дебюта ти в тази роля преди няколко месеца?

 

Дон Паскуале е много интересна роля. Подчертано комедийна, тя съдържа и допълнителни предизвикателства за мен, тъй като героят не само е много по-възрастен, но и е всичко онова, което аз не съм. В този смисъл бих определил Дон Паскуале като респектиращо трудна партия, която изисква не само вокално, но и артистично майсторство.

 

Всъщност моят герой взема всичко на сериозно – и женитбата и изгонването на племенника си Ернесто. Няма много голяма връзка с реалността, не знае какво представлява той самият и оттам се поражда комичното. То прави шамарите, които по-късно получава, още по-звучни, прави го смешен.

 

Има ли неща, които ще те улеснят в тази роля?

 

Екипът. Харесва ми подхода на диригента Светослав Борисов и режисьора Кузман Попов. Допада ми и сценографията, която получихме от театъра в Модена, наш партньор в тази продукция. А и точно сред тези декори в Модена е пял големият италиански буфо бас Енцо Дара. Освен всичко това, винаги е огромно удоволствие за мен да бъда на сцената заедно с Илина Михайлова - една прекрасна Норина, както и със Свилен Николов – Доктор Малатеста и Георги Султанов – Ернесто.

 

Някои роли се учат по-лесно, други по-трудно. Дон Паскуале към коя категория спада? И как всъщност певецът заучава една партия на чужд език, как я превръща в своя?

 

Лично за мен Дон Паскуале спада към втората категория. Иначе, без значение какъв е езикът, певецът влиза в партията по същия път, по който композиторът пише музиката. Всичко започва от либретото, което обикновено е в мерена реч и се характеризира с мелодика, интонация, ритъм.

Със същите изразни средства си служи и музиката, така че работата на композитора е да намери музикалното съответствие на словото. Впрочем, с динамиките силно и тихо, които са много важни в музиката, си служат и драматичните актьори, усеща се особено при рецитиране на поезия.

И така, певецът тръгва към музиката от словото, задавайки си най-напред въпроса защо композиторът е написал точно такава музика. Осмислянето на музиката минава през думите.

 

И този път е различен за всеки певец...

 

Да. Има и различни професионални техники. Лично от Академик Пламен Карталов аз съм запомнил завинаги едно просто, трудно, но много ефективно упражнение за научаване на музикалната партия на чужд език. В съзнанието ти буквалният превод трябва да тече паралелно с текста на оригиналния език дотогава, докато усвоиш еднакво добре и двете – и превода и оригинала.

 

Едва след тази интериоризация на словото ще може да навлезеш по-дълбоко в музикалната същност?

 

Да. Това е знак, че вървиш в правилната посока и ще стигнеш до правилната интерпретация. Една от многото възможни интерпретации, защото изкуството, както знаем, не борави с окончателни категории. Винаги може по-добре.

 

Виолета Тончева

1 февруари 2017

 

„Лебедово езеро“, 21 февруари 2018, сряда, Основна сцена, 19.00-21.00

 

Диригент Мартин Георгиев

Диана Косирева – Одета/Одилия

Павел Кирчев – Принц Зигфрид

 

Солисткана Болшой театър ще танцува във Варна!Това е хубавата новина за 21 февруари, когато в „Лебедово езеро“ ще посрещнем солистката на Болшой театърДиана Косирева. Тя ще изпълни за пръв път на българска сцена най-мечтаната и може би най-трудната роля в световната балетна съкровищница - Одета/Одилия.С музиката на Чайковски, следвайки хореографската редакция на Светлана Тоншева върху версията на Мариус Петипа и Лев Иванов, тя ще отстоявалюбовта си към Принц Зигфрид, в изпълнение на премиер солиста на Варненската опера Павел Кирчев. След като неотдавна на премиерата на „Лебедово езеро“ той си партнира с българската прима Веса Тонова, сега ще бъде на сцената с едно от имената на признатия за номер едно в света на балета Болшой театър. 

 

Родена във Воронеж, Диана Косирева завършва през 2008 г. с отличие Московското хореографско училище при Московския държавен академичен театър за танц “Гжель“ с преподавател Наталия Кузмина. Веднага е приета в трупата на Държавния академичен театър за класически балет в Москва под ръководството на Н. Касаткиной и В. Василёва. От 2011 г. е примабалерина в театъра. През 2013 г. учи в международен майсторски клас в Германия (Берлин), проведен съвместно с балетна компания „Уилям Форсайт“. От 2013 г. е в балетната трупа на Болшой театър, където репетира под ръководството на Марина Кондратиева. Репертоарът й включва: Китри от "Дон Кихот", Одета/Одилия от “Лебедово озеро”, Жизел в “Жизел”, Мари в “Лешникотрошачката“ и др.

 

 

МАРТИН ГЕОРГИЕВ, варненецът,който дирижира Лондонския кралски балет в "Ковънт Гардън", ще има несъмнен принос за високото ниво на „Лебедово езеро“ на 21 февруари във Варненската опера. Още повече, че именно под неговата диригентска палка „Лебедово езеро“ започна възходящия си творчески път. Тук, в родния град, където преди две години на Благовещение,Марин Георгиев избра да дирижира световната премиера на своята „Морска песен 2“. Песен за „морето, което е най-вдъхновяващото място за писане на музика“, както признава младият, но вече толкова успешен маестро.

Мартин Георгиев  завършва НУИ „Добри Христов“ през 2002 г. Още по това време композира концерт за вибрафон и маримба, който представя на ММФ „Варненско лято“' 2002. Бакалавърска степен по ударни инструменти придобива в Музикалната академия в София, където изучава композиция и дирижиране при Васил Казанджиев, Красимир Тасков, Пламен Джуров и Милко Коларов.Защитава докторат по композиция в Кралската академия за музика в Лондон, в рамките на който развива иновативната композиционна техника „Морфираща модалност“ на базата на основни принципи от теорията и практиката на българската и византийската православна църковно-певческа традиция, психологията и морфиращите образи при визуалните изкуства. Завършва магистратура по дирижиране в Кралската академия за музика в Лондон, от 2013 г. е асистент диригент на Кралския балет в Кралската опера „Ковънт Гардън“, Лондон. През 2009 г. в Лондон е премиерата на първата му опера „Огледалото“. Дирижира Лондонската Блуумсбъри опера, Ансамбъла за съвременна музика „Азалиа“ в Лондон, Оркестъра на БНР, Софийската филхармония, Варненската филхармония, Концертния оркестър на Кралската академия в Лондон и др. Негови творби са изпълнявани във Великобритания, САЩ, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Япония, Мексико, Канада, Гърция, България, Израел и Италия.

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски

Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов

Редакция Светлана Тоншева

Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова

Музикална редакция Мариела Чанкова

Костюми и сценография Ася Стоименова

Диригент Мартин Георгиев

Действащи лица и изпълнители:

ОДЕТА/ОДИЛИЯ – Диана Косирева, солистка на Болшой театър

ПРИНЦ ЗИГФРИД – Павел Кирчев, премиер-солист на Държавна опера Варна

Княгиня, майка на Зифрид - Лиляна Георгиева

Волфганг, възпитател на Зигфрид - Николай Димитров

Фон Ротбарт, зъл магьосник - Румен Стефанов

Шут - Франческо Бруни

Големи лебеди - Галина Великова, Галина Велчева, Силвия Христова

Малки лебеди - Елена Димитрова, Камила Данези, Весела Василева - примабалерина на Държавна опера Русе, Мона Христова

Солисти неаполитански танц - Елена Димитрова, Даниел Христов, Антоана Петрова, Лаура Мойер

Солисти унгарски танц - Илияна Божкова, Мартин Чикалов, Десислава Стойнешка, Елица Каменарова

Солисти мазурка - Камила Данеси, Денко Стоянов, Ариана Грифини, Рубен Томас

Годеници - Силвия Христовва, Галина Великова, Мона Христова, Венета Гочева

Испански танц - Галина Велчева, Мартин Чикалов

Солисти валс - Галина Велчева, Камила Данеси, Мартин Чикалов, Даниел Христов

Продворнии, пажове, гости на бала, лебеди

 

Билети: 10, 15, 20 лв.; ВИП: 30 лв. с кетъринг

 

БИЛЕТНА КАСА: Държавна опера Варна, пл. „Независимост“

понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00;

неделя 11:00-16:00, 052 665 022

 

 

 

   

21 юни 2019, 18.00

Наближава Международният ден на музиката, който се празнува, с решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, на границата между пролетта и лятото 21 юни. Празникът тръгва от Франция през 1982 г., за да завладее и петте континента на планетата. На този ден хората в над 120 държави, включително България, излизат на улицата или в парка, където могат свободно, без специална покана и билет, да се включат в спонтанния празник. Да изпълняваш или слушаш музика без жанрови ограничения, да общуваш чрез универсалния език на музиката и да се насладиш на изкуството, което идва от сърцето – в това е заложен простичкият, но дълбок смисъл на празника.

         

 

 Театрално-музикален продуцентски цВарна за поредна година се присъединява към непринудената атмосфера на 21 юни и кани варненци да се отбият към 18.00 часа при Рибаря със Златната рибка, прекрасната пластика на Венелин Божидаров на бул. „Княз Борис Първи“, площад „България“. Това романтично място избраха, за да споделят своята любима музика, солистът на Държавна опера Варна, бас-баритонът Гео Чобанов и пианистката Жанета Бенун. В програмата си, пъстра като летен букет, те са подбрали Арията на Фигаро "Non piu andrai" из операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, песента "Ни лъх не дъхва над полени" по текст на Пенчо Славейков музика на Тодор Попов, "Отцвели хризантемьi" от Николай Харитонов, вечната неаполитанска канцонета "Фуникули,  фуникула" 

 

 

 

 

Димитринка Райчева

 

На 29 октомври от 19 часа Държавна опера Варна ще престави „Аида” - eдно от своите емблематични заглавия с дълголетен живот. Яркото диригентско майсторство на маестро Борислав Иванов, проникновената режисура на Кузман Попов, впечатляващата сценография и костюми на Лора Маринова, заедно с интересната и стилна хореография на Калина Богоева, превръщат всеки път този спектакъл във вълнуващо събитие.

След премиерата през 1999 г., в «Аида» се изявяват най-добрите солисти на Варненската опера, както и редица именити български и чуждестранни изпълнители. Варненската «Аида» е гостувала многократно на различни сцени в Европа, както и на сцената на Софийска опера и балет и на откритата сцена «Опера на площада» в центъра на София. В историята за трагичната любов на пленената етиопска принцеса Аида и египетския военачалник Радамес се съдържа много драматизъм, изпепеляваща любов, стигаща до предателство и саможертва. 

В спектакъла на 29 октомври образа на етиопската принцеса ще пресъздаде солистката на Държавна опера – Варна Димитринка Райчева, която интригува с ярка артистичност и прекрасна визия. Гласът й е еднакво въздействащ както в ниския, така и във високия регистър, с овладяна музикална фраза и свой интерпретаторски почерк.

За ролята на Амнерис е поканена талантливата Елена Чавдарова-Иса, солистка на Пловдивската опера и постоянен гост-солист на Варненската опера.
Любимият на двете жени Радамес ще бъде Ивайло Михайлов, също солист на Пловдивската опера. Останалите роли са поверени на солисти на Държавна опера Варна.
Върховният жрец Рамфис ще изпълни великолепният бас Евгений Станимиров, а баритонът Венцеслав Анастасов - една ярка оперна звезда, ще се превъплъти в ролята на Амонасро.

На сцената ще им партнират Гео Чобанов (Цар на Египет), Галина Великова (Жрица) и Стоян Финджиков (Вестител).

 

13 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Гео ЧобановОтдавна чакам ролята на Дон Базилио, един от най-колоритните образи не само в „Севилският бръснар“, а и въобще в световната оперна литература. Благодарен съм на ръководството на Държавна опера Варна за този шанс. 
Като персонаж Дон Базилио е много интересен, слава богу е далеч от мен, но точно в това се състои предизвикателството. Нищо свое не мога да вложа при пресъздаването му, затова се заравям в текста, в гениалната партитура на Росини и търся заложените там кодове. А и навсякъде около себе си намирам прототипи на Дон Базилио. Дори имам конкретен човек предвид, но няма да го спомена, разбира се 

 

Самият Росини е бил доста остроумен и много мързелив. Разказват, че закъснял и с написването на „Севилският бръснар“, поръчан му от оперния театър „Ажентина“ в Рим. Директорът се опасявал, че насрочената за февруари 1816 година премиера може да се провали, дал ултиматум на 24-годишния тогава Росини и го затворил в една стая, сам с нотния лист. За 12 дни „Севилският бръснар“ бил завършен!

Времето все пак не стигнало за всичко, така че Росини вмъкнал в „Севилският бръснар“ музика от свои предишни произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие взел от операта „Елисавета“, а увертюрата, написана за „Аурелиан и Палмира“, използвал вече за трети път. Но по ирония на съдбата тя се прочува именно като увертюра на „Севилският бръснар“.

 

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Режисьор Антонио Петрис
Диригент Маестро Кръстин Настев Действащи лица и изпълнители:
ГРАФ АЛМАВИВА - Георги Султанов
ДОКТОР БАРТОЛО - Людмил Петров
РОЗИНА - Мария Павлова
ФИГАРО - Свилен Николов
ДОН БАЗИЛИО - Гео Чобанов
ФИОРЕЛО - Илко Захариев
БЕРТА - Елеонора Христова
ОФИЦЕР - Петър Петров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

 

 

 

 

Димитринка Райчева

 

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която ще изпълни Турандот от едноименната опера на Пучини в първия спектакъл на Опера в Летния театър на 24 юни 2016 г., е поканена със същата роля в Сплит.

В 62-то издание на известния хърватски оперен фестивал "Сплитско лято" тя ще представи най-трудната партия в оперната литература в спектакли на 14, 16 и 18 юли  под диригентството на Иво Липанович.

Другото варненско присъствие в "Турандот" е на звездния тенор Иван Момиров в ролята на Калаф.

 Прочетете повече:

„ТУРАНДОТ" за 75-ГОДИШНИНАТА на ГЕНА ДИМИТРОВА

Маестро Григор Паликаров - пристрастно за „Турандот”, Гена Димитрова и Варна

 Валерий Георгиев в два италиански фестивала с „Турандот”

 

 

Вече 18 години постановката на Видин Даскалов на класическата оперета от Имре Калман “Царицата на чардаша” жъне аплодисментите на публиката. Самият Видин Даскалов е играл в София, във Варна, в цяла България и в чужбина с огромен успех ролята на Бони. Точно затова е много трудно и много отговорно за артистите да посегнат към тази роля. Сравнението с големия Видин Даскалов е неминуемо, особено сред по-възрастните, които го помнят.

В спектакъла на  12 март за първи път на варненска сцена в ролята на Бони ще се представи Георги Динев. Той е гостувал неколкократно в последните години като Арлекин в «Палячо», като Дон Базилио и Дон Курцио в «Сватбата на Фигаро» и като солист в оперетен новогодишен концерт.

Роденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 г. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА ”П. Владигеров”, специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003 г.

Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни артисти ”Мими Балканска”. Стъпва на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ с дебют в ДМТ ”Ст. Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 г. През 2001, 2002 и 2003 г. участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.

   

 

 

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

 

 

 Турандот има славата на Ледена принцеса, дала обет никому да не открива сърцето си. Без пощада тя изпраща на смърт всички женихи, които напразно се опитват да разгадаят странните й гатанки – условието, за да седнат на трона до нея. Причината за тази жестокост откриваме в арията, в която принцесата разказва за своята, издъхнала от мъченическа смърт,  прабаба, чийто дух, прероден в Турандот, зове за отмъщение.

Но в крайна сметка се намира един достоен мъж - Калаф дава правилен отговор на гатанките. Неговата целувка променя всичко и леденото сърце на Турандот се разтапя. Така операта, независимо, че е тежка и драматична, завършва с щастлив край.

Когато става дума за Турандот, пред мен винаги изниква несравнимата Гена Димитрова. Тя винаги е била и ще бъде най-добрата Турандот за мен. Прекланям се пред великата Гена, моят идол.

 

 

 

 

 

 

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочететe още по темата :

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Георги СултановКак живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно 

 

Интервю на Виолета Тончева с хореографа нa мюзикъла Светлин Ивелинов

Световна премиера на Опера в Летния театър – 28 юни 2016, 21.00

 ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

 

Светлин Ивелинов

- Как ще характеризирате музикалната интерпретация по романа на Александър Дюма?

"Граф Монте Кристо” е чудесно произведение, изградено много красиво от Ив Деска както в музикален, така и в драматургичен план. Сюжетът, заимстван от едноименния роман на Александър Дюма, е разработен съобразно съвременните изисквания на сценичната мюзикълна форма, което е естествено, имайки предвид големия опит на автора в Холивуд и работата му на американските и европейски сцени.

- Идеалният случай, в който хореографията произтича от музиката...

- Да. С неспирна действеност, динамика, преминаване от събитие в събитие, предполагащи сами по себе пластични и танцови решения, картините в спектакъла са определено интригуващи.

Музиката, много мелодична и богата на нюанси, с лекота повежда към хореографския текст както при балета, така и при хора и артистите-солисти. Казвам това, за да подчертая, че в представлението се налага определена синкретичност, изпълнена с много движение, вплетена в цялостното действие, допълнена и обогатена от мапинга 3D анимация.

- Как се чувствате на варненска сцена, където и друг път сте поставяли мюзикъл?

- Работата ми с трупата на Държавна опера Варна е пълноценна и много приятна. Целият състав работи изключително професионално.

Това не е първият спектакъл в оперния театър, на който съм хореограф и като всеки артист, искрено се надявам „ Граф Монте Кристо” да има успеха на предишните мюзикъли.
А защо не и по-голям :)

 

Прочетете повече:

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

Вижте видео трейлър: кликнете тук

 

 

 

 

 

 

Концерт на Vocal Productions NYC

 

2 август, 21.00, Театър Римски терми 2018

 

За шеста поредна година известният български бас Валентин Пейчинов, солист на Метрополитън опера в Ню Йорк, е подбрал за турне в България участници в неговия майсторски клас. В концерта на 2 август, 21.00, Театър Римски терми, 10 изпълнители от 6 държави ще се представят с различни музикални стилове.

 

Освен американката с хърватски корен Джулиана Милин, сопрано с име в САЩ, което набира все по-голяма популярност, ще чуем оперните изпълнители Hyeon Gyeong Kim от Южна Корея, Яна Кочева от България, Hajeong Lee от Южна Корея, Erin Murphy от САЩ и Przemyslaw Piskozub от Полша. В концерта ще участват още Хюсеин Медран от България с фолклор и пиано, Juan Jose Lazaro от САЩ и Евелина Станчовска от България с пиано, Ангелина Секулова от България с джаз.

 

 

БИЛЕТИ ЗА ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ: 
пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022 /www.tmpcvarna.com
Обект „Римски терми“ - ъгъла между "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051
ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/

 

 

 Предпремиера 13, 14 май, 19.00

„Силата на съдбата” е изключително драматично произведение със сблъсък на много емоции и различни човешки съдби. Музикално и певчески операта поставя предизвикателства пред певците и оркестъра, който има не само акомпанираща роля.

