НОВИНИ

 

 

АНТОАНЕЛА ПЕТРОВА – ИНЕС, КАЛИНА ЖЕКОВА – ИНЕС и ЛИЛИЯ ИЛИЕВА - ИНЕС пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

28 юни, 21.00, Летен театър - Премиера на мюзикъла "Зоро", ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

 

Мюзикъл по музика на Джипси Кингс; Постановка Петко Бонев. Диригент Страцимир Павлов. Хореография Станислава Томова. Сценография и костюми Ася Стоименова. 3D Мapping Полина Герасимова

 

АНТОАНЕЛА ПЕТРОВА – ИНЕС

 

- Каква е Инес на Антоанела Петрова?

 

- Инес е цветен образ, може би един от най-цветните в мюзикъла. Тя е много страстна и много ревнива, но може да бъде и благородна. Инес е циганка, носи в себе си циганското, танцува фламенко, говори английски с испански акцент... Голяма и трудна роля, доставя ми огромно удоволствие.

 

- Как сменяш емоционалния ключ от Милейди в „Тримата мускетари“ към Инес в „Зоро“?

 

- Да, двете са коренно различни. Инес всъщност е положителен образ, тя през цялото време помага на Зоро и смело влиза в битка с несправедливостта, докато Милейди е негативен образ, подмолна, травмираща. За изграждане на двата образа се ползва различна стилистика, но това ми допада. Харесвам да изпробвам различни неща.

 

- Репликата, която според теб характеризира най-добре Инес?

 

- „Какво смяташ да направиш? Да ги забавляваш до смърт?“

 

КАЛИНА ЖЕКОВА – ИНЕС

 

- Каква е Инес на Калина Жекова?

 

- Всяка една от нас прави различна Инес, защото я пречупва през себе си, през своята призма и вярвам, че публиката ще го забележи. Във всяка сцена Инес предлага истински спектър от емоции. Като циганка тя е много емоционална, много ревнива, пламенна и огнена жена, но понякога се оказва ранима и тъкмо това я прави пълнокръвен образ.

 

- Чувстваш ли я близка?

 

- Мисля, че Инес като натюрел е близка до нас, българите. Ние също сме емоционални, така че – да, има връзка между Инес и мен.

 

- Коя е репликата, която според теб характеризира най-добре Инес?

 

- „Къде беше снощи?“

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА – ИНЕС

- С какво те привлича Инес?

- В моите очи това е най-страстният образ в целия мюзикъл, а музиката на „Зоро“ е невероятна и повече от вдъхновяваща. Всъщност Инес е циганската кралица, тя е царицата на купона, тя води смеха и щастието със себе си. След това идват любовта, саможертвата и трагедията.

- Само преди дни ти пресъздаде една брилянтна Кати Селдън в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ на режисьора Борис Панкин, сега в мюзикъла „Зоро“ под режисурата на Петко Бонев от актрисата Кати трябва да се преобразиш в циганката Инес. Лесно или трудно е това предизвикателство?

- Не мисля, че има лесно предизвикателство. За мен всеки образ е предизвикателство. Вродената емоционалност много ми помага. Преди няколко години една от моите преподавателки ми каза: „В един момент ще разбереш, че най-голямата ти сила е емоционалното богатство, което притежаваш. Това е твоето предимство.“ Аз винаги съм била емоционална и в детството това ми създаваше проблеми. Непрекъснато се притеснявах, защото ми се искаше да изглеждам по-сериозна пред възрастните. Но с времето нещата се промениха и ето сега се оказва, че точно това качество ми помага на сцената. То ме съветва как да изваждам от себе си онези емоции, които са необходими на моята героиня, как да ги влагам максимално в образа, как да ги преекспонирам, ако е е необходимо.

- И коя черта на Инес ще преекспонираш?

- Саможертвата в името на любовта. „Не рискувай нищо за мен, върви!“, казва тя на Зоро.

 

 

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

22 – 31 май 2017

Оперета, опера и детски мюзикъл са включени в програмата на Държавна опера Варна в последната десетдневка на май.

Царицата на ЧардашаВ жизнерадостната оперета, обогатена със забавни съвременни препратки „Царицата на чардаша” (22 май,19.00, Основна сцена) постановчикът, най-известния наш оперетен режисьор, Николай Априлов е запазил за себе си ролята на Вайлерсхайм. Красивата история за неостаряващата любов на артиста към изкуството ще пресъздадат Силва (Ина Петрова), Пламен Долапчиев (Едвин), Сребрина Соколова (Щаси), Велин Михайлов (Бони), Бойка Василева (Цецилия), Людмил Петров (Фери Бачи), Закар Гостанян (Ронсдорф), Петър Петров (Нотариус) и Пламен Георгиев (Мишка). Дирижира талантливият млад диригент на оперния театър Милен Апостолов.

С нетърпение очакваме сценичната версия на Николай Априлов на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, който той поставя специално за тазгодишното издание на Опера в Летния театър (26 юни, 28 август, 21.00, Летен театър), с театралната звезда Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян.

Гюлбин Гюнай В последните дни на май ще бъдат представени две емблематични оперни творби – „Бохеми” от Джакомо Пучини (26 май, 19.00, Основна сцена) и „Норма” от Винченцо Белини (30 май, 19.00, Основна сцена). „Бохеми” ще дирижира доайенът на диригентите в България и артистичен директор на Държавна опера Варна Борислав Иванов, а за „Норма” на диригентския пулт ще застане Григор Паликаров, с когото оперният оркестър неведнъж е постигал творчески върхове.

За ролята на Мими в „Бохеми” е поканена Гюлбин Гюнай от Турция, която за пръв път гостува във Варна. Родена в Анталия, тя завършва Анадолската гимназия за изящни изкуства и оперно пеене в Държавната консерватория на университета „Докуз Ейлюл”. От 2008 г. е приета за артист-солист в Държавна опера Истанбул, а през 2009 г. жъне успех с ролята на Мими от „Бохеми” на италианските оперни сцени в Комо, Кремона и Бреша.

Гюлбин Гюнай е специализирала в Академията по белканто на Георг Золти при Денис О'Нийл и Анджела Георгиу, има записи за BBC, както и значим репертоар от важните сопранови партии. Останалите персонажи от бохемския кръг ще изпълнят Петър Костов (Родолфо), Свилен Николов (Марсел), Пламен Димитров (Шонар), Евгений Станимиров (Колин), Ирина Жекова (Мюзета).

 

НормаНай-новата постановка на „Норма” от 2016 г., запленила най-напред зрителите на миналогодишната Опера в Летния театър, ще оживее отново на 30 май, 19.00, Основна сцена. „Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D мапинга на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област”, обобщава впечатленията си музикалната критичка Елена Хаберман за специализираното австрийско списание за опера и балет „Der neue Merker”.

Трагичната съдба на силната жена, разкъсвана между дълга на жрицата и дълга на майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта, ще пресъздаде брилянтната Линка Стоянова. Ще й партнират Георги Султанов (Полионе), Даниела Дякова (Адалджиза), Гео Чобанов (Оровезо), Бойка Василева (Клотилде), Христо Ганевски (Флавио).

С особено внимание се подготвят както за всеки, така и за този спектакъл любимците на екипа, 8-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.

 

„Пук – Лили на морското дъно”Май завършва с детския мюзикъл на Андрей Дренников по приказката на Валери Петров „Пук – Лили на морското дъно” (31 май, 19.00, Основна сцена). Оркестрацията е дело на диригента Ганчо Ганчев, който заедно с Петя Петкова е и автор на най-новата постановка, реализирана с участието на Варненската детско-юношеска опера. Сценография и костюми Тодор Игнатов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореография Бистра Бъчварова, вокален педагог Лиляна Кондова. Вълшебната подводна приказка, в която става дума за надводни неща, като приятелство, раздяла и надежда, е последната голяма любов на младите таланти от Варненската детско-юношеска опера. На неотдавнашната премиера публиката също се влюби в “Пук. Лили на морското дъно”, така че със сигурност и този детски мюзикъл ще печели все нови и нови приятели.

 

 

 

 

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – ЛУИЗА и МАРИЯ ПАВЛОВА – ЛУИЗА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

Илина Михайлова

 

 

Що за персонаж е твоята Луиза?

Луиза е интересен персонаж  - тя е нежна и романтична, но в същото време единствена се противопоставя на злия Рамон. Бунтарка, която се бори за справедливост, това определено ми импонира. Образът е голямо предизвикателство по много причини, най-напред заради фехтовката. За пръв път хващам шпага, но се оказа, че доста добре ми се удава.

Съпругът ти Деян Вачков трябва ли да внимава:)

Добре би било.

 

Вие живеете, освен във Варна, и във Валенсия, така че испанското е близо до теб...

Много близо до мен, фламенкото е моя детска мечта.

 

Как оперната певица Илина Михайлова се пренастройва да пее в мюзикъл?

„Зоро“ е третият ми мюзикъл на варненска сцена, така че за трети път ми се налага да напускам рамките на операта. Любопитно и интересно ми е да изляза от оперната постановка и да вляза в романтичните арии на Луиза,които са много емоционални и в доста нисък регистър. Щастлива съм, че двете ми дъщери много се гордеят с мама, когато ме виждат с шпагата на Луиза.

 

Не е като да си Виолета например...

О, те винаги много съпреживяват моите роли. В „Травиата“ едва дочакват смъртта на Виолета,  зада извикат: „Браво, мамо!“и така бързичко ме „връщат от другия свят“.

 

Как се чувстваш в екипа на „Зоро“?

Щастлива съм сред този екип, който под режисурата на Маестро Петко Бонев работи с много страст. Диригентът ни Страцимир Павлов,каквато и мелодия да пипне, я извайва до съвършенство и я превръща в хит. Искам да благодаря още на страхотния ни тренорпо фехтовка Николай Дериволков и на великолепната ни хореографка Станислава Томова, която въпреки че е бременна в седмия месец, тропа с нас поцял денна сцената.„Зоро“е любов за всички нас.

 

Мария Павлова

 

МАРИЯ ПАВЛОВА – ЛУИЗА

 

Как изграждаш образа на Луиза?

 

Луиза е опецифичен образ за пресъздаване. Заради нея ми се наложи да се сблъскам за пръв път с фехтовката, но благодарение на треньора Николай Дериволков успях да преодолея доста страхове пред самата себе си. Това беше важно предизвикателство в изграждането на образа, защото Луиза е нежна, аристократична и в това отношение тя се доближава до останалите ми героини, но от друга страна тя и е бунтарка, едно много борбено, силно, мъжко момиче. Самата аз съм по-обрана като характер и затова се фокусирах именно върху това как да предам бунтарската същност на Луиза. Иначе нейната вокална партия се характеризира с по-баладични и мелодични песни, което създава един много добър контраст между аристократичната Луиза и пламенната Инес.

 

Как се случва това навлизане в една коренно различна същност?

 

С много репетиции, с внимание, с желание. В „Зоро“, освен всичко останало, има и много танци, с които се справяме, благодарение на прекрасната хореографка Станислава Томова. Страцимир Павлов води много добре репетициите и сигурно така ще бъде и на представленията.

 

Как се адаптираш от оперната и оперетната сцена към мюзикъла, в „Котките“, а ето сега и в „Зоро“?

 

Това е трудно професионално превъплъщение, защото мюзикълът изисква по-различна техника при воденето на гласа. Не съм учила мюзикъл, затова при овладяване на този стил се доверявам както на Страцимир, така и на собствената си интуиция. В „Зоро“ има пеене, говор, танци, фехтовка и всички тези компоненти усложняват художествената задача, но в крайна сметка всичко това ми помага да натрупам нови умения. За един артист това е много важно.

 

Репликата на Луиза, която би откроила?

 

В дуета с Диего де ла Вега, когато Луиза все още не знае, че той е Зоро, тя пее „Никога не ме напускай!“ В логическо изграждане на образа на Луиза точно този момент е от особено значение.

 

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

 

Честване на 2 август 2016, 18.30, Основна сцена

 

Литературна и филмова премиера за юбилея

„Път в годините. Доайенът на българската палка Борислав Иванов” – документално изследване на музиковеда Марин Бончев и филм на режисьора Огнян Сурдолов

Големият оперен диригент Борислав Иванов, ученик на великия Херберт фон Караян и доайен на българските диригенти, изпълва достолепните 85 години на 2 август 2016 г. 65 години, откакто е застанал на диригентския пулт, той е дирижирал на 4 континента, продължава и сега да радва почитателите на оперното изкуство със своя висок професионализъм. Всепризнат мениджър и общественик, той ръководи като директор, в продължение на общо около 50 години, оперните театри във Варна, Пловдив и София, Анкара – Турция, Касел – Германия, като цели 40 сезона е генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър.

Маестро Борислав Иванов е удостоен с редица български и международни награди, сред които най-високото отличие на Германия Орден за заслуги Първа степен, връчен му през 1992 г. лично от президента на Германия Рихард фон Вайцзекер. Носител е на Златен медал за пропагандиране на италианската музика по света. Удостоен е с почетната Златна значка на „Аудиториум” в Палма де Майорка, „Златна лира” на СБМТД за изключителен принос в развитието и популяризирането на българското музикално изкуство. Пловдив го е отличил с две награди и Почетно гражданство, а за 85-годишния му юбилей през 2016 година Инициативен комитет е предложил номинацията му за Почетно гражданство и на Варна.

Екипът на Държавна опера Варна ще чества забележителната 85-годишнина на своя Артистичен директор и уважаван Маестро точно на рождения му ден 2 август. Акценти в програмата са премиерата на книгата „Път в годините. Доайенът на диригентската палка Борислав Иванов" от музиковеда Марин Бончев, изд. ФИЛ, Варна 2016 и премиерата на документалния филм „Път в годините” на режисьора Огнян Сурдолов.

Юбилейната оперна гала на 25 август, посветена на Маестро Борислав Иванов, ще бъде още един дълбок поклон пред творческото дело на забележителния варненски творец, достигнал върхове в изкуството. Четирима диригенти, един от които самият юбиляр, и 14 солисти ще излязат пред публиката в един апотеозен завършек на Опера в Летния театър 2016.

Началото

Роден във Варна, Борислав Иванов завършва Първа мъжка гимназия, едновременно с това e извънреден ученик и в новосформираното Музикално училище в морския град. Открил за себе си веднъж завинаги света на класическата музика, той свири на цигулка, но неговото истинско призвание се оказва съдбата на диригента. Дебютът му е през 1949 г., когато още като ученик в 7 клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да ръководи хора и оркестъра на училището. След завършване на средното си образование, в продължение на една година, сам спечелва средства за следването си в Музикалната академия, където влиза през 1951 г. с изпит по цигулка и пиано (на което впрочем се научава да свири сам). Професор Георги Златев-Черкин, композитор, педагог в българската Музикална академия и във Виенската консерватория забелязва таланта на Борислав Иванов и го записва в новосформирания, първи български хорово-диригентски клас на бъдещият професор Георги Димитров, известен като Класът на професорите. Така Борислав Иванов, заедно с Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев и други, влиза в плеядата изключителни български имена, които формират облика на българската музикална култура и я прославят навсякъде по света.

Стремителна кариера

Творческият път на Борислав Иванов е едно стремително изкачване към световната слава. След завършване на Консерваторията със специалност оркестрово дирижиране при Влади Симеонов, той работи в ДМТ „Стефан Македонски”, ръководи хорове, оркестри и опери в различни градове, в тандем с най-плодовития български оперен композитор Парашкев Хаджиев, осъществява премиери на най-известните му опери. И във Варна дебютът му като диригент е свързан с Парашкев Хаджиев и неговата опера „Имало едно време”. Тук той натрупва богат диригентски, организационен и импресарски опит, включително като директор на Варненската опера и на ММФ „Варненско лято”. За неговото майсторство ласкаво се изказват световни музикални авторитети като композиторът Арам Хачатурян и диригентът Курт Мазур, а режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в Комише Опер в Берлин (1963). Следват първите концерти в Ерфурт и Майнинген, участие в международен диригентски конкурс в Ливърпул (1964), където Борислав Иванов е единственият участник отвъд „желязната завеса” и единственият, който дирижира без партитура. 32-годишният българин заслужава най-високите оценки на британската музикална критика.

Ученик на Херберт фон Караян

Вторият впечатляващ тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов идва след срещата с великия Херберт фон Караян, който характеризира дарбата на младия българин с думите: „Борислав Иванов притежава голяма музикалност. Неговата мануална техника се отличава с прецизност, яснота, сигурност и рутина и това му позволява да интерпретира с голяма изразна сила”. Един от малцината щастливци, Борислав Иванов е допуснат до творческата лаборатория на може би най-големия диригент на XX век, при който усъвършенства своето майсторство, заслужавайки признанието Ученик на Херберт фон Караян. По препоръка на Караян Борислав Иванов е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, на който впоследствие става и Генерален музикален директор – престижен пост, на който остава цели 40 сезона.

 

 

 

СОФИЯ РУХОВА – ЛУЛЧЕВА – ЛУИЗА и КАЛОЯН ЛУЛЧЕВ – РАМОН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

28 юни, 21.00, Летен театър.Премиера на мюзикъла „Зоро“ в ММФ „Варненско лято“ 2018

 

СОФИЯ РУХОВА – ЛУЛЧЕВА – ЛУИЗА

 София Рухова - Лулчева

Трудна ли е ролята на Луиза?

Трудна е, както всяка роля, която претърпява развитие. Така се случва и с Луиза, която с израстването си и противопоставянето си срещу Рамон и несправедливостта, с влюбването си в Диего, се превръща от момиче в жена.

 

Като драматична актриса, как се чувстваш в атмосферата на мюзикъла?

Добре се чувствам, защото доста време съм се занимавала с музика и пеене. Освен това мечтата ми е била да участвам не само в драматични представления, но и в мюзикъли, така че сега съм щастлива да бъда част от екипа на „Зоро“.

 

При това в главна роля...

Да, вълнението ми е голямо, като за главна роля :)

 

Твоят образ ли е Луиза?

Да, със сигурност, да. Допада ми стремежът й да се бори срещу несправедливостта и злините, които Рамон извършва срещу народа. Понякога Луиза не успява, защото борбата срещу злото никога не е лесна. Както тогава, така и днес.

 

Затова изглежда„Зоро“ продължава да вдъхновява публиката.

Да, „Зоро“ продължава да е актуален и днес.

 

С коя реплика би трябвало да запомним твоята Луиза?

 Боря се за справедливост!

 

 

КАЛОЯН ЛУЛЧЕВ – РАМОН

 Калоян Лулчев

В мюзикъла „Зоро“ доста герои се борят за справедливост и срещу Рамон, а за какво се бори Рамон?

 

В неговите очи той също се бори за справедливост. Рамон е израснал в сянката на по-малкия си брат, който е предпочетен пред него, въпреки традициите по-големият син да продължи делата на бащата. Основният проблем на Рамон е, че завижда на брат си, което го кара да върши какви ли не злини. Това е неговият начин да въздава справедливост. 

 

Всъщност драматургията на този мюзикъл е доста по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Точно така, в драматургията на „Зоро“ е залегнала една много хубава история, която показва сложните взаимоотношения между двама братя. Въпреки завистта на единия, другият продължава да го обича.

 

Като повечето артисти, и ти ли предпочиташ отрицателните образи?

Мисля, че за един актьор отрицателният образ е похвала. Отрицателният образ обикновено е труден, така че актьорът е щастлив, когато го изберат да пресъздаде подобен образ.

 

Ти обаче имаш подчертано положително излъчване, което трябва да трансформираш в негативно...

Колкото и странно да звучи, аз се чувствам добре като Рамон. Като същност той наистина е много далеч от мен, по нищо не си приличаме с него. Обикновено зрителите симпатизират на добрия персонаж, но лошите не са за подценяване. Лошите имат някаква причина, поради която са станали такива, каквито са и точно това е работата на актьора да открие и покаже тази причина.

 

И така, в „Зоро“ София е положителният, а ти си отрицателният герой. А в семейство Лулчеви как е?

В семейство Лулчеви и двамата се борим за справедливост.

 

Верен отговор! 

 

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

 

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА  ЗА СВОЯТА ГЕРОИНЯ КРИСТИН В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

 

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

Лилия Илиева 

Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.

Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по-късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.

Лилия ИлиеваКак изграждаш образа на твоята героиня?

Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по-сложен. Кристин никога не свиква с  мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.

Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?

Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.

Защо любовта никога не умира?

Докато има любов, няма да има край и светът.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО 

Източник: Кафене.Бг

 

Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за  предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива   

Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.

 

Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?

Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.

Спомняте ли си детството във Варна?

Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.

 

В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.

Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.

 

Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...

Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.

 

Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?

Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.

 

Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...  

О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.

 

Както и вие двамата се допълвате.

Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни  формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.

 

Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?

ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година.  Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.

 

КАЛУДИ КАЛУДОВПочетният гражданин на Варна Калуди Калудов, един от най-добрите тенори в света, ще изпълни в Опера в Летния театър ролята на Дон Карлос в „Дон Карлос” на 17 юли
 

- Г-н Калудов, как се отнасяте към Дон Карлос, каква е неговата роля във Вашия творчески път?

- Дон Карлос е една от най-желаните ми роли и много ми се ще да кажа защо е така. Ролята направих в Софийската опера преди 26 години, под диригентството на прекрасния Иван Маринов. Всяка фраза беше съобразена с психофизическите ми възможности. Всеки жест беше осмислен и координиран с мизансцена, който трябваше да изпълнявам. Режисьор беше Пламен Карталов и тази негова постановка, с малки модификации, се играе до ден днешен в София - първоначално в 5, сега в 4 действия.

Работата ми с диригента и режисьора ме подготви така добре за ролята, че в следващите 26 продукции аз не само се справях с нея, а така дълбоко се сраснах с образа, че елементи от моята интерпретация се превърнаха – не по чудо - в неделима част от характеристиките на героя. Патетично-меланхоличен, отнесено-неадекватен в гнева си и любовта си, Дон Карлос е горещ, страстен и същевременно невменяем оптимист в борбата си срещу владетеля Филип II. Честен до наивност и искрен до безумие. Обичам неговата контрастност. Тя ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия.

- Освен желан гост на оперните сцени в цял свят, Вие сте и търсен педагог. Какво Ви дават тези занимания?

- През септември предстои пореднит ми майсторски клас във Варна. Преподавателската дейност заема все повече от времето ми. Да даваш познанието си на младите хора, за мен е едно от най-свидните предизвикателства. Надявам се на курса, който е планиран в периода 9-20 септември 2015 г., да се появят желаещи от цял свят.

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Отдавна съм свързан емоционално с "Дон Карлос"

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

 

 

 

Съвместна инициатива на ТМПЦ – Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в периода 20 юни - 22 август

ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър 2017

Ованес Торосян

Съвместната инициатива на ТМПЦ - Държавна опера Варна и РБ „Пенчо Славейков”, под наслов „Да преживеем Дюма”, е посветена на 215-годишнината от рождението на Александър Дюма – баща и е адресирана към младежката аудитория.

Поводът е осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017, което предлага два мюзикъла с литературна първооснова върху романите на Дюма - баща „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска. „Тримата мускетари“ ще има своята премиера за България на 29 юни и 22 август, 21.00, а „Граф Монте Кристо” отново ще се завърне в Летния театър точно на рождения ден на Александър Дюма-баща - 24 юли, 21.00. Да не забравяме, че със световната премиера на „Граф Монте Кристо“ в миналогодишната Опера в Летния театър Варна записа името си в историята като първият български град, реализирал световна премиера на мюзикъл от бродуейски автор.

За да се откроят по достойнство тези значими събития в културния живот на Варна, Даниела Димова, директор на ТМПЦ - Държавна опера Варна, потърси партньорството на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, в лицето на Емилия Милкова, дългогодишен директор на библиотеката, сега народен представител от 44-то Народно събрание, Радка Калчева, сегашния директор на библиотеката и Кристияна Димчева, зав. отдел „Краезнание”.

„Да преживеем Дюма” цели да популяризира четенето, творчеството и хуманистичните послания в романите на един от най-големите световни писатели Александър Дюма – баща, както и да приобщи младите хора към сценичните изкуства”, посочи на пресконференцията Даниела Димова. „Подобен мащабен проект между две културни институции, адресиран към учениците и младежите, се случва за пръв път във Варна”, отбеляза със задоволство Емилия Милкова. „Към инициативата могат да се присъединят училищни и читалищни библиотеки, организации, ангажирани със свободното време на децата и младежите през лятната ваканция в периода 20 юни - 22 август”, допълни Кристияна Димчева, която се спря подробно върху проявите в библиотеката.

Преподавателят по фехтовка и участник в постановъчния екип Николай Дериволков обясни някои от основните принципи на фехтовката, които атрактивно изпълни пред журналистите Ованес Торосян, облечен в сценичния костюм на своя герой, предводителя на мускетарите Д`Артанян. Апропо, на сцената на Летния театър той ще излезе, както и се очаква от един мускетар, на кон!

В края на пресконференцията филмовият критик Елица Матеева представи подбора от екранизации върху романите на Дюма – баща.

И така, програмата „Да преживеем Дюма” включва разнообразни събития, вдъхновени от творчеството на великия писател - литературни срещи, музикални спектакли, филмови прожекции и семинар по фехтовка. Ето подробностите:

 

ПРОГРАМА „ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА” – ВАРНА 2017

Двата мюзикъла „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, създадени по едноименните романи на Дюма, акценти в тазгодишното издание на Опера в Летния театър, обединяват Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в проекта „Да преживеем Дюма”. Посветена на 215-годишнината от рождението на Дюма, програмата цели да популяризира четенето, творчеството и хуманистичните послания в романите на великия писател, както и да приобщи младите хора към сценичните изкуства. „Да преживеем Дюма” включва литературни срещи, музикални спектакли, филмови прожекции и дори семинар по фехтовка.

- 26 юни, 15.00, РБ „Пенчо Славейков“, отдел „Изкуство”, „Ген. Паренсов” 3 – среща с филмовата звезда Ованес Торосян, изпълнител на ролята на Д`Артанян и с любими страници от „Тримата мускетари”;
- 26 юни, 19.30, пл. „Независимост” – флашмоб с „Тримата мускетари”
- 29 юни и 22 август, 21.00, Опера в Летния театър – премиерни спектакли „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски;
- 30 юни, 11.00, Сцена Филиал, Репетиционна зала „Стоян Камбарев” - семинар по фехтовка и сценичен бой с преподавателя от НАТФИЗ и участник в постановъчния екип Николай Дериволков (часът ще бъде обявен допълнително); - 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър –
спектакъл на мюзикъла „Граф Монте Кристо”от Ив Деска;
- 22 юли, 10,00, РБ „Пенчо Славейков” - киномаратон на филмови екранизации по Ал. Дюма - баща с Елица Матеева;
- юли-август, РБ „Пенчо Славейков” - изложба с издания на Ал. Дюма – баща.

За да се включите към кампанията е необходимо:

  1. Да попълните онлайн заявката, публикувана в сайта на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – www.libvar.bg и Театрално-музикален продуцентски център – Варна - www.operavarna.bg . Достъп до инициативата имат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.
    2. В рамките на 24 часа те ще получат отговор от организаторите.
    3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите възрастови категории намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
    4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване или закупува книга от Александър Дюма получава талон с подпис и печат на съответната организация.
    5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1.
    6. Заявилите участие в инициативата имат право да предложат и допълнителни събития и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
    7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали.
    8. След края на кампанията участниците получават удостоверения за участие от организаторите.

 

Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

 

Поради изключителния зрителски интерес към концертите на „Тримата тенори” на 8 и 10 декември, в рамките на XV Коледен музикален фестивал 2014, ТМПЦ – Държавна опера Варна пуска в продажба от утре, 6 декември, допълнително по 50 билета за правостоящи на цена 8 лв.

Концертите на „Уникалните гласове” Борис Луков – солист на Държавна опера Варна, Веселин Вачев и Георги Петров, със Симфоничния оркестър на оперния театър, ще дирижира Страцимир Павлов.

Работно време билетна каса Основна сцена  (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com
 

 

Борис Луков Борис Луков - Йосиф

Интервю на Виолета Тончева със солиста на Държавна опера Варна Борис Луков – Йосиф в мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от А. Л. Уебър по текст на Тим Райс. Режисьор Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов.

Премиерни спектакли на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна - във Варна на 19 април, в Горна Оряховица на 20 април и във Велико Търново на 21 април.

 

Опозна ли вече достатъчно добре Йосиф?

Както в библейската притча, така и в мюзикъла, Йосиф е олицетворение на добротата и чистотата. Точно заради тези си добродетели, той става жертва на завистта и алчността. Братята му го продават в робство, но той им прощава. Символично е, е че премиерата на този прекрасен мюзикъл излиза точно по Великден. Трябва да се научим да прощаваме на  враговете си и да се старем да бъдем по-добри, колкото и да ни е трудно понякога. В това виждам посланието на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”.

 

Не те ли смущава прехвърлянето в друг жанр?

Проф. Светозар Донев, признат майстор на мюзикъла, е направил една много раздвижена постановка, в която всичко се пречупва през призмата на хумора. Жанрът ми е интересен, защото обединявайки пеене, танц и хумор, позволява по-голямо разгръщане на артиста. Това много помага после в оперните постановки.

 

Напоследък все ти се пада да играеш добрия герой...

