НОВИНИ

 

ЗЛАТНА МУЗА 2018, наградата за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България за варненското „Лебедово езеро”! Едва ли можеше да има по-щастлива новина в Международния ден на танца за екипа на "Лебедово езеро". Адаптацията на хореографа Светлана Тоншева по Мариус Петипа, асистенти Сергей Антонов и Гергана Караиванова, диригент Мартин Георгиев, с именитатабългарска примабалерина Веса Тонова в ролята на Одета/Одилия и премиерсолиста на Държавна опера Варна Павел Кирчев в ролята на Принцае първата постановка в историята на Държавна опера Варна. Тя завоюва изключителен успех още на премиератапрез декември 2017 година и донесе заслужено национално признание за усилията на варненските балетни артисти.

 

Новината дойде веднага след красивата балетна гала, която трупата изнесе пред варненската публика в празничната вечер. А в София, на излъчваната по БНТ тържествена церемония в зала 1 на НДК, наградата получи Веса Тонова, която благодари за високото признание от името на Светлана Тоншева и варненската балетна трупа и пожела вдъхновение и успех на всички, посветили се на танцовото изкуство.

 

Асоциацията на хореографите в България, учредена на 31 януари 2015 година, с председател Христо Ив. Димитров, създател, хореограф и продуцент на Национален фолклорен ансамбъл "Българе", работи за консолидиране на творците от хореографската гилдия в различни жанрове. Наградите ЗЛАТНА МУЗАна Асоциацията на хореографите в България се раздават за втори път, като през тази година те обхващат11 категории, сред които:класическо балетно изкуство, български танцов фолклор, модерно танцово изкуство, дебют за хореография в областта на съвременния танц, оригинална музика към хореографска постановка и други.

 

Прочетете още:

ВАРНЕНСКИЯТ БАЛЕТ СПЕЧЕЛИ „ЗЛАТНА МУЗА“, НАГРАДА НА АСОЦИАЦИЯТА НА ХОРЕОГРАФИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

 


 

 

18 февруари 2017, 19.00

 

За Варненския оперен театър е гордост, че представи световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродейския автор Ив Деска в Опера в Летния театър – Варна 2016. След този прецедент в музикалната история с името на Варна и огромния успех, който мюзикълът пожъна на фестивала „Сцена на вековете” – Велико Търново и в НДК – София, сега графът се завръща в своите владения.

На 18 февруари варненската публика отново ще има възможността да съпреживее невероятната история на моряка Едмон Дантес, превърнал се в отмъстителя Граф Монте Кристо. Ролята се оказа съдбовен момент в биографията на младия тенор Христо Ганевски.

Дали случайно или не, съвпадението в имената на героя и певеца остава любопитна подробност, същественото е, че тази роля изведе талантливия хорист до статута на солист в Държавна опера Варна. Тя добре приляга на уравновесения му характер, красивия тембър на гласа, не на последно място и на добрия му английски. Специална заслуга за успеха на Христо има неговата партньорка в ролята на Мерседес Илина Михайлова.

Сопрано с изключително артистично присъствие, тя не само блести на сцената, но умее да възпламенява с творческата си енергия и другите. Добрата мотивация всъщност е характерна черта за големия и разнороден екип на мюзикъла, който иска да покаже най-доброто от себе си.
И то наистина се случва, благодарение и на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов, хореографията на Антоанета Алексиева и Светлин Ивелинов, костюмите на Ася Стоименова и 3Д мапинга на Поли Герасимова. Техните художествени решения внасят своята много важна добавена стойност в общото магнетично въздействие на „Граф Монте Кристо”. 

 

 

 

 

СВЕТОВНО ТУРНЕ

 

Варна, 13 декември 2019, 19.00, ФКЦ, зала 1

 

Проектът „Четирите годишни времена от четирима композитори“ вдъхновява изключителни творци от Европа и Америка - Маестра Джанна Фратта, отличена с титлата Рицар на Италианската република за международните си постижения като пианистка и диригент; Ансамбъл Musica Civica и солистите Сара Рулли - флейта и октавино и Дино де Палма – цигулка. Дизайнер на мултимедийния концерт е Леандро Суммо, сценографията е дело на Валентина Савино.

 

 

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН ЗА СВОЯТА ПОСТАНОВКА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ МЮЗИКЪЛ

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

 

 

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени.Затова и в него става дума за човешките мечти.Не непременно сбъднати, но живи.

Хората са единствените в природата, които мечтаят.

Ние сме все повече и все по-близо до глобалното. Разбираме и виждаме всичко за секунди, чрез върховете на пръстите, които управляват екраните на електронните ни устройства. Изображенията и новините изместват мечтите. За мечтите трябва въображение и духовност, а не просто любопитство и тач скрийн.

„Да пееш под дъжда" разказва за това, как мечтите сме самите ние. 

А всяка сбъдната мечта е едно чудо.

За онези, които ги сбъдват, и за тези, които са свидетели на сбъдването.

Човек има святото задължение да е щастлив. С онова щастие, което не се постига с пари и власт.

 

ЕКИПЪТ

 

За да се реализира на сцена подобно амбициозно начинание са необходими забележителни партньори: ръководство, админстрация, технически колеги от различните служби, артисти - певци, балетисти, актьори - всички тези колеги са най-високо в личната ми йерархия. Както и онези, които работят за всички тях: постановъчният екип - диригент, хореограф, сценограф, художник по костюмите, създателите на мултимедийното решение.

 

Борис ПанкинТук веднага искам да споделя, че в заснемането на филмите от епохата на нямото кино ще участва операторът КАЛОЯН БОЖИЛОВ- най-младият носител на най-престижната филмова награда у нас "Златна роза" за операторско майсторство и оператор на „Ага“, актуалния хит от Берлинале и София Филм Фест.

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВе диригентът-мечта за всеки режисьор по света. С таланта, опита, вкуса си и чувството си за хумор. Идеалният партньор на този музикален стил.

БОРЯНА СЕЧАНОВАе  абсолютния хореограф N 1 в мюзикъла у нас. Хореографът, който може да изтанцува всичко, което поставя с артистите си.

Екипът художници АННА-МАРИЯ ТОКАДЖИЕВА И ИВАН ТОКАДЖИЕВса съчетание на огромен опит и култура с модерното и естетичното. Хармония в най-доброто от двата свята - академичност и талант.

Мултимедийното решение, за което вече се похвалих с участието на Калоян, е също в категорията "мечта". ИРИНА РАДОВАНОВА И КОНСТАНТИН ГАРНИЗОВ от "Бюро за пространствени решения" са повелители на всякакъв вид пространства и изобразителни майстори, с безпогрешен усет за адаптиране към епоха и среда, за да се въздейства максимално чрез "храната" за очите на съвременната публика.

 

АРТИСТИТЕ

 

Да получиш възможност да репетираш и играеш в столицата на мюзикъла у нас - Варна, и да работиш с колеги от Варненската опера и с варнески артисти е мечтана възможност. Знам, че това мислят и чувстват всички - от ОРЛИН ГОРАНОВ И МАРИАН БАЧЕВдо дебютатантките в жанра на мюзикъла МИГЛЕНА СТОЕВА И АНЕЛИЯ МАНГАРОВА.

На първата ни репетиция във Варна, когато за пръв път чух ансамблово вокално изпълнение на нашата трупа, си казах: "Това е най-красивият ансамбъл, който съм чувал в практиката си!" По реакцията на трупата осъзнах, че всъщност съм го казал на глас. Понякога мечтите правят и това - започваш сам да си говориш.

Та затова не мога да се сдържа и да не напиша всички именана сбъдващите мечти: Пламен Георгиев, Борислав Веженов, Сребрина Соколова, Даниела Димова, Лилия Илиева, Елиз Оник Нигохозова, Нейчо Петров - Реджи, Николай Колев, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова, Калина Алексиева, Калоян Лулчев, Велин Михайлов, Николай Димитров.

„Да пееш под дъжда“ е мечта.

И ние ще я сбъднем! В този град–мечта ис този екип –мечта! Останалото е музика и лъчи.

 

 Видео

 Книжка "Да пееш под дъжда" - изтегли pdf

 

 

Орлин Горанов и Мариан Бачев идват с настроение за първата си за 2020 среща с публиката на фестивала Опера в Летния театър, организиран от ТМПЦ – Варна.

2 билета на цената на 1 е специалното предложение от последната минута за варненските меломани от организаторите на фестивала.

Варна се усмихва след спирането на всекидневните дъждове, а първият празник под открито небе ще бъде свежа закачка с отиващото си лошо време – мюзикълът „Да пееш под дъжда“. С прекрасно настроение за новата си среща с варненската публика идват звездите на спектакъла Орлин Горанов и Мариан Бачев, които ще влязат в ролите на Дон Локууд и Козмо Браун от безсмъртния мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн, с песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд, създаден по класическия филм на „Метро-Голдуин-Майер”. Режисьор е Борис Панкин, диригент - маестро Страцимир Павлов, хореографията е на Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, а сценографията Иван Токаджиев. В ролите ще видим още Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова, Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева, Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст). Участват и Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова, както и Оркестърът и балетът на Държавна опера Варна.

От премирното си изпълнение в рамките на Опера в Летния театър 2018 мюзикълът се радва на неизменната любов на публиката във Варна.

За да насърчат варненската публика, организаторите имат фантастично last minute предложение за меломаните – 2 билета на цената на 1. Така 2 билета в съответните пояси в Летния театър ще могат да се купят за общо 15, 20, 30 или 40 лв.

Кино легендата „Да пееш под дъжда“, смятана от мнозина за най-великия мюзикъл на всички времена, безспорно е най-успешната продукция на „Метро-Голдуин-Майер“. И досега остава №1 в листата на Американския филмов институт за най-добра филмова комедия. Класическият филм продължава да вълнува поколение след поколение. През 2017 се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, направена по безсмъртния сценарий на отишлите си преди десетилетие Бети Комдън и Адолф Грийн - най-дългогодишния сценаристки екип на Бродуей.

Варненската публика има привилегията да се срещне на живо със сценичния вариант на класиката “Да пееш под дъжда”, който носи целия заряд на филмовия оригинал. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужава да бъдат преодолени, за да бъде поведена публиката в един красив полет из златната епоха на американския музикален театър. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са взривни, диалогът – остроумен и динамичен. А най-обичаните музикални моменти, които всеки знае наизуст, остават зрителите в прекрасно настроение дълго след финала.

Билетите за фестивала Опера в Летния театър 2020 са със специални цени - жест на Театрално-музикален продуцентски център - Варна към ценителите на музиката. Редовните цени тази година са 15, 20, 30 и 40 лв. За групи над 9 души и за тези, които изберат офертата Културен маратон за 5 и повече представления, има и 20 % отстъпка. Касата на Операта работи и в събота и неделя.

 

 

17 август, 21.00, Опера в Летния театър 2018

 

С бравурна премиера за България на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ започна през юни тазгодишното девето издание на Опера в Летния театър. Продукцията на Държавна опера Варна обиколи вече няколко български сцени, за да се върне отново във Варна на 17 август, 21.00. Летният театър вече чака суперекипа на режисьора Борис Панкин и диригента Страцимир Павлов, с Орлин Горанов в ролята на звездата от нямото кино Дон Локууд, Мариан Бачев като неговия приятел Козмо Браун, прекрасната Сребрина Соколова като капризната филмова партньорка на Дон Локууд Лина Ламонт и нейната съперница за сърцето на Дон Орлин Лилия Илиева в ролята на драматичната актриса, а оказва се също и добра певица, Кати Селдън. Апропо, за дебюта си като Кати Селдън Лилия Илиева заслужи специален режисьорски подарък – микрофон, „придружен“ с предсказанието за блестяща кариера.

 

Перипетиите на забавния сюжет с огромно удоволствие пресъздават и останалите оперни, драматични и балетни артисти от екипа на „Да пееш под дъжда“. За да бъде преживяването още по-завладяващо, режисьорът включва и streeming camera, която предлага допълнителен едър план към героите и случващото се на сцената. Така мюзикълът с бродуейски привкус се превръща в едно модерно дежа вю на романтичните филми от ерата на нямото кино.

 

И всичко това, защото „Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени", убеден е Борис Панкин.

 

 

Симфоничен концерт с българска и варненска премиера

 

Анна Фурнаджиева27 април 2017, 19.00, Основна сцена

Концертът „Шедьоври на класическата музика” на 27 април, 19.00, Основна сцена, под диригентството на Христо Павлов, ще започне подобаващо с увертюра „Прометей” от Лудвиг ван Бетовен.

Музикалното събитие включва и поредната сценична среща между цигуларката Анна Фурнаджиева, концертмайстор на Оркестъра на Държавна опера Варна и добре познатия на варненската публика пианист Тодор Петров. Във вече 10-годишното си творческо партньорство, двамата музиканти винаги са залагали на интересна и виртуозна програма с премиерни изпълнения на творби от известни композитори. Принципът е спазен и този път.

 

За пръв път в България, в изпълнение на Варненската филхармония, със солисти Анна Фурнаджиева и Тодор Петров, ще прозвучи Концерт за цигулка, пиано и оркестър опус 17 от Йохан Непомук Хумел (1778-1837).
Хумел е смятан за един от най-значимите пианисти на своето време и най-силния конкурент на Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), с когото го свързва приятелство, макар и често застрашено от кризи. И двамата са били известни с импровизаторското си майсторство, дори Хумел остава в музикалната история със своите импровизации върху творби на Бетовен, изпълнени на траурната церемония за кончината на най-великия сред композиторите.

 

Освен с тази българска премиера, концертът „Шедьоври на класическата музика”, ще ни изненада и с варненска премиера. Ще имаме удоволствието да чуем за пръв път Симфония № 1 от Жорж Бизе, която Анна Фурнаджиева определя като „много живописна”. Нищо чудно, след като става дума за автора на „Кармен”, онази кипяща от страсти и любима на поколения меломани опера.

 

Диригентът, доц. д-р ХРИСТО ПАВЛОВ е доказано име в музикалния живот на България, лауреат на национални и международни конкурси като флейтист, композитор и диригент. Дирижира Чешката филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Филхармония „Булгарика”, Младежкия оркестър на Радио „Класик ФМ”, Симфониета „София”, Симфониета Враца и др.

Преподавател в катедра „Теория на музиката” в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, преподава оркестрация и студийно продуциране на симфоничен оркестър, както и музика за компютърни игри в магистърската програма по филмова композиция на Pulse College в Дъблин, Ирландия.

 

Тодор ПетровПианистът, проф. ТОДОР ПЕТРОВ е роден през 1961 г. в София. Завършил е Музикалното училище, а след това и Държавната музикална академия в класа на проф. Богомил Стършенов. Специализира в Париж и Ница в класа по пиано на Пиер Сенкан и Жан-Мари Даре, камерна музика при Морис Женрон и клавесин при Хюгет Драйфус. Активно концертира в Италия, Англия, Франция, Германия и други европейски страни.

Участва в много музикални фестивали – като солист на оркестъра на Арена ди Верона на биеналето във Венеция, като солист и диригент на Камерен оркестър Студио Примо в Стреза и Варезе, като солист и диригент на Камерата деи Лаги във Варезе. Работи с известни музиканти от световен ранг, преподава в Музикалната академия в гр. Сус, Тунис, занимава се с музиковедски изследвания.

Записал е 26 компактдиска в БНР, направил е първия запис в България на клавесин, а за 250-годишнината от рождението на Моцарт дирижира всичките девет вечери на Моцартовите концерти в Италия.

 

Виолета Тончева

 

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за мястото на „Джоконда“ в световната музикална съкровищница, незабравимата среща с Гена Димитрова и сегашната среща с Габриела Георгиева и варненските солисти в премиерната постановка на ММФ „Варненско лято“ 2018

 

Каква позиция заема „Джоконда“ в света на операта?

 

„Джоконда“ с премиера през 1876 година, е най-известната опера на Амилкаре Понкиели, която исторически се появява между „Аида“ и „Отело“ на Верди и заедно с тях е едно от най-ярките оперни произведения на своето време. Музиката, много интересна сама по себе си, представлява и преход от Верди към Пучини. Огромна, голяма опера, Opera Grande, както се казва, с 4 действия и 2 антракта. За днешните мащаби може би дълга, но от друга страна сега гледаме по 3 часа и повече филми, които далеч не са толкова интересни, колкото „Джоконда“.

С много действащи лица, интригуващо либрето и красива музика, тя остава в музикалната съкровищница, освен всичко останало, и с няколко популярни откъса като прочутият Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че той е тъкмо от тази опера.

 

Кога за пръв път се докоснахте до „Джоконда“?

 

Преди години, когато имах щастието да работя с незабравимата Гена Димитрова, с която поддържахме много топли и близки отношения. Още тогава „Джоконда“ ме интригува и се радвам, че сега я дирижирам във Варна. С Варненската опера по традиция имаме успешно сътрудничество вече 7-8 години. Всяка среща с варненските колеги е удоволствие за мен, а мисля, че и за тях е същото.

 

Какви предизвикателства крие „Джоконда“?

 

„Джоконда“ крие големи предизвикателства за всички участващи – солисти, оркестър, хор и диригент. Тя е трудна за интерпретация, но ние минахме през интензивен репетиционен период, въпреки натоварената програма на Варненската опера, която през лятото изнася много представления за варненци и гостите на града от страната и чужбина.

„Джоконда“ е премиера на ММФ „Варненско лято“, първа постановка в историята на Варненската опера и дебют за варненския екип, включително за оркестъра. Трябва да кажа, че с всяка оркестрова репетиция надграждахме все повече и повече и се чувстваме готови за премиерата. Що се отнася до изпълнителите, чудесно се представят както Габриела Георгиева, с която работя в Софийската опера, така и варненските солисти. Всички се отнасят отговорно към ролите си, които са трудни не само във вокално, но и в драматургическо и в актьорско отношение.

 

И последен довод в полза на "Джоконда“ преди генералната репетиция...

 

"Джоконда“ е черна опера с крайно драматичен сюжет без Happy End. Но колко ли неща в живота имат Happy End, така че „Джоконда“ определено е близка до действителността. Може да не е успокояващо, но пък е истинско.

 

6 август 2018, около 19.00, Летен театър

 Прочете още:

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

 

 

 

14 април 2018, 18.00, ГХГ - Камерен концерт

 

„Шедьоври на класическия руски романс“ ще събератценителите на красивата музика в Градската художествена галерия на 14 април от 18.00часа. Стилният концерт ще поднесе най-доброто от руския романс, който с изразителната си мелодика е добре познат на българския слушател. Зародил се във времето назад, когато не е имало радио и телевизия, този жанр е бил изключително популярен сред всички кръгове на руското общество.Задължителен за големи светски събития или за интимни семейни и приятелски сбирки, романсътопределено би могъл да се сравни със съвременната поп музика.

 

Искрен, нежен и страстен, руският романс разказва за опиянение и отчаяние, за възторг и горест, за любов и раздяла. Неговата романтика провокира емоциите и докосва най-фините струни на сърцето. Разбираема и близка до хората, тазимузика не само че не губи достойнствата си, а им придава своеобразна духовна патина. Превръща ги в непреходни изящни бисери, съхранили в себе си най-чистите човешки пориви.

 

Идеята за цикъла концерти с руски романси принадлежи на мецосопраното Михаела Берова и пианиста Руслан Павлов, който е автор на оркестрациите и аранжиментите на някои от произведенията. За участие в първияконцерт от поредицата „Шедьоври на класическия руски романс“двамата са поканили и колегите си от Държавна опера Варна Даниела Димова – сопран и Вяра Железова – мецосопран, също пианистката Жанета Бенун и струнното трио „Магнифика“ - Марина Винокурова - цигулка, Марина Славчева – цигулка и Олена Мошинска – виолончело.

 

 

„С нашия концерт искаме да изтъкнем красотата, която не се нуждае от обяснение“, обобщава творческите намерения на екипа Руслан Павлов. В програматаса включени вокални и инструментални творби от руски композитори, творили на границата между XIX и XX век, сред които Чайковски, Рахманинов, Мусоргски, Бородин, Направник и др. Освен известните романси „Я помню чудное мгновение“, „Не пой, красавица“, „Я Вас любил“, „Зимний вечер“ и други, ще прозвучи за пръв път във Варна и цикъл от 4 песни на композитора  Иполитов-Иванов.

 

Проектът „Шедьоври на класическия руски романс“ се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ при Община Варна.

 

Вход свободен.

 

 

 

 

 

Кузман Попов

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

 

КУЗМАН ПОПОВ– режисьор и сценограф на “Джоконда“ от Амилкаре Понкиели, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на първата постановка в 71-годишната история на Варненската опера, за Венецианския карнавал, за маските и хората, за изкушенията на злото и любовта, за вечното море...

Премиера на ММФ „Варненско лято“, 7.08.2018, 21.00, Опера в Летния театър.

 

„Джоконда“ за пръв път в 71-годишната история на Варненската опера. Не бих могла да си представя друг режисьор и друг сценограф за това голямо събития, освен Кузман Попов...

„Джоконда“ е великолепно произведение, което аз за първи път поставям, въпреки че почти целият класически оперен репертоар е минал през мен. Възхитен съм от музиката на Понкиели. Осъзнавам, че той действително е бил голям майстор, от който са се учили всички композитори от следващите поколения, дори Верди е заимствал от него.

Кои са предизвикателствата?

„Джоконда“ е голямо предизвикателство. Певческите роли са изключително трудни и ние разполагаме с качествен солистичен състав, който може да изпълни това заглавие. Джоконда ще пресъздаде изтъкнатото българско сопрано Габриела Георгиева и това ще бъде нейният български дебют, тъй като досега тя е пяла Джоконда само в чужбина. Принц Грималди ще бъде Валерий Георгиев, в шпионина Барнаба се превъплъщават баритоните Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров, Сляпата е Бойка Василева, в инквизитора Алвизо ще видим басите Евгений Станимиров и Деян Вачков, a мецосопраните Даниела Дякова и Михаела Берова ще пеят Лаура."

Визитната картичка на тази опера е известният „Танц на часовете“, но аз съм си поставил една по-трудна задача. В режисьорската ми концепция е залегнала идеята за театрална трупа от улични певци, танцьори, разказвачи. Самата Джоконда е улична певица, Барнаба пък е разказвач. Вмъкнал съм един особен типаж - маски в стила на Комедия дел арте. Маските, вплетени в спектакъла, участват по време на цялото действие. Както се случва в живота, така и тук се срещат добри и лоши маски, бели като Джоконда и черни като Барнаба.

Амилкаре Понкиели (1834 - 1866)С какво още ще заинтригува съвременника „Джоконда“?

Един от акцентите на постановката елъвската паст, в която се слагат донесения до инквизицията, а ние много добре знаем как едно донесение може да очерни човек и да промени коренно живота му. Намирам този сюжет съвсем подходящ и за нашата съвременност, така че го извеждам като една от важните интерпретационни линии в постановката.

Сценографията несъмнено визира епохата, в която е създадена операта.

Преди много години имах шанса да направя специализация в Италия, като прекарахедин месец в Милано, един в Рим и един във Венеция. Престоят ми във Венеция съвпадна с регатата и Венецианския фестивал, така че съм преживял Венецианския карнавал в истинската му традиция. Атмосферата в нашата постановка трябва да бъде такава, каквато е била в действителност през XVII век, такава, каквато е и днес. В декора присъства морето, разпознават се лагуната и венецианският мост. На лъвската паст се четеизвестният исторически надпис, който обещава на всеки, който направи донесение до инквизицията, че щесе ползва с покровителство, имунитет, конфиденциалност и облаги, съгласно законите.

Определено личи пиетететът ти към контраста черно-златно...

Сценографията на „Джоконда“ е издържана в цветовете черно и злато и мисля, че намерих онова съотношение между тях, което съответства на патрицианска Венеция. Маските, за които споменах, са също със златна или с черна украса. Хорът и солистите също носят маски, така че карнавалът присъства по време на целия спектакъл.

И морето е непрекъснато там, на хоризонта на „Джоконда“...

Открай докрай, през цялото действие. Искам морето в „Джоконда“ да бъде истинско, трагично, черно-бяло и бавно да се движи през цялото време. В последната картина се появява базиликата „Санта Мария де ла Салуте“, в която са се провеждали тържествени церемонии. Светлината, която струи отвътре, е контрапункт на драматичните събития и чудесен контраст на черното море.

Светлините ще угаснат. Маските са свалени. Една трагична история е разказана. Остава морето – вечно като живота, изпълнен с контрасти.

Видео

 

 

 

Прочетете още: ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

„ДЖОКОНДА“ - OPERA GRANDE С КРАСИВА МУЗИКА И ДРАМАТИЧЕН СЮЖЕТ


 

"ДЖОКОНДА"

Опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели

Премиера на ММФ "Варненско лято" 2018
7 август 2018, 21.00, Опера в Летния театър

 11 август, 21.00, Сцена на вековете, Царевец, Велико Търново Опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели
Диригент Григор Паликаров
Постановка и сценография Кузман Попов
Костюми Ася Стоименова
Хореография Румяна Малчева
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:
ДЖОКОНДА, улична певица – Габриела Георгиева
СЛЯПАТА, нейна майка – Бойка Василева
АЛВИЗО, инквизитор – Евгений Станимиров (7.08), Деян Вачков (11.08)
ЛАУРА, негова жена – Даниела Дякова (7.08), Михаела Берова (11.08)
БАРНАБА, шпионин – Венцеслав Анастасов (7.08), Пламен Димитров (11.08)
ЕНЦО ГРИМАЛДИ, принц – Валерий Георгиев
ЗУАНО - Людмил Петров
ПЕВЕЦ - Петър Петров
ИЗЕПО - Пламен Долапчиев
МОРЯК - Илко Захариев
Солисти балет: Павел Кирчев, Галина Велчева, Илияна Божкова, Мартин Чикалов

В основата на либретото на Ариго Бойто стои драмата „Анжело – тиранинът от Падуа“ от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през XVII век. Музикалнатадраматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти. След премиерата си в Миланската скала операта “Джоконда” неизменно е част от репертоара на водещите световни театри.

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.
БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
След 1 юни на касата на Летен театър: всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-18.30 тел. 052 612 803. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020. www.tmpcvarna.com

http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ www.epay.bg

 

 

Тост за 2014-та с прекрасната „Наздравица” от „Травиата”

поднасят солистите

Даниела Димова, Валерий Георгиев, Свилен Николов и Стефания Маярди (Италия),

заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна,

под диригентството на Стефано Сегедони (Италия)!

 

 

 

 

 

Уважаеми зрители,

 

Спектакълът на Държавна опера Варна „Джоконда“, обявен в афиша на Сцена на вековете, крепост Царевец, Велико Търново на 11 август, се отменя по технически причини, но поради големия интерес ще бъде изнесен на 10 ноември от 18.00 часа на сцената на МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново.

Закупените билети важат без заверка.
Благодарим за разбирането!

 

 

 

 

 

 

С благодарност за подкрепата и съпричастието

към творческите усилия и постижения на ТМПЦ – Държавна опера - Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”

Ви желая

съкровено посрещане на Рождество Христово

и

една щастлива 2016 година,

изпълнена с креативност и успешни културни каузи за нашия град Варна!

***

Thank you sincerely for supporting the creative endeavors and achievements

of Theater and Music Production Center - Varna - Drama Theater "St. Bachvarov"- Varna and State Opera - Varna!

Wishing you a Joyous Holiday Season

and a Happy New Year

full of creativeness and successful cultural causes for Varna!

 

Даниела Димова

Директор на Театрално-музикален продуцентски център - Варна |

Daniela Dimova

Director of Theater and Music Production Center - Varna

 

 

 

 

 

 

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

 

 

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

 

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

 

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

 

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

 

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

 

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

 

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

 

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

 

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

 

 

17 септември, 11.00 и 19.00, Основна сцена

„Дон Жуан“ от Моцарт, диригент Айрат Кашаев, режисьор Донгми Лий, финалисти на Opera Studio – Varna 2019, Оркестър на Държавна опера Варна

 

 

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

 

 

 

Щастливи сме, че в първото Оперно студио – Варна 2019 свой майсторски клас води диригент от Болшой театър. Как се чувствате във Варна, Маестро Кашаев?