Темата за съдбата като проклятие, което хвърля демонична сянка върху цялото произведение, се преплита с темата за любовта още в увертюрата. Емблематична за творчеството на Верди, невероятно красива и въздействаща, тя не просто въвежда в операта, а казва всичко характерно и важно, което ще се случи в нея по-нататък.  

 

С любопитство и творческо нетърпение се заех с тази не толкова често поставяна заради своята сложност опера. Удоволствие е да работя с  прекрасните солисти на Държавна опера Варна - сопраното Линка Стоянова в ролята на Леонора и тенора Валерий Георгиев в ролята на Дон Алваро.

Същото мога да кажа и за великолепните баритони Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров в ролята на Дон Карлос, които освен в режисьорска и музикална посока, съумяват да представят образа и чрез своята лична емоционалност. Важна е тяхната интерпретация за ключов персонаж като Дон Карлос, който иска да защити достойнството на рода и да отмъсти за поруганата чест на сестра си, но всъщност се превръща в сляпо оръдие на съдбата.

 

Прочетете повече:

„Силата на съдбата” с предпремиера на „фаталния” 13 май

Режисьор - постановчикът на "Силата на съдбата" Деян Прошев

 

 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

проф. Светозар ДоневПрез далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

 

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

 

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

 

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

 

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

 

А. Л. УебърИзпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

 

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

 

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

 

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Опера в Летния театър - Варна 2013

 
200 години от рождението на Джузепе Верди
На 30 юли от 21.00 ч. в Летния театър на Варна ще прозвучи едно от най-прекрасните произведения, създадени в областта на музикалното изкуство – Реквием от Верди. Държавна опера Варна подготви представянето му по повод 200-годишнината от рождението на големия италиански композитор.

В рамките на ММФ „Варненско лято” и четвъртото издание на Опера в Летния театър, в изпълнението на Реквием от Верди ще вземат участие оркестърът и хорът при Държавна опера Варна, както и смесеният  хор „Морски звуци”.

Диригентът Вито Кристофаро от Италия, в сътрудничество с диригентите на хоровете Стефан Бояджиев и Росица Щерева, ще направи публиката съпричастна към това сакрално произведение.

Подборът на солистите за Вердиевия шедьовър е изключително важен, а в този случай той обединява четирима брилятни творци. Това са водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова, солистката на Виенската Щатсопер - мецосопраното Надя Кръстева, покорила с красотата и таланта си най-престижните оперни сцени в света, солиста на операта в Цюрих Бойко Цветанов, обявен за един от петимата най-значими тенори на съвремието и баса Апостол Миленков, който живее и твори в Австрия.

 
 

Интервю на Даниела Димова за БНР:

 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

 

 

 

 

 

 

Предпремиерни спектакли 24, 27 февруари 2017, 19.00

С „Лучия ди Ламермур” Доницети успява през 1835 г. да направи своя пробив в жанра на трагичната мелодрама. Дотогава той е композирал предимно комично-белкантови опери в традицията на Росини. Историята на „Лучия ди Ламермур” е взета, както се знае, от романа “Ламермурската невеста”на известния шотландски писател Уолтър Скот. Операта се счита за един от образците за белкантови произведения, които се фокусират върху музикалния финес в мелодичните вокални линии и по-малко в оркестровия съпровод. Това обикновено се постига с изразни средства като тремоли за признак на вълнение, ритъм на погребален марш, мрачна минорна интонация в лунните нощи и т.н.

 

В новата постановка на Варненската опера се срещаме със солистичен състав от най-високо ниво. Вече имах възможността да работя и с режисьора Огнян Драганов в Стара Загора в чудесната му постановка „Кармен”. В „Лучия ди Ламермур” той прилага новаторство и раздвижване на сцената, което все още е чуждо на повечето оперни театри у нас и тепърва трябва да се възпитава у публиката. Харесва ми, че е режисьор, който перфектно борави с оперния текст и музиката. Така работата на диригента се улеснява многократно.

 

Имаме прекрасни изпълнители в лицето на Илина Михайлова, Ирина Жекова, Мария Павлова, Арсений Арсов, Михаил Михайлов, Пламен Димитров, Свилен Николов, Евгений Станимиров. С Оркестъра на Варненската опера, който много добре изпълнява и разбира италианския стил, се работи чудесно. Очаквам с нетърпение дебюта си в тази опера, на която съм била много пъти асистент в големи театри, а сега съм и на пулта в родния си град. Желая на добър час на целия екип!

 

 

 

Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» ОГНЯН ДРАГАНОВ

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

 

ГЛАСОВЕТЕ НА ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ

 

2 август 2018, 21.00, Концерт на Vocal Production New Jork City, Театър Римски терми

 

Басът ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята кариера в Америка, за майсторските си класове и срещите с България

 

Добре дошли отново в България, Маестро Пейчинов!

 

Благодаря. Вече за шеста година се връщам тук и водя със себе си талантливи певци от различни страни, изнасяме концерти на различни сцени, запознаваме ги с България. За мен е невероятно удоволствие поне веднъж в годината да се връщам в тази красива страна.

 

Идвате от Америка, където сте изградили кариерата си.

 

Да, така се стече животът ми. Постоянно живея в Ню Йорк, като кариерата ми е свързана повече със Северна Америка.

 

Кои са любимите Ви роли?

 

Много са. Имам освен главни и средни роли, които са ми любими, като Тимур в „Турандот“, но 80% от моя творчески път протече с Верди. Аз съм един от малкото баси, който е изпял почти всички централни роли в оперите на Верди, при това в италианската и френската версия. Пял съм в „Дон Карлос“, „Атила“, „Набуко“, „Ломбардци“ и т.н.

 

Как живеят оперните герои в паметта Ви?

 

Опитът, натрупан в годините, сега ми помага в педагогическите курсове, които провеждам. През тази година ще бъда с моите възпитаници в 7 страни, като най-дългият курс, без да обяснявам защо, е в България. Курсът трае 4 седмици с всекидневни занимания, след което правим концертен тур с цел да се практикува наученото пред истинска публика и това създава голямо въодушевление сред участниците.

 

Как работите с тях, каква методика използвате?

 

Приемаме кандидати от начинаещи до истински професионалисти. Някои идват за да изработят определена роля, за която имат вече ангажимент, други искат да пробват неща, които не са пяли преди. Работим в различни жанрове, като курсът е предимно технически.

 

Какво изисквате най-вече от певците?

 

Когато казвам, че курсът е технически, това означава, че обръщаме внимание както на техниката на белкантовото пеене, така и на законите на дикцията. Работим пет вида дикция, в зависимост от това за каква творба, кой композитор и коя сцена става дума. За Бродуей подготовката е с американски английски, за Лондон – с британски английски. Занимаваме се също с различни стилове – класическа музика, опера, джаз, рокендрол, дори рап. Нямаме никакви ограничения в жанровете, важно е всичко, което се работи с глас, дори и глас за актьори. Именно в тази група завърши нашия курс известната театрална актриса Бойка Велкова, мисля, преди две години.Техниката на обучение е една и съща, но стилът и жанрът са различни, всеки жанр има своите стилове. В поп и рок например се използва крещене, за което е важно певецът да е добре подготвен, за да не похаби гласа си.

 

Как певецът трябва да щади гласа си?

 

Трябва да живее така, както е свикнал. Аз пия газирани напитки с лед и това не ми пречи, но така съм свикнал, вече 31 години, откакто живея в Америка. Познавам певци, които пушат и това не вреди на гласа им, но дали така е със здравето им, ми е трудно да преценя. Затова горещо препоръчвам да не се пуши. Не препоръчвам и пиенето на алкохол преди спектакъл, защото той уврежда лигавицата. Но пък може да се почерпиш в друг, по-удобен случай 

 

Какво мислите за феномена на българските оперни гласове?

 

България винаги е била родина на чудесни гласове, чудесни певци. България обича пеенето, не само класическото. Вижте с какъв богат фолклор можем да се похвалим. У нас за записани над 2000 народни песни, докато други страни разполагат с не повече от 150-200. Аз постоянно следя появата на интересни нови гласове и тези, които ме впечатлят, предлагам за участие на различни сцени. Немалко от моите възпитаници са започнали кариерата си именно с моята подкрепа. В сегашния варненски концерт имаме две певици на световно ниво – една корейка и една американка, като спонсор от Китай е откупил вече голяма зала за самостоятелен нейн концерт извън курса. А в Римски терми ще чуете и един поп певец и модел на Версаче, който неотдавна предизвика фурор, спокойно мога да употребя тази дума, с китайското си турне.

 

Китай е и новата Мека на операта...

 

Да, след концертите в България заминаваме за Китай, където предстои двуседмичен курс, следва Хонгконг с триседмичен курс и с това свършва лятото. Тази година бяхме вече в Италия, Франция и Италия.

 

 

„Селска чест“ от П. Максани – 21 септември, 11.00, 19.00, Оpera Studio - Varna 2019

 

Идвате от Ерусалим във Варна...

За пръв път съм във Варна, но вече съм бил в България като участник в конкурс за диригенти. Много съм впечатлен от вашия град, от архитектурата и морето, макар че нямах много време за плаж. Репетициите в майсторския клас вървят всеки ден една след друга, първо с пиано, после с оркестър, хор и солисти, непрекъснато сме в репетиции.

 

Как изглежда отвътре тази динамична музикална вселена, говореща световния език на музиката?

Оркестърът на Варненската опера е великолепен, в хора има много хубави гласове и мисля, че заедно с нашите млади солисти ще направим добър спектакъл. Участниците в майсторския клас идват от различни краища на света, цяла група от Мексико, също от Русия, Италия, Грузия, Израел, Америка, Япония, Китай, Южна Корея.

 

Азиатците все повече покоряват света на операта...

О, да, най-вече претендентите от Южна Корея.

 

Прочетете цялото интервю тук: >>>>>>>>

 

 

 На 5 и 12 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) ще грейнат „Коледни искри”- един музикален фоерверк с красиви арии из оперети, мюзикъли и италиански канцонети, които несъмнено ще повишат коледното настроение. Поднасят ги артистите на Държавна опера Варна

Антоанета Маринова, Благовеста Статева, Боряна Равноустова, Борислав Донев, Вяра Железова, Марина Иванова, Димитър Илиев, Надежда Радкова, Илко Захариев, Красимира Митева, Филипа Руженова, Петър Петров, Христиана Христова, Стоян Финджиков и Юлка Жекова. Благодарение на доброто си музикално образование, а и на приятелството помежду си, те изграждат един стабилен хоров ансамбъл. Той стои в основата на оперния хор, чийто професионализъм винаги прави впечатление на публиката, независимо дали става дума за редови спектакъл или гастрол в страната и чужбина. След изявите в София през октомври, турнето в Палма де Майорка и Белгия през ноември, само преди няколко дни хорът на Варненската опера спечели сърцата на публиката и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

 

Идеята за „Коледни искри”, както и за „Майски многоцвет” –изключително успешния концерт на групата от пролетта на тази година, е на неуморната Антоанета Маринова. Тя сглобява тъканта на концерта от 21 любими на участниците музикални номера, които ще акомпанират на пиано Жанета Бенун и Руслан Павлов.

 

Основния тон задава Княз Орлофски от оперетата „Прилепът” на Йохан Щраус, който ще покани зрителите на парти във виенския си дворец. Следват дует на Долорес и Пиар  от оперетата „Андалусия” от Франсис Лопес, ария на Джудита из едноименната оперета на Франц Лехар, дует на Хана и Данило из „Веселата вдовица” на Франц Лехар, ария на Анна-Елиза из оперетата „Паганини” на Франц Лехар и ария на Перикола от „Перикола” на Жак Офенбах.

 

След оперетата идва ред на мюзикълас прочутото„Willkommen” oт „Кабаре” на Уебър, песен на Илайза Дулитъл от „Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, „Някой ме обича” от Гершуин, ария на Мария Магдалена от „Исус Христос Суперзвезда” на Уебър, ария на Стария еврейн из „Цигулар на покрива” от Джери Бок и Шелдън Харник, ария на Мария из „Уестсайдска история” от Уебър, ария на Тенардие из „Клетниците” от Шьонберг, ария на Кристин из „Фантомът на операта” от Уебър и ария на Гризабелла из „Котките” на Уебър. Специално тази последна творба Антоанета Маринова ще изпълни на български език, за да стигне красивото послание до всекиго: „Погледни към луната, паметта ще те води, довери й се ти. Щом откриеш какво за теб е щастие, знай – нов живот ти избери!”

 

И тъй като един концерт не е истински без италиански канцонети, „Коледни искри” ще завърши с популярните заглавия „Не тъгувай за мен”, „Да се завърнеш в Соренто”, „Испанката”, „Мама” и бравурното „Фуникули - Фуникула”.

 

 

 

 

„Турандот” е истинска перла в короната на Опера в Летния театър – Варна 2015. И това е така най-малко по 3 причини. „Турандот” не е представяна във Варна от няколко години, а това е лебедовата песен на Пучини, неговата най-прекрасна творба със сложни хармонии, в които прозира новият XX век. Много пъти съм дирижирал „Турандот”, включително с великолепните Бойко Цветанов и Габриела Георгиева – за мен най-зрялата „Турандот”. Всички тези обстоятелства, вярвам, ще превърнат спектакъла на „Турандот” в незабравимо преживяване, на което аз ще се наслаждавам не по-малко от публиката на Опера в Летния театър.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна

 

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му Smile

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

 

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

 

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

За оперното пеене, измерено във фантазия

БРАМС И ПУЧИНИ

Закриване на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

13 април 2017, 19.00

 

Диригент Дарио Мачелари

Програма:

Йоханес Брамс – Симфония № 1 в до минор

Джакомо Пучини – Messa di Gloria

Солисти: Валерий Георгиев, Евгений Станимиров

Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

 

За програмата на Великденския концерт във Варна предложих Симфония № 1 в до минор от Брамс, защото през тази година се навършват 120 години от неговата кончина. Обичам Брамс, а тази негова симфония ми е любима, заедно със Симфония № 5 от Бетовен. Симфония № 1 от Брамс е известна като един от стълбовете на целия симфоничен репертоар. Всеки млад диригент трябва многократно да се връща към нея и всеки път да я прочита, сякаш за пръв път, както съветва Серджу Челибидаке.

От историята се знае, че след колоса Бетовен, Брамс, както и повечето композитори, се е страхувал да пише симфонии. Композирайки своята Симфония № 1 в до минор, той е искал да бъде сигурен, че ще се получи една сериозна и мащабна творба и може би затова е използвал на някои места елементи, насочващи към цитати от Бетовен.

 

В концерт преди Възкресение Христово присъствието на сакрална музика е задължително, така че аз с удоволствие приех предложението на Варненската опера да включим в програмата Messa di Gloria от Пучини. Пучини е писал тази меса в ранните си години, когато от него се е очаквало да наследи от баща си и дядо си професията на църковен музикант.

Следвайки обаче мечтата си да стане оперен композитор, той изоставя за известно време „Меса за 4 гласа”, както първоначално се е наричала творбата и се премества от Лука в Милано, където създава първите си опери „Едгар” и „Манон Леско”. Любопитно е, че и в двете творби той внася цитати от ранния си проект („Agnus Dei” в „Манон Леско” и „Kyrie” в”Едгар”) – едно недвусмислено доказателство за това колко е харесвал своята „Меса на славата”.

 

Чуйте откъс от “Манон Лексо” с Мирела Френи, в който звучи цитат от „Messa di Gloria”:

https://www.youtube.com/watch?time_continue=129&v=kQsTv_s9l30

 

 

 

НЕЙЧО ПЕТРОВ - РЕДЖИ – РАМОН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 Нейчо Петров - Реджи

 

28 юни, 21.00, Летен театър. Премиера на мюзикъла „Зоро“ в ММФ "Варненско лято" 2018

 

Ти изпълняваш ролите и на Зоро, и на Рамон, два антипода срещу един артист. Как анализираш тази ситуация?

 

Независимо, че Зоро се смята за положителен, а Рамон за отрицателен герой, всеки от тях е по своему раздвоен. В Зоро живеят едновременно Диего де ла Вега – лек и донякъде повърхностен характер и Зоро – съвестен и доблестен герой, който защитава народа си. Образът на Рамон пък съчетава в себе си агресия и комплекс за малоценност, в комбинация с невероятна увереност и хладнокръвност. Рамон е луд, обсесивен, нахален, в многопластовия му характер прозират фройдистки и карлюунговски черти, които го правят крайно интересен за пресъздаване.

 

И все пак на кого даваш превес?

 

Сложно е да играеш едновременно противоположни герои, но и Зоро и Рамон страшно ме въодушевяват. Разбира се, негативният герой винаги представлява по-голямо предизвикателство. Той не се харесва обикновено, но артистът трябва да го направи толкова логичен и правдоподен, че публиката да го разбере, да го възприеме, а защо не и да го хареса накрая.

 

Прочетете още:

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

 

 

 kniyaz-igor-poster

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

dirigent-krustin-nastev 

Как се чувстваш на първата си среща с „Княз Игор“?

Както каза и Маестро Иванов, за всеки диригент „Княз Игор“ е предизвикателство. Познавах отчасти заглавието, но не се бях занимавал с цялостен анализ. Сега виждам, че това е наистина шедьовър. Отскоро съм във Варненската опера и за мен е истинска привилегия да бъда асистент на такъв опитен диригент като Маестро Иванов. Следя отблизо как се прави, как се подрежда целият репетиционен процес по класически образец със задължителните 6 седмици преди да излезе премиерата.

Това тук си е истински лукс, защото в много театри напоследък най-голямата липса не е на финанси, а на време. Нещата се правят все по-бързо и от това обикновено страда качеството. В този смисъл при нас всичко върви по утвърдената класическа схема, която дава възможност пиесата да улегне, всеки да научи добре партията си и да се почувства по-близо до образа, който изпълнява. Същото се отнася и за нас, диригентите.

 

 

 

 

Как ще заинтригува съвременния зрител операта „Княз Игор“ с нейния сюжет от Средновековието?

Ако вникнем в психологическите връзки между героите, ще установим, че няма голяма разлика между епохата, когато е писана творбата и днес. В съвременния свят ще открием същите взаимоотношения, както между персонажите – сложните връзки между сестра и брат (Ярославна –Галицки), изпитанията на любовта (Ярославна – Княз Игор), съперничеството между противници (Княз Игор – Кончак). Победителят Кончак приема победения Княз Игор не като пленник, а като свой гост и си заслужава да поразсъждаваме над това сякаш днес позабравено уважение, което дължим на достойния противник.

 

Какво е разстоянието от Верди, който дирижира наскоро, до Бородин?

Ще цитирам тук диригента Емил Чакъров, който казва, че на музиканта не е необходимо да му се обяснява как се издигат облаците или как шуми рекичката. Той иска да знае кога, къде, защо и как да изсвири този или онзи пасаж. В този смисъл нашите оркестранти са мултифункционални, за тях е от значение добре да изпълнят това, което в момента им е подадено. Дали ще бъде опера, симфония или мюзикъл, не е съществено. Същественото е, че всяка работа, всяка репетиция усъвършенства майсторството, надгражда и изгражда музиканта като творец.