Така излиза. Йосиф също е позитивен образ, приляга ми и аз нямам никакви - нито певчески, нито актьорски затруднения с ролята.

 

И си добър човек като Йосиф...

Да, добър човек съм.

 

Но не можеш да тълкуваш сънища като него...

Е, това наистина не го мога. Аз самият рядко сънувам, както впрочем  всички хора с чиста съвест. Но за мен, колкото по-странен и по-интересен е един сън, толкова повече истини има в него. „Дали човек сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е човек”, както гласи една източна поговорка.

 

Най-важното е...

Казах го вече. Да се опитаме да станем по-добри. И не само за Великден.

 

Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

Вяра Железова пред Виолета Тончева за своята Разказвачка

Авторите на "Йосиф и неговата пъстра дреха"

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата

И в тазгодишния, вече XIV Коледен музикален фестивал, ще прозвучи специална Оперетна гала, посветена на многобройните любители на този лек и забавен жанр, съчетаващ добро настроение, изящество и шик с известни мелодии и талантливи артисти.
Подобен концерт предложихме за пръв път през декември 2010, а през януари 2011 се наложи да го повторим, заради големия интерес на публиката.Вярваме, че и сега ще се случи същото.

Оперетната гала 2013 включва популярни фрагменти, арии и ансамбли от оперети на Йохан Щраус – баща и син, Имре Калман, Франц Лехар, Роберт Щолц и Джери Бок. Музикалният празник на 9 декември ще дирижира Маестро Юли Дамянов, режисурата е дело на Марио Николов, който ще се изяви и като солист. Диригент на хора Стефан Бояджиев, ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева. Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

Вокалното си и артистично майсторство ще покажат водещите солисти на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Марио Николов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Валентина Корчакова, Живко Пранчев и на Държавна опера Варна Ирина Жекова, Пламен Димитров, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Димитринка Райчева, Лиляна Кондова.

 

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

 

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

 

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.

 

 

 

 

СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Княз Игор в "Княз Игор" от Бородин

 

 

 

Да си Княз Игор в "Княз Игор" е завидна позиция...

 

„Княз Игор“ е знакова творба за руската оперна литература с главен персонаж баритон, оттам и желана роля за всеки баритон. Има случаи, в които и бас баритони пеят Княз Игор. 
За пръв път изпълнявам тази роля и се надявам да съм влязъл подобаващо в образа на Княз Игор, един уважаван владетел и верен съпруг, донякъде идеализиран, но достоен за подражание. Тук е мястото да благодаря и на моите руски приятели, които ми помагаха за правилното произношение на руски език.

 

 

Коя от ариите на Княз Игор го представя най-добре?

 

Арията, която най-вече характеризира Княз Игор е „Дайте мне свободу“. Войската му е разбита, той е попаднал в плен, но не се отказва от мисията си да освободи Русия: „Дайте ми свободата и аз ще изтрия своя позор, ще върна на руснаците славата, ще върна на Русия славата“. Свободата му е необходима не заради самия него, а за да избави родината си.

 

Може ли да се каже, че "Княз Игор" е нещо като програмно произведение за руския манталитет?

 

Предполагам, да. Както е известно, Бородин е писал тази опера цели 18 години, тя е делото на целия му живот, независимо че Глазунов и Корсаков довършват произведението. Партитурата е впечатляваща и визуално много добре подредена, от всяка гледна точка „Княз Игор“ е ценно заглавие.

Руските опери по принцип са пищни, изискват голям състав и сериозен бюджет. Те правят чест на всеки театър и в този смисъл постановката на „Княз Игор“ е важно постижение за нашия театър и за Варна.

Прочетете още:

ГАЛИЦКИ - ПРИВЪРЖЕНИК НА НИЗКИТЕ СТРАСТИ
ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Септември 2014 - Афиш

 

Даниела Димова,  директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, се завърна от Италия, където бе поканена да участва в журито на XV Международен конкурс за млади оперни певци„Флавиано Лабо“ в Пиаченца. Тя бе единственият представител от България в престижното 9-членно жури, редом с Джовани Гавацени - музикален критик, внук на Джанандреа Гавацени - прочутия диригент, композитор, пианист и дългогодишен директор на Миланската скала; Джани Тангучи – артистичен директор на Майския музикален фестивал във Флоренция, едно от най-големите музикалнисъбития в света; Джована Ломаци – кастинг мениджър на Операта в Комо, известна с книгите си за операта и личното си приятелство с оперната дива Мария Калас и др.

Конкурсът, който носи името на големия италиански тенор, роден в Пиаченца, Флавиано Лабо, се организира от Оперния и драматичен театър в Пиаченца с подкрепата на Асоциация „Приятели на Операта в Пиаченца“. На конкурса, проведен  от 13 до 17 февруари, се явиха 120 кандидати от цял свят. Според регламента на конкурса,жирито ги оценяваше по критериите за тембър, музикалност, фразиране, диапазон, вокална техника, артикулация и артистично присъствие.

От 15-те финалисти с първа, втора и трета награда бяха отличени 3 певици, а веднага след тях на четвърто място се класира младият български бас Божидар Божкилов, ученик на изтъкнатия наш баритон Стоян Попов.

Божидар Божкилов и румънското мецосопрано Фиорентина Соаре, която получи втора награда на конкурса, бяха избрани от г-жа Димова за участие в спектакли на Държавна опера Варна. През сезон 2019/20 ще чуем  Божидар Божкилов в Оперна гала, а Фиорентина Соаре ще изпълни ролята на Кармен в „Кармен“ от Бизе.

Всички 15 финалисти на тазгодишния конкурс „Флавиано Лабо“ в Пиаченца са достойни да участват в спектакли на най-добрите оперни театри. Именно в това се състои и ползата от подобни конкурси. Те дават възможност на мениджърите, съобразно нуждите от гласове на своя театър и нагласите на публиката, да направят своя директен избор сред най-добрите млади таланти на съвременната международна сцена, разказва г-жа Димова.

 

На 26 април, НДК – Държавна опера Варна с „Кармен”

През април Държавна опера Варна ще гостува със своя Симфоничен оркестър, хор и балет на най-голямата българска сцена в НДК .

На 26 април от 19.00 ч. ще бъде представена последната варненска постановка на „Кармен” от Жорж Бизе, дирижира главният диригент на оперния театър Светослав Борисов, режисьор и художник Кузман Попов.

За спектакъла специално пристига от Италия звездният тенор, роден във Варна, Иван Момиров, комуто ще партнират в главните роли Агунда Кулаева от Новая опера и Болшой театър в Москва, Венцеслав Анастасов и Ирина Йордакеску от Ръмъния.

ЗА НЯКОИ ПОУКИ ОТ КОТЕШКИЯ СВЯТ

Котки - Даниела Димова

 

 

„Котки“ – 14 август 2017, 21.00, Опера в Летния театър

 

Едно от нещата, които ме привличат в мюзикъла „Котките“, е излизането наяве на много човешки истини, които в човешкия свят остават скрити.

Котката е хищник и обича да ловува нощем. Нашето сценично изкуство, което е нашата религия, също се случва вечер. То  свещенодейства, когато светлината на рампата ни пренася в друго измерение и друго светоусещане.

Неслучайно котешкият бог се нарича Бай Двузаконие – една от истините, които в котешкия свят се виждат, а в човешкия свят умело се прикриват. В котешкия свят всички са еднакво разположени към светлата и тъмната страна в характерите на различните персонажи. Никъде не се казва, че по-добрият или пък по-лошият заслужават нещо различно. Те всички, като в едно хармонично общество между бялото и черното, между Ин и Ян, както учи източната философия, образуват хомогеността и целостта на котешкото общество.

Моята героиня Гризабела, някога издигана на пиедестал, в последните си дни се оказва недолюбвана, дори отхвърлена от себеподобните си. Но за да има равнопоставеност, котешкият бог отрежда точно тя да се прероди за нов живот. На нея се пада най-висшата почит.

 

Играта с тази двуполюсност и нейните съдбовни обрати много ми допада, защото това, което липсва в човешкото общество, а го има в котешкото, е именно здравословната игра. Не измислената и непочтена игра, а играта, която е естествен продукт на природните закони.

 

За музиката на „Котките“могат да се кажат много неща, това е музиката на един гений. За мен най-впечатляващото е как чрез музиката Уебър  пресъздава пластиката, искреността и взаимоотношенията в котешкото общество. Общество, може би по-състрадателно от човешкото.

 

 

Прочетете още:

ПЕРУКИ С ХАРАКТЕР

 ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

 

Наградите на ТМПЦ - Държавна опера Варна ФЕНИКС 2015 станаха известни на заключителния спектакъл от XVI Коледен музикален фестивал "Лешникотрошачката" на 23 декември. На кратка тържествена церемония г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи пред публиката отличията, с които се удостояват за втора поредна година творци, журналисти и партньори с принос към творческата дейност на културната институция.

 

Автор на проекта с кристалната статуетка, изобразяваща криле, е младият варненски архитект Христо Топчиев.

Своя кристален ФЕНИКС 2015 получи най-напред Росица Кавалджиева - водеща на предаването за опера, оперета, мюзикъл и балет „Каста Дива” на БНР, програма „Хоризонт”. Наградата се дава за журналистически рефлекс и висок професионализъм при отразяване на фестивалите, премиерите, гастролите и цялостната творческа продукция на Държавна опера Варна.

 

 

 

 

Още една награда ФЕНИКС 2015 отива в БНР, програма „Хоризонт”. За партньорство и медийна подкрепа при отразяване на творческите събития в Държавна опера Варна се отличава екипът на предаването „Вива ла Музика”, начело с водещите Румяна Карадимчева и Владо Джамбазов.

 

Първият ФЕНИКС за варненски журналист стана притежание на Кирил Аспарухов от ТВ „Черно море” за неговия висок професионализъм, иновативност и последователност при отразяване на Опера в Летния

театър, Великденския музикален фестивал, Коледния музикален фестивал и цялостната творческа продукция на Държавна опера Варна.

 

 

 

Екатерина Чешмеджиева получи кристалната статуетка за високи творчески постижения като примабалерина и за цялостен принос като дългогодишен художествен ръководител на балетната трупа при Държавна опера Варна.

 

С награда ФЕНИКС 2015 за високи художествени постижения като дългогодишен артист-хорист при Държавна опера Варна и за цялостен принос към творческата дейност на институцията бе удостоена Светла Димитрова.

 

 

 

 


 

 

Даниела ДимоваНай-новите ни творчески планове целят задълбочаване на  културните връзки с Република Турция. Водим преговори с Генералния директор на Държавните театри за опера и балет в Турция към Министерството на културата и туризма, именития турски композитор и диригент Селман Ада. На 13 март, в рамките на нашия XVI Великденски музикален фестивал, той ще изнесе тук първия си авторски концерт, в който ще имат българска премиера две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В концерта ще прозвучи и неговата интерпретация на Симфония в ре минор от Цезар Франк. Маестро Ада вече репетира с Оркестъра на Държавна опера Варна за това специално събитие, което е под почетния патронаж на Н. ПР. Сюлейман Гьокче, Посланик на Република Турция в България.

Идеята е още през тази година да започнем партньорски обмен на диригенти и артисти между двата фестивала – нашия Опера в Летния театър и Международния фестивал за опера и балет в Аспендос (International Aspendos Opera and Ballet Festival). Най-голямата забележителност на древния римски град Аспендос, разположен по южното турско крайбрежие на Средиземно море, в провинция Анталия, е едноименният античен амфитеатър. Аспендос, чиято история води назад до 166 г. сл. Хр., е един от най-запазените антични амфитетри в света, с места за 15 000 зрители и забележителна, непокътната от времето, акустика. Средище на културен туризъм, от 1994 г. той посреща и гости от цял свят на Международния фестивал за опера и балет, който членува в Европейската асоциация на фестивалите (EFA-European Festivals Association) и е определен от в. „Индипендънт” като петия от десетте най-добри фестивали в света.

За XXII издание на фестивала в Аспендос през септември тази година предвиждаме да изпратим трима водещи солисти на Държавна опера Варна за участие в гала концерт под диригентството на Маестро Борислав Иванов. Преди това, за VI издание на Опера в Летния театър – Варна 2015, ще посрещнем за заключителния гала концерт на 25 август Маестро Селман Ада като диригент, заедно с трима от най-добрите оперни солисти на Република Турция. В интернет страниците и на двата фестивала ще присъства информация за концертите, за които почитателите на операта в цял свят ще имат възможността да купуват билети online.

Това ще бъде само началото за още по-сериозна бъдеща колаборация с Република Турция в областта на културата. В този аспект обсъждаме и възможността за гастрол на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2016 г. на Международния театрален фестивал на балканските страни в Бурса (Bursa International Balkan Countries Theatre Festival).

Вярвам, че нашите общи творчески намерения за партньорство в областта на културата ще доведат до взаимното ни обогатяване, както и че ще допринесат за развитието на културния туризъм между Република България и Република Турция.

 

 

В навечерието на Празника на славянската писменост и българската култура 24-ти май Министерство на културата награждава личности, а през тази година за първи път и колективи за принос в развитието на българската култура.

„С вълнение и чест споделям полученото отличие за колективите на Държавна опера Варна”, каза директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова по време на церемонията в Министерството на културата, на която министър Боил Банов й връчи Грамота за високи художествени постижения и принос в областта на българската култура. Второто подобно отличие се дава на Балет „Арабеск”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

Даниела Димова - Директор ТМПЦ-Варна- Как оценявате току-що завършилото пето издание на „Опера в Летния театър”?

- Петото издание бе по-особено, защото започна нестандартно - с порой и в деня преди откриването се случи трагедията в Аспарухово. Това наложи да изместим датата на откриването, след това преместихме и една оперетна гала на закрита сцена. Слава богу, обаче останалите спектакли успяхме да ги изиграем на обявените дати. С голям апломб преминаха двете премиерни заглавия. „Андре Шение” е високо предизвикателство към всеки оперен театър в света. Изцяло нова продукция, много красива, направена с разкош. С още по-разкошни солисти. С филигранно изпълнение на оркестъра и на младата диригентка Вилиана Вълчева. Тази нова продукция успяхме да направим като подарък за празника на Варна – 15 август.

Другата премиера бе на „Отело” - много сериозно заглавие, копродукция с Лимож и Реймс, останалите заглавия бяха нови премери от 2014 г. - „Исус Христос Суперзвезда”, „Дон Жуан”, „Травиата” също е ново представление.

Традиционно имахме мюзикъл и опера гала с нашите солисти и със звезди - Ирина Йордакеску и Кирил Манолов. Този път противно на златното правило, че кулминацията трябва да е на две трети от програмата, ние я сложихме на финала и това е „Набуко” от Джузепе Верди.

Всеки, който види неговият състав, ще разбере, че само опери от „А” категория могат да си го позволят да го имат. На 22 август Карло Коломбара имаше премиера на „Фаворитката” в Залцбург и на другия ден летя за Варна, за да закрие с „Набуко” „Опера в летния театър”. Това вече говори само по себе си не само за това какви артисти искаме да имаме на наша сцена, но и за едно отношение на артистите към нас. Подобен жест не се прави за всеки театър.

- Какви изненади подготвяте за следващото издание?

- Целта ни беше тази година да направим шик заглавие като „Андре Шение”. Следващата година сме подготвили подобна веристична опера - „Адриана Лекуврьор”. Това е мащабна продукция на Белградската опера, която ще се копродуцира със Скопие и през лятото ще стигне и до Варна. Със звезден състав – Иван Момеров, италианското сопрано от първа величина – Джована Касолла, мецосопраното Надя Кръстева. Пак ще имаме два спектакъла през юли и август. Диригент-постановчикът - италианецът Валерий Огали, ще дирижира поне единия спектакъл. Другият проект е иновативно представление на „Макбет” от Джузепе Верди с нашия традиционен гост-диригент Стефано Сегедони. Имаме предложение да направим спектакъла с Енрико Стинкели – много интересен режисьор и журналист, който ежедневно прави предаване за опера по радио Тре - националното радио на Италия. Това ще бъде спектакъл 3D – предимно със светлини и с минимум сценография, ще бъде все едно филмирано представление. Подобно нещо не е правено в България и се надявам да успеем всичко да осигурим, за да имаме такъв „Макбет”.

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за контрабасисти, който ще се проведе на 17.09.2015 г. от 10.00 часа. Конкурсът ще се проведе в сградата на оперния театър в 3 тура. В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса - I част oт Концерта за контрабас на Д. Драгонети в Ла мажор, а във втория - пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности от следните творби: Увертюра към операта "Сватбата на Фигаро" на Моцарт; Poco piu mosso Solo от IV действие на операта "Отело" от Верди и Речитатив от IV част нa Симфония N 9 от Бетовен. Конкурсът включва и проверка на нотно четене на прима виста.

Документи за участие: заявление, автобиография и копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси” стая 216  или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ Варна – Държавна опера Варна, Варна 9000, пл. „Независимост” 1.
Нотният материал се предоставя на кандидатите pри поискване.

Срок за подаване на документи 16.09.2015 г.
Подробности на тел. 052 66 50 17; 0882 520 352
Експерт ЧР Радка Николова

 

Преди "Набуко", първия оперен спектакъл през новия сезон на 5 октомври 2018 година, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи благодарствен адрес на Антония Маркова, с който тя предоставя над 100 партитури и клавири за нототеката на операта. Ценното дарение е от наследството на нейните покойни родители, диригента Влади АнастасовСимеонов и певицата Лили Симеонова, свързали живота и творчеството си с варненския оперен театър.

През тази година отбелязваме 90-годишнината от рождението на Маестро Влади Анастасов, който от 1968-а, в продължение на близо 20 години, неизменно дирижира Оркестъра на Варненската опера. Бил е една година и директор на оперния театър. Поколения музиканти и оперни певци, израснали под диригентската му палка, пренасят отвъд хребета на времето неговите уроци и неговия висок музикален вкус.

Лили Симеонова, дългогодишен артист-солист и артистичен секретар на Варненската опера, наскоро заминала си от този свят, също като своя съпруг, е отдадена докрай на оперното изкуство.Влади Анастасов Симеонов и Лили Симеонова - двама прекрасни творци в едно прекрасно семейство, осмислило живота си чрез музиката. В олтара на операта, където паметта за тях продължава да живее.

 

 

 

 

 

10 февруари 2019, 16.00, Сцена Ротонда

 

В месеца, който възвеличава любовта, артист хористите на Държавна опера Варна са подбрали за своя традиционен концерт на Сцена Ротонда програма, посветена на това най-велико човешко чувство. „Любовта е една душа в две тела“, учи Аристотел. А „храната на любовта е музиката“, допълва не друг, а Шекспир, изпод чието перо са излезли непреходните любовни истории на всички времена.

Музика за любовта, която храни душата, музика за любовта в нейните различни превъплъщения ще изпълни „Един романтичен следобед“ на 10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда. Ще прозвучат арии, дуети и ансамбли от световната класика, сред тях: „Искате ли да знаете какво е любов?“ – ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт; „Скъпи татко мой“ – ария на Лаурета от „Джани Скики“ на Пучини; „На любовта са всички възрасти подвластни“ – ария на княз Гремин от „Евгений Онегин“ на Чайковски; дует на Дон Жуан и Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт; ария на Граф Родолфо из операта „Сомнамбула“ от Белини; дует на Папагено и Папагена от „Вълшебната флейта“ на Моцарт; „Безмерна любов“ - песен от Г. Златев-Черкин, по стихове на Блага Димитрова; ария на Мюзета от „Бохеми“ на Пучини“, „Флоренция сънува сън“ – канцонета от Чезаре Чезарини и т.н.

Поканата за „Един романтичен следобед“ отправят оперните певци Благовеста Статева, Марилла Гьонги, Вяра Железова, Милена Захариева, Илко Захариев, Мартин Киров, Петър Петров и пианистите Руслан Павлов и Жанета Бенун. В този интригуващ концерт ще участва като специален гост и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова, а водеща ще бъде поетесата и актриса във Варненския драматичен театър Даниела Викторова.


 

Младите варненски художници Зорница Дончева и Стоян Георгиев поднесоха дарение на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в лицето на директора на културния институт Даниела Димова. Това е тяхна панорамна картина, изобразяваща емблематичната сграда на Варненския театър в контекста на площад „Независимост”. 

Двамата са магистри по инженерен дизайн от Технически университет Варна, той е завършил художествена паралелка в НУИ „Добри Христов”, тя Техникума по облекло във Варна. В продължение на 7 години специализират като асистенти на художника Атос Фачинкани в град Сирмиони на езерото Лаго ди Гарда в Северна Италия, недалеч от Верона.

Там усвояват една по-различна от обичайните техники на рисуване, при която четката се полага като ветрило. Вследствие на това се получава специален релеф, цветовете стават по-ярки и по-чисти, на пръв поглед дори шокират, а картината като цяло изглежда по-жива. Ако трябва да се търси мястото на този подход сред теченията в изкуството, той би могъл да бъде поставен някъде между наивизма и импресионизма. В Италия го определят като постимпресионистичен.

Зорница и Стоян разказват още, че напразно са се притеснявали как ще бъде възприето изкуството им в България. Доказват го успешните им 5 изложби, които в продължение на една година, откакто са се завърнали в България, са направили във Варна, София и Балчик.

 

 

 

2 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

  

 "Травиата" сред обвитите в зелен бръшлян кулиси на романтичния Летен театър обещава едно различно преживяване. Маестро Борислав Иванов и режисьорът Кузман Попов, двамата заслужили оперни дейци, автори на най-добрите Вердиеви постановки в репертоара на Варненската опера, влагат в този прочит на «Травиата» големия си професионализъм и естетическите си виждания. Това ще бъде наистина една специална „Травиата“, защото Маестро Борислав Иванов, един от малкото действащи диригенти - доайени в света, засвидетелства пристрастието си към този Вердиев шедьовър, като излиза на диригентския пулт точно на рождения си ден.

 

 

 

 

С Илина Михайлова, пяла неотдавна с Хосе Карерас на неговия бенефис, Иван Момиров и Венцеслав Анастасов в главните роли, празникът обещава да бъде изискан. Въпреки че преди време Иван Момиров обяви, че за последен път пее партията на Алфред Жермон, сега той отново прие да изпълни тази своя дългогодишна коронна партия, заради личния празник на Маестро Борислав Иванов и по настояване на ръководството на Държавна опера Варна.

Опера от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“
Диригент Борислав Иванов
Режисьор и сценограф Кузман Попов
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ – Илина Михайлова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Иван Момиров
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Благовеста Статева
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д'ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

Симфоничният концерт на 24 октомври от 19 часа ще започне с две произведения от Моцарт – Увертюра към операта „Дон Жуан” и Симфония № 35 „Хафнер”. Следва Концерт за обой и оркестър от Доменико Чимароза със солистка Надежда Гущерова. В края на концерта ще прозвучи Симфония №3 опус 55 «Ероика» от Лудвиг ван Бетовен. За пръв път на диригентския пулт във Варна ще застане младият италиански диригент Дарио Мачелари.    

Дарио Мачелари

 

Дарио Мачелари – диригент

е роден в Рим през 1979 г. Започва обучението си по пиано първоначално в Консерваторията на Перуджа, а по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията в Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Р. Наполи му преподава диригентската техника на великия маестро и неговата „Феноменология на музиката”. Това влияе в значителна степен върху разбирането за музика и оркестрово дирижиране на Дарио Мачелари, който допълнително се усъвършенства в майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар.

Особен интерес проявява Дарио Мачелари към късноромантичния репертоар, който определя концепцията за неговите концерти и програмите, които дирижира. Едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции.

От 2006 г. работи като диригент със Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим.

 

 

12 май 2018, 19.00

 

Първата си Норма от „Норма“ на Белини канадското сопрано Елиз Шарлебоа ще свързва завинаги с България. Причина за това е блестящото й представяне в майсторския клас на оперната дива Фиоренца Косото през 2017 година в Италия. Наред с другите отличия, тогава Елиз Шарлебоа получава и специалната награда, която присъжда за участие в майсторския клас на Маестра Косото Държавна опера Варна - главна роля в спектакъл на варненската оперна сцена.

 

И така, първата Норма влиза в репертоара Ви с български знак, какво означава това за Вас, Елиз?

За пръв път ще пея Норма и това ще се случи във Варна, в България, където също съм за пръв път. Този двоен дебют е много предизвикателен за мен, всичко тук ми е ново и интересно. Аз идвам от френска Канада, моят основен език е френски, говоря и английски, разбира се, но за пръв път попадам в среда, в която хората се разбират едновременно на няколко езика и това е забавно. Е, аз още не говоря български, но може би ще се науча J. Всички са позитивни и много мили с мен, Варненската опера разполага с прекрасни гласове, въобще чувствам се чудесно тук. 

 

Как влизате в образа на такава драматична героиня като Норма?

Норма е различна от досегашните роли, които съм изпълнявала. Впечатлява ме като силна и смела жена, на която е отредена тежка съдба. Жрица на друидите, нарушила свещената клетва, омъжила се тайно за римски войник, тя е раздвоена между дълга  към своите и любовта към децата и съпруга, който при това се оказва влюбен в друга. Накрая Норма взема своето решение, обявява война на римляните и принася себе си в жертва. Трудните избори, които ни се налага да правим, са винаги и морални избори. Това е част от посланието на тази прекрасна опера с вълшебна музика, в която съм изцяло потопена.

 

CV, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА

Елиз Шарлебоа завършва оперно пеене в двата университета Université de Montréal и McGill University. Усъвършенства вокалното си майсторство в редица майсторски класове, работи с диригенти като Николета Конти, Борис Брот, Филип Менар, Стефан Линев и др. Печели много награди и стипендии на различни конкурси, фестивали и институции, сред които Международната оперна академия в Болоня, Les offices jeunesses internationaux на Квебек, Théâtre Lyrique de la Montérégie, международния конкурс Kammeroper Schloss Rheinsberg, Festival-Concours Pierre-de-Saurel, Concours de concerto de l’Orchestre Philharmonique des Musiciens в Монреал, многократно печели стипендия и на Théâtre d’art lyrique de Laval.

В репертоара си поддържа ролите на Зиглинде от „Валкюра“ на Вагнер, Амелия от „Бал с маски“ на Верди, Леонора от „Силата на съдбата“ от Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди и др. Изпълнява също Requiem и Missa brevis на Моцарт, Ода на радостта от Бетовен, Missa Coronationalis от Liszt, Chichester Psalms на Бернщайн, Missa на Стравински и др.

 

"НОРМА"

опера в две действия от Винченцо Белини

 

Диригент Иван Кожухаров
Постановка Кузман Попов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Mapping Полина Герасимова
Диригент на хора Цветан Крумова
Асистент режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

НОРМА - Елиз Шарлебоа - дебют
АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова
ПОЛИОНЕ - Валерий Георгиев - дебют
ОРОВЕЗО - Деян Вачков - дебют
КЛОТИЛДЕ - Бойка Василева
ФЛАВИО - Христо Ганевски 
ДЕЦАТА НА НОРМА - Белла Петрова и Борис Обрешков

Оркестър,  хор и балет на Държавна опера Варна

 

Прочетете още: СЛЕД НОРМА, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ЩЕ ИЗПЪЛНИ И РОЛЯТА НА ЛЕОНОРА В „ТРУБАДУР“

ДЕЯН ВАЧКОВ СЛЕД ПЕКИН И МОСКВА ОТНОВО ВЪВ ВАРНА

 

 


 

 

 

С най-новата солистка на Варненската опера Михаела Берова - Азучена

8 ноември 2017, Основна сцена, 19.00-21.30

 

На 8 ноември ще бъде представен шедьовърът на Верди „ТРУБАДУР“, режисьорски прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на Дарио Мачелари. Младият италиански маестро вече неведнъж е дирижирал с успех оркестъра на Държавна опера Варна, очакванията и сега са за едно красиво потапяне в света на Вердиевата музика. Още повече, че в главните роли ще аплодираме прекрасните солисти на Държавна опера Варна: Граф ди Луна - Пламен Димитров, Леонора - Линка Стоянова, Манрико - Валерий Георгиев, Ферандо - Гео Чобанов.

В ролята на Азучена ще чуем мецосопраното Михаела Берова, която отскоро също е член на нашия солистичен състав.  Завършва НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора с кларинет, след това НМА “Проф. Панчо Владигеров“ в София с класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова. През 2011 г. дебютира на сцената на Държавна опера Варна, близо три години пее в Държавна опера Стара Загора, а от сезон 2017-2018 е солист на Държавна опера Варна.

Специализира в майсторски класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Реса Колева, Вера Николова и Оливие Дориа. Участва с успех във фестивали за камерна музика, гастролира с различни роли в Германия, Франция и Кипър. Репертоарът й включва: Амнерис – „Аида“, Дж. Верди; Кармен – „Кармен“, Ж. Бизe; Сузуки – „Мадам Бътерфлай“, Дж. Пучини; Олга – „Евгений Онегин“, П. И. Чайковки; Фенена – „Набуко“, Дж. Верди; Мадалена – „Риголето“, Дж. Верди; Емилия – „Отело“, Дж. Верди; Магьосницата – „Дидона и Еней“, Х. Пърсел; Берта – „Севилският бръснар“, Дж. Росини и др.

