ГАЛЕРИЯ

Както знаете вече, уважаеми зрители, поради неблагоприятната метеорологична прогноза, тази вечер премиерата на мюзикъла "Зоро" ще бъде не в Летния театър, както беше предвидено, а в зала "Конгресна" на ДКС.

Часът остава същият - 21.00. Разпоредителите ще се погрижат да заемете места, съответстващи на стойността на билетите ви.

Въпреки че времето не зависи от нас, се извиняваме за причиненото неудобство и благодарим за вашето разбиране!

По този повод предлагаме специален бонус за зрителите на "Зоро". В антракта ще ви предложим билети на половин цена за следващото представление на Опера в Летния театър - "Кармен", 2 юли, 21.00 :)

МАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

за първата постановка в историята на Варненската опера на „Пепеляшка“ от Росини

29, 30 март 2018, 19.00 – Премиера

След като Джоакино Росини композира „Пепеляшка“ само за три седмици, колко време е необходимо на един диригент да постави „Пепеляшка“?

В музикалната панорама има малцина такива гениални композитори като Моцарт и Росини, които съумяват за кратко време да създадат шедьоври. Но ако една творба е написана бързо, това съвсем не означава, че бързо може да се постави. За „Пепеляшка“ на Росини е необходим поне месец за сериoзно изучаване и вникване в партитурата.

За Държавна опера Варна е чест, че свързва първата постановка в своята 71-годишна история с Вашето име като един от изтъкнатите диригенти на нашата съвременност. Познаваме и ценим Вашето диригентско майсторство от участията Ви в Опера в Летния театър и други варненски постановки. Как работите сега с екипа върху Росини?

Обичам да идвам във Варна. Чувствам се като част от семейството. За мен е важно да харесвам музикантите и певците, с които работя. Опитвам се да намирам положителните им качества и този подход никога не ме е подвеждал. По принцип, когато поставям опера, се стремя да изградя стабилна връзка между музиката и текста, а при Росини това е особено важно. Стилът на Росини представлява проблем, защото при него всяка нота има своето значение. Всяка нота трябва не само да се изпее, но и много бързо да се артикулира. Тези бързи пасажи, характерни за росиниевата техника, затрудняват заниманията с неговите произведения. Оркестърът трябва да е изключително добре подготвен, за да поднесе интерпретация с лекотата и елегантността, присъщи за уникалния стил на Росини.

Популярният сюжет от приказката на Шарл Перо не омаловажава ли по някакъв начин тази сложна и изящна музика?

Напротив. Хората винаги са харесвали приказките за доброто и любовта, които тържествуват. В историята на изкуството много такива приказки са вдъхновявали създаването на нови творби. Да вземем само приказките за Пепеляшка, Дон Жуан или Фауст, които оживяват в редица оперни, театрални, балетни, лирични или белетристични заглавия. Най-хубавото е, че тези винаги актуални сюжети могат да бъдат разгледани от различен ъгъл или да бъдат поставени по нов начин. Всяка епоха има своето право на тълкуване. Що се отнася до музиката на „Пепеляшка“, тя е едновременно комична и елегантна, на места дори драматична, така че всяка възраст ще намери какво да хареса в нея. „Пепеляшка“, освен всичко това, е много подходящо заглавие за приобщаване на децата към света на операта.

Какви са диригентските Ви тайни, с които овладявате оркестъра?

Диригентският ми подход е много естествен, не използвам никакви специални способи и не поставям дистанция между себе си и оркестрантите.

Диригентът не трябва ли да доминира?

Може да се кажат много неща в тази връзка. Окестърът може да се оприличи с едно голямо семейство, което притежава своя характер и диригентът е длъжен да го опознае. Още повече, че оркестърът се състои от толкова различни личности и диригентът не бива да пренебрегва никоя от тях. Работата на диригента се състои в умението да обучава и овладява оркестъра. Той трябва да улучва точния момент, когато се налага да притисне музикантите, да изисква още и още или пък да ги отпусне, да ги похвали.

Когато става дума за музика, мисля, че не е уместно да се говори за доминация, защото музиката е нещо, което се споделя. Чрез изкуството хората обменят възгледи, възприятия, мнения и диригентът прави същото с оркестъра. Не само оркестърът учи от диригента, понякога и диригентът може да научи нещо от оркестъра, да получи някаква информация или съвет от него. Дори да не го формулира с думи, оркестърът го показва с езика на музиката и добрият диригент ще го разбере. Да бъдеш част от тази психология, понякога не е лесно, но аз мисля, че съм намерила своя път да постигам целите, които съм си поставила като диригент.

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза, премиерата на мюзикъла "Зоро" в ММФ "Варненско лято", предвидена за 28 юни, 21.00, в Летния театър, ще се играе в същия ден и час, но в зала "Конгресна" на Двореца на културата и спорта.

Закупените билети важат без заверка.

РЕДЖИ от „КОТКИ“ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

"Котки" от Уебър - 24 март 2018, 19.00, зала 1, ФКЦ

Нейчо Петров – Реджи, един от най-добрите вокалисти на българската клубна сцена, впечатлява и в мюзикъла „Котки“ като обожавания от котешките дами Ръм Тъм Таг. Какво обаче харесва в Ръм Тъм Таг самият Реджи?

Съчетанието на лекота, обаятелност, небрежност и чаровна арогантност с доблест, вяра, мистичност и сила правят образа на Ръм Тъм Таг толкова привлекателен за мен. Казват, че един актьор трябва да се открие, да се асоциира в един образ, за да убеди и публиката в неговата достоверност. А всеки път това е моето примамливо предизвикателство.

Какъв паралел би направил между двата полюсни персонажа, които пресъздаваш в постановки на Държавна опера Варна – Исус Христос Суперзвезда в едноименната рокопера, за който беше отличен с Кристална лира на СБМТД и Ръм Тъм Таг в не по-малко известния мюзикъл „Котки“?

Типажът на непослушния, своенравен котарак, любимец на жените-котки, е доста различен от първия образ, в който трябваше да се превъплътя - този на Исус Христос. Макар и представен като суперзвезда, характерът на Божия син следва библейската смиреност и извисеност. Ръм Тъм Таг от друга страна е олицетворение на човешкото, плътското, въпреки че е котка. Както всеки път, в който съм приел дадено предизвикателство, и в двата образа аз давам максимума, на който съм способен, цялата си любов и страст и това, което Бог ми е дарил.

Божественото в човешките същества и тяхното съществуване в "Исус Христос Суперзвезда" е в прогресията от Бог към хората, а в "Котки" от хората (Котките) към Бог. Уебър е гений и световният успех на всички негови творби се дължи на ясните конкретни послания и прекрасната музика.

Също и на добрия екип, който е задължителен за мюзикълите на Уебър.

Да, така е. За втори път имам честта и огромното удоволствие да бъда част от екипа на режисьора проф. Светозар Донев. Използвам случая, за да благодаря на Държавна опера Варна и на него за доверието, което ми гласуваха, поверявайки ми ролите както на Исус Христос, така и на Ръм Тъм Таг. За втори път е и съприкосновението ми в работата със страхотната хореографка Анна Донева, която сътворява магия чрез танц. Маестро Страцимир Павлов, диригент-постановчикът, е изключителна личност и невероятен професионалист и именно тези негови качества изградиха от мен и целия екип завършени музикални образи. Да не пропусна безценните насоки на асистент-режисьора Сребрина Соколова, която е и незаменима в ролята на Деметра. Добавям костюмите на Ася Стоименова, декорите на Иван Токаджиев, гримът на Даниела Стоянова – все важни елементи, които в хармонична комбинация превърнаха "Котки" в едно от най-успешните заглавия на Държавна опера Варна, с разпродадени билети и зали месеци предварително.

Какво вие, Котките, обичате най-много?

Докато репетирахме мюзикъла, ние, Котките, се превърнахме в едно семейство от приятели, които работят в усмихната среда. Ще е прекалено дълго, ако говоря за качествата на всеки един от актьорския и танцов състав поотделно... Но всички са много добри професионалисти и страшно стойностни личности, един от най-прекрасните екипи,в които съм бил. Точно това прави "Котки" емоционално наситено и зареждащо представление. Естествено, зад една такава продукция стоят много труд, часове репетиции, воля, търпение и усърдие от всеки артист. И най-важното е, че напълно си заслужава.

"Ние котките тук си имаме дом, всяка котка и всеки котак, всяка котка и котенце тук - всички заедно имаме дом!"

Ето как ние, Котките, хипнотизираме публиката.

Всеки път, когато завесите се отварят. И когато всички ние, артисти и публика, ставаме част от един приказен, мистичен свят - котешкото общество на А. Л. Уебър.

Очакваме и вас! На 24 март в зала 1 на ФКЦ от 19.00!

Ваш Ръм Тъм Таг

Прочетете още: КОТКИTE - 2017 г.

КОТКИ

мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
по стихове на Т.С.Елиът
режисьор Светозар Донев
хореограф-постановчик Анна Донева
диригент Страцимир Павлов
сценография Иван Токаджиев
костюми Ася Стоименова
диригент на хора Цветан Крумов 
превод Харалампи Аничкин 
асистент-режисьор Сребрина Соколова

в ролите:

ОТЕЦ ДВУЗАКОНИЕ Людмил Петров
МАНКЪСТРАП Велин Михайлов
РЪМ ТЪМ ТАГ Нейчо Петров - Реджи
ДЕМЕТРА Сребрина Соколова
БОМБАЛУРИНА Филипа Руженова
ГРИЗАБЕЛА Вяра Железова
МАНГОДЖЕРИ Николай Димитров
РАМПЪЛТИЙЗЪР Калина Алексиева
ДЖЕЛИЛОРУМ Лиляна Кондова
ГЪМБИ Валерия Пейчева
СКИМБЪЛШАК БДЖ Илко Захариев
ТЕАТРАЛНИЯТ ДИРЕКТОР Пламен Георгиев
БЪСТЪФЪР ДЖОУНС Анатоли Романов
ДЖЕМИНА Мария Павлова
МАКАВИТИ Румен Стефанов

Времетраене 2 ч.

БИЛЕТИ: 10, 15, 20, 25, 30 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30. и 16.30-17.00 Тел. 052 685 214

НЕЙЧО ПЕТРОВ - РЕДЖИ – РАМОН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

28 юни, 21.00, Летен театър. Премиера на мюзикъла „Зоро“ в ММФ "Варненско лято" 2018

Ти изпълняваш ролите и на Зоро, и на Рамон, два антипода срещу един артист. Как анализираш тази ситуация?

Независимо, че Зоро се смята за положителен, а Рамон за отрицателен герой, всеки от тях е по своему раздвоен. В Зоро живеят едновременно Диего де ла Вега – лек и донякъде повърхностен характер и Зоро – съвестен и доблестен герой, който защитава народа си. Образът на Рамон пък съчетава в себе си агресия и комплекс за малоценност, в комбинация с невероятна увереност и хладнокръвност. Рамон е луд, обсесивен, нахален, в многопластовия му характер прозират фройдистки и карлюунговски черти, които го правят крайно интересен за пресъздаване.

И все пак на кого даваш превес?

Сложно е да играеш едновременно противоположни герои, но и Зоро и Рамон страшно ме въодушевяват. Разбира се, негативният герой винаги представлява по-голямо предизвикателство. Той не се харесва обикновено, но артистът трябва да го направи толкова логичен и правдоподен, че публиката да го разбере, да го възприеме, а защо не и да го хареса накрая.

Прочетете още:

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

Гостувания на солистични състави и размяна на цели продукции между Държавна опера Варна и Народно позорище Белград са част от политиката на колаборация в рамките на Балканската оперна мрежа.

След първото партньорство между двете институции за премиерната постановка на "Атила" от Верди в миналогодишното издание на Опера в Летния театър във Варна, през март 2018 г. в спектакъл на операта "Аида" в Белград с изключителен успех се представиха Маестро Борислав Иванов на диригентския пулт и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева - Аида, Даниела Дякова - Амнерис и Валерий Георгиев - Радамес.

https://www.narodnopozoriste.rs/troje-bugarskih-solista-predvodjeni-maestrom-borislavom-ivanovim-16-marta-gostuju-u-verdijevoj-aidi

СОФИЯ РУХОВА – ЛУЛЧЕВА – ЛУИЗА и КАЛОЯН ЛУЛЧЕВ – РАМОН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

28 юни, 21.00, Летен театър.Премиера на мюзикъла „Зоро“ в ММФ „Варненско лято“ 2018

СОФИЯ РУХОВА – ЛУЛЧЕВА – ЛУИЗА

Трудна ли е ролята на Луиза?

Трудна е, както всяка роля, която претърпява развитие. Така се случва и с Луиза, която с израстването си и противопоставянето си срещу Рамон и несправедливостта, с влюбването си в Диего, се превръща от момиче в жена.

Като драматична актриса, как се чувстваш в атмосферата на мюзикъла?

Добре се чувствам, защото доста време съм се занимавала с музика и пеене. Освен това мечтата ми е била да участвам не само в драматични представления, но и в мюзикъли, така че сега съм щастлива да бъда част от екипа на „Зоро“.

При това в главна роля...

Да, вълнението ми е голямо, като за главна роля :)

Твоят образ ли е Луиза?

Да, със сигурност, да. Допада ми стремежът й да се бори срещу несправедливостта и злините, които Рамон извършва срещу народа. Понякога Луиза не успява, защото борбата срещу злото никога не е лесна. Както тогава, така и днес.

Затова изглежда„Зоро“ продължава да вдъхновява публиката.

Да, „Зоро“ продължава да е актуален и днес.

С коя реплика би трябвало да запомним твоята Луиза?

 Боря се за справедливост!

КАЛОЯН ЛУЛЧЕВ – РАМОН

В мюзикъла „Зоро“ доста герои се борят за справедливост и срещу Рамон, а за какво се бори Рамон?

В неговите очи той също се бори за справедливост. Рамон е израснал в сянката на по-малкия си брат, който е предпочетен пред него, въпреки традициите по-големият син да продължи делата на бащата. Основният проблем на Рамон е, че завижда на брат си, което го кара да върши какви ли не злини. Това е неговият начин да въздава справедливост. 

Всъщност драматургията на този мюзикъл е доста по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Точно така, в драматургията на „Зоро“ е залегнала една много хубава история, която показва сложните взаимоотношения между двама братя. Въпреки завистта на единия, другият продължава да го обича.

Като повечето артисти, и ти ли предпочиташ отрицателните образи?

Мисля, че за един актьор отрицателният образ е похвала. Отрицателният образ обикновено е труден, така че актьорът е щастлив, когато го изберат да пресъздаде подобен образ.

Ти обаче имаш подчертано положително излъчване, което трябва да трансформираш в негативно...

Колкото и странно да звучи, аз се чувствам добре като Рамон. Като същност той наистина е много далеч от мен, по нищо не си приличаме с него. Обикновено зрителите симпатизират на добрия персонаж, но лошите не са за подценяване. Лошите имат някаква причина, поради която са станали такива, каквито са и точно това е работата на актьора да открие и покаже тази причина.

И така, в „Зоро“ София е положителният, а ти си отрицателният герой. А в семейство Лулчеви как е?

В семейство Лулчеви и двамата се борим за справедливост.

Верен отговор! 

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН ЗА СВОЯТА ПОСТАНОВКА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ МЮЗИКЪЛ

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени.Затова и в него става дума за човешките мечти.Не непременно сбъднати, но живи.

Хората са единствените в природата, които мечтаят.

Ние сме все повече и все по-близо до глобалното. Разбираме и виждаме всичко за секунди, чрез върховете на пръстите, които управляват екраните на електронните ни устройства. Изображенията и новините изместват мечтите. За мечтите трябва въображение и духовност, а не просто любопитство и тач скрийн.

„Да пееш под дъжда" разказва за това, как мечтите сме самите ние. 

А всяка сбъдната мечта е едно чудо.

За онези, които ги сбъдват, и за тези, които са свидетели на сбъдването.

Човек има святото задължение да е щастлив. С онова щастие, което не се постига с пари и власт.

ЕКИПЪТ

За да се реализира на сцена подобно амбициозно начинание са необходими забележителни партньори: ръководство, админстрация, технически колеги от различните служби, артисти - певци, балетисти, актьори - всички тези колеги са най-високо в личната ми йерархия. Както и онези, които работят за всички тях: постановъчният екип - диригент, хореограф, сценограф, художник по костюмите, създателите на мултимедийното решение.

Тук веднага искам да споделя, че в заснемането на филмите от епохата на нямото кино ще участва операторът КАЛОЯН БОЖИЛОВ- най-младият носител на най-престижната филмова награда у нас "Златна роза" за операторско майсторство и оператор на „Ага“, актуалния хит от Берлинале и София Филм Фест.

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВе диригентът-мечта за всеки режисьор по света. С таланта, опита, вкуса си и чувството си за хумор. Идеалният партньор на този музикален стил.

БОРЯНА СЕЧАНОВАе  абсолютния хореограф N 1 в мюзикъла у нас. Хореографът, който може да изтанцува всичко, което поставя с артистите си.

Екипът художници АННА-МАРИЯ ТОКАДЖИЕВА И ИВАН ТОКАДЖИЕВса съчетание на огромен опит и култура с модерното и естетичното. Хармония в най-доброто от двата свята - академичност и талант.

Мултимедийното решение, за което вече се похвалих с участието на Калоян, е също в категорията "мечта". ИРИНА РАДОВАНОВА И КОНСТАНТИН ГАРНИЗОВ от "Бюро за пространствени решения" са повелители на всякакъв вид пространства и изобразителни майстори, с безпогрешен усет за адаптиране към епоха и среда, за да се въздейства максимално чрез "храната" за очите на съвременната публика.

АРТИСТИТЕ

Да получиш възможност да репетираш и играеш в столицата на мюзикъла у нас - Варна, и да работиш с колеги от Варненската опера и с варнески артисти е мечтана възможност. Знам, че това мислят и чувстват всички - от ОРЛИН ГОРАНОВ И МАРИАН БАЧЕВдо дебютатантките в жанра на мюзикъла МИГЛЕНА СТОЕВА И АНЕЛИЯ МАНГАРОВА.

На първата ни репетиция във Варна, когато за пръв път чух ансамблово вокално изпълнение на нашата трупа, си казах: "Това е най-красивият ансамбъл, който съм чувал в практиката си!" По реакцията на трупата осъзнах, че всъщност съм го казал на глас. Понякога мечтите правят и това - започваш сам да си говориш.

Та затова не мога да се сдържа и да не напиша всички именана сбъдващите мечти: Пламен Георгиев, Борислав Веженов, Сребрина Соколова, Даниела Димова, Лилия Илиева, Елиз Оник Нигохозова, Нейчо Петров - Реджи, Николай Колев, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова, Калина Алексиева, Калоян Лулчев, Велин Михайлов, Николай Димитров.

„Да пееш под дъжда“ е мечта.

И ние ще я сбъднем! В този град–мечта ис този екип –мечта! Останалото е музика и лъчи.

 Книжка "Да пееш под дъжда" - изтегли pdf

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – ЛУИЗА и МАРИЯ ПАВЛОВА – ЛУИЗА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Що за персонаж е твоята Луиза?

Луиза е интересен персонаж  - тя е нежна и романтична, но в същото време единствена се противопоставя на злия Рамон. Бунтарка, която се бори за справедливост, това определено ми импонира. Образът е голямо предизвикателство по много причини, най-напред заради фехтовката. За пръв път хващам шпага, но се оказа, че доста добре ми се удава.

Съпругът ти Деян Вачков трябва ли да внимава:)

Добре би било.

Вие живеете, освен във Варна, и във Валенсия, така че испанското е близо до теб...

Много близо до мен, фламенкото е моя детска мечта.

Как оперната певица Илина Михайлова се пренастройва да пее в мюзикъл?

„Зоро“ е третият ми мюзикъл на варненска сцена, така че за трети път ми се налага да напускам рамките на операта. Любопитно и интересно ми е да изляза от оперната постановка и да вляза в романтичните арии на Луиза,които са много емоционални и в доста нисък регистър. Щастлива съм, че двете ми дъщери много се гордеят с мама, когато ме виждат с шпагата на Луиза.

Не е като да си Виолета например...

О, те винаги много съпреживяват моите роли. В „Травиата“ едва дочакват смъртта на Виолета,  зада извикат: „Браво, мамо!“и така бързичко ме „връщат от другия свят“.

Как се чувстваш в екипа на „Зоро“?

Щастлива съм сред този екип, който под режисурата на Маестро Петко Бонев работи с много страст. Диригентът ни Страцимир Павлов,каквато и мелодия да пипне, я извайва до съвършенство и я превръща в хит. Искам да благодаря още на страхотния ни тренорпо фехтовка Николай Дериволков и на великолепната ни хореографка Станислава Томова, която въпреки че е бременна в седмия месец, тропа с нас поцял денна сцената.„Зоро“е любов за всички нас.

МАРИЯ ПАВЛОВА – ЛУИЗА

Как изграждаш образа на Луиза?

Луиза е опецифичен образ за пресъздаване. Заради нея ми се наложи да се сблъскам за пръв път с фехтовката, но благодарение на треньора Николай Дериволков успях да преодолея доста страхове пред самата себе си. Това беше важно предизвикателство в изграждането на образа, защото Луиза е нежна, аристократична и в това отношение тя се доближава до останалите ми героини, но от друга страна тя и е бунтарка, едно много борбено, силно, мъжко момиче. Самата аз съм по-обрана като характер и затова се фокусирах именно върху това как да предам бунтарската същност на Луиза. Иначе нейната вокална партия се характеризира с по-баладични и мелодични песни, което създава един много добър контраст между аристократичната Луиза и пламенната Инес.

Как се случва това навлизане в една коренно различна същност?

С много репетиции, с внимание, с желание. В „Зоро“, освен всичко останало, има и много танци, с които се справяме, благодарение на прекрасната хореографка Станислава Томова. Страцимир Павлов води много добре репетициите и сигурно така ще бъде и на представленията.

Как се адаптираш от оперната и оперетната сцена към мюзикъла, в „Котките“, а ето сега и в „Зоро“?

Това е трудно професионално превъплъщение, защото мюзикълът изисква по-различна техника при воденето на гласа. Не съм учила мюзикъл, затова при овладяване на този стил се доверявам както на Страцимир, така и на собствената си интуиция. В „Зоро“ има пеене, говор, танци, фехтовка и всички тези компоненти усложняват художествената задача, но в крайна сметка всичко това ми помага да натрупам нови умения. За един артист това е много важно.

Репликата на Луиза, която би откроила?

В дуета с Диего де ла Вега, когато Луиза все още не знае, че той е Зоро, тя пее „Никога не ме напускай!“ В логическо изграждане на образа на Луиза точно този момент е от особено значение.

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

Комична опера в 2 действия и 4 картини от Джоакино Росини

29, 30 март, 19.00 - Предпремиера на XIX Великденски музикален фестивал – Варна 2018

4 юли, 21.00 - Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

ЕДНА ОТ НАЙ-ИЗЯЩНИТЕ ПАРТИТУРИ ЗА ВОКАЛ И АНСАМБЪЛ

„Пепеляшка или триумфът на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джокино Росини. Либретото на Джакопо Ферети следва сюжета на едноименната приказка от Шарл Перо. Росини е на 25 години, когато написва „Пепеляшка”, но вече има зад себе си поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкреди”, „Италианката в Алжир” и други.

В световната оперна съкровищница „Пепеляшка” се смята за една от най-изящните партитури за вокал и ансамбъл. Росини е трябвало да я композира само за 3 седмици, поради което използва готовата вече увертюра от „Вестникът”, една своя предишна опера-буфа, както и част от ария в „Севилският бръснар”. Публиката не забелязва тези детайли и приема доста вяло премиерата на „Пепеляшка“ на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим. Но скоро след това операта придобива голяма популярност както в Европа, така и в САЩ. Нещо повече — „Пепеляшка“ оспорва първенството на „Севилският бръснар” почти през целия XIX век. През 60-те години на XX вeк музиката на Росини се радва на истински ренесанс.

ПЪРВА ПОСТАНОВКА В ИСТОРИЯТА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Постановката на „Пепеляшка“ през 2018 г. с международен екип е първа в историята на Варненската опера. За диригент-постановчик е поканена добре познатата ни от Опера в Летния театър и други спектакли на Варненската опера, именитата Маестра Николета Конти, единствената италианка, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си на международната оперна сцена. Режисурата е дело на турската режисьорка Екта Кара, сценографията и костюмите, с подчертано съвременна визия, са предоставени от Истанбулската опера, с която Държавна опера Варна поддържа партньорски взаимоотношения. Диригент на хора е Цветан Крумов.

В първия предпремиерен спектакъл на 29 март ще аплодираме изтъкнатия испански Росиниев тенор Пабло Камесеийе в коронната му роля на Дон Рамиро. 
На 30 март в образа на така желания от всички девойки на бала принц на Салерно ще се превъплъти Георги Султанов, в чийто репертоар тази роля също отдавна присъства.

За ролята на камериера на принца Дандини се подготвят Венцеслав Анастасов, Свилен Николов и Делян Славов; Деян Вачков и Делян Славов репетират ролята на Дон Манифико, барона на Монтефиасконе. Сопраните Ирина Жекова, Мария Павлова и Галина Великова се преобразяват в Клоринда, по-голямата дъщеря на барона, докато Вяра Железова, Моника Стоянова и Аделина Попова ще изпълнят партията на Тисба, по-малката дъщеря на барона. За ролята на Анжелина, заварената дъщеря на барона, която всички наричат Пепеляшка, са разпределени Валентина Куцарова, Силвия Ангелова и Петя Петрова. Евгений Станимиров, Гео Чобанов и Людмил Петров получават ролята на философа Алидоро, съветника на дон Рамиро.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев. Асистент режисьор Сребрина Соколова, помощник режисьор Мариана Григорова, корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Пл. „Независимост“ 1, каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна: тел. 052 665 020; www.operavarna.com

Видео

МИХАЕЛА БЕРОВА, най-новата солистка на Варненската опера,пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

„Кармен“ - 16 март 2018, 19.00

Диригент Ян ван Маанен

Може ли да се каже, че репертоарът на едно истинско мецосопрано е немислим без „Кармен“?

Определено е така. Всички възприемат „Кармен“ като нарицателна роля за нас, мецосопраните, а самата опера е една от най-любимите, най-често поставяните и най-често играните творби в цял свят.

След като дори немеломаните смятат, че познават „Кармен“, трудно ли е да се открие нещо ново в образа? Ще го търсиш ли в своята интерпретация?

Повечето хора намират, че  Кармен е лека жена, но това е твърде повърхностно схващане. Този образ е доста дълбок и търпи развитие.Ако в първите две действия Кармен е бунтарка, зад това стои не само нейният темперамент, а и вътрешната сила на характера. Образът е представлявал истинска революция за времето си, тъй като за пръв път в света на операта главната героиня се оказва от простолюдието, при това е циганка. Своенравна и свободолюбива, тя руши всички норми, прави, каквото си поиска и това било нечуван скандал.

По-нататък, в трето и четвърто действие, на преден план излиза драматизмът, който се усеща особено силно в прочутата ария с картите. За Кармен няма по-висша ценност от свободата, за нея тя плаща с живота си. Тази основна линия са заложили и либретистът Проспер Мериме, и композиторът Жорж Бизе. През целия образ върви една особена линия на дързост и аристократизъм, които имат своите корени още в кастовото деление на племената в Индия, откъдето произхождат циганите. В тяхната йерархия най-високо стои аристократът – този, чийто аристократизъм се измерва със силата му да отстоява своя избор. Личният избор е неговата истинска свобода.Това ще търся в образа на Кармен –аристократизма.

Колко близо до себе си чувстваш Кармен?

Мисля, че сега е моето времеза Кармен. Близо съм до нея като темперамент, като схващане за живота и неговите предизвикателства. Винаги изпълнявам с удоволствие тази роля и се радвам, че сега за пръв път ще я представя и пред варненската публика. На сцената ще си партнирам с Даниел Дамянов – Дон Хозе, Пламен Димитров – Ескамилио и Ирина Жекова – Микаела. Теса добри професионалисти, носещи темперамента на своите герои и аз се чувствам чудесно в тяхната компания. Харесвам постановката на режисьора Кузман Попов и вярвам, че под палката на Маестро Ян ван Маанен, заедно с оркестъра и хора на Варненската опера, ние ще заразим публиката с емоцията, която тя очаква от „Кармен“.Накрая искам непременно да кажа и това, че се чувствам истински щастлива като част от страхотния екип на Варненската опера.

 Прочетете още: МИХАЕЛА БЕРОВА

АНТОАНЕЛА ПЕТРОВА – ИНЕС, КАЛИНА ЖЕКОВА – ИНЕС и ЛИЛИЯ ИЛИЕВА - ИНЕС пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

28 юни, 21.00, Летен театър - Премиера на мюзикъла "Зоро", ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

Мюзикъл по музика на Джипси Кингс; Постановка Петко Бонев. Диригент Страцимир Павлов. Хореография Станислава Томова. Сценография и костюми Ася Стоименова. 3D Мapping Полина Герасимова

АНТОАНЕЛА ПЕТРОВА – ИНЕС

- Каква е Инес на Антоанела Петрова?

- Инес е цветен образ, може би един от най-цветните в мюзикъла. Тя е много страстна и много ревнива, но може да бъде и благородна. Инес е циганка, носи в себе си циганското, танцува фламенко, говори английски с испански акцент... Голяма и трудна роля, доставя ми огромно удоволствие.

- Как сменяш емоционалния ключ от Милейди в „Тримата мускетари“ към Инес в „Зоро“?

- Да, двете са коренно различни. Инес всъщност е положителен образ, тя през цялото време помага на Зоро и смело влиза в битка с несправедливостта, докато Милейди е негативен образ, подмолна, травмираща. За изграждане на двата образа се ползва различна стилистика, но това ми допада. Харесвам да изпробвам различни неща.

- Репликата, която според теб характеризира най-добре Инес?

- „Какво смяташ да направиш? Да ги забавляваш до смърт?“

КАЛИНА ЖЕКОВА – ИНЕС

- Каква е Инес на Калина Жекова?

- Всяка една от нас прави различна Инес, защото я пречупва през себе си, през своята призма и вярвам, че публиката ще го забележи. Във всяка сцена Инес предлага истински спектър от емоции. Като циганка тя е много емоционална, много ревнива, пламенна и огнена жена, но понякога се оказва ранима и тъкмо това я прави пълнокръвен образ.

- Чувстваш ли я близка?

- Мисля, че Инес като натюрел е близка до нас, българите. Ние също сме емоционални, така че – да, има връзка между Инес и мен.

- Коя е репликата, която според теб характеризира най-добре Инес?

- „Къде беше снощи?“

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА – ИНЕС

- С какво те привлича Инес?

- В моите очи това е най-страстният образ в целия мюзикъл, а музиката на „Зоро“ е невероятна и повече от вдъхновяваща. Всъщност Инес е циганската кралица, тя е царицата на купона, тя води смеха и щастието със себе си. След това идват любовта, саможертвата и трагедията.

- Само преди дни ти пресъздаде една брилянтна Кати Селдън в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ на режисьора Борис Панкин, сега в мюзикъла „Зоро“ под режисурата на Петко Бонев от актрисата Кати трябва да се преобразиш в циганката Инес. Лесно или трудно е това предизвикателство?

- Не мисля, че има лесно предизвикателство. За мен всеки образ е предизвикателство. Вродената емоционалност много ми помага. Преди няколко години една от моите преподавателки ми каза: „В един момент ще разбереш, че най-голямата ти сила е емоционалното богатство, което притежаваш. Това е твоето предимство.“ Аз винаги съм била емоционална и в детството това ми създаваше проблеми. Непрекъснато се притеснявах, защото ми се искаше да изглеждам по-сериозна пред възрастните. Но с времето нещата се промениха и ето сега се оказва, че точно това качество ми помага на сцената. То ме съветва как да изваждам от себе си онези емоции, които са необходими на моята героиня, как да ги влагам максимално в образа, как да ги преекспонирам, ако е е необходимо.

- И коя черта на Инес ще преекспонираш?

- Саможертвата в името на любовта. „Не рискувай нищо за мен, върви!“, казва тя на Зоро.

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

29 март 2018, 19.00– „Пепеляшка“ от Росини, предпремиера

Диригент Николета Конти – Италия

Режисьор Екта Кара - Турция

ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ – ТЕНОР

Enrique Pablo Cameselle La Caria 

Испанският тенор Пабло Камесеийезапочва музикалното си образование в Аржентина. Дебютира в Буенос Айрес в“Matthaeus Passion”от Бах и „Рита“ на Доницети още преди да влезе въвВиенската консерватория. Забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър са подходящи за белкантови опери и особено за многообразния Росиниев репертоар, който той усъвършенства с Маестро Алберто Зеда в Академия „Росиниана” в Песаро.

Нищо чудно, че изключително трудната партия на Линдоро от „Италианката в Алжир“ на Росини е една от коронните му роли, с която гастролира в MegaronMousikis в Атина, Aalto Theater в Есен, TeatroLiricoSperimentaleв Сполето. В Teatro San Carlo в Неапол блестящо се изявява в най-известната творба на Росини „Севилският бръснар“. Забележително е участието му в по-сериозни произведения на Росини като „Guillaime Tell” в оперния фестивал „ЕvaMarton” в Miscolcи Националния театър на Полша, където си партнира с Ренато Брузон.