 

Чувствам се прекрасно. Бил съм в много страни в Европа, но в България съм за пръв път. Съпругата ми, която неотдавна посети с детския си хор Варна, разказваше с възторг за вашия град, така че аз се отзовах с голямо удоволствие на поканата да водя майсторски клас тук. Предвкусвах наслаждението от срещата с вашия хубав град, с морето и прекрасния колектив на Варненската опера.

 

 

 

Защо се фокусирате върху „Дон Жуан“ от Моцарт?

Музиката на Моцарт е като лакмус, върху който всичко се вижда. Дали пееш добре или не, дали играеш добре или не, то това ще забележи всеки човек, дори да не е музикант. В този смисъл Моцарт изисква особено отношение и уважение. Номер едно сред всички световни композитори, Моцарт е създал сакрална музика, която предполага същото благоговение, както когато влизаш в храм, за да разговаряш с бог. Намирам „Дон Жуан“ за изключителна творба и за мен е огромна чест да работя във Варна именно върху Моцарт.

 

Как постигате баланс между различните нива на участниците в майсторския клас?

 

Прочетете продължението: ТУК >>>>>>

 

МИХАЕЛА БЕРОВА, най-новата солистка на Варненската опера,пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

„Кармен“ - 16 март 2018, 19.00

Диригент Ян ван Маанен

 

Може ли да се каже, че репертоарът на едно истинско мецосопрано е немислим без „Кармен“?

 

Определено е така. Всички възприемат „Кармен“ като нарицателна роля за нас, мецосопраните, а самата опера е една от най-любимите, най-често поставяните и най-често играните творби в цял свят.

 

След като дори немеломаните смятат, че познават „Кармен“, трудно ли е да се открие нещо ново в образа? Ще го търсиш ли в своята интерпретация?

 

Повечето хора намират, че  Кармен е лека жена, но това е твърде повърхностно схващане. Този образ е доста дълбок и търпи развитие.Ако в първите две действия Кармен е бунтарка, зад това стои не само нейният темперамент, а и вътрешната сила на характера. Образът е представлявал истинска революция за времето си, тъй като за пръв път в света на операта главната героиня се оказва от простолюдието, при това е циганка. Своенравна и свободолюбива, тя руши всички норми, прави, каквото си поиска и това било нечуван скандал.

 

По-нататък, в трето и четвърто действие, на преден план излиза драматизмът, който се усеща особено силно в прочутата ария с картите. За Кармен няма по-висша ценност от свободата, за нея тя плаща с живота си. Тази основна линия са заложили и либретистът Проспер Мериме, и композиторът Жорж Бизе. През целия образ върви една особена линия на дързост и аристократизъм, които имат своите корени още в кастовото деление на племената в Индия, откъдето произхождат циганите. В тяхната йерархия най-високо стои аристократът – този, чийто аристократизъм се измерва със силата му да отстоява своя избор. Личният избор е неговата истинска свобода.Това ще търся в образа на Кармен –аристократизма.

 

Колко близо до себе си чувстваш Кармен?

 

Мисля, че сега е моето времеза Кармен. Близо съм до нея като темперамент, като схващане за живота и неговите предизвикателства. Винаги изпълнявам с удоволствие тази роля и се радвам, че сега за пръв път ще я представя и пред варненската публика. На сцената ще си партнирам с Даниел Дамянов – Дон Хозе, Пламен Димитров – Ескамилио и Ирина Жекова – Микаела. Теса добри професионалисти, носещи темперамента на своите герои и аз се чувствам чудесно в тяхната компания. Харесвам постановката на режисьора Кузман Попов и вярвам, че под палката на Маестро Ян ван Маанен, заедно с оркестъра и хора на Варненската опера, ние ще заразим публиката с емоцията, която тя очаква от „Кармен“.Накрая искам непременно да кажа и това, че се чувствам истински щастлива като част от страхотния екип на Варненската опера.

 

 Прочетете още: МИХАЕЛА БЕРОВА

 

 

 

 

История на творбата

"Дон Жуан" - опера от Моцарт

 

За краткия си, но много интензивен живот, започнал като дете-чудо, Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) е написал повече от 700 произведения.
Няма област от музикалното изкуство, в която той да не  създава творби с най-висока стойност и непреходно значение.

За него П. И. Чайковски пише: “Моцарт е най-високата кулминационна точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката”.

Моцарт е автор на 22 опери, 50 симфонии, 7 концерта за цигулка и оркестър, 23 концерта за пиано и оркестър, сонати за цигулка, пиано и орган, квартети, квинтети, 70 вокално-симфонични творби, кантати, оратории, меси, един Реквием и др.

Един от най-привлекателните образи за творците от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби и др.

 

Григор ПаликаровОПЕРЕН ГАЛА КОНЦЕРТ

24 август, 21,00, VIII Опера в Летния театър – Варна 2017

Диригент Григор Паликаров

Режисьор Сребрина Соколова

Оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с участието на специални гости

 

Оперният гала концерт на 24 август, 21.00, с диригент маестро Григор Паликаров и режисьор Сребрина Соколова, е очакван кулминационен завършек на тазгодишното, осмо издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.

„Моето желание е да направя една витрина, един елегантен и запомнящ се преглед на работата ни през този сезон. Ето защо оркестърът, който иначе по време на представления е в оркестрината и публиката не го вижда, сега ще бъде разположен на сцената.

Мултимедийното решение се основава концептуално на подзаглавието на концерта „Щрихи от един сезон“.

Сребрина СоколоваВизия, въздействие, внушение са средствата, с които мултимедията ще пренесе зрителите в атмосферата на знакови събития в нашия творчески живот през годината. Цялата идея за концерта се съдържа в една дума ПРАЗНИК.В края на един успешен и силен сезон за Варненската опера, оркестърът, солистите и хорът с удоволствие ще поднесат на зрителите своя последен музикален подарък преди заслужената ваканция“, споделя концепцията си за концерта режисьорката Сребрина Соколова.

 

Солисти на концерта, заедно с утвърдените имена на Варненската опера, Арсений Арсов, Линка Стоянова, Свилен Николов, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Даниела Дякова, ще бъдат и специалните гости Валентина Куцарова, Милен Божков, Николай Добрев, Нина Андреева и Марена Балинова-Райхл.

 

 

ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА

I част

1. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ - Увертюра - 7'

2. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ – ария на Тамино – изп. Арсений Арсов - 4'

3. Дж.Росини  – „Севилският бръснар“ – ария на Розина –

изп. Валентина Куцарова - 6'

Марена Балинова4. Дж.Верди – „Макбет“ – ария на Макбет – изп.Свилен Николов - 4'

5. В.Белини – „Монтеки и Капулети“ – ария на Ромео – Se Romeo…. – изп. Даниела Дякова - 5'

6. Ш.Гуно – „Фауст“ – рондо на Мефистофел( с хор) – изп. Евгений Станимиров - 2'

7. Дж.Пучини – „Бохеми“ – ария на Мюзета –  Quandome`nvo… - изп. Ирина Жекова - 3'

8. Дж.Верди – „Бал с маски“ – ария на Ренато – Alzati… - изп. Николай Добрев - 6'

9. В.Белини – „Норма“ – Casta diva…. – ария на Норма( с хор) – изп. Марена Балинова-Райхл - 8'

10. В.Белини – „Норма“ - Хор "Guerra" - 2'

11. Дж.Пучини – „Тоска“ –ариянаКаварадоси – E lucevan le stelle... – изп. Милен Божков - 4'

12. В.Белини – „Норма“ – дует Норма и Адалджиза – Mira, o Norma…. – изп. Линка Стоянова и Валентина Куцарова - 7'

Милен БожковII част

 

  1.  Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – Увертюра - 8'
  2.  Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – ария на Леонора – изп. Линка Стоянова - 6'
  3.  Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – ария на Пинкертон – Addio, fiorito asil… - изп. Милен Божков - 3'
  4. Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – Хор (със затворена уста) - 3'
  5. Ш.Гуно – „Ромео и Жулиета“ – ария на Жулиета – изп. Ирина Жекова - 4'
  6. Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – дует на Чо-Чо-Сан и Пинкертон

(I действие) – Vogliate mi bene…. – изп.Нина Андреева и Милен Божков - 7'

7. Дж.Верди – „Сицилиански вечерни“ – Болеро на Елена (с хор)–

изп. Марена Балинова-Райхл - 5'

8. Дж.Верди – „Атила“ – дует Атила и Ецио – изп. Евгений Станимиров и Свилен Николов - 7'

9. У.Джордано – „Андре Шение“ – ария на Жерар – изп. Николай Добрев - 5'

Валентина Куцарова10.  Ф.Чилеа – „Адриана Лекуврьор“ – дует Адриана, Принцеса ди Буйон – изп. Линка Стоянова и Даниела Дякова - 8'

11.  Дж.Пучини – „Турандот“ – ария на Калаф (с женски хор)– изп. Валерий Георгиев - 4'

 

БИС – Дж.Верди – „Травиата“ – Наздравица – всички солисти, хор.

 

 Вижте видео трейлър  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

15 февруари, Основна сцена, 18.00

Февруари не може без Дон Жуан, така че неустоимият любовник "Дон Жуан" от Моцарт пристига с целия си антураж във Варна още в първия ден от следващата седмица -15 февр, 18.00. Солистът на Държавна опера Варна с международна кариера Деян Вачков, изявяващ се успех в Миланската скала и Арена ди Верона, млад, в разцвета на творческите си сили певец, който - еднакво добър както във вокално отношение, така и в актьорската игра – е перфектният изпълнител за ролята на прелъстителя и покорителя на женски сърца.

Една от най-трудните роли в „Дон Жуан” е тази на слугата Лепорело. Изключително виртуозна като музикална партитура, тя изисква и максимален артистичен талант. Точно тези качества постига другият бас на Държавна опера Варна с международна кариера Евгений Станимиров, чийто Лепорело несъмнено се вписва като следващата коронна роля в богатия му репертоар.

В ролята на Церлина ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова, чаровната съпруга на Дон Жуан – Деян Вачков. След своите ярки превъплъщения като Виолета Валери, Розина, Адина, Джилда, Илина Михайлова демонстрира своите превъзходни певчески и артистични умения и в образа на Церлина.

Ина Петрова, откроила се на премиерата през 2015 г. с яркия и релефен портрет на Дона Елвира, отново ще преживее терзанията на влюбената, ревнива и крайно противоречива своя героиня. Макар и измамена от Дон Жуан, тя не спира да се поддава на очарованието му.

Дон Отавио, една от най-интересните роли за тенорите, ще представи знаковият солист на Държавна опера Варна Арсений Арсов. В ролята на Дона Анна, неговата спътница, ще чуем едно от младите оперни дарования на Италия Франческа Тиди. Баритонът Пламен Димитров ще се преобрази в Мазето – наивното  селско момче, което както Дон Жуан, така и скъпата му Церлина, лесно манипулират. С ролята на Командора отново ще се заеме басът Гео Чобанов, който определено впечатлява със своето превъплъщение.

Всички любовни интриги в постановката на Александър Текелиев ще направлява с диригентската си палка младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева. Завършила НУИ «Добри Христов» и висше музикално образование в Швейцария, тя вече има няколко успешни оперни постановки в родния си град. В края на миналата година тя представи варненската «Адрина Лекуврьор» в София, с което заслужи аплодисментите на публиката, а проф. Боянка Арнаудова публикува ласкав отзив за появата й на столична сцена в последния брой на сп. «Музикални хоризонти».

 

 

За пръв път в България ще прозвучи Каденца на Клара Шуман

 

Жени Захариева4 ноември 2016, 19.00

„Много съм щастлива, че съм отново във Варна и ще свиря с Варненската филхармония, еталон за високо художествено  майсторство. Тук съм имала прекрасни концерти с диригенти като Емил Главанаков, Иван Маринов, Слави Ушев, Борислав Иванов. Независимо от кризисното време, което изисква едно излизане от традиционните модели, Варненската опера запази баланс между традицията и новаторството.

И сега, според мен, операта преживява един от своите звездни мигове, защото всеки един нейн експеримент, като последния успех със световната премиера на  мюзикъла „Граф Монте Кристо”, жъне овации и доказва, че артистите на Варненската опера имат огромен капацитет и могат да се справят с всички жанрове в музикалното изкуство. Пожелавам на всички здраве и успехи и нека все така Варненската опера да стои начело на музикалните институти в България.”

Така отправя своя емоционален поздрав към екипа проф. Жени Захариева - един изключителен артист, Посланик на Българската култура във Франция, носител на най-престижните награди за изпълнителско майсторство, дългогодишен председател на СБМТД, сега негов Почетен председател, една от най-ценените и уважавани личности в музикалното съсловие у нас.

Младият Маестро Дарио Мачелари признава, че за него е огромна чест да дирижира концерт с такава блестяща пианистка със световна слава като Жени Захариева. Освен че за пръв път има шанса да работи с творец от подобен ранг, той се вълнува и от факта, че концертът, посветен на нейната 50-годишна артистична дейност, е повече от специален и затова задължаващ.

В юбилейния си варненски концерт именитата пианистка ще представи Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен и за пръв път в България ще изпълни Каденца на Клара Шуман, която според нея е по-изящна от оригиналната на Бетовен. Известен щрих от биографията на Жени Захариева е, че тъкмо тя става инициатор за възстановяването на легендарното старинно пианофорте на съпругата на Шуман Клара в Браницшлос - Германия, както и първият пианист, изнесъл концерт и записал компактдиск на този инструмент. Един прекрасен артефакт, донесъл отличия и поредното световно признание за Жени Захариева. Благодарение на нея позабравеното творчество на не по-малко талантливата от съпруга си Клара Шуман отново става достъпно за света.

„След първите репетиции определено мога да кажа, че Дарио Мачелари е талантлив и чувствителен диригент, който веднага усеща творческото намерение на пианиста, помага му да се изяви, прави всичко възможно солистът наистина да се чувства солист. Направи ми приятно впечатление, че в работата си с оркестъра той търси мек звук и акцентира върху фразирането в детайли”, споделя оценката си за диригента Жени Захариева.

Двамата с увлечение обсъждат програмата на концерта, в която са включени, освен Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен, Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Рихард Щраус и Симфония № 9 от Дмитрий Шостакович. Общото в трите пиеси е новаторството. То прехвърля интересен мост между трима толкова различни композитори.

„В своя Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор Бетовен внася нови моменти в стила на композиране. Дотогава темата на клавирния концерт обикновено се е фокусирала върху красотата, блясъка и подобни светли чувства, докато за пръв път точно в Третия си концерт за пиано и оркестър Бетовен вкарва силен драматизъм, неслучайно той използва и тоналността до минор”, разказва Жени Захариева.

 

 

На премиерата на „Дон Жуан” от Моцарт, състояла се на 24 февруари 2014 г., диригент-постановчикът маестро Борислав Иванов, предостави палката на младата диригентка от Варна, с постоянен творчески адрес в Швейцария, Вилиана Вълчева. Тя пое дирижирането на всички спектакли на «Дон Жуан», а от този творчески сезон е вече постоянен диригент на Държавна опера Варна. 

На 12 ноември от 19 часа варненската публика отново ще се срещне с арогантния и чаровен Дон Жуан, който шества триумфално в различни жанрове на изкуството, също и в едноименната опера на Моцарт.
Характеризирана от самия него като “drama giocoso” (весела драма), тя е безспорно един от върховете в творчеството на композитора, съчетал в органично единство особеностите на драматичната и комичната опера. Всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма, образите са релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. Режисьорският прочит на Александър Текелиев, в екип със сценографа Иван Попов, хореографката Желка Табакова и диригента на хора Стефан Бояджиев, разчита на динамиката и ярката певческа и актьорска интерпретация, с каквато се отличават изпълненията на всички участници. Затова и преживяването „Дон Жуан” е заразително.

В централната роля на покорителя на женските сърца Дон Жуан ще аплодираме солиста на Държавна опера Варна Деян Вачков. Покорил сцените на Виена, Милано, Токио, Будапеща, Тенерифе, Аrena di Verona, пял в Амстердам и Палм Бийч, Палермо, Валенсия и Франкфурт,  участвал в спетакли в Сиатъл, Мадрид, Парма, Лас Палмас и Равена, в Триест, Лозана и Виши, в Монте Карло, Неапол и Сеул. В  разцвета на творческите си сили, Деян Вачков е един перфектен прелъстител, еднакво добър както във вокално отношение, така и в актьорската игра.

 

 

Маестро Борислав Иванов25 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Опера в Летния театър – Варна 2016 завършва с Юбилейна оперна гала, посветена на Маестро Борислав Иванов. Доайенът на българските диригенти, дългогодишен диригент и директор, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, навърши на 2 август достолепните 85 години. Рождения му ден отбелязахме с литературната и филмова премиера на „Маестро Борислав Иванов – доайенът на диригентската палка. Път в годините”, на която присъстваха авторът на книгата музиковедът Марин Бончев и авторът на едноименния филм, режисьорът Огнян Сурдолов.

 

Честването ще придобие своята кулминация на 25 август в Летния театър, когато с голям оперен гала концерт отново ще дадем израз на нашето уважение и признание към личността и творчеството на Маестро Борислав Иванов. Познат с изкуството си на 4 континента, получил много аплодисменти и много награди в страните, където е дирижирал, сега за Празника на Варна той прибави към колекцията си от отличия и най-високото звание на родния си град - Почетен гражданин на Варна.

 

В Юбилейната оперна гала диригентите, заедно с юбиляра,  трябваше да бъдат четирима, но поради събитията в съседна Турция Маестро Селман Ада няма да участва. Диригентите на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев и Вилиана Вълчева с отговорност подготвят своята част от концерта, както впрочем и всички солисти. Сред тях блестят имената на тенорите Калуди Калудов – също Почетен гражданин на Варна, Камен Чанев и Орлин Горанов. Тук е и италианският баритон Мауро Аугустини, който с Маестро Борислав Иванов е изработил партиите на Яго в „Отело”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Амонасро в „Аида” и Скарпия в „Тоска”, донесли му впоследствие световна слава. Преподавател в музикалните академии на Токио, Рио де Жанейро и Сеул, Мауро Аугустини специално пристигна във Варна за юбилейната гала вечер на своя дългогодишен приятел.

 

Всъщност творчески взаимоотношения свързват Маестро Борислав Иванов с всички участници в концерта, които са се радвали на неговата подкрепа в различни етапи от кариерата си. И всички те са сред най-добрите съвременни български оперни гласове с международна кариера - Мауро Аугустини – Италия, Калуди Калудов, Камен Чанев, Димитринка Райчева, Венцеслав Анастасов, Елена Баръмова, Арсений Арсов, Елена Чавдарова-Иса, Орлин Горанов, Ирина Жекова, Евгений Станимиров, Валерий Георгиев, Бойка Василева, Борис Луков, Гео Чобанов, Христо Ганевски.   


 

Арии и ансамбли от любимите опери на Маестро Борислав Иванов „Аида” и „Набуко”, още от „Трубадур”, „Силата на съдбата” и „Дон Карлос от Верди, „Самсон и Далила” от Сен-Санс, „Евгений Онегин” от Чайковски, „Кармен” от Бизе, „Мадам Бътерфлай” от Пучини и други бисери от световната оперна съкровищница ще съберат магичната си сила в една обща възхвала на най-високото изкуство – операта. И в чест на един от нейните майстори – Маестро Борислав Иванов.

 

Калуди Калудов

„Маестро Борислав Иванов заслужава уважение и признание като творец, направил изключително много за оперното изкуство. Той бе първият, който още в началото на моята криера, ме покани да пея във Варненската опера. Оттогава до днес продължават приятелските и творческите ни контакти.

Незабравими са спомените ни от турнета в Испания, Холандия, Дания, Корея, Малта, Турция и къде ли не по света. Пях с неговата съпруга София Иванова в една прекрасна „Травиата”, която навсякъде жънеше успехи, заснеха и филм за нея.

Това, което в житейски и творчески план особено ценя у Маестро Борислав Иванов са великодушието, умението да игнорира маловажното и да се концентрира върху същественото, извличайки по този начин максимума за изкуството. Здраве и дълъг живот, Маестро!”

 

Димитринка Райчева

„Всичко в кариерата си дължа на Варненската опера и на Маестро Борислав Иванов. Участието ми в оперната гала, посветена на неговия юбилей, е голям празник за мен. Радвам се, че той ми предложи да изпълня в концерта арии на моите любими героини Абигайл и Турандот. Освен голям диригент, Маестро Борислав Иванов е и изключителен педагог, който през целия си живот открива нови таланти и им помага да израстват достойни за голямата оперна сцена. Достигнал върхове в изкуството, той продължава и сега да се раздава и да предава майсторството си на младите поколения. Изпитвам дълбок респект към него като човек и творец. Желая Ви здраве и удовлетворение, Маестро!”

 

Орлин Горанов

„Вече близо 28 години съм близо до Маестрото, както ние си го наричаме. И аз мога само да благодаря, че съдбата ме срещна с него. Благодаря за всичките тези години, за концертите и турнетата, за чудесната атмосфера, която той създава около себе си. Маестрото е един усмихнат и добър човек, един прекрасен музикант и диригент, с когото се чувствам невероятно сигурен на сцената. Той ми даде един добър урок – когато отдаваш всичката си любов на изкуството, то се отплаща със същото. Да си жив и здрав още дълги години, Маестро! И да правим заедно музика! Защото музиката е най-универсалният език, който свързва всички човешки същества във вселената. Няма нищо по-висше и по-красиво от музиката.”

 

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

Оперна гала за 85-ия юбилей на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

Месецът на любовта не може без „Дон Жуан”. На 20 февруари от 18 часа публиката ще съпреживее драматичните перипетии около любовните интриги на всепризнатия съблазнител в едоименната опера от В. А. Моцарт. На диригентския пулт ще застане младата и изключително талантлива Вилиана Вълчева, чиито експресивен диригентски жест публиката особено харесва. В постановъчния екип още: Александър Текелиев – режисьор, Иван Савов – сценограф, Желка Табакова - хореограф, диригент на хора Стефан Бояджиев.

Завеса. Начало. Лепорело, слугата на Дон Жуан стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал Дон Жуан. От къщата се чува шум. При Дона Анна е влязъл непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива, вика за помощ, пристига баща й, Командорът. Той влиза в дуел с Дон Жуан, но пада смъртно прободен от сабята му. Дона Анна призовава и годеника си дон Отавио, но вече нищо не може да се направи. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.

И това наистина се случва, но чак в края на представлението, по всички правила на трилъра. Защото „Дон Жуан” си е истински оперен трилър

Баритонът Венцеслав Анастасов е великолепен в ролята на покорителя на женските сърца. В разцвета на творческите си сили, с ангажименти на най-добрите световни сцени, солистът на Държавна опера Варна владее безупречно гласа си. Техниката при него е само едно от средствата за изграждане на цялостния образ на героя, като комбинация от вокално и артистично съвършенство.

В останалите роли ще се преобразят също доказали високия си професионализъм артисти: Евгений Станимиров – един перфектен Лепорело; Линка Стоянова – винаги добра, също и като Дона Анна;  Даниела Димова с нейната богато нюансирана Дона Елвира, непрекъснато разкъсвана между любовта, ревността и амбицията да отмъщава; Пламен Димитров, когото сме свикнали да виждаме в крайно драматични роли, тук е един изненандващо комичен Мазето. Няма и как да е другояче, след като негова партньорка е Илина Михайлова – чаровна като своята героиня Церлина, тя винаги спечелва публиката с красотата и таланта си; Гео Чобанов – един много убедителен Командор. В този кръг от познати имена ще се впише и младият тенор от Варна Хрисимир Дамянов в ролята на Дон Отавио.

 

19, 20, 21 ЮЛИ 2014, ОСНОВНА СЦЕНА, 19.00

Уникална опера-балет по музиката на Бизе - авторски прочит на едно от най-големите имена в съвременния руски и световен балет Сергей Бобров

Варненската постановка на операта-балет „Carmen Dance” от Бизе – авторски спектакъл на едно от най-големите имена на съвременния руски и световен балет Сергей Бобров, ще бъде връхната точка в балетния юли.

През този месец във Варна се провежда XXV издание на първия в света, останал и досега най-престижен Международен балетен конкурс.

Неслучайно на 19, 20 и 21 юли са планирани и трите премиерни спектакъла на „Carmen Dance”, които ще бъдат представени, под патронажа на кмета на Варна, г-н Иван Портних, на Основна сцена на Театрално-музикалния продуцентски център.

Историята на „Кармен” започва от професионалната среща между директорката на ТМПЦ Варна Даниела Димова и главния художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Сергей Бобров, на която той приема поканата от септември 2014 г. да стане главен балетмайстор на Държавна опера Варна, а дотогава да постави и първото си заглавие на варненска сцена.

„Варна е забележителен и много красив град. За мен е важно, че в продължение на вече 50 години, тук се провежда първият в света балетен конкурс. Това означава, че се е създала една великолепна атмосфера на разбиране и обич към балетното изкуство. Във Варна съществуват всички предпоставки за изграждане на много добър балетен колектив.
Ето защо, приемайки предложението да стана главен хореограф на Варненския оперен театър, аз очаквам пълно творческо отдаване и сериозен ангажимент от страна на артистите.
Желанието ми е да създам във Варна балет, способен да се конкурира с всяка европейска трупа. Замислям много гастроли и вярвам, че общите усилия ще ни донесат творческа радост”,

споделя амбициите си заслужилият артист на Русия Сергей Бобров.

 

 

В звездния състав Калуди Калудов, Марчин Брониковски, Деян Вачков, Елена Чавдарова-Иса, Анна Дитри и Петър Петров

Спектакъл, посветен на 70-годишнината на забележителния български бас Петър Петров

На 7 ноември от 19 часа ще бъде представена постановката на режисьора Кузман Попов от 2002 г. „Дон Карлос”. Сценографията е дело на Тодор Игнатов, костюмите – на Лора Маринова. На диригентския пулт ще застане маестро Борислав Иванов.

Като солисти в спектакъла ще вземат участие едни от най-успешните български оперни звезди, както и двама полски артисти. В ролята на Дон Карлос ще се представи варненецът Калуди Калудов, който за щастие в последните години работи основно в България и при първа възможност винаги откликва на покана от театъра в родния си град. За последно го чухме през юни т.г. на сцената на Летния театър в ролята на Пинкертон от оп. «Мадам Бътерфлай» на Пучини.

На 7 ноември отново ще аплодираме Калуди Калудов - любимия на варненци тенор от световна величина, почетен гражданин на нашия град и признат музикален педагог.

Деян Вачков

 

 

Още преди години наричат Деян Вачков «Новия Борис Христов на България». Един млад български бас, вече пял в най-авторитетните оперни театри по света, Деян Вачков ще се представи в ролята на Филип Втори – емблематична и любима роля за всеки бас.

 

Покорил сцените на Виена, Милано, Токио, Будапеща, Тенерифе, Аrena di Verona, пял в Амстердам и Палм Бийч, Палермо, Валенсия и Франкфурт, участвал в спектакли в Сиатъл, Мадрид, Бари, Парма, Лас Палмас и Равена, в Триест, Лозана и Виши, в Монте Карло, Неапол и Сеул, вече втори сезон Деян Вачков е солист на Държавна опера Варна.

 

 

Анна Дитри

 

 

Любимата на баща и син кралица Елизабет ще изпълни талантливата и чаровна полска певица  Анна Дитри, завършила НБУ в класа по класическо пеене на Калуди Калудов. Срещата между двамата се превръща в партньорство за цял живот и неотдавна двамата отпразнуваха своята сватба не къде да е, а във Варна.

 

 

В ролята на Принцеса Еболи ще се превъплъти Елена Чавдарова-Иса, солистка на Пловдивската опера и постоянен гост на Варненската опера.