 

 

 

 

Културният проект ще бъде представен онлайн и чрез интерактивни изложби

„Архитектурата трябва да се вдъхновява от своето време, но да се стреми към вечността”, Франк Гери

В началото на октомври стартира инициативата „Емблематичните сгради на България”, организирана от Alpha Bank и конкурс „Сграда на годината” на ГРАДЪТ Медиа Груп. Иновативният проект популяризира значими реновирани или реставрирани през последните години обекти, които са незаменима част от културно-историческото наследство на страната ни.

До 30 ноември всеки може да направи своеобразно пътуване до 12 паметника на културата от цялата страна на сайта www.emblematichnitesgradi.com и чрез специално създадено мобилно приложение. Там посетителите могат да разгледат техни снимки и 3D модели, да се запознаят с любопитни факти от историята им и да гласуват за любимата си емблематична сграда. Обектът с най-много гласове ще бъде отличен на церемонията по награждаване в конкурса „Сграда на годината 2014” на Градът Медиа Груп през декември.

Освен Варненският театър, представен от Театрално-музикален продуцентски център Варна, в инициативата участват Априловската гимназия (Габрово); Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон”, (София); Малката базилика (Пловдив); Музеят под базиликата „Света София” (София); Народен театър „Иван Вазов” (София); Национална художествена галерия (София); Национална опера и балет (София); Славейковото школо (Трявна); Театрален комплекс „Сава Огнянов” (Русе); Хан Хаджи Николи (Велико Търново); Цари Мали град (Белчин).

1 април 2016, 19.00-21.00

Младият италиански диригент Дарио Мачелари е роден в Рим през 1979 г. Започва обучението си по пиано първоначално в Консерваторията на Перуджа, а по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията в Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Посещава майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар.

Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар. Едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции. От 2006 г. работи като диригент със Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим.
По повод Деня в памет на жертвите на националсоциализма на 27 януари 2009 г. дирижира в консерваторията „Санта Чечилия” в Рим голям концерт с оркестър и хор. През 2010 г. ръководи проекта „Musica a Roma nell’Ottocento“ в университета „La Sapienza“, както и заключителния концерт за хор и струнен оркестър с творби на Моцарт, Лист и Доницети. 

Като пианист участва в оперни продукции на Piccolo Lirico Teatro Flaiano и работи постоянно с камерни певци и инструменталисти. По време на VII фестивал на фондация „Musica per Roma” през 2012 г. Участва и като пианист в изпълнението на “Vexations” на Ерик Сати.

Занимава се активно и с теоретична дейност. Дисертацията му по история на музиката е на тема „Творчеството на композитора Луиджи Далапикола”. Пише статии на различни теми, а през 2012 г. публикува и в сп. „Симфония”, едно от най-престижните музикални издания на Италия, статии за Луиджи Далапикола.

Това е втората артистична проява на Дарио Мачелари във Варна. През октомври 2014 г. той дирижира Концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна.

 

Маестро Емил Табаков, диригент на Симфоничния концерт на 9 февруари 2018 г. пред Виолета Тончева

 

В програмата: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен със солист Красимир Щерев и Симфония № 6 от Шостакович

 

ШостаковичМаестро Табаков, как се съчетават Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен и Симфония № 6 от Шостакович, как звучи комбинацията между тези двама класици на симфонизма от различни епохи?

Идеална е комбинацията. Винаги съм смятал, че като вид музика Бетовен и Шостакович си подхождат и много често съм обединявал техни творби в мои концерти. В музиката им могат да се намеря сходства, като начин на мислене, независимо че всеки следва свой собствен стил. Има нещо, което е много близко между тях - в начина на звучене на оркестъра, начина на подреждане на оркестъра. Бетовен и Шостакович стоят хармонично един до друг, докато например Бетовен и Щраус няма как да звучат добре заедно или да кажем Шостакович и Брамс.

 

Върху какво акцентирате в интерпретацията, какво е важно за вас като диригент да постигнете в един концерт?

Важно е да пресъздам максимално това, което изисква композиторът. Това е първостепенна задача не само за мен, но и за оркестъра. Ние сме изпълнители и трябва на първо място да изпълним всичко, което авторът е искал да каже. А той го казва с определени стойности и обяснения в нотното писмо и ако ние сме честни към композитора и следваме внимателно указанията му, това ще бъде достатъчно за начало. Оттам нататък ние трябва да се опитаме да вложим нещо от себе си. Но пак повтарям, на първо място е необходимо да бъдем верни на автора.

 

Дирижирали сте в много страни, работили сте с различни оркестри, познавате различни публики. Бихте ли сравнили рецепцията за симфонична музика у нас и другаде по света?

Навсякъде публиката е различна, разбира се Бетовен винаги се приема добре, Шостакович също. В страните с големи музикални традиции в симфонизма се слуша много повече съвременна музика, отколкото в България. Като критерии, слушане и репертоар, ние във всеки случай сме по-назад. В Германия произведенията се изпълняват веднага след написването им, докато у нас това се случва след около 100-105 години. Изчислил съм, че и при много български композитори съотношението между написването и изпълнението на дадена творба е същото. Това несъмнено влияе зле върху вкуса на публиката.

 

Но това е много дълъг период за страна като България, която претендира да разполага с талантливи музиканти, а и с изкушена публика. Защо се получава това разминаване?

Влияние оказват различни фактори. Отнася се донякъде и до вкуса на музикантите. Музикантите са тези, които трябва да изпреварват публиката, да я образоват, да я възпитават, а не да се ръководят само от това, което тя предпочита. Да, публиката познава и обича определени произведения, които също са хубави, но ако тръгнем по този път, на практика няма да вървим напред и няма нищо ново да научим и постигнем.

 

БетовенКаква музика препоръчвате?

Музика на високо художествено ниво, съвременна музика, независимо дали е опера, мюзикъл или симфоничен концерт. Хубаво е да има повече симфонични концерти, защото те са особено важни както за култивиране на висок музикален вкус в публиката, така и за поддържане нивото на оркестъра. Трябва да отчитаме факта, че живеем в XXI век и не може да слушаме само позната музика или пък само музика за забавление. Трябва да се запознаваме и с нови произведения, с музика, която ни кара да мислим по нов начин, адекватен на времето.

 

Спомням си интригуващата атмосфера на последния Ви концерт в рамките на ММФ „Варненско лято“, когато аплодирахме премиерата на Ваше произведение. Над какви нови композиции работите сега?

Композирам много неща, но сега не е сезонът, в който се занимавам с това. Ще композирам през лятото, като си взема почивка и се абстрахирам от делника. Сега се фокусирам върху диригентската си дейност. Следващия месец предстои изпълнението на моята Девета симфония на Мартенските музикални дни в Русе и в София.

 

Известен сте с перфекционизма си. Как се отстоява подобно високо кредо?

Човек трябва да се старае да прави добре това, което прави. И да се чувства отговорен. Независимо каква е професията му.


 

 


 

 

Водещото италианско сопрано Дария Масиеро, която аплодирахме в предишни издания на Опера в Летния театър, ще се превъплъти в образа на Амелия Грималди от операта „Симон Боканегра“, премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019

8.08, 21.00, Опера в Летния театър. Премиера на ММФ "Варненско лято" 2019

10.08, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

 

АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ Е ВЪВЛЕЧЕНА В ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА И ПОЛИТИЧЕСКА ДРАМА НА МЪЖЕТЕ, КОИТО Я ОБИЧАТ

 

Искам най-напред да кажа, че за мен е удоволствие да се върна във Варна, един прекрасен град с изключителен оперен фестивал. Благодарна съм на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, г-жа Даниела Димова, за поканата отново да гостувам тук. 
Пяла съм много Вердиеви роли, но не и Амелия Грималди от „Симон Боканегра“, така че съм радостна дебютът ми в тази роля да бъде в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър.

 

„Симон Боканегра“ е от онези партитури на Верди, които извън художествената им стойност, трудно биха добили популярност през XIX век, тъй като тематиката не се отнася до някаква страхотна любовна история или до драматична борба на народа за свобода.

Фокусирана върху повтарящата се тема в творчеството на Верди за съдбовната предопределност, операта „Симон Боканегра“ завършва с преобръщане на конвенционалните взаимоотношения между героите. Главният герой е баритонът, но истинският му антагонист не е тенорът (младият и романтичен любовник), а басът. Освен това главната героиня не е любовница, а дъщеря на единия и племенница на другия.

Сърцевината на творбата се изгражда от фаталното преплитане на атавистични омрази и недоразумения и хроничната невъзможност за разбирателство и общуване. Тъмните и неразгадаеми страсти, които витаят в това драматично произведение, е предопределно да се уталожат, едва след като неумолимото течение на времето е притъпило силата на противоречията или с приближаването на смъртта. Неслучайно 25 години делят пролога от трите действия на операта.

 

Суровият колорит на „Симон Боканегра“ произтича както от редуването на арии с речитативи, така и от доминирането на сериозни мъжки гласове, в контраст с един женски глас – светлото и топло лирическо сопрано, т.е. младата нежна жена, въвлечена в екзистенциалната и политическа драма на мъжете, които я обичат и я превръщат в обект на техните вражди.

Радвам се да поканя публиката на премиерния спектакъл на "Симон Боканегра" - една невероятно красива и рядка опера.

 

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00 - Опера в Летния театър, Премиера на ММФ "Варненско лято" 2019

Опера от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Милано
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Скопие
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

В ролите:

СИМОН БОКАНЕГРА - КИРИЛ МАНОЛОВ
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - ДАРИЯ МАСИЕРО
ЯКОПО ФИЕСКО - ДЕЯН ВАЧКОВ 
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - ИВАН МОМИРОВ
ПАОЛО АЛБИАНИ - ДОБРОМИР МОМЕКОВ
ПИЕТРО - ПЕТЪР ПЕТРОВ
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - ХРИСТО ГАНЕВСКИ
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - МАРИНА ИВАНОВА
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

10 август, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

Опера от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Милано
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Скопие
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

В ролите:

СИМОН БОКАНЕГРА - ИВО ЙОРДАНОВ
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - ДАРИЯ МАСИЕРО
ЯКОПО ФИЕСКО - ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - ИВАН МОМИРОВ
ПАОЛО АЛБИАНИ - НИКОЛАЙ ДОБРЕВ
ПИЕТРО - МАРТИН КИРОВ
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - ХРИСТО ГАНЕВСКИ
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - БЛАГОВЕСТА СТАТЕВА
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

 

След възторженото посрещане на августовската Мюзикъл гала в Летния театър и повторението й с огромен успех през ноември, за трети път към хубавата емоция ще ни върне концертът на 26 януари от 18 часа.

Аранжиментите на хитове от мюзикълите по филми „Цар Лъв”, „Красавицата и звярът” и „Клетниците”, както и добилите световна известност мюзикъли „Евита”, Кабаре”, „Моята прекрасна лейди”, „Дон Кихот”, „Магьосникът от ОЗ”, „Цигулар на покрива” и други любими мелодии са аранжирани от Юли Дамянов, който ще застане и на диригентския пулт. Режисурата е дело на Марио Николов, хореографията на Светлин Ивелинов, а звездата на гала концерта ще бъде аристократичният Васил Петров.

Освен него на сцената ще се изявят великолепните солисти на ДМБЦ „Стефан Македонски” Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев, заедно с водещите солисти на Държавна опера Варна Даниела Димова, Свилен Николов, Димитринка Райчева, Силвия Ангелова, Ина Петрова и Лиляна Кондова. Участват Симфоничният оркестър с концертмайстор Красимир Щерев, хорът с диригент Стефан Бояджиев и балетът на Държавна опера Варна с худ. ръководител Екатерина Чешмеджиева.

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

Светослав Борисов, Стефан Бояджиев - диригенти, Държавна опера - Варна

Двама от четиримата диригенти на Държавна опера Варна ще бъдат заедно на сцената на 22 ноември от 19 часа за Симфоничен концерт, в който ще прозвучат Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор от Сергей Рахманинов и Симфония №4 в ми минор, оп. 98 от Йоханес Брамс.

Главният диригент на оперния театър Светослав Борисов ще бъде в обичайната си роля на диригентския пулт, а диригентът на хора Стефан Бояджиев ще бъде солист в Концерта за пиано и оркестър на Рахманинов.

 

Известният турски тенор гостува с коронната си роля – Радамес

 

„АИДА” -  7 февруари 2017, 19.00

 

Ефе КислалиЗа мен е голямо удоволствие да бъда поканен от Маестро Борислав Иванов да пея на сцената на Варненската опера. Имам прекрасни спомени от  репетиционния период за операта „Ернани” в Истанбул, която Маестро Борислав Иванов и режисьорът Кузман Попов поставиха в Истанбул през 2016 г.

Както в миналото така и днес, България се слави с великолепни певци, истински оперни легенди, като Красимира Стоянова. С български оперни певци съм излизал много пъти на различни сцени в Чехия, Германия и дори в Япония. „Аида” е връх в творческата ми кариера.

След 150-то представление спрях да броя спектаклите, в които съм пял Радамес. Това е много важна роля, една истинска проверка за възможностите на тенора. Само ако притежаваш необходимата вокална техника, можеш да изпълниш добре Радамес.

 

 

 

 

АИДА

Джузепе Верди

Диригент Борислав Иванов

Режисьор Кузман Попов

Диригент на хора Стефан Бояджиев

 

Действащи лица и изпълнители:

ЦАР НА ЕГИПЕТ - Гео Чобанов
АМНЕРИС - Елена Чавдарова - Иса
АИДА - Димитринка Райчева
РАДАМЕС - Ефе Кислали
РАМФИС - Евгений Станимиров
АМОНАСРО - Пламен Димитров
ВЕСТИТЕЛ - Борис Луков
ЖРИЦА - Галина Великова

 

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

21.05/19:00

ТРАВИАТА

опера в три действия (четири картини) от Джузепе Верди диригент Борислав Иванов

режисьор Кузман Попов

 Емил Павлов и Светлана Иванова

в главните роли:

ВИОЛЕТА - Светлана Иванова

АЛФРЕД ЖЕРМОН - Емил Павлов

ЖОРЖ ЖЕРМОН - Свилен Николов

ГАСТОН - Христо Ганевски

БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов

МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров

ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров

ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Светлана Иванова е родена е в Русе, където завършва НУИ "Проф. Веселин Стоянов" със специалност "Класическо пеене". Обучението си продължава в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", гр. София със специалност "Класическо пеене" . Младата оперна изпълнителка е солист на Държавна Опера – Пловдив, където участва в оперите „Дон Карлос“, „Макбет“, „Селска чест“, "Любовен еликсир", „Набуко“; опера за деца „Хензел и Гретел“, “Вълкът и седемте козлета“, редица концерти. Лауреат е на VII. Европейски младежки конкурс "Короната на Търновград"; III Международен музикален конкурс-„ART STARS-Звезди на изкуството” – Варна- първа награда, специална награда на опера Варна и специална награда за артистично присъствие; XI Международен Конкурс ,, Франц Шуберт " Русе- втора награда. Работи с Маестро Диан Чобанов, Петър Данаилов, Камен Чанев, Пламен Кумпиков, Виолета Радомирска, Ивайло Михайлов, Лучано Ди Мартино, Найден Тодоров, Герит Присниц (Виенска държавна опера), Нина Найденова, Драгомир Йосифов, Оливие Дориа (пианист) и др.

Веднага след успешното си гостуване с трупата на националния ни театър за опера и балет в Болшой театър с "Янините девет братя" от Л. пипков, Емил Павлов дебютира на Варненска сцена в ролята на Алфред Жермон.

Емил Павлов завършва с кларинет в родния си град Велико Търново под ръководството на Иван Иванов в средното училище "Емилиян Станев". Катоучастник в Детската театрална школа по изкуствата изпълнява роли на деца в репертоара на Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов". Завършва Вокалния факултет на Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Лауреат е на 10-ия Европейски младежки конкурс "Търновската корона", както и носител на награда на 24-тото издание на Национално състезание за млади инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" – Провадия. От 2017 г. е в трупата на Софийска опера.

 

 

 Проф. д-р Румяна Каракостова

 

8 декември 2016, в. „КУЛТУРА”

http://www.kultura.bg/bg/article/view/25455

 

Софийският гастрол (в Зала 1 на НДК) на Държавната опера при Театрално-музикален продуцентски център – Варна, с мегапродукцията на мюзикъла „Граф Монте Кристо” предварително фокусира вниманието на специалисти и публика с масираната си и отлично проведена PR кампания. Ритмично излъчваният месеци наред от различни медии анонс за осъществената за първи път у нас световна премиера на мащабно зрелищно шоу с триизмерно сценографско изображение (3D Mapping) по едноименния роман на Александър Дюма-баща – с музика, либрето и текстове за песните на известния холивудски автор от френски произход Ив Деска, окончателно се превърна в медийно събитие с неговото пристигане и официално присъствие на спектакъла.

 

Градирането в представянето на трите поредни премиерни представления: първото (28 юни 2016) в рамките на ММФ „Варненско лято” и VІІ издание на Опера в Летния театър, второто (15 юли) – с което се откри Великотърновският летен фестивал „Сцена на вековете” на крепостта Царевец, и финалното (17 октомври) – на най-престижната столична сцена за гастролни продукции, несъмнено е пример за далновидно разработена мениджърска стратегия. Но самата сценична реализация на амбициозния проект от специално сформиран постановъчен екип (режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, хореографи Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, сценограф Ася Стоименова, виджей (vision jockey) Полина Герасимова, диригент на хора Петър Бояджиев, фехтовка Детелина Желязкова, фотограф Росен Донев) с участието на солисти, хор, балет и оркестър на Варненската опера, в действителност има повече от едногодишна предистория, достойно съперничеща на криминално заплетената интрига от прочутия роман на Дюма.

Идеята за световна премиера на не поставяния мюзикъл от Ив Деска – студийно записан и издаден в многомилионен тираж като пилотен албум през 2013, успешно продаван главно в САЩ, е предложена на режисьора Петко Бонев от импресариото Максимилиано Назели (собственик на агенция „Сердика мюзик”) въз основа на сключен договор с автора за световното му разпространение. Предварителното условие за стартиране на проекта по постановката обаче е доста шокиращо: да се възстанови (тоест, да се нотира по звукозаписа) мистериозно изчезналата оригинална музикална партитура – нелека задача, с която се нагърбва младият перкусионист и диригент Никола Петров (бивш студент от класа на проф. Пламен Джуров в НМА). Същевременно се оказва, че текстът на либретото е написан като киносценарий – с непрекъснати времеви ретроспекции, множество промени на мястото на действието и рекорден брой (46) действащи лица, които Петко Бонев успява да сведе до 26 в чувствително съкратения сценичен вариант на фабулата, поместен в рамките и на допустимите за мюзикълно шоу два часа и половина. И след поетия продуцентско-изпълнителски ангажимент от страна на Варненската опера, и след проведения кастинг за възможно най-добър подбор на оперни певци и драматични артисти (в двоен солистичен състав), реално се задвижва механизмът и на целия постановъчен процес.

 

 

Връчването на награда ВАРНА 2017 се превърна в едно от най-емоционалните събития в навечерието на 24 май – Празника на славянската писменост и българската култура. На тържествената церемония днес в зала Пленарна с най-голямото отличие на нашия град бяха удостоени и творци на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В категория „Опера“ признание получи постановъчният екип, симфоничният оркестър, солистите, хора и балетната трупа на Държавна опера Варна, реализирали световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ по едноименния роман на Александър Дюма. Наградата бе връчена от кмета на Община Варна Иван Портних на диригент-постановчика на мюзикъла Страцимир Павлов.

В категория „Театър” младата актриса Гергана Арнаудова взе награда ВАРНА за блестящото изпълнение на ролята на Мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“, както и за участието си в редица други постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

 

 

 

Лучия ди Ламермур

 

Августовска премиера на „Лучия ди Ламермур“ в ММФ „Варненско лято“ 2017

17 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

След юлската и августовската премиера в ММФ „Варненско  лято“ 2017 на „Лучия ди Ламермур” ще дирижира Маестра Николета Конти, единствената дама, отличена с приза „Кавалер на Република Италия“, за високите й постижения в областта на диригентското изкуство. На 17 август, 21.00,пред публиката в Опера в Летния театър, ще оживее драматичната участ на влюбената Лучия в една от най-емоционалните опери на Гаетано Доницети.

„Маестрото от Бергамо“, както го наричали, проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“, макар и пропито с трагика, докоснало дълбоко сърцето му и той създава един от върховете на белкантото.

От премиерата през 1835 г. в Неапол до днес успехът съпътства “Лучия ди Ламермур” навсякъде по света, а партията на Лучия остава една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.В  историята на Варненската опера„Лучия ди Ламермур“ от 2017 г. е четвърта поред сценична версия, след постановките през 1956, 1986 и 2005 г.

 

Илина Михайлова

Дебютът в „Лучия ди Ламермур” е сбъдната мечта и за солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова. Завършила НУИ „Добри Христов“, НМА „Панчо Владигеров“ и Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, варненката печели сърцата на публиката в България, Италия и други европейски страни, с красивия си глас и изключителната си артистичност.През 2016 годинатя  блестящо защити ролята на Мерседес на световната премиерав Опера в Летния театър на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска, а само преди няколко дни в Театър Римски терми я аплодирахме в оригиналната постановка на Боян Иванов „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът“.

Репертоарът на Илина Михайлова включва централните сопранови партии в опери на Верди, Росини и други композитори. Пяла е и в други опери на Доницети, но както самата тя признава: „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна.

За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението. В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и  потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.“

Ролята на Едгардо, написана за висок лиричен тенор, е повече от подходяща и за Михаил Михайлов, eдин от обещаващите български гласове. В края на 2015 г. печели  Grand Prix на XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия. Международният му дебют е в Театър Веве, Швейцария, пял е и в театри в Италия и Германия, както и на фестивалите „Херренкимзее Фестшпиле” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус  и „Класик ам Зее” – „Травиата”. През 2013, Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в Royal Festival Hall, Лондон, с Кралския Филхармоничен Оркестър. Режисьорът Орлин Драганов внася радикална транформация в персонажа на Едгардо, който в съзнанието на Лучиясе явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността, което поставя пред певеца предизвикателството да пресъздаде драматиката само с гласа си.

 

 

ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Опера в три действия от Гаетано Доницети, либрето Салваторе Камарано по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“

Диригент Николета Конти – Италия

Режисьор Огнян Драганов

Сценография Димо Костадинов

Костюми Салваторе Русо – Италия

Диригент на хора Цветан Крумов

 

 

В главните роли:

Лучия – Илина Михайлова

Едгардо - Михаил Михайлов

 

Енрико - Свилен Николов

Раймондо - Евгений Станимиров

Нормано - Пламен Долапчиев

Алиса – Вяра Железова

Артуро - Христо Ганевски

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Изпълнява се на италиански със субтитри на български език.

 

 

 

 

 

 

 

На 28 октомври от 19 часа, под палката на маестро Борислав Иванов, ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на именития италиански оперен майстор Джузепе Верди. Тази пета по ред постановка в историята на Варненската опера, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора, е авторски прочит на Кузман Попов - режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла.

 

Своя дебют в ролята на Виолета Валери ще направи великолепното сопрано Ирина Жекова.

Ирина Жекова - Сопран | Irina Jekova - Soprano

Талантливата варненка завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град и магистърска степен по специалността класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Специализира при Мирела Паруто и Антонио Боайе в Рим през 2009 и 2010 година, а в периода 2014-2015- и в престижната Академия „Санта Чечилия” в Рим при световната оперна прима Рената Ското, както и при Клаудио Дездери, Анна Ванди и Чезаре Скартон.

През 2010 година Ирина Жекова дебютира на сцената на Национална опера и балет в София, в ролята на Воглинде от операта „Рейнско злато” на Р. Вагнер. От 2011 година Ирина Жекова става артист-солист в Държавна опера – Варна. В репертоара й са включени ролите на Джилда („Риголето”)Оскар („Бал с маски”)Нанета („Фалстаф”) на Дж. ВердиАдина от „Любовен еликсир” и Норина от „Дон Паскуале” на Г. Доницети, Микаела и Фраскита от „Кармен” на Ж. Бизе, Мюзета от „Бохеми” на Дж. Пучини, Ортлинде от „Валкюра” и Воглинде от „Залезът на боговете” на Р. Вагнер, Зорница от „Луд гидия” на П. Хаджиев, Норина от „Дон Паскуале” на Доницети, сопрановите сола от „Кармина Бурана” и „Катули Кармина” на К.Орф, Церлина („Дон Жуан”), Адела („Граф Ори”), както и Клоринда в «Пепеляшка» на Росини и други роли, представени на сцените на Национална опера и балет в София и Държавна опера Варна.

 

През 2013 година, по повод 200 години от рождението на Рихард Вагнер, за първи път в България Софийска опера и балет поднесе на публиката тетралогията „Пръстенът на Нибелунга”. Ирина Жекова се представя в три от четирите фестивални вечери в ролите на Воглинде от „Рейнско злато”, Ортлинде от „Валкюра” и Воглинде от „Залезът на боговете”.

През 2014 година, по повод 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов, Ирина Жекова изпълни партията на Ксения от

„Борис Годунов” на Модест Мусоргски – грандиозна постановка пред храм-паметника „Св. Александър Невски” в София, постановка на акад. Пламен Карталов.

За периода 2010–2015 Ирина Жекова изгражда репертоар от над 20 солови оперни роли, участва в повече от 150 представления и концерти в страната и чужбина. Само преди няколко дни, в октомврийския гастрол на Варненската опера в София, Ирина Жекова заслужи безапелационните адмирации на публиката в „Дон Паскуале”. По този повод оперната прима и вокален педагог Дарина Такова сподели във фейсбок профила си своето: „Специално възхищение от Ирина Жекова като Норина!”.

 

В «Травиата» ще се изявят солисти, точно каквито харесва взискателният оперен свят през XXI век – талантливи, красиви, на възрастта на героите, които пресъздават. В Алфред Жермон ще се превъплъти тенорът Борис Луков, най-младият солист на сцената на Държавна опера Варна, която пази скъпи спомени за именитата му баба – народната артистка Лиляна Анастасова – една от емблематичните солистки на нашия оперен театър.

Образът на Жорж Жермон отново ще пресъздаде един друг харесван варненски солист Свилен Николов. Истинско удоволствие е да се слуша този перфектен в интонационно отношение баритон с мека, задушевна звучност на гласа и талантливо сценично присъствие.

 

Останалите роли са поверени на Ина Петрова (Флора), Благовеста Статева (Анина), Димитър Илиев (Гастон), Гео Чобанов (Барон Дюфол), Людмил Петров (Маркиз Д`Обини), Петър Петров (Д-р Гренвил) и др.

 

 

8 - 14 октомври 2016

 

Приятен съботен акцент в осмия октомврийски ден ще внесат със своето Музикално соаре хористите на Варненския оперен театър. От 16 часа в Ротондата на Основна сцена те ще представят някои от онези арии и дуети, които публиката никога не се уморява да слуша. Тона на настроението ще зададе щастливата „Наздравица” от Вердиевата „Травиата”.
Илко Захариев ще изпълни Ария на Алмавива от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт. Следват Дует на Графинята и Сузана от същата опера с Антоанета Маринова и Галина Великова, Ария на Церлина из операта „Дон Жуан” от Моцарт с Християна Христова и Дует на Церлина и Дон Жуан с Християна Христова и Илко Захариев.
След този Моцартов акцент концертът продължава с Красимира Митева и Ария на Италианката из операта „Италианката в Алжир” от Росини, а Галина Великова ще поднесе песента „Не пой, красавица” от Рахманинов. Интерпретирайки творби от Гуно, Дворжак, Чайковски, Верди и Бизе своето вокално майсторство ще покажат още Боряна Равноустова, Димитър Ряхов, Марина Иванова и Димитър Илиев.
Музикалното соаре ще завърши с онзи бравурен финал из операта „Кармен” на Бизе, в който винаги се усеща енергията и удоволствието, които артисти и зрители споделят в общото съпреживяване на изкуството.

   

На 11 октомври предстои среща с романтичния балет „Жизел” от Адолф Адам, в който любовта на Жизел и Алберт преодолява границата между живота и смъртта. В авторския спектакъл на з.а. на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров ще аплодираме  премиер солиста на Софийска опера и балет Кирил Иванов. Ще се изявят и други гости – Весела Василева ще бъде Жизел, а Антон Иванов – нейния любим Алберт. Изтъкнатият наш солист Павел Кирчев, който обикновено представя Алберт, сега ще видим в образа на Вилфред. В ролята на Мирта ще дебютира Галина Велчева, двойката вилиси ще представят Галина Великова и Мона Христова. Румен Стефанов ще танцува партията на Херцога, Лиляна Георгиева ще бъде Батилда, а Гергана Георгиева – Берта.  

 

Оперното предложение за 12 октомври е „Бохеми” от Пучини – една от премиерите на тазгодишната Опера в Летния театър. Интересният прочит на испанската  режисьорка Мария Елена Мексия ще оживее с великолепните солисти Калуди Калудов – Родолфо, Анна Дитри – Мими, Свилен Николов – Марсел, Пламен Димитров – Шонар, Илина Михайлова – Мюзета и Евгений Станимиров – Колин. Дирижира доайенът на българските диригенти Борислав Иванов. Да припомним, че за своя 85-годишен юбилей през тази година уважаваният маестро прибави към многобройните си награди званието Почетен гражданин на Варна и отличието „Златен век” на Министерството на културата.