Като предизвикателство приема ангажиментите си и в по-рядко поставяни заглавия на Росини като „Mose/Mose in Egito”, с което публиката го аплодира в Teatro die Tradizioneв Сардиния и във фестивала TirolerFestspieleв Ерл. За всеки Росиниев тенор е въпрос на чест да пее и в родния град на композитора Песаро в Rossini Opera Festival, на чиято сцена Пабло Камесеийе е поканен с “Il Viaggio a Rejms”. Веднага след това гостува със същата продукция и в TeatroMarruchinoв Chieti. По време на другия значим Росиниев фестивал “Rossini in Wildbad“, Пабло Камесеийе записва „La Gazzaladra”на компакдиск.

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО и НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО & ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

28 юни, 21.00, Летен театър - Премиера на мюзикъла "Зоро", ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

Мюзикъл по музика на Джипси Кингс; Постановка Петко Бонев. Диригент Страцимир Павлов. Хореография Станислава Томова. Сценография и костюми Ася Стоименова. 3D Мapping Полина Герасимова

НЕЙЧО ПЕТРОВ - РЕДЖИ – ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

- Какво е да си Зоро?

- Прекрасно е да бъдеш Зоро, да работиш с режисьор като Петко Бонев и с този екип. Това не е лесен спектакъл, за него е необходима сериозна подготовка като текст, танци и фехтовка. Това тройно предизвикателство обаче много ме радва. Стремя се да следвам указанията, дадени ми от режисьора, водя се от любовта си към този легендарен герой и се надявам в крайна сметка да направя един мой Зоро, различен и стойностен.

- Трябва ли да си завършил Икомическия университет във Варна, за да станеш певец и артист, който експериментира в различни жанрове?

- Не, не трябва. Това, което трябва, е да не си поставяш таван. Трябва да избереш, трябва да обичаш това, което правиш и да влагаш в него всичко от себе си. Това създава смисъл.

НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ – ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

- Играеш в балетни, оперетни, оперни спектакли и мюзикъли, ето сега си и самият Зоро...

- За мен това е голямо предизвикателство, защото е първата ми главна роля. Харесвам Зоро и благодаря за доверието, което режисьорът Петко Бонев ми гласува. Зоро е легенда, мит, борец за справедливост, макар и с маска. Ролята е многопластова и много интересна, със страхотни балади и песни. Добра и силна роля, в която артистът може да покаже уменията си като певец, танцьор и актьор.

- Кое в Зоро ти допада най-вече?

- Всички негови страни ми допадат, ако не ми допадат, не бих могъл да направя образа му цялостен. Харесвам го в моментите, когато като Диего де ла Вега е малко смешен и наивен и когато, като Зоро, е абсолютно уверен в това, което върши. Двама различни, но живеят в един човек.

- Да не забравяме и романтичния Зоро...

- Да, Зоро е както защитник на доброто, така и фина душа. Всички знаят, че той се влюбва. Това е влюбеният Зоро, разбираем и близък до всички влюбени.

- Репликата на Зоро, която според теб го характеризира най-добре?

- За мен това е кулминационната реплика в мюзикъла: „Може ли човек да бъде обичан за това, което всъщност е!“

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

Как се чуввстваш в кожата на Зоро?

Това е една мечта за всяко дете. Да бъде герой от приказка, от филм. И аз продължавам до ден днешен да бъда дете, така че мога да кажа, сбъдвам една моя детска мечта с този спектакъл.

Имаш роли в опери, оперети, мюзикъли, пя в концерта за началото на българското европредседателство, това дава ли ти повече самочувствие?

Аз оставам обикновен човек, който надявам се си върши добре и със сърце работата. В никакъв случай не се възгордявам, просто правя това, което мога и се опитвам да го правя по най-добрия начин.

Във фейсбуквидях снимка с дядо си, един достолепен мъж с достоен внук до него. Изглеждате много свързани един с друг, така ли е? 

Дядо ми беше дълги години артист – солист в Търновския, също и в Софийския музикален театър, обиколил е света, бил е наистина номер едно в своята професия, взел е всичко от живота. Винаги съм му се възхищавал и си спомням, че като малък все му се молех да излезем и заедно да се поклоним на сцената. Обичам го и винаги се допитвам до него за моите роли и въобще за всичко. Най-ценният съвет, който той ми е дал, е да не се възгордявам, да бъда смирен, да съм благодарен на Бог за всичко и да обичам това, което правя.

Какво място заема Зоро в кариерата ти?

Това е може би най-трудният образ, който съм правил досега, той изисква фехтовка, пеене, танци, всичко в едно. Иначе от дете съм свързан с тези испански ритми, любимата ми майка е в Испания, обожавам испанската музика и няма как всичко това да не е част от мен.

Може ли днес да бъдеш Зоро в живота?

Доста трудно, но пък - слава богу - в моето обкръжение всичките са Зоровци, ако мога така да кажа. Смели, варващи в себе си, в доброто и в любовта.

Репликата, която е важна за Зоро и за самия теб?

Както в повечето спектакли, така и тук основната тема е любовта. Така че аз бих казал, нека вярваме в любовта! Това не е реплика на Зоро, но съм сигурен, че той би ме подкрепил.

В мюзикъла прекрасната Инес прави саможертва в името на любовта си към теб...

Да, но в живота това е моята любима Лилия, на която не й се налага да постъпва като Инес.

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)

9 март 2018, 18.00-19.00, ГХГ

Концерт, посветен на 75-годишнината от спасяването на българските евреи

Даниела Димова- сопран

Жанета Бенун - пиано

Красимир Щерев - цигулка

На 9 март, в Градската художествена галерия, 18.00, ще прозвучи концерт  под наслов „ТОДА РАБА” – благодарност, в превод от иврит. Благодарност е съкровеното послание на това музикално събитие, посветено на 75-годишнината от спасяването на българските евреи от холокоста. През 1943 г. със своя забележителен държавнически акт България спасява от депортация в хитлеристките концентрационни лагери всички свои 48 000 поданици от еврейски произход и това й отрежда почетно място в световната история.

Мемориалния концерт ще поднесат Даниела Димова – сопран, Жанета Бенун-Николаева – пиано и Красимир Щерев – цигулка. Даниела Димова ще пее, освен на български, на четирите еврейски езика – ладино, иврит, идиш и арамейски, древният език, на който е говорил Христос.

В програмата на концерта са включени еврейски и български песни, както и инструментални пиеси от Жул Леви, Николай Кауфман, Мануел Моранте, Морис Равел, Офер Бен Амос, Панчо Владигеров, Марин Големинов и др. Произведенията, обработени от Жул Леви, са подарени лично от композитора на Жанета Бенун – Николаева.

Концертът ще започне с „Каддиш” от Морис Равел (Каддиш - молитва, която синът чете на гроба на баща си). Специално място е отредено и на музиката от известния филм на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер”, пресъздаващисторията на над 1000 евреи, спасени от бизнесмена Оскар Шиндлер по време на Втората световна война.

В репертоара наДаниела Димова и Жанета Бенун-Николаева отдавна присъстват песни от еврейската музикална съкровищница. Те имат и два тематични компактдиска: „Сефарадски песни” с транскрипция на Жул Леви и „Кабаретни песни” от Арнолд Шьонберг и„Ешкеназки песни”, обработени от акад. Николай Кауфман и творби от Курт Вайл.

ПРОГРАМА

1.Каддиш

Муз. Морис Равел

2. Morena me jaman

Обр. Жул Леви

3. Durme, durme

Обр. Жул Леви

4. Avre tu puerta serrada

Обр. Жул Леви

5. Чардаш

Муз. Й. Хубай

6. Noches, noches

Обр. Мануел Моранте

7. Quatro anos de amor

Обр. Мануел Моранте

8. Цъфнало й бяло кокиче

Обр. Панчо Владигеров

9.Биляна платно белеше

Обр. Панчо Владигеров

10. Siciliana

Муз. М.Парадиз

11. Хава Нагила

Популярна еврейска народна песен

12. Solo con ti

Обр. Офер Бен Амос

13. Mi corason

Обр. Офер Бен Амос

14. Caminando por la plaza

Обр. Жул Леви

15. Los bilbilicos

Обр. Жул Леви

16. Балалайка

Обр. Николай Кауфман

17. Тема из филма „Списъкът на Шиндлер“

Муз. Джон Уйлямс

18. Шалом алейхем

Обр. Николай Кауфман

19. Adio, querido

Обр. Жул Леви

20. Авраам Авину

Обр. Жул Леви

21. Horchat Hai Caliptus

Популярна израелска песен

След Варна концертът ще бъде изнесен в Бургас и Добрич.

Отзвук от пресконференцията

В пресконференцията на 20 юни, Сцена Ротонда, посветена на деветото издание на Опера в Летния театър – Варна 2018, участваха Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, диригентът Страцимир Павлов, режисьорите Борис Панкин и Петков Бонев, артистите Орлин Горанов, Сребрина Соколова и Нейчо Петров-Реджи.

Даниела Димова благодари за традиционната подкрепа на Община Варна, х. „Грифид“ и медийните партньори БНТ 1, BNT 2 Варна, БНР, БНР-Радио Варна, ТВ „Черно море“, ТВ „Евроком“, „Канал 3“, Дарик Радио Варна, в. „Черно море“, в. „Народно дело“, сп. „Ти си Варна“, “Градското списание“, moreto.net, petel.bg, varnautre.bg. Тя подчерта, че заради Международния балетен конкурс през юли, Опера в Летния театър 2018 ще се проведе в две кампании – преди и след балетния конкурс.Независимо от това, деветото издание на Опера в Летния театър запазва утвърдените вече жанрови модули – опера, оперета, мюзикъл, балет и оперна гала.

Сред 13-те събития, които обхващат периода 20 юни - 23 август, оперните премиери са три - „Пепеляшка“ по повод 150-годишнината от кончината на Росини (4.07), „Летящият холандец“ от Вагнер (12.07) и за пръв път в 71-годишната история на Варненската опера - „Джоконда“ от Понкиели (7.08) с Димитринка Райчева в главната роля.

Премиерните мюзикъли са два - „Да пееш под дъжда“ по музика на Н. Браун и А. Фрийд (20.06; 17.08), премиера за България и „Зоро“ по музика на Джипси Кингс и Й. Камерън (28.06, 21.08). Шест от представленията на Опера в Летния театър влизат и в програмата на ММФ „Варненско лято“, сред тях „Летящият холандец“ и „Пепеляшка“ са резултат от партньорството между оперните театри във Варна, Белград и Истанбул.

.
В духа на традицията лятната сцена ще срещне публиката с български оперни гласове с международна кариера. През тази година това са варненците Валентина Куцарова, която ще изпълни ролята на Пепеляшка, Милен Божков, когото ще чуем като Марио Каварадоси в „Тоска“ (7.07) и Иван Момиров, който ще бъде Алфред Жермон в „Травиата“ (20.08).В "Летящият холандец" и "Джоконда" ще посрещнем и известния български тенор Мирослав Христов от Цюрихската опера.

Както винаги ще гостуват и именити чуждестранни певци, сред които ще аплодираме Росиниевия тенор Пабло Камесеийе като Дон Рамиро в „Пепеляшка“, примите Саня Анастасия като Кармен (2.07), Драгана Радакович като Тоска (7.07) и една от звездите на Метрополитън опера Фабио Армилиато, който ще изпълни няколко от коронните си арии в заключителната Оперна гала (23.08). На следващия ден Фабио Армилиато ще мине и по червения килим на МФФ "Любовта е лудост", в чието тазгодишно издание ще видим филма на Уди Алън „На Рим с любов“ с участието на Фабио Армилиато.

Популярната версия на „Царицата на чардаша“ от Калман (14.08) на прочутия Видин Даскалов, възстановена от не по-малко популярния Александър Мутафчийски, също варненец, непременно ще събере почитатели на оперетата.
А за почитателите на балетното изкуство е предвиден спектакълът на „Лебедово езеро“ от Чайковски (9.08), хореографска редакция по Петипа и Иванов на Сергей Бобров, с руски балетни звезди и балетната трупа на Варненската опера, под диригентството на варненеца Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

На диригентския пулт в Опера в Летния театър ще приветстваме още Борислав Иванов, Страцимир Павлов, Иван Кожухаров, Ерих Биндер от Виенската Щастопера, Паоло Олми – артистичен директор на ММФ в Равена, Италия, Николета Конти, Деян Савич, Григор Паликаров, Цветан Крумов.

След Даниела Димова, диригентът Страцимир Павлов и режисьорите Борис Панкин и Петко Бонев представиха своите постановки на мюзикълите „Да пееш под дъжда“ и „Зоро“. В увлекателните си експозета, които често бяха прекъсвани от аплодисментите на журналистите, те благодариха за възможността да поставят във Варна, оцениха високо многостранните таланти на варненските артисти и изтъкнаха удоволствието си да работят с такъв енергичен, амбициозен и високо мотивиран екип.

Борис Панкин намери хубави думи за певческото и артистично майсторство на Сребрина Соколова (Лина Ламонт), нарече Нейчо Петров – Реджи (Кармайкъл – учител по дикция на Дон Локууд) „истинско откритие за мюзикъла“ и обяви, че една от изненадите на „Да пееш под дъжда“ ще бъдат снимките в близък план, които специална камера ще миксира на живо със случващото се на сцената, за да не убегне нито един детайл от вниманието на публиката.

Петко Бонев се спря върху сериозната музикално-театрална драматургия в английската версия на „Зоро“, която служи за основа на варненската постановка, както и за затруднението си кои от артистите в трите великолепни състава да избере за премиерата. Той благодари специално на своя постановъчен екип - костюмографа Ася Стоименова, автора на 3D-Mapping-a Полина Герасимова и хореографа Станислава Томова и обеща едно истинско шоу с много фламенко, ревност, битки, дуели и кръв.

Орлин Горанов (Дон Локууд), когото Борис Панкин обяви за „движима национална ценност“, разказа за „уникалното усещане да бъдеш във Варна и да пееш под дъжда“. Апропо, от нарочна справка с прогнозата на варненската метеорологична служба се разбра, че на 20 юни, по време на „Да пееш под дъжда“ няма да вали, т.е. ще вали само на сцената.

Сребрина Соколова - капризната звезда от нямото кино Лина Ламонт, която, ако си спомняте легендарния филм, се проваля в ерата на говорещото кино, вкл. и заради ужасния си диалект, влезе в образ и демонстрира йекането на мекия източен говор, при всеобщото одобрение на аудиторията. За благодарност Сребрина/Лина се сбогува с едно “Enjoy“ в звезден маниер 

Нейчо Петров – Реджи, който играе и в двата мюзикъла, като в „Зоро“ изпълнява ролите на положителния и отрицателния герой, обясни, че ако прави странно впечатление, то е, защото напоследък у него живеят едновременно много различни хора  Но независмо от това затруднение, той се чувства дълбоко задължен на режисьорите Борис Панкин и Петко Бонев за доверието и шанса да живее в мюзикъла и „да диша този въздух“.

В края на пресконференцията медиите получиха акредитационни писма за отразяване на Опера в Летния театър 2018 и идентификационни баджове за свободен достъп до спектаклите, както и специална анкета, в която екипът на ТМПЦ – Държавна опера Варна търси оценката и препоръките на акредитираните журналисти за деветото издание на оперното лято във Варна.

Още нещо. Флашмоб на "Зоро" ще изненада пешеходците в центъра на града в Международния ден на музиката, 21 юни, 14.00, като любопитните могат да придружат екипа по пътя му от операта до арт галерия "Тереза Зиковска" (ул. Воден"), където ще има фламенко и не само :)

Виолета Тончева

Фотография Пламен Гутинов

Държавна опера Варна, 6 март 2018, 14.30 ч., стая 108

Поради големия интерес към февруарския кастинг за артисти в мюзикъла „Зоро“ по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън, текст Стивън Кларк, постановка Петко Бонев, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява втори етап на кастинга.

Припомняме, че кастингът е за ролите на:

Диего де ла Вега - ЗОРО

Луиза Пулидо - млада жена

Инес - млада жена

Рамон - мъж

Рамон - дете, момче на 7-9 години

Луиза - дете, момиче на 7-9 години

Диего - дете, момче на 7-9 години

Песни от мюзикъла „Зоро“, препоръчителни за прослушването:

- "Baila Me“, „Bamboleo“,“Djobi Djoba“ - за ролите на Диего де ла Вега и Инес;

- "Hope“ за ролята на Диего де ла Вега;

- „Falling“ за ролята на Луиза;

- „Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон;

- „Young Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон.

Кандидатите за детските роли могат също да се явят с басня и песен по избор.

Вторият етап на кастинга за мюзикъла „Зоро“ ще се проведе на 6 март 2018 година от 14.30 часа в сградата на ТМПЦ - Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, 9000 Варна

Освен кандидатите от първия етап, които сега ще се явят с поставените им от режисьора задачи, във втория етап на кастинга могат да участват и нови кандидати.

Желаещите да подадат молба и автобиография в отдел "Човешки ресурси" на ТМПЦ Варна, стая 216 или да изпратят документите си на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Кастинг за мюзикъла "Зоро". За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

18 юни, 13.30, Сцена Ротонда

На 18 юни, 13.30, Сцена Ротонда, представителите на варненските медии и кореспондентите на националните издания са поканени на пресконференция, посветена на деветата поред Опера в Летния театър – Варна 2018.

Изданието се реализира с подкрепата на Община Варна, х. „Грифид“ и медийните партньори БНТ 1, BNT 2, БНР, БНР-Радио Варна, ТВ Евроком, ТВ „Черно море“, Канал 3, Дарик Радио Варна, в. „Черно море“, в. „Народно дело“, сп. „Ти си Варна“, “Градското списание“, moreto.net, petel.bg, varnautre.bg.

От 20 юни до 23 август Държавна опера Варна ще предложи на варненци и гостите на Варна 13 изискани музикални събития в жанровете опера, оперета, мюзикъл, балет и гала концерт, сред тях 3 оперни премиери и 2 премиери на мюзикъл.

В пресконференцията ще участват Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, диригентът Страцимир Павлов, режисьорите Борис Панкин и Петко Бонев, артистите Орлин Горанов, Сребрина Соколова, Велин Михайлов и др.

Ще има видеопрезентация на някои от събитията в Опера в Летния театър, флаери, програми и други информационни материали.

Журналистите и медиите, които ще отразяват деветото издание на Опера в Летния театър, ще получат акредитационни баджове за свободен достъп до представленията. В края на август ще потърсим и тяхната обобщена оценка на случилото се през това оперно лято в специална анкета с акредитираните медии и журналисти.

Информацията за всички събития от Опера в Летния театър – Варна 2018 следете в сайта www.operavarna.com и фейсбук страниците: Държавна опера Варна / State Opera Varna и Опера в Летния театър

 
Поради лошите метеорологични условия, концертът с участието на младите възпитаници на Националното училище по изкуствата се отлага за 6 март от 19:00 часа.

Закупените билети важат без заверка.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

с участието на оркестъра на Държавна опера - Варна
диригент Станислав Ушев
Концертмайстор Анна Фурнаджиева

участват: солисти от НУИ „Добри Христов“ - Варна
пиано - Ибрахим Игнатов, Хасан Игнатов
цигулка - Александър Зайранов, Деница Георгиева
виолончело - Георгий Михеев
маримба - Калина Христова
класическо пеене - Стефани Цанева

програма:

Волфганг А. Моцарт – Концерт за цигулка и оркестър № 4 – I част, изп. Деница Георгиева
Пьотр И. Чайковски - Pezzo capriccioso, изп. Георгий Михеев
Йоханес Брамс – Концерт за цигулка и оркестър №1– III част, изп. Александър Зайранов
Емануел Сежурне – Концерт за маримба и камерен оркестър – II част, изп. Калина Христова
Волфганг А. Моцарт - ария на Сузана от IV д. на оп. “Сватбата на Фигаро”, изп. Стефани Цанева
Едвард Григ – Концерт за пиано и оркестър – I част, изп. Ибрахим Игнатов
Джордж Гершуин – “Рапсодия в синьо”, изп. Хасан Игнатов

На снимките:

Хасан Игнатов
Стефани Цанева
Деница Георгиева

Александър Зайранов
Георгий Михеев
Ибрахим Игнатов
Калина Христова

Заради заболяване на артист, спектакълът на "Любовен еликсир", предвиден за 8 март, се отлага за първия ден на пролетта 22 март, 19.00, Основна сцена. Закупените билети важат без заверка.

Кой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”:  не могат  да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „Обичам те”!

Съвременната визия на „Любовен еликсир“ ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала на Гаетано Доницети, а във времето на... Мерлин Монро. Това оригинално художествено решение оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава.

Опера от ГАЕТАНО ДОНИЦЕТИ

Диригент Цветан Крумов

Режисьор Нина Найденова

Художник на декора Радостин Чомаков

Художник на костюмите Лора Маринова

Диригент на хора Цветан Крумов

АДИНА – Ирина Жекова

НЕМОРИНО – Валерий Георгиев

БЕЛКОРЕ – Свилен Николов

ДОКТОР ДУЛКАМАРА – Гео Чобанов

ДЖАНЕТА – Благовеста Статева

Билети: 10, 15, 20, ВИП с кетъринг 30 лв.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;

Работно време билетна каса понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

ЛЕГЕНДАРНИЯТ "ЗОРО" В АРТ ГАЛЕРИЯ "ЗИКОВСКА"

ФЛАШМОБ в Международния ден на музиката 21 юни 2018, 14.00

На 21 юни, 14.00, легендарният Зоро от едноименния мюзикъл си уговори специална среща с художничката Тереза Зиковска в нейната арт галерия "Тереза Зиковска" на ул. "Воден" 25 в центъра на Варна. Флашмобът е част от програмата на Френския културен институт и Франкофонския център във Варна в Международния ден на музиката 21 юни.

Припомняме бързо неговата история. Към първоначалната идея на Франция за свободно музициране и споделяне на изкуството в различни публични пространства със свободен достъп, бързо се присъединяват много страни и така от десетилетия 21 юни се отбелязва като празник на неформалното съприкосновение с музиката от всички жанрове, с артисти и публика от цял свят.

В нашия случай, няма как да не забележите, че Z в логото на галерията се доближава до магическия знак на легендарния герой от популярния филмов и не само сюжет. Това съвпадение определено не е случайно.

С други думи, очаквайте емоционален флашмоб с екшън, бой с шпаги и победа на доброто над злото. Разбира се и музика в тази промо среща с най-новата постановка на Варненската опера преди премиерните спектакли на мюзикъла "Зоро" на 28 юни и 21 август в ММФ "Варненско лято".

ЗОРО

ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

Премиера – 28 юни, 21 август, 21.00, Летен театър

Мюзикъл по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън 
Постановка Петко Бонев
Диригент Страцимир Павлов 
Хореография Станислава Томова
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Mapping Полина Герасимова

Действащи лица и изпълнители:

ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА(ЗОРО) - Велин Михайлов, Нейчо Петров, Николай Димитров
ЛУИЗА ПУЛИДО - Илина Михайлова, Мария Павлова, София Рухова-Лулчева
РАМОН - Калоян Лулчев, Нейчо Петров
ИНЕС - Лилия Илиева, Антоанела Петрова, Калина Жекова
ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков
ДЕТЕ РАМОН - Фернандо Леон Васев, Калоян Тодоров
ДЕТЕ ЛУИЗА - Ясмина Арсова, Белла Петрова
АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Людмил Петров, Лев Караван
СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Милен Иванов, Илко Захариев
ЕДУАРДО - Борислав Донев
ХОРХЕ - Лев Караван
ИГНАСИО - Диян Богданов
ГОНЗАЛЕС- Анатоли Романов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Асистент режисьор Сребрина Соколова. Помощник режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Прочетете още: ОБЕЩАВАМ ЕДИН СУПЕРСПЕКТАКЪЛ НА „ЗОРО“

2 март 2018, Основна сцена, 19.00 – 21.40, 80-и спектакъл!

На 2 март, Основна сцена, 19.00 – 21.40, Държавна опера Варна по традиция ще поднесе на варненци за Националния празник най-българския си спектакъл „Българи от старо време“. Любима на поколения българи, неостаряващата оперета на Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов е най-новата постановка на това заглавие, в завладяващия режисьорски прочит на майстора на оперетния жанр у нас Николай Априлов.

В главните роли отново ще ни разсмиват изтъкнатите комици Стефан Рядков (Дядо Либен) и Пламен Георгиев (Хаджи Генчо), а специалното участие на Фолкорен ансамбъл „Одесос“ при МВР Варна, с худ. рък. Радослав Иванов, ще превърне сватбата на Лила (Ина Петрова) и Павлин (Пламен Долапчиев) в истински празник за артисти и зрители. Какво по-хубаво от това, на Националния празник да се хванем на българско хоро с “Българи от старо време!

При това става дума не за кой да е, а за 80-ия спектакъл на варненска сцена на "Българи от старо време" на режисьора Николай Априлов!

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов
Режисьор Николай Априлов
Либрето Коста Райнов.
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Атанас Велянов
Художник по костюмите Диляна Първанова
Хореография Гергана Георгиева Караиванова, Радослав Иванов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Компютърен дизайн и ефекти Венелин Миланов, Антон Златинов

Действащи лица и изпълнители:

Дядо Либен - Стефан Рядков
Хаджи Генчо - Пламен Георгиев
Дела - Петя Петкова
Павлин - Пламен Долапчиев
Цона - Благовеста Статева
Лиляна - Ина Петрова
Иван - Велин Михайлов 
Янка - Лилия Илиева 
Ерчо - Закар Гостанян
Герчо - Людмил Петров
Циганка - Антоанета Маринова
Баба Тодора - Анатоли Романов

Със специалното участие на Фолклорен ансамбъл „Одесос“ при МВР – Варна с гл. худ. рък. Радослав Иванов

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ

„С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музика с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.“

МАРИАН БАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой, който заплита и разплита любовния триъгълник в мюзикъла „Да пееш под дъжда“, постановка на Държавна опера Варна, режисьор Борис Панкин, диригент Страцимир Павлов

20 юни, 21.00, Летен театър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2018. Премиера за България

Как се чувстваш като Козмо Браун?

Много хубав въпрос? Козмо Браун е голям симпатяга. Аз го заобичах още от първо четене, защото той е свързващото звено в сериозната романтична връзка между Дон Локууд и Лина Ламонт, а после и Кати Селдън. Той е човекът, който помага - без да иска, да се заплете историята между тях тримата, а след това полага сериозни усилия да я разплете. Той е човекът, който винаги остава леко в сянка, но без когото не може. Това е моят Козмо Браун.

Ти си мултифункционален актьор, може всичко да изиграеш, но сигурно има роли и жанрове, които предпочиташ.

Твърде силно е да кажа, че съм мултифункционален актьор. Това е оценка, над която човек трябва доста да се замисли, преди да се съгласи с нея. Нека да отговоря така - за мен е важно да си свърша добре работата. Аз съм актьор, който в последните години участва в постановки на всички оперни театри в България, с изключение на Софийската опера, а ето че сега вече съм и на сцената на Варненската опера.

Ние сме от последните, които успяха да се доберат до теб.

Нали знаеш, последните ще станат първи.

Факт 

Ролите ми са основно в комедийния жанр, но истината е, че наградите, които съм получил, са само за драматични роли.

Ние те харесваме във всякакви роли, макар че в някои тв сериали си доста мрачен тип.

Е, чак пък мрачен... Но във Варна съм в приятната компания на колеги, с които се разбирам чудесно и мисля, че се справяме не зле. Освен тук, имам и други ангажименти, така че постоянно летя напред-назад из България.

Ако използваш някоя от репликите на Козмо Браун, как би поканил публиката на премиерата на „Да пееш под дъжда“ в Летния театър?

О, да. Ще го направя с моята любима ария от мюзикъла: „Дай им смях“, „Накарай ги да се смеят“, „Make Тhem Laugh”. Смехът носи радост и прави хората щастливи, какво по-хубаво от това! А мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е създаден, за да забавлява, самите ние, участниците, се забавляваме и вярвам, че ще увлечем в това забавление и публиката.

ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд
Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия „Бюро за пространствени решения“
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Действащи лица и изпълнители:

ДОН ЛОКУУД – Орлин Горанов 
КОЗМО БРАУН – Мариан Бачев
КАТИ СЕЛДЪН – Лилия Илиева
ЛИНА ЛАМОНТ – Сребрина Соколова
Р. Ф. (Ар Еф) СИМПСЪН – Пламен Георгиев
РОСКО ДЕКСТЪР, режисьор – Борислав Веженов
РОЗ, прес агент и приятелка на Лина – Миглена Стоева
ДОРА БЕЙЛИ, влиятелна киножурналистка – Анелия Мангърова
ДИНСМОР, учителка по дикция на Лина – Елиз Оник Нигохозова
КАРМАЙКЪЛ, учител по дикция на Дон – Нейчо Петров
ПОЛИЦАЙ – Николай Колев
ФЕНКА-1 – Йоанна Венелинова
ФЕНКА-2 – Зои Бошнакова
ФЛИРТУВАЩА ДАМА – Калина Алексиева
ПЕРУКЕРКА& ГАРДЕРОБИЕРКА – Калина Алексиева
АСИСТЕНТ 1&ЗВУКАР – Калоян Лулчев
АСИСТЕНТ 2 – Велин Михайлов
АСИСТЕНТ 3 – Николай Димитров
ЗЛОДЕЙ във филма - Нейчо Петров
ПРИДВОРНА ДАМА във филма – Венета Гочева
ТОМ МИКС – Иван Георгиев
ОЛГА МАРА –Венета Гочева
НЕЙНИЯТ КАВАЛЕР – Мартин Чикалов
МЕРИ МАРГАРЕТ – Лаура Мойа Ромеро
ВЪЗРАСТНИЯТ И СЪПРУГ –Денко Стоянов
ЗЕЛДА ЗАНДЪРС – Камила Данези
ДЖЕЙ КЪМБАРЛЕНД ТРЕТИ – Павел Кирчев
ЧАРЛИ ЧАПЛИН – Франческо Бруни
ДИРИГЕНТЪТ – Страцимир Павлов
Солисти, балет, хор и оркестър на Държавна опера Варна

23 февруари 2018, 19.00

Маестро Лучано Ди Мартино, един от изтъкнатите диригенти на международната оперна сцена, артистичен директор на Пловдивската опера, ще дирижира и във Варна „Мадам Бътерфлай“.

Ето какво пише в Opernnetz.de музикалният критик Андреас Хьолшер за оперния спектакъл, под диригентската палка на Маестро Мартино в Любек:"Лучано Ди Мартино накара оркестъра да свири Пучини по начина, по който наистина бихте искали да го чуете. Елегантно контролирани музикални пасажи се редуваха със силно драматични акценти и нежен щрайх. Лучано ди Мартино водеше оркестъра с жизненост и страст. Тази вечер музиката на Пучини прозвуча с цялото си вълшебство, а емоциите, идващи от диригентския пулт, достигнаха и певците, и аудиторията".

Лучано Ди Мартино завършва дирижиране в Университета за музика и театър в Хамбург през 1996 г., след което специализира в Академия Киджана в Сиена, Италия с големите диригенти Иля Мусин, Мюнг-Вун Чунг и Валери Гергиев. Започва кариерата си в Германия, но многобройните му творчески ангажименти като диригент и постановчик го отвеждат до водещи музикални театри в САЩ, Европа и Израел, между които Щаатсопер Хамбург и Мариински театър в Санкт Петербург. През годините Маестро Лучано Ди Мартино е име в програмата на редица известни фестивали в Италия и Швейцария. Гастролирал е в Русия, Италия, Испания, Франция, Португалия, Германия, Австрия и САЩ. През 2011 г. поставя „Любовен еликсир“ на Доницети с Ана Нетребко и Ервин Шрот, а през 2012 „Мадам Бътерфлай“ в Операта в Тел Авив.

В България Лучано Ди Мартино работи с Оркестъра на ФМ Класик и дирижира спектакли в различни български оперни театри. През 2004 организира и дирижира концерта, посветен на 90 години от рождението на Борис Христов, през 2006 г. – Реквиема на Верди в памет на Гена Димитрова, с която също е работил, през 2015 дирижира и бенефиса на Александрина Милчева. Името му трайно се свързва с поста на артистичен директор на Пловдивската опера и един от диригентите на летния фестивал в Пловдив Opera Open, както и на редица други музикални събития в бъдещата Европейска столица на културата през 2019 година.

14 юни 2018, 19.00 – „Фалстаф“, Верди

Добре познатият и обичан от варненската публика италиански диригент Стефано Сегедони, който през 2013 година постави за нас „Фалстаф“ от Верди, отново ще дирижира това произведение във Варна на 14 юни 2018 година.

Междувременно Маестро Сегедони продължава работата си като унверситетски преподавател в Италия и като диригент на различни сцени в Европа и отвъд океана. 

След изключително успешния му гастрол през март тази година в прочутата зала „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, където дирижира концерт с творби от Вагнер и барокова музика, той отново е поканен там през октомври. Предстоящият концерт, посветен изцяло на творчеството на Густав Малер, отново ще бъде с Нюйоркската филхармония и солисти на Метрополитън опера. Маестро Сегедони е планирал да отдели два месеца за подготовка на Малеровия концерт в „Карнеги Хол“, след спектакъла на „Фалстаф“ във Варна и лятната си ваканция.