Това е и професионалният подход във всеки театър, който работи по немски стил на 3 писти - опера, мюзикъл и драматичен театър. Варненският театър е точeн образец на немския Dreispartentheater и на мен ми е приятно да съм част от неговия творчески екип.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Прочетете още:


МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

 

 

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО и НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО & ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

28 юни, 21.00, Летен театър - Премиера на мюзикъла "Зоро", ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

 

Мюзикъл по музика на Джипси Кингс; Постановка Петко Бонев. Диригент Страцимир Павлов. Хореография Станислава Томова. Сценография и костюми Ася Стоименова. 3D Мapping Полина Герасимова

 

НЕЙЧО ПЕТРОВ - РЕДЖИ – ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

 

- Какво е да си Зоро?

 

- Прекрасно е да бъдеш Зоро, да работиш с режисьор като Петко Бонев и с този екип. Това не е лесен спектакъл, за него е необходима сериозна подготовка като текст, танци и фехтовка. Това тройно предизвикателство обаче много ме радва. Стремя се да следвам указанията, дадени ми от режисьора, водя се от любовта си към този легендарен герой и се надявам в крайна сметка да направя един мой Зоро, различен и стойностен.

 

- Трябва ли да си завършил Икомическия университет във Варна, за да станеш певец и артист, който експериментира в различни жанрове?

 

- Не, не трябва. Това, което трябва, е да не си поставяш таван. Трябва да избереш, трябва да обичаш това, което правиш и да влагаш в него всичко от себе си. Това създава смисъл.

 

НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ – ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

 

- Играеш в балетни, оперетни, оперни спектакли и мюзикъли, ето сега си и самият Зоро...

 

- За мен това е голямо предизвикателство, защото е първата ми главна роля. Харесвам Зоро и благодаря за доверието, което режисьорът Петко Бонев ми гласува. Зоро е легенда, мит, борец за справедливост, макар и с маска. Ролята е многопластова и много интересна, със страхотни балади и песни. Добра и силна роля, в която артистът може да покаже уменията си като певец, танцьор и актьор.

 

- Кое в Зоро ти допада най-вече?

 

- Всички негови страни ми допадат, ако не ми допадат, не бих могъл да направя образа му цялостен. Харесвам го в моментите, когато като Диего де ла Вега е малко смешен и наивен и когато, като Зоро, е абсолютно уверен в това, което върши. Двама различни, но живеят в един човек.

 

- Да не забравяме и романтичния Зоро...

 

- Да, Зоро е както защитник на доброто, така и фина душа. Всички знаят, че той се влюбва. Това е влюбеният Зоро, разбираем и близък до всички влюбени.

 

- Репликата на Зоро, която според теб го характеризира най-добре?

 

- За мен това е кулминационната реплика в мюзикъла: „Може ли човек да бъде обичан за това, което всъщност е!“

 

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

 

Как се чуввстваш в кожата на Зоро?

 

Това е една мечта за всяко дете. Да бъде герой от приказка, от филм. И аз продължавам до ден днешен да бъда дете, така че мога да кажа, сбъдвам една моя детска мечта с този спектакъл.

 

Имаш роли в опери, оперети, мюзикъли, пя в концерта за началото на българското европредседателство, това дава ли ти повече самочувствие?

 

Аз оставам обикновен човек, който надявам се си върши добре и със сърце работата. В никакъв случай не се възгордявам, просто правя това, което мога и се опитвам да го правя по най-добрия начин.

 

Във фейсбуквидях снимка с дядо си, един достолепен мъж с достоен внук до него. Изглеждате много свързани един с друг, така ли е? 

 

Дядо ми беше дълги години артист – солист в Търновския, също и в Софийския музикален театър, обиколил е света, бил е наистина номер едно в своята професия, взел е всичко от живота. Винаги съм му се възхищавал и си спомням, че като малък все му се молех да излезем и заедно да се поклоним на сцената. Обичам го и винаги се допитвам до него за моите роли и въобще за всичко. Най-ценният съвет, който той ми е дал, е да не се възгордявам, да бъда смирен, да съм благодарен на Бог за всичко и да обичам това, което правя.

 

Какво място заема Зоро в кариерата ти?

 

Това е може би най-трудният образ, който съм правил досега, той изисква фехтовка, пеене, танци, всичко в едно. Иначе от дете съм свързан с тези испански ритми, любимата ми майка е в Испания, обожавам испанската музика и няма как всичко това да не е част от мен.

 

Може ли днес да бъдеш Зоро в живота?

 

Доста трудно, но пък - слава богу - в моето обкръжение всичките са Зоровци, ако мога така да кажа. Смели, варващи в себе си, в доброто и в любовта.

 

Репликата, която е важна за Зоро и за самия теб?

 

Както в повечето спектакли, така и тук основната тема е любовта. Така че аз бих казал, нека вярваме в любовта! Това не е реплика на Зоро, но съм сигурен, че той би ме подкрепил.

 

В мюзикъла прекрасната Инес прави саможертва в името на любовта си към теб...

 

Да, но в живота това е моята любима Лилия, на която не й се налага да постъпва като Инес.

 

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

 

10 юли, 21.00, Основна сцена

 

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00.

Билетите важат без заверка.

 

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" - ПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Текст на песните Глен Слейтър

Допълнителен текст на песните Чарлз Харт

Либрето Бен Елтън

Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт

По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

Хореограф Анна Донева

Сценограф и костюмограф Нела Стоянова

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

ФАНТОМ - Пламен Долапчиев

КРИСТИН - Лилия Илиева

МЕГ - Сребрина Соколова

РАУЛ - Велин Михайлов

ЖИРИ - Вяра Железова

ГУСТАВ - Кристиян Славеев

ГАНГЪЛ - Людмил Петров

СКУЕЛЧ - Николай Димитров

ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев

Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова

Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова

Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

OЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩИЯ ПРЕМИЕРЕН СПЕКТАКЪЛ НА 13 АВГУСТ, 21.00, ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

        

 

 

АНТОАНЕЛА ПЕТРОВА – ИНЕС, КАЛИНА ЖЕКОВА – ИНЕС и ЛИЛИЯ ИЛИЕВА - ИНЕС пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

28 юни, 21.00, Летен театър - Премиера на мюзикъла "Зоро", ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

 

Мюзикъл по музика на Джипси Кингс; Постановка Петко Бонев. Диригент Страцимир Павлов. Хореография Станислава Томова. Сценография и костюми Ася Стоименова. 3D Мapping Полина Герасимова

 

АНТОАНЕЛА ПЕТРОВА – ИНЕС

 

- Каква е Инес на Антоанела Петрова?

 

- Инес е цветен образ, може би един от най-цветните в мюзикъла. Тя е много страстна и много ревнива, но може да бъде и благородна. Инес е циганка, носи в себе си циганското, танцува фламенко, говори английски с испански акцент... Голяма и трудна роля, доставя ми огромно удоволствие.

 

- Как сменяш емоционалния ключ от Милейди в „Тримата мускетари“ към Инес в „Зоро“?

 

- Да, двете са коренно различни. Инес всъщност е положителен образ, тя през цялото време помага на Зоро и смело влиза в битка с несправедливостта, докато Милейди е негативен образ, подмолна, травмираща. За изграждане на двата образа се ползва различна стилистика, но това ми допада. Харесвам да изпробвам различни неща.

 

- Репликата, която според теб характеризира най-добре Инес?

 

- „Какво смяташ да направиш? Да ги забавляваш до смърт?“

 

КАЛИНА ЖЕКОВА – ИНЕС

 

- Каква е Инес на Калина Жекова?

 

- Всяка една от нас прави различна Инес, защото я пречупва през себе си, през своята призма и вярвам, че публиката ще го забележи. Във всяка сцена Инес предлага истински спектър от емоции. Като циганка тя е много емоционална, много ревнива, пламенна и огнена жена, но понякога се оказва ранима и тъкмо това я прави пълнокръвен образ.

 

- Чувстваш ли я близка?

 

- Мисля, че Инес като натюрел е близка до нас, българите. Ние също сме емоционални, така че – да, има връзка между Инес и мен.

 

- Коя е репликата, която според теб характеризира най-добре Инес?

 

- „Къде беше снощи?“

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА – ИНЕС

- С какво те привлича Инес?

- В моите очи това е най-страстният образ в целия мюзикъл, а музиката на „Зоро“ е невероятна и повече от вдъхновяваща. Всъщност Инес е циганската кралица, тя е царицата на купона, тя води смеха и щастието със себе си. След това идват любовта, саможертвата и трагедията.

- Само преди дни ти пресъздаде една брилянтна Кати Селдън в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ на режисьора Борис Панкин, сега в мюзикъла „Зоро“ под режисурата на Петко Бонев от актрисата Кати трябва да се преобразиш в циганката Инес. Лесно или трудно е това предизвикателство?

- Не мисля, че има лесно предизвикателство. За мен всеки образ е предизвикателство. Вродената емоционалност много ми помага. Преди няколко години една от моите преподавателки ми каза: „В един момент ще разбереш, че най-голямата ти сила е емоционалното богатство, което притежаваш. Това е твоето предимство.“ Аз винаги съм била емоционална и в детството това ми създаваше проблеми. Непрекъснато се притеснявах, защото ми се искаше да изглеждам по-сериозна пред възрастните. Но с времето нещата се промениха и ето сега се оказва, че точно това качество ми помага на сцената. То ме съветва как да изваждам от себе си онези емоции, които са необходими на моята героиня, как да ги влагам максимално в образа, как да ги преекспонирам, ако е е необходимо.

- И коя черта на Инес ще преекспонираш?

- Саможертвата в името на любовта. „Не рискувай нищо за мен, върви!“, казва тя на Зоро.

 

 

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

Ованес Торосян – от Арамис до Д’Артанян

Известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян пред Виолета Тончева за ролята си на Д`Артанян в българската премиера на „Тримата мускетари”

 

Тримата мускетари„Тримата мускетари”

Mюзикъл на Максим Дунаевски по романа на Александър Дюма-баща

Либрето и сценична реализация: Николай Априлов

Диригент и оркестрация: Страцимир Павлов

Сценография и костюми: Ася Стоименова

Хореография: Татяна Янева

Сценичен бой и фехтовка: Николай Дериволков

Стихове на песните: Мария Донева

Диригент на хора: Стефан Бояджиев, Цветан Крумов

Асистент-режисьор: Сребрина Соколова

Фотограф: Моис Файон

Изпълнява се на български език.

Премиера за България 29 юни, 21:00, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

Спомняш ли си кога за пръв път прочете романа „Тримата мускетари”?

Бях на 13 години, когато с известна досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение.

Предполагаше ли, че след години отново ще влезеш в екипа на мускетарите, при това като Д`Артанян ? Как се случи всъщност?

Никога не съм предполагал, че ще участвам в мюзикъл, още повече „Тримата мускетари”. Всичко стана съвсем случайно. Режисьорът Николай  Априлов ме познава от малък, още  от първите години, когато семейството ми се пресели в България. Веднъж пътувахме в неговата кола и той ми разказа идеята си да постави „Тримата мускетари”. Искаше да му предложа някого за ролята на Д`Артанян, обсъдихме няколко имена и това беше. След няколко дни ми се обади, за да ми каже, че няма да търси повече Д`Артанян, защото е спрял избора си върху мен.

Д`Артанян е описан в романа като „18-годишен гасконец, дързък и смел, нечувано ловък с шпагата за възрастта си, набит и дребен с мургаво лице, раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си”. Как би се сравнил с този персонаж?

Ами да, всичко съвпада, с изключение на „набит”.

Как възприемаш сега, от позицията на времето, „Тримата мускетари”?

Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва. Все едно, че се връщам в детската си стая или минавам покрай училищния двор, където някога се преобразявахме в мускетари. В съзнанието ми изникват незаличими спомени, усещането е странно и хубаво.

 

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – ЛУИЗА и МАРИЯ ПАВЛОВА – ЛУИЗА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

Илина Михайлова

 

 

Що за персонаж е твоята Луиза?

Луиза е интересен персонаж  - тя е нежна и романтична, но в същото време единствена се противопоставя на злия Рамон. Бунтарка, която се бори за справедливост, това определено ми импонира. Образът е голямо предизвикателство по много причини, най-напред заради фехтовката. За пръв път хващам шпага, но се оказа, че доста добре ми се удава.

Съпругът ти Деян Вачков трябва ли да внимава:)

Добре би било.

 

Вие живеете, освен във Варна, и във Валенсия, така че испанското е близо до теб...

Много близо до мен, фламенкото е моя детска мечта.

 

Как оперната певица Илина Михайлова се пренастройва да пее в мюзикъл?

„Зоро“ е третият ми мюзикъл на варненска сцена, така че за трети път ми се налага да напускам рамките на операта. Любопитно и интересно ми е да изляза от оперната постановка и да вляза в романтичните арии на Луиза,които са много емоционални и в доста нисък регистър. Щастлива съм, че двете ми дъщери много се гордеят с мама, когато ме виждат с шпагата на Луиза.

 

Не е като да си Виолета например...

О, те винаги много съпреживяват моите роли. В „Травиата“ едва дочакват смъртта на Виолета,  зада извикат: „Браво, мамо!“и така бързичко ме „връщат от другия свят“.

 

Как се чувстваш в екипа на „Зоро“?

Щастлива съм сред този екип, който под режисурата на Маестро Петко Бонев работи с много страст. Диригентът ни Страцимир Павлов,каквато и мелодия да пипне, я извайва до съвършенство и я превръща в хит. Искам да благодаря още на страхотния ни тренорпо фехтовка Николай Дериволков и на великолепната ни хореографка Станислава Томова, която въпреки че е бременна в седмия месец, тропа с нас поцял денна сцената.„Зоро“е любов за всички нас.

 

Мария Павлова

 

МАРИЯ ПАВЛОВА – ЛУИЗА

 

Как изграждаш образа на Луиза?

 

Луиза е опецифичен образ за пресъздаване. Заради нея ми се наложи да се сблъскам за пръв път с фехтовката, но благодарение на треньора Николай Дериволков успях да преодолея доста страхове пред самата себе си. Това беше важно предизвикателство в изграждането на образа, защото Луиза е нежна, аристократична и в това отношение тя се доближава до останалите ми героини, но от друга страна тя и е бунтарка, едно много борбено, силно, мъжко момиче. Самата аз съм по-обрана като характер и затова се фокусирах именно върху това как да предам бунтарската същност на Луиза. Иначе нейната вокална партия се характеризира с по-баладични и мелодични песни, което създава един много добър контраст между аристократичната Луиза и пламенната Инес.

 

Как се случва това навлизане в една коренно различна същност?

 

С много репетиции, с внимание, с желание. В „Зоро“, освен всичко останало, има и много танци, с които се справяме, благодарение на прекрасната хореографка Станислава Томова. Страцимир Павлов води много добре репетициите и сигурно така ще бъде и на представленията.

 

Как се адаптираш от оперната и оперетната сцена към мюзикъла, в „Котките“, а ето сега и в „Зоро“?

 

Това е трудно професионално превъплъщение, защото мюзикълът изисква по-различна техника при воденето на гласа. Не съм учила мюзикъл, затова при овладяване на този стил се доверявам както на Страцимир, така и на собствената си интуиция. В „Зоро“ има пеене, говор, танци, фехтовка и всички тези компоненти усложняват художествената задача, но в крайна сметка всичко това ми помага да натрупам нови умения. За един артист това е много важно.

 

Репликата на Луиза, която би откроила?

 

В дуета с Диего де ла Вега, когато Луиза все още не знае, че той е Зоро, тя пее „Никога не ме напускай!“ В логическо изграждане на образа на Луиза точно този момент е от особено значение.

 

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

 

ПАМЕТТА НА ВОДАТА„Паметта на водата” – дисекция на пеперуда или семейна терапия

 

На 25 април, в рамките на VI Великденски театрални седмици 2016, ДТ „Стоян Бъчваров” кани зрителите на камерна сцена „Стоян Камбарев” за една от най-успешните си постановки – „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън. Режисьорският прочит е на Стоян Радев Ге. К., който още с „Домът на Бернарда Алба” от Лорка и „Горчивите сълзи на Петра фон Кант” от Фасбиндер показа умението си да прониква в най-потайните кътчета на човешката душа. Сценографията и костюмите са дело на Мира Каланова. За актьорите Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов, Веселина Михалкова, Николай Божков и Теодора Михайлова този спектакъл продължава да бъде откровение, в което те влагат всичко от себе си. Неслучайно екипът получи за „Паметта на водата” Награда ВАРНА, а Даниела Викторова бе отличена за своята Тереза с номинация АСКЕЕР.

 

„Паметта на водата” е историята на три сестри от разединено семейство, които прекарват последната нощ преди погребението на майка си заедно. Колкото и жестоко да звучи, момент като този, когато човек е най-уязвим, е идеален да надникнеш в душата му – за какво мечтае, от какво се страхува, за какво наистина мисли. Звучи някак студено, нали? И все пак, ако трябва да сравня погледа към вътрешния свят, бих казала, че е като дисекция на пеперуда – нужно е да бъдем крайно деликатни. Все пак става дума за самите нас. Мога да нарека „Паметта на водата” една прекрасна семейна терапия. Като огледало към семейството на зрителя, отваря очите за начина, по който изглеждат нещата отстрани...”, размишлява в блога си Димана Сотирова.

 

Хитът ”Криворазбраната цивилизация”

Априлската програма на Варненския драматичен театър завършва на 27 април с ”Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, отново постановка на Стоян Радев Ге. К., посветена на 95-годишния юбилей на театъра.

Сценография и костюми Даниела Николчова, с участието на Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Славяна Иванова, Веселина Михалкова, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Валери Вълчев, Петя Янкова, Теодор Папазов, Константин Соколов, Даниела Викторова.

Това е последният театрален хит, за който билетите бързо се разпродават. За първия майски спектакъл на 3 май са останали билета само на втори балкон, следващият спектакъл е на 25 май, така че побързайте :)   

 

Балетен концерт на младите таланти

Балетните артисти от НУИ «Добри Христов» с вълнение се подготвят за своя традиционен годишен концерт, който на 23 април от 18 часа ще покаже възможностите на младото балетно поколение.

 

 

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

 

С усмивка за „Българи от старо време”

На 26 април Държавна опера Варна ще представи «Българи от старо време», увековечени най-напред от Любен Каравелов в едноименната повест, а след това и от композитора Асен Карастоянов в една от най-обичаните български оперети.

На свой ред Николай Априлов, най-добрият съвременен наш оперетен режисьор, придава на любимия сюжет нов блясък. Неговата постановка връща към възрожденския бит с обич и романтична носталгия, като една усмивка от старите ленти.

„Смехът е заложен в „Българи от старо време” и както се казва в народното творчество, всичко добро се смее. Смее се слънцето, смее се птичето, смее се цялата природа. Който се смее, той пее и зло не мисли. Дори злото не е чак толкова зло, когато е облъчено с усмивката на душевната сила и благородство”, по думите на самия режисьор.

В главните роли публиката отново ще аплодира Стефан Рядков в емблематичната му роля на Дядо Либен и актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев в новото му амплоа на вечно недоволния, обичащ себе си, но крайно взискателен към околните Хаджи Генчо. 

