Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

 

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

 

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

28 декември 2016, 19:00 – 21:00, ФКЦ, зала 1

 

ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ

Солист Марио Хосен

Диригент Йоханес Ебенбауер - Австрия

Оркестър на Държавна опера Варна

3D Mapping Полина Герасимова

В програмата: Паганини, Бетовен, Бах, Моцарт, Росини, Деилб

След бурните аплодисменти и емоционални реакции на публиката в НДК, "Духът на Паганини" идва и във Варна. На 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ световноизвестният цигулар Марио Хосен ще поднесе оригинална програма на легендарния Паганини. Концертният проект ще оживее със същите творби, с които някога геният е будел изумлението и възторга на публиката в Европа и Америка. Ще чуем произведения от Лудвиг ван Бетовен, Йохан Себастиан Бах, Волфганг Амадеус Моцарт, Джоакино Росини, Лео Делиб и разбира се, композиции от самия Паганини, в изпълнение на Марио Хосен. Маестрото ще свири с любимата си цигулка G. B. Guadagnini 1749, предоставена му oт Австрийската национална банка.

Виртуоз от ранга на великия си предшественик, Марио Хосен е един от малцината цигулари в света, които могат да изпълняват написаното от Паганини, неслучайно го наричат съвременния Паганини.

 

На диригентския пулт пред Оркестъра на Държавна опера Варна ще застане виенският органист Йоханес Ебенбауер от катедралата "Свети Стефан".

 

В унисон с оригиналния замисъл, 3D мапингът на Полина Герасимова ще извиси „Духът на Паганини” в апотеоз на съвършенството и човешкия полет.

 

Какъв по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

 

Билети на касите на ФКЦ и Държавна опера Варна  

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Оперни и балетни солисти в "Духът на Паганини"

 

 

Вход свободен

Заповядайте!

Театрално-музикален продуцентски център
Държавна опера – Варна
Държавен архив – Варна
БНТ - Варна
Регионален исторически музей – Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков”

На 6 април 1947 г. е регистрирана Варненската опера. Заповядайте от 13:00 часа на откриване на изложба с документи от историята на Държавна опера - Варна!

Ще можете да видите костюма на Тоска, в който Райна Кабаиванска на варненска сцена през 1975 г. представя една от коронните си роли. Костюмът на Турандот - като част от постановката на оперния театър във Варна с участието на великата Гена Димитрова през 1994 г. и именитата ни съгражданка Галина Савова през 1995 г.

За всички, които са преживели мигове на откровения с голямата музика на тази сцена ще предложим уникални документални кадри от най-значимите събития в историята на оперния ни театър.

ПРОГРАМА

13:00 Централно фоайе – Откриване на изложба с костюми, документи и фотографии

Коктейл и видеопрожекции на документални филми, записи и архивни кадри:

14:00 Рецитал на Тодор Костов – БНТ – Варна (1978).
14:30 Документален филм за гостуването на Държавна опера – Варна в Мадрид – БНТ-Варна (1978)
15:40 От видеоархива на Държавна опера – Варна: изпълнения на Петър Райчев, фрагменти от „Аида” на Летния театър с (1957), „Турандот” с Гена Димитрова (1994), с Галина Савова (1995), „Едип цар” (1995), Веселина Кацарова, Емил Иванов, оркестър и хор на Държавна опера – Варна (1995), Руслан Райчев на 80 години (1999), Александрина Милчева в „Трубадур” (2006).
16:20 Фрагмент от „Бал с Маски”, запис на Националната телевизия на Египет (1989).
16:50 Михаил Зидаров на 80 години – документален филм (2006).
17:30 „Корени” – балет по музика на Милко Коларов по хореография на Маргарита Арнаудова, с участието на Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев, БНТ-Варна (1986)

 

18 ноември  - „Андре Шение” – герои и жертви на революцията в разтърсващ любовен триъгълник

 

През следващата седмица Държавна опера Варна обръща специално внимание на децата с две заглавия – мюзикъла „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов на 15 ноември, 19.00, Основна сцена и образователния спектакъл „В ритъма на музиката” на 16 ноември, 11.00, откупен от читалище „П.Р. Славейков”, жк Владиславово.

В „Алиса в страната на чудесата” участват младите таланти от Детско-юношеската опера, а в главните роли ще видим артистите на Държавна опера Варна Ина Петрова – Алиса, Филипа Руженова – Царица Купа, Николай Димитров – Котарак, Александър Панайотов – Заек, Димитър Илиев – Шапкар, Христо Ганевски – Принц Сърце. Диригент Стефан Бояджиев.

 

„В ритъма на музиката” предлага под формата на компютърна игра едно забавно пътешествие из света на музиката, което запознава децата с популярни мелодии и с инструментите в оркестъра.

Сценарият е на Пламен Георгиев, който изпълнява и ролята на Фантома, Петя Петкова е Петя, Деляна Обрешкова - Виктория, Ина Петрова – Фея, Галина Великова и Миглена Страдалска - нимфи.

 

 

 

 

Оперната кулминация на седмицата несъмнено ще бъде спектакълът на 18 ноемри на най-красивата опера на Умберто Джордано „Андре Шение”. Дирижира холандецът Ян ван Маанен, дебютирал наскоро в престижната Златна зала на Музикферайн във Виена.

Постановката е на режисьора и сценографа Кузман Попов, костюмите са дело на Ася Стоименова. За втори път след успешните си дебюти в ролите на Андре Шение и Жерар ще се изявят солистите на Държавна опера Варна тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Ролята на Мадалена ще изпълни сопраното Димитринка Райчева, пресъздала още на премиерата през 2014 г. с много пристрастие образа на аристократката Мадалена дьо Коани, доброволно обрекла се на смърт, заедно със своя любим. В останалите роли ще видим: Вяра Железова - Берси, Бойка Василева – Графиня дьо Коани, Силвия Ангелова – Мадлон, Евгений Станимиров – Руше, Людмил Петров – Пиер Флевил и Матийо, Гео Чобанов – Фукие и Иконом, Пламен Долапчиев – Невероятния, Христо Ганевски – Абат, Петър Петров – Шмит, Камен Николов – Дюма. Участват оркестър и хор на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Стефан Бояджиев и репетитор на балета Гергана Караиванова.

 

Премиерата на „Андре Шение” на 28 март 1896 г. в „Ла Скала”, състояла се 100 години след смъртта на поета Андре Шение, превръща младия, неизвестен дотогава композитор, Умберто Джордано в знаменитост.

Към реалните исторически събития от времето на Великата френска революция, либретистът Луиджи Илика добавя и измислената романтична нишка на любовния триъгълник между поета, Мадалена и революционния трибун Жерар. Върху драматичния сюжет композиторът създава партитура, изпълнена с контрасти от вълнуващи арии и разтърсващи дуети, бурни народни сцени, наред с гавоти и придворна музика, като музикален портрет на стария режим, също исторически танци и маршове от времето на Френската революция, включително емблематичната „Марсилеза”.

 

 

Хореограф-постановчикът АННА ДОНЕВА за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

 

"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

За мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се  знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ.

Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем.

Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

 

Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува.

Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :)

За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!

 

Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

Душата им танцува. Искрено.

 

Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?
Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.

 

 

Герои и жертви на Френската революция в разтърсваща любовна драма

18 ноември 2016, 19.00

Събитието на оперната седмица във Варна безспорно ще бъде спектакълът на 18 ноемри на най-красивата опера на Умберто Джордано „Андре Шение”.

Под палката на младия холандски диригент Ян ван Маанен, дебютирал наскоро в престижната Златна зала на Музикферайн във Виена, впостановката на режисьора и сценографа Кузман Попов, с великолените костюми на Ася Стоименова, за втори път след успешните си дебюти в ролите на Андре Шение и Жерар ще се изявят солистите на Държавна опера Варна тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

В ролята на Мадалена ще се представи сопраното Димитринка Райчева, пресъздала още на премиерата през 2014 г. с много лично пристрастие образа на аристократката Мадалена дьо Коани, доброволно обрекла се на смърт със своя любим.

В останалите роли ще видим: Вяра Железова - Берси, Бойка Василева – Графиня дьо Коани, Силвия Ангелова – Мадлон, Евгений Станимиров – Руше, Людмил Петров – Пиер Флевил и Матийо, Гео Чобанов – Фукие и Иконом, Пламен Долапчиев – Невероятния, Христо Ганевски – Абат, Петър Петров – Шмит, Камен Николов – Дюма.

Оркестър и хор на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Стефан Бояджиев и репетитор на балета Гергана Караиванова.

 

 

Премиерата на „Андре Шение” на 28 март 1896 г. в „Ла Скала”, появила се 100 години след смъртта на поета Андре Шение, превръща младия, неизвестен дотогава композитор, Умберто Джордано в знаменитост.

 

Към реалните исторически събития от времето на Великата френска революция, либретистът Луиджи Илика добавя и измислената романтична нишка на любовния триъгълник между поета, Мадалена и революционния трибун Жерар.

Върху драматичния сюжет композиторът създава партитура, изпълнена с контрасти от вълнуващи арии и разтърсващи дуети, бурни народни сцени, наред с гавоти и придворна музика, като музикален портрет на стария режим, също исторически танци и маршове от времето на Френската революция, включително емблематичната „Марсилеза”.

 Валерий Георгиев – Андре Шение

Харесвам „Андре Шение”, за мен тя е в топ 3 на най-красивите и трудни за изпълнение произведения в оперната литература въобще. Неслучайно се изпълнява толкова рядко. Щастлив съм, че наред с двамата съвременните български тенори, които изпълняват в момента партията на Андре Шение, Бойко Цветанов и Камен Чанев, съм и аз.

 

 

Пламен Димитров – Жерар

И за мен „Андре Шение” е една от най-прекрасните и много трудни за изпълнение оперни творби, затова и не всеки театър може да покрие високите й изисквания. Благодарен съм на ръководството на Варненската опера за възможността да се превъплътя в сложния и изпълнен с противоречиви страсти образ на Жерар. Първоначално той е само един от слугите, макар и привилегирован, в кралския двор, но в хода на революционния метеж се превръща във водач на масите. Като изразител на народния стремеж към по-добър живот, Жерар олицетворява самата Френска революция.

Той се намира в центъра на обществената драма, но наред с това преживява и своя лична драма. Използвайки лидерската си позиция, той прави донос срещу поета Андре Шение, набеждавайки го неоснователно в измяна на родината, с единствената цел да си освободи пътя към сърцето на красивата благородничка Мадалена дьо Коани. Всичко това е великолепно изразено в прочутaта ария „Nemico della patria” (враг на родината). Но по-късно, когато Мадалена му признава дълбоката си любов към Андре Шение, той осъзнава вината си и се опитва да предотврати екзекуцията на невинната жертва, като не потвърждава пред съда доноса си срещу поета. Усилията му се оказват напразни.

Така по един гениален начин Умберто Джордано залага вечно актуалния въпрос за жертвите и героите на революцията, вписани тук в един разтърсващ любовен триъгълник.

 

Ян ван Маанен дирижира „Андре Шение”

 

Ян ван Маанен е роден в Холандия, завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. Работил е като репетитор и диригент в различни холандски оперни театри. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус и „Хубавата Елена” от Офенбах. През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена.

Участва в майсторските класове на Берлинската филхармония. Бъдещите му ангажименти в Холандия включват операта „Евгений Онегин” от Чайковски,  симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер и фарса „Копринената стълба” от Росини. Ян ван Маанен е работил също като пианист, певец, режисьор, органист и актьор. Композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.

 

Вижте видеотрейлър: https://www.youtube.com/watch?v=3FSnMQEqIZs

 

Виолета Тончева

 

През 2017-та Варненската опера ще отбележи 70-годишнината от своето създаване през април, юли и септември с различни специални събития,  свързани със знакови дати от нейната история.

 

Април

Първите празнични прояви предстоят на 6 април, датата, на която през 1947 г. е регистрирана Варненската опера.

За директор е назначен Стефан Николаев, за главен худ. ръководител и режисьор е извикан Петър Райчев, първата национална оперна легенда, варненеца, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България по света.

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници Асен Попов и Владимир Мисин.

Операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в камерен състав от 10 балетисти.
Съществуващият отпреди Варненски симфоничен оркестър изпълнява ролята и на оперен оркестър до края на 1959 г., когато под председателството на главния диригент Йоско Йосифов се провеждат първите конкурсни изпити за сформиране на самостоятелен оперен оркестър.

От 1 април 1960 г. на работа са назначени: Тодор Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие се присъединяват и други оркестранти от симфоничния оркестър. Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

 

6 април 2017 – празнична програма

Празничните събития за 70-ия рожден ден на Варненската опера започват на 6 април 2017 г. в 13.00 часа, когато в присъствието на официални гости, ветерани, журналисти и приятели на операта, на Сцена Ротонда ще бъде открита документална изложба „70 години Варненска опера” и изложба с костюми на световноизвестни български оперни певци, участвали във варненски постановки.

В 14.00 часа, отново на Сцена Ротонда, ще има коктейл и мултимедийна презентация на филми от спектакли и гастроли на Варненската опера с участието на именити творци, сред които Петър Райчев, Гена Димитрова, Никола Гюзелев и др.

Паметният ден ще завърши с прочутия мюзикъл „Котките” от А. Л. Уебър, чиято предпремиера е с начален час 19.00 на Основна сцена. Режисьор е признатият майстор на мюзикъла в България проф. Светозар Донев, осъществил на варненска сцена през последните години и популярните мзикъли „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Хореографията, която в „Котките” е особено важна, е поверена на хореограф-постановчика Анна Донева, диригент е Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюми Ася Стоименова. В главните роли ще видим Илина Михайлова, Людмил Петров, Свилен Николов, Нейчо Петров – Реджи, Велин Михайлов, Пламен Долапчиев, Даниела Димова, Вяра Железова, Филипа Руженова, Георги Ханджиев, Димитър Мартинов, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, Николай Панайотов, Румен Стефанов, Мартин Чикалов и др.

 

Юли

Следващото празнично събитие предстои в края на юли, когато в Опера в Летния театър Варненската опера ще представи „Аида” от Верди. Точно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна и това е първата мащабна оперна продукция на открито в  българската музикална история. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”,  четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент

 

Септември

 През септември ще има още празнични изненади, по повод първата постановка на Варненската опера.На 7 септември 1947 г. за пръв път се вдига завесата за първата оперна постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947-1948) на новооткритата Варненска опера. Режисьор е Петър Райчев, диригент Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли участват: П. Петров, Д. Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св. Рамаданов, Н. Йорданов, Сл. Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър.

 

 

 

11 ноември 2016, 19.00

 

Весела Василева примабалерина на Държавна опера Русе, отличена с "Кристална лира” 2016 за балетно изкуство, гостува в „Жизел” на 11 ноември, 19.00, Основна сцена. Нейн партньор в ролята на Алберт ще бъде нашият водещ балетист Павел Кирчев.

В балетната постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров ще танцуват още: Галина Велчева – Мирта, Мартин Чикалов – Ханс, гостът от Русенската опера Антон Иванов – Вилфред, Галина Великова и Мона Христова – двойка вилиси, Румен Стефанов – Херцога, Лиляна Георгиева – Батилда, Гергана Георгиева – Берта.

Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира Маестра Вилиана Вълчева.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

 

• 
• 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

През далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

 

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

 

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

 

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

 

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

 

Изпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

 

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

 

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

 

 

Eлена Хаберман за „Българи от старо време” в Опера в Летния театър – Варна 2016

Списание “Der neue Merker – Oper und Ballet in Wien und aller Welt”, 08+09/2016, Nr 316/317

Bulgaren zu goldenen alten Zeiten

Elena Habermann

 

В спектакъла става дума за две семейства, които не са точно приятелски, тъй като завистта към по-доброто благосъстояние на другия непрекъснато проваля всеки опит за хармония. И разбира се единствените деца на тези семейства са влюбени помежду си, така че се получава ситуация а la Ромео и Жулиета, но с happy end. Двамата, подвластни на виното бащи, очевидно са манипулирани от своите съпруги.

Музиката, изведена в голяма степен от фолклорната традиция, прозвуча много хубаво, приповдигнато и забавно. Стефан Бояджиев дирижираше сигурно оркестъра, като намираше точните темпа и за многото фолклорни танцови номера. Особено смешен беше „балетът” на циганките, начело със силното мецосопрано Антоанета Маринова. Не по-малко забавни бяха импровизациите на Анатолий Романов като „главната клюкарка”, казано по виенски едно истинско „дрънкало” (Bassentratschen – австр., идиом, жаргон, остар., от Bassena - общ водопровод за входа на жилищен блок).  Смях будеха дори само кълбовидната външност и комичният му костюм.

Семейството на младоженеца: Дядо Либен, добродушната му съпруга Дела и синът Павлин представиха Стефан Рядков – известен актьор, любимец на публиката, Петя Петкова – хубава зряла жена и Пламен Долапчиев с истинския чар на оперетен тенор. Семейството на младоженката: бащата Хаджи Генчо е Пламен Георгиев – един стар и глупав самохвалко, който е бил на поклонение в Йерусалим и затова се смята за нещо повече от останалите. Неговата подчертано доминантна съпруга Цона пресъздава много добре Благовеста Статева. Очарователна е лиричната субретка Ина Петрова като Лила. Великолепна е буфо-двойката от слугите в съответните господарски домове – Лилия Илиева като Янка, слугинята на Лила – една отлична в танцово и вокално отношение субретка; Иван – слугата в дома на Хаджи Генчо е брилятният Велин Михайлов, който еднакво добре пее и танцува.

 

 

Варненската опера избра своя нов главен диригент холандеца Ян Ван Маанен. За пръв път в историята си, оперният театър посочва диригента, с когото иска да работи, подобно на практиката в Централна Европа, където оркестрите имат решаваща дума за назначаването на диригентите. Как се случи това, разказва Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна:

„Със заминаването за Магдебург на Светослав Борисов, мястото на главен диригент на Варненската опера се освободи. В края на миналата година поканих за пръв път във Варна младия холандец Ян ван Маанен, завършил  Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт. Той привлече вниманието ми с разностранните си творчески изяви като диригент, композитор, органист и дори радиоводещ.

Той се представи изключително добре още на първата си среща с екипа на Варненската опера в края на миналата година. „Андре Шение” от Джордано под неговата палка пожъна голям успех.

След представлението на „Андре Шение” няколко души от оркестъра споделиха с мен, че биха се радвали да имат такъв главен диригент като Ян ван Маанен. Аз се отнесох сериозно към тяхното предложение, проведох допитване както до оркестъра, така и до другите наши оперни колективи и поканих за втори път Ян ван Маанен, този път за „Аида”. Емоционални и зареждащи, репетициите доведоха до един забележителен спектакъл на 24 март, в който оркестърът показа висока класа на музициране, превръщайки се на определени места дори в главно действащо лице. „Аида” бе истинско преживяване, в което радостта да създаваш и споделяш красивата музика докосна сърцата на всички.

Представянето пред музикантите и пред публиката е най-добрата визитна картичка за един диригент, така че никак не ми беше трудно да предложа договор на Маестро Маанен.
След няколкократни реформи в Холандия с драстично намаляване на професионалните оркестри и оперни театри, много талантливи и можещи музиканти оттам обръщат поглед и към други държави за творческа реализация. Маестро Маанен намира за изключително вълнуващо да работи с музикантите на Варненската опера.

Пред камерата на БНТ Варна той сподели още, че го привличат красотата и богатството на българските оперни гласове, както и възможността да се прави тук традиционна опера, каквато вече е рядкост в Холандия.

Очаквам продължаващо възходящо творческо развитие, синхронна и ползотворна работа на Ян ван Маанен с нашия доайен, Маестро Борислав Иванов, с всички оперни звена. Очаквам нови идеи за репертоар и за гостувания на сцени извън България. Премиерите на Опера в Летния театър 2017 „Атила” от Верди и „Манон Леско” от Пучини” са поверени на Ян ван Маанен.

 

За пръв път в България ще прозвучи Каденца на Клара Шуман

 

4 ноември 2016, 19.00

„Много съм щастлива, че съм отново във Варна и ще свиря с Варненската филхармония, еталон за високо художествено  майсторство. Тук съм имала прекрасни концерти с диригенти като Емил Главанаков, Иван Маринов, Слави Ушев, Борислав Иванов. Независимо от кризисното време, което изисква едно излизане от традиционните модели, Варненската опера запази баланс между традицията и новаторството.

И сега, според мен, операта преживява един от своите звездни мигове, защото всеки един нейн експеримент, като последния успех със световната премиера на  мюзикъла „Граф Монте Кристо”, жъне овации и доказва, че артистите на Варненската опера имат огромен капацитет и могат да се справят с всички жанрове в музикалното изкуство. Пожелавам на всички здраве и успехи и нека все така Варненската опера да стои начело на музикалните институти в България.”

Така отправя своя емоционален поздрав към екипа проф. Жени Захариева - един изключителен артист, Посланик на Българската култура във Франция, носител на най-престижните награди за изпълнителско майсторство, дългогодишен председател на СБМТД, сега негов Почетен председател, една от най-ценените и уважавани личности в музикалното съсловие у нас.

Младият Маестро Дарио Мачелари признава, че за него е огромна чест да дирижира концерт с такава блестяща пианистка със световна слава като Жени Захариева. Освен че за пръв път има шанса да работи с творец от подобен ранг, той се вълнува и от факта, че концертът, посветен на нейната 50-годишна артистична дейност, е повече от специален и затова задължаващ.

В юбилейния си варненски концерт именитата пианистка ще представи Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен и за пръв път в България ще изпълни Каденца на Клара Шуман, която според нея е по-изящна от оригиналната на Бетовен. Известен щрих от биографията на Жени Захариева е, че тъкмо тя става инициатор за възстановяването на легендарното старинно пианофорте на съпругата на Шуман Клара в Браницшлос - Германия, както и първият пианист, изнесъл концерт и записал компактдиск на този инструмент. Един прекрасен артефакт, донесъл отличия и поредното световно признание за Жени Захариева. Благодарение на нея позабравеното творчество на не по-малко талантливата от съпруга си Клара Шуман отново става достъпно за света.

„След първите репетиции определено мога да кажа, че Дарио Мачелари е талантлив и чувствителен диригент, който веднага усеща творческото намерение на пианиста, помага му да се изяви, прави всичко възможно солистът наистина да се чувства солист. Направи ми приятно впечатление, че в работата си с оркестъра той търси мек звук и акцентира върху фразирането в детайли”, споделя оценката си за диригента Жени Захариева.

Двамата с увлечение обсъждат програмата на концерта, в която са включени, освен Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен, Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Рихард Щраус и Симфония № 9 от Дмитрий Шостакович. Общото в трите пиеси е новаторството. То прехвърля интересен мост между трима толкова различни композитори.

„В своя Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор Бетовен внася нови моменти в стила на композиране. Дотогава темата на клавирния концерт обикновено се е фокусирала върху красотата, блясъка и подобни светли чувства, докато за пръв път точно в Третия си концерт за пиано и оркестър Бетовен вкарва силен драматизъм, неслучайно той използва и тоналността до минор”, разказва Жени Захариева.

 

Интервю на Виолета Тончева с известни баритон преди дебюта му в „Аида”

24 март 2017, 19.00

- Какво казва етиопският цар Амонасро при първата си среща с оперния певец Свилен Николов?

- “Аида” е любима опера на поколения меломани, всяка една от партиите вътре е знакова, позната като драматургия и като музика и от тази гледна точка дебютът ми в образа на Амонасро е задължаващ.

 

- Какво е най-важно за теб, когато се заемаш с нова роля?

- Най-важното е да прекарам образа през себе си, през моя мироглед, през това, което съм в момента.

 

- Как се случва то с Амонасро?

- Амонасро е любящ баща, цар на Етиопия, войн, който повежда самоубийствена война срещу египтяните, за да спаси принцесата на Етиопия и своята дъщеря Аида. Може да прокараш паралел със съвременния живот, като пресъздадеш отношението на бащата към дъщерята.
Всеки баща е готов на жертви, в името на семейството и дъщеря си. Достойнството е личностният герб на Амонасро. Въпреки че е победен в битка и пленен, той не свежда глава пред никого, не моли за милост.
Нему принадлежат силните думи, които изрича пред фараона на Египет: „Днес победените сме ние, но утре вие може да сте на нашето място.” Амонасро не моли за милост, единственото, което той изисква от врага, е уважение към него и хората му. Думата „милост” не присъства в неговата партия. Амонасро е мъдър и силен характер.

 

- След като имаш в репертоара си толкова много роли, едва ли Амонасро е трудна партия за теб.

- Научаването на нотния текст е първата част от работата на певеца. Оттам нататък започваш да вникваш в образа и да го изграждаш. И колкото повече детайли успееш да направиш, толкова по-добър образ би могъл да пресъздадеш и да представиш на публиката.

 

- Къде, в какво търсиш ти магията на операта?

- Обичам работата с режисьора, защото това ми помага да вникна цялостно в персонажа. По принцип артистът взаимства идеи за своите сценични превъплъщения от всякъде и от всичко, от реакциите на различни хора в различни ситуации. Да се поставиш на мястото на персонажа, да почувстваш как той би реагирал, как би се движил. Не да играеш героя, а да бъдеш самия него.  

 

- Какво би искал да се случи с оперното изкуство в България?

- Медиите да отдават дължимото на хората, които прославят името на България. Целият свят се възхищава на българските оперни певци с прекрасна кариера зад граница, а тук не им се обръща достатъчно внимание. Надявам се също на по-голяма подкрепа за родното оперно изкуство както от страна на медиите, така и на държавата.

Струва ми се, че у нас хората не си дават сметка какъв огромен труд изисква обединението на толкова много хора – 50-има оркестранти, още толкова хористи, солисти, балет, статисти, ателиета за декори и костюми. Една голяма оперна машина, която трябва да заработи в синхрон – това е истинско събитие. Няма запис, всичко се случва на живо и всеки спектакъл е уникално преживяване. Операта е велико изкуство.

 

 

 

 

В Деня на будителите Държавна опера Варна бе удостоена със специален международен приз за цялостната си дейност през 2016 г., високи постижения в областта на музикалното изкуство и реализиране на световната премиера на мюзикъла" Граф Монте Кристо".

С наградата „Златна лира” Съюзът на музикалните дейци на Македония откроява ярки творчески постижения с международно значение.

България получава за втори път подобно признание. На тържествената церемония за раздаване на годишните отличия на СБМТД лично председателят на Съюза на музикалните дейци на Република Македония, проф. д-р Люпчо Коскакров, връчи наградата на директора на Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна, Даниела Димова.

 

 

 

 

 

Диригентът на „Аида” Ян ван Маанен преди репетицията

 

9.55 часа,  днес

Радвам се, че съм поканен да дирижирам във Варна – един прекрасен град с прекрасен театър и приветливи хора.

За мен е истинско удоволствие да работя с оркестъра, колегите имат много енергия и правят музика с голяма любов.

Трябва непременно да изтъкна, че съм впечатлен от вашите оперни певци. България трябва да се гордее, че притежава такива великолепни оперни гласове. Калуди Калудов – Радамес има рядко красив глас, той чувства партията отвътре, със сърцето си.

Приятно се работи с професионалисти с богат опит. Харесвам също начина, по който вие тук пазите живи традицииите на операта. Наистина, много се радвам, че съм тук. ”Аида" е една от първите опери, които съм дирижирал. Изключителна творба, истинско вдъхновение.

Мисля, че Верди я е композирал само за няколко месеца. Когато слушаш музиката, усещането е за нещо, написано сякаш за един миг, под въздействието на вътрешен импулс. Може „Аида” и да не е толкова интелектуална опера, но в нея бушуват силни страсти и това докосва душата.

 

 

Даниела Дякова – Амнерис след репетицията

14.05 часа, днес

Днес имахме невероятна генерална репетиция на „Аида”, хиперемоционална и въздействаща. Оркестърът, певците, хорът – всички се раздадохме докрай и този импулс дойде най-напред от Маестро Ян ван Маанен. Изключителен диригент. Той ни зарази с емоцията и желанието да покажем всичко, на което сме способни и ние го направихме. Между него и нас се получи онази химия и онова взаимодействие, които ни правят щастливи, че сме се посветили на това велико изкуство. След тази прекрасна и толкова зареждаща репетиция очаквам с вълнение утрешното представление.

 

Записа Виолета Тончева

 

Първата ноемврийска седмица започва с последния 31-ви ден на октомври, понеделник, в който както обикновено, Театрално-музикален продуцентски център Варна предлага на двете си сцени различни по жанр спектакли.

 

31 октомври, понеделник

„Спящата красавица”, копродукция на Държавна опера Русе и Държавен куклен театър Варна, гостува на Основна сцена, 19.00. Режисьорът Боян Иванов, чиято постановка във Варненски куклен театър „Мълчаливи предания” спечели ИКАР 2015, продължава да експериментира със сценичните изкуства, като съчетава балет и театър в „Спящата красавица” от Чайковски. Сценографията и костюмите са направени от Свила Величкова и Елена Ямантиева, балетната адаптация е на Силвия Томова. В ролите на принцеса Аврора и принц Дезире ще танцуват примабалерината на Русенската балетна трупа Весела Василева и Теодор Цаков, фея Люляк е Станислава Караджова, участват още балетните артисти Цветелина Катрин Котова, Антон Иванов, Зорница Петрова, Светослав Маринов и др. Ще видим и любимите актьори от Варнеския куклен театър Евгения Василева в ролята на фея Карабос, Стоян Стоянов (Крал), Веселина Калчева (Кралица), Диана Цолевска (Каталабют), Вера Стойкова (Дойка на принцеса Аврора), Боян Стоянов (придворен в свитата на Карабос).

 

1 ноември, вторник, Ден на будителите

С български знак в Деня на будителите се открояват както концертът на световноизвестния варненски тенор Иван Момиров „Иван Момиров § Приятели” на Основна сцена, 19.00, така и театралната постановка на Стоян Радев Ге. К. „Свекърва” от Антон Страшимиров на Сцена Филиал, 19.00.

Приятелите, които ще бъдат заедно с Иван Момиров на сцената, са сопраните Цветелина Василева и Линка Стоянова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенорът Валерий Георгиев и баритонът Венцеслав Анастасов, басът Юлиян Константинов.

В тази великолепна компания оркестъра на Държавна опера Варна за пръв път ще дирижира Иво Липованович, артистичен директор на фестивала „Сплитско лето” и един от търсените съвременни диригенти в Европа. В програмата на концерта ще чуем творби от Росини, Джордано, Белини, Верди, Гуно, Леонкавало, Бизе, Й. Щраус и Д. Христов.

 

 

3 ноември, четвъртък

На 3 ноември, 18.00, Основна сцена, най-известното мече в света ще очарова малките зрители със своите мъдри размишления и поучителни приключения. В детския мюзикъл на Александър Йосифов «Мечо Пух» участват с ентусиазъм и отговорност възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера с художествен ръководител и диригент Ганчо Ганчев.

 

 

4 ноември, петък

Най-голямото събитие на първата ноемврийска седмица във Варна несъмнено ще бъде Концертът на проф. Жени Захариева на 4 ноември, 19.00, Основна сцена. По повод  50-годишната й творческа дейност, той отново ще ни срещне с изключителното пианистично майсторство и изящна интерпретации на прочутата българска пианистка, Посланик на българската култура във Франция, Почетен председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, един прекрасен професионалист и педагог, който се радва на уважението и признанието на музикалната общност у нас и по света. Тя е удостоена с редица награди, сред които Наградата на Министерство на културата за 2002 г. за приноса й към развитието на българската музикална култура; Кристална лира 2003 за върхови изпълнителски постижения; Златно перо 2004 на Радио Класик ФМ; Officier des Arts et Lettres 2007 - Звание на Френското правителство и др.