СТЕФАНО СЕГЕДОНИ: МОЖЕ БИ „ФАЛСТАФ“ Е ПОРТРЕТ НА САМИЯ ВЕРДИ

Джузепе Верди е написал „Фалстаф“ под давление на либретиста Ариго Бойто и издателя Джулио Рикорди. Първоначално той смятал, че вече има достатъчно оперни произведения зад гърба си, но впоследствие приел предложението и така се родила неговата последна майсторска творба.

Публиката, които присъствала на премиерата в Миланската скала през 1893 година, била изумена от радикално различното звучене на операта, в сравнение с познатия дотогава стил на композитора. „Фалстаф“ е единствената комична опера на Верди, която се отличава със сложна композиция и особен ритъм. В нея има само 3 истински арии, останалото е изградено на принципа на лиричната театрална комедия. Възрастният Фалстаф търси, сякаш за последен път, любовта на жените, но те го отхвърлят и му се подиграват. В образа бихме могли да разпознаем самия композитор, може би „Фалстаф“ е портрет на Верди...

Екипът на „Фалстаф“ е великолепен, работил съм както с Александър Крунев, който изпълнява ролята на Фалстаф, така и с всички останали солисти. Нова е единствено китайската певица Дафне Тиан, която ще дебютира в ролята на Алиса Форд. Репетираме с удоволствие и знам, че ще се получи един много хубав спектакъл.

ФАЛСТАФ

Опера от Джузепе Верди
Режисьор Джулио Чабати
Сценограф Платон Барди
Костюмограф Марко Натери
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:
СЪР ДЖОН ФАЛСТАФ - Александър Крунев 
ФОРД - Свилен Николов
АЛИСА ФОРД - Дафне Тиан, дебют 
НАНЕТА - Ирина Жекова
ФЕНТОН - Валерий Георгиев
ДОКТОР КАЮС - Александър Баранов 
БАРДОЛФО - Христо Ганевски
ПИСТОЛА - Деян Вачков
МИСИС МЕГ ПЕЙДЖ - Вяра Железова
МИСИС КУИКЛИ - Бойка Василева
ПАЖ НА ФАЛСТАФ - Илияна Славова

20 март 2018,10.00

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за балетни артисти (мъже и жени) във връзка с подготвяне на нови балетни заглавия и предстоящо тримесечно турне във Великобритания.

Конкурсът ще се проведе на 20 март 2018 година от 10.00 часа в операта.

Документи – молба и автобиография, могат да се подават до 1 март на ел.адрес: nikolova.radka@gmail.com, отдел Човешки ресурси на Театрално-музикален продуцентски център Варна, с копие до: balletofvarna@gmail.com.

Репертоарът на трупата включва класическите заглавия „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“, „Жизел“, „Зле опазеното момиче“, „Лешникотрошачката“. Предстои подготвяне на спектаклите „Пепеляшка“ и „Снежанка“ с хореография на Сергей Бобров, з.а.на Русия, главен балтмайстор на Държавна опера Варна.

Режисьорът ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за кастинга, репетициите и очакванията си от премиерата на мюзикъла „Зоро“ в ММФ „Варненско лято“

Премиерни спектакли – 28 юни, 21 август, 21.00, Летен театър

ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

Защо ти харесва мюзикълът „Зоро“?

Харесвам приключенските сюжети, гледал съм всички екранизации на „Зоро“ и всичко това ме подтикна и аз да се обърна към това великолепно заглавие. А го правя с Варненската опера, защото именно с нейния екип реализирахмеизключително успешната световна премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска. Удоволствието от работата по него сега се пренесе и върху подготовката за „Зоро“.

Както в „Граф Монте Кристо“, така и тук разчиташ отново на Маестро Страцимир Павлов за музиката, на Ася Стоименова за сценографията и костюмите и на Полина Герасимова за 3DMapping-a.

Моят екип. Те са прекрасни професионалисти и едни от най-важните ми хора, тук заедно с хореографите Стефан Николов и Станислава Томова, с които танцуваме страстно фламенко. Да не забравяме оркестъра, хора и балета на Варненската опера и целия останал състав, необходим за такава отговорна продукция като „Зоро“.

Интересът към кастинга беше толкова голям, че се наложи провеждането на втори етап.

Много  хубави и интересни хора се явиха на двата кастинга и изборът ни не беше лесен. Персонажите в мюзикъла са ярко обособени като характер и излъчване, така че освен добри певчески качества, артистите трябва да покажат високо артистично майсторство, движенческатехника и танцувални умения. Това са задължителни елементи, без които мюзикълът „Зоро“ би бил немислим. Докато в „Граф Монте Кристо“ персонажите бяха 23, тук са по-малко, но действието е още по-динамично, със силни емоции, има много екшън, бой със саби. Обещавам един суперспектакъл за малки и големи, с който Варненската опера ще се гордее.

В разпределението за главните роли виждам по трима или по двама артисти, все познати имена.

Радвам се, че участват толкова артисти с многостранен талант. В ролята на Зоро виждам еднакво добре трима изключителни артисти – оперния певец Велин Михайлов, доказал се и в оперетата, и в мюзикъла; известния певец от клубната сцена Нейчо Петров-Реджи, познат като Исус Христос суперзвезда в едноименния мюзикъл, също с изпълненията си в мюзикълите „Котки“ и „Да пееш под дъжда“ и балетния артист Николай Димитров, който ме възхищава с умението си да се превъплъщава и в оперни, в оперетни и в мюзикълни постановки.

Ролята на Луиза Пулиду – Катрин Зита Джоунс  в най-известния филм по сюжета за Зоро - приляга много добре на Илина Михайлова, нашата звезда от мюзикъла „Граф Монте Кристо“, но разчитам също и на Мария Павлова и София Рухова – Лулчева. В образа на Рамон се превъплъщават актьорът Калоян Лулчев, известен ни от „Тримата мускетари“ и Нейчо Петров, а като Инес ще видим три неустоими дами – Лилия Илиева, една завършена артистка за мюзикъл и не само, очарователната Антоанела Петрова и талантливата Калина Жекова.  

Има немалко роли на деца в този мюзикъл, в койтопесните се изпълняват на английски език. Как се справят малките артисти?

За детето Диего, т.е. малкия Зоро,сеспряхме на Борис Обрешков, който въпреки крехката си възраст вече има няколко оперни роли зад гърба си. Същото се отнася и за Белла Петрова, която учи ролята на детето Луиза, заедно с Ясмина Арсова. Те двамата, както и Фернандо Леон Васев и Калоян Тодоров много се стараят. Но, млади или възрастни, всички се впускат еднакво всеотдайно и вдъхновено в приключенията на Зоро и това ме радва и изпълва с вяра в успеха.

ЗОРО

ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

Премиера – 28 юни, 21 август, 21.00, Летен театър

Мюзикъл по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън

Постановка Петко Бонев

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Стефан Николов, Станислава Томова

Сценография и костюми Ася Стоименова

3D Mapping Полина Герасимова

Действащи лица и изпълнители:

ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА(ЗОРО) - Велин Михайлов, Нейчо Петров, Николай Димитров

ЛУИЗА ПУЛИДО -Илина Михайлова, Мария Павлова, София Рухова-Лулчева

РАМОН - Калоян Лулчев, Нейчо Петров

ИНЕС - Лилия Илиева, Антоанела Петрова, Калина Жекова

ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков

ДЕТЕ РАМОН - Фернандо Леон Васев, Калоян Тодоров

ДЕТЕ ЛУИЗА - Ясмина Арсова, Белла Петрова

АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Людмил Петров, Лев Караван

СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Милен Иванов, Илко Захариев

ЕДУАРДО - Борислав Донев

ХОРХЕ - Лев Караван

ИГНАСИО - Диян Богданов

ГОНЗАЛЕС-             Анатоли Романов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Асистентрежисьор Сребрина Соколова. ПомощникрежисьориМариана Григорова, Елиана Кръстева. Асистент балетмайстор        Денко Стоянов. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Дарение oт Йоско Йосифов, дългогодишен хорист във Варненската опера

На 20.02.2018 г. Дорина Йосифова, преподавател по немски език в ИУ Варна, изпълнявайки последната заръка на баща си, тенора Йоско Йосифов, дари за архива на Варненската опера два големи фотоалбума.

В тях дългогодишният артист хорист на оперния театър, отличен с орден "Кирил и Методий", е съхранил многобройни фотоси, отразяващи творческата дейност на Варненската опера в периода от 1.08.1955 г. до 6.10.1976 г. В продължение на 21 години Йоско Йосифов акуратно е събирал портретни и репортажни снимки, плакати, програми, отзиви в българския и чуждестранния печат за премиери, фестивали, чествания и турнета на Варненската опера.

В състава на мъжкия хор на Варненската народна опера влизат над 60 певци, сред които: Илко Павлов - баща на сегашния ни диригент Страцимир Павлов; Бедрос Киркоров - баща на поп звездата Филип Киркоров; Денчо Белев - баща на асистент режисьорката на Софийска опера и балет Вера Белева; Славчо Сакалов - дядо на нашия солист, баритона Свилен Николов и др.

В женския хор се изявяват около 50 певици, сред които: Нели Божкова, превърнала се в един от водещите европейски мецосопрани, Кammersaengerin на Виенската Щатсопер с над 450 спектакъла на нейната сцена!; Ганка Димова и Бланш Леви, също станали впоследствие солистки;Нели Божова, развила кариера на вокален педагог в София и др.

Ценният архив съдържа и статия във в. "Народно дело" с макет на така и нереализирания архитектурен проект за нов комплекс за опера и балет във Варна.

Композиторът ХРИСТО ЙОЦОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за респекта към Шекспир и неговия музикален еквивалент, за баланса между сериозното, младежкото и съвременното, разбира се и за джаза, в първия в света мюзикъл по „Сън в лятна нощ“. Продукция на Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“. Либрето и постановка Костадин Бандутов. Диригент Ганчо Ганчев. Оркестър на Държавна опера Варна и екип на Варненската детско-юношеска опера

31 май 2018, 19.00 – Предпремиерно концертно изпълнение

Христо Йоцов, харизатичен перкусионист, автор на музика и аранжименти за джаз формации и биг-бенд, композитор на симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл. При това първия мюзикъл по Шекспировия „Сън в лятна нощ“. Как решихте да го направите?

Винаги има пръв път. Привлече ме Ганчо Ганчев, той ме въвлече в тази авантюра и аз приех. Казах си защо пък не. След като знам как добре работи той с децата от Варненската детско-юношеска опера и вярва, че тъкмо аз съм подходящият композитор, защо да му отказвам.

И как се създава музика по Шекспир?

Вече съм композирал музика по Шекспир. „Бурята“ за столичния Куклен театър, един спектакъл за възрастни, който се оказа доста успешен. Сега за „Сън в лятна нощ“ се опитах да спазя, заради себе си, две правила. Първото – да се усеща респекта ми към Шекспир като степен на сериозност и музикален еквивалент на нивото на този велик драматург. Второто - все пак да бъде и младежко, и в някаква степен съвременно, без да минава една определена граница, да не се превърне в кич, следвайки някакви псевдосъвременни „моди“.

Христо Йоцов и кич са несъвместими понятия...

Да, да. Искам да кажа, че музиката не бива да се плъзга към някаква лековатост и че балансът между сериозното и младежкото е от изключително значение.

Труден баланс, постигнахте ли го?

Ще разберем утре на предпремиерното концертно изпълнение (усмихва се). По реакцията на децата съдя дали съм успял, защото децата са искрени и не цепят басма никому. Те определено се палят по мюзикъла и за мен това означава, че нещата се получават.

„Сън в лятна нощ“ изобилства с объркани ситуации, любовни дуети, чувство за хумор и въпреки че за нуждите на мюзикъла либретото е доста олекотено, все пак сложността си остава.

Наистина „Сън в лятна нощ“ е един калейдоскоп от всичко, всъщност на съвременен език бихме го нарекли комедия на ситуациите. Направо си е ситком, защото ситуациите постоянно заплитат и преплитат различни връзки между героите, появяват се нови любовни триъгълници, които се завъртат и няма край... Като котка, която си гледа опашката. Всичко това е много интересно предизвикателство от музикална гледна точка.

Някои дори прокарват паралел между „Сън в лятна нощ“ и Нощта срещу Еньовден, когато според нашенските вярвания небето се разтваря, билките омайват и стават какви ли не чудеса с хората.

Това трябва да е българската връзка в Шекспир (усмихва се).

Въодушевлението сред артистите в Детско-юношеската опера обикновено се измерва с желанието на всички да играят всички роли, а най-добре – главните 

И сега е така. Затова са разпределени по двама и трима за всяка главна роля, възможност за изява имат всички. Научили са ролите и ариите си и аз вярвам, че ще се представят добре както сега на концертното изпълнение, така и на премиерата.

Джаз ще чуем ли?

О, да, ще чуете. Колкото повече към края на „Сън в лятна нощ“ вървим, толкова повече джаз и драматизъм ще има.

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ В СВЕТА МЮЗИКЪЛ ПО „СЪН В ЛЯТНА НОЩ“ ОТ ШЕКСПИР

„Лебедово езеро“, 21 февруари 2018, сряда, Основна сцена, 19.00-21.00

Диригент Мартин Георгиев

Диана Косирева – Одета/Одилия

Павел Кирчев – Принц Зигфрид

Солисткана Болшой театър ще танцува във Варна!Това е хубавата новина за 21 февруари, когато в „Лебедово езеро“ ще посрещнем солистката на Болшой театърДиана Косирева. Тя ще изпълни за пръв път на българска сцена най-мечтаната и може би най-трудната роля в световната балетна съкровищница - Одета/Одилия.С музиката на Чайковски, следвайки хореографската редакция на Светлана Тоншева върху версията на Мариус Петипа и Лев Иванов, тя ще отстоявалюбовта си към Принц Зигфрид, в изпълнение на премиер солиста на Варненската опера Павел Кирчев. След като неотдавна на премиерата на „Лебедово езеро“ той си партнира с българската прима Веса Тонова, сега ще бъде на сцената с едно от имената на признатия за номер едно в света на балета Болшой театър. 

Родена във Воронеж, Диана Косирева завършва през 2008 г. с отличие Московското хореографско училище при Московския държавен академичен театър за танц “Гжель“ с преподавател Наталия Кузмина. Веднага е приета в трупата на Държавния академичен театър за класически балет в Москва под ръководството на Н. Касаткиной и В. Василёва. От 2011 г. е примабалерина в театъра. През 2013 г. учи в международен майсторски клас в Германия (Берлин), проведен съвместно с балетна компания „Уилям Форсайт“. От 2013 г. е в балетната трупа на Болшой театър, където репетира под ръководството на Марина Кондратиева. Репертоарът й включва: Китри от "Дон Кихот", Одета/Одилия от “Лебедово озеро”, Жизел в “Жизел”, Мари в “Лешникотрошачката“ и др.

МАРТИН ГЕОРГИЕВ, варненецът,който дирижира Лондонския кралски балет в "Ковънт Гардън", ще има несъмнен принос за високото ниво на „Лебедово езеро“ на 21 февруари във Варненската опера. Още повече, че именно под неговата диригентска палка „Лебедово езеро“ започна възходящия си творчески път. Тук, в родния град, където преди две години на Благовещение,Марин Георгиев избра да дирижира световната премиера на своята „Морска песен 2“. Песен за „морето, което е най-вдъхновяващото място за писане на музика“, както признава младият, но вече толкова успешен маестро.

Мартин Георгиев  завършва НУИ „Добри Христов“ през 2002 г. Още по това време композира концерт за вибрафон и маримба, който представя на ММФ „Варненско лято“' 2002. Бакалавърска степен по ударни инструменти придобива в Музикалната академия в София, където изучава композиция и дирижиране при Васил Казанджиев, Красимир Тасков, Пламен Джуров и Милко Коларов.Защитава докторат по композиция в Кралската академия за музика в Лондон, в рамките на който развива иновативната композиционна техника „Морфираща модалност“ на базата на основни принципи от теорията и практиката на българската и византийската православна църковно-певческа традиция, психологията и морфиращите образи при визуалните изкуства. Завършва магистратура по дирижиране в Кралската академия за музика в Лондон, от 2013 г. е асистент диригент на Кралския балет в Кралската опера „Ковънт Гардън“, Лондон. През 2009 г. в Лондон е премиерата на първата му опера „Огледалото“. Дирижира Лондонската Блуумсбъри опера, Ансамбъла за съвременна музика „Азалиа“ в Лондон, Оркестъра на БНР, Софийската филхармония, Варненската филхармония, Концертния оркестър на Кралската академия в Лондон и др. Негови творби са изпълнявани във Великобритания, САЩ, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Япония, Мексико, Канада, Гърция, България, Израел и Италия.

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски

Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов

Редакция Светлана Тоншева

Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова

Музикална редакция Мариела Чанкова

Костюми и сценография Ася Стоименова

Диригент Мартин Георгиев

Действащи лица и изпълнители:

ОДЕТА/ОДИЛИЯ – Диана Косирева, солистка на Болшой театър

ПРИНЦ ЗИГФРИД – Павел Кирчев, премиер-солист на Държавна опера Варна

Княгиня, майка на Зифрид - Лиляна Георгиева

Волфганг, възпитател на Зигфрид - Николай Димитров

Фон Ротбарт, зъл магьосник - Румен Стефанов

Шут - Франческо Бруни

Големи лебеди - Галина Великова, Галина Велчева, Силвия Христова

Малки лебеди - Елена Димитрова, Камила Данези, Весела Василева - примабалерина на Държавна опера Русе, Мона Христова

Солисти неаполитански танц - Елена Димитрова, Даниел Христов, Антоана Петрова, Лаура Мойер

Солисти унгарски танц - Илияна Божкова, Мартин Чикалов, Десислава Стойнешка, Елица Каменарова

Солисти мазурка - Камила Данеси, Денко Стоянов, Ариана Грифини, Рубен Томас

Годеници - Силвия Христовва, Галина Великова, Мона Христова, Венета Гочева

Испански танц - Галина Велчева, Мартин Чикалов

Солисти валс - Галина Велчева, Камила Данеси, Мартин Чикалов, Даниел Христов

Продворнии, пажове, гости на бала, лебеди

Билети: 10, 15, 20 лв.; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: Държавна опера Варна, пл. „Независимост“

понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00;

неделя 11:00-16:00, 052 665 022

След тежко и продължително боледуване ни напусна ЛИЛИЯ ГОСПОДИНОВА СИМЕОНОВА, оперна певица (сопран), родена на 12.февруари 1932 г. в София. През 1954 г. завършва Държавната музикална академия – София в класа по оперно пеене на проф. Мара Цибулка.

През 1954-1955 г. е стажант артистка във Варненска опера. Артистичният й дебют е в ролята на Микаела от «Кармен» (Бизе). Работи последователно като музикален редактор в Радио Варна (1955-1961), преподавател в Педагогическия институт-Плевен и в Средно музикално училище «Панайот Пипков» – Плевен (1961-1967), методист в Дома за художествена самодейност-Варна (1968-1973), артистичен секретар и артист-солистка във Варненската опера (1971-1987). По-значими централни роли в певческата й кариера са: Албена от едноименната опера (Парашкев Хаджиев), Цецилия от “Сватбата на Фигаро” (Моцарт), Лиза от оперетата “Графиня Марица” (Калман), «Лиза от «Джани Скики» (Пучини), Дениз от детската опера “Моряшка чест” (Александър Йосифов) и др. Има записи в БНР.

Поклонението е на 30 май от 11 часа на Старите гробища. Ръководството на Държавна опера - Варна изразява най-искрени съболезнования на близките на Лиляна Симеонова.

„Мадам Бътерфлай“, 23 февруари 2018, петък, Основна сцена, 19.00-21.00

Бътерфлай е моята любима героиня, която предизвиква да опознаеш един различен, екзотичен свят на японската гейша. Свят на цветя и върби зад маската на желязна дисциплина, трудности и лишения.

Предизвикателство е и изпълнението на тази роля. От певеца се изискват добри вокални и интерпретационни умения. Пучини подлага своята героиня на цялостна психологизация. Оттук произтича и трудността в изпълнението, в намирането на различни бои и нюанси при работа над образа. За да се вникне в него са необходими две неща - опознаване на японската култура и разбира се дълбоко разбиране на музиката на Пучини. Липсва ли едно от двете, няма да се постигне достоверност. Аз търся в характера на своята героиня именно тази достоверност, точно както го е искал Пучини - простота и целомъдрие, характерни особености за японската душевност: “Ние сме хора, свикнали с малките неща, скромни и тихи...”, пее Чо-чо-сан на Пинкертон в известния дует от първо действие.

Моята героиня страда мълчаливо, почти липсва свободен израз на чувствата. Според японеца подтиснатото чувство е по-чисто. Възпява се подтиснатата любов, която болката усилва още повече. Трагедията на Бътерфлай идва от сблъсъка на два различни свята, този на конфуцианските нрави, културата на смирение и спиритуализъм, и света на чуждоземеца-гайджин, лишен от задръжки и отговорност, решил на всяка цена да опознае съкровеното.

ГАЛИНА СТОЯНОВА - сопран

Галина Стоянова e родена във Варна, където започва музикалното си образование в НУИ” Добри Христов” със специалност класическо пеене. Паралелно с това е възпитаник и на Френската гимназия. Завършва музикалното си академично образование в класа на доц. Констанца Вачкова през 2002 г. с бакалавърска степен и магистратура през 2003 г. През 2012 г. получава втора магистърска степен – педагогика на предучилищното и началното образование към ШУ” Константин Преславски”.

Взема участие в майсторските класове на артисти със световна слава като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лучана Д’ Интино и Роберто Скандиуци. През 2003 г. e поканена след специална селекция на млади оперни таланти от цял свят да участва в организирания от Пласидо Доминго конкурс “Operalia”. Носителка e на стипендия за обучение в САЩ от Международния конкурс за млади оперни певци “ Пълдин” 2005. Взима участие в много международни фестивали, от които Classic Open Аir Festiva в Швейцария, Новогодишен музикален фестивал в София, ММФ „Варненско лято“, фестивали в Испания и Италия.

Репертоарът й съдържа оперните роли на Донна Анна, Дона Елвира от „Дон Жуан“, Розина от „Сватбата на Фигаро“, Елизабет от „Дон Карлос“, Аида от едноименната опера, Леонора от „Трубадур“, Мими от „Бохеми“, Тоска и Бътерфлай от едноименните опери, Микаела от „Кармен“, изпяти на наши и международни сцени.

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
Опера от Джакомо Пучини

Режисьор Кузман Попов
Диригент  Лучано ди Мартино

Действащи лица и изпълнители:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Галина Стоянова
СУЗУКИ - Бойка Василева
ПИНКЕРТОН - Ивайло Михайлов
КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова
ШАРПЛЕС - Свилен Николов
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО - Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ - Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА - Иринка Николова
ДЕТЕ - Белла Петрова

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв с кетъринг

29 май 2018, 19,00

На 29 май ще се насладим на "балета на балетите", както наричат "Лебедово езеро" от Чайковски. Удоволствието ще бъде още по-голямо, след като съвсем наскоро редакцията на Светлана Тоншева по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов бе отличена с две награди - Наградата за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България и Награда ВАРНА 2018.

Под диригентството на Маестро Григор Паликаров в главните роли ще аплодираме примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева - Одета/Одилия и премиерсолиста на Варненската опера Павел Кирчев - Принц Зигфрид.

Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова

Музикална редакция Мариела Чанкова

Костюми и сценография Ася Стоименова

Действащи лица и изпълнители:

Одета/Одилия – Весела Василева, примабалерина на Държавна опера - Русе

Зигфрид – Павел Кирчев, премиерсолист на Държавна опера - Варна

Княгиня (майка на Зифрид) - Лиляна Георгиева

Волфганг (възпитател на Зигфрид) - Николай Димитров

фон Ротбарт (зъл магьосник) - Румен Стефанов

шут - Екатерина Канюкова,Давиде Сикетти

големи лебеди - Хара Талаверо, Мирям Круз, Силвия Христова

малки лебеди - Елена Димитрова, Камила Данези, Пердита-Джейн Ланкастър, Аделина Калинова

солистка неаполитански танц - Пердита-Джейн Ланкастър

солистка унгарски танц - Екатерина Канюкова

солисти мазурка - Камила Данези, Денко Стоянов, Маргерита Кардиналини, Пако Зулуета

годеници - Силвия Христова, Галина Великова, Мона Христова, Венета Гочева

испански танц - Галина Велчева, Мартин Чикалов

солисти валс - Галина Велчева, Камила Данези, Мартин Чикалов, Даниел Христов

17 февруари 2018, Основна сцена, 16.00-18.30

Заради големия интерес на публиката, празничният концерт за Деня на любовта и виното от 14 февруари, ще бъде повторен на 17 февруари, Основна сцена, 16.00-18.30.

Под диригентството на Ян ван Маанен, обичани любовни оперни хитове ще изпълнят оркестърът и солистите на Държавна опера Варна Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Михаела Берова, Сивия Ангелова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостът Михаил Михайлов.

Междувремено мултимедията на Сребрина Соколова, режисьор на любовното събитие в операта, ще пренася и оживява картините от екрана на сцената.

В програмата ще чуете творби от Л. Бърнстейн, Дж. Верди, Р. Щраус, Дж. Пучини, Ж. Бизе, П.И. Чайковски, К. Сен-Санс, а балетната двойка Ариана Грифини и Рубен Томас, ще танцуват Адажио от балета „Спартак“ на А. Хачатурян. Фотосесия с двамата балетни артисти засне Веселин Василев.

Апропо, преди концерта ще може да се снимате в специално монтираното във фоайето на първи балкон „огнено“ сърце, както и да си поръчате напитка от барчето. Нали става дума за двойния празник на Свети Валентин и Свети Трифон 

БИЛЕТНА КАСА: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

ХРИСТО ЙОЦОВ КОМПОЗИРА МУЗИКАТА СПЕЦИАЛНО ЗА 25-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

31 май 2018, 19.00, Основна сцена – концертно изпълнение

На 31 май, 19.00, Основна сцена, ще станем свидетели на премиерното концертно изпълнение на мюзикъла „Сън в лятна нощ“, а в началото на новия творчески сезон през есента ще последва и премиерата на това забележително произведение.

Продукцията е резултат от партньорството между Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“, по чийто проект се осъществява мюзикълът.

Всъщност става дума за световна премиера, доколкото за пръв път в света се създава мюзикъл по шедьовъра на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Предизвикателството е поел не кой да е, а изтъкнатият български музикант Христо Йоцов, един от най-креативните съвременни перкусионисти, професор в НМА „Панчо Владигеров“, автор на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл.

Той композира партитурата специално за Варненската детско-юношеска опера по повод нейния 25-годишен юбилей през тази година.

Либретото и постановката са дело на режисьора Костадин Бандутов, който както обикновено работи в тандем с диригента и главен художествен ръководител на Детско-юношеската опера Маестро Ганчо Ганчев и неговия екип: Миглена Шишева – хормайстор и корепетитор, Лиляна Кондова – вокален педагог, Петя Петкова – театрален педагог и Бистра Бъчварова – балетен педагог. Хореограф е Денко Стоянов.

Сценографът и костюмограф на постановката Анна-Мария Токаджиева разработва оригинално сценично решение с два батута на сцената, но подробностите ще запазим за премиерата наесен. 

Участват около 40 възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, сред които Виктор Харалампиев, Янко Станев, Мойра Янкова, Калина Алексиева, Радина Алексиева, Анета Иванова, Станимир Димитров и др.

 Прочетете още:

„СЪН В ЛЯТНА НОЩ“ – СИТКОМ КАТО КОТКА, КОЯТО СИ ГЛЕДА ОПАШКАТА

14 февруари 2018, Основна сцена, 19-21.30

17 февруари 2018, Основна сцена, 16.00-18.30

В средата на оперния февруари какво друго по-важно събитие от дългоочакваната „Любовна вечер в операта“. Обагрения в любовно червено Ден на Свети Валентин ще посрещне зрителите на традиционния концерт-спектакъл още в 18.00 часа с... едно огромно оперно сърце. Монтирано на Сцена Ротонда, то ще изкушавагостите да „влязат“ в него. Снимка с оперното сърце със сигурност ще бъде хубав споменJ

По същото време, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще отвори и барчето, така че в интродукцията към вечерта на Свети Валентин може да отдадете дължимото и на Свети Трифон. Двамата светци демонстрират завидно партньорство, поделяйки си демократично 14-ия февруарски ден, давайки впрочем много добър пример за подражание, тъкмо в периода на българското европредседателствоJ

За същинската „Любовна вечер в операта“ от 19.00 часа режисьорката на концерт-спектакъла Сребрина Соколоваподготвя мултимедия с картини, които от екрана ще „слязат“ на сцената, за да „оживеят“в реални ситуации. Това ще се случи с прочутата студентска мансарда от операта „Бохеми“ и не само с нея. Емоционалната вечер ще направлява с диригентската си палка Маестро Ян ван Маанен, а оркестърът и солистите на Варненската опера Линка Стоянова, Ирина Жекова, Мария Павлова, Михаела Берова,Силвия Ангелова, Венцеслав Анастасов, Свилен Николов и гостът Михаил Михайловще разчувстват публиката с вечни любовни хитове. Сред тях ще чуем: „La donna è mobile“ от„Риголето“ на Верди;“Un bel di vedremo“ от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини; “Mon coeu“ от „Самсон и Далила“ на К. Сен Санс и други. Накрая, ако публиката поиска бис, непременно ще го получи.

По повод 24 май, Празника на славянската писменост и българската култура, днес, на тържествена церемония в Пленарна зала на Община Варна, кметът Иван Портних и председателят на Общинския съвет Варна Тодор Балабанов връчиха годишните НАГРАДИ ВАРНА на изтъкнати творци в областта на културата в нашия град.

Актьорът от Варненския драматичен театър Симеон Лютаков получи отличието за изключителното си превъплъщение в образа на Полицая Давид в "Едноокият цар" от М. Креует, реж. Петър Денчев.

НАГРАДА ВАРНА взе и актрисата Цветина Петрова за великопелно изградената роля на Виола/Кент/Ромео/Жулиета във "Влюбеният Шекспир" от Л. Хол, реж. Пламен Марков.

Балетният педагог на Държавна опера Варна Светлана Тоншева бе удостоена с НАГРАДА ВАРНА за оригиналната си хореографска редакция на балета "Лебедово езеро" от Чайковски.

За тази първа постановка на "балета на балетите" в историята на оперния театър във Варна, Светлана Тоншева получи неотдавна и Наградата за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България.

Честито на наградените и поздравления за празника на всички театрални, оперни, балетни и музикални творци във Варна!

"В РИТЪМА НА МУЗИКАТА" и "МАНОН ЛЕСКО" НЯМА ДА СЕ СЪСТОЯТ

Поради големия интерес концерт-спектакълът „Една любовна вечер в операта“ на 14 февруари ще бъде повторен и на 17 февруари, събота, 16.00, Основна сцена.

Поради технически причини, спектаклите „В ритъма на музиката“ на 12 февруари, Основна сцена, 18.00 и „Манон Леско“ на 17 февруари, Основна сцена, Сцена Фамилия, 16.00, няма да се състоят.

Закупените билети могат да бъдат презаверени за друго представление от програмата до края на месец февруари, но не по-късно от 20 февруари, или сумата по тях да бъде възстановена.

ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

71-ви творчески сезон (2017-2018)

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР «СТОЯН БЪЧВАРОВ»

97-ми творчески сезон (2017-2018)

1 юни 2018, петък, 16 часа, Сцена Филиал – Паралелна програма на МТФ „Варненско лято“ 2018

СЪН

Пиеса за юноши от Магда Борисова
Постановка и звукова среда Стоян Радев Ге. К.
Сценография и костюми Даниела Николчова
Действащи лица и изпълнители:
Тони - Георги Няголов/Недялко Стефанов, Сладкаря - Валери Вълчев, Банкерката – Цветина Петрова, Кучето Ралф – Николай Кенаров, Феята на зъбчето – Биляна Стоева, Феята на блестящите идеи – Теодора Михайлова, Феята на сдобряването – Даниела Викторова, Феята на радостните игри – Веселина Михалкова, Д-р Сън – Николай Божков, Библио – Гергана Арнаудова, Текаря – Милена Кънева, Големият вълшебник – Константин Соколов, Майката – Юлияна Чернева

Награда за майсторско представяне на съвременна българска драматургия от XIX МТФ „Вълшебната завеса“ – Търговище 2018

8 юни, петък, 19 часа, ФKЦ, ЗАЛА 1

КОТКИ

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Постановка Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф – постановчик Анна Донева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ася Стоименова
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и изпълнители:
ОТЕЦ ДВУЗАКОНИЕ - Людмил Петров, МАНКЪСТРАП - Велин Михайлов, РЪМ ТЪМ ТАГ - Нейчо Петров – Реджи, ДЕМЕТРА - Сребрина Соколова, БОМБАЛУРИНА - Филипа Руженова, ГРИЗАБЕЛА - Вяра Железова, МАНГОДЖЕРИ - Николай Димитров, РАМПЪЛТИЙЗЪР - Калина Алексиева, ДЖЕЛИЛОРУМ - Лиляна Кондова, ГЪМБИ - Валерия Пейчева, СКИМБЪЛШАК БДЖ - Димитър Мартинов,
ТЕАТРАЛНИЯТ ДИРЕКТОР - Пламен Георгиев, БЪСТЪФЪР ДЖОУНС - Анатоли Романов, ДЖЕМИНА - Мария Павлова, МАКАВИТИ - Румен Стефанов

11 юни 2018, понеделник, 18 часа, Основна сцена - Основна програма, българска селекция в МТФ „Варненско лято“ 2018

ХЕНРИ IV

от Луиджи Пирандело
Спектакъл на Лилия Абаджиева
Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева
Сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев
Действащи лица и изпълнители:
Хенри IV – Стоян Радев, Маркиза Матилда Спина - Веселина Михалкова, Фрида, нейна дъщеря - Цветина Петрова, Маркиз Карло ди Ноли - Ненчо Костов, Барон Тито Белкреди - Симеон Лютаков, Доктор Дионизио Дженони - Васил Ряхов, Ландолфо (Лоло) - Пламен Димитров, Ариалдо (Франко) - Станислав Кондов, Бертолдо (Фино) - Константин Соколов

12 юни, вторник, 19 часа, Основна сцена

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША

Оперета от Имре Калман
Постановка Видин Даскалов
Режисьор Александър Мутафчийски
Диригент Цветан Крумов
Действащи лица и изпълнители:
ВАЙЛЕРСХАЙМ - Владислав Владимиров, ЦЕЦИЛИЯ - Бойка Василева, ЕДВИН - Пламен Долапчиев, ЩАСИ - Мария Павлова, БОНИ - Александър Мутафчийски,
СИЛВА - Лиляна Кондова, РОНСДОРФ -Закар Гостанян, ФЕРИ БАЧИ - Людмил Петров, НОТАРИУС КИШ - Анатолий Романов, МИШКА - Пламен Георгиев

14 юни, четвъртък, 19 часа, Основна сцена

ФАЛСТАФ

Опера от Джузепе Верди
Постановка Джулио Чабати
Диригент Стефано Сегедони
Действащи лица и изпълнители:
СЪР ДЖОН ФАЛСТАФ - Александър Крунев, ФОРД - Свилен Николов, АЛИСА ФОРД - Дафне Тиан, НАНЕТА - Ирина Жекова, ФЕНТОН - Валерий Георгиев, ДОКТОР КАЮС - Георгиус Филаделфевс, БАРДОЛФО - Христо Ганевски, ДОКТОР КАЮС - Александър Баранов, БАРДОЛФО - Христо Ганевски, ПИСТОЛА - Деян Вачков, МИСИС МЕГ ПЕЙДЖ - Вяра Железова, МИСИС КУИКЛИ - Бойка Василева, ПАЖ  НА ФАЛСТАФ - Илияна Славова

16 юни, събота, 19 часа, Основна сцена

ЖИЗЕЛ

Балет по музика на Адолф Адам
Хореография Сергей Бобров
Диригент Борис Спасов
В главните роли:
ЖИЗЕЛ - Весела Василева и АЛБЕРТ - Павел Кирчев
Оркестър и балет на Държавна опера Варна

20 юни, сряда, 21 часа, Летен театър – ПРЕМИЕРА

ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА

Мюзикъл по музика на Начо К. Браун
Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова, Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия “Бюро за пространствени решения”
Действащи лица и изпълнители:
ДОН Локууд – Орлин Горанов; КОЗМО Браун – Мариан Бачев; КАТИ Селдън – Лилия Илиева; ЛИНА Ламонт – Сребрина Соколова; Р. Ф. (Ар Еф) СИМПСЪН – Пламен Георгиев; Роско ДЕКСТЪР, режисьор – Борислав Веженов; РОЗ, пресагент и приятелка на Лина – Миглена Стоева; ДОРА БЕЙЛИ, влиятелна киножурналистка – Анелия Мангърова; ДИНСМОР, учителка по дикция на Лина – Елиз Оник Нигохозова; Кармайкъл, учител по дикция на Дон – Нейчо Петров; ПОЛИЦАЙ – Николай Колев; ФЕНКА 1 – Йоанна Венелинова; ФЕНКА 2 – Зои Бошнакова; ФЛИРТУВАЩА ДАМА – Калина Алексиева; ПЕРУКЕРКА & ГАРДЕРОБИЕРКА – Калина Алексиева; АСИСТЕНТ 1& ЗВУКАР – Калоян Лулчев; АСИСТЕНТ 2 – Велин Михайлов, АСИСТЕНТ 3 – Николай Димитров; ЗЛОДЕЙ във филма - Нейчо Петров;
ПРИДВОРНА ДАМА във филма – Венета Гочева; ТОМ МИКС – Иван Георгиев; ОЛГА МАРА – Венета Гочева; НЕЙНИЯТ КАВАЛЕР – Мартин Чикалов; МЕРИ МАРГАРЕТ – Лаура Мойа Ромеро; ВЪЗРАСТНИЯТ Й СЪПРУГ –Денко Стоянов; ЗЕЛДА ЗАНДЪРС – Камила Данези; ДЖЕЙ КЪМБАРЛЕНД ТРЕТИ – Павел Кирчев; ЧАРЛИ ЧАПЛИН – Франческо Бруни; ДИРИГЕНТЪТ – Страцимир Павлов. Солисти, балет, хор и оркестър на Държавна опера Варна

22 юни 2018, петък, 19 часа, Сцена Филиал

БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО

от Рей Куни
Постановка Костадин Бандутов
Сценография и костюми Петър Митев
Музикално оформление Малина Михалкова
Действащи лица и изпълнители:
Доктор Дейвид Мортимър - Свилен Стоянов, Доктор Майк Конъли - Валери Вълчев, Роузмари Мортимър - Милена Кънева, Доктор Хюбърт Бони - Димитър Мартинов, Старша сестра - Веселина Михалкова, Сър Уилъби Дрейк - Валентин Митев, Сестра Джени Тейт - Биляна Стоева, Младша сестра - Полина Недкова, Лезли - Станислав Кондов, Полицейски сержант - Николай Кенаров, Бил - Пламен Георгиев, Майката - Теодора Михайлова, Санитарка - Малина Михалкова

23 юни 2018, събота, 16 часа, Сцена Филиал – Семеен театър в събота

ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ

Мюзикъл по текст на Недялко Йорданов
Авторска музика Хайгашод Агасян
Постановка Костадин Бандутов
Сценография Даниела Николчова
Действащи лица и изпълнители:
Водеща - Цветина Петрова, Гарвана Пенчо – Стоян Радев, Щъркела Йордан – Валентин Митев, Магарето Генчо – Николай Кенаро, Петела Димитър – Станислав Кондов, Бухала Илия – Константин Соколов, Пъдпъдъка Харалампи – Свилен Стоянов, Славейчето Слави – Валери Вълчев, Кокошката Стоянка – Гергана Арнаудова, Лисицата Елвира – Даниела Викторова

24 юни, неделя, 20 час, ФКЦ, зала 1

КОНЦЕРТ - ОТКРИВАНЕ НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА „ТОВА СЪМ АЗ“

Диригент Пиеро Романо
Солист Александрина Пендачанска - сопран
Оркестър на Държавна опера Варна
Програма: Панчо Владигеров - Българска рапсодия "Вардар"; Хендел - „Агрипина“, Симфония; Хендел - „Агрипина“, ария на Агрипина "L'alma mia fra le tempeste"; Видео (от „Грами“ към награди); Моцарт - „Сватбата на Фигаро“, увертюра; Видео (Моцарт, Хендел, Фиделио, Попея); Моцарт - „Идоменей“, речитатив и ария на Електра "Oh smagna!...D'Oreste, D'Ajace"; Видео (Дебют НДК 1988, „Травиата“, роли от опери на Верди); Верди - „Бал с маски“, ария на Амелия "Ecco l'orrido campo"; Видео (70 роли и границите – „Есклармонд“, „Роберто Деверьо“, „Дъщерята на полка“, Горислава /“Руслан и Людмила“/, Опера серия, „Саломе“); Верди - „Макбет“, ария на Лейди Макбет "Nel di della vittoria"

26 юни 2018, вторник, 19 часа, Сцена Филиал – ПРЕДПРЕМИЕРА

ИЗБОРЪТ НА МАРТА

от Жорди Галсеран
Преводач Нева Мичева
Постановка Георги Михалков
Сценография и костюми Петър Митев
Действащи лица и изпълнители:
Изидре - Симеон Лютаков, Висента - Яна Маринова, Маноло - Николай Кенаров, Мариано - Валентин Митев, Йоланда - Розалия Абгарян

27 юни 2018, сряда, 18 часа, Основна сцена

ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР

Романтична драма по сценарий на Марк Норман и Том Стопард
Театрална адаптация Ли Хол
Превод и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Мира Каланова
Авторска музика Калин Николов
Хореография и сценичен бой Камен Иванов
Действащи лица и изпълнители:
Уил /Ромео - Адриан Филипов; Виола/Кент/Ромео/Жулиета - Цветина Петрова; Хенслоу - Стоян Радев; Марлоу - Димитър Мартинов; Фениман /Аптекар - Николай Кенаров; Ламбърт /Тибалт - Валери Вълчев; Бърбидж /Валентин - Валентин Митев; Кралицата - Веселина Михалкова; Нед Алейн/Меркуцио - Симеон Лютаков; Уесекс - Стефан Додуров; Дойката - Милена Кънева; Мадам Де Лесепс - Биляна Стоева; Джон - Гергана Арнаудова; Сам/Жулиета - Недялко Стефанов; Уобъш/Пролога - Пламен Димитров; Адам/Лейди Капулети - Антонио Угрински; Нол/Бенволио - Константин Соколов; Ралф/Дойката - Свилен Стоянов; Розалина - Полина Недкова; Тилни - Пламен Георгиев; Лодкар - Николай Божков; Кейт - Даниела Викторова; Моли - Анжела Жекова; Мили - Ели Пенчева

28 юни, четвъртък, 21 часа, Летен театър - ПРЕМИЕРА на ММФ „Варненско лято“

ЗОРО

Либрето и текстове на песни Стивън Кларк; музика Джипси Кингс; оригинална история Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън; съавтор на музиката и адаптация Джон Камерън; изп. продуценти Джон Герз, Адам Кенрайт и Исабел Алиенде
Постановка Петко Бонев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Стефан Николов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Мapping Полина Герасимова
Действащи лица и изпълнители:
ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА(ЗОРО) - Велин Михайлов, Нейчо Петров, Николай Димитров; ЛУИЗА ПУЛИДО - Илина Михайлова, Мария Павлова, София Рухова-Лулчева; РАМОН - Свилен Николов, Калоян Лулчев; ИНЕС - Лилия Илиева, Антоанела Петрова, Филипа Руженова, Калина Жекова; ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков;
ДЕТЕ РАМОН - Фернандо Леон Васев, Калоян Тодоров; ДЕТЕ ЛУИЗА - Ясмина Арсова, Белла Петрова; АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Пламен Георгиев, Людмил Петров; СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Гео Чобанов, Илко Захариев; ЕДУАРДО - Борислав Донев; ХОРХЕ - Петър Генов; ИГНАСИО - Диян Богданов; ГОНЗАЛЕС - Анатоли Романов

28 юни, четвъртък, 19 часа, Сцена Филиал

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

Комедия от Валентин Красногоров
Постановка Костадин Бандутов
Сценография и костюми Петър Митев
Действащи лица и изпълнители:
Той - Валентин Митев, Тя - Веселина Михалкова, Тя -Цветина Петрова, Тя - Гергана Арнаудова, Той Димитър Костадинов, Тя - Биляна Стоева, Той - Константин Соколов, Той -Валери Вълчев, Тя - Милена Кънева, Той - Свилен Стоянов

29 юни, петък, 19 часа, Основна сцена – гастрол на МТ „Николай Бинев“

РАЗДЕЛЯМ ДВОЙКИ ПО ДОМОВЕТЕ

Романтична комедия от Тристан Птижирар
Постановка Здравко Митков
Сценография и костюми Петър Митев
С участието на Михаил Билалов, Искра Донова, Николай Луканов

30 юни 2018, събота, 16 часа, Сцена Филиал - Семеен театър в събота

СЪН

Пиеса за юноши от Магда Борисова
Постановка и звукова среда Стоян Радев Ге. К.
Сценография и костюми Даниела Николчова

Действащи лица и изпълнители:

Тони - Георги Няголов/Недялко Стефанов, Сладкаря - Валери Вълчев, Банкерката – Цветина Петрова, Кучето Ралф – Николай Кенаров, Феята на зъбчето – Биляна Стоева, Феята на блестящите идеи – Теодора Михайлова, Феята на сдобряването – Даниела Викторова, Феята на радостните игри – Веселина Михалкова, Д-р Сън – Николай Божков, Библио – Гергана Арнаудова, Текаря – Милена Кънева, Големият вълшебник – Константин Соколов, Майката – Юлияна Чернева

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

БИЛЕТНИ КАСИ

ТМПЦ Варна, пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998 – един час преди спектакъл

Цени на билетите според мястото в залата и конкретния спектакъл. Отстъпки за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения над 10 зрители. Тел. за договаряне 052 66 96 51 и 052 66 96 52.
С VIP Card - 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета.
Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51;
Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020;
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020
www.tmpcvarna.com

Маестро Емил Табаков, диригент на Симфоничния концерт на 9 февруари 2018 г. пред Виолета Тончева

В програмата: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен със солист Красимир Щерев и Симфония № 6 от Шостакович

Маестро Табаков, как се съчетават Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен и Симфония № 6 от Шостакович, как звучи комбинацията между тези двама класици на симфонизма от различни епохи?

Идеална е комбинацията. Винаги съм смятал, че като вид музика Бетовен и Шостакович си подхождат и много често съм обединявал техни творби в мои концерти. В музиката им могат да се намеря сходства, като начин на мислене, независимо че всеки следва свой собствен стил. Има нещо, което е много близко между тях - в начина на звучене на оркестъра, начина на подреждане на оркестъра. Бетовен и Шостакович стоят хармонично един до друг, докато например Бетовен и Щраус няма как да звучат добре заедно или да кажем Шостакович и Брамс.

Върху какво акцентирате в интерпретацията, какво е важно за вас като диригент да постигнете в един концерт?

Важно е да пресъздам максимално това, което изисква композиторът. Това е първостепенна задача не само за мен, но и за оркестъра. Ние сме изпълнители и трябва на първо място да изпълним всичко, което авторът е искал да каже. А той го казва с определени стойности и обяснения в нотното писмо и ако ние сме честни към композитора и следваме внимателно указанията му, това ще бъде достатъчно за начало. Оттам нататък ние трябва да се опитаме да вложим нещо от себе си. Но пак повтарям, на първо място е необходимо да бъдем верни на автора.

Дирижирали сте в много страни, работили сте с различни оркестри, познавате различни публики. Бихте ли сравнили рецепцията за симфонична музика у нас и другаде по света?

Навсякъде публиката е различна, разбира се Бетовен винаги се приема добре, Шостакович също. В страните с големи музикални традиции в симфонизма се слуша много повече съвременна музика, отколкото в България. Като критерии, слушане и репертоар, ние във всеки случай сме по-назад. В Германия произведенията се изпълняват веднага след написването им, докато у нас това се случва след около 100-105 години. Изчислил съм, че и при много български композитори съотношението между написването и изпълнението на дадена творба е същото. Това несъмнено влияе зле върху вкуса на публиката.

Но това е много дълъг период за страна като България, която претендира да разполага с талантливи музиканти, а и с изкушена публика. Защо се получава това разминаване?

Влияние оказват различни фактори. Отнася се донякъде и до вкуса на музикантите. Музикантите са тези, които трябва да изпреварват публиката, да я образоват, да я възпитават, а не да се ръководят само от това, което тя предпочита. Да, публиката познава и обича определени произведения, които също са хубави, но ако тръгнем по този път, на практика няма да вървим напред и няма нищо ново да научим и постигнем.

Каква музика препоръчвате?

Музика на високо художествено ниво, съвременна музика, независимо дали е опера, мюзикъл или симфоничен концерт. Хубаво е да има повече симфонични концерти, защото те са особено важни както за култивиране на висок музикален вкус в публиката, така и за поддържане нивото на оркестъра. Трябва да отчитаме факта, че живеем в XXI век и не може да слушаме само позната музика или пък само музика за забавление. Трябва да се запознаваме и с нови произведения, с музика, която ни кара да мислим по нов начин, адекватен на времето.

Спомням си интригуващата атмосфера на последния Ви концерт в рамките на ММФ „Варненско лято“, когато аплодирахме премиерата на Ваше произведение. Над какви нови композиции работите сега?

Композирам много неща, но сега не е сезонът, в който се занимавам с това. Ще композирам през лятото, като си взема почивка и се абстрахирам от делника. Сега се фокусирам върху диригентската си дейност. Следващия месец предстои изпълнението на моята Девета симфония на Мартенските музикални дни в Русе и в София.

Известен сте с перфекционизма си. Как се отстоява подобно високо кредо?

Човек трябва да се старае да прави добре това, което прави. И да се чувства отговорен. Независимо каква е професията му.

21.05/19:00

ТРАВИАТА

опера в три действия (четири картини) от Джузепе Верди диригент Борислав Иванов

режисьор Кузман Попов

в главните роли:

ВИОЛЕТА - Светлана Иванова

АЛФРЕД ЖЕРМОН - Емил Павлов

ЖОРЖ ЖЕРМОН - Свилен Николов

ГАСТОН - Христо Ганевски

БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов

МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров

ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров

ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

Светлана Иванова е родена е в Русе, където завършва НУИ "Проф. Веселин Стоянов" със специалност "Класическо пеене". Обучението си продължава в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", гр. София със специалност "Класическо пеене" . Младата оперна изпълнителка е солист на Държавна Опера – Пловдив, където участва в оперите „Дон Карлос“, „Макбет“, „Селска чест“, "Любовен еликсир", „Набуко“; опера за деца „Хензел и Гретел“, “Вълкът и седемте козлета“, редица концерти. Лауреат е на VII. Европейски младежки конкурс "Короната на Търновград"; III Международен музикален конкурс-„ART STARS-Звезди на изкуството” – Варна- първа награда, специална награда на опера Варна и специална награда за артистично присъствие; XI Международен Конкурс ,, Франц Шуберт " Русе- втора награда. Работи с Маестро Диан Чобанов, Петър Данаилов, Камен Чанев, Пламен Кумпиков, Виолета Радомирска, Ивайло Михайлов, Лучано Ди Мартино, Найден Тодоров, Герит Присниц (Виенска държавна опера), Нина Найденова, Драгомир Йосифов, Оливие Дориа (пианист) и др.

Веднага след успешното си гостуване с трупата на националния ни театър за опера и балет в Болшой театър с "Янините девет братя" от Л. пипков, Емил Павлов дебютира на Варненска сцена в ролята на Алфред Жермон.

Емил Павлов завършва с кларинет в родния си град Велико Търново под ръководството на Иван Иванов в средното училище "Емилиян Станев". Катоучастник в Детската театрална школа по изкуствата изпълнява роли на деца в репертоара на Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов". Завършва Вокалния факултет на Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Лауреат е на 10-ия Европейски младежки конкурс "Търновската корона", както и носител на награда на 24-тото издание на Национално състезание за млади инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" – Провадия. От 2017 г. е в трупата на Софийска опера.

КРАСИМИР ЩЕРЕВ, солист на Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

9 февруари 2017, 19.00, Основна сцена

Симфоничен концерт с диригент Маестро Емил Табаков
В програмата: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен и Симфония № 6 от Шостакович

На 9 февруари ще имаме удоволствието да те слушаме като солист на Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен. Какво означава за теб това произведение?

Преди всичко това е един от най-познатите и може би един от най-обичаните концерти, придобил широка популярност с изпълненията на великите майстори на цигулката Давид Ойстрах, Хенрик Шеринг, да не споменавам всички. Наистина това е много харесван концерт, защото е мелодичен и изчистен от всякакви излишни фойерверки, било технически или нещо друго. Прост и същевременно много дълбок, много философски. Творба, която големите изпълнители предпочитат да изпълняват след определена възраст, поне от 40 години нагоре.

Заради натрупванията в професионален и житейски план...

Да, за да постигнат необходимата дълбочина. Иначе творбата може да бъде изсвирена и от 15-годишен ученик, но зрелостта и дълбочината на интерпретацията ще липсват.

По какво се различават интерпретациите на големите цигулари и върху какво ще се фокусираш ти в своето изпълнение?

Трудно е да се обясни. Разбира се, всеки голям изпълнител има своя почерк, независимо дали темпото ще е по-бързо или по-бавно. Важно е как ще бъдат интерпретирани отделни елементи – било то мотиви или теми. Творбата дава богати възможности за интерпретация на всеки изпълнител. Слушайки и разсъждавайки над концерта, това, към което аз ще се стремя, е да се създаде усещане за красив звук, красив тон.

Как всъщност се стигна до избора на тази Бетовенова творба?

Поканата да бъда солист на симфоничния концерт дойде внезапно, нямах много време за реакция и затова избрах Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен, който освен че харесвам и добре познавам. С него кандидатствах за концертмайстор на Варненската филхармония и Варненската опера преди... вече станаха 10 години.

Излиза, че това е много специален момент за теб, който отразявайки философските прозрения на изминалите 10 години, ще ти донесе и едно творческо сравнение със самия себе си.

- Да, искам да стане много хубав концерт.

ЦЕНИ:

БИЛЕТИ: Каса Опера на пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022

Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214,   след 1 юни на касата на Летен театър: всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-18.30 тел. 052 612 803

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020

ОНЛАЙН:  http://bgbileti.com/  http:// eventim.bg/  http://ticketsbg.com/  www.epaygo.bg

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2018

девето издание

20.06-23.08

Начало: 21:00 часа

20.06    ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА●●

мюзикъл от Начо К. Браун и Артър Фрийд

28.06    ЗОРО●●

мюзикъл от Джипси Кингс и Джон Камерън

02.07     КАРМЕН●●

опера от Жорж Бизе

04.07    ПЕПЕЛЯШКА●●

опера от Джоакино Росини

07.07    ТОСКА●●

опера от Джакомо Пучини

12.07    ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ●●

опера от Рихард Вагнер

07.08    ДЖОКОНДА●●

опера от Амилкаре Понкиели

09.08    ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО●●

балет от П.И.Чайковски

14.08    ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША●●

оперета от Имре Калман

17.08   ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА●●

мюзикъл от Начо К. Браун и Артър Фрийд

20.08    ТРАВИАТА●●

опера от Джузепе Верди

21.08    ЗОРО●●

мюзикъл от Джипси Кингс и Джон Камерън

23.08    ОПЕРНА ГАЛА●●

концерт-спектакъл

Държавна опера Варна, 28 февруари 2018, 14.30

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява кастинг за артисти в мюзикъла „Зоро“ по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън, текст на Стивън Кларк, постановка Петко Бонев.

Кастингът е за ролите на:

Диего де ла Вега - ЗОРО

Луиза Пулидо - млада жена

Инес - млада жена

Рамон - мъж

Луиза - дете, момиче на 7-9 години

Диего - дете, момче на 7-9 години

Рамон - дете, момче на 7-9 години

Песни от мюзикъла „Зоро“, препоръчителни за прослушването:

- "Baila Me“, „Bamboleo“,“Djobi Djoba“ - за ролите на Диего де ла Вега и Инес;

- "Hope“ за ролята на Диего де ла Вега;

- „Falling“ за ролята на Луиза;

- „Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон;

- „Young Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон.

Кандидатите за детските роли могат също да се явят с басня и песен по избор.

Кастингът ще се проведе на 28 февруари 2018 година от 14.30 часа в сградата на ТМПЦ - Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, 9000 Варна

Желаещите да участват в кастинга да подадат молба и автобиография в отдел "Човешки ресурси" на ТМПЦ Варна, стая 216 или да изпратят документите си на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Кастинг за мюзикъла "Зоро". За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

15 май 2018, 19.00

След великолепния си дебют в ролята на Норма в спектакъла на „Норма“ от Белини преди няколко дни на варненска сцена, канадското сопрано Елиз Шарлебоа ще изпълни на 15 май 2018 година и ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди. Под диригентската палка на Стефан Бояджиев, тя ще си партнира със солистите на Държавна опера Варна с международна кариера Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Деян Вачков - Ферандо, Даниела Дякова - Азучена и Валерий Георгиев - Манрико.

"Това не е първата ми Леонора, за пръв път я изпях в Канада през 2014 г. Още тогава се влюбих в образа на тази аристократична, фина, нежна и същевременно силна героиня, която е готова на всичко заради любимия Манрико. Изцяло отдадена на любовта, тя жертва накрая и собствения си живот, подобно на Норма. В този смисъл виждам връзка между двете героини, които имам удоволствието да представя на българска сцена. В оперната литература често се случва да отредят на сопрана драматична и нещастна съдба. В „Трубадур“ Верди извисява тази съдба на пиедестала на една от най-вълнуващите и въздействащите оперни творби на всички времена“, споделя Елиз Шарлебоа. Тя разказва още, че е силно впечатлена от първата си среща с българските оперни певци, както и с варненската публика и би се радвала отново да бъде поканена на нашата сцена.

На кратка тържествена церемония преди спектакъла на "Риголето" на 2 февруари 2018 година председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански връчи на дългогодишния главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов най-високата награда на СБМТД "Кристално огърлие" и Грамота.

Отличието му се дава за принос в развитието на оперното изкуство, както и по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност на българска и международна сцена. Бяха поднесени цветя от СБМТД и от Театрално-музикален продуцентски център Варна. Емоционалното събитие развълнува юбиляра и всички присъстващи.

След спектакъла Станислав Почекански поздрави екипа, солистите и специално Мария Павлова за успешния й дебют като Джилда. Особено приятна бе срещата с бившия му колега от Софийска филхармония Валерий Георгиев, сега солист на Държавна опера Варна, който изпълни ролята на Херцога.

26 май 2018, 19.00, Основна сцена

За 24 май, най-хубавия празник, който истински обединява всички българи, Театрално-музикален продуцентски център Варна предлага едно празнично заглавие. Това е „Царицата на чардаша“, неоспоримата Царица на оперетите, харесвана заради красивите мелодии, чардашовите ритми, виенския валс, чувството за хумор и разбира се заради любовта. Голямата любов, която никога не се забравя.

Но освен всичко това, спектакълът на „Царицата на чардаша“ на 26 май, 19.00, Основна сцена, е съвсем специален, защото ще ни поднесе възстановка на прочутата сценична версия на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001). Истинска оперетна звезда за поколения българи, Видин Даскалов беше не само най-добрият Бони, но и режисьорът, реализирал най-успешната и най-дълголетна постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 г.

По неговия път отдавна върви и Александът Мутафчийски, варненецът, който наследи от Видин титлата на най-добрия Бони и на свой ред се превърна в звезда на Националния музикален театър. Достоен последовател на Видин Даскалов и като режисьор, Александър Мутафчийски се зае да възстанови през тази година оригиналната постановка на Видин Даскалов в целия й блясък.Художничката Ася Стоименова работи по възстановката на костюмите на Мария Трендафилова, а Гергана Караиванова възстановява хореографията на Калина Богоева.

И така, на 26 май, под диригентството на Цветан Крумов, ще аплодираме „Царицата на чардаша“ на Видин Даскалов, в изпълнение на Мария Павлова – Щаси, Пламен Долапчиев – Едвин, Александър Мутафчийски – Бони, Лиляна Кондова – Силва, Людмил Петров – Фери Бачи, Бойка Василева – Цецилия, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка и Анатоли Романов – Нотариус Киш. Римейк събитието носи своята красива носталгична нотка и със сигурност ще бъде вълнуващо.

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША

оперета в три действия от Имре Калман по либретото на Ищван Бекефи и Дешо Келер
 

Диригент ЦВЕТАН КРУМОВ

Постановка Видин Даскалов, възстановка АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ

Художник МАРИЯ ТРЕНДАФИЛОВА, възстановка АСЯ СТОИМЕНОВА

Хореография КАЛИНА БОГОЕВА, възстановка ГЕРГАНА КАРАИВАНОВА

Действащи лица и изпълнители:

ЩАСИ - Мария Павлова

ЕДВИН - Пламен Долапчиев

БОНИ - Александър Мутафчийски

СИЛВА - Лиляна Кондова

ЦЕЦИЛИЯ - Бойка Василева

РОНСДОРФ - Закар Гостанян

ФЕРИ БАЧИ - Людмил Петров

ВАЙЛЕРСХАЙМ - Владислав Владимиров

НОТАРИУС КИШ – Анатоли Романов 

МИШКА - Пламен Георгиев

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

На сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна

В средата на февруари, когато всички възхваляват или любовта или виното, а защо не и двете, Варненската опера предлага интересни спектакли с много празнично настроение. Какво по-добро забавление за двама, точно на 14 февруари, 19.00-21.30, Основна сцена, да си подарите „ЕДНА ЛЮБОВНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА“ с оперните хитове на всички времена от Л. Бърнстейн, Дж. Верди, Дж. Пучини, Р. Щраус, П. И. Чайковски и други композитори. В това любимо традиционно събитие за Варна, този път под палката на главния диригент Маестро Ян ван Маанен, ще пеят солистите на Държавна опера Варна Мария Павлова, Линка Стоянова, Михаела Берова, Силвия Ангелова, Михаил Михайлов,  Венцеслав Анастасов, Свилен Николов.

Ако пък латино стилът ви е по-близък, не пропускайте концерт-спектакъла „МОЯТА СТРАСТНА ЛАТИНО ЛЮБОВ“ на 10 и 11 февруари, 16.00-17.30, Сцена Ротонда.

Освен на страстното танго, публиката ще се наслади на нежната румба и чувствената бачата, в изпълнение на артист хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев, заедно с танцьорите от Sunny Dance Studio Станислава Томова и Георги Цанев. Водещ Пламен Георгиев, на пианото Соси Чифчиян.

Всъщност най-добре е да започнете седмицата, както си му е редът, в понеделник, 5 февруари, 19.00-21.00, Основна сцена, с музиката на А. Л. Уебър и неговите очарователни „КОТКИ“, в които лесно се разпознават различни човешки характери.

Мюзикълът, който не спира да обикаля световните сцени, носи във варненската версия хореографския почерк на Анна Донева и се дирижира от Маестро Страцимир Павлов. Със сигурност това е един от любимите спектакли на всички „котешки актьори“, които идват от оперния и драматичния театър, също от балетната трупа, без да забравяме ентусиазирания, както винаги, екип на Варненската детско-юношеска опера.

Главните котки са във великолепен състав: Бай Двузаконие - Людмил Петров, Манкъстрап - Велин Михайлов, Ръм Тъм Таг - Нейчо Петров - Реджи, Деметра - Сребрина Соколова, Бомбалурина - Филипа Руженова иГризабела- Даниела Димова.

Пред почитателите на Мелпомена, също на 5 февруари, 19.00-20.20, Камерна сцена „Стоян Камбарев“, младите актьори от Варненския драматичен театър Валери Вълчев и Константин Соколов ще станат приятели, но... само за два часа. Такъв е регламентът на услугата, за която достатъчно красноречиво говори въпросителната в заглавието „ПРИЯТЕЛИ?“. Добър режисьорски дебют на Николай Кенаров по текст на Здрава Каменова и Калин Ангелов.

На 7 февруари, Основна сцена, 19.00-21.00, ще тържествува романтичната любов между Жизел и Алберт, която ги свързва завинаги, дори отвъд живота. В балетния евъргрийн „ЖИЗЕЛ“ от Адолф Адам, по хореографията на Сергей Бобров, в главните роли ще танцуват прекрасните балетни артисти Весела Василева и Павел Кирчев.

Диригент Маестро Борис Спасов.

Голямото февруарско музикално събитие безспорно ще бъде СИМФОНИЧНИЯТ КОНЦЕРТ на 9 февруари, Основна сцена, 19.00-21.00, когато на диригентския пулт ще застане изключителният диригент и композитор ЕМИЛ ТАБАКОВ.

Маестрото, известен със своя перфекционизъм, е бил диригент на Русенската филхармония, музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, диригент, главен диригент и музикален директор на Софийската филхармония, музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония, министър на културата в служебното правителство на Стефан Софиянски, директор на дирекция „Музика“ в БНР, главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.

Емил Табаков е написал осем симфонии, Концерт за оркестър, Концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор и др. Произведенията му се изпълняват в много страни по света.

По време на ММФ „Варненско лято“ неведнъж сме се възхищавали на диригентското майсторство на Емил Табаков, както и на българските премиери на негови творби. Сега, за своя пръв варненски концерт през 2018 година, той е подбрал творби от титана на музиката Лудвиг ван Бетовен и от един от най-големите симфоници на XX век Дмитрий Шостакович.

Да си припомним по този повод пророческата фраза на Моцарт за Бетовен: „Този ще накара светът да заговори за него!“ Моцарт я изрича по време на единствената им среща, когато дава тема за импровизация на 17-годишния Бетовен, дошъл във Виена да учи музика при него.