В останалите персонажи се превъплъщават Петя Петкова - Дела; Пламен Долапчиев - Павлин; Благовеста Статева - Цона; Ина Петрова - Лиляна; Велин Михайлов – Иван; Лилия Илиева – Янка. Да не забравяме хора, оркестъра и балета на Държавна опера Варна, под диригентството на Стефан Бояджиев, както и фолклорният ансамбъл «Одесос» при МВР Варна, без които настроението не би било същото.

 

 

 

С РЕКВИЕМ от Моцарт завършва XVII Великденски музикален фестивал

С Реквием от В. А. Моцарт, непосредствено преди Възкресение Христово, ще завърши XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна. Този ненадминат шедьовър на кантатно-ораториалната музика ще прозвучи на 28 април от 19 часа под диригентството на Станислав Ушев, с участието на солистите Даниела Димова  - сопран, Бойка Василева – мецосопран, Арсений Арсов – тенор и Евгений Станимиров – бас.

Събитието се посвещава на 225-годишнината от смъртта на Моцарт.

Обвит в тайнственост, Реквиемът е създаден през 1791 г., само няколко месеца преди кончината на великия композитор. Изтощен и болен, той споделя предчувствието си, че няма да живее дълго и всъщност пише Реквиема за собствената си смърт. Моцарт така и не разбира кой е анонимният поръчител на последната му творба. По-късно се изяснява, че граф Франц фон Валзегт е пожелал да почете паметта на съпругата си със заупокойна меса, написана от Моцарт. Реквиемът бил довършен от ученика на композитора Франц Зюсмайер.

 

Филмът „Амадеус” на Милош Форман по пиесата на Питър Шафър, който бе обявен за един от 100-те най-добри филма на всички времена със своите 8 награди ОСКАР 1984, интерпретира версията за коварния Салиери - придворния композитор, който отровил Моцарт, защото завиждал на невероятния му талант. Това е само една от многобройните тези за ранната смърт на Моцарт, която - както всички останали, не е доказана.

 

 

 

 

СОФИЯ РУХОВА – ЛУЛЧЕВА – ЛУИЗА и КАЛОЯН ЛУЛЧЕВ – РАМОН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

28 юни, 21.00, Летен театър.Премиера на мюзикъла „Зоро“ в ММФ „Варненско лято“ 2018

 

СОФИЯ РУХОВА – ЛУЛЧЕВА – ЛУИЗА

 София Рухова - Лулчева

Трудна ли е ролята на Луиза?

Трудна е, както всяка роля, която претърпява развитие. Така се случва и с Луиза, която с израстването си и противопоставянето си срещу Рамон и несправедливостта, с влюбването си в Диего, се превръща от момиче в жена.

 

Като драматична актриса, как се чувстваш в атмосферата на мюзикъла?

Добре се чувствам, защото доста време съм се занимавала с музика и пеене. Освен това мечтата ми е била да участвам не само в драматични представления, но и в мюзикъли, така че сега съм щастлива да бъда част от екипа на „Зоро“.

 

При това в главна роля...

Да, вълнението ми е голямо, като за главна роля :)

 

Твоят образ ли е Луиза?

Да, със сигурност, да. Допада ми стремежът й да се бори срещу несправедливостта и злините, които Рамон извършва срещу народа. Понякога Луиза не успява, защото борбата срещу злото никога не е лесна. Както тогава, така и днес.

 

Затова изглежда„Зоро“ продължава да вдъхновява публиката.

Да, „Зоро“ продължава да е актуален и днес.

 

С коя реплика би трябвало да запомним твоята Луиза?

 Боря се за справедливост!

 

 

КАЛОЯН ЛУЛЧЕВ – РАМОН

 Калоян Лулчев

В мюзикъла „Зоро“ доста герои се борят за справедливост и срещу Рамон, а за какво се бори Рамон?

 

В неговите очи той също се бори за справедливост. Рамон е израснал в сянката на по-малкия си брат, който е предпочетен пред него, въпреки традициите по-големият син да продължи делата на бащата. Основният проблем на Рамон е, че завижда на брат си, което го кара да върши какви ли не злини. Това е неговият начин да въздава справедливост. 

 

Всъщност драматургията на този мюзикъл е доста по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Точно така, в драматургията на „Зоро“ е залегнала една много хубава история, която показва сложните взаимоотношения между двама братя. Въпреки завистта на единия, другият продължава да го обича.

 

Като повечето артисти, и ти ли предпочиташ отрицателните образи?

Мисля, че за един актьор отрицателният образ е похвала. Отрицателният образ обикновено е труден, така че актьорът е щастлив, когато го изберат да пресъздаде подобен образ.

 

Ти обаче имаш подчертано положително излъчване, което трябва да трансформираш в негативно...

Колкото и странно да звучи, аз се чувствам добре като Рамон. Като същност той наистина е много далеч от мен, по нищо не си приличаме с него. Обикновено зрителите симпатизират на добрия персонаж, но лошите не са за подценяване. Лошите имат някаква причина, поради която са станали такива, каквито са и точно това е работата на актьора да открие и покаже тази причина.

 

И така, в „Зоро“ София е положителният, а ти си отрицателният герой. А в семейство Лулчеви как е?

В семейство Лулчеви и двамата се борим за справедливост.

 

Верен отговор! 

 

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

 

 

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

 

 

 

В оставащите дни до края на годината на сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в рамките на VIII Коледни театрални седмици и XVIII Коледен музикален фестивал може да видите очарователния и задължителен за коледните празници балет „Лешникотрошачката“, два концерта идва театрални спектакъла, без да забравяме „КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“, която продължаваме да разказваме на младата публикавсеки ден на Сцена Филиалот 11.00, 13.00 и 15.00, чак до 22 декември.

Тази история за смисъла на коледния празник с текст и музика на Юлиян Слабаков, режисьорския почерк на Костадин Бандутов и красивите костюми на Даниела Николчова разказват Николай Божков, ВалериВълчев, Юлияна Чернева, Даниела Викторова, Гергана Арнаудова, Ивайло Иванов, Анна Махмурова и Теодора Михайлова.

 

Детската театрална Коледа раздава освен това и подаръци, така че уважаеми родители, не пропускайте да добавите „Коледна приказка“ към празничните забавления за вашите деца :)

 

 

 

На 17 декември, сряда, Камерна сцена „Стоян Камбарев“, 19.00, ще се играе за пореден път „ПАМЕТТА НА ВОДАТА“, най-харесвания камерен спектакъл в репертоара наДТ „Стоян Бъчваров“.Драмата на Шийла Стивънсън с режисьор Стоян Радев Ге. К. и великолепната интерпретация на Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов и Николай Божков стига до най-съкровените кътчета на душата, разтърсва, но и пречиства.

 ПАМЕТТА НА ВОДАТА

 

ХЕНРИ IVНа 22 декември, петък, Основна сцена, 19.00, ще видим за трети път след премиерните представления в началото на месеца, „ ХЕНРИ IV“ от Нобеловия лауреат за литература Луиджи Пирандело. Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева; сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев, участват Стоян Радев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Симеон Лютаков, Васил Ряхов, Ненчо Костов, Пламен Димитров, Константин Соколов, Станислав Кондов. В дълбок философски ключ режисьорката поднася драмата на Пирандело, в която главният герой бяга от травмиращата загуба на любов и приятели, за да се скрие в миналото зад маската на лудостта: „Предпочетох да си остана луд. И да изживея с най-ясно съзнание моята лудост! Да облека отново самотата тази тук, която ми се струваше така жалка и безцветна. Този образ за мен наистина е огледало на онзи карнавал, постоянния, ежеминутния, в който сме неволни палячовци, когато, без да знаем, се маскираме, за да приличаме на онова, което ни се струва, че сме. Аз съм нормален, защото зная отлично, че се преструвам на луд тука, и съм напълно примирен. Бедата е за вас, които живеете вашата лудост, без да я съзнавате и без да я виждате." Красив, сложен и силно въздействащ спектакъл.

 

С усещане за наближаващите празници, на 23 декември, събота, Основна сцена, 11.00, ще прозвучат „ЛЮБИМИ КОЛЕДНИ ПЕСНИ“,в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера Варна и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев и Хора на варненските момчета и младежи при хорова школа "Проф. Марин Чонев" с диригент Дарина Кроснева, пиано Светлана Панайотова.

 

На 27, 28, 29 декември, сряда, четвъртък, петък, Основна сцена, 19.00-21.00, ще танцуват героите от любимия на децата в цял свят балет „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”,чиято музика П. И. Чайковски създава по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман. Малката Мари отново ще сънува онзи прекрасен сън, в който сбъдва мечтите си, нали по Коледа винаги стават чудеса. В хореографската редакция на Сергей Бобров главните роли на Мари и Принца ще изпълнят прекрасните артисти Весела Василева, примабалерина на Държавна опера Русе и Павел Кирчев. Водещият балетен солист на Държавна опера Варна предизвика възхищението на публиката като Принц Зигфрид в премиерата на „Лебедово езеро“ само преди няколко дни. За магическата атмосфера на „Лешникотрошачката“ ще допринесе цялата балетна трупа,която също силно впечатли публиката по време на емоционалната премиера на „Лебедово езеро“, маркираща нов етап в творческото развитие на Варненския балет.

 

Кулминацията идва на 28 декември, сряда, ФКЦ, 19.00, когато както и в края на миналата година, отново ще се насладим на майсторството на Българския Паганини, невероятния виртуоз на цигулката Марио Хосен.Удоволствието да участва в магията на този „КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ С МАРИО ХОСЕН“ ще има Оркестърът на Държавна опера Варна, който ще представи творби от Йохан Щраус, Франц Лехар, Фриц Крайслер, Имре Калман и Йеньо Хюбай. Да изпращаме старата и да посрещаме новата година с музиката на Марио Хосен е прекрасна привилегия за нас, варненци. Весели и щастливи коледни и новогодишни празници, приятели!

 

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020; www.dramavarna.com, www.operavarna.com

 

 

 

 

Източник: Кафене.Бг

 

Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за  предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива   

Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.

 

Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?

Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.

Спомняте ли си детството във Варна?

Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.

 

В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.

Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.

 

Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...

Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.

 

Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?

Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.

 

Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...  

О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.

 

Както и вие двамата се допълвате.

Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни  формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.

 

Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?

ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година.  Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.

22 – 31 май 2017

Оперета, опера и детски мюзикъл са включени в програмата на Държавна опера Варна в последната десетдневка на май.

Царицата на ЧардашаВ жизнерадостната оперета, обогатена със забавни съвременни препратки „Царицата на чардаша” (22 май,19.00, Основна сцена) постановчикът, най-известния наш оперетен режисьор, Николай Априлов е запазил за себе си ролята на Вайлерсхайм. Красивата история за неостаряващата любов на артиста към изкуството ще пресъздадат Силва (Ина Петрова), Пламен Долапчиев (Едвин), Сребрина Соколова (Щаси), Велин Михайлов (Бони), Бойка Василева (Цецилия), Людмил Петров (Фери Бачи), Закар Гостанян (Ронсдорф), Петър Петров (Нотариус) и Пламен Георгиев (Мишка). Дирижира талантливият млад диригент на оперния театър Милен Апостолов.

С нетърпение очакваме сценичната версия на Николай Априлов на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, който той поставя специално за тазгодишното издание на Опера в Летния театър (26 юни, 28 август, 21.00, Летен театър), с театралната звезда Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян.

Гюлбин Гюнай В последните дни на май ще бъдат представени две емблематични оперни творби – „Бохеми” от Джакомо Пучини (26 май, 19.00, Основна сцена) и „Норма” от Винченцо Белини (30 май, 19.00, Основна сцена). „Бохеми” ще дирижира доайенът на диригентите в България и артистичен директор на Държавна опера Варна Борислав Иванов, а за „Норма” на диригентския пулт ще застане Григор Паликаров, с когото оперният оркестър неведнъж е постигал творчески върхове.

За ролята на Мими в „Бохеми” е поканена Гюлбин Гюнай от Турция, която за пръв път гостува във Варна. Родена в Анталия, тя завършва Анадолската гимназия за изящни изкуства и оперно пеене в Държавната консерватория на университета „Докуз Ейлюл”. От 2008 г. е приета за артист-солист в Държавна опера Истанбул, а през 2009 г. жъне успех с ролята на Мими от „Бохеми” на италианските оперни сцени в Комо, Кремона и Бреша.

Гюлбин Гюнай е специализирала в Академията по белканто на Георг Золти при Денис О'Нийл и Анджела Георгиу, има записи за BBC, както и значим репертоар от важните сопранови партии. Останалите персонажи от бохемския кръг ще изпълнят Петър Костов (Родолфо), Свилен Николов (Марсел), Пламен Димитров (Шонар), Евгений Станимиров (Колин), Ирина Жекова (Мюзета).

 

НормаНай-новата постановка на „Норма” от 2016 г., запленила най-напред зрителите на миналогодишната Опера в Летния театър, ще оживее отново на 30 май, 19.00, Основна сцена. „Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D мапинга на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област”, обобщава впечатленията си музикалната критичка Елена Хаберман за специализираното австрийско списание за опера и балет „Der neue Merker”.

Трагичната съдба на силната жена, разкъсвана между дълга на жрицата и дълга на майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта, ще пресъздаде брилянтната Линка Стоянова. Ще й партнират Георги Султанов (Полионе), Даниела Дякова (Адалджиза), Гео Чобанов (Оровезо), Бойка Василева (Клотилде), Христо Ганевски (Флавио).

С особено внимание се подготвят както за всеки, така и за този спектакъл любимците на екипа, 8-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.

 

„Пук – Лили на морското дъно”Май завършва с детския мюзикъл на Андрей Дренников по приказката на Валери Петров „Пук – Лили на морското дъно” (31 май, 19.00, Основна сцена). Оркестрацията е дело на диригента Ганчо Ганчев, който заедно с Петя Петкова е и автор на най-новата постановка, реализирана с участието на Варненската детско-юношеска опера. Сценография и костюми Тодор Игнатов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореография Бистра Бъчварова, вокален педагог Лиляна Кондова. Вълшебната подводна приказка, в която става дума за надводни неща, като приятелство, раздяла и надежда, е последната голяма любов на младите таланти от Варненската детско-юношеска опера. На неотдавнашната премиера публиката също се влюби в “Пук. Лили на морското дъно”, така че със сигурност и този детски мюзикъл ще печели все нови и нови приятели.

 

 

 

 

Съвместна инициатива на ТМПЦ – Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в периода 20 юни - 22 август

ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър 2017

Ованес Торосян

Съвместната инициатива на ТМПЦ - Държавна опера Варна и РБ „Пенчо Славейков”, под наслов „Да преживеем Дюма”, е посветена на 215-годишнината от рождението на Александър Дюма – баща и е адресирана към младежката аудитория.

Поводът е осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017, което предлага два мюзикъла с литературна първооснова върху романите на Дюма - баща „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска. „Тримата мускетари“ ще има своята премиера за България на 29 юни и 22 август, 21.00, а „Граф Монте Кристо” отново ще се завърне в Летния театър точно на рождения ден на Александър Дюма-баща - 24 юли, 21.00. Да не забравяме, че със световната премиера на „Граф Монте Кристо“ в миналогодишната Опера в Летния театър Варна записа името си в историята като първият български град, реализирал световна премиера на мюзикъл от бродуейски автор.

За да се откроят по достойнство тези значими събития в културния живот на Варна, Даниела Димова, директор на ТМПЦ - Държавна опера Варна, потърси партньорството на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, в лицето на Емилия Милкова, дългогодишен директор на библиотеката, сега народен представител от 44-то Народно събрание, Радка Калчева, сегашния директор на библиотеката и Кристияна Димчева, зав. отдел „Краезнание”.

„Да преживеем Дюма” цели да популяризира четенето, творчеството и хуманистичните послания в романите на един от най-големите световни писатели Александър Дюма – баща, както и да приобщи младите хора към сценичните изкуства”, посочи на пресконференцията Даниела Димова. „Подобен мащабен проект между две културни институции, адресиран към учениците и младежите, се случва за пръв път във Варна”, отбеляза със задоволство Емилия Милкова. „Към инициативата могат да се присъединят училищни и читалищни библиотеки, организации, ангажирани със свободното време на децата и младежите през лятната ваканция в периода 20 юни - 22 август”, допълни Кристияна Димчева, която се спря подробно върху проявите в библиотеката.

Преподавателят по фехтовка и участник в постановъчния екип Николай Дериволков обясни някои от основните принципи на фехтовката, които атрактивно изпълни пред журналистите Ованес Торосян, облечен в сценичния костюм на своя герой, предводителя на мускетарите Д`Артанян. Апропо, на сцената на Летния театър той ще излезе, както и се очаква от един мускетар, на кон!

В края на пресконференцията филмовият критик Елица Матеева представи подбора от екранизации върху романите на Дюма – баща.

И така, програмата „Да преживеем Дюма” включва разнообразни събития, вдъхновени от творчеството на великия писател - литературни срещи, музикални спектакли, филмови прожекции и семинар по фехтовка. Ето подробностите:

 

ПРОГРАМА „ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА” – ВАРНА 2017

Двата мюзикъла „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, създадени по едноименните романи на Дюма, акценти в тазгодишното издание на Опера в Летния театър, обединяват Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в проекта „Да преживеем Дюма”. Посветена на 215-годишнината от рождението на Дюма, програмата цели да популяризира четенето, творчеството и хуманистичните послания в романите на великия писател, както и да приобщи младите хора към сценичните изкуства. „Да преживеем Дюма” включва литературни срещи, музикални спектакли, филмови прожекции и дори семинар по фехтовка.

- 26 юни, 15.00, РБ „Пенчо Славейков“, отдел „Изкуство”, „Ген. Паренсов” 3 – среща с филмовата звезда Ованес Торосян, изпълнител на ролята на Д`Артанян и с любими страници от „Тримата мускетари”;
- 26 юни, 19.30, пл. „Независимост” – флашмоб с „Тримата мускетари”
- 29 юни и 22 август, 21.00, Опера в Летния театър – премиерни спектакли „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски;
- 30 юни, 11.00, Сцена Филиал, Репетиционна зала „Стоян Камбарев” - семинар по фехтовка и сценичен бой с преподавателя от НАТФИЗ и участник в постановъчния екип Николай Дериволков (часът ще бъде обявен допълнително); - 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър –
спектакъл на мюзикъла „Граф Монте Кристо”от Ив Деска;
- 22 юли, 10,00, РБ „Пенчо Славейков” - киномаратон на филмови екранизации по Ал. Дюма - баща с Елица Матеева;
- юли-август, РБ „Пенчо Славейков” - изложба с издания на Ал. Дюма – баща.

За да се включите към кампанията е необходимо:

  1. Да попълните онлайн заявката, публикувана в сайта на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – www.libvar.bg и Театрално-музикален продуцентски център – Варна - www.operavarna.bg . Достъп до инициативата имат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.
    2. В рамките на 24 часа те ще получат отговор от организаторите.
    3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите възрастови категории намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
    4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване или закупува книга от Александър Дюма получава талон с подпис и печат на съответната организация.
    5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1.
    6. Заявилите участие в инициативата имат право да предложат и допълнителни събития и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
    7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали.
    8. След края на кампанията участниците получават удостоверения за участие от организаторите.