Жени Захариева отдавна е призната в международните музикални среди за „Пианистка от световна класа!
С тънък усет за колорит и артикулация” (Musical Heritage Revue” – САЩ), а концертите й се определят като "магия": „Думата за подобно изживяване е само една – магия”(сп. ”Музикални хоризонти”) или като: „...звезден час. Изпълнение върху клавишите като прокламация на човешката същност, изкуството като послание за величието на Земното. Само неколцина пианисти-солисти в днешно време демонстрират това толкова ясно както българката Жени Захариева” (Kultur – Elbe, Германия).

 

На 4 ноември във Варна именитата наша пианистка ще бъде солист на Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Бетовен. Варненската филхармония ще дирижира италианският маестро Дарио Мачелари, когото варненската публика също познава и харесва.
Акцент в събитието ще внесе Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Р. Щраус –Бетовен, със солист великолепната обоистка, възпитаничка на Парижката Консерватория, Надежда Гущерова. Симфония N 9 от Дмитрий Шостакович ще оформи програмната рамка на изключителното музикално събитие.

 

 ПРОМОЦИЯ ПО ПОВОД ДЕНЯ НА БУДИТЕЛИТЕ - ОБЩО 20 лв за концерта "Иван Момиров § Приятели" на 1 ноември и Концерта на проф. Жени Захариева на 4 ноември.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;
Работно време на билетна каса понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл.

Реклама и организация Държавна опера - Варна 052 665 020

 

 

XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

 

24 март 2017, 19.00

След като във Варна през ноември м. г. пожъна голям успех с операта „Андре Шение” и спечели сърцата на оперния оркестър, сега, на 24 март, в рамките на XVIII Великденски музикален фестивал, холандският диригент Ян ван Маанен отново ще застане на диригентски пулт.

Спектакълът на „Аида” на режисьора Кузман Попов с великолепен солистичен състав: Радамес – Калуди Калудов, Аида – Анна Дитри, Амнерис – Даниела Дякова, Рамфис – Евгений Станимиров и дебют на „кадифеният баритон” Свилен Николов в ролята на Амонасро, ще бъде несъмнено един красив великденски подарък за варненската публика.

ЯН ВАН МААНЕН е роден в Холандия, завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. Работил е като репетитор и диригент в различни холандски оперни театри. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус и „Хубавата Елена” от Офенбах.

През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена. Участва в майсторските класове на Берлинската филхармония. Бъдещите му ангажименти в Холандия включват операта „Евгений Онегин” от Чайковски,  симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер и фарса „Копринената стълба” от Росини.

Ян ван Маанен е работил също като пианист, певец, режисьор, органист и актьор. Композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.

 

 

 

Източник: http://www.duma.bg/print/134579

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Вестник „Дума”, 27. Октомври 2016 , брой: 244   1017   0

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Юлияна Караатанасова

Красиво, дълбоко разтърсващо преживяване бе столичната премиера на мюзикъла "Граф Монте Кристо" по музика, либрето и текстове на песните на холивудския композитор Ив Деска. След световната премиера, състояла се на 28 юни в Летния театър във Варна, на 17 октомври зала 1 на НДК гостоприемно приюти вдъхновените солисти, оркестър, хор и балет на Варненската опера, които сътвориха режисьорските идеи на Петко Бонев. Мюзикълът прозвуча под диригентството на Страцимир Павлов.

Музиката на "Граф Монте Кристо" на Ив Деска е в рамките на обичайното звучене за традиционния мюзикъл, като красивите мелодии "в общ тон", особено в любовните дуети, се вписват в стандартите на Холувуд и популярната музика. Интонации, познати от "Евита" и "Фантомът на операта" на Ендрю Лойд Уебър, както и такива, напомнящи на откъси от "Кандид" на Бърнстейн, дават на публиката онова, което тя очаква от жанра, гарантират нейното удовлетворение и касов успех на творбата. Красивите, широко разгърнати мелодични линии в партиите на персонажите, представящи влюбени двойки (Едмон Дантес и Мерседес) - Христо Ганевски и Илина Михайлова, (Валантин и Максимилиан Морел) - Християна Христова и Велин Михайлов, на фона на вълнуваща визия, реализирана със средствата на 3D мапинга на Полина Герасимова (като красивото звездно небе - фон на любовния дует на Едмон Дантес и Мерседес в началото и на последния им във финала на спектакъла), извеждат основната нишка в драматургията - несправедливо изгубените живот, любов и щастие.

Около нея се разгръща сюжетът, рисуващ сложните взаимоотношения на многобройните герои от романа на Александър Дюма, поставени в разнообразни ситуации, борба на его, победи, падения, унижения, ревност, алчност, властолюбие, възмездие, водещи до финала, разкриващ пред публиката цената на отмъщението.

25 март 2017, 11.00, Сцена Ротонда

С концерт „Пролетно вдъхновение” ще заразят почитателите на камерните концерти на Сцена Ротонда артистите от Държавна опера Варна Вяра Железова, която току-що се завърна от турне в САЩ, Благовеста Статева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Илко Захариев, Юлия Трендафилова и Борислав Донев, клавир Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Това ще се случи точно на 25 март, съкровения християнски празник Благовещение, с който усещаме и зова на природата за живот, и надеждата за едно ново начало.

Тази нежна емоция обединява всички творби, включени в програмата, като „Пролетна вяра”, „Пролетна мечта” от Шуберт, „Весна” и „День ли царить” от Чайковски, „Пролетни води” от Рахманинов, Виенски валс от Роберт Щолц, "Пътеките на любовта" от Франсис Пуленк, "Non ti scordar di me" от Ернесто де Куртис и др.   Вдъхновена несъмнено от пролетта, оперната вълшебница от Гримьорското ателие Даниела Стоянова вече подготвя изненада за всеки посетител на концерта.

Има още една изненада и тя се нарича Руслан Мъйнов. Известният артист прави жест към своите приятели и ще бъде водещ на концерта :) 

 

 

 

 

 

28 октомври 2016, 19.00

 

Алиана Габриели: „Обичам Джилда”

На 28 октомври варненската оперна сцена предлага едно преживяване за естети с Вердиевия „Риголето”, дирижиран от именитата италианка Маестра Николета Конти, която започва кариерата си като асистент на великия Ленард Бърнстейн. За ролята на Джилда е поканена американката Алиана Габриели, която спечелва с тази роля конкурс за Метрополитън Опера. Великолепния солистичен състав оформят с коронни роли в своя репертоар солистите на Държавна опера Варна Венцеслав Анастасов (Риголето), Валерий Георгиев (Херцогът на Мантуа), Евгений Станимиров (Спарафучиле) и др.

Алиана Габриели е сопрано с богат и красив глас, който отразява европейското музикало наследство и „харесва белкантото”, както самата тя се изразява. “Влюбих се в операта още като малка, когато родителите ми за пръв път ме заведоха на опера. Гледах „Травиата” и реших, че и аз искам да бъда на тази вълшебна сцена. Допадат ми и комедийни, и драматични заглавия, но Верди с „Травиата и „Риголето” си остава любимият ми композитор. Особено обичам Джилда от „Риголето”, която ми донесе успех и в конкурса за Метрополитън Опера. Това е изключително тежко състезание, прослушванията минават през 4 нива в продължение на 2 години, като шестимата журори всеки път са в различен състав.

 

Щастлива съм, че точно с тази роля ще дебютирам във Варна. Благодарна съм за поканата на г-жа Даниела Димова, с която се запознах по време на майсторския клас на Фиоренца Косото това лято в Болоня. Надявам се и варненската публика да ме хареса”, споделя Алиана Габриели.

 

Алина Габриели – биография

Защитила бакалавърска и магистърска степен по оперно пеене в Duquesne University в Питсбърг, САЩ, сопраното Алиана Габриели започва кариерата си на оперна певица с ролите на Рита в „Рита” на Доницети, Фиордилиджи в „Така правят всички” на Моцарт, Йохана в „Sweeney Todd” на Стивън Зондхайм и др.

 

В момента работи със световноизвестния бас-баритон от български произход Генко Гечев, доцент и директор на оперния департамент в Duquesne University. В България Алиана Габриели дебютира в рамките на музикалните събития, посветени на 100-годишнината от рождението на Борис Христов в София през 2014 г., с участие в оперния гала концерт в София, посветен на голямата певица Фиоренца Косото. Концертира в Рим, Флоренция и Болоня. Завършва International Opera Academy for Young Artists на Фиоренца Косото, EPCASO с директор Клаудия Пинца и International Vocal Arts Institute в Монреал, Канада, където получава Наградата на публиката за изпълнението на "Каро Nome" от „Риголето” на Верди. Посещава майсторските класове на Фиоренца Косото, Vivica Genaux и Diana Soviero, работи с диригентите Маурицио Арена, Карлос Арагон, Николета Conti, Стефан Линев, Дейвид Розенмайер и Валтер Моралес.

 

Виолета Тончева

Прочетете още:

„Риголето” с Маестра Николета Конти – преживяване за естети

 

 

Най-младият диригент на Варненската опера пред Виолета Тончева

Как се чувстваш във Варненската опера, твоето първо работно място като диригент?

Дирижирах за пръв път балет, през януари направих за пръв път  симфонична програма, сега правя втора, предстои ми оперетата „Царицата на чардаша”. Всичко ми е интересно. Изпитвам особено чувство, когато застана пред оркестъра, в който свирят хора с много по-голям професионален и житейски опит от мен. Всички колеги са сериозни професионалисти с добро отношение към „прохождащи” диригенти и това ме кара да усещам тройна отговорност – пред композитора, пред оркестъра и пред публиката.

 

Ти си на 25, а Маестро Борислав Иванов на 85...

Да, така е. Диригентството изисква време и практика, в практиката търсиш и намираш себе си. Колкото и музикални произведения да познаваш, ако не си ги дирижирал, ако не си ги преживял, те не са ти се случили. Добрин Петков е казал, че диригентът е пръв сред равни. Той взема решенията, а оркестърът трябва да го подкрепя. Аз все още се опитавам да намеря този баланс - да съм приятел с оркестрантите и същевременно да вземам решенията. Държа на позитивните взаимоотношения и това винаги ще остане мой принцип.

 

Жанрът, който предпочиташ...

Обожавам симфоничната музика като цяло, пиша симфонична музика. Моцарт - може да намериш безброй галактики в него, но харесвам също Сибелиус, Брамс, Вагнер. Има толкова много красиви симфонични произведения. Съгласен съм обаче с Маестро Борислав Иванов, който казва, че в XXI век не може да си позвoлиш лукса да бъдеш диригент само в един жанр. Искам да опитвам нови неща. Допада ми съвременната балетна музика - Стравински Прокофиев. Самият аз съм композирал музика за танцови спектакли. Мисля, че в динамичното време, в което живеем, единствено танцът има своето естествено продължение. Неслучайно мюзикълът е на мода. Ето „La-la-Land” обра наградите ОСКАР тази година.

 

Как трябва да се привлича публиката към високите музикални стойности?

Публиката трябва да се предизвиква с нещо класическо, представено по нов, може би скандален начин. Или да й се предлага нова музика - наскоро гледах интересна нова опера на Филип Глас. Хубаво би било да се търсят непознати и провокиращи заглавия, като не се занемарява симфоничната музика. Тя няма нужда от думи, нито от движения, тя е музика сама по себе си. Трудността се състои в това да провокираш публиката, а не да й угаждаш – нещо, което в съвременните български условия е много трудно.

 

Пристрастно се отнасяш към традиционния годишен концерт с възпитаници на НУИ „Добри Христов” на 17 март.

Да, концертът с младите хора ми е много отговорен. По време на репетициите между нас се създадоха хубави връзки, които се отразяват благотворно върху работата ни. В концерта са включени сложни произведения, със сложни съпроводи, но учениците са на много високо ниво. Бих поканил всеки от тях като солист на симфонична програма.

 

Идваш от София във Варна. Освен заради дирижирането, може би и заради морето...

Обичам хоризонта - единствената материална манифестация на безкрайното, което е изкуството.

 

 

28 октомври 2016, 19.00

Маестра Конти: „Да се вслушваме повече в себе си”

 

На 28 октомври варненската оперна сцена предлага едно преживяване за естети с Вердиевия „Риголето”, дирижиран от именитата италианка Маестра Николета Конти. Започнала кариерата си като асистент на великия Ленард Бърнстейн, тя е признат творец в световните музикални среди.

След провеждането на свой Майсторски клас преди две години в София, завършил с голям гала концерт, Маестра Конти идва за втори път в България за да дирижира една от любимите си опери.

 

За ролята на Джилда е поканена американката Алиана Габриели, която спечелва с тази роля конкурс за Метрополитън Опера. Великолепния солистичен състав оформят с коронни роли в своя репертоар солистите на Държавна опера Варна Венцеслав Анастасов (Риголето), Валерий Георгиев (Херцогът на Мантуа), Евгений Станимиров (Спарафучиле) и др.

 

„Винаги започвам подготовката си за оперния спектакъл от либретото, за да обхвана дълбоките връзки между текста и музиката. Това е много важно за драмите на Верди, чиято сила и красота преоткривам всеки път по нов начин. Известно е, че композиторът е работил много дълго върху всеки един от персонажите, докато намери точния инструмент, който да изрази конкретното душевно състояние на героя”, разказва Маестра Конти.

И продължава: „Ключът за добрия оперен спектакъл се държи от диригента. Той е длъжен да намери правилното темпо, да създаде творческа атмосфера за оркестъра и целия екип, като следвайки солистите, самият той да работи за тях. Диригентът трябва да намери баланса не само между компонентите в произведението, но и между хората, които заедно създават магията на оперния спектакъл. Аз много внимавам за този баланс. За мен най-важното е всички ние да се настроим на една и съща енергийна вълна, за да можем, вслушвайки се в себе си, да намерим есенцията на творбата и да я поднесем на зрителите така, че и те да бъдат заразени от същата емоция.
Мисля, че всички ние, хората, трябва да се вслушваме повече в себе си. Това би било от полза не само за изкуството.

 

Харесвам различни творби и жанрове, но предпочитам драматични сюжети. Обичам да дирижирам Пучини, той е гений на оркестрацията. Моцарт ме кара да се чувствам, сякаш летя в пространството. Но Верди, Верди е нещо съвсем различно, това е моята музика. И се радвам, че ще дирижирам „Риголето” във Варна, с български музиканти и певци, които аз по принцип ценя, те са са добре приети в цял свят”, изтъква Маестра Конти.

Източник: Кафене.Бг

 

Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за  предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива   

Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.

 

Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?

Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.

Спомняте ли си детството във Варна?

Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.

 

В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.

Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.

 

Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...

Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.

 

Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?

Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.

 

Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...  

О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.

 

Както и вие двамата се допълвате.

Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни  формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.

 

Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?

ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година.  Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.

 

Концерт, 4 ноември 2016, 19.00

По повод 50-годишната творческа дейност на именитата изпълнителка, която критиката приветства като „Пианистка от световна класа! С тънък усет за колорит и артикулация”, а концертите й определя като "звезден час" и "магия": „Думата за подобно изживяване е само една – магия”!

Прочутата българска пианистка със световна слава, Посланик на българската култура във Франция, Почетен председател на СБМТД, Жени Захариева отново ще зарадва варненските си почитатели с концерт.
На 4 ноември от 19 часа тя ще бъде солист на Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Бетовен. Варненската филхармония ще дирижира италианският маестро Дарио Мачелари, когото също вече неведнъж сме аплодирали. Акцент в събитието ще внесе Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Р. Щраус –Бетовен, със солист великолепната обоистка, възпитаничка на Парижката Консерватория, Надежда Гущерова. Симфония N 9 от Дмитрий Шостакович ще оформи програмната рамка на изключителното музикално събитие.

ПРОФ. ЖЕНИ ЗАХАРИЕВА

развива богата концертна дейност в Европа, Далечния Изток, Африка и Америка с рецитали, камерни формирования, като солист на симфоничните оркестри: Резиденц оркестър - Хага, Амстердамски филхармоничен оркестър, Норделайк симфоничен оркестър - Холандия, Лиежка филхармония - Белгия, Руски симфоничен оркестър - Москва, Сингапурска филхармония и Софийска филхармония; и на камерните оркестри: Ню семфониета - Амстердам, Дойче щрайхер солистен - Берлин, Пер Музика и Чечилия Консорт - Холандия, Й. С. Бах - Русия и др.

Работила е съвместно с диригентите: Томас Зандерлинг, Кристиан Бадеа, Лев Маркиз, Шарл Де Волф, Александър Мират, Давид Порчлайн, Вероника Дударова, Чарлз Аншбахер, Лоран Хиш, както и с почти всички български диригенти.
Участвала е във фестивалите: Гранд пиано фестивал - Амстердам, Сюли сюр Лоар - Франция, Аркади мюзик фестивал - САЩ, Охридско лято - Македония, Летен музикален фестивал - Москва, Софийски музикални седмици, Варненско лято, Фестивал на камерната музика - Пловдив и др.

Осъществила е европейската премиера на концерта “Америките” на композитора от САЩ Лало Шифрин със симфоничния оркестър на БНР под диригентството на автора - част от клавирния проект на Фондация “Стейнуей”, посветен на 500-годишнината от откриването на Америка.
Жени Захариева бе инициатор за възстановяването на легендарното старинно пианофорте на Клара Шуман в Браницшлос - Германия, както и първият пианист, изнесъл концерт и записал компактдиск на този инструмент. За тази инициатива Жени Захариева бе наградена с орден от германското правителство. Германският запис беше откупен от американската фирма Heritage Society поради високия рейтинг в класацията на компакт-дисковете. Записът се разпространява в САЩ и Канада от 2000 до 2003 година.
Пианистката изнася първия рецитал на специалния син концертен роял на фирмата “Стейнуей” - модел “Рапсодия”, създаден по случай 100-годишнината от рождението на композитора и пианиста Джордж Гершуин.
Реализирала е компактдискове за EMS - Брюксел, AVM Classics - Лондон, Veton - Ротердам, Gema - Берлин, Heritage Society - САЩ, Балкантон – София.

Жени Захариева е удостоена с редица награди, сред които:
- наградата на Министерство на културата за 2002 г. за приноса й към развитието на българската музикална култура;
- Кристална лира 2003 за върхови изпълнителски постижения;
- Златно перо 2004 на Радио ФМ класик;
- Officier des Arts et Lettres 2007 - Звание на Френското правителство и др.

През последните пет години е изнесла концерти в Япония, Франция, Гърция, Австрия, Германия, Русия и САЩ.
Признат музикален педагог, проф. Жени Захариева е изнесла майсторски класове по пиано в Москва, Париж, Токио, Йокохама, Лятна музикална академия в Сан Даниеле – Италия, Атина, както и ежегодно от 2001 г. в Лятна музикална академия “Русалка” на Черно море.

ОТЗИВИ:

“Много красиво изпълнение, в което Захариева ни поднесе богата звучност с вътрешни резонанси, с нюансирано и пеещо туше, с прецизна артикулация… Действие достойно за ръка на майстор!”(В. “Ла Републик”, Франция, 2001)

“Пианистка от световна класа!С тънък усет за колорит и артикулация…”(за Брамсовия концерт на 13 юли 2003). (Сп. “Musical Heritage Revue” – САЩ)

“Думата за подобно изживяване е само една – магия. И когато магията се случи, както стана на концерта на Жени Захариева, аплодисментите, колкото и да са възторжени, са само блед израз на неповторимото усещане за досег с голямото изкуство”. (Лили Крачева, сп. ”Музикални хоризонти, бр. 6, 2003)

“Големият музикант е голяма личност! И точно това е ключът към енигмата на въздействието върху публиката, което в пълния смисъл на тези думи важи за световно известната българска пианистка Жени Захариева”. (Михаил Славов, в. “Музика Viva”, бр. 8, 2003)

“Трите последни опуса на Брамс бяха представени от Жени Захариева като гравюри, съвършено изпипани, изляти... забележителна извисеност. Предаността и респектът към нотния текст се допълват от ярка сценичност – освободеност и въображение“. (Ивета Грънчарова, БНР, програма “Хр. Ботев”, 19 юни 2003)

“Беше като едно отвличане. Беше и като звезден час в Гайзендорфер Мюзик Салон. Изпълнение върху клавишите като прокламация на човешката същност, изкуството като послание за величието на Земното. Само неколцина пианисти-солисти в днешно време демонстрират това толкова ясно както българката Жени Захариева”. (Отвличане от “Steinway”-я, Жени Захариева гостува на Гайзендорфер Мюзик Салон) (Kultur – Elbe – Elster, от Клаус Тренде, Германия, 2003)

Проследете тв предаването „В анфас” с гост проф. Жени Захариева:

https://www.youtube.com/watch?v=8Wk7iGkDLkE

 

 

 

 

 

 

 

8 март 2017, 19.00

На празничния Осми март ще празнуваме с песните на АББА и „Мамма Миа”, мюзикъла на Варненската детско-юношеска опера, чиято нова сценична версия събра възхищението на публиката още на февруарската премиера. В главната роля на Дона, ролята на Мерил Стрийп в едноименния филм, ще видим изключително талантливата Жасмина Темелкова, свързана с Варненската детско-юношеска опера и специално с „Мамма Миа”.

Отношението си към музиката тя наследява от майка си Мария Темелкова, която е завършила Музикалното училище във Варна и АМТИИ в Пловдив, както и от баща си Стойко Темелков, който също е възпитаник на Музикалното училище във Варна.

Жасмина свири на пиано, завършва Първа езикова гимназия във Варна и е част от екипа на Варненската детско-юношеска опера. Първата й среща като зрител с този състав е предишната „Мамма Миа”, а сега –7 години по-късно, тя вече изпълнява главната роля в новата постановка на същия мюзикъл.

 

Нещо повече. Тези 7 години творческа работа с художествения ръководител и диригент Ганчо Ганчев, режисьора Костадин Бандутов, хормайстора Миглена Шишева, вокалния педагог Галина Станишева, театралния педагог Петя Петкова и балетния педагог Бистра Бъчварова й дават толкова добра музикална и артистична подготовка, че Жасмина вече е студентка във виенския университет „Musik und Kunst”. От 80 кандидати от цял свят за специалността оперно пеене през тази учебна година приемат само 8 души, а Жасмина е одобрена още на първия тур и се класира сред първите четирима.

За кандидатстването в университета й помага проф. Елена Филипова, удостоена с престижната титла Kammersaengerin на Австрия. Любопитно е, че певческата кариера и на Елена Филипова тръгва от Музикалното училище във Варна.
Своя пръв голям житейски успех, освен на Елена Филипова, Жасмин дължи на семейството си, педагозите и приятелите от Варненската детско-юношеска опера, за които думите й на признателност не свършват.
На тях и на всички зрители тя пожелава да не спират да мечтаят, за да се изпълнят мечтите им. Както вече се е случило с нея.

И още един интересен факт. За спектакъла на „Мамма Миа” на 8 март във Варна Жасмин Темелкова пристигна от Виена, за където пък замина Лилия Илиева, която аплодирахме в образа на Дона във февруарския спектакъл на мюзикъла. Лилия, както знаем, също е възпитаничка на Детско-юношеската опера. След завършването на Икономическия уноверситет във Варна, тя записа оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров”, след няколко месеца й предстои дипломиране.
Сега, по покана на декана на Вокалния факултет на НМА, проф. Нико Исаков, тя ще участва в специалния Осмомартенски концерт в „Дом Витгенщайн” в австрийската столица.

 

И така - в един и същи ден, във Варна и във Виена публиката ще съпреживее изпълненията на две прекрасни млади варненски певици, възпитани в традицията на Варненската детско-юношеска опера.

Лилия Илиева и Жасмина Темелкова - пожелаваме и на двете да станат част от онзи феномен, който светът нарича Българското оперно чудо.

 

 

 

 

Анкета на Виолета Тончева с участници и зрители по повод спектакъла на 17 октомври 2016 г. в София, НДК

Фотография Петър Ризов

Ив Деска – автор на либретото, текстовете на песните и музиката на „Граф Монте Кристо”:

Прекрасен спектакъл! Изключително съм впечатлен от постановката и цялата организация на моя мюзикъл „Граф Монте Кристо” от Варненската опера. Моите адмирации към директора Даниела Димова, режисьора Петко Бонев, диригента Страцимир Павлов и целия екип! В софийския спектакъл блестяха в главните роли Илина Михайлова и Христо Ганевски. Впечатлиха ме и останалите солисти с по-големи или по-малки роли. А 3 D мапингът на Полина Герасимова, както и сценографията и костюмите на Ася Стоименова, са достойни да бъдат представени във всеки един от 40-те театъра на Бродуей.

Росица Кавалджиева – музикален журналист, БНР:

С 10-минутни аплодисменти публиката в зала 1 на НДК заслужено възнагради спектакъла на Варненската опера, в който оживяха героите на знаменития приключенски роман на Александър Дюма. Мюзикълът „Граф Монте Кристо“ вече пожъна огромен успех на световната си премиера на ММФ „Варненско лято“ и след това на откриването на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново. Но на 17 октомври голямото предизвикателство беше присъствието на самия автор! Много висока оценка даде в разговора ни холивудският композитор от френски произход Ив Деска, създател на хитове за Мишел Сарду, Силви Вартан, Клод Франсоа, Франс Гал и други известни имена, автор на песните – победителки на Евровизия през 1971 и 1972 г., продуцент на първото американско турне на Тримата тенори.

Ето какво сподели Ив Деска за предаването „Каста Дива” на Програма „Хоризонт”, веднага след спектакъла: "Блестящо! Наистина много ми хареса начинът, по който е направено всичко. Постановката на Петко Бонев е чудесна. Полина Герасимова, авторката на 3 D мапинга, е изключително талантлив арист. Кастът е отличен – и певците, и балетистите. Много съм доволен! Премиерата на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ се осъществи в България по една щастлива случайност. Но аз бях заинтригуван от Вашата страна още преди много години, когато написах първия си хит за Силви Вартан. Оттогава винаги ми се е искало да посетя България, особено откакто тя стана демократична държава. И ето че сега моят мюзикъл „Граф Монте Кристо“ беше поставен първо тук, дори преди Ню Йорк. Това е удивително! Имам големи очаквания за бъдещето на спектакъла, трупата на Варненската опера и нейния директор Даниела Димова”.

Проф. Светозар Донев:

Много оригинален и интересен спектакъл, какъвто безспорно се прави за пръв път в България. Интригуващи сценични решения с прожекция и бърза смяна на кадрите – авангарден подход за поставяне на мюзикъл у нас. С него авторката на 3D мапинга Полина Герасимова адекватно пренася динамиката от живота на сцената. Силно ме впечатлиха постиженията на художничката Ася Стоименова и на диригента Страцимир Павлов, който очевидно плува в свои води. Оперните артисти обикновено трудно се приспособят към спецификата на мюзикъла, но тук случаят е различен. И това не е учудващо, защото преди „Граф Монте Кристо” Варненската опера вече има два други мюзикъла в репертоара си. Това са „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, които аз имах удоволствието да поставя. Поздравления за режисьора Петко Бонев и хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева. „Граф Монте Кристо” е голям успех за България и за Варненската опера.

Проф. Павел Герджиков:

Искам да поздравя цялата трупа на Варненската опера за хубавата постановка на мюзикъла „Граф Монте Кристо”. Едно високо професионално и комплексно постижение, за което заслуга имат най-напред режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов. За пръв път виждам този млад диригент и пианист и съм силно впечатлен от способността му да владее във всеки един момент спектакъла, като умело направлява връзката между музиканти, солисти, хористи и балет. Много добър музикант и много добър артист! Да добавя тук и балансирания звук. Във всичките си компоненти „Граф Монте Кристо” е един завършен и органичен спектакъл, който създава положителни емоции. Не крия и личното си пристрастие към солистите, повечето от които са мои студенти от Музикалната академия.

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

 

Първият спектакъл на XVIII Великденски музикален фестивал в памет на Петър Райчев

„Лучия ди Ламермур” - 15 март, 19.00

 

Най-новото заглавие в репертоара на Варненската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети поставя на 15 март началото на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017. Постановката на режисьора Огнян Драганов и диригентката Вилиана Вълчева впечатли публиката още на предпремиерните представления през февруари с оригиналните си сценични решения, съвременна визия и блестящото представяне на солистите Ирина Жекова, Илина Михайлова (Лучия), Михаил Михайлов Едгардо), Пламен Димитров, Свилен Николов (Енрико), Евгений Станимиров (Раймондо), Пламен Долапчиев (Нормано), Бойка Василева (Алиса). За всички това бяха дебютни роли, с изключение на Арсений Арсов (Едгардо), който сега участва за пети път в постановка на това заглавие.

 

Спектакълът на „Лучия ди Ламермур” на 15 март се посвещава на 130-годишнината от рождението на Петър Райчев - първата национална оперна легенда, първия световноизвестен български тенор, основател на Варненската опера (9 март 1887- 30 август 1960).Ролята на Едгардо, една от най-трудните тенорови партии в оперната литература, е украсявала богатия репертоар на именития българин, познат като един от най-добрите белкантови изпълнители на своето време.

 

 

Петър Райчев - първият от плеядата световноизвестни български оперни гласове

Роден във Варна на 9 март 1887 г., Петър Райчев завършва Варненската мъжка гимназия, където пее в хора на училището. Първите му сериозни занимания по оперно пеене са при изтъкнатия педагог Иван Вульпе.

Учи и рисуване в първия випуск на Русувалното училище при Иван Мърквичка, неслучайно години по-късно ще стане известен и с богатата си колекция от картини.

Възпитаник е на Московската консерватория, където се обучава при проф. Умберто Мазети в периода 1908-1911 г., а през 1912 г. усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой театър в Неапол при Фернандо де Лука. Дебютът му в Санкт Петербург през 1913 г. поставя началото на една изключителна солистична кариера с международно признание.

Като солист на Мариински театър и на театъра “Музикална драма” в Санкт Петербург, Петър Райчев изгражда репертоар от най-значимите тенорови партии в оперната съкровищица, който с годините непрекъснато обогатява. Пее на различни сцени в Русия, където остава до 1920 г.

През следващите 15 години (1920-1935) Петър Райчев покорява с вокалното си и артистично майсторство Централна Европа, живее в Милано и печели овациите на оперната публика в Италия, Виена, Берлин, Лайпциг, Дрезден и Париж. Успех му носят ангажиментите в Берлинската и Виенската държавна опера през 1924 г., както и турнето в Европа и Южна Америка през 1930 г. В продължение на 10 години гастролира на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. В различни периоди от певческата си кариера работи с най-значимите имена в операта от първата половина на ХХ век: Фьодор Шаляпин, Рикардо Страчиари, Бруно Валтер, участва във всички големи музикални фестивали през 20-те и 30-те години на ХХ в.

Петър Райчев се изявява и като оперен режисьор, поставил редица заглавия в стилистиката на Станиславски. В Киев и Рига се играят неговите постановки на оперите ”Ловци на бисери” (Бизе), «Вертер» (Масне), “Приказка за цар Салтан” (Римски-Корсаков), “Дама пика” (Чайковски) и др. Работи като режисьор и в Загребския оперен театър през 1934 и 1935 г.

 

1 ноември 2016, 19.00-21.00

На 1 ноември от 19.00 до 21.00 часа залата на Варненската опера отново ще се срещне с изкуството на световноизвестния тенор Иван Момиров. По покана на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова и заради огромния интерес към неговия миналогодишен концерт „Иван Момиров и приятели”, той отново ще ни поднесе най-доброто от своя репертоар с всички онези красиви арии, които превръщат тенора в синоним на оперното изкуство.

Тръгнал от Детската опера във Варна, покорил световните сцени от Берлин, Виена, Лондон, Париж и Рим до Южна Америка, Австралия, Азия и Нова Зеландия, Иван Момиров е определян от италианската критика като "достоен наследник на Корели иПавароти".

Какво означава за именития ни съгражданин да изнесе концерт в родния град: „Варненският театър е моят театър, то е все едно да се завръщам у дома. Радвам с, че тук отново ще се срещна с моите приятели и с моите съграждани. Да пееш пред публиката в родния си град е много отговорно.