 

На 14 октомври ще ни забавляват „Българи от старо време” на Асен Карастоянов, осъвременени с любов от най-добрия наш оперетен режисьор Николай Априлов. Диригент Стефан Бояджиев. В главните роли публиката ще посрещне със задоволство Стефан Рядков, доказал се като най-добрия Дядо Либен на българската сцена и яркия комедиен актьор от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Пламен Георгиев като Хаджи Генчо. На този страхотен тандем чудесно партнират и останалите двойки: Ина Петрова – Лила и Пламен Долапчиев – Павлин, Лилия Илиева – Янка и Велин Михайлов – Иван. Характерни образи създават Петя Петкова – Дела и Благовеста Статева – Цона, особено забавни са комичните персонажи на  Людмил Петров – Герчо и Закар Гостанян – Ерчо, на Антоанета Маринова – Циганката и Анатолий Романов – Баба Тодора.  

 

„Всъщност „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети. Разликата е, че тук двата рода, в лицето най-вече на Дядо Либен и Хаджи Генчо, успяват да преодолеят враждата и в крайна сметка дават благословията си на Лила и Павлин. В българския вариант на Ромео и Жулиета любовта побеждава”, смята не без основание Стефан Рядков. А във всеобщата радост от този хепиенд категоричен дял имат великолепните танцори от Фолклорния ансамбъл „Одесос” при МВР Варна.

 

Вижте целия афиш: кликнете тук

 

 

  

 

29 януари 2016, 18.00

Не се ли изиграе, ролята губи смисъла си

Бързо интервю между две репетиции с Димитринка Райчева, новата Кармен на варненската оперна сцена

 

Как се съотнася Кармен към досегашните ти героини?

Възприемам „Кармен” като най-голямото предизвикателство в моя творчески път. Независимо, че аз приемам всички роли, които съм изпяла, като предизвикателство: Тоска от едноименната опера, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Абигайл от „Набуко”, Аида от едноименната опера, Сантуца от „Селска чест”, Мадалена от „Андре Шение”, също „Реквием” от Верди. Като вокално и артистично майсторство това са все големи и тежки роли, но Кармен е нещо съвсем, съвсем различно. Разбира се, че трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен. Това беше първата ми мисъл, когато започнах да репетирам.

Мнозина твои почитатели се учудиха, че ще пееш Кармен. Труден ли е  преходът от сопранов към мецосопранов регистър?

Това е второто преизвикателство, което стои пред мен. В тази, девета поред, главна роля в моя репертоар аз като драматичен сопран за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, като Амнерис от „Аида”, Еболи от „Дон Карлос” и т.н., но при мен така се получи. Ръководството на ТМПЦ и Варненската опера настоя да поема ролята и аз съм благодарна за доверието, което ми гласуваха. Дължа особена благодарност на нашия главен диригент Светослав Борисов и на нашия главен режисьор Кузман Попов, с които заедно изграждаме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване говори за Кармен. Защото, както вече споменах, ако не се изиграе, ролята губи смисъла си.

Намираш ли черти от Кармен у себе си?

Мисля, че всяка жена би могла да открие част от себе си в Кармен. В живота аз съм весел човек, но досега на сцената съм представяла само сериозни персонажи, предимно кралици. А Кармен е просто жена, истинска, обичаща, ревнива, силна, непокорна, огнена. Където и да се появи, всички онемяват пред красотата и свободолюбивия й дух. Дали е влюбена в Дон Хозе или в Ескамилио, тя гордо и смело носи любовта си, дори ако това ще й струва живота.

Певицата, на чиято Кармен се възхищаваш...

Възхищавам се на Надя Кръстева – нейната визитна картичка е Кармен. Но аз търся моята Кармен и вярвам, че ще намеря.

 

Виолета Тончева, 26 януари 2016

 

8 март 2017, 19.00

На празничния Осми март ще празнуваме с песните на АББА и „Мамма Миа”, мюзикъла на Варненската детско-юношеска опера, чиято нова сценична версия събра възхищението на публиката още на февруарската премиера. В главната роля на Дона, ролята на Мерил Стрийп в едноименния филм, ще видим изключително талантливата Жасмина Темелкова, свързана с Варненската детско-юношеска опера и специално с „Мамма Миа”.

Отношението си към музиката тя наследява от майка си Мария Темелкова, която е завършила Музикалното училище във Варна и АМТИИ в Пловдив, както и от баща си Стойко Темелков, който също е възпитаник на Музикалното училище във Варна.

Жасмина свири на пиано, завършва Първа езикова гимназия във Варна и е част от екипа на Варненската детско-юношеска опера. Първата й среща като зрител с този състав е предишната „Мамма Миа”, а сега –7 години по-късно, тя вече изпълнява главната роля в новата постановка на същия мюзикъл.

 

Нещо повече. Тези 7 години творческа работа с художествения ръководител и диригент Ганчо Ганчев, режисьора Костадин Бандутов, хормайстора Миглена Шишева, вокалния педагог Галина Станишева, театралния педагог Петя Петкова и балетния педагог Бистра Бъчварова й дават толкова добра музикална и артистична подготовка, че Жасмина вече е студентка във виенския университет „Musik und Kunst”. От 80 кандидати от цял свят за специалността оперно пеене през тази учебна година приемат само 8 души, а Жасмина е одобрена още на първия тур и се класира сред първите четирима.

За кандидатстването в университета й помага проф. Елена Филипова, удостоена с престижната титла Kammersaengerin на Австрия. Любопитно е, че певческата кариера и на Елена Филипова тръгва от Музикалното училище във Варна.
Своя пръв голям житейски успех, освен на Елена Филипова, Жасмин дължи на семейството си, педагозите и приятелите от Варненската детско-юношеска опера, за които думите й на признателност не свършват.
На тях и на всички зрители тя пожелава да не спират да мечтаят, за да се изпълнят мечтите им. Както вече се е случило с нея.

И още един интересен факт. За спектакъла на „Мамма Миа” на 8 март във Варна Жасмин Темелкова пристигна от Виена, за където пък замина Лилия Илиева, която аплодирахме в образа на Дона във февруарския спектакъл на мюзикъла. Лилия, както знаем, също е възпитаничка на Детско-юношеската опера. След завършването на Икономическия уноверситет във Варна, тя записа оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров”, след няколко месеца й предстои дипломиране.
Сега, по покана на декана на Вокалния факултет на НМА, проф. Нико Исаков, тя ще участва в специалния Осмомартенски концерт в „Дом Витгенщайн” в австрийската столица.

 

И така - в един и същи ден, във Варна и във Виена публиката ще съпреживее изпълненията на две прекрасни млади варненски певици, възпитани в традицията на Варненската детско-юношеска опера.

Лилия Илиева и Жасмина Темелкова - пожелаваме и на двете да станат част от онзи феномен, който светът нарича Българското оперно чудо.

 

 

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата

На 11 декември младият диригент на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев ще дирижира за пръв път оператаТрубадур от Джузепе Верди, едно от любимите заглавия на варенската публика.
В ролята на Граф ди Луна ще чуем прекрасния баритон Венцеслав Анастасов , който с успех се представя по световните оперни сцени, а е добре познат и на варненци.

Именно във Варна Венцеслав Анастасов реализира през годините премиерно някои от най-ярките си роли и както сам споделя, винаги с удоволствие пее в нашия град.

Утвърденото сопрано Линка Стоянова в ролята на Леонора е гаранция за успеха на спектакъла. Нейните изпълнения винаги са прецизни и драматични. В ролята на Манрико ще се представи тенорът Валерий Георгиев, който за двете години, откакто е солист на варненската опера направи поредица от ярки роли и непрекъснато развива своето певческо майсторство.
Като прибавим към тях една впечатляваща Азучена, патент на мецосопраното Бойка Василева и Евгений Станимиров в ролята на Ферандо, „Трубадур” обещава да бъде наистина много силно преживяване. Режисурата е дело на главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов.

Дебют на Стефан Бояджиев - Трубадур 11,12,2013
Стефан Бояджиев
е роден на 22.09.1979 г. във Варна.
Свири на пиано от шестгодишна възраст, завършва НУИ „Добри Христов” със специалност пиано (1998). Като ученик печели две награди в специалността клавирен съпровод – трета награда в Конкурса за чешка и словашка музика - Варна 1997 и втора награда в Конкурса за немска и австрийска музика Бургас – 1998. Приет е в НМА „Панчо Владигеров” в Теоретико-композиторски и диригентски факултет (1998), където избира профил хорово и оркестрово дирижиране (2000). По това време развива певческите си умения, участвайки в различни хорови формации, като същевременно акомпанира и на оперни певци.

 

От 2001 г. работи като хормайстор и диригент с различни състави, като взима участие и в множество концерти (като певец или диригент) в България и чужбина. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още Пазарджишкия симфоничен оркестър (2002 г.), Софийския духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорската опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ, София при диригента Деян Павлов. От 2010 г. работи като корепетитор във Вокалния факултет на НМА. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров.

През 2012 г. под неговата палка се изпълняват 2 спектакъла на "Царицата на чардаша" във Варненската опера, а също така и Оперетен концерт в Музикалния театър "Стефан Македонски".
Oт 18 март 2013 г. Стефан Бояджиев е назначен за диригент на хора на Държавна опера Варна. През изминалите почти девет месеца той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и операта „Луд гидия”, а неотдавна, на 22 ноември, се представи и като виртуозен пианист, изпълнявайки Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов.

 

 Даниела Димова - сопран

Концерт с авторска музика на Георги Андреев, в изпълнение на Колегиум Варна и солисти

 

На 27 септември ни очаква едно много интересно и много българско  преживяване - концерт с авторска музика на Георги Андреев, в изпълнение на Камерен ансамбъл Колегиум Варна с примариус Ангел Василев tи солистите: Нели Андреева - етновокал, Линка Стоянова - сопран,  Даниела Димова - сопран, Христина Белева - гъдулка, Любомир Желев - кавал,  Костадин Атанасов - гайда, Петър Миланов - тамбура, Генадий Рашков – ударни инструменти.

Това определено ще бъде един вълнуващ концерт – апотеоз на музиката, която извира от корените на българското, за да тържествува и в най-високите жанрове на класиката.  

Композиторът и главен диригент на Националния фолклорен ансамбъл   „Филип Кутев” Георги Андреев е един от най-интересните съвременни български музиканти. Роденият в Хасково, 45-годишен композитор и диригент завършва Музикалното училище в с. Широка лъка със специалност гъдулка и продължава образованието си в НМА „Проф. П. Владигеров” със специалност композиция.

 

Георги Андреев

 

Още като студент започва работа като диригент в НФА „Филип Кутев” , а от 2000 г. до днес е негов неизменен главен диригент. Получил много добро фолклорно и класическо образование, талантливият музикант прави редица успешни експерименти между двата стила.

Автор е на много пиеси за камерен оркестър, клавирни пиеси, над 400 аранжимента на български традиционни песни и инструментални мелодии и др. В творчеството си оригинално съчетава опита си на професионалист, свързан с художествената и фолклорната музикална практика.

През 2001 г. получава награда на името на Маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла на Нешка Робева “Между два свята”. Георги Андреев е носител на редица престижни национални награди, сред които „Музикант на годината” (2004), „Златно перо” (2004), „Златно петолиние” (2005) и др.

 

 

 

 

На 23 май Държавна опера Варна предлага на оперните меломани да съпреживеят италианския веризъм с две от неговите знакови творби – «Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало.

Валерий Георгиев - дебют в "Селска чест" и "Палячи"

Своя дебют в двете главни тенорови партии ще направи солистът на Държавна опера Валерий Георгиев, който ще се представи в ролите на Туриду от „Селска чест” и Канио от „Палячи”.

Първото нещо, което трябва да се каже в този случай е, че малцина тенори се съгласяват да изпълнят в една и съща вечер двете роли в два последователни спектакъла. Двете музикални партитури не са лесни, образите макар и различни, изискват сериозно артистично присъствие, като при това втората партия е по-драматична и по-сложна.

Тази наситеност на музикалната тъкан и на артистичното превъплъщение, които подлагат на изпитание силата на гласа и майсторството на певеца, са един висок праг и доказателство за качествата на всеки тенор. Валерий Георгиев, който неотдавна стана лауреат на конкурса «Viva Verdi” 2014, се намира във върхова форма и със сигурност ще ни поднесе едно красиво изживяване.   

Валерий Георгиев е завършил НМА „Панчо Владигеров” с две специалности: валдхорна при проф. Стефан Кънчев и оперно пеене при доц. Иванка Нинова.
В продължение на десет години, работи като артист-оркестрант в НМТ „Стефан Македонски”, а от 2009 г. започва солистичната си кариера на оперен певец, гастролирайки по оперните сцени на Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия. Солист на всички филхармонични оркестри в България, включително на Софийска филхармония. Гастролира на сцените на Софийска, Русенска и Варненска опера. Работи  с диригентите Б. Хинчев, Е. Табаков, М. Ангелов, Б. Иванов, Г. Димитров, Н. Тодоров, В. Вачев, В. Байчев, Гр. Паликаров и редица чуждестранни диригенти.

От 2012 г. Валерий Георгиев е един от водещите солисти на Държавна опера Варна.

 

Боряна СечановаХореографът БОРЯНА СЕЧАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за срещата си с мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, предпремиера 12, 13 февруари 2019, първа постановка в историята на Варненската опера

 

С какво интригува мюзикълът „Моя прекрасна лейди“?

„Моя прекрасна лейди“ е един от най-популярните и обичани сюжети на Бърнард Шоу, този невероятен драматург.Сценарият и текстовете за мюзикъла са адаптацияпо неговия „Пигмалион“ на Алан Джей Лернер. Идеята за това как можеш да преобразуваш, ако мога така да се изразя,другия, винаги като че ли е блазнела интелигентния мъж. Да преобразуваш една жена, да я направиш творение такова, че сам да севлюбиш в нея, за това разказват сложните взаимоотношения в пиесата, облечени в невероятната музика на Фредерик Лоу.

Как се чувствате в поредната си среща с балетната трупа на Варненската опера?

Имам хубаво сътрудничество с балета на Варненската опера, много го харесвам и обичам да работя с него. Това е важно, защото в „Моя прекрасна лейди“ балетът е основен персонаж.Освен балетните артисти, в спектакъла участват певци от Пловдивската и Варненската опера, както и актьори от Варненския драматичен театър. Сред солистите ще видите и прекрасния актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев в ролята на Алфред, бащата на Илайза. За мен това е един от най-интересните образи в мюзикъла. Този философ, този невероятен човек, който минава през живота и през чашката, за да стигне накрая до заключението, че в живота всичко трябва да бъде с мярка.

И дори когато имаш малко, и дори когато имаш много, животът ти предлага изпитания, но и радост.И още нещо - човешките взаимоотношения не се свеждат само до парите, това също е едно от посланията на „Моя прекрасна лейди“.

С какви сюжети предпочита да работи напоследък Боряна Сечанова - драматични, трагични или по-разкрепостени?

Различно. Понякога ме провокират такива изначални теми като „Ромео и Жулиета“, друг път влизам в по-екзистенциални теми като „Пандора“. Но не може без усмивка. Животът не е толкова лек, но от друга страна да живеем пълоноценно означава да виждаме най-вече красивите неща в живота. Да вярваме на хората около нас, да не се изолираме, да не мислим черногледо. Животът е прекрасен такъв, какъвто е. Той е прекалено кратък, за да живеем безотговорно, но в същото време трябва и да се усмихваме.

 

 

12, 13 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ - ПРЕДПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Фредерик Лоу, сценарийАлън Джей Лерне, режисьор-постановчик Нина Найденова, диригент-постановчик Цветан Крумов, хореография Боряна Сечанова, сценография Елица Георгиева, костюми Николина Костова- Богданова. В ролите: ХЕНРИ ХИГИНС - Атанас Сребрев, ПОЛКОВНИК ПИКЪРИНГ - Евгений Арабаджиев, ИЛАЙЗА ДУЛИТЪЛ - Станислава Момекова, Симона Кодева, Мария Павлова; АЛФРЕД ДУЛИТЪЛ –Пламен Георгиев; МИСИС ПИЪРС - Благовеста Статева, Даниела Викторова; МИСИС АЙНСФОРД - ХИЛ - Галина Великова, Милена Захариева; ФРЕДИ АЙНСФОРД - ХИЛ - Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; МИСИС ХИГИНС - Бойка Василева, Нина Пенкова; ЗОЛТАН КАРПАТИ –Людмил Петров, МИСИС ХОПКИНС - Вяра Железова, Филипа Руженова; ДЖЕЙМИ - Пламен Долапчиев; ХАРИ - Илко Захариев.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев; асистент-режисьор Сребрина Соколова; помощник-режисьор Елиана Кръстева, Мариана Григорова; репетитор на балета Гергана Георгиева - Караиванова; корепетитори Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Веселина Маринова, Жанета Бенун

 

Прочетете още: ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ”

 

 

 

 

 

На 31 януари от 18 часа любителите на оперната класика ще имат възможността да съпреживеят шедьовъра на Верди “Набуко”.

Под диригентската палка на маестро Борислав Иванов в главните роли ще дебютират трима солисти на Държавна опера Варна. В образа на Набуко – една от емблематичните баритонови роли за първи път ще се представи Пламен Димитров, който успешно гради своята оперна кариера както в България, така и в чужбина, прибавайки всяка година нови централни роли в своя репертоар. След прекрасните му превъплъщения като Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон и други, сега ни очаква и един впечатляващ Набуко.

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева ще направи своя дебют като Абигайл. Това също е една от знаковите сопранови роли, с които малко певици се справят успешно.
Димитринка Райчева притежава великолепни певчески и артистични данни, които ще й позволят не само  да защити с успех образа, но и да внесе нови моменти в неговата трактовка.

В Закария ще се превъплъти Евгений Станимиров, който надгражда роля след роля, обогатявайки непрекъснато вердиевия си репертоар. Желан гост на капризната италианска оперна сцена, варненкият бас представи преди време своя драматичен Филип Втори и на сцената на Софийска опера и балет. Вникването му във вердиеви персонажи като Ферандо, Силва, Спарафучил, Банко и други обещават вълнуваща среща и със Закария.

 

 

11 юли 2016, 21.00 – Премиера на балета „Дон Кихот”от Л. Минкус

12 юли, 21.00 – Балетна гала с примабалерината на Болшой театър до 2015 г., з.а. на Русия Елена Андриенко, солисти от Красноярск и Варна

 

През тази година Варна отново ще бъде домакин на Международния балетен конкурс, един международен форум с вече над 50-годишна история, който събира балетния свят в нашия град на всеки две години.
“Варненският конкурс е уникално събитие в историята на балета с огромно значение”, отбелязва световноизвестният френски балетмайстор Серж Лифар.
“Балетният конкурс във Варна е забележителен пример за сътрудничество и приятелство, за високи професионални изисквания. В България е създадена изключителна творческа атмосфера и безупречна организация. Може да се говори за “духа на Варна” по отношение на балета в международен мащаб”, допълва големият английски балетен критик Арнолд Хаскел.

Варненската публика обича балета и поддържа неотклонно дълголетната традиция, в НУИ „Добри Христов” продължават да се обучават млади таланти, балетните постановки на Държавна опера Варна се радват на голям интерес.

С балетната трупа при оперния театър от 2014 година работи з. а. на Русия Сергей Бобров, който в продължение на 20 години е бил водещ солист на Большой театър в Москва, сега е Артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и Главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

На варненска сцена той постави балетите „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски и „Жизел” от Адолф Адам с класическа хореография, както и уникалната опера-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе с класическа хореография, пречупена през съвременното светоусещане. Професионалната среща с такова голямо име като Сергей Бобров, както и с неговите асистенти Олеся Алдонина и Демид Зиков, също с репетитора на Болшой театър Сергей Антонов, несъмнено допринася за усъвършенстване на танцовата техника и артистичното майсторство на варненските балетисти. Успехът, на който се радват трите спектакъла на Сергей Бобров във Варна и по време на гастролите в други градове, е най-голямата отплата за усилията, които екипът влага в това прекрасно и толкова трудно изкуство.

Специално за Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016 Сергей Бобров подготвя два спектакъла.

Първият е премиерата на балета „Дон Кихот” по музика на Лудвиг Минкус на 11 юли, с диригент Вилиана Вълчева, художник Кристина Фьодорова и водещи балетисти от Красноярск и Варна.

 

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично и непрекъснато се развива”, разказва режисьорът Сергей Бобров.

„Романът е просто повод да се представи една интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър.

В моята постановка, която се основава върху прочита на Горский, аз съм внесъл свои хореографски решения. Въобще характерното за този балет е, че много хореографи и балетисти измислят нови фрагменти и така непрекъснато обогатяват визията на „Дон Кихот”.
Балетистът Сергей Корень например е добавил нов момент в танца на тореадора, композиторът Глиер е създал своя музика за балета, Касьян Голейзовский е направил хореографията на „Цигански танц” по музика на Валерий Желобинский. Моят авторски принос, специално за варненската премиера, е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго, за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век.

Специална хореография поставям също за Георгий Болсуновски, който изпълнява ролята на Базил, разчитам също на доброто представяне на варненеца Павел Кирчев, комуто съм поверил ролята на тореадора. В премиерния спектакъл участват водещи балетни солисти от Държавния театър за опера и балет в Краснорск и от Държавна опера Варна, които оформиха една чудесна трупа. Те танцуват с жар, репетират всеотдайно и аз вярвам, че публиката ще оцени по достойнство тяхното балетно и артистично майсторство”, убеден е постановчикът Сергей Бобров.    Сергей Антонов

Казаното от него допълва Сергей Антонов – репетитор на Болшой театър и на Държавна опера Варна:

„Дон Кихот” е един от най-популярните балети, които се играят във всички театри по света. Интересът към него се дължи както на познатия сюжет от прочутия роман на Мигел де Сервантес, така и на темпераментната, весела и завладяваща музика на Лудвиг Минкус.

Балетът се отличава с характерни танци, много солови изпълнения и разнообразни мизансцени, а всичко това предполага, освен добра танцова техника, също високо актьорско майсторство и импровизационни способности. Балетистите имат възможността да проявят в пълна степен както своя талант, така и своята индивидуалност, затова те обичат да танцуват „Дон Кихот”.

Както всички известни хореографи, така и з. а. на Русия Сергей Бобров е създал своя авторска интерпретация на този балет, която ние с удоволствие ще представим пред международната публика на Опера в Летния театър”, обобщава репетиторът Сергей Антонов.

 

 

Балетен гала концерт  

Вторият спектакъл е голям Балетен гала концерт на 12 юли, едно грандиозно шоу с оригинални декори, пищни костюми, специални светлинни и мултимедийни ефекти, подкрепено от фонд „Култура” при Община Варна и Министерството на културата на Русия. Асистенти на Бобров са Сергей Антонов, Олеся Алдонина и Демид Зиков. Фокусът на вниманието ще бъде насочен към примабалерината на Болшой театър до 2015 г., з.а. на Русия Елена Андриенко.

 

 

 

 

 

 „VIVA ITALIA”

 

13 юни, четвъртък, 21.00,  Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

 

Концертът „Viva Italia” на Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска с любими арии и канцонети, под диригентството на Дерек Глийсън, е поклон пред четиримата велики италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

ДИРИГЕНТЪТ ДЕРЕК ГЛИЙСЪН

 

 

 

Дерек Глийсън е ирландскo-американски музикант, роден в Дъблин, Ирландия, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония (от 1997 г.) и диригент на Международния оперен фестивал в Анна Ливия, Дъблин. От 2012 г. Глийсън е музикален директор и диригент на Фестивалния оркестър на Рахманинов. От януари 2016 г. е главен гостуващ диригент и на Симфоничния оркестър на Харбин, Китай. Той също така композира музикални партитури за филмови и телевизионни продукции, както и симфонична музика.

 

На 12-годишна възраст Глийсън е тимпанист на Ирландския младежки оркестър. На 15 години се присъединява към Младежкия оркестър на Европейския съюз /EUYO/ като перкусионист и тимпанист, където има възможност да работи под палката на великите диригентски майстори на деня, включително Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Ленард Бърнстейн, сър Джордж Солти и Даниел Баренбойм. Успоредно с това той е бил и член на "EuroJazz", Младежки джаз оркестър на Европейската общност и NYJO, Националния младежки джаз оркестър на Великобритания, работи с концертния и симфоничния оркестър на RTÉ. През 1984 г. е удостоен с награда и стипендия Shell/London Symphony Orchestra Music Scholarship. Глийсън учи перкусии в Кралската музикална академия в Лондон, както и композиция и филмово оркестриране в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. След това завършва дирижиране в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. От 1989 г. живее в САЩ, където завършва обучението си по композиция и филмово оркестриране в Университета UCLA в Лос Анжелис.

 

Глийсън дирижира Дъблинската и Лондонската филхармонии, концертния оркестър на RTÉ, Националния симфоничен оркестър на Ирландия, оркестър Da Camera Fiorentina в Италия, филхармония Бохуслав Мартин, Симфоничния оркестър на Карлови Вари, RTL Orchestra, NOS Nederlandse Оркестър Омроп Стихтинг и др. През 2009 г. с Дъблинската филхармония Глийсън прави най-голямата оркестрова обиколка на САЩ за годината - в над 49 града, под егидата на Columbia Artists Management. През 2010 г. Глийсън и DPO обикалят Китай, като участват в Световната Експо програма на Великия театър в Шанхай, както и в два концерта, откриващи Пекинския летен фестивал "Бродят за класиката" от Националния център за сценични изкуства (NCPA) в Операта, предавани по телевизията в Китай на над 400 милиона души.

 

 

                                         Програма

 

I част

Фр. Чилеа – il Lamento от „Арлезианката”

Дж. Пучини – Che gelida manina от „Бохеми”

Г. Доницети – Una Furtiva Lagrima от „Любовен елексир”

Р. Леонкавало – Recitar. Ridi Pagliaccio от „Палячи”

Л. Далла – Caruso

Винченцо ди Чиара – La Spagnola

Ч. А. Биксио – Mamma

Дж. Верди – Questa o quella от „Риголето”

Д. Модуньо – Volare

Де Куртис – Non ti Scordar di me

Дж. Росини – La Danza

 

II част

 

Кортез – Cielito Lindo

Дж. Верди – La Donna e Mobile от „Риголето”

Де Куртис – Torna a Surriento

Фр. Шуберт – Ave Maria

Луиджи Денца – Funiculi, Funicula

Р. Леонкавало - Mattinata

С. Кардило – Core Ngrato

Ч. А. Биксио – Parlami d’amore Mariu

A. Лара - Granada

Ди Капуа – O Sole Mio

Дж. Пучини – Nessun Dorma от „Турандот”

Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016

11 юли 2016, 21.00

 

З.а. на Русия, главен балетмайстор на Държавна опера Варна и Артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Сергей Бобров е режисьор-постановчикна балета „Дон Кихот”по музика на Лудвиг Минкус, чиято премиера предстои на 11 юли, в рамките на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято”.

Диригент Вилиана Вълчева, художник Кристина Фьодорова, танцуват водещи балетисти от Красноярск и Варна.

В главните роли: Георгий Болсуновский – Базил, Екатерина Булгутова – Китри, Павел Кирчев – Тореадор, Румен Стефанов – Дон Кихот, Даниел Христов – Санчо Панса, Юрий Кудрявцев - Еспада; Галина Велчева - Мерседес; Олеся Алдонина - Улична танцьорка; Илияна Трифонова - Циганка; Николай Димитров - Гамаш; Юрика Аоки и Евгения Минкова - Приятелки на Китри; Юрика Аоки и Елена Свинко - вариации; Илияна Славова, Мартин Чикалов и Константинус Каравос – жига. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично и непрекъснато се развива”, разказва режисьорът Сергей Бобров. „Романът е просто повод да се представи една интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър.

 

В моята постановка, която се основава върху прочита на Горский, аз съм внесъл свои хореографски решения. Въобще характерното за този балет е, че много хореографи и балетисти измислят нови фрагменти и така непрекъснато обогатяват визията на „Дон Кихот”. Балетистът Сергей Корень например е добавил нов момент в танца на тореадора, композиторът Глиер е създал своя музика за балета, Касьян Голейзовский е направил хореографията на „Цигански танц” по музика на Валерий Желобинский. Моят авторски принос, специално за варненската премиера, е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго,за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век.

Специална хореография поставям също за Георгий Болсуновски, който изпълнява ролята на Базил, разчитам също на доброто представяне на варненеца Павел Кирчев, комуто съм поверил ролята на тореадора. В премиерния спектакъл участват водещи балетни солисти от Държавния театър за опера и балет в Краснорск и от Държавна опера Варна, които оформиха една чудесна трупа. Те танцуват с жар, репетират всеотдайно и аз вярвам, че публиката ще оцени по достойнство тяхното балетно и артистично майсторство”, убеден е постановчикът Сергей Бобров.  

Прочетете повече:

Балетна гала в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016

З. а. на Русия Сергей Бобров поставя „Дон Кихот” и Балетна гала за Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016

 

 

 

 

 

„Дон Жуан” от В. А. Моцарт, първата премиера за тази година на Държавна опера Варна, с диригент-постановчик Борислав Иванов и режисьор-постановчик Александър Текелиев, бе приета изключително радушно от публиката.

