ГАЛЕРИЯ

Уважаеми съграждани,

В изпълнение на Заповед X РД-01-856/ 19.10.2021 на Министерството на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на страната, Театрално-музикален продуцентски център Варна дава възможност за 100% заетост на Основна сцена за наши и гостуващи оперни, театрални, балетни, мюзикълни спектакли и концерти, при стриктно съблюдаване на разпоредените анти ковид ограничения за провеждане на културни мероприятия на закрито.

-       Заедно със закупения билет, зрителят е длъжен да покаже Зелен сертификат (за ваксинация) или за преболедуване на ковид в рамките на 12 месеца, PCR или бърз антигенен тест.

Лабораториите на територията на Варна, с които Министерство на здравеопазването има  сключен договор за предоставяне и извършване на бързи антигенни тестове са:

• МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД
• СМДЛ “Лаборекспрес 2000” ЕООД
• СМДЛ “Рамус” ООД, гр. Варна
• СМДЛ “Лина” ЕООД
• СБАЛОЗ “Д-р М. Марков” ЕООД

Очаквайте специални промоции в театъра и операта!

Нека опазим физическото си и духовно здраве!

80 години от рождението на великата певица

7 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Стефан Бояджиев, постановка и сценография Кузман Попов, режисьор Сребрина Соколова, с Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров – Макбет, Иван Момиров – Макдъф, Евгений Станимиров – Банко и др. Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за най-голямата си награда в живота; за уникалния Симфоничен концерт с Оркестъра на Варненската опера, в който едновременно се изпълняват два изключително рядко свирени концерта на Прокофиев и Рахманинов; за предизвикателствата, които обожава, защото карат музиканта да излезе от зоната си на комфорт; за русенско-варненската връзка и защо обича да дирижира във Варна.

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Симфоничен концерт с диригент Димитър Косев и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

На 29 април 2021 г. отбелязваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера.

В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава забележителни образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев. Дошъл от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България, Петър Райчев полага най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но „другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на „буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

AННА ФУРНАДЖИЕВА И НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ - СОЛИСТИ НА

СИМФОНИЧНИЯ КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ 

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Димитър Косев. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

АННА ФУРНАДЖИЕВА

През тази година се навършват 130 години от рождението на Сергей Прокофиев и аз съм щастлива, че по този повод мога да представя неговия Концерт за цигулка и оркестър №2. За мен е отдавнашна мечта да изпълня този концерт, който съм свирила като студентка, но само с пиано, а сега използвах паузите покрай Covid, за да си го възстановя и да му придам нов облик.

След толкова години човек се променя, променят се и възприятията му. Тази версия на концерта, който сега свиря, е в 3 части, по-късна и по-дълга от първата версия. Концертът е много философски и труден за изпълнение, поради което и не се свири често. Харесвам Прокофиев, той е един от класиците на XX век, а музиката му е гениална. Прокофиев е огромно предизвикателство за всеки цигулар.

Благодарна съм на ръководството на нашата опера, че ми предостави възможността да поднеса моята интерпретация на тази негова творба в концерт, под палката на талантливия маестро Димитър Косев. Радвам се, че другият солист в симфоничния концерт е великолепният млад пианист Николай Желязков, който е роднина на моя съпруг Димитър Фурнаджиев, така че се получава нещо като семеен концерт.

11 юни – 25 август 2021, 21.00, XII Опера в Летния театър

21 представления през 2021 година

Карузо Опера Гала, Verdi Hattrick, премиери на „Графиня Марица“, „Вълшебната флейта“, „Коса“, „Хофманови разкази“, „Раймонда“ и „Цар Лъв“, бенефис за 90-годишния юбилей на Маестро Борислав Иванов, Концерт на оперната дива Красимира Стоянов, Оперна галаи още...