 

 

 

 

 

 

 

Марчин Брониковски

 

В емблематичната роля на Родриго, Маркиз Поза за първи път ще чуем звездния полски баритон Марчин Брониковски, чийто път към световните сцени тръгва от София. Роден във Варшава, той завършва музикален колеж, а след това продължава образованието си в Музикалната академия в София в класа на професор Руско Русков, както и в Accademia Rossiniana в Песаро под ръководството на Алберто Зеда.

Специализира при Карло Бергонци в Тетър Ла Скала в Милано. Лауреат е на международните конкурси в Памплона и Билбао (Испания), Кардиф (Ирландия), Вервиер (Белгия), Варшава (Полша), Претория (Република Южна Африка) Осло (Норвегия), и Хелзинки (Финландия).

Репертоарът на Марчин Брониковски включва централните баритонови партии в опери на Моцарт, Росини, Доницети, Леонкавало, Верди, Гуно, Бизе, Чайковски, Пучини и др. Пял е в едни от най-известните оперни театри в света като Кралската опера “Ковънт Гардън” в Лондон, в Страсбург, Кейптаун (Опера Нико), Атина, Тел Авив, Билбао, Малага, Памплона, Палма де Майорка, Менорка, Овиедо, Берлин (Дойче Опер), Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Дрезден, Залцбург, Шанхай, Москва (Болшой театър), Варшава (Държавна опера), Краков и много други.

Участвал е в музикални фестивали по цял свят. На сцената е партнирал на Хосе Карерас, Едита Груберова, Денис Грейвс, Евгени Нестеренко и много други световноизвестни певци. Пял е под диригентската палка на едни от най-големите диригенти на нашето време. Марчин Брониковски се изявява често на концертния подиум, както и в кантатно-ораториалния жанр.
Ангажиментите му включват концерти с Израелския симфоничен оркестър, Варшавската държавна филхармония, Оркестърът на полската телевизия и радио, Северно-холандската филхармония, Испанската RTVE, Байеришер Рундфунк, Виенския Симфоничен оркестър, Симфоничните оркестри на Лайпциг, Кьолн, Хановер, Финландската Tapiola Sinfonietta, Оркестърът на Хелзинкската опера.

Пял е с Хосе Карерас във Варшава на концерт по случай 50-годишния юбилей на UNICEF, както и в Опера Галас при Академия Навал – Ливорно, в Монументалния театър – Мадрид, в Милано, с Кьолнската филхармония, с Йерусалимската филхармония, във Флорида и Ирландия. Изнесъл е рецитали на Международния фестивал на ораториите "Wratislavia Cantans" в Полша, Шубертовия фестивал във Варшава, в Болшой театър – Москва (Зала Бетховен), Държавната концертна зала – Дъблин, Фестивалът Кангасниеми – Финландия, Селозали – Еспоо и т.н. Има записи на CD и радио-телевизионни записи за много страни.

През юни тази година дебютира на сцената на Миланската скала в ролята на Ескамилио от оп. “Кармен” на Бизе, под диригентството на Мишел Пласон. През септември му предстоят спектакли на “Кармен” в Севиля на открита сцена под диригентството Лорин Маазел, а през декември – дебют в Teatro La Fenice във Венеция с операта на Масне “Кралят на Лахор”.

С този изключителен състав спектакълът на „Дон Карлос” на 7 ноември несъмнено ще бъде оперно събитие от световна величина. Неслучайно точно с този „Дон Карлос” отбелязваме и 70-годишнината на забележителния български бас Петър Петров – солист с международна кариера, артист с над 35 творчески сезона в Софийска опера и балет. Във Варна ще го чуем за пръв път в ролята на Великия инквизитор.

Петър Петров има интересна биография. От дете учи солфеж и пиано, но после завършва Химико-технологичния институт в София. През 1968 г. се дипломира като инженер и по същото време печели конкурс за артист-солист в Старозагорската опера.

 

ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

71-ви творчески сезон (2017-2018)

 

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР «СТОЯН БЪЧВАРОВ»

97-ми творчески сезон (2017-2018)

 

1 юни 2018, петък, 16 часа, Сцена Филиал – Паралелна програма на МТФ „Варненско лято“ 2018

СЪН

Пиеса за юноши от Магда Борисова
Постановка и звукова среда Стоян Радев Ге. К.
Сценография и костюми Даниела Николчова
Действащи лица и изпълнители:
Тони - Георги Няголов/Недялко Стефанов, Сладкаря - Валери Вълчев, Банкерката – Цветина Петрова, Кучето Ралф – Николай Кенаров, Феята на зъбчето – Биляна Стоева, Феята на блестящите идеи – Теодора Михайлова, Феята на сдобряването – Даниела Викторова, Феята на радостните игри – Веселина Михалкова, Д-р Сън – Николай Божков, Библио – Гергана Арнаудова, Текаря – Милена Кънева, Големият вълшебник – Константин Соколов, Майката – Юлияна Чернева

Награда за майсторско представяне на съвременна българска драматургия от XIX МТФ „Вълшебната завеса“ – Търговище 2018


 

8 юни, петък, 19 часа, ФKЦ, ЗАЛА 1

КОТКИ

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Постановка Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф – постановчик Анна Донева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ася Стоименова
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и изпълнители:
ОТЕЦ ДВУЗАКОНИЕ - Людмил Петров, МАНКЪСТРАП - Велин Михайлов, РЪМ ТЪМ ТАГ - Нейчо Петров – Реджи, ДЕМЕТРА - Сребрина Соколова, БОМБАЛУРИНА - Филипа Руженова, ГРИЗАБЕЛА - Вяра Железова, МАНГОДЖЕРИ - Николай Димитров, РАМПЪЛТИЙЗЪР - Калина Алексиева, ДЖЕЛИЛОРУМ - Лиляна Кондова, ГЪМБИ - Валерия Пейчева, СКИМБЪЛШАК БДЖ - Димитър Мартинов,
ТЕАТРАЛНИЯТ ДИРЕКТОР - Пламен Георгиев, БЪСТЪФЪР ДЖОУНС - Анатоли Романов, ДЖЕМИНА - Мария Павлова, МАКАВИТИ - Румен Стефанов


 

11 юни 2018, понеделник, 18 часа, Основна сцена - Основна програма, българска селекция в МТФ „Варненско лято“ 2018

ХЕНРИ IV

от Луиджи Пирандело
Спектакъл на Лилия Абаджиева
Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева
Сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев
Действащи лица и изпълнители:
Хенри IV – Стоян Радев, Маркиза Матилда Спина - Веселина Михалкова, Фрида, нейна дъщеря - Цветина Петрова, Маркиз Карло ди Ноли - Ненчо Костов, Барон Тито Белкреди - Симеон Лютаков, Доктор Дионизио Дженони - Васил Ряхов, Ландолфо (Лоло) - Пламен Димитров, Ариалдо (Франко) - Станислав Кондов, Бертолдо (Фино) - Константин Соколов


 

12 юни, вторник, 19 часа, Основна сцена

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША

Оперета от Имре Калман
Постановка Видин Даскалов
Режисьор Александър Мутафчийски
Диригент Цветан Крумов
Действащи лица и изпълнители:
ВАЙЛЕРСХАЙМ - Владислав Владимиров, ЦЕЦИЛИЯ - Бойка Василева, ЕДВИН - Пламен Долапчиев, ЩАСИ - Мария Павлова, БОНИ - Александър Мутафчийски,
СИЛВА - Лиляна Кондова, РОНСДОРФ -Закар Гостанян, ФЕРИ БАЧИ - Людмил Петров, НОТАРИУС КИШ - Анатолий Романов, МИШКА - Пламен Георгиев


 

14 юни, четвъртък, 19 часа, Основна сцена

ФАЛСТАФ

Опера от Джузепе Верди
Постановка Джулио Чабати
Диригент Стефано Сегедони
Действащи лица и изпълнители:
СЪР ДЖОН ФАЛСТАФ - Александър Крунев, ФОРД - Свилен Николов, АЛИСА ФОРД - Дафне Тиан, НАНЕТА - Ирина Жекова, ФЕНТОН - Валерий Георгиев, ДОКТОР КАЮС - Георгиус Филаделфевс, БАРДОЛФО - Христо Ганевски, ДОКТОР КАЮС - Александър Баранов, БАРДОЛФО - Христо Ганевски, ПИСТОЛА - Деян Вачков, МИСИС МЕГ ПЕЙДЖ - Вяра Железова, МИСИС КУИКЛИ - Бойка Василева, ПАЖ  НА ФАЛСТАФ - Илияна Славова


 

16 юни, събота, 19 часа, Основна сцена

ЖИЗЕЛ

Балет по музика на Адолф Адам
Хореография Сергей Бобров
Диригент Борис Спасов
В главните роли:
ЖИЗЕЛ - Весела Василева и АЛБЕРТ - Павел Кирчев
Оркестър и балет на Държавна опера Варна


 

20 юни, сряда, 21 часа, Летен театър – ПРЕМИЕРА

ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА

Мюзикъл по музика на Начо К. Браун
Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова, Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия “Бюро за пространствени решения”
Действащи лица и изпълнители:
ДОН Локууд – Орлин Горанов; КОЗМО Браун – Мариан Бачев; КАТИ Селдън – Лилия Илиева; ЛИНА Ламонт – Сребрина Соколова; Р. Ф. (Ар Еф) СИМПСЪН – Пламен Георгиев; Роско ДЕКСТЪР, режисьор – Борислав Веженов; РОЗ, пресагент и приятелка на Лина – Миглена Стоева; ДОРА БЕЙЛИ, влиятелна киножурналистка – Анелия Мангърова; ДИНСМОР, учителка по дикция на Лина – Елиз Оник Нигохозова; Кармайкъл, учител по дикция на Дон – Нейчо Петров; ПОЛИЦАЙ – Николай Колев; ФЕНКА 1 – Йоанна Венелинова; ФЕНКА 2 – Зои Бошнакова; ФЛИРТУВАЩА ДАМА – Калина Алексиева; ПЕРУКЕРКА & ГАРДЕРОБИЕРКА – Калина Алексиева; АСИСТЕНТ 1& ЗВУКАР – Калоян Лулчев; АСИСТЕНТ 2 – Велин Михайлов, АСИСТЕНТ 3 – Николай Димитров; ЗЛОДЕЙ във филма - Нейчо Петров;
ПРИДВОРНА ДАМА във филма – Венета Гочева; ТОМ МИКС – Иван Георгиев; ОЛГА МАРА – Венета Гочева; НЕЙНИЯТ КАВАЛЕР – Мартин Чикалов; МЕРИ МАРГАРЕТ – Лаура Мойа Ромеро; ВЪЗРАСТНИЯТ Й СЪПРУГ –Денко Стоянов; ЗЕЛДА ЗАНДЪРС – Камила Данези; ДЖЕЙ КЪМБАРЛЕНД ТРЕТИ – Павел Кирчев; ЧАРЛИ ЧАПЛИН – Франческо Бруни; ДИРИГЕНТЪТ – Страцимир Павлов. Солисти, балет, хор и оркестър на Държавна опера Варна

 


22 юни 2018, петък, 19 часа, Сцена Филиал

БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО

от Рей Куни
Постановка Костадин Бандутов
Сценография и костюми Петър Митев
Музикално оформление Малина Михалкова
Действащи лица и изпълнители:
Доктор Дейвид Мортимър - Свилен Стоянов, Доктор Майк Конъли - Валери Вълчев, Роузмари Мортимър - Милена Кънева, Доктор Хюбърт Бони - Димитър Мартинов, Старша сестра - Веселина Михалкова, Сър Уилъби Дрейк - Валентин Митев, Сестра Джени Тейт - Биляна Стоева, Младша сестра - Полина Недкова, Лезли - Станислав Кондов, Полицейски сержант - Николай Кенаров, Бил - Пламен Георгиев, Майката - Теодора Михайлова, Санитарка - Малина Михалкова


 

 

23 юни 2018, събота, 16 часа, Сцена Филиал – Семеен театър в събота

ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ

Мюзикъл по текст на Недялко Йорданов
Авторска музика Хайгашод Агасян
Постановка Костадин Бандутов
Сценография Даниела Николчова
Действащи лица и изпълнители:
Водеща - Цветина Петрова, Гарвана Пенчо – Стоян Радев, Щъркела Йордан – Валентин Митев, Магарето Генчо – Николай Кенаро, Петела Димитър – Станислав Кондов, Бухала Илия – Константин Соколов, Пъдпъдъка Харалампи – Свилен Стоянов, Славейчето Слави – Валери Вълчев, Кокошката Стоянка – Гергана Арнаудова, Лисицата Елвира – Даниела Викторова


 

24 юни, неделя, 20 час, ФКЦ, зала 1

КОНЦЕРТ - ОТКРИВАНЕ НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА „ТОВА СЪМ АЗ“

Диригент Пиеро Романо
Солист Александрина Пендачанска - сопран
Оркестър на Държавна опера Варна
Програма: Панчо Владигеров - Българска рапсодия "Вардар"; Хендел - „Агрипина“, Симфония; Хендел - „Агрипина“, ария на Агрипина "L'alma mia fra le tempeste"; Видео (от „Грами“ към награди); Моцарт - „Сватбата на Фигаро“, увертюра; Видео (Моцарт, Хендел, Фиделио, Попея); Моцарт - „Идоменей“, речитатив и ария на Електра "Oh smagna!...D'Oreste, D'Ajace"; Видео (Дебют НДК 1988, „Травиата“, роли от опери на Верди); Верди - „Бал с маски“, ария на Амелия "Ecco l'orrido campo"; Видео (70 роли и границите – „Есклармонд“, „Роберто Деверьо“, „Дъщерята на полка“, Горислава /“Руслан и Людмила“/, Опера серия, „Саломе“); Верди - „Макбет“, ария на Лейди Макбет "Nel di della vittoria"


 

26 юни 2018, вторник, 19 часа, Сцена Филиал – ПРЕДПРЕМИЕРА

ИЗБОРЪТ НА МАРТА

от Жорди Галсеран
Преводач Нева Мичева
Постановка Георги Михалков
Сценография и костюми Петър Митев
Действащи лица и изпълнители:
Изидре - Симеон Лютаков, Висента - Яна Маринова, Маноло - Николай Кенаров, Мариано - Валентин Митев, Йоланда - Розалия Абгарян


 

27 юни 2018, сряда, 18 часа, Основна сцена

ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР

Романтична драма по сценарий на Марк Норман и Том Стопард
Театрална адаптация Ли Хол
Превод и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Мира Каланова
Авторска музика Калин Николов
Хореография и сценичен бой Камен Иванов
Действащи лица и изпълнители:
Уил /Ромео - Адриан Филипов; Виола/Кент/Ромео/Жулиета - Цветина Петрова; Хенслоу - Стоян Радев; Марлоу - Димитър Мартинов; Фениман /Аптекар - Николай Кенаров; Ламбърт /Тибалт - Валери Вълчев; Бърбидж /Валентин - Валентин Митев; Кралицата - Веселина Михалкова; Нед Алейн/Меркуцио - Симеон Лютаков; Уесекс - Стефан Додуров; Дойката - Милена Кънева; Мадам Де Лесепс - Биляна Стоева; Джон - Гергана Арнаудова; Сам/Жулиета - Недялко Стефанов; Уобъш/Пролога - Пламен Димитров; Адам/Лейди Капулети - Антонио Угрински; Нол/Бенволио - Константин Соколов; Ралф/Дойката - Свилен Стоянов; Розалина - Полина Недкова; Тилни - Пламен Георгиев; Лодкар - Николай Божков; Кейт - Даниела Викторова; Моли - Анжела Жекова; Мили - Ели Пенчева


 

28 юни, четвъртък, 21 часа, Летен театър - ПРЕМИЕРА на ММФ „Варненско лято“

ЗОРО

Либрето и текстове на песни Стивън Кларк; музика Джипси Кингс; оригинална история Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън; съавтор на музиката и адаптация Джон Камерън; изп. продуценти Джон Герз, Адам Кенрайт и Исабел Алиенде
Постановка Петко Бонев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Стефан Николов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Мapping Полина Герасимова
Действащи лица и изпълнители:
ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА(ЗОРО) - Велин Михайлов, Нейчо Петров, Николай Димитров; ЛУИЗА ПУЛИДО - Илина Михайлова, Мария Павлова, София Рухова-Лулчева; РАМОН - Свилен Николов, Калоян Лулчев; ИНЕС - Лилия Илиева, Антоанела Петрова, Филипа Руженова, Калина Жекова; ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков;
ДЕТЕ РАМОН - Фернандо Леон Васев, Калоян Тодоров; ДЕТЕ ЛУИЗА - Ясмина Арсова, Белла Петрова; АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Пламен Георгиев, Людмил Петров; СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Гео Чобанов, Илко Захариев; ЕДУАРДО - Борислав Донев; ХОРХЕ - Петър Генов; ИГНАСИО - Диян Богданов; ГОНЗАЛЕС - Анатоли Романов

 


 

28 юни, четвъртък, 19 часа, Сцена Филиал

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

Комедия от Валентин Красногоров
Постановка Костадин Бандутов
Сценография и костюми Петър Митев
Действащи лица и изпълнители:
Той - Валентин Митев, Тя - Веселина Михалкова, Тя -Цветина Петрова, Тя - Гергана Арнаудова, Той Димитър Костадинов, Тя - Биляна Стоева, Той - Константин Соколов, Той -Валери Вълчев, Тя - Милена Кънева, Той - Свилен Стоянов


 

29 юни, петък, 19 часа, Основна сцена – гастрол на МТ „Николай Бинев“

РАЗДЕЛЯМ ДВОЙКИ ПО ДОМОВЕТЕ

Романтична комедия от Тристан Птижирар
Постановка Здравко Митков
Сценография и костюми Петър Митев
С участието на Михаил Билалов, Искра Донова, Николай Луканов

 


 

30 юни 2018, събота, 16 часа, Сцена Филиал - Семеен театър в събота

СЪН

Пиеса за юноши от Магда Борисова
Постановка и звукова среда Стоян Радев Ге. К.
Сценография и костюми Даниела Николчова

Действащи лица и изпълнители:

Тони - Георги Няголов/Недялко Стефанов, Сладкаря - Валери Вълчев, Банкерката – Цветина Петрова, Кучето Ралф – Николай Кенаров, Феята на зъбчето – Биляна Стоева, Феята на блестящите идеи – Теодора Михайлова, Феята на сдобряването – Даниела Викторова, Феята на радостните игри – Веселина Михалкова, Д-р Сън – Николай Божков, Библио – Гергана Арнаудова, Текаря – Милена Кънева, Големият вълшебник – Константин Соколов, Майката – Юлияна Чернева

 


 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

БИЛЕТНИ КАСИ

ТМПЦ Варна, пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998 – един час преди спектакъл

Цени на билетите според мястото в залата и конкретния спектакъл. Отстъпки за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения над 10 зрители. Тел. за договаряне 052 66 96 51 и 052 66 96 52.
С VIP Card - 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета.
Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51;
Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020;
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020
www.tmpcvarna.com

 

21 юни 2019, 19.00, Основна сцена

 

На 21 юни 2019 в балетния спектакъл "Дон Кихот“ от Л. Минкус, хореографска редакция на Сергей Бобров, в главните роли на Китри и Базил варненската публика ще види за пръв път младитесолисти на балетната трупа при Държавна опера Варна Нерея Асторя от Испания и Марко ди Салво от Италия.

 

 

         НЕРЕЯ АСТОРЯ

 

е родена в Мадрид (1999), завършва Carmina Ocana, Pablo Savoye School и Victor Ullsate School, посещава майсторски клaсове на видни балетни педагози от English National Ballet School, Dance Intеrnational Meeting Spain – France и др. Участва в Dance International Day Gala в Сан Себастиан (2015, 2016, 2017), била е солистка на Ballet Joven Impulsa (2017), а от 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара й влизат ролите на Клара, Коломбина, Китайски танц в „Лешникотрошачката“, „Пепеляшка“ в „Пепеляшка“, Вилис в „Жизел“, Лебед в „Лебедово езеро“ и др. Танцува също в „Who cares“ от Баланчин и се снима във филма „Юли“, посветен на известния кубински балетист Карлос Акоста.

 

 

 

 

„За пръв път ще танцувам Китри и този дебют е изключително преживяване за мен. „Дон Кихот“ е класисчески испански сюжет и аз като испанка се чувствам особено отговорна да пресъздам образа на Китри по възможно най-автентичния начин. Всичко това прави вълнението ми още по-голямо“, споделя Нерея.

                                                            

    МАРКО ДИ САЛВО

ще бъде нейн партньор в ролята на Базил. Роден в Палермо (1999), италианецът започва да учи класически балет в родния си град, завършва Балетната академия на Виенската Щатсопер (2013-2018) и участва – освен в нейните майсторски класове, също в майсторски класове на Royal Ballet School, Staatliche Balletschule Berlin, Hamburg State Ballet School, Tanzakademie Zuerich, Balletakademie Hochschule fuer Musik und Theater Muenchen и др. От 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара му влизат ролите на Бено в „Лебедово езеро“, Арлекин, Китайски танц, Руски танц в „Лешникотрошачката“, танцува също в балетите „Пепеляшка“, “Ромео и Жулиета“, „Самсон и Далила“, „Историята на Пулчинела“, „The little Sweep”, Оперния бал на Виенската Щатсопер (2017, 2018), Нуреев Гала във Виена (2018).  Във Варна Марко ди Салво танцува, освен в балетни постановки, в мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и особено се откроява със соловото си участие в Половецките танци на операта "Княз Игор" от Бородин.

 

„Аз също като Нерея съм щастлив да танцувам Базил, главната роля в „Дон Кихот“ от Минкус. В тази интересна и многостранна партия трябва да покажа различни характеристики на образа. Да играя пантомима, да проявя чувство за хумор, след което да превключа на романтично паде дьо и сериозна хореография. „Дон Кихот“ наистина е предизвикателство, но желано предизвикателство. „За Нерея и за мен „Дон Кихот“ е не просто шанс, а сбъдната мечта, за която сме благодарни на главния балтмайстор на Варненската опера Сергей Бобров и на Светлана Тоншева, с която подготвяме партиите си.

Всъщност Варненската опера е първото ни истинско работно място в професионална балетна трупа. Научихме много, откакто танцуваме във Варна и особено по време на гастрола ни със Сибирския балет в Обединеното кралство. В края на миналата и началото на тази година, в продължение на 3 месеца всеки ден имахме спектакли, всеки ден трябваше да бъдем в кондиция и на всеки спектакъл да показваме най-доброто от себе си пред публиката в различни градове. В това незабравимо преживяване събрахме много опит и определено си заслужихме аплодисментите. Нерея и аз и сега ще се постараем да отговорим на доверието, което ни гласува Сергей Бобров, като ни повери партиите на Китри и Базил в „Дон Кихот“. Пожелаваме си публиката да ни хареса“, разказва Марко ди Салво.      

 

                                

 

XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

 

24 март 2017, 19.00

След като във Варна през ноември м. г. пожъна голям успех с операта „Андре Шение” и спечели сърцата на оперния оркестър, сега, на 24 март, в рамките на XVIII Великденски музикален фестивал, холандският диригент Ян ван Маанен отново ще застане на диригентски пулт.

Спектакълът на „Аида” на режисьора Кузман Попов с великолепен солистичен състав: Радамес – Калуди Калудов, Аида – Анна Дитри, Амнерис – Даниела Дякова, Рамфис – Евгений Станимиров и дебют на „кадифеният баритон” Свилен Николов в ролята на Амонасро, ще бъде несъмнено един красив великденски подарък за варненската публика.

ЯН ВАН МААНЕН е роден в Холандия, завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. Работил е като репетитор и диригент в различни холандски оперни театри. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус и „Хубавата Елена” от Офенбах.

През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена. Участва в майсторските класове на Берлинската филхармония. Бъдещите му ангажименти в Холандия включват операта „Евгений Онегин” от Чайковски,  симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер и фарса „Копринената стълба” от Росини.

Ян ван Маанен е работил също като пианист, певец, режисьор, органист и актьор. Композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.

 

 

 

Заради дъждовното време снощният спектакъл на "Дон Паскуале" в Летния театър се отлага за днес - 21 август от 19 часа на сцената на Варненската опера.

Билетите важат без заверка, могат да се презаверят и за Оперната гала на 25 август от 21 часа в Летния театър.

 

Варненската опера избра своя нов главен диригент холандеца Ян Ван Маанен. За пръв път в историята си, оперният театър посочва диригента, с когото иска да работи, подобно на практиката в Централна Европа, където оркестрите имат решаваща дума за назначаването на диригентите. Как се случи това, разказва Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна:

Ян ван Маанен

„Със заминаването за Магдебург на Светослав Борисов, мястото на главен диригент на Варненската опера се освободи. В края на миналата година поканих за пръв път във Варна младия холандец Ян ван Маанен, завършил  Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт. Той привлече вниманието ми с разностранните си творчески изяви като диригент, композитор, органист и дори радиоводещ.

Той се представи изключително добре още на първата си среща с екипа на Варненската опера в края на миналата година. „Андре Шение” от Джордано под неговата палка пожъна голям успех.

След представлението на „Андре Шение” няколко души от оркестъра споделиха с мен, че биха се радвали да имат такъв главен диригент като Ян ван Маанен. Аз се отнесох сериозно към тяхното предложение, проведох допитване както до оркестъра, така и до другите наши оперни колективи и поканих за втори път Ян ван Маанен, този път за „Аида”. Емоционални и зареждащи, репетициите доведоха до един забележителен спектакъл на 24 март, в който оркестърът показа висока класа на музициране, превръщайки се на определени места дори в главно действащо лице. „Аида” бе истинско преживяване, в което радостта да създаваш и споделяш красивата музика докосна сърцата на всички.

Представянето пред музикантите и пред публиката е най-добрата визитна картичка за един диригент, така че никак не ми беше трудно да предложа договор на Маестро Маанен.
След няколкократни реформи в Холандия с драстично намаляване на професионалните оркестри и оперни театри, много талантливи и можещи музиканти оттам обръщат поглед и към други държави за творческа реализация. Маестро Маанен намира за изключително вълнуващо да работи с музикантите на Варненската опера.

Пред камерата на БНТ Варна той сподели още, че го привличат красотата и богатството на българските оперни гласове, както и възможността да се прави тук традиционна опера, каквато вече е рядкост в Холандия.

Очаквам продължаващо възходящо творческо развитие, синхронна и ползотворна работа на Ян ван Маанен с нашия доайен, Маестро Борислав Иванов, с всички оперни звена. Очаквам нови идеи за репертоар и за гостувания на сцени извън България. Премиерите на Опера в Летния театър 2017 „Атила” от Верди и „Манон Леско” от Пучини” са поверени на Ян ван Маанен.

 

 

Фестивална кулминация

Кулминацията на XVI Великденски музкален фестивал – Варна 2015 ще бъде премиерата на комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, която Държавна опера Варна ще представи на 8 и 9 април от 19 часа. Автори на постановката са главният диригент Светослав Борисов и главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. Художник на костюмите е Елена Иванова, а декорите са предоставени на партньорски начала от Teatro Comunale в Модена, Италия. В екипа са още Стефан Бояджиев - диригент на хора, Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев – концертмайстори, Сребрина Соколова - асистент-режисьор и Кристиян Йорданов - помощник-режисьор, както и корепетиторите Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев и Руслан Павлов.

Интригата около Дон Паскуале

Ролята на самодоволния стар ерген Дон Паскуале, който е решен най-сетне да се ожени, при това непременно за млада дама, красива като ангел (Bella siccome un angelo), репетират басите Деян Вачков. Евгений Станимиров и Гео Чобанов. За партията на Доктор Малатеста, който трябва да помогне в осъществяването на сватбеното начинание, се готвят баритоните Пламен Димитров и Свилен Николов. Тъкмо докторът стои зад мнимата сватба на Дон Паскуале с мнимата сестра на доктора сестра Софрония, която срамежливо избягва да покаже лицето си. Всъщност това е красивата вдовица Норина, влюбена обаче в племенника на Дон Паскуале Ернесто.
В ролята на Норина с особено удоволствие се превъплъщават сопраните Илина Михайлова и Ирина Жекова, а техни партньори в ролята на Ернесто са тенорите Арсений Арсов и Георги Султанов. Според предварителния замисъл, младоженката веднага започва да прахосва богатството на съпруга си с такъв размах, че разочарованият Дон Паскуале сам бърза да се освободи от брачните окови. Случват се и други перипетии, докато в крайна смета интригата се разкрива. Всички молят за прошка Дон Паскуале, който за обща радост се оказва незлобив и дава благословията си на младите влюбени. В сюжета е замесен и нотариус, в изпълнение на Росен Рангелов и Петър Генов.  