На премиерния спектакъл на 24 февруари Маестро Иванов предостави диригентската палка на младата си колежка, варненката Вилиана Вълчева. Завършила НУИ «Добри Христов» и висше музикално образование в Швейцария, тя живее и твори в тази страна, където изгражда своята възходяща кариера. Само няколко седмици, след като Вилиана Вълчева стана стипендиант на фондация «Рихард Вагнер», ние ще имаме удоволствието на 21 май отново да я приветстваме на диригентския пулт на «Дон Жуан».

В централната роля на Дон Жуан за пръв път ще се представи солистът на Държавна опера Варна с международна кариера Деян Вачков, изявил се неотдавна с успех и на сцената на Миланската скала. Публиката отново ще се наслади на таланта на този млад, в разцвета на творческите си сили певец, който - еднакво добър както във вокално отношение, така и в актьорската игра – се оказва перфектният изпълнител за ролята на прелъстителя и покорителя на женски сърца Дон Жуан.

Арсений Арсов и Линка Стоянова

 

Солистката на Държавна опера Варна Линка Стоянова, с доказани певчески и артистични качества, ще се превъплъти в образа на Дона Анна. Една от най-трудните роли в „Дон Жуан” е тази на слугата Лепорело.
Изключително виртуозна като музикална партитура, тя изисква и максимален артистичен талант.

Точно тези качества постигна на премиерата другият бас на Държавна опера Варна с международна кариера Евгений Станимиров. Неговият Лепорело, многократно аплодиран от публиката, несъмнено се превърна в следващата коронна роля от богатия му репертоар.

Още един дебют предстои – в ролята на Церлина за пръв път ще видим солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова. След своите ярки превъплъщения като Виолета Валери, Розина, Адина, Джилда, Илина Михайлова несъмнено ще съумее да покаже своите превъзходни певчески и артистични умения и в образа на Церлина.

 

 

12 юли – 13 август 2018, 21.00

 

За 16-и пореден път след първия спектакъл през 1977 година, Театър Римски терми във Варна ще събере почитателите на сценичните изкуства под открито небе. Още през втори век, когато древният Одесос е бил част от Римската империя с право да сече собствени монети, тук е кипял активен обществен живот, за който свидетелстватоткритите артефакти внай-големите римски бани на Балканите, сега знакова археологическа забележителностна Варна. Всъщото това публично пространство от 12 юли до 13 август 2018 година, варненци и гостите на града ще могат да посетят отбрани спектакли от варненската артистична продукция през годината, благодарение на организаторите от Община Варна, Регионалния исторически музей, Театрално-музикалнияпродуцентски център и Държавния куклен театър в града.

На пресконференцията Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна изтъкна, че от общо 23 събития, 6 са на Кукления, 7 на Драматичния и 10 на Варненския оперен театър. Ана Александрова, заместник–директор на Кукления театър представи най-новата постановка „Уестърн“ (12.07, 25.07, 7.08), като подчерта, че и останалите техни спектакли са с разпознаваемия почерк на Теди Москов: „Професия лъжец“ (18.07, 10.08) и „Възгледите на един пън“ (1.08).

Даниела Димова направи преглед на участието на Варненския драматичен театър в Театър Римски терми 2018 с театралната комедия „Комичната илюзия“ на младия режисьор Васил Дуев(14.07) и постановките на режисьора Костадин Бандутов – комедията на Рей Куни „Бащи, лъжи и още нещо“ със Свилен Стоянов в главната роля (12.07, 13.08) и вечния мюзикъл за деца и възрастни от Недялко Йорданов по музика на Хайгашод Агасян „Приключения опасни със герои сладкогласни“ (31.07, 9.08).  Само този мюзикъл е с начален час 19.00, докато всички останали представления започват в 21.00. По-нататък Даниела Димова сподели с журналистите очакванията си за една блестяща премиера на „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран, прочит на режисьора Георги Михалков, в главните роли със Симеон Лютаков и познатата от тв екран Яна Маринова (6, 11.08).

Веселина Михалкова – артистичен директор на Варненския драматичен театър отговори на журналистически въпрос за премиерата на „Магьосническо езеро“ – сценична редакция на Стоян Радев Ге. К. по превода на „Чайка“ от Чехов от краеведа Немил-Недраг (псевдоним на Христо Герчев), издаден от собственик на книжарница във Варна в началото на миналия век. Предпремиерните представления (10, 11, 12.08, 19.00, Сцена Филиал) не влизат в афиша на Театър Римски терми, но несъмнено са важна част от творческата продукция на театъра, с премиера в началото на новия сезон.

 

Поради големия интерес към премиерата в миналогодишното издание на камерната опера „Орфей и Евридика“ от К. В. Глук, в две от десетте музикални вечери в Театър Римски терми (17.07, 20.07) зрителите отново ще могат да проследят красивата любов на двамата митични герои. Спектакълът е резултат от колаборацията между Държавна опера Варна и Младежка оперна асоциация Кипър, под диригентството на Цветан Крумов, с участието наварненката Цвета Кристофору, която жиее и твори в Кипър – Орфей, солистите на Варненската опера Даниела Димова – Евридика, Лиляна Кондова – Амур и балетните солисти на Софийска опера Екатерина Петрова и ЦецоЦецо Иванов, които пресъздават духа на Евридика и духа на Орфей.

На пресконференцията бяха очертании оригиналните концепции на концерт-спектаклите, повечето премиерни, които артистите на Варненския оперен театър ще поднесат на публиката. Това са „Музиката на Италия“ с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на Стефан Рядков (19.07,4.08); „Музика Антика“ с режисьор Петко Бонев, диригент Цветан Крумов, вокален ансамбъл „Bella Voce”и хор „Св. Обретенов“ (23.07); „Моята страстна латино любов“ с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на Пламен Георгиев и танцори от „Sunny Dance Studio” по хореография на Станислава Томова (24.07); „Магията на киното, епизод 2“ – популярни филмови мелодии и мултимедийна презентация, с оперните певици Марилла Гьонги, Филипа Руженова, Галина Великова, Миглена Страдалскаи Елеонора Христова (29.07). Както за този, така и за следващия концерт „Шедьоври на руския романтизъм“ с оперните солисти  Михаела Берова, Вяра Железова, Гео Чобанов и струнно трио към Държавна опера Варна (8.08) особена заслуга има Руслан Павлов –аранжимент, обработка на песните и клавир.

И още два акцента – оперния концерт на Vocal Productions NYC с възпитаници на вокалния педагог, баса Валентин Пейчинов, който работи в Ню Йорк (2.08) и концерта на Пламен Димитров и Андриана Йорданова в памет на напусналия ни тази година варненски баритон и вокален педагог Георги Койчев (3.08).

Важна е за зрителите да знаят, че при неподходяща метеорологична обстановка събитията на Театър Римски терми ще се състоят същата вечер, в по-късен час, на сцените на Кукления театър, Сцена Филиал и Основна сцена на ТМПЦ Варна. Следете, моля, актуалната информация в сайтовете на театрите, фейсбук страницата Театър Римски терми и фейсбук страниците на съответните театри.

 

Прочетете още по темата:

Елица Ефтимова в сайта „Морето“

http://www.moreto.net/

 

Полина Петрова във в. „Черно море“

http://www.chernomore.bg/kultura/2018-07-09/sedem-premieri-radvat-tsenitelite-na-teatar-rimski-termi


Диана Стоева в Радио Фокус“:

http://focus-radio.net/

 

Благодарност за отразяването на пресконференцията за Театър Римски терми – Варна 2018 и на неуморния Кирил Аспарухов от ТВ „Черно море“, Мила Едрева от БТА, Мартин Георгиев и Даниела Стойнова от Радио Варна, екипите на ТВ „Черно море“ и на БНТ Варна, както и на Татяна Капричева от НУИ „Добри Христов.

 

Виолета Тончева, PR ТМПЦ Варна

 

 

 

 

 

 

Известният бас ще дебютира в ролята на Оровезо в „Норма“ на 12 май 2018

 

Деян ВачковПод диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров, солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков ще дебютира в ролята на Оровезо в „Норма“ от Белини на 12 май. Известният бас, който последователно гради световна кариера,започна оперната 2018-а в Пекин, където участва в китайската премиера на „Таис“ от Масне, с оперният ас Пласидо Доминго в главната партия.

След другото голямо събитие –премиерата на „Бал с маски“ от Верди в Болшой театър, идва заслужен отдих във Валенсия, където е испанският дом на Деян Вачков и съпругата му Илина Михайлова, също солистка на Варненската опера.

Когато разказва за себе си, Деян Вачков е едносричен, затова пък толкова повече разказват героите му, които той многопластово извайва на сцената. Запомнящи в това отношение са изпълненията му на Закария в „Набуко“, Рамфис в „Аида“, Дон Паскуале в „Дон Паскуале“, както и всички останали. Очакваме същото и от дебюта му като жреца Оровезо в „Норма“.

 

„Партията на Оровезо ми напомня донякъде Закария в „Набуко“. В сравнение с останалите персонажи в „Норма“, тя е поддържаща роля, неотделима от хора. Допада ми най-вече втората ария на Оровезо и последната сцена, в която Норма отива на кладата и всички ние, солистите, пеем заедно с хора. Красива музика, винаги съм харесвал  Белини. И се радвам, че пея в „Норма“ у дома, заедно с колегите от Варненската опера. Не след дълго, с Илина тук ни предстои участие и в „Севилският бръснар“, което също е много приятно“, усмихва се Деян Вачков.

 

Спектакълът на „Норма“, в режисьорския прочит на Кузман Попов, знаят оперните меломани, е поетичен и иносказателен, въздействащ с оригиналната сценография и стилните костюми на Ася Стоименова, както и с ефектния 3D Mapping на Полина Герасимова.

На 12 май, в забележителния актьорски състав ще аплодираме, освен Деян Вачков и Силвия Ангелова в ролята на Адалжиза. С нетърпение очакваме и дебюта на канадското сопрано Елиз Шарлебоа, която спечели наградата на Държавна опера Варна за представянето си в майсторския клас на Маестра Фиоренца Косото в Италия през миналата година. Тя ще изпълни за пръв път на варненска сцена ролята на Норма. Другият дебют е на нашия изтъкнат тенор Валерий Георгиев, който ще пресъздаде образа на любимия на Норма Полионе.

Към всички тези предпоставки, в очакване на едно силно оперно представление, да добавимнакраяи очарователното присъствие като децата на Норма на малките артисти, но вече с няколко оперни роли зад гърба си, Белла Петрова и Борис Обрешков.

 

"НОРМА"

опера в две действия от Винченцо Белини

Диригент Иван Кожухаров
Постановка Кузман Попов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Mapping Полина Герасимова
Диригент на хора Цветан Крумова
Асистент режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

НОРМА - Елиз Шарлебоа - дебют
АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова
ПОЛИОНЕ - Валерий Георгиев - дебют
ОРОВЕЗО - Деян Вачков - дебют
КЛОТИЛДЕ - Бойка Василева
ФЛАВИО - Христо Ганевски 
ДЕЦАТА НА НОРМА - Белла Петрова и Борис Обрешков

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

Прочетете още: ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ПЕЧЕЛИ СВОЯТА ВАРНЕНСКА НОРМА В МАЙСТОРСКИЯ КЛАС НА ФИОРЕНЦА КОСОТО

СЛЕД НОРМА, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ЩЕ ИЗПЪЛНИ И РОЛЯТА НА ЛЕОНОРА В „ТРУБАДУР“

 

 


 

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за успеха на балетното турне в Англия

 

Варненската балетна трупа се завърна от 3-месечното си турне в Англия, най-дългото турне в историята на Варненския балет. Как протече то?

Турнето обхвана периода от 17 декември 2018 до 17 март 2019 година. Аз присъствах на последните спектакли в Оксфорд на „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“ и споделям със задоволство прекрасните си впечатления от представянето на нашите балетни артисти.

Турнето беше копродукция, една ползотворна форма на работа навсякъде по света, между Държавна опера Варна и Сибирския балет от Красноярск в Русия. Сибирският балет отдавна се е утвърдил на английския пазар като разпознаваме марка и за нас е шанс да работим с техния главен балетмайстор з.а. на Русия Сергей Бобров, който от няколко години е и наш главен балетмайстор.

Чувствам се изключително горда, че в английското турне участваха 24 балетни артисти от Варна и 12 от Русия, т.е. две трети от състава беше български и една трета – руски. Считам, че това е голямо признание за Варненския балет. Чух го лично и от Сергей Селиванов, мениджъра, който представлява една от най-големите английски агенции за разпространение на различни спектакли и концерти в Англия. Преди той е отговарял за чуждестранните връзки на Болшой театър, а от 15 години работи в Англия – един безспорен професионалист с контакти в цял свят и изключителни възможности за менажиране на трупи.

Какви бяха параметрите на турнето?

За 3 месеца изнесохме общо 120 представления в Кардиф, Бъкстон, Манчестър, Ливерпул, Блекпул, Дарлингтън, Уимбълдън, Кентърбъри, Брайтън, Оксдорд, Халифакс, Шефилд, Единбург и Лондон. Оркестърът и техническите служби – реквизит, гардероб, бяха от Русия, а сред балетистите варненци, както вече споделих, имаха преимущество.

В програмата на турнето влизаха общо 6 заглавия: „Лешникотрошачката“, „Снежанка“, „Пепеляшка“, „Зле опазнеото момиче“, „Жизел“ и „Лебедово езеро“. Съобразявайки се с нагласата на публиката, през декември и януари предлагахме предимно „Лешникотрошачката“ и „Снежанка“, а през следващите месеци – „Зле опазеното момиче“, „Жизел“, „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“.

 

Колко време продължи организацията от българска страна за това очевидно много сложно турне?

Преди година и половина проведохме международен кастинг, в който подбрахме много добри балетисти, сред които Марчело Пелицони и Франсиско Руис. В Англия те, както и нашият водещ солист Павел Кирчев, привлякоха вниманието с блестящите си изпълнения.

Подобно мащабно турне е пробен камък за издръжливостта на която и да е трупа. В нашия случай накрая аз видях една консолидирана и удовлетворена от постиженията си трупа, което личи и от настроението на последната снимка, която си направихме заедно с г-н Селиванов на летище Хийтроу.

Точно в този вид трупата замина вече за Банско, за да изиграе „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“. Оттам се връща във Варна и след малка почивка продължава с балетните изяви пред родна публика.Каня почитателите на балета на 12 април на „Жизел“, за да видят една много израснала балетна трупа – варненската балетна трупа, която за 3 месеца и 120 представления събра овациите на цяла Англия.

 

Деян Вачков – Дон ПаскуалеНе е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него

Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него. Предполагам, че възрастта ще ми проличи по някое време, но разчитам както на силния грим, който ще ме състари подобаващо, така и на перуката – героят ми е плешивичък, разбира се и на великолепните костюми.

Що се отнася до цялата продукция, всички сме дебютанти, ролите в „Дон Паскуале” са нови за нас, само Илина е пяла вече Норина. Имаме обемни и нелеки партии, трудни за запаметяване, но се сработихме още по време на репетициите. Режисьорът прояви търпение, докато в началото все още се разхождахме с клавири по сцената, но сега вече сме овладели вокално ролите си и се съсредоточаваме върху актьорското превъплъщение. Обичам да работя с колегите от Варненската опера, с диригент като Светослав Борисов и режисьор като Кузман Попов. Всичко, свързано с тази постановка ни увлича, самите ние се забавляваме и се надявам да предадем тази наша енергия и на публиката.   

 Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно  

 

 

Среща с руски филмови творци във Варна

На 15 април, часове преди българската премиера на филма „Батальон” във ФКЦ, в ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна се състоя среща между водещи руски кинотворци, участници в Международния фестивал на военното кино и варненски артисти от Драматичен театър "Стоян Бъчваров", Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна, НУИ "Добри Христов, почитатели на филмовото изкуство от града.

Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна приветства гостите и изрази задоволството си от факта, че Международният фестивал на военното кино идва в България в годината, когато отбелязваме 100-годишнината на българското кино. Тя представи накратко историческото развитие и най-успешните творчески продукции на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна от последния сезон, както и участниците в срещата от варненска страна, сред които драматичната актриса Милена Кънева, оперните солисти Ирина Жекова, Валерий Георгиев и други.
Президентът на Международния фестивал на военното кино Олег Урюмцев изтъкна, че форумът през тази година е посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Фестивалът обединява известни филми с такива общочовешки послания за мир и непреходни духовни стойности, каквито са завещани от патрона на фестивала, големия режисьор Н. Ю. Озеров, посветил цялата си творческа кариера на филми за войната и създател на киноепопеята „Освобождение”.

Александър Голобородко, президент на Международния филмов фестивал „Съзвездие”, разказа за богатия афиш на Малий театър в Москва, който в момента предлага и заглавия като „Опасни връзки”, „Исус Христос суперзвезда” и „Доктор Джекил”, които се играят също във Варна.
Заместник-изпълнителният директор на фонд „Русский мир” Сергей Шуригин представи проектите, с които фондът подпомага разпространението на руския език и култура в други страни. Фестивалът на военното кино присъства сега в България по програма „Паметта на сърцето”, с която фондът финансира всяка година проекти, свързани с отбелязването на 9 май – Деня на победата. Предвижда се разширяване на българската мрежа от Руски центрове, с каквито сега разполагат София, Варна и Пловдив.

Н. а. на Русия Александър Пятков сподели спомени за участието си във филма на Никола Корабов ”Юлия Вревская” (1978) и разказа емоционално за приятелствата си с естрадните певци Грета Ганчева, Бисер Киров и други български творци, които го свързват завинаги с нашата страна.
Продуцентът и сценарист на филма „Батальон” Иля Авраменко отговори на въпроси на аудиторията за премиерната лента с потресаващата история на жените в единствения по рода си батальон на смъртта, сформиран през 1917 г.

В края на срещата Даниела Димова изрази надеждата си за бъдещи съвместни българо-руски проекти, подкрепени от фонд „Руский мир”, благодари на гостите за отделеното време и пожела успех на Международния фестивал на военното кино в България.

 

  

 

"Симон Боканегра" - 8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

10 август, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

 

Верди композира първата версия на своята опера „Симон Боканегра“ по либрето на Франческо Мария Пиаве, с когото е създал едни от най-известните си творби - „Риголето“ и „Травиата“. Години по-късно той отстъпва пред настояването на своя издател да преработи операта с помощта на друг либретист - Ариго Бойто, който след „Симон Боканегра“ написва либретото и на следващите опери на Верди „Отело“ и „Фалстаф“.

 

Като режисьор аз винаги се придържавам към либретото. Моята постановка на „Симон Боканегра“ е класическа, с всички нейни комплексни елементи. Оставам в епохата, в която е написано либретото, взаимоотношенията между характерите остават същите, както са били някога... 

Много съм щастлив, че след „Адриана Лекуврьор” и „Силата на съдбата”, отново ще работя с колегите от Варненската опера.

 

 

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Италия
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Северна Македония
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов (8.08., Варна); Иво Йорданов (10.08., Велико Търново)
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетете още :

КИРИЛ МАНОЛОВ: СИМОН БОКАНЕГРА БЕШЕ ПРИЧИНА ЗА МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С МАЕСТРО РИКАРДО МУТИ

 

Метеорологичната прогноза за спектакъла на "АИДА" на 28 юли в Летния театър е благоприятна, макар че температурите ще бъдат по-ниски от обичайните. Началният час остава 21.00.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дебют на Мария Павлова в „Риголето“

2 февруари 2018, 19.00, Варненска опера

 

Най-младата солистка на Държавна опера Варна Мария Павлова е родена през 1989 г. във Велико Търново. През 2012 г. завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по пеене на д-р Велизара Караянкова и в класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Участва в майсторските класове на Фиоренца Косото, Лариса Гергиева, Ана Томова-Синтова и др.От 2013 г. редовно участва в постановките за деца на Софийската опера и балет „Хензел и Гретел”, „Бременските музиканти”, „Вълкът и седемте козлета”, „Червената шапчица” и др.

През 2014 г. дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Тебалдо от оп. „Дон Карлос”. От 2016 г. пее и на сцената на МДТ „Константин Кисимов” във Велико Търново. Там дебютира с оперетните роли на Валансиен от „Веселата вдовица”, Арсена от „Цигански барон”, Лиза от „Графиня Марица” и др.

От март 2017 г. е солистка на ТМПЦ – Държавна опера Варна, като първата голяма роля, с която успешно дебютира на варненска сцена е Лучия от оп. „Лучия ди Ламермур”. Варненската публика аплодира Мария Павлова и в дебютните й изпълнения като Джемина в мюзикъла „Котките“ и Констанс Бонасьо в българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“. На 2 февруари 2018 година талантливата певица за пръв път ще се представи и в образа на Джилда от шедьовъра на Верди „Риголето“. 

 

 

Мария, винаги е интересна нагласата, с която една оперна певица тръгва към героинята, която й предстои да пресъздаде. Каква е в твоя свят Джилда?

Операта "Риголето" е една от най-емблематичните, бих казала, за композитора Джузепе Верди.  Една творба, която ни грабва с музиката и интересния си сюжет. Либретото й се основава на драмата на Виктор Юго "Кралят се забавлява", която пък от своя страна е известна със скандала около забраната й след първото представяне в Париж. На Верди се налага да измени някои от имената и случките в пиесата, но като цяло е запазен сюжетът и темите за проклятието, отмъщението, любовта и чистотата на героинята Джилда, която в пиесата носи името Бланш. Джилда за мен е на първо място една голяма мечта, още от момента, в който започнах да пея и лека полека навлизах в света на операта. Джилда е млада, невинна, чиста, обичаща и много обичана от своя баща. Тя е като едно цвете, което расте под похлупак, скрита от света, далече от лошото и от покварения свят. Тя преминава през редица чувства, любопитна е за света навън и тук според мен най-много важи приказката за забранения плод, който е най-сладък. Тя се влюбва в мнимия Гуалтиер Малде (Хероцогът на Мантуа) и оттам нататък, след запознанството й с него приказката свършва, започва истинският живот. Тя е отвлечена, след това измамена и предадена. Интересно е, че накрая взима едно много смело решение, може би за някои глупаво, но за нейния свят и нейната душа смело и истинско. Тя принася себе си в жертва на любовта.

 

Как се чувстваш в екипа, който заедно с първата ти Джилда, ще остане в спомена и творческия ти път?

За мен е голямо предизвикателство от вокална и от актьорска гледна точка да пресъздам моята Джилда. Режисьорът на спектакъла Кузман Попов, с когото работя за пръв път, ми даде ценни насоки в изграждането на образа. Щастлива съм, че на сцената ще бъдат прекрасните певци Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Михаела Берова, Вяра Железова, Гео Чобанов, Свилен Николов, хорът и оркестърът на Варненската опера. Голямо щастие е и да дебютирам с тази роля под палката на  диригента Страцимир Павлов, който освен че умело ни води в жанра мюзикъл и е страхотен джазмен и креативен музикант, така е и много интересна работата с него в създаването на един оперен спектакъл.

Познавайки твоите високи критерии към себе си и чувството ти за отговорност, всички сме убедени, че твоята Джилда тази вечер ще бъде поредният ти успех на оперната сцена. Желая ти вдъхновение и увереност!

 

 

 

 

 

2 март 2018, Основна сцена, 19.00 – 21.40, 80-и спектакъл!

 

На 2 март, Основна сцена, 19.00 – 21.40, Държавна опера Варна по традиция ще поднесе на варненци за Националния празник най-българския си спектакъл „Българи от старо време“. Любима на поколения българи, неостаряващата оперета на Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов е най-новата постановка на това заглавие, в завладяващия режисьорски прочит на майстора на оперетния жанр у нас Николай Априлов.

В главните роли отново ще ни разсмиват изтъкнатите комици Стефан Рядков (Дядо Либен) и Пламен Георгиев (Хаджи Генчо), а специалното участие на Фолкорен ансамбъл „Одесос“ при МВР Варна, с худ. рък. Радослав Иванов, ще превърне сватбата на Лила (Ина Петрова) и Павлин (Пламен Долапчиев) в истински празник за артисти и зрители. Какво по-хубаво от това, на Националния празник да се хванем на българско хоро с “Българи от старо време!

При това става дума не за кой да е, а за 80-ия спектакъл на варненска сцена на "Българи от старо време" на режисьора Николай Априлов!

 

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов
Режисьор Николай Априлов
Либрето Коста Райнов.
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Атанас Велянов
Художник по костюмите Диляна Първанова
Хореография Гергана Георгиева Караиванова, Радослав Иванов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Компютърен дизайн и ефекти Венелин Миланов, Антон Златинов

Действащи лица и изпълнители:

Дядо Либен - Стефан Рядков
Хаджи Генчо - Пламен Георгиев
Дела - Петя Петкова
Павлин - Пламен Долапчиев
Цона - Благовеста Статева
Лиляна - Ина Петрова
Иван - Велин Михайлов 
Янка - Лилия Илиева 
Ерчо - Закар Гостанян
Герчо - Людмил Петров
Циганка - Антоанета Маринова
Баба Тодора - Анатоли Романов

Със специалното участие на Фолклорен ансамбъл „Одесос“ при МВР – Варна с гл. худ. рък. Радослав Иванов

 

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ

„С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музика с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.“

 

 

 

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Симфоничният концерт на 28 ноември от 19 часа във ФКЦ е част от програмата на XIV Коледен музикален фестивал на Държавната опера, който се провежда за 14-ти пореден път във Варна, под знака на кандидатурата на града за европейска културна столица през 2019 г.

Специален гост на концерта е Джон Мур – композитор, диригент и пианист, автор на мюзикъла „Джекил”, чиято българска премиера с участието на Варненската детско-юношеска опера беше през май т.г. В концерта ще чуем Симфоничния оркестър и хора при Държавна опера Варна, Смесения хор «Морски звуци», Хора на варненските момчета и младежи, Хора на учителите и Дамския камерен хор «Свети Йоан Златоуст».

В Първата част с диригент Джон Мур (Англия) ще прозвучат две творби от Йоханес Брамс – Академична фестивална увертюра и Концерт за пиано и оркестър №2 в си бемол мажор. Галин ГанчевСолист на клавирния концерт ще бъде едно от талантливите деца на Варна – Галин Ганчев (род. 1996), Бърни стипендиант в Shrewsbury School във Великобритания, където учи пиано и композиция при международно признати музиканти – пиано при Питър Брадли-Фулгони и композиция при Джон Мур.

В периода 2010-2013 участва в 9 конкурса в Ланголен, Грегъног, BBC Шропшир. На всички печели челните награди, а на конкурса в Тръвеглойс - Айстедфъд е два пъти носител на Голямата купа за инструменталисти. Участва в повече от 50 концерта в Обединеното кралство в градовете Лондон, Грегъног, Манчестър, Бирмингам, Ланголен, Тръвеглойс – Айстедфъд и различни градове на Уелс и областта Шропшир. Свири в известни зали като Wigmore Hall, Warehouse, Birmingham town hall, Machynlleth и други. Репертоарът му, с  произведения от барока до романтизма, включва творби от Й. С. Бах, Хендел, Галупи, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт, Шуман, Менделсон, Шопен, Брамс, Чайковски, Григ, Римски-Корсаков, Синдинг, Скрябин, Балакирев, Дебюси, Лист и др.

 

5, 8 декември 2018, 19.00, Варненска опера

С подкрепата на Фонд Култура при Община Варна

 Видео СНЕЖАНКА

За пръв път в България, на 5 и 8 декември, в рамките на III Международен балетен форум във Варна, ще се играе балетът „Снежанка“. Наричат го „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет, но е написал музика за пиесата „Снежанка“ по едноименната приказка на Александър Островски. Тя разказа за красивата дъщеря на Дядо Мраз и Пролетта, която напуска баща си и зимната гора, за да живее сред хората. Получила от майка си Пролетта човешката дарба да се влюбва, тя е щастлива в прегръдките на своя любим Мизгир, но любовта я погубва - разтапя се под лъчите на слънчевия бог Ярило.

Премиерата на замислената като музикално-драматичен спектакъл „Снежанка“ през 1875 година в Болшой театър, била посрещната хладно.  Истинският живот на възродената като балет „Снежанка“ започва чак през 1961 година, когато специално за Лондонския балетен фестивал прочутият хореографи роднина на Чайковски, Владимир Бурмайстер, създава либретото и поставя първата хореография на „Снежанка“.

В партитурта на балета, освен наситената с ярък национален руски колорит музика, композирана за пиесата, Бурмайстер включва и други произведения на Чайковски, сред които Симфония № 1 „Зимни сънища“, цикъла за пиано „Годишните времена“ и др.

Варненската постановка на „Снежанка“ е развита върху хореографската версия на екипа на Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия, с участието на избрани с кастинг балетни артисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и други страни. В премиерните спектакли в главните роли ще танцуват: Анастасия Осокина и Иван Карнаухов на 5 декември и Анастасия Нигматулина и отново Иван Карнаухов - на 8 декември.

 

 

 

НОБЕЛОВИЯТ ЛАУРЕАТ ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ

Роденият в Дъблин драматургписател, философ, пътешественикесеист и театрален критик Дж. Б. Шоу(1856 -1950)не намира приживе издател на романите си, затова пък придобива огромна известност с пиесите си, с коитов англоезичния свят се нарежда на второ място след Шекспир. Известен с острия си език, той е строг критик на викторианската общество иненадминат автор на афоризми, непреклонен защитник на правата на жените и радетел за социална справедливост.