XII издание на Опера в Летния театър – Варна 2021 е най-голямото събитие в годината на Държавна опера Варна, за което екипът се готви усилено, с грижа за публиката и при съблюдаване на всички противоепидемични мерки. В 12-то издание през 21-ва година са планирни 21 представления. Стартът е на 11 юни с Карузо Опера Гала, в памет на 100-годишнината от кончината на великия тенор Енрико Карузо, под диригентството на Маестро Лоренцо Бизарри от Италия. Поканени са петима брилянтни тенори - двама италианци и трима българи – звездният Фабио Армилиато, познат от Миланската скала до Метрополитън опера; Анджело Фиоре, който гради кариера в първокласни оперни театри и златните български гласове Иван Момиров, Валерий Георгиев и Даниел Дамянов. На 12 юни същият концерт ще бъде изнесен и в Античния театър на Пловдив.

На 18 юни идва ред, след двете предпремиерни представления през май, за премиерата на „Графиня Марица“ от Имре Калман, която от много години не е поставяна във Варна. Режисурата е дело на голямото име от съвременната театрална сцена режисьорката Вера Немирова и диригент постановчика Ералдо Салмиери. Освен сериозната подготовка с двоен солистичен състав, се очаква в ромската сватба на сцената да се включат Ицхак Финци и други известни артистични фигури, както и част от оркестър „Карандила“. Със съдействието на Вера Немирова, като специален гост на събитието, ще бъде посрещната дъщерята на великия композитор Ивон Калман. 

СОПРАНОТО ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Норма в „Норма“ от Белини, предизвикателството на белкантовото пеене, любимите оперни героини и защо обича да страда на сцената

„Норма“ - 19 октовмри, 19.00, Държавна опера Варна

-Добре дошла отново във Варненската опера, Йоана. Тук, ако не греша, последно бяхте Мадам Бътерфлай.

-Да, точно така и сега много се радвам, че отново ще мога да пея на сцената на този прекрасен театър.

-Ще изпълните Норма, една роля, която украсява кариерата на всеки сопран.

-Норма, може да се каже, е перлата в короната на всеки сопран. Който е дръзнал да се занимае с нея, знае, че това е една от най-трудните във вокално отношение роли. „Норма“ е много важно да се пее белкантово. Белини пише тази опера в период, когато белкантото е било в апогея си.

29 април 2021, 19:00, Държавна опера Варна

Световният ден на танца (World Dance Day) е жест на признание към най-популярната личност в света на балета Жан-Жорж Новер. Роден на 29 април 1727 г. , той остава в историята на изкуството със своята основополагаща творба “Писма върху танца и балета”. Претърпяла десетки издания, книгата притежава актуална стойност и днес. В нея Новер излага възгледите си за балета като самостоятелен спектакъл със своя сюжетна интрига, чиито герои са носители на силни страсти. Забележителен майстор на танца, Новер развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов, като превръща балетната пантомима в пластична кантилена от движения, пози и ансамбли под музикален съпровод. В танцовите си интерпретации той заменя обичайната изобразителност с хореографски подход, който отрежда водеща роля на действието и води до появата на първите многоактни балетни спектакли. Най-големият реформатор в света на балета внася в естетиката на танца и философските достижения на времето, залегнали в трудовете на такива велики мислители като Дидро, Волтер, Русо. Заради всички тези заслуги историята отрежда на Жан-Жорж Новер почетното звание «Баща на съвременния балет» и отбелязва рождената му дата като Световен ден на танца. На този ден своя празник отбелязват балетни трупи и танцови състави за съвременна хореография, народни танци и други. Отвъд всякакви политически, културни или етнически бариери, всички артисти, посветили живота си на танца, професионалисти и самодейци, се обединяват на този ден, за да припомнят универсалната същност на изкуството и да отправят своето послание за мир и творчество.

И балетната трупа на Държавна опера Варна не пропуска да поднесе своята празнична балетна гала на 29 април. Програмата през 2021 г., наред с популярни балетни номера от различни произведения, ще изненада зрителите и с 3 нови авторски хореографии, дело на премиерсолистите Павел Кирчев и Франциско Руиз, както и на балетния педагог Светлана Тоншева, която е и режисьор на гала концерта.