Доницети и оперната слава

 Гаетано Доницети Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”,  „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.   Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г. Творил в постоянна надпревара с Росини и Белини, Доницети е един от тримата големи италиански романтици, чието творчество бележи разцвета на италианската музика в първите десетилетия на XIX век. Творбите му дишат с духа на новото време, звучат с  народнопесенни интонациии и – не на последно място – разкриват най-добрите страни от таланта на певците. Неслучайно оперни звезди от различни поколения триумфират на световните сцени в негови произведения.

 Прочетете още:

Един съвсем различен „Дон Паскуале”

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

 

Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев - Принц Лешникотрошач в ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикалния продуцентски център започва новата 2015 година с гастрол в най-добрия български зимен курорт Банско.

В залата на Народно читалище "Никола Вапцаров” гражданите и гостите на града от страната и чужбина ще могат да видят двете най-нови варненски постановки - красивата балетна приказка "Лешникотрошачката" по музика на П. И. Чайковски и уникалната опера-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе.

Постановчик и хореограф на двете заглавия е главният балетмайстор на морския оперен театър, з.а. на Русия Сергей Бобров.

Поради големия зрителски интерес представленията на "Лешникотрошачката" на 5 и 6 януари ще бъдат три.

На 8, 9 и 10 януари следват още 3 спектакъла на „Carmen Dance” с оперни и балетни солисти на Държавна опера Варна, както и с участието на водещи балетисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

 

Прочетете повече:

КАРМЕН ДАНС | CARMEN DANCE

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

„Лешникотрошачката” през погледа на Сергей Бобров, Илияна Славова и Олеся Алдонина

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сергей Бобров – предпредпремиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Лешникотрошачката” – една красива носталгия

„Carmen Dance” - Уникална постановка с оркестър, хор, оперни и балетни солисти

Сергей Бобров: Хореографията е слово, което изразяваш не с дума, а с танц

„Кармен” завинаги! 

Bansko ski resort to host six performances of the Varna State Opera in January

 

 

 

Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов в интрига срещу стария жених

„Дон Паскуале” – 17 октомври, 19.00

Гаетано Доницети, прочут с бързината и лекотата, с които композира, създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура с единна драматургична концепция и богата мелодика в стил опера-буфо, която публиката бурно одобрява на премиерата на 3 януари 1843 г. в Париж.

В интригата срещу самодоволния стар ерген Дон Паскуале, решил да се ожени, при това непременно за млада дама, се включват водещи солисти от екипа на Държавна опера Варна, заедно с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов като Ернесто. Далеч по-младият от своя персонаж Евгений Станимиров: «много хубав бас, който младият певец гъвкаво използва в местата, изискващи бърза артикулация», според Елена Хаберман от Списанието за опера и балет в цял свят «Der neue Merker”, се превъплъщава артистично в Дон Паскуале. Музикалната наблюдателка се впечатлява още от Ирина Жекова в ролята на палавата Норина – „лиричен сопран с добре школуван глас и богат диапазон”, както и от „отличния в музикално отношение хор” и „завладяващата с динамиката си трактовка” на диригента Светослав Борисов. Свилен Николов също е много убедителен като Доктор Малатеста и забърква с очевидно удоволствие цялата интрига, за да я доведе до успешен край.

Импониращ акцент в изключително динамичния режисьорски прочит на Кузман Попов внасят костюмите на Елена Иванова, които предлагат своеобразно модно шоу от няколко епохи - Паскуале идва от барока, Ернесто - от края на миналия век, а Малатеста и Норина са някъде между барока и новото време.

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

 

Журито за присъждане на награда “Варна” за 2016 г. за ярки постижения в областта на културата обяви личностите и колективите, които ще се борят за отличието.

За голямата награда е номиниран проф. Стоимен Иванов Стоилов – за монументалните живописни творби, създадени през 2015 г. в класическото фоайе на Икономически университет - Варна.

В категорията „Литература” са предложени Николай Маринов Савов - за издадената му книга с разкази „Любов“, и  Международна творческа организация „Славянска литературна и артистична академия“ – за 10-годишна литературна дейност и художествен превод, за изключителен принос за популяризирането на българската литература по света, за утвърждаването на варненските културни практики и автори.

За налагане на европейски измерения в съвременната българска живопис Георги Йорданов Георгиев е номиниран в раздела „Изобразителни изкуства”.

В категорията „Театър” номинацията е за екипа на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – ТМПЦ Варна – за 95-ти юбилеен творчески сезон, реализирал спектакли с високи естетически качества, адекватни на съвременните европейски театрални стандарти и достойни за дълголетната история на културния институт.

Женски народен хор „Цветница“ с диригент Атанас Илиев е предложен за награда в категория „Музика” за популяризиране на българското фолклорно богатство и високи постижения в областта на хоровото изкуство.

За „Опера” е номиниран хорът при Държавна опера към ТМПЦ – Варна с диригент Стефан Бояджиев – за участие в рамките на „Опера в летния театър“ – Варна 2015 г. и за значими творчески постижения в областта на хоровото изкуство.

В раздела „Архитектура” ще бъде присъдена колективна награда за Икономическия университет за мащабен проект и реставрация на старата класическа сграда на висшето учебно заведение.

В категорията „Журналистика” номинираните са Наско Якимов Димитров – за дългогодишна книжовна, редакторска и издателска дейност, за съхраняването и популяризирането на художествена литература, както и Николай Николов Увалиев – за цялостна дейност като създател и главен редактор на електронното издание E библиотека „Паметта на българите“.

В разделите „Танц” и „Кино” няма номинирани.

Наградите „Варна” по традиция се връчват в навечерието на 24 май.

 

 Източник: https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1570654

 

 

 

Новата сценична версия на на балета „Жизел” ще се играе на 29 септември от 19 часа за пръв път през новия 69-ти творчески сезон на Държавна опера Варна и за пръв път след изключително успешната премиера в началото на август т.г. Постановката и хореографията на известната творба на Адолф Адам са дело на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров и неговите асистенти - солистите на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Олеся Алдонина, Демид Зиков, Наталия Боброва, както и на репетитора на Болшой театър Сергей Антонов. Фотограф Веселин Василев.

Спектакълът се изпълнява с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството на Вилиана Вълчева. В главните роли ще танцуват водещите балетни артисти Илияна Славова – Жизел, Павел Кирчев – Алберт, Юрика Аоки – Мирта и Мартин Чикалов – Ханс. Участват още Даниел Обрешков – Вилфред, Галина Велчева и Евгения Минкова – двойка вилиси, Румен Стефанов – Херцогът, Лиляна Георгиева – Батилда и Гергана Георгиева – Берта.

Идеята за балета „Жизел” идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

В историята на Варненската опера „Жизел” се поставя отново след една доста продължителна пауза от 39 години. Дългогодишните балетмайстори на оперния театър Стефан и Галина Йорданови са автори на предишните две постановки от 1965 и 1976 г. “Жизел” 2015 вълнува както с красивата класическа хореография на Сергей Бобров, така и с балетните умения и подчертаната ансамбловост на екипа, за който „Жизел” е последната, най-голямата любов.

Постановката на Държавна опера – Варна, ще дирижира маестро Светослав Борисов, който идва от Германия. Блестящата Габриела Георгиева ще бъде Аида, а Валерий Георгиев – Радамес.

Утре фестивалът „Опера в Летния театър“ продължава с внушителната опера на Джузепе Верди „Аида“. Това ще е последното оперно заглавие в афиша на най-посещавания летен фестивал в морската столица за Лято 2020. 

С примабалерината на Софийска опера и балет Катерина Петрова - Жизел и премиерсолистите на Софийска опера и балет Цецо Иванов – Алберт и Кирил Иванов - Ханс

Катерина Петрова

Примабалерината на Софийска опера и балет Катерина Райчева Петрова е родена на 27.11.1986 г. в София. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2005 г. в класа на Милена Симеонова. През същата година постъпва в състава на Софийска опера и балет. Участва в целия класически и съвременен репертоар на трупата. Удостоeна е с отличие трета степен-младша възраст през 2004 г. и втора награда-старша възраст през 2006 г. на балетния конкурс "Анастас Петров". Взима участие в международния балетен конкурс във Варна. Богатият й репертоар включва "Лебедово езеро"- Одета-Одилия, "Баядерка" – Никия, "Спящата красавица" - принцеса Аврора, "Жизел" - Жизел, Мирта, Двойка вилиси, "Кармен" - Кармен, Съдба, "Зорба гъркът" - Марина, "Дон Кихот" - Мерседес, Карменсита, Повелителница, Червена пачка, "Шехерезада" - Шехерезада, „По средата леко издигнат" – Уилям Форсайт.

Катерина Петрова танцува в балетите на Баланчин "Аполо", "Дивертименто Брилянте", "Ла Сурс", "Кончерто Бароко", "Класическо па де дьо", "Серенада" - соло. Тя изпълнява Антигона в "Антигона", Клитемнестра в "Електра", Индийска кукла в "Лешникотрошачката", соло в "Степинг Стоунс" – соло, Зора в "Копелия"-Зора, Сиеста в „Сюита в бяло”. Участва в съвместна продукция с холандската трупа INTRO DANS в спектакъла "Жил". През 2013 г. е гост в италианската трупа "Balletto del sud", където танцува в „Лешникотрошачката" Мари, в "Жар Птица" - Жар птица, в "Едип" - Антигона. През 2014 г. примабалерината на Софийска опера и балет е поканена в Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия за ролята на Одилия в "Ле.

Цецо Иванов

Премиерсолистът на Софийска опера и балет Цецо Георгиев Иванов е роден на 5 октомври 1991 г. във Варна. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2010 г. в класа на Бойко Неделчев.

В същата година постъпва в състава на Софийска опера и балет. Участва във всички класически и съвременни спектакли на трупата. През 2008 г. участва в балетния конкурс "Анастас Петров" и е удостоен с отличие трета степен, а през 2010 г. - с отличие първа степен. През 2014 г. завършва АТМИИ в Пловдив със специалност Балетна педагогика.

През 2014 г. Цецо Иванов гостува на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск - Русия в ролята на принц Зигфрид в "Лебедово езеро".

В репертоара му присъстват творби като "Лебедово езеро" - принц Зигфрид, па де троа, "Баядерка" – Солор, "Спящата красавица" – принц Дезире, Синя птица, "Жизел"- принц Алберт, "Силфида"-Джеймс, "Кармен" – Ескамилио, "Дон Кихот" - Еспада, двойка приятели, "Шехерезада" - Лунен принц, "По средата леко издигнат" - Уилям Форсайт. Цецо Иванов танцува в балетите на Баланчин "Дивертименто Брилянте", "Ла Сурс", изпълнява ролята на Егист в „Електра” и на Принц Лешникотрошач в „Лешникотрошачката”.

Иван ТокаджиевСЦЕНОГРАФЪТ ИВАН ТОКАДЖИЕВ ЗА ВАРНЕНСКАТА ПОСТАНОВКА 2017

Опера в Летния театър – Варна 2017

Премиерни спектакли 22 юни, 14 август, 21.00

 

 

 

КоткиИ „живи”, и в сценографията, котките доминират в премиерната постановка на Варненската опера, самото заглавие го предполага.

Развих сценографията, следвайки идеята на проф. Светозар Донев за сцена, в която освен присъствието на артистите-котки, да е заложено и някакво котешко начало. Създадох транспарентни декори, изработени със сравнително нови технологични средства, колегите от осветлението добавиха допълнителни ефекти и така се създаде едно усещане за божествено начало.

 

Защото става дума за котешкия рай, в който малцина са призвани да отидат...

Да. Луната също е част от метафората за котешкия рай. Вградените светещи очи влизат в действие, когато става дума за котката, определена за възкачване в рая или пък за наместника на котешкото божество на земята.

Триединството от трите огромни котки в сценографския дизайн репликира донякъде нашата представа за християнската вяра

 

Още на предпремиерата впечатли синхронът между режисура, сценография, костюми, хореография, изведен в общата концепция.

Това, разбира се, е търсено. То е най-важното. Добър спектакъл се получава, когато не се изтъкват отделни компоненти. Спектакълът се възприема като едно единно цяло, само когато компонентите му са равностойни.  

 

Котки - Даниела ДимоваКакво е мястото на „Котките” в българския контекст?

„Котките” е може би най-търсеното заглавие на А. Л. Уебър, един от гениалните автори на нашето съвремие и поставянето му в България допринася за приобщаване на изпълнителските качества на нашите артисти към танцовия театър, както и за утвърждаване на българската линия на мюзикъла като цяло.

Мюзикълът, коренно различен от опера, оперета или балет, изисква огромни усилия от изпълнителите. На пръв поглед всичко изглежда почти като при другите жанрове, само че в мюзикъла артистите трябва да пеят по-добре от оперетен певец, да танцуват по-добре от балетист и да играят по-добре от драматичен актьор.

Това е един процес, който се развива във времето и българските артисти определено има с какво да се похвалят в тази посока. Искрено се надявам да стигнем до етапа, когато тук и навън ще се говори за българска мюзикълна школа.

Един въпрос, който задавам на всички, заети в „Котките”. Ти обичаш ли котки?

...

Защо се поколеба?

Защото обичам повече кучета, но в годините моите деца ме превъзпитаха и сега обичам повече котки J

 

Какво пожелаваш на „Котките”?

Да повлекат крак към премиерата на „Фантома на операта”, следващия, пети мюзикъл на варненска сцена.

Интервю на Виолета Тончева

 

Вижте снимки от спектакъла: Вижте снимки от спектакъла

Прочетете още: тук

 

 

 

 

 „Жизел” с Илияна Славова и Павел Кирчев

21 януари 2016, 18.00

Романтичният балет „Жизел” по музика на Адолф Адам е най-новата балетна постановка на сцената на Варненската опера, авторски спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров, който намери изключителен отзвук сред почитателите на балетното изкуство още на августовската премиера миналата година. Като репетитор с нашите балетни артисти работи забележителният балетен артист от Болшой театър Сергей Антонов.

 

В главните роли на 21 януари от 18 часа ще танцуват водещите балетни солисти Илияна Славова, Павел Кирчев, Юрика Аоки, Мартин Чикалов, Румен Стефанов, Галина Велчева, Евгения Минкова и др.

Спектакълът ще бъде с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството наБорис Спасов – диригент на Софийска опера и балет.

 

 

 


 

Флашмоб на Варненската опера за XIV Коледен музикален фестивал 2013

"Маестро, музика!" е първият оперен флашмоб във Варна, който на 25 ноември по интригуващ начин "лобира" на неочаквано място за XIV Коледен музикален фестивал - Варна 2013.

Елитният Хор на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, начело със своя диригент Стефан Бояджиев, изненадващо се появи в МОЛ Варна и впечатли посетителите с красивите сценични костюми на дамите и фраковете на кавалерите от последната постановка на "Травиата" на режисьора и художника Кузман Попов, чиято премиера  ознаменува четвъртото издание на Опера в Летния театър т.г.

 

СТАРТ НА ВЕЛИКДЕН 2020 С МЮЗИКЪЛА „АНИ“

 

„За младия зрител“ е най-новият, пети проект на Театрално-музикален продуцентски център Варна в условията на Covid-19. След първия проект на ДТ „Стоян Бъчваров“ „Театърът чете от вкъщи“; платформата „Споделени представления“ на Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“, кратките видеа в социалните мрежи, с които отделни артисти отправят неформална покана за проследяване на театралните, оперни и балетни заглавия в „Споделени представления“ и инициативата „Помогни на колега в нужда“, усилията на варненските творци да запазят близостта със своята публика продължават с проекта „За младия зрител“.

Всяка неделя от 16.00, по време на извънредното положение, ще бъдат представяни заглавия, адресирани към младежката аудитория, които са продуцирани от Театрално-музикален продуцентски център Варна, в партньорство с Детско-юношеската опера при Общински детски комплекс Варна или с театралните школи в града.

 

 

 

 

 

След изключително успешните предпремиерни спектакли на „Силата на съдбата”, в които триумфира сопраното Линка Стоянова, новата майска седмица за Държавна опера Варна започва разтоварващо с детския мюзикъл „Мечо Пух” на 16 май от 18 часа, Сцена Филиал.

Композиторът Александър Йосифов смята, че последната варненска постановка на неговата творба е най-сполучлива, в сравнение с останалите български постановки през последните години.

Една напълно заслужена похвала за диригента Ганчо Ганчев и неуморния екип на Детско-юношеската опера, който – иска ли питане, обича умния чаровник Пух.

 

 

 

 

 

ТРУБАДУРНа 17 май, Основна сцена, 19 часа, под диригентството на Вилиана Вълчева, ще бъде представен режисьорският прочит на Кузман Попов на Вердиевия „Трубадур”.

В трагичната история за мнимия циганин Манрико Трубадура и благородника Граф ди Луна, които без да знаят, че са братя, са съперници за сърцето на Леонора, ще чуем солистите на Държавна опера Варна – тенора Валерий Георгиев в ролята на Манрико и баритона Венцеслав Анастасов в ролята на Граф ди Луна.

 

И за двамата това са добре отработени партии, в които те с лекота влагат своето певческо и артистично майсторство. В ролята на Леонора ще дебютира на варненска сцена младото сопрано Христина Монева.

 

Христина МоневаРодена в Стара Загора, тя завършва с валдхорна СМУ „Христина Морфова” в родния си град и НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. К. Карапетров (1999), както и майсторски клас при Райна Кабаиванска.

Била е солистка на Старозагорската опера (2004-2009). В репертоара й влизат партиите на Леонора от „Трубадур”, Елизабет от „Дон Карлос”, Леонора от „Силата на съдбата”, Тоска от „Тоска” и Абигайл от „Набуко” на Верди, Турандот от „Турандот” на Пучини, Силва от „Царицата на чардаша” на Калман.

 

 

 

 

НАБУКОНа 20 май, Основна сцена, 19 часа, маестро Борислав Иванов ще дирижира една от своите любими опери „Набуко”, с която е обиколил оперните сцени по света. В пищната постановка на Кузман Попов баритонът Пламен Димитров ще изпълни ролята на Вавилонския цар Набуко, една от знаковите роли в неговия репертоар.

Образите на неговите дъщери –Абигайл (родната му дъщеря) и Фенена (робинята) ще пресъздадат сопраното Димитринка Райчева и мецосопраното Бойка Василева, а техният любим Измаел, син на царя на Йерусалим, ще бъде тенорът Арсений Арсов. Басовите партии са поверени на Деян Вачков – юдейския първосвещеник Закария и Гео Чобанов – Великият жрец.

Наред с великолепните солисти на Държавна опера Варна, основна роля в „Набуко” има хорът и особено онзи магнетичен Хор на евреите, разпознавателен знак не само за творбата, но и за умението да се пее в хоров ансамбъл.

Това е едно от любимите произведения за Хора на Държавна опера Варна, с което той винаги печели заслужени адмирации. Да напомним отново, че варненските оперни хористи са номинирани за награда ВАРНА 2016. Стискаме палци за 24 май, когато ще бъдат обявени лауреатите на най-високия приз на нашия град.

 

Виолета Тончева

 

 

3 май 2020, 16.00. Online проект „За младия зрител“ на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Следете: YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, фб профила Държавна опера Варна / State Opera Varna и и фб събитието Споделени представления.

 

 

В най-красивия и цветен месец на годината, на 20 май от 19 часа на сцената на Варненската опера ще бъде представена една от най-любимите оперни творби за всички времена – “Тоска” от Джакомо Пучини, режисьорски прочит на Кузман Попов. В ролята на Каварадоси ще се насладим на изкуството на световноизвестния тенор, уважаван музикален педагог и Почетен гражданин на Варна Калуди Калудов. В ролята на Тоска ще се превъплъти очарователната и талантлива Анна Дитри, партньорка в живота на Калуди Калудов, неведнъж негова партньорка и на варненската оперна сцена. "Тоска" със звездното оперно семейство на 20 май несъмнено ще бъде едно прекрасно оперно събитие за нашия град.

Анна Дитри е полякиня, солистка на Държавна опера Стара Загора (2010-2014), в момента на свободна практика. Завършила е Нов Български Университет в класа по класическо пеене на Калуди Калудов. Започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”. Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на Пловдивската опера. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна градина на изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др. Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011). През февруари 2010 г. открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен.
В репертоара си има следните роли из оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Чо-Чо-Сан (”Мадам Бътерфлай”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Дона Елвира („Дон Жуан”) и др.

Калуди Калудов започва професионалната си оперна кариера през 1978 г. и оттогава досега шества триумфално по най-престижните сцени в света - Миланската скала, Виенската Щатсопера и Метрополитен опера помнят неговия красив глас. Варненци обичат своя съгражданин и с вълнение очакват всяка негова професионална изява, както в операта, така и на концертния подиум. През 2003 г. Общинският съвет на Варна му присъди званието Почетен гражданин на Варна в знак на признание за неговото изкуство и приноса мку за утвърждаване престижа на българското оперно изкуство по света.

За спектакъла на „Тоска” на 20 май към Калуди Калудов и Анна Дитри ще се присъедини солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров, който ще изпълни ролята на Барон Скарпия. Евгений Станимиров ще пресъздаде Анджелоти, в останалите роли: Росен Рангелов, Стоян Финджиков, Петър Петров, Благовеста Статева и др.
На диригентския пулт ще приветстваме младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

 

30 ноември, 19.00, Варненска оперa

III Международен балетен форум – Варна 2018

 Видео СНЕЖАНКА

 

„Зле опазеното момиче” има славата на един от първите балети в световната хореографска съкровищница. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията, е Жан Добервал (1742-1806).

По-късно Луи Харолд добавя своя музика към балета, но най-значима е намесата на немския композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899), чиято версия на „Зле опазеното момиче” получава широко разпространение в Русия. Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горский правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.

 

Във Варна, след постановката на „Зле опазеното момиче“ през 2017 г., хореографска редакция на Сергей Антонов, на 30 ноември 2018 г., в рамките на III Международен балетен форум, ще аплодираме и премиерата на балета с оригиналната хореография на Александър Горский.

В главните роли ще танцуват Елена Свинко от Русия, лауреат на Международния балетен конкурс във Варна 2017 и Марчело Пелицони от Италия. Само преди няколко дни балетната двойка се представи блестящо в главните роли на балета „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография на Сергей Бобров.

В „Зле опазеното момиче“ на 30 ноември 2018 г. ще танцуват още: Павел Кирчев в ролята на Марцелина, майка на Лиза и Франческо Бруни, в ролята на Никез, Мишо ще бъде Иван Карнаухов, който е и асистент-хореограф на постановката.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

След изключително успешната балетна премиера на „Шехерезада” на 17 март т.г., авторският спектакъл на известната режисьорка Боряна Сечанова, ще има втора среща с публиката на 9 април. Боряна Сечанова създава хореографията по музика на Римски-Корсаков и музикален колаж на Buddha Bar.

Сценографията е на Борис Стойнов, художник на костюмите е Цветанка Петкова-Стойнова. Участва балетната трупа на Държавна опера Варна с художествен ръководител Екатерина Чешмеджиева и репетитор Гергана Георгиева.

Сюжетът е част от литературния отблясък на знаменития арабски фолклор с несъмнено влияние върху народи и страни, култури и епохи. Вдъхновение от него са черпели такива световни знаменитости като Дидро, Волтер, Равел, Римски-Корсаков и др. Класическите и съвременни танцови техники и ефектното сценографско оформление правят спектакъла атрактивен, особено за младежката аудитория.

Съчетаването на класическата музика с модерния етно стил на Buddha Bar допълнително привлича публиката. Разбира се, това би било едно прекрасно преживяване и за зрелия зрител, който познава добре класическото произведение на Римски-Корсаков.

 16 юни, 2 август 2017, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

„Зле опазеното момиче”

Балет в две действия от Петер Лудвиг Хертел

Хореограф-постановчик Сергей Антонов, солист на Болшой театър (Москва)

Асистент хореограф Светлана Тоншева, солист на Кремълски балет (Москва)

Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова

Репетитор Гергана Караиванова

 

Влада Захарова

 

„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция.

Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер.

Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот.

Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж.

Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера.

Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, където се играе в много театри и така Русия става втора родина на „Зле опазеното момиче”.

Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горски правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.

 

Сергей АнтоновВ звездния екип на „Зле опазеното момиче” 2017 г. са хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет.

През последните години двамата работят с балетната трупа на Варненската опера и заедно с главния балетмайстор Сергей Бобров, з.а. на Русия, имат определени заслуги за творческото развитие на състава. Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова, репетитор е Гергана Караиванова.

 

Хореограф-постановчикът Сергей Антонов прави нова редакция на известния балет, използвайки музикален материал на композитора Хертел. Балетът е създаден на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.

 

 

 

 

 Артьом КалистратовИстинско събитие е, че за пръв път в най-новата история на Варненската опера, тук ще танцуват младите солисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, които ще изпълнят главните роли на влюбените Лиза и Колен.   

 

В своята версия Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които  циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов).

В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти.

 

Влада Захарова 

 

 

В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).

 

Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография  с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър.

Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография  през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим.

През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света" (Сочи).

 

Артьом Калистратов

 

Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е привт в състава на балетната трупа на Болшой театър.

 

През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Последните му роли са Руската кукла от балета "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович и Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски.

В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 
Убеден, че състезанието е в основата на всеки голям успех, Сергей Бобров избира балетните артисти за „Carmen Dance” след много сериозен кастинг на 2 юни. Така във варненската балетна постановка се събират представители на Германия, Япония, Кипър и Украйна, разбира се България и Русия. Варненските балетисти са щастливи, че репетират в този международен екип, при това на възможно най-високото професионално ниво, каквото предлага единствено руската балетна школа, особено сега, когато в последната фаза на подготовката към тях се присъединиха и майсторите от Държавния балет на Сибир.

„Carmen Dance” е постановка в 2 действия, в които образът на Кармен се развива многопланово. Кармен, естествено, е свободна и защищава любовта си, но в същото време тя е част от бандата на Данкайро.

Моята варненска „Кармен” е самостоятелна постановка и значително се отличава от оригинала, който се играе в Красноярск. На първо място това е свързано с новите артисти, с които персонално изграждам ролите, съобразно тяхната индивидуалност”,

открехва вратата към предстоящата премиера авторът на либретото, постановката и хореографията на „Carmen Dance” Сергей Бобров.

Уникална особеност на „Carmen Dance” е, че става дума за мащабна опера-балет, в която, освен балетни артисти, под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна.

Режисьор на оперните сцени е Кузман Попов, главен режисьор на Варненския оперен театър. В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден от музиката на Жорж Бизе, ще чуем Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и гостенката Олга Михайлова-Динова в ролята на страстната циганка, Микаела ще изпълни Линка Стоянова.

В същите главни роли ще видим балетните артисти Олеся Алдонина (Кармен и Микаела), Демид Зиков (Дон Хозе), Кирил Литвиненко (Ескамилио), Евгения Минкова (Кармен), Сара Уебър (Микаела), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио).

Сергей Бобров си запазва правото да определи в последния момент кой от съставите ще играе в трите вечери, но по всяка вероятност в първите два премиерни спектакъла в главните роли ще се представят руските балетисти, а в спектакъла на 21 юли ще участват българските балетни солисти.

 Прочетете още>> кликнете тук

 

 

Петото издание на Опера в Летния театър, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019, не би могло да мине без рок операта «Исус Христос супер звезда», чиято бравурна премиера през април т.г. покори сърцата на публиката.