Дж. Б. Шоу завещава на поколенията 63 пиеси с обширни сценични ремарки, почти повести; множество есета, афоризми, романи и над 250 000 писма. Сред най-прочутите му пиеси са: Пигмалион“, „Къщите на вдовиците“, “Професията на госпожа Уорън", „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“ и др. През 1925 година Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература „за творчеството, белязано с идеализъм и хуманизъм, за сатирата, която често се съчетава с изключително поетическа красота”.

 

ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

В пиесатаДж. Б. Шоу използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Професор Хигинс обучава по правоговор бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана дама.

Първоначално Дж. Б. Шоу отказва да даде разрешение пиесата да бъде адаптирана като мюзикъл. Едва след смъртта му поетът Алан Джей Лернър и композиторът Фредерик Лоу се залавят с музикалната адаптация. Но тъй като основната история в „Пигмалион“ не е любовна, а това противоречи на обичайната конструкция на мюзикъла, те изпитват сериозни затруднения. Дори спират проекта за близо 2 години, след което обаче само за 5 месеца създават бляскавата версия на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, който жъне огромен успех на премиерата през март 1956 година в Театър „Марк Хелингър“ в Ню Йорк. Мюзикълът „Моя прекрасна лейди“, филмиран през 1964 година, печели цели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.

 

Постановката на мюзикъла "Моя прекрасна лейди" през 2019 година е първа в 72-годишната история на Варненската опера.

 

Моя прекрасна лейди"МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ"- ПРЕДПРЕМИЕРА

 

12, 13 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

 

Мюзикъл от Фредерик Лоу, сценарий Алън Джей Лернер, режисьор-постановчик Нина Найденова, диригент-постановчик Цветан Крумов, хореография Боряна Сечанова, сценография Елица Георгиева, костюми Николина Костова - Богданова.

В ролите: ХЕНРИ ХИГИНС - Атанас Сребрев, ПОЛКОВНИК ПИКЪРИНГ - Евгений Арабаджиев, ИЛАЙЗА ДУЛИТЪЛ - Станислава Момекова, Симона Кодева, Мария Павлова; АЛФРЕД ДУЛИТЪЛ – Пламен Георгиев; МИСИС ПИЪРС - Благовеста Статева, Даниела Викторова; МИСИС АЙНСФОРД - ХИЛ - Галина Великова, Милена Захариева; ФРЕДИ АЙНСФОРД - ХИЛ - Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; МИСИС ХИГИНС - Бойка Василева, Нина Пенкова; ЗОЛТАН КАРПАТИ – Людмил Петров, МИСИС ХОПКИНС - Вяра Железова, Филипа Руженова; ДЖЕЙМИ - Пламен Долапчиев; ХАРИ - Илко Захариев.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев; асистент-режисьор Сребрина Соколова; помощник-режисьор Елиана Кръстева, Мариана Григорова; репетитор на балета Гергана Георгиева - Караиванова; корепетитори Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Веселина Маринова, Жанета Бенун.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.

 Прочетете още: ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ”

 

 

 

 

 

 

 

 

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Варненска опера - Предпремиера. Премиерата предстои в Опера в Летния театър - Варна 2019

 

Страцимир ПавловМаестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за българската премиера на най-новата творба на Сър Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, за романтичната любов между Фантома и Кристин, за артистите и излъчването на оперната дива, за музикалната конструкция и стилизираните оперни образи, които превръщат „Любовта никога не умира“ в апотеоз на операта през мюзикъла, за холивудския филмов подход, за красивата и обсебваща музика, в която гениалният Уебър е надраснал себе си

 

 „Любовта никога не умира“ продължава историята от „Фантомът на операта“, героите са същите, но в друг контекст. Какво точно се случва?

 

Ако тръгнем от началото, Фантомът е гениален музикант, който носи маска, а да скрие обезобразеното си, залято с киселина лице. Заради недъга си страни от хората и тъй като е меломан се нанася да живее в подземието на Парижката опера. Оттам гледа всяка вечер спектаклите, харесва хористката Кристин и решава с цената на всичко да я направи солистка. Двамата се влюбват и преживяват една прекрасна вечер в лодка в езерото под операта (където сега минава метрото). Но обвиняват Фантома за избухналия пожар в операта и той избягва в Америка, където отваря свой водевилен театър на „Кони Айлънд“, близо до Манхатън.

Междувременно Кристин, която смята Фантома за мъртъв, се омъжва за богатия виконт Раул, нейн обожател и благодетел на операта, но синът й Густав всъщност е син на Фантома.10 години по-късно Фантомът кани прочутата вече оперна певица Кристин в Америка, за да изпее в неговия театър в Манхатън една единствена, най-хубавата негова песен, композирана специално за нея. Тя пристига със съпруга и сина си – апропо, това е изключително трудна детска роля, за която, за наше щастие, намерихме прекрасни млади таланти от Варненската детско-юношеска опера.

 

Направихте много сериозен национален кастинг за „Любовта никога не умира“, с труден регламент за участие.

 

Да, така беше. Явиха се много кандидати и имахме добър избор. Освен момчетата Кристиян Славеев и Николай Бояджиев, които играят сина на Кристин, с тази роля се справя и малката чаровница Белла Петрова, която има вече няколко роли в мюзикъли и опери на нашата сцена. Ролята на Фантома спечелиха солистът от Варненската опера Пламен Долапчиев и Момчил Караиванов от Пловдив. Пламен Долапчиев така дълбоко е влязъл в образа, че по всяка вероятност Фантомът ще се превърне в коронната му роля.

Що се отнася до ролята на Кристин, едва ли бихме могли да намерим по-подходящи изпълнителки от Илина Михайлова и Лилия Илиева. И двете са доказали неведнъж многостранния си артистичен талант - и което е особено важно – и двете носят задължителното за всяка оперна дива харизматично излъчване. А Кристин е точно това – оперна дива. Ако в началото на кариерата си е само оперна хористка, 10 години по-късно тя е вече световна дива, която при пристигането си в Америка посрещат тълпа обожатели, репортери и духова музика.

 

Как би характеризирал музиката на „Любовта никога не умира“, доколкото става дума за продължение на една, вече толкова известна творба като „Фантомът на операта“.

 

Музиката е много красива, изградена е със съвременни похвати и толкова въздействаща, че всеки, който я е чул, става подвластен на нейната магия. За разлика от „Фантомът на операта“, който е много характерен мюзикъл, „Любовта никога не умира“ е като един оперен апотеоз на красивата музика. Най-красивото от операта, синтезирано през таланта на гениалния съвременен композитор Андрю Лойд Уебър, който същевременно е и най-богатият музикант на планетата, по-богат от Майкъл Джексън, от Бийтълс, от Ерик Клептън и всички останали.

 

Ще открехнеш ли още малко завесата за романтичната история на Кристин и Фантома?

 

Няма да разкрия всичко, само ще обърна внимание върху някои от драматичните моменти, като срещата между Кристин и Фантома, която ги връща към незабравимата нощ в езерото или като прозрението на Фантома, който в изпълнението на пиано на Густав разпознава своя гениален наследник. Точно на това място Фантомът и Кристин пеят един от най-прекрасните дуети, макар че в цялото произведение непрекъснато звучи невероятна музика.

Друг ключов момент с хазартен привкус е облогът между Фантома и Раул, който трябва да предложи изход от любовния триъгълник. В единия случай ако Кристин избере Ню Йорк и Фантома, той ще изплати дълговете на обеднелия виконт, а ако Кристин предпочете съпруга си, Раул ще се върне в Париж сам и с дълговете си.

Има и една друга паралелна история за приятелката на Кристин, която също е влюбена във Фантома и в Америка споделя с него всички трудности, докато той се озове на върха на славата. Но Фантомът обявява, че ще завещае цялото си богатство на Густав и тогава тя решава да погуби детето и себе си, но в суматохата убива Кристин. Тук спирам да разказвам, за да могат зрителите сами да преживеят кулминацията на емоционалната развръзка.

 

Апотеоз на операта през мюзикъла – това твое определение за „Любовта никога не умира“ е много интересно...

 

Мюзикълните елементи са много малко. По-малко, отколкото в която и да е друга творба на Уебър. На практика „Любовта никога не умира“ е опера, без да е обявена като такава. Това проличава по музикалната конструкция, по начина, по който са изградени мелодиите и акомпаниментите, по всеки един елемент от партитурата. „Любовта никога не умира“ е пропита с романтика като при Рахманинов, другаде напомня за Пучини, на моменти прилича на „Тоска“.

 

„Лебедово езеро“, 21 февруари 2018, сряда, Основна сцена, 19.00-21.00

 

Диригент Мартин Георгиев

Диана Косирева – Одета/Одилия

Павел Кирчев – Принц Зигфрид

 

Солисткана Болшой театър ще танцува във Варна!Това е хубавата новина за 21 февруари, когато в „Лебедово езеро“ ще посрещнем солистката на Болшой театърДиана Косирева. Тя ще изпълни за пръв път на българска сцена най-мечтаната и може би най-трудната роля в световната балетна съкровищница - Одета/Одилия.С музиката на Чайковски, следвайки хореографската редакция на Светлана Тоншева върху версията на Мариус Петипа и Лев Иванов, тя ще отстоявалюбовта си към Принц Зигфрид, в изпълнение на премиер солиста на Варненската опера Павел Кирчев. След като неотдавна на премиерата на „Лебедово езеро“ той си партнира с българската прима Веса Тонова, сега ще бъде на сцената с едно от имената на признатия за номер едно в света на балета Болшой театър. 

 

Родена във Воронеж, Диана Косирева завършва през 2008 г. с отличие Московското хореографско училище при Московския държавен академичен театър за танц “Гжель“ с преподавател Наталия Кузмина. Веднага е приета в трупата на Държавния академичен театър за класически балет в Москва под ръководството на Н. Касаткиной и В. Василёва. От 2011 г. е примабалерина в театъра. През 2013 г. учи в международен майсторски клас в Германия (Берлин), проведен съвместно с балетна компания „Уилям Форсайт“. От 2013 г. е в балетната трупа на Болшой театър, където репетира под ръководството на Марина Кондратиева. Репертоарът й включва: Китри от "Дон Кихот", Одета/Одилия от “Лебедово озеро”, Жизел в “Жизел”, Мари в “Лешникотрошачката“ и др.

 

 

МАРТИН ГЕОРГИЕВ, варненецът,който дирижира Лондонския кралски балет в "Ковънт Гардън", ще има несъмнен принос за високото ниво на „Лебедово езеро“ на 21 февруари във Варненската опера. Още повече, че именно под неговата диригентска палка „Лебедово езеро“ започна възходящия си творчески път. Тук, в родния град, където преди две години на Благовещение,Марин Георгиев избра да дирижира световната премиера на своята „Морска песен 2“. Песен за „морето, което е най-вдъхновяващото място за писане на музика“, както признава младият, но вече толкова успешен маестро.

Мартин Георгиев  завършва НУИ „Добри Христов“ през 2002 г. Още по това време композира концерт за вибрафон и маримба, който представя на ММФ „Варненско лято“' 2002. Бакалавърска степен по ударни инструменти придобива в Музикалната академия в София, където изучава композиция и дирижиране при Васил Казанджиев, Красимир Тасков, Пламен Джуров и Милко Коларов.Защитава докторат по композиция в Кралската академия за музика в Лондон, в рамките на който развива иновативната композиционна техника „Морфираща модалност“ на базата на основни принципи от теорията и практиката на българската и византийската православна църковно-певческа традиция, психологията и морфиращите образи при визуалните изкуства. Завършва магистратура по дирижиране в Кралската академия за музика в Лондон, от 2013 г. е асистент диригент на Кралския балет в Кралската опера „Ковънт Гардън“, Лондон. През 2009 г. в Лондон е премиерата на първата му опера „Огледалото“. Дирижира Лондонската Блуумсбъри опера, Ансамбъла за съвременна музика „Азалиа“ в Лондон, Оркестъра на БНР, Софийската филхармония, Варненската филхармония, Концертния оркестър на Кралската академия в Лондон и др. Негови творби са изпълнявани във Великобритания, САЩ, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Япония, Мексико, Канада, Гърция, България, Израел и Италия.

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски

Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов

Редакция Светлана Тоншева

Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова

Музикална редакция Мариела Чанкова

Костюми и сценография Ася Стоименова

Диригент Мартин Георгиев

Действащи лица и изпълнители:

ОДЕТА/ОДИЛИЯ – Диана Косирева, солистка на Болшой театър

ПРИНЦ ЗИГФРИД – Павел Кирчев, премиер-солист на Държавна опера Варна

Княгиня, майка на Зифрид - Лиляна Георгиева

Волфганг, възпитател на Зигфрид - Николай Димитров

Фон Ротбарт, зъл магьосник - Румен Стефанов

Шут - Франческо Бруни

Големи лебеди - Галина Великова, Галина Велчева, Силвия Христова

Малки лебеди - Елена Димитрова, Камила Данези, Весела Василева - примабалерина на Държавна опера Русе, Мона Христова

Солисти неаполитански танц - Елена Димитрова, Даниел Христов, Антоана Петрова, Лаура Мойер

Солисти унгарски танц - Илияна Божкова, Мартин Чикалов, Десислава Стойнешка, Елица Каменарова

Солисти мазурка - Камила Данеси, Денко Стоянов, Ариана Грифини, Рубен Томас

Годеници - Силвия Христовва, Галина Великова, Мона Христова, Венета Гочева

Испански танц - Галина Велчева, Мартин Чикалов

Солисти валс - Галина Велчева, Камила Данеси, Мартин Чикалов, Даниел Христов

Продворнии, пажове, гости на бала, лебеди

 

Билети: 10, 15, 20 лв.; ВИП: 30 лв. с кетъринг

 

БИЛЕТНА КАСА: Държавна опера Варна, пл. „Независимост“

понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00;

неделя 11:00-16:00, 052 665 022

 

 

 

 

 

ХРИСТО ЙОЦОВ  

ХРИСТО ЙОЦОВ КОМПОЗИРА МУЗИКАТА СПЕЦИАЛНО ЗА 25-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

 

31 май 2018, 19.00, Основна сцена – концертно изпълнение

 

 

 

На 31 май, 19.00, Основна сцена, ще станем свидетели на премиерното концертно изпълнение на мюзикъла „Сън в лятна нощ“, а в началото на новия творчески сезон през есента ще последва и премиерата на това забележително произведение.

Ганчо Ганчев Продукцията е резултат от партньорството между Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“, по чийто проект се осъществява мюзикълът.

Всъщност става дума за световна премиера, доколкото за пръв път в света се създава мюзикъл по шедьовъра на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Предизвикателството е поел не кой да е, а изтъкнатият български музикант Христо Йоцов, един от най-креативните съвременни перкусионисти, професор в НМА „Панчо Владигеров“, автор на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл.

Костадин БандутовТой композира партитурата специално за Варненската детско-юношеска опера по повод нейния 25-годишен юбилей през тази година.

Либретото и постановката са дело на режисьора Костадин Бандутов, който както обикновено работи в тандем с диригента и главен художествен ръководител на Детско-юношеската опера Маестро Ганчо Ганчев и неговия екип: Миглена Шишева – хормайстор и корепетитор, Лиляна Кондова – вокален педагог, Петя Петкова – театрален педагог и Бистра Бъчварова – балетен педагог. Хореограф е Денко Стоянов.

Сценографът и костюмограф на постановката Анна-Мария Токаджиева разработва оригинално сценично решение с два батута на сцената, но подробностите ще запазим за премиерата наесен. 

 

Миглена ШишеваУчастват около 40 възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, сред които Виктор Харалампиев, Янко Станев, Мойра Янкова, Калина Алексиева, Радина Алексиева, Анета Иванова, Станимир Димитров и др.

 

 

 

 Прочетете още:

„СЪН В ЛЯТНА НОЩ“ – СИТКОМ КАТО КОТКА, КОЯТО СИ ГЛЕДА ОПАШКАТА

 

 

 

 

 

 

 


 

 

Димитринка Райчева

 

На 29 октомври от 19 часа Държавна опера Варна ще престави „Аида” - eдно от своите емблематични заглавия с дълголетен живот. Яркото диригентско майсторство на маестро Борислав Иванов, проникновената режисура на Кузман Попов, впечатляващата сценография и костюми на Лора Маринова, заедно с интересната и стилна хореография на Калина Богоева, превръщат всеки път този спектакъл във вълнуващо събитие.

След премиерата през 1999 г., в «Аида» се изявяват най-добрите солисти на Варненската опера, както и редица именити български и чуждестранни изпълнители. Варненската «Аида» е гостувала многократно на различни сцени в Европа, както и на сцената на Софийска опера и балет и на откритата сцена «Опера на площада» в центъра на София. В историята за трагичната любов на пленената етиопска принцеса Аида и египетския военачалник Радамес се съдържа много драматизъм, изпепеляваща любов, стигаща до предателство и саможертва. 

В спектакъла на 29 октомври образа на етиопската принцеса ще пресъздаде солистката на Държавна опера – Варна Димитринка Райчева, която интригува с ярка артистичност и прекрасна визия. Гласът й е еднакво въздействащ както в ниския, така и във високия регистър, с овладяна музикална фраза и свой интерпретаторски почерк.

За ролята на Амнерис е поканена талантливата Елена Чавдарова-Иса, солистка на Пловдивската опера и постоянен гост-солист на Варненската опера.
Любимият на двете жени Радамес ще бъде Ивайло Михайлов, също солист на Пловдивската опера. Останалите роли са поверени на солисти на Държавна опера Варна.
Върховният жрец Рамфис ще изпълни великолепният бас Евгений Станимиров, а баритонът Венцеслав Анастасов - една ярка оперна звезда, ще се превъплъти в ролята на Амонасро.

На сцената ще им партнират Гео Чобанов (Цар на Египет), Галина Великова (Жрица) и Стоян Финджиков (Вестител).

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня
Ярославна в „Княз Игор“ от Александър Бородин

30 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Как се сприятели с Ярославна, поредната важна роля в твоя репертоар?

Аз съм на принципа, че всички роли, дори и най-малките, са важни.
Щастлива съм, че правя поредната си роля, за което благодаря на
ръководството на Държавна опера Варна. 
Давам си сметка, че за първи път героинята ми не завършва трагично.
Обикновено драматичната участ на моите героини, като Тоска, Джоконда,
Турандот, Кармен, е свързана с проливане на кръв и смърт. Сега за пръв
път пея в опера, в чийто край моята героиня не само не умира, а е дори по-
щастлива, отколкото в началото.
Ярославна е княгиня, едно истинско съкровище, много чиста и обичаща
жена. Основен детайл в нейния характер е голямата й любов към Княз
Игор. През цялата опера това е нейната драма, тя го изпраща в битка с
враговете и изплаква по него очите си. „Плачът на Ярославна“ е една от
най-известните й арии, наситена с лирични нюанси. Като вокален образ
Ярославна изисква висш пилотаж, който съчетава едновременно много
техника и нежност. От друга страна, Ярославна рязко контрастира с образа
на нейния брат Галицки, който я влудява с разпасаното си поведение. Тук
вече намирам малко себе си, защото по принцип съм по-емоционална и
на репетициите още от първия път се получи интересен дует с Галицки.

Усещам, че този драматургичен контекст, в който жената е
олицетворение на любов и вярност към съпруга – герой, ти допада...

Допада ми, да. Допада ми и това, че Ярославна е княгиня. Ярославна и
Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, която също съм пяла, са различни, но
позицията им в обществото е важен детайл от техния образ. Имам
предвид, че при изграждане на ролята трябва да се държи сметка за
жестовете, положението на тялото и за всеки аспект от визията на
персонажа.

Как се получава прехода от Верди и Пучини към Бородин?

Много голям контраст. Така се случи, че миналия месец пях в „Набуко“,
„Турандот“, „Аида“ и „Джоконда“ и сега изведнъж тази прекрасна и нежна
героиня. Радвам се, че Ярославна е първата ми роля в руската класика.
Руската музика е абсолютно различна от италианската, изисква различно
певческо гърло и въобще е съвсем различна от това, което съм пяла до
този момент. Надявам се да се справя с това предизвикателство.

 

 

Пеенето на руски език трудно ли е за българските певци?

Обичам нещата да се изработват в най-големи детайли, отнася се и до
езика, на който трябва да пеем. Руският език предполага друг начин на
звукоизвличане в музиката и по отношение на артикулацията нашият
колега Руслан Павлов ни оказа безценна помощ, за което всички сме му
благодарни.
Искам да благодаря също на Пламен Димитров и Валерий Георгиев, с
които освен в „Джоконда“, пеем и в „Княз Игор“. Чудесно се чувствам в
компанията на Свилен Николов, Иво Йорданов и всички останали колеги, с
които сме се потопили изцяло в атмосферата на такова красиво
произведение от руската класика, като „Княз Игор“.

30 май 2019, 19.00, Основна сцена
"КНЯЗ ИГОР"
Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА
Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ
Фотография РОСЕН ДОНЕВ
Действащи лица и изпълнители:
КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов
ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева
ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев
КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров
КОНЧАК - Гео Чобанов
КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев
ЕРОШКА - Владислав Владимиров
СКУЛА - Людмил Петров
НЯНЯ - Бойка Василева
ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Анна Фурнаджиева 
Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева
Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев,
Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

Прочетете още:

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

Димитринка Райчева

 

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която ще изпълни Турандот от едноименната опера на Пучини в първия спектакъл на Опера в Летния театър на 24 юни 2016 г., е поканена със същата роля в Сплит.

В 62-то издание на известния хърватски оперен фестивал "Сплитско лято" тя ще представи най-трудната партия в оперната литература в спектакли на 14, 16 и 18 юли  под диригентството на Иво Липанович.

Другото варненско присъствие в "Турандот" е на звездния тенор Иван Момиров в ролята на Калаф.

 Прочетете повече:

„ТУРАНДОТ" за 75-ГОДИШНИНАТА на ГЕНА ДИМИТРОВА

Маестро Григор Паликаров - пристрастно за „Турандот”, Гена Димитрова и Варна

 Валерий Георгиев в два италиански фестивала с „Турандот”

 

 

На 13 и 14 май тази година за пръв път в Малта бе честван Празникът на българската култура и първоучителите Светите братя Кирил и Методий. 

 

Президентката на Малта Marie-Louise Colerio Preca прие делегация от България, начело с консула в Рим Марин Райков и консула в Малта Борислав Боянов. Бяха водени разговори за разширяване на културното сътрудничество, като двете страни се споразумяха отбелязването на Деня на българската култура и първоучителите Светите Кирил и Методий в Малта да се превърне в традиция. Гостите подариха българска икона, която е изложена на видно място в президентството.

 

С голям успех премина тържественият концерт с участието на световноизвестния тенор Бойко Цветанов и варненското сопрано Андриана Йорданова, която от 2002 г. живее и твори в Малта. Двамата певци изпълниха програма с творби от български, италиански и малтийски композитори.

 

Друг акцент бе изложбата с произведения на българските художници Даниела Гуевска, Ваня Гоше, Анелия Гутева и Елена Тончева, които работят в Малта. Професор Валентин Гутев, който преподава математика в Университета на Малта, представи рядко библиофилско издание от 1808 г. на "Българска аритметика", написана на черковнославянски език. В програмата на българските дни в Малта се включиха активно и децата от неделното българско училище в Малта.

 

   

 

 

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

 

 

 Турандот има славата на Ледена принцеса, дала обет никому да не открива сърцето си. Без пощада тя изпраща на смърт всички женихи, които напразно се опитват да разгадаят странните й гатанки – условието, за да седнат на трона до нея. Причината за тази жестокост откриваме в арията, в която принцесата разказва за своята, издъхнала от мъченическа смърт,  прабаба, чийто дух, прероден в Турандот, зове за отмъщение.

Но в крайна сметка се намира един достоен мъж - Калаф дава правилен отговор на гатанките. Неговата целувка променя всичко и леденото сърце на Турандот се разтапя. Така операта, независимо, че е тежка и драматична, завършва с щастлив край.

Когато става дума за Турандот, пред мен винаги изниква несравнимата Гена Димитрова. Тя винаги е била и ще бъде най-добрата Турандот за мен. Прекланям се пред великата Гена, моят идол.

 

 

 

 

 

 

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочететe още по темата :

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

 

СВЕТОВНИЯТ БАС КАРЛО КОЛОМБАРА, НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР 2016, СЕ ЗАВРЪЩА ВЪВ ВАРНА В РОЛЯТА НА АТИЛА

ОБИЧАМ ДА ПРЕСЪЗДАВАМ ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ

„Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

Интервю на Виолета Тончева

- „Атила“ и Карло Коломбара отдавна са взаимносвързани понятия...

- Атила е една от коронните ми роли, която ми носи огромна радост. Тя е знакова за басови гласове като моя, заедно с ролите на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски, Мефистофел в „Мефистофел“ от Бойто, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди. Дебютирах като Атила още през 1996 година в Sferisferio Theater в Мачерата с изключителен състав - Bruson, Guleghina, Giordani, под диригентството на Paolo Carignani. След това пях Атила в Санкт Гален, Виена, Женева, Катания, а през февруари тази година и в Модена с диригент Алдо Сизилло. Компактдиск със запис на този спектакъл ще излезе следващата година.

- Кои моменти от партията на Атила са извор за най-силно творческо вдъхновение за Вас?

- В „Атила“ моят герой има една ария и една кавалета, които са много трудни и красиви, с много високи тонове, почти на границата за един бас. Допада ми начинът, по който Верди е изградил образа на хунския вожд, аз въобще обичам да пресъздавам исторически личности. Всяко нещо в „Атила“ е белязано със знака на художествената измислица, но паралелите с историческата действителност остават. При Верди хунският предводител е изобразен с характеристиките на велик цар, наистина доста разкрасен, в сравнение с истината за жестокия варварин, но това съвсем не намалява удоволствието ми от интерпретацията на ролята.

- Варна очаква с нетърпение да Ви чуе и в тази Ваша роля. Варненци имат, знаете, специално отношение към Карло Коломбара, който избра да живее и във Варна.

- Щастлив съм, че сега се връщам във Варна тъкмо с „Атила“. Аз живея тук и за мен е особено приятно да се завърна у дома след участието си през тази година в много спектакли на най-престижните световни сцени. Обичам да се връщам тук и заради Варненския оперен театър, който ме покани да пея в такива важни спектакли като „Набуко“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“ и сега „Атила“. Чудесно е, наред с всичко останало, че само за 5 минути стигам от вкъщи до Летния театър :)

- Летният театър, който за пръв път ще посрещне носител на Оперен Оскар. Най-сърдечни поздравления за високата награда, Маестро!

- Радвам се да споделя с българските си приятели тази международна оперна награда „Oscar della Lirica" или Оперен Оскар, както още я наричат. Отличията бяха връчени в Китай, като националната китайска телевизия излъчи пищната церемония по всички световни канали. Това е изключително признание за моята оперна кариера, то ме изпълва с гордост, благодарност и с още по-голяма отговорност пред изкуството, на което служа.

 

 

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия
Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”
Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия
Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас – Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон – Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна
Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 

Прочетете още:

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

 

 

 

 

 

Интервю на Виолета Тончева с хореографа нa мюзикъла Светлин Ивелинов

Световна премиера на Опера в Летния театър – 28 юни 2016, 21.00

 ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

 

Светлин Ивелинов

- Как ще характеризирате музикалната интерпретация по романа на Александър Дюма?

"Граф Монте Кристо” е чудесно произведение, изградено много красиво от Ив Деска както в музикален, така и в драматургичен план. Сюжетът, заимстван от едноименния роман на Александър Дюма, е разработен съобразно съвременните изисквания на сценичната мюзикълна форма, което е естествено, имайки предвид големия опит на автора в Холивуд и работата му на американските и европейски сцени.

- Идеалният случай, в който хореографията произтича от музиката...

- Да. С неспирна действеност, динамика, преминаване от събитие в събитие, предполагащи сами по себе пластични и танцови решения, картините в спектакъла са определено интригуващи.

Музиката, много мелодична и богата на нюанси, с лекота повежда към хореографския текст както при балета, така и при хора и артистите-солисти. Казвам това, за да подчертая, че в представлението се налага определена синкретичност, изпълнена с много движение, вплетена в цялостното действие, допълнена и обогатена от мапинга 3D анимация.

- Как се чувствате на варненска сцена, където и друг път сте поставяли мюзикъл?

- Работата ми с трупата на Държавна опера Варна е пълноценна и много приятна. Целият състав работи изключително професионално.

Това не е първият спектакъл в оперния театър, на който съм хореограф и като всеки артист, искрено се надявам „ Граф Монте Кристо” да има успеха на предишните мюзикъли.
А защо не и по-голям :)

 

Прочетете повече:

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

Вижте видео трейлър: кликнете тук

 

 

 

 

 

24 август 2017, XXIV Международен фестивал за опера и балет в Аспендос

Грандиозно откриване беляза началото на 24-ия Международен фестивал за опера и балет в Аспендос, Турция, на 24 август 2017 година. Античният амфитеатър на повече от 2000 години, разположен недалеч от Анталия, посрещна с аплодисменти„Аида“ от Верди, съвместна продукция между Държавна опера Варна и оперните театри в Анталия и Мерсин.