Гледат те под лупа и трябва да си много убедителен, трябва да оправдаеш очакванията. Вярвам, че на концерта в Деня на будителите, ние – артисти и зрители, ще се обединим около каузата на духовността. Празникът на будителите символизира този стремеж.

Нищо не извисява така силно, както катарзисът, който и артистът, и зрителят, преживяват по време на спектакъл. Там, където се случва изкуството, ти ставаш част от онзи дух, който те освобождава от материалното”, убеден е Иван Момиров.

 

Приятелите, които ще бъдат заедно с Иван Момиров на сцената, са сопраните Цветелина Василева, Линка Стоянова и Даниела Димова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенора Валерий Георгиев и баритона Венцеслав Анастасов,  Юлиян Константинов и Евгений Станимиров.

В тази великолепна компания оркестъра на Държавна опера Варна за пръв път ще дирижира Иво Липованович, артистичен директор на фестивала „Сплитско лето” и един от търсените съвременни диригенти в Европа.

В натоварения си график Маестро Липованович успя да вмести варненския концерт между своите ангажименти в Theatro Massimo Bellini Catania и Deutsche Oper Berlin.

 

В програмата на концерта ще чуем творби от Росини, Джордано, Белини, Верди, Гуно, Леонкавало, Бизе, Й. Щраус и Д. Христов.

 

 

 

 

25 февруари 2017, 15.00, Сцена Ротонда

С това неустоимо заглавие артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Елеонора Христова, Галина Великова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Атанас Атанасов и Петър Петров канят варненци на поредната музикална среща на Сцена Ротонда. В екипа влизат още пианистите Жанета Бенун и Руслан Павлов, а точно този концерт на 25-ия ден от любовния месец февруари, от 15.00, е със специалното участие на Олена Мошинска – виолончело.

Събитията в интимното пространство на Сцена Ротонда, под артистичното покровителство на красивия стенопис на Милко Божков, винаги са вълнуващи, но този концерт наистина е специален. В него артистите ще изпеят своята представа за най-хубавото човешко чувство – любовта. Любовта, пресъздадена в най-красивите, вечни мелодии, като „Fly me to the moon”, „The man I love”, „Il Mondo”, „Strangеrs in the night”, „Besame mucho”, „Historia de un amor”, „Dream a little dream”, „Tango d'amour”, „Delilah” и още... Една завладяваща програма, в която непременно ще разпознаете и песента на своята любов!

Дрескодът на стилния концерт е в цветовете червено-черно. Апропо, вие също имате нещо подобно в гардероба си :)

 

 

 

 

Авторът на „Граф Монте Кристо” Ив Деска  идва в България заедно с наследник на Наполеон III и Цар Николай II

 

За Държавна опера Варна третата октомврийска седмица започва на 17 октомври с гастрола на мюзикъла „Граф Монте Кристо” в НДК. Мюзикълът, както е известно” имаше своята световна премиера в ММФ „Варненско лято” 2016. За столичния спектакъл специално пристига в България авторът на мюзикъла Ив Деска.
С френски произход и бродуейски имидж, той е създал световни хитове още през 1970-те години: в репертоара на Северин – Пейка, дърво, улица, с голяма награда от Евровизия – 1971 г., Вики Леандрос – След теб, спечелила голямата награда на Евровизия през 1972 г., Мишел Сарду - Болка от Любов, Жак Дютрон - Джентълменът - крадец и други.

Към днешна дата над 60 милиона записи на неговите композиции и продукции са продадени в световен мащаб. Отличаван е с редица престижни награди, включително и от Асоциацията за защита на авторските права (BMI). През 1980-те години е в управлението на американския телевизионен канал Си Би Ес. Като продуцент в италианската телевизия подпомага първата изява на Тримата тенори Павароти, Доминго и Карерас по време на Световното футболно първенство в Италия през 1990 г.

 

Любопитно е, че Ив Деска води със себе си в България и една крайно интересна личност с аристократично потекло - принц Александър дьо Боарне-Романовски. Внук на Наполеон Трети, далечен родственик на последния руски цар Николай II и на още няколко европейски кралски фамилии, той е един от дългогодишните партньори на Ив Деска в света на филмовия и развлекателен бизнес, медиите, визуалните изкуства и дигиталните  технологии.

 

Звездите на Софийска опера и балет Марта Попова и Никола Хаджитанев танцуват във варненския „Дон Кихот”

 

 

На 19 октомври варненската публика ще се наслади на танцовото изкуство на примабалерината на Софийска опера и балет Марта Петкова  и на премиерсолиста на националния ни оперен и балетен театър  Никола Хаджитанев. В ролите на Китри и Базил двамата ще гостуват в постановката „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус на з. а. на Русия Сергей Бобров.

В тореадора Еспада ще се преобрази водещият варненски балетен солист Павел Кирчев, Дон Кихот и Санчо Панса ще представят Румен Стефанов и Елена Димитрова. Участват още Галина Велчева, Денко Стефанов, Мона Христова, Николай Димитров, Салваторе Лаудини, Даниел Христов, Илияна Божкова и др.

Въздействието от балетното изкуство ще бъде още по-силно чрез изпълнението на музиката от Оркестъра на Държавна опера Варна под палката на Маестра Вилиана Вълчева. Талантливата варненска диригентка, възпитаничка на НУИ „Добри Христов”, завършва висшето си музикално образование в Швейцария със специаностите пиано, оперно-симфонично  дирижиране, фагот и музикология, квалифицира се в редица майсторски класове, лауреат е на национални и международни конкурси по пиано. Освен в България, дирижира в Швейцария, Германия и Австрия.

 

 

Пламен Димитров в една коронните си роли като Набуко

 

На 21 октомври екипът на Държавна опера Варна ще пресъздаде, под диригентството на доайена на българските диригенти, Почетния гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов, Вердиевата драма „Набуко”, постановка на главния режисьор Кузман Попов.

 

В ролята на Вавилонския цар Набуко ще доминира солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров. Познат с превъплъщенията си в централни баритонови партии като Набуко, Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, Мазето, Яго, Макбет и други, той винаги впечатлява със силните си и проникновени интерпретации.

 

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева (сопран) и Бойка Василева (мецосопран) ще защитят образите на Абигайл и Фенена, които също са сред най-добрите роли в техния репертоар.

Тенорът Борис Луков – Измаел заслужи ласкавата оценка на критиците още с дебюта си в тази роля в едно от изданията на Опера в Летния театър. Закария ще изпълни басът Светозар Рангелов.

Върховния жрец ще пресъздаде другият варненски бас – също солист на оперния театър, Гео Чобанов. Галина Великова ще бъде Анна, а в ролята на Абдало ще чуем Христо Ганевски, който след великолепното си представяне като Граф Монте Кристо от хорист се издигна до солист на Варненската опера.

 

 

За това колко добър е хорът на Държавна опера Варна свидетелства и оценката на Маестро Йордан Камджалов, който след работата си с хора в «Борис Годунов» това лято, го характеризира като «най-добрият оперен хор в България». Това е повече от добра препоръка за Музикалното соаре, което артистите от хора ще поднесат в Ротондата на Основна сцена на 22 октомври от 16 часа. Програмата ще очарова публиката с любими оперни арии, дуети и ансамбли.

 

 

 

 

„Кавказкият тебеширен кръг” – пътуване в мъдростта и вярата в доброто

В средата на октомври Драматичен театър „Стоян Бъчваров” предлага две от своите най-добри заглавия. На 18 октомври на Основна сцена ще се играе „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, едно великолепно театрално пътуване в мъдростта, опита и вярата в доброто. Едно светло откровение на режисьорката Маргарита Младенова с екип от съмишленици, като Гергана Плетньова, Стоян Радев, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров и Георги Богданов. Интересни сценографски и костюмографски решения на Ивайло Николов, Ива Гикова, красива музика на Асен Аврамов. Задължителен спектакъл за ценители.

 

„Канкун” - мечтата на човека да бъде друг и да бъде другаде

На 19 октомври театралното предизвикателство се нарича „Канкун” от модерния каталунски автор Жорди Галсеран - прочит на един от най-интелектуалните български режисьори Стилиян Петров, в творческо партньорство със сценографа Венелин Шурелов, костюмографката Елица Георгиева и композиторката Петя Диманова. Един задъхан спектакъл за мечтата на човека да бъде друг и да бъде другаде, с всеотдайните актьори Биляна Стоева – Награда ВАРНА за ролята на Ремей, Стоян Радев, Даниела Викторова, Пламен Димитров и Гергана Арнаудова.

„Харесвам този театър, той продължава да е уникално и смислено място за правене на съществен театър.

Бих го определил като усещане за кауза, надхвърляща идеята за поредното заглавие в собственото CV или афиш”, обяснява Стилиян Петров отношението си към Варненския драматичен театър.

И театърът му отвръща с взаимност.

 

На 18 октомври почитателите на Мелпомена ще имат възможността да се забавляват с комедията на Гогол „Женитба” – гастрол на един от театралните и филмови любимцие на българската публика Николай Урумов, когото ще видим и в главната роля. Участват още Камелия Хатиб, Мариета Калъпова, Генадий Николов, Мариян Стефанов, Петьо Кръстев и др. Сценография и костюми Кирил Наумов.

 

 

 

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – ДЕБЮТ В РОЛЯТА НА ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

 

Изключително съм щастлива да сбъдна още една своя мечта – да дебютирам в „Лучия ди Ламермур”, при това в моя роден дом – Варненската опера.

 

Досега съм пяла в няколко опери на Доницети, като „Любовен еликсир”, „Дон Паскуале”, „Дъщерята на полка”, но „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна. За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението.

 

В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и  потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.

 

В търсене на филмово внушение, действието прелива от кадър в кадър, не без помощта на въртящата се сцена и съвременните технологии, които непрекъснато засилват напрежението. За разлика от някои други версии, тук не е спестено дори убийството, което в заслепението си Лучия извършва. Логично изведена като концепция, „Лучия ди Ламермур” на Огнян Драганов е една зрелищна постановка за онази неведома и толкова трудно уловима граница между любовта и лудостта.

Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» ОГНЯН ДРАГАНОВ

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

„ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР” – СВЯТ ОТ МИСТИКА И КРАСОТА

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

 

 

 

 

Изчезнала партитура и възстановяването ѝ по запис е само един от интересните моменти по пътя на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ към българската сцена. Очаква се авторът и други вип гости да посетят спектакъла в Зала 1 на НДК на 17 октомври. Желанието на Ив Деска е този мюзикъл да гостува в Америка.

Вижте повече: кликнете тук

 

 

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

ОГНЯН ДРАГАНОВ – РЕЖИСЬОР

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика...В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов, сценограф на Държавна опера Стара Загора.

На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения...

Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю.

Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков. Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия.

В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево. Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно.

Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург. Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в  класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю. Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София  - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков.

Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево.

Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно. Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург.

Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

• 
• 
• 
• 

 

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – ДЕБЮТ В РОЛЯТА НА ЕДГАРДО

 

Отдавна съм си набелязал ролята на Едгардо. Написана за лиричен тенор с хубав тембър и висок  регистър, тя е подходяща за моя глас. Това е една от основите партии на Алфредо Краус, квалифициран като лежерен тенор - висок лиричен тенор. Особеното тук е, че наред с лиричните високи моменти присъстват и моменти на драматизъм и това съчетание прави ролята трудна. В първо действие има един много разгърнат дует с Лучия, вокално много труден и драматургически построен така, че не позволява никакви съкращения, което за музикалните номера от тази епоха не е типично.

Интересното в тази постановка е различният режисьорски прочит на Орлин Драганов, който внася радикална транформация в персонажа на Едгардо. Той се явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон в съзнанието на Лучия. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността. Статиката определено създава трудности, защото партията е драматична и цялата нейна драматика трябва да дойде само от гласа.

 

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ е роден през 1987 г. във Велико Търново. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София през 2011 г. в класа на доц. Иванка Нинова. Участвал е в майсторските класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова.

Оперния си дебют прави още като студент с роли от белкантовия репертоар – Граф Алмавива от  „Севилският бръснар”, Едуард Милфорт  от „Брачната полица” и Ернесто от „Дон Паскуале”.  Кариерата му започва непосредствено след завършването на Музикалната академия с ролите на Неморино в „Любовен еликсир”, Алфредо в „Травиата”, Камий дьо Росийьон във „Веселата вдовица” и Беппе в „Рита”. Участва в редица концерти с почти всички оперни и филхармонични оркестри в страната.

Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „Девета симфония” на Бетовен, „Стабат матер” от Росини и др.

През 2013 година, Михаил Михайлов изпълнява теноровото соло в  „Реквием” – Верди, в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година участва във Верди/Пучини гала-концерт с  Мюнхенския симфоничен оркестър.  През 2013 и 2014, се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”;  „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „Klassik am See” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”.

През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. През 2016 взима участие в гала-концерт в Московския кремъл, заедно с едни от най-популярните имена на руската класика и естрада. По-късно същата година гостува на Македонската опера и балет, в ролята на Херцога на Мантуа от „Риголето”. С различни частни продуцентски компании учзства в турнета в Германия, Италия, Испания, Полша Румъния и Швейцария.

Лауреат е на редица национални конкурси, както и на конкурсите за камерна музика: IV Международен конкурс за песенни дуа, посветен на творчеството на Рихард Щраус, София, България (втора награда и специална награда за изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор) и XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия (Гран При). Има записи за Българската национална телевизия, Българското национално радио, TV1, както и студиен запис на операта „Травиата” със Софийска филхармония.

 

 

 

ИРИНА ЖЕКОВА – ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Дебютът ми в „Лучия ди Ламермур” е 21-ва роля в моя репертоар. Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение.

По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради отколешната вражда между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг.

Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави.

В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

Биография на Ирина Жекова - прочетете тук

 

ВЪРХЪТ НА БЕЛКАНТОТО

AРСЕНИЙ АРСОВ - ЕДГАРДО

Преди 31 години дебютирах в „Лучия ди Ламермур” в същата роля. Участвал съм общо в 5 постановки на операта във Варна, София и Бургас.

Да изпълнявам партията на Едгардо за мен е щастие и изпитание, защото времето е безпощадно. Това е върхът на белкантото, който изисква тенор с много големи технически възможности и най-вече безапелационното владеене на висок регистър. Доницети е композирал каденци за лежерен тенор, съдържащи тонове от сопрановия и колоратурно-сопрановия регистър - ми на трета октава от края на любовния дует в първо действие, както и до диез във финалната предсмъртна ария на Едгардо.

Музикалното внушение обрисува героя като рицар с драматично мъжествено присъствие. Съжетът за двамата млади влюбени се родее донякъде с Шекспировата драма „Ромео и Жулиета”. Вокалната линия, претрупана от мелизми (украшения), носи характаристиките на оцветеното пеене - белкантовото пеене, което се състои именно в тези украшения. Много я обичам тази роля, една от първите роли в творческия ми път. Бях много млад, а когато се връщаш към младостта, не може да не се вълнуваш.

Друга особеност на „Лучия ди Ламермур” е пределно стегнатата, бърза и динамична кантилена - фразата на пеенето. По негласно единодушие на певческото съсловие се смята дори, че в „Лучия ди Ламермур” има неизпеваемо трудни места, изискващи гласова свръхдаденост. Чест е за нашия оперен театър в тези трудни времена да посяга към подобно заглавие.

Впечатление прави неимоверно динамичната и съвременна режисура на Огнян Драганов. Тя предпоставя обстойно и внимателно познаване на сюжета, либретото и музикалните детайли. Свеждайки конкретните неща до абстракция, постановката отправя своите послания чрез гениалната музика на Доницети.

 Биография на Арсений Арсов - прочетете тук

Прочетете още:

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

 

 

 

 

Ив Деска, автор на мюзикъла „Граф Монте Кристо”, роден през 1949 г. във Франция, известен на Бродуей и в световните музикални среди като композитор, либретист, текстописец и продуцент, пристига в България за спектакъла на своя мюзикъл „Граф Монте Кристо” в София. Супер продукцията на Държавна опера Варна, осъществена с подкрепата на “Serdica Music”, преживя една вълнуваща световна премиера в ММФ „Варненско лято” 2016, участва в „Сцена на вековете” във Велико Търново, а на 17 октомври от 19 часа ще бъде представена и в НДК. 

 

Какво място заема мюзикълът „Граф Монте Кристо” в творческата Ви  кариера, имате ли някакво пристрастие към него?

„Граф Монте Кристо” ми даде възможност да събера на едно място богата гама от мелодии и хармонии върху основата на прочутия роман, но без литературата да ме ограничава в творческия процес. Сюжетът разглежда темата за справедливостта и съдебните методи в някогашна Франция. Историята на Граф Монте Кристо винаги ме е вълнувала – един невинен човек, запратен и забравен в затвора, предаден от хора, които се възползват от неговото нещастие. Днес също може да лежиш в затвора заради идеите, които изповядваш или заради това, че защитаваш истината. В това отношение нещата не са се променили много. Но ако някога причината - или една от причините за несправедливостта и нарушението на закона, е била липсата на информация, днес причината е тъкмо обратната. Огромното количество информация така ни затрупва, че гласът на справедливостта и на обикновените хора се губи, губи се сред крясъците на демоните.

 

Още като студент влизате в света на голямата музика. Кои моменти от началото няма да забравите?

Аз наистина съм благословен от съдбата. Започнах кариерата си в университета в Париж и още тогава създадох първата си хитова песен. Но  никога не съм взимал успеха за даденост, макар и тогава да не осъзнавах какъв късметлия съм. Работил съм с големи артисти като Мишел Сарду, Елвис Пресли, Глория Гейнър, Пол Анка, Селин Дион и други. Елвис Пресли си остава много специален за мен, песента му “Hound Dog” беше първата плоча, която си купих, когато бях още на 11. Представете си радостта ми, когато Кралят на рока записа моя песен. За съжаление така и не успях да се видя лично с него. Пътувах за уговорената ни среща в Лос Анджелис, когато по радиото съобщиха за смъртта му.

 

Какви съвети бихте дали на изгряващи текстописци, продуценти или хора в телевизионните и продуцентски среди?

Две неща. Следвайте вдъхновението и работете здраво. Научете тези основни правила и те ще ви помогнат да се изразявате и да освободите потенциала си в най-добра светлина. Не се ограничавайте в собствените си възможности, научете се да използвате всичко, което ще ви направи по-добри. Например - ако сте текстописец, избягвайте повторенията и излишните прилагателни, които утежняват изказа. Вместо „Синьото небе е чисто” оставете само „Небето е чисто”. Ако сте композитор, не забравяйте, че инструментът няма да напише музиката, той само ще покаже това, което вие сте написали. Не инструментът прави музиката, а това, което вие чувствате в сърцето си и разбирате в ума си. Със сигурност дългите часове пред пианото и експериментирането с различни хармонии ще доведат в един момент в съзнанието ви и най-красивата мелодия на света.

 

Животът в музика на какво Ви научи?

Продължавам да се занимавам с музика, композирам и филмова музика. Надявам се да мога да го правя още дълго време. Засега нямам повод да спирам, животът е прекрасен. Имам страхотни приятели, не прекалено много. Имам връзки и познавам много хора. Голяма група от тях мога спокойно да нарека приятели, а не просто познати. Те ме карат да мисля, че съм направил нещо хубаво в живота си, за да бъда възнаграден с тези приятелства. Вярвам, че най-важното е да бъдеш щедър, но то да ти идва отвътре. Защото даваш ли, и получаваш. Така винаги си заобиколен от правилните хора.

 

Прочетете повече:

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска ще гледа световната премиера на „Граф Монте Кристо“ в НДК

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов

1 март 2017,19:00, Основна сцена

и

БЪЛГАРСКА МУЗИКАЛНА КОЛЕКЦИЯ

Празничен концерт

2 март 2017,19:00, Основна сцена 

 

Режисьорът на "Българи от старо време" Николай Априлов: „С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музикъл с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.“

 

В рамките на празничния концерт „Българска музикална колекция”, посветен на Националния празник на България, който ще се състои на 2 март, под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучи за пръв път във Варна българската танцова рапсодия „Стъпки” от композитора Владимир Джамбазов.

Солисти на концерта ще бъдат талантливият млад цигулар Александър Зайранов,  сопраното Линка Стоянова и басът Гео Чобанов.

В програмата ще чуем: Веселин Стоянов - Празнична увертюра; Панчо Владигеров - Импровизация от "Импровизация и токата"; Парашкев Хаджиев - ария на Зорница из операта "Луд гидия", изпълнява Линка Стоянова; Георги Златев-Черкин „Севдана”, солист Александър Зайранов; Любомир Пипков – ръченица из „Въведение” в операта "Момчил"; Парашкев Хаджиев - ария на поп Матей из операта "Луд гидия”, изпълнява Гео Чобанов; Марин Големинов – „Нестинарски танц из балета "Нестинарка"; Парашкев Хаджиев - Молитва из операта "Мария Десислава",  изпълнява Линка Стоянова; Добри Христов - Хайдушка песен, изпълнява Гео Чобанов и Владимир Джамбазов – Българска танцова рапсодия „Стъпки“ - премиерно изпълнение за Варна.

 

СТЪПКИ

Варненска премиера на българската танцова рапсодия от Владимир Джамбазов

2 март 2017,19:00, Основна сцена 

В древни времена музикантите – рапсоди (от гръцкото ῥαψῳδός) пътували от селище на селище и свирели. Днес не ги чакаме да дойдат, а като съвременни номади сами си странстваме. Виртуално. Като по чудо обаче всеки модерен глобален българин по всички географски ширини умее да играе поне едно нашенско хоро – правото. И слава богу, защото то е магията, дето му помага да чуе гласа на кръвта си.
А кръвта е запомнила завинаги онези времена, в които социалните контакти са били само реални. Представете си го само –  истинско място – селският мегдан, на който всички наистина се събирали да се веселят. И където музикантите понякога били толкова изкусни, че от вихрената им свирня кръвта кипвала, а на тези на хорото петите им направо пламвали от игра.

„Стъпки“ е среща с танците на равнините. И както си му е редът в една рапсодия, музикалните картини следват стъпките на странстващия рапсод. От високото на мистичния орфеев дом с име на жена той ще поеме през равното софийско поле,  през щедрата тракийска низина до Черно море, после през добруджанското ширине, та чак до обветрените севрняшки земи. Все безкраен хоризонт, от който на душата ти става широко и светло и с нея усещаш красотата на българското хоро - толкова еднакво и толкова различно! Шопът танцува леко, чевръсто и едва докоснал земята, отскача, и после сякаш гази мечка. Тракийката пък играе кротко и кипро, вае с ръце, а мъжът ѝ ще се провикне, когато започне нова мелодия. Добруджанците все насочват движенията си към земята, с която са свързани, а севернякът направо си казва, че когато играе – лети; толкова вихрено е неговото хоро! Наричат играещите хоро с най-различни имена, рядко - „танцьори“, често - „хороигралци“, а в шоплука специално за тях са измислили чудната българска дума „играóрци“!

На българския класически музикант, като на универсален боец, съдбата е отредила честта да познае и овладее нашата народна музика. И това е за добро. Защото на оня, който поне веднъж в живота си не се е докоснал до това безценно богатство, част от душата му ще си остане празна.

Храня надежата, че „Стъпки“ може да бъде за някого първата глътка от чистия български извор.

Владимир Джамбазов, морския бряг край Шабла, 19 август 2013 г.

 

 

ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ

 

следва валдхорна при проф. К. Стари в НМА “Проф. П. Владигеров”. Kато стипендиант на DAAD следва композиция при проф. Дирк Райт (ICEM) и валдхорна при проф. Херман Бауман във Висшата академия на изкуствата Folkwang в Есен, Германия, където по-късно специализира компютърна музика и електронни медии.

Името му се свързва с полагането на основите на българската елктроакустична музика. Автор на много електронни творби, на солова, камерна и симфонична музика, музика за над 80 куклени и драматични постановки, както и за анимационно, документално и игрално кино. 

Произведенията му са изпълнявани на най-големите световни музикални форуми в Европа, Северна и Южна Америка и Далечния Изток. Концертирал е в над 40 страни по света. Носител е на много престижни международни и национални музикални награди, сред които: 
Втора награда на конкурса на IHS в Грийнуил, САЩ и Наградата на фондация “Д. Вълчев” за най-добра театрална музика. Два пъти е носител на Голямата награда на Международния конкурс за симфонична композиция: “Джаз в 7/8” (2012 г.) и „Рапсодия в 7/8“ (2013 г.); Специалната награда на конкурса “Музиката и земята” и още редица първи международни отличия за театрална музика. През 2005 г. е резидентен композитор на Берлинската артистична програма на DAAD, през 2009 г. – единствен гост от Източна Европа на Първия световен фестивал NYCEMF в Ню Йорк. 

 

Уважаеми зрители, Поради заболяване на Калуди Калудов спектакълът на "Бохеми" на 12 октомври няма да се състои. Закупените билети важат след заверка за спектакъла на "Тоска" на 26 октомври, в който Калауди Калудов също участва в главна роля. Благодарим за вашето разбиране.

 

 

 

Предпремиерни спектакли 24, 27 февруари 2017, 19.00

С „Лучия ди Ламермур” Доницети успява през 1835 г. да направи своя пробив в жанра на трагичната мелодрама. Дотогава той е композирал предимно комично-белкантови опери в традицията на Росини. Историята на „Лучия ди Ламермур” е взета, както се знае, от романа “Ламермурската невеста”на известния шотландски писател Уолтър Скот. Операта се счита за един от образците за белкантови произведения, които се фокусират върху музикалния финес в мелодичните вокални линии и по-малко в оркестровия съпровод. Това обикновено се постига с изразни средства като тремоли за признак на вълнение, ритъм на погребален марш, мрачна минорна интонация в лунните нощи и т.н.

 

В новата постановка на Варненската опера се срещаме със солистичен състав от най-високо ниво. Вече имах възможността да работя и с режисьора Огнян Драганов в Стара Загора в чудесната му постановка „Кармен”. В „Лучия ди Ламермур” той прилага новаторство и раздвижване на сцената, което все още е чуждо на повечето оперни театри у нас и тепърва трябва да се възпитава у публиката. Харесва ми, че е режисьор, който перфектно борави с оперния текст и музиката. Така работата на диригента се улеснява многократно.

 

Имаме прекрасни изпълнители в лицето на Илина Михайлова, Ирина Жекова, Мария Павлова, Арсений Арсов, Михаил Михайлов, Пламен Димитров, Свилен Николов, Евгений Станимиров. С Оркестъра на Варненската опера, който много добре изпълнява и разбира италианския стил, се работи чудесно. Очаквам с нетърпение дебюта си в тази опера, на която съм била много пъти асистент в големи театри, а сега съм и на пулта в родния си град. Желая на добър час на целия екип!

 

 

 

Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» ОГНЯН ДРАГАНОВ

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

8 - 14 октомври 2016

 

Приятен съботен акцент в осмия октомврийски ден ще внесат със своето Музикално соаре хористите на Варненския оперен театър. От 16 часа в Ротондата на Основна сцена те ще представят някои от онези арии и дуети, които публиката никога не се уморява да слуша. Тона на настроението ще зададе щастливата „Наздравица” от Вердиевата „Травиата”.
Илко Захариев ще изпълни Ария на Алмавива от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт. Следват Дует на Графинята и Сузана от същата опера с Антоанета Маринова и Галина Великова, Ария на Церлина из операта „Дон Жуан” от Моцарт с Християна Христова и Дует на Церлина и Дон Жуан с Християна Христова и Илко Захариев.
След този Моцартов акцент концертът продължава с Красимира Митева и Ария на Италианката из операта „Италианката в Алжир” от Росини, а Галина Великова ще поднесе песента „Не пой, красавица” от Рахманинов. Интерпретирайки творби от Гуно, Дворжак, Чайковски, Верди и Бизе своето вокално майсторство ще покажат още Боряна Равноустова, Димитър Ряхов, Марина Иванова и Димитър Илиев.
Музикалното соаре ще завърши с онзи бравурен финал из операта „Кармен” на Бизе, в който винаги се усеща енергията и удоволствието, които артисти и зрители споделят в общото съпреживяване на изкуството.

   

На 11 октомври предстои среща с романтичния балет „Жизел” от Адолф Адам, в който любовта на Жизел и Алберт преодолява границата между живота и смъртта. В авторския спектакъл на з.а. на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров ще аплодираме  премиер солиста на Софийска опера и балет Кирил Иванов. Ще се изявят и други гости – Весела Василева ще бъде Жизел, а Антон Иванов – нейния любим Алберт. Изтъкнатият наш солист Павел Кирчев, който обикновено представя Алберт, сега ще видим в образа на Вилфред. В ролята на Мирта ще дебютира Галина Велчева, двойката вилиси ще представят Галина Великова и Мона Христова. Румен Стефанов ще танцува партията на Херцога, Лиляна Георгиева ще бъде Батилда, а Гергана Георгиева – Берта.  

 

Оперното предложение за 12 октомври е „Бохеми” от Пучини – една от премиерите на тазгодишната Опера в Летния театър. Интересният прочит на испанската  режисьорка Мария Елена Мексия ще оживее с великолепните солисти Калуди Калудов – Родолфо, Анна Дитри – Мими, Свилен Николов – Марсел, Пламен Димитров – Шонар, Илина Михайлова – Мюзета и Евгений Станимиров – Колин. Дирижира доайенът на българските диригенти Борислав Иванов. Да припомним, че за своя 85-годишен юбилей през тази година уважаваният маестро прибави към многобройните си награди званието Почетен гражданин на Варна и отличието „Златен век” на Министерството на културата.

 

На 14 октомври ще ни забавляват „Българи от старо време” на Асен Карастоянов, осъвременени с любов от най-добрия наш оперетен режисьор Николай Априлов. Диригент Стефан Бояджиев. В главните роли публиката ще посрещне със задоволство Стефан Рядков, доказал се като най-добрия Дядо Либен на българската сцена и яркия комедиен актьор от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Пламен Георгиев като Хаджи Генчо. На този страхотен тандем чудесно партнират и останалите двойки: Ина Петрова – Лила и Пламен Долапчиев – Павлин, Лилия Илиева – Янка и Велин Михайлов – Иван. Характерни образи създават Петя Петкова – Дела и Благовеста Статева – Цона, особено забавни са комичните персонажи на  Людмил Петров – Герчо и Закар Гостанян – Ерчо, на Антоанета Маринова – Циганката и Анатолий Романов – Баба Тодора.  

 

„Всъщност „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети. Разликата е, че тук двата рода, в лицето най-вече на Дядо Либен и Хаджи Генчо, успяват да преодолеят враждата и в крайна сметка дават благословията си на Лила и Павлин. В българския вариант на Ромео и Жулиета любовта побеждава”, смята не без основание Стефан Рядков. А във всеобщата радост от този хепиенд категоричен дял имат великолепните танцори от Фолклорния ансамбъл „Одесос” при МВР Варна.

 

Вижте целия афиш: кликнете тук

 

 

  

70-ти творчески сезон (2016-2017)

 

24 и 27 февруари 2017, 19.00

 

На 24 и 27 февруари 2017 г.  във Варна предстои предпремиерата на „Лучия ди Ламермур” – четвърта поред в 70-годишната история на Варненската опера след постановките на това произведение през 1956, 1986 и 2005 г. Да направи най-новата интерпретация на трагическия шедьовър на Гаетано Доницети е поканен режисьорът Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера. На диригентския пулт застава Вилиана Вълчева. Сценографията е дело на Димо Костадинов, а костюмите – на италианския художник Салваторе Русо, който работи не за пръв път с български екипи. Диригент на хора е Стефан Бояджиев.