Кирил Манолов

Спектакълът на 7 юли от 21 часа ще бъде и своеобразна премиера на открито за легендарната творба, по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс, поставена с въображение и замах от диригента Юли Дамянов, режисьора Светозар Донев, художника Иван Токаджиев, костюмографката Ася Стоименова и диригента на хора Стефан Бояджиев.

Белязала поколението на хипитата от 70-те години на миналия век, рок операта „Исус Христос супер звезда” взривява музикалния канон, като съчетава в оперен контекст различни стилове - фънк джаз, суинг, рок, рагтайм, неравноделни ритми, оригинална религиозна музика.

Действието следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането му в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. Вече години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената, защото човечеството винаги се нуждае от него и това особено остро се усеща в преломни и критични ситуации, каквито преживяваме и днес, буквално дори в тези дни.

В спектакъла на 7 юли ще участват солисти, хор и балет на Държавна опера Варна, с диригент и пианист харизматичният Страцимир Павлов. Перкусии Валери Ценков, китара Георги Илиев, бас китара Борис Казаков.

Образа на Исус Христос супер звезда ще пресъздаде познатият от клубната сцена на «Ментол» и любим изпълнител на младото поколение Нейчо Петров-Реджи. В ролята на Юда ще се срещнем с една истинска рок звезда – Звездомир Керемидчиев-Звезди.

Добавяме солистите на Националния музикален театър Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев с техния завладяващ прочит на ключовите герои Ирод и Пилат, както и солистката на Държавна опера Варна Силвия Ангелова, която ще представи единствения женски образ на Мария Магдалена.

 

 
Вижте «Исус Христос супер звезда» през погледа на екипа:

Юли Дамянов: Великолепна симбиоза между опера и рок

Гледам на „Исус Христос суперзвезда” като на изключително сериозно произведение, което има огромен принос за развитието на съвременната класическа музика. Трябва да си дадем сметка, че както в средните векове религиозната музика е черпила свежи идеи от други извори – от рицарското песенно творчество например, така през ХХ век и Андрю Лойд Уебър заимства от религиозната тема.

Той използва за основа евангелския разказ, но го развива с нови музикални средства и внася нови звукови хармонии. По този начин той не само обогатява съвременната музика и възприятието за нея, но задава и някои основни посоки за бъдещето. И ако днес никой не се учудва от композиции, обединяващи различни музикални жанрове или от съвместни изяви на оперни и поп певци, то заслугата за това в голяма степен е на Андрю Лойд Уебър и неговата великолепна симбиоза между опера и рок „Исус Христос суперзвезда”.

 

 

Кармен Олга М ДиноваНа 17 февруари от 18 часа очакваме двойна среща в „Carmen Dance” с изкусителната Кармен, в чийто образ ще се превъплътят солистката на ДМБЦ „Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и балетната солистка на Държавна опера Варна Евгения Минкова. Страстите в горещия любовен триъгълник, умножени по 2, ще се развиват динамично не само на сцената, но и в ложите около нея, за което ще се погрижат оперните певци Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Илина Михайлова (Микаела), както и балетните артисти Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

Уникалната опера-балет по музика на Жорж Бизе, авторски прочит на Сергей Бобров, заслужил артист на Русия и главен балетмайстор на Варненската опера, с режисьор на оперните сцени Кузман Попов, бързо се превърна в топ спектакъл, заслужил аплодисментите на публиката във Варна и в международния ски курорт Банско.

Така че „Carmen Dance” в 17-ия ден от любовния февруари, със сигурност ще бъде едно красиво преживяване! Не на последно място и заради прецизната палка на Светослав Борисов, главния диригент на Варненския оперен театър, който ще направлява случващото се от своя диригентски пулт.

 

 

 

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата
Спектакъл под патронажа на народния представител Борислав Гуцанов

За пръв път във Варна се поставя рок операта «Исус Христос суперзвезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс.
Действието на рок операта следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. Вече години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената. Навярно защото човечеството винаги се е нуждаело от Исус, а и днес продължава да се нуждае от него. Това особено остро се усеща в преломни и критични моменти, във времена разделни, когато вярата и човещината са поставени на изпитание. За да дойдат след това като наша утеха словата за Възкресението и надеждата, че преживяното ще доведе до осъзнаване да бъдем по-добри, по-свободни и верочтно по-щастливи.

Варненският проект на «Исус Христос суперзвезда» се реализира под палката на диригент-постановчика Юли Дамянов, като на 19 декември 2013 г. ще чуем премиерното концертно изпълнение, а сценичната версия ще има своята премиера през 2014 г. В постановъчния екип на «Исус Христос суперзвезда» влизат именитите български творци проф. Светозар Донев - режисьор, Иван Токаджиев – художник, Анна Донева - хореограф.

За ролята на Исус Христосв премиерното концертно изпълнение на 19 декември Държавна опера Варна покани певеца от българската клубна сцена

Нейчо Петров-Реджи. Той се изявява еднакво добре в стиловете джаз, фънк, соул, R&B, боса нова, блус и етно, но за пръв път ще рее рок опера – едно предизвикателство, за което се готви много сериозно.

Останалите главни персонажи ще представят солистите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев и солистите на Държавна опера Варна Силвия Ангелова, Свилен Николов, Пламен Димитров, Вяра Железова, Людмил Петров, Владислав Владимиров и др. Освен симфоничния оркестър, в изпълнението участва и хорът на Държавна опера Варна с диригент Стефан Бояджиев. За следващите сценични изпълнения ще се канят и други известни български рок и поп изпълнители.

 

На 31 март от 19 часа на сцената ще пее и танцува Кармен в двойния образ, зададен толкова красиво и предизвикателно в уникалната опера-балет „Carmen Dance” от Сергей Бобров. Прочитът на главния балетмайстор на Варненската опера и з.а. на Русия извежда на сцената едновременно оперни солисти и балетни артисти в един зашеметяващ фееричен спектакъл, изграден по музиката на Жорж Бизе.

В горещия любовен триъгълник ще чуем солистите на Държавна опера Варна Силвия Ангелова (Кармен), Валерий Георгиев (Дон Хозе), Деян Вачков (Ескамилио) и Илина Михайлова (Микаела).

В същите главни роли ще видим варненските балетни артисти Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро). В другите главни балетни роли ще се представят Ренета Михайлова (Бандитка) и Николай Димитров (Цунига).

Всичко това ще се случи под палката на главния диригент Светослав Борисов и според замисъла на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

 

 

Младата румънска оперна звезда Флорентина Соаре в ролята на Кармен с дебют за България.

Като Дон Хозе й партнира утвърденият Даниел Магдал, също премиер солист на Националната опера в Букурещ.

Иновативната премиера на Варненската опера „Фламенко Кармен“ миксира оперно пеене, фламенко ритъм и огнена хореография.

 

Хореограф-постановчикът АННА ДОНЕВА за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

 

Котки"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

За мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се  знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ.

Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем.

Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

 

Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува.

Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :)

За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!

 

Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

Душата им танцува. Искрено.

 

Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?
Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.

 

 

„Кармен” е всичко около нас, целият живот, целият свят, без сенки, без недоизказаност”, Ромен Ролан

Операта „Кармен” на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Обявена в първата програмна книжка като комедия, тя – оказва се – завършва с кървава трагедия. Нейни герои са бандити, контрабандисти, войници. Възмутените зрители се надпреварвали да отхвърлят главната героиня като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка,” „авантюристка без морални устои” и т.н. Операта, както и героинята, разбили сърцето на своя творец – Бизе не понесъл провала на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 г. и починал 3 месеца по-късно...

Но историята обича парадоксите. Обвиненията в безнравственост след време сме сменили с възхищение и преклонение пред неподражаемата Кармен, а дързостта и вулгарността й, които възмутили публиката на премиерата, започнали да се възприемат като пикантни и дори привлекателни особености на своенравния й характер.

И французите, тези велики познавачи на женската природа, сами се удивили на своята недалновидност. 7 години след премиерата, операта се завърнала в Париж с огромен успех, а през 1904 г. вече достигнала своето 1000-но представление.

Днес „Кармен” е една от най-популярните опери и гордо шества по оперните сцени в Европа, Америка и Япония – както винаги свободна, свободна от любов, свободна за любов... „Кармен” завинаги!

 

 

Интервю на Виолета Тончева с директора на Македонската опера и балет Деян Прошев, завършил НМА „Панчо Владигеров”, преди премиерата на „Адриана Лекуврьор” на 21 юли в ММФ „Варненско лято” 2015

Деян Прошев- Как се стигна до премиерата на „Адриана Лекуврьор” като съвместна българо-македонска продукция?

- Радвам се, че „Адриана Лекуврьор” започва едно важно партньорство между Македонската национална опера и балет и Държавна опера Варна.
Идеята дойде от моя приятел, вашия прочут съгражданин Иван Момиров, който на една среща между мен и директорката на ТМПЦ г-жа Даниела Димова предложи да направим тази съвместна продукция в Опера в Летния театър, за която ние предоставяме декорите и костюмите.

- С какво „Адриана Лекуврьор” събуди Вашето творческо любопитство?

- „Адриана Лекуврьор” е интересно заглавие, защото разказва истинска история със сложен сюжет и невероятно красива музика. Има страхотни пресонажи с оригинални дуети и ансамбли. Ако се премахне пеенето, „Адриана Лекуврьор” с успех би могла да се възприеме и като симфонична, и като балетна музика. В спектаклите на „Адриана Лекуврьор” задължително трябва да ангажираш много добри певци. И в Скопие и тук имаме звездни състави. Иван Момиров вече е пял Маурицио при нас, сега ще го представи и във Варна, в Скопие сме слушали италианската легенда Джована Касола в ролята на Адриана, сега тук ще аплодираме българска певица от световна величина – Цветелина Василева. Не се съмнявам, че публиката на ММФ „Варненско лято” ще хареса „Адриана Лекуврьор”.

- На традиционния или на съвременния режисьорски прочит сте привърженик?

- За мен автентичността е много важна и затова предпочитам традиционния начин на представяне. Операта е красиво и сложно изкуство, което не бива с лека ръка да се променя. Не бива да сваляме операта от нейния пиедестал. Не виждам защо трябва да пренасяме ежедневието, което живеем, и в операта. Операта е празник и ние не бива да отнемаме тази нейна празничност.

- Във Варна идвате от Япония, където поставихте „Андре Шение”. Какво е японското възприятие за оперно изкуство?

- Много различно от европейското. В Япония всичко се прави точно, но някак стерилно. Източното мислене е различно от европейското, затова японските певци не разбират персонажите в европейските оперни творби и им е трудно да ги пресъздават. Питат какво чувстват героите и едва след като им се обясни, те влизат в образа. Веднъж програмирани, повече не променят нищо в интерпретацията и постановката не подлежи на импровизация.

- Каква е репертоарната политика на ръководената от Вас Македонска опера и балет в Скопие?

- От 5 години съм директор на операта в Скопие, преди това 2 години бях артистичен директор. Екипът ни се старае, освен да поддържа обичани от публиката заглавия, да поставя и нови, неиграни досега творби. Наред с популярните „Кармен”, „Травиата”, „Турандот”, „Кармина Бурана”, предлагаме нови и не толкова познати произведения като „Макбет”, „Симоне Боканегра”, „Атила”. Отсега се подготвяме за 70-годишнината на Македонската опера през 2017 г. Щастлив съм, че имаме възможността да правим мащабни продукции и да каним солисти, които пеят на най-престижните оперни сцени по света.

- Кои бяха Вашите учители в НМА „Панчо Владигеров”, с какво си ги спомняте?

- В София завърших най-напред оперно пеене при Асен Селимски и Нико Исаков, после актьорско майсторство при Пламен Герджиков и Пламен Карталов, както и магистратура по режисура при Павел Герджиков. Благодарен съм за знанията, които получих от тях. Радостен съм, че с „Адриана Лекуврьор” във Варна, сега – след Италия, Сърбия и Япония, имам възможността за пръв път да поставям и в България.

Прочетете още:

„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015

Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл

Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна

Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят  

Със звездните солисти Иван Момиров, Агунда Кулаева и Диана Тугуй

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Звездният тенор Иван Момиров, един от плеядата големи български тенори, тръгнал към световните оперни сцени от родния си град Варна, пристига специално от Италия, за да участва в спектакъла на Кармен” от Жорж Бизе, с който Държавна опера Варна ще гастролира, по покана на продуцентска компания „Артишок”, в зала 1 на НДК на 26 април 2014 г.

Глас с античен отпечатък, съчетание между Франко Корели и Карло Бергонци” и „достоен наследник на Корели и Павароти са само две от многото възторжени определения на световната музикална критика за изкуството на изтъкнатия певец.

 

30 години след последната постановка в България и за пръв път във Варна ще се срещнем с оперния шедьовър на Франческо Чилеа „Адриана Лекуврьор”. Дългоочакваната премиера предстои на 21 юли от 21 часа в Опера в Летния театър, като част от оперния модул на ММФ „Варненско лято” 2015 г. Постановката е копродукция между ТМПЦ – Държавна опера Варна и Македонската опера и балет, диригент Вилиана Вълчева, режисьор Деян Прошев (Македония), асистент-режисьор Люпка Якимовска (Македония), сценограф Александър Златович (Сърбия), костюмограф Весна Радович (Сърбия), хореография Олга Панго (Македония), диригент на хора Стефан Бояджиев.

В главните роли са поканени българските оперни певци със световна кариера Цветелина Василева в ролята на Адриана Лекуврьор, Иван Момиров в ролята на Маурицио, Даниела Дякова в ролята на Принцеса ди Буйон, Иво Йорданов в ролята на Мишоне и водещите солисти от състава на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова и Лиляна Кондова.

Италианският композитор Франческо Чилеа (1866-1950) е типичен представител на италианската оперна школа от края на IXX и началото на XX век. За известния оперен театър „Театро Лирико” в Милано, той композира през 1902 г. „Адриана Лекуврьор” – операта, с която става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава последната година от живота на прочутата френска драматична актриса Адриана Лекуврьор (1692–1730). Шедьовърът на Чилеа е образец на веристична музикална драма, близка до естетиката на Маскани, Леонкавало и Пучини. В тази своя творба Франческо Чилеа се проявява като тънък психолог, обаятелен лирик и драматург, с особено експресивно чувство за сцената. Великият Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” на 6 ноември 1902 г.

 Прочетете още:

„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015

„Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошевjn

Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл

Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна

Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят 

 

1957 - "Аида" открива новия Летен театър на Варна

 

2017 - "Аида" със сръбската оперна прима Драгана Радакович дирижира в Опера в Летния театър Светослав Борисов

 

28 юли, 21.00 - Опера в летния театър – Варна 2017

 

Светослав БорисовТочно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна. Tова знаменателно събитие влиза в музикалната история като първата мащабна оперна продукция на открито в България. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”, четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент.

 

Вердиевия шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър и на 28 юли 2017 г. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“ с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.

 

 Драгана РадаковичВ ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г. участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.

 

В ролята на Радамес ще чуем Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.
Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

 

В главните роли ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА, ДЕЯН ВАЧКОВ, ЕФЕ КИСЛАЛИ

19 юли 2017, 21.00

 ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2017

 Опера в четири действия от Жорж Бизе

Либрето – Анри Мелиак и Луи Халеви по едноименната новела на Проспер Мериме
Диригент Найден Тодоров
Режисьор Кузман Попов
Художник Иван Савов
Диригент на хора Цветан Крумов

Хореография Боряна Сечанова

 

Действащи лица и изпълнители:

 Кармен - Димитринка Райчева
Дон Хозе - Ефе Кислали, Турция
Ескамилио - Деян Вачков
Микаела - Илина Михайлова
Цунига - Гео Чобанов
Моралес - Илко Захариев
Фраскита - Галина Великова
Мерцедес - Силвия Ангелова
Ремендадо - Пламен Долапчиев
Данкайро - Свилен Николов

С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

Изпълнява се на френски език с надписи на български и английски.

 

ПРИСТРАСТНО ЗА „КАРМЕН”

 Операта „Кармен” на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Първите зрители охулили Кармен като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка,” „авантюристка без морални устои” и категорично отхвърлили идеята герои на опера да бъдат бандити, контрабандисти и войници. Провалът на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 година бил толкова голям, че Бизе не могъл да го понесе и починал три месеца по-късно. Не видял триумфалното завръщане в Париж след седем години на своята последна опера. А тя, по ирония на съдбата, от отритната се превърнала в една от най-обичаните опери, ярък синоним за красива музика, подплатена със силна драматургия. И днес „Кармен” продължава да живее и да умира на световната сцена пред милионите зрители, които  искат отново и отново да тръпнат от любовта и да се опияняват от независимостта на Кармен. Те са пристрастени към Кармен, защото Кармен е зов за любов. И страст.

 

МАЕСТРО НАЙДЕН ТОДОРОВ ДИРИЖИРА „КАРМЕН”

В спектакъла на „Кармен” в Опера в Летния театър 2017 ще посрещнем на диригентския пулт Маестро Найден Тодоров, който не за пръв път дирижира в Опера в Летния театър.

 Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби. Завършил НМА „Панчо Владигеров” и арт мениджмънт в НБУ. От сезон 2004-2005 Найден Тодоров е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а в периода 2005-2017 е директор на Държавна опера Русе.

Работи с различни оркестри в България и зад граница, работи с най-известните звукозаписни компании в света. Участва и в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

Получава множество награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Борджезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика, „Златна книга“ съвместно с Държавна опера Русе за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация „Джордж Уохтер” - Швейцария и др.

Димитринка РайчеваПрез 1998-1999 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.

През 2005 е удостоен с „Кристална лира“ като диригент за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийска филхармония, а през 2016 е отличен със същата награда и за дейността си с Държавна опера Русе. През 2013 е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР. През 2014 получава наградата „Емил Чакъров“, а през 2016 му е присъдено званието „Почетен гражданин“ на Русе. От началото на 2017 година Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония.

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – КАРМЕН

 Ролята на Кармен ще изпълни солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която има впечатляващо вокално и артистично присъствие на оперната сцена и умее да превръща всяка своя следваща роля в коронна. Така се случи с Амелия от „Бал с маски”, Елизабет Валоа в „Дон Карлос”, Абигайл в „Набуко”, Аида в „Аида”, Сантуца в „Селска чест”, Леонора в „Трубадур”, Мадалена в „Андре Шение”, Тоска, Турандот и Кармен от едноименните опери.

„Това са все големи и тежки роли, но „Кармен” е нещо съвсем, съвсем различно. В тази роля аз, като драматичен сопран, за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, но при мен това се случи по-рано.

Дължа особена благодарност на диригента Светослав Борисов и на режисьора Кузман Попов, с които заедно изградихме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване трябва да говори за характера на Кармен.

Защото Кармен, разбира се, трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен, ролята губи смисъла си”, казва Димитринка Райчева.

 

Ефе Кислали

 

 

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДОН ХОЗЕ

Солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали е определян от музикалната критика като „брилянтен тенор”. Той гастролира с успех на оперните сцени в Австрия, Балтимор, Прага, Латвия, Румъния, Братислава, Варна и др.

Репертоарът му включва централните тенорови партии в „Кармен, „Отело”, „Аида”, „Манон Леско”, „Самсон и Далила, Норма”, „Бал с маски”, „Набуко” и др.

 

 

 

Деян Вачков

 

ДЕЯН ВАЧКОВ – ЕСКАМИЛИО

Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, когото световната музикална критика ласкае като „новия Борис Христов”, е познато име сред публиката на Миланската скала и Арена ди Верона, както и в Мадрид, Токио, Торонто, Триест, Франкфурт на Майн, Сиатъл, Будапеща, Лозана, Билбао и др.

Деян Вачков поддържа в богатия си репертоар ролите на Дон Базилио в „Севилският бръснар”, Тимур в „Турандот”, Раймондо в „Лучия ди Ламермур”, Ескамилио в „Кармен”, Спарафучиле в „Риголето”, Дон Паскуале и Дон Жуан в едноименните опери, Пимен в „Борис Годунов” и много други.

 

 

 

 

 

 

На 26 септември 2013 г. на Основна сцена ще се играе операта „Аида” – eдно от емблематичните заглавия в репертоара на Държавна опера Варна с дълголетен живот. Проникновената режисура на Кузман Попов, впечатляващата сценография и костюми на Лора Маринова, заедно с интересната и стилна хореография на Калина Богоева, превръщат всеки път този спектакъл във вълнуващо преживяване.

На 26 септември образа на етиопската принцеса ще пресъздаде солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева. За ролята на Амнерис е поканена утвърдената ни певица – мецосопраното Елена Чавдарова-Иса.

КУЗМАН ПОПОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя режисьорски и
сценографски прочит на „Княз Игор“ от Бородин

30, 31 май, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА
2 юли, 21.00, )пера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 

ПРЕМИЕРА

 

 

 

 Поставяш не за пръв път „Княз Игор“ от Бородин, с какво продължава да те вълнува това заглавие?

„Княз Игор“ е прекрасно заглавие, деликатес за всеки театър, който може
да си позволи средствата, певците и костюмите, необходими за такава
мащабна постановка. Операта е привлекателна и с това, че звучи съвсем
съвременно. В нея има редица неща, които са адекватни на нашето време,
има много политика, има любов, коварство, агресия и патриотизъм.
Високият патриотизъм в името на отечеството е основното чувство,
основното послание, което Бородин е искал да отправи към своите
съотечественици.

Действието се основава върху исторически факти, изложени в
древноруския героичен епос „Слово за полка на Игор“.
Представяме си далечния XII век, когато Русия е разпокъсана държава,
изложена на постоянни набези от татарите. Княз Игор не може да търпи
повече това положение и събира голяма войска за поход срещу врага. Но в
уречения ден се случва слънчево затъмнение и тази лоша поличба всява
смут сред народа. Всички увещават Игор да се откаже от похода, но той е
категоричен. За да спаси родината си, той е готов да тръгне срещу всякакви
природни знамения, ако се налага, дори срещу Бог.
Нещата се развиват зле и Игор попада в плен при Кончак. Хитрият източен
владетел прави всичко възможно, за да измами Игор, дори не го държи
като пленник, а го оставя свободно да се разхожда из стана, макар че
съгледвачите не изпускат от око всяко негово движение. Целта на Кончак е
да сключи примирие в своя изгода, но Игор не се поддава на нито една от
съблазните на Кончак, включително на интригата с дъщерята на Кончак,
влюбена в сина на Игор Владимир. В крайна сметка Игор успява да избяга

и да се върне в своето княжество, при своите хора и при любимата си

съпруга с надеждата, че отново ще събере войска и отново ще тръгне на
поход срещу татарите.

С таланта на режисьор и художник, ти притежаваш и привилегията да
вложиш двойно повече авторство в своите постановки.

Как визията на „Княз Игор“ кореспондира с режисьорския ти прочит?

Най-напред имах идея да представя визията на едно стройно подредено
княжество, което в резултат на набезите да остане оглозгано като скелет, а
в края на спектакъла да върнем обратно на сцената спасените икони и
иконостасти, за да се възроди Русия като феникс от пепелта.
По-късно се спрях на друга, по-различна визия, защото намерих
великолепен иконопис от XII век, точно от мястото, в което се развива
действието. Цялата сцена ще бъде една такава среда като манускрипти,
като свитъци от онова време, от които героите сякаш излизат и оживяват.

Хубава идея. Какво още трябва да знаем за „Княз Игор“?

За „Княз Игор“ трябва голяма сцена, голям хор, голям балет. За толкова
много действащи лица, особено при половецките танци, нашата зимна
сцена не е съвсем достатъчна, но успяхме да намерим решение.
И което е най-важно – разполагаме с чудесни певци за главните роли, като
Свилен Николов и Иво Йорданов – Княз Игор, Димитринка Райчева и
Линка Стоянова – Ярославна и всички останали. Репетираме, солисти, хор,
балет, всички дават най-доброто от себе си в очакване на предпремиерата
в края на май и премиерата в началото на юли в Опера в Летния театър и
ММФ „Варненско лято“ 2019.

      

Прочетете още:

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

«Андре Шение» е заглавие, което не се среща често в афиша на оперните театри не само у нас, а и по света, въпреки че творбата е считана за една от най-добрите италиански опери на XIX век.

В премиерните спектакли миналата година до доайена в оперната режисура Кузман Попов, който е и сценограф, плътно застанаха младите и много талантливи Вилиана Вълчева – диригент на спектакъла, Стефан Бояджиев – диригент на хора и художничката на костюми Ася Стоименова. Заедно с опитната хореографка Румяна Малчева те сътвориха един пълнокръвен спектакъл, който завладя сърцата на публиката. Този път на диригентския пулт ще застане доайенът на българското диригентско изкуство маестро Борислав Иванов.

В главната роля на Андре Шение варненската публика на 9 октомври и софийската – на 15 октомври ще имат удоволствието да се срещнат с тенора със световна оперна кариера Бойко Цветанов. В ролята на Жерар ще му партнира друг артист със звездна оперна кариера – баритонът Венцеслав Анастасов, а солистката на Варненската опера Димитринка Райчева отново ще покаже певческото си и артистично присъствие в ролята на Мадалена. Останалите персонажи в тази творба, в която се преплитат борба за власт, жестокост, патриотизъм и възвишена любов, ще пресъздадат Бойка Василева, Вяра Железова, Евгений Станимиров, Людмил Петров, Пламен Долапчиев, Гео Чобанов, Христо Ганевски и др.

 

2 април 2020, 19.00, Театър Опера Варна, Държавна опера Варна / State Opera Varna и фейсбук събитието Споделени представления

 

През тази седмицата в online платформата на Театрално-музикален продуцентски център Варна „Споделени представления“ на 2 април, 19.00, ще бъде излъчена постановката на Държавна опера Варна „Княз Игoр“ от Александър Бородин. Диригент-постановчик Борислав Иванов. Диригент Кръстин Настев. Режисура и сценография Кузман Попов. Костюмография Лора Маринова. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова. Фотография Росен Донев.

 

Елена Хаберман, специален пратеник на “Der neue Merker”- списание за опера и балет във Виена и цял свят

20 август 2014

 

Горещият летен ден завърши с оперна вечер, изпълнена с много настроение. На пулта застана младата диригентка Вилиана Вълчева от Варна. Тя е изучавала първоначално пиано и корепетиция в Швейцария, тогава открила любовта си към диригентското изкуство и веднага продължила следването си, завършвайки и дирижиране. Tя въведе спектакъла с подчертано внимание към певците, но впоследствие поднесе силни драматични моменти с много стройно звучащия оркестър.

Режисьорът Кузман Попов е създал една подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и просторно кръгово пространство като фон, които подсигуриха добра акустика. Хорът, който в тази опера е много важен, звучеше, направляван от своя диригент Стефан Бояджиев, не само силно, но и хомогенно и убедително.     

Разпределенито на ролите бе само с български певци, което за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна.

В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие.

Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил – във вокално и артистично отношение тя много напомня за легендарната (вече 105-годишна) Магда Оливеро.

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена – предпремиера
2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ – премиера

 

Александър Бородин (1833-1887)„Княз Игор“ се счита в оперната история за изключително произведение в много отношения. Първо - това е гениална музика, второ - тя е дело на творец, чието основно занимание не е музиката. Александър Бородин (1833-1887) е руски медик и химик, доктор по медицина, професор по химия, академик с научни открития, но също така и композитор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен, както и музикант - пианист, виолончелист, флейтист. Трето - Бородин работи 18 години над „Княз Игор“, но не успява да довърши операта и след неговата кончина над увертюрата и оркестрацията работят неговите приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов. Четвърто – Бородин, Корсаков и Глазунов, които често са работили заедно, до такава степен са отстоявали един и същ художествен стил в „Княз Игор“, че днес е невъзможно да се определи кое от чия ръка е написано. Но Корсаков, по повод участието си в „Княз Игор“, изрично подчертава, че авторството на „Княз Игор“ принадлежи само и единствено на Бородин. Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4.11.1890 г.