Първото произведение в програмата на 9 февруари е Концертът за цигулка и оркестър в Ре мажор от Бетовен, койтоима славата на негова знакова творба и една от най-сложните цигулкови партитури въобще. Честта да бъде солист на този концерт ще има концертмайсторът на варненските филхармоници Красимир Щерев.

Симфония №6 от Дмитрий Шостакович е другата творба, която ще прозвучи втази музикална вечер за ценители на симфоничната музика.

Помислено е и за по-младите. „В РИТЪМА НА МУЗИКАТА“ се нарича забавният образователен спектакъл на 12 февруари, Основна сцена, 18.00-19.15, в който под формата на игра учениците се запознават с характеристиките на най-важните инструменти в оркестъра.

Режисьор на музикалното приключение е Сребрина Соколова, сценарист Пламен Георгиев, диригент Ганчо Ганчев. С еднаква охота участват големи и малки артисти от Държавна опера Варна, Детско-юношеската опера и Арт-център „Арлекин”, а в главните роли се изявяват: Петя - Петя Петрова, Виктория - Деляна Обрешкова, Фея - Мария Павлова, Фантом - Пламен Георгиев, Нимфи - Галина Великова и Миглена Страдалска.

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

Известният бас ще дебютира в ролята на Оровезо в „Норма“ на 12 май 2018

Под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров, солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков ще дебютира в ролята на Оровезо в „Норма“ от Белини на 12 май. Известният бас, който последователно гради световна кариера,започна оперната 2018-а в Пекин, където участва в китайската премиера на „Таис“ от Масне, с оперният ас Пласидо Доминго в главната партия.

След другото голямо събитие –премиерата на „Бал с маски“ от Верди в Болшой театър, идва заслужен отдих във Валенсия, където е испанският дом на Деян Вачков и съпругата му Илина Михайлова, също солистка на Варненската опера.

Когато разказва за себе си, Деян Вачков е едносричен, затова пък толкова повече разказват героите му, които той многопластово извайва на сцената. Запомнящи в това отношение са изпълненията му на Закария в „Набуко“, Рамфис в „Аида“, Дон Паскуале в „Дон Паскуале“, както и всички останали. Очакваме същото и от дебюта му като жреца Оровезо в „Норма“.

„Партията на Оровезо ми напомня донякъде Закария в „Набуко“. В сравнение с останалите персонажи в „Норма“, тя е поддържаща роля, неотделима от хора. Допада ми най-вече втората ария на Оровезо и последната сцена, в която Норма отива на кладата и всички ние, солистите, пеем заедно с хора. Красива музика, винаги съм харесвал  Белини. И се радвам, че пея в „Норма“ у дома, заедно с колегите от Варненската опера. Не след дълго, с Илина тук ни предстои участие и в „Севилският бръснар“, което също е много приятно“, усмихва се Деян Вачков.

Спектакълът на „Норма“, в режисьорския прочит на Кузман Попов, знаят оперните меломани, е поетичен и иносказателен, въздействащ с оригиналната сценография и стилните костюми на Ася Стоименова, както и с ефектния 3D Mapping на Полина Герасимова.

На 12 май, в забележителния актьорски състав ще аплодираме, освен Деян Вачков и Силвия Ангелова в ролята на Адалжиза. С нетърпение очакваме и дебюта на канадското сопрано Елиз Шарлебоа, която спечели наградата на Държавна опера Варна за представянето си в майсторския клас на Маестра Фиоренца Косото в Италия през миналата година. Тя ще изпълни за пръв път на варненска сцена ролята на Норма. Другият дебют е на нашия изтъкнат тенор Валерий Георгиев, който ще пресъздаде образа на любимия на Норма Полионе.

Към всички тези предпоставки, в очакване на едно силно оперно представление, да добавимнакраяи очарователното присъствие като децата на Норма на малките артисти, но вече с няколко оперни роли зад гърба си, Белла Петрова и Борис Обрешков.

"НОРМА"

опера в две действия от Винченцо Белини

Диригент Иван Кожухаров
Постановка Кузман Попов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Mapping Полина Герасимова
Диригент на хора Цветан Крумова
Асистент режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

НОРМА - Елиз Шарлебоа - дебют
АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова
ПОЛИОНЕ - Валерий Георгиев - дебют
ОРОВЕЗО - Деян Вачков - дебют
КЛОТИЛДЕ - Бойка Василева
ФЛАВИО - Христо Ганевски 
ДЕЦАТА НА НОРМА - Белла Петрова и Борис Обрешков

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетете още: ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ПЕЧЕЛИ СВОЯТА ВАРНЕНСКА НОРМА В МАЙСТОРСКИЯ КЛАС НА ФИОРЕНЦА КОСОТО

СЛЕД НОРМА, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ЩЕ ИЗПЪЛНИ И РОЛЯТА НА ЛЕОНОРА В „ТРУБАДУР“

Дебют на Мария Павлова в „Риголето“

2 февруари 2018, 19.00, Варненска опера

Най-младата солистка на Държавна опера Варна Мария Павлова е родена през 1989 г. във Велико Търново. През 2012 г. завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по пеене на д-р Велизара Караянкова и в класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Участва в майсторските класове на Фиоренца Косото, Лариса Гергиева, Ана Томова-Синтова и др.От 2013 г. редовно участва в постановките за деца на Софийската опера и балет „Хензел и Гретел”, „Бременските музиканти”, „Вълкът и седемте козлета”, „Червената шапчица” и др.

През 2014 г. дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Тебалдо от оп. „Дон Карлос”. От 2016 г. пее и на сцената на МДТ „Константин Кисимов” във Велико Търново. Там дебютира с оперетните роли на Валансиен от „Веселата вдовица”, Арсена от „Цигански барон”, Лиза от „Графиня Марица” и др.

От март 2017 г. е солистка на ТМПЦ – Държавна опера Варна, като първата голяма роля, с която успешно дебютира на варненска сцена е Лучия от оп. „Лучия ди Ламермур”. Варненската публика аплодира Мария Павлова и в дебютните й изпълнения като Джемина в мюзикъла „Котките“ и Констанс Бонасьо в българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“. На 2 февруари 2018 година талантливата певица за пръв път ще се представи и в образа на Джилда от шедьовъра на Верди „Риголето“. 

Мария, винаги е интересна нагласата, с която една оперна певица тръгва към героинята, която й предстои да пресъздаде. Каква е в твоя свят Джилда?

Операта "Риголето" е една от най-емблематичните, бих казала, за композитора Джузепе Верди.  Една творба, която ни грабва с музиката и интересния си сюжет. Либретото й се основава на драмата на Виктор Юго "Кралят се забавлява", която пък от своя страна е известна със скандала около забраната й след първото представяне в Париж. На Верди се налага да измени някои от имената и случките в пиесата, но като цяло е запазен сюжетът и темите за проклятието, отмъщението, любовта и чистотата на героинята Джилда, която в пиесата носи името Бланш. Джилда за мен е на първо място една голяма мечта, още от момента, в който започнах да пея и лека полека навлизах в света на операта. Джилда е млада, невинна, чиста, обичаща и много обичана от своя баща. Тя е като едно цвете, което расте под похлупак, скрита от света, далече от лошото и от покварения свят. Тя преминава през редица чувства, любопитна е за света навън и тук според мен най-много важи приказката за забранения плод, който е най-сладък. Тя се влюбва в мнимия Гуалтиер Малде (Хероцогът на Мантуа) и оттам нататък, след запознанството й с него приказката свършва, започва истинският живот. Тя е отвлечена, след това измамена и предадена. Интересно е, че накрая взима едно много смело решение, може би за някои глупаво, но за нейния свят и нейната душа смело и истинско. Тя принася себе си в жертва на любовта.

Как се чувстваш в екипа, който заедно с първата ти Джилда, ще остане в спомена и творческия ти път?

За мен е голямо предизвикателство от вокална и от актьорска гледна точка да пресъздам моята Джилда. Режисьорът на спектакъла Кузман Попов, с когото работя за пръв път, ми даде ценни насоки в изграждането на образа. Щастлива съм, че на сцената ще бъдат прекрасните певци Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Михаела Берова, Вяра Железова, Гео Чобанов, Свилен Николов, хорът и оркестърът на Варненската опера. Голямо щастие е и да дебютирам с тази роля под палката на  диригента Страцимир Павлов, който освен че умело ни води в жанра мюзикъл и е страхотен джазмен и креативен музикант, така е и много интересна работата с него в създаването на един оперен спектакъл.

Познавайки твоите високи критерии към себе си и чувството ти за отговорност, всички сме убедени, че твоята Джилда тази вечер ще бъде поредният ти успех на оперната сцена. Желая ти вдъхновение и увереност!

12 май 2018, 19.00

Първата си Норма от „Норма“ на Белини канадското сопрано Елиз Шарлебоа ще свързва завинаги с България. Причина за това е блестящото й представяне в майсторския клас на оперната дива Фиоренца Косото през 2017 година в Италия. Наред с другите отличия, тогава Елиз Шарлебоа получава и специалната награда, която присъжда за участие в майсторския клас на Маестра Косото Държавна опера Варна - главна роля в спектакъл на варненската оперна сцена.

И така, първата Норма влиза в репертоара Ви с български знак, какво означава това за Вас, Елиз?

За пръв път ще пея Норма и това ще се случи във Варна, в България, където също съм за пръв път. Този двоен дебют е много предизвикателен за мен, всичко тук ми е ново и интересно. Аз идвам от френска Канада, моят основен език е френски, говоря и английски, разбира се, но за пръв път попадам в среда, в която хората се разбират едновременно на няколко езика и това е забавно. Е, аз още не говоря български, но може би ще се науча J. Всички са позитивни и много мили с мен, Варненската опера разполага с прекрасни гласове, въобще чувствам се чудесно тук. 

Как влизате в образа на такава драматична героиня като Норма?

Норма е различна от досегашните роли, които съм изпълнявала. Впечатлява ме като силна и смела жена, на която е отредена тежка съдба. Жрица на друидите, нарушила свещената клетва, омъжила се тайно за римски войник, тя е раздвоена между дълга  към своите и любовта към децата и съпруга, който при това се оказва влюбен в друга. Накрая Норма взема своето решение, обявява война на римляните и принася себе си в жертва. Трудните избори, които ни се налага да правим, са винаги и морални избори. Това е част от посланието на тази прекрасна опера с вълшебна музика, в която съм изцяло потопена.

CV, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА

Елиз Шарлебоа завършва оперно пеене в двата университета Université de Montréal и McGill University. Усъвършенства вокалното си майсторство в редица майсторски класове, работи с диригенти като Николета Конти, Борис Брот, Филип Менар, Стефан Линев и др. Печели много награди и стипендии на различни конкурси, фестивали и институции, сред които Международната оперна академия в Болоня, Les offices jeunesses internationaux на Квебек, Théâtre Lyrique de la Montérégie, международния конкурс Kammeroper Schloss Rheinsberg, Festival-Concours Pierre-de-Saurel, Concours de concerto de l’Orchestre Philharmonique des Musiciens в Монреал, многократно печели стипендия и на Théâtre d’art lyrique de Laval.

В репертоара си поддържа ролите на Зиглинде от „Валкюра“ на Вагнер, Амелия от „Бал с маски“ на Верди, Леонора от „Силата на съдбата“ от Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди и др. Изпълнява също Requiem и Missa brevis на Моцарт, Ода на радостта от Бетовен, Missa Coronationalis от Liszt, Chichester Psalms на Бернщайн, Missa на Стравински и др.

"НОРМА"

опера в две действия от Винченцо Белини

Диригент Иван Кожухаров
Постановка Кузман Попов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Mapping Полина Герасимова
Диригент на хора Цветан Крумова
Асистент режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

НОРМА - Елиз Шарлебоа - дебют
АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова
ПОЛИОНЕ - Валерий Георгиев - дебют
ОРОВЕЗО - Деян Вачков - дебют
КЛОТИЛДЕ - Бойка Василева
ФЛАВИО - Христо Ганевски 
ДЕЦАТА НА НОРМА - Белла Петрова и Борис Обрешков

Оркестър,  хор и балет на Държавна опера Варна

Прочетете още: СЛЕД НОРМА, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ЩЕ ИЗПЪЛНИ И РОЛЯТА НА ЛЕОНОРА В „ТРУБАДУР“

ДЕЯН ВАЧКОВ СЛЕД ПЕКИН И МОСКВА ОТНОВО ВЪВ ВАРНА

           Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за корепетитор на балетанаДържавна опера.

1. Характеристика на работата:

Съпровожда и подпомага сценичната подготовка на балетния  репертоар, репетиции и балетни спектакли. Познава и свири целия актуален балетен репертоар на Държавна опера – Варна.

2. Изисквания:

 2.1. завършено висше музикално образование;

          2.2. умение да свири на класически екзерсис

2.3. умение за работа в екип, комуникативност, дисциплинираност,                 

инициативност, издържливост.

           3.Конкурсът ще се проведе в два етапа:

           3.1. Подбор по документи.

           3.2. Провеждане на екзерсис (датата ще бъде съобщена допълнително).

           4. Документи за участие: заявление, автобиография - европейски формат CV, копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна, стая 216 или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ  – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Конкурс за корепетитори.

          5. Срок за подаване на документи  02.03.2018 г.

          6. За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

девето издание

20.06-23.08.2018

21:00 часа, Летен театър Варна

С подкрепата на Община Варна, „Golden Rose”, х. „Аква“ и медийните партньори БНТ - Варна, БНР – Радио Варна, ТВ Евроком, Канал 3, ТВ „Черно море“, в. „Черно море“, в. „Народно дело“, Дарик Радио, „Ти си Варна“, “Градското списание“, moreto.net, petel.bg, varnautre.bg

20.06, 17.08

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ – ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

мюзикъл по сценарии на Бети Комдън и Адолф Грийн и песни от Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Боряна Сечанова, Мариана Крънчева

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия “Бюро за пространствени решения”

ДОН Локууд – Орлин Горанов

КОЗМО Браун – Мариан Бачев

КАТИ Селдън – Лилия Илиева

ЛИНА Ламонт – Сребрина Соколова

Р. Ф. (Ар Еф) СИМПСЪН – Пламен Георгиев

Роско ДЕКСТЪР, режисьор – Борислав Веженов

РОЗ, пресагент и приятелка на Лина – Миглена Стоева

ДОРА БЕЙЛИ, влиятелна киножурналистка – Анелия Мангърова

ДИНСМОР, учителка по дикция на Лина – Елиз Оник Нигохозова

Кармайкъл, учител по дикция на Дон – Нейчо Петров

ПОЛИЦАЙ – Николай  Колев

ФЕНКА-1 – Йоанна Венелинова

ФЕНКА-2 – Зои Бошнакова

ФЛИРТУВАЩА ДАМА – Калина Алексиева

ПЕРУКЕРКА& ГАРДЕРОБИЕРКА – Калина Алексиева

АСИСТЕНТ 1&ЗВУКАР – Калоян Лулчев

АСИСТЕНТ 2 – Велин Михайлов

АСИСТЕНТ 3 – Николай Димитров

ЗЛОДЕЙ във филма - Нейчо Петров

ПРИДВОРНА ДАМА във филма – Венета Гочева

ТОМ МИКС – Иван Георгиев

ОЛГА МАРА –Венета Гочева

НЕЙНИЯТ КАВАЛЕР – Мартин Чикалов

МЕРИ МАРГАРЕТ – Лаура Мойа Ромеро

ВЪЗРАСТНИЯТ Й СЪПРУГ –Денко Стоянов

ЗЕЛДА ЗАНДЪРС – Камила Данези

ДЖЕЙ КЪМБАРЛЕНД ТРЕТИ – Павел Кирчев

ЧАРЛИ ЧАПЛИН – Франческо Бруни

ДИРИГЕНТЪТ – Страцимир Павлов

Солисти, балет, хор и оркестър на Държавна опера – Варна

Най-великият филм-мюзикъл на всички времена!

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът, заснет от Метро Голдуин Майер, представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си. Днес той има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добра филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрия американски филм на всички времена. “Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн, създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо.

Времетраене два часа, с един антракт. Изпълнява се на български с надписи на английски език

28.06, 21.08

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

 “Зоро” – премиера

мюзикъл

либрето и текстове на песни Стивън Кларк; музика Джипси Кингс; оригинална история Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън; съавтор на музиката и адаптация Джон Камерън; изпълнителни продуценти Джон Герз, Адам Кенрайт и Исабел Алиенде

Постановка Петко Бонев

Диригент Страцимир Павлов

Хореограф Стефан Николов

Сценография и костюми Ася Стоименова

3D Мapping Полина Герасимова

ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА(ЗОРО) - Велин Михайлов, Нейчо Петров, Николай Димитров

ЛУИЗА ПУЛИДО - Илина Михайлова, Мария Павлова, София Рухова-Лулчева

РАМОН - Свилен Николов, Калоян Лулчев

ИНЕС            - Лилия Илиева, Антоанела Петрова, Филипа Руженова, Калина Жекова

ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков

ДЕТЕ РАМОН - Фернандо Леон Васев, Калоян Тодоров

ДЕТЕ ЛУИЗА - Ясмина Арсова, Белла Петрова

АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Пламен Георгиев, Людмил Петров

СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Гео Чобанов, Илко Захариев

ЕДУАРДО - Борислав Донев

ХОРХЕ - Петър Генов

ИГНАСИО - Диян Богданов

ГОНЗАЛЕС - Анатоли Романов

Тази легендарна история за борбата на  доброто срещу злото е трайно вдъхновение за „Gipsy Kings“ (Цигански царе), допълнителните оркестрации, композиции и аранжименти на Джон Камерън и текста на Стивън  Кларк по известния  роман на  Исабел Алиенде „Зоро - легендата започва“. Мюзикълът пресъздава драматичната приказка за романтичния  герой  Зоро в необикновени певческо-актьорски превъплъщения,  зрелищни борби с мечове и невероятни каскади, всичко обгърнато в  автентичните цветове на традиционното фламенко.

Времетраене 2 часа, с един антракт. Изпълнява се на английски с надписи на български език

02.07

“КАРМЕН”

опера в четири действия от Жорж Бизе

либрето Анри Мелиак и Луи Халеви по новелата на Проспер Мериме

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Кузман Попов

Сценография Иван Савов

Костюми Лора Маринова

Хореография Боряна Сечанова

Диригент на хора Цветан Крумов

Кармен – Саня Анастасия
Дон Хозе – Ивайло Михайлов

Ескамилио – Деян Вачков

Микаела – Ирина Жекова

Цунига - Гео Чобанов

Моралес - Илко Захариев

Фраскита - Галина Великова

Мерцедес - Силвия Ангелова

Ремендадо - Пламен Долапчиев

Данкайро – Теодор Петков

С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

Операта „Кармен“ на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Герои на действието са бандити, контрабандисти, войници. На премиерата през 1875 година в Опера Комик възмутени зрители негодуват срещу образа на главната героиня като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка”, „авантюристка без морални устои” и т.н. Бизе не понася провала и починал три месеца по-късно. След седем години операта се завръща в Париж с огромен успех и оттогава шества триумфално по целия свят.

В главната роля гостува Саня Анастасия. Тя изучава музика в Университетите по музика и сценични изкуства в Грац и Виена. От 2008 г. е постоянен гост-солист на Националната опера в Сараево - Босна и Херцеговина. От лятото на 2013 година е с ангажименти в Арена ди Верона, в ролите на Фенена в "Набуко" в партньорството на Пласидо Доминго като Амнерис в "Аида", Улрика в „Бал с маски“ и Кармен. През октомври 2018 година ще изпълни ролята на Амнерис в „Аида“ по покана на Tokyo Nikikai Opera Foundation.

Времетраене 3 часа, с един антракт. Изпълнява се на френски с надписи на български и английски език

04.07             

ММФ “ВАРНЕНСКО ЛЯТО”

„ПЕПЕЛЯШКА“ – ПРЕМИЕРА

весела мелодрама в 2 действия 4 картини от Джоакино Росини

Диригент Николета Конти

Режисьор Eкта Кара

Сценография Ефтер Бронзе

Костюми Занда Занда

Светлинен дизайн Метин Кочтурк

диригент на хора Цветан Крумов

Дон Рамиро, принц на Салерно - Пабло Камесеийе

Дандини, негов камериер - Свилен Николов

Дон Манифико, барон на Монтефиасконе - Делян Славов

Клоринда, негова по-голяма дъщеря – Ирина Жекова

Тисба, негова по-малка дъщеря - Вяра Железова

Анжелина, под името Пепеляшка, негова заварена дъщеря – Валентина Куцарова

Алидоро, философ, съветник на дон Рамиро - Евгений Станимиров

Либретото на Джакопо Ферети следва сюжета на едноименната приказка от Шарл Перо. Росини е на 25 години, когато завършва партитурата на творбата си, но вече е създал поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкред”, „Италианката в Алжир” и други. „Пепеляшка” се смята за една от най-изящните вокални творби. Постановката на Екта Кара представя класическото заглавие като комикс. Облеклото и понедението на изпълнителите кореспондира с епохата на Елвис Пресли отпреди 50 години. Пабло Камесеийе е ценен като Росиниев тенор, заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той с успех се изявява на европейската и световна сцена. Валентина Куцарова е от Варна, зъвършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. От 1992 г. работи последователно в Цюрих, Линц и Сен Гален, където изпълнява главния мецосопранов репертоар в оперите на Масне, Моцарт, Хумпердинк, Хендел, Росини, Йохан Щраус, Офенбах, Бизе и др. Регистрирала е и участия на престижните сцени в Париж, Венеция, Неапол и на фестивалите в Брегенц и Монпелие.

Времетраене 2:30 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.

07.07 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ТОСКА“

музикална драма в три действия от Джакомо Пучини

либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду

Диригент Деян Савич

Режисьор Кузман Попов

Художник Мария Диманова

Диригент на хора Цветан Крумов

ФЛОРИЯ ТОСКА, певица - Драгана Радакович                                    

МАРИО КАВАРАДОСИ, художник - Милен Божков                                         

БАРОН СКАРПИЯ, шеф на полицията - Вук Зекич                            

ЧЕЗАРЕ АНДЖЕЛОТИ, бивш консул на Римската република - Евгений Станимиров           

КЛИСАР - Гео Чобанов                                                                                               

СПОЛЕТА, полицейски агент - Христо Ганевски                                                         

ШАРОНЕ, офицер - Димитър Ряхов                                                                 

ТЪМНИЧАР - Петър Петров                                                                                     

ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева

Музикалната критика определя творбата като “Портрет на актрисата”. Лирична кулминация е “Молитвата” на Тоска, където Тоска изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта. Духовното единение на Тоска и Каварадоси е ярко подчертано в последната сцена, където гласовете им се сливат в триумфална, химнова тема.

Драгана Радакович гостува за втори път във Варна, след успешната й изява в „Аида“ през лятото на 2017 година. Милен Божков е от Варна, завършил вокалния факултет в НМА “Проф. Панчо Владигеров” и специализирал в Университета за музика в  Грац при проф. Йоана Боровска и при Красимира Стоянова. През 2007- 2009 г. е постоянен член в състава на оперния театър Марибор. Следват концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения,Хърватия, Латвия и др.

Времетраене 2:45 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

12.07 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ – ПРЕМИЕРА

романтична опера в 3 действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Ивана Драгутинович-Маричич по режисьорска концепция на Деян Миладинович

Постановка и сценография Деян Миладинович

Костюми Катарина Гърчич Николич

Диригент на хора Цветан Крумов

ДАЛАНД - Людмил Петров

СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова

ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов

МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева

КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД – Арсений Арсов

ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд. Според диригента Ян Ван Маанен това е творба на гений, защото никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера. Тъмните краски в неговата музика напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Продукцията е в партньорство с Националния театър за опера и балет в Белград.

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на немски с надписи на български и английски език

07.08 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ДЖОКОНДА“ – премиера за Варна

опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор и сценография Кузман Попов

Костюми Ася Стоименова

Хореография Румяна Малчева

Диригент на хора Цветан Крумов

ДЖОКОНДА, улична певица – Димитринка Райчева

сляпата, нейна майка – Бойка Василева

Алвизо, инквизитор – Евгений Станимиров

Лаура, негова жена – Даниела Дякова

Барнаба, шпионин – Венцеслав Анастасов

Енцо Грималди, принц – Валерий Георгиев

Зуано, лодкар – Людмил Петров

Певец – Петър Петров

Изепо, писар – Христо Ганевски, Пламен Долапчиев

Моряк – Петър Генов

В основата на либретото на Ариго Бойто е драмата „Анжело – тиранинът от Падуа” от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през 17-и век. Музикалната драматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти. След премиерата си в Миланската скала операта „Джоконда” неизменно е част от репертоара на водещите световни театри. Постановката на „Опера в летния театър” е първа в историята на Варненската опера и се представя за първи път във Варна.

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

09.08 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

 „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО"

балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски

Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов

Редакция Сергей Бобров

Костюми и сценография Ася Стоименова

Диригент Мартин Георгиев

Оркестър и балет на Държавна опера Варна и солисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

Историята на „Лебедово езеро“ е показателна за развитието на класическото балетно изкуство. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика на Чайковски. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. Затова пък през 1895 г. на балетната вечер в памет на Чайковски в Мариински театър, „Лебедово езеро“ предизвиква истински фурор. Специално за събитието, Лев Иванов направил оригинална редакция на неуспешните „бели сцени“ (сцените с лебедите), която се оказала истинска революция в класическия балет. Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. На свой ред Мариус Петипа поставил валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и така през 1895 година музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживели в пълен синхрон. Получила се онази органична сплав между двата компонента, с  която „Лебедово езеро“ продължава да омайва публиката и днес.

Времетраене 2 часа, с един антракт.

14.08

 „ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША“

оперета в три действия от Имре Калман, либрето Ищван Бекефи и Дешо Келер

Диригент Цветан Крумов

Постановка Видин Даскалов

Режисьор Александър Мутафчийски

Художници Мария Трендафилова, Ася Стоименова

Хореография Калина Богоева, възстановка Гергана Караиванова

ВАЙЛЕРСХАЙМ - Владислав Владимиров
ЦЕЦИЛИЯ - Бойка Василева
ЕДВИН - Пламен Долапчиев
ЩАСИ - Мария Павлова
БОНИ - Александър Мутафчийски
СИЛВА - Лиляна Кондова
РОНСДОРФ - Закар Гостанян
ФЕРИ БАЧИ - Людмил Петров
НОТАРИУС КИШ – Анатоли Романов 
МИШКА - Пламен Георгиев

Творбата на Имре Калман е сред предпочитаните заглавия във Варна. Още през 1923 година, едва няколко години след нейната премиера, Александър Наумов, капелмайстор на Флотския духов оркестър, и учителят по музика Крум Мумджиев реализират с участието на любители първата постановка на оперетата. През 1957 година, под диригентството на Емил Главанаков, режисьора Бохос Афеян и художничката Мариана Попова, се осъществява първата продукция на „Царицата на чардаша” от професионалната варненска оперна трупа. Оттогава досега заглавието е неизменна част от репертоара на Държавна опера Варна. Звездата на Националния музикален театър и режисьор Александър Мутафчийски, роден във Варна и обичан от варненската публика,  се определя от музикалната критика като достоен последовател на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001), реализирал най-успешната постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 година.

Времетраене 2:30 часа, с един антракт. Изпълнява се на български с надписи на английски и немски език

20.08

„ТРАВИАТА“

опера в три действия, 4 картини от  Джузепе Верди

либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”

Диригент Паоло Олми

Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов

Диригент на хора Цветан Крумов

Балетмайстор Желка Табакова

ВИОЛЕТА – Илина Михайлова
АЛФРЕД ЖЕРМОН – Емил Павлов
ЖОРЖ ЖЕРМОН – Владимир Стоянов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов „Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на една трагична любовна поема или на една сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ. Мари Дюплеси, Маргарита Готие, Джузепина Стрепони или Виолета Валери – има ли значение коя? – разказът е за тази, която нарича сама себе си «Травиата», тоест дерайлиралата, отклонената от правия път, но която таи дълбоко в сърцето си «блян нежен за щастие». Разказът е за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов, давайки си сметка, че това е «Безумие!». И... избира безумието! Парадокс...“. Кузман Попов – режисьор.

Времетраене 2:45 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

23.08

ОПЕРНА ГАЛА

концерт-спектакъл

Диригенти Борислав Иванов и Енрико Калесо

Със специалното участие на Фабио Армилиато

Режисьор Кузман Попов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера – Варна

Фабио Армилиато е един от водещите тенори на международната оперна сцена. Критиката и публиката оценява високо гласа му във високия регистър, музикалността и артистичните постижения. Роден е в Генуа, където завършва консерваторията "Николо Паганини". Участва в постановки на Метрополитън Опера в Ню Йорк, Ла скала в Милано, Парижката опера, Виенската щатс опера и др. Той впечатлява особено с изпълненията си в ролите на  Марио Каварадоси в „Тоска“. Фабио Армилиато е също един от главните актьори на филма на Уди Алън "На Рим с любов".

 Енрико Калесо е роден в Тревизо,изучава пиано с Анна Колона Романо във Венецианската консерватория. Следва философия във Венецианския университет, който завършва с отличие през 1998 г. От 2000 до 2005 г. следва диригентско майсторство в класа на Uroš Lajovic във Виенския университет, като отново се дипломира с отличие. През този период е музикален асистент на фестивалите в Брегенц и Виена. От 2007 до 2010 г. работи като диригент и асистент на музикалния директор на театър Ерфурт. От 2008 г. до 2011 г. е музикален директор на Оперния фестивал в Клостернбург. През 2010 г. е назначен за главен диригент на театър "Mainfranken" във Вюрцбург, поемайки длъжността генерален музикален директор през следващата година. Енрико Калесо дирижира оперни спектакли на редица европейски сцени, както и множество оркестри, сред които Vienna Symphony, Vienna Radio Symphony, Berne Symphony, North West German Philharmonic и други.

Времетраене 2 часа с един антракт

Цени:

-          за отделно събитие: 15, 20, 30, 40 лв., ВИП с кетъринг по време на антракта – първа категория – 50 лв., специална категория – 70 лв., екстра категория – 100 лв.;

-          групи над 7 човека, семейства, учащи, пенсионери и хора с увреждания  ползват отстъпка до 35%;

-          отстъпки до 50% за карта - Колекция СЪБРАНО, Колекция КЛАСИКА и Колекция МЮЗИКЪЛ

БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30 и 16.30-17.00, тел. 052 685 214,   след 1 юни на касата на Летен театър: всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-18.30 тел. 052 612 803

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020

ОНЛАЙН:  http://bgbileti.com/  http://www.eventim.bg/  http://ticketsbg.com/  www.epaygo.bg

www.operavarna.com

10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

Изживявали ли сте любов, която едновременно ви извисява до небесата, а в следващия момент ви запраща в ада? Тя е и наслада и болка, болест и лекарство, спасение и наказание, което носиш в себе си цял живот и никога не можеш да забравиш…

Ето за това ще разкаже в навечерието на Деня на влюбените „Моята страстна латино любов“. В театрализирания концерт, с режисьор Сребрина Соколова, словото, песента и танцът ще се преплетат в един спомен - спомен за нещо отминало, но не и забравено. Освен на страстното танго, публиката ще се наслади на нежната румба ичувствената бачата. Този коктейл от цветове, глас и движения ще предложат артист хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев. Специално участие в „Моята страстна латино любов“ имат харизматичният актьор от Драматичен театър „ Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев и танцьорите от Sunny Dance Studio Станислава Томова и Георги Цанев, с клавирния съпровод на Соси Чифчиян.

Поради големия интерес и изчерпване на свободните места на 10февруари, концерт-спектакълът „Моята страстна латино любов“ ще има и второ издание на 11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда.

9 май 2018, 19.00, Основна сцена

Съвместен концерт между Варненската филхармония и Младежката филхармония на Дордрехт

Уникален концерт с европейски знак ще обедини на 9 май 2018 година Варна и Дордрехт. В Деня на Европа Филхармоничният оркестър на Държавна опера Варна и Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, побратимения на Варна град в Холандия, ще изнесат съвместен концерт. Събитието е под патронажа на кметовете на двата града, които ще се обърнат с приветствени думи към зрителите.

Варна и Дордрехт  са побратимени градове от 17 години, а в чест на 15-годишнината през 2016 г.  музеите на двата града обмениха част от своите колекции. В Дордрехт бе експонирано най-старото обработено злато в света, а тук във Варна гостуваха уникални средновековни паметници под наслов „Златният век на Дордрехт”. Изложбите, както и съвместният концерт за Деня на Европа на 9 май тази година, са под патронажа на кметовете на двата града.

Първата част на този забележителен като замисъл концерт ще бъде представена от варненския екип, а втората част ще достигне до зрителите чрез видеовръзка от Дордрехт. Във варненската програма, под палката на родения в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ще чуем Концерт за пиано и оркестър № 3 от Сергей Рахманинов със солист Руслан Павлов и музикалната емблема на Европейския съюз - Деветата симфония от Лудвиг ван Бетовен, четвърта част.