 

За предпремиерните спектакли се готвят солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова и Мария Павлова (Лучия), Арсений Арсов, Михаил Михайлов (Едгардо), Венцеслав Анастасов, ПламенДимитров и Свилен Николов (Енрико Аштън), Христо Ганевски, Борис Луков (Лорд Артуро Бъклоу), Бойка Василева, ВяраЖелезова (Алиса), Евгений Станимиров, Гео Чобанов, ДеянВачков (Раймондо) и Пламен Долапчиев (Нормано).

 

 

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу.
Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива.  Сцените с лудостта на Лучия са едни от най-експресивните в историята на операта и допринасят в голяма степен за славата на „Лучия ди Ламермур” като една от най-великите творби на Доницети.

За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. Либретото принадлежи на талантливия италиански поет Салваторе Камарано, върху текстовете на когото са писали много именити композитори, включително Верди (“Трубадур”). В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия.

Доницети проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, макар и пропито с дълбока трагедийност, му допаднало много и той се съгласил да напише музиката. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери. Сега обаче “Маестрото от Бергамо”, както бил наричан композиторът, се съсредоточил повече върху това си произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество.

В „Лучия ди Ламермур” са изразени по най-ярък начин характерните черти в музиката на Доницети: сърдечност, задушевна топлота, искреност и изящна мелодичност, дълбока емоционалност, романтично очарование.  Ариите, ансамблите и големите масови сцени в “Лучия ди Ламермур” принадлежат към най-високите образци на стила “белканто”. В „Лучия ди Ламермур” Доницети е постигнал нещо извънредно ценно - без да се отказва от принципа на виртуозния блясък на вокалните партии, той не е допуснал да се наруши драматургичното единство. Музикалните характеристики са дадени с пределна яснота. Образите на отделните герои са издържани, праволинейни, с пластична релефност.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет. Само след година и половина “Лучия ди Ламермур” била поставена в Париж, Виена и други големи европейски градове с голям успех. Оттогава до днес тази опера се играе във всички световни оперни театри, а партията на Лучия е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.

 

Прочетете още:

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

„ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР” – СВЯТ ОТ МИСТИКА И КРАСОТА

 

 

 

 

 

 

 

За 3D мапинга и нуждата от свобода

Нищо не може да убегне от синия поглед на Полина Герасимова, той внимателно сканира и бързо реагира на всяка подробност от контекста. Качество страшно необходимо както за сцената, така и за сърфа – двете територии, в които Полина се чувства еднакво добре. Дребничка, но много уверена в себе си, тя владее ситуацията и направлява категорично от своя пулт триизмерните изображения в мюзикъла „Граф Монте Кристо”.

Нейният 3D Mapping привнася динамика и изключителна зрелищност на екстериора и интериора, превръщайки ги в действащо лице и равностоен участник в сценичния разказ за романтичната любов и жестокото отмъщение на Едмон Дантес/Граф Монте Кристо.

 

Полина е автор на плакати, лога, обложки на дискове, работила е за „Егоист” и други списания, но голямата й любов е виджейството. Визуализирането на музика предполага познания, както в областта на музиката, така и в изобразителното изкуство, графичния дизайн, фотографията, дигиталните технологии. Задължително е също така да си в течение на непрекъснатите технически и технологически иновации, които биха били от полза за следващият проект.

 

Съвременните визуални изкуства изискват преди всичко креативност, така че най-важното е да видиш композицията във въображението си, а техническите подробности идват след това, разказва Полина. Днес няма нещо, което не можеш да научиш, стига да искаш. В откриването на нови визуални светове несъмнено й помагат подготовката по пиано и пристрастеността към театъра. Като дете прекарва много време в Силистренския театър, където благодарение на баща си, завеждащ постановъчната част и фотограф, се запознава с магията на тези две изкуства.

 

Първите й постижения идват с концерти на варненската група „ПИФ”, продължават с група „Метаформоза”, с Мирослав Иванов, Графа, Любо, Стефан Вълдобрев с „Обичайните заподозрени” и т.н. Предпочита да създава визуализации на джаз, world music, фънк, интересни са й проектите с народна или симфончна музика, а отскоро и опера. Когато виджействаш с джаз музиканти, музиката няма начало и край, ти импровизираш, заедно с изпълнителите и това е страхотно преживяване, в което се потапяш напълно, въодушевява се Поли.

 

„Граф Монте Кристо” определено е най-сложният й технически проект досега, както заради мащаба, така и заради кръстосаната прожекция. Лъчите на двата прожектора се пресичат, тъй като декорът е разположен из цялото пространсто на сцената и елементите са обемни, т.е. трябва да имат изображение от всички страни. Виджеят трябва да знае всичко, което се случва на сцената във всяка една минута, трябва да познава музиката, да следи движението на артиста, смяната на декора и да реагира своевременно на всичко. За двата часа на мюзикъла се сменят 76 различни сцени и Поли управлява уверено цялата тази огромна и комплексна информация, мапинга.     

 

При гастрола на „Граф Монте Кристо” на хълма Царевец във Велико Търново се оказа, че декорът не може да бъде изнесен до сцената, което  наложи спешното преправяне на всички визии. Поли дава максимума от себе си и след две безсънни денонощия „Граф Монте Кристо” завладява с красотата си огромната крепост. Поли много цени това свое постижение, защото в него е доказала професионализма си, а и нима има нещо по-хубаво от това да получиш историческите стени на царския хълм само за себе си, като едно уникално платно, върху което може да разгърнеш въображението си.

 

 

Известният турски тенор гостува с коронната си роля – Радамес

 

„АИДА” -  7 февруари 2017, 19.00

 

За мен е голямо удоволствие да бъда поканен от Маестро Борислав Иванов да пея на сцената на Варненската опера. Имам прекрасни спомени от  репетиционния период за операта „Ернани” в Истанбул, която Маестро Борислав Иванов и режисьорът Кузман Попов поставиха в Истанбул през 2016 г.

Както в миналото така и днес, България се слави с великолепни певци, истински оперни легенди, като Красимира Стоянова. С български оперни певци съм излизал много пъти на различни сцени в Чехия, Германия и дори в Япония. „Аида” е връх в творческата ми кариера.

След 150-то представление спрях да броя спектаклите, в които съм пял Радамес. Това е много важна роля, една истинска проверка за възможностите на тенора. Само ако притежаваш необходимата вокална техника, можеш да изпълниш добре Радамес.

 

 

 

 

АИДА

Джузепе Верди

Диригент Борислав Иванов

Режисьор Кузман Попов

Диригент на хора Стефан Бояджиев

 

Действащи лица и изпълнители:

ЦАР НА ЕГИПЕТ - Гео Чобанов
АМНЕРИС - Елена Чавдарова - Иса
АИДА - Димитринка Райчева
РАДАМЕС - Ефе Кислали
РАМФИС - Евгений Станимиров
АМОНАСРО - Пламен Димитров
ВЕСТИТЕЛ - Борис Луков
ЖРИЦА - Галина Великова

 

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

 

2 октомври 2016, 18.00, ГХГ

Тримата тенори от Държавна опера Варна Валерий Георгиев, Стоян Финджиков и Пламен Долапчиев, познати освен със солистични изяви и с тенорови концерти, канят отново почитателите си в Градската художествена галерия на 2 октомври от 18.00. Този път те вземат със себе си на сцената и приятели, оттам и насловът „Тенори и приятели”. Приятелите са Даниела Димова, Вяра Железова и Гео Чобанов, също известни солисти на Варненския оперен театър, както и пианистката Жанета Бенун. Формацията от трима тенори, сопран, мецосопран, бас и пиано обещава интересно звучене и стилно музициране в интерпретацията на популярни ансамбли, арии и канцонети.

 

„Всеки от нас има голям опит на оперната сцена. Медът в операта като жанр е красивата ария, която всъщност популяризира оперното изкуство”, разказва Стоян Финджиков, спечелил с проекта си за този концерт финансовата подкрепа на Община Варна.

 

Програмата, заредена с вечните „La donna e mobile”, „Nessun dorma”, „Brindusi наздравица” от "Травиата", „O,sole mio”, „Funiculi funicula” и още, и още, несъмнено ще предизвика вълна от силни чувства. Чувствата, които артистът открива и отглежда най-напред у себе си, за да ги предаде след това и на публиката. Отвътре навън – това е пътят, по който се движи вдъхновението на твореца. Какво е музиката в живота на Стоян Финджиков? „Всичко, с изключение на жена. Мъка, радост, пари, надежди, страст, любов. Борба със собствените слабости. Божие вдъхновение, жажда за живот!”, спонтанно отговаря певецът.

 

Каква по-красива покана за концерт от тази!

 

Вход свободен.

 

 

 

18 февруари 2017, 19.00

 

За Варненския оперен театър е гордост, че представи световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродейския автор Ив Деска в Опера в Летния театър – Варна 2016. След този прецедент в музикалната история с името на Варна и огромния успех, който мюзикълът пожъна на фестивала „Сцена на вековете” – Велико Търново и в НДК – София, сега графът се завръща в своите владения.

На 18 февруари варненската публика отново ще има възможността да съпреживее невероятната история на моряка Едмон Дантес, превърнал се в отмъстителя Граф Монте Кристо. Ролята се оказа съдбовен момент в биографията на младия тенор Христо Ганевски.

Дали случайно или не, съвпадението в имената на героя и певеца остава любопитна подробност, същественото е, че тази роля изведе талантливия хорист до статута на солист в Държавна опера Варна. Тя добре приляга на уравновесения му характер, красивия тембър на гласа, не на последно място и на добрия му английски. Специална заслуга за успеха на Христо има неговата партньорка в ролята на Мерседес Илина Михайлова.

Сопрано с изключително артистично присъствие, тя не само блести на сцената, но умее да възпламенява с творческата си енергия и другите. Добрата мотивация всъщност е характерна черта за големия и разнороден екип на мюзикъла, който иска да покаже най-доброто от себе си.
И то наистина се случва, благодарение и на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов, хореографията на Антоанета Алексиева и Светлин Ивелинов, костюмите на Ася Стоименова и 3Д мапинга на Поли Герасимова. Техните художествени решения внасят своята много важна добавена стойност в общото магнетично въздействие на „Граф Монте Кристо”. 

 

 

 

1 октомври 2016, 19.00, Основна сцена

След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска през лятото във Варна и на Царевец във Велико Търново, Театрално-музикален продуцентски център - Държавна опера Варна започва месец октомври със своята топ продукция.

• 
• 
• 
• 

Режисьор на мюзикъла е Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов. Сценографията и костюмите са дело на Ася Стоименова, хореографията - на Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева.
В зрелищния спектакъл, който съчетава певческо и танцово изкуство с модерна сценография и шоу в холивудски маниер, 3 D мапингът на Полина Герасимова има специална роля. Участват най-добрите оперни, драматични и балетни артисти, подбрани от кастинг в началото на годината, с оркестъра и хора на Държавна опера Варна. Асистент-режисьор Сребрина Соколова, диригент на хора Стефан Бояджиев, концертмайстор Красимир Щерев.

Ролята на Едмон Дантес отива на младия Христо Ганевски, който интелигентно и убедително пресъздава сложната житейската съдба на своя персонаж. В ролята на Мерседес Илина Михайлова завладява с вокалното си и артистично майсторство.

Участват още Пламен Димитров (Данглар), Арсений Арсов (Фернан), Свилен Николов (Жерар дьо Вилфор), Гео Чобанов (Абат Фариа), Филипа Руженова (Принцеса Хаиде), Велин Михайлов (Максимилиан Морел) и други. Свое място в мюзикъла имат и актьорите Пламен Георгиев (Бащата на Едмон), Милен Иванов (Александър Дюма) и Димитър Марков (Граф Монте Кристо). Мюзикълът се играе на английски език със субтитри на български език.

 

• 
• 
• 
• 

 

 

КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ "ГРАФ МОНТЕ КРИСТО", ВЕТРОХОДА "КАЛИАКРА" И "BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA" 2016

На 1 октомври, денят, когато във варненското пристанище акостира нашият прочут ветроход "Калиакра", заедно с останалите участници в световната „Black Sea Tall Ships Regatta”, Държавна опера Варна кани своите почитатели на мюзикъла "Граф Монте Кристо". Това е третото представление след пожъналата изключителен успех световна премиера през лятото.

На плаката познавачите веднага разпознават българския ветроход „Калиакра”, признат за една от най-бързоходните и красиви баркентини в света.

Автор на снимката е известният варненски фотограф Росен Донев, заснел ветрохода по време на плаване през далечната 1985 г.
Той с вълнение си спомня как е трябвало да се изкатери по бушприта (хоризонтална греда, закрепена към носа), за да улови този невероятен ракурс към ветрохода. Използва обектив „Рибешко око”, който позволява от малко място и близко разстояние да се обхване 180 градуса от пространството наоколо.

Росен Донев специално избра тази фотография от богатия си архив за плаката на „Граф Монте Кристо”, защото първата световна премиера на мюзикъл в България заслужава оригинална българска визия - един истински документ от историята на ветрохода, който вече 32 години прославя нашата страна.

 

Носител на най-високите награди в световното ветроходство, българският флагман участва в най-големите световни регати „Cutty Sark”, а по-късно „Tall Ships Races”, „Stan”, също “Ветрило 89”, „Grand Regata Collumbus” и SCF „Black Sea Tall Ships Regatta”, на която Варна за трети пореден път ще бъде домакин от 1 до 4 октомври тази година.

Прочетете повече:

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

 

 

14 февруари 2017, 19.00

Във февруарската програма на Държавна опера Варна Денят на влюбените - 14 февруари е немислим без специално музикално предложение. И ако в предишни години обединяващият елемент обикновено беше солистът, сега фокусът се поставя върху музиката. Музиката не на кого да е, а на състава „Queen” с неговия неподражаем фронтмен Фреди Меркюри.

И така - на „Бохемска рапсодия” 2017 с музиката на „Queen” канят Оркестър и Хор на Държавна опера Варна, Вокална група „ИУ Фория” и Хор на Варненската детско-юношеска опера, със специалното участие на музикантите Страцимир Павлов, Валери Ценков, Тони Рикев и солистите Антоанела Петрова, Илина Михайлова, Звездомир Керемедчиев – Звезди и Нейчо Петров – Реджи. Творческите намерения на това съзвездие от познати имена диригентът Ганчо Ганчев ще обедини в една обща възхвала на красивата музика и любовта.    

 

София, 17 октомври, НДК, 19.00

 

След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска през лятото във Варна, Театрално-музикален продуцентски център - Държавна опера Варна ще представи своята зрелищна продукция и в София. На 17 октомври от 19 часа в зала 1 на Националния дворец на културата ще оживеят героите на Александър Дюма и един от най-вълнуващите приключенски романи на всички времена.  

Спектакълът се излъчва със съдействието на Serdica Music и Столична община. Медийни партньори на събитието са БНТ, БНР, Darik Radio, bTV Radio Melody, BNews.

 

Ив Деска идва специално за спектакъла на своя мюзикъл в София

Ив Деска, автор на музиката, либретото и текстовете на „Граф Монте Кристо” е едно от големите имена на Холивуд. Роденият във Франция композитор и продуцент работи предимно в САЩ, Франция, Италия и Великобритания. Записи на негови песни правят музикални идоли като Мишел Сарду, Елвис Пресли, Глория Гейнър, Пол Анка, Селин Дион и др. Ив Деска е бил е президент на големи музикални компании като Sony Associated Label, Carrere Records America и др. Продуцира мащабни музикални събития, сред които първото италианско телевизионно предаване с Тримата велики тенори Павароти, Карерас и Доминго. Повече от 1000 негови произведения се разпространяват на запис в 30-милионен тираж по цял свят. Творчеството му е удостоено с престижни награди.

 

 

Екипът на постановката

Режисьор на мюзикъла е Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов. Сценографията и костюмите са дело на Ася Стоименова, хореографията - на Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева. В зрелищния спектакъл, който съчетава певческо и танцово изкуство с модерна сценография и шоу в холивудски маниер, 3 D мапингът на Полина Герасимова има специална роля.

 

Участват най-добрите оперни, драматични и балетни артисти, подбрани от кастинг в началото на годината, с оркестъра и хора на Държавна опера Варна. Асистент-режисьор Сребрина Соколова, диригент на хора Стефан Бояджиев, концертмайстор Красимир Щерев.

Ролята на Едмон Дантес отива на младия Христо Ганевски, който интелигентно и убедително пресъздава сложната житейската съдба на своя персонаж. В ролята на Мерседес Илина Михайлова завладява с вокалното си и артистично майсторство.

Участват още Пламен Димитров (Данглар), Арсений Арсов (Фернан), Свилен Николов (Жерар дьо Вилфор), Гео Чобанов (Абат Фариа), Филипа Руженова (Принцеса Хаиде), Велин Михайлов (Максимилиан Морел) и други. Свое място в мюзикъла имат и актьорите Пламен Георгиев (Бащата на Едмон), Милен Иванов (Александър Дюма) и Димитър Марков (Граф Монте Кристо).

Мюзикълът се играе на английски език със субтитри на български език.

 

 

Микс от старинни музикални форми със съвременно звучене

„Мюзикълът „Граф Монте Кристо” е интересен микс от старинни музикални форми, на които е придадено съвременно звучене. Напомня  музиката от известния филм на Мишел Льогран „Шербургските чадъри” и въобще този вдъхновяващ тип френска романтична музика, която обаче е съчетана с бароково звучене на оркестъра”, изтъква диригент-постановчикът Страцимир Павлов.

 

Мюзикъл с оперно звучене

„Мюзикълът „Граф Монте Кристо” се пее на базата на класическата опера, а не на на естрадата. Съществуват различни варианти - ако „Исус Христос суперзвезда” е рокопера, а „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” клони към жанра на поп музиката, то при „Граф Монте Кристо” оперното звучене е от изключителна важност”, обяснява режисьор-постановчикът Петко Бонев.

 

• 
• 
• 
• 

 

3 D Mapping с интригуващи сценични решения

„Постановката е издържана в холивудски стил с много ефекти, особено силни са моментите при отмъщението на Граф Монте Кристо във второто действие. Лее се кръв, има гръмотевици, светкавици, картините шеметно се сменят и въобще цялото пространство е така обживяно, че публиката ще остане без дъх.

В продължение на цели два часа тя ще се намира във вихъра на събитията, ще бъде част от случващото се, благодарение на великолепния 3D Mapping на Полина Герасимова. Самият Ив Деска го е мислил като филм, либретото му прилича на сценарий, в който се влиза от кадър в кадър и нашата постановка следва неговото филмово мислене”,  допълва режисьорът.

 

Синкретична хореография

"Граф Монте Кристо” е чудесно произведение с неспирна динамика и  преминаване от събитие в събитие. Музиката, много мелодична и богата на нюанси, с лекота повежда към хореографския текст както при балета, така и при хора и солистите. Всичко това налага една синкретична хореография, изпълнена с много движение, вплетено в цялостното действие”, обобщава хореографът Светлин Ивелинов.

 

 

Граф Монте Кристо – от любовта до отмъщението

 

„Щастлив съм, че първата ми главна роля е Граф Монте Кристо в едноименния мюзикъл, който Варненската опера поставя за пръв път в света. Чувствам се много добре в кожата на моя герой. Партията се характеризира с хубава мелодична линия и красиви дуети, има разнообразие и развитие на персонажа.

Чел съм романа още като дете и неговата приключенска романтика все още не ми е чужда. Едмон Дантес обича и получава любов, а когато зложелателите му отнемат любовта и го обричат на доживотен затвор, той не се примирява със съдбата си, успява да избяга от мрачния замък Ив и да накаже виновниците.

В серията от перфектно замислени екзекуции той прекрачва фината граница между престъплението и наказанието, като отнема живота не само на враговете, а и на невинни хора. И все пак нещо от младия и влюбен Едмон Дантес проблясва в съзнанието на закоравелия отмъстител Граф Монте Кристо и той прозира, че отмъщението не е начин да се справиш с миналото”, обяснява тенорът Христо Ганевски.

 

 

 

 

 

 

 Непресъхващата сила на първата любов

„Съпреживейте, заедно с нас безсмъртната любов на Граф Монте Кристо,

поднесена с омайващите мелодии на Бродуей. Непресъхващата сила на първата истинска любов, която триумфира над времето и всички трудности, е способна да да трогне всеки един от нас!

Харесвам ролята на Мерседес и очаквам с нетърпение да споделя нейните емоции и страсти със софийската публика. Всички ние сме изключително щастливи да станем част от културния живот на столицата”, споделя сопраното Илина Михайлова.

 

„Граф Монте Кристо” акостира с ветрохода „Калиакра”!

На плаката за мюзикъла познавачите веднага разпознават българския ветроход „Калиакра”, признат за една от най-бързоходните и красиви баркентини в света. Автор на снимката е известният варненски фотограф Росен Донев, заснел ветрохода по време на плаване през далечната 1985 г.

Той с вълнение си спомня как е трябвало да се изкатери по бушприта (хоризонтална греда, закрепена към носа), за да улови този невероятен ракурс към ветрохода. Използва обектив „Рибешко око”, който позволява от малко място и близко разстояние да се обхване 180 градуса от пространството наоколо.

Росен Донев специално избра тази фотография от богатия си архив за плаката на „Граф Монте Кристо”, защото първата световна премиера на мюзикъл в България заслужава оригинална българска визия - един истински документ от историята на ветрохода, който вече 32 години прославя нашата страна. Носител на най-големите награди в световното ветроходство, българският флагман участва в най-големите световни регати „Cutty Sark”, а по-късно „Tall Ships Races”, „Stan” , също “Ветрило 89”, „Grand Regata Collumbus”, SCF „Black Sea Tall Ships Regatta” и др.

 

Промоция за „Граф Монте Кристо” по време на „Black Sea Tall Ships Regatta” в България 1 – 4 октомври

От 1 до 4 октомври т.г. Варна за трети пореден път ще приеме участниците в надпреварата SCF „Black Sea Tall Ships Regatta” 2016. Ако сте край морето, не пропускайте да посетите уникалната атракция, а ако сте в София – имайте предвид, че точно в този период от 1 до 4 октомври, може да закупите билети за спектакъла на „Граф Монте” на 17 октомври в НДК на промоционална цена – отстъпка от 10 лв във всички ценови пояси.

Търсете билети в НДК, мрежата на www.eventim.bg,  www.ticketsbg.com

и касата на „Cantus Firmus” в Зала “България”:

https://plus.google.com/u/0/103434258206760091061/posts/4chjoLwfqx5

Прочетете повече:

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

11 февруари, 19.00 – „Лешникотрошачката”

17 февруари, 19.00 – „Дон Кихот”

 

Балетната трупа на Държавна опера Варна, с главен балетмайстор з.а. на Русия Сергей Бобров и балетен педагог Светлана Тоншева от Кремълския балет, ще предложи на почитателите на балетното изкуство в средата на февруари две от най-добрите си постановки, с участието на първите балетни солисти на Русе, Бургас и Варна. Датите са 11 февруари за „Лешникотрошачката” и 17 февруари за „Дон Кихот”.

В романтичната балетна приказка за Мари и нейния мечтан принц ще танцуват примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева и водещият солист на Държавна опера Варна Павел Кирчев. На 18 февруари ще видим русенската прима и във водещите танцови партии на мюзикъла „Граф Монте Кристо”.

В темпераментния балетен разказ за „Дон Кихот”, с диригент Милен Апостолов, в главните роли ще си партнират водещата солистка на Държавна опера Варна Юрика Аоки – Китри и Даниел Тичков, премиер солист на Държавна опера Бургас. В забавните персонажи на испанския идалго Дон Кихот и неговия верен слуга Санчо Панса ще се преобразят Румен Стефанов и Даниел Христов.

 

 

 

Прочетете повече: кликнете тук

 

 

 

 

 

22-ра постановка за Варненската детско-юношеска опера

В главната роля Лилия Илиева

С настроение, още в духа на влюбените, на 16 февруари, ще се състои премиерата на известния мюзикъл по песните на АББА „Мамма Миа”. Става дума за нова версия на Варненската детско-юношеска опера с главен художествен ръководител и диригент Ганчо Ганчев, режисьор Костадин Бандутов, художник Тодор Игнатов, хореограф Константин Илиев, хормайстор Миглена Шишева и вокален педагог Лиляна Кондова.

„Предишната постановка на мюзикъла винаги пълнеше залата, но новата „Мамма Миа” ще бъде истински фойерверк от началото до края на спектакъла”, обещава Ганчо Ганчев.

 

Самият мюзикъл не е толкова популярен, колкото филмът с Мерил Стрийп, затова в новия варненски прочит са обединени някои сюжетни линии от двете творби, включени са и немалко нови диалози. Ганчо Ганчев е направил специална оркестрация за симфоничен оркестър и рок-група, като за рок групата използва соло китара, бас китара, пиано, синтезатор и контрабас.

Музикантите, разбира се, са от оркестъра на Държавна опера Варна. Маестрото прави също нов аранжимент на песните, които вече ще звучат в многоглас, при това за 8 гласа.

 

В „Мамма Миа” участват 28 млади артисти от Детско-юношеската опера на възраст между 16 и 25 години, като главната роля е поверена на очарователната Лилия Илиева. Нейната творческа кариера тръгва именно от Варненската детско-юношеска опера. След завършването на ИУ във Варна, тя записва оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров”, където скоро ще се дипломира.

През всичкото това време Лилия остава вярна на Детско-юношеската опера, вече участва с успех и в спектакли на Държавна опера Варна. Тя и Велин Михайлов, в ролите на слугите на Хаджи Генчо и Дядо Либен, обират овациите на публиката в „Българи от старо време”. На сцената на „Мамма Миа” ще видим Лилия и Велин отново като двойка.  

 

В „Мамма Миа” ще има и  12 зрелищни танца, които - според хореографа Константин Илиев, никак не са лесни, но младите артисти репетират така всеотдайно, че на премиерата със сигурност ще бъдат перфектни. Нагласите на всички са за един истински музикален празник, още повече че „Мамма Миа” е 22-та постановка в творческата биография на Варненската детско-юношеска опера.

 

  

 

 

VARNA/ Sommeroper: GROSSE OPERNGALA zum 85. Geburtstag von Borislav Ivanov. 25.8.2016

Елена Хаберман, специален пратеник на “DerneueMerker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

Варна/Опера в Летния театър: Голяма Оперна гала за 85-ия рожден ден на Борислав Иванов

25 август 2016

 

• 
• 
• 
• 

За празника се събраха много сподвижници от годините назад, но също и млади хора на изкуството, чиято кариера Борислав Иванов подкрепя безкористно с всички възможни средстава. 

Откриването бе с Увертюрата към „Набуко” от Верди, ефектно поднесена от майстора на диригентската палка. Пристигналият от Италия Мауро Аугустини, който провежда тук Майсторски клас, изпя убедително и добре фразирано арията „Dio di Giudo”. Аугустино е световноизвестен баритон, който се е изявявал няколко пъти и във Виена, в рамките на продукциите на „„Amici del Belcanto”, като Барнаба и Макбет. Положително впечатление, също както и преди в „Норма”, направи младият Христо Ганевски.

Младата Димитринка Райчева възхити публиката като Абигайл. Един не изяло драматичен, но великолепно воден спинтов глас, който е еднакво добър във всички регистри и никога не звучи пронизително или пресилено. В ролята на Жреца имахме възможността да чуем хубавия копринен глас на недостатъчно ангажирания в този концерт бас Гео Чобанов. Преди две седмици той пожъна голям успех като Варлаам.

 

• 
• 
• 
• 
• 

Бойка Василева, почти контраалт, поднесе с това кадифе в гласа си, обаятелно красиво арията на Далила. В премиерата на „Борис Годунов” тя направи впечатление като Кръчмарката.

След блока от „Кармен” последва изпълнената със замах Полонеза от „Евгений Онегин”. 

Арията на Ленски Арсений Арсов поднесе с чудесна техника и фин лиричен глас. В „Борис Годунов” той бе Самозванецът. 

По-малко въздействаше Елена Чавдарова с Хабанера на Кармен. Хубав глас, но ролята предполага много повече страст в изпълнението.

Много радостна бе поредната среща с тенора Калуди Калудов, който изпълни доста роли не само при „Amici del Belcanto”, но и във Виенската Щатсопера през 90-те години. Слушахме го като Форесто. В ролята на Касио пя на премиерата, редом с Пласидо Доминго, Владимир Атлантов и Ренато Брузон. Няколко пъти Калуди Калудов изпълни и ролята на италианския певец в „Кавалерът на розата”. Също така участва в един бенефисен концерт за детската болница „Света Анна”, заедно с Руджеро Раймонди и Илдико Раймонди, която точно тогава се появи за пръв път пред виенската публика. На Оперната гала във Варна Калуди Калудов владееше абсолютно гласа си като Дон Хозе. В премиерния спектакъл на „Силата на съдбата” няколко дни преди това поднесе един забележителен Алваро.

Преди антракта чухме малък блок от „Трубадур”, откъдето дойде изненадата на вечерта. Като Манрико се представи сравнително младият тенор Валерий Георгиев, започнал кариерата си като оркестрант – валдхорнист. Певец с подчертан музикален усет, той притежава изключително богат спинтов глас с впечатляващо висок регистър и изпълни с лекота Стретата на Манрико. Истински суров диамант! В „Борис Годунов” той пресъздаде Шуйски.

 

• 
• 
• 

Преди това имаше Терцет на Леонора, Манрико и Граф ди Луна от втора картина с великолепната Елена Баръмова и убедителния баритон Венцеслав Анастасов като Граф ди Луна. Този блок дирижираше със сигурна ръка и добри темпа Стефан Бояджиев.

Втората част бе открита с Увертюра към „Силата на съдбата”. На диригентския пулт излезе младата Вилиана Вълчева, която дирижираше и „Норма”. Всичко точно, но звучеше някак по военному, без галещата Вердиева ласка. Солото на кларинета за съжаление също не бе откроено подобаващо.

Последва дуетът на Маркиз Поза и Дон Карлос с изпълнителя на Полионе в „Норма”  Борис Луков като Дон Карлос – той сигурно би защитил чудесно цялата роля. Като Маркиз Поза чухме отново баритона Венцеслав Анастасов и отново всичко звучеше едновременно поетично и революционно.

Като Джилда се представи Ирина Жекова с красивия си лиричен сопран, който е вече малко по-зрял за тази колоратурна ария.

Орлин Горанов, тенор от Пловдивската опера, изпълни прочувствено Арията на Макдъф, влагайки голяма изразителна сила при пресъздаването на страданията на фамилията и народа в „Макбет”.

Програмата завърши с мощния блок от „Аида”. Камен Чанев порази със силата на гласа си, както и при успешните си изяви във Виенската Щатсопера. Неговата „Celeste Aida” щеше да бъде още по-хубава с pianissimo, но публиката особено се радваше на дълго задържаното му fortissimo.

Последва „Триумфалната сцена”. Евгений Станимиров като Рамфис звучеше жречески, както и преди в ролята на Оровезо. Гео Чобанов чухме като Царя. Димитринка Райчева бе прекрасна Аида, Амонасро пресъздаде Венцеслав Анастасов, а Елена Чавдарова бе Амнерис.

Хорът, подготвен от Стефан Бояджиев, бе в отлична кондиция.

След блока от „Силата на съдбата” на диригентския пулт отново застана Маестро Борислав Иванов, който умее съпричастно да съпровожда певците, според мотото на Караян: Те пеят, аз ги съпровождам”.

 

Борислав Иванов е роден във Варна, но изгражда международната си кариера в Берлин, където привлича вниманието не само на Курт Мазур, но и на Херберт фон Караян.

Бил е дълги години шеф на Берлинския Симфоничен оркестър. Мнобройните му турнета го извеждат и на сцената на Виенската Щатсопера в ерата на Зеефелнер. Дирижирал е няколко представления на „Отвличане от сарая”, „Борис Годунов” във великолепната постановка на Шенк и „Селска чест” и „Палячи” с Джон Викерс в ролята на Канио.