 

Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

 

 

Честване на 2 август 2016, 18.30, Основна сцена

 

Литературна и филмова премиера за юбилея

„Път в годините. Доайенът на българската палка Борислав Иванов” – документално изследване на музиковеда Марин Бончев и филм на режисьора Огнян Сурдолов

Големият оперен диригент Борислав Иванов, ученик на великия Херберт фон Караян и доайен на българските диригенти, изпълва достолепните 85 години на 2 август 2016 г. 65 години, откакто е застанал на диригентския пулт, той е дирижирал на 4 континента, продължава и сега да радва почитателите на оперното изкуство със своя висок професионализъм. Всепризнат мениджър и общественик, той ръководи като директор, в продължение на общо около 50 години, оперните театри във Варна, Пловдив и София, Анкара – Турция, Касел – Германия, като цели 40 сезона е генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър.

Маестро Борислав Иванов е удостоен с редица български и международни награди, сред които най-високото отличие на Германия Орден за заслуги Първа степен, връчен му през 1992 г. лично от президента на Германия Рихард фон Вайцзекер. Носител е на Златен медал за пропагандиране на италианската музика по света. Удостоен е с почетната Златна значка на „Аудиториум” в Палма де Майорка, „Златна лира” на СБМТД за изключителен принос в развитието и популяризирането на българското музикално изкуство. Пловдив го е отличил с две награди и Почетно гражданство, а за 85-годишния му юбилей през 2016 година Инициативен комитет е предложил номинацията му за Почетно гражданство и на Варна.

Екипът на Държавна опера Варна ще чества забележителната 85-годишнина на своя Артистичен директор и уважаван Маестро точно на рождения му ден 2 август. Акценти в програмата са премиерата на книгата „Път в годините. Доайенът на диригентската палка Борислав Иванов" от музиковеда Марин Бончев, изд. ФИЛ, Варна 2016 и премиерата на документалния филм „Път в годините” на режисьора Огнян Сурдолов.

Юбилейната оперна гала на 25 август, посветена на Маестро Борислав Иванов, ще бъде още един дълбок поклон пред творческото дело на забележителния варненски творец, достигнал върхове в изкуството. Четирима диригенти, един от които самият юбиляр, и 14 солисти ще излязат пред публиката в един апотеозен завършек на Опера в Летния театър 2016.

Началото

Роден във Варна, Борислав Иванов завършва Първа мъжка гимназия, едновременно с това e извънреден ученик и в новосформираното Музикално училище в морския град. Открил за себе си веднъж завинаги света на класическата музика, той свири на цигулка, но неговото истинско призвание се оказва съдбата на диригента. Дебютът му е през 1949 г., когато още като ученик в 7 клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да ръководи хора и оркестъра на училището. След завършване на средното си образование, в продължение на една година, сам спечелва средства за следването си в Музикалната академия, където влиза през 1951 г. с изпит по цигулка и пиано (на което впрочем се научава да свири сам). Професор Георги Златев-Черкин, композитор, педагог в българската Музикална академия и във Виенската консерватория забелязва таланта на Борислав Иванов и го записва в новосформирания, първи български хорово-диригентски клас на бъдещият професор Георги Димитров, известен като Класът на професорите. Така Борислав Иванов, заедно с Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев и други, влиза в плеядата изключителни български имена, които формират облика на българската музикална култура и я прославят навсякъде по света.

Стремителна кариера

Творческият път на Борислав Иванов е едно стремително изкачване към световната слава. След завършване на Консерваторията със специалност оркестрово дирижиране при Влади Симеонов, той работи в ДМТ „Стефан Македонски”, ръководи хорове, оркестри и опери в различни градове, в тандем с най-плодовития български оперен композитор Парашкев Хаджиев, осъществява премиери на най-известните му опери. И във Варна дебютът му като диригент е свързан с Парашкев Хаджиев и неговата опера „Имало едно време”. Тук той натрупва богат диригентски, организационен и импресарски опит, включително като директор на Варненската опера и на ММФ „Варненско лято”. За неговото майсторство ласкаво се изказват световни музикални авторитети като композиторът Арам Хачатурян и диригентът Курт Мазур, а режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в Комише Опер в Берлин (1963). Следват първите концерти в Ерфурт и Майнинген, участие в международен диригентски конкурс в Ливърпул (1964), където Борислав Иванов е единственият участник отвъд „желязната завеса” и единственият, който дирижира без партитура. 32-годишният българин заслужава най-високите оценки на британската музикална критика.

Ученик на Херберт фон Караян

Вторият впечатляващ тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов идва след срещата с великия Херберт фон Караян, който характеризира дарбата на младия българин с думите: „Борислав Иванов притежава голяма музикалност. Неговата мануална техника се отличава с прецизност, яснота, сигурност и рутина и това му позволява да интерпретира с голяма изразна сила”. Един от малцината щастливци, Борислав Иванов е допуснат до творческата лаборатория на може би най-големия диригент на XX век, при който усъвършенства своето майсторство, заслужавайки признанието Ученик на Херберт фон Караян. По препоръка на Караян Борислав Иванов е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, на който впоследствие става и Генерален музикален директор – престижен пост, на който остава цели 40 сезона.

 

 

Борис Луков Борис Луков - Йосиф

Интервю на Виолета Тончева със солиста на Държавна опера Варна Борис Луков – Йосиф в мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от А. Л. Уебър по текст на Тим Райс. Режисьор Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов.

Премиерни спектакли на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна - във Варна на 19 април, в Горна Оряховица на 20 април и във Велико Търново на 21 април.

 

Опозна ли вече достатъчно добре Йосиф?

Както в библейската притча, така и в мюзикъла, Йосиф е олицетворение на добротата и чистотата. Точно заради тези си добродетели, той става жертва на завистта и алчността. Братята му го продават в робство, но той им прощава. Символично е, е че премиерата на този прекрасен мюзикъл излиза точно по Великден. Трябва да се научим да прощаваме на  враговете си и да се старем да бъдем по-добри, колкото и да ни е трудно понякога. В това виждам посланието на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”.

 

Не те ли смущава прехвърлянето в друг жанр?

Проф. Светозар Донев, признат майстор на мюзикъла, е направил една много раздвижена постановка, в която всичко се пречупва през призмата на хумора. Жанрът ми е интересен, защото обединявайки пеене, танц и хумор, позволява по-голямо разгръщане на артиста. Това много помага после в оперните постановки.

 

Напоследък все ти се пада да играеш добрия герой...

Така излиза. Йосиф също е позитивен образ, приляга ми и аз нямам никакви - нито певчески, нито актьорски затруднения с ролята.

 

И си добър човек като Йосиф...

Да, добър човек съм.

 

Но не можеш да тълкуваш сънища като него...

Е, това наистина не го мога. Аз самият рядко сънувам, както впрочем  всички хора с чиста съвест. Но за мен, колкото по-странен и по-интересен е един сън, толкова повече истини има в него. „Дали човек сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е човек”, както гласи една източна поговорка.

 

Най-важното е...

Казах го вече. Да се опитаме да станем по-добри. И не само за Великден.

 

Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

Вяра Железова пред Виолета Тончева за своята Разказвачка

Авторите на "Йосиф и неговата пъстра дреха"

 

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА  ЗА СВОЯТА ГЕРОИНЯ КРИСТИН В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

 

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

Лилия Илиева 

Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.

Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по-късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.

Лилия ИлиеваКак изграждаш образа на твоята героиня?

Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по-сложен. Кристин никога не свиква с  мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.

Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?

Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.

Защо любовта никога не умира?

Докато има любов, няма да има край и светът.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО 

 

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

 

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

 

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.

 

КАЛУДИ КАЛУДОВПочетният гражданин на Варна Калуди Калудов, един от най-добрите тенори в света, ще изпълни в Опера в Летния театър ролята на Дон Карлос в „Дон Карлос” на 17 юли
 

- Г-н Калудов, как се отнасяте към Дон Карлос, каква е неговата роля във Вашия творчески път?

- Дон Карлос е една от най-желаните ми роли и много ми се ще да кажа защо е така. Ролята направих в Софийската опера преди 26 години, под диригентството на прекрасния Иван Маринов. Всяка фраза беше съобразена с психофизическите ми възможности. Всеки жест беше осмислен и координиран с мизансцена, който трябваше да изпълнявам. Режисьор беше Пламен Карталов и тази негова постановка, с малки модификации, се играе до ден днешен в София - първоначално в 5, сега в 4 действия.

Работата ми с диригента и режисьора ме подготви така добре за ролята, че в следващите 26 продукции аз не само се справях с нея, а така дълбоко се сраснах с образа, че елементи от моята интерпретация се превърнаха – не по чудо - в неделима част от характеристиките на героя. Патетично-меланхоличен, отнесено-неадекватен в гнева си и любовта си, Дон Карлос е горещ, страстен и същевременно невменяем оптимист в борбата си срещу владетеля Филип II. Честен до наивност и искрен до безумие. Обичам неговата контрастност. Тя ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия.

- Освен желан гост на оперните сцени в цял свят, Вие сте и търсен педагог. Какво Ви дават тези занимания?

- През септември предстои пореднит ми майсторски клас във Варна. Преподавателската дейност заема все повече от времето ми. Да даваш познанието си на младите хора, за мен е едно от най-свидните предизвикателства. Надявам се на курса, който е планиран в периода 9-20 септември 2015 г., да се появят желаещи от цял свят.

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Отдавна съм свързан емоционално с "Дон Карлос"

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

 

 

СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Княз Игор в "Княз Игор" от Бородин

 

 

 

Да си Княз Игор в "Княз Игор" е завидна позиция...

 

„Княз Игор“ е знакова творба за руската оперна литература с главен персонаж баритон, оттам и желана роля за всеки баритон. Има случаи, в които и бас баритони пеят Княз Игор. 
За пръв път изпълнявам тази роля и се надявам да съм влязъл подобаващо в образа на Княз Игор, един уважаван владетел и верен съпруг, донякъде идеализиран, но достоен за подражание. Тук е мястото да благодаря и на моите руски приятели, които ми помагаха за правилното произношение на руски език.

 

 

Коя от ариите на Княз Игор го представя най-добре?

 

Арията, която най-вече характеризира Княз Игор е „Дайте мне свободу“. Войската му е разбита, той е попаднал в плен, но не се отказва от мисията си да освободи Русия: „Дайте ми свободата и аз ще изтрия своя позор, ще върна на руснаците славата, ще върна на Русия славата“. Свободата му е необходима не заради самия него, а за да избави родината си.

 

Може ли да се каже, че "Княз Игор" е нещо като програмно произведение за руския манталитет?

 

Предполагам, да. Както е известно, Бородин е писал тази опера цели 18 години, тя е делото на целия му живот, независимо че Глазунов и Корсаков довършват произведението. Партитурата е впечатляваща и визуално много добре подредена, от всяка гледна точка „Княз Игор“ е ценно заглавие.

Руските опери по принцип са пищни, изискват голям състав и сериозен бюджет. Те правят чест на всеки театър и в този смисъл постановката на „Княз Игор“ е важно постижение за нашия театър и за Варна.

Прочетете още:

ГАЛИЦКИ - ПРИВЪРЖЕНИК НА НИЗКИТЕ СТРАСТИ
ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Поради изключителния зрителски интерес към концертите на „Тримата тенори” на 8 и 10 декември, в рамките на XV Коледен музикален фестивал 2014, ТМПЦ – Държавна опера Варна пуска в продажба от утре, 6 декември, допълнително по 50 билета за правостоящи на цена 8 лв.

Концертите на „Уникалните гласове” Борис Луков – солист на Държавна опера Варна, Веселин Вачев и Георги Петров, със Симфоничния оркестър на оперния театър, ще дирижира Страцимир Павлов.

Работно време билетна каса Основна сцена  (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com
 

 

Даниела Димова,  директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, се завърна от Италия, където бе поканена да участва в журито на XV Международен конкурс за млади оперни певци„Флавиано Лабо“ в Пиаченца. Тя бе единственият представител от България в престижното 9-членно жури, редом с Джовани Гавацени - музикален критик, внук на Джанандреа Гавацени - прочутия диригент, композитор, пианист и дългогодишен директор на Миланската скала; Джани Тангучи – артистичен директор на Майския музикален фестивал във Флоренция, едно от най-големите музикалнисъбития в света; Джована Ломаци – кастинг мениджър на Операта в Комо, известна с книгите си за операта и личното си приятелство с оперната дива Мария Калас и др.

Конкурсът, който носи името на големия италиански тенор, роден в Пиаченца, Флавиано Лабо, се организира от Оперния и драматичен театър в Пиаченца с подкрепата на Асоциация „Приятели на Операта в Пиаченца“. На конкурса, проведен  от 13 до 17 февруари, се явиха 120 кандидати от цял свят. Според регламента на конкурса,жирито ги оценяваше по критериите за тембър, музикалност, фразиране, диапазон, вокална техника, артикулация и артистично присъствие.

От 15-те финалисти с първа, втора и трета награда бяха отличени 3 певици, а веднага след тях на четвърто място се класира младият български бас Божидар Божкилов, ученик на изтъкнатия наш баритон Стоян Попов.

Божидар Божкилов и румънското мецосопрано Фиорентина Соаре, която получи втора награда на конкурса, бяха избрани от г-жа Димова за участие в спектакли на Държавна опера Варна. През сезон 2019/20 ще чуем  Божидар Божкилов в Оперна гала, а Фиорентина Соаре ще изпълни ролята на Кармен в „Кармен“ от Бизе.

Всички 15 финалисти на тазгодишния конкурс „Флавиано Лабо“ в Пиаченца са достойни да участват в спектакли на най-добрите оперни театри. Именно в това се състои и ползата от подобни конкурси. Те дават възможност на мениджърите, съобразно нуждите от гласове на своя театър и нагласите на публиката, да направят своя директен избор сред най-добрите млади таланти на съвременната международна сцена, разказва г-жа Димова.

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата

И в тазгодишния, вече XIV Коледен музикален фестивал, ще прозвучи специална Оперетна гала, посветена на многобройните любители на този лек и забавен жанр, съчетаващ добро настроение, изящество и шик с известни мелодии и талантливи артисти.
Подобен концерт предложихме за пръв път през декември 2010, а през януари 2011 се наложи да го повторим, заради големия интерес на публиката.Вярваме, че и сега ще се случи същото.

Оперетната гала 2013 включва популярни фрагменти, арии и ансамбли от оперети на Йохан Щраус – баща и син, Имре Калман, Франц Лехар, Роберт Щолц и Джери Бок. Музикалният празник на 9 декември ще дирижира Маестро Юли Дамянов, режисурата е дело на Марио Николов, който ще се изяви и като солист. Диригент на хора Стефан Бояджиев, ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева. Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

Вокалното си и артистично майсторство ще покажат водещите солисти на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Марио Николов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Валентина Корчакова, Живко Пранчев и на Държавна опера Варна Ирина Жекова, Пламен Димитров, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Димитринка Райчева, Лиляна Кондова.

ЗА НЯКОИ ПОУКИ ОТ КОТЕШКИЯ СВЯТ

Котки - Даниела Димова

 

 

„Котки“ – 14 август 2017, 21.00, Опера в Летния театър

 

Едно от нещата, които ме привличат в мюзикъла „Котките“, е излизането наяве на много човешки истини, които в човешкия свят остават скрити.

Котката е хищник и обича да ловува нощем. Нашето сценично изкуство, което е нашата религия, също се случва вечер. То  свещенодейства, когато светлината на рампата ни пренася в друго измерение и друго светоусещане.

Неслучайно котешкият бог се нарича Бай Двузаконие – една от истините, които в котешкия свят се виждат, а в човешкия свят умело се прикриват. В котешкия свят всички са еднакво разположени към светлата и тъмната страна в характерите на различните персонажи. Никъде не се казва, че по-добрият или пък по-лошият заслужават нещо различно. Те всички, като в едно хармонично общество между бялото и черното, между Ин и Ян, както учи източната философия, образуват хомогеността и целостта на котешкото общество.

Моята героиня Гризабела, някога издигана на пиедестал, в последните си дни се оказва недолюбвана, дори отхвърлена от себеподобните си. Но за да има равнопоставеност, котешкият бог отрежда точно тя да се прероди за нов живот. На нея се пада най-висшата почит.

 

Играта с тази двуполюсност и нейните съдбовни обрати много ми допада, защото това, което липсва в човешкото общество, а го има в котешкото, е именно здравословната игра. Не измислената и непочтена игра, а играта, която е естествен продукт на природните закони.

 

За музиката на „Котките“могат да се кажат много неща, това е музиката на един гений. За мен най-впечатляващото е как чрез музиката Уебър  пресъздава пластиката, искреността и взаимоотношенията в котешкото общество. Общество, може би по-състрадателно от човешкото.

 

 

Прочетете още:

ПЕРУКИ С ХАРАКТЕР

 ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

 

 

 

 

Даниела ДимоваНай-новите ни творчески планове целят задълбочаване на  културните връзки с Република Турция. Водим преговори с Генералния директор на Държавните театри за опера и балет в Турция към Министерството на културата и туризма, именития турски композитор и диригент Селман Ада. На 13 март, в рамките на нашия XVI Великденски музикален фестивал, той ще изнесе тук първия си авторски концерт, в който ще имат българска премиера две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В концерта ще прозвучи и неговата интерпретация на Симфония в ре минор от Цезар Франк. Маестро Ада вече репетира с Оркестъра на Държавна опера Варна за това специално събитие, което е под почетния патронаж на Н. ПР. Сюлейман Гьокче, Посланик на Република Турция в България.

Идеята е още през тази година да започнем партньорски обмен на диригенти и артисти между двата фестивала – нашия Опера в Летния театър и Международния фестивал за опера и балет в Аспендос (International Aspendos Opera and Ballet Festival). Най-голямата забележителност на древния римски град Аспендос, разположен по южното турско крайбрежие на Средиземно море, в провинция Анталия, е едноименният античен амфитеатър. Аспендос, чиято история води назад до 166 г. сл. Хр., е един от най-запазените антични амфитетри в света, с места за 15 000 зрители и забележителна, непокътната от времето, акустика. Средище на културен туризъм, от 1994 г. той посреща и гости от цял свят на Международния фестивал за опера и балет, който членува в Европейската асоциация на фестивалите (EFA-European Festivals Association) и е определен от в. „Индипендънт” като петия от десетте най-добри фестивали в света.

За XXII издание на фестивала в Аспендос през септември тази година предвиждаме да изпратим трима водещи солисти на Държавна опера Варна за участие в гала концерт под диригентството на Маестро Борислав Иванов. Преди това, за VI издание на Опера в Летния театър – Варна 2015, ще посрещнем за заключителния гала концерт на 25 август Маестро Селман Ада като диригент, заедно с трима от най-добрите оперни солисти на Република Турция. В интернет страниците и на двата фестивала ще присъства информация за концертите, за които почитателите на операта в цял свят ще имат възможността да купуват билети online.

Това ще бъде само началото за още по-сериозна бъдеща колаборация с Република Турция в областта на културата. В този аспект обсъждаме и възможността за гастрол на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2016 г. на Международния театрален фестивал на балканските страни в Бурса (Bursa International Balkan Countries Theatre Festival).

Вярвам, че нашите общи творчески намерения за партньорство в областта на културата ще доведат до взаимното ни обогатяване, както и че ще допринесат за развитието на културния туризъм между Република България и Република Турция.

Септември 2014 - Афиш

Какво ще се случи със спектаклите на операта и театъра във Варна в периода на кризата с коронавируса?