РЕЖИСЬОРКАТА УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за пристрастието си към „Хофманови разкази“ и варненската постановка; за богатството на гласове и тембри; защо осветлението е душата на постановката и какви са различията в светлинния дизайн за закрита и открита сцена

16 октомври 2021, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Първо представление след премиерата на Опера в Летния театър 2021

„Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, дир. Павел Балев, реж. Урсула Хорнер - Австрия, светлинен дизайн Васил Лисичов, сценография Мария Ветероска, костюмография Мария Пупучевска – РС Македония, дир. на хора Цветан Крумов, солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна

16 октомври 2021, 19.00, Основна сцена

Оперната кулминация на октомври ще бъде срещата ни след лятната премиера с очарователния оперен фантазъм на Жак Офенбах „Хофманови разкази" на 16 октомври. На диригентския пулт ще приветстваме световноизвестния български диригент Маестро Павел Балев.

Главен диригент на Филхармония Баден-Баден, както и на Международната академия „Карл Флеш“, в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония, от тази година Маестро Балев е Генерален музикален директор на Театър Нордхаузен и Лоо-оркестър Зондерсхаузен, а от 2022 г. паралелно ще започне работа като Музикален директор на Операта в Лимож, Франция.

Изкуството е повод за размисъл върху живота… Напомня ни, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат и че всяка монета има две страни. Двойствеността се среща навсякъде, защото живеем в двоична вселена - до познание стигаме само чрез страдание, а светлината не може да съществува, ако няма мрак. Най-често добротата живее в семплия и необразован човек, а титлата благородник не е свързана непременно с добродетел.

С помощта на някое произведение на изкуството разбираме повече за нас самите и за начина, по който можем погрешно да тълкуваме поведението на другите около нас. Колко пъти сме попадали в капана да надценяваме съмнителни хора или да поставяме материалните пред духовните ценности? Нашите решения могат да накърнят емоциите ни и да втърдят сърцата ни.

1 октомври 2021, 19.00.00 – „Графиня Марица“, Основна сцена;

Държавна опера Варна, 75-ти творчески сезон (2021-2022);

1 октомври се отбелязва за пръв път като Световен ден на музиката през 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО във Франция и днес се чества в над 120 страни. Празникът има вече 45-годишна история, а в България през 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на Свети Йоан Кукузел, денят е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.

В Световния ден на музиката 1 октомври 2021 г. започва юбилейният 75-ти творчески сезон на Държавна опера Варна (2021-2022) с бравурната „Графиня Марица“ на Вера Немирова. Изтъкнат творец със завидна кариера на световната сцена, Вера Немирова е вече Постоянен гост режисьор на Варненския оперния театър. Любимите мелодии на Имре Калман ще прозвучат, под диригентството на Стефан Бояджиев, в изпълнение на великолепните Ирина Жекова – Графиня Марица, Пламен Райков – Тасило, Велин Михайлов – Коломан Жупан, Мария Павлова – Лиза, Свилен Николов – Популеску, Пламен Георгиев – Пеничек, Бойка Василева – Божена, Галина Великова – Маня, Борислав Веженов – Карл Щефан, Благовеста Статева – Илка и Божидар Бенев в ролята на цигуларя Берко.

Очаквайте предпремиерата на "Вълшебната флейта на 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна и премиерата на 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

"Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. Композирана е в две действия, в популярната по онова време форма Singspiel, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт.

След като става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта през септември 1791. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Freihaus Theater”. Оркестърът дирижира самият Моцарт; в образа на Папaгено се превъплъщава Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. „Вълшебната флейта” жъне незапомнен успех. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното представление на операта, но Моцарт не присъства, тъй като умира 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г.

ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си като Артистичен консултант на Държавна опера Варна, печелившата стратегия, осъществените и някои бъдещи проекти, какво харесва в българите и защо живее до Римските терми във Варна.