Бил е също директор на оперите в София, Варна и Пловдив, където основава Вердиевия фестивал в Античния театър. На 85 години той е все още млад, продължава да работи и е изпълнен с планове, най-вече за да улесни старта на младите артисти към сцената. Сега той е Артистичен директор на Варненската опера и Почетен Генералмузикдиректор на Операта в Истанбул.

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Преди концерта на Местрото бе връчено високото българско отличие „Златен век”, видяхме и документален филм за дългогодишния му творчески път. 

Участниците в галаконцерта пяха с грим и сценични костюми, така че между дамите нямаше „съревнование” за вечерните тоалети.

Elena Habermann  

„Der neue Merker” – Zeitschrift fuer Oper und Ballet in Wien und der ganzen Welt

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-grosse-operngala-zum-85-geburtstag-von-borislav-ivanov

Превод Виолета Тончева

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Оперна гала за 85-ия юбилей на Маестро Борислав Иванов

Юбилейна оперна гала в чест на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

ДЕБЮТ НА ДАНИЕЛА ДЯКОВА В „СИЛАТА НА СЪДБАТА”

3 февруари 2017, 19.00

Мецосопраното Даниела Дякова, която варненската публика познава от великолепните й превъплъщения като Принцеса де Буйон в „Адриана Лекуврьор, Кармен в „Кармен”, Амнерис в „Аида”, Принцеса Еболи в „Дон Карлос” и Адалджиза в „Норма”, ще дебютира на 3 февруари във Варна в ролята на Прециозила от „Силата на съдбата”.

 

„Прециозила е много дълго мечтана роля за мен. Така се случи, че няколко пъти бях възпрепятствана да я изпея, започвах да я уча, спирах и сега явно дойде моментът да вляза в тази прекрасна и много трудна технически и вокално роля. Нетипична за мецосопран, тя е разположена доста високо и изисква особена гъвкавост на гласа във всички регистри. Прециозила се явява предизвикателство за всеки мецосопран, но точно това е магията, която ме провокира и аз се радвам, че имам възможността да дебютирам с тази роля във Варна.

 

Имам вече сценичен опит с диригента Светослав Борисов, с когото работихме заедно в „Дон Карлос” и „Кармен”. Той умее да създава хубава творческа и приятелска атмосфера, която зарежда и вдъхновява целия екип. Колегите, с които сега си партнирам в „Силата на съдбата”, са страхотни професионалисти, което допълнително ме мотивира да дам най-доброто от себе си”, разказва Даниела Дякова.

 

 

25 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Награда "Златен век" на Министерството на културата за юбиляра

Диригенти: Борислав Иванов, Вилиана Вълчева, Стефан Бояджиев

Режисьор Кузман Попов

Солисти: Мауро Аугустини – Италия, Калуди Калудов, Камен Чанев, Димитринка Райчева, Венцеслав Анастасов, Елена Баръмова, Арсений Арсов, Елена Чавдарова-Иса, Орлин Горанов, Ирина Жекова, Евгений Станимиров, Валерий Георгиев, Бойка Василева, Борис Луков, Гео Чобанов, Христо Ганевски. 

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева

Хор на Държавна опера Варна и хористи на Държавна опера Пловдив

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 

* Снимки: Росен Донев

Опера в Летния театър – Варна 2016 завърши с Юбилейна оперна гала, посветена на Маестро Борислав Иванов. Доайенът на българските диригенти, дългогодишен диригент и директор, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, навърши на 2 август достолепните 85 години. Рождения му ден отбелязахме с литературната и филмова премиера на „Маестро Борислав Иванов – доайенът на диригентската палка. Път в годините”, на която присъстваха авторът на книгата музиковедът Марин Бончев и авторът на едноименния филм, режисьорът Огнян Сурдолов.

Честването придоби своята кулминация на 25 август в Летния театър, когато с голям оперен гала концерт дадохме израз на нашето уважение към личността и творчеството на големия творец. Познат с изкуството си на 4 континента, получил много аплодисменти и много награди в страните, където е дирижирал, за Празника на Варна той прибави към колекцията си от отличия и най-високото звание на родния си град Почетен гражданин на Варна, а на гала концерта Илианка Михайлова от Министерството на културата връчи на Маестро Борислав Иванов най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век” за заслуги към оперното изкуство в България и по света. Директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова поздрави Маестрото за поредното признание и му пожела здраве, творчески сили и бодър дух. Имаше много поздравителни адреси и много цветя. Зрителите в препълнения Летен театър възнаградиха многократно с възгласи „браво” юбиляра и участниците в концерта, а аплодисментите в края на знаменателното събитие продължиха повече от 20 минути.

• 
• 
• 
• 

Програма на Оперната гала

Мултимедия с фрагменти от филма „Маестро Борислав Иванов – доайенът на диригентската палка. Път в годините” на режисьора Огнян Сурдолов

1. Дж. Верди – „Набуко”, увертюра, дир. Б. Иванов
2. Дж. Верди – „Набуко”, Ария и кабалета, VI картина, изп. Мауро Аугустини, Хр. Ганевски, хор, дир. Б. Иванов
3. Дж. Верди – „Набуко”, Ария на Абигайл, II действие, изп. Димитринка Райчева, Г.Чобанов, хор, дир. Б. Иванов
4. Сен-Санс – „Самсон и Далила”, Ария на Далила, II действие, изп. Бойка Василева, дир. Б. Иванов
5. П. И. Чайковски – „Евгений Онегин”, Полонез, дир. Б. Иванов
6. П. И. Чайковски – „Евгений Онегин”, Ария на Ленски, изп. Арсений Арсов, дир. Б. Иванов
7. Ж. Бизе – „Кармен”, Хабанера, изп. Елена Чавдарова-Иса, хор, дир. Б. Иванов
8. Ж. Бизе – „Кармен”, Ария на цветето, изп. Калуди Калудов, дир. Б. Иванов
9. Дж. Верди – „Трубадур”, Терцет I действие, изп. Елена Баръмова, Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов, дир. Ст. Бояджиев
10. Дж. Верди – „Трубадур”, Стрета на Манрико, VI картина, изп. Валерий Георгиев, мъжки хор, дир. Ст. Бояджиев

 

• 
• 
• 
• 

Антракт

11. Дж. Верди – „Силата на съдбата”, Увертюра, дир. В. Вълчева
12. Дж. Верди – „Дон Карлос”, Дует Дон Карлос и Маркиз Поза, изп. Венцеслав Анастасов, Борис Луков, дир. В. Вълчева
13. Дж. Верди – „Макбет”, Ария на Макдъф, изп. Орлин Горанов, дир. Б. Иванов
14. Дж. Верди – „Риголето”, Ария на Джилда, изп. Ирина Жекова, дир. Б. Иванов
15. Дж. Верди – „Аида”, Въведение и ария на Радамес, изп. Камен Чанев, Евгений Станимиров, дир. Б. Иванов
16. Дж. Верди – „Аида”, Триумфална сцена, изп. Димитринка Райчева, Камен Чанев, Елена Чавдарова-Иса, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, хор, дир. Б. Иванов

Опера в Летния театър – Варна 2016 завърши с Юбилейна оперна гала, посветена на Маестро Борислав Иванов. Доайенът на българските диригенти, дългогодишен диригент и директор, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, навърши на 2 август достолепните 85 години. Рождения му ден отбелязахме с литературната и филмова премиера на „Маестро Борислав Иванов – доайенът на диригентската палка. Път в годините”, на която присъстваха авторът на книгата музиковедът Марин Бончев и авторът на едноименния филм, режисьорът Огнян Сурдолов.

 

Честването придоби своята кулминация на 25 август в Летния театър, когато с голям оперен гала концерт дадохме израз на нашето уважение и признателност към личността и творчеството на Маестро Борислав Иванов. Познат с изкуството си на 4 континента, получил много аплодисменти и много награди в страните, където е дирижирал, за Празника на Варна той прибави към колекцията си от отличия и най-високото звание на родния си град Почетен гражданин на Варна, а на гала концерта г-жа Илианка Михайлова от Министерството на културата връчи на Маестро Борислав Иванов най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век” за заслуги към оперното изкуство в България и по света.

Зрителите в препълнения Летен театър възнаградиха многократно с възгласи „браво” юбиляра и участниците в концерта, а аплодисментите в края на знаменателното събитие продължиха повече от 20 минути.

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

Юбилейна оперна гала в чест на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

 

 

 

Графичният дизайнер Димитър Трайчев създаде лого за 70-годишнината на Варненската опера (1947-2017), която се отбелязва през тази година. За него той използва най-често употребявания шрифт за оперни спектакли през XIX век „Бодони Постер”, носещ името на своя автор Жан-Батиста Бодони.

Характерно за този шрифт с изящни детайли е, че има голям контраст и много маса, които го превръщат в удобен контейнер с възможност за интеграция на различни вторични изображения. Цифрата 70, която се разцепва през геометричния център на нулата, разделя логото на две части, визира морето и хоризонта над него, насочвайки асоциативно към Варна.

Информационният текст е описан по окръжността със стандартен безсерифен шрифт от втората половина на XX век.

Свръхпопулярен и бързо четим, той се разпознава в разнородни надписи на обществени места, в банкова и юридическа информация. Идеята е чрез комбинацията от тези два шрифта, дошли до нас от предишните два века, да се обобщи историята на Варненската опера, която започва през XX и продължава в XXI век.

 

 

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-norma

 

Елена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят за премиерата

ВАРНА. ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР; „НОРМА”

VARNA / Sommeroper: „NORMA“ 22.8.2016

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася  един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са  произведение на истински майстор в своята област.

Музикалната интерпретация бе поверена на младата Вилиана Вълчева. Благодарение на корепетиторската си практика, тя има сериозен принос и за постиженията на солистите. Маестра Вълчева дирижираше ясно и сигурно, но можеше да се желае и още малко прозрачност. Диригентите имат нужда от голям опит, за да проникнат в тези белкантови опери, които мнозина с лекота подценяват. Специално Белини се смята от компетентните професионални кръгове за много труден.   

В главната роля дебютира младата италианка Дария Масиеро, родена в Алесандрия край Торино. Това беше нейният дебют като Норма не само във Варна, а и в творческата й биография. Въпреки малкото репетиции тя поднесе едно много добро постижение. Много красив сопранов глас с богата piano-култура. Нейното рiano в „Casta Diva” поразяваше с красотата си. Учудващо зряло пресъздаване на ролята. По-малко вибрато в местата с forte щеше да направи всичко перфектно. 

Адалджиза беше Даниела Дякова. Много светъл мецосопран, всъщност втори сопран. Не се различаваше съществено от гласа на Норма, само звучеше по-лирично, което в крайна сметка създаде добър контраст. В солистичния състав Дякова беше единствената, която е гастролирала с ролята си в различни страни. Дуетите на двете певици със сигурност бяха кулминационните върхове на вечерта.

Борис Луков имаше неприятната задача да изпълни ролята на Полионе. Никак не е лесно да се пее тази роля, защото за белкантова опера тя е написана доста необичайно. Един тенор di Grazia ще се задави, на спинтовия тенор също няма да му е леко, а един силно драматичен тенор няма да бъде в хармония нито с оркестъра, нито с дамските гласове. Луков има добър спинтов глас, който при добра постановка нямаше така да потъмнява. Арията прозвуча в началото доста несигурно, което вероятно се дължеше на нервното напрежение, но впоследствие певецът надмогна вълнението и на финала звучеше наистина много добре.

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 

Същото може да се каже и за Евгений Станимиров като Оровезо. Прекрасен глас, но и тук работата с диригент не би била излишна. Ако в първото действие се усещаше известна нервност, във второто действие тя вече бе овладяна.

В най-малките роли положително впечатление направиха Вяра Железова като Клотилда и Христо Ганевски като Флавио.

Възхищение събудиха двете деца на Норма – в ролята на дъщеричката очарователната, вече със собствено излъчване, макар и леко неуверена Белла Петрова и Борис Обрешков в ролята на сина.

Хоровите партии, точно изработени от Стефан Бояджиев, имаха силно въздействие.

Много голяма похвала заслужават гримьорите, които особено сполучливо бяха състарили Оровезо.

Спектакълът се радваше на огромен зрителски интерес, всички билети бяха продадени!!! Жалко, че „Норма”, както и другите оперни представления, се играят само веднъж. Такава обаче е традицията на оперното лято във Варна, на брега на Черно море, в красивия Летен театър, където музицирането е пълновластен господар, смущаван само понякога от бръмченето на самолет или от музиката в съседния Детски кът.

 

• 
• 
• 
• 

Елена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят

Превод Виолета Тончева

23. August 2016 13:32

Прочетете още:

„Норма” – шеста премиера на ММФ „Варненско лято” 2016

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

 

Певецът и неговият герой

 „Дон Паскуале” – 8 февруари 2017, 19.00

 

С какви чувства очакваш втората си среща с Дон Паскуале, след дебюта ти в тази роля преди няколко месеца?

 

Дон Паскуале е много интересна роля. Подчертано комедийна, тя съдържа и допълнителни предизвикателства за мен, тъй като героят не само е много по-възрастен, но и е всичко онова, което аз не съм. В този смисъл бих определил Дон Паскуале като респектиращо трудна партия, която изисква не само вокално, но и артистично майсторство.

 

Всъщност моят герой взема всичко на сериозно – и женитбата и изгонването на племенника си Ернесто. Няма много голяма връзка с реалността, не знае какво представлява той самият и оттам се поражда комичното. То прави шамарите, които по-късно получава, още по-звучни, прави го смешен.

 

Има ли неща, които ще те улеснят в тази роля?

 

Екипът. Харесва ми подхода на диригента Светослав Борисов и режисьора Кузман Попов. Допада ми и сценографията, която получихме от театъра в Модена, наш партньор в тази продукция. А и точно сред тези декори в Модена е пял големият италиански буфо бас Енцо Дара. Освен всичко това, винаги е огромно удоволствие за мен да бъда на сцената заедно с Илина Михайлова - една прекрасна Норина, както и със Свилен Николов – Доктор Малатеста и Георги Султанов – Ернесто.

 

Някои роли се учат по-лесно, други по-трудно. Дон Паскуале към коя категория спада? И как всъщност певецът заучава една партия на чужд език, как я превръща в своя?

 

Лично за мен Дон Паскуале спада към втората категория. Иначе, без значение какъв е езикът, певецът влиза в партията по същия път, по който композиторът пише музиката. Всичко започва от либретото, което обикновено е в мерена реч и се характеризира с мелодика, интонация, ритъм.

Със същите изразни средства си служи и музиката, така че работата на композитора е да намери музикалното съответствие на словото. Впрочем, с динамиките силно и тихо, които са много важни в музиката, си служат и драматичните актьори, усеща се особено при рецитиране на поезия.

И така, певецът тръгва към музиката от словото, задавайки си най-напред въпроса защо композиторът е написал точно такава музика. Осмислянето на музиката минава през думите.

 

И този път е различен за всеки певец...

 

Да. Има и различни професионални техники. Лично от Академик Пламен Карталов аз съм запомнил завинаги едно просто, трудно, но много ефективно упражнение за научаване на музикалната партия на чужд език. В съзнанието ти буквалният превод трябва да тече паралелно с текста на оригиналния език дотогава, докато усвоиш еднакво добре и двете – и превода и оригинала.

 

Едва след тази интериоризация на словото ще може да навлезеш по-дълбоко в музикалната същност?

 

Да. Това е знак, че вървиш в правилната посока и ще стигнеш до правилната интерпретация. Една от многото възможни интерпретации, защото изкуството, както знаем, не борави с окончателни категории. Винаги може по-добре.

 

Виолета Тончева

1 февруари 2017

 

25 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Опера в Летния театър – Варна 2016 завършва с Юбилейна оперна гала, посветена на Маестро Борислав Иванов. Доайенът на българските диригенти, дългогодишен диригент и директор, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, навърши на 2 август достолепните 85 години. Рождения му ден отбелязахме с литературната и филмова премиера на „Маестро Борислав Иванов – доайенът на диригентската палка. Път в годините”, на която присъстваха авторът на книгата музиковедът Марин Бончев и авторът на едноименния филм, режисьорът Огнян Сурдолов.

 

Честването ще придобие своята кулминация на 25 август в Летния театър, когато с голям оперен гала концерт отново ще дадем израз на нашето уважение и признание към личността и творчеството на Маестро Борислав Иванов. Познат с изкуството си на 4 континента, получил много аплодисменти и много награди в страните, където е дирижирал, сега за Празника на Варна той прибави към колекцията си от отличия и най-високото звание на родния си град - Почетен гражданин на Варна.

 

В Юбилейната оперна гала диригентите, заедно с юбиляра,  трябваше да бъдат четирима, но поради събитията в съседна Турция Маестро Селман Ада няма да участва. Диригентите на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев и Вилиана Вълчева с отговорност подготвят своята част от концерта, както впрочем и всички солисти. Сред тях блестят имената на тенорите Калуди Калудов – също Почетен гражданин на Варна, Камен Чанев и Орлин Горанов. Тук е и италианският баритон Мауро Аугустини, който с Маестро Борислав Иванов е изработил партиите на Яго в „Отело”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Амонасро в „Аида” и Скарпия в „Тоска”, донесли му впоследствие световна слава. Преподавател в музикалните академии на Токио, Рио де Жанейро и Сеул, Мауро Аугустини специално пристигна във Варна за юбилейната гала вечер на своя дългогодишен приятел.

 

Всъщност творчески взаимоотношения свързват Маестро Борислав Иванов с всички участници в концерта, които са се радвали на неговата подкрепа в различни етапи от кариерата си. И всички те са сред най-добрите съвременни български оперни гласове с международна кариера - Мауро Аугустини – Италия, Калуди Калудов, Камен Чанев, Димитринка Райчева, Венцеслав Анастасов, Елена Баръмова, Арсений Арсов, Елена Чавдарова-Иса, Орлин Горанов, Ирина Жекова, Евгений Станимиров, Валерий Георгиев, Бойка Василева, Борис Луков, Гео Чобанов, Христо Ганевски.   

 

Арии и ансамбли от любимите опери на Маестро Борислав Иванов „Аида” и „Набуко”, още от „Трубадур”, „Силата на съдбата” и „Дон Карлос от Верди, „Самсон и Далила” от Сен-Санс, „Евгений Онегин” от Чайковски, „Кармен” от Бизе, „Мадам Бътерфлай” от Пучини и други бисери от световната оперна съкровищница ще съберат магичната си сила в една обща възхвала на най-високото изкуство – операта. И в чест на един от нейните майстори – Маестро Борислав Иванов.

 

Калуди Калудов

„Маестро Борислав Иванов заслужава уважение и признание като творец, направил изключително много за оперното изкуство. Той бе първият, който още в началото на моята криера, ме покани да пея във Варненската опера. Оттогава до днес продължават приятелските и творческите ни контакти.

Незабравими са спомените ни от турнета в Испания, Холандия, Дания, Корея, Малта, Турция и къде ли не по света. Пях с неговата съпруга София Иванова в една прекрасна „Травиата”, която навсякъде жънеше успехи, заснеха и филм за нея.

Това, което в житейски и творчески план особено ценя у Маестро Борислав Иванов са великодушието, умението да игнорира маловажното и да се концентрира върху същественото, извличайки по този начин максимума за изкуството. Здраве и дълъг живот, Маестро!”

 

Димитринка Райчева

„Всичко в кариерата си дължа на Варненската опера и на Маестро Борислав Иванов. Участието ми в оперната гала, посветена на неговия юбилей, е голям празник за мен. Радвам се, че той ми предложи да изпълня в концерта арии на моите любими героини Абигайл и Турандот. Освен голям диригент, Маестро Борислав Иванов е и изключителен педагог, който през целия си живот открива нови таланти и им помага да израстват достойни за голямата оперна сцена. Достигнал върхове в изкуството, той продължава и сега да се раздава и да предава майсторството си на младите поколения. Изпитвам дълбок респект към него като човек и творец. Желая Ви здраве и удовлетворение, Маестро!”

 

Орлин Горанов

„Вече близо 28 години съм близо до Маестрото, както ние си го наричаме. И аз мога само да благодаря, че съдбата ме срещна с него. Благодаря за всичките тези години, за концертите и турнетата, за чудесната атмосфера, която той създава около себе си. Маестрото е един усмихнат и добър човек, един прекрасен музикант и диригент, с когото се чувствам невероятно сигурен на сцената. Той ми даде един добър урок – когато отдаваш всичката си любов на изкуството, то се отплаща със същото. Да си жив и здрав още дълги години, Маестро! И да правим заедно музика! Защото музиката е най-универсалният език, който свързва всички човешки същества във вселената. Няма нищо по-висше и по-красиво от музиката.”

 

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

Оперна гала за 85-ия юбилей на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

Оперният февруари започва на третия ден от месеца със „Силата на съдбата”, чийто премиерни спектакли през миналата година предизвикаха силен отзвук сред любителите на Вердиевата музика и специално на това, не толкова често поставяно заглавие. Операта започва с влюбените Дона Леонора и Дон Алваро, които Маркиз ди Калатрава проклина и това неговото проклятие се оказва съдбоносно за тях. Фатализмът, случайността, отмъщението, приятелството, любовта – върху тези теми, вълнуващи човека във всички епохи, се фокусира класическата режисура на Деян Прошев от Македония.

 

В изключително трудната роля на Леонора ди Варгас ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Линка Стоянова, чието превъзходно изпълнение от премиерата още помним. В разплитане на сюжетната интрига ще й партнират Гео Чобанов (Маркиз ди Калатрава), Пламен Димитров (Дон Карлос ди Варгас), Валерий Георгиев (Дон Алваро), Евгений Станимиров (Падре Гуардиано), Свилен Николов (Мелитоне), Даниела Дякова (Прециозила) и др.

„Силата на съдбата” ще дирижира Светослав Борисов, доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна. Той продължава да работи със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” в Австрия, а миналата есен спечели конкурса за капелмайстор на Магдебурския оперен театър. Новия творчески сезон там той откри с „Фауст” на Гуно. Ето какви отзиви предизвика събитието в специализираната преса в Германия:

„Светослав Борисов, новият капелмайстор на театъра, който дебютира с „Фауст”, успя да превърне оперната вечер, продължила почти до 23 часа, в специално музикално събитие. С Магдебургската филхармония, която беше в много добра форма, той показа всички качества на операта, отвъд всякаква сладникавост и най-вече със звуково вълшебство. Борисов създаде фантастичен синхрон между сцената и оркестъра. Той ясно откроява фразите, обича ярко изработените контрасти, умее да изтъква както драматичното, така и лиричното в тази чувствена музика. Темпата му са гъвкави, той има фин усет за оркестровите детайли и води изключително внимателно певците в техните партии. Една впечатляваща първа премиера на този енергичен български диригент. Той е голямо завоевание за Магдебургския театър. (...) Блестящ дебют на новия първи капелмайстор. Публиката беше въодушевена!”, пише Дитер Давид Шолц от MDR Kultur. 

”Под диригентството на новия първи капелмайстор Светослав Борисов Магдебургската филхармония се устремява към най-високото ниво. Тя може еднакво добре да създава мрачно възмущение, да тръби маршове или да се хвърля във валсове, увличайки с френско изящество певците в една безкрайна оперна наслада,”  възхищава се Йоахим Ланге, „Neue Musikzeitung online”.

Вижте видео от „Силата на съдбата”: https://www.youtube.com/watch?v=9zlTIh5G4ws

Светослав Борисов ще дирижира на 8 февруари и любимия си „Дон Паскуале”, едно от най-търсените заглавия в репертоара на Варненската опера, което той постави тук заедно с режисьора Кузман Попов. В пресъздаването на забавните перипетии около намерението на богатия стар ерген Дон Паскуале да се ожени за млада и хубава жена композиторът влага цялата сила на таланта си, а във варненската постановка музиката му звучи „дантелено и брилянтно, с тази ефирност, която изисква естетиката на Доницети”, както обича да се изразява самият Светослав Борисов.

За втори път след успешния му дебют в ролята на Дон Паскуале ще гледаме Гео Чобанов, а останалите солисти вече са ни добре познати с великолепните си превъплъщения в тази постановка. Илина Михайлова като Норина, Свилен Николов като Доктор Малатеста и Георги Султанов като Ернесто с очевидно удоволствие се впускат в пресъздаването на богатата на мелодика и шеметни комични обрати опера буфо. Хорът, натоварен с много артистични задачи, също с охота се преобразява в ролите ту на наблюдател, ту на участник в интригата. Така „Дон Паскуале” се оказва едно забавно за всички представление, поднесено с лекота и високо артистично майсторство.

Вижте видео от „Дон Паскуале”: https://www.youtube.com/watch?v=F0eEWNECqYI

 

На 7 февруари на оперната сцена ще съпреживеем драматичните събития в операта „Аида” – едно от най-магнетичните заглавия в творчеството на Джузепе Верди и в цялата оперна история. Дирижира Маестро Борислав Иванов, доайенът на българските диригенти, познат с изкуството си на няколко континента, сега артистичен директор на Варненската опера. Неговите достолепни 85 години, 65 години на диригентския пулт и 50 години диригент на Берлинския симфоничен оркестър бяха отбелязани със специални концерти във Варна, а в началото на януари и в Берлин. Честването се проведе в голямата зала на Берлинската филхармония, като оперния концерт в първата част дирижира самият юбиляр. Втората част на концерта с музиката на Щраус дирижира Светослав Борисов, когото заслужилият маестро представи като свой наследник. За 50-те години, в които е дирижирал Берлинския симфоничен оркестър, Борислав Иванов е завел там над 160 български солисти, певци и инструменталисти. Спазвайки тази своя традиция, той покани за своето честване, освен диригента Светослав Борисов, и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева и Борис Луков.

 

След вълнуващия музикален празник в Берлин Димитринка Райчева триумфира в ролята на Кармен на оперната сцена в Анкара, а във Варна на 7 февруари ще поднесе своята интерпретация на Аида. Турският тенор Ефе Кислали, впечатлил Борислав Иванов по време на постановката му на „Ернани” в Истанбулската опера, сега е поканен във Варна да изпълни ролята на Радамес. Ще аплодираме още прекрасното мецосопрано Елена Чавдарова-Иса в една от коронните й роли – Амнерис. Рамфис ще бъде Евгений Станимиров, Амонасро - Пламен Димитров, Вестител - Борис Луков, Жрица - Галина Великова.

С хора на Варненската опера, отличен с Награда ВАРНА 2016, продължава да работи диригентът Стефан Бояджиев, който от началото на тази година се представя чудесно и в амплоато на симфоничен диригент.

 

Очаквайте на 11 февруари балета „Лешникотрошачката”, на 14 февруари -  специалния концерт за Деня на влюбените „С музиката на Queen” и на 16 февруари премиерата на мюзикъла „Мама миа”.

 

 

22 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Под патронажа на Ирена Соколова, заместник-председател на Парламентарната комисия по култура и медии в 43-то НС

Режисьор и сценограф Кузман Попов

Диригент Вилиана Вълчева

Костюмограф Ася Стоименова

3D мапинг Полина Герасимова

 

Солисти:

Дария Масиеро – Норма

Борис Луков – Полионе

Даниела Дякова – Адалджиза

Евгений Станимиров - Оровезо

 

В премиерния маратон на ММФ „Варненско лято” 2016 бисерът на Белини „Норма” е последната, шеста поредна премиера, която Държавна опера Варна ще поднесе в Опера в Летния театър на 22 август.

Наричат Винченцо Белини „Моцарт от Катания”, меломаните обожават неговата „Норма”, в която най-ярко се изявява италианският стил белканто, а прочутата ария „Каста дива”, превърнала се във визитна картичка на Белини, е позната и на хората, които са далече от света на операта.

За Варненската опера е гордост, че на 23 май 1972 година на нейната сцена е изнесена първата българска постановка на „Норма”.

Преводът на български език и режисурата са били на Михаил Хаджимишев, сценографията и костюмите - на негова съпруга Ани Хаджимишева.

Под диригентството на Недялко Недялков в главните роли блестели големите имена на Варненската опера - сопраното Мария Бохачек в ролята на Норма, нейния съпруг, тенора Тодор Костов в ролята на Полионе и баса Стефан Циганчев в ролята на жреца Оровезо.

 

Сегашната постановка на „Норма” е втората в историята на Варненската опера. Режисурата и сценографията са дело на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

"Норма е една история за любов и ревност, за обич и омраза, за агресия и бунт на поробените, на която ако погледнем със страстно око, ще видим, че реалността става легенда.

Действието на „Норма” се развива в една нощ. Има ли шанс да разбулим тъмната завеса, на която са набодени звездите? Една нощ, в която сякаш звездите разказват своята история, сякаш те са изпратили своите посланици, за да установят контакт с нас – зeмните... Какво ще се случи при тази среща? Ще бъде ли успешен мостът във времето, който се опитва Норма да направи?” Върху този въпрос фокусира режисьорската си концепция Кузман Попов.

 

 

 

„Тръгвайки от режисьорския прочит, реших да изполвам един по-футуристичен поглед към „Норма”. Проектирах костюмите с крайно изчистена, почти геометрична линия, в графичната черно-бяла гама, на която драматично контрастира единствено червеният цвят”, обяснява талантливата млада художничка Ася Стоименова, костюмограф на постановката.

На диригентския пулт за премиерата на 22 август в Летния театър ще застане Вилиана Вълчева, диригент на хора Стефан Бояджиев, концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

 

 

 

В ролята на Норма ще се превъплъти възхитителното италианско сопрано Дария Масиеро.

„Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято” след успешния и толкова красив концерт “Belcanto Stars” през миналия сезон. Истинско удовлетворение ми донесе участието в ролята на Леонора ди Варгас в „Силата на съдбата” от Верди преди няколко дни. Особено съм развълнувана от възможността да дебютирам във Варна в ролята на Норма, една от моите любими героини.

Репетициите с екипа на Държавна опера Варна вървят добре, всички очакваме с нетърпение премиерата на 22 август. ММФ „Варненско лято” е един най-важните и най-популярни фестивали в Европа и аз се чувствам поласкана да пея на неговата сцена”, разказва Дария Масиеро.

Нейни партньори в останалите главни роли са великолепните български певци с международна кариера - мецосопраното Даниела Дякова като Адалджиза и Евгений Станимиров като Оровезо, тенорът Борис Луков ще бъде Полионе.

„Полионе е вокално много трудна партия с една от най-дългите арии в цялата оперна литература. Той не е положителен персонаж, разкъсван  между любовта си към Адалджиза и дълга към Норма, която е майка на децата му. Спецификата на партията са ниските вокали в нисък регистър от една страна и пределените височини от друга страна и този голям диапазон прави партията трудно изпълнима. За мен е удоволствие да работя с талантливата диригентка Вилиана Вълчева и прекрасното мецосопрано Даниела Дякова”, подчертава Борис Луков.

Даниела Дякова допълва: „И аз съм много щастлива, че за втора поредна година имам удоволствието да бъда част от престижния и претенциозен афиш на ММФ „Варненско лято” с толкова прекрасни заглавия и премиери. Благодаря за доверието на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

Адалджиза е една от любимите ми партии, които съм изпълнявала на различни сцени в България, Франция и Италия. Характерното за нея е, че теситурата е доста висока, де факто Адалджиза е написана за сопран, а звученето й с мецосопранов тембър е по-екзотично и пленително.

Така публиката има възможност да направи разликата между високия, светлия сопранов и по-тъмния мецосопранов тембър.”

 

 

С особено внимание се подготвят за премиерата и любимците на екипа, 7-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.

 

 

 

Прочетете още:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

 

70-ти творчески сезон (2016-2017)

Цветелина Василева – една от най-търсените изпълнителки на Турандот за пръв път с тази роля във Варна

Освен Гала концерта на 23 януари, с най-доброто от операта, оперетата и мюзикъла, със специален гост сопраното Мила Михова (моля, вижте прикачения файл по темата), Държавна опера Варна кани зрителите на още 4 спектакъла до края на януари.

