ГАЛЕРИЯ

Министерството на културата оповести резултатите от комплексната оценка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018 г.

Отлична оценка получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, който се нарежда веднага след Софийска опера и балет и Държавен музикален и балетен център – София.

С отлична оценка е и Държавен куклен театър Варна.

Повече:

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=84&t=0&z=0

13 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Отдавна чакам ролята на Дон Базилио, един от най-колоритните образи не само в „Севилският бръснар“, а и въобще в световната оперна литература. Благодарен съм на ръководството на Държавна опера Варна за този шанс. 
Като персонаж Дон Базилио е много интересен, слава богу е далеч от мен, но точно в това се състои предизвикателството. Нищо свое не мога да вложа при пресъздаването му, затова се заравям в текста, в гениалната партитура на Росини и търся заложените там кодове. А и навсякъде около себе си намирам прототипи на Дон Базилио. Дори имам конкретен човек предвид, но няма да го спомена, разбира се 

Самият Росини е бил доста остроумен и много мързелив. Разказват, че закъснял и с написването на „Севилският бръснар“, поръчан му от оперния театър „Ажентина“ в Рим. Директорът се опасявал, че насрочената за февруари 1816 година премиера може да се провали, дал ултиматум на 24-годишния тогава Росини и го затворил в една стая, сам с нотния лист. За 12 дни „Севилският бръснар“ бил завършен!

Времето все пак не стигнало за всичко, така че Росини вмъкнал в „Севилският бръснар“ музика от свои предишни произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие взел от операта „Елисавета“, а увертюрата, написана за „Аурелиан и Палмира“, използвал вече за трети път. Но по ирония на съдбата тя се прочува именно като увертюра на „Севилският бръснар“.

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Режисьор Антонио Петрис
Диригент Маестро Кръстин Настев Действащи лица и изпълнители:
ГРАФ АЛМАВИВА - Георги Султанов
ДОКТОР БАРТОЛО - Людмил Петров
РОЗИНА - Мария Павлова
ФИГАРО - Свилен Николов
ДОН БАЗИЛИО - Гео Чобанов
ФИОРЕЛО - Илко Захариев
БЕРТА - Елеонора Христова
ОФИЦЕР - Петър Петров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

На пресконференция на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда, която бе открита за любопитна публика, именитият цигулар и професор в Държавната консерватория в Пилзен Роман Федчук представи изключително рядката цигулка "Гуарнери", с която ще свири на Симфоничния концерт на 5 април, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019.

Цигулката е произведена от Андреа Гуарнери, родоначалник на прочутата лютиерска династия „Гуарнери“, чийто струнни инструменти се отличават с мек звук и богат резонанс. Майсторите от Кремонската школа („Амати“, „Гуарнери“, „Страдивари“, XVI-XVIII век) са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за изработването на корпуса на своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура, като пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това се разбира дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Според проф. Федчук, главната тайна не е в лака, както се смята обикновено, а в импрегнацията. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили.

Цигулката „Гуарнери“, която е част от колекцията на брата на Роман Федчук, би получила на търг на „Сотби“ евентуална начална цена от 700 000 евро, а при наддаването крайната цена никога не може да се предвиди.

На пресконференцията учениците от майсторския клас на проф. Федчук изнесоха кратък концерт и получиха своите грамоти от фондация „Европейска музикална академия“. Проф. Федчук оповести, че Свилена Иванова и Камелия Билалова са отличени със стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага тази година, а Елица Кръстева получава покана да се присъедини към неговия клас по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

* Фотография Росен Донев

13 ноември 2018 година, 19.00, Държавна опера Варна

150 години след кончината на Джоакино Росини, която отбелязваме през 2018-а, Варненската опера ще представи на 13 ноември неговата бравурна опера-буфа „Севилският бръснар“, в главната роля с „кадифения баритон“ Свилен Николов.

А в антракта публиката ще има редкия шанс да изпие чаша шампанско не с кого да е, а с потомък на Росини.ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за родството си с великия композитор иролята на музиката в живота на всички негови потомци, за семейната реликва, белкантото и мюзикъла, посветен на големия... кулинар Росини 

Федерико, разкажи за родствената си връзка с Росини, като негов прапраплеменник, нали правилно те разбрах?

Да, аз съм прапраплеменник на Росини по майчина линия. Останахме само трима живи негови наследници -майка ми, аз и моята братовчедка. За мен, за нас, както и за всички от родословното дърво на Росини, той е идол, не само защото сме негови потомци, а заради прекрасната музика, която той е сътворил. Всички в рода сме музиканти. Пра-, прадядо ми, бащата на майката на моята майка Марко Кастолди, е бил режисьор в Миланската скала,работил е много с Джакомо Пучини и Пиетро Маскани, с когото го е свързвало близко приятелство. Преди години нашите две фамилии, роднините на Росини по майчина и бащина линия, се обединили и заедно основали Музея на Миланската скала. На паметния знак за дарението е изписано и името на инж. Сиджизмундо Гилярди - моя дядо, бащата на майка ми.

Как съхранявате музикалното наследство на Росини?

След като внимателно издирихме и събрахме огромния музикален архив на Росини, предадохме всичко на Музея в Пезаро, родния град на композитора. Редно е цялото музикално наследство на композитор от такава величина да се съхранява на едно място. В Пезаро се намира и седалището на Международната Росиниева фондация,там всяко лято се провежда известният летен Росиниев оперен фестивал, а Държавната консерватория в града носи името на Росини.

И от огромното наследство на Росини нямаш нищо лично, което да напомня произхода ти?

Останала ми е само една оригинална страница с музика, нотите за една песен, написана с почерка на Росини. Поставена в рамка, тази семейна реликва е нашето най-голямо богатство и най-скъп спомен за великия ни предшественик.

Имаш ли своя класация за творбите на Росини?

„Севилският бръснар“ на първо място, следват„Крадливата сврака“, „Пепеляшка“ и всички останали произведения на Росини, всяко със своето специфично очарование. Допадат ми също неговите не толкова известни опери като „Семирамида“ и „Граф Ори“.

С такова потекло музиката несъмнено играе роля в твоя живот?

В моето семейство музиката винаги е била на пиедестал. Оперни спектакли, концерти и всякакви музикални събития са част от ежедневието ни. Редовно слушаме музика и вкъщи, разполагаме с голяма нототека с оперна, симфонична и музика в различни жанрове. От малък живея в света на музиката. Започнах да свиря на пиано от 4-5 годишен, а първия си концерт изнесох на 6 години. Завърших Conservatoriа dimusicasacraс пиано, композиция, орган и клавесин. След това, в продължение на 8 години, учих оперно пеене при Йоланда Ториани, която е пяла с Тито Скипа. Имах щастливата възможност да работя и с други големи имена на световната оперна сцена като Магда Оливеро и Карло Бергонци.От 41 години съм се посветил на музиката и не бих могъл да си представя живота без нея.

Именитият цигулар РОМАН ФЕДЧУК пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дългата история на ценната цигулка „Гуарнери“ от XVI век, с която ще свири на XX Великденски музикален фестивал във Варна, за звуковите характеристики и българската връзка в прочутата Кремонска школа, за алхимията и „Ромео и Жулиета“, за тайните на легендарните струнни инструменти, които остават неразгадани до днес

5 април 2019, 19.00, Варненска опера. Симфоничен концерт с диригент Станислав Ушев. В програмата: Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски. Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт със солист Роман Федчук. Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов. Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

По покана на Европейската музикална академия, с изп. директор Теодора Димитрова, Роман Федчук, професор в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия, провежда във Варна майсторски клас с млади цигулари от 3 до 7 април 2019 г.

Oчакваме с нетърпение да чуем брилянтния звук на Вашата „Гуарнери“ от XVI век. Разкажете историята й.

Това е дълга история. Цигулката е изработена от Андреа Гуарнери, който е основател на големия лютиерски род Гуарнери. Той е първият Гуарнери, който е бил ученик на Николо Амати и е усвоил от своя учител модела за изработване на цигулките. Всички знаят колко красив е звукът на „Амати“.

Самият Паганини е свирил на „Гуарнери“.

Паганини е свирил на различни инструменти, но особено е харесвал звука на Гуарнери и по-точно на „Гуарнери дел Джезу“, която е създадена от потомък на Гуарнери, има друга форма, по-дълбок и конкретен звук. Ценното на моята цигулка е, че тя е един от автентичните модели на Андреа Гуарнери, родоначалник на лютиерската династия Гуарнери.

Как ще опишете звука?

Сложно е да се опише звука, по-добре е да го слушаш. Цигулките „Амати“ се отличават по принцип от всички останали с това, че звукът им предизвиква богат резонанс. Заради този красив и обемен звук, цигулките „Амати“ са предпочитани за изпълнение на камерна музика.

Школата „Гуарнери“ развива други характеристики, с по-открит и може би малко по-суров звук. Школата „Страдивари“ пък е била еталон във всичко - както заради красивата изработка на инструмента, така и заради звука, който притежава наистина блестящи качества.

В какво се състои тайната на прочутата Кремонска школа? Наистина ли нейните майстори са използвали български смърч за своите струнни инструменти?

Да, майсторите от Кремонската школа задължително са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура. Пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това например винаги може да разбереш дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Има ли още неразкрити тайни?

Главната тайна не е в лака, както се смята обикновено. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Тайната е в нанасянето на пластовете. Разказват история за клиент, написал гневно писмо на Страдивари заради забавянето на поръчаната от него цигулка повече от година. Страдивари любезно отговорил: „Аз отдавна съм направил инструмента, господине, но за да придобие той необходимия звук, ми трябва още време.“ Т.е. италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. Дори японците, които - както е известно, се опитват всичко да разсекретят, не са успели да го направят.

Дори с дигиталните технологии?

С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили. С други думи, възстановката е възможна, но само донякъде.

Какво означава за Вас да свирите на такава изключителна цигулка?

Сложен въпрос. На първо място, че с такава цигулка мога да постигна звука, който си представям, който звучи в главата ми. Мога да направя това, което искам, това е най-главното. Подобно нещо няма как да се случи с модерните струнни инструменти. Те могат да имат прекрасно звукоизвличане, но са като всяка нова машина, която - да, прекрасна е, пътуваш с нея навсякъде, тя се справя чудесно и... толкова. Въпросът е в това, че в модерните цигулки няма звуково многообразие, няма цветове. Трудно е да се каже дали се дължи само на грунда. Грундът променя структурата на дървото, превръща го в нещо като стъкло.

Ето още една история. Тя разказва за лютиер, който закупил бившето ателие на Страдивари, изследвал стриктно целия процес по изработката и стигнал до заключението, че Страдивари постигал „стъкления“ ефект с помощта на хвощ, на растението хвощ. Все пак това си остава само една възможна, но не и доказана теория.

Страдивари е обработвал цигулките си не само отвън, но и отвътре. И затова, ако видите един струнен инструмент, примерно от 1675 г., ще се учудите, че той изглежда, сякаш е направен вчера. Срещат се инструменти на 100, 150 години, които изглеждат много по-стари, отколкото предшествениците им от XVII век.

ПРИНТИРАЙ БИЛЕТА СИ ЗА ОПЕРА И ТЕАТЪР У ДОМА!

чрез услугата PRINT@HOME в EVENTIM.BG

За улеснение на своите зрители, Театрално-музикален продуцентски център Варна – ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, вече предлагат online билети в системата на eventim.bg чрез услугата Print@Home.

Само срещу такса от 1 лв услугата Print@Home осигурява бързо и изгодно online закупуване на билети за оперните и театрални спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Всичко, което трябва да направите, е да кликнете върху линка с ноемврийските събития.

ТВОЯТ БИЛЕТ Е ТУК:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

и да предприемете следните стъпки:

1 - избирате желаното събитие
2 - посочвате броя на билетите, които желаете да закупите
3 - избирате начина за плащане 
4 - попълвате данните си
5 - принтирате билета си
6 – в театъра чекирате принтирания билет на баркод скенера (четец) на касата

И така, вместо да ходите специално за билет до театъра и да се редите на опашка пред касата, пестите време и получавате билета си директно у дома срещу само 1 лв.

Предимствата на Print@Home билета са очевидни.

Опитайте и ще се убедите сами!

Симфоничен концерт - 5 април 2019, 19.00, Варненска опера

XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019

Това е голямата изненада, която поднася на варненските меломани именитият цигулар Роман Федчук, проф. по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Очаквахме да го чуем с цигулка „Гуаданини“ от XVIII век, но вместо това той идва във Варна с още по-голям уникат, изработен цели два века по-рано от Джузепе Гуарнери в Златния век на лютиерството, както наричат XVI век.

Самият Николо Паганини, "Цигуларят на дявола", е покорил света с "Гуарнери". А сред бългapите, които свирят на безценни инструменти от голямата Кремонска школа (Hиĸoлo Aмaти, Джyзeпe Гyapнepи и Aнтoниo Cтpaдивapи), са Mинчo Mинчeв и Mилa Гeopгиeвa със „Cтpaдивapиyc“, Васко Василев с „Амати“ и Becĸo Eшĸeнaзи с „Гyapнepи дeл Джeзy“.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера ще имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

РОМАН ФЕДЧУК ПРЕДСТАВЯ ЦИГУЛКАТА „ГУАРНЕРИ" НА ОТКРИТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ - 3 АПРИЛ, 13.00, СЦЕНА РОТОНДА

Преди концерта, проф. Роман Федчук ще представи ценната цигулка "Гуарнери" на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция, открита и за любопитна публика.  Ще разберем каква е историята на тази цигулка, на която той има привилегията да свири, чие притежание е тя, колко висока е цената и застраховката й и каква всъщност е тайната на нейния вълшебен глас. Дали наистина майсторите лютиери от Кремонската школа са използвали изчезнала порода смърч от България за специалната лакировъчна смес на своите уникални инструменти...

На срещата, на която ще присъстват учениците от неговия майсторски клас, той ще разкаже за работата си по проекта на фондация „Европейска музикална академия“, ще обяви стипендиантите, избрани от него за участие в Летния музикален фестивал – Прага 2019, обещава и музикални изненади.

ФОНДАЦИЯ „ЕМА“ КАНИ ПРОФ. РОМАН ФЕДЧУК ЗА МАЙСТОРСКИ КЛАС ВЪВ ВАРНА

Присъствието на Роман Федчук във Варна дължим на фондация "Европейска музикална академия" с изп. директор Теодора Димитрова. Тя представя във Варна своя нов проект „Университет за теб“, насочен изцяло към млади цигулари във възрастова група до 18 години – ученици, на които предстои да направят избор как да продължат обучението си. Всяка година фондацията ще кани във Варна професор от чуждестранен университет, който провежда майсторски класове, организира конкурси, фестивали и същевременно развива успешна концертна дейност. За екипа е от особено значение именно личност от такъв висок ранг да предаде многостранния си опит на младите хора, тръгнали по пътя на трудното изпълнителско изкуство.

Изборът на Фондация "ЕМА" за 2019 г. e известният цигулар Роман Федчук от Украйна, професор по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Още по време на обучението си в Музикалното училище „С. Крушелница” в Лвов, той е смятан за един от най-обещаващите таланти на неговото поколение. На 11 години вече свири с Лвовската филхармония, а първия си голям успех постига на Международния музикален конкурс „Ян Коциан” в Чехия през 1985 г. Продължава обучението си в легендарната консерватория „Чайковски” в Москва, специализира при световноизвестните цигулари Д. Циганов и И. Щерн. През 1991 г. става лауреат на големия международен конкурс "Vianna da Motta" в Лисабон, печели награди на редица международни музикални конкурси като F. Kreisler 1992, Пражка пролет 1992, V. Huml 1993, IV музикален конкурс Gernbach 1996.

Концертира като солист на филхармониите в Киев, Загреб, Западнобохемския симфоничен оркестър, Virtuosi Pragensis, Чешката камерна филхармония, и е чест гост на европейски музикални фестивали Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsischer Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танци в Убеда, Испания, Международните музикални фестивали в Москва, в Бохемия и др.

Свири в различни европейски камерни формации в Италия, Германия и Русия, бил е концертмайстор на прочутите „Московски солисти“ с ръководител Юрий Башмет.

След като се премества да живее в Прага, основава Международния ансамбъл на солистите "Concertino", в чийто състав влизат само млади хора и успешно концертира с него не само в Чехия, но и в други европейски страни. В сътрудничество с арфистката Стания Рамешова създава дуета „Ренесанс“, който се радва на голяма популярност в Прага, други чешки градове, също в Генуа, Милано, Убеда, Оренсе, Москва. Концертира на сцената на Volksoper във Виена, заедно със сопраното Режина Ренцова, с която записва CD "Masters of Romanticism", издава и други компактдискове. Изявява многостранния си талант и като пианист в клавирния квартет "Лудвигски пиано квартет".

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

90 години от рождението на МАЕСТРО ИВАН МАРИНОВ

1 ноември, 19.00, Основна сцена

Диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ - Италия

Солист БОЖИДАР БЕНЕВ Бенев - цигулка

С участието на оркестъра на Държавна опера Варна

Програма: Рихард Вагнер - Симфонична поема "Зигфрид", Макс Брух - Концерт за цигулка и оркестър, Йоханес Брамс - Симфония №2

Симфоничният концерт е посветен на 90-годишнината от рождението на големия български диригент Маестро Иван Маринов (1928-2003).

ИВАН МАРИНОВ

Завършил ДМА с дирижиране при проф. Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев, специализирал в Берлин при Франц Конвични, Иван Маринов развива блестяща кариера на диригент, композитор и администратор.

Ръководи отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата, след което става музикален директор на българското предприятие по кинематография. Заема постовете Секретар на Съюза на българските композитори, зам.-министър на културата, председател на Център за музика и танци към Министерството на културата.

Бил е главен диригент на Пловдивската филхармония, след това на Софийската, Русенската и Анкарската филхармония, както и главен диригент на Софийската опера.

Като главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония в периода 1978 - 1988 година, Маестро Иван Маринов има изключителен принос за развитието на филхармоничния оркестър и симфоничната култура във Варна.

Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка, член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ в Полша, носител на много наши и международни награди.

Иван Маринов е автор на симфонична музика, кантати и творби за глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална музика. Лауреат на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла Скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфей“ за детска музика, отличен с наградата на Софийски музикални седмици и др.

БОЖИДАР- МАТЕО БЕНЕВ - цигулка

За Божидар-Матео Бенев е чест да бъде солист на симфоничен концерт, посветен на 90-годишнината от рождението на симфоничен диригент от ранга на Иван Маринов. В концерта на 1 ноември, Деня на будителите, той ще изпълни соловата цигулкова партия в Концерт за цигулка и оркестър от Макс Брух.

Божидар-Матео Бенев е роден във Витенберг, Германия. Свири на цигулка от 5-годишен при Юлия Ангелова в НМУ в София. Завършва НУИ „Добри Христов” във Варна в класа на Румяна Колева, сега следва в АМТИИ - Пловдив в класа на Неделчо Тодоров и Александър Спиров.

От 2004 свири в оркестъра на Държавна опера Варна, като през 2014, след прослушване, е повишен в категория солист-инструменталист. От 2013 свири и в Камерен оркестър Добрич с диригент Александър Измирлиев, както и във Варненски камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев. Участвал е в майсторски класове на Минчо Минчев и именити музикални педагози от Виена.

Лауреат е на много национални и международни конкурси, сред които Конкурса за полска музика, два пъти печели първа награда на Академичен конкурс „Бах и неговото съвремие”, първа награда от „Надежди, таланти, майстори” в Добрич и първа награда от същия конкурс като сонатно дуо с номинация за Голямата награда. Отличен е с Почетна грамота от кмета на Добрич за постижения в музикалното изкуство след редица концерти през 2005 г., в които участва по покана на изтъкнати български професори.

„Аида", 29 март 2019, 19.00, Варненска опера

На 29 март 2019 г. в спектакъла на „Аида“, знакова постановка на Кузман Попов, под диригентството на Маестро Борислав Иванов, варненската публика за пръв път ще посрещне в ролята на Амнерис Лиза Хубен. Позната на оперните почитатели в цял свят, певицата с холандско-американски корени и характерен лирико-спинтов сопран започва международната си кариера с Тоска, следват Манон Леско, Лейди Макбет, Аида, Амнерис, Принцеса Еболи и т.н. Триумфира в „Кавалерът на розата“ от Щраус в Рим (2008), „Адиана Лекуврьор“ в Палермо (2009), „Силата на съдбата“ в Брюксел (2010), „Макбет“, „Ивон и Електра“ в Нюрнберг (2011), „Джуджето“ в Лион и „Стабат Матер“ в Палермо (2012), в Сплит дебютира в „Набуко“ (2018), в Ротердам се представя в „Джована Д`Арко“ (2018), в „Дон Карлос“ (2019) и др.

Участва в концерти и фестивали, богатата й дискография включва световната премиера на „Заза“ от Леонкавало и „Инес де Кастро“ от Персиани, както и рядко изпълнявани италиански варианти на „Аве Мария“.

Варна ще влезе в репертоара на Лиза Хубен с дебюта й в ролята на Амнерис: „Aмнерис е невероятно вълнуващ образ и колкото повече мисля за нея, толкова повече тя ми въздейства. Пяла съм толкова много пъти Аида на различни сцени навсякъде по света и едва сега, когато развитието на гласа ми вече позволява да пея Амнерис, си давам сметка, че всъщност никога не съм разсъждавала от нейната гледна точка.
А тя е съвсем различна от Аида, тя олицетворява жената, готова на всичко заради любовта.  Двете са влюбени в един и същи мъж, но докато Амнерис разполага със средствата на властта, Аида е робиня.

Независимо че в началото Амнерис се опитва да бъде приятелка с Аида, между тях няма как да съществува приятелство, те са съпернички за сърцето на Радамес. Амнерис ми допада заради волята, решимостта да стигне докрай и жертвоготовността си. Тя е много силен характер и това ми харесва. Харесва ми и партията на Амнерис, обичам тази ярка и многопластова музика, едновременно топла и драматична, нежна и силна и толкова подходяща за моя сопран с богат диапазон.“
Това разказва Лиза Хубен, чийто първи впечатления от България са свързани със слънцето, морето, чайките и котките на Варна, в очакване на срещата си и с варненската публика.

В „Аида“ ще покажат своето високо вокално и артистично майсторство и солистите на Варненската опера с международна кариера: Димитринка Райчева – Аида, Валерий Георгиев – Радамес, Евгений Станимиров – Рамфис, Свилен Николов – Амонасро, Гео Чобанов – Цар на Египет. Христо Ганевски – Вестител и Галина Великова – Жрица допълват умело ансамбъла. Великолепният солистичен състав, хорът под диригентството на Цветан Крумов, оркестърът и балетът  на Варненската опера ще превърнат спектакъла на Вердиевия шедьовър на 29 март във вълнуващ  музикален празник.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

На снимката – Александър Панайотов с Лилия Илиева в „Мамма Миа“ на Варненската детско-юношеска опера 

ВАРНЕНСКИ ДЕБЮТ в "ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША"

19 октомври, 19.00, Основна сцена

Талантливият тенор Александър Панайотов, един от многообещаващите млади солисти на Националния музикален и балетен център в София, все още студент в ДМА "Проф. Панчо Владигеров", ще играе за пръв път пред публиката в родния си град Бони в "Царицата на чардаша". Образът вече му е познат от столичната сцена.

Александър Мутафчийски и Мария Павлова в "Царицата на чардаша"

В оркестъра на Варненската опера, под диригентството на Цветан Крумов, ще свири майка му Светла Панайотова - цигулка. Наследил от нея любовта към музиката, талантливият певец започва творческия си път във Варненската детско-юношеска опера, където изпълняваше и понякога все още изпълнява водещи партии.

Ролята на Бони, една от най-харесваните в "Царицата на чардаша", Александър поема от другия варненец и също Александър, звездата на Музикалния театър Александър Мутафчийски. Както знаете, неговата възстановка по режисьорската версия за тази оперета на предишния легендарен Бони - Видин Даскалов, спечели овациите на премиерния спектакъл в Летния театър това лято.

"Сашо Мутафчийски много ми помогна за изграждането на ролята, следвах внимателно и указанията на режисьорката Марияна Арсенова. Изглежда се получи, защото тази роля беше причината да ме повишат в категория солист в Музикалния театър. Благодарен съм на всички колеги за помощта, не спирам да се уча всеки ден от по-добрите и чакам с нетърпение спектакъла пред моите варненски приятели и съграждани тази вечер", споделя Бони - Сашо Панайотов.

Бон шанс на новия Бони с пожеланието тази роля да се превърне в коронна в неговия репертоар, както е при предшествениците му!

Още повече, че той ще си партнира с великолепни солисти като Бойка Василева - Цецилия, Мария Павлова - Щаси, Лиляна Кондова - Силва, Людмил Петров - Фери Бачи, Закар Гостанян - Ронсдорф, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм и актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев - Мишка.

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за успеха на балетното турне в Англия

Варненската балетна трупа се завърна от 3-месечното си турне в Англия, най-дългото турне в историята на Варненския балет. Как протече то?

Турнето обхвана периода от 17 декември 2018 до 17 март 2019 година. Аз присъствах на последните спектакли в Оксфорд на „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“ и споделям със задоволство прекрасните си впечатления от представянето на нашите балетни артисти.

Турнето беше копродукция, една ползотворна форма на работа навсякъде по света, между Държавна опера Варна и Сибирския балет от Красноярск в Русия. Сибирският балет отдавна се е утвърдил на английския пазар като разпознаваме марка и за нас е шанс да работим с техния главен балетмайстор з.а. на Русия Сергей Бобров, който от няколко години е и наш главен балетмайстор.

Чувствам се изключително горда, че в английското турне участваха 24 балетни артисти от Варна и 12 от Русия, т.е. две трети от състава беше български и една трета – руски. Считам, че това е голямо признание за Варненския балет. Чух го лично и от Сергей Селиванов, мениджъра, който представлява една от най-големите английски агенции за разпространение на различни спектакли и концерти в Англия. Преди той е отговарял за чуждестранните връзки на Болшой театър, а от 15 години работи в Англия – един безспорен професионалист с контакти в цял свят и изключителни възможности за менажиране на трупи.

Какви бяха параметрите на турнето?

За 3 месеца изнесохме общо 120 представления в Кардиф, Бъкстон, Манчестър, Ливерпул, Блекпул, Дарлингтън, Уимбълдън, Кентърбъри, Брайтън, Оксдорд, Халифакс, Шефилд, Единбург и Лондон. Оркестърът и техническите служби – реквизит, гардероб, бяха от Русия, а сред балетистите варненци, както вече споделих, имаха преимущество.

В програмата на турнето влизаха общо 6 заглавия: „Лешникотрошачката“, „Снежанка“, „Пепеляшка“, „Зле опазнеото момиче“, „Жизел“ и „Лебедово езеро“. Съобразявайки се с нагласата на публиката, през декември и януари предлагахме предимно „Лешникотрошачката“ и „Снежанка“, а през следващите месеци – „Зле опазеното момиче“, „Жизел“, „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“.

Колко време продължи организацията от българска страна за това очевидно много сложно турне?

Преди година и половина проведохме международен кастинг, в който подбрахме много добри балетисти, сред които Марчело Пелицони и Франсиско Руис. В Англия те, както и нашият водещ солист Павел Кирчев, привлякоха вниманието с блестящите си изпълнения.

Подобно мащабно турне е пробен камък за издръжливостта на която и да е трупа. В нашия случай накрая аз видях една консолидирана и удовлетворена от постиженията си трупа, което личи и от настроението на последната снимка, която си направихме заедно с г-н Селиванов на летище Хийтроу.

Точно в този вид трупата замина вече за Банско, за да изиграе „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“. Оттам се връща във Варна и след малка почивка продължава с балетните изяви пред родна публика.Каня почитателите на балета на 12 април на „Жизел“, за да видят една много израснала балетна трупа – варненската балетна трупа, която за 3 месеца и 120 представления събра овациите на цяла Англия.

ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Б. Ф. Пинкертон, японската връзка, сблъсъка между различни култури и гениалната музика на Пучини

18 октомври, 19.00, Основна сцена – „Мадам Бътерфлай“

Варненската оперна публика обича срещите със своя съгражданин, известния тенор Иван Момиров, който живее в Италия, но не забравя и родния си град. На 18 октомври ще го видим за пръв път в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини.

Благодаря на г-жа Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за възможността да пея във Варна, освен главни тенорови партии, като Алфредо в „Травиата“ или Дон Хозе в „Кармен“, и поддържащи роли като Б. Ф. Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ или Полионе в „Норма“. За мен е важно публиката в родния ми град да получи представа и за тези мои герои, защото за кариерата на един артист всички роли имат значение.

Откога присъства в репертоара ти американският морски офицер, в когото се влюбва Чо-Чо-сан?

Моят Пинкертон е вече на 10 години, за пръв път пресъздадох образа му в една изключително успешна японска продукция, която обиколи света. Запознат съм в детайли с японската култура, бившата ми съпруга Анна Куо e половин японка, правихме и европейска, и японска сватба. Във Варна през 2003 година двамата участвахме в „Бохеми“ и тогава, както ми разказаха, се наложило да заключат балконите, за да не паднат – толкова много хора искали да гледат спектакъла. Безпрецедентен случай в историята на нашия оперен театър и незабравимо преживяване за мен.

Но да се върна на „Мадам Бътерфлай“. В средата на XIX век в Япония има разтърсващи събития, пада шогунатът и животът в страната е подложен на драматични промени. От друга страна, отварянето на Япония към света довежда до още по-големи катаклизми и главната героиня в „Мадам Бътерфлай“ е тяхна жертва. Чрез нейната трагична съдба Пучини пресъздава жестокия сблъсък на две коренно различни цивилизации. Моят герой Пинкертон носи ясната рамка на модерния западен човек, докато образът на Чо- Чо-сан е разгърнат и стига до сърцето на публиката. Израсла в различна култура, с различни духовни ценности, тя има нещастието да се влюби в млад американец, но от позицията на гейша любовта й е обречена.