 

С произведенията си на историческа тематика, сред които и „Княз Игор“, Бородин разкрива драматичната история на руския народ. „Княз Игор“ е мащабна опера, базирана върху руския средновековен епос „Слово за полка на Игор“ от XII век. В пролога Княз Игор, княз на град Путивъл, се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение, в което народът вижда лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен и твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си. В тази история за героизъм и предателство князът е пленен от врага, но истинската заплаха, която тегне над него, е зет му Галицки – той се възползва от отсъствието на Игор и прави заговор, за да заеме мястото му. Княз Игор успява да избяга, но ще намери ли града си в същото състояние, в което го е оставил след машинациите на Галицки?

 

Без да използва директни цитати от народни песни, Бородин създава забележително епично платно, в което известните „Половецки танци“ и някои от ариите, като арията на Княз Игор "Ни сън, ни покой за измъчената ми душа", придобиват световна слава. През годините „Половецки танци“ се прославят и като самостоятелно произведение. Те се използват в много постановки на Руския балет на Сергей Дягилев, който завладява Париж през първите десетилетия на ХХ век; звучат в известния бродуейски мюзикъл Kismet, изпълняват се по време на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

 

„Княз Игор“ се отличава с изкусния начин, по който Бородин съчетава две съвсем различни музикални концепции – едната изразява характера на руснаците чрез мелодии, вдъхновени от фолклорни песни в родината му, докато другата, по-екзотична, характеризира половицките номади чрез гами, асоциирани от европейците с азиатската музика.

 

"Княз Игор" - Варна, 1965 г.В историята на Варненската опера постановката на „Княз Игор“ през 2019 г. е четвърта поред след премиерите през 1952, 1965, 1977 г. След диригентите Йоско Йосифов и Влади Анастасов, сега „Княз Игор“ поставят Маестро Борислав Иванов и младият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисьор на последните две постановки е Кузман Попов, който сега е и сценограф. За костюмите на „Княз Игор“ е привлечена Лора Маринова, дългогодишен художник на Варненската опера. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В солистичния състав са ангажирани солистите на Варненската опера: 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

 Прочетете още:

 

 

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

 

 

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

 

 
Валерий Георгиев: Партията на Андре Шение е еталон за тенор

 

 

Дебюти на Валерий Георгиев и Пламен Димитров

 

Най-новата постановка на Държавна опера Варна „Андре Шение" от Умберто Джордано ще се играе за пръв път, след успешните премиери в Летния театър, на Основна сцена на 17 ноември от 19 часа.

Постановъчният екип съчетава мъдростта с енергичната младост. До доайена в оперната режисура Кузман Попов, който е и сценограф, застават младите и много талантливи Вилиана Вълчева – диригент на спектакъла, Стефан Бояджиев – диригент на хора и художничката на костюми Ася Стоименова. Заедно с опитната хореографка Румяна Малчева те сътвориха един пълнокръвен спектакъл, съчетаващ традицията със съвременното светоусещане.

На 17 ноември, в ролята на Мадалена, отново ще аплодираме великолепното превъплъщение на Димитринка Райчева. С нетърпение очакваме сега дебютите на нейните колеги, солистите на Държавна опера Варна с международна кариера – Валерий Георгиев в ролята на Андре Шение и Пламен Димитров в ролята на Жерар.

 

Валерий Георгиев: Партията на Андре Шение е еталон за тенор

  „Андре Шение” е една от най-красивите творби в световната оперна литература с фантастична музика. Поставянето на това изключително трудно за вокална и сценична интерпретация заглавие е предизвикателство за всеки голям европейски театър. Също и доказателство, че театърът разполага с достатъчно качествен човешки и материален потенциал, които му позволяват да защити присъствието на това произведение в неговия репертоар.

Моят герой е човек на честта, един истински доблестен човек, който защитава истината при всякакви обстоятелства, каквото и да му струва това. Тенорът пее непрекъснато в четирите действия, има 4 много тежки арии. Партията на Андре Шение е еталон за тенор и възможността да изградя този емблематичен образ за мен е едновременно предизвикателство и огромно удовлетворение.

Пламен Димитров: За всеки истински баритон ролята на Жерар е мечта

 

Пламен Димитров: За всеки истински баритон ролята на Жерар е мечта 

Когато разбрах, че нашата опера ще подготвя премиера на “Андре Шение”,  се почувствах изключително щастлив. За всеки истински баритон ролята на Жерар е мечта, а и тази, колкото красива, толкова и трудна, опера не се играе на друго място в България, освен във Варна.

Спомних си вокалните уроци при моя маестро Георги Койчев и как той все ми повтаряше: „Моето момче, има една ария, която задължително трябва да изработим с теб – „Nemico della patria”.

Тогава за пръв път се срещнах с моя герой Жерар, който сега вече ще пресъздам на сцената. Георги Койчев ми даде безценни съвети по отношение на интерпретацията, защото самият той е пял Жерар, в партньорство с Никола Николов и Райна Кабаиванска. Слушахме и анализирахме запис на този легендарен във варненската оперна история спектакъл, дирижиран от маестро Борислав Иванов.

Ролята на Жерар е и много силна драматургически. От слуга той се превръща в един от най-големите революционери на Франция.

Издигнал се от немотията, той вече може да има всичко, но за съжаление не и това, което най-много желае – любовта на Мадалена. Опитвайки се да я спечели, Жерар прибягва до няколко не съвсем доблестни хода, които впоследствие се старае да поправи, но е твърде късно.

Една многопластова роля, точно от тези, които най-много обичам!

Останалите персонажи представят Бойка Василева, Евгений Станимиров, Пламен Долапчиев, Людмил Петров, Гео Чобанов, Борис Луков, Вяра Железова, Силвия Ангелова и др.

 

 

 

 

 

 

Проф. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на най-новия български мюзикъл, създаден по поръчка на Държавна опера Варна

7, 19 март 2019, 19.00, Варненска опера

 

Проф. ДоневМюзикъл от Георги Костов. Либрето Иво Сиромахов. Постановка Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев. Костюми Ана –Мария Токаджиева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент режисьор Сребрина Соколова.В ролите: Големанов – Пламен Георгиев; Големанова – Благовеста Статева; Невена – Валерия Пейчева, Лилия Илиева; Любомир – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Горилков – Пламен Долапчиев; Илиева – Вяра Железова; Чавдаров – Людмил Петров; Мики – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Баба Гицка – Марилла Гьонги, Милена Захариева; Поповска – Сребрина Соколова; Двама социолози – Анатоли Романов, Лев Караван. Компаньонки, охранители.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Репетитор на балета Гергана Георгиева – Караиванова. Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян

 

Кой е Големанов, проф. Донев?

Мюзикълът „Кой е Големанов?“ е поръчан от Държавна опера Варна, по препоръка на Министерството на културата и това е голям актив за оперния театър. България разполага с достатъчно добри композитори и текстописци, но те рядко получават възможност за изява, поради което и нямаме много съвременни български творби. Тъкмо в това се състои заслугата на г-жа Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Държавна опера Варна, която пое ангажимента и риска за създаването на едно съвсем ново съвременно българско заглавие, при това мюзикъл. Автор на музиката е композиторът Георги Костов, а либретото е дело на Иво Сиромахов, познат от „Шоуто на Слави“.

 

Освен че се базира върху класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, какво друго важно тряб ва да знаем за мюзикъла?

В „Кой е Големанов?“ има много съвременни препратки. Самото заглавие носи хумористичен заряд. Става дума за сатира, която е насочена не срещу отделна партия – това е важно да се подчертае, а срещу цялата Бай-Ганьовщина в българския политически живот. Иво Сиромахов прави съвременна версия на Ст. Л. Костовия „Големанов“, подплатена със злободневна тематика. Една от основните сюжетни линиинапример е желанието на Големанов да стане министър, министър на каквото и да е. А като разменна корупционна монета служине какво да е, а...суджук и товаведнага насочва към неотдавнашния скандалв публичното пространство с т.нар. суджук - гейт.

Благодатен ли се оказа този злободневен материал за режисьорскипрочит?

Мисля, че интересно се получи режисьорското ми решение за разделянето на персонажите от артистите. В определен момент, обикновено при музикалните номера, актьорите излизат от образ и се обръщат към публиката от свое име. След като изпяват песента, те отново влизат в ролята си и товараздвоение създава една интересна дистанция, в стила на Брехтовия Ефект на отчуждението. Подчертаваме гои със специални технически средства. Артистите възприеха идеята като възможност да изкажат себе си на сцената и това определено им допадна.

 

След „Кой е Големанов?“ във Варна очакваме и „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Люйд Уебър, Вашия личен приятел, за чийто български постановки притежавате правата.

Много голяма разлика има между двата мюзикъла и това е съвсем естествено. В „Любовта никога не умира“ са използвани същите действащи лица, както във „Фантомът на операта“, но в друг времеви и географски контекст. Независимо от тези прилики, „Любовта никога не умира“ се разглежда като съвсем самостоятелно произведение, носещо всички характеристики на стила Уебър. Но за него ще говорим по-нататък. Сега сме на вълна български мюзикъл и търсим отговор на въпроса „Кой е Големанов?“

И не само ще „намерим“ Големанов, а и ще се забавляваме, това отсега е сигурно :) Благодаря за интервюто!

 

 

 

Герои и жертви на Френската революция в разтърсваща любовна драма

18 ноември 2016, 19.00

Събитието на оперната седмица във Варна безспорно ще бъде спектакълът на 18 ноемри на най-красивата опера на Умберто Джордано „Андре Шение”.

Под палката на младия холандски диригент Ян ван Маанен, дебютирал наскоро в престижната Златна зала на Музикферайн във Виена, впостановката на режисьора и сценографа Кузман Попов, с великолените костюми на Ася Стоименова, за втори път след успешните си дебюти в ролите на Андре Шение и Жерар ще се изявят солистите на Държавна опера Варна тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

В ролята на Мадалена ще се представи сопраното Димитринка Райчева, пресъздала още на премиерата през 2014 г. с много лично пристрастие образа на аристократката Мадалена дьо Коани, доброволно обрекла се на смърт със своя любим.

В останалите роли ще видим: Вяра Железова - Берси, Бойка Василева – Графиня дьо Коани, Силвия Ангелова – Мадлон, Евгений Станимиров – Руше, Людмил Петров – Пиер Флевил и Матийо, Гео Чобанов – Фукие и Иконом, Пламен Долапчиев – Невероятния, Христо Ганевски – Абат, Петър Петров – Шмит, Камен Николов – Дюма.

Оркестър и хор на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Стефан Бояджиев и репетитор на балета Гергана Караиванова.

 

 

Премиерата на „Андре Шение” на 28 март 1896 г. в „Ла Скала”, появила се 100 години след смъртта на поета Андре Шение, превръща младия, неизвестен дотогава композитор, Умберто Джордано в знаменитост.

 

Към реалните исторически събития от времето на Великата френска революция, либретистът Луиджи Илика добавя и измислената романтична нишка на любовния триъгълник между поета, Мадалена и революционния трибун Жерар.

Валерий Георгиев – Андре ШениеВърху драматичния сюжет композиторът създава партитура, изпълнена с контрасти от вълнуващи арии и разтърсващи дуети, бурни народни сцени, наред с гавоти и придворна музика, като музикален портрет на стария режим, също исторически танци и маршове от времето на Френската революция, включително емблематичната „Марсилеза”.

 Валерий Георгиев – Андре Шение

Харесвам „Андре Шение”, за мен тя е в топ 3 на най-красивите и трудни за изпълнение произведения в оперната литература въобще. Неслучайно се изпълнява толкова рядко. Щастлив съм, че наред с двамата съвременните български тенори, които изпълняват в момента партията на Андре Шение, Бойко Цветанов и Камен Чанев, съм и аз.

 

 

Пламен Димитров - ЖерарПламен Димитров – Жерар

И за мен „Андре Шение” е една от най-прекрасните и много трудни за изпълнение оперни творби, затова и не всеки театър може да покрие високите й изисквания. Благодарен съм на ръководството на Варненската опера за възможността да се превъплътя в сложния и изпълнен с противоречиви страсти образ на Жерар. Първоначално той е само един от слугите, макар и привилегирован, в кралския двор, но в хода на революционния метеж се превръща във водач на масите. Като изразител на народния стремеж към по-добър живот, Жерар олицетворява самата Френска революция.

Той се намира в центъра на обществената драма, но наред с това преживява и своя лична драма. Използвайки лидерската си позиция, той прави донос срещу поета Андре Шение, набеждавайки го неоснователно в измяна на родината, с единствената цел да си освободи пътя към сърцето на красивата благородничка Мадалена дьо Коани. Всичко това е великолепно изразено в прочутaта ария „Nemico della patria” (враг на родината). Но по-късно, когато Мадалена му признава дълбоката си любов към Андре Шение, той осъзнава вината си и се опитва да предотврати екзекуцията на невинната жертва, като не потвърждава пред съда доноса си срещу поета. Усилията му се оказват напразни.

Така по един гениален начин Умберто Джордано залага вечно актуалния въпрос за жертвите и героите на революцията, вписани тук в един разтърсващ любовен триъгълник.

 

Ян ван Маанен дирижира „Андре Шение”

 

Ян ван Маанен е роден в Холандия, завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. Работил е като репетитор и диригент в различни холандски оперни театри. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус и „Хубавата Елена” от Офенбах. През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена.

Участва в майсторските класове на Берлинската филхармония. Бъдещите му ангажименти в Холандия включват операта „Евгений Онегин” от Чайковски,  симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер и фарса „Копринената стълба” от Росини. Ян ван Маанен е работил също като пианист, певец, режисьор, органист и актьор. Композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.

 

Вижте видеотрейлър: https://www.youtube.com/watch?v=3FSnMQEqIZs

 

Виолета Тончева

2, 16 декември, 2019, 19.00, Основна сцена, Варненска опера

Балетна премиера със съдействието на Фонд Култура при Община Варна

 

 

Мюзикълът „Ани” през погледа на хореографа ДЕНКО СТОЯНОВ

 

Денко Стоянов - хореограф20 юни 2016, 19.00, Основна сцена

 „Ани” е типичен класически мюзикъл с песни, речитативи и танци, в който главното действащо лице е симпатичното червенокосо сираче Ани. Тя не харесва сиропиталището, в което живее, опитва се дори да избяга от него.  Нещата се преобръщат, когато милиардерът Уорбакс пожелава за Коледа да му гостува сираче и изпраща секретарката си Грейс да му доведе някое дете от сиропиталището. Грейс избира Ани и така нашата малка героиня  попада в съвсем друга среда. Милиардерът иска да я осинови, появяват се обаче различни пречки, които биват преодолени и накрая всичко завършва с хепиенд.

 

Реализиран изцяло от екипа на Варненската Детско-юношеска опера, спектакълът е разказ за едно дете, пресъздаден от деца и това му придава автентичност и емоционалност. Участват около 40 деца на възраст от 8 до 18 години.

Те веднага харесаха историята на „Ани” и с въодушевление се заеха с артистичните си задачи. В началото работех с повече деца, след което ги разпределих на подходящите за тях места в общия танцов рисунък. Някои танци играят само по-малките, в други танци пък са ангажирани само по-големите.

По принцип работата с деца не е лесна, още повече че те идват от различни училища и това ни ограничава във времето. Обикновено репетираме най-много в почивните дни. Нашите артисти, както всички деца, са палави, уморяват се бързо, но с опита от предишни представления, с ентусиазъм и много репетиции, винаги намираме правилните решения. Хореографията е съобразена с възможностите на децата и смятам, че те се справят добре и имат сериозни постижения. Всички очакваме премиерата на 20 юни с нетърпение и с надежда, че нашата „Ани” ще допадне и на публиката.

 

 

 

ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

 

 

 

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

За пръв път в историята на балета, в „Копелия“ танцува кукла.

Прочетете още  >>>>

 

20 юни 2016, 19.00, Основна сцена

 

Ганчо Ганчев - ДиригентНа 20 юни, 19 часа, Основна сцена предстои премиерата на мюзикъла „Ани”. Постановката е дело на Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс и Държавна опера Варна, с подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна. Мизиката е на Чарлз Стрaус, либрето Томас Миен, текст на песните Мартин Чарнeн, превод от английски Евгения Кръчмарова. Правата са предоставени от Международния музикален театър (ММТ).

В постановъчния екип влизат Ганчо Ганчев - диригент постановчик, Емилия Петкова – режисьор постановчик, Тодор Игнатов - сценография и костюми, Миглена Шишева - хормайстор и корепетитор, Денко Стоянов – хореография, Галина Станишева - вокален педагог, Петя Петкова - театрален педагог и Бистра Бъчварова - балетен педагог.

 

Мюзикълът е развит по мотиви от популярната поредица вестникарски комикси „Малкото сираче Ани”, която започва през миналия век и завършва чак през 2010 г. Първата постановка на мюзикъла е от 1977 г., зрителите още помнят и първия филм на Джон Хюстън от 1982 г. Независимо в какъв жанр се прави римейк на този сюжет, „Ани” винаги ще привлича с надеждата и вярата на едно дете в утрешния ден.

 

Сиропиталище в Ню – Йорк Сити. Година 1933. Сред многото бездомни, гладни и бедни деца е Ани – само на 11 години. Няма си нищо, няма си никого, само смачкана бележка, четена безброй пъти, половин медальон и надежда. Надежда, че утре „Ще има слънце! Ще издържа до утре. Каквото и да става. До утре!  Утре ще прогони мъглата и тъгата. Утре  ще се усмихне на слънцето. Утре ще намери родителите си. А ще стигне ли до утре? Ако – да, как? Ех, утре! Толкова е близо и толкова далеко!”

 

 

 

 

„Котките” дават елегантен старт на VIII Опера в Летния театър на 22 юни.
Премиера и старт на Опера в Летния театър – 22 юни, 21.00, Летен театър

 

Великолепният спетакъл на „Котките”, дело на майстора на мюзикъла в България, проф. Светозар Донев, хореограф-постановчика Анна Донева, диригента Страцимир Павлов, сценографа Иван Токаджиев и костюмографа Ася Стоименова, завладя сърцата на публиката още на предпремиерата. Целият свят обича „Котките” колкото заради музиката на гениалния Андрю Лойд Уебър, толкова и заради котешкия паралел с човешкото общество. Забавни, хитри, наивни, разочаровани, алчни, тъжни, мъдри или влюбени - „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, както казва Анна Донева, създала зрелищна хореография за истинските хора и истинските котки. Едно огледало, в което разпознаваме себе си.

 

Прочетете още:

ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

 

 

 

Известният сръбски диригент за пръв път във Варна

Дебюти на Гео Чобанов – Атила и Галина Стоянова – Одабела

Гастрол на сръбския баритон Миодраг Йованович – Ецио

 

20 октомври 2017, Основна сцена, 19:00-21:30

 

На 20 октомври ще бъде представена премиерната постановка от тази година на „Атила“, копродукция между ТМПЦ – Държавна опера Варна и „Народно позорище“ - Белград, в рамките на Балканската оперна мрежа. След бравурните първи спектакли в Опера в Летния театър с диригентите Ян ван Маанен и Алдо Сизилло, сега на диригентския пулт ще застане известният сръбски диригент и генерален директор на „Народно позорище“ – Белград  Деян Савич. Това е първият гастрол във Варна на Маестро Савич, чийто международни диригентски майсторски класове през последните лета в Русе привличат все повече млади диригенти от цял свят.

В спектакъла на „Атила“ в главните роли ще дебютират солистът на Държавна опера Варна, баса Гео Чобанов – Атила и сопраното Галина Стоянова – Одабела. За ролята на Ецио е поканен солиста на Белградската опера, баритона Миодраг Йованович, когото също ще чуем за пръв път във Варна. Форесто ще бъде Петър Костов, Улдино – Христо Ганевски, Леоне (папа Лъв) – Петър Петров.

 

ОЩЕ ЗА ТВОРЦИТЕ И РОЛИТЕ В „АТИЛА“

 

МАЕСТРО САВИЧ: ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПЕВЧЕСКА ШКОЛА

Българската певческа школа е известна и призната в Европа. Всеки път се възхищаваме на тази школа, която непрекъснато създава нови таланти, нови гласове, нови творци. Когато говорим за състоянието на културата, особено на музикалната култура, България винаги е била за нас един недостижим пример.

 

MАЕСТРОДЕЯН САВИЧ е роден в Белград, в семейството на музиканти. Завършва с отличие дирижиране в Музикалната академия в Белград, получава магистърска степен в Академията за изкуства в Нови Сад, специализира при Mаестро Берислав Клобукар. Маестро Савич дирижира различни продукции с режисьори като Марко Артуро Марели, Инге Леван, Спирос Евангелатос и др. Работи с известни инструменталисти и певци от ранга на пианистите Людмил Ангелов, Михай Унгуряну, Дана Борсан, цигуларите Стойка Миланова, Кристина Ангелеску, Луиджи Алберто Бианки, челистите Ксения Янкович, Анатолий Кръстев, китариста Алипио Диаз, арфисткта Анна Верхоланцева, оперните изпълнители Оливера Милякович, Агнес Балца, Нели Божкова, Бруна Балиони, Фабио Армилиато и много други.

Гостува с някои от най-известните оркестри и хорове, както и с оперни и балетни компании на престижни сцени и фестивали в Италия, Испания, Австрия, Израел, Швейцария, Холандия, Ирландия, Гърция, България, Русия, САЩ, Германия, Норвегия, Франция, Австрия, и на други места.

Има радио- и телевизионни записи в много страни: за Румънското национално радио, Българската национална телевизия, Гръцката национална телевизия, няколко издадени компакт диска за PGP на RTV Белград и др. Носител е на редица престижни отличия и награди за своите творчески постижения.

Освен като творец Деян Савич е познат и с мениджърската си дейност. Заема постовете артистичен директор на най-старото сърбо-еврейско певческо дружество "Братя Барух", основано през 1879 г., художествен ръководител на известния камерен ансамбъл "Pro Musica", артистичен директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Ниш, от 1993 г. е главен диригент на Белградската опера и балет, чийто генерален мениджър става в периода 2001-2004. От 2005 г. е назначен за Генерален директор на „Народно позорище“ – Белград, Националната опера и балет на Сърбия.

 

 

ГЕО ЧОБАНОВ: АТИЛА Е НЕ САМО ЖЕСТОК ХУНСКИ ВОЖД, НО И ЧОВЕК, КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ВЛЮБВА И ДА ГРЕШИ

Старая се да се придържам към идеята на Верди за този образ. Известно е, че съществува противоречие между историческия герой и персонажа, но както казва италианската поговорка „Не е вярно, но е добре намерено“ (Non e vero, ma e ben trovato).

Лично аз съм привърженик на тезата, че Атила е първият прабългарски хан. Според Именника на прабългарските ханове Авитохол отговаря на Атила, макар и нашият известен медиевист академик Васил Златарски да отхвърля тезата.

Така или иначе, в оперната постановка най-важното е да направим образа на Атила пълнокръвен, релефен и жив. Трябва да вложим в него такива чувства, които да го представят не само като страшния и жесток хунски вожд, а и като човек, който може да се влюбва и да греши. Влюбвайки се в римлянката Одабела, Атила допуска първата си грешка. Втората му грешка е, е че играе с открити карти пред коварния римски генерал Ецио. В отговор на оскърбителното предложение хунският вожд да запази целия свят за себе си, но да остави Италия на Ецио, Атила се зарича да унищожи цяла Италия. Вместо това обаче намира смъртта си от ръката на любимата Одабела, чийто дълг към родината надделява над зародилите се у нея силни чувства към Атила. Една сложна и драматична интрига, въплътена в гениалната музика на Верди.  

 

 

ГАЛИНА СТОЯНОВА

 

 

ГАЛИНА СТОЯНОВА: ОДАБЕЛА Е ДЕВИЦА-ВОЙН, БЯСНА ВАЛКИРИЯ, НО И ВЛЮБЕНА ЖЕНА И РАЗКЪСВАНА ОТ ВИНА ДЪЩЕРЯ

 

Благодарна съм, че имам честта и удоволствието да дебютирам на сцената на Варненската опера в заглавието “Атила”. Творба, не толкова известна на публиката, колкото по-рано написаната от Верди опера “Набуко”, но и не по-малко гениална от нея. Това е опера от ранното белканто на композитора, която поставя изключително трудни задачи към изпълнителите в технически план и изисква пълните ресурси на солиста.

Задачите, които се поставят на моята героиня в музикално и техническо отношение, са умело да владее героиката на девица-войн, бясна валкирия и едновреманно с това да бъде влюбена жена и разкъсвана от вина дъщеря.

В либретото на операта историческия образ на Илдико се поема от ролята на Одабела. Тя е дъщеря на владетеля на Акуилея, който е убит от Атила в битка. Водена от чувството за дълг към баща и родина, младата римлянка се заклева да отмъсти.

За мен обаче образа на Одабела не е еднопланов. Тя носи в себе си драма от раздвоението между клетвата за отмъщение и физическото привличане, което изпитва към хунския вожд. Това раздвоение е заложено в драматургията и в музиката на Верди. За мен най-силният такъв момент на вътрешно противоречие е, когато тя трябва да даде отровата на Атила и Форесто я пита „Защо трепериш, защо си бледа?“ Но в крайна сметка надделява желанието за възмездие, тъй като Одабела във второ и трето действие на операта изцяло е потопена във виденията,  свързани с лика на баща й и на любимия Форесто. Връзката й с Атила е бурна, но разрушителна за него, защото води до фаталния край - Одабела убива Атила.

 

Сопраното ГАЛИНА ВЕЛИКОВА e родена във Варна, откъдето започва нейното музикално образование в НУИ” Добри Христов” със специалност класическо пеене. Паралелно с това е възпитаник и на Френската гимназия. Завършва музикалното си академично образование в класа на доц. Констанца Вачкова през 2002 г. с бакалавърска степен и магистратура през 2003г. През 2012 г. получава втора магистърска степен – педагогика на предучилищното и началното образование към ШУ ”Константин Преславски”. Взема участие в майсторските класове на артисти със световна слава като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лучана Д’ Интино и Роберто Скандиуци. През 2003 г. e поканена след специална селекция на млади оперни таланти от цял свят да участва в организирания от Пласидо Доминго конкурс “Operalia”. Носителка e на стипендия за обучение в САЩ от Международния конкурс за млади оперни певци “ Пълдин” 2005. Взима участие в много международни фестивали, от които Classic Open Аir Festiva в Швейцария, Новогодишен музикален фестивал в София, ММФ „Варненско лято“, фестивали в Испания и Италия.

 Репертоарът й съдържа оперните роли на Донна Анна, Донна Елвира от „Дон Жуан“, Розина от „Сватбата на Фигаро“, Елизабет от „Дон Карлос“, Аида от едноименната опера, Леонора от „Трубадур“, Мими от „Бохеми“, Тоска и Бътерфлай от едноименните опери, Микаела от „Кармен“, изпяти на наши и международни сцени.

Миодраг Йованович 

Баритонът МИОДРАГ ЙОВАНОВИЧ е роден в Белград. Завършва Музикалната академия в Белград с цигулка. Учил е пеене в Музикалната академия в Белград, продължава в Консерваторията „Джузепе Верди" в Милано, Италия. Специализира при известни вокални педагози в Милано и Пиаченца в Италия. Носител е на редица национални и международни награди от авторитетни вокални конкурси. През 2006 г. получава наградата за висок принос за развитието на оперното изкуство като артистичен мениджър на Белградската опера.

Интересен факт от биографията на певеца е неговата практика като цигулар. Работил е като преподавател по цигулка и камерна музика в Средното музикално училище ''Д-р Войслав Вучкович” в Белград. Премества се в Италия, където работи като професионален цигулар в няколко камерни, оперни и симфонични оркестри. В момента е първи солист на Белградската опера с много национални отличия за своите ярки артистични изяви. В репертоара на певеца присъстват десетки главни баритонови роли от оперни и кантатно-ораториални произведения. Гостувал е многократно на различни сцени в Сърбия и извън страната - САЩ, Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Румъния, Молдова, Гърция, Словения , Македония, Корея и др. Има записи за Националната телевизия RTS.