 

Любимите „Българи от старо време” на режисьора Николай Априлов ще излязат на сцената на 25 януари, 19.00, под диригентството на Стефан Бояджиев. Великолепният тандем Стефан Рядков - Дядо Либен и Пламен Георгиев - Хаджи Генчо, въпреки своенравието си, с подкрепата на всички съселяни, накрая ще оженят децата си – Лила, в изпълнение на Ина Петрова и Павлин, в изпълнение на Пламен Долапчиев. А колко хубава е българската сватба, ще покажат страхотните танцьори от Фолклорен ансамбъл „Одесос”.

 

Стефан Бояджиев ще дирижира и на 30 януари, 19.00, другата популярна оперета „Царицата на чардаша”, също постановка на Николай Априлов. Режисьорът е запазил за себе си ролята на Вайлерсхайм, а другите персонажи ще пресъздадат: Бойка Василева – Цецилия, Пламен Долапчиев – Едвин, Сребрина Соколова – Щаси, Велин Михайлов – Бони, Ина Петрова – Силва, Людмил Петров – Фери Бачи, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка, Петър Петров – Нотариус Киш.

 

Интересна е програмата на Симфоничния концерт на 27 януари, 19.00, в която под палката на Милен Апостолов, варненските филхармоници ще представят: Увертюра към операта «Дон Жуан» от В. А. Моцарт, Концерт за фагот и оркестър във фа мажор от Й. Хумел със солист Светослав Славчев и Симфония № 4 от Ф. Менделсон.

 

Януари завършва на 31-ви, 19.00, с шедьовъра на Пучини „Турандот”, когато на пулта ще застане един от най-добрите съвременни наши диригенти Григор Паликаров. Примата Цветелина Василева дебютира като Турандот в САЩ, за да се превърне след това в една от най-търсените изпълнителки на тази роля по света. Сега във Варна ние ще имаме за пръв път удоволствието да я аплодираме във върховата за всекисопран роля. Калаф, който успява да спечели сърцето на неумолимата китайска принцеса, ще бъде солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев. Ние познаваме неговия въздействащ Калаф, с който тенорът впечатли през изминалото лято и фестивалната публика в Белинзона, Швейцария. Илина Михайлова в ролята на Лиу ще покаже отново своето завладяващо певческо и артистично майсторство. Чудесния солистичен състав допълват Гео Чобанов – Тимур, Пламен Димитров – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Христо Ганевски – Император. Участва хор от Варненската детско-юношеска опера.

 

 

Стефан Рядков, най-добрият Дядо Либен, пред Виолета Тончева

20 август, 21 часа, Опера в Летния театър 2016 | Купете билети он-лайн>> 

Твоят Дядо Либен е несъмнен рекорьор на българската сцена със стотици участия. Колко станаха вече?

Благодарен съм на Николай Априлов, който направи заради мен първата версия на „Българи от старо време” още през 2001 година. Оттогава съм излизал на различни български сцени в ролята на Дядо Либен в над 300 представления. Преди месеци изиграх за стотен път Дядо Либен във Варна, където си партнирах най-напред с Руслан Мъйнов, после с Герасим Георгиев-Геро и сега с Пламен Георгиев в ролята на Хаджи Генчо.

 

Как се чувстваш, когато за пореден път влизаш в кожата на Дядо Либен?

Чувствам се много добре. С Дядо Либен съм се срастнал до такава степен, че това за мен не е просто някаква роля, а моето второ аз. Радвам се, че с Дядо Либен отново ще играем пред варненската публика, този път в Летния театър и вярвам, че това ще бъде поредната ни хубава среща.

 

• 
• 
• 
• 

 

Защо българинът обича „Българи от старо време”?

Това е вечният сюжет за любовта. Всъщност „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети. Разликата е, че тук двата рода, в лицето най-вече на Дядо Либен и Хаджи Генчо, успяват да преодолеят враждата и в крайна сметка дават благословията си на Лила и Павлин. В българския вариант на Ромео и Жулиета любовта побеждава.

Любен Каравелов е написал непреходна творба, оживяла в музиката на Асен Карастоянов и либретото на Коста Райнов. Българинът обича „Българи от старо време”, защото тачи традициите си и цени всичко, което е близко до неговото светоусещане. Затова както повестта, така и оперетата са неизменна част от българската класика.

 

Освен това Николай Априлов непрекъснато обогатява интерпретацията си на „Българи от старо време”...

Да, така е. В последния му режисьорски прочит са внесени много съвременни нотки, които освежават малко архаичния език и правят драматургията по-атрактивна, по-пикантна. Част от тази концепция е и автентичното участие на Фолклорния ансамбъл „Одесос”, благодарение на който сватбата на сцената става съвсем истинска.

Така се потвърждава и обещанието на моя герой: „Такава сватба ще вдигнем, че да разиграем всички самодиви и да помни цяло село кой е Либен Лудомладовец!”

 

 

23 януари 2017, 19.00, Oсновна сцена

Диригент Стефан Бояджиев

Солисти в Гала концерта с най-доброто от операта, оперетата и мюзикъла на 23 януари, със специален гост Мила Михова, ще бъдат Галина Стоянова, Лиляна Кондова, Бойка Василева, Вяра Железова, Борис Луков, Пламен Димитров, Гео Чобанов и Христо Ганевски от Държавна опера Варна.

Известното сопрано Мила Михова е родена в София. От ранна детска възраст започва да свири на пиано и да изучава солфеж. От 2008 до 2012 г. е студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2013 година печели стипендия на Фондация „Борис Христов“ за участие в Опера студиото на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим, където работи с оперната дива Рената Скотто, режисьора Чезаре Скартон и вокалния педагог Анна Ванди, като участва във финалния концерт на студентите в зала „Петраси“ на аудиториума Parco della Musica под акомпанимента на пианистите Фабио Чентанни и Стефано Джанини. Участвала е в майсторски класове на Дарина Такова, Карло Коломбара, Лучана Д‘Интино, Катрин Хатая и Вера Николова и Оливие Дориа.

Има първи награди от конкурсите „Парашкев Хаджиев“ (2012, София) и „Розата на Евтерпа“ (2014, Карлово). Била е финалист на конкурсите „Магда Оливеро“ (2013, Милано, Италия) и „Джулио Нери“ (2014, Торита ди Сиена, Италия). През 2015 г. участва в спектакъла „кабаре барок“ на Фондация „Дарина Такова“. Дебютира с ролята на Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт на Опероса Опера Фестивал в Черна Гора. Участва във Фестивала „Пиано Екстраваганца“ с концерт с Борислава Танева, посветен на творчеството на руския композитор Артур Лурье. Изпълнява сопрановото соло в 9-та симфония на Бетовен със Симфоничния оркестър на Кашкайш, Португалия. През 2016 дебютира с ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети на сцената на Държавна опера Стара Загора. Участвала е на фестивала Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен.

Репертоарът й включва ролите на Фиордилиджи („Така правят всички“), Констанце („Отвличане от сарая“) от Моцарт, Лучия Аштън („Лучия ди Ламермур“) от Донцети, Джила в „Риголето“, Донна Елвира в „Дон Жуан“, Амина („Сомнамбула“) от Белини, Графиня Фолевил („Пътуване до Реймс“ ) от Росини, Огъня („Детето и вълшебствата“) от Равел както и богат репетоар от арии и ансамбли от Хендел, Моцарт, Доницети, Белини, Росини, Верди, Пучини, Масне, Гуно, Бърнстейн, Мур и др.

Чуйте Мила Михова с едно красиво изпълнение в "Студио 5" :)

https://www.youtube.com/watch?v=4a8hdbjOZic

 

 

11 август 2016, Опера в Летния театър

Анкета на Виолета Тончева със зрители и участници в премиерата на ММФ „Варненско лято”, посветена на 80-годишнината на Никола Гюзелев

 

Фотография Росен Донев

 

• 
• 
• 
• 

Маестро Борислав Иванов

Гледах „Борис Годунов” на площада пред „Александър Невски” – грандиозен и величествен спектакъл, съобразен с мащабите на мястото.

Пренасяйки постановката във Варна, Академик Пламен Карталов мислеше по подобен начин да използва нашата катедрала, но впоследствие се отказа, защото реализацията щеше да бъде много скъпа, трябваше да се спре движението в центъра на града и т.н. Вместо истинска катедрала, в Летния театър на Варна построихме църква. Сценографското решение с декора и иконите създаде предразполагаща обстановка, която пренесе зрителите в атмосферата на Русия по времето на Борис Годунов.

За сглобяване на цялото допринесе младият и талантлив диригент Йордан Камджалов. Той умело водеше оркестъра, владееше във всеки един момент сцената, добре кореспондираше със солистите и хора, правеше хубави ансамбли. Получи се разкошен спектакъл.

 

 

 

Маестро Йордан Камджалов

По средата на спектакъла изпитах усещането за нещо хубаво, което отминава. Усетих колко много ще ми липсват хората, с които заедно направихме „Борис Годунов”. Хубавото отминава, но тъкмо защото е такова, се надявам да го повторим.

 

 

Дарина Тончева – водач на виолите

Благодаря Ви, Маестро Камджалов, за удоволствието да свиря в „Борис Годунов” под Вашето диригентство. Чувствам го като специален подарък в края на моята дългогодишна кариера.

 

Кремена Георгиева – музикален редактор в БНР – Радио Варна

Много ми хареса оркестърът, който под палката на Йордан Камджалов - звучеше балансирано и добре се вписа в мелодиката, руската напевност и стила на Мусоргски.

Басът Светозар Рангелов се представи блестящо като Борис Годунов, особено като се има предвид, че заради невъзможносттса на Карло Коломбара да участва в спектакъла, той е бил поканен в последния момент за тази трудна роля, характерна с широкия  спектър от чувства, заложени в нея.

Разбира се, когато гледам „Борис Годунов”, не мога да не си спомням изпълненията на големите ни баси Николай Гяуров, Никола Гюзелев. 

Много ме впечатли Евгений Станимиров в ролята на летописеца Пимен. Той беше добре позициониран като озвучаване и показа най-добрите страни от своя талант.

Като цяло, варненската постановка на „Борис Годунов” изглежда по-камерна в сравнение с тази пред храма „Александър Невски”, но това очевидно е продиктувано от конкретните условия на терена. Поздравления за нашата опера, че посяга към сериозната руска класика.

 Петър Пламенов – музикален критик

С „Борис Годунов” руската опера се завръща в репертоара на Варненския оперен театър. Чудесно е, че това се случва именно с постановка на Маестро Пламен Карталов, която е доказала своята артистична и идейна дълбочина. Варненската версия е по-интимна в сравнение с монументалната столична постановка.

Допадна ми стремежът на Маестро Йордан Камджалов звуково да нюансира средата, съобразявайки се с отворената сцена на Летния театър. Изпълнението на Светозар Рангелов, един от най-добрите интерпретатори на Борис Годунов в момента в България, се отличава с драматизма на двете картини - кошмарите и смъртта на героя. Особено бих откроил Евгений Станимиров, който показа зрялост и майсторство при пресъздаването на образа на Пимен. Чудесна в ролята на Ксения бе Ирина Жекова, която много добре познава естеството и стилистиката на руския репертоар.

 

 

 

130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПЕТЪР РАЙЧЕВ

Роден 9 март 1887 във Варна – починал 31 август 1960 в София

 

Официалната регистрация  на Варненската опера е на 6 април 1947 г., а последващото й официално откриване е на 1 август същата година, с професионален ръководен и постановъчен екип - Стефан Николаев - директор, главен худ. ръководител и режисьор - известният български певец Петър Райчев, варненецът, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България на пресижните оперни сцени – Болшой театър, Миланската скала, Метрополитън опера и др.

 

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор - Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници - Асен Попов и Владмир Мисин. Като цяло, операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в «камерен» състав от 10 балетисти.

 

Любопитен момент е оперният оркестър, чиято роля Симфоничният оркестър съвместява до края на 1959 г., когато -  под председателството на Главния диригент Йоско Йосифов, се провеждат и първите конкурсни изпити,  за сформиране на самостоятелен оперен оркестър. От 1 април 1960 г.  са назначени: Тодор  Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие са назначени и други оркестранти от Симфоничния оркестър.  Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

           

На 7 септември 1947 г. се е състояла оперната постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947 -1948) на новооткритата Варненска опера. Диригент Руслан Райчев, режисьор Петър Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли по автора - П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов,  Н. Йорданов,  Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър и първото - «Вход с покани».

60 г. от откриването на новия Летен театър в Морската градина, построен в амфитеатрален стил, по проект на архитект Чолаков

Снимки с оригиналните дървени акустични пейки на театъра от книгата на балетния специалист и журналист Джон Грегъри „Варненската балетна олимпиада”, издадена и представена на XI Балетен конкурс Варна – 1983, специално посветена на конкурса.

 

30 ЮЛИ 1957 – ЕПОХАЛНО СЪБИТИЕ В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА ИСТОРИЯ

На 30 юли 1957 г. Варненската опера създава епохално събитие в българската музикална история. ПОСТАНОВКАТА НА „АИДА” ОТ ВЕРДИ, С КОЯТО ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА НОВИЯ ЛЕТЕН ТЕАТЪР НА ВАРНА, Е ПЪРВАТА МАЩАБНА ОПЕРНА ПРОДУКЦИЯ НА ОТКРИТО В БЪЛГАРИЯ. Това е съзнателен исторически аналог с италианския оперен фестивал „Arena di Verona”, открит на 10 август 1913 г., също с „Аида”, в чест на 100-годишнината от рождението на  Верди. Идеята е на Емил Трифонов, директор на Варненската опера за периода 1956 -1965 г., а постановката е осъществена от творческия екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева – балетмайстор,  главните роли участват: Тодор Костов - Радамес, Янка Кючукова - Аида,  Станка Николова - Амнерис, Николай Йорданов - Амонастро и Стефан Циганчев - Рамфис. 

 

С този визионерски творчески акт Варненската опера възстановява прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. и под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно с международен статут като ММФ „Варненско лято” утвърждава традицията на четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт.

 

В този смисъл отбелязваме:

 

ТРИ ЗНАМЕНАТЕЛНИ ГОДИШНИНИ НА 30 ЮЛИ 2017

 

60 години от „Аида” на Варненската опера - първата мащабна оперна продукция на открито в България;

 

60 години от възраждането чрез Варненската опера на първите в България и Варна „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. под името Музикален фестивал „Варненско лято”. Получил по-късно международен статут, той влиза в европейската музикална история като четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт; 

 

60 години от откриването на Летния театър във Варна.

 

 

Снимка в стария Летен театър с организатори и участници в Тържествата от 1926 г., ведно с историческия „Позив към българския народ”  и емблемата на Летните музикални тържества.

 

Тържествата от 1926 г. са проведени за първи път под името "Български народни летни музикални тържества" в периода 23 юли - 1 август 1926 г. в стария Летен театър, построен от дърво вМорската градина, на мястото  на сегашната Астрономическа обсерватория. Това „първо всенародно музикално дело” е плод на гражданската инициативност на „Културно-просветно читалищно дружество – Варна”, основано на 5 януари 1926 г. за реализацията и на първата за България фестивална идея: "Да се обединят най-добрите музикални сили на страната, в популяризирането на българската музикална култура и изпълнителско изкуство!”
Исторически „Летните музикални тържества” са първият музикален фестивал в България и четвъртият в Европа, след  предшестващите го три, с най-дългогодишна традиция летни европейски фестивали, основани в същия идеен контекст на Варненскатафестивална инициативност, в областта на сценичните изкуства: Залцбург – градът на Моцарт, открит на 22 август 1920 г.;  Верона - открит на 10 август 1913 г., с операта „Аида”  на сцената  на „Arena di Verona” и „Вагнеровият” фестивал в Байройт – открит на 13 август 1876 г.,с операта "Рейнско злато" - дирижирана лично от Вагнер, на сцената на уникалния и оригинален „Festspielhaus”, построен по идея и архитектурен замисъл на самия Вагнер.

През есента на 1966 г. със специално решение на правителството името на фестивала „Варненско лято” е прието за официално, с жанрови обхват на симфоничната, хоровата и камерната музика, както и музикално-сценичните изкуства – опера и балет. 

 

Премиери в юбилейния сезон

„Лучия ди Ламермур”

Операта на Гаетано Донцети, чиято премиера е предвидена за 24 и 27 февруари 2017, е сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет по романа на Уолтър Скот, мелодичната и емоционално обагрена музика, палитрата от ярки образи, привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката от цял свят вече повече от 180 години. В постановката режисьорът Огнян Драганов и сценографът Салваторе Русо предлагат впечатляващо зрелище с костюми от епохата, аксесоари и съвременни мултимедийни решения. Диригент Маестра Вилиана Вълчева,

 

„Котките”

Освен към класическия оперен и оперетен репертоар, трупата на Държавна опера Варна се обръща все по-често и към жанра мюзикъл. След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродуейския автор Ив Деска Варненската опера ще представи хитовото заглавие от последните три десетилетия „Котките”. Горещо приветствана едновременно от критиката и публиката, продукцията печели множество награди, между които за най-добър мюзикъл на името на Лорънс Оливие и награда "Тони". Лондонската постановка се играе 21 поредни години, а тази на Бродуей - 18, с което и двете поставят рекорди по дълготрайност и актуалност. Мюзикълът, адаптация по романа на нобеловия лауреат Т. С. Елиът "Популярна книга за котките от Стария Опосум", е виртуозен синтез на А. Л. Уебър между музика, танц и поезия. След „Исус Христос суперзвезда“ и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, това ще бъде третата творба от световнопризнатия майстор на мюзикъла, която Варненската опера поставя. Премиерата през април подготвят режисьорът Светозар Донев, художникът Иван Токаджиев, хореографът Анна Донева и диригентът Страцимир Павлов.

 

„Манон Леско”

Шедьовърът на Джакомо Пучини е създаден преди повече от 120 години, но се играе сравнително рядко заради многобройните трудности пред вокалните и оркестровите изпълнители. Автори на либретото са Марко Прага, Доменико Олива, Руджиеро Леонкавало, Луиджи Илика, Джузепе Джакоза, самият Пучини и Джулио Рикорди, които се опират върху романа на Антоан-Франсоа Право „Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско”, познат повече като „Абат Прево”. Манон е млада жена, която вместо да следва предрешената си съдба и да иде в манастир, се оказва в обятията на истинската си любов де Грийо. Идилията трае, докато парите свършат. Безпаричието заличава роматиката от съзнанието й и тя избира заможния рентиер Жеронт дьо Равоа, за да разбере по-късно, че е сгрешила. Режисьор е Александър Текелиев, диригент Ян ван Маанен, сценограф Пиер Паоло Бислери, костюми Светла Калайджиева. Премиерата предстои в Опера в Летния театър – Варна 2017.

 

Виолета Тончева

 

 

Дебютът на Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов в премиерата на едноименната опера от Мусоргски в Опера в Летния театър на 11 август от 21.00 часа се отлага, поради неразположение на солиста, за 3 и 5 декември на Основна сцена от 19.00 часа. Ролята на Борис Годунов ще бъде изпълнена от Светозар Рангелов, участвал в постановката на акад. Пламен Карталов пред храм-паметника „Александър Невски” в София.

 

В тази връзка предлагаме следните три възможности на нашите верни почитатели.

 

Бонус до 31 август – първа възможност

Зрителите, които ще посетят „Борис Годунов” на 11 август, получават шанса да закупят билет за „Борис Годунов” с Карло Коломбара на 3 или 5 декември срещу преференциална цена от 10 лв за всички ценови пояси.

 

За целта те трябва да запазят и покажат на касата билета си от 11 август. Бонусът е валиден до 31 август. Умоляваме зрителите да посетят до тогава

билетната каса на Държавна опера Варна на пл. „Независимост” 1, тел. 052 665 022, 052 669 652 с работно време понеделник-петък  9:00-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00 – 14:00 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

 

Втора възможност

Да презаверят билета си за „Борис Годунов” от 11 август за 3 или 5 декември 2016 г., 19.00 часа, когато Карло Коломбара ще дебютира в „Борис Годунов”

 

Трета възможност

Да презаверят билета си за „Борис Годунов” от 11 август за 13 август, когато Карло Коломбара ще участва в премиерата на „Силата на съдбата” от Верди в Опера в Летния театър

 

 

Чуйте интервюто на Валери Великов с Маестро Йордан Камджалов за БНР, по повод премиерата на "Борис Годунов" в Опера в Летния тетър - Варна  на 11.08.2016 г. >> кликнете тук

 

 

Прочетете повече:

Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито

Eмблемите на „Борис Годунов”

„БОРИС ГОДУНОВ” ПОД ЗНАКА НА ТРИТЕ „К” - КОЛОМБАРА, КАМДЖАЛОВ, КАРТАЛОВ

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

 

 

 

28 декември 2017, 19.00, ФКЦ

Диригент проф. Йоханес Ебенбауер

Оркестър на Държавна опера Варна

Заедно с „Преродения Паганини”, виртуозния цигулар Марио Хосен, във варненския прочит на Паганини на 28 декември, 19.00, ФКЦ, ще участват и три солистки на Държавна опера Варна – сопраните Даниела Димова и Лиляна Кондова и мецосопраното Бойка Василева, както и балетните солисти при оперния театър Павел Кирчев, Галина Велчева и Галина Великова.

Даниела Димова ще изпълни известната ария "Lascia ch'io pianga" от операта „Риналдо” на Георг Фридрих Хендел, чието действие се развива във времето на Първия кръстоносен поход, а премиерата е била в Лондон през 1711 г. На сцената ще танцува балетната двойка Галина Велчева и Павел Кирчев.

Бойка Вaсилева ще чуем с “Erbarme dich” от сакралната оратория „Страсти по Матея” (Мatthäuspassion), композирана от Йохан Себастиан Бах през 1725 г.

Даниела Димова и Лиляна Кондова ще представят красивия „Дует на цветята” от операта „Лакме” на Лео Делиб, заедно с балерините Галина Велчева и Галина Великова.

 

 

 

• 
• 
• 

 

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Мегаспектакълът "Духът на Паганини" и във Варна!

 

 

 

МАЕСТРО ПЛАМЕН КАРТАЛОВ за своята постановка на „Борис Годунов”

Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

11 август 2016, 21.00

Посвещава се на 80-годишнината на Никола Гюзелев

Всяка оперна продукция на открито е като уникат в многоцветна гама от емоционални състояния и преживявания. Самата природа на операта като изкуство е дръзка и новаторска. Сливането на компонентите, които я конструират – музика, игра, пеене, слово, танц, архитектура, изобразителни и пластични изкуства – с обстановката и пейзажа на природните дадености, сред които ще се развива действието на драматургията и, предполага търсене и разработка на съвсем различни ракурси в поставянето на произведенията на открито, изтръгване на нова сценична мощ и визуални внушения.

 

Но това може да се случи само ако режисурата и сценографията, и не на последно място грижата в безкомпромисен кастинг от солисти – певци, осигурят интерпретация, концепция и решения, вграждащи се в естествен и хомогенен синхрон със средата, в която ще се постави оперния спектакъл на открито.

 

За мен работата ми над всяка партитура за претворяването й в спектакъл на открито, при което историческото действие от либретото се пренася на ново място за представянето му, е в стремеж към създаване по нов начин на произведението на композитора, а с това то самото се превръща в истински новородено. Това е и задачата ми с шедьовъра на Модест Мусоргски „Борис Годунов”. Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито, в нова и необичайна за изкуството на операта среда – с нови ракурси и пространствени измерения и внушения, за изригване с нова, въздействаща вулканична мощ на музикалната партитура на произведението.

 

БОРИС ГОДУНОВ

Опера в две действия от Модест Мусоргски по мотиви от едноименната трагедия на А. С. Пушкин
Либрето Модест Мусоргски Постановка и сценография Пламен Карталов

Диригент Йордан Камджалов

Костюми Марта Миронска, Станка Вауда

Диригент на хора Стефан Бояджиев

Асистент режисьор Вера Белева

Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

 

 

18 декември 2016, 18.00, Сцена Ротонда

На 18 декември Сцена Ротонда два пъти ще огласят „Коледни звънчета”. Концертът в 16.00 вече е откупен, но все още има билети за второто издание от 18.00. „Коледни звънчета” звънят с най-хубавите коледни хорови песни като “Полунощ, камбани бият”, „Oh Holly Night”, “Fiste Noel”, “Let It Snow”, “Jingle Bell Rocks”, “Santa Claus”, “Jingle Bells”, “We Wish You A Merry Christmas”, “Feliz Navidad” и др. На пианото Жанета Бенун и Руслан Павлов.   

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Всичко това ще се случва в присъствието на Дядо Коледа, а под елхата ще има „подаръци за всички от сърце”. Празничната атмосфера подготвят с настроение и много любов артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Вяра Железова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Елеонора Христова, Галина Великова, Надежда Радкова. Всички те ще асистират на Закар Гостанян, който обикновено играе ролята на строги адмирали и маршали, но този път обещава да бъде много добър и благ в ролята на Дядо Коледа.

 

 

 

Асистент-режисьорката ВЕРА БЕЛЕВА, завършила НУИ „Добри Христов”, за сценографията и костюмите в постановката на Маестро Пламен Карталов

Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

11 август 2016, 21.00

Автентична коронация на Борис Годунов

Царствения костюм на Борис Годунов, тежащ 35 кг, са обличали Николай Гяуров и Никола Гюзелев, на чиято 80-годишнина е посветен спектакълът

Постановката на „Борис Годунов” в Летния театър на Варна е адаптирано сценографско решение с всички основни символи, които са знакови за майсторската продукция на Академик Пламен Карталов. Това са руските брези, които са истински, много си ги обичаме и ги пазим. Също руската печка в четвърта картина, където се разиграва цялата сцена в кръчмата или вишката, от която монахът Пимен пише историята на Борис Годунов. И най-вече релсите, този път, който води към небето, но който може да се охарактеризира и като безпътието на Борис.

В авторските си сценографски и костюмографски решения Маестро Карталов се възползва от естествената зеленина на декора, а костюмите в сиво-зеленикава гама създават внушение за блатото, в което е изпаднал народът - гладен, безпътен, търсещ своето спасение в самия Борис Годунов. С блатото започва и самият спекакъл.

Много интересен акцент в концепцията на Маестро Карталов е коронацията на Борис. За първи път публиката ще види коронацията като реален драматичен момент, в който патриарх Йов ще короняса Борис Годунов. Това е нещо ново, което не е правено досега – музиката спира,  чуват се камбаните на Успенския събор, изграден като декор на сцената. За автентичността на коронясването свидетелства специалното историческо прочване по темата на проф Пламен Павлов.

Впечатляващ е царственият костюм на Борис Годунов за коронацията. Той тежи около 35 кг, обличан е от големите български баси Николай Гяуров и Никола Гюзелев, а реставрацията му е дело на Марта Миронска и Станка Вауда. Двете са авторки и на всички останали костюми в новата продукция на „Борис Годунов”.

Още един, много хубав варненски момент. Фьодор, синът на Борис Годунов, когото сме свикнали да виждаме, изпълняван от женски персонаж – мецосопрано, тук ще бъде пресъздаден от момче – Янко Станев от Варненската детско-юношеска опера.

 Прочетете повече:

Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито

„БОРИС ГОДУНОВ” ПОД ЗНАКА НА ТРИТЕ „К” - КОЛОМБАРА, КАМДЖАЛОВ, КАРТАЛОВ 

Йордан Камджалов за премиерата на операта "БОРИС ГОДУНОВ"

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

 

 

 

 

 

 

 

 

Коледен концерт с диригент и водещ МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Добрич, Органова зала - 22 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 23 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 24 декември, 11.00 и 18.00

 

 

 

Солисти в Добрич: Галина Великова – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

 

Солисти във Варна: Галина Великова – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

В програмата валсове, полки, увертюри и фрагменти из оперети на фамилията Щраус

 

 

• 
• 
• 
• 

МАЕСТРО МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ - ДА СЪПРЕЖИВЕЕМ ТАЗИ КОЛЕДНА МУЗИКАЛНА МАГИЯ ЗАЕДНО!

Скъпи зрители, наближават едни от най-светлите Християнски празници, когато усещаме чиста любов и светлина, когато сме най-близо до Бог. За мен музиката пробужда Божественото, докосвайки струните на душата ни. Именно заради това смятам, че най-хубавият начин да посрещнем Рождество Христово е да бъдем във вълшебния свят на музиката.

 

Заедно ще полетим в ритъма на валсове и полки на великия композитор Йохан Щраус. Ще чуем и прекрасните гласове на солистите Галина Великова, Вяра Железова, Силвия Ангелова и Христо Ганевски, които ще ни разведат из света на неговите най-известни оперети. Колкото и често да съм работил над тези произведения, всеки път се възхищавам на невероятната красота и изящност на тези несравними произведения на изкуството.

 

Искрено се радвам да съпреживеем тази Коледна музикална магия заедно!

 

МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 до 2016 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival“, „MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър, а до 2016 е и главен диригент на Софийската филхармония.

Дирижира Кралската филхармония в Лондон, прави турне на Берлинските симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Ръмънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния оркестър в Дърбан, Симфониета Беершева, Израел, Nordwestdeutsche Philharmonie в Концертгебау Амстердам, Симфоничния оркестър Nova Scotia в Халифакс, Канада и много други.

Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.
Носител на редица престижни награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, 2013 година получава награда за активна творческа дейност на БНР, 2014 Столична община го отличава със специалната награда „София“, а СБМТД с „Кристална лира”.

 

Снимките на Мартин Пантелеев са на Веселин Василев от Концерт край фонтана - 15 август 2016, гр. Варна

 

 

ДИРИГЕНТ МАРКО БОЕМИ

13 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера на ММФ „Варненско лято” под патронажа на Италианския културен институт

Дариa Масиеро: Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято”

Премиерата на Вердиевата опера „Силата на съдбата” на 13 август ще дирижира Марко Боеми - един от най-големите оперни диригенти на Италия. Режисурата е дело на македонския режисьор Деян Прошев.

„Силата на съдбата” има славата на фаталистична опера с много кръв и убийства. Те започват с проклятието над влюбените Дона Леонора и Дон Алваро от Маркиз ди Калатрава, смъртно улучения от случаен изстрел баща на девойката. По-нататък съдбата преподрежда и обърква живота на героите, братът пронизва сестрата, вярвайки че изпълнява морален дълг и сам умира.

„Силата на съдбата” вълнува именно с темите за случайността и фатализма, за отмъщението и обърканите ценности, в името на които убийството се приема за героизъм. Темите звучат актуално и днес, затова и моята интерпретация се фокусира върху тях”, уточнява Деян Прошев.

 

В ролята на Леонора ди Варгас ще аплодираме възхитителното италианско  сопрано Дариa Масиеро. „Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято” след успешния и толкова красив концерт “Belcanto Stars” през миналия сезон.

Очаквам с трепет участието си в двата спектакъла - „Силата на съдбата от Верди ” на 13 август и „Норма” от Белини на 22 август. В „Силата на съдбата”, под диригентството на Марко Бoеми, който дирижираше нашия концерт във Фестивалния и конгресен център м.г., сега ще изпълня ролята на Леонора ди Варгас с такива партньори като Карло Коломбара, Калуди Калудов и Венцеслав Анастасов.

Особено съм развълнувана от възможността да дебютирам в ролята на Норма, една от моите любими героини. ММФ „Варненско лято” е един най-важните и най-популярни фестивали в Европа и аз се чувствам особено поласкана да пея на неговата сцена”, подчертава Дариa Масиеро.