Фатална предопределеност и трагичен финал – любим оперен похват за противопоставяне на герои и събития, добро и зло.

До него прибягват и либретистите на „Мадам Бътерфлай“ Джузепе Джакоза и Луиджи Илика. Те работят върху драмата „Гейша“ на един американския драматург, който пък се опира на друга новела. Общо взето, става дума за познат сюжет, който с гениалната си музика Пучини правиоще по-популярен.

Но главните герои в „Мадам Бътерфлай“ не могат да бъдат определени като положителни или отрицателни, те просто са представители на два свята, които не се съчетават. Макар и разкаян, на финала Пинкертон затвърждава своята доминантна консуматорска природа, като след дълго отсъствие се връща, за да вземе детето си. Докато за него Чо-Чо-сан е само епизодичен момент, забавна играчка, за нея той е смисълът на живота. Младата жена, въпреки крехкостта си, устоява на нападките на своето традиционалистко обкръжение и остава вярна на любимия до последния момент. А когато разбира, че той никога не е мислил за общо бъдеще с нея, избира единствения възможен изход за себе си - смъртта.

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

Опера от Джакомо Пучини
Режисьор Кузман Попов
Диригент Николета Конти

Действащи лица и изпълнители:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Линка Стоянова
СУЗУКИ - Вяра Железова
Б. Ф. ПИНКЕРТОН - Иван Момиров
КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова
ШАРПЛЕС - Пламен Димитров
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО- Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров 
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ - Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА - Иринка Николова
ДЕТЕ - Белла Петрова

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

Билетни каси – ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 052 669 650/51.Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.tmpcvarna.com

На 36-то Международното туристическо изложение „Ваканция&СПА експо“ 2019 в София Театрално-музикален продуцентски център Варна бе удостоен с наградата ЗЛАТЕН ПРИЗ на сп. „Туризъм и отих“.

Отличието се дава за утвърждаване имиджа на Варна като международна оперна дестинациячрез изданията на Опера в Летния театър.

Това е единствената награда, с която сп. „Туризъм и отдих“ откроява постиженията на културна институция в България през тази година.

8 октомври, 19.00, Основна сцена

Христо Йоцов композира музиката специално за 25-годишния юбилей на Варненската детско-юношеска опера

След концертното изпълнение през май тази година, дойде и дългоочакваната премиера на мюзикъла „Сън в лятна нощ“, резултат от партньорството между Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“.

Всъщност става дума за световна премиера, доколкото за пръв път в света се създава мюзикъл по шедьовъра на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Предизвикателството е поел не кой да е, а изтъкнатият български музикант Христо Йоцов, един от най-креативните съвременни перкусионисти, професор в НМА „Панчо Владигеров“, автор на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл. Той композира партитурата специално за Варненската детско-юношеска опера по повод нейния 25-годишен юбилей през тази година.

"Вече съм композирал музика по Шекспир -„Бурята“ за столичния Куклен театър, един спектакъл за възрастни, който се оказа доста успешен. Сега за „Сън в лятна нощ“ се опитах да спазя, заради себе си, две правила. Първото – да се усеща респекта ми към Шекспир като степен на сериозност и музикален еквивалент на нивото на този велик драматург. Второто - все пак да бъде и младежко, и в някаква степен съвременно", обяснява композиторът.

Либретото и постановката са дело на режисьора Костадин Бандутов, който както обикновено работи в тандем с диригента и главен художествен ръководител на Детско-юношеската опера Маестро Ганчо Ганчев и неговия екип: Миглена Шишева – хормайстор и корепетитор, Лиляна Кондова – вокален педагог, Петя Петкова – театрален педагог и Бистра Бъчварова – балетен педагог. Хореограф е Денко Стоянов. Сценографът и костюмограф на постановката Анна-Мария Токаджиева е разработила оригинално сценично решение с два батута на сцената. Участват около 40 възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, сред които Виктор Харалампиев, Янко Станев, Мойра Янкова, Калина Алексиева, Радина Алексиева, Анета Иванова, Станимир Димитров и др.

Варна, 19 март – 30 април 2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019 започва с премиерата на най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ (19 март), музика Георги Костов, текст Иво Сиромахов, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюми Анна Мария Токаджиева. Мюзикълът бе приет повече от радушно още на първата си среща с публиката в началото на март. „Кой е Големанов?“ е злободневна музикална сатира, която визира стремежа към власт на всяка цена. Мюзикълът следва тази сюжетна линия в класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, но не се придържа строго към нея, за да изгради един обобщен образ на съвременната политическа конюнктура в България. В главната роля варненската публика посреща един от своите любимци, актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев

В XX Великденски музикален фестивал са включени още мюзикъли, сред които „Зоро“ за пръв път ще бъде представен с говорни диалози на български език, а песните ще се изпълняват, както и досега, в оригинал на английски и испански език (22 март). Три предпремиерни спектакъла (23, 24, 25 април), преди летните премиери, ще има „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър. Мюзикълът, който е продължение на „Фантомът на операта“със същите действащи лица в друг контекст, ще се играе за пръв път в България на варненска сцена, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов. В образа на главната героиня Кристин ще се превъплътят Илина Михайлова и Лилия Илиева - и двете познати с изключителните си изпълнения в мюзикълите на Варненската опера от последните години.

Публиката ще види още веднъж преди премиерата в Опера в Летния театър „Моя прекрасна лейди“от Фредерик Лоу, реж. Нина Найденова, дир. Цветан Крумов (2 април), както и спектаклите с участието на Варненската Детско-юношеска опера, с дир. Ганчо Ганчев:„Ани“ (8 април), „Сън в лятна нощ“ (15 април) и „Пук. Лили на морското дъно“ (30 април).

Великденският афиш включва 4 оперни шедьовъра, в режисьорския прочит на Кузман Попов: „Турандот“ от Пучини, дир. Григор Паликаров (20 март), „Аида“ от Верди, дир. Борислав Иванов, (29 март), „Трубадур“ от Верди, дир. Николета Конти (10 април) и най-новата постановка на оперния театър „Джоконда“ от Понкиели, дир. Григор Паликаров (16 април). Не е пропусната и любимата оперета „Царицата на чардаша“ от Калман, режисьорска версия на Александър Мутафчийски по Видин Даскалов (4 април)

В концертната програма, след мултимедийния концерт „Музиката на Италия“, реж. Сребрина Соколова (26 март) предстои интересен Симфоничен концерт (5 април) със солист проф. Роман Федчук от Държавната музикална академия в Пилзен, Чехия. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт на своята изключително ценна цигулка от XVIII век. Под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучат още Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов и увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

В Концерт за Цветница (18 април) ще посрещнем за пръв път във Варна известния контратенор Джъстин Шюц. Българските изпълнители със световна кариера Иво Станков - цигулка и Лъчезар Станков – пиано също ще музицират с варненските филхармоници, под палката на Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

Освен балета „Жизел“ от Адам, хореографска редакция Сергей Бобров (12 април), във Великденския фестивал са включени и два концерта на  младите балетни надежди от НУИ „Добри Христов“ ( 30, 31 март).

Във Великденското време ще пътуват из страната продукциите на Държавна опера Варна „Да пееш под дъжда“ (Пловдив, 2 април) и „Моят път“, концерт спектакъл на Георги Христов (София, 23 април).

Преди "Набуко", първия оперен спектакъл през новия сезон на 5 октомври 2018 година, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи благодарствен адрес на Антония Маркова, с който тя предоставя над 100 партитури и клавири за нототеката на операта. Ценното дарение е от наследството на нейните покойни родители, диригента Влади АнастасовСимеонов и певицата Лили Симеонова, свързали живота и творчеството си с варненския оперен театър.

През тази година отбелязваме 90-годишнината от рождението на Маестро Влади Анастасов, който от 1968-а, в продължение на близо 20 години, неизменно дирижира Оркестъра на Варненската опера. Бил е една година и директор на оперния театър. Поколения музиканти и оперни певци, израснали под диригентската му палка, пренасят отвъд хребета на времето неговите уроци и неговия висок музикален вкус.

Лили Симеонова, дългогодишен артист-солист и артистичен секретар на Варненската опера, наскоро заминала си от този свят, също като своя съпруг, е отдадена докрай на оперното изкуство.Влади Анастасов Симеонов и Лили Симеонова - двама прекрасни творци в едно прекрасно семейство, осмислило живота си чрез музиката. В олтара на операта, където паметта за тях продължава да живее.

През 2019 г. Държавна опера Варна организира два юбилейни фестивала - XX Великденски музикален фестивал (19 март – 30 април) и X Опера в летния театър (13 юни – 28 август). В пресконференцията, дадена по този повод на 6 март 2019 г., участваха Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, режисьорът проф. Светозар Донев и актьорът Пламен Георгиев. Г-жа Димова представи двата фестивала, проф. Светозар Донев се спря върху постановката на мюзикъла „Кой е Големанов?“, а Пламен Георгиев щрихира образа на своя герой Големанов.

XX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ (19 март – 30 април)започва на 19 март с премиерата на най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“, музика Георги Костов, текст Иво Сиромахов, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюми Анна Мария Токаджиева. Мюзикълът ще се срещне за пръв път с публиката на 7 март.

„Когато говорим за “Кой е Големанов?“ като за най-новия български мюзикъл, трябва да се има предвид, че в последните 20 години българските театри рядко играят и въобще не поставят нови български произведения. В този смисъл поздравявам ръководството на Държавна опера Варна за поетата отговорност да вдъхне живот на съвсем нова българска творба, при това мюзикъл. А мюзикълът е сложен жанр, който изисква органична актьорска игра с умело владеене на трите компонента – пеене, диалог и танц. В хода на репетиционния процес получихме този синтез и затова вярвам в дългия сценичен живот на „Кой е Големанов?“, изтъкна проф. Светозар Донев.
Като инициатор за създаването и на мюзикъла „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, той си спомни неприятностите, които е имал с тоталитарната власт в далечната 1976 г.„Кой е Големанов?“ той определи като музикална сатира, която не визира конкретна партия или човек, а Бай Ганьовщината в българския политически живот.

„Аз съм голям щастливец, защото имам редкия късмет да играя ролята на Големанов и защото в последните 6-7 години мога да влагам актьорската си енергия и в постановки на Варненската опера. За 40 години в театъра не намерих нито един приятел, докато за 7 години във Варненската опера спечелих 101 приятели, всички от Варненската опера са ми приятели. Работата с проф. Донев, с който сме заедно вече в трети мюзикъл, много ме обогатява. Той изисква от нас да играем „Кой е Големанов?“ не като комедия, а като гротеска и това е доста по-трудно, но и по-интересно“, обобщава актьорът от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, комуто е поверена ролята на Големанов.

В XX Великденски музикален фестивал са включени още 6 мюзикъла, сред които „Зоро“ за пръв път ще бъде представен с говорни диалози на български език, а песните ще се изпълняват, както и досега, в оригинал на английски и испански език (22 март). Публиката ще види още веднъж преди премиерата в Опера в Летния театър „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, дир. Цветан Крумов (2 април), както и спектаклите с участието на Варненската Детско-юношеска опера, с дир. Ганчо Ганчев: „Ани“ (8 април), „Сън в лятна нощ“ (15 април) и „Пук. Лили на морското дъно“ (30 април).

Великденският афиш включва 4 оперни шедьовъра, в режисьорския прочит на Кузман Попов: „Турандот“ от Пучини, дир. Григор Паликаров (20 март), „Аида“ от Верди, дир. Борислав Иванов, (29 март), „Трубадур“ от Верди, дир. Николета Конти (10 април) и най-новата постановка на оперния театър „ Джоконда“ от Понкиели, дир. Григор Паликаров (16 април). Не е пропусната и любимата оперета „Царицата на чардаша“ от Калман, режисьорска версия на Александър Мутафчийски по Видин Даскалов (4 април).

В концертната програма, след мултимедийния концерт „Музиката на Италия“, реж. Сребрина Соколова (26 март) предстои интересен Симфоничен концерт (5 април) със солист проф. Роман Федчук от Държавната музикална академия в Пилзен, Чехия. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт на своята изключително ценна цигулка от XVIII век. Под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучат още Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов и увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.
В Концерта за Цветница (18 април) ще посрещнем за пръв път във Варна известния контратенор Джъстин Шюц. Българските изпълнители със световна кариера Иво Станков - цигулка и Лъчезар Станков – пиано също ще музицират с варненските филхармоници, под палката на Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

По традиция през пролетта Държавна опера Варна предлага своята сцена на балетните надежди от НУИ „Добри Христов“, които в този Великденски фестивал ще изнесат 2 концерта ( 30, 31 март).

Във Великденското време ще пътуват из страната продукциите на Държавна опера Варна „Да пееш под дъжда“ (Пловдив, 2 април) и „Моят път“, концерт спектакъл на Георги Христов (София, 23 април).

X ИЗДАНИЕ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР (13 юни – 28 август) ще започне с Концерт на Четиримата италиански тенори Федерико Паризи, Алесандро Дакриса, Роберто Креска и Федерико Сера (13 юни), под диригентството на Дерек Глийсън. Любопитното за италиански тенори е, че те са излъчени след специален кастинг в Рим за голямо турне в САЩ с програма, която ще изнесат най-напред във Варна.

Младите италиански тенори вървят по стъпките на своя съотечественик, звездния тенор Фабио Армилиато, който блесна и в Оперната гала миналото лято във Варна – побратимен град на родната му Генуа, на която той е културен посланик по света. Сега Фабио Армилиато ще представи своя рецитал „Cantango“, с песни и танга „От Скипа до Гардел“, в аранжимент на Фабрицио Моката, в компанията на танцовия дует „Лос Гуардиола“ (27 юли).

Премиерите на оперното лято 2019 ще бъдат „Княз Игор“ от Бородин, дир. Борислав Иванов, реж. Кузман Попов (2 юли) и „Симон Боканегра“ от Верди (8 август). Следвайки традиционната колаборация с балкански оперни театри, Варненската опера е поканила да режисира тази постановка Деян Прошев от Македония, когото познаваме от неговите варненски интерпретации на „Адриана Лекуврьор“ и „Силата съдбата“. На диригентския пулт ще посрещнем обичаната от варненци Николета Конти от Италия. В главната роля ще аплодираме Кирил Манолов, най-големия съвременен изпълнител на Симон Боканегра, заедно с великолепните Цветелина Василева и Иван Момиров.

7 октомври 2018, 19.00, Основна сцена

В памет на трагично загиналия при пътен инцидент балетен артист Мартин Чикалов, неговите колеги и приятели от Варна Денс Театър ще представят за втори път след изключително успешната премиера своя танцов спектакъл „Зад обявите“, съвременна хореография на Надя Димокова по стихове на Ралица Генчева.

„Вярваме, че Марти e на едно по-добро място и че дори да не може да танцува с нас, ще ни гледа. Посвещаваме този спектакъл на теб, Марти!

Надяваме се, че и Вие — нашата чудесна публика, ще гледате отново Varna Dance Theater на 7 октомври на сцената на Държавна опера Варна със спектакъла "Зад обявите", направен с много любов“, споделят балетните артисти и предупреждават: „Бъдете мъдри! Внимавайте на пътя!“

Повече:

https://www.facebook.com/events/292444731347205/.

7 април 2019, 16.00, Главна репетиционна зала

Държавна опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за участие в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър, Фред Еб, Боб Фоси, режисьор Борис Панкин. Кастингът ще се проведе на 07.04.2019 г. от 16.00 часа в Главна репетиционна зала на ТМПЦ Варна

Търсят се артисти за ролите:

● Рокси Харт: Главна женска роля. Глас: Mezzo. Възраст: 20-35. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Funny Honey, Roxie;

● Велма Кели: Главна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 25-40. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: All That Jazz, Class –дует с Мама Мортън;

● Мама Мортън: Основна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 30-50. 
Произведения: “When You're Good to Mama”, Class - дует с Велма Кели;

● Еймъс Харт: Главна мъжка роля. Глас: Baritone. Възраст: 30-40).
Произведения: Mr. Celllophane + песен по избор от мюзикъл;

● Мери Съншайн: Поддържаща мъжка роля. Глас: Tenor. Възраст: 25-40.
Произведения: Little Bit of Good + песен по избор от мюзикъл;

● Лиз: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Ани: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Джун: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Унгарката: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Мона: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Конферансие: Поддържаща мъжка роля. Глас: Всички. Възраст: 30-40. Произведения: Песен по избор от мюзикъл;

● Ансамбъл: Жени и мъже. Гласове: Всички. Възраст: 18-30. Изпълняват различни епизодични роли. Изявени вокални и танцови умения в в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителите в описаната светлина.

Кандидатите трябва да се представят с произведения от мюзикъла и соло по свой избор от друг мюзикъл. 
Нотите на произведенията за посочената от тях роля в “Чикаго” ще им бъде изпратена по електронен път, след като се регистрират за участие в кастинга.
Кандидатите сами осигуряват клавир или инструментал на солото си по избор.

Кандидатите за ролите на Рокси Харт, Велма Кели, Унгарката, Джун, Ани, Лиз, Мона, и Ансамбъл-жени задължително се представят в съответния костюм: майо, трико, клин и обувки с висок ток, подходящи за танц. Ще бъдат осигурени гримьорни за преобличане.

Необходимите документи: автобиография, европейски формат и мотивационно писмо се подават на E-mail: artsecretary@tmpcvarna.com до 5.04.2019. За информация: Бойка Василева, артсекретар на Държавна опера Варна, тел. 052 – 66 50 30

Симфоничен концерт на музиканти от побратимените градове Варна и Нинбо – Китай

28 септември, 19.00, ГХГ

Във Варна вече пристигнаха музикантите от Симфоничния оркестър на Нинбо, побратимения град на Варна в Китай за съвместен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна.  Днес ръководството на китайските гости имаше приятелска среща с ръководството на Държавна опера Варна – директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова и Маестро Борислав Иванов.

Концертът, който ще бъде изнесен на 28 септември от 19.00 часа в Градската художествена галерия, е под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних. На диригентския пулт ще се сменят китайският диригент Чън Хао и варненският диригент Цветан Крумов. В програмата са включени „Жасмин“, Концерт за цигулка „Пеперудените любовници“, традиционни китайски произведения и Симфония №1 от Йоханес Брамс.

6 март 2019, 13.30, Сцена Ротонда

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии в града на пресконференция, която ще се състои на 6.03.2019, 13.30, Сцена Ротонда.

Теми на пресконференцията:

Българска премиера на мюзикъла „Кой е Големанов?“ - 
7, 19.03.2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019

XI Опера в Летния театър – Варна 2019. Акценти

25 септември, 20.15, Сцена Филиал

Поради застудяване и влошени метеорологични условия днешният спектакъл на мюзикъла "Зоро", предвиден за Летния театър, ще се играе на Сцена Филиал, 20.15.

Закупените билети важат без заверка.

“ЗОРО” 

мюзикъл

Либрето и текстове на песните Стивън Кларк; музика Джипси Кингс; оригинална история Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън; съавтор на музиката и адаптация Джон Камерън; изпълнителни продуценти Джон Герз, Адам Кенрайт и Исабел Алиенде

Постановка Петко Бонев
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Станислава Томова
Сценичен бой Николай Дериволков
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Мapping Полина Герасимова
Превод Лилия Бонева

В ролите:
ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА / ЗОРО - Нейчо Петров
ЛУИЗА ПУЛИДО - София Рухова-Лулчева
РАМОН - Калоян Лулчев
ИНЕС - Антоанела Петрова
ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков
ДЕТЕ РАМОН - Калоян Тодоров
ДЕТЕ ЛУИЗА - Белла Петрова
АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Лев Караван
СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Илко Захариев
ЕДУАРДО - Борислав Донев
ХОРХЕ - Лев Караван
ИГНАСИО - Диян Богданов
ГОНЗАЛЕС - Анатоли Романов
МАРИЯ - Сребрина Соколова
СВЕЩЕНИК - Владислав Владимиров

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ Музика проф. Георги Костов, либрето Иво Сиромахов, режисьор проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, хореография Анна Донва, сценография Иван Токаджиев, костюми Ана-Мария Токаджиева, асистент-режисьор Сребрина Соколова. Премиера 7, 19 март 2019, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Държавна опера Варна

Пламен Георгиев, най-добрият комик на Варненския драматичен театър, превзе след оперетата и мюзикъла. Минава през жанровете с лекота, създава органични образи и не крие удоволствието, което изпитва от новите си превъплъщения. Публиката пък не закъснява да го възнагради с аплодисменти. Това се случи и на февруарската предпремиера на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, в която неговият Алфред Дулитъл привлече вниманието. А сега ще бъде самият Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ За толкова кратко време, откакто се занимаваш с мюзикъл, да стигнеш толкова бързо до главна роля, това си е направо прецедент, нали, Пламене?

Щом казваш... (смее се) Но ти благодаря за хубавите думи! Наистина ми доставя голямо удоволствие, да откривам нови светове на сцената, след като толкова години съм играл в драматичния театър. Срещата ми в „Моя прекрасна лейди“ с режисьорката Нина Найденова, диригента Цветан Крумов, хореографката Боряна Сечанова и такива професионалисти като актьора Атанас Сребрев и оперната певица Станислава Момекова, беше много задължаваща за мен. Отнесох се с голяма отговорност към ролята и вложих най-доброто от себе си.

Кой е сега твоят Големанов? Това не е съвсем онзи Големанов, когото познаваме от комедията на Ст. Л. Костов...

Не е, макар че либретото на мюзикъла има общи черти със сюжета на пиесата. В театралната постановка „Големанов“ играх кметът, но тук задачата ми е по-сложна. Сценарият е фрагментарен с отделни скечове, в които Иво Сиромахов е майстор. Ако трябва да характеризирам с едно изречение моя Големанов, той е съвременният простак, който бързо се е опаричил, събрал е капитал и се домогва всячески до властта, без да има необходимата култура за нея.

Нарицателно за Големанов е желанието му да стане министър...

Да, целта му е да се изкачи до министерско кресло, няма значение кое точно. И понеже това е висока цел, сценографът Иван Токаджиев е проектирал висок, направо огромен стол, под него с врата, която се отваря. Строежът на цялото изделие изисква усилия от страна на сценичните работници. С усилие се докопва до стола и Големанов, но столът е толкова висок, че Големанов изглежда в него съвсем малък и незначителен. Отвсякъде става видимо, че е неподходящ за този пост.

Трон, който не му е по мярка, в буквален и преносен смисъл.

Да.

Персонажите имат ли разпознаваеми прототипи?

Мюзикълът не визира определен политик или партия, а дава обобщен образ на съвременната политическа конюнктура. Осмива корупцията, шуробаджанащината, която Големанов нарича „лобизъм“, двойните стандарти, манипулативните подходи и т.н. По-разпознаваем е може би прототипът на журналистката, но това е все пак само намек. Основно става дума за овластените политици, които не се различават в стремежа си към забогатяване. 
В това отношение има много хубав момент с Големанов, който във важно изявление допуска една след друга две грешки – и двете показателни за „политическата му философия“. „Министрите трябва да са богати, за да крадат“, казва той и веднага „се поправя“: „Министрите трябва да крадат, за да са богати“ :)

Как в този контекст Големанов се вписва в Ефекта на отчуждението по Брехт, който използва в режисьорския си прочит проф. Светозар Донев?

Актьорът излиза от образ, когато говорът се сменя с пеене. След като Големанов произнася „коронния“ си монолог, според който „Докато богатите не влязат в управлението, таз държава няма да се оправи“, аз се обръщам към публиката с песен. Ето цитат от нея: „Готов съм незабавно да оправя таз наша бедна изостанала държава / и съм достоен тук да съм министър. / Мен всички важни хора ме познават, / те Йовчо Големанов уважават. /Богат съм, честен съм и със разум бистър. / Ще бъда най-достойния министър.“

Нищо друго не ми остава да кажа, освен „Да живее министър Големанов / Георгиев! :)

VARNA DANCE THEATER ТАНЦУВА ЗА МАРТИН!

7 октомври 2018, 19.00, Основна сцена

В памет на трагично загиналия при пътен инцидент балетен артист Мартин Чикалов, неговите колеги и приятели от Варна Денс Театър ще представят за втори път след изключително успешната премиера своя танцов спектакъл „Зад обявите“,  съвременна хореография на Надя Димокова по стихове на Ралица Генчева.

„Вярваме, че Марти e на едно по-добро място и че дори да не може да танцува с нас, ще ни гледа. Посвещаваме този спектакъл на теб, Марти!

Надяваме се, че и Вие — нашата чудесна публика, ще гледате отново Varna Dance Theater на 7 октомври на сцената на Държавна опера Варна със спектакъла "Зад обявите", направен с много любов“, споделят балетните артисти и предупреждават: „Бъдете мъдри! Внимавайте на пътя!“

Повече:

https://www.facebook.com/events/292444731347205/

Перкусионистът МИРОСЛАВ ДИМОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си като солист в Концерта за маримба, вибрафон и тъпан от Емил Табаков на 1 март 2019 г.

Какво означава за Мирослав Димов да бъде солист във варненската премиера на Концерт за маримба, вибрафон и тъпан от Емил Табаков?

Това е едно завладяващо с българския си дух произведение, богато, трудно и виртуозно, композирано в познатия висок симфоничен стил на Емил Табаков. За мен е чест да бъда солист на неговия Концерт за маримба, вибрафон и тъпан. Приятно ми е, че това се случва във Варна, един различен град, който харесвам и с който се чувствам свързан.

Концертът сега ще бъде изпълнен във Варна за втори път след премиерата му през миналата година в Габрово, която е била под въпрос, преди твоето включване.

Да, имало е някакви проблеми със солиста, преди да поканят мен. Приех с благодарност, веднага сеподготвих и помолих Маестро Табаков да чуе предварително изпълнението ми. Изпитвам огромен респект към него и се притеснявах от първата ни среща, но опасенията ми бяха напразни. Той е не само изключителен творец и перфекционист, но умееда амбицира и другитеда се усъвършенстват. Аз също съм взискателен към себе си и това лесно ме приобщи към привилегирования свят на Емил Табаков.

С какво те вълнуват перкусиите?

Живеем близо до Музикалното училище в Стара Загора и стана някак естествено, без родителска принуда. Родителите ми са лекари, брат ми е инженер, а аз избрах съвсем различно поприще. Първите 5 години учих пиано, но после без колебание избрах ударните. Тази енергия, която носят ударните инструменти, е неустоима. Тя събужда сетивата, провокира спонтанността, носи виталност, чувство за свобода и радост. А когато ударните инструменти се обединят с български фолкор, се получава истинска взривна смес от емоции.

Освен че си докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, имаш вече много награди, сред тях първа награда от Международния конкурс за ударни инструменти в Италия. Изграждаш стремителна кариера на изпълнител, особено след концерта през миналата година с Филхармонията на Страсбург. Всъщност какво те привлича повече - академичната кариера или творческите пътища на изпълнител и композитор?

Щастлив съм, че по повод българското европредседателство, България бе представена в Страсбург именно с нашата композиция „Необятни светове“ за маримба, ударни инструменти, пиано и струнен оркестър, която написахме заедно с Емелина Горчева.Незабравимо събитие.Още повече, че целият Страсбург беше буквално превзет от българския национален флаг и други български знаци. Нашият концерт също беше част от визиятана Страсбург, коятосе променя на всеки шест месеца, в зависимост от страната, която в момента упражнява европредседателството.

Що се отнася до предпочитанията ми, интересно ми е да се занимавам с много неща и смятам да продължа в този дух.С Емелина сега работим върху ново произведение, което пресъздава мистичното у българина, изследваме Странджа и нейните древни тайни.Използвам възможността да благодаря на многобройните почитатели на моите изпълнения в you tube. http://youtube.com/mpercussion

 Прочетете още:

ОТ АДАЖИО ЗА СТРУНЕН ОРКЕСТЪР ДО КОНЦЕРТ ЗА МАРИМБА, ВИБРАФОН И ТЪПАН

СВЕТОВНА, БЪЛГАРСКА И ВАРНЕНСКА ПРЕМИЕРА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

МАРТИН ЧИКАЛОВ

27 ноември 1979 - 10 септември 2018

Екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна се раздели със своя скъп колега и приятел, талантливия балетен артист Мартин Чикалов, загинал трагично при пътен инцидент.

Погребението се извърши на 12 септември в гробищния парк в Тополи в присъствието на семейството, близки, колеги и приятели.

Вечерта, в памет на Мартин, с едноминутно мълчание преди премиерата на "Магьосническо езеро" започна новият сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров". И Държавна опера Варна ще почете паметта му на 25 септември, когато в Летния театър ще се играе първият спектакъл за новия сезон, мюзикълът "Зоро", в който Мартин трябваше да танцува.

Завършил балетната паралелка на Музикалното училище "Добри Христов" във Варна и балетна педагогика и режисура в АМТИИ Пловдив, Мартин Чикалов започва успешния си творчески път като премиерсолист на Бургаската опера.

Първата му главна роля там е на Базил в "Дон Кихот", след което изиграва главните роли във всички спектакли с класическа и съвременна хореография на главния балетмайстор Хикмет Мехмедов.

Във Варненската опера, където постъпва на 18 декември 2000 година, Мартин изпълнява ролите на Ханс в "Жизел", Принца в "Лешникотрошачката", танцува в "Дон Кихот", "Пепеляшка", "Кармен Денс", "Зле опазеното момиче" и във всички спектакли на оперния театър.

В балетната гала за Международния ден на балета през тази година той се открои с участието си в "Спартак" от Хачатурян, съвременна хореография в партньорство със Силвия Христова. Интерпретацията им заслужи одобрението на европейската критика, в материал на Елена Хаберман за австрийското списание за опера и балет "Der neue Merker".