Музиката на Рахманинов, покоряваща с емоционалната си смес от бурни пориви и поетическо съзерцание, мрачен трагизъм и възвишена патетика, е близка до творческия натюрел на Руслан Павлов, а Концерт за пиано и оркестър № 3 е едно от любимите му произведения. Възпитаникът на СМУ "Добри Христов",НМА "Проф. ПанчоВладигеров" и Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн е лауреат на много национални и международни конкурси, концертира на редица европейски сцени. Работи дълги години в Германия, а от 2014 г. е част от състава на Държавна опера Варна. Участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, „Магията на киното“, „Шедьоври на класическия руски романс“ и др.

Българо-холандският концерт Варна - Дордрехт, посветен на Деня на Европа, ще завърши сЕвропейския химн. В този фрагмент от финала на Бетовеновата Девета симфония, една вдъхновена адаптация по поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“,  гениалният композитор за пръв път въвежда хор и солисти в симфонична творба. По време на Студената война „Одата на радостта” звучи вместо химн на олимпийските игри за обединения тогава отбор на Германия, а през 1972 г. четвъртата част на Девета симфонията е обявена за Химн на Европа.

„За мен „Девета симфония“на Бетовен винаги е била символ на хуманизма и човешкия стремеж към съвършенство. Няма друго музикално произведение, което толкова могъщо и въздействащо да изразява идеята за обединение в името на мира и просперитета в глобалния свят. Когато хорътпровъзгласява „Всички хора ще бъдат братя“ (Alle Menschen werdenBrueder, Шилер), се изпълваш с възбуда и възторг, с надежда и вяра в бъдещето. „Девета симфония“ е еманация на музиката, която може да направи хората по-добри“, споделя Маестро Ян ван Маанен.

Музикалния символ на Европейския съюз ще изпълнят оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Цветан Крумов и солисти Ирина Жекова – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Валерий Георгиев – тенор и Делян Славов – бас.

За холандската концертна програма, която ще изнесе Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, под диригентството на Лизете Хармс, ще бъде изградена специална видеовръзка. Родена през 1985 г., Лизете Хармс отрано осъзнава, че музиката ще бъде нейната житейска страст. Учи кларинет от 8-годишна, а на 11 години вече е приета в младежкия клас на Консерваторията. След като приключва  обучението си по банково и застрахователно дело, записва диригентско майсторство в Ротердамската Консерватория Codarts, която завършва с отличие. Дирижира Ротердамската филхармония, редица музикални проекти я отвеждат в Брюксел и Париж, където работи със Сър Саймън Ратл, Валерий Гергиев и други именити диригенти.

Редовно изнася концерти със Симфоничния оркестър на Консерваторията Codarts и е диригент на още 4 младежки оркестъра, а s Phil Joung- Mладежкия оркестър на Дордрехтската филхармония печели много награди на различни фестивали.

За програмата на концерта Варна – Дордрехт Лизетте Хармс и младите филхармоници от Дордрехт са избрали интересна програма със съвременни творби, сред които „Харлем Ноктюрно“, аранжимент Paul Murtha; „Ретроспекции за осемдесетте“, аранжимент Paul Murtha, солист Jisk van der Veen - алтсаксофон; „Люлеещи се саксофони“ от Ivo Kouwenhoven; „Испания“ от Chick Corea, аранжимент Paul Murtha, солист Carmen van der Staaij- тенор-саксофон и други.

Театралният февруари започва на 1-ви, четвъртък, Основна сцена, 19.00, с „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. В познатата комедия на Добри Войников режисьорът  Стоян Радев Ге. К. е привнесъл романтиката  от живота на пътуващи артисти, отдадени докрай на своето изкуство. Едно любимо представление, в което участва почти цялата трупа на Варненския театър, начело с  Гергана Арнаудова, отличена с награда ВАРНА за великолепното си превъплъщение в ролята на Мадам Злата.

На 2 февруари, петък, Основна сцена, 19.00, ще се играе постановката на Кузман Попов „РИГОЛЕТО“ пошедьовъра на Верди за тъжната съдба на шута, когото освен дъщеря му Джилда, никой в двора не обича.

В ролята на шута ще аплодираме перфектния Венцеслав Анастасов, Валерий Георгиев ще се преобрази в Херцога на Мантуа, една от любимите му роли, а изящната Мария Павлова се готви с вълнение за дебюта си като Джилда.

На диригентския пулт този път ще застане Маестро Страцимир Павлов.

В същия ден, 2 февруари, петък, но на Сцена Филиал, 19.00, зрителите ще проследят „КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“. Верен на автора Пиер Корней, Васил Дуев режисира с много въображение и елегантност театъра като спасение. Театърът едновременно като метафорично и реално пространство, където проблемите намират разрешение, а греховете изглеждат простени. Впечатляващо артистично присъстие на дебютантите Ненчо Костов, Ивайло Иванов и Сабина Коен, както и на Цветина Петрова, Константин Соколов, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Николай Кенаров.

На 3 февруари, Сцена Филиал, 16.00, е време за Семейния театър в събота, който ще увлече деца и родители, заедно с момчето Тони в „СЪН“,една приказна смесица от фентъзи и символизъм. Приключенията с феи и митични същества, придружени разбира се с поука, са замислени от авторката Магда Борисова, за да вдъхновят след това художничката Даниела Николчова, режисьора Стоян Радев Ге. К. и актьорите за това много искрено и много вълнуващо театрално преживяване.

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специална кореспондентка на „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

БАЛЕТНА ГАЛА на ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

29.04.2018

Балетната гала бе поднесена в Международния ден на балета, който се отбелязва на 29 април, рождения ден на Жан-Жорж Новер (1727-1812), създателя на действения балет, който извежда танца от пантомимата на големите барокови опери и установява принципите на съвременното танцово изкуство.

Гала концертът, посетен от много зрители, започна с няколко изпълнения на съвременна хореография, в които участваха и възпитаници на НУИ „Добри Христов“ във Варна. Особено добре се представи едно от момичетата. Впечатляващи бяха двете дванайсетокласнички Ванина Йорданова и Лора Антонова, които танцуваха „Peculiar“, хореография на Barbatugues, със завидна координация в синхронните движения при много бързо темпо.

Очарователен бе и детският кордебалет на учениците от шести клас, които облечени в национални носии, представиха българско хоро, също съвременна хореография. Разбира се, когато става дума за балета на XX век, не може да липсва „Спартак“ от Арам Хачатурян, pax de deux от който изпълниха с висок професионализъм Силвия Христова и Мартин Чикалов.

Класическата част започна с „Видението на розата“ по известната „Покана за танц“ от Карл Мария фон Вебер с вариации на Хектор Берлиоз. Михаил Фокин (1880-1942) създава хореографията специално за Вацлав Нижински, който тогава танцувал в Балета на Сергей Дягилев.

Галина Велчева и Франческо Бруни пресъздадоха с подчертан финес тази пропита с романтична мечтателност хореография. Публиката особено хареса ефектните скокове на Франческо Бруни, италиански балетист, който сега е част от състава на варненската балетна трупа.

По-нататък можахме да се насладим на премиерното изпълнение на „Спящата красавица“ от Чайковски. Не целия балет, разбира се, а вариации от първо действие и цялото второ действие. Красива хореография на Мариус Петипа. Ще се получи хубав спектакъл, когато бъде представено цялото произведение. Фея Люляк бе Венета Гочева. Възхищение предизвика Принцеса Аврора, в изпълнение на Весела Василева, примабалерина на Русенската опера. За високите си и мощни скокове бе аплодиран и Павел Кирчев, премиерсолист на Варненския балет, който се превъплъти в образа на Принц Дезире. Заключителните овации събра темпераментната част от увертюрата към операта на Росини „Вилхелм Тел“.

Музиката за балетната вечер бе излъчена на запис и това определено улесни артистите да покажат най-доброто от себе си. Режисьор на спектакъла бе руската хореографка Светлана Тоншева. Балерината е танцувала в Московския Кремълски балет, а сега живее и твори в България. Нейният гала концерт се открои с много вкус и силна изразителност. Изпълнението на кордебалета на Държавна опера Варна също бе точно и добро.

С други думи - „Златната муза“ е напълно заслужена. Браво!

Превод ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-ballett-gala-der-oper-varna/

 Прочетете още:

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

 20 – 31 ЯНУАРИ 2018

След успешното участие на балетната трупа на Театрално-музикален продуцентски център Варна в януарския Международен балетен фестивал в Банско и кратка ваканция, ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна отново посрещат зрители. Спектаклите и през тази година се играят на Основна сцена, Сцена Ротонда, Сцена Филиал и Камерна сцена „Стоян Камбарев“.

В театъра 2018-а поведе още на 11 януари световноизвестната комедия на Рей Куни „Бащи, лъжи и още нещо“,режисьор Костадин Бандутов, с обичания от варненци Свилен Стоянов в ролята на д-р Мортимър.

А на 19 януари операта кани своите почитатели на Оперо-оперетна гала, с диригент Стефан Бояджиев, водещи варненски солисти и гости. Вместо познатото разделение на двата жанра, сега операта и оперетата са обединени  в един голям бляскав гала концерт с творби на Моцарт, Верди, Росини, Калман, П. Хаджиев, Д. Вълчев и други композитори.

Сред предстоящите до края на януари представления да откроим най-напред заглавията, адресирани към младите, макар и не само към тях. Това са мюзикълът „Мамма Миа“ с вечните песни на „АББА“, с екипа на Варненската детско-юношеска опера, диригент Ганчо Ганчев и режисьор Костадин Бандутов (22 януари, понеделник, Основна сцена, 19.00-21.30); балета „Лешникотрошачката“ по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман, музиката на Чайковски и хореографията на Сергей Бобров, с примабалерината Весела Василева и Павел Кирчев в главните роли (25 януари, четвъртък, Основна сцена, 19.00-21.00), както и „Лебедово езеро“, най-красивия балет на Чайковски, хореограф Светлана Тоншева, диригент Мартин Георгиев, с перфектната прима Веса Тонова – Одета/Одилия и великолепния Павел Кирчев – Принц Зигфрид (31 януари, сряда, Основна сцена, 19.00-21.00).

Препоръчваме на родителите да заведат децата и на Сцена Фамилия в свободния от училищни занимания съботен ден. Това може да се случи още тази събота, 20 януариили следващата събота 27 януари, в удобния за всички възрасти следобеден час 16.00. Тогава авторката Магда Борисова, режисьорът Стоян Радев Ге. К., художничката Даниела Николчова и актьорите ще ви поканят в един вълшебен „СЪН“,населен с феи и вълшебници.

Един спектакъл за деца от 7 до 107, задължителен за възрастни и препоръчителен за деца, както обича да казва режисьорът.

Държавна опера Варна предлага до края на януари един оперен и един оперетен спектакъл, както и един мюзикъл. Оперетата „ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА“от Лехар ще дирижира Игор Богданов, а в главните роли ще се изявят Миряна Калушкова – Хана Главари, Валерий Георгиев – Граф Данило, Барон Зета – Людмил Петров, Филипа Руженова – Валансиен, Михаил Михайлов – Камий дьо Росийон (24 януари, сряда, Основна сцена, 19.00-21.20).

Операта „АТИЛА“от Джузепе Верди, чиято бравурна премиера бе миналото лято, ще дирижира главният диригент Ян ван Маанен. Сред великолепния солистичен състав ще аплодираме най-добрата Одабела Линка Стоянова, световния тенор Бойко Цветанов – Форесто, Гео Чобанов – Атила и кадифения баритон Свилен Стоянов, който ще дебютира като римския генерал Ецио (26 януари, петък, Основна сцена, 19.00-21.00).

За мюзикъла „ГРАФ МОНТЕ КРИСТО“на бродуейския автор Ив Деска и режисьора Петко Бонев, който след световната премиера във Варна преди две години не спира да печели нови привърженици, особено важен е Маестро Страцимир Павлов.

Той не само дирижира суперпродукцията и задава темпото на динамичните събития, случващи се на сцената, но и свири на пианото. В центъра на огромния екип от солисти, хор и балетса главните действащи лица Едмон Дантес/Граф Монте Кристо и неговата любима Мерседес, в чиито образи се превъплъщават неизменният Христо Ганевски и очарователната Ина Петрова (29 януари, понеделниик, Основна сцена,  19.00-21.30).

Приятелите на театъра ще избират между 6 интересни заглавия. За психодрамата „КАНКУН“от Жорди Галсеран, режисьорски прочит на Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Петя Диманова, недвусмислено говорят наградите ИКАР, АСКЕЕР и ВАРНА. Биляна Стоева, Даниела Викторова, Стоян Радев, Пламен Димитров и Гергана Арнаудова защитават високите отличия на всяко представление, така ще бъде и на 22 януари, понеделник, Сцена Филиал, 19.00-21.00).

В загадъчния „МЕСЕЦ НА СЕЛО“от Тургенев героите се оказват подвластни на страстта и все по-малко верни на разума. Колкото повече се отпускат в прегръдката на сладострастието, толкова повече се губят в реалността. Режисьорът Стилиян Петров е привлякъл и за тази своя сценична версия предпочитания си постановъчен екип – сценографа Венелин Шурелов и костюмографа Елица Георгива, както и актьорите Даниела Викторова, Стоян Радев, Цветина Петрова, Валери Вълчев, Веселина Михалкова и други (24 януари, сряда, Сцена Филиал, 19.00-21.00).

Марк Креует написва „ЕДНООКИЯТ ЦАР“като “комедия на наблюдението“ и режисьорът Петър Денчев последователно извежда тази специфика с художествените средства на театъра. Крайно чувствителен към манипулативната съвременност, сюжетът се занимава с начина, по който днес човек неминуемо съучаства в социалния и политически контекст. Силно въздействащ спектакъл с участието на Симеон Лютаков, Милена Кънева, Биляна Стоева, Пламен Димитров и Николай Божков (26 януари, петък, Сцена Филиал, 19.00-20.20).

Към жанра на класическата комедия се числи и спектакълът на Ямболския драматичен театър „ЮНАЦИ С УМНИ КАЛПАЦИ“от Никола Русев, режисьор Дияна Радева. Четирима „юнаци” с измислени геройства се опитват да живеят на гърба на хората от селото си, като „за благодарност” го „пазят” от още по-измислената и  страшна  Ламя. 

Е, всички ги познават, всички им се присмиват, всички се крият от тях, но само мома Петрана се досеща как да им „скрои калпака”, така че повече да не пречат на никого (25 януари, четвъртък, Сцена Филиал, 19.00).

Доста по-изискан е хуморът, заложен от Валентин Красногоров в „ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА“.Режисьорът Костадин Бандутов  също елегантно надниква в съзнанието на персонажите, за които изневярата носи повече сътресение, отколкото удоволствие.

Чудесна игра на Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Димитър Мартинов, Биляна Стоева, Константин Соколов, Валери Вълчев, Милена Кънева, Свилен Стоянов (29 януари, понеделник, Сцена Филиал, 19.00-20.45).

За най-новата постановка на Варненския театър „ХЕНРИ IV" от Пирандело е отреден предпоследният януарски ден. „Хенри може да бъде всеки от нас. Подобно на героя, който потъва в собствен свят, забравен от най-скъпите на сърцето му хора – приятеля и любимата, всеки избира собственото си бягство от онова, което го кара да се чувства неудовлетворен“, обобщава може би най-важното от посланията на своя полифоничен спектакъл режисьорът Лилия Абаджиева.

В естетски ключ са изградени сценографията и костюмите на изключителния художник Васил Абаджиев, както и превъплъщенията на актьорите, сред които Стоян Радев демонстрира върхово постижение в ролята на Хенри IV“ (30 януари, вторник, Основна сцена, 19.00-21.00).

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

ЗЛАТНА МУЗА 2018, наградата за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България за варненското „Лебедово езеро”! Едва ли можеше да има по-щастлива новина в Международния ден на танца за екипа на "Лебедово езеро". Адаптацията на хореографа Светлана Тоншева по Мариус Петипа, асистенти Сергей Антонов и Гергана Караиванова, диригент Мартин Георгиев, с именитатабългарска примабалерина Веса Тонова в ролята на Одета/Одилия и премиерсолиста на Държавна опера Варна Павел Кирчев в ролята на Принцае първата постановка в историята на Държавна опера Варна. Тя завоюва изключителен успех още на премиератапрез декември 2017 година и донесе заслужено национално признание за усилията на варненските балетни артисти.

Новината дойде веднага след красивата балетна гала, която трупата изнесе пред варненската публика в празничната вечер. А в София, на излъчваната по БНТ тържествена церемония в зала 1 на НДК, наградата получи Веса Тонова, която благодари за високото признание от името на Светлана Тоншева и варненската балетна трупа и пожела вдъхновение и успех на всички, посветили се на танцовото изкуство.

Асоциацията на хореографите в България, учредена на 31 януари 2015 година, с председател Христо Ив. Димитров, създател, хореограф и продуцент на Национален фолклорен ансамбъл "Българе", работи за консолидиране на творците от хореографската гилдия в различни жанрове. Наградите ЗЛАТНА МУЗАна Асоциацията на хореографите в България се раздават за втори път, като през тази година те обхващат11 категории, сред които:класическо балетно изкуство, български танцов фолклор, модерно танцово изкуство, дебют за хореография в областта на съвременния танц, оригинална музика към хореографска постановка и други.

Прочетете още:

ВАРНЕНСКИЯТ БАЛЕТ СПЕЧЕЛИ „ЗЛАТНА МУЗА“, НАГРАДА НА АСОЦИАЦИЯТА НА ХОРЕОГРАФИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за последните успехи и премиерните оперни и театрални заглавия

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Кое е най-доброто, с което остава 2017-а?

Театрално-музикален продуцентски център Варна изпрати 2017-а като една много успешна година във всяко едно отношение - приходи, публика и нови продукции. Държавна опера Варна постигна своятворчески и зрителски пик по време на Опера в Летния театър, а ДТ „Стоян Бъчваров“ се представи много добре в МТФ „Варненско лято“. Имахме много вълнуващи преживявания с изкуството и със зрителите през цялата година, гостувахме на различни сцени в столицата и страната, без да забравяме нашите празнични музикални и театрални Великденски и Коледни фестивали.

Завършихме кулминационно годинатане къде да е, а в столицата на Европейския съюз Брюксел, където само няколко дни преди България да поеме европредседателството, в навечерието на Коледа, Държавна опера Варна бе поканена да представи „Аида“ от Верди. И двата наши спектакъла в огромната зала „Forest National” с 5 000 места бяха напълно разпродадени. Публиката ни посрещнаповече от добре, дори реагира нестандартно, като наруши обичаяси да поднася аплодисменти в края на представлението, а не след всеки музикален номер, както се случва в други географски ширини, включително у нас. Арията на Радамес разчупи централноевропейската традиция и в двете вечери. 

Варненската опера и друг път е гостувала на международна сцена, предимно с чужди солисти, но сега за пръв път съставът бе изцяло български. И така, в Брюксел постановката на „Аида“ на известния оперен режисьор Франко Драгоне защитиха блестящо нашите диригенти – Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти и наш артистичен директор, главният ни диригент Ян ван Маанен, заедно с оркестъра, солистите, хора и балета на Варненската опера. Наред със световния тенор Камен Чанев, се изявиха Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса, Свилен Николов, Пламен Димитров, Гео Чобанов и др. Удовлетворени сме както от художественото ниво, така и от финансовите резултати на този гастрол, за чиято прекрасна организация дължим благодарност на импресарска агенция „Eurocon” с управител Светла Атанасова. Щастливи сме, че домакините ни поканиха през 2018 година да се завърнем отново в Брюксел, вече не само с „Аида“, а и с „Набуко“, „Травиата“ и Оперна гала.

След Брюксел дойде и началото на 2018-а в Банско. Как се представи варненският екип в Международния балетен фестивал?

Да, след Брюксел в края на 2017-а последва гастролът ни в Банско, съвсем в началото на 2018-а. Тамс не по-малък успех нашата балетна трупа поднесе на българската и международна публика в най-престижния ни зимен курорт топ спектаклите си „Лешникотрошачката“, „Зле опазеното момиче“ и най-новото си заглавие – балета на балетите „Лебедово езеро“. За пореден път януарските балетни дни в Банско поставят началото на нашите първи сценични изяви за годината.

У дома, във Варна, новата година започна за ТМПЦ със силен старт на Драматичния театърна 11 януари икомедията “Бащи, лъжи и още нещо“,най-новия, но вече хитов спектакъл на режисьора Костадин Бандутов. В януарския афиш играем „Хенри IV” на Лилия Абаджиева, „Комичната илюзия“ на Васил Дуев и всички останали заглавия от репертоара на театъра. На 19 януарии операта кани зрителите на първа среща за новата година – голяма Оперно-оперетна гала, под диригентството на Стефан Бояджиев, с наши солисти и гости.След това продължаваме с оперетата „Веселата вдивица“, операта „Атила“, мюзикълите „Котки“, „Граф Монте Кристо“ и Тримата мускетари“. Предстоят симфонични концерти с Маестро Емил Табаков, Маестро Мартин Георгиев и т.н. За Деня на влюбените, освен традиционната „Една любовна вечер в операта“, ще изненадаме зрителите и с „Моята страстна латино любов“.

Ще бъде ли спазена традицията Варненският драматичен театър да гостува в София през февруари?

Да, готвим се за мащабен едноседмичен театрален десант в Софияот 12 до 16 февруари, когато ще представим пет от последните си заглавия на пет различни сцени. Това са: “Хенри IV”от Пирандело, реж. Лилия Абаджиева в Народния театър на 12 февруари, 19.00; „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров, в Младежкия театър на 13 февруари, 19.00; „Комичната илюзия“ от Корней, реж. Васил Дуев, в Театър „Българска армия“ на 14 февруари, 19.00; „Сън“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К.,в Театър „Театро“ на 15 февруари, 11.00, 14.00 и 18.00; и „Приятели?“ от Здрава Каменова и Калин Ангелов, реж. Николай Кенаров, в „I am studio” на 16 февруари, 19.00.

Кои ще бъдат новите заглавия на Варненския драматичен театър и Варненската опера през новата година?

Вече текат репетиционните процеси за театралните премиери на „Мобилният телефон на мъртвеца“(работно заглавие) от Сара Рул, реж. Петър Денчев и на детския мюзикъл „Приключения опасни с герои сладкогласни“ по текст на Недялко Йорданов и музикана Хайгашод Агасян, реж. Костадин Бандутов, хореография Георги Енчев –Гош.Ново заглавие за нашата театрална сцена ще предложи и режисьорът Георги Михалков.За оперната сцена предвиждамепремиерите на романтичната опера „Летящият холандец“ от Вагнер, копродукция с Националната опера в Белград и на операта „Джоконда“ от Понкиели, копродукция с италианските оперни театри в Модена и Пиаченца. Ще има, разбира се, и много други нови заглавия. Голямата новина е, че варненскатапремиера на мюзикъла „Да пееш в дъжда“, реж. Борис Панкин, с Орлин Горанов и Мариан Бачев в главните роли, ще бъде премиера не само за България, но и за Европа. Предпремиерните спектакли предстоят на 4 и 5 април, в рамките на Великденския музикален фестивал - Варна 2018.

17 януари 2018

Сопраното ЛИНКА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за щастливата си среща с Вагнеровата героиня Сента в „Летящият холандец“

27 април, 19.00 – предпремиера
12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

През 1980 година Мари Крикорян изпълнява на варненска сцена ролята на Сента, през 2018-а Линка Стоянова ще пресъздаде тази Ванерова героиня, която украсява репертоара на най-добрите певици.

Щастлива съм, че ще изпълня ролята на Сента, защото операта „Летящият холандец“ не е поставяна от толкова много години във Варна и ето сега аз имам шанса да се срещна с нея в новата постановка на Варненската опера. Осъзнавам, че това се случва в подходящ за мен творчески период, в който натрупаният житейски и професионален опит ми позволява да навляза дълбоко в сложния Вагнеров свят.

Спомняме си и твоята чудесна Сента от концертното изпълнение на „Летящият холандец“ в Опера в Летния театър 2013.

Това беше само едно хубаво начало, един подстъп към музикалната поетика на Вагнер, която разкрива безкрайни хоризонти за интерпретация. Гениалността на Вагнер е една огромна тема, но може би най-голямата му заслуга е, че пресъздава по неповторим начин романтизма в германската душевност, много по-различен примерно от френския романтизъм.

Тук може да добавим и онова усещане за метафизичното, което на нас ни липсва...

А може би не ни липсва съвсем. Още при първите репетиции целият състав, всички ние изпитахме една особена превъзбуда, която и досега ни въздейства. Усещаме, дори на чисто физическо ниво, как ни обсебва тази нова, различна и толкова красива музика. Вселената на Вагнер.

Мнозина се страхуват да пеят Вагнер.

Всеки певец, докоснал се до Вагнер, знае колко прекрасен и същевременно колко опасен може да бъде той. При Вагнер вокалното изпълнение се ражда най-напред в мисълта и мисълта трябва да го контролира през цялото време. Всяка реплика има своята драматургия и своята мисъл. И ако не внимаваш, при изпълнението ще се получи вокално пренасищане, което освен че е опасно за гласа, може да попречи на певеца да издържи цялата партия. Музиката на Вагнер изисква дисциплина, изисква рациото да доминира над емоцията.

При неговата героиня Сента обаче доминира емоцията...

Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си. И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността. Верността е основната нишка, основното послание в „Летящият холандец“.

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова,
ДАЛАНД - Людмил Петров 
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

IN MEMORIAM ГЕОРГИ КОЙЧЕВ ГЕОРГИЕВ (14.05.1933, Варна - 25.12.2017)

РАЗКАЗВА СВЕТЛАНА ТОНШЕВА - БАЛЕТЕН РЕЖИСЬОР НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

29 април, 19.00, Основна сцена

С много любов подготвяме за Международния ден на балета нашия гала концерт, в който има много премиерни изпълнения, както и се полага за такъв ден. Наред с балетните артисти на Държавна опера Варна, участват и ученици от НУИ „Добри Христов“, така че на сцената ще излязат общо около 30 души.

Програмата сме разделили на две части - съвременна и класическа хореография. Началото със „Стълба от думи“, музика на Майкъл Нюман и хореографияна  Ангелина Гаврилова, в изпълнение на Миляна Ношкова от последния клас на НУИ „Добри Христов“, непременно ще заинтригува зрителите. Рубен Томас от нашия балет също е направил интересна хореография по „Спартак“ на Арам Хачатурян, в която ще се изявят нашите артисти Силвия Христова и Мартин Чикалов.

Класическият блок започва много романтично с „Виденията на розата“ по музика на Вебер, премиерно изпълнение за Варна. Тази красива едноактна миниатюра Михаел Фокин поставя през 1911 година в Монте Карлос трупата на Дягилев за балетните легенди Вацлав Нежински и Тамара Карсавина. Нашите артисти Галина Велчева и Франческо Бруни танцуват не по-малко вдъхновено от тях.

Кулминацията идва със„Спящата красавица“ по приказката на Шарл Перо, музиката на П. И. Чайковски и хореографията на Мариус Петипа. Балетът се прочува още с премиерата в Мариинския театър през 1890 година.Радвам се, че сега ние ще представим за пръв път в историята на Варненската опера този балет, макар и не целия. Публиката ще се наслади на вариация от първо действие и на цялото второ действие, в което митическите нереиди охраняват съня на „Спящата красавица“. В главните роли ще бъдат: примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева - Принцеса Аврора, премиерсолистът на Държавна опера Варна Павел Кирчев- Принц Дезире и Венета Гочева - Фея Люляк.

А за финал сме подготвили един много свеж номер по музика на Росини с всички участници и това ще бъде един празничен завършек на нашата балетна гала в Международния ден на балета.

Още: БАЛЕТНА ГАЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БАЛЕТА

Интервю на Даниела Димова за БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

29 април, 19.00, Основна сцена

С участието на балета при Държавна опера Варна и ученици от балетните паралелки «Класически балет» при НУИ «Добри Христов» Варна

Постановка и режисура СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Репетитор на балета Гергана Караиванова

Помощник режисьор Елиана Кръстева

ПОСЛАНИЕТО НА ЕКИПА

„Танцът е музика за очите – хармонична, плавна, игрива, тържествена, но и красива, многоцветна, искряща и вдъхновена. Пролетното настроение диша във всяка танцувална стъпка. Ние – хореографи, педагози, ученици, почитатели на танцувалното изкуство посрещаме с надежди пролетта, поставяме нови нюанси в стремежа към красота в живота. Усетете пролетното настроение сега!“

В историята на балета няма по-популярна личност от ЖАН-ЖОРЖ НОВЕР (1727–1810). Той е роден на 29 април 1727 г. Този забележителен майстор на танца развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов. Пантомимата прераства в пластична кантилена от движения, пози и групи под музикален съпровод. Също така създава и формата на многоактния балет. Новер внася естетиката на достиженията на големите мислители на своето време – Дидро, Волтер, Русо. Именно заради това историята му отрежда званието “Баща на съвременния балет”. Днес Новер се счита за най-големия реформатор в областта на балета. Той се отказва от изобразителността в името на хореографията и действения балет. Затова датата на неговото рождение – 29 април е обявена за Международен ден на балета.

 П Р О Г Р А М А

СЪВРЕМЕННА ХОРЕОГРАФИЯ

1. СТЪЛБА ОТ ДУМИ – муз. Майкъл Нюман

Хореография Ангелина Гаврилова

Изп. Миляна Ношкова – уч. от ХІ клас

2. МИГ БЕЗ ДУМИ – муз. Ян Тиерсен

Хореография Десислава Стойнешка

Изп. Мая Сичанова – уч. от ІV клас

3. СПАРТАК – муз. Арам Хачатурян

Хореография Рубен Томас

Изп. Силвия Христова и Мартин Чикалов от балета на Държавна опера Варна

4. ПЪТЕКА – муз. Zoë Keating

Хореография Яница Атанасова

Изп. Ясмина Арсова – уч. от ІV клас

5. PECULIAR – муз. Barbatuques

Хореография Цветалина Нахабедян

Изп. Ванина Йорданова и Лора Антонова – уч. от ХІІ клас

6. ПЪТЯТ – муз. Лудовико Ейнауди

Хореография Николай Димитров

Изп. Теодора Гълъбова – уч. от VІ клас

7. БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН ТАНЦ

Хореография Красимир Няголов

Изп. ученици от VІ клас

КЛАСИЧЕСКА ХОРЕОГРАФИЯ

8. ВИДЕНИЕТО НА РОЗАТА – муз. Карл Мария фон Вебер

Хореография Михаил Фокин – за пръв път във Варна

Изп. Галина Велчева и Франческо Бруни от балета на Държавна опера Варна

9. ВАРИАЦИЯ из първо действие на балета „Спящата красавица” по музика на П. И. Чайковски – за пръв път във Варна

Хореография Мариус Петипа

Изп. Миляна Ношкова – уч. от ХІ клас

10. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ от балета „Спящата красавица” по музика на П. И. Чайковски – за пръв път във Варна

Хореография Мариус Петипа

Изп. балетът на Държавна опера Варна

Солисти:

Принцеса Аврора - Весела Василева, примабалерина на Държавна опера Русе 

Принц Дезире – Павел Кирчев, премиерсолист на Държавна опера Варна

Фея Люляк – Венета Гочева, Държавна опера Варна

11. ФИНАЛ с всички участници по музика на Джоакино Росини

В навечерието на председателството на България на Европейския съюз и непосредствено преди Рождество Христово, на 22 и 23 декември 2017 година, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна, е поканен в Брюксел, за да изнесе „Аида“ от Джузепе Верди. Гастролът е организиран от фирма "Eurocon" с управител Светла Атанасова.

„Този авторски спектакъл на един от най-известните съвременни италиански оперни режисьори Франко Драгоне представихме с изключителен успех в Антверпен през май, при това в четири поредни вечери. Сега през декември ще излезем на най-престижната белгийска сцена Forest National в Брюксел, която разполага с 5 000 места. За нас е чест, че след като преди години гостувахмена същата сцена с „Набуко“, сега ще покажем и „Аида“.Заминаваме за Белгия със съзнание за отговорността, само няколко дни преди поемането на председателството на Европейския съюз от България, да представим не къде да е, а в столицата на Европейския съюз, българското оперно изкуство. Чувствам се горда, че мащабната продукция на „Аида“ носи определено варненски почерк, тъй като в нея участват наши диригенти, оркестър, солисти, хор и балет“, споделя директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова. 

На сцената на Forеst National в „Аида“ ще се изявят солистите на Държавна опера Варна: сопраното Димитринка Райчева(Аида), тенорътВалерий Георгиев(Радамес), баритоните Свилен Николов и Пламен Димитров(Амонасро),басът Гео Чобанов(Цар на Египет), както и Галина Великова (Жрица) и Христо Ганевски (Вестител). В първата вечер за ролята на Радамес е поканен световният български тенор Камен Чанев, а ролята на Амнерис ще изпълни сръбското мецосопрано Саня Анастасия. На второто представление в Аида ще се превъплъти Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса ще пее Амнерис, а басът Ивайло Джуров ще бъде Рамфис и в двата спектакъла.

„Аида“ на 22 декември ще дирижира Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти и артистичен директор на Държавна опера Варна, а за спектакъла на 23 декември на диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Маестро Ян ван Маанен.