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл.Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

9 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

 

ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ СЪС СВОЕТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

 

ВАЛЕРИЙ КОКОРЕВ от Болшой театър, балетен педагог, репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за динамиката, контрастите, визията и психологическите аспекти на “Лебедово езеро“ в новата хореографска редакция на Сергей Бобров, за необходимостта всяко поколение да създава своето „Лебедово езеро“, за някои особености на балетната педагогика и за предстоящия варненски балетен гастрол във Великобритания

 

Лебедово езероММФ „Варненско лято“ 2018 обещава едно ново „Лебедово езеро“ в хореографската редакция на Сергей Бобров, з.а. на Русия. Като дългогодишен сподвижник на Бобров и балетен педагог, който работи с него върху „Лебедово езеро“, Вие най-добре знаете какви са особеностите на този нов прочит.

Хореографията на Сергей Бобров е създадена върху хореографията на Юрий Григорович, който постави балета с трагичен финал. При него за пръв път се появяват, освен Одилия, още черни лебеди. Бобров доразви идеята за черните лебеди – езерото почернява, когато принцът нарушава клетвата си. В неговата хореографска редакция злото също побеждава доброто, като накрая Одета остава сама да скърби за своя възлюблен.  Философският подтекст насочва към мисълта за едновременното съжителство у всеки човек на добро и зло, на светла и тъмна страна. Нов момент е и финалът, в който тъгуващата Одета отново танцува част от бялото си адажио.

Друго характерно нововъведение в проекта на Бобров, в който аз участвам от самото начало, е логическата обосновка за танците от Унгария, Русия, Испания, Италия и Полша, които се изпълняват на бала във второ действие. В оригинала това са отделни самостойни номера без връзка с основния сюжет, докато в нашия вариант девойките пристигат от тези страни като невести, които търсят благоволението на Принц Зигфрид.

Работили сте в различни театри, най-дълго време в Болшой театър, но също така в Канада и други западни страни, а сега репетирате и във Варна. Какви разлики намирате?

Винаги има някакви разлики, но както на много места по света, така и във Варна в балетната трупа танцуват артисти от различни националности. Сега репетирам тук с танцьори, освен от България, също от Русия, Испания, Франция, Италия, Великобритания и Унгария. По принцип основната трудност идва от необходимостта да се уеднаквят уменията и навиците на балетистите, усвоени в различни балетни школи.

Каква балетна педагогика прилагате?

Старая се да контролирам целия процес. Участвам във всички етапи по изработване на постановката - репетирам както със солистите, така и с кордебалета. Правя сам осветлението, защото светлинният дизайн определя в голяма степен качеството и успеха на представлението. 

Музиката и светлината създават настроението и формират очакванията за това, което предстои да се случи. Умението да се използват тези два елемента в контрапункт е особено важно. Ако на фона на радостна музика, сцената започне да притъмнява, зрителят веднага преусеща неочаквани събития. Бобров е голям майстор на тези драматични обрати.

Колко пъти трябва да се повтори едно балетно движение, за да стане съвършено?

Старая се да се получи от първия път (усмихва се).

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/ България/ Опера в Летния театър, 19.08.2017, „Атила“

 

Тъй като „Атила” е голяма хорова опера, бих искала да започна с хора, който поднесе много хубаво изпълнение. Хоровият състав не е особено голям, но гласовете – много красиви и силни, звучаха добре и в piano. Младият диригент Цветан Крумов заслужава сериозна похвала.

Диригентът Алдо Сизилло поднесе блестяща интерпретация на това произведение от т. нар. „затворнически години” на Верди. Оркестърът свиреше прецизно и хубаво, координацията със сцената функционираше отлично. Маестро Алдо Сизилло, един великолепен диригент от Неапол, не се опитваше да изглежда като звезда на диригентския пулт. Това определено допадаше на музикантите и способства музикалната хармония да се получи съвсем естествено.

 

Режисурата е дело на Деян Миладинович, сценографията на Александър Златович, костюмите на Миланка Берберович – всички те идват от Белград. Става дума за сътрудничество между театри от балкански страни, което функционира безупречно, защото във финансово трудни времена като сегашните само по този начин може да се съхрани жив един фестивал. Декорите, издържани в историческата традиция, бяха всичко друго, но не и новаторски, което ги прави много удобни за размяна. Асистент-режисьорката Сребрина Соколова своевременно го беше разбрала.

 

Съставът беше изключителен. Карло Коломбара дойде за да пресъздаде Атила - една роля, която той особено обича и която неотдавна записа на компакддиск за 30-годишния си сценичен юбилей. Коломбара спечели Оперния Оскар за бас (Oscar della Lirico), заедно с Luciana D’Intino, Jose Maria Siri и John Osborn. Неговият Атила е превъзходна интерпретация на Вердиевата музика, съчетана с перфектно артистично майсторство - всъщност той е един от най-добрите съвременни изпълнители на тази роля. Коломбара се изявява с подчертано удоволствие в ММФ „Варненско лято” и заради почитта си към своите велики образци Борис Христов и Николай Гяуров. Тук вече са го гледали като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос”.

 

В неговия опонент, честолюбивия Ецио, се превъплъти със силния си баритонов глас Владимир Стоянов. Стоянов направи кариера в Италия, където пее във всички оперни театри. Той присъства и в споменатия компактдиск с Карло Коломбара.

 

Бойко Цветанов като Форесто винаги е сензация. Невероятно е как той продължава да владее гласа си, който не е загубил нищо от цвета и силата си. Цветанов има зад гърба си дългогодишна кариера, Цюрихската опера е била основната му сцена до края на ерата Перейра. Във Виенската опера сме го слушали няколко пъти като италианския певец в „Кавалерът на розата”. В Rossauerkaserne, бързо изчезналата, за съжаление, виенска лятна сцена (не Виенската Щатсопера), също сме го гледали като Форесто и още тогава той беше много впечатляващ. Още тогава будеха възхищение богатата му певческа култура и финото му чувство за стил.

 

Солистката на Варненската опера Линка Стоянова е изключително добър избор за ролята на Одабела. Тя пее с правилните драматични акценти, въпреки това гласът й е мек, гъвкав и постига възхитителни пианисими. Може абсолютно да й повярваш, че отмъщава за убития си баща.

 

Улдино изпълни Христо Ганевски. Музикална изненада бе хубавият глас на Петър Петров като Леоне.

 

Фестивалът Опера в Летния театър съществува от 2010 година, откакто Даниела Димова заема директорския пост в Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя работи неуморно за да намира все нови и нови продукции, така че 2018 година още отсега буди любопитство. Г-жа Димова е оперна певица, но никога няма да направи програмата така, че постоянно да присъства в нея, както често постъпват други директори. Напоследък тя участва само в една постановка - мюзикъла „Котките“, в който пресъздава очарователно образа на Гризабела.

 

Варненската опера, един малък красив театър с 450 места, работи през зимата, докато Летният театър посреща 2500 зрители.

Нека да пожелаем на българските музикални театри всичко добро занапред, защото не само София, но също Варна, Пловдив, Бургас и другите опери в тази малка страна предлагат летни спектакли на открито. Та нали България е дала на света толкова великолепни певци. Да назовем само споменатите Борис Христов и Николай Гяуров, също Димитър Узунов, Николай Гюзелев, братята Венко и Спас Венкови, Гена Димитрова или Маргарита Лилова, която е излизала на сцената на Виенската Щатсопера в повече от 1100 представления.

 

PS. Българското сопрано Марена Балинова-Райхл, която живее във Виена, заслужи овациите на публиката в оперната гала в Летния театър на 24 август. Скоро във Варна й предстои да пее Норма.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-attila-ein-fest-fuer-verdi

Превод Виолета Тончева

 

 


 

 

22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

 

„Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров, з.а. на Русия. Диригент Мартин Георгиев. Костюми и сценография Ася Стоименова. Оркестър на Държавна опера Варна. В главните роли: Одета//Одилия - Елена Свинко, Русия; Принц Зигфрид - Андраш Ронай, Унгария; Ротбарт - Павеол Кирчев; Бино - Марко ди Салво, Италия. Балетна трупа на Държавна опера Варна и гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия.

 

ЕЛЕНА СВИНКО, РУСИЯ – ОДЕТА/ОДИЛИЯ

 

 

Имах огромно желание да стана балерина като по-голямата си сестра и без колебание се записах в Хореографското училище в Красноярск. Бях на 11 години и в началото ми беше трудно да свикна с физическото натоварване, но постепенно го преодолях. Попаднах на много добър педагог, участвах в редица конкурси и бих могла да кажа, че доста бързо стигнах до големите роли. В това отношение Варна се оказа важен етап. Спечелих бронзов медал на Международния балетен конкурс през 2016 г., когато и Държавна опера Варна ме отличи със своята награда – главна роля в нейн балетен спектакъл. Участието ми като Китри в „Дон Кихот“ на Варненската опера даде силен тласък на кариерата ми. Навсякъде имам успех с Китри. Неотдавна дебютирах в главната роля в любимия ми балет „Жизел“, танцувам главните роли в „Спящата красавица“, в "Пепеляшка", в „Баядерка“, снощи имахме балетна гала в Летния театър и всичко това ме прави щастлива.

 

Харесвам Варна, морето, плажа и винаги с удоволствие се връщам на варненска сцена. Чувствам се чудесно сред артистите в балетната трупа, всички тук сме приятели. Радвам се, че заедно с тях ще мога да представя и моята Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, в който мой партньор ще бъде Андраш Ронай от Унгария, също лауреат на Международния балетен конкурс във Варна.

 

АНДРАШ РОНАЙ, УНГАРИЯ - ПРИНЦ ЗИГФРИД 

 

На 11 години започнах да тренирам гимнастика, но майка ми настояваше да продължа с балет. Тя искаше това най-напред от по-големия ми брат, но той отказа, а мен не ме беше особено грижа къде ще продължа да уча и така попаднах в Балетното училище. Отначало не ми харесваше, но когато започнахме с подскоците и пируетите, нещата се промениха и постепенно разбрах, че балетът ще бъде моето истинско поприще.

Балетът съчетава спорт и изкуство и тази смесица между физически и художествени умения ми допада. Харесва ми, че в балета днес можеш да бъдеш принц, а утре просяк или герой, но не се стремя към определени роли. Мечтата на майка ми е да играя Ромео и аз всеки път, когато тя заговори за това, й обещавам, че ако имам възможност, ще направя Ромео 

 

 

Сега танцувам в Националния балет на Унгария и съм щастлив, че станах лауреат на Международния балетен конкурс във Варна през 2018 г., когато получих и наградата на Държавна опера Варна – възможността да играя главна роля в балетен спектакъл на Опера в Летния театър. Ще бъда Принца в „Лебедово езеро“, а Одета/Одилия ще танцува Елена Свинко от Русия. Запознах се с Елена снощи на Балетната гала в Летния театър и тя ми направи впечатление на много добра и стилна балерина, която може всичко. Ще ми бъде много приятно и леко да танцувам с нея. Аз, разбира се, ще се постаря да дам най-доброто от себе си.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Каса Летен театър, тел. 052 612 803

 

 

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ Музика проф. Георги Костов, либрето Иво Сиромахов, режисьор проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, хореография Анна Донва, сценография Иван Токаджиев, костюми Ана-Мария Токаджиева, асистент-режисьор Сребрина Соколова. Премиера 7, 19 март 2019, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Държавна опера Варна

 

Пламен Георгиев, най-добрият комик на Варненския драматичен театър, превзе след оперетата и мюзикъла. Минава през жанровете с лекота, създава органични образи и не крие удоволствието, което изпитва от новите си превъплъщения. Публиката пък не закъснява да го възнагради с аплодисменти. Това се случи и на февруарската предпремиера на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, в която неговият Алфред Дулитъл привлече вниманието. А сега ще бъде самият Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ За толкова кратко време, откакто се занимаваш с мюзикъл, да стигнеш толкова бързо до главна роля, това си е направо прецедент, нали, Пламене?

 

Щом казваш... (смее се) Но ти благодаря за хубавите думи! Наистина ми доставя голямо удоволствие, да откривам нови светове на сцената, след като толкова години съм играл в драматичния театър. Срещата ми в „Моя прекрасна лейди“ с режисьорката Нина Найденова, диригента Цветан Крумов, хореографката Боряна Сечанова и такива професионалисти като актьора Атанас Сребрев и оперната певица Станислава Момекова, беше много задължаваща за мен. Отнесох се с голяма отговорност към ролята и вложих най-доброто от себе си.

 

Кой е сега твоят Големанов? Това не е съвсем онзи Големанов, когото познаваме от комедията на Ст. Л. Костов...

 

Не е, макар че либретото на мюзикъла има общи черти със сюжета на пиесата. В театралната постановка „Големанов“ играх кметът, но тук задачата ми е по-сложна. Сценарият е фрагментарен с отделни скечове, в които Иво Сиромахов е майстор. Ако трябва да характеризирам с едно изречение моя Големанов, той е съвременният простак, който бързо се е опаричил, събрал е капитал и се домогва всячески до властта, без да има необходимата култура за нея.

 

Нарицателно за Големанов е желанието му да стане министър...

 

Да, целта му е да се изкачи до министерско кресло, няма значение кое точно. И понеже това е висока цел, сценографът Иван Токаджиев е проектирал висок, направо огромен стол, под него с врата, която се отваря. Строежът на цялото изделие изисква усилия от страна на сценичните работници. С усилие се докопва до стола и Големанов, но столът е толкова висок, че Големанов изглежда в него съвсем малък и незначителен. Отвсякъде става видимо, че е неподходящ за този пост.

 

Трон, който не му е по мярка, в буквален и преносен смисъл.

 

Да.

 

Персонажите имат ли разпознаваеми прототипи?

 

Мюзикълът не визира определен политик или партия, а дава обобщен образ на съвременната политическа конюнктура. Осмива корупцията, шуробаджанащината, която Големанов нарича „лобизъм“, двойните стандарти, манипулативните подходи и т.н. По-разпознаваем е може би прототипът на журналистката, но това е все пак само намек. Основно става дума за овластените политици, които не се различават в стремежа си към забогатяване. 
В това отношение има много хубав момент с Големанов, който във важно изявление допуска една след друга две грешки – и двете показателни за „политическата му философия“. „Министрите трябва да са богати, за да крадат“, казва той и веднага „се поправя“: „Министрите трябва да крадат, за да са богати“ :)

 

Как в този контекст Големанов се вписва в Ефекта на отчуждението по Брехт, който използва в режисьорския си прочит проф. Светозар Донев?

 

Актьорът излиза от образ, когато говорът се сменя с пеене. След като Големанов произнася „коронния“ си монолог, според който „Докато богатите не влязат в управлението, таз държава няма да се оправи“, аз се обръщам към публиката с песен. Ето цитат от нея: „Готов съм незабавно да оправя таз наша бедна изостанала държава / и съм достоен тук да съм министър. / Мен всички важни хора ме познават, / те Йовчо Големанов уважават. /Богат съм, честен съм и със разум бистър. / Ще бъда най-достойния министър.“

 

Нищо друго не ми остава да кажа, освен „Да живее министър Големанов / Георгиев! :)

 

 

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

 

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

 

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

 

 

Светлана Тоншева„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

 

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

 

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

 

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

 

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

 

Върху кой образ поставяш специален акцент?

 

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

 

 

Спектакълът на „Бохеми“ от Пучини на 21 февруари 2019 г. събира за пръв път във Варна интересни творци. На диригентския пулт ще застане Маестро Иван Ангелов, име от европейската и световнатаоперна сцена. В ролята на Мими ще чуем за пръв път талантливото гръцко сопрано Зеня Ардженти, а варненският тенор Валерий Георгиев ще дебютира в ролята на Родолфо. В останалите роли ще се превъплътят солистите на Държавна опера Варна: Марсел - Свилен Николов; Шонар - Пламен Димитров; Колин - Евгений Станимиров; Мюзета - Мария Павлова; Беноа - Илко Захариев.

 

Маестро Иван АнгеловМаестро ИВАН АНГЕЛОВ е възпитаник на Музикалната академия в София, специализирал в Русия, Франция и Германия, добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

В последните години Иван Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като Главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.

 

ЗЕНЯ АРДЖЕНТИ е родом от Трикала - Гърция, където започва още в ранна възраст занимания по пиано в тамошната Консерватория. Следва оперно пеене при проф. Дина Гудиоти в Националната Консерватория в Атина, която завършва с отличие през 2010 г. Специализира в Академия „Санта Чечилия“ като една от последните ученички на знаменитата Рената Ското. Участва в спектакли на Асоциация „Марио дел Монако“ в Италия с партиите наНеда от „Палячи“, Дона Анна от „Дон Жуан“, Фиордилиджи от „Така правят всички“, Микаела от „Кармен“, Mими от „Бохеми“ и др. Усъвършенства вокалното си майстортво при Алберта Валентини в Рим, в майсторските класове на Бруно Пратико и Дафне Евангелатос, както и в семинарите на Анна Томова -Синтова, Димитри Кавракос, Жанет Пилу, Жюл Дениз. Специализира актьорско майсторство при проф. Кармен Якоби. Дебютира на сцената на Националната опера в Атина с ролята на Силва във „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, след което е ангажирана и за Неда от „Палячи“. В Аthenс Concert Hall „Megaron” изпълнява ролята на Криньо в световната премиера на операта “The Murderess” от Giorgos Koumentakis.

 

 

ЕРИХ БИНДЕР ОТ ВИЕНСКАТА ЩАТСОПЕРА дирижира ПРЕМИЕРАТА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

Erih Binder

 

12 юли 2018, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

 

На 12 юли, 21.00,    в рамките на ММФ „Варненско лято“ предстои премиерата на „Летящият холандец“, обвеяната в легендите на севера опера на Вагнер. Да дирижира спектакъла е поканен диригентът от Виенската Щатсопера Ерих Биндер, специалист в творчеството на големия композитор.

Кореняк виенчанин, Ерих Биндер завършва Виенската музикална академия с цигулка, пиано, оперно пеене, композиция и дирижиране. Свири на цигулка в Оркестъра на Виенската Фолксопера и е дългогодишен концертмайстор на Фестивалния оркестър в Брегенц, Симфоничния оркестър на Хамбург и прочутите Виенскифилхармоници.

 

Откакто през 1979 г. дебютира като диригент във Виенската Щатсопера, дирижира редовно на оперните сцени във Виена, Дрезден, Мюнхен, Будапеща, Стокхолм и др. Като диригент на реномирани оркестри гастролира в различни страни на Европа, в Австралия, също в Япония, САЩ и др. Многостранният му музикален талант е оценен с редица награди, сред които Почетният кръст за наука и култура на Австрия.

 

Продукцията е резултат от творческата колаборация между Държавна опера Варна и „Народно позорище“ в Белград, Националния театър за опера и Балет на Република Сърбия.

Върху режисьорския прочит на Деян Миладинович работи Ивана Драгутинович Маричич, костюмите са дело на Катарина Гърчич Николич, диригент на хора е Цветан Крумов.

Линка Стоянова

В главните роли ще аплодираме солистите на Държавна опера Варна баса Гео Чобанов като Холандеца и сопраното Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщерята на Даланд – Людмил Петров, а тенорът Мирослав Христов пристига от Цюрих за ролята на ловеца Ерик. Бойка Василева ще бъде Мари, а кормчията на кораба –Арсений Арсов.

Още на предпремиерата този великолепен състав впечатли аудиторията със задълбочената си трактовка на Вагнеровата творба, която макар и да се причислява към ранния период на неговото творчество, носи всички характеристики на гения и определено не е лесна за изпълнение.

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

На фона на буреносната музика, призрачните припеви и опиващите песни, които напомнят живописта на холандските художници Рембранд и Ван Ейк, се развива и романтичната връзка между Холандеца и девойката Сента, чиято любов би могла да го избави от злочестата му участ...

 

 

Гео Чобанов„Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си.

И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността“, споделя водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова.

„Капитанът в „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Фактурата е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика.

Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. Привлича ме именно тази многопластовост.Има много театър и много условност в тази опера. Условността е закодирана както в музиката, така и на много места в постановката, включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта“, обобщава Гео Чобанов.

 

 

 

Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър

2 юли 2016, 21.00

Опера от Джакомо Пучини

Режисьор                      Мария – Елена Мексиа - Испания

Диригент                       Стефано Сегедони - Италия
Сценография                Кармен Костаньон - Испания
Костюми                        Стив Алмериги - Италия

Действащи лица и изпълнители:

Рудолф                      Петър Костов
Мими                         Цветелина Василева
Марсел                      Свилен Николов
Шонар                       Пламен Димитров
Колин                         Евгений Станимиров
Мюзета                      Ирина Жекова
Беноа                         Росен Рангелов
Алсиндор                   Гео Чобанов
Парпиньол                Христо Ганевски
Митничар                  Емил Симидов
Сержант                    Людмил Петров

Оперните премиери на Опера в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято” 2016, започват на 2 юли с „Бохеми” от Джакомо Пучини. Постановката е дело на международен екип и е представена с успех в над 25 оперни театри в Западна Европа. Интерпретацията е на постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна Стефано Сегедони от Италия и на режисьорката Мария-Елена Мексиа от Испания.

 

Мария – Елена Мексиа- РежисьорМария-Елена Мексиа е режисьор, сценограф и дизайнер с международна кариера, чиято работа е свързана с оперни театри в Европа, Азия и Южна Америка. Родена в Мадрид, тя изучава сценични изкуства в Нова академия за изящни изкуства в Милано. Има магистърска степен по театрознание и философия от университета “Карлос III” в Мадрид. Учи и класическо пеене при Алдо Верекиа в продължение на 10 години, като дебютира в няколко роли в различни театри. Мариа Елена Мексиа е сценограф и режисьор на „Травиата, „Трубадур”, „Риголето”, „Фалстаф”, „Бохеми” и др. Композира две музикални произведения за операта – Handel 2.0 и ОlimPoP. Автор е на нов метод за творческо развитие на артиста, изграден на базата на Рейки театрални техники.

 

Художникът на костюмите Стив Алмериги от Италия е имал привилегията да облича такива оперни величия като Лучано Павароти, Мирела Френи, Райна Кабаиванска, Пласидо Доминго, Катя Ричарели и др. Изтъкнатата сценографка Кармен Костаньон от Испания последно е сътворила декорите за „Електра", „Бал с маски" и "Таис" за Оперния фестивал в Овиедо (Испания) и на „Кармен" за Буенос Айрес. Тя е носител на награда от Кралската академия в Испания.

 

Режисьорката Мария-Елена Мексиа за постановката

Както е известно, либретото на „Бохеми” следва сюжета на "Сцени от живота на бохемите" на френския писател Анри Мюрже и среща публиката със съдбите на безгрижни студенти в артистичен квартал в Париж. Режисьорката Мария- Елена Мексиа прави нов съвременен прочит извън традиционните представи за тази творба.

Тя поставя сюжета в ситуация много по-близка до нашето време. „Ако избера традиционно сценично решение, значи копирам предишни идеи. С моя начин на работа вярвам, че много по-пълноценно изявявам самия Пучини. Когато е написана операта, не са съществували архетипи за Рудолф, Мими и другите герои.

Аз започвам изграждането им отначало, а не подведена от натрупванията за тях, така ги представям най-достоверно”, защитава подхода си режисьорката. Тя вярва, че с този подход произведението успява да докосне както хората с висока оперна култура, така и онези, които за първи път ще влязат на оперен спектакъл.

 

Диригентът Стефано Сегедони за „Бохеми”

Стефано Сегедони - Диригент 

„Бохеми” е една от най-често дирижираните от мен опери и една от любимите ми творби. Харесвам я, защото притежава ясна музикална структура.

Изградена е много технично и прилича на голяма симфония с гласове. Всеки елемент е композиран по симфоничен начин, като се използва техниката на лайтмотивите. Но когато слушаш „Бохеми”, не мислиш за техниката, а усещаш една голяма свобода и една особена ведрост.

Ето защо тази опера винаги ще звучи съвременно. Всеки път, когато я дирижирам, тя ми се струва нова и аз непрекъснато преоткривам в нея нови пластове.

 

 

 

Примата Цветелина Василева за ролята на Мими

Събитието привлича с вокалното и артистично изящество на световната прима, солистката на Метрополитън опера Цветелина Василева, в ролята на Мими.

„Докато си припомнях ролята на Мими, изпадах в много лирични моменти, преоткривайки по нов начин чистотата на това социално течение бохемството.

Бохеми са съществували, съществуват и днес - това е начин за възприятие на живота, характерен с чистотата на взаимоотношенията и липсата на всякакви предразсъдъци. Всички персонажи в „Бохеми” са вдъхновяващи, те въздействат на емоциално и сетивно ниво”, разказва Цветелина Василева.

 

Нейни партньори в „Бохеми” на 2 юли са Петър Костов – гост от Русенската опера в ролята на Рудолф и солистите на Държавна опера Ирина Жекова - Мюзета, Пламен Димитров - Шонар, Свилен Николов - Марсел, Евгений Станимиров – Колин, Росен Рангелов – Беноа, Гео Чобанов – Алсиндор, Христо Ганевски – Парпиньол, Людмил Петров – Сержант, Емил Симидов – Митничар.    

 

Прочетете повече:

Аплодираме световната оперна прима Цветелина Василева отново в Опера в Летния театър

Непрекъснато преоткривам „Бохеми”

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

 

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

 

Гео Чобанов„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

 

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

 

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

 

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

 

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

 

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

 

Условността остава...

 

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

 

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

 

Да.

 

Варна, 24.04.2018

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

Стефан Рядков, най-добрият Дядо Либен, пред Виолета Тончева

20 август, 21 часа, Опера в Летния театър 2016 | Купете билети он-лайн>>  Купете билети on-line

Твоят Дядо Либен е несъмнен рекорьор на българската сцена със стотици участия. Колко станаха вече?

Благодарен съм на Николай Априлов, който направи заради мен първата версия на „Българи от старо време” още през 2001 година. Оттогава съм излизал на различни български сцени в ролята на Дядо Либен в над 300 представления. Преди месеци изиграх за стотен път Дядо Либен във Варна, където си партнирах най-напред с Руслан Мъйнов, после с Герасим Георгиев-Геро и сега с Пламен Георгиев в ролята на Хаджи Генчо.

 

Как се чувстваш, когато за пореден път влизаш в кожата на Дядо Либен?

Чувствам се много добре. С Дядо Либен съм се срастнал до такава степен, че това за мен не е просто някаква роля, а моето второ аз. Радвам се, че с Дядо Либен отново ще играем пред варненската публика, този път в Летния театър и вярвам, че това ще бъде поредната ни хубава среща.

 

 

Защо българинът обича „Българи от старо време”?

Това е вечният сюжет за любовта. Всъщност „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети. Разликата е, че тук двата рода, в лицето най-вече на Дядо Либен и Хаджи Генчо, успяват да преодолеят враждата и в крайна сметка дават благословията си на Лила и Павлин. В българския вариант на Ромео и Жулиета любовта побеждава.

Любен Каравелов е написал непреходна творба, оживяла в музиката на Асен Карастоянов и либретото на Коста Райнов. Българинът обича „Българи от старо време”, защото тачи традициите си и цени всичко, което е близко до неговото светоусещане. Затова както повестта, така и оперетата са неизменна част от българската класика.

 

Освен това Николай Априлов непрекъснато обогатява интерпретацията си на „Българи от старо време”...

Да, така е. В последния му режисьорски прочит са внесени много съвременни нотки, които освежават малко архаичния език и правят драматургията по-атрактивна, по-пикантна. Част от тази концепция е и автентичното участие на Фолклорния ансамбъл „Одесос”, благодарение на който сватбата на сцената става съвсем истинска.

Така се потвърждава и обещанието на моя герой: „Такава сватба ще вдигнем, че да разиграем всички самодиви и да помни цяло село кой е Либен Лудомладовец!”

 

 

 

 

Тенорът МИРОСЛАВ ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за естетиката на Вагнер, за връзката между митичните герои и съвременните супергерои, за своя Ерик в „Летящият холандец” и за някои разлики между Швейцарияи България

 

"Летящият холандец" - 12 юли, 21.00. Премиера на ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

Какво е усещането ти за Вагнер? Като солист на Цюрихската опера, няма как да не си пял във Вагнерови постановки.