Изключителен професионалист, незаменим колега и прекрасен приятел, Мартин вече не е сред нас.

Но ние ще усещаме присъствието му в светлия спомен за него.

Почивай в мир, Марти!

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна

Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Фотография Росен Донев

Снимки: Росен Донев

ЕМИЛ ТАБАКОВ пред Виолета Тончева за своите творби в Симфоничния концерт на 1 март 2019 във Варненската опера

Маестро Табаков, очакваме с нетърпение Симфоничния концерт на 1 март, под Вашата диригентска палка, с Ваши премиерни произведения. Концерт, който със сигурност ще бъде едно от големите симфонични събития във Варна за годината. Дължим Ви благодарност за това, че именно във Варна ще се състои световната премиера на Вашето Адажио за струнен оркестър, кактои варненската премиера на Вашия Концерт за маримба, вибрафон и тъпан.

Да започнем с Адажиото за струнен оркестър. Какво Ви накара да го напишете?

Написах го през 2016 г. в някакво моментно лирично настроение. Реших да експериментирам и опитах с игра на минорни тризвучия, от които излиза темата. Включих соло цигулка, три соло виоли и дадох възможност за изява на оркестъра. Така се оформи адажиото - бавно, тихо, навяващо лирично настроение, разтоварващо.

Как композирате всъщност, под знака на вдъхновението или си налагате някаква дисциплина?

Зависи от ситуацията и нагласата, от обкръжениетои мислите, които ме занимават. Конкретните обстоятелства винаги оказват влияние. Важно е също дали става дума за поръчка и за кого трябва да пиша. Но обикновено сядам и работя, докато започна да чувам музиката. Ако пък се случи вдъхновението да ме осени изведнъж, още по-добре. По принцип вярвам в максимата, че за успеха в изкуството са необходими 95% труд и 5 % талант, както още Чайковски е казал.

На пианото ли пишете?

Не, рядко пробвам само някои акорди. Не съм пианист.

И цялата партитура звучи само в главата ви?

Да.

Така ли стана и с Концерта за маримба, вибрафон и тъпан, който на 1 март ще бъде изпълнен за пръв във Варна?

Да. Това ще бъде второто изпълнение на това произведениеслед премиерата с Габровския камерен оркестър през миналата година. Тогава се колебаех дали да не отложа концерта, защото нямах подходящ солист. Но за моя радост се появиМирослав Димов, който се оказа много добър професионалист. Сега във Варна концертът ще прозвучи за пръв път с голям симфоничен оркестър, отново със солист Мирослав Димов.

В този концерт сте заложили подчертано българско звучене...

Да. Концертът за маримба, вибрафон и тъпан е изграден върху интонации и ритми, които без да са цитати, стоят близо до народната музика. Построен е върху триделна форма с бърза, бавна и бърза част. Използвам оригинален прийом с характерни солиращи инструменти в движение. Първата част е написана за маримба, въпреки че започва с S - кларинет. Втората част е за соло вибрафон, като в оркестъра се включва и флейта – пиколо. Третата част е за тъпан, но важна роля изпълняваи тромпетът. Наред със солиращите перкусионни инструменти,са включени и духови инструменти, за да се предаде,със средствата на симфоничната музика, характерната ритмика на българския фолклор.

Спомням си, след миналогодишния Ви февруарски концерт във Варна със Симфония №6 от Шостакович, оркестрантите се подредиха на опашка, за да ви благодарят лично за удоволствието да свирят под Вашата диригентска палка. Това беше не по-малко впечатляващо от самия концерт.

Те се справиха чудесно с тази трудна симфония на Шостакович. За мен е удоволствие да дирижирам Варненския симфоничен оркестър. След концерта тук продължавам със Софийската филхармония, с която ни предстои световна премиера на моята Симфония №10.

Март 2019 със световни премиери на две творби от Емил Табаков, под неговата диригентска палка! Какъв висок стил! На добър час, Маестро!

R.I.P. Мартин Чикалов

балетист в Държавна опера - Варна

Вчера при нелеп пътен инцидент загина нашият талантлив колега и приятел – балетистът Мартин Чикалов.

Погребението ще се състои на 12 септември, от 12:00 часа, на новите гробища в Тополи.

Държавна опера Варна изказва своите съболезнования на близките и семейство му.

Почивай в мир, Марти!

1 март, 19.00, Основна сцена - Симфоничен концерт с диригент и композитор Емил Табаков. Световна премиера на Адажио за струнен оркестър и Варненска премиера на Концерт за маримба, вибрафон и оркестър от Емил Табаков

7 март, 19.00, Основна сцена - "Кой е Големанов", мюзикъл от Г. Костов и И. Сиромахов. Премиера за България

В дните около Националния празник на България Театрално-музикален продуцентски център Варна ще поднесе на своите зрители интересни творби от български автори, сред тях световна, българска и варненска премиера.

Държавна опера Варна кани още в първия мартенски ден на специален симфоничен концерт под знака на големия български диригент и композитор Емил Табаков. Варненската публика ще има честта да аплодира, под неговата диригентска палка, световната премиера на неговото „Адажио за струнен оркестър“, написано през 2015 година. Премиерно за Варна ще прозвучи „Концерт за маримба, вибрафон и тъпан“, композиран от Емил Табаков през 2016 г. Маестро Табаков е дирижирал този концерт за пръв път миналата година в Габрово, но сега той ще бъде представен в целия си блясък с голям симфоничен оркестър и солист нашумелия млад перкусионист Мирослав Димов

Сюитата из балета „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски също е част от този концерт, който несъмнено ще бъде едно от големите симфонични събития за варненската музикална сцена през годината.

В очакване на концерта, няма как да не си припомним овациите и продължителните аплодисменти, с които завърши миналогодишният февруарски концерт на Маестро Табаков във Варна. А оркестрантите се подредиха на опашка, за да му благодаря лично за удоволствието да музицират под неговото диригентство.

На 7 март идва ред за българската премиера. И това е първата премиера за 2019 година на Държавна опера Варна с най-новия български мюзикъл „Кой е „Големанов?“, създаден по поръчка на ТМПЦ Варна, с препоръка от Министерството на културата. Музиката е дело на проф. Георги Костов, либретото е написал Иво Сиромахов, сценарист в „Шоуто на Слави“. Действието следва сюжета на популярната комедия „Големанов“ от Ст. Л. Костов, но използва и много злободневни препратки към съвременната българска действителност. Режисьорският прочит на „Кой е Големанов?“ е на проф. Светозар Донев, който работи в постановъчен екип с диригента Страцимир Павлов, хореографа Анна Донева, сценографа Иван Токаджиев и костюмографката Анна-Мария Токаджиева. В ролята на Големанов ще посрещнем известния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, който през последните години ни радва с превъплъщенията си и в редица оперети и мюзикъли.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Даниела Димова,  директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, се завърна от Италия, където бе поканена да участва в журито на XV Международен конкурс за млади оперни певци„Флавиано Лабо“ в Пиаченца. Тя бе единственият представител от България в престижното 9-членно жури, редом с Джовани Гавацени - музикален критик, внук на Джанандреа Гавацени - прочутия диригент, композитор, пианист и дългогодишен директор на Миланската скала; Джани Тангучи – артистичен директор на Майския музикален фестивал във Флоренция, едно от най-големите музикалнисъбития в света; Джована Ломаци – кастинг мениджър на Операта в Комо, известна с книгите си за операта и личното си приятелство с оперната дива Мария Калас и др.

Конкурсът, който носи името на големия италиански тенор, роден в Пиаченца, Флавиано Лабо, се организира от Оперния и драматичен театър в Пиаченца с подкрепата на Асоциация „Приятели на Операта в Пиаченца“. На конкурса, проведен  от 13 до 17 февруари, се явиха 120 кандидати от цял свят. Според регламента на конкурса,жирито ги оценяваше по критериите за тембър, музикалност, фразиране, диапазон, вокална техника, артикулация и артистично присъствие.

От 15-те финалисти с първа, втора и трета награда бяха отличени 3 певици, а веднага след тях на четвърто място се класира младият български бас Божидар Божкилов, ученик на изтъкнатия наш баритон Стоян Попов.

Божидар Божкилов и румънското мецосопрано Фиорентина Соаре, която получи втора награда на конкурса, бяха избрани от г-жа Димова за участие в спектакли на Държавна опера Варна. През сезон 2019/20 ще чуем  Божидар Божкилов в Оперна гала, а Фиорентина Соаре ще изпълни ролята на Кармен в „Кармен“ от Бизе.

Всички 15 финалисти на тазгодишния конкурс „Флавиано Лабо“ в Пиаченца са достойни да участват в спектакли на най-добрите оперни театри. Именно в това се състои и ползата от подобни конкурси. Те дават възможност на мениджърите, съобразно нуждите от гласове на своя театър и нагласите на публиката, да направят своя директен избор сред най-добрите млади таланти на съвременната международна сцена, разказва г-жа Димова.

Звездният тенор Фабио Армилиато, аплодиран на всички най-престижни оперни сцени, специален гост на ММФ "Варненско лято" 2018 и един от  главните герои във филма на Уди Алън "На Рим с любов", мина по червения килим на МФФ "Любовта е лудост".

След церемонията Фабио Армилиато, който е Посланик по света на родния си град Генуа, побратимен град на Варна, разговаря със заместник-министъра на културата Румен Димитров и Почетния консул на Италия във Варна Антонио Таркуиньо.

На заключителния гала концерт на Опера в Летния театър 2018, в която Фабио Армилиато пожъна овациите на публиката за изпълненията си на Каварадоси в "Тоска" и Канио в "Палячи", той бе удостоен с Почетен знак от Почетното консулство на Италия във Варна за принос в развитието на културните контакти между Генуа и Варна.

Спектакълът на „Бохеми“ от Пучини на 21 февруари 2019 г. събира за пръв път във Варна интересни творци. На диригентския пулт ще застане Маестро Иван Ангелов, име от европейската и световнатаоперна сцена. В ролята на Мими ще чуем за пръв път талантливото гръцко сопрано Зеня Ардженти, а варненският тенор Валерий Георгиев ще дебютира в ролята на Родолфо. В останалите роли ще се превъплътят солистите на Държавна опера Варна: Марсел - Свилен Николов; Шонар - Пламен Димитров; Колин - Евгений Станимиров; Мюзета - Мария Павлова; Беноа - Илко Захариев.

Маестро ИВАН АНГЕЛОВ е възпитаник на Музикалната академия в София, специализирал в Русия, Франция и Германия, добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

В последните години Иван Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като Главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.

ЗЕНЯ АРДЖЕНТИ е родом от Трикала - Гърция, където започва още в ранна възраст занимания по пиано в тамошната Консерватория. Следва оперно пеене при проф. Дина Гудиоти в Националната Консерватория в Атина, която завършва с отличие през 2010 г. Специализира в Академия „Санта Чечилия“ като една от последните ученички на знаменитата Рената Ското. Участва в спектакли на Асоциация „Марио дел Монако“ в Италия с партиите наНеда от „Палячи“, Дона Анна от „Дон Жуан“, Фиордилиджи от „Така правят всички“, Микаела от „Кармен“, Mими от „Бохеми“ и др. Усъвършенства вокалното си майстортво при Алберта Валентини в Рим, в майсторските класове на Бруно Пратико и Дафне Евангелатос, както и в семинарите на Анна Томова -Синтова, Димитри Кавракос, Жанет Пилу, Жюл Дениз. Специализира актьорско майсторство при проф. Кармен Якоби. Дебютира на сцената на Националната опера в Атина с ролята на Силва във „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, след което е ангажирана и за Неда от „Палячи“. В Аthenс Concert Hall „Megaron” изпълнява ролята на Криньо в световната премиера на операта “The Murderess” от Giorgos Koumentakis.

20 август, 21.00, Опера в Летния театър - Варна  2018

Приех поканата на Даниела Димова да изпея Алфред в „Травиата”, защото никога не съм пял „Травиата” в моя роден град Варна и защото това е моята последна „Травиата”. Смятам, че певецът трябва да носи излъчването на своя герой, а аз вече не съм на възрастта на младото момче, влюбено до безумие във Виолета Валери. Истината е, че съм по-близо до други герои като Манрико, Рикардо, Дон Хозе.

Дебютът ми в „Травиата” в Софийската опера беше именно с „Травиата”, с оперните корифей на България, под диригентството на Иван Маринов. По-късно изпях и последната „Травиата” на големия наш диригент Руслан Райчев. 

Имам много спектакли на „Травиата”, но повечето са извън България. Щастлив съм, че съм си партнирал на сцената с най-добрите изпълнителки на Виолета Валери – Дарина Такова и Цветелина Василева, Ирина Лунгу и Мария Девиа.

Алфред е контрапункт на цялото обкръжение на Виолета Валери. Тя не е улична жена, но е извън нормите на обществото и това я превръща в грешница. Въпреко това тя носи добродетелта в себе си, търси спасение и изкупува греха си, извисява се с любовта си към Алфред. Спасението на душата е в любовта.

Надявам се последната ми „Травиата” да стане театър, да стане хубав спектакъл.

„ТРАВИАТА“

опера в три действия, 4 картини от Джузепе Верди
либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”

Диригент Паоло Олми
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Цветан Крумов
Балетмайстор Желка Табакова

Действащи лица и изпълнители:

ВИОЛЕТА – Илина Михайлова 
АЛФРЕД ЖЕРМОН – Иван Момиров
ЖОРЖ ЖЕРМОН – Свилен Николов
ФЛОРА - Филипа Руженова
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 Прочетете още: В ЖИВОТА ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА КУЛТУРА

Проф. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на най-новия български мюзикъл, създаден по поръчка на Държавна опера Варна

7, 19 март 2019, 19.00, Варненска опера

Мюзикъл от Георги Костов. Либрето Иво Сиромахов. Постановка Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев. Костюми Ана –Мария Токаджиева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент режисьор Сребрина Соколова.В ролите: Големанов – Пламен Георгиев; Големанова – Благовеста Статева; Невена – Валерия Пейчева, Лилия Илиева; Любомир – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Горилков – Пламен Долапчиев; Илиева – Вяра Железова; Чавдаров – Людмил Петров; Мики – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Баба Гицка – Марилла Гьонги, Милена Захариева; Поповска – Сребрина Соколова; Двама социолози – Анатоли Романов, Лев Караван. Компаньонки, охранители.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Репетитор на балета Гергана Георгиева – Караиванова. Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян

Кой е Големанов, проф. Донев?

Мюзикълът „Кой е Големанов?“ е поръчан от Държавна опера Варна, по препоръка на Министерството на културата и това е голям актив за оперния театър. България разполага с достатъчно добри композитори и текстописци, но те рядко получават възможност за изява, поради което и нямаме много съвременни български творби. Тъкмо в това се състои заслугата на г-жа Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Държавна опера Варна, която пое ангажимента и риска за създаването на едно съвсем ново съвременно българско заглавие, при това мюзикъл. Автор на музиката е композиторът Георги Костов, а либретото е дело на Иво Сиромахов, познат от „Шоуто на Слави“.

Освен че се базира върху класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, какво друго важно тряб ва да знаем за мюзикъла?

В „Кой е Големанов?“ има много съвременни препратки. Самото заглавие носи хумористичен заряд. Става дума за сатира, която е насочена не срещу отделна партия – това е важно да се подчертае, а срещу цялата Бай-Ганьовщина в българския политически живот. Иво Сиромахов прави съвременна версия на Ст. Л. Костовия „Големанов“, подплатена със злободневна тематика. Една от основните сюжетни линиинапример е желанието на Големанов да стане министър, министър на каквото и да е. А като разменна корупционна монета служине какво да е, а...суджук и товаведнага насочва към неотдавнашния скандалв публичното пространство с т.нар. суджук - гейт.

Благодатен ли се оказа този злободневен материал за режисьорскипрочит?

Мисля, че интересно се получи режисьорското ми решение за разделянето на персонажите от артистите. В определен момент, обикновено при музикалните номера, актьорите излизат от образ и се обръщат към публиката от свое име. След като изпяват песента, те отново влизат в ролята си и товараздвоение създава една интересна дистанция, в стила на Брехтовия Ефект на отчуждението. Подчертаваме гои със специални технически средства. Артистите възприеха идеята като възможност да изкажат себе си на сцената и това определено им допадна.

След „Кой е Големанов?“ във Варна очакваме и „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Люйд Уебър, Вашия личен приятел, за чийто български постановки притежавате правата.

Много голяма разлика има между двата мюзикъла и това е съвсем естествено. В „Любовта никога не умира“ са използвани същите действащи лица, както във „Фантомът на операта“, но в друг времеви и географски контекст. Независимо от тези прилики, „Любовта никога не умира“ се разглежда като съвсем самостоятелно произведение, носещо всички характеристики на стила Уебър. Но за него ще говорим по-нататък. Сега сме на вълна български мюзикъл и търсим отговор на въпроса „Кой е Големанов?“

И не само ще „намерим“ Големанов, а и ще се забавляваме, това отсега е сигурно :) Благодаря за интервюто!

За Опера в Летния театър 2018 е чест да посрещне за заключителния гала концерт на 23 август, 21.00, Фабио Армилиато, един от най-изтъкнатите съвременни тенори на световната оперна сцена, който се откроява с прекрасен глас, висок регистър, изключителна музикалност, впечатляващо артистично присъствие и не на последно място - харизма. Фабио Армилиато е посланик на родния си град Генуа пред света и това прави неговия гастрол във Варна още по-значим. Протоколът за приятелство и сътрудничество между Варна и Генуа, Италия, е подписан през 2006 година, като основните области за обмяна на добри практики са свързани с туризма, икономиката, социалния живот и културата.

В концерта, под диригентската палка на изтъкнатия Маестро Борислав Иванов, Почетния гражданин на Варна, познат на четири континента, и режисурата на Кузман Попов, освен Фабио Армилато, ще се включат почти всички солисти на Държавна опера Варна: Илина Михайлова, Деян Вачков, Линка Стоянова, Валерий Георгиев, Ирина Жекова, Венцеслав Анастасов, Свилен Николов, Пламен Димитров, Даниела Дякова, Михаела Берова, Мария Павлова, Вяра Железова и Галина Великова.

След завършването на Консерватория „Николо Паганини“ в Генуа, Фабио Армилиато дебютира в „Симоне Боканегра“, откъдето започва и стремителната му кариера в най-престижните оперни театри, като Метрополитън опера, Миланската скала, Парижката опера, Teatro Real в Мадрид, Операта в Сан Франциско, Виенската Щатсопера и др. Жъне световен успех с ролята на Кавароди от „Тоска“ в Арена ди Верона, Teatro Real в Мадрид, Римската опера, също в Миланската скала под диригентството на Лорин Маазел и в Ковънг Гардън, под диригентството на Антонио Папано.

Пее в „Турандот“ в реконструирания Petruzzelli-Theatre в Бари, изпълнява своя феноменален Родолфо от „Луиза Милер“ в Цюрихската опера, дебютира в „Отело“ в Opera Royal de Wallonie в Лиеж. През 2011 е отличен с първата международна награда „Тито Скипа“ и наградата „Бениамино Джили“.За участието си в „Силата на съдбата“ в Opera de Wallonie в Лиеж е удостоен, заедно с известното сопрано и негова съпруга Даниела Десси, с престижната награда "Premio Ginestra".

ТЕНОРЪТ ПОД ДУША

Широка популярност носи на Фабио Армилиато и участието му във филма на Уди Алън „На Рим с любов“, където той се снима, заедно с Алек Болдуин, Пенелопе Крус и други именити актьори. Лентата открива Международния филмов фестивал в Лос Анжелис през 2012 г.

Филмътразказва, в типичния ироничен стил на Уди Алън, за един особен режисьор, в изпълнение на самия Уди Алън, който е обзет от манията да търси нови лица. Режисьорът случайно дочува някакъв тенор да пее оперна ария под душа (всички италианци пеят опера под душаJ) и решава, че именно този човек ще бъде неговото голямо откритие. Тенорът, оказва се, не е професионален оперен певец, но въпреки това режисьорът го записва за кастинг. Тенорът, както и се очаква, се проваля, а режисьорът е подложен на унищожителна критика от снобското си обкръжение. В този момент обаче режисьорът е осенен от спасителната идея да изнесе душ на сцената. И наистина, под душа тенорът отново запява прекрасно J

ФАБИО АРМИЛИАТО ПО ЧЕРВЕНИЯ КИЛИМ НА „ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ“

След участието си в заключителния Гала концерт на Опера в Летния театър на 23 август, ще аплодираме Фабио Армилиато и на следващия ден, когато той, заедно с другите ВИП гости, ще мине по червения килим на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. XXVI издание на популярното филмово събитие ще се проведе във Фестивалния и конгресен център, от 24 август до 2 септември 2018 г.

Прочетете още:ОПЕРНА ГАЛА

23 февруари, 19.00, Варненска опера

Високосно балетно събитие с „Кармина Бурана и „Болеро“ - емблемите на „Арабеск“

От своето създаване през 1967 г. до днес балет „Арабеск“ се утвърждава като най-престижната съвременна танцова трупа в България. В 50-годишната му история са поставени над 200 заглавия с различна стилистика – от неокласика до дързък експеримент. Под ръководството на хореографа Боряна Сечанова, която от 2000 г. е директор на трупата, днес „Арабеск“ е не просто трупа от световна класа, но и своеобразна школа за изпълнители и хореографи, генератор на идеи, източник на информация за случващото се в света на съвременния танц.

Своята 50-годишнина Балет „Арабеск“ отбеляза с впечатляващ юбилеен сезон, в който наред с премиерите, всеки месец бе посветен на отделна тема – съвременни прочити на класиката, творчеството на Маргарита Арнаудова, Мила Искренова и Боряна Сечанова, българския фолкор, младите и др. Фотоизложба, юбилеен албум, среща на поколенията също бяха част от балетните празници .

За радост на варненските ценители на балета, „Арабеск“ ще представи и във Варна своята Гала вечер „50 години Балет „Арабеск“. Високосното балетно събитие ще ни срещне на 23 февруари, 19.00, Основна сцена с два от най-успешните и най-много играни спектакли, балетните емблеми „Кармина Бурана“ и „Болеро“.

„КАРМИНА БУРАНА“от Карл Орф носи хореографския почерк на Боряна Сечанова, костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. Поставен специално за турнето на Балет „Арабеск” в САЩ, спектакълът изправи на крака четири хилядните задокеански зали със своето изпълнение. С цялото богатство на своята съвременна чувствителност танцьорите улавят с телата си ироничността на ситуацията, в която човекът живее с вярата, че е господар на живота си, докато е направляван и манипулиран от прищевките на Съдбата. Съдбата, която ту издига, ту убива, утешава с напразни надежди и върти колелото на човешкия живот. Солисти: Даниела Иванова, Васил Дипчиков, Петя Колева, Стефан Вучов.

„БОЛЕРО“от Морис Равел е другият емблематичен спектакъл на балет «Арабеск», останал в наследство от големия хореограф и дългогодишен директор на трупата Маргарита Арнаудова. Костюмограф Цветанка Петкова-Стойнова.„Болеро” въздейства със силно изразената си програмност истилистика в ритъма на испанския танц. Заслуга за експресивната колоритност има и полифоничността в хореографията на Маргарита Арнаудова. Солисти: Константина Ханджиева, Асен Наков, Васил Дипчиков, Стефан Вучов.

Повече: http://www.arabesque.bg

Със специалното участие на светоноизвестния тенор Фабио Армилиато

23 август, 21.00, Опера в Летния театър 2018

Диригент Борислав Иванов

Режисьор Кузман Попов

Диригент на хора Цветан Крумов

Оркестър и хор на Опера Варна

Концертмайстор Красимир Щерев

първа част:

  1. Д.Верди – „Набуко“, I действие, Хор и ария на Захария, изп. Деян Вачков, хор
  2. Д.Верди – “Набуко”,IIIдействие, Хор на евреите
  3.  Д.Верди – „Риголето“, Iдействие, Ария на Джилда, изп. Илина Михайлова
  4. Д.Верди – „Риголето“, IIIдействие, квартет, изп. Илина Михайлова, Михаела Берова, Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов
  5. Д.Верди – „Риголето“, IIдействие, Дует на Джилда и Риголето, изп. Мария Павлова, Венцеслав Анастасов
  6. Д.Верди – „Ернани“, Iдействие, Ария на Елвира, изп. Линка Стоянова, хор жени
  7. Д.Верди – „Трубадур“, IIIдействие, Стрета на Манрико, изп. Валерий Георгиев, хор мъже
  8. Д.Верди – „Трубадур“, II действие, Хор на циганите и Ария на Азучена, изп. Михаела Берова, хор
  9.  Д.Пучини – „Тоска“, IIIдействие, Ария на Каварадоси, изп. Фабио Армилиато
  10. Д.Пучини – „Тоска“,Iдействие, Te Deum, изп. Пламен Димитров, хор

втора част:

10. Ж.Бизе – „Кармен“, Увертюра, изп. оркестър
11. Ж.Бизе – „Кармен“, I действие, Хабанера, изп. Даниела Дякова, хор
12. Ж.Бизе – „Кармен“, IV действие, Интермецо, изп. балетна трупа
13. Ж.Бизе – „Кармен“, IIдействие, Ария на Ескамилио, изп. Свилен Николов, Даниела Дякова, Галина Великова, Вяра Железова, хор
14. Д.Пучини – „Турандот“,IIIдействие, Ария на Калаф, изп. Валерий Георгиев, хор
15. Р.Леонкавало – „Палячи“, Интермецо, изп. оркестър
16. Р.Леонкавало – „Палячи“, Ария на Канио, изп. Фабио Армилиато
17. Д.Верди – „Травиата“, IVдействие, Ария на Виолета, изп. Ирина Жекова
18. Д.Верди – „Травиата“,сцена от IIIдействие, изп. хор и балет, Филипа Руженова, Людмил Петров
19. Д.Верди – „Травиата“, Iдействие, Наздравица, изп. Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Фабио Армилиато, Линка Стоянова, Илина Михайлова, Мария Павлова, Даниела Дякова, Михаела Берова, Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров, Свилен Николов, Деян Вачков, хор.

 Прочетете още: ЗВЕЗДНИЯТ ТЕНОР ФАБИО АРМИЛИАТО В ГАЛА КОНЦЕРТА НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2018

На 12 и 13 февруари 2019 година, на варненската публика й предстои първа предпремиерна среща с бродуейския мюзикъл „Моя прекрасна лейди” в оригиналната оркестрация на Фредерик Лоу. Ще прозвучат вечни хитове като „Как чудесно би било” (Wouldn’t It Be Lovely), „С мъничко късмет” (With a Little Bit Of Luck), „Бих пяла във нощта” (I Could Have Danced All Night) и много други. Режисьор на копродукцията между Държавна опера Варна и Държавна опера Пловдив е директорът на Пловдивския оперен театър доц. Нина Найденова. В постановъчния екип са диригентът на Варненската опера Цветан Крумов, хореографът и директор на балет „Арабеск“ Боряна Сечанова, сценографът Елица Георгиева, костюмографът Николина Костова – Богданова. Асистент режисьор Сребрина Соколова, концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, репетитор на балета Гергана Георгиева-Караиванова . 

Мюзикълът следва сюжета на пиесата „Пигмалион” от Дж. Б. Шоу (1912). Заглавието е превърнато в мюзикъл на Бродуей под името "Моя прекрасна лейди" от сценариста Алън Лернер и композитора Фредерик Лоу. Филмираният мюзикъл с участието на Одри Хепбърн (1964) печели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.  Самият Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература през 1925 година.

Авторът използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Така и  професор Хигинс обучава бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана лейди. Сюжетът отприщва домино ефект от комични приключения, в които Илайза Дулитъл едновременно вбесява и очарова своите компаньони, докато „влиза“ и „излиза“ от ролята, която професорът й е вменил.

„С майсторската драматургия на Джордж Бърнард Шоу и световноизвестните музикални номера на Лернер и Лоу, успехът на всяка сценична адаптация е почти сигурен. Основното предизвикателството е да се намерят най-подходящите изпълнители за ролите,” споделя Нина Найденова.

И тя ги е намерила. В пловдивската, както и във варненската постановка образа на проф. Хенри Хигинс пресъздава актьорът Атанас Сребрев, участвал в над 80 холивудски филма.

Ролята на Илайза Дулитъл изпълняват солистките на Пловдивската опера Станислава Момекова,  Симона Кодева и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова. Важната роля на бащата на Илайза Алфред Дулитъл е поверена на актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев; ролята на Мисис Хингиз пресъздават оперната певица Благовеста Статева и драматичната актриса Даниела Викторова. Участват още: Галина Великова, Милена Захариева; Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; Бойка Василева, Нина Пенкова; Людмил Петров, Вяра Железова, Филипа Руженова; Пламен Долапчиев и Илко Захариев.

В мюзикъла с много настроение танцуват варненските балетни артисти, а балетът, по думите на хореографа Боряна Сечанова, е много важен персонаж в „Моя прекрасна лейди“.

Прочетете още:

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

Маестро ПАОЛО ОЛМИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с България, Черно море и Варна, за „Травиата“ и за мястото на културата в съвременния живот

Добре дошъл, Маестро Олми! За пръв път ли идвате в България?

Да, това е първото ми посещение в България. Имам много приятели от Вашата страна, като Гена Димитрова, Светла Василева и още толкова други. Те са ми разказвали много за България и затова се радвам, че най-сетне имам възможността да я опозная отблизо.

Вие сте толкова зает диригент, как намерихте време за Варна?

Да, наистина, зает съм, но през лятото нямам много ангажименти, така че успях да вместя Варна в графика си. А а и харесвам „Травиата“.