27 април, 19.00 – предпремиера
12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

Ивана Драгутинович Маричич завършва паралелно математическа гимназия и музикално училище с пиано, следва две години математика, след което записва оперна режисура в Академията за изкуства в Белград. От 1999 г. работи в Narodno Pozoriste Белград, националната опера и балет на Република Сърбия, най-напред като асистент на Деян Миладинович, а от 2003 г. като режисьор. Нейните постановки, сред които „Трубадур“ и „Травиата“ от Верди, „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Сестра Анжелика“ от Пучини и други, се радват на голям зрителски интерес. С екипа на театъра гастролира на редица европейски сцени. Работи за различни постановки с творци от ранга на Деян Миладинович, Пламен Карталов, Джанкарло дел Монако и др.

Заедно със съпруга си Андреа Маричич, преподава в Оперното студио на Академията за изкуства в Белград, където двамата подготвят млади таланти за националната оперна сцена.

През март 2018 г. Ивана Драгутинович постави в Сръбския национален театър в Нови Сад съвременната сръбска опера „Priest Chira and Priest Spira“ от Деян Деспич, национална премиера.

Ивана Драгутинович се занимава също с възстановка и адаптация на оригинални постановки, като „Дон Карлос“ от Верди, реж. Младен Саблич, „Саломе“ от Р. Щраус, реж. Бруно Климек – Германия и др. През 2017 г. тя адаптира за Летния театър на Варна и „Атила“ от Верди, реж. Деян Миладинович, с участието на носителя на Оперен Оскар Карло Коломбара. Така бе поставено начало на успешното партньорство между „Народно позорище“ в Белград, националния театър на Сърбия със 150-годишна история, и Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна. В рамките на Балканската оперна мрежа Ивана Драгутинович отново е във Варна, където заедно с главния диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен работи върху романтичната опера „Летящият холандец“ от Вагнер, постановка отново на Деян Миладинович. Предпремиерата предстои на 27 април, а премиерата е запланувана на 12 юли в ММФ „Варненско лято“ 2018.

Фотография Срдян Дороски

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

Прочетете още:

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

27 април, 19.00 – предпремиера

12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

С голямо вълнение пристъпвам към първата ми значима Вагнерова роля - на Даланд, капитанът на норвежкия кораб от "Летящият холандец". Един сложен образ на любящ баща, който заради богатство пренебрегва годежа на дъщеря си и става причина за нейната саможертва.

С маестро ван Маанен се срещам за трети път с голямо уважение след ролята на Матийо в "Андре Шение" и папа Леоне в "Атила" - един прекрасен музикант, който прави музиката вълнуваща.

С режисьорката Ивана Драуотинович работя с голямо удоволствие и се разбирам с една дума. Тя е много музикална и много бързо ме въведе в спецификата и детайлите на образа.

Благодаря на колегита за разбирането и взаимопомощта, както и за приятелската атмосфера по време на работата и при сглобяването на този интересен проект.

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

В оставащите дни до края на годината на сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в рамките на VIII Коледни театрални седмици и XVIII Коледен музикален фестивал може да видите очарователния и задължителен за коледните празници балет „Лешникотрошачката“, два концерта идва театрални спектакъла, без да забравяме „КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“, която продължаваме да разказваме на младата публикавсеки ден на Сцена Филиалот 11.00, 13.00 и 15.00, чак до 22 декември.

Тази история за смисъла на коледния празник с текст и музика на Юлиян Слабаков, режисьорския почерк на Костадин Бандутов и красивите костюми на Даниела Николчова разказват Николай Божков, ВалериВълчев, Юлияна Чернева, Даниела Викторова, Гергана Арнаудова, Ивайло Иванов, Анна Махмурова и Теодора Михайлова.

Детската театрална Коледа раздава освен това и подаръци, така че уважаеми родители, не пропускайте да добавите „Коледна приказка“ към празничните забавления за вашите деца :)

На 17 декември, сряда, Камерна сцена „Стоян Камбарев“, 19.00, ще се играе за пореден път „ПАМЕТТА НА ВОДАТА“, най-харесвания камерен спектакъл в репертоара наДТ „Стоян Бъчваров“.Драмата на Шийла Стивънсън с режисьор Стоян Радев Ге. К. и великолепната интерпретация на Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов и Николай Божков стига до най-съкровените кътчета на душата, разтърсва, но и пречиства.

На 22 декември, петък, Основна сцена, 19.00, ще видим за трети път след премиерните представления в началото на месеца, „ ХЕНРИ IV“ от Нобеловия лауреат за литература Луиджи Пирандело. Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева; сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев, участват Стоян Радев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Симеон Лютаков, Васил Ряхов, Ненчо Костов, Пламен Димитров, Константин Соколов, Станислав Кондов. В дълбок философски ключ режисьорката поднася драмата на Пирандело, в която главният герой бяга от травмиращата загуба на любов и приятели, за да се скрие в миналото зад маската на лудостта: „Предпочетох да си остана луд. И да изживея с най-ясно съзнание моята лудост! Да облека отново самотата тази тук, която ми се струваше така жалка и безцветна. Този образ за мен наистина е огледало на онзи карнавал, постоянния, ежеминутния, в който сме неволни палячовци, когато, без да знаем, се маскираме, за да приличаме на онова, което ни се струва, че сме. Аз съм нормален, защото зная отлично, че се преструвам на луд тука, и съм напълно примирен. Бедата е за вас, които живеете вашата лудост, без да я съзнавате и без да я виждате." Красив, сложен и силно въздействащ спектакъл.

С усещане за наближаващите празници, на 23 декември, събота, Основна сцена, 11.00, ще прозвучат „ЛЮБИМИ КОЛЕДНИ ПЕСНИ“,в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера Варна и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев и Хора на варненските момчета и младежи при хорова школа "Проф. Марин Чонев" с диригент Дарина Кроснева, пиано Светлана Панайотова.

На 27, 28, 29 декември, сряда, четвъртък, петък, Основна сцена, 19.00-21.00, ще танцуват героите от любимия на децата в цял свят балет „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”,чиято музика П. И. Чайковски създава по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман. Малката Мари отново ще сънува онзи прекрасен сън, в който сбъдва мечтите си, нали по Коледа винаги стават чудеса. В хореографската редакция на Сергей Бобров главните роли на Мари и Принца ще изпълнят прекрасните артисти Весела Василева, примабалерина на Държавна опера Русе и Павел Кирчев. Водещият балетен солист на Държавна опера Варна предизвика възхищението на публиката като Принц Зигфрид в премиерата на „Лебедово езеро“ само преди няколко дни. За магическата атмосфера на „Лешникотрошачката“ ще допринесе цялата балетна трупа,която също силно впечатли публиката по време на емоционалната премиера на „Лебедово езеро“, маркираща нов етап в творческото развитие на Варненския балет.

Кулминацията идва на 28 декември, сряда, ФКЦ, 19.00, когато както и в края на миналата година, отново ще се насладим на майсторството на Българския Паганини, невероятния виртуоз на цигулката Марио Хосен.Удоволствието да участва в магията на този „КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ С МАРИО ХОСЕН“ ще има Оркестърът на Държавна опера Варна, който ще представи творби от Йохан Щраус, Франц Лехар, Фриц Крайслер, Имре Калман и Йеньо Хюбай. Да изпращаме старата и да посрещаме новата година с музиката на Марио Хосен е прекрасна привилегия за нас, варненци. Весели и щастливи коледни и новогодишни празници, приятели!

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020; www.dramavarna.com, www.operavarna.com

Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

Условността остава...

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

Да.

Варна, 24.04.2018

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Високото отличие „Почетен знак на кмета с лента“, по повод 75-годишния юбилей и 50-годишната сценична дейност на дългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, му бе връчено лично от кмета на Община Варна Иван Портних на 12 декември 2017 г.

Творческата биография на юбиляра, един от забележителните оперни режисьори на нашето съвремие, представи директорът на дирекция "Култура и духовно развитие" в Община Варна Антония Йовчева. Кузман Попов благодари за наградата и с вълнение разказа как големият наш композитор Парашкев Хаджиев някога му е предрекъл щастлива режисьорска кариера във Варненската опера, превърнала се наистина в неговото голямо творческо семейство.

На нейна сцена той реализира по-голямата част от своите над 100 постановки, с които оперният театър жъне успехи у нас и в чужбина. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, даде тон за "Многая лета", с която дошлите в общината специално за церемонията артисти от Държавна опера Варна поздравиха своя любим режисьор.

КУЗМАН ПОПОВ завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул. Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина. За 75-годишния си юбилей през 2017 г. именитият творец е удостоен и с наградата ФЕНИКС - грамота и кристална статуетка, на Държавна опера Варна. На Фестивала на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2017 спектакълът на „Норма“ от Белини, с режисьор и сценограф Кузман Попов, получи специален плакет.

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

Роденият в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна, МАЕСТРО ЯН ВАН МААНЕН, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за диригентската си концепция на "Летящият холандец"

27 април 2018, 19.00 – Предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Романтична опера
Музика и либрето РИХАРД ВАГНЕР
Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Маестро, ако направите кратък диригентски анализ на "Летящият холандец", какво е най-характерното за тази Вагнерова опера?

Трудността при „Летящият холандец” идва оттам, че произведението продължава да се причислява към т.н. „Ранен Вагнер”, което автоматично го подрежда до приказните опери на Вебер и белкантовите творби на Белини.

В същото време в ”Летящият холандец” се появяват моменти на силен драматизъм и музикални картини на неукротими природни сили, каквито толкова често се срещат в по-късното му творчество. В този смисъл за мен като диригент е важно да намеря баланса между тези две характеристики.

Доколко Вагнер е търсил себе си и нов, собствен стил в „Летящият холандец”, не е съвсем ясно какво точно е искал, особено що се отнася до темпото и връзката с други различни темпа.

В интерпретацията си аз се опитвам да следвам интуицията си, за да изградя представление, което звучи логично, като използва в същото време мощта на величествената и много енергетична музика на Вагнер.

Това не е обикновена проблематична творба, това е творба на гений. Никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера.

Тъмните краски в неговата музика ми напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Тази толкова завладяваща и хипнотизираща атмосфера направо те кара да забравиш, че си в театъра.

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова бил осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

Хрониките разказват, че наистина съществувал човек на име Бернард Фок, търговец в Холандската източно-индийска компания и капитан на изключителен кораб, заради който се смятало, че бил продал душата си на дявола.

Така се родила легендата за „Летящият холандец“, най-бързия кораб на света. Любопитно е, какво отношение имат съвременните холандци към „Летящият холандец”?

Не мисля, че холандците имат някакво отношение към „Летящият холандец”, освен може би рибарите, каквито все още срещаме край Северно море и Ijsselmeer.

Повечето от тях са много религиозни, така че за тях „Летящият холандец” би могъл да бъде предупреждение за това, което ги очаква, ако не съблюдават божите заповеди.

Останалата част от холандците асоциират в днешни дни „Летящият холандец” по-скоро с развлечението в стил „влакчето на ужасите” в нашия известен тематичен парк „De Efteling”.

Разбира се, за мен като холандец, е специален момент и чест да дирижирам „Летящият холандец” във Варна. Ще вложа най-доброто от себе си, за да пресъздам въздействащо тази трагична история.

Всеки път, когато летя за Варна, предвкусвам удоволствието от поредната среща с прекрасните артисти на Варненската опера. И ако след спектакъла някои от тях ме нарекат „Летящият холандец”, не бих имал нищо против. Дори бих се зарадвал на това прозвище.

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

11 декември, 16.00, Сцена Ротонда

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

На 11 декември, 16.00, Сцена Ротонда ще събере почитателите на Антоний Гюров не на концерт, не на изложба, а на литературна премиера. Дългогодишният обоист от Варненската опера с остро око на сатирик ще поднесе на варненската публика своята книга „Малка пластика и оркестрантска рисунка“, изд. „Морски свят“, 2017.В нея авторът е събрал снимки на своите малки пластики от шамот и оркестрантски рисунки, посветени на злободневни теми с шаржови образи на известни личности.Модератор Виолета Тончева.

Ето как изкуствоведът РУМЕН СЕРАФИМОВ характеризира творчеството на Антоний Гюров: „В тази „човешка комедия“, в този почти шизофренен театър от различни обществени съсловия, професии, човешки нива и типове, където има и високите творчески и културни върхове, и зашеметяващите пропасти от първични нагони и просташка арогантност, Антоний Гюров живее с някакво привидно невъзмутимо спокойствие на стоик. Страстите си, неудовлетвореността си, обичта и преклонението си, насмешката и иронията си, отвращението и присъдата си, той проявява и развихря по изразителен начин в своето изкуство. Проникновен психолог и безупречен рисувач, той постига в дълбочина сложните характери на своите герои – интелектуалци, играе си уверено и сигурно с мимика, пози и образни деформации, позволява си смело да стига до драстични крайности. Владее и артистично, и технологично нелесната керамична пластика, в която моделира многообразни като структура релефни повърхности и цветни елементи. Респектиращите художнически умения заедно с необикновеното му въображение, му позволяват да броди свободно и с наслаждение в сатирикона на съвременната българска реалност и да композира своите впечатляващи разкази за човешкия ум и талант, глупост и примитивност.“ 

Роден през 1948 г., АНТОНИЙ ГЮРОВ завършва Музикалното училище „Добри Христов“ при обоиста Пею Касъров и Българската държавна консерватория при проф. Христо Петков. Работи като оркестрант във Варненската опера до пенсионирането си. През 1971 г. една фатална среща с изложбата на Тодор Цонев го вдъхновява за сиромашката кауза на малката сатирична пластика. Посещава курсове по рисуване при скулптора Альоша Кафеджийски, за чийто ученик се смята. Участва в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово и в Биеналето на хумора в Толент, Италия. Представя се със самостоятелни изложби през 1979, 1992, 2006 във Варна и през 1981, 2016 в София.

На 27 април, 19.00, на сцената на Държавна опера Варна предстои предпремиерата на романтичната опера "Летящият холандец" от Рихард Вагнер.

Очаквайте премиерата на 12 юли в ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2018

Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Концертмайстори - Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент-режисьор - Сребрина Соколова. Помощник-режисьор - Мариана Григорова. Корепетитори - Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор - Димитър Фурнаджиев

Със своите музикални драми и дръзки търсения Рихард Вагнер остава в музикалната история като един от най-големите реформатори на оперното изкуство. Целият живот на гениалния композитор, също поет и писател, преминава в отстояване на идеите за едно по-различно изкуство. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес предизвикват интерес.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В автобиографията си Вагнер разказва, че за „Летящият холандец” са го вдъхновили лично преживяно бурно морско пътешествие и новела на Хайне. Младият композитор се увлича по широко разпространените в крайморските страни митове за кораба-призрак и моряка-скитник. Следвайки легендата за Летящия холандец, която разказва за кораб, осъден да плава до деня на Страшния съд, Вагнер създава своята опера за кратко време и сам дирижира премиерата в Дрезден през 1834 г.

ВЪРХОВО ПОСТИЖЕНИЕ НА НЕМСКАТА РОМАНТИЧНА ОПЕРА

„Летящият холандец” е едно от върховите постижения на немската романтична опера след Карл Мария фон Вебер. Основна тема в операта е изкуплението чрез любовта, към което Вагнер се връща в много от следващите си творби. В „Летящият холандец” са съчетани битово-реалистични и фантастични сцени и в тяхното редуване се разкрива драмата на главните герои Холандеца и Сента. Музикалният образ на Холандеца с неговите душевни терзания представлява истинско художествено достижение в оперното творчество. Романтична, мечтателна и възвишена, Сента е олицетворение на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена. Оттук-нататък композиторът ще обогатява този образ в следващите си опери – Елизабет в „Танхойзер”, Елза в „Лоенгрин” и др.

Най-важната роля в „Летящият холандец” е поверена на оркестъра, който трябва да пренесе цялото психологическо въздействие, заложено в оркестровата партитура. Увертюрата на „Летящият холандец”, както и увертюрите на почти всички Вагнерови опери, е изключително симфонично произведение, в което конспективно е пресъздадена цялата драма. Изведени са главните теми от операта, обрисувани са картините на бурното море и на веселия празник. Релефно са пресъздадени и чувствата на двамата главни герои – вечното неспокойствие на Холандеца и силната любов на Сента. Музиката на „Летящият холандец” интригува със своя баладичен характер, с драматизма и в същото време с народностния си облик. Наред с младежките пориви, тя отразява оригиналното мислене на автора и съдържа онази специфична сила на внушението, която ще стане типична за цялото творчество на Вагнер.

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Концертът „Суинг на Коледа“, предвиден за 21 декември от 19:00 ч., няма да се състои поради технически причини. Закупените билети могат да се презаверят за друг спектакъл от програмата на Държавна опера – Варна или да се върнат на касата и сумата по тях да бъде възстановена, но не по-късно от датата на концерта – 21 декември. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022   Спектакълът „Орфей и Евридика“ няма да се състои поради технически причини. Зрителите могат да презаверят своите билети не по-късно от 11 декември, на касата, където са закупени: от Фестивален и конгресен център - за концерта на Марио Хосен - 28.12/19:00 часа, от касата на Държавна опера – Варна - за всички спектакли в продажба. В случай, че нямат тази възможност, средствата ще им бъдат възстановени срещу представен билет. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022 Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

21 април 2018, 19.00

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

При това не става дума само само за мюзикъли.

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

За нея ми обещаваш друго интервю.

Разбира се.

Гастрол на Държавна опера Варна в София с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски

14 декември 2017, 19.00, НДК

Със съдействието на Столична община и медийните партньори БНР, ТВ „Канал 3“ и вестник „Телеграф“

На 14 декември, 19.00, НДК, зала 1, Държавна опера Варна ще гостува с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа на Александър Дюма-баща; диригент, оркестрация и аранжименти на песните Страцимир Павлов; сценография и костюми Ася Стоименова;  сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков; хореография Татяна Янева; стихове на песните Мария Донева; диригент на хора Цветан Крумов; асистент-режисьор Сребрина Соколова. В главните роли: Д`Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов; Арамис – Калоян Лулчев; Людовик ХІІІ – Красимир Добрев; Анна Австрийска – Илина Михайлова; Лейди Уинтър – Антоанела Петрова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев,; Граф Рошфор – Станислав Кондов; Де Жусак - Людмил Петров; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо - Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.Мюзикълът с изпълнява на български с надписи на английски и руски език. Времетраене 2 ч. и 30 мин.

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН

Да припомним, че в романа „Тримата мускетари” (1844) Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис и четиримата заедно се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и мускетарската чест. Под мотото „Един за всички, всички за един“, векове по-късно прочутите герои неотклонно съпътстват човечеството в многобройни романи и филмови екранизации. Благодарение на режисьора Николай Априлов, в България вече е факт и първата българска постановка на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски.

МАКСИМ ДУНАЕВСКИ: БЪЛГАРСКИТЕ ТРИМА МУСКЕТАРИ – ЕДИН ЗАБАВЕН И ИРОНИЧЕН ПРОЧИТ

Варненската постановка на „Тримата мускетари“ е един забавен и ироничен прочит на Дюма. Истинска комедия, дори по-добра, отколкото бяха нашият филм и мюзикълът. Всъщност толкова много филми за заснети по „Тримата мускетари“, толкова много спектакли са поставени, опери и балети, че сякаш нищо ново не може да бъде казано. Но се оказва, че не е така. Свежестта на варненската идея се състои в това, не да пресъздадеш истински мускетари, а да си поиграеш на мускетари, като децата. Според мен, първата българска постановка на „Тримата мускетари“ е постигнала точно това.

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ: МУСКЕТАРИТЕ - ИДЕАЛЪТ ЗА ИСТИНСКИ МЪЖ

Всички знаем за романа, дори да не сме го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. Всъщност онези храбри мъже, които някога са били наричани «рицари», въплъщават идеала за истинския мъж. Мъжът, за когото най-важни в живота са три неща: «красавицата, чашата с вино и щастливото острие на шпагата». Може времето на рицарите да е безвъзвратно отминало, но във всеки стопроцентов съвременен мъж продължава да живее духът на някогашния рицар: силен, доблестен, мъжествен, готов без страх да се сражава за идеята си и безкрайно нежен към дамата на сърцето си. Ако ме питате мен, една жена се чувства истинска жена, само ако до нея стои мъжът рицар.

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВ: С БУКЕТ ПЕРА НА ШПАГАТА

Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки мускетарския химн „Пора, пора, порадуемся”, в българския вариант: „С букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата! / Препускаме така / опасни приключения, / от остри шпаги звук – готови да умрем един за друг”.

ОВАНЕС ТОРОСЯН – Д`АРТАНЯН: ХАРЕСВА МИ ДА СЪМ ГЕРОЙ

Бях на 13 години, когато прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян и двамата ми братовчеди непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. Сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва!

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – АННА АВСТРИЙСКА: ВСЯКА ЖЕНА МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ... КРАЛИЦА!

Всяка жена мечтае да бъде... кралица! Аз не правя изключение и затова за мен е истинско удоволствие да се превъплътя в образа на Анна Австрийска. В постановката на мюзикъла “Тримата мускетари“ на режисьора Ники Априлов аз трябва да покажа Анна, освен като кралица и като влюбена жена с интимните й мисли, страсти и душевни бури. Влюбена в Лорд Бъкингам, тя му подарява, наистина не съвсем уместно, подарената й преди това от краля огърлица. Назрява скандал, но Д`Aртанян и мускетарите го предотвратяват със своята смелост и находчивост.

Всеки път, когато изпълнявам ролята, добавям нещо от себе си, както и кралицата оставя всеки път нещо в мен. Това е един постоянен обмен, който обогатява артиста. На сцената съм с прекрасни колеги, които притежават приключенски дух и амбиция не по-малки от тези на героите в „Тримата мускетари“. Резултатът е едно безкрайно забавление за нас и за публиката. Публиката в това представление е наш съмишленик. Вярвам, че така ще се получи и в спектакъла на 14 декември в НДК. Очакваме там и вас, приятели!

Вижте  видео: https://www.facebook.com/OperaVarna/videos/p.10209294705435715/10209294705435715/?type=2&theater&notif_t=feedback_reaction_generic&notif_id=1510648180836463

Билетен център НДК: тел.: 02/9166300, 02/9166400; email: biletencentar@ndk.bgВсеки ден: 10.00-20.00; Onlinewww.eventim.bg

Зрителите, посетили гастрола на Държавна опера Варна с мюзикъла  „Котки“ в Музикалния театър на 29 ноември получават 50% отстъпка за „Тримата мускетари“ на 14 декември в НДК. Достатъчно е да покажете билета си за „Котки“ на билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

Обичаният варненец със световна кариера ще излезе на фестивалната сцена със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на Станислав Ушев в събота, 14 април от 19 ч.

11.04.2018

Един обичан и силно отдаден на музиката варненец със световна кариера – Веселин Станев, ще сложи финалната точка на Европейския музикален фестивал Варна. В събота, 14 април от 19 часа той ще излезе на сцената на Варненската опера заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на маестро Станислав Ушев. Познавачите на руската класика ще оценят блестящата програма от произведения на Рахманинов, Шостакович и Чайковски.

С посвещение на Сергей Рахманинов и 145-та годишнина от рождението му ще бъде изпълнението на една от знаковите за всеки виртуозен пианист творби на великия руски композитор - Концерт за пиано и оркестър №3. Изключително трудният, но в същото време мелодично богат и завладяващ концерт на Рахманинов е една от емблемите на композиторското му творчество, оставило ярка следа в музикалната история на ХХ век. В програмата на концертната вечер са включени още Празнична увертюра на Дмитрий Шостакович и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

С  участието на Веселин Станев Европейският музикален фестивал, който сега празнува 15-та си годишнина, продължава линията да връща на родна сцена успешни варненски музиканти, които градят световна кариера.

Веселин Станев завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” – София  и Московската консерватория  „П. И. Чайковски” при прочутия педагог проф. Дмитрий Башкиров. Продължава обучението си в Conservatoire National Superieur de Musique в Париж в класа на  Алексис Вайсенберг. По-късно негов ментор става Петер Фойхтвангер.

Успешният път на пианиста стартира с отличия от Международния конкурс „Чайковски“ в Москва и  конкурса  „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж. Започва да изнася концерти в най-реномираните зали в Европа, сред които: Wigmore Hall – Лондон, “Alte Oper” – Франкфурт, залата на Берлинската филхармония, „Salle Gaveau” – Париж, „Gewandhaus” – Лайпциг, Академия Санта Чечилия, както и в Скандинавските страни, Югоизточна Европа, Русия и Япония.  Веселин Станев е свирил под палката на някои от най-известните съвременни диригенти като Пол Даниел, Армин Джордан, Александър Лазарев, Давид Зингман. Изявява се редовно и като камерен музикант заедно с Екатерина Фролова, цигулка и Ева Оертле, флейта.

Майсторството на пианиста е документирано в записи за БНТ и БНР. Има реализирани шест компакт диска за Гега Ню с произведения от Шуман, Брамс, Лист, Шопен и Рахманинов, както и два за Sony Classical с работи на Лист.

Концертът на Веселин Станев в съботната вечер обещава да бъде отличен финален емоционален акорд на Европейския музикален фестивал, който тази година започна със световния виртуоз на цигулката Найджъл Кенеди, продължи с филигранните изяви на Ивона Недева и Анжела Маджарова на флейта и арфа, премина с атрактивния и много оригинален джаз-концерт на Дуо Герасимец и разпали страстите с майсторското танго на международния проект Tanguarda.

Билетите за концерта са на цени от 10 до 25 лв. и могат да се закупят от касата на Държавна опера Варна.

Европейският музикален фестивал се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна и със съдействието на International Hotel Casino & Tower Suites, комплекс Топола Скайс, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Grand Mall, медицински център Надежда и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Радио 1 и Moreto.net. 

Media AwARTs се превърна в една нова варненска традиция, която определено е нужна, защото медиите са естествената връзка между актьори, художници, скулптори, режисьори, издатели, танцьори, културни институции и меценати и публиката. Затова и тяхната оценка е безспорно важна.

Независимите медийни награди Media AwARTs едва ли биха били възможни без усилията на Емилиян Ялъмов, познат най-добре на публиката от рубриката на БНТ 2 „На светска вълна“. Освен член на журито, той влезе в ролята и на водещ на церемонията в стилния антиквариат срещу щаба на ВМС. Останалите професионалисти от медиите, които определиха отличията бяха Елена Владова, Веселин Златков, Светлана Вълкова, Юлия Кунева, Милен Младенов, Невяна Троянска и Зорница Кънчева.

За 2017 година бяха връчени общо 15 награди, сред които 3 за ТМПЦ Варна.

Екипът на Държавна опера Варна бе удостоен с наградата Media AwARTs за високи творчески постижения и по повод 70-годишнината на оперния театър. Наградата прие Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

Актьорът от ДТ „Стоян Бъчваров“  Михаил Мутафов бе отличен по повод 70-годишния му юбилей, 45 години сценична дейност и ролята му във филма „Вездесъщият“.

Майката на солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова получи наградатана дъщеря си за ролята й на Анна Австрийска в мюзикъла„Тримата мускетари“.

КОНЦЕРТ С ДИРИГЕНТ МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

20 април 2018, 19.00, зала 1, ФКЦ

На 20 април във Фестивалния и конгресен център предстои един забележителен концерт с диригент Маестро Борислав Иванов и солисти Марио Хосен – цигулка и Лиляна Кехайова Хосен – виолончело. Изявите във Варна на „Преродения Паганини“, както го възхвалява световната критика, винаги са кулминационно преживяване. Несъмнено и сега ще бъде така, още повече че виртуозният цигулар и известната виолончелистка Лиляна Кехайова Хосен за пръв път гостуват на варненска сцена, откакто са семеен тандем. Заедно с Оркестъра на Държавна опера Варна, концертмайстор Красимир Щерев, двамата ще представят Концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Й. Брамс. В програмата ще прозвучат още „Болеро“ от М. Равел и Гротескна сюита „Бай Ганьо“ от В. Стоянов.

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ - ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА

Доайенът на българските диригенти със световна кариера, Почетният гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов е завършил Българската държавна консерватория с две специалности - хорово дирижиране при професор Георги Димитров и оркестрово - при професор Влади Симеонов. Специализира в Комише опер - Берлин при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян. Професионалната си кариера Борислав Иванов започва във Варненската опера, след това от 1970 до 1975 г. е в Пловдив. Отново се връща във Варна, където от 1975 до 1979 г. е директор и главен диригент на операта и директор на ММФ “Варненско лято”. От 1985 г. името му се свързва с Пловдивската опера, на която е диригент и директор в продължение на повече от 15 години. По негова инициатива се създават Вердиевите вечери на едно от тепетата в Пловдив, които по-късно прерастват във Вердиев фестивал на сцената на уникалния Античен театър.

През 2004 - 2007 г. е директор на Софийска опера и балет. Работил е като Главен музикален директор на операта в Анкара и заместник генерален музикален директор и първи диригент на операта в Касел - Германия. Още докато специализира в Германия е поканен за главен диригент, по-късно и за генерален музикален директор на Das Berliner Sinfonieorchester. Като ръководител на този оркестър е дирижирал над 700 концерта в прочутата зала на Берлинската филхармония.

Mаестро Борислав Иванов има повече от 100 заглавия в репетроара си от класически и съвременни композитори. Известни са неговите предпочитания към оперните и кантатно-ораториалните произведения. Гастролирал е с български оперни трупи на престижни музикални фестивали в Испания, на остров Малта, в Белгия, Дания, Италия, Южна Корея и др. Гастролира самостоятелно в Болшой театър, Дойчеопер и Щатсопер - Берлин, във Виенската държавна опера и др. Дирижирал е на всички континенти с изключение на един - Австралия.

За цялостната си творческа дейност Маестро Борислав Иванов е отличен с редица награди, сред които орден “Кирил и Методи” втора степен, почетната награда “Пловдив”, почетната награда „Варна“, Златен орден на Италианското правителство за заслуги към италианската оперна музика и най-високото отличие на немското правителство “Кръст за заслуги” към културата на Германия - първа степен. За заслуги в областта на културата са му присъдени званията Почетен гражданин на Пловдив и Почетен гражданин на Варна.

МАРИО ХОСЕН - ВИРТУОЗ С ИЗУМИТЕЛНА ТЕХНИКА, СЪЧЕТАНА С РОМАНТИЧНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. Следвайки божествената си дарба, Марио Хосен извървява бързо пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Блестящата му кариера е свързана с такива имена като проф. Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

Носител на много много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната музикална академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

Виртуозният цигулар свири на една от най-скъпоценните цигулки в света G. B. Guadagnini 1749, предоставена му oт Австрийската национална банка.

ЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕН – ВИОЛОНЧЕЛИСТКА С ЕВРОПЕЙСКА КАРИЕРА, ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА MUSIC ACADEMY ORPHEUS – ВИЕНА

Родена в семейство с музикална история, Лиляна Кехайова-Хосен започва да свири на виолончело още на 6-годишна възраст. След като завършва НМУ „Любомир Пипков” е приета във Виенската консерватория в класа по виолончело на Лилия Шулц-Байрова. Успехът я следва неотлъчно между Виена и София. Наградите й като солист и като част от класически камерни ансамбли са многобройни. Лиляна Кехайова е печелила конкурси в България и в чужбина, сред които Concertino Praga (2006), „Млади виртуози” в София (2005, 2007), конкурса на Виенската консерватория „Фиделио“ (2013) и много други. Тя е пълноправен член на Виенския камерен оркестър, с който идва у нас, соло чело е на оркестър Camerata Orphica, а от 2014 г. е генерален секретар на International Music Academy Orpheus – Виена, основана от световноизвестния цигулар Марио Хосен. В Music Academy Orpheus всяка година участват повече от 100 студенти, обучавани от 20 професори и световноизвестни солисти. През 2012 г. Лиляна Кехайова получава стипендия от Виенската консерватория, стипендиант е и на други австрийски фондации и компании.

Билети 10, 15, 20, 30 лв; ВИП с кетъринг 40 лв.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998 – един час преди спектакъл
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020
www.tmpcvarna.com

Примабалерината ВЕСА ТОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за балета като страст и житейска философия, за сложността да танцуваш Одета/Одилия и постоянното търсене на нови дълбочини, за руската балетна школа и сантимента към варненската публика

Премиера на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00

Музика Чайковски, диригент Мартин Георгиев, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

Изящество и перфекционизъм! Как Веса Тонова, една от големите звезди на българския балет, поддържа тези качества?

За мен балетът е въпрос на страст и житейска философия. Ако човек успее да съхрани любопитството си за света, той се развива и остава по-дълго време млад в изкуството. Младостта се корени в любопитството, за изкуството няма възраст. Кой беше казал, че смисълът на човешкия живот е да обереш до минимум заложените у теб недостатъци и да увеличиш до максимум това, което ти е дадено от бога като дар. Това е принципът на еволюцията, който ни подсказва, че трябва да вървим напред, да не спираме.

Твоите героини те следват в блестящия ти творчески път. Как общуваш с тях? Изградила веднъж образите им, добавяш ли нещо ново към тях?

Аз обожавам това, което правя. Обичам да пътувам в действието и в героите, обичам да влизам в тяхната психика. С времето, колкото повече узрявам, те все повече започват да ми разкриват своята същност. Това допълнително ме мотивира да търся нови дълбочини в спектакли, които съм изпълнявала 200 или дори 300 пъти.