Мащабната постановка е дело на Маестро Борислав Иванов и на главния режисьор на Варненския оперен театър Кузман Попов. В главните роли се представиха солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева – Аида, световнопризнатият български тенор Камен Чанев – Радамеси солистката на Болшой театър и чест гост на Варненската опера Агунда Кулаева – Амнерис. Министърът на културата и туризма на Турция и Генералният директор на държавните театри и опери на Турция Селман Ада почетоха с присъствието си спектакъла на „Аида“.

„Забележително българско и варненско присъствие в Аспендос.Нестихващи аплаузи след музикалните номера и на финала, особено за постановъчния екип и за Маестро Борислав Иванов. Почувствах се горда, че имаме такива български артисти“, разказва Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Още преди няколко години г-жа Димова иМаестро Борислав Иванов поставиха основите на културно сътрудничество между България и Република Турция. Постановки на българския оперен театър гостуват на сцената в Аспендос, както и турски постановки и солисти се изявяват на сцената на  Държавна опера Варна.

 

 Предпремиера 13, 14 май, 19.00

„Силата на съдбата” е изключително драматично произведение със сблъсък на много емоции и различни човешки съдби. Музикално и певчески операта поставя предизвикателства пред певците и оркестъра, който има не само акомпанираща роля.

Темата за съдбата като проклятие, което хвърля демонична сянка върху цялото произведение, се преплита с темата за любовта още в увертюрата. Емблематична за творчеството на Верди, невероятно красива и въздействаща, тя не просто въвежда в операта, а казва всичко характерно и важно, което ще се случи в нея по-нататък.  

 

С любопитство и творческо нетърпение се заех с тази не толкова често поставяна заради своята сложност опера. Удоволствие е да работя с  прекрасните солисти на Държавна опера Варна - сопраното Линка Стоянова в ролята на Леонора и тенора Валерий Георгиев в ролята на Дон Алваро.

Същото мога да кажа и за великолепните баритони Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров в ролята на Дон Карлос, които освен в режисьорска и музикална посока, съумяват да представят образа и чрез своята лична емоционалност. Важна е тяхната интерпретация за ключов персонаж като Дон Карлос, който иска да защити достойнството на рода и да отмъсти за поруганата чест на сестра си, но всъщност се превръща в сляпо оръдие на съдбата.

 

Прочетете повече:

„Силата на съдбата” с предпремиера на „фаталния” 13 май

Режисьор - постановчикът на "Силата на съдбата" Деян Прошев

 

 

 

 

 

22 август 2019, 21.00, Опера в Летния театър

Перфектният Маестро Георги Димитров, под чиято диригентска палка Варненската филхармония откри ММФ "Варненско лято" 2019, дирижира и заключителната Оперна гала в X издание на Опера в Летния театър - Варна 2019. Режисьор е Сребрина Соколова. 

В концерта ще посрещнем любими солисти и гости на Държавна опера Варна, сред които Бойка Василева – великолепната Мисис Хигинс от премиерата на „Моя прекрасна лейди“ и Валерий Георгиев – чудесният Калаф от премиерата на „Турандот“.

Ще чуем сопраното Илина Михайлова, която през това лято ни поднесе прекрасните си превъплъщения като Виолета в „Травиата“ и Лиу в „Турандот“, както и баса Светозар Рангелов, когото неведнъж сме аплодирали на варненска сцена.

За втори път ще се срещнем с Ирина Хрулева от Русия, която дойде при нас с Наградата на Варненската опера от Международния конкурс за млади оперни певци в Болоня, за да ни очарова в Концерта край фонтана за Празника на Варна като куклата Олимпия от „Хофманови разкази“.

В Оперната гала ще участват също Андриана Йорданова, която се представи блестящо в концерта „Белкантовите гласове“ и Концерт край фонтана, Михаела Берова, която изгради интересен образ на Кончаковна от „Княз Игор“ и „кадифеният баритон“ Свилен Николов, превърнал своя Княз Игор от премиерната постановка на Варненската опера в поредната коронна роля от богатия си репертоар.

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Опера в Летния театър - Варна 2013

 
200 години от рождението на Джузепе Верди
На 30 юли от 21.00 ч. в Летния театър на Варна ще прозвучи едно от най-прекрасните произведения, създадени в областта на музикалното изкуство – Реквием от Верди. Държавна опера Варна подготви представянето му по повод 200-годишнината от рождението на големия италиански композитор.

В рамките на ММФ „Варненско лято” и четвъртото издание на Опера в Летния театър, в изпълнението на Реквием от Верди ще вземат участие оркестърът и хорът при Държавна опера Варна, както и смесеният  хор „Морски звуци”.

Диригентът Вито Кристофаро от Италия, в сътрудничество с диригентите на хоровете Стефан Бояджиев и Росица Щерева, ще направи публиката съпричастна към това сакрално произведение.

Подборът на солистите за Вердиевия шедьовър е изключително важен, а в този случай той обединява четирима брилятни творци. Това са водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова, солистката на Виенската Щатсопер - мецосопраното Надя Кръстева, покорила с красотата и таланта си най-престижните оперни сцени в света, солиста на операта в Цюрих Бойко Цветанов, обявен за един от петимата най-значими тенори на съвремието и баса Апостол Миленков, който живее и твори в Австрия.

 

Карло Коломбара идва във Варна веднага след спектакъл в „Арена ди Верона” 

Спектакъл на Опера в Летния театър под патронажа на кмета на Варна Иван Портних
 

След зашеметяващия юнски гала концерт ”Звездите на италианското белканто” с диригента Марко Боеми и солистите Карло Коломбара и Дариа Масиеро, за втори път това лято ще съпреживеем високото изкуство на Карло Коломбара на 17 юли. В Опера в Летния театър, под диригентството на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, той ще изпълни ролята на Крал Филип в „Дон Карлос” от Верди, в компанията на звездния тенор Калуди Калудов като Дон Карлос и великолепните Димитринка Райчева в ролята на Принцеса Елизабет и Даниела Дякова в ролята на Принцеса Еболи, Свилен Николов ще бъде Маркиз Поза, Гео Чобанов – Великият Инквизитор. Карло Коломбара пристига във Варна за „Дон Карлос” веднага след последния си спектакъл в „Арена ди Верона”. Спектакълът на „Дон Карлос” е под почетния патронаж на кмета на Варна Иван Портних.

КАРЛО КОЛОМБАРАКАРЛО КОЛОМБАРА е един от най-ярките представители на италианската певческа традиция, с изразен вердиев профил. Изпълнител с над 20-годишно присъствие на световната сцена, Карло Коломбара не крие възхищението си от Борис Христов и Николай Гяуров, както и радостта си да пее в родината на българските баси. Чест е за Варна, че от 15 до 20 юли Карло Коломбара ще проведе тук своя пореден майсторски клас, в който ще участват и солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров и Валерий Георгиев. А за Опера в Летния театър 2016 г. вече е планирана премиера на операта «Борис Годунов» от Мусоргски, с дебют на Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов.

През последните години Карло Коломбара обогатява репертоара си с няколко дебюта в оперите „Мефистофел” (Бойто), „Кармен” (Бизе), „Дон Паскуале“ (Доницети), „Хофманови разкази” (Офенбах) и „Дон Жуан” (Моцарт). През 2012 г. дебютира в ролята на Скарпия от „Тоска” (Пучини) – концертна версия, изпълнена в Прага и Парма, както и участие в ТВ програмата „Тази вечер решавам аз”, опит за оригинално представяне на произведение пред публика и поглед към връзката режисьор - артист.
През 2013 г., посветена на 200-годишнината на Джузепе Верди, пее „Реквием” в Бостън, има участия в Лондон и на оперния фестивала в Савонлина, представя Закария от „Набуко”в Щутгарт и на Арена ди Верона, както и Фиеско от „Симоне Боканегра” във Виена и Салерно. Извън репертоара на Верди, излиза на сцената във „Фаворитката” (Доницети) в Театър „Шанз Елизе”, „Малка тържествена меса” (Росини) в Париж и Виена, и „Мефистофел” в Театро Реджо в Парма.
През 2014 г. Карло Коломбара провежда своите майсторски класове, а също и концерти в Мортара, Парма, Бирмингам, Лондон, Триест, Залцбург, София, Пиаченца и Модена, участва с Хосе Карерас в премиерата на операта „Съдията” (Изчезналите бебета) с драматичен сюжет за изчезнали деца по време на режима на Франко в Театро Ариага в Билбао.
«Набуко» с Карло Коломбара в ролята на Закариа бе една от кулминациите и на Опера в Летния театър – Варна 2014.

Годината 2014 е белязана в творческата кариера на изтъкнатия бас с честванията на 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов. Карло Коломбара изпитва огромно уважение и преклонение към таланта на изключителния българин и му посвещава поредица от концерти и спектакли по света. Във Варна помним незабравимия концерт на Карло Коломбара с български баси «Басисимо» на 28 май 2014 г., посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

Карло Коломбара е роден в Болоня, свири на пиано, по-късно вокалният педагог Париде Вентури открива певческия му талант. През 1986 г. печели наградата за най-добър италиански певец на конкурса „Виоти“, а следващата година е лауреат на конкурса As.Li.Co, малко преди дебюта си в ролята на Де Силва от операта „Ернани” (Верди) в Римската опера. Следват участия в „Коронацията на Попея” (Монтеверди) в Болоня и в „Едип Цар” (Стравински) в Театро „Ла Фениче“ - Венеция. През 90-те години Карло Коломбара се утвърждава като един от изтъкнатите певци на своето поколение, дебютира на сцената на Миланската скала – Прочида в „Сицилиански вечерни” (Верди) с Рикардо Мути, а също така в „Нюрнбергските майстори певци” (Вагнер), „Лучия ди Ламермур” (Доницети), „Набуко” и „Макбет” (Верди). Карло Коломбара осъществява интензивна концертна дейност с изпълнение на кантатно-ораториални творби. Едно от най-забележителните негови участия е в знаменития спектакъл на „Турандот” (Пучини), представен на открито пред двореца в „Забраненият град” в Пекин със Зубин Мета. За своите артистични успехи, Карло Коломбара е носител на наградите „Лаури Волпи” (1994), „Орацио Този” (1995), „Капели” (1999), „Златното кълбо” (2002) „Монтеверди” (2009), както и „Златният Бончи” (2011), Domenco Danzuso (2014).

КАЛУДИ КАЛУДОВВ ролята на Дон Карлос ще аплодираме звездния тенор на България и  Почетен гражданин на Варна КАЛУДИ КАЛУДОВ. Открит за класическото пеене от Веселина Зафирова – тогава преподавател по пеене в Музикалното училище във Варна, той завършва през 1978 г. Музикалната академия в София като ученик на доц. Лиляна Жабленска, по-късно работи и с Никола Николов. Дебютира на Пловдивска сцена в ролята на Алфред от операта на Верди “Травиата”. От декември същата година е солист на Националната опера в София, на чиято сцена пее в продължение на 12 сезона. Активната международна кариера на Калуди Калудов започва през 1983 г. с “Реквием” на Верди в Лондон и ролята на Форесто от операта “Атила” на Верди във Виенската Щатсопер. Следват години на неспирен възход по големите световни оперни сцени. В Миланската скала има вече договор през 1985 г. и пее в “Сватбени ризи” на Дворжак, а по-късно в “Атила” и “Бал с маски” на Верди, “Манон Леско” на Пучини.

Калуди Калудов е пял в най-големите европейски оперни театри, както и в САЩ, Япония, Южна Корея, Чили, Австралия. Калуди Калудов е единственият български оперен певец, който години наред е водещ тенор в програмата на Оперния фестивал в Савонлина, Финландия. Многократно е участвал в спектакли с най-прочутите певци в света и с диригенти като Клаудио Абадо, Чарлс Макерас, Рикардо Мути, Фабио Луизи и др. Зубин Мета е привлечен особено от таланта на Калуди Калудов, с когото прави много спектакли и концерти. Калуди Калудов има в репертоара си над 60 тенорови партии. Като се започне с Вердиевите – Алфред от “Травиата”, Радамес от “Аида”, Дон Карлос, Дон Алваро от “Силата на съдбата”, Манрико от “Трубадур”, Херцогът от “Риголето”, Рикардо от “Бал с маски”, Ернани и др., Пучиниевите Каварадоси – “Тоска”, Рудолф – “Бохеми”, Де Грийо – “Манон Леско”, Калаф – “Турандот”. Към тях трябва да се прибавят още главните тенорови роли от опери на Доницети, Росини, Белини, Бизе, Понкиели, Леонкавало, Маскани, Джордано и др., а от руската класика – Дмитрий от “Борис Годунов”, Владимир от “Княз Игор”, Княз Голицин от “Хованщина”, Ленски от “Евгени Онегин”. Внушителен е и концертният му репертоар, в чийто списък наред с Реквиемите на Моцарт и Верди, с Деветата симфония на Бетовен, присъстват още и “Stabat Mater” от Росини и Дворжак, както и “Меса Глаголица” от Яначек. Има студийни записи и издания на Балкантон, NAXOS, Sony Classic, Decca, Българско национално радио, Радио Катовице, радио RAI, Музикална къща “Гега ню”, видеозапис на RAI на операта “Атила” на Верди в Миланската скала и др.

През 1992 г. Калуди Калудов създава Оперния фестивал “Вива ил канто” в Чешин, Полша, на който е артистичен директор в продължение на 13 години. В последните години, паралелно с изпълнителската си дейност, активно се занимава и с вокална педагогика. Провежда Майсторски класове във Варна, Букурещ, Румъния, Бразилия, Полша, Финландия; През 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице, Полша, където защитава научна преподавателска степен – доцент.
От 2006 г. е хоноруван преподавател във Вокалния департамент на Нов Български университет. След участието си в „Дон Карлос” в Опера в Летния театър, именитият тенор очаква ученици от цял свят за поредния си майсторски клас от 9 до 19 септември в родния си град.

СВИЛЕН НИКОЛОВВ спектакъла на „Дон Карлос” на 17 юли в ролята на Маркиз Поза ще посрещнем „кадифения баритон” на Държавна опера Варна СВИЛЕН НИКОЛОВ.

Той завършва НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства.

Лауреат е на VII Международен конкурс “Надежди, дарования, майстори” в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова. От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Форд („Фалстаф), Белкоре (“Любовен еликсир”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Енрико (“Лучия ди Ламермур”), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми”), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини („Пепеляшка”), Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Великият жрец („Самсон и Далила”), Гунтер („Залезът на боговете” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) и много други.

Още в началото на кариерата си Свилен Николов получава завидно добри критики в чуждестранната преса. „Изпълнението на Свилен Николов беше демонстрация на прекрасните гласови възможности на солиста”, пише Сузане Хаасе-Мюлбауер за „General Anzeiger” – Бон, Германия. И още: „Папагено, представен от Свилен Николов, завладя бързо сърцата на публиката с красивия си глас и лекотата на артистичното си превъплъщение. Любовният модел, свързващ Папагено и Папагена в този съвременен спектакъл, би бил високо оценен и от самите автори на пиесата Моцарт и Шиканедер”, отбелязва Хайнрих Шраг за „Salzgitter Zeitung” - Германия.

 

Димитринка РайчеваДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА Елизабет Валоа

Завършва НУИ “Любомир Пипков” и НМА “Проф. Панчо Владигеров” в София. Участва в I Национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава награда за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда на примата Валери Попова (1994), а на Международния младежки музикален фестивал “Бряг на надеждата” в Добрич печели Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин (1996). Завършва висшето си образование в НМА „Панчо Владигеров” (1998) с дипломна работа – участие в студентския спектакъл  “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на Пламен Карталов. Следват множество участия в концерти и спектакли в България и чужбина, стига до финала на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия (2008), получава специалното отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия (2008), специализира при известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес. На XIV Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”, след успешен сценичен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Джузепе Верди, е удостоена с III награда, бронзов медал и диплом (2009). В ролята на Флосхилде участва в премиерата на “Рейнско злато” от Рихард Вагнер (2010), с която се поставя началото на големия проект по тетралогията “Пръстенът на нибелунга” на проф. Пламен Карталов в Софийската опера и балет. За следващата опера “Валкюри” е ангажирана за ролята на Валтрауте. Певицата спечели и публиката на «Опера в Летния театър» със своята Амелия от премиерата на «Бал с маски» от Джузепе Верди, копродукция на Държавна опера Варна със Софийската опера и балет, в рамките на ММФ «Варненско лято» и второто издание на «Опера в Летния театър - Варна 2011». От началото на октомври 2011 г. Димитринка Райчева е част от солистичния състав на Държавна опера Варна. В края на ноември същата година тя направи силен дебют в ролята на Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини, в партньорство със световните звезди Емил Иванов (Каварадоси) и Венцеслав Анастасов (Барон Скарпия). През май 2013 певицата участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Рихард Вагнер, постановка на Националната опера и балет в София, където изпълнява три роли под режисурата на академик Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия). В петото издание на Опера в Летния театър – Варна 2014 Димитринка Райчева впечатли публиката със следващия си дебют в премиерата на „Андре Шение” от Умберто Джордано. В партньорство с именитите български оперни певци Бойко Цветанов и Кирил Манолов, тя изпълни ролята на Мадалена с вокално и артистично майсторство, което й спечели аплодисментите на международната публика в Летния театър на Варна.

ДАНИЕЛА ДЯКОВАДАНИЕЛА ДЯКОВА – Принцеса Еболи

Завършва оперно пеене в НМА “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Руско Русков и доц. Христина Ангелакова. През 1998г. участва в Майсторския клас на Лука Горла в “Scuola Civica di Musica” в Милано, Италия. През същата година специализира оперно пеене при Серджо Сегалини в “Accademia D’Arte Lirica” в Осимо, Италия, а през 2000г. участва в Майсторския клас на френската оперна певица Каролин Диума в Созопол. Има награди от авторитетни певчески конкурси, сред които Първа награда от международния оперен конкурс “Надежди, таланти, майстори” - гр. Добрич, Първа награда от оперният конкурс “Млади оперни певци” - София, Втора награда на международния оперен конкурс “Георги Златев-Черкин” - София и Първа награда от оперният конкурс “Цветана Дякович” - София.
В репертоара на певицата са ролите на Адалжидза от “Норма”, Амнерис от “Аида”, Фенена от “Набуко”, Кармен от едноименната опера, Розина от “Севилският бръснар”, Дорабела от “Така правят всички”, Сузуки от “Мадам Бътерфлай” и др. На сцената на Софийската опера Даниела Дякова дебютира успешно в ролята на Принцеса Еболи от операта „Дон Карлос” на Верди. Талантливата певица е предпочитан гост на българските оперни театри, участва в много концерти. Гостувала е на различни престижни европейски сцени, САЩ, аплодирана е и в Япония, където гостува със състава на Пражката опера в ролята на Амнерис („Аида”). Публиката и музикалната критика дават висока оценка на нейните превъплъщения в ролите на Амнерис от операта „Аида”, Кармен от едноименната опера на Бизе, Адалджиза от „Норма” на Белини, Принцеса Еболи от операта „Дон Карлос” на Верди, Сантуца от „Селска чест” на Маскани.
Даниела Дякова е солистка на Държавна опера Стара Загора и директор на Симфоничния оркестър в Сливен.
Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна и Община Варна представят VI Oпера в Летния театър и I Международен балетен форум от 3 юли до 25 август 2015 г. с подкрепата на Генералния спонсор Алфа Банк, бизнес партньорите „Св. Св. Константин и Елена” - Холдинг АД, Graffit Gallery Hotel и медийните партньори Media Group Bulgaria On Air, БНР – Радио Варна, БНТ 2, Дарик Радио Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net. Специални партньори Casta Diva, Viva la Musica

Билети по 10, 15, 20, 30 лв. Работно време каси:

Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден,
тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg
Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803
ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

 Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Отдавна съм свързан емоционално с "Дон Карлос"

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

 

Предпремиерни спектакли 24, 27 февруари 2017, 19.00

С „Лучия ди Ламермур” Доницети успява през 1835 г. да направи своя пробив в жанра на трагичната мелодрама. Дотогава той е композирал предимно комично-белкантови опери в традицията на Росини. Историята на „Лучия ди Ламермур” е взета, както се знае, от романа “Ламермурската невеста”на известния шотландски писател Уолтър Скот. Операта се счита за един от образците за белкантови произведения, които се фокусират върху музикалния финес в мелодичните вокални линии и по-малко в оркестровия съпровод. Това обикновено се постига с изразни средства като тремоли за признак на вълнение, ритъм на погребален марш, мрачна минорна интонация в лунните нощи и т.н.

 

В новата постановка на Варненската опера се срещаме със солистичен състав от най-високо ниво. Вече имах възможността да работя и с режисьора Огнян Драганов в Стара Загора в чудесната му постановка „Кармен”. В „Лучия ди Ламермур” той прилага новаторство и раздвижване на сцената, което все още е чуждо на повечето оперни театри у нас и тепърва трябва да се възпитава у публиката. Харесва ми, че е режисьор, който перфектно борави с оперния текст и музиката. Така работата на диригента се улеснява многократно.

 

Имаме прекрасни изпълнители в лицето на Илина Михайлова, Ирина Жекова, Мария Павлова, Арсений Арсов, Михаил Михайлов, Пламен Димитров, Свилен Николов, Евгений Станимиров. С Оркестъра на Варненската опера, който много добре изпълнява и разбира италианския стил, се работи чудесно. Очаквам с нетърпение дебюта си в тази опера, на която съм била много пъти асистент в големи театри, а сега съм и на пулта в родния си град. Желая на добър час на целия екип!

 

 

 

Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» ОГНЯН ДРАГАНОВ

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

 

На 17 и 18 март, четвъртък и петък, 19:00 – 21:00, почитателите на балетното изкуство във Варна ще имат възможност да се насладят на майсторството на звездите на Софийска опера и балет в спектаклите «Дон Кихот» по музика на Лудвиг Минкус и «Зорба Гъркът» по музика на Микис Теодоракис.

 

Четири столетия героят на Сервантес, рицарят на печалния образ вълнува читатели, художници, поети, композитори, хореографи, прославен е в безброй картини, скулптури, музикални произведения.

Световната премиера на балета "Дон Кихот" е в московския Болшой театър през далечната 1869 г. В началото на миналия век Ал. Горски също поставя "Дон Кихот" и оттогава режисьорите се доверяват на очароващата изпълнители и публика хореография на Петипа-Горски, както впрочем прави и проф. Луканов. И ако припомняме тези факти, то е защото наистина балетът е от вечните любими творби, мерило за професионализъм и съвършенство. Проф. Луканов е постигнал с постановката неповторимо тържество на младостта и таланта, на прекрасното. Художник на декора е Иван Попов,художник на костюмите-Цветанка Петкова-Стойнова.

Танцуват водещите солисти на Софийска опера и балет Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Катерина Петрова и Кирил Иванов.

 

 

На 18 март, петък, 19:00 – 21:00, след класическата хореография в «Дон Кихот», балетната трупа на Софийска опера и балет ще танцува и съвременна хореография с почерка на Лорка Масине, либретист и режисьор на «Зорба Гъркът». Митът за Зорба винаги е бил приет като символ на човешкия стремеж към свободата. За първи път историята е обезсмъртена в новелата на великия гръцки писател Никос Казандзакис, по която е написан сценарий за филма от Михаел Какоянис, а през 1988 г. е създадена балетната версия от Лорка Масине по музиката на знаменития гръцки композитор Микис Теодоракис.

Балетът "Зорба Гъркът", чиято световна премиера се е състояла на 6 август 1988 г. на сцената на Арена ди Верона е мега шоу в две действия и 22 картини. Този спектакъл винаги е имал голям касов успех, игран е в над 30 страни и е посетен от над 3 милиона зрители. "Зорба Гъркът" става още от момента на своята премиера истинско културно събитие, което аплодира целият свят. В България балетът е поставен от Лорка Масине за първи път на 12 май 1995 г. на сцената на НДК. „Зорба Гъркът”, една от най-успешните продукции в балетната история на Националната опера и балет, във Варна ще представят водещите балетни артисти на трупата Атанас Неделчев, Росен Канев, Катерина Петрова, Емил Йорданов и Кирил Иванов.

 

 

 

„Селска чест“ от П. Максани – 21 септември, 11.00, 19.00, Оpera Studio - Varna 2019

 

Идвате от Ерусалим във Варна...

За пръв път съм във Варна, но вече съм бил в България като участник в конкурс за диригенти. Много съм впечатлен от вашия град, от архитектурата и морето, макар че нямах много време за плаж. Репетициите в майсторския клас вървят всеки ден една след друга, първо с пиано, после с оркестър, хор и солисти, непрекъснато сме в репетиции.

 

Как изглежда отвътре тази динамична музикална вселена, говореща световния език на музиката?

Оркестърът на Варненската опера е великолепен, в хора има много хубави гласове и мисля, че заедно с нашите млади солисти ще направим добър спектакъл. Участниците в майсторския клас идват от различни краища на света, цяла група от Мексико, също от Русия, Италия, Грузия, Израел, Америка, Япония, Китай, Южна Корея.

 

Азиатците все повече покоряват света на операта...

О, да, най-вече претендентите от Южна Корея.

 

Прочетете цялото интервю тук: >>>>>>>>

 

 

Камен Чанев - тенор

 

 

Истински празник за меломаните е подготвила Държавна опера Варна за 21 март, когато на сцената ще излезе един от най-успешните български тенори за всички времена Камен Чанев.

Той ще се представи в ролите на Туриду от „Селска чест” на Пиетро Маскани и на Канио от „Палячи” на Руджиеро Леонкавало.
Както е известно, двете опери са сравнително кратки и обикновено се изпълняват в една вечер.

Премиерата на двете творби, в режисьорския прочит на Нина Найденова, се състоя във Варна през 2009 г., а през 2010 г. с тази постановка Държавна опера Варна откри Салона на изкуствата в НДК София.

За предстоящия на 21 март спектакъл на «Селска чест» и «Палячи» на  диригентския пулт ще застане Борислав Иванов.

В „Селска чест” звездният тенор Камен Чанев ще представи своя великолепен Туриду. За ролята на Сантуца е поканена Олга Динова, Алфио ще бъде Венцеслав Анастасов.

 

За първи път в ролята на Лучия ще чуем Бойка Василева, а Лола ще пресъздаде Вяра Железова.

В «Палячи» в централната тенорова роля на Канио ще аплодираме отново Камен Чанев, а в ролята на Тонио – отново Венцеслав Анастасов. В образа на Неда за първи път на варненска сцена ще се представи сопраното Таня Иванова.

 

Ще чуем още Свилен Николов (Силвио) и Борис Луков (Арлекин).

 

 

„Турандот” е истинска перла в короната на Опера в Летния театър – Варна 2015. И това е така най-малко по 3 причини. „Турандот” не е представяна във Варна от няколко години, а това е лебедовата песен на Пучини, неговата най-прекрасна творба със сложни хармонии, в които прозира новият XX век. Много пъти съм дирижирал „Турандот”, включително с великолепните Бойко Цветанов и Габриела Георгиева – за мен най-зрялата „Турандот”. Всички тези обстоятелства, вярвам, ще превърнат спектакъла на „Турандот” в незабравимо преживяване, на което аз ще се наслаждавам не по-малко от публиката на Опера в Летния театър.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна

 

За Опера в Летния театър 2018 е чест да посрещне за заключителния гала концерт на 23 август, 21.00, Фабио Армилиато, един от най-изтъкнатите съвременни тенори на световната оперна сцена, който се откроява с прекрасен глас, висок регистър, изключителна музикалност, впечатляващо артистично присъствие и не на последно място - харизма. Фабио Армилиато е посланик на родния си град Генуа пред света и това прави неговия гастрол във Варна още по-значим. Протоколът за приятелство и сътрудничество между Варна и Генуа, Италия, е подписан през 2006 година, като основните области за обмяна на добри практики са свързани с туризма, икономиката, социалния живот и културата.

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВВ концерта, под диригентската палка на изтъкнатия Маестро Борислав Иванов, Почетния гражданин на Варна, познат на четири континента, и режисурата на Кузман Попов, освен Фабио Армилато, ще се включат почти всички солисти на Държавна опера Варна: Илина Михайлова, Деян Вачков, Линка Стоянова, Валерий Георгиев, Ирина Жекова, Венцеслав Анастасов, Свилен Николов, Пламен Димитров, Даниела Дякова, Михаела Берова, Мария Павлова, Вяра Железова и Галина Великова.

След завършването на Консерватория „Николо Паганини“ в Генуа, Фабио Армилиато дебютира в „Симоне Боканегра“, откъдето започва и стремителната му кариера в най-престижните оперни театри, като Метрополитън опера, Миланската скала, Парижката опера, Teatro Real в Мадрид, Операта в Сан Франциско, Виенската Щатсопера и др. Жъне световен успех с ролята на Кавароди от „Тоска“ в Арена ди Верона, Teatro Real в Мадрид, Римската опера, също в Миланската скала под диригентството на Лорин Маазел и в Ковънг Гардън, под диригентството на Антонио Папано.

Пее в „Турандот“ в реконструирания Petruzzelli-Theatre в Бари, изпълнява своя феноменален Родолфо от „Луиза Милер“ в Цюрихската опера, дебютира в „Отело“ в Opera Royal de Wallonie в Лиеж. През 2011 е отличен с първата международна награда „Тито Скипа“ и наградата „Бениамино Джили“.За участието си в „Силата на съдбата“ в Opera de Wallonie в Лиеж е удостоен, заедно с известното сопрано и негова съпруга Даниела Десси, с престижната награда "Premio Ginestra".