Какво означава „Травиата“ за Вас?

Травиата е много модерна опера, всъщност първата творба, в която Вердипредставя своята епоха, средата на ХІХ век. Тогава, както и днес,силата и парите управляват,а и често те са по-силни от любовта. Мисля, че и днес има млади жени със съдба, сходна съссъдбата на красивата куртизанка Виолета Валери.

Кое е най-важното, което искате да постигнете, когато дирижирате?

Най-важно е да постигна добро звучене при оркестъра и при певците. С оркестъра трябва да изваем всяка музикална фраза, а с певеца да озвучим красиво и разбираемо думата, защото добрата артикулация е част от добрата вокална техника. В този смисъл диригентът трябва да излезе с ясна концепция пред оркестъра и певците, той трябва да знае какво иска от тях.

Как им го обяснявате?

Диригентите трябва да се ограничават в колкото може по-малко приказки. Да, винаги може да обясниш нещо с думи, но истинската комуникация между диригента, оркестъра и певците става чрез музиката.

Видяхте ли вече Летния театър?

Още не, днес пристигнах, настаних се и веднага дойдох на първата репетиция. В Летния театър ще отида по-късно вечерта или утре.

Но имате вече първи впечатления от града.

Варна е красив град, харесвам морето, никога друг път не съм виждал Черно море. Разходих се из центъра и видях един светъл и жизнен град, с ведри и спокойни хора, и което е изключително важно за мен – град с много културни, с много музикални събития. Убеден съм, че в живота всичко е въпрос на култура. Културата е на първо място, после идват политиката и икономиката, но за съжаление този естествен ред е нарушен и това, според мен, определено крие опасност за бъдещото развитие на съвременното общество. 

Обещавате ли да дойдете отново във Варна?

О, да, дори вече съм решил следващия път да взема и съпругата си.

Паоло Олми

Диригентската кариера на Паоло Олми започва през 1979 г., а след оперният му дебют в Teatro Comunale в Болоня той се превръща в един от най-търсените съвременни диригенти на престижни сцени като Teatro dell'Opera в Рим, Баварската Щатсопера в Мюнхен, Ковънг Гардън в Лондон, Theatre de Champs Elysees в Париж, Teatro Colon в Буенос Айрес, Арена ди Верона, Chicago Lyric Opera, Deutsche Oper в Берлин, Opéra National в Лион, New National Theatre в Токио и др. В репертара му влизат най-известните творби от световната оперна съкровищница, сред които „Набуко“, „Аида“, „Турандот“, „Манон Леско“, „Дон Карлос“, „Травиата“, „Тоска“, „Трубадур“, „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“, „Джоконда“, „Адриана Лекуврьор“ и др.

През 2019 г. Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна организира 10-то издание на Опера в Летния театър, една културна традиция, утвърждаваща имиджа на нашия град като международна оперна дестинация. И през тази година варненци и гостите на града ще имат възможността да съпреживеят срещата с оперни шедьоври и солисти от най-висок ранг в романтичната атмосфера на Летния театър. С подкрепата на Община Варна, 7 събития от Опера в Летния театър са включени в програмата на ММФ „Варненско лято“ 2019 - 3 оперни представления, от тях 2 премиери, 2 премиери на мюзикъла и 2 концерта, от които единият балетен.

Световната оперна прима Александрина Пендачанска ще бъде звездата в операта „Тоска“ от Пучини (18 юли). Веднага след поредица от участия като Тоска в Италия, тя ще представи и във Варна тази бравурна и сравнително нова роля в нейния репертоар. В ролята на Каварадоси ще аплодираме не друг, а великолепния Камен Чанев - също един от плеядата световни български оперни гласове. "Тоска" определено ще бъде изключително преживяване.

Премиерата на операта „Княз Игор“ от Бородин (2 юли) следва политиката на оперния театър да поднася всяко лято заглавия от световната оперна съкровищница, които поради трудността си не се играят толкова често. Диригент-постановчици са доайенът Маестро Борислав Иванов и новият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисурата е дело на Кузман Попов, в главните роли ще чуем най-добрите певци на Варненската опера.

Другото премиерно оперно заглавие „Симон Боканегра“ (8 август) от Верди. Следвайки традиционната колаборация с балкански оперни театри, Варненската опера е поканила да режисира тази постановка Деян Прошев от Македония, когото познаваме от неговите варненски интерпретации на „Адриана Лекуврьор“ и „Силата съдбата“. На диригентския пулт ще посрещнем обичаната от варненци Маестра Николета Конти от Италия, а в главните роли ще гостуват български певци със световна кариера – баритонът Кирил Манолов и нашият съгражданин Иван Момиров.

Нови мюзикъли ще зарадват публиката и това лято. Варненската опера успя да откупи авторските права за „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Лойд Уебър, продължение на мюзикъла „Фантомът на операта“, който сега се играе в Музикалния театър в София. „Любовта никога не умира“, постановка на режисьора проф. Светозар Донев, диригента Страцимир Павлов и хореографа Анна Донева, ще бъде премиера за България (10 юли). Скоро ще излязат и резултатите от проведения на 6 февруари национален кастинг за мюзикъла.

Варненската премиера на мюзикъла „Чикаго“ (5 юли) е по хореография на Боб Фос, един от най-големите американски хореографи и режисьори, комуто дължим и онези прекрасни филми-мюзикъли „Кабаре” и „Ах, този джаз”. А филмът "Чикаго" по едноименния мюзикъл с Катрин Зита-Джоунс, Рене Зелуегър и Ричард Гиър е отличен с 6 награди "Оскар”. „Чикаго“ във Варна ще поставят режисьорът Борис Панкин и Маестро Страцимир Павлов, които след великолепната си постановка на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ отново ще работят заедно.

Андраш Ронай от Унгария, лауреат на Международния балетен конкурс – Варна 2018, бе отличен и с наградата на Държавна опера Варна, която му даде право на участие в Опера в Летния театър 2019. Той ще бъде специален гост в балетния гала концерт (17 юли), в който ще танцуват балетни артисти от Русия и разбира се балетната трупа на Варненската опера.

Със сигурност голям интерес ще предизвика рециталът „Cantango” на Фабио Армилиато (27 юли). Световноизвестният тенор с първостепенни роли на най-престижните оперни сцени, заслужи дълго нестихващи овации в оперната гала миналото лято и във Варна – побратимен град на родната му Генуа, на която той е културен посланик по света. Сега ще го аплодираме с песни и танга „От Скипа до Гардел“, в аранжимент на Фабрицио Моката и с танцовия дует „Лос Гуардиола“.

17 август, 21.00, Опера в Летния театър 2018

С бравурна премиера за България на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ започна през юни тазгодишното девето издание на Опера в Летния театър. Продукцията на Държавна опера Варна обиколи вече няколко български сцени, за да се върне отново във Варна на 17 август, 21.00. Летният театър вече чака суперекипа на режисьора Борис Панкин и диригента Страцимир Павлов, с Орлин Горанов в ролята на звездата от нямото кино Дон Локууд, Мариан Бачев като неговия приятел Козмо Браун, прекрасната Сребрина Соколова като капризната филмова партньорка на Дон Локууд Лина Ламонт и нейната съперница за сърцето на Дон Орлин Лилия Илиева в ролята на драматичната актриса, а оказва се също и добра певица, Кати Селдън. Апропо, за дебюта си като Кати Селдън Лилия Илиева заслужи специален режисьорски подарък – микрофон, „придружен“ с предсказанието за блестяща кариера.

Перипетиите на забавния сюжет с огромно удоволствие пресъздават и останалите оперни, драматични и балетни артисти от екипа на „Да пееш под дъжда“. За да бъде преживяването още по-завладяващо, режисьорът включва и streeming camera, която предлага допълнителен едър план към героите и случващото се на сцената. Така мюзикълът с бродуейски привкус се превръща в едно модерно дежа вю на романтичните филми от ерата на нямото кино.

И всичко това, защото „Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени", убеден е Борис Панкин.

10 февруари 2019, 16.00, Сцена Ротонда

В месеца, който възвеличава любовта, артист хористите на Държавна опера Варна са подбрали за своя традиционен концерт на Сцена Ротонда програма, посветена на това най-велико човешко чувство. „Любовта е една душа в две тела“, учи Аристотел. А „храната на любовта е музиката“, допълва не друг, а Шекспир, изпод чието перо са излезли непреходните любовни истории на всички времена.

Музика за любовта, която храни душата, музика за любовта в нейните различни превъплъщения ще изпълни „Един романтичен следобед“ на 10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда. Ще прозвучат арии, дуети и ансамбли от световната класика, сред тях: „Искате ли да знаете какво е любов?“ – ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт; „Скъпи татко мой“ – ария на Лаурета от „Джани Скики“ на Пучини; „На любовта са всички възрасти подвластни“ – ария на княз Гремин от „Евгений Онегин“ на Чайковски; дует на Дон Жуан и Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт; ария на Граф Родолфо из операта „Сомнамбула“ от Белини; дует на Папагено и Папагена от „Вълшебната флейта“ на Моцарт; „Безмерна любов“ - песен от Г. Златев-Черкин, по стихове на Блага Димитрова; ария на Мюзета от „Бохеми“ на Пучини“, „Флоренция сънува сън“ – канцонета от Чезаре Чезарини и т.н.

Поканата за „Един романтичен следобед“ отправят оперните певци Благовеста Статева, Марилла Гьонги, Вяра Железова, Милена Захариева, Илко Захариев, Мартин Киров, Петър Петров и пианистите Руслан Павлов и Жанета Бенун. В този интригуващ концерт ще участва като специален гост и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова, а водеща ще бъде поетесата и актриса във Варненския драматичен театър Даниела Викторова.

9 август, 21.00, ММФ Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

МАЕСТРО МАРТИН ГЕОРГИЕВ – диригентът на „Лебедово езеро“

Не всеки театър може да си позволи да изведе само за няколко месеца премиерите на две версии на балетната икона „Лебедово езеро“, както амбициозно го направи нашият оперен театър.  В края на миналата година изнесохме премиерата на класическата версия с хореографска редакция на Светлана Тоншева, а сега през август представяме и авторската версия на Сергей Бобров. Тя също е изградена върху класическа хореография, но с много по-сложна и динамична концепция, както и с друг финал. 

Възможността за различни решения на „Лебедово езеро“ е заложена още в музиката на Чайковски, който на няколко пъти дописва първоначалния си вариант и това дава на хореографите свободата да изберат тази музика, която отговаря на авторското им виждане.Първата ни версия на „Лебедово езеро“ имаше голям успех, вярвам, че и с втората ще бъде така.

СЕРГЕЙ БОБРОВ – хореографът на „Лебедово езеро“

Искам на премиерата на „Лебедово езеро“ в Летния театър да видя на сцената вдъхновени артисти в перфектна форма , които всеотдайно споделят своята емоция с публиката  и показват високото качество на руската балетна школа.

Искам да видя и възторжени зрители, които усещат диханието на сцената.

ВЕСА ТОНОВА – Одета/Одилия

Харесвам начина, по който Сергей Бобров интерпретира „Лебедово езеро“ с  класическа хореографска лексика, но наситена с много динамика. Интригува ме и засиленият драматизъм в сюжета, който акцентира върху стълкновението между добрите и светлите страни, заложени във всеки човек. Във версията на Бобров Одилия и принцът загиват, Одета остава сама с мъката си, но нейният край също е предизвестен, защото лебедът е единствената птица, която не може да живее без половинката си...

Летният театър и Варна са сантимент за мен. На това красиво и благословено място, в далечната 1986 година, аз станах лауреат на Международния балетен конкурс, с моя партньор от Варна Владимир Роже и това даде незабравим старт на творческата ми кариера.

Възторжено е в душата ми преди премиерата днес! Дано да го усети и публиката!

Прочетете още:

"ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" ВЕЧЕ С ДВЕ НАГРАДИ

"ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" на Сергей Бобров с директно излъчване на премиерата от Красноярск

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ НА СЕРГЕЙ БОБРОВ С ПРЕМИЕРА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2018

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

Младият и много успешен български диригент Кръстин Настев, когото през ноември 2018 г. аплодирахме в един запомнящ се спектакъл на "Севилският бръснар", от януари 2019 г. вече е диригент на Държавна опера Варна.

Кръстин Настев е роден през 1980 г. в Пловдив. Първите си уроци по музика получава в Хора на пловдивските момчета, завършва Музикалното училище в родния си град и е един от последните ученици на Маестро Крикор Четинян в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Завършва с отличие Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София, в класовете по хорово и оркестрово дирижиране на Мирослав Попсавов и Пламен Джуров (2005). Специализира дирижиране в Музикалната академия – Базел, Швейцария (2016). Участва в майсторските класове на: Frieder Bernius (2014), Lutz Köhler, Gianluigi Gelmetti (2013), Donato Renzetti, Marc Shanahan (2012), Bruno Aprea (2011), Георги Димитров (2006), Васил Казанджиев (2004), Alain Haseldine (2003).

Отличен е със Специална награда от конкурса за млади диригенти “Europa Cantat“ в Санкт Петербург (2013) и с Трета награда от Академичния конкурс за изпълнение на творби от „Й. С. Бах“ в АМТИИ Пловдив (2001).

Дирижира Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор (2018), прави записи със Симфоничния оркестър на БНР (2017), гост-диригент е на Държавна опера Пловдив и на Плевенската филхармония (2017). Ръководи, заедно с Крикор Четинян, майсторски класове по дирижиране в Пловдив (2015, 2016, 2017), дебютира с операта „Селска чест“ в Софийската опера и балет (2016).

Журира Международния хоров фестивал в Хонг Конг (2015) и Международния хоров фестивал в Санкт Петербург (2014). Музикален ръководител е в Teater del Cercle – Барселона (2012-2013) и на London Chamber Opera на турне в Азия (2012).

Работи като диригент на Операта в Анталия –Турция (2008- 2011), гост-диригент е на Симфоничните оркестри в Бурса, Анталия, Ескишехир (2008-2011), дирижира Пловдивска филхармония на турне в Италия (2007) и е диригент на Оперно-филхармоничното дружество Пловдив (2005-2008).

През януари 2019 г. Кръстин Настев е назначен за диригент на Държавна опера Варна.

Повече: www.krastin.com

Уважаеми зрители,

Спектакълът на Държавна опера Варна „Джоконда“, обявен в афиша на Сцена на вековете, крепост Царевец, Велико Търново на 11 август, се отменя по технически причини, но поради големия интерес ще бъде изнесен на 10 ноември от 18.00 часа на сцената на МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново.

Закупените билети важат без заверка.
Благодарим за разбирането!

1 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

„ТРУБАДУР“ Е КАТО ПОПУЛЯРНА НЕАПОЛИТАНСКА ПЕСЕН, КОЯТО ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЛУШАШ

Оперният февруари във Варна започва с „Трубадур”, под палката на Маестро Кръстин Настев, който от началото на тази година е новият диригент на Държавна опера Варна. За него първата среща с шедьовъра на Верди на варненска сцена е среща с главния режисьор Кузман Попов и солистите на Варненския оперен театър: Венцеслав Анастасов в ролята на Граф ди Луна, Даниела Дякова като Азучена, Валерий Георгиев като Манрико, Гео Чобанов като Ферандо. Присъствието на известното сръбско сопрано Ясмина Трумбеташ Петрович в ролята на Леонора дава още едно свидетелство за нивото на предстоящия спектакъл.

"Леонора от „Трубадур“ е първата ми роля в опера на Верди, която пея от 2001 година. Тогава разбрах за пръв път колко ми допада тази героиня, колко близка ми е тя. И не само тя. След Леонора в „Трубадур“, изпях и Леонора в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Бал с маски“, Аида в „Аида“. Ето как Верди се оказа моят композитор, неговите героини ми подхождат, това е моят свят.

И все пак към Леонора от „Трубадур“ изпитвам особен сантимент. Това е много трудна роля, която изисква да знаеш всичко, свързано с вокалната техника. Леонора предполага вокална и психическа зрялост. Разбира се образът й се развива във времето и всеки път, когато отново излизам с Леонора на сцената, се стремя да я усъвършенствам. Нали в това е и смисълът на самото изкуство.

„Трубадур“ е операта с най-красивата музика, която Верди е написал. Партиите на сопрана, на баритона, на оркестъра, въобще цялата музикална партитура е много красива и силно въздействаща. Затова „Трубадур“ присъства в афиша на всеки оперен театър, публиката си го иска. „Трубадур“ е като популярна неаполитанска песен, която винаги може да слушаш", споделя Ясмина Трумбеташ Петрович пред Виолета Тончева.

ЯСМИНА ТРУМБЕТАШ ПЕТРОВИЧе завършила, наред с Белградската консерватория, и Славянска филология в Белградския университет. Стремителната й певческа кариера е свързана с „Народно позорище“, Националния театър за опера и балет в Белград, на който понастоящем тя е директор. Репертоарът й включва знакови роли за сопран от световната съкровищница. Сред тях са: Леонора в „Трубадур“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Мими в „Бохеми“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Микаела в „Кармен“, Татяна в „Онегин“, Елизабет в „Дон Карлос“, Тоска в „Тоска“, Дездемона в „Отело“, Леонора в „Силата на съдбата“ и др.

Отличена с редица награди на международни конкурси, призната за певица на годината за ролята на Маргарита във „Фауст“, тя гастролира с успех в Норвегия, Гърция, Италия, Франция, Унгария, Австрия, Словения, Македония, Румъния и други страни. По покана на Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, Ясмина Трумбеташ Петрович гостува сега за пръв път в България.

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за мястото на „Джоконда“ в световната музикална съкровищница, незабравимата среща с Гена Димитрова и сегашната среща с Габриела Георгиева и варненските солисти в премиерната постановка на ММФ „Варненско лято“ 2018

Каква позиция заема „Джоконда“ в света на операта?

„Джоконда“ с премиера през 1876 година, е най-известната опера на Амилкаре Понкиели, която исторически се появява между „Аида“ и „Отело“ на Верди и заедно с тях е едно от най-ярките оперни произведения на своето време. Музиката, много интересна сама по себе си, представлява и преход от Верди към Пучини. Огромна, голяма опера, Opera Grande, както се казва, с 4 действия и 2 антракта. За днешните мащаби може би дълга, но от друга страна сега гледаме по 3 часа и повече филми, които далеч не са толкова интересни, колкото „Джоконда“.

С много действащи лица, интригуващо либрето и красива музика, тя остава в музикалната съкровищница, освен всичко останало, и с няколко популярни откъса като прочутият Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че той е тъкмо от тази опера.

Кога за пръв път се докоснахте до „Джоконда“?

Преди години, когато имах щастието да работя с незабравимата Гена Димитрова, с която поддържахме много топли и близки отношения. Още тогава „Джоконда“ ме интригува и се радвам, че сега я дирижирам във Варна. С Варненската опера по традиция имаме успешно сътрудничество вече 7-8 години. Всяка среща с варненските колеги е удоволствие за мен, а мисля, че и за тях е същото.

Какви предизвикателства крие „Джоконда“?

„Джоконда“ крие големи предизвикателства за всички участващи – солисти, оркестър, хор и диригент. Тя е трудна за интерпретация, но ние минахме през интензивен репетиционен период, въпреки натоварената програма на Варненската опера, която през лятото изнася много представления за варненци и гостите на града от страната и чужбина.

„Джоконда“ е премиера на ММФ „Варненско лято“, първа постановка в историята на Варненската опера и дебют за варненския екип, включително за оркестъра. Трябва да кажа, че с всяка оркестрова репетиция надграждахме все повече и повече и се чувстваме готови за премиерата. Що се отнася до изпълнителите, чудесно се представят както Габриела Георгиева, с която работя в Софийската опера, така и варненските солисти. Всички се отнасят отговорно към ролите си, които са трудни не само във вокално, но и в драматургическо и в актьорско отношение.

И последен довод в полза на "Джоконда“ преди генералната репетиция...

"Джоконда“ е черна опера с крайно драматичен сюжет без Happy End. Но колко ли неща в живота имат Happy End, така че „Джоконда“ определено е близка до действителността. Може да не е успокояващо, но пък е истинско.

6 август 2018, около 19.00, Летен театър

 Прочете още:

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

9 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ СЪС СВОЕТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

ВАЛЕРИЙ КОКОРЕВ от Болшой театър, балетен педагог, репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за динамиката, контрастите, визията и психологическите аспекти на “Лебедово езеро“ в новата хореографска редакция на Сергей Бобров, за необходимостта всяко поколение да създава своето „Лебедово езеро“, за някои особености на балетната педагогика и за предстоящия варненски балетен гастрол във Великобритания

ММФ „Варненско лято“ 2018 обещава едно ново „Лебедово езеро“ в хореографската редакция на Сергей Бобров, з.а. на Русия. Като дългогодишен сподвижник на Бобров и балетен педагог, който работи с него върху „Лебедово езеро“, Вие най-добре знаете какви са особеностите на този нов прочит.

Хореографията на Сергей Бобров е създадена върху хореографията на Юрий Григорович, който постави балета с трагичен финал. При него за пръв път се появяват, освен Одилия, още черни лебеди. Бобров доразви идеята за черните лебеди – езерото почернява, когато принцът нарушава клетвата си. В неговата хореографска редакция злото също побеждава доброто, като накрая Одета остава сама да скърби за своя възлюблен.  Философският подтекст насочва към мисълта за едновременното съжителство у всеки човек на добро и зло, на светла и тъмна страна. Нов момент е и финалът, в който тъгуващата Одета отново танцува част от бялото си адажио.

Друго характерно нововъведение в проекта на Бобров, в който аз участвам от самото начало, е логическата обосновка за танците от Унгария, Русия, Испания, Италия и Полша, които се изпълняват на бала във второ действие. В оригинала това са отделни самостойни номера без връзка с основния сюжет, докато в нашия вариант девойките пристигат от тези страни като невести, които търсят благоволението на Принц Зигфрид.

Работили сте в различни театри, най-дълго време в Болшой театър, но също така в Канада и други западни страни, а сега репетирате и във Варна. Какви разлики намирате?

Винаги има някакви разлики, но както на много места по света, така и във Варна в балетната трупа танцуват артисти от различни националности. Сега репетирам тук с танцьори, освен от България, също от Русия, Испания, Франция, Италия, Великобритания и Унгария. По принцип основната трудност идва от необходимостта да се уеднаквят уменията и навиците на балетистите, усвоени в различни балетни школи.

Каква балетна педагогика прилагате?

Старая се да контролирам целия процес. Участвам във всички етапи по изработване на постановката - репетирам както със солистите, така и с кордебалета. Правя сам осветлението, защото светлинният дизайн определя в голяма степен качеството и успеха на представлението. 

Музиката и светлината създават настроението и формират очакванията за това, което предстои да се случи. Умението да се използват тези два елемента в контрапункт е особено важно. Ако на фона на радостна музика, сцената започне да притъмнява, зрителят веднага преусеща неочаквани събития. Бобров е голям майстор на тези драматични обрати.

Колко пъти трябва да се повтори едно балетно движение, за да стане съвършено?

Старая се да се получи от първия път (усмихва се).

Хореографът БОРЯНА СЕЧАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за срещата си с мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, предпремиера 12, 13 февруари 2019, първа постановка в историята на Варненската опера

С какво интригува мюзикълът „Моя прекрасна лейди“?

„Моя прекрасна лейди“ е един от най-популярните и обичани сюжети на Бърнард Шоу, този невероятен драматург.Сценарият и текстовете за мюзикъла са адаптацияпо неговия „Пигмалион“ на Алан Джей Лернер. Идеята за това как можеш да преобразуваш, ако мога така да се изразя,другия, винаги като че ли е блазнела интелигентния мъж. Да преобразуваш една жена, да я направиш творение такова, че сам да севлюбиш в нея, за това разказват сложните взаимоотношения в пиесата, облечени в невероятната музика на Фредерик Лоу.

Как се чувствате в поредната си среща с балетната трупа на Варненската опера?

Имам хубаво сътрудничество с балета на Варненската опера, много го харесвам и обичам да работя с него. Това е важно, защото в „Моя прекрасна лейди“ балетът е основен персонаж.Освен балетните артисти, в спектакъла участват певци от Пловдивската и Варненската опера, както и актьори от Варненския драматичен театър. Сред солистите ще видите и прекрасния актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев в ролята на Алфред, бащата на Илайза. За мен това е един от най-интересните образи в мюзикъла. Този философ, този невероятен човек, който минава през живота и през чашката, за да стигне накрая до заключението, че в живота всичко трябва да бъде с мярка.

И дори когато имаш малко, и дори когато имаш много, животът ти предлага изпитания, но и радост.И още нещо - човешките взаимоотношения не се свеждат само до парите, това също е едно от посланията на „Моя прекрасна лейди“.

С какви сюжети предпочита да работи напоследък Боряна Сечанова - драматични, трагични или по-разкрепостени?

Различно. Понякога ме провокират такива изначални теми като „Ромео и Жулиета“, друг път влизам в по-екзистенциални теми като „Пандора“. Но не може без усмивка. Животът не е толкова лек, но от друга страна да живеем пълоноценно означава да виждаме най-вече красивите неща в живота. Да вярваме на хората около нас, да не се изолираме, да не мислим черногледо. Животът е прекрасен такъв, какъвто е. Той е прекалено кратък, за да живеем безотговорно, но в същото време трябва и да се усмихваме.

12, 13 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ - ПРЕДПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Фредерик Лоу, сценарийАлън Джей Лерне, режисьор-постановчик Нина Найденова, диригент-постановчик Цветан Крумов, хореография Боряна Сечанова, сценография Елица Георгиева, костюми Николина Костова- Богданова. В ролите: ХЕНРИ ХИГИНС - Атанас Сребрев, ПОЛКОВНИК ПИКЪРИНГ - Евгений Арабаджиев, ИЛАЙЗА ДУЛИТЪЛ - Станислава Момекова, Симона Кодева, Мария Павлова; АЛФРЕД ДУЛИТЪЛ –Пламен Георгиев; МИСИС ПИЪРС - Благовеста Статева, Даниела Викторова; МИСИС АЙНСФОРД - ХИЛ - Галина Великова, Милена Захариева; ФРЕДИ АЙНСФОРД - ХИЛ - Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; МИСИС ХИГИНС - Бойка Василева, Нина Пенкова; ЗОЛТАН КАРПАТИ –Людмил Петров, МИСИС ХОПКИНС - Вяра Железова, Филипа Руженова; ДЖЕЙМИ - Пламен Долапчиев; ХАРИ - Илко Захариев.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев; асистент-режисьор Сребрина Соколова; помощник-режисьор Елиана Кръстева, Мариана Григорова; репетитор на балета Гергана Георгиева - Караиванова; корепетитори Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Веселина Маринова, Жанета Бенун

Прочетете още: ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ”

Изключителното българско сопрано ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си Джоконда в България, за изграждането на вокалния и психологически образ като естествен процес, за връзката с оперните и филмови героини, за противоречивото чувство към морето

След триумфа на Габриела Георгиева като Яна в „Янините девет братя“ в Болшой театър, посрещаме с радост солистката на Националната опера за главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели.

Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше едно дългоочаквано и наистина незабравимо преживяване, което донесе огромно удовлетворение на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. 
Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния театър.

Тогава тъкмо се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?

Да, точно така беше.

С какво Ви вълнува Джоконда?

Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й придава ореола на високоморален и достоен човек.

Саможертвата винаги е труден избор...

В един момент Джоконда се поддава на изкушението да се саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в следващия момент надделява здравият разум. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя успява да запази чистотата и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър човек. И не само това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е изключително светъл, красив, трогателен и същевременно труден образ за пресъздаване, актьорски и психологически.

Образ в развитие...

Да, не всеки образ подлежи на такова развитие и е толкова многопластов като Джоконда. Да пресъздаде такъв образ, е прекрасно творческо предизвикателство за артиста.

Как изграждате своята героиня?

Както при всяка една от моите героини, с всяка репетиция и с течение на времето образът става все по-плътен. За съжаление сега нямам много време за репетиции, но Джоконда продължава да живее в мен. Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а сега в България ще я изпея за пръв път.

Тоест Варна става домакин на българския дебют на Габриела Георгиева в „Джоконда“, първата постановка на тази опера в 71-годишната история на Варненската опера! Това е истинска новина, която ще накара оперните почитатели да очакват с още по-голямо нетърпение премиерата на ММФ „Варненско лято“ на 7 август в Летния театър.

Надявам се да стане хубава премиера. А ако се върна на въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специална рецепта за тяхното изграждане. Всяка роля във времето се развива и ако се придържаш към това, което е написал композиторът, то е абсолютно достатъчно, за да изградиш образа вокално. А изграждайки образа вокално, той минава през сърцето, през емоцията и логично става част от теб. Изграждайки образа вокално, го осмисляш психологически, това е естествен процес.

Как искате публиката да възприме Вашата Джоконда?

Искам да усети нейната безкрайна чистота, тази любов, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена.

Някои артисти имат любими роли, други – не, при Вас как е?

Аз обичам всичките си роли. Когато работиш нещо, то ти става най-близко, най-любимо, най-желано, най-много те вълнува. Затова не мога да отлича някоя роля като повече или по-малко любима. Ако работя Анджекика, Анджелика ми е любима, ако работя Яна, влизам в дълбочина в този образ и тя за мен е най-хубавото нещо. В случая с Джоконда мога да кажа, че сега наново я преоткривам . Усещам колко красива и същевременно колко трудна и изискваща е тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който трябва да предам. Певицата трябва да мине през всички тези интересени и трудни моменти, за да поднесе на публиката една истинска Джоконда.