Гост в студиото: Даниела Димова, директор на Театрално-музикалния продуцентски център — Варна

Източник : БНТ2

 

 

На 26 април, НДК – Държавна опера Варна с „Кармен”

През април Държавна опера Варна ще гостува със своя Симфоничен оркестър, хор и балет на най-голямата българска сцена в НДК .

На 26 април от 19.00 ч. ще бъде представена последната варненска постановка на „Кармен” от Жорж Бизе, дирижира главният диригент на оперния театър Светослав Борисов, режисьор и художник Кузман Попов.

За спектакъла специално пристига от Италия звездният тенор, роден във Варна, Иван Момиров, комуто ще партнират в главните роли Агунда Кулаева от Новая опера и Болшой театър в Москва, Венцеслав Анастасов и Ирина Йордакеску от Ръмъния.

 автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

Даниела Димова - Директор ТМПЦ-Варна- Как оценявате току-що завършилото пето издание на „Опера в Летния театър”?

- Петото издание бе по-особено, защото започна нестандартно - с порой и в деня преди откриването се случи трагедията в Аспарухово. Това наложи да изместим датата на откриването, след това преместихме и една оперетна гала на закрита сцена. Слава богу, обаче останалите спектакли успяхме да ги изиграем на обявените дати. С голям апломб преминаха двете премиерни заглавия. „Андре Шение” е високо предизвикателство към всеки оперен театър в света. Изцяло нова продукция, много красива, направена с разкош. С още по-разкошни солисти. С филигранно изпълнение на оркестъра и на младата диригентка Вилиана Вълчева. Тази нова продукция успяхме да направим като подарък за празника на Варна – 15 август.

Другата премиера бе на „Отело” - много сериозно заглавие, копродукция с Лимож и Реймс, останалите заглавия бяха нови премери от 2014 г. - „Исус Христос Суперзвезда”, „Дон Жуан”, „Травиата” също е ново представление.

Традиционно имахме мюзикъл и опера гала с нашите солисти и със звезди - Ирина Йордакеску и Кирил Манолов. Този път противно на златното правило, че кулминацията трябва да е на две трети от програмата, ние я сложихме на финала и това е „Набуко” от Джузепе Верди.

Всеки, който види неговият състав, ще разбере, че само опери от „А” категория могат да си го позволят да го имат. На 22 август Карло Коломбара имаше премиера на „Фаворитката” в Залцбург и на другия ден летя за Варна, за да закрие с „Набуко” „Опера в летния театър”. Това вече говори само по себе си не само за това какви артисти искаме да имаме на наша сцена, но и за едно отношение на артистите към нас. Подобен жест не се прави за всеки театър.

- Какви изненади подготвяте за следващото издание?

- Целта ни беше тази година да направим шик заглавие като „Андре Шение”. Следващата година сме подготвили подобна веристична опера - „Адриана Лекуврьор”. Това е мащабна продукция на Белградската опера, която ще се копродуцира със Скопие и през лятото ще стигне и до Варна. Със звезден състав – Иван Момеров, италианското сопрано от първа величина – Джована Касолла, мецосопраното Надя Кръстева. Пак ще имаме два спектакъла през юли и август. Диригент-постановчикът - италианецът Валерий Огали, ще дирижира поне единия спектакъл. Другият проект е иновативно представление на „Макбет” от Джузепе Верди с нашия традиционен гост-диригент Стефано Сегедони. Имаме предложение да направим спектакъла с Енрико Стинкели – много интересен режисьор и журналист, който ежедневно прави предаване за опера по радио Тре - националното радио на Италия. Това ще бъде спектакъл 3D – предимно със светлини и с минимум сценография, ще бъде все едно филмирано представление. Подобно нещо не е правено в България и се надявам да успеем всичко да осигурим, за да имаме такъв „Макбет”.

Уважаеми зрители,

Следвайки разпорежданията на Министерския съвет във връзка с коронавирус (COVID-19), се отлага гастролът на операта „Турандот“ на 9 март 2020 г. в НДК, София.

Спектакълът ще бъде изнесен на 13 април 2020, 19.00, НДК, София.

Закупените билети важат без заверка.

 

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна § ДТ „Стоян Бъчваров“

 

9 март 2020 г.

 

На концерт и театър по време на социална изолация!

Кризата откри нови възможности пред екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Отвориха се врати, които до този момент не бяха отваряни. Това каза за „ВАРНА новини“ директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова.

Kъм интервюто >>>>>>>

 

Наградите на ТМПЦ - Държавна опера Варна ФЕНИКС 2015 станаха известни на заключителния спектакъл от XVI Коледен музикален фестивал "Лешникотрошачката" на 23 декември. На кратка тържествена церемония г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи пред публиката отличията, с които се удостояват за втора поредна година творци, журналисти и партньори с принос към творческата дейност на културната институция.

 

Автор на проекта с кристалната статуетка, изобразяваща криле, е младият варненски архитект Христо Топчиев.

Своя кристален ФЕНИКС 2015 получи най-напред Росица Кавалджиева - водеща на предаването за опера, оперета, мюзикъл и балет „Каста Дива” на БНР, програма „Хоризонт”. Наградата се дава за журналистически рефлекс и висок професионализъм при отразяване на фестивалите, премиерите, гастролите и цялостната творческа продукция на Държавна опера Варна.

 

 

 

 

Още една награда ФЕНИКС 2015 отива в БНР, програма „Хоризонт”. За партньорство и медийна подкрепа при отразяване на творческите събития в Държавна опера Варна се отличава екипът на предаването „Вива ла Музика”, начело с водещите Румяна Карадимчева и Владо Джамбазов.

 

Първият ФЕНИКС за варненски журналист стана притежание на Кирил Аспарухов от ТВ „Черно море” за неговия висок професионализъм, иновативност и последователност при отразяване на Опера в Летния

театър, Великденския музикален фестивал, Коледния музикален фестивал и цялостната творческа продукция на Държавна опера Варна.

 

 

 

Екатерина Чешмеджиева получи кристалната статуетка за високи творчески постижения като примабалерина и за цялостен принос като дългогодишен художествен ръководител на балетната трупа при Държавна опера Варна.

 

С награда ФЕНИКС 2015 за високи художествени постижения като дългогодишен артист-хорист при Държавна опера Варна и за цялостен принос към творческата дейност на институцията бе удостоена Светла Димитрова.

 

 

 

 


 

 

 

Преди "Набуко", първия оперен спектакъл през новия сезон на 5 октомври 2018 година, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи благодарствен адрес на Антония Маркова, с който тя предоставя над 100 партитури и клавири за нототеката на операта. Ценното дарение е от наследството на нейните покойни родители, диригента Влади АнастасовСимеонов и певицата Лили Симеонова, свързали живота и творчеството си с варненския оперен театър.

През тази година отбелязваме 90-годишнината от рождението на Маестро Влади Анастасов, който от 1968-а, в продължение на близо 20 години, неизменно дирижира Оркестъра на Варненската опера. Бил е една година и директор на оперния театър. Поколения музиканти и оперни певци, израснали под диригентската му палка, пренасят отвъд хребета на времето неговите уроци и неговия висок музикален вкус.

Лили Симеонова, дългогодишен артист-солист и артистичен секретар на Варненската опера, наскоро заминала си от този свят, също като своя съпруг, е отдадена докрай на оперното изкуство.Влади Анастасов Симеонов и Лили Симеонова - двама прекрасни творци в едно прекрасно семейство, осмислило живота си чрез музиката. В олтара на операта, където паметта за тях продължава да живее.

 

 

 

 

 

 

В навечерието на Празника на славянската писменост и българската култура 24-ти май Министерство на културата награждава личности, а през тази година за първи път и колективи за принос в развитието на българската култура.

„С вълнение и чест споделям полученото отличие за колективите на Държавна опера Варна”, каза директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова по време на церемонията в Министерството на културата, на която министър Боил Банов й връчи Грамота за високи художествени постижения и принос в областта на българската култура. Второто подобно отличие се дава на Балет „Арабеск”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Младите варненски художници Зорница Дончева и Стоян Георгиев поднесоха дарение на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в лицето на директора на културния институт Даниела Димова. Това е тяхна панорамна картина, изобразяваща емблематичната сграда на Варненския театър в контекста на площад „Независимост”. 

Двамата са магистри по инженерен дизайн от Технически университет Варна, той е завършил художествена паралелка в НУИ „Добри Христов”, тя Техникума по облекло във Варна. В продължение на 7 години специализират като асистенти на художника Атос Фачинкани в град Сирмиони на езерото Лаго ди Гарда в Северна Италия, недалеч от Верона.

Там усвояват една по-различна от обичайните техники на рисуване, при която четката се полага като ветрило. Вследствие на това се получава специален релеф, цветовете стават по-ярки и по-чисти, на пръв поглед дори шокират, а картината като цяло изглежда по-жива. Ако трябва да се търси мястото на този подход сред теченията в изкуството, той би могъл да бъде поставен някъде между наивизма и импресионизма. В Италия го определят като постимпресионистичен.

Зорница и Стоян разказват още, че напразно са се притеснявали как ще бъде възприето изкуството им в България. Доказват го успешните им 5 изложби, които в продължение на една година, откакто са се завърнали в България, са направили във Варна, София и Балчик.

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за контрабасисти, който ще се проведе на 17.09.2015 г. от 10.00 часа. Конкурсът ще се проведе в сградата на оперния театър в 3 тура. В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса - I част oт Концерта за контрабас на Д. Драгонети в Ла мажор, а във втория - пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности от следните творби: Увертюра към операта "Сватбата на Фигаро" на Моцарт; Poco piu mosso Solo от IV действие на операта "Отело" от Верди и Речитатив от IV част нa Симфония N 9 от Бетовен. Конкурсът включва и проверка на нотно четене на прима виста.

Документи за участие: заявление, автобиография и копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси” стая 216  или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ Варна – Държавна опера Варна, Варна 9000, пл. „Независимост” 1.
Нотният материал се предоставя на кандидатите pри поискване.

Срок за подаване на документи 16.09.2015 г.
Подробности на тел. 052 66 50 17; 0882 520 352
Експерт ЧР Радка Николова

 

Симфоничният концерт на 24 октомври от 19 часа ще започне с две произведения от Моцарт – Увертюра към операта „Дон Жуан” и Симфония № 35 „Хафнер”. Следва Концерт за обой и оркестър от Доменико Чимароза със солистка Надежда Гущерова. В края на концерта ще прозвучи Симфония №3 опус 55 «Ероика» от Лудвиг ван Бетовен. За пръв път на диригентския пулт във Варна ще застане младият италиански диригент Дарио Мачелари.    

Дарио Мачелари

 

Дарио Мачелари – диригент

е роден в Рим през 1979 г. Започва обучението си по пиано първоначално в Консерваторията на Перуджа, а по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията в Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Р. Наполи му преподава диригентската техника на великия маестро и неговата „Феноменология на музиката”. Това влияе в значителна степен върху разбирането за музика и оркестрово дирижиране на Дарио Мачелари, който допълнително се усъвършенства в майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар.

Особен интерес проявява Дарио Мачелари към късноромантичния репертоар, който определя концепцията за неговите концерти и програмите, които дирижира. Едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции.

От 2006 г. работи като диригент със Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим.

 

 

Проф. ВИНЧЕНЦО МАРИОЦИ и проф. ТОДОР ПЕТРОВ за подхода им към интерпретацията на Бетовен

 

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ
21 ноември, 19.00, Основна сцена
Диригент Винченцо Мариоци. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, Франческо Мариоци - виолончело, Тодор Петров - пиано. Програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор от Лудвиг ван Бетовен

 

 

Проф. ВИНЧЕНЦО МАРИОЦИ - диригент

Винаги се стремя да предам красотата, експресията и смисъла на музиката. Когато работя над дадено произведение, независимо дали като инструменталист или диригент, първо трябва да разбера какво е искал да вложи композиторът, за да мога след това да го интерпретирам и да се опитам да разкрия красотата и смисъла му. Що се отнася до Бетовен, той е изключителна личност, гений, който още тогава мисли глобално и предвижда обединението на Европа. Когато четем писмата, които той си разменя с Гьоте, не можем да не се възхитим на философската дълбочина в хуманистичните му идеи. Той си представя бъдещето на Европа и света като резултат от развитието на духа и културата на отделния човек и на всички народи. Споделям идеите на Бетовен, вярвам в християнските ценности и в красотата на музиката. Достоевски също го е казал: „Красотата ще спаси света“.
Радвам се, че за пръв път ще дирижирам концерт във Варна. Варна е хубав град, който много ми напомня на Пулия в Италия.

 

Проф. ТОДОР ПЕТРОВ - пиано

За да свириш добре един композитор, трябва добре да познаваш неговия свят. Аз свиря от 17-годишен целия Бетовен. Израсъл съм с неговата музика, познавам цялото му творчество. Чел съм 5-те тома, които ни е оставил, не само ноти, но и философски съчинения, много писма. Бетовен е истински ерудит, правил е дори анализи на философските произведения на Плутарх. Уникална личност с огромна култура, той е бил и полиглот. Говорил е, освен родния си език, италиански, френски, английски, дори ирландски и древногръцки. Бетовен е визионер на една обединена и разумна Европа, в която не всички хора са еднакви, но всички имат еднакви права и еднакви възможности да се образоват и да изграждат професионалната си кариера. Неслучайно тъкмо Бетовен е автор на Химна на Европа.
Радвам се, че 3 години след последния ми концерт във Варна, отново ще свиря пред варненска публика. На 21 ноември, с оркестъра на Варненската опера, под диригентската палка на Винченцо Мариоци, заедно с цигуларката Анна Фурнаджиева и виолончелиста Франческо Мариоци, ще бъдем солисти в симфоничен концерт с творби от Бетовен, а предния ден нашето трио ще изнесе концерт с произведения на Хайдн и Менделсон в Градската художествена галерия.

 

 

С най-новата солистка на Варненската опера Михаела Берова - Азучена

8 ноември 2017, Основна сцена, 19.00-21.30

 

На 8 ноември ще бъде представен шедьовърът на Верди „ТРУБАДУР“, режисьорски прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на Дарио Мачелари. Младият италиански маестро вече неведнъж е дирижирал с успех оркестъра на Държавна опера Варна, очакванията и сега са за едно красиво потапяне в света на Вердиевата музика. Още повече, че в главните роли ще аплодираме прекрасните солисти на Държавна опера Варна: Граф ди Луна - Пламен Димитров, Леонора - Линка Стоянова, Манрико - Валерий Георгиев, Ферандо - Гео Чобанов.

В ролята на Азучена ще чуем мецосопраното Михаела Берова, която отскоро също е член на нашия солистичен състав.  Завършва НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора с кларинет, след това НМА “Проф. Панчо Владигеров“ в София с класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова. През 2011 г. дебютира на сцената на Държавна опера Варна, близо три години пее в Държавна опера Стара Загора, а от сезон 2017-2018 е солист на Държавна опера Варна.

Специализира в майсторски класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Реса Колева, Вера Николова и Оливие Дориа. Участва с успех във фестивали за камерна музика, гастролира с различни роли в Германия, Франция и Кипър. Репертоарът й включва: Амнерис – „Аида“, Дж. Верди; Кармен – „Кармен“, Ж. Бизe; Сузуки – „Мадам Бътерфлай“, Дж. Пучини; Олга – „Евгений Онегин“, П. И. Чайковки; Фенена – „Набуко“, Дж. Верди; Мадалена – „Риголето“, Дж. Верди; Емилия – „Отело“, Дж. Верди; Магьосницата – „Дидона и Еней“, Х. Пърсел; Берта – „Севилският бръснар“, Дж. Росини и др.

 

 

 

 

На 21 май, четвъртък, емблематичният концерт от откриването на Музикалното „Варненско лято“ 2018 ще ни срещне с българската оперна дива в онлайн проекта на Държавна опера - Варна

Удоволствието от онлайн гледането на този спектакъл ще е увертюра към очаквания нов гастрол на Пендачанска във Варна, която ще блести като Лейди Макбет на живо в „Макбет“ от Верди в Опера в Летния театър 2020.

1 април 2016, 19.00-21.00

Младият италиански диригент Дарио Мачелари е роден в Рим през 1979 г. Започва обучението си по пиано първоначално в Консерваторията на Перуджа, а по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията в Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Посещава майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар.

Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар. Едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции. От 2006 г. работи като диригент със Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим.
По повод Деня в памет на жертвите на националсоциализма на 27 януари 2009 г. дирижира в консерваторията „Санта Чечилия” в Рим голям концерт с оркестър и хор. През 2010 г. ръководи проекта „Musica a Roma nell’Ottocento“ в университета „La Sapienza“, както и заключителния концерт за хор и струнен оркестър с творби на Моцарт, Лист и Доницети. 

Като пианист участва в оперни продукции на Piccolo Lirico Teatro Flaiano и работи постоянно с камерни певци и инструменталисти. По време на VII фестивал на фондация „Musica per Roma” през 2012 г. Участва и като пианист в изпълнението на “Vexations” на Ерик Сати.

Занимава се активно и с теоретична дейност. Дисертацията му по история на музиката е на тема „Творчеството на композитора Луиджи Далапикола”. Пише статии на различни теми, а през 2012 г. публикува и в сп. „Симфония”, едно от най-престижните музикални издания на Италия, статии за Луиджи Далапикола.

Това е втората артистична проява на Дарио Мачелари във Варна. През октомври 2014 г. той дирижира Концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна.

 

10 февруари 2019, 16.00, Сцена Ротонда

 

В месеца, който възвеличава любовта, артист хористите на Държавна опера Варна са подбрали за своя традиционен концерт на Сцена Ротонда програма, посветена на това най-велико човешко чувство. „Любовта е една душа в две тела“, учи Аристотел. А „храната на любовта е музиката“, допълва не друг, а Шекспир, изпод чието перо са излезли непреходните любовни истории на всички времена.

Музика за любовта, която храни душата, музика за любовта в нейните различни превъплъщения ще изпълни „Един романтичен следобед“ на 10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда. Ще прозвучат арии, дуети и ансамбли от световната класика, сред тях: „Искате ли да знаете какво е любов?“ – ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт; „Скъпи татко мой“ – ария на Лаурета от „Джани Скики“ на Пучини; „На любовта са всички възрасти подвластни“ – ария на княз Гремин от „Евгений Онегин“ на Чайковски; дует на Дон Жуан и Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт; ария на Граф Родолфо из операта „Сомнамбула“ от Белини; дует на Папагено и Папагена от „Вълшебната флейта“ на Моцарт; „Безмерна любов“ - песен от Г. Златев-Черкин, по стихове на Блага Димитрова; ария на Мюзета от „Бохеми“ на Пучини“, „Флоренция сънува сън“ – канцонета от Чезаре Чезарини и т.н.

Поканата за „Един романтичен следобед“ отправят оперните певци Благовеста Статева, Марилла Гьонги, Вяра Железова, Милена Захариева, Илко Захариев, Мартин Киров, Петър Петров и пианистите Руслан Павлов и Жанета Бенун. В този интригуващ концерт ще участва като специален гост и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова, а водеща ще бъде поетесата и актриса във Варненския драматичен театър Даниела Викторова.