 

 

 

КОНЦЕРТ НА МАРИО ХОСЕН - 28 ДЕКЕМВРИ 2016, 19.00, ФКЦ

 

Варненската публика ще има изключителната възможност да се докосне до интерпретарското съвършенство на виртуозния цигулар Марио Хосен на 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ. „Духът на Паганини” ще завладее пространството, освен с музиката, и със средствата на съвременния 3D Mapping, поднесен от Полина Герасимова. Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира известният органист от катедралата "Свети Стефан" във Виена, проф. Йоханес Ебенбауер. Едва ли има по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

С естественост, предопределени сякаш от съдбата, Марио Хосен извървява пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Уточняваме с гордост, че става дума за „Българския Паганини”. Всъщност във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Кариерата му е свързана с такива имена като преподавателя му Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

Носител на много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

МАРИО ХОСЕН - ДА ТЕ НАРЕКАТ „ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” Е ОТГОВОРНОСТ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. „Да те нарекат „Прероденият Паганини” е отговорност, предизвикателство и най-вече задължение, защото именно той прави революция в инструменталното цигулково изкуство. Не са много интерпретаторите му в началото на ХХІ век и смятам, че съм един от малкото, които имат в репертоара си по-голямата част от творчеството на Паганини. Изпитвам огромно удоволствие да свиря и разбирам тази технична и много виртуозна музика”, споделя делово маестрото.

 

 

 

11 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера на ММФ „Варненско лято” под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

Карло Коломбара идва във Варна след участие в Ел Ескориал

През следващата седмица ММФ „Варненско лято” продължава с две премиери на Опера в Летния театър. На 11 август предстои премиерата на „Борис Годунов” от Мусоргски, последвана от премиерата на „Силата на съдбата” от Верди на 13 август.

 Премиерата на „Борис Годунов”, която пресъздава драматичните събития около възкачването на престола на Борис Годунов, ще протече под знака на трите „К” – Коломбара, Камджалов, Карталов.

Режисьорският прочит на „Борис Годунов” е на Академик Пламен Карталов, а диригентската интерпретация – на почетния гост-диригент на Държавна опера Варна, определян като "един от най-ярките диригенти от своето поколение", „философ между диригентите” и "магьосник на пулта"  Йордан Камджалов.

 

 

 

Маестро Камджалов е Артистичен директор, Главен диригент и Посланик на българската култура по света. Дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др. 

Той е носител на над 10 престижни международни отличия и на 29-годишна възраст създава фондация за подпомагане на млади български творци.

„Освен Вагнер, другата ми мечта е „Борис Годунов”. Мусоргски е една от най-мощните евристични личности на XIX век. Грандиозен психолог, разкриващ покъртителни светове във вътрешното пространство на човека, той може да бъде учител на Фройд и Юнг по философия. Чудовищно иновативен, като композиционна техника и хармония, той вдъхновява Рахманинов, Скрябин, Шостакович, Дебюси. Абсолютен идеен донор, Мусоргски проектира целия XX век.

 Идвам на репетиция с усещането за неповторимост. Екипът на Варненската опера ме посрещна с респект и отзивчивост. Мога определено да кажа, че хорът на Варненската опера е най-добрият в страната. Много съм впечатлен и от хора на Детско-юношеската опера. Имам ясна концепция за „Борис Годунов”, идвам максимално добре подготвен,  изисквам максималното от себе си, разчитам на същата реакция от другите и тези неща, вярвам, са гаранция за един добър спектакъл”, обяснява Маестро Камджалов.

 

Със знаменитата софийска постановка на „Борис Годунов“ Академик Пламен Карталов, който освен режисьор е и сценограф на постановката, построи истински нов олтар на операта пред храма „Св. Александър Невски“. Сега във Варна той ще използва даденостите и естествения декор на Летния театър, за да създаде своя пореден шедьовър.

 

 

Светозар Рангелов сменя Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов Солистът на Софийска опера и балет Светозар Рангелов ще изпълни ролята на Борис Годунов в Опера в Летния театър на 11 август вместо предвидения Карло Коломбара, който се чувства неразположен.
Роден в София, Светозар Рангелов завършва през 1995 година  Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров” при проф. Асен Селимски.

По време на следването си получава първа награда от конкурса „Христо Бръмбаров”, ноември 1995 г., има участие в конкурса „Певец на света” в Кардиф, юни 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Дон Базилио, „Севилският бръснар” (Росини).

От февруари 1996 година е солист на Софийската опера. Светозар Рангелов има множество роли, между които Филип ІІ, „Дон Карлос” (Верди), Мефистофел, „Фауст” (Гуно), Кончак, „Княз Игор” (Бородин), Борис Годунов в "Борис Годунов" (Мусоргски) и други.

 

Солисти в „Борис Годунов” са още Ирина Жекова, Силвия Ангелова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Христо Ганевски, Бойка Василева, Гео Чобанов, Арсений Арсов, Людмил Петров, Стоян Финджиков, Пламен Георгиев и др. Участва екип на Варненската детско-юношеска опера.

 

 

 

Прочетете повече:

Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито

Йордан Камджалов за премиерата на операта "БОРИС ГОДУНОВ"

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

Eмблемите на „Борис Годунов”

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

 

 

 

 

 

 

На 15 декември ще имаме удоволствието да чуем „Норма” под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров. През последните години  той работи предимно с Петербург и Лондон. Записва филмова музика с Лондонския симфоничен оркестър в студиото на Бийтълс, прави записи и с филмовия продуцент Виктор Чучков за италианска фирма.

 

Ето какво споделя още Маестро Кожухаров минути преди поредната репетиция: „Норма” е единствената опера, която дирижирам с огромно удоволствие. Първо защото тя притежава достойнствата на истински шедьовър, макар и написана от толкова млад човек - Белини е бил само на 30, когато я създава. И второ, защото тази опера има нужда от един наистина добър диригент.

 

Дирижирал съм „Норма” на няколко места в България и Унгария, но където и да е било, макар и в чужди постановки, съм превръщал певците в единомишленици. Вярвам, че и тук ще се случи същото. Харесвам Линка Стоянова, която ще пее главната роля.

И без да се виждам с нея, знам как го прави. Приятно впечатление ми направи мецосопраното Силвия Ангелова - Адалджиза, която добре се спява с Линка, а Георги Султанов – Полионе си е много мой певец.

Надявам се оркестърът да свири така добре, както преди време, в рамките на Австрийските музикални седмици във ФКЦ, поднесе прелюдиите на Лист.

 

Очаквам варненци на спектакъла на „Норма” и им пожелавам да обичат музиката и да намират смисъл в това! Пожелавам им също да се радват на своя оперен театър и да го пазят!”

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с впечатляващи костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта!" Ето как музикалната критичка Елена Хаберман отразява премиерата на „Норма” в Опера в Летния театър 2016 за авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”:

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Великолепните светлинни решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област.”

 

„Обичам това, което правя. И се чувствам длъжна да споделя с другите това, което нося у себе  си. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, разказва кратичко, но убедително Линка Стоянова, която за съжаление не обича да дава интервюта.

 

На Линка Стоянова в ролята на Норма ще партнират Георги Султанов – Полионе, Силвия Ангелова – Адладжиза, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилда, Христо Ганевски – Флавио.

 

 

 Фотография Росен Донев

 

 

 

15 август 2016, 20.30, площад „Независимост”

 

Диригент Мартин Пантелеев

Оркестър и солисти на Държавна опера Варна

 

Концертите край фонтана събират гражданите и гостите на лятна Варна на централния площад, за да споделят емоцията от красивата музика на открито, край внушителния фонтан с неговата 41-метрова струя. С новата музикална традиция градът отбелязва най-важните си празници – освобождаването от турско робство на 27 юли и Свето Успение Богородично на 15 август – Деня на Варна.

 

Концерта край фонтана на 15 август тази година ще дирижира главният диригент на Софийската филхармония Мартин Пантелеев, който намери време сред международните си ангажименти и за нашия празник. „Музиката е страст и огледало на нашия живот”, смята Маестрото, чийто концерти са белязани с проникновението и оригиналността на диригентската интерпретация.

 

В програмата на Концерта край фонтана той е включил популярни и обичани творби в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера Варна и солистите – сопраното Даниела Димова, тенора Валерий Георгиев и баритона Свилен Николов. А Мартин Пантелеев, освен като диригент, ще се изяви и като цигулар – другото му амплоа на музикант от световен ранг.

 

Ще чуем Вивалди – разбира се с „Лято” от „Годишните времена”, Унгарски танц от Брамс, Ария на Фигаро от „Севилският бръснар”, Ария на Торедора от „Кармен” на Бизе, „Аве, Мария” от Шуберт, „Nessun Dorma” от „Турандот” на Пучини. Ще има и романтични внушения с “O, sole mio”, “Hijo de la luna” и „Don`t cry for me Argentina”. Накрая Дуетът на Бони и Щаси от „Царицата на чардаша” на Калман  ще се превърне в трио, за да прозвучи още по-убедително „Живот човешки...” – онова витално послание за живота, който е толкова хубав.

 

 

 

ДАРИНА ТАКОВА, Facebook, 10 декември 2016

Държавна опера Варна, гост на ФОБИ в Стара Загора с "Борис Годунов"

Първа моя среща с гениалната опера. Интересът ми бе повишен най-вече от присъствието на Карло Коломбара и неговия дебют като Борис. Бях пряк свидетел на вълнението му по време на дългия процес на подготовка на ролята. Роля мечта за всеки бас, нещо като "Травиата" за сопраните. Но докато Виолета е роля на красотата, виртуозността и младостта, то Борис е върха на пирамидата в кариерата на басите. Не бива да се заиграват с нея младоци, не е роля за дебют, или пилотна роля за изстрелване в орбита. Борис е крайната цел на една голяма кариера, короната на басовите роли. До нея се стига плавно, бавно и закономерно, ако стълбата на големите постижения е изкачвана с разум и интелект.. Освен точния глас, чисто като вокална характеристика, този глас трябва да е доведен до съвършенството на инструмент който може да пресъздаде сложния рисунък на един наистина грандиозен персонаж. Житейският и професионален опит са абсолютно задължителни, за да се изгради този изключително предизвикателен психологически и философски образ. Ние, като неразривно свързани с руската култура, душевност, специфика и дори да не владеем до перфектност, сме близки до езика, едва ли бихме могли да разберем сложността на партитурата за един западен европеец.

Карло е сюблимен артист със значима кариера, перфектна вокална техника и огромен опит. Покрай приятелството и общите ни проекти, бях свидетел на затрудненията му най-вече с езика. Справи се блестящо, но разбирам напълно коментара му след спектакъла, че се чувства обезкостен.
Италианските белкантисти не са много по вкуса на българина. Често рафинираността им се счита за безгласие. Това, разбира се е глупаво и повърхностно мнение.

Да, ние сме дали изпълнители на Борис Годунов, останали в историята като най-големите монументи на тази роля: Христов, Гяуров, Гюзелев. От интерпретацията на Борис Христов като Годунов ще продължат да се учат и вдъхновяват поколения и поколения, докато съществуват светът и операта в него. Колоси, еталони, гении. Както Гласът на нашата Гена, или ненадминатите артистизъм и каризма на Райна Кабаиванска. Имаме ЕТАЛОНИ! И гласове! Артисти, продиктували световни стандарти, благодарение на което, трудно приемаме нещо друго и различно. Както казвам често за роли като Турандот, Абигаиле, Лейди Макбет, Джоконда и много, много други "Имам гласа на Гена в ушите си". Или "след Тоска на Райна трудно мога да възприема друга".
Всичко това не отнема нито грам от качествата и значимостта на Коломбара. Висока каратура във всяко едно отношение- култура, психология, музикална линия, интерпретация на огромен артист! Пожелавам му да продължава да надгражда и претворява своя мечтан Борис по много сцени!

Моят голям възторг, обаче, дойде и от много, много други фактори!
Всичи останали бяха перфектни!

Великолепен Пимен на Деян Вачков. Това момче ме изненада и възхити! Страхотна фрма, новозавоювана техника, красив и мощен глас, изравнен в целия регистър. Интелект и точност в прочита на ролята- сложна и за доста по-зрял като възраст и опит артист. Не можех да повярвам, че това младо момче се превъплъщава и интерпретира по този перфектен начин образа на стария монах. Мноооого високо ниво! Браво, Деяне!

Страхотен Варлаам на Гео Чобанов!
Артисти, които непрекъснато се развиват и не спират да инвестират в своето артистично израстване, което при нас, оперните певци е за цял живот, ме правят истински щастлива. Гео премина през няколко майсторски класа на нашата фондация и взе ценни формули от Коломбара и Скандиуци, които веднага е адаптирал към професионалните си изяви! Браво, Гео!

Черешката на тортата за мен бе Арсений Арсов.
Радвам се на всичко, което той споделя с нас тук във Фейсбук, а на живо ме хвърли в изумление. Арсений скоро навърши 60, споменавам го , защото това специално го слага направо в категория "феномен". Изключителна, чак поразителна вокална свежест, което е признак за перфектна техника, каквато, смело мога да заявя, че почти никой в днешно време на притежава. Освен всичко това, зарядът и енергията, с които Арсений пее, са наистина недостижими, на фона на вялото и безсмислено пеене на повечето съвременни певци, които са на светлинни години от техниката на дихание и опора. Каква дикция и артикулация на текста, каква дълбочина и психологическа концентрация в образа на Григорий!
Арсений! Възхищавам ти се, приятелю!

 

Честване на 85-годишния юбилей на Маестро Борислав Иванов

2 август 2016, Държавна опера Варна

Маестро Борислав Иванов, доайенът на българските диригенти, чието изкуство е познато на 4 континента, дългогодишен диригент, директор, сега артистичен директор на операта в родния си град, навърши 85 години на 2 август 2016. Точно на рождения му ден изпяхме в негова чест "Многая лета", поднесохме му нашата любов и нашата благодарност, пожелахме му здраве и още дълги години вдъхновение на творческия пулт! Имаше много поздравителни адреси и много цветя. Антония Йовчева - директор на Дирекция "Култура" при Община Варна прочете приветствие от кмета Иван Портних, в което той лично се застъпва за номинацията на Маестро Борислав Иванов за Почетно гражданство на Варна.

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

 

• 
• 
• 

Музиковедът Марин Бончев говори интригуващо за книгата си "Път в годините. Доайенът на диригентската палка Борислав Иванов", изд. ФИЛ, 2016. Издателят Георги Филипов изненада юбиляра, известен със страстта си, освен към операта и към автомобилите, като му връчи Диплом за почетно членство в във варненския Автомобилен Ретро клуб. Апропо любимата ретро кола на Маестрото е "Шевролет" 1962 г.

 

След като режисьорът Огнян Сурдолов разказа за срещите си с него и семейството му при подготовката на филма, видяхме и самия филм, който носи същото заглавие като книгата. Известният пианист, проф. Атанас Кареев, наследник на кмета Иван Церов, инициирал някога строежа на Варненския театър, подари на дългогодишния си приятел своя последен компактдиск. Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна отправи думи на признание и благодарност към юбиляра за дългогодишната подкрепа и верността му към Варненската опера.

"Аз съм щастлив човек, защото получих от живота всичко, за което се борих - хубаво семейство и добри приятели, незабравими мигове с изкуството, концерти и спектакли на толкова много сцени по света. Признавам, че на 85 се чувствам като на 25. Музиката ме прави щастлив. Не мога да си представя ден, в който да не стана сутрин и да не ида на репетиция. И ще продължавам да го правя", разчувстван сподели  Маестрото.

Поздравленията и откровенията продължиха и в оперното фоайе на коктейла, с който Маестро Борислав Иванов посрещна гостите на рождения си ден.

А на 25 август ще закрием седмото издание на Опера в Летния театър с Юбилейна оперна гала, посветена на Маестро Борислав Иванов, в която ще участват четирима диригенти, 14 солисти, оркестърът и хорът на Държавна опера Варна.

 

Честит юбилей, Маестро! 

 

 

 

 

100 години от рождението на именитата вокална педагожка

16 декември 2016, 18.00, ГХГ

 

Оперен концерт, по повод 100-годишнината от рождението на именитата варненска вокална педагожка Веселина Зафирова, организират на 16 декември, 18.00, в Градската художествена галерия изтъкнати нейни възпитаници. Сред тях са тенорите Калуди Калудов и Арсений Арсов, мецосопраното Вяра Железова, баритонът Любомир Григоров, сопраните Евгения Григорова, Светлана Рафаелян и Жасмина Богословова, басът Гео Чобанов. На пианото Жанета Бенун.

Солистът на Държавна опера Варна Арсений Арсов, чийто неотдавнашен концерт „Историята на една любов” препълни залата на операта, ще изпълни любими свои арии из опери и канцонети. Освен това той ще чете откъси от книгата си „Бразди”, в която една цяла глава е посветена на Веселина Зафирова.

Тя е озаглавена „Госпожата”, както с респект наричали обичаната от поколения български оперни певци педагожка. Като съпруга на фабрикант, собственик на „Фанев и сие Иванови”, тя попаднала в списъка на недолюбваните от соцрежима интелигенти и това й попречило да направи кариера на оперна певица. А тя притежавала всички данни за това – красив глас, богата музикална култура, огромна ерудиция и завидна самодисциплина. Била също изключителна пианистка с богат репертоар, в който влизали 300 песни от Шуберт, 400 от Шуман, 300 от Брамс и още много други. Любомир Пипков толкова харесвал нейните камерни концерти, че с респект целувал всеки един от пръстите й.

Всички тези таланти Веселина Зафирова всеотдайно посветила на своите ученици – една плеяда от имена, сред които блестят Калуди Калудов и Арсений Арсов, Стефка Евстатиева, Тинка Сколуфанова-Попова, Светлана Иванова от Музикалния театър, Вяра Железова от Варненската опера, Пенка Маринова и Иван Димов от Русенската опера, Ганка Димова и Трендафил Казаков от Варненската опера и още много други. Русенската и Варненската опера дължат на Веселина Зафирова най-хубавите си гласове. И ако сега за хора на Варненската опера казват, че е най-добрият в България, то заслугата в голяма степен е на изтъкнатата педагожка, през чиято вокална школа е минал половината от хоровия състав.

Арсений Арсов, когото Веселина Зафирова приемала като „моя трети син”, може да говори с часове за своята първа учителка. „Тя откри у мен певеца, а аз открих у нея човека”, обобщава той прочувствено. И до днес Веселина Зафирова остава неговият най-верен ориентир в изкуството.

Възхищава се на интелигентността, взискателността и последователността й, на умението й да извади оптималното от всеки глас, независимо дали е голям или малък, ярък или скромен. Работейки от самото начало с младите певци, в онзи първи, все още неукрепнал, но най-труден и най-важен период за тяхното развитие, тя успява да изгради у тях необходимата дихателна опора, системата, която ще поддържа силата и красотата на гласа им за една дългогодишна творческа кариера. Неслучайно, когато заминавала на турне, проф. Мара Цибулка редовно оставяла целия си клас в надеждните ръце на своята асистентка Веселина Зафирова.

Концертът в памет на Веселина Зафирова, се провежда в рамките на Рождественския салон на изкуствата на Община Варна, със съдействието на Клуб ЮНЕСКО Варна.

 

 

 

5 август, 21.00 – Сцена на вековете, Царевец

6 август, 21.00 – Сцена Двореца Балчик

 

Държавна опера Варна гостува на две от най-хубавите летни сцени в България – „Сцена на вековете” във Велико Търново на 5 август и Сцена Двореца Балчик на 6 август. В най-новата постановка  на главния балетмайстор на оперния театър, з.а. на Русия, Сергей Бобров участват водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия и на Държавна опера Варна.

Публиката ще има възможността да се възхити на майсторството на Елена Свинко и Юрий Кудрявцев – лауреати на завършилия само преди дни Международен балетен конкурс във Варна, първия и признат за най-престижен балетен форум в света. Като постоянни гост-солисти на Държавна опера Варна, двамата руски балетисти се състезаваха от името на България, спечелиха званието Лауреат на Международния балетен конкурс и бронзови медали. Елена Свинко бе отличена и с Диплом на Държавна опера Варна, придружен с покана за участие с главна роля в класически балетен спектакъл през летния сезон 2017 година.

 

В спектакъла на „Дон Кихот” Елена Свинко ще танцува вариации, а Юрий Кудрявцев ще изпълни партията на тореадора Еспада. В останалите роли: Румен Стефанов – Дон Кихот, Даниел Христов – Санчо Панса, Екатерина Булгутова - Китри, Георгий Болсуновски - Базил, Демид Зиков – Лоренцо, Юрика Аоки – Улична танцорка и др.

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично, непрекъснато се развива и обогатява. Романът е просто повод да се представи една забавна и интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър. В моята пверсия, която се основава върху прочита на Горский, аз също съм внесъл свои хореографски решения както в ролята на Базил, така и в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век”, разказва авторът на постановката Сергей Бобров – з.а. на Русия.

 

 

 

12 и 19 декември 2016, 18.00, Основна сцена

В XVII Коледен музикален фестивал Детско-юношеската опера ще представи на 12 и 19 декември, 18.00, Основна сцена, известния коледен мюзикъл на Чарлз Страус „Ани”. Диригент-постановчик Ганчо Ганчев, режисьор-постановчик Емилия Петкова, хореограф Денко Стоянов, сценограф Тодор Игнатов. С младите таланти постоянно работят Миглена Шишева - хормайстор и корепетитор, Бистра Бъчварова – балетен педагог и Петя Петкова – театрален педагог.

Всеотдайните педагози в тази малка, но истинска оперна институция към Общински детски комплекс Варна преследват обща цел. Те държат да култивират у своите възпитаници комплексно разбиране за изкуството като синтез от вокално, танцово и артистично майсторство.

Най-прекият резултат от техните усилия се вижда в репертоара на Детско-юношеската опера, в който има много мюзикъли. И те се играят редовно на сцената на Държавна опера Варна, която всячески подкрепя младите таланти. Мнозина от тях, след завършване на Музикалната академия, влизат в състава на оперния театър във Варна. Не са едно и две имената на оперни певци, тръгнали по пътя на световната си кариера именно от Детско-юношеската опера. Достатъчно е да споменем само големия тенор Иван Момиров, който на всеки свой варненски концерт не пропуска да отбележи първите си оперни учители.

Да се репетира с деца на различна възраст и от различни училища е трудно, най-малкото защото те учат в различни смени, но силната мотивация на младите артисти компенсира всякакви неудобства, разказва Миглена Шишева. В мюзикъла „Ани” например участват 40 деца, като за ролята на Ани са подготвени две момичета Кристина Настева от ОУ „П. Р. Славейков” и Мила Роева, която изучава не пеене, а балет в НУИ „Добри Христов”. За вокалното изграждане на ролята с двете допълнително е работила като педагог и Галина Станишева.

На децата много им харесва историята на сирачето Ани, чийто живот щастливо се променя. Богатият човек, който взема бедното дете от сиропиталището само за коледните празници, накрая го осиновява. Младите артисти обичат мюзикъла и заради това, че те самите са на възрастта на героите. Музиката е мелодична, достъпна, в нея има истински шедьоври, като песента „Tomorrow”, която е любима на целия екип.

Важно! Важно!

Дядо Коледа ще раздава подаръци на децата след спектаклите на мюзикъла "Ани", така че, уважаеми родители, обадете му се навреме, знаете защо :)

ТЕЛЕФОН НА ДЯДО КОЛЕДА 052 665 020

 

 

Интервю на Даниела Фархи за в. "Труд" -  Прочетете тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5680349

 

 

 

  Прочетете книгата "Борислав Иванов - доайенът на диригентската палка. Път в годините" >> изтеглете оттук

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 „ДОН КИХОТ” - 14 декември, 19.00

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА” – 17 декември, 19.00; 20 декември, 18.00 и 21 декември 2016, 19.00

 

Какво са Коледните празници без красотата на балетния танц. Две са балетните заглавия, залегнали в програмата на XVII Коледен музикален фестивал 2016 – темпераментния „Дон Кихот” по музика на Лудвиг Минкус на 14 декември и романтичната „Лешникотрошачката” по музика на Чайковски с 3 спектакъла – на 17, 20 и 21 декември. Началният час  на балетните спектакли е 19.00, само „Лешникотрошачката” на 20 декември започва в 18.00. „Дон Кихот” на 14 декември дирижира Милен Апостолов, „Лешникотрошачката” на 17 декември ще бъде озвучена с музика на запис, а на 20 и 21 декември ще диририжа Вилиана Вълчева.

 

 

ЕГОР МОТУЗОВ И САОРИ КОИКЕ - ЗВЕЗДНАТА ДВОЙКА НА КРЕМЪЛСКИЯ БАЛЕТ

Във варненската балетна Коледа ще имаме удоволствието да се докоснем до върховете на руското балетно изкуство чрез едно забележително артистично семейство.

Предобределени един за друг, Саори Коике и Егор Мотузов тръгват от две различни точки на земното кълбо – тя от Яманаши в Япония, той от Москва, за да срещнат заедно любовта и заедно да я танцуват на сцената на Кремлин – Кремълския театър за опера и балет.

Саори Коике посещава различни балетни училища в Япония, играе в Tokyo City Ballet, в Русия завършва с отличие Пермското държавно хореографско училище (2005), солистка е на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” в Санкт Петербург, на Марийската държавна опера „Ерик Сапаев” (2007-2011), през 2011 е поканена за солистка на Кремълския балетен театър в Москва. Егор Мутузов също завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005), също е солист на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” и на Марийския театър за опера и балет „Ерик Сапаев”, през 2011 е поканен за премиерсолист на Кремълския балет.

Тя се откроява с ролите си в „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”, „Пепеляшка”, „Дон Кихот”, „Спартак”, „Корсар” и други, той създава запомнящи се образи в „Дон Кихот”, „Лешникотрошачката”, „Спящата красавица”, „Ромео и Жулиета”, „Синдбад” и други. Двамата са лауреати на редица международни балетни конкурси, имат много награди, сред тях – напълно разбираемо - и Приз за най-добър балетен дует.

 

„ДОН КИХОТ” С ЕГОР МОТУЗОВ И ЮРИКА АОКИ

 

Както „Дон Кихот”, така и „Лешникотрошачката” носят авторския почерк на главния балетмайстор на варненския оперен театър з.а. на Русия Сергей Бобров. И ако след премиерата през 2014 г. неговата „Лешникотрошачка” има вече своя голям кръг от верни почитатели, то „Дон Кихот” излезе за пръв път на сцената в Опера в Летния театър през това лято и досега е имал само няколко представления.

За премиерата Сергей Бобров доведе водещи балетисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, а сега, за коледното издание на „Дон Кихот” на 14 декември е подготвил нова изненада. В ролята на Базил ще аплодираме Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет в Москва, а в ролята на Китри ще дебютира Юрика Аоки от Нагазаки - Япония, която неведнъж ни е възхищавала със своята Мирта в „Жизел”.

Испанския идалго Дон Кихот и неговия верен оръженосец Санчо Панса, превърнати от Сервантес в емблема на разрива между духовното и материалното, ще пресъздадат Румен Стефанов и Даниел Христов. Павел Кирчев ще изпълни партията на Тореадора, Денко Стоянов ще бъде Кръчмарят, Галина Велчева – Уличната танцьорка.

Известно е, че „Дон Кихот” е много специално балетно произведение, за което много изявени хореографи за създали свои версии. Следвайки прочита на Александър Горский в Болшой театър, Сергей Бобров развива своята хореография, в която особено оригинален е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц от XVII век.

 

САОРИ КОИКЕ И ПАВЕЛ КИРЧЕВ В „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”

Зрителите в цял свят обичат да посрещат Коледа и Нова година с балета „Лешникотрошачката”. То е като един общ ритуал за празник и едно общо призоваване на доброто. Самата Коледа е част от приказката, в която Мари среща своя принц. Тя изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават вълшебства. Всъщност никой не би се отказал от чудото, независимо от възрастта и това съвсем простичко обяснява магията на „Лешникотрошачката”, без да забравяме красивата музика на Чайковски и литературната първооснова, приказката на Е.Т.А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”.

В трите спектакъла на „Лешникотрошачката” на 17, 20 и 21 декември, образа на Мари ще пресъздаде примабалерината на Кремълския балет Саори Коике, а водещият солист на варненската трупа Павел Кирчев ще изпълни ролята на Принца. И за двамата това са коронни роли в репертоара им. Заедно със Саори Коике и Павел Кирчев на сцената ще танцуват Румен Стефанов, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Аделина Бояджиева, Венета Гочева, Юрика Аоки, Сандра Дотова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Елена Димитрова.

 

БАЛЕТНАТА КОЛЕДА ВЪВ ВАРНА ПОДГОТВЯ СВЕТЛАНА ТОНЬШЕВА -

педагог на Кремълския балет и националния отбор по художествена гимнастика на Русия

Варненската трупа има привилегията да репетират с известния педагог на Кремълския балет Светлана Тоньшева. В началото като водеща балерина, а след това и като балетен педагог, тя е част от историята на Кремълския балет, още от самото му създаване преди 22 години като представителен състав на руската балетна школа.

В трупата участват около 100 от най-добрите руски балетисти, с които работят най-добрите хореографи и педагози. Екатерина Максимова, Юрий Григорович и Владимир Василиев са само три от имената, които илюстрират високото професионално ниво, което се поддържа в Кремълския балет.

Неслучайно точно тази трупа представя голямата руска балетна школа пред официалните държавни гости на Кремъл. Наред с гастролите в Русия и по света, балетните артисти редовно изнасят на сцената на Кремлин различни заглавия от богатия си репертоар, който включва и класика, и модерен балет. На огромен успех се радват също възстановените от балетната звезда Андрис Лиеппа 6 постановки от прочутите „Руски сезони” на Дягилев” в Париж, останали в историята като едно от най-значимите културни събития в Европа от началото на XX век.

  

БАЛЕТЪТ или КАК ДА ПРЕОДОЛЯВАШ СЕБЕ СИ

Кое, според Светлана Тоньшева, е най-важното за един балетен спектакъл, каква е разликата между техника и талант, как въобще се изгражда един балетен артист: „Най-важното за един балетен спектакъл е да предизвика интереса на зрителя, да го очарова, да го зашемети, да го накара да се замисли. Всичко това не може да се случи, ако артистът не владее добре техниката - най-важното условие за пълноценното превъплъщение на сцената.

Трудът е по-важен от таланта, а главно е желанието да успееш. Педагогът трябва постоянно да поддържа това желание у балетистите, като независимо дали ги поощрява или укорява, да бъде искрен приятел с тях, само тогава те ще му вярват и ще го следват. Балетните артисти принадлежат към особен психологически тип - те са упорити, те са  ентусиасти и не се отказват от набелязаната цел. Дисциплината за тях не е тежест, а навик да упорстваш, да предоляваш себе си и физическото натоварване.

Ако днес нещо не се получава, утре малко ще напреднеш, в други ден още малко, докато накрая постигнеш желаното и изпиташ наслада от лекотата, с която владееш тялото си. Едва тогава можеш истински да се отдадеш на образа, който трябва да пресъздадеш на сцената.
Тук, освен техниката, от съществено значение е интелигентността. Забелязвам, че днешните балетни артисти са много по-прагматични, по-рефлексивни и по-технични от предишното поколение - на 20 години те вече имат това ниво, което другите достигаха на 30. И за мен е удоволствие да бъда сред тях, да им помагам да се усъвършенстват. Съвършенството в балета никога няма край, то винаги предстои.”

Обиколила света не само с Кремълския балет, но и като балетен педагог на националния отбор по художествена гимнастика на Русия, Светлана Тоньшева идва за втори път в България. „Във Варна ми харесват морето, климатът и различният ритъм на живот, в който имаш време да мислиш и за други неща, освен за работата. Докато в Москва ритъмът е много по-динамичен, атмосферата по-агресивна – там ти си боец и непрекъснато трябва да се сражаваш.”

Виолета Тончева

 

 

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна отличава със свои награди двама балетисти, участвали в Международния балетен конкурс – Варна 2016.