 Прочетете цялата статия тук >>

Прочетете още: „ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

„ДЖОКОНДА“ - OPERA GRANDE С КРАСИВА МУЗИКА И ДРАМАТИЧЕН СЮЖЕТ

НОБЕЛОВИЯТ ЛАУРЕАТ ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ

Роденият в Дъблин драматург, писател, философ, пътешественик, есеист и театрален критик Дж. Б. Шоу(1856 -1950)не намира приживе издател на романите си, затова пък придобива огромна известност с пиесите си, с коитов англоезичния свят се нарежда на второ място след Шекспир. Известен с острия си език, той е строг критик на викторианската общество иненадминат автор на афоризми, непреклонен защитник на правата на жените и радетел за социална справедливост.

Дж. Б. Шоу завещава на поколенията 63 пиеси с обширни сценични ремарки, почти повести; множество есета, афоризми, романи и над 250 000 писма. Сред най-прочутите му пиеси са: Пигмалион“, „Къщите на вдовиците“, “Професията на госпожа Уорън", „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“ и др. През 1925 година Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература „за творчеството, белязано с идеализъм и хуманизъм, за сатирата, която често се съчетава с изключително поетическа красота”.

ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

В пиесатаДж. Б. Шоу използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Професор Хигинс обучава по правоговор бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана дама.

Първоначално Дж. Б. Шоу отказва да даде разрешение пиесата да бъде адаптирана като мюзикъл. Едва след смъртта му поетът Алан Джей Лернър и композиторът Фредерик Лоу се залавят с музикалната адаптация. Но тъй като основната история в „Пигмалион“ не е любовна, а това противоречи на обичайната конструкция на мюзикъла, те изпитват сериозни затруднения. Дори спират проекта за близо 2 години, след което обаче само за 5 месеца създават бляскавата версия на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, който жъне огромен успех на премиерата през март 1956 година в Театър „Марк Хелингър“ в Ню Йорк. Мюзикълът „Моя прекрасна лейди“, филмиран през 1964 година, печели цели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.

Постановката на мюзикъла "Моя прекрасна лейди" през 2019 година е първа в 72-годишната история на Варненската опера.

"МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ"- ПРЕДПРЕМИЕРА

12, 13 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

Мюзикъл от Фредерик Лоу, сценарий Алън Джей Лернер, режисьор-постановчик Нина Найденова, диригент-постановчик Цветан Крумов, хореография Боряна Сечанова, сценография Елица Георгиева, костюми Николина Костова - Богданова.

В ролите: ХЕНРИ ХИГИНС - Атанас Сребрев, ПОЛКОВНИК ПИКЪРИНГ - Евгений Арабаджиев, ИЛАЙЗА ДУЛИТЪЛ - Станислава Момекова, Симона Кодева, Мария Павлова; АЛФРЕД ДУЛИТЪЛ – Пламен Георгиев; МИСИС ПИЪРС - Благовеста Статева, Даниела Викторова; МИСИС АЙНСФОРД - ХИЛ - Галина Великова, Милена Захариева; ФРЕДИ АЙНСФОРД - ХИЛ - Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; МИСИС ХИГИНС - Бойка Василева, Нина Пенкова; ЗОЛТАН КАРПАТИ – Людмил Петров, МИСИС ХОПКИНС - Вяра Железова, Филипа Руженова; ДЖЕЙМИ - Пламен Долапчиев; ХАРИ - Илко Захариев.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев; асистент-режисьор Сребрина Соколова; помощник-режисьор Елиана Кръстева, Мариана Григорова; репетитор на балета Гергана Георгиева - Караиванова; корепетитори Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Веселина Маринова, Жанета Бенун.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.

 Прочетете още: ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ”

ГЛАСОВЕТЕ НА ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ

2 август 2018, 21.00, Концерт на Vocal Production New Jork City, Театър Римски терми

Басът ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята кариера в Америка, за майсторските си класове и срещите с България

Добре дошли отново в България, Маестро Пейчинов!

Благодаря. Вече за шеста година се връщам тук и водя със себе си талантливи певци от различни страни, изнасяме концерти на различни сцени, запознаваме ги с България. За мен е невероятно удоволствие поне веднъж в годината да се връщам в тази красива страна.

Идвате от Америка, където сте изградили кариерата си.

Да, така се стече животът ми. Постоянно живея в Ню Йорк, като кариерата ми е свързана повече със Северна Америка.

Кои са любимите Ви роли?

Много са. Имам освен главни и средни роли, които са ми любими, като Тимур в „Турандот“, но 80% от моя творчески път протече с Верди. Аз съм един от малкото баси, който е изпял почти всички централни роли в оперите на Верди, при това в италианската и френската версия. Пял съм в „Дон Карлос“, „Атила“, „Набуко“, „Ломбардци“ и т.н.

Как живеят оперните герои в паметта Ви?

Опитът, натрупан в годините, сега ми помага в педагогическите курсове, които провеждам. През тази година ще бъда с моите възпитаници в 7 страни, като най-дългият курс, без да обяснявам защо, е в България. Курсът трае 4 седмици с всекидневни занимания, след което правим концертен тур с цел да се практикува наученото пред истинска публика и това създава голямо въодушевление сред участниците.

Как работите с тях, каква методика използвате?

Приемаме кандидати от начинаещи до истински професионалисти. Някои идват за да изработят определена роля, за която имат вече ангажимент, други искат да пробват неща, които не са пяли преди. Работим в различни жанрове, като курсът е предимно технически.

Какво изисквате най-вече от певците?

Когато казвам, че курсът е технически, това означава, че обръщаме внимание както на техниката на белкантовото пеене, така и на законите на дикцията. Работим пет вида дикция, в зависимост от това за каква творба, кой композитор и коя сцена става дума. За Бродуей подготовката е с американски английски, за Лондон – с британски английски. Занимаваме се също с различни стилове – класическа музика, опера, джаз, рокендрол, дори рап. Нямаме никакви ограничения в жанровете, важно е всичко, което се работи с глас, дори и глас за актьори. Именно в тази група завърши нашия курс известната театрална актриса Бойка Велкова, мисля, преди две години.Техниката на обучение е една и съща, но стилът и жанрът са различни, всеки жанр има своите стилове. В поп и рок например се използва крещене, за което е важно певецът да е добре подготвен, за да не похаби гласа си.

Как певецът трябва да щади гласа си?

Трябва да живее така, както е свикнал. Аз пия газирани напитки с лед и това не ми пречи, но така съм свикнал, вече 31 години, откакто живея в Америка. Познавам певци, които пушат и това не вреди на гласа им, но дали така е със здравето им, ми е трудно да преценя. Затова горещо препоръчвам да не се пуши. Не препоръчвам и пиенето на алкохол преди спектакъл, защото той уврежда лигавицата. Но пък може да се почерпиш в друг, по-удобен случай 

Какво мислите за феномена на българските оперни гласове?

България винаги е била родина на чудесни гласове, чудесни певци. България обича пеенето, не само класическото. Вижте с какъв богат фолклор можем да се похвалим. У нас за записани над 2000 народни песни, докато други страни разполагат с не повече от 150-200. Аз постоянно следя появата на интересни нови гласове и тези, които ме впечатлят, предлагам за участие на различни сцени. Немалко от моите възпитаници са започнали кариерата си именно с моята подкрепа. В сегашния варненски концерт имаме две певици на световно ниво – една корейка и една американка, като спонсор от Китай е откупил вече голяма зала за самостоятелен нейн концерт извън курса. А в Римски терми ще чуете и един поп певец и модел на Версаче, който неотдавна предизвика фурор, спокойно мога да употребя тази дума, с китайското си турне.

Китай е и новата Мека на операта...

Да, след концертите в България заминаваме за Китай, където предстои двуседмичен курс, следва Хонгконг с триседмичен курс и с това свършва лятото. Тази година бяхме вече в Италия, Франция и Италия.

Смяна 28 януари с 5 февруари

Мюзикълът "Ани" с участието на Варненската детско-юношеска опера, планиран за 28 януари, ще се играе на 5 февруари, вместо предвидения спектакъл на мюзикъла "Сън в лятна нощ", отново с участието на Варненската детско-юношеска опера. Смяната се налага по обективни причини.

Може да върнете закупените билети на касата или да ги презаверите за същия спектакъл на друга дата.

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Държавна опера Варна при Театрално-музикалния продуцентски център връчи за пореден път своята награда за участник в Балетната олимпиада. Признанието получи Андраш Ронай от Унгария, който със своите вариации из балета "Пламъците на Париж" от Дмитрий Асафиев, стана лауреат на Международния балетен конкурс - Варна 2018.

Той с радост прие поканата за участие в ролята на Принц Зигфрид в класическия балетен спектакъл на Държавна опера Варна „Лебедово езеро” от Чайковски през 2019 година.

Видео
 

Пловдивското сопрано ЕВГЕНИЯ РАЛЧЕВАпред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза варненския си дебют в „Травиата“,  срещата с Маестро Борислав Иванов, изискванията към партньора на сцената и атмосферата в Европейската столица на културата

22 януари, 19.00, Варненска опера

„ТРАВИАТА“ от Верди, диригент Маестро Борислав Иванов, режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов, диригент на хора Цветан Крумов, балетмайстор Желка Табакова. В ролите: ВИОЛЕТА – Евгения Ралчева; АЛФРЕД ЖЕРМОН – Валерий Георгиев; ЖОРЖ ЖЕРМОН – Венцеслав Анастасов; АНИНА - Благовеста Статева; ФЛОРА - Марина Иванова; ГАСТОН - Христо Ганевски; БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов; МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров; ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров; ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

Откога „познавате“ Виолета Валери?

С ролята на Виолета дебютирах на 21 години. Това въобще беше моят дебют на оперната сцена. Сега с Виолета дебютирам и на варненска сцена. Смело мога да кажа, че Виолета остава не само моята първа, но и моята последна любов.

Да започнеш оперната си кариера с Виолета, това е прекрасно, но и задължаващо предизвикателство.

Да, наистина  е така. Партията на Виолета е мечта за всички сопрани. Това е красива, това е коронна роля, която дава възможност да покажеш най-добрите си качества. 

Какво бихте искали от партньораси на сцената? В „Травиата“, а и не само.

Много е важно да се получи между нас химията, която ни вдъхновява. Да съвпаднат вкусовете ни към музиката, да имаме сходно отношение към всичко, което правим заедно на сцената. Също визуално и чисто човешки да си подхождаме. Когато тези условия са налице, нещата изглеждат истински и въздействащи. Всичко това проличава особено в любовните сцени. Тогава хората вярват на любовта, коятовиждат на сцената.

Как се получи на репетицята днес с Валерий Георгиев, който Ви партнира като Алфред Жермон?

Репетицията беше много успешна. Нещата станаха веднага и много лесно. Гласовете ни си подхождат много добре. Чувствам се спокойна и щастлива за предстоящия спектакъл.

Идвате от Пловдивската опера, с която нашият Маестро Борислав Иванов е бил свързан в продължение на много години.

Да, Маестро Борислав Иванов е допринесъл много за развитието не само на Пловдивската и на Варненската опера, а на българското оперно изкуство въобще. Не съм работила досега с него, но много се развълнувах, когато преди един от моите спектакли в Пловдив на „Травиата“ той ми се обади и ме предупреди, че ще ме слуша. Така всъщност дойде и поканата от него да пея на варненска сцена.

Какво е настроението в Европейската столица на културата? Как се представи Пловдивската опера с най-новата си постановка, единствената танго опера „Мария от Буенос Айрес“ от Пиацола?

За съжаление, точно по време на премиерата, бях на гастрол в Китай, но ми разказаха, че спектакълът бил изключително добре посрещнат от публиката. Ние, пловдивчани, се чувствамепривилегировани и крайни поласкани да бъдем домакини на такова мега начинание, каквото е Европейската столица на културата 2019. Планирани са много разнообразни събития през цялата година, сред тях много неща, които не са случвали досега в Пловдив. Атмосферата е приповдигната, чудесно е да сме част от всичко това.

EВГЕНИЯ РАЛЧЕВА е ученичка на световноизвестната певица Александрина Милчева. Дебютира с Виолета в "Травиата''. Втора награда на международния конкурс за оперни певци ''Борис Христов''. Печели конкурса ''Млади оперни гласове'' към Софийската опера и балет.
Била е солист на Русенската опера, а от 2014 е солист на Пловдивската опера. Печели награда "Пловдив'' за ролята на Анджелика от "Сестра Анджелика''.
Участвала е във всички музикални фестивали. Под палката на Маестро Емил Табаков изпява цикъла на Рихард Щраус ''Четири последни песни'', отличен с наградата ''Златна лира''. Пяла е с диригенти като Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Методи Матакиев, Найден Тодоров и др.
Репертоарът й влючва още Мими от ''Бохеми'', Лиу от "Турандот", Дездемона от "Отело'', Графиня от "Сватбата на Фигаро'', Микаела от 'Кармен'', Маргарита от ''Фауст" и др.

3 август 2018, 21.00, Театър Римски терми

Концерт с популярни арии и дуети на Пламен Димитров, Андриана Йорданова и Руслан Павлов

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ - баритон и АНДРИАНА ЙОРДАНОВА – сопран пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя незабравим учител и за концерта в негова памет

Кой е най силният ви спомен за Георги Койчев?

Пламен Димитров: Не мога да откроя някакъв специален спомен, защото постоянно бяхме заедно. Той идваше на всички мои спектакли, държах на неговата оценка, най-много вярвах на него. Беше взискателен и критичен, двамата работехме сериозно и изчиствахме нещата, докато не се получат така, както той ги искаше, максимално най-добре.

Андриана Йорданова: За разлика от Пламен, аз нямах късмета да бъда толкова близо до него, защото заминах за чужбина. Но съм благодарна на съдбата, че в творческия си път попаднах на прекрасни педагози – като малка започнах с Веселина Зафирова, след това продължих при Георги Койчев, а в Консерваторията влязох в класа на проф. Илка Попова. Тя доразви у мен онези вокални качества, които постави Георги Койчев, между тях като педагози нямаше ревност, имаше симбиоза и приемственост. За един певец е от голямо значение, вокалните му педагози внимателно да надграждат посятото, а не егоистично да налагат своите амбиции.

Всъщност с Пламен се запознах, благодарение именно на Георги Койчев. Това стана в 107-ма стая на Варненската опера, където двамата репетираха. Запознахме се и Георги Койчев предложи да опитаме набързо един дует. Веднага почувствахме, че сме ученици на един и същ педагог. Така се стигна и до първия ни съвместен концерт във Варна през 2009 година. Тогава Георги Койчев ми каза, че за периода, откакто не сме се виждали, аз съм научила точно това, на което той е искал да ме научи. Никога няма да забравя думите му, те са важно признание за мен, което ми показва, че вървя в правилната посока. Пеенето, като непрекъснат процес, има нужда от оценка в перспектива и тъкмо в това се състои отговорността на педагога.

Очевидно ти също приемаш като мисия педагогическата дейност, която развиваш в Малта.

Андриана Йорданова: Целта ми е да науча моите възпитаници да не спират да търсят, да се усъвършенстват, като вземат най-доброто първо от мен, а после и от следващия педагог, който би трябвало да бъде по-добър от мен. Затова смея да кажа, че следвам уроците на моите учители. Наследих от Георги Койчев любовта към мъжките гласове, подготвих вече няколко баритона, които успешно се изявяват на различни сцени. Използвам неговата практика при разпяване на италианския вокал "А" и смяната на всички останали вокали. И аз, като него, държа на правилната позиция на главата, шията, на цялото тяло. Това са все едни такива азбучни истини за оперното пеене, които обаче се оказват много по-ефективни от редица съвременни методики.

Пламен Димитров: (с усмивка) С Георги Койчев началото винаги беше трудно, но и знаехме, че накрая непременно ще се получи това, което трябва да се получи. Няма да забравя първия си урок при него, истинска катастрофа. Аз изпявам един тон, той веднага отсича - не, аз отново опитвам, той отново ме спира и така в продължение на почти час.

Андриана Йорданова: Тук си спомням, че веднъж на излизане от урок при Георги Койчев, срещнахме режисьора Кузман Попов, който живее един етаж по-надолу. Та той с усмивка отправи упрека: „Жоро, защо не ги оставиш да изпеят някаква ария, ами чувам само А-А-А-А, А-Е-О-А? „А, още не са дорасли“, отговори подобаващо Георги Койчев.

Пламен Димитров: Той беше весел човек, макар и не всички да го познаваха от тази му страна. По повод нечий разсъждения за връзката между лейката и оперното пеене, той все се шегуваше: „Ето един, стигнал до великото прозрение, че както се лее вода от лейката, така трябва да се лее и да не прекъсва и гласът.“

21.03.1933, Г. Оряховица – 19.01.2019 г., Виена

На 19 януари във Виена пое по своя вселенски път актьорът и режисьорът Петър Златев, дебютирал като актьор във Варненския драматичен театър, режисирал редица постановки във Варненската опера, споделил живота си с оперната прима Маргарита Лилова

Петър Златев завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (1956), оперна режисура при проф. Вит във виенската Академия за музикално и театрално изкуство (1967) и пеене при проф. Брант (1968). Дебютира в ролята на Иванко (“Иванко” – В. Друмев) в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна (1956).

Работи като актьор във варненската трупа. (1956 – 1962, 1968 – 1974), Театър "Българска армия" (1962 – 1963), като режисьор в ДМТ “Ст. Македонски” (1979 – 1983).

На сцената на Варненската опера е режисьор на оперите „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах (10.12.1968) с диригент Емил Главанаков, художник Ангел Атанасов, диригент на хора Никола Бочев, хореография Галина и Стефан Йорданови и „Майстори“ от Парашкев Хаджиев (22.12.1976) с диригент Влади Анастасов, художник Кина Петрова. Носител на държавни отличия.

Роли: Фьодор (Майка на своите деца – А. Н. Афиногенов); Петручио ("Укротяване на опърничавата" – У. Шекспир); Алкмен (“Еленово царство” – Г. Райчев); Алфонсо д`Есте (Лукреция Борджия – В. Юго); Иванов (Иванов – А. П. Чехов); Андрей (Всяка есенна вечер – Ив. Пейчев); Инсаров (В навечерието – по И. С. Тургенев); Иван Шишман (Иван Шишман – К. Зидаров); Методи (Притча за философа – К. Топалов) и др.

Постановки: Изключителен шанс (К. Георгиев); Мизантроп (Ж. Б. Молиер); В навечерието (по И. С. Тургенев); Събота `23 (Ст. Цанев) и др.

Поклон пред паметта му!

СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЛИНЕВ е роден на 11 ноември 1961 г. в. София Завършва Държавна музикална академия – София специалност «Хорово дирижиране» при проф. Васил Арнаудов и «оркестрово дирижиране» при проф. Влади Симеонов. Специализира в университета в Йейл, САЩ при проф. Елизар де Карвало. Диригент е във Варненска опера (1988 – 1995) и главен диригент на Варненска филхармония (1994 – 1995). Репертоарът му включва оперите «Вълшебната флейта» (Моцарт), «Трубадур» (Верди), «Слугинята господарка» (Перголези), «Джани Скики» (Пучини), «Любовен еликсир» (Доницети), оперетата «Прилепът» (Й. Щраус), симфонични произведения от Бетовен, Шуберт, Брамс и др. Реализира първият компактдиск на Варненска филхармония със заглавие «2Х4», който включва Четвъртите симфоний на Роберт Шуман и Феликс Менделсон Бартолди.

След 1996 г. се установява трайно в САЩ. През 2013 - 2014 г. е главен диригент на Държавна опера-Стара Загора. Там реализира за първи път в България операта „Крал за един ден“ от Дж.Верди. Притежаваше безспорен музикален талант. Сложното време, в което трябваше да реализира дарбата си, му донесе изпитания, които за съжаление не успя да понесе. Поклон пред паметта му!

Януари ни разделя и със Стефан Филипов, дългогодишен оркестрант, първа флейта в Оркестъра на Държавна опера Варна. Колегите му и целият екип на оперния театър ще го запомнят като великолепен флейтист и човек, на когото винаги може да се разчита.

Поклон пред един осмислен и осъществен живот в името на изкуството!

Поклонението ще се извърши на 26 януари от 11.30 часа в храм "Света Петка".

27 юли 2018, 20.00, площад „Независимост“

С Цветан, Божидар, Лилия, Велин и Оркестъра на Варненската опера

Традиционният Концерт край фонтана на 27 юли, Деня на освобождението на Варна от османско владичество, ще дирижира Маестро Цветан Крумов. Младостта и талантът сродяват най-младия диригент на Варненската опера с младите и изключително надарени солисти на Концерт край фонтана 2018. Това са цигуларят  Божидар Матео Бенев, възпитаник на Варненската детско-юношеска опера, НУИ „Добри Христов“ и АМТИИ Пловдив, помощник-концертмайстор в Оркестъра на Варненската опера и очарователният артистичен тандем – сопраното Лилия Илиева и тенорът Велин Михайлов.

Лилия Илиева също израства с Варненската детско-юношеска опера, завършва Икономическия университет във Варна и НМА „Панчо Владигеров“ с вокално пеене, но светът на музиката определено я привлича повече. Роденият във Велико Търново Велин Михайлов е познат още като един от любимците в детското тв предаване „Като лъвовете“. След завършване на НМА „Панчо Владигеров“ с вокално пеене, става солист на ДМБЦ „Стефан Македонски“, изявява се и на други сцени, през тази година участва в концерта за откриване на българското европредседателство.

Във Варна Лилия и Велин винаги предизвикват повторни аплодисменти с изпълненията си на Янка и Иван в оперетата „Българи от старо време“, също с участието си в мюзикъла „Мамма Миа“, а в първата премиера на мюзикъла „Зоро“ миналия месец бяха направо неотразими в ролите на Инес и Зоро. Ще ги гледаме и на втората премиера на 21 август в Летния театър. Лилия заслужи овациите на публиката и като Кати Селдън в мюзикъла „Да пееш под дъжда“, където Велин пък изпълнява ролята на асистент-режисьор. Закономерно двамата са отново заедно като солисти в Концерт край фонтана на 27 юли, едно от знаковите събития за варненци всяка година.

И така, Цветан, Божидар, Лилия и Велин, заедно с Оркестъра на Варненската опера, със сигурност ще вложат много талант и емоция в този празничен концерт с творби от Любомир Пипков, Петко Стайнов, Асен Карастоянов, Йохан Щраус и др. А ние ще бъдем там и ще ги аплодираме :)

При неблагоприятно време към 17.00-18.00 днес, концертът ще се измести от площада на Основна сцена.

Входът остава свободен за варненци и гостите на Варна!

Дългогодишният концертмайстор на Варненската филхармония беше неизменна част от музикалния живот на Варна до 2009 година. Ще го запомним с прекрасните концерти, професионализма и приятелството.

Голям творец и много фин човек, изцяло отдаден на музиката, той предаде любовта си към нея и на своите ученици и на своите деца.

Така остави най-доброто послание след себе си!

Светъл път на един светъл човек!

Поклонението ще бъде в събота от 14 ч., в Ритуалната зала на Старите гробища във Варна.

Концерт на Vocal Productions NYC

2 август, 21.00, Театър Римски терми 2018

За шеста поредна година известният български бас Валентин Пейчинов, солист на Метрополитън опера в Ню Йорк, е подбрал за турне в България участници в неговия майсторски клас. В концерта на 2 август, 21.00, Театър Римски терми, 10 изпълнители от 6 държави ще се представят с различни музикални стилове.

Освен американката с хърватски корен Джулиана Милин, сопрано с име в САЩ, което набира все по-голяма популярност, ще чуем оперните изпълнители Hyeon Gyeong Kim от Южна Корея, Яна Кочева от България, Hajeong Lee от Южна Корея, Erin Murphy от САЩ и Przemyslaw Piskozub от Полша. В концерта ще участват още Хюсеин Медран от България с фолклор и пиано, Juan Jose Lazaro от САЩ и Евелина Станчовска от България с пиано, Ангелина Секулова от България с джаз.

БИЛЕТИ ЗА ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ: 
пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022 /www.tmpcvarna.com
Обект „Римски терми“ - ъгъла между "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051
ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/

НАТАЛИЯ БОБРОВА ОТ РУСИЯ ТАНЦУВА „ПЕПЕЛЯШКА“

28 юли 2018, 19.00, Основна сцена

В балетния юли, когато Варна е домакин за пореден път на най-престижния в света Международен балетен конкурс, Държавна опера Варна поднася и своя балетна премиера със съдействието на Министерството на културата на Руската федерация. 

На 28 юли, 19.00, Основна сцена, ще се насладим на високо балетно майсторство в руски стил в премиерния спектакъл на "Пепеляшка" от Сергей Прокофиев.

Автор на хореографията е з.а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на Държавна опера Варна. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красонярск и на Държавна опера Варна.

В Пепеляшка ще се превъплъти Наталия Боброва, Принца и Учителя по танци ще пресъздаде Иван Карнаухов, а Мащехата ще бъде Павел Кирчев. Партиите на сестрите на Пепеляшка ще изпълнят Пердита Джейн Ланкастър и Анастасия Осокина, а като Феята ще видим Мириам Рока Крус.

„Пепеляшка“ е уникален балет. Струва ми се, че всяко малко момиче, което види нашия спектакъл, непременно ще повярва в приказката, в чудото, в принца. Вярата в доброто и любовта са важни за съвременния свят.

Много съм щастлива, че след дълго прекъсване отново танцувам една от любимите си партии. Благодарна съм за доверието на хореографа на постановката Сергей Бобров. Спектакълът впечатлява с ярката си и сложна хореография, с красивите костюми. Очаквам с нетърпение срещата с българските зрители и вярвам, че нашата „Пепеляшка“ ще им донесе незабравими емоции", споделя солистката на балета в Красноярск Наталия Боброва.

Билети: 15, 20, 30; ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНА КАСА: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.operavarna.com
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020

„Набуко“ - 21 декември 2018 , 20.00, Forest National, Брюксел

„Бохеми“ - 22 декември 2018, 20.00, Forest National, Брюксел

За Варненската опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна стана вече традиция в края на годината да гастролира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Българското оперно изкуство ще бъде представеноотново във Forest National, най-голямата зала на Брюксел с 5 000 места, благодарение на партньорството между импресарските агенции„Еurocon“ и „Music Hall“.

Варненският екип – солисти, хор и оркестър, ще изнеседва спектакъла – „Набуко“ на 21 декември, 20.00, с диригент Маестро Борислав Иванов и „Бохеми“ на 22 декември, 20.00, с диригент Маестро Деян Савич от Белград. Подчертано съвременният режисьорски прочит на двете заглавия е на Жан Франсоа Донт, едно от известните имена на европейската оперна сцена.

В „Набуко“ главните роли ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна:Венцеслав Анастасов - Набуко, Димитринка Райчева – Абигайл, Ивайло Джуров – Закария, Георги Султанов – Измаел и гостенката от Белград Саня Анастасия – Фенена.

Мими в „Бохеми“ ще пресъздаде Таня Иванова, Ивайло Михайлов ще бъде Родолфо, Свилен Николов - Марсел, Пламен Димитров – Шонар, Деян Вачков – Колин и Илина Михайлова – Мюзета.

24 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

Планираният за днес, 24 юли, 21.00, концерт "Моята страстна латино любов" в Римски терми, се измества, поради вероятността от валежи, на Сцена Филиал, Театрално-музикален продуцентски център Варна, с начален час 21.15. Билетите важат без заверка.

Режисьорът на концерта Сребрина Соколова ни въвежда в латино атмосферата с въпрос: „Изживявали ли сте любов, която едновременно ви извисява до небесата, и в следващия момент да ви смъкне директно в ада? Тя е и наслада и болка, болест и лекарство, спасение и наказание, което носиш в себе си цял живот и никога не можеш да забравиш…

Ето за това ще разкажем в „Моята страстна латино любов“ – театрализиран концерт, в който словото, песента и танцът ще се преплетат в един спомен, спомен за нещо отминало, но не и забравено.

Освен на страстното танго, нашата публика ще се наслади на нежната румба и чувствената бачата, поднесени през погледа на хореографа Станислава Томова. Този коктейл от цветове, глас и движения ще ви предложат артист – хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев, както и със специалното участие на харизматичния актьор от Драматичен театър „ Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев и танцьорите от Sunny Dance Studio – Грета Симеонова и Георги Цанев. Китара – Георги Бодичев, пиано - Соси Чифчиян”.

Концерти с класика, поп, госпъл, суинг и соул, балет и мюзикъл

Деси Тенекеджиева, Филип Аврамов, Акага, Георги Христов, Антоанела Петрова, Нейчо Петров - Реджи и още

От 18 до 28 декември на сцените на Варненската опера и ФКЦ

КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ НА ДЕСИ ТЕНЕДЖИЕВА И ФОНДАЦИЯ „СТОЯН КАМБАРЕВ“

18 декември, 19.00, Варненска опера

На 18 декември, точно месец след бляскавото шоу на благотворителния бал на фондация „Стоян Камбарев“ в Лондон, младите таланти ще гастролират и във Варна. Деси Тенекеджиева ще ги представи с кратки филми, заснети по повод номинацията им за Голямата награда „Полет в изкуството“. Всеки един от участниците в концерта е носител на престижната награда "Стоян Камбарев" или на Специалната награда на фондацията.

В коледния концерт с класическа, госпъл и поп музика, под диригентството на Маестро Страцимир Павлов, ще се изяват младите открития на фондацията – оперните певици Весела Янева и Мария Славова, уникалните братя цигулари Алекс и Мартин Зайранови, пианистът-феномен Светослав Тодоров, който също пристига от Лондон специално за концерта, а само дни след това ще изнесе и самостоятелен рецитал в България Мол. На сцената ще излязат също виртуозният китарист Георги Димитров-Жожо, актрисата Ирен Лазарова, част от Gospel Choral - също носител на елитната награда преди години, и поп звездата Mr. VOG. Младият музикант участва в много от спектаклите на фондацията, сред които и европейския арт проект "Живот като на кино".