 

 

ТЕНОРЪТ ПОД ДУША

Фабио АрмилиатоШирока популярност носи на Фабио Армилиато и участието му във филма на Уди Алън „На Рим с любов“, където той се снима, заедно с Алек Болдуин, Пенелопе Крус и други именити актьори. Лентата открива Международния филмов фестивал в Лос Анжелис през 2012 г.

Филмътразказва, в типичния ироничен стил на Уди Алън, за един особен режисьор, в изпълнение на самия Уди Алън, който е обзет от манията да търси нови лица. Режисьорът случайно дочува някакъв тенор да пее оперна ария под душа (всички италианци пеят опера под душаJ) и решава, че именно този човек ще бъде неговото голямо откритие. Тенорът, оказва се, не е професионален оперен певец, но въпреки това режисьорът го записва за кастинг. Тенорът, както и се очаква, се проваля, а режисьорът е подложен на унищожителна критика от снобското си обкръжение. В този момент обаче режисьорът е осенен от спасителната идея да изнесе душ на сцената. И наистина, под душа тенорът отново запява прекрасно J

 

ФАБИО АРМИЛИАТО ПО ЧЕРВЕНИЯ КИЛИМ НА „ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ“

След участието си в заключителния Гала концерт на Опера в Летния театър на 23 август, ще аплодираме Фабио Армилиато и на следващия ден, когато той, заедно с другите ВИП гости, ще мине по червения килим на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. XXVI издание на популярното филмово събитие ще се проведе във Фестивалния и конгресен център, от 24 август до 2 септември 2018 г.

 

 

 

 

 

 

Прочетете още:ОПЕРНА ГАЛА

 

 

БРАМС И ПУЧИНИ

Закриване на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

13 април 2017, 19.00

 

Диригент Дарио Мачелари

Програма:

Йоханес Брамс – Симфония № 1 в до минор

Джакомо Пучини – Messa di Gloria

Солисти: Валерий Георгиев, Евгений Станимиров

Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

 

За програмата на Великденския концерт във Варна предложих Симфония № 1 в до минор от Брамс, защото през тази година се навършват 120 години от неговата кончина. Обичам Брамс, а тази негова симфония ми е любима, заедно със Симфония № 5 от Бетовен. Симфония № 1 от Брамс е известна като един от стълбовете на целия симфоничен репертоар. Всеки млад диригент трябва многократно да се връща към нея и всеки път да я прочита, сякаш за пръв път, както съветва Серджу Челибидаке.

От историята се знае, че след колоса Бетовен, Брамс, както и повечето композитори, се е страхувал да пише симфонии. Композирайки своята Симфония № 1 в до минор, той е искал да бъде сигурен, че ще се получи една сериозна и мащабна творба и може би затова е използвал на някои места елементи, насочващи към цитати от Бетовен.

 

В концерт преди Възкресение Христово присъствието на сакрална музика е задължително, така че аз с удоволствие приех предложението на Варненската опера да включим в програмата Messa di Gloria от Пучини. Пучини е писал тази меса в ранните си години, когато от него се е очаквало да наследи от баща си и дядо си професията на църковен музикант.

Следвайки обаче мечтата си да стане оперен композитор, той изоставя за известно време „Меса за 4 гласа”, както първоначално се е наричала творбата и се премества от Лука в Милано, където създава първите си опери „Едгар” и „Манон Леско”. Любопитно е, че и в двете творби той внася цитати от ранния си проект („Agnus Dei” в „Манон Леско” и „Kyrie” в”Едгар”) – едно недвусмислено доказателство за това колко е харесвал своята „Меса на славата”.

 

Чуйте откъс от “Манон Лексо” с Мирела Френи, в който звучи цитат от „Messa di Gloria”:

https://www.youtube.com/watch?time_continue=129&v=kQsTv_s9l30

 

 

 

Златен медал "100 години Борис Христов” за Даниела Димова

 

Пред публиката на първия премиерен спектакъл на "Carmen Dance” на 19 юли Момчил Георгиев от Министерството на културата, координатор на националната програма за отбелязване на 100-годишнината от рождението на Борис Христов, връчи на Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, златен медал "100 години Борис Христов".

 

Отличието й се дава за организацията на култовия концерт "BASSISSIMO" с най-големия Вердиев бас Карло Коломбара и български баси, с който на 28 май 2014 г. на оперната сцена във Варна бе почетена паметта на легендата Борис Христов.

За нейната дейност като артистичен секретар на ММФ "Варненско лято", същото отличие получи и Румяна Петрова от дирекция "Култура" на Община Варна.

 

 

 kniyaz-igor-poster

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

dirigent-krustin-nastev 

Как се чувстваш на първата си среща с „Княз Игор“?

Както каза и Маестро Иванов, за всеки диригент „Княз Игор“ е предизвикателство. Познавах отчасти заглавието, но не се бях занимавал с цялостен анализ. Сега виждам, че това е наистина шедьовър. Отскоро съм във Варненската опера и за мен е истинска привилегия да бъда асистент на такъв опитен диригент като Маестро Иванов. Следя отблизо как се прави, как се подрежда целият репетиционен процес по класически образец със задължителните 6 седмици преди да излезе премиерата.

Това тук си е истински лукс, защото в много театри напоследък най-голямата липса не е на финанси, а на време. Нещата се правят все по-бързо и от това обикновено страда качеството. В този смисъл при нас всичко върви по утвърдената класическа схема, която дава възможност пиесата да улегне, всеки да научи добре партията си и да се почувства по-близо до образа, който изпълнява. Същото се отнася и за нас, диригентите.

 

 

 

 

Как ще заинтригува съвременния зрител операта „Княз Игор“ с нейния сюжет от Средновековието?

Ако вникнем в психологическите връзки между героите, ще установим, че няма голяма разлика между епохата, когато е писана творбата и днес. В съвременния свят ще открием същите взаимоотношения, както между персонажите – сложните връзки между сестра и брат (Ярославна –Галицки), изпитанията на любовта (Ярославна – Княз Игор), съперничеството между противници (Княз Игор – Кончак). Победителят Кончак приема победения Княз Игор не като пленник, а като свой гост и си заслужава да поразсъждаваме над това сякаш днес позабравено уважение, което дължим на достойния противник.

 

Какво е разстоянието от Верди, който дирижира наскоро, до Бородин?

Ще цитирам тук диригента Емил Чакъров, който казва, че на музиканта не е необходимо да му се обяснява как се издигат облаците или как шуми рекичката. Той иска да знае кога, къде, защо и как да изсвири този или онзи пасаж. В този смисъл нашите оркестранти са мултифункционални, за тях е от значение добре да изпълнят това, което в момента им е подадено. Дали ще бъде опера, симфония или мюзикъл, не е съществено. Същественото е, че всяка работа, всяка репетиция усъвършенства майсторството, надгражда и изгражда музиканта като творец.

Това е и професионалният подход във всеки театър, който работи по немски стил на 3 писти - опера, мюзикъл и драматичен театър. Варненският театър е точeн образец на немския Dreispartentheater и на мен ми е приятно да съм част от неговия творчески екип.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Прочетете още:


МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

 

 

 

 

На 36-то Международното туристическо изложение „Ваканция&СПА експо“ 2019 в София Театрално-музикален продуцентски център Варна бе удостоен с наградата ЗЛАТЕН ПРИЗ на сп. „Туризъм и отих“.

Отличието се дава за утвърждаване имиджа на Варна като международна оперна дестинациячрез изданията на Опера в Летния театър.

Това е единствената награда, с която сп. „Туризъм и отдих“ откроява постиженията на културна институция в България през тази година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10 юли, 21.00, Основна сцена

 

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00.

Билетите важат без заверка.

 

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" - ПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Текст на песните Глен Слейтър

Допълнителен текст на песните Чарлз Харт

Либрето Бен Елтън

Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт

По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

Хореограф Анна Донева

Сценограф и костюмограф Нела Стоянова

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

ФАНТОМ - Пламен Долапчиев

КРИСТИН - Лилия Илиева

МЕГ - Сребрина Соколова

РАУЛ - Велин Михайлов

ЖИРИ - Вяра Железова

ГУСТАВ - Кристиян Славеев

ГАНГЪЛ - Людмил Петров

СКУЕЛЧ - Николай Димитров

ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев

Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова

Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова

Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

OЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩИЯ ПРЕМИЕРЕН СПЕКТАКЪЛ НА 13 АВГУСТ, 21.00, ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

        

 

Най-високото отличие на СБМТД бе връчено на гала концерта за 70-годишнината на оперния театър

 

Борислав ИвановДържавна опера Варна отбеляза своята 70-годишнина с голяма оперна гала на 27 септември – месеца, в който през 1947 година учредената през април същата година Варненска областна опера вече е готова с първата си постановка „Продадена невеста“ от Берджих Сметана. Премиерата на 7 септември 1947 г. бележи началото  на творческата история на оперния театър във Варна. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

Оперната гала на 27 септември 2017 г., посветена на знаковото събитие, започна с приветствени думи от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. След мултимедийната ретроспекция за историята на Варненската опера, подготвена от режисьорката Сребрина Соколова, прозвуча увертюрата на „Продадена невеста“. Точно както е било и преди 70 години. Сега на диригентския пулт по право застана Маестро Борислав Иванов, Почетен гражданин на Варна, доайен на българските диригенти, дирижирал на 4 континента, но не забравил родния оперен театър, в който е бил диригент, директор, а сега е негов артистичен директор.

 

Емоционално ангажираната публика, сред която личаха ветерани и почитатели, изпращаше с аплодисменти изпълненията на ариите и ансамблите от знакови постановки на Варненската опера като „Дон Карлос“, „Севилският бръснар“, Риголето“, „Набуко“, „Травиата“, „Кармен“, „Луд гидия“ и др. Солистите Арсений Арасов, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Пламен Димитров, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Мария Павлова, Пламен Долапчиев, Христо Ганевски, Филипа Руженова, Людмил Петров, Неда Атанасова, Михаела Берова, Петър Петров се раздадоха докрай, както и оркестърът с концертмайстор Красимир Щерев, хорът с диригент Цветан Крумов и балетът.

 

Златна лира 2017Обединил сцената и залата в едно вълнуващо общо съпреживяване, празникът за 70-годишнината на Варненската опера бе за всички, които обичат оперното изкуство.

През цялата вечер доминираше приповдигнатият тон, зададен  още съвсем в началото от новината за удостояването на Варненската опера с най-престижното отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци ЗЛАТНА ЛИРА. Председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи наградата на директорката Даниела Димова, като изтъкна художествените постижения на Варненската операи водещото й място в съвременното българско сценично изкуство.

Високият гост отправи поздравления към екипа и пожелания затворческо дълголетие и още много творчески успехи на Варненската опера.

 

 

 

 

 

Ованес Торосян – от Арамис до Д’Артанян

Известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян пред Виолета Тончева за ролята си на Д`Артанян в българската премиера на „Тримата мускетари”

 

Тримата мускетари„Тримата мускетари”

Mюзикъл на Максим Дунаевски по романа на Александър Дюма-баща

Либрето и сценична реализация: Николай Априлов

Диригент и оркестрация: Страцимир Павлов

Сценография и костюми: Ася Стоименова

Хореография: Татяна Янева

Сценичен бой и фехтовка: Николай Дериволков

Стихове на песните: Мария Донева

Диригент на хора: Стефан Бояджиев, Цветан Крумов

Асистент-режисьор: Сребрина Соколова

Фотограф: Моис Файон

Изпълнява се на български език.

Премиера за България 29 юни, 21:00, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

Спомняш ли си кога за пръв път прочете романа „Тримата мускетари”?

Бях на 13 години, когато с известна досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение.

Предполагаше ли, че след години отново ще влезеш в екипа на мускетарите, при това като Д`Артанян ? Как се случи всъщност?

Никога не съм предполагал, че ще участвам в мюзикъл, още повече „Тримата мускетари”. Всичко стана съвсем случайно. Режисьорът Николай  Априлов ме познава от малък, още  от първите години, когато семейството ми се пресели в България. Веднъж пътувахме в неговата кола и той ми разказа идеята си да постави „Тримата мускетари”. Искаше да му предложа някого за ролята на Д`Артанян, обсъдихме няколко имена и това беше. След няколко дни ми се обади, за да ми каже, че няма да търси повече Д`Артанян, защото е спрял избора си върху мен.

Д`Артанян е описан в романа като „18-годишен гасконец, дързък и смел, нечувано ловък с шпагата за възрастта си, набит и дребен с мургаво лице, раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си”. Как би се сравнил с този персонаж?

Ами да, всичко съвпада, с изключение на „набит”.

Как възприемаш сега, от позицията на времето, „Тримата мускетари”?

Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва. Все едно, че се връщам в детската си стая или минавам покрай училищния двор, където някога се преобразявахме в мускетари. В съзнанието ми изникват незаличими спомени, усещането е странно и хубаво.

Премиера на ММФ "Варненско лято", 2 и 3 август, 19.00, Основна сцена

 

Прочетете още:

„Зле опазеното момиче” – нова редакция на Сергей Антонов

ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ - 2017 г.

 

 

ПАМЕТТА НА ВОДАТА„Паметта на водата” – дисекция на пеперуда или семейна терапия

 

На 25 април, в рамките на VI Великденски театрални седмици 2016, ДТ „Стоян Бъчваров” кани зрителите на камерна сцена „Стоян Камбарев” за една от най-успешните си постановки – „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън. Режисьорският прочит е на Стоян Радев Ге. К., който още с „Домът на Бернарда Алба” от Лорка и „Горчивите сълзи на Петра фон Кант” от Фасбиндер показа умението си да прониква в най-потайните кътчета на човешката душа. Сценографията и костюмите са дело на Мира Каланова. За актьорите Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов, Веселина Михалкова, Николай Божков и Теодора Михайлова този спектакъл продължава да бъде откровение, в което те влагат всичко от себе си. Неслучайно екипът получи за „Паметта на водата” Награда ВАРНА, а Даниела Викторова бе отличена за своята Тереза с номинация АСКЕЕР.

 

„Паметта на водата” е историята на три сестри от разединено семейство, които прекарват последната нощ преди погребението на майка си заедно. Колкото и жестоко да звучи, момент като този, когато човек е най-уязвим, е идеален да надникнеш в душата му – за какво мечтае, от какво се страхува, за какво наистина мисли. Звучи някак студено, нали? И все пак, ако трябва да сравня погледа към вътрешния свят, бих казала, че е като дисекция на пеперуда – нужно е да бъдем крайно деликатни. Все пак става дума за самите нас. Мога да нарека „Паметта на водата” една прекрасна семейна терапия. Като огледало към семейството на зрителя, отваря очите за начина, по който изглеждат нещата отстрани...”, размишлява в блога си Димана Сотирова.

 

Хитът ”Криворазбраната цивилизация”

Априлската програма на Варненския драматичен театър завършва на 27 април с ”Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, отново постановка на Стоян Радев Ге. К., посветена на 95-годишния юбилей на театъра.

Сценография и костюми Даниела Николчова, с участието на Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Славяна Иванова, Веселина Михалкова, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Валери Вълчев, Петя Янкова, Теодор Папазов, Константин Соколов, Даниела Викторова.

Това е последният театрален хит, за който билетите бързо се разпродават. За първия майски спектакъл на 3 май са останали билета само на втори балкон, следващият спектакъл е на 25 май, така че побързайте :)   

 

Балетен концерт на младите таланти

Балетните артисти от НУИ «Добри Христов» с вълнение се подготвят за своя традиционен годишен концерт, който на 23 април от 18 часа ще покаже възможностите на младото балетно поколение.

 

 

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

 

С усмивка за „Българи от старо време”

На 26 април Държавна опера Варна ще представи «Българи от старо време», увековечени най-напред от Любен Каравелов в едноименната повест, а след това и от композитора Асен Карастоянов в една от най-обичаните български оперети.

На свой ред Николай Априлов, най-добрият съвременен наш оперетен режисьор, придава на любимия сюжет нов блясък. Неговата постановка връща към възрожденския бит с обич и романтична носталгия, като една усмивка от старите ленти.

„Смехът е заложен в „Българи от старо време” и както се казва в народното творчество, всичко добро се смее. Смее се слънцето, смее се птичето, смее се цялата природа. Който се смее, той пее и зло не мисли. Дори злото не е чак толкова зло, когато е облъчено с усмивката на душевната сила и благородство”, по думите на самия режисьор.

В главните роли публиката отново ще аплодира Стефан Рядков в емблематичната му роля на Дядо Либен и актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев в новото му амплоа на вечно недоволния, обичащ себе си, но крайно взискателен към околните Хаджи Генчо. 

В останалите персонажи се превъплъщават Петя Петкова - Дела; Пламен Долапчиев - Павлин; Благовеста Статева - Цона; Ина Петрова - Лиляна; Велин Михайлов – Иван; Лилия Илиева – Янка. Да не забравяме хора, оркестъра и балета на Държавна опера Варна, под диригентството на Стефан Бояджиев, както и фолклорният ансамбъл «Одесос» при МВР Варна, без които настроението не би било същото.

 

 

 

С РЕКВИЕМ от Моцарт завършва XVII Великденски музикален фестивал

С Реквием от В. А. Моцарт, непосредствено преди Възкресение Христово, ще завърши XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна. Този ненадминат шедьовър на кантатно-ораториалната музика ще прозвучи на 28 април от 19 часа под диригентството на Станислав Ушев, с участието на солистите Даниела Димова  - сопран, Бойка Василева – мецосопран, Арсений Арсов – тенор и Евгений Станимиров – бас.

Събитието се посвещава на 225-годишнината от смъртта на Моцарт.

Обвит в тайнственост, Реквиемът е създаден през 1791 г., само няколко месеца преди кончината на великия композитор. Изтощен и болен, той споделя предчувствието си, че няма да живее дълго и всъщност пише Реквиема за собствената си смърт. Моцарт така и не разбира кой е анонимният поръчител на последната му творба. По-късно се изяснява, че граф Франц фон Валзегт е пожелал да почете паметта на съпругата си със заупокойна меса, написана от Моцарт. Реквиемът бил довършен от ученика на композитора Франц Зюсмайер.

 

Филмът „Амадеус” на Милош Форман по пиесата на Питър Шафър, който бе обявен за един от 100-те най-добри филма на всички времена със своите 8 награди ОСКАР 1984, интерпретира версията за коварния Салиери - придворния композитор, който отровил Моцарт, защото завиждал на невероятния му талант. Това е само една от многобройните тези за ранната смърт на Моцарт, която - както всички останали, не е доказана.

 

 

  

Валдхорнистът и инспектор на Оркестъра на Варненската опера Лъчезар Апостолов пред Виолета Тончева за музиката, диригентите, оркестъра и…  готвенето

 

 

Да започнем от твоето участие в изпълнението на една от най-великите симфонии, Симфония №8 на Густав Малер, с която под диригентството на Емил Табаков бе закрито българското европредседателство.

 

Щастлив съм, че получих покана за този уникален концерт. Симфония №8 на Густав Малер е композирана за многобройни състави – оркестър, хор и солисти, и затова се нарича “Симфония на хилядата”. Участваха 100 деца, 150 певци, смесен хор и 8 солисти, над 140 оркестранти, само валдхорните бяхме 9. Репетирахме 8 дни в зала „България“, генералната репетиция беше в НДК, където се състоя и самият концерт. Залата беше пълна, а преживяването невероятно.

В началото на годината Емил Табаков дирижира и във Варна симфоничен концерт, който също се превърна в събитие. Беше впечатляващо как след концерта всички вие, оркестрантитене бързахте да си тръгнете, а търпеливо се подредихте на опашка пред маестрото, за да му благодарите лично.

Да, така беше, за подобно нещо трябва да се благодари, то не се случва всеки ден. Тогава нашият концертмайстор Красимир Щерев бе солист на Концерта за цигулка и оркестър от Бетовен.

 

 

Чувстваш ли се на мястото си в Оркестъра на Варненската опера, на който си и инспектор?

Постъпих в Оркестъра на Варненската опера през 2010 година, но преди  това съм свирил във Варненската филхармония при покойния Иван Маринов. Бях и 5 години в Египет. В началото се профилирах само като симфоничен музикант, но с течение на времето започнах да свиря и в оперни спектакли. Във Варна се запознах с невероятни оперни солисти, като Илина Михайлова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров и те ме накараха да заобичам операта. Да, чувствам се на мястото си във Варненската опера.

Какъв характер има Варненският оперен оркестър?

Характерът на оркестъра е сбор от нашите характери - над 80 човека, не само българи.В пъстрия състав влизат музиканти от Русия, Украйна, Испания, Италия и Великобритания. При цигулките имаме две Марини от Русия – Винокурова и Славчева; при виолончелите - две украинки, Олена Мошинска и Юлия Вининченко. Те са омъжени за българи и живеят във Варна.Сега прослушваме един украински тубист, който е женен за българка.

Ролята на любовта при оформянето на един оркестърJ

Определено. Ето още един пример. След като успях да привлека при нас първия тромпетист на Софийската филхармонияФернандо Серано Монтоя от Испания, той доведе тук и своята приятелка от Италия – флейтистката Мартина Лукатели. Кларинетистката Джой Елизабет Бооле от Великобритания ще поднови договора си с нас през есента. Отдавна свири с нас виолистът Андреа Джакомети от Италия. Чуждестранните колеги винаги идват отлично подготвени на репетиция, моите адмирации към тях. Някои от тях са на постоянен, други на граждански договор, но това е съвсем нормално. Музикантите са мобилно съсловие, те изграждат кариерата си, като трупат опит в различни страни и различни оркестри.

 

Какви диригенти предпочита оркестърът на Варненската опера?

Оркестърът винаги добре работи със Светослав Борисов, който доскоро беше наш главен диригент, също с Борислав Иванов. Освен с Емил Табаков, за който вече казах, бихме се радвали да свирим по-често с Григор Паликаров. Мисля, че всеки оркестър харесва диригентите, които респектират със самото си присъствие и с малко думи постигат много. Те са отлично подготвени специалисти, които знаят какво да искат от оркестъра, насочват го веднага към точните места и могат да сглобят цялото само с няколко репетиции. Но има и диригенти, които не биха постигнали същото сдвойно повече репетиции.Много добро впечатление ни направи сръбският диригент Деян Савич, с когото също много лесно се работи.Оркестърът е такова тяло, което реагира много бързо, както при Концерта за Благовещение, когато с Мартин Георгиев направихме за крартко време Чайковски, Трета симфония, която никога досега не бяхме свирили.

 

 

 

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

 

 

 

В оставащите дни до края на годината на сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в рамките на VIII Коледни театрални седмици и XVIII Коледен музикален фестивал може да видите очарователния и задължителен за коледните празници балет „Лешникотрошачката“, два концерта идва театрални спектакъла, без да забравяме „КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“, която продължаваме да разказваме на младата публикавсеки ден на Сцена Филиалот 11.00, 13.00 и 15.00, чак до 22 декември.

Тази история за смисъла на коледния празник с текст и музика на Юлиян Слабаков, режисьорския почерк на Костадин Бандутов и красивите костюми на Даниела Николчова разказват Николай Божков, ВалериВълчев, Юлияна Чернева, Даниела Викторова, Гергана Арнаудова, Ивайло Иванов, Анна Махмурова и Теодора Михайлова.

 

Детската театрална Коледа раздава освен това и подаръци, така че уважаеми родители, не пропускайте да добавите „Коледна приказка“ към празничните забавления за вашите деца :)

 

 

 

На 17 декември, сряда, Камерна сцена „Стоян Камбарев“, 19.00, ще се играе за пореден път „ПАМЕТТА НА ВОДАТА“, най-харесвания камерен спектакъл в репертоара наДТ „Стоян Бъчваров“.Драмата на Шийла Стивънсън с режисьор Стоян Радев Ге. К. и великолепната интерпретация на Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов и Николай Божков стига до най-съкровените кътчета на душата, разтърсва, но и пречиства.

 ПАМЕТТА НА ВОДАТА

 

ХЕНРИ IVНа 22 декември, петък, Основна сцена, 19.00, ще видим за трети път след премиерните представления в началото на месеца, „ ХЕНРИ IV“ от Нобеловия лауреат за литература Луиджи Пирандело. Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева; сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев, участват Стоян Радев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Симеон Лютаков, Васил Ряхов, Ненчо Костов, Пламен Димитров, Константин Соколов, Станислав Кондов. В дълбок философски ключ режисьорката поднася драмата на Пирандело, в която главният герой бяга от травмиращата загуба на любов и приятели, за да се скрие в миналото зад маската на лудостта: „Предпочетох да си остана луд. И да изживея с най-ясно съзнание моята лудост! Да облека отново самотата тази тук, която ми се струваше така жалка и безцветна. Този образ за мен наистина е огледало на онзи карнавал, постоянния, ежеминутния, в който сме неволни палячовци, когато, без да знаем, се маскираме, за да приличаме на онова, което ни се струва, че сме. Аз съм нормален, защото зная отлично, че се преструвам на луд тука, и съм напълно примирен. Бедата е за вас, които живеете вашата лудост, без да я съзнавате и без да я виждате." Красив, сложен и силно въздействащ спектакъл.

 

С усещане за наближаващите празници, на 23 декември, събота, Основна сцена, 11.00, ще прозвучат „ЛЮБИМИ КОЛЕДНИ ПЕСНИ“,в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера Варна и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев и Хора на варненските момчета и младежи при хорова школа "Проф. Марин Чонев" с диригент Дарина Кроснева, пиано Светлана Панайотова.

 

На 27, 28, 29 декември, сряда, четвъртък, петък, Основна сцена, 19.00-21.00, ще танцуват героите от любимия на децата в цял свят балет „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”,чиято музика П. И. Чайковски създава по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман. Малката Мари отново ще сънува онзи прекрасен сън, в който сбъдва мечтите си, нали по Коледа винаги стават чудеса. В хореографската редакция на Сергей Бобров главните роли на Мари и Принца ще изпълнят прекрасните артисти Весела Василева, примабалерина на Държавна опера Русе и Павел Кирчев. Водещият балетен солист на Държавна опера Варна предизвика възхищението на публиката като Принц Зигфрид в премиерата на „Лебедово езеро“ само преди няколко дни. За магическата атмосфера на „Лешникотрошачката“ ще допринесе цялата балетна трупа,която също силно впечатли публиката по време на емоционалната премиера на „Лебедово езеро“, маркираща нов етап в творческото развитие на Варненския балет.

 

Кулминацията идва на 28 декември, сряда, ФКЦ, 19.00, когато както и в края на миналата година, отново ще се насладим на майсторството на Българския Паганини, невероятния виртуоз на цигулката Марио Хосен.Удоволствието да участва в магията на този „КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ С МАРИО ХОСЕН“ ще има Оркестърът на Държавна опера Варна, който ще представи творби от Йохан Щраус, Франц Лехар, Фриц Крайслер, Имре Калман и Йеньо Хюбай. Да изпращаме старата и да посрещаме новата година с музиката на Марио Хосен е прекрасна привилегия за нас, варненци. Весели и щастливи коледни и новогодишни празници, приятели!

 

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020; www.dramavarna.com, www.operavarna.com

 

 

 

 

 

Източник: http://www.duma.bg/print/134579

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Вестник „Дума”, 27. Октомври 2016 , брой: 244   1017   0

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Юлияна Караатанасова

Красиво, дълбоко разтърсващо преживяване бе столичната премиера на мюзикъла "Граф Монте Кристо" по музика, либрето и текстове на песните на холивудския композитор Ив Деска. След световната премиера, състояла се на 28 юни в Летния театър във Варна, на 17 октомври зала 1 на НДК гостоприемно приюти вдъхновените солисти, оркестър, хор и балет на Варненската опера, които сътвориха режисьорските идеи на Петко Бонев. Мюзикълът прозвуча под диригентството на Страцимир Павлов.

Музиката на "Граф Монте Кристо" на Ив Деска е в рамките на обичайното звучене за традиционния мюзикъл, като красивите мелодии "в общ тон", особено в любовните дуети, се вписват в стандартите на Холувуд и популярната музика. Интонации, познати от "Евита" и "Фантомът на операта" на Ендрю Лойд Уебър, както и такива, напомнящи на откъси от "Кандид" на Бърнстейн, дават на публиката онова, което тя очаква от жанра, гарантират нейното удовлетворение и касов успех на творбата. Красивите, широко разгърнати мелодични линии в партиите на персонажите, представящи влюбени двойки (Едмон Дантес и Мерседес) - Христо Ганевски и Илина Михайлова, (Валантин и Максимилиан Морел) - Християна Христова и Велин Михайлов, на фона на вълнуваща визия, реализирана със средствата на 3D мапинга на Полина Герасимова (като красивото звездно небе - фон на любовния дует на Едмон Дантес и Мерседес в началото и на последния им във финала на спектакъла), извеждат основната нишка в драматургията - несправедливо изгубените живот, любов и щастие.

Около нея се разгръща сюжетът, рисуващ сложните взаимоотношения на многобройните герои от романа на Александър Дюма, поставени в разнообразни ситуации, борба на его, победи, падения, унижения, ревност, алчност, властолюбие, възмездие, водещи до финала, разкриващ пред публиката цената на отмъщението.

TOP