 

Първото ми сблъскване с Вагнер беше преди десетина години, когато в Цюрихската опера направихме цялата тетралогия. Аз участвах в „Рейнско злато”. Постановката на Робърт Уилсън, един много известен режисьор и сценограф, беше много странна и като сценография и като осветление. От нас се изискваше една особена статичност, която много ни затрудняваше. Хем трябва да си неподвижен, хем да предадеш емоцията и жизнеността на тази забележителна музика. Сигурно сме се справили добре, защото постановката имаше огромен успех.

 

Защо е трудно да се пее Вагнер?

 

Вагнер развива своя естетика, с която реформира операта. Той усилва многократно състава на оркестъра и прави звученето му по-плътно. При него оркестърът по предписание е по-голям, с много по-голям щрайх и повече духови инструменти. Докато примерно италианските майстори на операта рядко използват духови инструменти, Вагнер непрекъснато си служи с тях. И тази енергия, която излъчва оркестърът, трябва да бъде балансирана от солистите, те трябва да са равностойни и да пеят като цял оркестър, а това е меко казано, трудничко :)

 

Каква е разликата във възприемането на Вагнер в немскоезичните страни и другаде по света?

 

- Ако българин гледа операта „Хитър Петър”, неговото възприятие за този персонаж ще бъде различно от възприятието на неговите сънародници, но още повече от това на чужденците. Същото се отнася и за немскоезичния свят, за който Вагнер е национално богатство, един от стълбовете на немската култура. Често съм питал зрители коя е първата опера, която са гледали и отговорът винаги беше един и същ - първо „Вълшебната флейта” на Моцарт и след това Вагнер.

 

Любопитно е каква част от опероманите заемат т. нар. вагнерианци?

 

Не мога да цитирам някаква статистика, обаче съм свидетел, как на нашите Вагнерови спектакли в Цюрих редовно идват от различни краища на Германия поне по 5 автобуса, пълни с почитатели на неговото творчество.

 

 

Летящият холандецКолко актуален е днес Вагнер с неговите митични сюжети и титанични сблъсъци между човека и природните стихии, между човека и вселената?

 

Вагнер интерпретира древни немски саги и митове, които ако бъдат извадени от контекста, винаги се съотнасят към съвременността. Поуката във всяка една стара приказка се оказва актуална. Ето „Летящият холандец” се занимава с вечната тема за любовта. „Летящият холандец” е митичен кораб и неговият капитан също е митичен герой, който днес бихме могли да отъждествим със супергерой или суперзвезда, за която слушаме по радиото, която гледаме по телевизията, за която чуваме какви ли не истории. Изведнъж същият този супергерой се появява в живота на една млада девойка, която е имало досега някакви свои трепети с моя персонаж, Ерик, и обърква изцяло съдбата й. Взема я в своя живот, нека така да се изразя. Ето един съвсем съвременен сюжет, а и любовни триъгълници има, откакто свят светува.

 

 

Как се чувстваш във Варна, където от няколко години те посрещаме като наш престижен гост?

 

Сътрудничеството ми с Варненската опера започна преди 4 години с участие в „Мадам Бътерфлай”, след това пях в „Кармен”, сега съм тук за „Летящият холандец”. Винаги с удоволствие идвам във Варна, защото сте изградили в театъра едно много хубаво чувство за съобщност, за семейство и това е много приятно. Срещам тук близки, приятели още от студентските години, с Маестро Борислав Иванов също се познавам отдавна. Щастлив съм да си партнирам сега с Линка Стоянова, един много сърдечен човек. Това, искам да подчертая, не се среща често и не се подразбира от само себе си. В чужбина много често се получава едно негласно съперничество между тенора и сопраното и тази нездрава конкуренция не спомага по никакъв начин за хармонията на сцената, по-скоро я разрушава.

 

Как живее българският тенор Мирослав Христов в Швейцария?

 

С времето щастливо. Но трябва да си призная, че първите години ми беше трудно. Аз съм социален човек, като всички българи, и тази социалност много ми липсваше, липсваха ми българските приятели. Там приятелствата се развиват по-бавно, но вече съм от 23 години в Швейцария, така че съм намерил баланса. Това всъщност е цялата ми кариера. Когато завърших Консерваторията, директорът на Цюрихската опера, който тъкмо тогава е бил в София по свои дела, ме чу, хареса ме и ме взе в Швейцария. Там и останах.

 

Какво предстои оттук нататък?

 

Ще пея „Тоска” в Германия, „Кармен” в Грац, но преди това ще остана още известно време във Варна за да подготвим августовската премиера на „Джоконда” от Понкиели. Това е специална опера за мен, с нея са свързани първите ми големи успехи в Швейцария.

 

С „Джоконда” ще продължи разговора ни в следващите дни, а сега отиваме на премиерата на „Летящият холандец”. На добър час на твоя Ерик и на целия екип на „Летящият холандец”!

 

 Прочетете още:

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„Летящият холандец“ в Летния театър

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

 

Николай Априлов - режисьор 

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Николай Априлов преди премиерната постановка

2 март, 19.00

Един ден преди Националния празник, на 2 март, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна и най-добрият наш оперетен режисьор Николай Априлов ни предлагат нова среща с „Българи  от старо време”, с музиката на Асен Карастоянов, написана по либрето на Коста Райнов. Едва ли има българин, който да не познава сюжета, залегнал в основата на едноименната повест на Любен Каравелов, пренесен от литературната и в музикалната класика. „Българи от старо време” отдавна е нарицателно понятие, което ни напомня епохата на Възраждането от средата на XIX век, настройва ни патриотично, умилява ни.

 

- Заради какво „Българи от старо време” е най-играната българска оперета, знае най-добре нейният режисьор Николай Априлов...

- С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музика с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.

 

- Какво е новото при „старите” българи?

- Във Варна сега ще играем за 70-ти път „Българи от старо време” и тази дълголетност, заедно с препълнените зали, е нашата най-голяма награда.

 

В постановката сега внасям редица новости и препратки към днешния ден. Имам и нов Хаджи Генчо, в изпълнение на великолепния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, Ина Петрова пък е новата му дъщеря Лиляна, Велин Михайлов е новият ратай Иван. Те влизат с голяма амбиция в екипа и аз вярвам в успешните им дебюти. А Стефан Рядков, познат с прекрасното си превъплъщение като Дядо Либен - и от постановките на „Българи от старо време” в други градове, сега във Варна ще се появи за 300-тен път в този образ.

 

- Има ли нещо, което още не знаем за „Българи от старо време” и което сега ще научим от тях? 

 - От това пътешествие с Хаджи Генчо и Дядо Либен публиката ще почувства по-дълбоко хорските нрави от епохата на Възраждането, противопоставени на радикално променящия се български бит.

 

 

 

Предвидените в декемврийския афиш балетни спектакли ще се играят в началото на следващата година. Двете издания на „Лешникотрошачката“ се изместват на 28 януари, 19.00, Основна сцена и на 30 януари, 18.00, Основна сцена, а „Лебедово езеро“ ще бъде на 6 февруари, 19.00, Основна сцена.

Гостува за пръв път във Варна Мария Кичевска, примабалерина на Националната опера и балет на Република  Северна Македония. Тя ще изпълни ролите на Клара в „Лешникотрошачката“ на 30 януари и на Одета/Одилия в „Лебедово езеро“ на 6 февруари.

В първото представление на „Лешникотрошачката“ на 28 януари ще видим Илиана Славова в ролята на Клара, една от коронните роли в нейния репертоар.

 В ритъма на музиката

 

Премиера  - 4 ноември, 18 часа, Основна сцена

 

Светът на изкуството в една различна компютърна игра - образователен спектакъл за деца на режисьорката Сребрина Соколова, в която освен знания за музикалните инструменти и за различните жанрове в музикалното изкуство, децата ще изживеят вълнуващо приключение.

 

Mузикални оркестрации, аранжименти, диригент Ганчо Ганчев, сценарий Пламен Георгиев, костюми Ася Стоименова, сценография и мултимедия Красимир Янев, хореография Румяна Малчева. С участието на оркестър и солисти и на Държавна опера Варна, Детско-юношеска опера Варна, Арт-център „Арлекин”.

 

 

Сребрина Соколова: Елате, деца, да играем заедно „В ритъма на музиката“ – една различна компютърна игра, която непременно ще ви хареса!

 

 

Компютърните технологии и глобалната мрежа отдавна са част от нашето ежедневие и всички ние приемаме това за даденост. А  за нашите деца това се превръща в самия живот.

Ето защо, ако искаме някаква информация да стигне до тях, то тя непременно трябва да се каже през дигиталния свят.

„В ритъма на музиката“ е една различна компютърна игра, която разкрива на децата прекрасния свят на изкуството. Игра в която освен знания за музикалните инструменти в симфоничния оркестър, за различните жанрове в музикалното изкуство, те ще изживеят и едно вълнуващо приключение, което ще ги научи да играят като един отбор.  

 

 

Сребрина СоколоваСкрити зад анонимността на електронното общуване, доста често агресията и грубостта  между децата се пренася и в ежедневното им общуване „очи в очи“. Героите на нашия спектакъл са деца като всички останали , които може да срещнем във всяко училище, с нищо по-лоши или по-добри от останалите. Тяхното пътешествие в света на музиката ще покаже на връстниците им в залата, че ритъмът на музиката е ритъмът на живота. Защото музиката не само отразява и изобразява реалния свят, но сочи и пътя за интелектуално обогатяване и развитие.

Децата попадат в игра - капан, от която няма излизане, докато не се изиграе до край. Подложени на изпитание, в крайна сметка те разбират, че винаги ще бъдат по-успешни, ако са заедно в екип, ако не са груби индивидуалисти и егоисти. Играта в екип винаги е печеливша.

„В ритъма на музиката“ в своята същност е образователен спектакъл за деца. Музикалните примери и показаните музикални инструменти ще въздействат и ще се запомнят по-ярко, ако са представени чрез история, вплетена в симулирана компютърна игра. Това е история, в която всяко дете би припознало себе си или съученика си от съседния чин. Спектакълът е изграден върху постоянното редуване на сцени от съвременния начин на общуване на децата, през цялото време звучи безкрайно красива музика и всичко това достига до аудиторията със съвременни аудио-визуални средства и ефекти. Музикалната палитра обхваща образци както на класическата инструментална и вокална музика, така и на балета и мюзикъла. 

 

Елате, деца, да играем заедно „В ритъма на музиката“ – eдна различна компютърна игра, която непременно ще ви хареса!

 

 

19 и 20 януари 2015, 18 часа

Авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров Оркестър на Държавна опера варна с диригент Вилиана Вълчева

В главните роли Илияна Славова (Мари), Павел Кирчев (Принц), Румен Стефанов (Дроселмаер)

Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на „Лешникотрошачката”

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

Хореограф-постановчикът Сергей Бобров: Една красива носталгия

 

 

24 – 28 юли 2017

 

Граф Монте Кристо отмъстителят

На 24 юли, в Опера в Летния театър Едмон Дантес ще се завърне триумфално като Граф Монте Кристо, за да отмъсти за несправедливото си заточение в замъка „Иф“ и да срещне отново любимата си Мерседес. След световната премиера на мюзикъла  „Граф Монте Кристо“ от бродуейския автор Ив Деска, която Държавна опера Варна представи с огромен успех във Варна, Велико Търново и София през миналата година, сега приключенията на героите, обезсмъртени в романа на Александър Дюма баща, отново ще оживеят на сцената в динамичната режисура на Петко Бонев, красивите костюми на Ася Стоименова и зрелищния 3 D Mapping на Полина Герасимова.

„Граф Монте Кристо“ не може без своя “мултифункционален” диригент Страцимир Павлов, който е автор на оркестрацията и аранжиментите, едновременно дирижира и свири на пианото. В главните герои отново ще се превъплътят: Едмон Дантес / Граф Монте Кристо - Христо Ганевски, Данглар - Пламен Димитров, Жерар дьо Вилфор – Свилен Николов, Фернан Монтего – Арсений Арсов, Принцеса Хаиде – Филипа Руженова, Луиджи Вампа и Дантес баща – Пламен Георгиев, Максимилиан Морел – Велин Михайлов, за да изброим само някои от многобройните участници в тази суперпродукция на Държавна опера Варна и Сердика Мюзик.

Любимата на Едмон Дантес Мерседес ще пресъздаде очарователната Ина Петрова, а в балните танци на хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева ще се включат балетните артисти: Весела Василева, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Галина Велчева, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Николай Димитров.

Христо Ганевски„Младият Христо Ганевски като Едмон Дантес (Граф Монте Кристо) демонстрира богатството на своя природен дар - изключително красив теноров тембър с богат нисък регистър и естествено поставен глас. Прекрасно впечатление направи Пламен Димитров (Данглар) с вокално издържаната партия и убедителен артистизъм. А Фернан на Арсений Арсов бе един от най-убедителните персонажи - особено във финалната му ария, изпълнена със себеомраза и отчаяние.

Свилен Николов като Вилфор бе другият певец с впечатляваща харизма в спектакъла“ – написа във в. „Дума“ по повод столичната премиера музикалния критик Юлиана Караатанасова. „Динамиката на сценичното действие, размахът и убедителността на диригента създадоха необходимия баланс между отделните елементи на сценичното действие и музикалната им реализация. Заблестя една нова, съвременна сценична творба, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието. Това е ясен знак, че нещо важно се случва на фона на "бездуховното ни всекидневие" - изкуство като ориентир за хората с респект към ценностите“, обобщава впечатленията си от „Граф Монте Кристо“ Юлиана Караатанасова.

 

КИНОМАРАТОН ПО ДЮМА

22 юли, 10.00 – 16.00, отдел „Изкуство“

По програма „Да преживеем Дюма“, съвместен проект на Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, на 22 юли от 10.00 до 16.00  в отдел „Изкуство“ на библиотеката, ул. „Ген. Паренсов“ 3 (Червен площад) филмовият критик Елица Матеева ще представи своя подбор от екранизации по романите на Александър Дюма – баща. Акцент са „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“, защото едноименните мюзикъли, както знаете, са част от програмата на тазгодишното издание на Опера в Летния театър 

Повече: https://www.facebook.com/events

 

 

 

„АИДА“ СЪС СРЪБСКАТА ОПЕРНА ПРИМА ДРАГАНА РАДАКОВИЧ

 

Светослав БорисовВердиевият шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър на 28 юли. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“  с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.

В ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г.  участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.

В ролята на Радамес ще чуем тенора Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.

 

Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Хор и балет на Държавна опера Варна.

 

 „АИДА“ С ЧЕТИРИМА ЛИБРЕТИСТИ – ИСТОРИК, ПИСАТЕЛ, ПОЕТ И САМИЯ ВЕРДИ

 

Операта «Аида» е създадена специално за откриването на Суецкия канал. Любопитно е, че в либретото участват четирима автори – Едуард Мариет, френски историк – египтолог, подготвил сценария по легенда, разшифрована от папирус; Камий дю Локл написва оперния текст в проза; Антонио Гисланцони – журналист, поет и певец създава италианското либрето в стихове, а четвъртият либертист е самият Верди. След премиерата през 1871 г., „Аида“ се превръща в една от най-често изпълняваните творби на великия композитор.

 

 

На 29 януари от 18.00 ч. балетните артисти на Държавна опера Варна отново ще танцуват любимата на публиката, а и на самите тях,   „Лешникотрошачка. Постановката на Желка Табакова въздейства като апотеоз на балетното изкуство, изведен в сбъднатата мечта на Клара да стане балерина и голямото заключително па де дьо с Принц Лешник.

Дивертисментните танци във второ действие са развити в изящни и завършени миниатюри, а испанският, арабският, руският, китайският танц и пасторалът въздействат с експресията си. В танците на родителите пък са включени елементи от салса и танго.

Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, добавят нови хореографски нюанси. За този свой прочит на Лешникотрошачката” балетната режисьорка бе удостоена с престижната награда „Варна” 2012.

Безспорна заслуга за въздействието на спектакъла имат сценографската визия и великолепните костюми в стил ар деко на дизайнера Генадий Иванов-Гендони. Зрителите особено харесват неговото модно дефиле, вписано елегантно в спектакъла.

 

АЛЕКСАНДЪР ДЮМА – БАЩА – ВЕЛИК ПИСАТЕЛ И ВЕЛИК БОХЕМ

24 юли 2017, 21.00 – Опера в Летния театър

Светът продължава да се възторгва от приключенията и романтиката в съдбите на „Граф Монте Кристо“, „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“ и останалите герои, обезсмъртени в романите на Александър Дюма-баща.Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Негови произведения са вдъхновили над 200 филма и няколко мюзикъла, сред които „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска- част от осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.

Днес, на 24 юли, рождения ден на Александър Дюма, ще гледаме „Граф Монте Кристо“ на режисьора Петко Бонев, а на 22 август предстои вторият премиерен спектакъл на „Тримата мускетари“, режисьорски прочит на Николай Априлов.

 

Роден на днешния ден - 24 юли през 1802 г. във Вийер Котре, департамент ЕнФранция, синът на френския генерал Томас-Александър Дюма и Мария-Луиза Елисавета Лабуре – дъщеря на гостилничар, проявява влечение към историческите сюжети и герои още в детството. Разказите на майка му за подвизите на бащата под командването на Наполеон и страстта му към четене изиграват своята роля и още 20-годишен, Александър Дюма печели успех с първите си пиеси. Скоро обръща поглед и към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, така че за начало той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.

 

Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени и поне три извънбрачни деца претендират за бащинството му. Едно от тях, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син.

 

Подобно на мнозина големи творци в различни области на изкуството от древността до днес, и Дюма-баща използва сътрудници при създаването на своите творби. Най-известен от тях е може би Огюст Маке. Именно Маке обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос за написването на „Тримата мускетари“ и продълженията на този роман  „Граф дьо Бражелон“ и „20 години по-късно“.Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и края на историите.

 

Но Дюма си остава Дюма, ненадминат в умението да разпалва въображението на читателите. Ненадминат също в умението да пилее пари и да затъва в дългове, въпреки богатството, което му донасят неговите творби. Домът му, наречен „Монте Кристо“ в чест на неговия герой,е обитаван непрекъснато от познати и непознати гости иолицетворява най-добрещедростта, великодушието, лекомислието, а може би и мъдростта на великия писател. Александър Дюма, бохемът, отишъл си през 1870 г. в нищета, но за нищо не съжаляващ, „гения на живота“, както го нарича Жорж Санд.

 

Днес Шато „Монте Кристо“ е реставрирано и отворено за почитатели, а тленните останки на Александър Дюма – баща са преместени от родното му място в Мавзолея на най-великите французи, Пантеона в Париж.

 

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сегей Бобров – премиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014 ще прикове вниманието на 15 и 16 декември със своята предпредпремиера на „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, постановка и хореография на един от големите съвременни балетни творци Сергей Бобров - з.а. на Русия, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и от този сезон главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

Хронологията показва, че в Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на големите руски имена в балетното изкуство.  

Варненската „Лешникотрошачка” от 2011 г. на Желка Табакова и Генадий Иванов-Гендони също пълнеше залата. Със сигурност щастлива ще бъде съдбата и на сегашната, най-нова постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров, асистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина и Наташа Боброва, корепетитор Радослава Кареева.

От участниците в постановката, избрани с кастинг, солисти са Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова, Евгения Минкова (Мари), Павел Кирчев, Мартин Чикалов (Принц). На сцената в различни роли танцуват още Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

Диригентът Страцимир Павлов пред Виолета Тончева за световната премиера на „Граф Монте Кристо”

 

- Как диригентът на „Граф Монте Кристо” би охарактеризирал този непознат мюзикъл, който в рамките на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, ще прозвучи за пръв път във Варна на 28 юни 2016 г.?

- Мюзикълът „Граф Монте Кристо” е интересен микс от старинни музикални форми, на които е придадено съвременно звучене. Напомня  музиката от известния филм на Мишел Льогран „Шербургските чадъри” и въобще този вдъхновяващ тип френска романтична музика, която обаче е съчетана с бароково звучене на оркестъра.

 

- Какво е усещането да подготвяш световна премиера?

Това е едно много особено предизвикателство. Да представиш едно произведение за пръв път означава, че нямаш никакви ограничения и разполагаш с пълна свобода за интерпретация. А усещането за свобода винаги е приятно, щекотливо, бих добавил - и задължаващо. 

 

- Би ли завел мюзикълът младите хора до операта?

Мюзикълът се движи на границата между музиката, която младите хора слушат и класическата музика. В този смисъл той е много добър, може би дори единственият, начин за привличане на млада публика в операта.  

Прочетете повече:

Прочетете повече:

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

Вижте видео трейлър: кликнете тук

 

 

 

 

 

 

„Лешникотрошачката” е балет, предизвикващ, подобно на „Лебедово езеро”, особен интерес. Загадката защо е така, все още не е разбулена, още повече че балетът не е решен в много направления – концепция, драматургия, хореография.

 

Главното в „Лешникотрошачката” на Чайковски е темата за спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Това, което виждате на старите фотографии – всичко това ви връща към предишни мечти и надежди.

 

За Чайковски тук е важна и друга тема – обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.

Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят.

Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.

 

Сергей Бобров – постановчик и хореограф на „Лешникотрошачката”

 

 


 

 

 

 

Интервю на Виолета Тончева с режисьора на мюзикъла „Граф Монте Кристо” Петко Бонев

Световна премиера на Опера в Летния театър – 28 юни 2016, 21.00

 ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

 

Петко БоневВсички познаваме „Граф Монте Кристо”, израсли сме с този класически сюжет. Как ще го видим в световната премиера на мюзикъла?

 

Правим класически мюзикъл от типа „Уестсайдска история”, което лично мен ме провокира да работя с прийомите на режисурата за класическа опера. Това го изисква както самата драматургия, така и мелодиката на Ив Деска. Идеята е да пресъздадем историята на „Граф Монте Кристо”, точно по либретото и романа на Александър Дюма.

 

Как бихте откроили „Граф Монте Кристо” в контекста на познатите ни мюзикъли?

 

Нашата сила е в пеенете и мисля, че ще се получи точно това, което Ив Деска е заложил в творбата си. Мюзикълът „Граф Монте Кристо”, искам да подчертая, трябва да се пее на базата на класическата опера, а не на базата на естрадното пеене. Защото съществуват различни варианти. Ако „Исус Христос суперзвезда” е рокопера, а „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” клони към жанра на поп музиката, то при „Граф Монте Кристо” оперното звучене е от изключителна важност. Аз съм оперен човек и това беше причината да приема поканата да поставя този мюзикъл, още повече че става дума за световна премиера. Либретото и музиката ми допаднаха още при първия прочит и определено мисля, че „Граф Монте Кристо” дава възможност на хубавите оперни гласове да се покажат в пълен диапазон.

 

 

ОГНЯН ДРАГАНОВ – РЕЖИСЬОР

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика...В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов, сценограф на Държавна опера Стара Загора.

На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения...

Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

Огнян Драганов

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю.

Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков. Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия.

В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево. Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно.

Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург. Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в  класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю. Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София  - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков.

Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево.

Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно. Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург.

Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

 

Михаил МихайловМИХАИЛ МИХАЙЛОВ – ДЕБЮТ В РОЛЯТА НА ЕДГАРДО

 

Отдавна съм си набелязал ролята на Едгардо. Написана за лиричен тенор с хубав тембър и висок  регистър, тя е подходяща за моя глас. Това е една от основите партии на Алфредо Краус, квалифициран като лежерен тенор - висок лиричен тенор. Особеното тук е, че наред с лиричните високи моменти присъстват и моменти на драматизъм и това съчетание прави ролята трудна. В първо действие има един много разгърнат дует с Лучия, вокално много труден и драматургически построен така, че не позволява никакви съкращения, което за музикалните номера от тази епоха не е типично.

Интересното в тази постановка е различният режисьорски прочит на Орлин Драганов, който внася радикална транформация в персонажа на Едгардо. Той се явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон в съзнанието на Лучия. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността. Статиката определено създава трудности, защото партията е драматична и цялата нейна драматика трябва да дойде само от гласа.

 

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ е роден през 1987 г. във Велико Търново. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София през 2011 г. в класа на доц. Иванка Нинова. Участвал е в майсторските класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова.

Оперния си дебют прави още като студент с роли от белкантовия репертоар – Граф Алмавива от  „Севилският бръснар”, Едуард Милфорт  от „Брачната полица” и Ернесто от „Дон Паскуале”.  Кариерата му започва непосредствено след завършването на Музикалната академия с ролите на Неморино в „Любовен еликсир”, Алфредо в „Травиата”, Камий дьо Росийьон във „Веселата вдовица” и Беппе в „Рита”. Участва в редица концерти с почти всички оперни и филхармонични оркестри в страната.

Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „Девета симфония” на Бетовен, „Стабат матер” от Росини и др.

През 2013 година, Михаил Михайлов изпълнява теноровото соло в  „Реквием” – Верди, в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година участва във Верди/Пучини гала-концерт с  Мюнхенския симфоничен оркестър.  През 2013 и 2014, се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”;  „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „Klassik am See” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”.

През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. През 2016 взима участие в гала-концерт в Московския кремъл, заедно с едни от най-популярните имена на руската класика и естрада. По-късно същата година гостува на Македонската опера и балет, в ролята на Херцога на Мантуа от „Риголето”. С различни частни продуцентски компании учзства в турнета в Германия, Италия, Испания, Полша Румъния и Швейцария.

Лауреат е на редица национални конкурси, както и на конкурсите за камерна музика: IV Международен конкурс за песенни дуа, посветен на творчеството на Рихард Щраус, София, България (втора награда и специална награда за изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор) и XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия (Гран При). Има записи за Българската национална телевизия, Българското национално радио, TV1, както и студиен запис на операта „Травиата” със Софийска филхармония.

 

Ирина Жекова - сопран

 

 

ИРИНА ЖЕКОВА – ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Дебютът ми в „Лучия ди Ламермур” е 21-ва роля в моя репертоар. Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение.

По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради отколешната вражда между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг.

Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави.

В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

Биография на Ирина Жекова - прочетете тук

 

Арсений АрсовВЪРХЪТ НА БЕЛКАНТОТО

AРСЕНИЙ АРСОВ - ЕДГАРДО

Преди 31 години дебютирах в „Лучия ди Ламермур” в същата роля. Участвал съм общо в 5 постановки на операта във Варна, София и Бургас.

Да изпълнявам партията на Едгардо за мен е щастие и изпитание, защото времето е безпощадно. Това е върхът на белкантото, който изисква тенор с много големи технически възможности и най-вече безапелационното владеене на висок регистър. Доницети е композирал каденци за лежерен тенор, съдържащи тонове от сопрановия и колоратурно-сопрановия регистър - ми на трета октава от края на любовния дует в първо действие, както и до диез във финалната предсмъртна ария на Едгардо.

Музикалното внушение обрисува героя като рицар с драматично мъжествено присъствие. Съжетът за двамата млади влюбени се родее донякъде с Шекспировата драма „Ромео и Жулиета”. Вокалната линия, претрупана от мелизми (украшения), носи характаристиките на оцветеното пеене - белкантовото пеене, което се състои именно в тези украшения. Много я обичам тази роля, една от първите роли в творческия ми път. Бях много млад, а когато се връщаш към младостта, не може да не се вълнуваш.

Друга особеност на „Лучия ди Ламермур” е пределно стегнатата, бърза и динамична кантилена - фразата на пеенето. По негласно единодушие на певческото съсловие се смята дори, че в „Лучия ди Ламермур” има неизпеваемо трудни места, изискващи гласова свръхдаденост. Чест е за нашия оперен театър в тези трудни времена да посяга към подобно заглавие.

Впечатление прави неимоверно динамичната и съвременна режисура на Огнян Драганов. Тя предпоставя обстойно и внимателно познаване на сюжета, либретото и музикалните детайли. Свеждайки конкретните неща до абстракция, постановката отправя своите послания чрез гениалната музика на Доницети.

 Биография на Арсений Арсов - прочетете тук

Прочетете още:

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

 

 

 

TOP