СУИНГ НА КОЛЕДА

19 декември, 19.00, Варненска опера

Вечерта на 19 декември Варненската опера ще озвучат горещите суинг ритми, които не оставят никого равнодушен. Суингът (Swing, англ.) се заражда като един от джаз стиловете през 30-те години на миналия век, по-късно се отделя и като самостоятелн стил в САЩ. Но според такива джаз икони като Луис Армстронг и Дюк Елингтън, между джаз и суинг няма съществена разлика. В защита на това твърдение, Дюк Елингтън дори написва композицията It Don’t Mean A Thing, If It Ain’t Got That Swing (Ако няма суинг, няма смисъл). Характерен с жизнеността си, бързото темпо и акробатичните умения на партньорите, суингът дълго време е имал славата на неприличен танц.

Суинг по Коледа на 19 декември определено ще бъде нещо специално, още повече, че в него ще участват Маестро Страцимир Павлов и обичайните заподозрени около него - вокалистите Антоанела Петрова и Нейчо Петров – Реджи, Валери Ценков – барабани, Нейко Бодуров – тромпет и Стоян Роянов - Я-Я – саксофон, без да забравяме Оркестъра на Държавна опера Варна.

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛУКЧО

20 декември, 19.00, Варненска опера

На 20 декември, 19.00, Основна сцена, екипът на неуморимата Варненска детско-юношеска опера ще представи балета на Карен Хачатурян „ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛУКЧО“ или „Чиполино“ по красивата приказка на Джани Родари, с която сме израсли всички.

Юнската премиера на балета бе посрещната възторжено от публиката, а хореографията на Бистра Бъчварова вече спечели два приза – „Златна муза“ 2018, в категория детско творчество, на Асоциацията на българските хореографи и Специалната награда на националния фестивал на балетните училища в Пловдив „С любов за танца“.

Младите варненски балетни таланти на възраст от 6 до 16 години с огромен ентусиазъм и вече забележителни танцова техника пресъздават историята на Лукчо и Репичка.

Недоволни от управлението на Принц Лимон – специално участие на балерината Слава Тобак, те решават да освободят Тиквата от нейния затвор и преминават през различни приключения, докато накрая настъпва мир в тяхното градче и всички танцуват Танца на радостта.

СЪН В ЛЯТНА НОЩ

21 декември, 19.00, Варненска опера

„Сън в лятна нощ“, българският и единствен в света мюзикъл по тази творба на Шекспир, с музика, написана от Христо Йоцов специално за Варненската детско-юношеска опера, по повод нейната 25-годишнина, веднага стана хит след премиерата си в началото на есента. Шекспир е толкова близък до младостта. И не само това. За пореден път художественият ръководител и диригент на формацията Ганчо Ганчев и неговият екип, заедно с режисьора Костадин Бандутов, доказват умението си не просто да работят с млади хора, а да създават с тях постановки на професионално ниво. Тук партньорството с Държавна опера Варна, която предоставя на Детско-юношеската опера оркестъра и сцената си за нейните изяви, също е от значение.

Варна винаги е поощрявала младите си таланти, неслучайно до неотдавна единствената в България, Варненската детско-юношеска опера вече има свои последователи и в други български градове.

ОПАСЕН ЧАР

27 декември, 19.00, Фестивален и конгресен център, зала 1

„Опасен чар“, спомняте си онзи незабравим филм със сценарист Свобода Бъчварова и режисьор Иван Андонов (1984), създаден сякаш за да блесне уникалният актьорски талант на Тодор Колев. Наистина, не бихме могли да си представим никого другиго в ролята или по-скоро - в ролите на хитроумния измамник, който се измъква от всяка ситуация, благодарение на „опасния“ си чар. А какво да кажем за най-доброто шоу на всички времена „Как ще ги стигнем американците“, със запазената марка на Тодор Колев.

Дни преди новата година, към усмивката и харизмата на Тодор Колев „С песните на Тодор Колев“ ще ни върне Филип Аврамов - един друг изключителен и не по-малко обичан български актьор. Заедно с него на сцената на ФКЦ на 27 декември ще бъдат група „АКАГА“ и оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Маестро Нелко Коларов.

АЗ, ТИ И МУЗИКАТА

28 декември, 19.00, Варненска опера

Деветима великолепни музиканти: Антоанела Петрова и Нейчо Петров - Реджи – вокали; Михаил Йосифов – тромпет, аранжименти; Денис Попстоев – саксофон; Велислав Стоянов – тромбон; Милен Кукошаров – пиано; Людмил Стойнов – китара; Даниел Феббо – бас китара и Георги Марков – барабани ще ни пренесат в златната ера на соул музиката. Концертът на 28 декември в залата на Варненската опера ще мине под знака на легендарната звукозаписна компания „Мотаун Рекърдс“, превърнала се в нарицателно име за високо качество, съхранило образците на американската соул и поп музика.

Бутиковият проект „Motown. Аз, ти и музиката” ще поднесе на ценителите селекция от любими класики на музикални икони, оглавявали класациите през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, сред които „Ета Джеймс“, „Марвин Гей“, „Джаксън 5“, „Темптейшънс“ и много други.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ – „МОЯТ ПЪТ“

28 декември, 19.00, Фестивален и конгресен център, зала 1

С разтърсваща емоционална изповед големият Георги Христов се завръща, след известно мълчание, на сцената. Достигнал върховете на славата, концертирал в Европа, Азия и САЩ, написал текстовете и музиката на голяма част от богатия си репертоар, сега той ще поднесе хитовите си песни „Моят път“, „С музика живея“, „Черно и бяло“, „Нямам нужда от много приятели“, „Не съжалявайте“, „Илюзия“, „Сезони“ и други.

Грандиозният биографичен концерт спектакъл на 28 декември, 19.00, зала 1, ФКЦ, в който ще участват оркестър и балет на Държавна опера Варна, ще закрие подобаващо XIX Коледен музикален фестивал – Варна 2018.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

23 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

ПРЕДКЛАСИКА С МОНТЕВЕРДИ, ПЪРСЕЛ И ХЕНДЕЛ

„ПЛАЧЪТ НА АРИАДНА“ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

Планираният за 23 юли, 21.00, концерт "Musica Antica" в Римски терми, се измества, поради вероятността от валежи, на Сцена Филиал, Театрално-музикален продуцентски център Варна, с начален час 21.15. Билетите важат без заверка.

Тази промяна няма да ни попречи, в този бутиков концерт с творби от бароковите майстори Монтеверди, Пърсел и Хендел, да се насладим на майсторството на вокален ансамбъл "Bella voce" с изящните гласове на Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева. С тях на сцената ще бъдат певците Мирослав Антовски, Любомир Чернев и Оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Цветан Крумов и режисурата на Петко Бонев.

Воден от пристрастието си към предкласиката, ПЕТКО БОНЕВ е замислил специална драматургия за концерта „Musica Antica”.

„В началото ще чуем „Плачът на Ариадна“ от операта „Ариадна“ на Клаудио Монтеверди. От изгубената музика на тази опера, една от първите оперни творби в музикалната съкровищница въобще, е запазен само речитативът „Плачът на Ариадна“, който на този концерт ще прозвучи за пръв път във Варна. Сюжетът следва древногръцкия мит за съпругата на Тезей Ариадна, която се влюбва в неговия син, докато Тезей е на война, но тъй като момъкът не отвръща на любовта й, тясе озлобява и го набеждава пред баща му, Тезей отмъщава на сина си, а Ариадна се самоубива“, припомня режисьорът.

И продължава: „В концерта и четирите певициНеда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева и Росица Павлова – Инджева се превъплъщават в Ариадна и заедно с Мирослав Антовски и Любомир Чернев, които им партнират на сцената, правят разкошен ансамбъл. Много красиви гласове, “Bella Voce” наистина отговарят на името си!

Следващият ни композитор е Хенри Пърсел, наричан още „Британският Орфей“, един композитор, от когото всички са се учили. От най-известната му опера „Дидона и Еней“ съм избрал няколковълнуващи откъса сдуетите на вещиците и смъртта на Дидона.

И от Пърсел, при който в борбата между доброто и злото, доминира злото, преминаваме към Георг Фридрих Хендел, в чиято опера "Амадиджи от Гаула" побеждава доброто.

Завършваме концерта с музикалните шеги на Монтеверди „Скерци музикали“, които се намират в осма книга от неговите популярни мадригали. И за да изглежда всичко още по-автентично, един от нашите артисти се преобразява в самия Монтеверди. С други думи, варненската публика има уникалния шанс да присъства на концерт, редом с великия маестро!“, завършва усмихнат музикалната си покана Петко Бонев и отива на репетиция.

 „MUSICAANTICA”

I. K. – „Плачът на Ариадна“
C. Monteverdi – Il lamento di Arinna
“Lasciate mi morire” – (Оставете ме да умра)
Изп. Росица Павлова-Инджева
O, Teseo, Teseo mio (О, Тезей)
Изп. Мария Яковчева
Dove, Dov’e la fede (Къде, къде е вярата)
Изп. Елена Механджийска
Ah, che non pur rispondi (Ах, не отговаря вече)
Изп. Неда Атанасова
2. Lasciate mi morire – Изп. Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева, Мирослав Антовски, Любомир Чернев

II. Х. Пърсел – Дидона и Еней
1.Прелюд и дует на вещиците – Изп.Н. Атанасова, Е. Механджийска 
2.Ария на Белинда – Изп. Е. Механджийска
3. Речитатив, дует на вещиците и ария 
на Магьосницата - Изп. Н. Атанасова, Е. Механджийска, Р. Павлова-Инджева
4.Речитатив на Дидона и Белинда – Изп. М. Яковчева, Н.Атанасова
5. Ария на Дидона – Изп. Мария Яковчева
6.Финал - Неда Атанасова, Елена Механджийска, Росица Павлова – Инджева,Мирослав Антовски, Любомир Чернев

III.Г.Ф. Хендел -" Амадиджи от Гаула"
1.Речитатив на Амадиджи и Ориана и ария на Амадиджи - Изп. Р. Павлова - Инджева
2. Речитатив и дует на Ориана и Амадиджи – Изп. Н. Атанасова, Р. Павлова - Инджева
3 .Финален aнсамбъл – Изп. Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева, Мирослав Антовски, Любомир Чернев

IV. Г.Ф. Хендел 
1. “Аполон’’ и Дафне - Ария на Дафне
Come in ciel si benigna stella – Изп. Е. Механджийска
2.”Риналдо” - Lascia ch'io pianga – Изп. Н. Атанасова
3. ‘’Ксеркс’’ - Ombra mai fu – Изп. Любомир Чернев

V. К. Монтеверди, Шест музикални скерци
1 „Amarilli, onde M’assale (Амарили, обземат ме страстни вълни“
2. “Amorosa pupiletta”(Нежна зеница)
3. „Vaghi rai de cigli ardenti” (Привличат ме лъчите на твоя поглед
4. „La Pastorella mia” (Овчарке, моя)
5.“Lidia spina del mio core (Лидия, трън в сърцето ми)
6. „Non cosi tosto io miro” (Не, тъй скоро ще постъпя)

12 декември, 19.00, Варненска опера

13 декември, 19.00, Варненска опера

III Международен балетен форум - Варна 2018

Ролите на Мари и Принца в най-играния балет по Коледа ще изпълнят Елена Свинко и Марчело Пелицони (12 декември) и Анастасия Белоногова и Франциско Руис (13 декември).13 деца без родители от нашия град също ще имат възможността да гледат спектакъла на „Лешникотрошачката на 12 декември, благодарение на балетните артисти от "Варна Денс Театър".

Валдхорнистът и инспектор на Оркестъра на Варненската опера Лъчезар Апостолов пред Виолета Тончева за музиката, диригентите, оркестъра и…  готвенето

Да започнем от твоето участие в изпълнението на една от най-великите симфонии, Симфония №8 на Густав Малер, с която под диригентството на Емил Табаков бе закрито българското европредседателство.

Щастлив съм, че получих покана за този уникален концерт. Симфония №8 на Густав Малер е композирана за многобройни състави – оркестър, хор и солисти, и затова се нарича “Симфония на хилядата”. Участваха 100 деца, 150 певци, смесен хор и 8 солисти, над 140 оркестранти, само валдхорните бяхме 9. Репетирахме 8 дни в зала „България“, генералната репетиция беше в НДК, където се състоя и самият концерт. Залата беше пълна, а преживяването невероятно.

В началото на годината Емил Табаков дирижира и във Варна симфоничен концерт, който също се превърна в събитие. Беше впечатляващо как след концерта всички вие, оркестрантитене бързахте да си тръгнете, а търпеливо се подредихте на опашка пред маестрото, за да му благодарите лично.

Да, така беше, за подобно нещо трябва да се благодари, то не се случва всеки ден. Тогава нашият концертмайстор Красимир Щерев бе солист на Концерта за цигулка и оркестър от Бетовен.

Чувстваш ли се на мястото си в Оркестъра на Варненската опера, на който си и инспектор?

Постъпих в Оркестъра на Варненската опера през 2010 година, но преди  това съм свирил във Варненската филхармония при покойния Иван Маринов. Бях и 5 години в Египет. В началото се профилирах само като симфоничен музикант, но с течение на времето започнах да свиря и в оперни спектакли. Във Варна се запознах с невероятни оперни солисти, като Илина Михайлова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров и те ме накараха да заобичам операта. Да, чувствам се на мястото си във Варненската опера.

Какъв характер има Варненският оперен оркестър?

Характерът на оркестъра е сбор от нашите характери - над 80 човека, не само българи.В пъстрия състав влизат музиканти от Русия, Украйна, Испания, Италия и Великобритания. При цигулките имаме две Марини от Русия – Винокурова и Славчева; при виолончелите - две украинки, Олена Мошинска и Юлия Вининченко. Те са омъжени за българи и живеят във Варна.Сега прослушваме един украински тубист, който е женен за българка.

Ролята на любовта при оформянето на един оркестърJ

Определено. Ето още един пример. След като успях да привлека при нас първия тромпетист на Софийската филхармонияФернандо Серано Монтоя от Испания, той доведе тук и своята приятелка от Италия – флейтистката Мартина Лукатели. Кларинетистката Джой Елизабет Бооле от Великобритания ще поднови договора си с нас през есента. Отдавна свири с нас виолистът Андреа Джакомети от Италия. Чуждестранните колеги винаги идват отлично подготвени на репетиция, моите адмирации към тях. Някои от тях са на постоянен, други на граждански договор, но това е съвсем нормално. Музикантите са мобилно съсловие, те изграждат кариерата си, като трупат опит в различни страни и различни оркестри.

Какви диригенти предпочита оркестърът на Варненската опера?

Оркестърът винаги добре работи със Светослав Борисов, който доскоро беше наш главен диригент, също с Борислав Иванов. Освен с Емил Табаков, за който вече казах, бихме се радвали да свирим по-често с Григор Паликаров. Мисля, че всеки оркестър харесва диригентите, които респектират със самото си присъствие и с малко думи постигат много. Те са отлично подготвени специалисти, които знаят какво да искат от оркестъра, насочват го веднага към точните места и могат да сглобят цялото само с няколко репетиции. Но има и диригенти, които не биха постигнали същото сдвойно повече репетиции.Много добро впечатление ни направи сръбският диригент Деян Савич, с когото също много лесно се работи.Оркестърът е такова тяло, което реагира много бързо, както при Концерта за Благовещение, когато с Мартин Георгиев направихме за крартко време Чайковски, Трета симфония, която никога досега не бяхме свирили.

III Международен балетен форум във Варна представя от 22 ноември до 16 декември 5 балетни заглавия, от тях 4 премиери, като едната е премиера за България. Публиката вече аплодира премиерните спектакли на Варненската опера за тази година на „Пепеляшка“ от Сергей Прокофиев, хореографска редакция Сергей Бобров; „Зле опазеното момиче“от Петер Хертел, хореография Александър Горский и „Снежанка“ по музика на Чайковски, хореографска версия на Красноярския театър за опера и балет - Русия. „Снежанка“, наричан още „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет, поставен сега за пръв път в България, бе посрещнат с възторг от зрителите.

На 12 и 13 декември танцува „Лешникотрошачката“ - най-играният балет по Коледа в цял свят. Днес в ролите на Мари и Принца ще се изявят Елена Свинко и Марчело Пелицони, а утре - Анастасия Белоногова и Франциско Руис.

Две представления са предвидени и за „Лебедово езеро“, „балета на балетите“, интересна хореографска редакция на Сергей Бобров, с много черни лебеди и неочакван край. Главните роли изпълняват: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни на 15 декември и Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Максим Иконостасов на 16 декември.

Веднага след тази „лебедова“ кулминация, на 17 декември, балетната трупа на Варненската опера заминава, за пръв път в своята 70-годишна история, на тримесечно турне във Великобритания, заедно с екипа наIII Международен балетен форум – Варна 2018, на тримесечно турне във Великобритания. В Кардиф, Манчестър, Лондон и други английски градове избраните с кастинг балетни артисти от Русия, България, Франция, Испания, Италия и други страни, общо 14 националности, ще изнесат 117 представления на „Пепеляшка“, „Зле опазеното момиче“, „Снежанка“,„Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“. Привилегията да ги види първа има варненската публика.

24 юли – 29 юли, 21.00, Театър Римски терми 2018

На 23 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще ни завладее вълшебството на бароковата музика на Монтеверди, Пърсел и Хендел. В този изящен концерт, под наслов „MusicaAntica“, сдиригент Цветан Крумов и режисьор Петко Бонев - режисьора на мюзикълите „Граф Монте Кристо“ и „Зоро“, ще аплодираме четирите прекрасни дами от вокален ансамбъл "Bella voce" и Оркестъра на Държавна опера Варна.

На 24 юли, 21.00, отново в Театър Римски терми следва „Моята страстна латино любов“ – концерт с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на актьора Пламен Георгиев. Танцори от „Sunny Dance Studio”ще представят хореография на Станислава Томова, автор на хореографията на „Зоро“.

На 29 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще проследимивтори епизод на проекта „Магията на киното“ с популярни филмови мелодии, мултимедийна презентация и участието на оперните певици Марилла Гьонги, Филипа Руженова, Галина Великова, Миглена Страдалска и Елеонора Христова.Особена заслуга за този концерт има Руслан Павлов – аранжимент, обработка на песните и клавир.

Видео "Bella voce"

За Мими са нужни две певици с различни гласове

11 декември,19.00, Варненска опера

XIX Коледен музикален фестивал - Варна 2018

Трогателната история за любовта и приятелството, която Пучини превръща в оперната класика „БОХЕМИ“, ще оживее под диригентската палка на Маестро Деян Савич (11.12, 19.00, Основна сцена). С ролята на Мими във Варна ще дебютира Таня Иванова, позната от европейската музикална сцена.

„През 2012 година, когато смених репертоара си от мецосопранов на сопранов, Мими беше първата ми роля и затова тя ми е много ценна. Предизвикателство за мен са ролите, които са многопластови, такава е и Мими. Във всяко действие тя е различна и това ми дава възможност да започна да изграждам образа лирично в първо и второ действие и драматично в трето и четвърто действие. В този смисъл обичам да казвам, че в операта „Бохеми“ са нужни две певици с различни гласове“, разказва Таня Иванова.

Нейни партньори на сцената ще бъдат Ивайло Михайлов – Родолфо, Свилен Николов – Марсел, Йордан Христозов – Шонар, Делян Славов – Колин, Мария Павлова – Мюзета и др.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Тъкмо на морския християнски ден Никулден, спектакълът на варненската "Джоконда", чието действие, както знаем, се развива във Венеция, пожъна огромен успех във Фестивала на оперното и балетно изкуство - Стара Загора 2018. Нестихващите аплодисменти на публиката в залата на Старозагорската опера държаха дълго време нашите артисти на сцената. Каква по-хубавата награда може да си пожелае артистът!

Поздравления за Маестро Григор Паликаров, режисьора и сценограф Кузман Попов, костюмографа Ася Стоименова и великолепните солисти Габриела Георгиева, Бойка Василева, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Даниела Дякова, Евгений Станимиров! Поздравления за всички останали участници - за хора, балета, оркестъра и техническите служби, за целия екип на "Джоконда"!

ДНЕС ДНЕС ДНЕС

19 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

Поради неблагоприятната метеорологична обстановка днешният концерт "Музиката на Италия" се измества от Римски терми на Сцена Филиал на Театрално-музикален продуцентски център Варна с начален час 21.15.

Билетите важат без заверка.

Три балетни поколения се събраха, по повод 70-годишнината на професионалния балет във Варна и премиерата на книгата "За Варненския балет ретро" от Светла Трайкова. Говорихме за зараждането на балетното изкуство в нашия град, за първия самостоятелен спектакъл на Варненската балетна трупа с едноактните балети "Шехеразада" и "Болеро" (1948). Припомнихме си Галина и Стефан Йорданови - легендарния балетен и семеен тандем с изключителни заслуги за израстването на балета във Варна (1960-1985). Творците, на които дължим и създаването на Варненския балетен конкурс - първия международен балетен конкурс в света, спечелил в годините престижа на Балетната олимпиада на света.

В разговора за балета, сред картините от изложбата на Тереза Зиковска на Сцена Ротонда, възкръснаха още имена и спомени, драматични и смешни случки. Ретро настроение внесоха и архивните сценични костюми от спектакли, оставили диря в балетната история. Сред тях и.варненската постановка на балета "Спартак" от 1977 година, първата постановка в България на това прочуто произведение на Хачатурян.

Разбира се, по Коледа винаги се танцува и любимият коледен балет „Лешникотрошачката“. След последния спектакъл от балетната Коледа, екипът на III Международен балетен форум във Варна заминава на 17 декември на тримесечно турне във Великобритания, където в Кардиф, Манчестър, Лондон и други градове ще изнесе 117 представления на тези пет заглавия. Привилегията да ги види първа има варненската публика.

До края на III Международен балетен форум - Варна 2018:

"Снежанка" - 8 декември, 19.00; "Лешникотрошачката" - 12, 13 декември, 19.00; "Лебедово езеро" - 15 декември, 19.00и 16 декември, 17.00.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

19 юли, 21.00, Театър Римски терми 2018

Мултимедиен концерт със специалното участие на Стефан Рядков

Сценарий и режисура Сребрина Соколова. Участват още: Благовеста Статева – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Илко Захариев – баритон и Жанета Бенун - клавир

Италия е страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко  е музика – от храната, през звукът на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е едно пътуване, един разказ за Италия, чрез нейната музика

Програмата на концерта:

1.    L’italiano– изп. Стефан Рядков
2.    Nella fantasia– изп. Благовеста Статева – 2:15
3.    Catari – Core’ngrato–изп. Илко Захариев – 2:20
4.    La Danza–изп.Вяра Железова – 2:24
5.    Ария на Мюзетта из „ Джани Скики“ Пучини- изп. Благовеста Статева – 2:15
6.    Mamma – изп. Вяра Железова – 2:40
7.    O miobabbinocaro–изп. Благовеста Статева – 2:00
8.    Con tepartiro– изп. Стефан Рядков
9.    Parlami d’amore Mariu– изп. Илко Захариев – 2:30
10.    Canta per me– изп. Вяра Железова – 2:12
11.    Il Bacio– изп.  Благовеста Статева - 4:09
12.    Non tiscordar di me – изп. Илко Захариев – 2:50
13.    Тиритомба– ( ансамбъл) – 2:40
14.    La spagnola– изп. Вяра Железова – 2:40
15.     Santa Luchia– изп. Илко Захариев – 1:30
16.    Surriento – изп. Стефан Рядков
17.     Фуникули Фуникула  -  2:50

ИВАН КАРНАУХОВ – асистент-хореограф и солист на балета „Снежанка“ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на музиката и хореографията на т. нар. „четвърти балет на Чайковски“ преди негова българска премиера

5, 8 декември, 19.00, Варненска опера – Премиера за България

III Международен балетен форум – Варна 2018

Как ще охарактеризирате балета „Снежанка“, който е непознат за българската публика?

„Снежанка“ е интересен, лек и понятен за всички балет. Той разказва историята за дъщерята на Дядо Мраз и Пролетта, която напуска своята зимна гора, за да живее сред хората и там, разбира се, се влюбва. Наричат го „четвъртият балет“ на Чайковски, но той всъщност няма такъв балет и е създал само музика по текста на А. Островски, за целите първоначално на музикално-драматичен спектакъл. Възродената като балет „Снежанка“ започва истинския си живот чак през 1961 г., когато специално за Лондонския балетен фестивал прочутият хореограф и роднина на Чайковски, Владимир Бурмайстер, създава либретото и поставя първата хореография на „Снежанка“. Тогава, в партитурта на балета, освен наситената с ярък национален руски колорит музика, композирана за пиесата, Бурмайстер включва и други произведения на Чайковски.

Какви предизвикателства поставя пред хореографа „Снежанка“?

Използваме класическа и руска народна хореография. Класическата хореография представя снежинките – блестящи, красиви същества, а хореографията със стилизирани елементи на руски народни танци ни отвежда в село Берендейевка, където на летен фестивал попада Снежанка. Включени са оригинални движения на популярни руски, но също украински и други славянски народни танци. А през декември снежинките танцуват на прекрасната музика от цикъла на Чайковски „Годишните времена“.

Как бихте ги съпоставили с „Годишните времена“ на Вивалди?

Чайковски не е характеризирал отделните годишни времена като такива, по-скоро е интерпретирал чувството, което човек изпитва. Да речем през февруари, когато е толкова студено и веят страшни виелици, за разлика от април, когатовеселото настроение подсказа за идването на пролетта и т.н. Тук става дума за симфонична музика, в която Чайковски много оригинално вплита мотиви от руската народна музика и така я обагря с ново емоционално и много красиво звучене.Трудно се танцува балет на симфонична музика и затова поставянето на хореографията на „Снежанка“ не е лесно. Всъщност да се танцува „Снежанка“ винаги е трудно.

Каква е разликата в поставянето на „Снежанка“ с трупата на Красноярския и на Варненския балет?

Варненската постановка е развита върху хореографската редакция на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Хореографията за Варна е по-сложна, защото работим с балетни артисти от 14 националности. Макар и избрани с кастинг, те са завършили различни школи за класическа хореография и нашата основна задача е да синхронизираме уменията им. Най-голямата трудност обаче е при руските народни танци, които са им съвършено непознати. Самите движения лесно се запомнят, но навлизането в руския стил и пресъздаването на  руската душевност със средствата на балета е нещо съвсем различно. То изисква друго ниво на емпатия, на емоционален и интелектуален контакт.

Въпреки тези предизвикателства, в хода на усилния и много плодотворен репетиционен процес ние постигнахме много добри резултати. И вярвам, че на двете премиерни балетни вечери за Снежанка“ публиката ще оцени нашите усилия и нашето желание да й поднесем една красива първа среща с романтичния руски балет „Снежанка“.

13 август 2018, 11.00

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, с главенбалетмайсторСергей Бобров,з.а. на Русия, организира Кастинг за балерини на 13.08.2018 г. от 11.00 ч.

Кастингът е във връзка с гастрол във Великобритания в периода от декември 2018 г.до март 2019 г., по време на който, съвместно с балетни артисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия, ще бъдат представени произведенията „ Лебедово езеро”, „ Пепеляшка”, „Зле опазеното момиче”,  „Лешникотрошачката”, „Снежанка” и„Жизел”.

Кандидатите да изпратят автобиография, европейски формат и снимков материал на Е-mail:hr.drama.opera@gmal.com или на адрес: Варна, пл. „Независимост“ 1, ет. 2, офис 216. Краен срок 9 август 2018г.

 За контакт: тел +359 52665017, 0882 520 352, 0885412525, отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна.

На тържествена церемония в Младежкия дом на 2 декември 2018 г. бяха раздадени за четвърти път Независимите награди за култура Media AwARTs 2018.

Наградите за открояващи се постижения в областта на културата се присъждат по инициатива на изтъкнатите варненски журналисти, работещи в същата сфера в различни медии :Емилиян Ялъмов, Елена Владова, Веселин Златков, Светлана Вълкова, Светлана Ганчева, Невена Троянска и Юлия Кунева.

С грамотата и статуетката на Media AwARTs 2018 бе удостоена Държавна опера Варна за реализация на проекта „Опера в Летния театър“. Признанието се дава за новаторството, умело подбрания репертоар, многото премиерни заглавия, някои от тях поставени за пръв път в България и света, както и за участието на именити български и чуждестранни творци.

С Media AwARTs 2018 бе отличена също Виолета Тончева, пиар на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за книгата й „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ, 2018. Книгата е част от програмата за отбелязване на 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър през 2021 г.

Публикувано от: ТАТЯНА КАПРИЧЕВА/ Дата: понеделник, юли 16, 2018

Премиерата на операта „Летящият холандец“ се състоя на 12.07.2018 г. от 21.00 ч. на сцената на Летния театър в морската столица. Това бе  едно значимо и важно културно събитие в музикалния живот на град Варна, като част от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2018 и модула Опера в Летния театър. Премиерата на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер бе смел акт в репертоара на Държавна опера Варна, изпълнен с вещина, ентусиазъм и полет към професионално израстване.

Сериозната партитура бе осъществена от екип в състав: маестро Ерих Биндер, диригент на Виенската Щатсопера, режисьор Ивана Драгутинович Маричич, която следва режисьорската концепция на Деян Миладинович, костюми Катарина Гърчич Николич, диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли варненската публика имаше възможността да гледа солистите на Държавна опера Варна:  Гео Чобанов в образа на  Холандеца, Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщеря на Даланд, Людмил Петров като Даланд, Мирослав Христов в образа на ловеца Ерик, Бойка Василева в ролята на Мари и Арсений Арсов в образа на Кормчия на кораба на Даланд.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ бе представена на оригиналния за творбата немски език.За уважаемата публика на това сложно музикално-сценично изкуство в двата края вървяха двуезични субтитри на български и английски език. След съвсем лек толеранс от пет минути започна знаменателното събитие – премиерата за Варна на уникалната Вагнерова опера „Летящият холандец“.