Какво намираш в сегашната си среща с „Лебедово езеро“ по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов, с редакция на Светлана Тоншева - дългогодишна солистка на Кремълския балет, сега балетен педагог в Държавна опера Варна?

За мен винаги е приятно да работя с руски балетни педагози, защото те имат хубав вкус и принципно с тях говоря на един език. Аз съм възпитана в традицията на руската школа, така че за мен е удоволствие с нейните художествени способи сега да извадя още и още нюанси от образа на Одета/Одилия в този гениален балет. 
Чайковски написва най-напред балетна сюита по една народна песен за лебед-девойка и подарява музиката на своите племенници, а чак по-късно развива сюитата като „Лебедово езеро“, което познаваме сега. Сравнявайки женския образ с птица, балетът провокира публиката по един елегантен и приказен начин. Известно е, че техниката, с която балерините изобразяват маховете на крилете, е довела до абсолютна революция в балетното изкуство. Тази танцова техника, характерна не само за „Лебедово езеро“, но и за „Жизел“, предопределя огромното развитие на балетното изкуство през епохата на романтизма.

Одета/Одилия – бяло и черно, плюс и минус - два полюсни образа в една балерина и огромно предизвикателство към собствените граници... Как се постига?

Трудно. За да го постигнеш, трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка. Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни.
Много пъти съм се превъплъщавала в Одета/Одилия и всеки спектакъл е бил различен. Влагах различна енергия в двата образа. Понякога давах повече любов и мощ на белия лебед и всичко като че ли ми помагаше да го направя, а в другия образ нещо малко не ми достигаше, за да издигна черния лебед на висотата на белия. Обикновено се смята, че е много трудно Одета и Одилия да се представят на еднакво равнище, така че да бъдат еднакво силни и еднакво интересни.

Как се отнасяш към схващането, че отрицателните образи са по-въздействащи за публиката и по-интересни за артиста?

Не знам защо публиката смята отрицателните образи за по-въздействащи. Може би красотата и белотата в белия лебед са по-скучни, защото в този положителен образ няма развитие. Той седи като една константа, докато черният лебед търпи развитие, т.е. лошото винаги може да изненадва. Аз обаче смятам, че трябва да търсим развитие и в положителните образи. В добротата също има дълбочина. Точно затова се опитвам да направя белия лебед по-силен, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.

Нашият водещ солист Павел Кирчев е щастлив, че ще дебютира в ролята на Зигфрид, партнирайки си именно с теб. Как се чувстваш ти до него?

Павел Кирчев е много талантлив и в същото време много трудолюбив артист. Откакто започна да танцува преди няколко години е претърпял голямо развитие. Прекрасен и чувствителен творец, той със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Павел е надарен с красиви качества като танцьор, излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ. Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.

В навечерието на Коледа и Нова година, с какво пожелание ще се обърнеш към публиката на „Лебедово езеро“?

Моята кариера е стартирала тук в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже. С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.

Заради всичко това изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета. Искам да й пожелая много щастие и хубави срещи с балетното изкуство през новата година. Искам да й благодаря за това, че ни зарежда с такава чиста и искрена любов и ни дава сила да продължим напред, независимо от тежестта на нашата професия.

Прочетете още:

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

11 април 2018, 19.00

На 11 април, 19.00, Варненската опера ще представи последната творба на Джакомо Пучини „Турандот“, под палката на известния сръбски диригент и директор на Народно позорище – Белград, националната опера и балет на Сърбия. С този престижен културен институт с над 140-годишна история, Варненската опера поддържа тесни партньорски взаимоотношения, в рамките на Балканската оперна мрежа. Резултат от творческите контакти е продукцията на операта „Атила“ от Джузепе Верди в миналогодишното издание на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър, както и гастролът през март тази година в Белград на Маестро Борислав Иванов и нашите солисти Димитринка Райчева, Даниела Дякова и Валерий Георгиев с главните роли в спектакъл на операта „Аида“ от Джузепе Верди. В приятелските взаимоотношения се вписва и сегашното гостуване на Маестро Савич за представлението на „Турандот“, режисьорски прочит на Кузман Попов.

 
Тук има още една интересна българо-сръбска връзка и това е сопраното Ивана Албрехт, съпруга на Наско от известната българска рок група Б.Т.Р., която ще изпълни ролята на вярната робиня на Калаф.

Ивана Албрехт е родена в Ниш, където завършва паралелно Mузикално училище и Математическа гимназия. Изучава оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където се дипломира със степен магистър. Още като студентка прави оперния си дебют в Старозагорската опера с ролята на Сестра Анжелика от едноименната опера на Пучини. Следва ролята на Венера в „Il ballo delle ingrate“ на Монтеверди. През 2014 г. дебютира в Белградската опера в ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Същата година пее и сопрановата партия в Реквием на Моцарт, заедно със солисти от Белградската опера. Изпълнява ролите на Лиу от „Турандот“ и Памина от „Вълшебната флейта“ в Русенската опера. През 2017 г. се изявява на сцената на фестивала ‘’Софийски музикални седмици” с творби на Димитър Ненов. Участва в редица концерти с филхармонични оркестри в Сърбия, България, Словения и Турция.

В представлението на „Турандот“ на 11 април във Варна в образа на китайската принцеса Турандот ще се превъплъти великолепната Димитринка Райчева, а Валерий Георгиев ще поднесе коронната си роля Калаф. В добре сработения солистичен състав влизат още Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Евгений Станимиров – Тимур и Христо Ганевски – Император. Участват оркестърът и хорът на Държавна опера Варна с хоров диригент Цветан Крумов, както и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

За участието си в 50-я Фестивал на оперното и балетното изкуство - Стара Загора 2017 Държавна опера Варна получи плакет, връчен на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна от Огнян Драганов,директор на Старозагорската опера.

На 28 ноември на сцената на Старозагорската опера оживя естетската постановка на главния режисьор на Варненския оперен театър и сценограф на „Норма“ от Винченцо Белини Кузман Попов, под палката на главният диригент на Варненската опера Ян ван Маанен. Аплодисменти заслужихакостюмите на Ася Стоименова и 3D мапингът на Полина Герасимова. В главните роли блестящо се представиха: НОРМА - Линка Стоянова, АДАЛДЖИЗА - Даниела Дякова, ПОЛИОНЕ - Бойко Цветанов, ОРОВЕЗО - Гео Чобанов, КЛОТИЛДЕ – Вяра Железова, ФЛАВИО - Христо Ганевски. Оркестърът и хорът на Държавна операВарна, с диригент Цветан Крумов, също внесоха своя дял за успешния прием.

14 април 2018, 18.00, ГХГ - Камерен концерт

„Шедьоври на класическия руски романс“ ще събератценителите на красивата музика в Градската художествена галерия на 14 април от 18.00часа. Стилният концерт ще поднесе най-доброто от руския романс, който с изразителната си мелодика е добре познат на българския слушател. Зародил се във времето назад, когато не е имало радио и телевизия, този жанр е бил изключително популярен сред всички кръгове на руското общество.Задължителен за големи светски събития или за интимни семейни и приятелски сбирки, романсътопределено би могъл да се сравни със съвременната поп музика.

Искрен, нежен и страстен, руският романс разказва за опиянение и отчаяние, за възторг и горест, за любов и раздяла. Неговата романтика провокира емоциите и докосва най-фините струни на сърцето. Разбираема и близка до хората, тазимузика не само че не губи достойнствата си, а им придава своеобразна духовна патина. Превръща ги в непреходни изящни бисери, съхранили в себе си най-чистите човешки пориви.

Идеята за цикъла концерти с руски романси принадлежи на мецосопраното Михаела Берова и пианиста Руслан Павлов, който е автор на оркестрациите и аранжиментите на някои от произведенията. За участие в първияконцерт от поредицата „Шедьоври на класическия руски романс“двамата са поканили и колегите си от Държавна опера Варна Даниела Димова – сопран и Вяра Железова – мецосопран, също пианистката Жанета Бенун и струнното трио „Магнифика“ - Марина Винокурова - цигулка, Марина Славчева – цигулка и Олена Мошинска – виолончело.

„С нашия концерт искаме да изтъкнем красотата, която не се нуждае от обяснение“, обобщава творческите намерения на екипа Руслан Павлов. В програматаса включени вокални и инструментални творби от руски композитори, творили на границата между XIX и XX век, сред които Чайковски, Рахманинов, Мусоргски, Бородин, Направник и др. Освен известните романси „Я помню чудное мгновение“, „Не пой, красавица“, „Я Вас любил“, „Зимний вечер“ и други, ще прозвучи за пръв път във Варна и цикъл от 4 песни на композитора  Иполитов-Иванов.

Проектът „Шедьоври на класическия руски романс“ се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ при Община Варна.

Вход свободен.

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с водещия балетен артист на Държавна опера Варна преди премиерата на „Лебедово езеро“

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

9 декември 2017, 19.00

Музика Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

С какви чувства очакваш премиерата на „Лебедово езеро“?

Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля. Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.

Защо „Лебедово езеро“ е труден балет?

Това наистина е изключително труден балет. Първо, защото си през цялото време в роля и задачата ти е да „вкараш публиката във филма“, да я насочиш към същността на приказкатата. Второ, защото трябва да изпълниш многото па дьо дьо-та и всички технически упражнения, така че тяхната сложност да не си личи. И трето, защото на сцената никога не мислиш само за себе си, а и за другия артист до теб. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам сега в „Лебедово езеро“ с примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.

Това, че харесваш „Лебедово езеро“, улеснява ли те в пресъздаването на твоя герой?

„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително. Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство.  Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват,  може да се получи нещо много, много хубаво.

Твоят Принц, колкото и да е влюбен, не разпознава първоначално любимата и допуска фаталната грешка да избере черния вместо белия лебед. Как такива фини човешки състояния се пресъздават само с движения? 

С много репетиции, трудно и изморително. Затова пък с нищо несравнимо е удоволствието, когато постигнеш това, което целиш. Когато си млад танцьор, мислиш само за забележките на хореографа и работиш непрекъснато върху слабите места, но с годините преодоляваш все по-лесно задължителното техническо ниво и започваш да разсъждаваш върху образа, да го интерпретираш и усъвършенстваш.

Виждаш ли публиката, представяш ли си някого, за когото танцуваш?

На сцената за мен най-важното е да се представя добре и затова се  абстрахирам от всякакви странични мисли. Фокусирам се максимално върху танца и задачите, които имам да изпълнявам. Не мисля за публиката, но така или иначе правим всичко за нея.

Кога усещаш щастието от танца? По време на спектакъла или след него?

След спектакъла. Когато всичко е отминало, тогава се отпускаш, прибираш се, обмисляш всеки детайл на представлението, връщаш лентата назад и съпреживяваш наново всички емоции, целия стрес и адреналин, през които си минал. Изкуството не може без  адреналин. Както казват големите артисти, липсва ли тази тръпка, е по-добре да се откажеш.

Танцувал си на престижни сцени в Русия, САЩ, Южна Корея, обиколил си почти цяла Европа. Къде се чувстваш най-добре?

В Русия, защото там балетът има най-дълбоки традиции. Гледат на балета като на нещо свещено, балетът за тях е религия. Достатъчно е само да разберат, че си балетен артист и веднага ти засвидетелстват огромна почит. Щастлив съм, че във Варненската опера имам шанса да работя с руски балетни творци от най-висока класа и така да черпя вдъхновение от самия извор.

Прочетете още:

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

Върху кой образ поставяш специален акцент?

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

29 ноември, 19.00, ДМБЦ „Стефан Македонски“

Прелестните варненски „Котки“ от прочутия мюзикъл на А. Л. Уебър напускат уюта на морския град, за да покажат своите достойнства и пред столична публика. На 29 ноември, 19.00, те ще излязат на сцената на Музикалния театър, която несъмнено най-много им приляга. Варненските „Котки“ следват хореографията на своята покровителка Анна Донева, която макар и столичанка, правилно е забелязала, че: „Варна е градът на котките, София на кучетата.Във Варна е пълно с котки, дебели, спокойни, не бягат от теб като минаваш, а идват да си общуват. И почти няма кучета, бездомни имам предвид. Два пъти видях как котка прогонва голямо куче, мака че то много се бори. В София е обратното, пълно е с кучета. Котките са малцинство, кльощави, страхливи, криещи се, бягащи...“

Ето защо варненските „Котки“ твърдо са решили да научат столичните си роднини на достойно поведение, не само спрямо кучетата JЗа тази своя образователна мисия те ще използват най-вече танца. „За менкотешкият свят, заложен в „Котките” не е чужд на нашия, той има своите човешки характеристики, които изведохме в цялостен танцов и поведенчески образ. Артистите, с които прекарах незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или нещо друго. Но ние всички притежаваме външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Така че това, което ще видите като визия и танц на „Котките”, сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е - една хореография за истинските хора и истинските котки“, разказва за своите варненски„Котки“Анна Донева.

Режисьор на мюзикъла е проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюмограф Ася Стоименова, перукер Даниела Стоянова. В изключително забавния и красив спектакъл, сред многолюдното котешкото общество своето певческо, танцово и актьорско майсторство показват оперните солисти Людмил Петров, Велин Михайлов, Мария Павлова, Вяра Железова в ролята на Гризабела, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, познатият от клубната бг сцена Нейчо Петров – Реджи, Валерия Пейчева, Калина Жекова, Анатолий Романов, актьорите от Варненския драматичен театър Димитър Мартинов и Пламен Георгиев, балетните артистиНиколай Димитров и Румен Стефанов и др.

Билети на касата на Музикалния театър, „В. Левски“ 100, тел: 02-9431979. Работно време: вторник-събота 9.30-19.30; неделя 10.00-17.30

СПЕЦИАЛНИ ЦЕНОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДВАТА МЮЗИКЪЛА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В СОФИЯ

Срещу билет за „Котки“ – 50% отстъпка за „Тримата мускетари“

„Котки“ – 29 ноември, 19.00, Музикален театър

„Тримата мускетари“ - 14 декември, 19.00, НДК

На 29 ноември Държавна опера Варна гостува в Музикалния театър с любимите„Котки” на сър Андрю Лойд Уебър. Редовните цени на билетите са между 12 и 25 лева.

На 14 декември варненската трупа ще представи в НДК, зала 1, още един мюзикъл, при това българска премиера на „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски с Ованес Торосян в ролята на Д’Артанян.

Редовните цени на билетите са между 20 и 60 лева.

Всички закупени билети за първото събитие „Котки“ в Музикалния театър могат да послужат като талон за 50% отстъпка за второто събитие „Тримата мускетари“ в НДК. Достатъчно е всеки притежател на билет да посети билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

Борис Панкин завършва Английска езикова гимназия и магистратура по Театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (1985). Има много специализации, сред които Уъркшоп в Ню Йорк за преподаватели по музикален театър от гимназии и колежи в САЩ, с лектори - професионалисти от Бродуей; Майсторски клас на проф. Георги Дюлгеров по кино и тв режисура в НБУ; Уъркшоп по мениджмънт на изкуствата с ръководител доктор Денис Рич – САЩв Американския културен център и Посолството на САЩ; Театрално ателие "Acting Shakespeare In The Globe" в Британския съвет и Гьоте институт; специализация по Театрална режисура в Националната театрална академия "Силвио Д'Амико" – Рим; Международно ателие за театрални режисьори в Deutsches Theater и Berliner Ensemble в Берлин.

От 1985 г. досега е режисьор на многобройни музикални и театрални спектакли на сцените на НТ „Иван Вазов, „Театър 199“, „Сълза и смях“, Младежки театър, Сатиричен театър, Театър „София“, също във Варна, Пловдив, Русе, Благоевград и др. Освен в България поставя и на чуждестранни сцени. Занимава се с мениджмънт на театралното производство в "ТееsriDunya" - Монреал, "Strange Fish Productions", "Geordie Theatre Productions" и "Centaur" - Монреал, Канада (1994-1996).

Преподавател е по актьорско майсторство и театрална режисура в НАТФИЗ и Театрален колеж „Любен Гройс (2000-2002), режисьор в БНР (2004-2013) и главен художествен ръководител на „Мюзикъл ООД“ (2006-2010); Съветник на министъра по музикално-сценичните изкуства (2010-2011); Артистичен директор в Академията за сценични изкуства за деца от 4 до 19 годинив LIPA – България (2011). От 2007 година и в момента е Артистичен директор и ръководител на програмите за "Английска драма" и "Мюзикъл" в Американския колеж в София.От август 2017 година е член на професионалната Асоциация на преподавателите по музикален театър в колежи и училища в САЩ Broadway Teaching Group.

Прочетете още:

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

Мюзикъл с Орлин Горанов открива деветото издание на “Опера в Летния театър”

14 ноември 2017, ТМПЦ – Държавна опера Варна, 10.30-13.30

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява прослушване на солисти за участие в мюзикъла “I`m SingingInTheRain”.

Прослушването ще се състои на 14.11.2017 г., вторник, стая 108, 10.30-13.30 ч.

Кандидатите, мъже и жени, могат да се явят с песни от мюзикъл по свой избор или със следните песни от мюзикъла “I`m SingingInTheRain”:

1. Don Lockwood - #12 "You were meant for me"

2. Lina Lamont - #27 "What's wrong with me"

3. Cosmo Brown - #7 "Fit as a fiddle"

4. Kathy Selden - # 11. "Lucky Star"

5. Broadway Melody Host - # 29 "Broadway Melody"

6. Chorus Girls / Stagehands - # 10 " Make 'Em Laugh"

Осигурен е акомпанимент.

Песните са на разположение в нототеката на Държавна опера Варна приРумен Димитров - тел.: 052 66 50 21; 0878 501 061, всеки делничен ден 10.00-12.00 ч.

Молби и автобиографии се подават. на E-mail artsecretary@tmpcvarna.comдо 13.11.2017 г.

ПРЕМИЕРА ЗА ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

С най-новата солистка на Варненската опера Михаела Берова - Азучена

8 ноември 2017, Основна сцена, 19.00-21.30

На 8 ноември ще бъде представен шедьовърът на Верди „ТРУБАДУР“, режисьорски прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на Дарио Мачелари. Младият италиански маестро вече неведнъж е дирижирал с успех оркестъра на Държавна опера Варна, очакванията и сега са за едно красиво потапяне в света на Вердиевата музика. Още повече, че в главните роли ще аплодираме прекрасните солисти на Държавна опера Варна: Граф ди Луна - Пламен Димитров, Леонора - Линка Стоянова, Манрико - Валерий Георгиев, Ферандо - Гео Чобанов.

В ролята на Азучена ще чуем мецосопраното Михаела Берова, която отскоро също е член на нашия солистичен състав.  Завършва НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора с кларинет, след това НМА “Проф. Панчо Владигеров“ в София с класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова. През 2011 г. дебютира на сцената на Държавна опера Варна, близо три години пее в Държавна опера Стара Загора, а от сезон 2017-2018 е солист на Държавна опера Варна.

Специализира в майсторски класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Реса Колева, Вера Николова и Оливие Дориа. Участва с успех във фестивали за камерна музика, гастролира с различни роли в Германия, Франция и Кипър. Репертоарът й включва: Амнерис – „Аида“, Дж. Верди; Кармен – „Кармен“, Ж. Бизe; Сузуки – „Мадам Бътерфлай“, Дж. Пучини; Олга – „Евгений Онегин“, П. И. Чайковки; Фенена – „Набуко“, Дж. Верди; Мадалена – „Риголето“, Дж. Верди; Емилия – „Отело“, Дж. Верди; Магьосницата – „Дидона и Еней“, Х. Пърсел; Берта – „Севилският бръснар“, Дж. Росини и др.

Прочетете статията тук: http://www.chernomore.bg/kultura/

10 ноември 2017, 19.00, Основна сцена

Диригент Дарио Мачелари, солист Ростислав Йовчев – пиано. В програмата: Алберто Кара – „На ясния хоризонт”; Лудвиг ван Бетовен – Концерт за пиано и оркестър № 4; Ян Сибелиус – Симфония № 5 в ми бемол мажор, опус 82

Младият италиански диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ отново ще диржира Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна. Роден в Рим през 1979 г., той започва обучението си по пиано в Консерваторията на Перуджа, по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията на Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Посещава майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар. Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар, едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции.

От 2006 г. работи като диригент на Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим. По повод Деня в памет на жертвите на националсоциализма на 27 януари 2009 г. дирижира в консерваторията „Санта Чечилия” в Рим голям концерт с оркестър и хор. През 2010 г. ръководи проекта „Musica a Roma nell’Ottocento“ в университета „La Sapienza“, както и заключителния концерт за хор и струнен оркестър с творби на Моцарт, Лист и Доницети. 

Като пианист участва в оперни продукции на Piccolo Lirico Teatro Flaiano и работи постоянно с камерни певци и инструменталисти. По време на VII фестивал на фондация „Musica per Roma” през 2012 г. участва и като пианист в изпълнението на “Vexations” на Ерик Сати. Занимава се активно и с теоретична дейност. Дисертацията му по история на музиката е на тема „Творчеството на композитора Луиджи Далапикола”. Пише статии на различни теми, публикува в сп. „Симфония”, едно от най-престижните музикални издания на Италия, статии за Луиджи Далапикола.

Сътрудничеството му с Варненската опера датира от 2014 г., всяка година гостува в нашия град, като през 2017-та за втори път участва в концертния живот на Варна. В концерта на 10 ноември Дарио Мачелари включва едно ново и непознато произведение на Алберто Кара – „На ясния хоризонт”. АЛБЕРТО КАРА е съвременен италиански композитор, роден през 1975 г. в Тиволи, живее в Генуа. Композира симфонични, камерни и оперни произведения. През 2010 г. създава произведението си за камерен оркестър „На ясния хоризонт”, което допада на музиканти и меломани и още до края на годината вече се изпълнява от няколко престижни италиански оркестри. За него композиторът се вдъхновява от италианския поет, белетрист и режисьор Пиер Паоло Пазолини, от чиито стихове струи особената светлина на Рим в началото на зимата или в началото на пролетта.

Солист на следващата творба в програмата е Концерт за пиано и оркестър № 4 от Лудвиг ван Бетовен със солист ПРОФ. Д-Р РОСТИСЛАВ ЙОВЧЕВ.  Роден в София през 1961 г., той завършва през 1984 г. НМА „Панчо Владигеров“ при проф. Атанас Куртев, при който специализира и в двугодишен майсторски клас. Лауреат е на редица наши и международни конкурси: Първа награда на националния конкурс “Светослав Обретенов” (1980); Трета награда на международния конкурс в Салерно, Италия (1981); Първа награда и наградата на СБК от националния конкурс “Карол Шимановски” (1982); Трета награда на Международния конкурс “Пилар Байона” в Испания (1983). Отличен е също с единствената награда от конкурса за най-добро изпълнение на испанска музика от курса в Сантяго де Компостела (1984).

Ростислав Йовчев активно концертира като солист и камерен изпълнител не само в България, но и в Германия, Белгия, Испания, Полша, Унгария, Румъния, Хърватска, Кипър, Турция, Южна Корея, Тунис и др. Участва в престижни фестивали у нас и чужбина. Има многобройни записи за Радио София, Варшава, Берлин и Сарагоса и издадени компакт-дискове. Бил е в клавирното жури на редица националните конкурси. В последните години, програмите на клавирните му рецитали са тематично посветени на определени автори и епохи. В репертоара му, който обхваща всички стилове и епохи, влизат някои крупни и рядко изпълнявани творби. В периода 2006-2008 пианистът изпълнява цикъла “Клавирните концерти на Лудвиг ван Бетовен”, съпровождан от Шуменската филхармония, с което се нарежда сред малцината български пианисти, които са представили тези творби интегрално на българска сцена.

Носител е на “Кристална лира” 2011 на СБМТД в две категории – инструменталисти и музикална критика. През същата година е отличен и със  “Златна лира” на СБМТД. През юни 2013 г. пианистът получава образователната и научна степен „Доктор“ с тема, свързана с българската клавирна музика. Ростислав Йовчев е професор по пиано в НМА “проф. П. Владигеров” в София. 

Росиниевият тенор ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Рамиро преди премиерата на „Пепеляшка“ от Росини

29 март 2018, 19.00

Известният тенор Пабло Камесеийе, ценен като Росиниев тенор, заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър, е поканен да изпълни главната роля в първата варненска постановка на операта „Пепеляшка“ от Росини. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той от години живее във Виена и освен там, жъне успехи на редица европейски сцени.

Преди да дойда във Варна изнесох концерт с оркестъра на Wiener Konzerthaus, в който бяха включени латиноамерикански песни и испанска сарсуела. Преди това пях в „Реквием“ от Моцарт с Оркестъра на Виенските симфоници и участвах в оригинална историческа продукция на „Бастиен и Бастиена“ на сцената на Teatro Barocco. След варненската „Пепеляшка“ имам ангажименти за „Дон Жуан“ от Моцарт в Словакия, „Пигмалион“ от Доницети във Виена, както и за Концерт с творби на Росини в Германия.

Как се отнасяте към своя герой Рамиро?

Приятел съм с принца и много добре го разбирам. Той иска да бъде обичан не като принц, а заради самия себе си. Той търси истинската любов, независимо откъде ще дойде тя. Да намериш истинската любов и днес не е лесно... Обичам да изпълнявам ролята на Рамиро, той и нежната и добродетелна Пепеляшка ме вдъхновяват на сцената.

Изпълнявали сте Рамиро в различни постановки и на различни сцени, което положително е повлияло върху интерпретацията Ви. Какво обикновено изискват диригентите и режисьорите от певеца?

Хубавото на оперното изкуство се състои в разнообразните възможности за интерпретация на един шедьовър. Всички варианти, макар и различни, могат да бъдат чудесни. Разбира се, основата за моите роли е една и съща, но разказана в различен контекст. Може да се използват също различни темпа, различни вариации, особено при Росини. Най-същественото е визията на диригента да съвпада с визията на певеца, което винаги води до добър резултат. Предпоставка за това са, разбира се, доброто сътрудничесто и добрата комуникация между диригент, режисьор и останалите участници в спектакъла.

Това, че публиката знае какво ще се случи в „Пепеляшка“, усложнява или улеснява превъплъщението на артиста?

Наистина, ние порастваме с историята за Пепеляшка. Ето защо с тази опера човек се завръща за малко в детството си и няма как да не се разчувства и да не изпита удоволствие, когато я слуша. Особено ако постановката е добре направена и певците влагат страст в изпълнението си.

Коя сцена или ария предпочитате?

„Пепеляшка“ има вълшебна музика. Харесвам най-вече секстета във второ действие, в който най-силно се проявява гениалността на Росини. Там той съчетава в един страхотен шестгласов ансамбъл великолепна музика, чувство за хумор и ярки образи.

Какво очаквате от срещата си с български колеги в България?

Радвам се, че имам възможност да пея в България - страната, в която са родени такива велики оперни певци като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Соня Йончева и още много други, които високо ценя. Радвам се също, че във Варна се срещам с нови и интересни колеги, заедно с които - убеден съм, ще поднесем на публиката една много хубава „Пепеляшка“.

 Прочетете още:

РОСИНИ И ФИЛОСОФИЯТА НА ДИРИГЕНТА

„ПЕПЕЛЯШКА“ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

ИСПАНСКИЯТ ТЕНОР ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ ЩЕ ИЗПЪЛНИ ГЛАВНАТА РОЛЯ НА ДОН РАМИРО В „ПЕПЕЛЯШКА“ ОТ РОСИНИ

Видео

4, 5 ноември 2017

Зад концепцията Европейска нощ на театрите стои Елеонора Роси от Франция, но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска, иницииран от два театъра. Смисълът на театралния формат без аналог е актьори и зрители да съпреживеят заедно изкуството, като обменят енергия и емоции в традиционни и  нетрадиционни пространства. Така провокацията, излизането извън стандартните рамки и различното театрално случване превръщат Нощта на театрите в особено привлекателна и наситена с артистизъм духовна територия.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 2017

България участва за пети път с над 200 разнообразни събития в 13 български града, а Варна се включва за четвърти път в общото европейско приключение. Нощта на театрите 2017 е „двойна“, защото  обхваща 4 и 5 ноември.

Много изненади подготвят за своите съграждани ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, със сериозната подкрепа на всички театрални школи в града. И в двата дни между 13.00 и 14.00 часа възпитаниците на нашите известни артисти Стоян Радев и Веселина Михалкова, Валентин Митев, Гергана Арнаудова и Цветина Петрова, Николай Кенаров и Милена Кънева ще увлекат минувачите по централната пешеходна зона в своето шумно и пъстро шествие от Сцена Филиал до входа на Морската градина. Те ще промотират продукцията на театъра, опаковани с плакати в рекламен „сандвич“, ще раздават флаери, ще анонсират спектакли и всячески ще привличат вниманието към театъра. Всъщност този ФЛАШМОБ вече се открои като традиция във варненската Нощ на театрите.

Младите театрали, облечени в сценични костюми, ще посрещат посетителите и непосредствено преди всяко от събитията в Нощта на театрите. Дори ще ги канят да си правят СЕЛФИТА с тях. Както и в предишни години, селфитата ще бъдат качени в страницата на театъра и авторите на най-добрите снимки ще заслужат покани за представления.

Първото специално събитие на 4 ноември, 16.00-18.00, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще бъде СРЕЩАТА С МИХАИЛ МУТАФОВ, емблематичния актьор на Варненския драматичен театър, чиято 70-годишнина отбелязваме през тази година.

Сред изложбата със свободно експонирани висящи плакати на спектакли с негово участие, той ще отговаря на всички въпроси на почитателите си. Сам ще избере на кои от тях да подари една от специално създадените за случая лимитиран брой картички с негов автограф върху портрета, направен му от фотографа Емил Пенчев.

Слайдшоу ще припомни най-известните роли на Мишо Мутафов на варненска сцена, сред които Индианеца в „Полет над кукувиче гнездо“, реж. Станчо Станчев;  Прохор в „Майката. Васа Железнова 1910“, реж. Стоян Камбарев, Сад в „Марат/Сад“ по Шекспир и Дюренмат, реж. Явор Гърдев; Туполски в „Пухеният“ от Мартин Макдона, реж. Явор Гърдев; Фауст във „Фауст“ от Гьоте, реж. Лилия Абаджиева и др.

И тъй като Мишо Мутафов създаде магнетични образи както в театъра, така и в киното, в Нощта на театрите ще видим и двата игрални филма „Баща ми“ на Фани Коларова, продукция на Френския филмов институт и „Чест“ на Павел Веснаков, донесъл на големия актьор две международни награди за главна мъжка роля.

И това няма да е всичко, предвижда модераторът на събитието Виолета Тончева.

Нощта на театрите ще продължи на Сцена Филиал, 18.00-20.15, с Тургеневия „МЕСЕЦ НА СЕЛО“, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов.

Как в пасторалната селска идилия се зараждат страстни любовни чувства, несъвместими с общоприетите норми, ще покажат с артистичното си майсторство Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов и Алекс Маринков– Коля.

След това отново се връщаме на Основна сцена, където в 21.00 часа, още от входа ще ни изненадат с оригиналните си идеи за театър възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев. Запазвайки засега подробностите, те обещават един любопитен ФЛАШМОБ в присъщия им динамичен стил.

Нощта на театрите на 4 ноември, 22.00-24.00, Основна сцена, ще завърши с един от любимите спектакли на варненските актьори „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. Смешната позорищна игра, както сам я определя Добри Войников, в сценичната версия на Стоян Радев Ге.К., е нещо много повече от първоначалния авторов замисъл. Става дума за нелесния, но обладан от съзнанието за мисия, живот на пътуваща театрална трупа, която играе „Криворазбраната цивилизация“. Един оригинален и красив режисьорски прочит, с препратки към историята на Варненския театър. С романтичните градски костюми от 20-те години на миналия век на Даниела Николчова и вдъхновената игра на Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова – Майката.

На следващия ден, 5 ноември, Нощта на театрите ще започне още в 11.00, когато във фоайетата на Основна сцена, възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев, ще предложат отново своя вихрен ФЛАШМОБ, но вече на други зрители.

Много интересен се очертава да бъде музикалният финал на Нощта на театрите с концерта „СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА“ на 5 ноември, 16.00-17.00, Сцена Ротонда. Интригата, заложена в концепцията на режисьорката Сребрина Соколова, е да се открои разликата в двата любими жанра на публиката - оперетата и мюзикъла.

И така, от страната на оперетата ще застанат Имре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Роберт Щолц, а честта на мюзикъла ще защитят Ленард Бърнстейн, Джорд Гершуин, Джон Кандър, Андрю Лойд Уебър, Клод Мишел Шонберг. Ролята на своеобразни адвокати на двата жанра ще поемат Марина Иванова и Десислава Касчийска.

Всъщност там, където оперетата среща мюзикъла, винаги има място за предпочитания на едното или другото, но винаги най-важна остава завладяващата мелодия. Това разбиране за музиката ще демонстрират със своите изпълнения артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев и пианистите Соси Чифчиян и Руслан Павлов.

Апропо, познахте ли от кой мюзикъл идва заглавието на концерта?

И ако ви е трудно да изберете отделно събитие, най-добре е да се включите във всички прояви на Нощта на театрите в първия ноемврийски уикенд.

Вашата роля в него е запазена!

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и разбира се – за флашмобовете.

Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

Виолета Тончева