 

Водещото италианско сопрано Дария Масиеро, която аплодирахме в предишни издания на Опера в Летния театър, ще се превъплъти в образа на Амелия Грималди от операта „Симон Боканегра“, премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019

8.08, 21.00, Опера в Летния театър. Премиера на ММФ "Варненско лято" 2019

10.08, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

 

АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ Е ВЪВЛЕЧЕНА В ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА И ПОЛИТИЧЕСКА ДРАМА НА МЪЖЕТЕ, КОИТО Я ОБИЧАТ

 

Искам най-напред да кажа, че за мен е удоволствие да се върна във Варна, един прекрасен град с изключителен оперен фестивал. Благодарна съм на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, г-жа Даниела Димова, за поканата отново да гостувам тук. 
Пяла съм много Вердиеви роли, но не и Амелия Грималди от „Симон Боканегра“, така че съм радостна дебютът ми в тази роля да бъде в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър.

 

„Симон Боканегра“ е от онези партитури на Верди, които извън художествената им стойност, трудно биха добили популярност през XIX век, тъй като тематиката не се отнася до някаква страхотна любовна история или до драматична борба на народа за свобода.

Фокусирана върху повтарящата се тема в творчеството на Верди за съдбовната предопределност, операта „Симон Боканегра“ завършва с преобръщане на конвенционалните взаимоотношения между героите. Главният герой е баритонът, но истинският му антагонист не е тенорът (младият и романтичен любовник), а басът. Освен това главната героиня не е любовница, а дъщеря на единия и племенница на другия.

Сърцевината на творбата се изгражда от фаталното преплитане на атавистични омрази и недоразумения и хроничната невъзможност за разбирателство и общуване. Тъмните и неразгадаеми страсти, които витаят в това драматично произведение, е предопределно да се уталожат, едва след като неумолимото течение на времето е притъпило силата на противоречията или с приближаването на смъртта. Неслучайно 25 години делят пролога от трите действия на операта.

 

Суровият колорит на „Симон Боканегра“ произтича както от редуването на арии с речитативи, така и от доминирането на сериозни мъжки гласове, в контраст с един женски глас – светлото и топло лирическо сопрано, т.е. младата нежна жена, въвлечена в екзистенциалната и политическа драма на мъжете, които я обичат и я превръщат в обект на техните вражди.

Радвам се да поканя публиката на премиерния спектакъл на "Симон Боканегра" - една невероятно красива и рядка опера.

 

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00 - Опера в Летния театър, Премиера на ММФ "Варненско лято" 2019

Опера от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Милано
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Скопие
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

В ролите:

СИМОН БОКАНЕГРА - КИРИЛ МАНОЛОВ
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - ДАРИЯ МАСИЕРО
ЯКОПО ФИЕСКО - ДЕЯН ВАЧКОВ 
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - ИВАН МОМИРОВ
ПАОЛО АЛБИАНИ - ДОБРОМИР МОМЕКОВ
ПИЕТРО - ПЕТЪР ПЕТРОВ
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - ХРИСТО ГАНЕВСКИ
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - МАРИНА ИВАНОВА
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

10 август, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

Опера от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Милано
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Скопие
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

В ролите:

СИМОН БОКАНЕГРА - ИВО ЙОРДАНОВ
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - ДАРИЯ МАСИЕРО
ЯКОПО ФИЕСКО - ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - ИВАН МОМИРОВ
ПАОЛО АЛБИАНИ - НИКОЛАЙ ДОБРЕВ
ПИЕТРО - МАРТИН КИРОВ
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - ХРИСТО ГАНЕВСКИ
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - БЛАГОВЕСТА СТАТЕВА
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

 

 

 

2 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

  

 "Травиата" сред обвитите в зелен бръшлян кулиси на романтичния Летен театър обещава едно различно преживяване. Маестро Борислав Иванов и режисьорът Кузман Попов, двамата заслужили оперни дейци, автори на най-добрите Вердиеви постановки в репертоара на Варненската опера, влагат в този прочит на «Травиата» големия си професионализъм и естетическите си виждания. Това ще бъде наистина една специална „Травиата“, защото Маестро Борислав Иванов, един от малкото действащи диригенти - доайени в света, засвидетелства пристрастието си към този Вердиев шедьовър, като излиза на диригентския пулт точно на рождения си ден.

 

 

 

 

С Илина Михайлова, пяла неотдавна с Хосе Карерас на неговия бенефис, Иван Момиров и Венцеслав Анастасов в главните роли, празникът обещава да бъде изискан. Въпреки че преди време Иван Момиров обяви, че за последен път пее партията на Алфред Жермон, сега той отново прие да изпълни тази своя дългогодишна коронна партия, заради личния празник на Маестро Борислав Иванов и по настояване на ръководството на Държавна опера Варна.

Опера от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“
Диригент Борислав Иванов
Режисьор и сценограф Кузман Попов
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ – Илина Михайлова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Иван Момиров
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Благовеста Статева
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д'ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

15, 16 НОЕМВРИ 2019

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна
Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ § Държавна опера Варна

 

Хитови театрални спектакли, мюзикъл, Театрална енциклопедия Варна, 10 години ТФ „Феникс“, „65 обръча“, „Преди спектакъла“, Къщичка за книги и още...

 

"Ти променяш играта. Играта променя теб" е посланието в Нощта на театрите 2019 – популярната инициатива, чиято цел е в един и същи ден театрите в различни европейски страни да акцентират върху творческия потенциал на изкуството, обменяйки идеи и енергии с публиката не само в театъра, но и извън него, в нетрадиционни пространства и с разнообразни интерактивни събития. Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, участват за пореден път в Нощта на театрите, като за пореден път програмата им обхваща не един, а два дни - през тази година това са 15 и 16 ноември.

 

 

6 март, 19.00, Основна сцена

 

Елена Баръмова спечели аплодисментите на варненската публика още в първото издание на Опера в Летния театър 2010 със своите Вердиеви героини Абигайл в „Набуко” и Елвира в „Ернани”. Сега ще я аплодираме като Турандот, една от коронните роли в богатия й репертоар, с която тя жъне успех на оперните сцени у нас и в Европа.

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

Светослав Борисов, Стефан Бояджиев - диригенти, Държавна опера - Варна

Двама от четиримата диригенти на Държавна опера Варна ще бъдат заедно на сцената на 22 ноември от 19 часа за Симфоничен концерт, в който ще прозвучат Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор от Сергей Рахманинов и Симфония №4 в ми минор, оп. 98 от Йоханес Брамс.

Главният диригент на оперния театър Светослав Борисов ще бъде в обичайната си роля на диригентския пулт, а диригентът на хора Стефан Бояджиев ще бъде солист в Концерта за пиано и оркестър на Рахманинов.

 

12 май 2018, 19.00

 

Първата си Норма от „Норма“ на Белини канадското сопрано Елиз Шарлебоа ще свързва завинаги с България. Причина за това е блестящото й представяне в майсторския клас на оперната дива Фиоренца Косото през 2017 година в Италия. Наред с другите отличия, тогава Елиз Шарлебоа получава и специалната награда, която присъжда за участие в майсторския клас на Маестра Косото Държавна опера Варна - главна роля в спектакъл на варненската оперна сцена.

 

И така, първата Норма влиза в репертоара Ви с български знак, какво означава това за Вас, Елиз?

За пръв път ще пея Норма и това ще се случи във Варна, в България, където също съм за пръв път. Този двоен дебют е много предизвикателен за мен, всичко тук ми е ново и интересно. Аз идвам от френска Канада, моят основен език е френски, говоря и английски, разбира се, но за пръв път попадам в среда, в която хората се разбират едновременно на няколко езика и това е забавно. Е, аз още не говоря български, но може би ще се науча J. Всички са позитивни и много мили с мен, Варненската опера разполага с прекрасни гласове, въобще чувствам се чудесно тук. 

 

Как влизате в образа на такава драматична героиня като Норма?

Норма е различна от досегашните роли, които съм изпълнявала. Впечатлява ме като силна и смела жена, на която е отредена тежка съдба. Жрица на друидите, нарушила свещената клетва, омъжила се тайно за римски войник, тя е раздвоена между дълга  към своите и любовта към децата и съпруга, който при това се оказва влюбен в друга. Накрая Норма взема своето решение, обявява война на римляните и принася себе си в жертва. Трудните избори, които ни се налага да правим, са винаги и морални избори. Това е част от посланието на тази прекрасна опера с вълшебна музика, в която съм изцяло потопена.

 

CV, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА

Елиз Шарлебоа завършва оперно пеене в двата университета Université de Montréal и McGill University. Усъвършенства вокалното си майсторство в редица майсторски класове, работи с диригенти като Николета Конти, Борис Брот, Филип Менар, Стефан Линев и др. Печели много награди и стипендии на различни конкурси, фестивали и институции, сред които Международната оперна академия в Болоня, Les offices jeunesses internationaux на Квебек, Théâtre Lyrique de la Montérégie, международния конкурс Kammeroper Schloss Rheinsberg, Festival-Concours Pierre-de-Saurel, Concours de concerto de l’Orchestre Philharmonique des Musiciens в Монреал, многократно печели стипендия и на Théâtre d’art lyrique de Laval.

В репертоара си поддържа ролите на Зиглинде от „Валкюра“ на Вагнер, Амелия от „Бал с маски“ на Верди, Леонора от „Силата на съдбата“ от Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди и др. Изпълнява също Requiem и Missa brevis на Моцарт, Ода на радостта от Бетовен, Missa Coronationalis от Liszt, Chichester Psalms на Бернщайн, Missa на Стравински и др.

 

"НОРМА"

опера в две действия от Винченцо Белини

 

Диригент Иван Кожухаров
Постановка Кузман Попов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Mapping Полина Герасимова
Диригент на хора Цветан Крумова
Асистент режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

НОРМА - Елиз Шарлебоа - дебют
АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова
ПОЛИОНЕ - Валерий Георгиев - дебют
ОРОВЕЗО - Деян Вачков - дебют
КЛОТИЛДЕ - Бойка Василева
ФЛАВИО - Христо Ганевски 
ДЕЦАТА НА НОРМА - Белла Петрова и Борис Обрешков

Оркестър,  хор и балет на Държавна опера Варна

 

Прочетете още: СЛЕД НОРМА, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ЩЕ ИЗПЪЛНИ И РОЛЯТА НА ЛЕОНОРА В „ТРУБАДУР“

ДЕЯН ВАЧКОВ СЛЕД ПЕКИН И МОСКВА ОТНОВО ВЪВ ВАРНА

 

 


 

 

21.05/19:00

ТРАВИАТА

опера в три действия (четири картини) от Джузепе Верди диригент Борислав Иванов

режисьор Кузман Попов

 Емил Павлов и Светлана Иванова

в главните роли:

ВИОЛЕТА - Светлана Иванова

АЛФРЕД ЖЕРМОН - Емил Павлов

ЖОРЖ ЖЕРМОН - Свилен Николов

ГАСТОН - Христо Ганевски

БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов

МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров

ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров

ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Светлана Иванова е родена е в Русе, където завършва НУИ "Проф. Веселин Стоянов" със специалност "Класическо пеене". Обучението си продължава в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", гр. София със специалност "Класическо пеене" . Младата оперна изпълнителка е солист на Държавна Опера – Пловдив, където участва в оперите „Дон Карлос“, „Макбет“, „Селска чест“, "Любовен еликсир", „Набуко“; опера за деца „Хензел и Гретел“, “Вълкът и седемте козлета“, редица концерти. Лауреат е на VII. Европейски младежки конкурс "Короната на Търновград"; III Международен музикален конкурс-„ART STARS-Звезди на изкуството” – Варна- първа награда, специална награда на опера Варна и специална награда за артистично присъствие; XI Международен Конкурс ,, Франц Шуберт " Русе- втора награда. Работи с Маестро Диан Чобанов, Петър Данаилов, Камен Чанев, Пламен Кумпиков, Виолета Радомирска, Ивайло Михайлов, Лучано Ди Мартино, Найден Тодоров, Герит Присниц (Виенска държавна опера), Нина Найденова, Драгомир Йосифов, Оливие Дориа (пианист) и др.

Веднага след успешното си гостуване с трупата на националния ни театър за опера и балет в Болшой театър с "Янините девет братя" от Л. пипков, Емил Павлов дебютира на Варненска сцена в ролята на Алфред Жермон.

Емил Павлов завършва с кларинет в родния си град Велико Търново под ръководството на Иван Иванов в средното училище "Емилиян Станев". Катоучастник в Детската театрална школа по изкуствата изпълнява роли на деца в репертоара на Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов". Завършва Вокалния факултет на Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Лауреат е на 10-ия Европейски младежки конкурс "Търновската корона", както и носител на награда на 24-тото издание на Национално състезание за млади инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" – Провадия. От 2017 г. е в трупата на Софийска опера.

 

 

Културният проект ще бъде представен онлайн и чрез интерактивни изложби

„Архитектурата трябва да се вдъхновява от своето време, но да се стреми към вечността”, Франк Гери

В началото на октомври стартира инициативата „Емблематичните сгради на България”, организирана от Alpha Bank и конкурс „Сграда на годината” на ГРАДЪТ Медиа Груп. Иновативният проект популяризира значими реновирани или реставрирани през последните години обекти, които са незаменима част от културно-историческото наследство на страната ни.

До 30 ноември всеки може да направи своеобразно пътуване до 12 паметника на културата от цялата страна на сайта www.emblematichnitesgradi.com и чрез специално създадено мобилно приложение. Там посетителите могат да разгледат техни снимки и 3D модели, да се запознаят с любопитни факти от историята им и да гласуват за любимата си емблематична сграда. Обектът с най-много гласове ще бъде отличен на церемонията по награждаване в конкурса „Сграда на годината 2014” на Градът Медиа Груп през декември.

Освен Варненският театър, представен от Театрално-музикален продуцентски център Варна, в инициативата участват Априловската гимназия (Габрово); Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон”, (София); Малката базилика (Пловдив); Музеят под базиликата „Света София” (София); Народен театър „Иван Вазов” (София); Национална художествена галерия (София); Национална опера и балет (София); Славейковото школо (Трявна); Театрален комплекс „Сава Огнянов” (Русе); Хан Хаджи Николи (Велико Търново); Цари Мали град (Белчин).

 

Връчването на награда ВАРНА 2017 се превърна в едно от най-емоционалните събития в навечерието на 24 май – Празника на славянската писменост и българската култура. На тържествената церемония днес в зала Пленарна с най-голямото отличие на нашия град бяха удостоени и творци на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В категория „Опера“ признание получи постановъчният екип, симфоничният оркестър, солистите, хора и балетната трупа на Държавна опера Варна, реализирали световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ по едноименния роман на Александър Дюма. Наградата бе връчена от кмета на Община Варна Иван Портних на диригент-постановчика на мюзикъла Страцимир Павлов.

В категория „Театър” младата актриса Гергана Арнаудова взе награда ВАРНА за блестящото изпълнение на ролята на Мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“, както и за участието си в редица други постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

 

 

 

 

Маестро Емил Табаков, диригент на Симфоничния концерт на 9 февруари 2018 г. пред Виолета Тончева

 

В програмата: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен със солист Красимир Щерев и Симфония № 6 от Шостакович

 

ШостаковичМаестро Табаков, как се съчетават Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен и Симфония № 6 от Шостакович, как звучи комбинацията между тези двама класици на симфонизма от различни епохи?

Идеална е комбинацията. Винаги съм смятал, че като вид музика Бетовен и Шостакович си подхождат и много често съм обединявал техни творби в мои концерти. В музиката им могат да се намеря сходства, като начин на мислене, независимо че всеки следва свой собствен стил. Има нещо, което е много близко между тях - в начина на звучене на оркестъра, начина на подреждане на оркестъра. Бетовен и Шостакович стоят хармонично един до друг, докато например Бетовен и Щраус няма как да звучат добре заедно или да кажем Шостакович и Брамс.

 

Върху какво акцентирате в интерпретацията, какво е важно за вас като диригент да постигнете в един концерт?

Важно е да пресъздам максимално това, което изисква композиторът. Това е първостепенна задача не само за мен, но и за оркестъра. Ние сме изпълнители и трябва на първо място да изпълним всичко, което авторът е искал да каже. А той го казва с определени стойности и обяснения в нотното писмо и ако ние сме честни към композитора и следваме внимателно указанията му, това ще бъде достатъчно за начало. Оттам нататък ние трябва да се опитаме да вложим нещо от себе си. Но пак повтарям, на първо място е необходимо да бъдем верни на автора.

 

Дирижирали сте в много страни, работили сте с различни оркестри, познавате различни публики. Бихте ли сравнили рецепцията за симфонична музика у нас и другаде по света?

Навсякъде публиката е различна, разбира се Бетовен винаги се приема добре, Шостакович също. В страните с големи музикални традиции в симфонизма се слуша много повече съвременна музика, отколкото в България. Като критерии, слушане и репертоар, ние във всеки случай сме по-назад. В Германия произведенията се изпълняват веднага след написването им, докато у нас това се случва след около 100-105 години. Изчислил съм, че и при много български композитори съотношението между написването и изпълнението на дадена творба е същото. Това несъмнено влияе зле върху вкуса на публиката.

 

Но това е много дълъг период за страна като България, която претендира да разполага с талантливи музиканти, а и с изкушена публика. Защо се получава това разминаване?

Влияние оказват различни фактори. Отнася се донякъде и до вкуса на музикантите. Музикантите са тези, които трябва да изпреварват публиката, да я образоват, да я възпитават, а не да се ръководят само от това, което тя предпочита. Да, публиката познава и обича определени произведения, които също са хубави, но ако тръгнем по този път, на практика няма да вървим напред и няма нищо ново да научим и постигнем.

 

БетовенКаква музика препоръчвате?

Музика на високо художествено ниво, съвременна музика, независимо дали е опера, мюзикъл или симфоничен концерт. Хубаво е да има повече симфонични концерти, защото те са особено важни както за култивиране на висок музикален вкус в публиката, така и за поддържане нивото на оркестъра. Трябва да отчитаме факта, че живеем в XXI век и не може да слушаме само позната музика или пък само музика за забавление. Трябва да се запознаваме и с нови произведения, с музика, която ни кара да мислим по нов начин, адекватен на времето.

 

Спомням си интригуващата атмосфера на последния Ви концерт в рамките на ММФ „Варненско лято“, когато аплодирахме премиерата на Ваше произведение. Над какви нови композиции работите сега?

Композирам много неща, но сега не е сезонът, в който се занимавам с това. Ще композирам през лятото, като си взема почивка и се абстрахирам от делника. Сега се фокусирам върху диригентската си дейност. Следващия месец предстои изпълнението на моята Девета симфония на Мартенските музикални дни в Русе и в София.

 

Известен сте с перфекционизма си. Как се отстоява подобно високо кредо?

Човек трябва да се старае да прави добре това, което прави. И да се чувства отговорен. Независимо каква е професията му.


 

 


 

 

На 28 октомври от 19 часа, под палката на маестро Борислав Иванов, ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на именития италиански оперен майстор Джузепе Верди. Тази пета по ред постановка в историята на Варненската опера, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора, е авторски прочит на Кузман Попов - режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла.

 

Своя дебют в ролята на Виолета Валери ще направи великолепното сопрано Ирина Жекова.