 

Елена Свинко и Дмитрий Дячков от Русия се удостояват с Диплом за открояващо се представяне в Международния балетен конкурс – Варна 2016 и покана за участие с главна роля в класическия балетен спектакъл на Държавна опера Варна „Дон Кихот” от Минкус през летния сезон 2017, включваща транспорт, едноседмично настаняване и хонорар.

 

Дипломите, заедно с всички други отличия на Международния балетен конкурс, ще връчи на тържественото закриване на форума на 29 юли председателят на журито Владимир Василиев, единственият носител на Голямата награда на Варна в историята на конкурса.

 

 

 

 Проф. д-р Румяна Каракостова

 

8 декември 2016, в. „КУЛТУРА”

http://www.kultura.bg/bg/article/view/25455

 

Софийският гастрол (в Зала 1 на НДК) на Държавната опера при Театрално-музикален продуцентски център – Варна, с мегапродукцията на мюзикъла „Граф Монте Кристо” предварително фокусира вниманието на специалисти и публика с масираната си и отлично проведена PR кампания. Ритмично излъчваният месеци наред от различни медии анонс за осъществената за първи път у нас световна премиера на мащабно зрелищно шоу с триизмерно сценографско изображение (3D Mapping) по едноименния роман на Александър Дюма-баща – с музика, либрето и текстове за песните на известния холивудски автор от френски произход Ив Деска, окончателно се превърна в медийно събитие с неговото пристигане и официално присъствие на спектакъла.

 

Градирането в представянето на трите поредни премиерни представления: първото (28 юни 2016) в рамките на ММФ „Варненско лято” и VІІ издание на Опера в Летния театър, второто (15 юли) – с което се откри Великотърновският летен фестивал „Сцена на вековете” на крепостта Царевец, и финалното (17 октомври) – на най-престижната столична сцена за гастролни продукции, несъмнено е пример за далновидно разработена мениджърска стратегия. Но самата сценична реализация на амбициозния проект от специално сформиран постановъчен екип (режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, хореографи Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, сценограф Ася Стоименова, виджей (vision jockey) Полина Герасимова, диригент на хора Петър Бояджиев, фехтовка Детелина Желязкова, фотограф Росен Донев) с участието на солисти, хор, балет и оркестър на Варненската опера, в действителност има повече от едногодишна предистория, достойно съперничеща на криминално заплетената интрига от прочутия роман на Дюма.

Идеята за световна премиера на не поставяния мюзикъл от Ив Деска – студийно записан и издаден в многомилионен тираж като пилотен албум през 2013, успешно продаван главно в САЩ, е предложена на режисьора Петко Бонев от импресариото Максимилиано Назели (собственик на агенция „Сердика мюзик”) въз основа на сключен договор с автора за световното му разпространение. Предварителното условие за стартиране на проекта по постановката обаче е доста шокиращо: да се възстанови (тоест, да се нотира по звукозаписа) мистериозно изчезналата оригинална музикална партитура – нелека задача, с която се нагърбва младият перкусионист и диригент Никола Петров (бивш студент от класа на проф. Пламен Джуров в НМА). Същевременно се оказва, че текстът на либретото е написан като киносценарий – с непрекъснати времеви ретроспекции, множество промени на мястото на действието и рекорден брой (46) действащи лица, които Петко Бонев успява да сведе до 26 в чувствително съкратения сценичен вариант на фабулата, поместен в рамките и на допустимите за мюзикълно шоу два часа и половина. И след поетия продуцентско-изпълнителски ангажимент от страна на Варненската опера, и след проведения кастинг за възможно най-добър подбор на оперни певци и драматични артисти (в двоен солистичен състав), реално се задвижва механизмът и на целия постановъчен процес.

 

По технически причини предвиденият спектакъл на "Борис Годунов" на 3 декември няма да се състои. Закупените билети важат без заверка за същия спектакъл на 5 декември или могат да се върнат на оперната каса.

Спектаклите на "Борис Годунов" на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора ще дирижира Борис Спасов.

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022;

Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

 

 

 

Честване на 2 август 2016, 18.30, Основна сцена

 

Литературна и филмова премиера за юбилея

„Път в годините. Доайенът на българската палка Борислав Иванов” – документално изследване на музиковеда Марин Бончев и филм на режисьора Огнян Сурдолов

Големият оперен диригент Борислав Иванов, ученик на великия Херберт фон Караян и доайен на българските диригенти, изпълва достолепните 85 години на 2 август 2016 г. 65 години, откакто е застанал на диригентския пулт, той е дирижирал на 4 континента, продължава и сега да радва почитателите на оперното изкуство със своя висок професионализъм. Всепризнат мениджър и общественик, той ръководи като директор, в продължение на общо около 50 години, оперните театри във Варна, Пловдив и София, Анкара – Турция, Касел – Германия, като цели 40 сезона е генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър.

Маестро Борислав Иванов е удостоен с редица български и международни награди, сред които най-високото отличие на Германия Орден за заслуги Първа степен, връчен му през 1992 г. лично от президента на Германия Рихард фон Вайцзекер. Носител е на Златен медал за пропагандиране на италианската музика по света. Удостоен е с почетната Златна значка на „Аудиториум” в Палма де Майорка, „Златна лира” на СБМТД за изключителен принос в развитието и популяризирането на българското музикално изкуство. Пловдив го е отличил с две награди и Почетно гражданство, а за 85-годишния му юбилей през 2016 година Инициативен комитет е предложил номинацията му за Почетно гражданство и на Варна.

Екипът на Държавна опера Варна ще чества забележителната 85-годишнина на своя Артистичен директор и уважаван Маестро точно на рождения му ден 2 август. Акценти в програмата са премиерата на книгата „Път в годините. Доайенът на диригентската палка Борислав Иванов" от музиковеда Марин Бончев, изд. ФИЛ, Варна 2016 и премиерата на документалния филм „Път в годините” на режисьора Огнян Сурдолов.

Юбилейната оперна гала на 25 август, посветена на Маестро Борислав Иванов, ще бъде още един дълбок поклон пред творческото дело на забележителния варненски творец, достигнал върхове в изкуството. Четирима диригенти, един от които самият юбиляр, и 14 солисти ще излязат пред публиката в един апотеозен завършек на Опера в Летния театър 2016.

Началото

Роден във Варна, Борислав Иванов завършва Първа мъжка гимназия, едновременно с това e извънреден ученик и в новосформираното Музикално училище в морския град. Открил за себе си веднъж завинаги света на класическата музика, той свири на цигулка, но неговото истинско призвание се оказва съдбата на диригента. Дебютът му е през 1949 г., когато още като ученик в 7 клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да ръководи хора и оркестъра на училището. След завършване на средното си образование, в продължение на една година, сам спечелва средства за следването си в Музикалната академия, където влиза през 1951 г. с изпит по цигулка и пиано (на което впрочем се научава да свири сам). Професор Георги Златев-Черкин, композитор, педагог в българската Музикална академия и във Виенската консерватория забелязва таланта на Борислав Иванов и го записва в новосформирания, първи български хорово-диригентски клас на бъдещият професор Георги Димитров, известен като Класът на професорите. Така Борислав Иванов, заедно с Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев и други, влиза в плеядата изключителни български имена, които формират облика на българската музикална култура и я прославят навсякъде по света.

Стремителна кариера

Творческият път на Борислав Иванов е едно стремително изкачване към световната слава. След завършване на Консерваторията със специалност оркестрово дирижиране при Влади Симеонов, той работи в ДМТ „Стефан Македонски”, ръководи хорове, оркестри и опери в различни градове, в тандем с най-плодовития български оперен композитор Парашкев Хаджиев, осъществява премиери на най-известните му опери. И във Варна дебютът му като диригент е свързан с Парашкев Хаджиев и неговата опера „Имало едно време”. Тук той натрупва богат диригентски, организационен и импресарски опит, включително като директор на Варненската опера и на ММФ „Варненско лято”. За неговото майсторство ласкаво се изказват световни музикални авторитети като композиторът Арам Хачатурян и диригентът Курт Мазур, а режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в Комише Опер в Берлин (1963). Следват първите концерти в Ерфурт и Майнинген, участие в международен диригентски конкурс в Ливърпул (1964), където Борислав Иванов е единственият участник отвъд „желязната завеса” и единственият, който дирижира без партитура. 32-годишният българин заслужава най-високите оценки на британската музикална критика.

Ученик на Херберт фон Караян

Вторият впечатляващ тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов идва след срещата с великия Херберт фон Караян, който характеризира дарбата на младия българин с думите: „Борислав Иванов притежава голяма музикалност. Неговата мануална техника се отличава с прецизност, яснота, сигурност и рутина и това му позволява да интерпретира с голяма изразна сила”. Един от малцината щастливци, Борислав Иванов е допуснат до творческата лаборатория на може би най-големия диригент на XX век, при който усъвършенства своето майсторство, заслужавайки признанието Ученик на Херберт фон Караян. По препоръка на Караян Борислав Иванов е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, на който впоследствие става и Генерален музикален директор – престижен пост, на който остава цели 40 сезона.

 

 

Програмата на Държавна опера Варна 5-10 декември

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 
Прочутият бас Карло Коломбара ще изпълни главната роля в „Борис Годунов” на Модест Мусоргски под диригентството на Борис Спасов на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора.
Това е едно от предизвестените знакови събития в XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016. Спектакълът следва сценичната интерпретация на проф. Павел Герджиков от 2008 г., когато той за пръв път в България постави оригиналната първа редакция на „Борис Годунов”, именно на сцената на Варненската опера.

Ето какво разказват за спектакъла с участието на Карло Коломбара, с отношение към актуалностите на деня, режисьорът проф. Павел Герджиков и сценографът Иван Токаджиев:

 

 

Проф. Павел Герджиков

 

„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия. През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

 

Иван Токаджиев

 

С удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски.

След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно. Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите.

Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност.

Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст. Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Ирина Жекова, Валерий Георгиев и Пламен Димитров отново заедно на сцената, този път в „Травиата”

 

 

• 
• 
• 

На 7 декември, 19.00, почитателите на Вердиевата «Травиата» ще съпреживеят отново красивата любовна история, под диригентството на Маестро Борислав Иванов. В постановката на режисьора Кузман Попов ще се изявят солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова (Виолета Валери), Валерий Георгиев (Алфред Жермон) и Пламен Димитров (Жорж Жермон). Младите и талантливи певци се изграждат заедно като екип. Те тръгват заедно в творческия си път на сцената на Държавна опера Варна през 2010 година и вече са натрупали богат репертоар. Ирина Жекова и Валерий Георгиев имат всеки над 20 значими роли, Пламен Димитров – над 30. Ирина Жекова дебютира в «Травиата» на премиерата през миналата година, а на 1 октомври тази година, в Световния ден на музиката, бе поканена да изпълни същата роля и на сцената на Софийска опера и балет. Там тя редовно гостува и в други заглавия, Пламен Димитров гастролира на различни сцени в чужбина, Валерий Георгиев пее в Румъния, Германия, Швейцария. Общото между тях е отговорността, с които подхождат към всяка нова роля и прецизността, с която развиват образите на своите герои в дълбочина. Това особено се усеща в представления, в които участват и тримата, като «Риголето», «Граф Ори», «Дон Паскуале», «Бохеми». На 7 декември Ирина, Валерий и Пламен отново ще бъдат заедно на сцената, но за пръв път заедно в «Травиата». За тях това е силен творчески стимул, а за публиката – още една възможност да изпита удовлетворение от високото оперно изкуство.

 

На 9 декември, 19.00, ДМТ „К. Кисимов” от Велико Търново ще покаже във Варна оперетата „Цигански барон” от Йохан Щраус.
На следващия ден, 10 декември на Сцена Ротонда, 16.00, артистите от хора на Държавна опера Варна ще поднесат своя Коледен концерт със специално подбрани арии, дуети  и песни във Виенския дворец на Княз Орловски с искрящо шампанско и интересни гости. На финала ще има шампанско и за зрителите :)

Три часа по-късно, на Основна сцена, жанра ще се смени „С песните на Бийтълс”, аранжирани отнеподражаемия Страцимир Павлов, който както винаги ще бъде и диригент. Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара и Струнен оркестър на Държавна опера Варна.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Реклама и организация на Държавна опера Варна 052 665 020

 

 

29 юли 2016, 19.30 часа, Основна сцена

 

Това горещо заглавие носи концертът на 29 юли, 19.30 часа, Основна сцена, в който участват водещи инструменталисти, солисти и разбира се  оркестърът на Държавна опера Варна. На диригентския пулт ще застане Вилиана Вълчева, а другият диригент Стефан Бояджиев ще се изяви в амплоато си на пианист. Специален е този концерт, защото екипът го посвещава на своята колежка Станка Стоева, която отбелязва 25-годишната си творческа дейност като фаготистка в оркестъра на Варненския оперен театър.

 

В програмата са включени популярни песни, фрагменти от опери и филми и това разнообразие от жанрове е продуктивана единствено от пристрастието на изпълнителите към творбите и композиторите, които те самите са избрали да представят. Ето как в една компания се събират Пиацола, Мартинез, Арлън, Пиаф, Албенис, Пучини, Бизе, Делиб, Мусоргски, Бизе, Якоби.

 

В този концерт всичко е много истинско и много приятелско, споделят фаготистите Светослав Славчев и Атанас Гайдаров, Трио Фаготисимо, струнен квартет Колегиум Варна, Струнен квартет Арте, сопраните Линка Стоянова и Лиляна Кондова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенорът Стоян Финджиков, басът Гео Чобанов и Пламен Георгиев, който като водещ ще събере отделните елементи в едно цяло.  

 

Такъв концерт наистина не бива да се пропуска!

 

 

КУЗМАН ПОПОВ ПОСТАВИ „ЕРНАНИ” В ИСТАНБУЛ С 4 СЪСТАВА

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Кузман Попов

Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов се завърна въодушевен от бравурната премиера на Вердиевия шедьовър „Ернани” на оперната сцена в Истанбул на 26 ноември 2016. Българската постановка на „Ернани” в Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi), реализирана от постановъчен екип на Държавна опера Варна в състав Борислав Иванов - диригент, Кузман Попов – режисьор и художник, Румяна Малчева – хореограф, предизвика истински фурор сред културната общественост на Истанбул.

- Поздравления за този огромен успех, г-н Попов! Как се стигна до него?

- Най-напред бих искал да подчертая, че това е резултат от добрите партньорски взаимоотношения между Държавна опера Варна и Истанбулска опера и балет, които поддържаме от няколко години. Така се стигна и до идеята за наша постановка там. В постановъчния екип бяхме поканени Маестро Борислав Иванов като диригент, аз като режисьор и сценограф и Румяна Малчева като хореограф. Предложението за „Ернани” дойде най-напред от Маестро Борислав Иванов, след това се появиха и други варианти. Маестро Селман Ада, генерален директор на всички оперни театри в Турция, познат и на варненската публика, предложи „Отело”, обсъждаха се „Селска чест” и „Палячи”, докато накрая домакините окончателно се спряха на „Ернани”.

- Как Ви подейства мащабът, присъщ на такъв мегаполис като Истанбул?

- Разликата е огромна. Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi) разполага с 800 души персонал и всички необходими ателиета – шивашки, тапицерски, дърводелски, обущарски и пр. Но и те, като нас, използват световната практика за обмен на декори и костюми, така че съгласно договора Варненската опера предостави на турската страна своите готови декори и костюми. Ето тук се появи проблемът с мащаба. Ако нашият варненски хор се състои от 40 души, техният наброява много повече, солистите и балетните артисти също са повече и аз като художник на постановката имах много повече работа, отколкото си представях първоначално. Наложи се да рисувам нови скици за костюми, шапки, диадеми и дори обувки, както и да контролирам изработването им.

- Това в каква степен умножи обичайното предпремиерно творческо напрежение...

- Многократно. Ако не репетирах на сцената, бях в ателиетата и това от 11.00 до 20.00 вечерта, понякога и по-дълго, всеки божи ден с изключение на неделя. Като добавим още по 1 часа на отиване и на връщане за предоляване на пътния трафик между операта и хотела, в работния ми график нямаше време за нищо друго, освен за постановката на „Ернани”.
Заминах на рождения си ден, 30 октомври, незабавно се потопих в този Истанбулски режим и излязох от него след премиерата на 26 ноември. Едва тогава си дадох сметка за умората. Натоварването наистина беше огромно, но удовлетворението също е огромно и „Ернани” определено си струваше усилията. Радвам се, че в дългогодишната си артистична кариера имам подобно преживяване.

- Какво впечатление Ви направиха турските оперни певци?

- Турските гласове ми направиха изключително добро впечатление. С Маестро Борислав Иванов споделяме мнението, че Efe Kislali e тенор от световна класа, сопраното Burcin Savigne е изумително, за баса Zafer Erdas е малко да се каже, че е чудесен. Истинско удоволствие беше да работим с тях и колегите им от четирите състава на „Ернани”. Да, ние поставихме „Ернани” в Истанбул с 4 солистични състава – подготвихме 4 сопранистки за Елвира, 4, дори 5 тенора за Ернани, 3 баса за Силва, 3 баритона за Дон Карло! Те, както и повечето турски изпълнители, са учили оперно пеене в Италия или в Турция, където са преподавали много италиански педагози.

- Репетиционният процес отличаваше ли се с нещо различно?

- Забележително беше отношението на екипа към предстоящата премиера. На всички репетиции присъстваха всички състави, всеки наблюдаваше как работи неговият колега, певците не маркираха с глас и се стараеха да влизат изцяло в образа по време на мизансцен, никой не отказа да направи каквото и да било, свързано с нашите изисквания. Всички солисти, хористи и балетисти неотлъчно бяха там, тримата ми асистенти също не се отделяха от мен. Разбирахме се на няколко езика, но най-вече на световния език на музиката и там не срещахме никакви затруднения. Това беше един невероятен работен процес, който ме срещна с хора, жадни да творят. В Турция на оперните певци обикновено им липсва сценичен опит, тъй като при тях преобладават балетни постановки и концертни изпълнения, оперни заглавия се поставят по-рядко. Голямата мотивация на участниците в „Ернани” и желанието им да съдействат всячески на българския постановъчен екип ангажира и нас да дадем най-доброто от себе си.

Всъщност презумцията беше да включим в главните роли наши солисти, но като се сблъскахме с такива великолепни гласове и такъв огромен потенциал за творчество, решихме да изоставим първия си замисъл и да предоставим на домакините възможност за максимална изява.

 

• 
• 
• 
• 
• 

- И това е било печеливш ход...

- О, да. Удоволствието от творческата среща беше взаимно и то пролича в премиерния спектакъл, който организаторите, участниците и музикалните критици определиха като фурор. Това беше думата, която се чуваше навсякъде. Такива възторжени и продължителни аплаузи отдавна не бяхме получавали - и аз, и Борислав, и целият екип. Не бих могъл да изброя колко много хора дойдоха лично да ни поздравят - сред тях личности от най-високо ниво, представители на различни институции, артисти, колеги, почитатели на операта и приятели на България.

- Несъмнено партньорството между Варненската опера и Истанбулската опера и балет ще продължи.

- Вярвам в бъдещето на това хубаво сътрудничество, вече имаме набелязани проекти за следващата година. Предстои нашата постановка на „Ернани” да бъде показана на международния фестивал в Аспендос, там вече ще включим и български солисти. Ще представим в Турция наше заглавие, може би „Норма”. Във Варна очакваме гастрол с постановка на най-известната турска оперна режисьорка, непременно ще поканим на варненска сцена и някои от турските солисти в „Ернани”. Съществуват различни възможности за колаборация и съвместни проекти, които биха били от взаимна полза за двете страни.

 

 

 

Във Варна създадох много хубави приятелства и партньорства

През август в България ми предстои да дебютирам в „Борис Годунов” от Мусоргски - една една много важна роля, специално за бас като моя.

Това е дебют, който очаквам от много години и затова постоянно прецизирам детайлите, търся емоционалните нюанси, работя върху езика и с нетърпение очаквам срещата с публиката на Международния музикален фестивал във Варна, още повече че тя знае много добре руски език.

България е родина на едни от най-добрите баси в света като Борис Христов и Николай Гяуров и премиерата на „Борис Годунов” ще бъде едно от знаковите събития на оперното лято там, така че аз държа да съм подготвен по възможно най-добрия начин.

Два дни след дебюта ми в ролята на Борис Годунов, ще пея, отново във Варна, и в „Силата на съдбата”. Варна е едно прекрасно място, в което се чувствам много добре и в което през последните години създадох много хубави приятелства и партньорства

 

Из интервю на Карло Коломбара за Opera, Amor Mio, юли 2016

https://operaamormio.wordpress.com/2016/07/19/intervista-al-basso-carlo-colombara-dopo-il-successo-nellopera-el-juez-accanto-al-grande-tenore-jose-carreras/

 

Прочетете повече:

Очаквайте Карло Коломбара в "Борис Годунов"

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

 

 
 

Едно пътуване през различни музикални епохи и стилове

4 декември 2016, 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

 

„Арт-е-факт" и "Брас Асоциация". С Нейчо Петров / Reggie, Антоанела Петрова, Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Тодор Бакърджиев, Георги Марков, Димитър Карамфилов, Милен Кукошаров

 

На 04.12,2016 г., неделя, 20:00, на сцената на Държавна опера Варна ще можете да се насладите на един концерт с авторската музика на Нейчо Петров / Reggie и Антоанела Петрова и аранжиментите на неповторимия Михаил Йосифов. На сцената ще блестят едни от най-добрите музиканти в България: Михаил Йосифов - тромпет, Велислав Стоянов - тромбон, Тодор Бакърджиев - тромпет, Георги Марков - барабани, Димитър Карамфилов - бас китара, контрабас, Милен Кукошаров - кийборд, пиано. Зад микрофоните ще бъдат Нейчо Петров / Reggie и Антоанела Петрова.

Проектът "Пресечна точка" е творческа колаборация между "Арт-е-факт" и "Брас Асоциация", която има за цел да премахне всякакви бариери между различните артисти с единствената цел - създаването на добра музика.

Ще преживеете едно пътуване през различни музикални епохи и стилове: от влиянието на Ella Fitzgerald и Bennie Goodman, през Marvin Gaye и Ettah James до Herbie Hancock,Stevie Wonder и MIchael Jackson; от джаз и суинг, до фънк,соул, поп, ар едн би и латин.

Очаква ви незабравимо начало на Коледните празници с CROSSPOINT!
Там, където всички намираме пресечна точка - музиката!!! Събитието се осъществява със съдействието на Фонд Култура, Община Варна и ТПМЦ - Държавна опера Варна

Вижте още:

Видео трейлър: https://www.facebook.com/Reg2ie/videos/10207917266875155/

https://www.facebook.com/event s/1229599607115427/

https://www.facebook.com/event s/1229599607115427/?active_ tab=discussion https://soundcloud.com/neicho- petrov-reggie/toni-reggie- come-with-me

Билети на касата на Държавна опера Варна

 

 

 

27 юли 2016, 20.30

Първият концерт край новия внушителен фонтан на площад „Независимост”, който Варненските филхармоници изнесоха за Празника на града миналата година, бе вълнуващо преживяване както за зрителите, така и за музикантите. Тогава се роди идеята за създаване на нова лятна музикална традиция - Концерти край фонтана, с които Държавна опера Варна и Община Варна да радват варненци на най-важните градски празници – Освобождението от турско робство на 27 юли и Свето Успение Богородично на 15 август.

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 

Под диригентството на Вилиана Вълчева, оркестрантите вече усилено репетират за първия Концерт край фонтана т. г. на 27 юли от 20.30 часа. „За пръв път ще дирижирам на площад и то по такъв повод. Надявам се вълнението да акумулира в един красив концерт и запомнящи се за дълго празнични емоции”, споделя младата диригентка. За разлика от миналата година, когато оркестърът поднесе само инструментални произведения, сега в концерта, с концертмайстор Анна Фурнаджиева, ще участват и солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова, Станислава Марчева и Борис Луков.

Празничното звучене и популярността са основните критерии, според които Вилиана Вълчева е подбрала жанрово разнообразни творби за концерта. Музикалната рамка ще очертаят неподражаемата Ръченица из „Тракийски танци” на Петко Стайнов и динамичните полки на Йохан Щраус „Гръм и мълнии” и „Шампанска полка”. Сопраното Ирина Жекова ще изпълни Ария на Джудита от едноименната оперета на Лехар и Ария на Мюзета от операта „Бохеми” на Пучини, а мецосопраното Станислава Марчева ще чуем с Ария на Принцеса Еболи от операта „Дон Карлос” на Верди, „Хабанера” от операта „Кармен” на Бизе, Ария на Силва и Дует на Силва и Едвин из оперетата „Царицата на чардаша” от Калман.

Ще прозвучат популярни мелодии като романтичния „Любовен поздрав” (Salut d'Amour) на Едуард Елгар, най-известната мексиканска песен „Besame Mucho”, в изпълнение на тенора Борис Луков и магнетичното „Summertime” от операта „Порги и Бес”, в изпълнение на Ирина Жекова. В дует двамата ще изпеят и завладяващата „Тime to say Good buy” на Андреа Бочели и Сара Брайтмън.

А вие може да пригласяте :)

 

 

Артистите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” са особено удовлетворени от своята Европейска нощ на театрите.

Четвъртото варненско участие в тази мащабна европейска платформа включваше 9 разнородни събития – 3 театрални спектакъла, костюмографска изложба на „Криворазбраната цивилизация” с живите манекени от Студио „Театър” на Стоян Радев, матине на Филипа Руженова, Миглена Страдалска и Димитър Илиев от Държавна опера Варна, флашмоб „Упражнение по театър” с възпитаниците на театралнта школа М.А.Х. на Валентин Митев, камерен спектакъл на Детско-юношеския театър „Златното ключе”, премиера на книгата „Варненският театър – обществен феномен, 2016 на дългогодишния драматург на театъра Сия Папазова и публична дискусия на тема „Достъп до култура за ученици”.

 

Резултатът от този истински театрален маратон на 19 ноември, започнал в 11.00 и завършил в полунощ е срещата, само за един ден, с огромен брой почитатели на изкуството. 2500 зрители закупиха билети на промоционалната цена 8 лв, а като се вземат предвид събитията със свободен вход, общият брой на посетителите надмина 3 000 души.

Театърът се случваше, формално и неформално, на различни комуникационни нива и на всички възможни сцени – Основна сцена, Сцена Филиал, Камерна сцена „Стоян Камбарев” и Сцена Ротонда, без да забравяме фоайетата, репетиционната зала на Сцена Филиал и стълбищните площадки в двете театрални сгради.

Най-голяма похвала заслужават възпитаниците на двете театрални школи. Младите таланти от Студио „Театър”, едни истински двойници на героите и артистите от „Криворазбраната цивилизация” пресъздадоха с характерни пози и движения романтичната и крайно одухотворена атмосфера на постановката, посветена на 95-годишния юбилей на Варненския театър.

С професионализъм и ентусиазъм те повториха своя костюмографски пърформанс няколко пъти, преди отделните прояви от Европейската нощ на театрите. Посетителите разглеждаха с интерес, правеха снимки. Но най-голямо възхищение събуди „Криворазбраната цивилизация” сред 30-те ученици от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в село Старо Оряхово, които заедно със своите преподавателки Светлина Павлова и Искра Вълкова бяха предприели организирано посещение с автобус, специално за Европейската нощ на театрите във Варна.

Точно на тази тема бе посветена публичната дискусия за достъпа на ученици до култура с модератор известният режисьор и актьор Стоян Радев. Той започна дебата без предисловие с върла чалга в непоносими децибели, демонстрирайки дори танцови умения във въпросния жанр. „Ето до тази култура българските деца имат безпрепятствен достъп 24 часа в денонощието, докато достъпът им до театрални и оперни спектакли, концерти и изложби е ограничен. Ние трябва да променим това, преди да е станало съвсем късно”, обобщи Стоян Радев смисъла на събирането.

Директорите на ТМПЦ Варна Даниела Димова и на Държавен куклен театър Вера Стойкова, обсъдиха, заедно с директорите на елитни варненски училища, представители на общината и на медиите прословутата Наредба № 10 на Министерството на образованието, която в член 15 регламентира организираните посещения на спектакли.

За целта се изисква всеки път писмено съгласие от родителите, заедно с попълването на сериозен обем задължителна документация, която трябва да се представи в регионалния инспекторат на МОН. Едва след съответното разрешение оттам, при това в 7-дневен срок след подаване на документите, посещението от учениците на театър, опера или концерт става възможно. Процедурата може да отнеме две и повече седмици и нищо чудно, че някои учители предварително се отказват.

На този фон стана дума и за положителни учебни практики, свързани със сценичните изкуства, във Френската езикова гимназия и СОУ „Гео Милев”.
Представителите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Държавна опера Варна и Държавен куклен театър решиха в специално обръщение да поискат от директорите на учебните заведения да въведат в началото на годината еднократното информирано съгласие на родителите, които с подпис да удостоверят, че не възразяват срещу организираните посещения на спектакли. На тази база комуникацията между учители и родители през останалата част на годината може да се осъществява и по други канали.

Идеята беше посрещната с аплодисменти от аудиторията. Съдействие и подкрепа за тази и други работещи модели за скъсяване на разстоянието между учениците и стойностното изкуство ще се търси в бъдеще от сродни културни институти и организации. В този смисъл дебатът в Европейската нощ на театрите е само първият от много следващи стъпки във вярната посока. За съжаление не се чу становището на Регионалния инспекторат на МОН във Варна, тъй като негови представители не присъстваха на дебата, въпреки личното обещание на директора Венцеслава Генова.

Последната емоция в 19-ия ноемврийски ден, преди спектакъла на „Брак по принуда” поднесоха страхотните момичета и момчета от "М.А.Х." - театралната школа на Валентин Митев. Те очароваха със своя флашмоб "Упражнение по театър" - един динамичен пърформанс в стила на мюзикъла, в който имаше много артистичност и танцова култура, впечатляваща ансамбловост, подкрепена с интелигентност и чувство за хумор. "Упражнение по театър" със замах и в пълен синхрон с името на школата М.А.Х.

Виолета Тончева

• 
• 
• 
• 

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Вижте албума от Европейската нощ на театрите през фотообектива на Елена Рудолф от Студио "Театър":   https://photos.google.com/share/AF1QipP6qaFz5_qCeVClHRftbosjberS6mkAm0ybdNZ4IRqVmT8Q1zbvnva5UDWrENpYWw?key=M3NVVm95cmQ0YmN6RzZDcVV4N0VyNHhHM2w2ODFB  
 

 

 

Прочетете статията > кликнете тук

 

Историята на една любов

 

 

Арсений Арсов – 35 години на оперната сцена

Във вторник, 22 ноември, 19:00- 21:00, Основна сцена, Държавна опера Варна открива ХVII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2016 с  „Филмовата музика на Холивуд» - мултимедиен концерт.

Под диригентството на госта Христо Павлов оркестърът и хорът на оперния театър ще представят онези енигматични композиции, станали синоним на известните холивудски филми, обиколили целия свят Хари Потър, Извънземното, Титаник, Стар Трек и др.

 

На 23 ноември, сряда, 19:00- 21:20, в оператата „Веселата вдовица” от Франц Лехар ще гостуват диригентът Игор Богданов - Русия, Миряна Калушкова – Хана Главари, Иво Йорданов - Граф Данило и Пеньо Пирозов – Камий дьо Росион. В останалите главни роли ще се изяват нашите солисти Людмил Петров – Барон Зета, Филипа Руженова - Валансиен и др

 

Голямото събитие на седмицата остава за 26 ноември, събота, 19.00-21.00, когато Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор Арсений Арсов със специалния концерт „Историята на една любов”.

В концерта по повод 35-годишната артистична дейност на Арсений Арсов ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци Odessos Dance. Водещ Кирил Аспарухов.

Прочетете още:

Арсений Арсов: ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

 

 

 

 

Прочетете статията > кликнете тук