В ръцете на Маестро Ерих Биндер, симфоничният оркестър на Държавна опера Варна възхити присъстващите с великолепното си свирене. Увертюрата  на операта звучеше прекрасно, релефно и приказно под открито небе и бе сърдечно адмирирана от фестивалната публика. Хорът на моряците с прекрасен мизансцен въведе слушателите в първо действие.Авторитетната ария на Даланд прозвуча драматично и ангажиращо на фона на проектираното бурно море на своеобразния екран  –  бялото платно на фрегатата, част от декора, който се третираше мултифункционално. Много колоритно беше представен и образа на Кормчията, който пееше и танцуваше характерно и въздействащо, мечтаейки за скорошен пристан.

Изключително остър и мрачен контраст внесе с появата си Холандеца, чиято сложна партия първоначално речитативна се разгърна в развълнувано-героична много дълга и изтощителна ария със сложни интервали и голяма кулминация. Последваха дуетите между него и Даланд, както и изразителния речитатив между Холандеца и капитана.

Втората ария на прокълнатия Холандец, разчувства и развълнувано сугестира публиката.В по-светли краски бе решен, мелодично и с валсова пулсация вокалният ансамбъл между Даланд и Холандеца, които се договориха за предстоящата сватба със Сента.

Независимо от различните интонационни профили на вокалните им партии, певците имаха отлична комуникация и баланс, а оркестърът красиво ги подкрепяше, доизяснявайки чувствата им. Радост и неподправена емоция бликна и от веселата мелодика в партията на хора на моряците, които доизградиха заедно със солистите финалната сцена на първото действие.

Второ действие започна след антракта с още по жизнеутвърждаваща музика с хора на предачките. Бодро, закачливо и простонародно звучаха женските гласове с изключително прецизно пеене и изпълниха вокално-цветно пространството. В контраст на тези звуци бяха разтревожените реплики на Мари и красивата, но драматично- фантастична балада на Сента. Фразите на солистката с хора звучаха извисено и хорално, а в края на арията Сента възхити публиката с брилянтно вибрато, филирани тонове и изразителни тихи динамики.

Бравурен женски хор, с много текст и различни линии в гласовете в бързо темпо контрастира с появата на обезпокоения ловец Ерик. Неговата ария бе поетична, с лиричен порив и полет на любовта и звучеше завладяващо като част от мюзикъл. Красива бленда перфектни портаменти и пълно вживяване в образа бяха само част от достойнствата на изявата на певеца. Напрегнатият диалог между него и Сента прерастна в проникновена и искрена ария на младата девойка. Срещата между Сента и Холандеца  и техните дълбоки чувства бяха изобразени със средствата на симфоничния оркестър.

Свежо прозвуча арията на Даланд по сватосването, а последвалият дует между главните герои – Сента и Холандеца се отличи с разгърнати силуети на вокалните партии. Заключителният за действието дует с маршова стъпка и възторжени интонации изрази радостта на Холандеца и жертвоготовността на младата девойка.

Трето действие започна с пиршество и жизнерадостния хор на норвежките моряци. Към тях се присъединиха и момичетата, а развеселеният и подпийнал Кормчия отново атрактивно потанцува, потропвайки весело с ботуши. Светкавиците и драматичният дует между Сента и Ерик, чието сърце бе разбито от този годеж, внесе известно напрежение, което бързо премина в красива лирична ария на ловеца, с чудни височини и приказно пеене. Оформилото се трио в любовния триъгълник Сента, Ерик и Холандеца предопредели трагичната развръзка. Особено силно и с мощна експресия, великолепно пя Линка Стоянова в ролята на Сента, преди саможертвата на героинята.

Оркестърът дообрисува симфонично за пореден път състоянието на ситуацията и персонажите и завесата отбеляза край на операта.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ приключи малко преди полунощ с озарените лица на публика и артисти, които взаимно се аплодираха. Бяха поднесени цветя от Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, която уважи и подкрепи с присъствието си цяла вечер невероятните солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и прекрасния екип на премиерата на операта „Летящият холандец“ от Р. Вагнер.

http://tatyanakapricheva.eu/

Татяна Капричева, учителка от НУИ "Добри Христов"

5, 8 декември 2018, 19.00, Варненска опера

С подкрепата на Фонд Култура при Община Варна

 Видео

За пръв път в България, на 5 и 8 декември, в рамките на III Международен балетен форум във Варна, ще се играе балетът „Снежанка“. Наричат го „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет, но е написал музика за пиесата „Снежанка“ по едноименната приказка на Александър Островски. Тя разказа за красивата дъщеря на Дядо Мраз и Пролетта, която напуска баща си и зимната гора, за да живее сред хората. Получила от майка си Пролетта човешката дарба да се влюбва, тя е щастлива в прегръдките на своя любим Мизгир, но любовта я погубва - разтапя се под лъчите на слънчевия бог Ярило.

Премиерата на замислената като музикално-драматичен спектакъл „Снежанка“ през 1875 година в Болшой театър, била посрещната хладно.  Истинският живот на възродената като балет „Снежанка“ започва чак през 1961 година, когато специално за Лондонския балетен фестивал прочутият хореографи роднина на Чайковски, Владимир Бурмайстер, създава либретото и поставя първата хореография на „Снежанка“.

В партитурта на балета, освен наситената с ярък национален руски колорит музика, композирана за пиесата, Бурмайстер включва и други произведения на Чайковски, сред които Симфония № 1 „Зимни сънища“, цикъла за пиано „Годишните времена“ и др.

Варненската постановка на „Снежанка“ е развита върху хореографската версия на екипа на Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия, с участието на избрани с кастинг балетни артисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и други страни. В премиерните спектакли в главните роли ще танцуват: Анастасия Осокина и Иван Карнаухов на 5 декември и Анастасия Нигматулина и отново Иван Карнаухов - на 8 декември.

Тенорът МИРОСЛАВ ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за естетиката на Вагнер, за връзката между митичните герои и съвременните супергерои, за своя Ерик в „Летящият холандец” и за някои разлики между Швейцарияи България

"Летящият холандец" - 12 юли, 21.00. Премиера на ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

Какво е усещането ти за Вагнер? Като солист на Цюрихската опера, няма как да не си пял във Вагнерови постановки.

Първото ми сблъскване с Вагнер беше преди десетина години, когато в Цюрихската опера направихме цялата тетралогия. Аз участвах в „Рейнско злато”. Постановката на Робърт Уилсън, един много известен режисьор и сценограф, беше много странна и като сценография и като осветление. От нас се изискваше една особена статичност, която много ни затрудняваше. Хем трябва да си неподвижен, хем да предадеш емоцията и жизнеността на тази забележителна музика. Сигурно сме се справили добре, защото постановката имаше огромен успех.

Защо е трудно да се пее Вагнер?

Вагнер развива своя естетика, с която реформира операта. Той усилва многократно състава на оркестъра и прави звученето му по-плътно. При него оркестърът по предписание е по-голям, с много по-голям щрайх и повече духови инструменти. Докато примерно италианските майстори на операта рядко използват духови инструменти, Вагнер непрекъснато си служи с тях. И тази енергия, която излъчва оркестърът, трябва да бъде балансирана от солистите, те трябва да са равностойни и да пеят като цял оркестър, а това е меко казано, трудничко :)

Каква е разликата във възприемането на Вагнер в немскоезичните страни и другаде по света?

- Ако българин гледа операта „Хитър Петър”, неговото възприятие за този персонаж ще бъде различно от възприятието на неговите сънародници, но още повече от това на чужденците. Същото се отнася и за немскоезичния свят, за който Вагнер е национално богатство, един от стълбовете на немската култура. Често съм питал зрители коя е първата опера, която са гледали и отговорът винаги беше един и същ - първо „Вълшебната флейта” на Моцарт и след това Вагнер.

Любопитно е каква част от опероманите заемат т. нар. вагнерианци?

Не мога да цитирам някаква статистика, обаче съм свидетел, как на нашите Вагнерови спектакли в Цюрих редовно идват от различни краища на Германия поне по 5 автобуса, пълни с почитатели на неговото творчество.

Колко актуален е днес Вагнер с неговите митични сюжети и титанични сблъсъци между човека и природните стихии, между човека и вселената?

Вагнер интерпретира древни немски саги и митове, които ако бъдат извадени от контекста, винаги се съотнасят към съвременността. Поуката във всяка една стара приказка се оказва актуална. Ето „Летящият холандец” се занимава с вечната тема за любовта. „Летящият холандец” е митичен кораб и неговият капитан също е митичен герой, който днес бихме могли да отъждествим със супергерой или суперзвезда, за която слушаме по радиото, която гледаме по телевизията, за която чуваме какви ли не истории. Изведнъж същият този супергерой се появява в живота на една млада девойка, която е имало досега някакви свои трепети с моя персонаж, Ерик, и обърква изцяло съдбата й. Взема я в своя живот, нека така да се изразя. Ето един съвсем съвременен сюжет, а и любовни триъгълници има, откакто свят светува.

Как се чувстваш във Варна, където от няколко години те посрещаме като наш престижен гост?

Сътрудничеството ми с Варненската опера започна преди 4 години с участие в „Мадам Бътерфлай”, след това пях в „Кармен”, сега съм тук за „Летящият холандец”. Винаги с удоволствие идвам във Варна, защото сте изградили в театъра едно много хубаво чувство за съобщност, за семейство и това е много приятно. Срещам тук близки, приятели още от студентските години, с Маестро Борислав Иванов също се познавам отдавна. Щастлив съм да си партнирам сега с Линка Стоянова, един много сърдечен човек. Това, искам да подчертая, не се среща често и не се подразбира от само себе си. В чужбина много често се получава едно негласно съперничество между тенора и сопраното и тази нездрава конкуренция не спомага по никакъв начин за хармонията на сцената, по-скоро я разрушава.

Как живее българският тенор Мирослав Христов в Швейцария?

С времето щастливо. Но трябва да си призная, че първите години ми беше трудно. Аз съм социален човек, като всички българи, и тази социалност много ми липсваше, липсваха ми българските приятели. Там приятелствата се развиват по-бавно, но вече съм от 23 години в Швейцария, така че съм намерил баланса. Това всъщност е цялата ми кариера. Когато завърших Консерваторията, директорът на Цюрихската опера, който тъкмо тогава е бил в София по свои дела, ме чу, хареса ме и ме взе в Швейцария. Там и останах.

Какво предстои оттук нататък?

Ще пея „Тоска” в Германия, „Кармен” в Грац, но преди това ще остана още известно време във Варна за да подготвим августовската премиера на „Джоконда” от Понкиели. Това е специална опера за мен, с нея са свързани първите ми големи успехи в Швейцария.

С „Джоконда” ще продължи разговора ни в следващите дни, а сега отиваме на премиерата на „Летящият холандец”. На добър час на твоя Ерик и на целия екип на „Летящият холандец”!

 Прочетете още:

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„Летящият холандец“ в Летния театър

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

30 ноември, 19.00, Варненска оперa

III Международен балетен форум – Варна 2018

 Видео

„Зле опазеното момиче” има славата на един от първите балети в световната хореографска съкровищница. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията, е Жан Добервал (1742-1806).

По-късно Луи Харолд добавя своя музика към балета, но най-значима е намесата на немския композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899), чиято версия на „Зле опазеното момиче” получава широко разпространение в Русия. Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горский правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.

Във Варна, след постановката на „Зле опазеното момиче“ през 2017 г., хореографска редакция на Сергей Антонов, на 30 ноември 2018 г., в рамките на III Международен балетен форум, ще аплодираме и премиерата на балета с оригиналната хореография на Александър Горский.

В главните роли ще танцуват Елена Свинко от Русия, лауреат на Международния балетен конкурс във Варна 2017 и Марчело Пелицони от Италия. Само преди няколко дни балетната двойка се представи блестящо в главните роли на балета „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография на Сергей Бобров.

В „Зле опазеното момиче“ на 30 ноември 2018 г. ще танцуват още: Павел Кирчев в ролята на Марцелина, майка на Лиза и Франческо Бруни, в ролята на Никез, Мишо ще бъде Иван Карнаухов, който е и асистент-хореограф на постановката.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Сопраното ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за магическата среща с Евридика, за любовта, в която можеш да бъдеш завинаги и за древните Римски терми, където  долният и горният свят се докосват

“Орфей и „Евридика“ от К. В. Глук

17, 20 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2018

Откога познаваш Евридика?

Евридика е много специална роля и много специалноусещане за мен. Тя ме привлече още преди години, когато посетих пещерата „Дяволското гърло“ в Южните Родопи.

Местната легенда разказва, че тъкмо в тази пещера Орфей е слязъл в подземния свят, за да търси своята Евридика. Стигнеш ли най-дълбоката част на пещерата, виждаш една дълга тясна пътека нагоре и оттам просветва слънцето, светлината на нашия свят.

Тогава, макар и все още да не знаех, че Глук е написал операта „Орфей и Евридика“, в мен се породи желанието да се превъплътя в Евридика.

Образът й не напускаше съзнанието ми,изпитах го особено силно и в Перперикон, също едно от орфическите места у нас.Известно е, че България спори с Гърция за мястото, където е живял Орфей и е пленявал природата и хората със своите песни и своята лира.

И как се чувства артистът, когато мечтата му се превръща в роля?

Почувствах се истински щастлива, когато преди 2 години се появи възможността да изпълня Евридика в операта на Глук.

Поканата за съвместна работа дойде от Кипърската оперна асоциация на Цвета Христофору, а по българска линия от Академик Пламен Карталов. В продукцията участват Риолина Топалова като хореограф, Цвета Христофору в ролята на Орфей, аз като Евридика и балетните солисти на Софийската опера Екатерина Петрова и Цецо Иванов.

Следвайки оригиналното сценично решение, те пресъздават чрез езика на балетното тяло духа на Евридика и духа на Орфей.

Любов отвъд живота...

Това, което се случва на сцената, действително е една магия. Операта, която трае 1 час и 20 минути, изобилства с изключително красиви мелодии. Те ни пренасят в горния свят - рая, откъдето слиза Евридика, за да се види с Орфей, а после и в междинния - подземния свят. Там Орфей среща чудновати митологични същества, които трябва да омагьоса с вълшебната си лира, за да преодолее всички препятствия и да стигне до Евридика.

Вярвам, че няма случайни неща и затова бих искала да свържа този сюжет и с българските народни приказки. Мисля, че препредаването на легендата от уста на уста и наслагването през вековете са довели в нашата фолклористика до появата на приказките за горната и долната земя, за тримата братя и други такива интересни сюжети, препратка към древността.

С какви мисли излизаш на сцената като Евридика?

Евридика е символ на женственост и чистота. Нейната духовност и чистота могат да ни водят и да преминават през световете. Това е магията на любовта между нея и Орфей.Наред с това най-важно послание, което артистът трябва да предаде на публиката, в музиката на „Орфей и Евридика“ са изведени още тематичнителиниина слънцето,  като дар от боговете и на всепобеждаващата любов. Защото се оказва, че в любовта можеш да бъдеш не само в живота, но и в смъртта.

Това е една голяма мистерия и ние ще се опитаме да я пресъздадем и да я съпреживеем, заеднос  публиката на тази магична сцена. Искаме да предадем един ритуал на светлината, един ритуал на любовта, под звездите, в древните Римски терми, които много знаят и много излъчват. Тук камъните говорят и в тази неповторима среда под открито небе, където няма препятствия между световете, ние ще се опитаме със знака на любовтада обединим долния и горния свят.

1 декември 2018, 16.00, Сцена Ротонда

Оперно-оперетен концерт на Сцена Ротонда ще зададе предколедния тон още в първия декемврийски ден. Ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова и артист-хористите Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Милена Захариева, Илко Захариев и Петър Петров, както и пианистите Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Ария на Мюзета от операта „Бохеми“ на Пучини ще изпълни Мария Павлова, с Ария на Джудита от едноименната оперета на Лехар ще чуем Благовеста Статева, а Петър Петров е избрал прочутата Ария на клеветата от „Севилският бръснар“ на Росини.В пъстрия музикален калейдоскоп са включени Ария на Силва от оперетата „Царицата на чардаша“ от Калман с Антоанета Маринова, Ария на Княз Орловски от оперетата „Прилепът“ на Щраус с Милена Захариева и други любими арии, дуети и ансамбли, с които участниците в предколедния концерт ще ни настроят на празнична вълна.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bgчрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

12 юли – 13 август 2018, 21.00

За 16-и пореден път след първия спектакъл през 1977 година, Театър Римски терми във Варна ще събере почитателите на сценичните изкуства под открито небе. Още през втори век, когато древният Одесос е бил част от Римската империя с право да сече собствени монети, тук е кипял активен обществен живот, за който свидетелстватоткритите артефакти внай-големите римски бани на Балканите, сега знакова археологическа забележителностна Варна. Всъщото това публично пространство от 12 юли до 13 август 2018 година, варненци и гостите на града ще могат да посетят отбрани спектакли от варненската артистична продукция през годината, благодарение на организаторите от Община Варна, Регионалния исторически музей, Театрално-музикалнияпродуцентски център и Държавния куклен театър в града.

На пресконференцията Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна изтъкна, че от общо 23 събития, 6 са на Кукления, 7 на Драматичния и 10 на Варненския оперен театър. Ана Александрова, заместник–директор на Кукления театър представи най-новата постановка „Уестърн“ (12.07, 25.07, 7.08), като подчерта, че и останалите техни спектакли са с разпознаваемия почерк на Теди Москов: „Професия лъжец“ (18.07, 10.08) и „Възгледите на един пън“ (1.08).

Даниела Димова направи преглед на участието на Варненския драматичен театър в Театър Римски терми 2018 с театралната комедия „Комичната илюзия“ на младия режисьор Васил Дуев(14.07) и постановките на режисьора Костадин Бандутов – комедията на Рей Куни „Бащи, лъжи и още нещо“ със Свилен Стоянов в главната роля (12.07, 13.08) и вечния мюзикъл за деца и възрастни от Недялко Йорданов по музика на Хайгашод Агасян „Приключения опасни със герои сладкогласни“ (31.07, 9.08).  Само този мюзикъл е с начален час 19.00, докато всички останали представления започват в 21.00. По-нататък Даниела Димова сподели с журналистите очакванията си за една блестяща премиера на „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран, прочит на режисьора Георги Михалков, в главните роли със Симеон Лютаков и познатата от тв екран Яна Маринова (6, 11.08).

Веселина Михалкова – артистичен директор на Варненския драматичен театър отговори на журналистически въпрос за премиерата на „Магьосническо езеро“ – сценична редакция на Стоян Радев Ге. К. по превода на „Чайка“ от Чехов от краеведа Немил-Недраг (псевдоним на Христо Герчев), издаден от собственик на книжарница във Варна в началото на миналия век. Предпремиерните представления (10, 11, 12.08, 19.00, Сцена Филиал) не влизат в афиша на Театър Римски терми, но несъмнено са важна част от творческата продукция на театъра, с премиера в началото на новия сезон.

Поради големия интерес към премиерата в миналогодишното издание на камерната опера „Орфей и Евридика“ от К. В. Глук, в две от десетте музикални вечери в Театър Римски терми (17.07, 20.07) зрителите отново ще могат да проследят красивата любов на двамата митични герои. Спектакълът е резултат от колаборацията между Държавна опера Варна и Младежка оперна асоциация Кипър, под диригентството на Цветан Крумов, с участието наварненката Цвета Кристофору, която жиее и твори в Кипър – Орфей, солистите на Варненската опера Даниела Димова – Евридика, Лиляна Кондова – Амур и балетните солисти на Софийска опера Екатерина Петрова и ЦецоЦецо Иванов, които пресъздават духа на Евридика и духа на Орфей.

На пресконференцията бяха очертании оригиналните концепции на концерт-спектаклите, повечето премиерни, които артистите на Варненския оперен театър ще поднесат на публиката. Това са „Музиката на Италия“ с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на Стефан Рядков (19.07,4.08); „Музика Антика“ с режисьор Петко Бонев, диригент Цветан Крумов, вокален ансамбъл „Bella Voce”и хор „Св. Обретенов“ (23.07); „Моята страстна латино любов“ с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на Пламен Георгиев и танцори от „Sunny Dance Studio” по хореография на Станислава Томова (24.07); „Магията на киното, епизод 2“ – популярни филмови мелодии и мултимедийна презентация, с оперните певици Марилла Гьонги, Филипа Руженова, Галина Великова, Миглена Страдалскаи Елеонора Христова (29.07). Както за този, така и за следващия концерт „Шедьоври на руския романтизъм“ с оперните солисти  Михаела Берова, Вяра Железова, Гео Чобанов и струнно трио към Държавна опера Варна (8.08) особена заслуга има Руслан Павлов –аранжимент, обработка на песните и клавир.

И още два акцента – оперния концерт на Vocal Productions NYC с възпитаници на вокалния педагог, баса Валентин Пейчинов, който работи в Ню Йорк (2.08) и концерта на Пламен Димитров и Андриана Йорданова в памет на напусналия ни тази година варненски баритон и вокален педагог Георги Койчев (3.08).

Важна е за зрителите да знаят, че при неподходяща метеорологична обстановка събитията на Театър Римски терми ще се състоят същата вечер, в по-късен час, на сцените на Кукления театър, Сцена Филиал и Основна сцена на ТМПЦ Варна. Следете, моля, актуалната информация в сайтовете на театрите, фейсбук страницата Театър Римски терми и фейсбук страниците на съответните театри.

Прочетете още по темата:

Елица Ефтимова в сайта „Морето“

http://www.moreto.net/

Полина Петрова във в. „Черно море“

http://www.chernomore.bg/kultura/2018-07-09/sedem-premieri-radvat-tsenitelite-na-teatar-rimski-termi

Диана Стоева в Радио Фокус“:

http://focus-radio.net/

Благодарност за отразяването на пресконференцията за Театър Римски терми – Варна 2018 и на неуморния Кирил Аспарухов от ТВ „Черно море“, Мила Едрева от БТА, Мартин Георгиев и Даниела Стойнова от Радио Варна, екипите на ТВ „Черно море“ и на БНТ Варна, както и на Татяна Капричева от НУИ „Добри Христов.

Виолета Тончева, PR ТМПЦ Варна

3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

70 години професионален балет във Варна

По повод 70 години професионален балет във Варна, в рамките на III Межд. балетен форум - Варна 2018, на 3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата «За варненския балет ретро» от Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018.

В текст и снимки, използвайки различни публицистични жанрове, авторката се спира върху зараждането на професионалния балет във Варна през 1948 година и развитието му през следващите десетилетия с акцент върху най-добрите балетни постановки. С особено внимание тя откроява приноса на легендарния балетен тандем, възпитаниците на ГИТИС – Москва Галина и Стефан Йорданови, които в периода 1960 – 1985 година създават 35 балетни премиери и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера. Не са пропуснати и кулминационните моменти в историята на престижния Международен балетен конкурс във Варна.

СВЕТЛА ТРАЙКОВА завършва българска филология и философия в СУ "Св. Кл. Охридски", доктор на философските науки, секретар на Общинския съвет за духовно развитие във Варна, преподавател и заместник-директор в НУИ "Добри Христов", с много научни публикации в сферата на културата.

Присъстващите на литературната премиера ще получат талон с ценова отстъпка за спектаклите на III Международен балетен форум и XIX Коледен музикален фестивал - Варна 2018.

Модератор на събитието Виолета Тончева.

ЕРИХ БИНДЕР ОТ ВИЕНСКАТА ЩАТСОПЕРА дирижира ПРЕМИЕРАТА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

12 юли 2018, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

На 12 юли, 21.00,    в рамките на ММФ „Варненско лято“ предстои премиерата на „Летящият холандец“, обвеяната в легендите на севера опера на Вагнер. Да дирижира спектакъла е поканен диригентът от Виенската Щатсопера Ерих Биндер, специалист в творчеството на големия композитор.

Кореняк виенчанин, Ерих Биндер завършва Виенската музикална академия с цигулка, пиано, оперно пеене, композиция и дирижиране. Свири на цигулка в Оркестъра на Виенската Фолксопера и е дългогодишен концертмайстор на Фестивалния оркестър в Брегенц, Симфоничния оркестър на Хамбург и прочутите Виенскифилхармоници.

Откакто през 1979 г. дебютира като диригент във Виенската Щатсопера, дирижира редовно на оперните сцени във Виена, Дрезден, Мюнхен, Будапеща, Стокхолм и др. Като диригент на реномирани оркестри гастролира в различни страни на Европа, в Австралия, също в Япония, САЩ и др. Многостранният му музикален талант е оценен с редица награди, сред които Почетният кръст за наука и култура на Австрия.

Продукцията е резултат от творческата колаборация между Държавна опера Варна и „Народно позорище“ в Белград, Националния театър за опера и Балет на Република Сърбия.

Върху режисьорския прочит на Деян Миладинович работи Ивана Драгутинович Маричич, костюмите са дело на Катарина Гърчич Николич, диригент на хора е Цветан Крумов.

В главните роли ще аплодираме солистите на Държавна опера Варна баса Гео Чобанов като Холандеца и сопраното Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщерята на Даланд – Людмил Петров, а тенорът Мирослав Христов пристига от Цюрих за ролята на ловеца Ерик. Бойка Василева ще бъде Мари, а кормчията на кораба –Арсений Арсов.

Още на предпремиерата този великолепен състав впечатли аудиторията със задълбочената си трактовка на Вагнеровата творба, която макар и да се причислява към ранния период на неговото творчество, носи всички характеристики на гения и определено не е лесна за изпълнение.

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

На фона на буреносната музика, призрачните припеви и опиващите песни, които напомнят живописта на холандските художници Рембранд и Ван Ейк, се развива и романтичната връзка между Холандеца и девойката Сента, чиято любов би могла да го избави от злочестата му участ...

„Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си.

И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността“, споделя водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова.

„Капитанът в „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Фактурата е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика.

Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. Привлича ме именно тази многопластовост.Има много театър и много условност в тази опера. Условността е закодирана както в музиката, така и на много места в постановката, включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта“, обобщава Гео Чобанов.

24 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Под диригентството на добре познатата на варненската публика Маестра Николета Конти, проф. в консерватория "Джован Батиста Мартини" в Болоня, на 24 ноември във Варненската опера ще се състои изискан гала концерт с участници в тазгодишното издание на Софийския международен оперен семинар Sofia opera performing seminars.

Семинарите се организират по инициатива на екипа на Международната оперна академия в Болоня (Bologna international opera academy - BIOA) с директор проф. Генко Гешев - дългогодишен декан на вокалния факултет при университет "Duquesne" в Питсбърг, САЩ. Основната им цел е, чрез провеждане на майсторски класове от доказани имена в бранша - певци, вокални педагози, режисьори, диригенти, директори на театри, както и лекции по сценично поведение, мениджмънт в операта, управление на театри, лекции по здравословно хранене и култура на тялото, да откриват, развиват и менажират талантливи оперни артисти за престижни оперни сцени.

Семинарите предоставят възможност за кандидатстване за стипендии и обучение в "Duquesne university - Pittsburgh", консерватория "Giovan Batista Martini - Bologna" и BIOA, както и участия в продукции на Варненската опера.

Основни водещи лектори в семинарите са: проф. Генко Гешев - бас, режисьор (университет "Дюкейн", САЩ и директор на BIOA); проф. Франческа Педачи - сопрано (консерватория "Джован Батиста Мартини" - Болоня, Италия, BIOA), проф. Николета Конти - диригент (консерватория "Джован Батиста Мартини" – Болоня, BIOA и известния български баритон Петър Данаилов, гостувал неведнъж на варненската оперна сцена, директор на Sofia Opera Performing Seminars. Интерактивната програма с динамичен формат включва редовни срещи с видни действащи оперни певци от световните сцени, артисти със световна кариера, които с примера си са вдъхновение за младите поколения.

В тазгодишното издание на Софийските оперни семинари от 18 до 24 ноември, с домакин къща-музей "Панчо Владигеров", бяха излъчени 14 певци от САЩ, Швейцария, Гватемала, Ливан, Турция, Украйна и България. След успешния си концерт на 20 ноември в първо студио на БНР, ще имаме удоволствието да ги чуем и във Варненската оперна гала на 24 ноември.

Организаторите на събитието изказват благодарност на спонсорите: БНР, ТПМЦ Варна - Държавна опера Варна, къща музей "Панчо Владигеров" – София, издателство "Просвета", Музикална къща Бонев и Малък оперен Театър, Амрит спа студио, транспортна фирма "Юнион Ивкони".

ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА – 24.11.2018, ВАРНЕНСКА ОПЕРА

1. Д. Верди, „Сицилиански вечерни” – увертюра, изп. Оркестър на Държавна опера Варна
2. Д. Верди, „Травиата” - "Teneste la promessa...Addio del passato" - Ария на Виолета, изп. Ива Бизева
3. Д. Верди, „Травиата” - "Lunge da lei...De miei bollenti spiriti" - ария на Алфредо, изп. Андрея Мирчев 
4. Д. Росини, „Севилският бръснар” - "Il vecchiotto cerca moglie" - ария на Берта, изп. Милена Захариева 
5. Д. Росини, „Севилският бръснар” - "La calunia" - ария на Дон Базилио, изп. Петър Петров 
6. Г. Доницети, „Дон Паскуале” - "Quel guardo il cavaliere" - ария на Норина, изп. Венера Мелеки 
7. Д. Пучини, Тоска - "Recondita armonia" - Каварадоси, изп. Милен Шопов
8. A. Дворжак, „Русалка” - "Miesicku na nebe", изп. Имрен Хаджимустафа 
9. П. И. Чайковски, „Йоланта” - "Скажи мне Марта" - ариозо на Йоланта, изп. Лидия Кулекова 
10. Д. Пучини, „Бохеми” - "Che gelida manina"- ария на Родолфо, изп. Любомир Дамянов
11. Г. Доницети, „Любовен еликсир” - "Come Paride vezzoso" - ария на Белкоре, изп. Сергей Афонин 
12. Г. Доницети, „Лучия ди Ламермур” - "Reniava nel silenzio" - ария на Лучия, изп. Алиана Уитакър 
13. Ш. Гуно, „Фауст” - "Le veau d'or" - ария на Мефистофел, изп. Всеволод Ишченко 
14. Д. Верди, „Силата на съдбата” - Ана Изабел Лацо - "Pace mio Dio" - ария на Леонора, изп. Ана Изабел Лацо 
15. Ж. Бизе, „Кармен” - "Habanera", изп. Мари Джоу 
16. Д. Верди, „Макбет” - "Studia il passo" - ария на Банко, изп. Генко Гешев 
17. Д. Пучини, „Бохеми” - "Si, mi chiamano" - ария на Мими, изп. Франческа Педачи 
18. А. Бородин, „Княз Игор” - „ Ни сна, ни отдьiха.... - ария на Княз Игор, изп. Петър Данаилов
19. Д. Пучини, „Бохеми” - дует на Родолфо и Мими( I д-вие), изп. Франческа Педачи, Валерий Георгиев
20. Д. Верди, „Риголето” - квартет, изп. Алиана Уитакър, Валерий Георгиев, Мари Джоу, Петър Данаилов

МИЛЕН БОЖКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА преди спектакъла на „Тоска“, в който възпитаникът на Красимира Стоянова ще изпълни за пръв път в родния си град ролята на Марио Каварадоси

7 юли, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

След завършването на вокалния факултет в НМА “Проф. Панчо Владигеров”, варненецът специализира в Университета за музика и изкуства в Грац при проф. Йоана Боровска и при световната оперна прима Красимира Стоянова, негов незаменим ментор. В периода 2007-2009 е назначен на постоянен договор в оперния театър в Марибор, след което е назначен в Landestheater Кобург на постоянен договор. Паралелно с това има концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения, Хърватия, Латвия и др.

След успешното участие в заключителната оперна гала на Опера в Летния театър 2017, през 2018 година отново си тук. Как се вписа Варна сред многобройните ти ангажименти в Централна Европа и особено в Германия?

Последният ми ангажимент беше в „Русалка“ в Кобург, където съм живял 5 години и имам над 300 спектакъла, преди да изляза на свободна практика. През този сезон участвам в 3 големи постановки - „Тоска“, „В страната на усмивките“ и „Русалка“, като едната продукция на „Русалка“ е на чешки, а другата на немски език, тъкмо сега се подготвям за представлението на немски език в Хаген, близо до Дортмунд в Нордрайн-Вестфалия. Междувременно бях на фестивал в Северна Тюрингия с „Травиата“. Следва Верди Реквием в Швебише Гмюнт и от февруари догодина съм отново в Кобург за подготовка на премиерата на „Neues vom Tage”, едно много интересно произведение от Хиндемит, нещо средно между оперета и опера, както и за продукцията на „Кармен“. Радвам се, че сред тези участия се откри възможност да изпълня за пръв път в родния си град ролята на Каварадоси.

Каква беше първата ти среща с Марио Каварадоси?

Пях за пръв път Каварадоси през септември миналата година в Кобург. Тази роля е мечта за всеки тенор, защото с нея винаги печелиш. Публиката обича Каварадоси, защото той е всеотдаен, обича Тоска, верен е на убежденията си, а накрая го убиват. Той съчетава много положителни качества в себе си, докато повечето тенорови роли пресъздават нерешителни герои, които обикновено губят. Определено предпочитам Каварадоси.

Как се чувстваш в Кобург, колко силна е все още българската следа там?

В Кобург много добре знаят историята си, познават добре и България. Там съм се чувствал за пръв път не като чужденец. Бил съм в Австрия, Словения и други страни, но никъде не съм се чувствал така, както в Кобург. Хората ме обичат, това е градът, в който бих се върнал и в който бих живял постоянно. Трябваше обаче да го напусна понеже съпругата ми Нина Андреева - Божков получи постоянен договор в отдалечения на 400 км Хаген. Харесвам Кобург, защото той е един от най-красивите германски градове с богато архитектурно наследство.

В замъка Кобург съм пял на много концерти, също и в Нощта на отворените врати, която се провежда всяка година през есента. Пял съм и пред бившия ни министър-председател Н. В. Симеон преди няколко години, когато се отбелязваше годишнина от кончината на българския Цар Фердинанд. Да, в Кобург се чувствам добре като българин.

Прочетете още:

ОПЕРНИЯТ ЮЛИ В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР НА ВАРНА ЗАПОЧВА С „КАРМЕН“, „ПЕПЕЛЯШКА“ И „ТОСКА“

Варненският драматичен театър и Държавна опера Варна предлагат билети с отстъпка до 50% за всички свои спектакли до края на годината!

Само в дните 23, 24 и 25 ноември!

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1, с работно време:

петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;

събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30;

неделя 11.00-14.00, без прекъсване;

Каса ФКЦ Варна - всеки ден  10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30

12 юли – 13 август, 21:00

 Община Варна

Регионален исторически музей Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавен куклен театър Варна

12.07, четвъртък, 21:00-22:30  

Държавен куклен театър Варна

премиера

УЕСТЪРН

Спектакъл на Теди Москов, вдъхновен от филма на режисьора Артън Пен „Малък голям човек“, сценография и костюми Свила Величкова, музика Антони Дончев; участват: Красимир Добрев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Гергана Господинова, Стоян Стоянов, Боян Стоянов, Галин Гинев, Евгения Василева, Веселина Калчева, Теодор Христов, Иван Шумаров, Елица Данаилова

14.07, събота, 21:00-22:30

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Варна    

КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

Театрална комедия по Пиер Корней, режисьор Васил Дуев, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, участват:Ненчо Костов, Цветина Петрова, Ивайло Иванов, Сабина Коен, Стоян Радев, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Константин Соколов, Николай Кенаров

17.07, вторник, 21:00-22:15       

Държавна опера Варна и Младежка оперна асоциация Кипър

ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА

Опера от Кристоф Вилибалд Глук, диригент Цветан Крумов, участват: Орфей - Цвета Христофору, Евридика - Даниела Димова, Амур - Лиляна Кондова

18.07, сряда, 21:00-22:30

Държавен куклен театър Варна

ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ

Спектакъл на Теди Москов за възрастни по Сергей Кършигоров (шеговит поглед към исторически събития), костюми Свила Величкова, участат: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева

19.07, четвъртък, 21:00-22:15  

Държавна опера Варна

МУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ

премиера

Концерт спектакъл с режисьор Сребрина Соколова, участват: Стефан Рядков, Благовеста Статева-сопран, Вяра Железова-мецосопран, Валерий Георгиев-тенор, Илко Захариев-баритон. Клавирен съпровод Жанета Бенун

20.07, петък, 21:00-22:15

Държавна опера Варна и Младежка оперна асоциация Кипър

ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА

Опера от Кристоф Вилибалд Глук, диригент Цветан Крумов, участват: Орфей - Цвета Христофору, Евридика - Даниела Димова, Амур - Лиляна Кондова

21.07, събота, 21:00-23:00

Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна

БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО

Комедия от Рей Куни, режисьор Костадин Бандутов, сценография и костюми Петър Митев, музикално оформление Малина Михалкова, участват: Свилен Стоянов, Станислав Кондов, Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Костадинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова, Малина Михалкова

.

23.07, понеделник, 21:00-22:15           

Държавна опера Варна

премиера

MUSICA ANTICA

Концерт-спектакъл с диригент Цветан Крумов и режисьор Петко Бонев, участват: вокален ансамбъл „Bella Voce” от Национален филхармоничен хор “Светослав Обретенов” и оркестър на Държавна опера Варна. В програмата творби от Монтеверди, Пърсел, Хендел

24.07, вторник, 21:00-22:15       

Държавна опера Варна

премиера

МОЯТА СТРАСТНА ЛАТИНО ЛЮБОВ

Концерт спектакъл с режисьор Сребрина Соколова, участват: Пламен Георгиев, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Красимира Митева, Димитър Илиев, клавирен съпровод Соси Чифчиян; Станислава Томова и Георги Цанев от „Sunny Dance Studio” - Варна; песни от: Армандо Манзанеро, Освалдо Фарес, Консуело Веласкес, Аугустин Лара, Карлос Гардел, Изолина Карийо, Карлос Алмаран, Уейн Хектор, Стив Мак, Руди Перез, Лорийна Мак Кенит, Себастиян Ирадиер, Хосе Мариа Каньо Андрес, Карлос Гуаставино, Мануел Тадрос

25.07, сряда. 21:00-22:30

Държавен куклен театър Варна

УЕСТЪРН

премиера

Спектакъл на Теди Москов, вдъхновен от филма на режисьора Артън Пен „Малък голям човек“, сценография и костюми Свила Величкова, музика Антони Дончев; участват: Красимир Добрев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Гергана Господинова, Стоян Стоянов, Боян Стоянов, Галин Гинев, Евгения Василева, Веселина Калчева, Теодор Христов, Иван Шумаров, Елица Данаилова

29.07, неделя, 21:00-22:15

Държавна опера Варна

премиера

МАГИЯТА НА КИНОТО – ЕПИЗОД 2

Концерт и мултимедийна презентация с популярни филмови мелодии, участват: Марилла Гьонги, Филипа Руженова и Галина Великова  - сопрани, Миглена Страдалска и Елеонора Христова – мецосопрани, Марина Винокурова - цигулка, Олена Мошинска – виолончело. Клавирен акомпанимент и инструментална обработка Руслан Павлов

31.07, вторник, 19:00 - 20:30     

Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна

ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ

Мюзикъл за деца и възрастни от Недялко Йорданов по музика на Хайгашод Агасян, режисьор Костадин Бандутов, сценография и костюми Даниела Николчова, хореографГеорги Енчев - Гош, участват: Цветина Петрова, Стоян Радев, Николай Кенаров, Константин Соколов, Станислав Кондов, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Свилен Стоянов, Валентин Митев

01.08, сряда, 21:00-22:30 

Държавен куклен театър Варна

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН

Спектакъл за възрастни на Теди Москов по детска приказка (или нещо като Пинокио), костюми Свила Величкова, участват: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова,  Диана Цолевска

02.08, четвъртък, 21:00-22:15

Vocal Productions NYC

ОПЕРЕН КОНЦЕРТ

Възпитаници на Валентин Пейчинов – бас

03.08, петък,21:00-22:15

Държавна опера Варна

ПОПУЛЯРНИ АРИИ И ДУЕТИ

В памет на баритона Георги Койчев с участието на неговите най-добри възпитаници Пламен Димитров и Андриана Йорданова, клавирен съпровод  Руслан Павлов

04.08, събота,21:00-22:30

Държавна опера Варна

МУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ

Концерт спектакъл с режисьор Сребрина Соколова, участват: Стефан Рядков, Благовеста Статева-сопран, Вяра Железова-мецосопран, Валерий Георгиев-тенор, Илко Захариев-баритон. Клавирен съпровод Жанета Бенун

06.08, понеделник, 21.00 –23.00

Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна

премиера

ИЗБОРЪТ НА МАРТА

по "Без резерви" от Жорди Галсеран

Превод Нева Мичева, режисьор Георги Михалков, сценография и костюми Петър Митев, участват: Симеон Лютаков, Яна Маринова, Николай Кенаров, Валентин Митев,  Розалия Абгарян

07.08, вторник, 21:00-22:30       

Държавен куклен театър Варна

УЕСТЪРН

премиера

Спектакъл на Теди Москов, вдъхновен от филма на режисьора Артън Пен „Малък голям човек“, сценография и костюми Свила Величкова, музика Антони Дончев; участват: Красимир Добрев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Гергана Господинова, Стоян Стоянов, Боян Стоянов, Галин Гинев, Евгения Василева, Веселина Калчева, Теодор Христов, Иван Шумаров, Елица Данаилова

08.08, сряда,21:22:15

Държавна опера Варна

премиера

ШЕДЬОВРИ НА РУСКИЯ РОМАНТИЗЪМ

Концерт с участието на Михаела Берова-мецосопран, Вяра Железова-мецосопран, Гео Чобанов-бас,  Руслан Павлов-пиано, струнно трио към оркестъра на Държавна опера Варна. Творби от Чайковски, Рахманинов, Мусоргски, Направник и др.

09.08, четвъртък,21:00-22:30   

Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна

ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ

Мюзикъл за деца и възрастни от Недялко Йорданов по музика на Хайгашод Агасян, режисьор Костадин Бандутов, сценография и костюми Даниела Николчова, хореографГеорги Енчев - Гош, участват: Цветина Петрова, Стоян Радев, Николай Кенаров, Константин Соколов, Станислав Кондов, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Свилен Стоянов, Валентин Митев

10.08 петък,21:00

Държавен куклен театър Варна

ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ

Спектакъл на Теди Москов за възрастни по Сергей Кършигоров (шеговит поглед към исторически събития), костюми Свила Величкова, участат: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева

11.08, събота, 21.00 – 23.00

Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна

премиера

ИЗБОРЪТ НА МАРТА

по "Без резерви" от Жорди Галсеран

Превод Нева Мичева, режисьор Георги Михалков, сценография и костюми Петър Митев, участват: Симеон Лютаков, Яна Маринова, Николай Кенаров, Валентин Митев,  Розалия Абгарян

13.08, понеделник, 21:00-22:50           

Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна

БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО

Комедия от Рей Куни, режисьор Костадин Бандутов, сценография и костюми Петър Митев, музикално оформление Малина Михалкова, участват: Свилен Стоянов, Станислав Кондов, Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Костадинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова, Малина Михалкова

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.tmpcvarna.com

Обект „Римски терми“ - на ъгъла на улици "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051

ОНЛАЙН:  http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/

Цените на билетите от 10 до 20 лева с възможност за разглеждане на Римските терми.

XIX Коледен музикален фестивал,

III Международен балетен форум и

IX Коледни театрални седмици - Варна 2018

21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

Представителите на печатните и електронни медии във Варна и кореспондентите на националните издания в града са поканени на пресконференция на 21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.

Темите на пресконференцията са празничните събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна през декември: XIX Коледен музикален фестивал, III Международен балетен форум и IX Коледни театрални седмици - Варна 2018.

Вижте репортажа тук: https://www.bnt.bg/bg/a/pepelyashka-ot-rosini-na-varnensko-lyato

70 години професионален балет във Варна

22 ноември – 16 декември

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БАЛЕТЪТ „СНЕЖАНКА“

5 балетни заглавия със звезди на руския балет и балетни артисти от 14 националности

Със съдействието на Фонд Култура при Община Варна

Коледа ни кара сякаш повече от всеки друг празник да се доближим до човешката си същност. Да се отърсим от негативите, да отворим душите си за доброто, да споделим хармонията. Какъв по-добър спътник в това духовно израстване от балетното изкуство с неговата красота и изящество.С този замисъл и по повод 70 години професионален балет във Варна, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна поднася на своите зрители за Коледа 2018 истински балетен празник. III МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ, който ще се проведе от 22 ноември до 16 декември, в рамките на XIX КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ, ще изненада публиката с цели пет балетни заглавия, в които ще танцуват звезди на руския балет и избрани с кастинг балетни артисти от 14 националности.

Особен интерес предизвиква премиерата на балета«Снежанка»по музика на П. И. Чайковски, първа постановка в България.Наричат „Снежанка“ „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет. Но е написал музика за пиесата „Снежанка“ по приказката на Александър Островски. Премиерата, замислена от самото начало като музикално-драматичен спектакъл с хор, солисти и оркестър, състояла се на 11.05.1873 г. в Болшой театър, била посрещната хладно. Но музиката се харесала и тъкмо тя станала основа за бъдещите балетни постановки. Държавният театър за опера и балет в Красноярск също има своя хореографска версия за този балет, върху която е развита и варненската постановка на „Снежанка“ с участието наизбрани с кастинг солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и други страни. В главните роли ще аплодираме Анастасия Осокина, Иван Карнаухов (5 декември) и Анастасия Нигматулина, Иван Карнаухов (8 декември).

Балетът разказва историята на Снежанка, дъщерята на Весна (Пролет, руски ез.) и Дядо Мраз, която се влюбила, но се разтопила под ярките лъчи на Ярила-Слънце. „Снежанка“ е едно от най-вдъхновените съчинения на Чайковски, в което той е вложил и национален руски колорит. В партитурта на балета, освен музиката, създадена за пиесата на Островски, е включена и музика от други произведения на Чайковски: Първа симфония «Зимние грезы», Серенада за струнен оркестър, Голяма соната за фортепиано и др.

III Международен балетен форум – Варна 2018 ще ни срещне с класическата хореографска версия на Александър Горский на „Зле опазеното момиче“ от Хертел, в главните ролис Елена Свинко и Марчело Пелицони (30 ноември) и премиерните балетни постановки на Варненската опера от тази година „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография Сергей Бобров, с Елена Свинко в главната роля (22, 26 ноември) и „Лебедово езеро“ от Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров. Главните роли в „балета на балетите“ ще защитят: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Максим Иконостасов, Бино – Франческо Бруни (15 декември) и Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни(16 декември).

Задължителна за коледното настроение е и любимата ни, добре позната „Лешникотрошачката“ от Чайковски, хореография Сергей Бобров, която също ще има две представления с различни солисти. Главните персонажи ще пресъздадат: Мари – Елена Свинко, Принц – Марчело Пелицони, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев (12 декември) и Мари – Анастасия Белоногова, Принц – Франциско Руис, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев, малката Мари – Нeрея Асторя (13 декември).

 По повод 70 години професионален балет във Варна, в рамките на III Межд. балетен форум на 3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата «За варненския балет ретро» от Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018. В текст и снимки авторката се спира върху зараждането на професионалния балет във Варна през 1948 година и развитието му през следващите десетилетия с акцент върху най-добрите балетни постановки. С особено внимание тя откроява приноса на легендарния балетен тандем, възпитаниците на ГИТИС – Москва Галина и Стефан Йорданови, които в периода 1960 – 1985 година създават 35 балетни премиери и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера.Присъстващите на литературната премиера ще получат талон с ценова отстъпка за спектаклите на III Межд. балетен форум. Модератор на събитиетоВиолета Тончева.

Ето и пълната програма.

III МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ – ВАРНА 2018:

22, 26 ноември, 19.00, Варненска опера

ПЕПЕЛЯШКА

Балет от С. Прокофиев, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роля Елена Свинко - Русия

30 ноември, 19.00, Варненска опера

ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ

Балет от П. Хертел, либрето Жан Довервал, хореография Александър Горский, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др.В гл. роли: Елена Свинко - Русия и Марчело Пелицони - Италия

3 декември, 18.00, Сцена Ротонда - 70 години професионален балет във Варна

«ЗА ВАРНЕНСКИЯ БАЛЕТ РЕТРО»

Премиера на книгата на Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018. Модератор Виолета Тончева

5 декември, 19.00, Варненска опера – ПРЕМИЕРА

СНЕЖАНКА

Балет по музика на П. И. Чайковски, хореография Държавен театър за опера и балет Красноярск - Русия, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Снежанка – Анастасия Осокина, Мизгир – Иван Карнаухов, Купава – Елена Свинко, Лел - Марчело Пелицони, Весна, майка на Снежанка – Анастасия Белоногова, Дядо Мраз – Милен Петров, Цар Берендей – Милен Петров

8 декември, 19.00, Варненска опера - ПРЕМИЕРА

СНЕЖАНКА

Балет по музика на П.И.Чайковски, хореография Държавен театър за опера и балет Красноярск - Русия, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Снежанка – Анастасия Нигматулина, Мизгир – Иван Карнаухов, Купава – Елена Свинко, Лел - Марчело Пелицони, Весна, майка на Снежанка – Мириам Рока Круз, Дядо Мраз – Милен Петров, Берендей – Милен Петров

12 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Мари – Елена Свинко, Принц – Марчело Пелицони, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев

13 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Мари – Анастасия Белоногова, Принц – Франциско Руис, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев, малката Мари – Нeрея Асторя

15 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет по музика на П. И. Чайковски, хореография Мариус Петипа, Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Максим Иконостасов, Бино – Франческо Бруни

16 декември, 17.00, Основна сцена

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет по музика на П.И.Чайковски, хореография Мариус Петипа, Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни

БИЛЕТНИ КАСИ:

ТМПЦ Варна, пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022;

Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020; www. operavarna.com

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Сред звездните солисти и варненци с европейска кариера, които пеят за пръв път в родния си град

След изключително успешните премиерни спектакли на мюзикълите „Да пееш под дъжда“ и „Зоро“, в Опера в Летния театър настъпва с пълна сила времето на операта. Още през първата юлска седмица Държавна опера Варна ще предложи един истински букет от оперни шедьоври с именити диригенти и солисти. Наред с оперните прими Саня Анастасия и Драгана Радакович, публиката ще посрещне и именити варненци, които пеят за пръв път в родния си град

„АВАНТЮРИСТКА БЕЗ МОРАЛНИ УСТОИ” – "КАРМЕН" СЪС САНЯ АНАСТАСИЯ

На 2 юли в обичайния час 21.00, на сцената на Летния театър, под диригентството на Маестро Иван Кожухаров, ще се разиграе покъртителната житейска драма на пламенната циганка Кармен, за която свободата и любовта стоят по-високо от живота. Операта на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. На премиерата през 1875 г. в Опера Комик възмутени зрители негодуват срещу образа на главната героиня като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка”, „авантюристка без морални устои” и категорично отхвърлят кощунството герои на действието във високото изкуство на операта да бъдат бандити, контрабандисти, войници и пр. Бизе не понася провала и огорчен си отива от този свят три месеца по-късно. Но след седем години неговата опера се завръща в Париж с огромен успех и оттогава шества триумфално по целия свят.

Почитателите на Опера в Летния театър ще имат удоволствието да чуят в ролята на Кармен великолепното сопрано Саня Анастасия.Тя изучава музика в Университетите по музика и сценични изкуства в Грац и Виена. От 2008 г. е постоянен гост-солист на Националната опера в Сараево (Босна и Херцеговина). От лятото на 2013 г. е с ангажименти в Арена ди Верона, в ролите на Фенена в "Набуко", в партньорство с Пласидо Доминго; Амнерис в "Аида", Улрика в „Бал с маски“ и Кармен. През октомври 2018 г. тя ще изпълни ролята на Амнерис в „Аида“ по покана на Tokyo Nikikai Opera Foundation.

На сцената на Опера в Летния театър Саня Анастасия ще бъде в обръжението на своите любими мъже – Дон Хозе в изпълнение на обичания от варненци гост Ивайло Михайлов и Ескамилио - Деян Вачков, солистът на Държавна опера Варна, който ще пее тук след участията си в Арена ди Верона и Болшой театър. В спектакъла, под режисурата на Кузман Попов, ще чуем Ирина Жекова с нейната прекраснаМикаела, Гео Чобанов – Цунига, Силвия Ангелова – Мерцедес, Илко Захариев – Моралес, Галина Великова – Фраскита, Пламен Долапчиев – Данкайро и Теодор Петков – Данкайро.

„ДНЕС СИ ОБИКНОВЕНО МОМИЧЕ, А УТРЕ СЕ СЪБУЖДАШ ПРИНЦЕСА“ -

„ПЕПЕЛЯШКА“ С ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА И ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ

4 юли е големият ден за „Пепеляшка“, веселата мелодрама от Джоакино Росини по едноименната приказка на Шарл Перо и една от най-изящните вокални творби в световната музикална съкровищница. В ММФ „Варненско лято“ Държавна опера Варна представя премиерно заглавието в колаборация с Истанбулската опера - режисьор Eкта Кара, сценография Ефтер Бронзе, костюми Занда Занда, светлинен дизайн Метин Кочтурк.

Особеното тук е, че визията на постановката кореспондира с идеята за комикс, а в облеклото и поведението на артистите веднага се разпознава епохата на Елвис Пресли.

С диригентската си интерпретация Маестра Николета Контипридава на тези оригинални режисьорски решения подчертана елегантност.

Като Пепеляшка, за пръв път в главна роля в родния си град, ще се изяви Валентина Куцарова. Завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров”, тя от 1992 г. работи последователно в Цюрих, Линц и Сен Гален, където изпълнява главния мецосопранов репертоар в оперите на Масне, Моцарт, Хъмпърдинк, Хендел, Росини, Йохан Щраус, Офенбах, Бизе и др. Гастролира на престижните сцени в Париж, Венеция, Неапол, както и на фестивалите в Брегенц и Монпелие. През миналото лято участва в заключителната оперна гала в Летния театър, а сега ще я аплодираме и като Пепеляшка.

„Искам да изкажа огромната си благодарност на г-жа Даниела Димова за поканата да осъществя отдавнашната си мечта да пея на родна сцена. Много се вълнувам, че за първи път ще участвам в оперен спектакъл в моята любима Варна. Тук за първи път чух опера като ученичка, беше постановката на „ Тайният брак" от Чимароза, и останах със затаен дъх от вълнение и радост. Незабравим спомен.

„Пепеляшка“ е една от любимите ми опери, която заедно със „Севилският бръснар" съм изпълнявала много пъти в различни постановки и театри. Росини много ми помогна за изграждането ми като певица и артист, няма по-благодарен композитор за един певец. Това е музика, която те кара да се вълнуваш и радваш, да се смееш под формата на колоратури с невероятна гама от палитри и нюанси.Постановката, в която ще участвам, е в един по-модерен вариант, но темата си остава така или иначе актуална и за нашето съвремие. Всъщност човек никога не знае, какво се крие под един скромно облечен човек, както в случая с принца. Защото посрещаме по дрехите, но изпращаме по ума, както е казал народът. А и никога не знаем откъде ще ни се усмихне късметът - днес си едно обикновено момиче, а утре се събуждаш принцеса“, усмихва се Валентина Куцарова.

На предпремиерата на „Пепеляшка“ вече имахме възможността да оценим Пабло Камесеийе в ролята на принца Дон Рамиро.

Заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър, критиците го подреждат в престижната категория „росиниеви тенори“.Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той с успех се изявява на европейската и световна сцена.

Наред с него, в „Пепеляшка“ своето вокално и артистично майсторство за пореден път ще демонстрират Свилен Николов като камериера Дандини, Делян Славов като Дон Манифико, Ирина Желева като сестрата на Пепеляшка Клоринда, Вяра Железова – като другата сестра Тисба и Евгений Станимиров като философа Алидоро.      

„ПОРТРЕТ НА АКТРИСАТА“ - „ТОСКА“ С ДРАГАНА РАДАКОВИЧ

На 7 юли, 21.00, в модула Опера в Летния театър на ММФ „Варненско лято“ ще се насладим на „Тоска“, едно от непреходните свидетелства за гения на Джакомо Пучини.Върху либретото на Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду, той излива своето вдъхновение, като пресъздава по неповторимо вълнуващ начин трагичната любов между оперната певица Тоска и художника Каварадоси.

Дваматане успяват да спасят политическия затворник Анджелоти и стават жертва на коварния шеф на полицията Барон Скарпия. Наистина Тоска убива Скарпия, но мимолетната й радост е заменена с ужас от екзекуциата на Каварадоси, която тя първоначално смята за мнима.

Черните краски се сгъстяват до крайност, когато на финала Тоска се хвърля от крепостта, следвайки своя любим в смъртта. Музикалната критика определя „Тоска“ като един уникален “портрет на актрисата”, с лирична кулминация “Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Спектакъла ще дирижира добре познатият ни Маестро Деян Савич, директор на „Народно позорище“ в Белград, националния театър за опера и балет на Сърбия, с който ТМПЦ – Държавна опера Варна поддържа партньорски взаимоотношения.

В режисьорският прочит на Кузман Попов,  утвърдил „Тоска“ като едно от най-търсените заглавия в репертоара на Варненската опера, в главните роли ще посрещнем сръбските гости - оперната прима Драгана Радакович – Тоска, която в миналогодишната Опера в Летния театър ни поднесе една брилянтна Аида и Вук Зекич  – Барон Скарпия.

В ролята на Марио Каварадоси ще гостува за пръв път в родния си град Милен Божков. След завършването на вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров”, варненецътспециализира в Университета за музика и изкуства в Грац при проф. Йоана Боровска и при Красимира Стоянова.

В периода 2007- 2009 е на постоянен договор в оперния театър в Марибор, след което продължава кариерата си с концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения,Хърватия, Латвия и др.

В ролята на Барон Скарпия ще приветстваме в една от коронните му роли сръбския баритон Вук Зекич. Той завършва с отличие Факултета за музикални изкуства в Белград и наред с многото отличия, получава и специалната награда в международния конкурс за оперни певци в Citta' di Alcamo, Италия 2008, с журори Richard Bonynge, Joan Sutherland, Lella Cuberli.

От 2010 г. е солист на Националния театър за опера и балет в Белград, където изпълнява ролите на Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, Панталоне в „Любовта на трите портокала“, Жермон в „Травиата, Ескамилио и Моралес в „Кармен“, Доктор Фалке в „Прилепът“, Амонасро в „Аида“, Ецио в „Атила“, Яго в „Отело“, Джани Скики в „Джани Скики“, Барон Скарпия в „Тоска“ и др.   На Драгана Радакович, Милен Божков и Вук Зекич ще партнират солистите на Държавна опера Варна Евгений Станимиров , Гео Чобанов, Христо Ганевски, Димитър Ряхов, Петър Петров, Благовеста Статева.        

 Прочетете още:

"Пепеляшка" в БНТ 1 и "Денят започва"

В КОБУРГ СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ КАТО БЪЛГАРИН