Ирина Жекова - Сопран | Irina Jekova - Soprano

Талантливата варненка завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град и магистърска степен по специалността класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Специализира при Мирела Паруто и Антонио Боайе в Рим през 2009 и 2010 година, а в периода 2014-2015- и в престижната Академия „Санта Чечилия” в Рим при световната оперна прима Рената Ското, както и при Клаудио Дездери, Анна Ванди и Чезаре Скартон.

През 2010 година Ирина Жекова дебютира на сцената на Национална опера и балет в София, в ролята на Воглинде от операта „Рейнско злато” на Р. Вагнер. От 2011 година Ирина Жекова става артист-солист в Държавна опера – Варна. В репертоара й са включени ролите на Джилда („Риголето”)Оскар („Бал с маски”)Нанета („Фалстаф”) на Дж. ВердиАдина от „Любовен еликсир” и Норина от „Дон Паскуале” на Г. Доницети, Микаела и Фраскита от „Кармен” на Ж. Бизе, Мюзета от „Бохеми” на Дж. Пучини, Ортлинде от „Валкюра” и Воглинде от „Залезът на боговете” на Р. Вагнер, Зорница от „Луд гидия” на П. Хаджиев, Норина от „Дон Паскуале” на Доницети, сопрановите сола от „Кармина Бурана” и „Катули Кармина” на К.Орф, Церлина („Дон Жуан”), Адела („Граф Ори”), както и Клоринда в «Пепеляшка» на Росини и други роли, представени на сцените на Национална опера и балет в София и Държавна опера Варна.

 

През 2013 година, по повод 200 години от рождението на Рихард Вагнер, за първи път в България Софийска опера и балет поднесе на публиката тетралогията „Пръстенът на Нибелунга”. Ирина Жекова се представя в три от четирите фестивални вечери в ролите на Воглинде от „Рейнско злато”, Ортлинде от „Валкюра” и Воглинде от „Залезът на боговете”.

През 2014 година, по повод 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов, Ирина Жекова изпълни партията на Ксения от

„Борис Годунов” на Модест Мусоргски – грандиозна постановка пред храм-паметника „Св. Александър Невски” в София, постановка на акад. Пламен Карталов.

За периода 2010–2015 Ирина Жекова изгражда репертоар от над 20 солови оперни роли, участва в повече от 150 представления и концерти в страната и чужбина. Само преди няколко дни, в октомврийския гастрол на Варненската опера в София, Ирина Жекова заслужи безапелационните адмирации на публиката в „Дон Паскуале”. По този повод оперната прима и вокален педагог Дарина Такова сподели във фейсбок профила си своето: „Специално възхищение от Ирина Жекова като Норина!”.

 

В «Травиата» ще се изявят солисти, точно каквито харесва взискателният оперен свят през XXI век – талантливи, красиви, на възрастта на героите, които пресъздават. В Алфред Жермон ще се превъплъти тенорът Борис Луков, най-младият солист на сцената на Държавна опера Варна, която пази скъпи спомени за именитата му баба – народната артистка Лиляна Анастасова – една от емблематичните солистки на нашия оперен театър.

Образът на Жорж Жермон отново ще пресъздаде един друг харесван варненски солист Свилен Николов. Истинско удоволствие е да се слуша този перфектен в интонационно отношение баритон с мека, задушевна звучност на гласа и талантливо сценично присъствие.

 

Останалите роли са поверени на Ина Петрова (Флора), Благовеста Статева (Анина), Димитър Илиев (Гастон), Гео Чобанов (Барон Дюфол), Людмил Петров (Маркиз Д`Обини), Петър Петров (Д-р Гренвил) и др.

 

 

 

След възторженото посрещане на августовската Мюзикъл гала в Летния театър и повторението й с огромен успех през ноември, за трети път към хубавата емоция ще ни върне концертът на 26 януари от 18 часа.

Аранжиментите на хитове от мюзикълите по филми „Цар Лъв”, „Красавицата и звярът” и „Клетниците”, както и добилите световна известност мюзикъли „Евита”, Кабаре”, „Моята прекрасна лейди”, „Дон Кихот”, „Магьосникът от ОЗ”, „Цигулар на покрива” и други любими мелодии са аранжирани от Юли Дамянов, който ще застане и на диригентския пулт. Режисурата е дело на Марио Николов, хореографията на Светлин Ивелинов, а звездата на гала концерта ще бъде аристократичният Васил Петров.

Освен него на сцената ще се изявят великолепните солисти на ДМБЦ „Стефан Македонски” Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев, заедно с водещите солисти на Държавна опера Варна Даниела Димова, Свилен Николов, Димитринка Райчева, Силвия Ангелова, Ина Петрова и Лиляна Кондова. Участват Симфоничният оркестър с концертмайстор Красимир Щерев, хорът с диригент Стефан Бояджиев и балетът на Държавна опера Варна с худ. ръководител Екатерина Чешмеджиева.

 

 

29 януари 2016, 18.00

Не се ли изиграе, ролята губи смисъла си

Бързо интервю между две репетиции с Димитринка Райчева, новата Кармен на варненската оперна сцена

 

Как се съотнася Кармен към досегашните ти героини?

Възприемам „Кармен” като най-голямото предизвикателство в моя творчески път. Независимо, че аз приемам всички роли, които съм изпяла, като предизвикателство: Тоска от едноименната опера, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Абигайл от „Набуко”, Аида от едноименната опера, Сантуца от „Селска чест”, Мадалена от „Андре Шение”, също „Реквием” от Верди. Като вокално и артистично майсторство това са все големи и тежки роли, но Кармен е нещо съвсем, съвсем различно. Разбира се, че трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен. Това беше първата ми мисъл, когато започнах да репетирам.

Мнозина твои почитатели се учудиха, че ще пееш Кармен. Труден ли е  преходът от сопранов към мецосопранов регистър?

Това е второто преизвикателство, което стои пред мен. В тази, девета поред, главна роля в моя репертоар аз като драматичен сопран за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, като Амнерис от „Аида”, Еболи от „Дон Карлос” и т.н., но при мен така се получи. Ръководството на ТМПЦ и Варненската опера настоя да поема ролята и аз съм благодарна за доверието, което ми гласуваха. Дължа особена благодарност на нашия главен диригент Светослав Борисов и на нашия главен режисьор Кузман Попов, с които заедно изграждаме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване говори за Кармен. Защото, както вече споменах, ако не се изиграе, ролята губи смисъла си.

Намираш ли черти от Кармен у себе си?

Мисля, че всяка жена би могла да открие част от себе си в Кармен. В живота аз съм весел човек, но досега на сцената съм представяла само сериозни персонажи, предимно кралици. А Кармен е просто жена, истинска, обичаща, ревнива, силна, непокорна, огнена. Където и да се появи, всички онемяват пред красотата и свободолюбивия й дух. Дали е влюбена в Дон Хозе или в Ескамилио, тя гордо и смело носи любовта си, дори ако това ще й струва живота.

Певицата, на чиято Кармен се възхищаваш...

Възхищавам се на Надя Кръстева – нейната визитна картичка е Кармен. Но аз търся моята Кармен и вярвам, че ще намеря.

 

Виолета Тончева, 26 януари 2016

 

 

Известният турски тенор гостува с коронната си роля – Радамес

 

„АИДА” -  7 февруари 2017, 19.00

 

Ефе КислалиЗа мен е голямо удоволствие да бъда поканен от Маестро Борислав Иванов да пея на сцената на Варненската опера. Имам прекрасни спомени от  репетиционния период за операта „Ернани” в Истанбул, която Маестро Борислав Иванов и режисьорът Кузман Попов поставиха в Истанбул през 2016 г.

Както в миналото така и днес, България се слави с великолепни певци, истински оперни легенди, като Красимира Стоянова. С български оперни певци съм излизал много пъти на различни сцени в Чехия, Германия и дори в Япония. „Аида” е връх в творческата ми кариера.

След 150-то представление спрях да броя спектаклите, в които съм пял Радамес. Това е много важна роля, една истинска проверка за възможностите на тенора. Само ако притежаваш необходимата вокална техника, можеш да изпълниш добре Радамес.

 

 

 

 

АИДА

Джузепе Верди

Диригент Борислав Иванов

Режисьор Кузман Попов

Диригент на хора Стефан Бояджиев

 

Действащи лица и изпълнители:

ЦАР НА ЕГИПЕТ - Гео Чобанов
АМНЕРИС - Елена Чавдарова - Иса
АИДА - Димитринка Райчева
РАДАМЕС - Ефе Кислали
РАМФИС - Евгений Станимиров
АМОНАСРО - Пламен Димитров
ВЕСТИТЕЛ - Борис Луков
ЖРИЦА - Галина Великова

 

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата

На 11 декември младият диригент на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев ще дирижира за пръв път оператаТрубадур от Джузепе Верди, едно от любимите заглавия на варенската публика.
В ролята на Граф ди Луна ще чуем прекрасния баритон Венцеслав Анастасов , който с успех се представя по световните оперни сцени, а е добре познат и на варненци.

Именно във Варна Венцеслав Анастасов реализира през годините премиерно някои от най-ярките си роли и както сам споделя, винаги с удоволствие пее в нашия град.

Утвърденото сопрано Линка Стоянова в ролята на Леонора е гаранция за успеха на спектакъла. Нейните изпълнения винаги са прецизни и драматични. В ролята на Манрико ще се представи тенорът Валерий Георгиев, който за двете години, откакто е солист на варненската опера направи поредица от ярки роли и непрекъснато развива своето певческо майсторство.
Като прибавим към тях една впечатляваща Азучена, патент на мецосопраното Бойка Василева и Евгений Станимиров в ролята на Ферандо, „Трубадур” обещава да бъде наистина много силно преживяване. Режисурата е дело на главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов.

Дебют на Стефан Бояджиев - Трубадур 11,12,2013
Стефан Бояджиев
е роден на 22.09.1979 г. във Варна.
Свири на пиано от шестгодишна възраст, завършва НУИ „Добри Христов” със специалност пиано (1998). Като ученик печели две награди в специалността клавирен съпровод – трета награда в Конкурса за чешка и словашка музика - Варна 1997 и втора награда в Конкурса за немска и австрийска музика Бургас – 1998. Приет е в НМА „Панчо Владигеров” в Теоретико-композиторски и диригентски факултет (1998), където избира профил хорово и оркестрово дирижиране (2000). По това време развива певческите си умения, участвайки в различни хорови формации, като същевременно акомпанира и на оперни певци.

 

От 2001 г. работи като хормайстор и диригент с различни състави, като взима участие и в множество концерти (като певец или диригент) в България и чужбина. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още Пазарджишкия симфоничен оркестър (2002 г.), Софийския духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорската опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ, София при диригента Деян Павлов. От 2010 г. работи като корепетитор във Вокалния факултет на НМА. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров.

През 2012 г. под неговата палка се изпълняват 2 спектакъла на "Царицата на чардаша" във Варненската опера, а също така и Оперетен концерт в Музикалния театър "Стефан Македонски".
Oт 18 март 2013 г. Стефан Бояджиев е назначен за диригент на хора на Държавна опера Варна. През изминалите почти девет месеца той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и операта „Луд гидия”, а неотдавна, на 22 ноември, се представи и като виртуозен пианист, изпълнявайки Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов.

 

 Проф. д-р Румяна Каракостова

 

8 декември 2016, в. „КУЛТУРА”

http://www.kultura.bg/bg/article/view/25455

 

Софийският гастрол (в Зала 1 на НДК) на Държавната опера при Театрално-музикален продуцентски център – Варна, с мегапродукцията на мюзикъла „Граф Монте Кристо” предварително фокусира вниманието на специалисти и публика с масираната си и отлично проведена PR кампания. Ритмично излъчваният месеци наред от различни медии анонс за осъществената за първи път у нас световна премиера на мащабно зрелищно шоу с триизмерно сценографско изображение (3D Mapping) по едноименния роман на Александър Дюма-баща – с музика, либрето и текстове за песните на известния холивудски автор от френски произход Ив Деска, окончателно се превърна в медийно събитие с неговото пристигане и официално присъствие на спектакъла.

 

Градирането в представянето на трите поредни премиерни представления: първото (28 юни 2016) в рамките на ММФ „Варненско лято” и VІІ издание на Опера в Летния театър, второто (15 юли) – с което се откри Великотърновският летен фестивал „Сцена на вековете” на крепостта Царевец, и финалното (17 октомври) – на най-престижната столична сцена за гастролни продукции, несъмнено е пример за далновидно разработена мениджърска стратегия. Но самата сценична реализация на амбициозния проект от специално сформиран постановъчен екип (режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, хореографи Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, сценограф Ася Стоименова, виджей (vision jockey) Полина Герасимова, диригент на хора Петър Бояджиев, фехтовка Детелина Желязкова, фотограф Росен Донев) с участието на солисти, хор, балет и оркестър на Варненската опера, в действителност има повече от едногодишна предистория, достойно съперничеща на криминално заплетената интрига от прочутия роман на Дюма.

Идеята за световна премиера на не поставяния мюзикъл от Ив Деска – студийно записан и издаден в многомилионен тираж като пилотен албум през 2013, успешно продаван главно в САЩ, е предложена на режисьора Петко Бонев от импресариото Максимилиано Назели (собственик на агенция „Сердика мюзик”) въз основа на сключен договор с автора за световното му разпространение. Предварителното условие за стартиране на проекта по постановката обаче е доста шокиращо: да се възстанови (тоест, да се нотира по звукозаписа) мистериозно изчезналата оригинална музикална партитура – нелека задача, с която се нагърбва младият перкусионист и диригент Никола Петров (бивш студент от класа на проф. Пламен Джуров в НМА). Същевременно се оказва, че текстът на либретото е написан като киносценарий – с непрекъснати времеви ретроспекции, множество промени на мястото на действието и рекорден брой (46) действащи лица, които Петко Бонев успява да сведе до 26 в чувствително съкратения сценичен вариант на фабулата, поместен в рамките и на допустимите за мюзикълно шоу два часа и половина. И след поетия продуцентско-изпълнителски ангажимент от страна на Варненската опера, и след проведения кастинг за възможно най-добър подбор на оперни певци и драматични артисти (в двоен солистичен състав), реално се задвижва механизмът и на целия постановъчен процес.

 

 

На 23 май Държавна опера Варна предлага на оперните меломани да съпреживеят италианския веризъм с две от неговите знакови творби – «Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало.

Валерий Георгиев - дебют в "Селска чест" и "Палячи"

Своя дебют в двете главни тенорови партии ще направи солистът на Държавна опера Валерий Георгиев, който ще се представи в ролите на Туриду от „Селска чест” и Канио от „Палячи”.

Първото нещо, което трябва да се каже в този случай е, че малцина тенори се съгласяват да изпълнят в една и съща вечер двете роли в два последователни спектакъла. Двете музикални партитури не са лесни, образите макар и различни, изискват сериозно артистично присъствие, като при това втората партия е по-драматична и по-сложна.

Тази наситеност на музикалната тъкан и на артистичното превъплъщение, които подлагат на изпитание силата на гласа и майсторството на певеца, са един висок праг и доказателство за качествата на всеки тенор. Валерий Георгиев, който неотдавна стана лауреат на конкурса «Viva Verdi” 2014, се намира във върхова форма и със сигурност ще ни поднесе едно красиво изживяване.   

Валерий Георгиев е завършил НМА „Панчо Владигеров” с две специалности: валдхорна при проф. Стефан Кънчев и оперно пеене при доц. Иванка Нинова.
В продължение на десет години, работи като артист-оркестрант в НМТ „Стефан Македонски”, а от 2009 г. започва солистичната си кариера на оперен певец, гастролирайки по оперните сцени на Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия. Солист на всички филхармонични оркестри в България, включително на Софийска филхармония. Гастролира на сцените на Софийска, Русенска и Варненска опера. Работи  с диригентите Б. Хинчев, Е. Табаков, М. Ангелов, Б. Иванов, Г. Димитров, Н. Тодоров, В. Вачев, В. Байчев, Гр. Паликаров и редица чуждестранни диригенти.

От 2012 г. Валерий Георгиев е един от водещите солисти на Държавна опера Варна.

Лучия ди Ламермур

 

Августовска премиера на „Лучия ди Ламермур“ в ММФ „Варненско лято“ 2017

17 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

След юлската и августовската премиера в ММФ „Варненско  лято“ 2017 на „Лучия ди Ламермур” ще дирижира Маестра Николета Конти, единствената дама, отличена с приза „Кавалер на Република Италия“, за високите й постижения в областта на диригентското изкуство. На 17 август, 21.00,пред публиката в Опера в Летния театър, ще оживее драматичната участ на влюбената Лучия в една от най-емоционалните опери на Гаетано Доницети.

„Маестрото от Бергамо“, както го наричали, проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“, макар и пропито с трагика, докоснало дълбоко сърцето му и той създава един от върховете на белкантото.

От премиерата през 1835 г. в Неапол до днес успехът съпътства “Лучия ди Ламермур” навсякъде по света, а партията на Лучия остава една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.В  историята на Варненската опера„Лучия ди Ламермур“ от 2017 г. е четвърта поред сценична версия, след постановките през 1956, 1986 и 2005 г.

 

Илина Михайлова

Дебютът в „Лучия ди Ламермур” е сбъдната мечта и за солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова. Завършила НУИ „Добри Христов“, НМА „Панчо Владигеров“ и Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, варненката печели сърцата на публиката в България, Италия и други европейски страни, с красивия си глас и изключителната си артистичност.През 2016 годинатя  блестящо защити ролята на Мерседес на световната премиерав Опера в Летния театър на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска, а само преди няколко дни в Театър Римски терми я аплодирахме в оригиналната постановка на Боян Иванов „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът“.

Репертоарът на Илина Михайлова включва централните сопранови партии в опери на Верди, Росини и други композитори. Пяла е и в други опери на Доницети, но както самата тя признава: „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна.

За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението. В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и  потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.“

Ролята на Едгардо, написана за висок лиричен тенор, е повече от подходяща и за Михаил Михайлов, eдин от обещаващите български гласове. В края на 2015 г. печели  Grand Prix на XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия. Международният му дебют е в Театър Веве, Швейцария, пял е и в театри в Италия и Германия, както и на фестивалите „Херренкимзее Фестшпиле” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус  и „Класик ам Зее” – „Травиата”. През 2013, Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в Royal Festival Hall, Лондон, с Кралския Филхармоничен Оркестър. Режисьорът Орлин Драганов внася радикална транформация в персонажа на Едгардо, който в съзнанието на Лучиясе явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността, което поставя пред певеца предизвикателството да пресъздаде драматиката само с гласа си.

 

 

ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Опера в три действия от Гаетано Доницети, либрето Салваторе Камарано по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“

Диригент Николета Конти – Италия

Режисьор Огнян Драганов

Сценография Димо Костадинов

Костюми Салваторе Русо – Италия

Диригент на хора Цветан Крумов

 

 

В главните роли:

Лучия – Илина Михайлова

Едгардо - Михаил Михайлов

 

Енрико - Свилен Николов

Раймондо - Евгений Станимиров

Нормано - Пламен Долапчиев

Алиса – Вяра Железова

Артуро - Христо Ганевски

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Изпълнява се на италиански със субтитри на български език.

 

 

 

 

 

 

TOP