Зад бравурната Карузо Гала, с която започна XII Опера в Летния театър 2021, стои Артистичният консултант на Държавна опера Варна от 2018 година Давиде Ла Боллита, един от прочутата музикална фамилия на тенора Фабио Армилиато и диригента Марко Армилиато. Давиде, колко станаха вече варненските ти проекти?

Не съм ги смятал, защото след като завърши даден проект, продължавам да работя за следващия и не остава време за сметки. Първият проект, който ми идва наум, е „Recital CanTango“ от световното турне на Фабио Армилиато. Успешни бяха също „Звездите на италианското белканто“ с Дария Масиеро и Карло Коломбара, под диригентството на Марко Боеми, мултимедийният концерт „4 х 4. Четири сезона с четирима композитори", изявени солисти и маестра Джанна Фрата, концертът "Четирима италиански тенори" и т.н. Още са пресни емоциите около участието ни преди няколко дни в ММФ „Елена Теодорини“ в Румъния с балета "Дон Кихот" и премиерната продукция от тази година „Вълшебната флейта“, колаборация между Държавна опера Варна и Оперния театър в Крайова.

Благодарение на теб чухме за пръв път Карло Коломбара, Дария Масиеро, Фабио Армилиато, Сузана Бранкини, Анджело Фиоре, Мария Комарова, Елена Роси...

Да не забравим големия пианист Фабрицио Моката, който направи тук световната премиера на своята „Песен за Варна“.

Каква е печелившата ти стратегия, когато уговаряш гастроли на артистите, чиито изяви менажираш?

Работя от години с различни артисти, които добре ме познават и ми вярват. Представям Варненската опера в най-добра светлина и когато дойдат тук, те сами се убеждават в правотата на думите ми. Нещо повече, всички без изключение искат отново да се върнат във Варна. Приемам това като оценка за работата ми, която може да бъде успешна, само ако се гради на базата на взаимно уважение и доверие.

ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ НА ВАРНЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ С ДИРИГЕНТ ПАВЕЛ БАЛЕВ

17 април 2021, 19.00 - Държавна опера Варна

28 юни 2021, 19.00, зала "България", "Софийски музикални седмици" 2021

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предстоящия юбилеен концерт на варненските симфоници с варненската премиера на част от музиката на балета „Сътворението на света“, как от карикатурите на Жан Ефел се ражда уникалната музика на Андрей Петров, а балетът печели рекорда на Гинес за най-много постановки на съвременен балет. Още за разликата между позициите минус десет и плюс десет, системата на „чекмеджетата“, погледа към България отвън и отвътре и какво изгражда самочувствието на диригента

Маестро Балев, очакваме с нетърпение симфоничния концерт, посветен на 65-годишнината от създаването на първия държавен симфоничен оркестър във Варна. С какви чувства пристъпвате към концерта, свързан с тази важна за нас годишнина?

Радвам се, че на мен се падна честта да дирижирам този юбилеен концерт, както и че за солист на Концерта за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел е поканен Ивайло Василев. Винаги е хубаво да срещам млади български таланти като него. Ивайло е едно много будно и много музикално момче, което прекрасно владее пианото. Има много добро развитие, неговите преподаватели са му помогнали явно много успешно да изгради прекрасна музикална култура. Това е комплимент за проф. Борислава Танева и за него самия, защото на тази възраст той може да постига вече толкова красиви неща.

Ще прозвучат за пръв път във Варна две сюити от балета на Андрей Петров „Сътворението на света“. С какво Андрей Петров е по-специален за Вас?

Още като студент знаех за Андрей Петров, гледах през 1984 г. постановка на неговата опера “Петър Първи“, която Пловдивската опера представи на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. В студентските години композиторът Петър Петров ми разказваше за „Сътворението на света“. По-късно, когато отидох да работя с Ленинградската филхармония, сега Филхармонията на Санкт Петербург, имах среща с маестро Юрий Темирканов и успях да си закупя излязлата току-що негова биография, в която той споделяше, че една от най-важните личности, които е срещнал в живота си, е Андрей Петров. Според него, ако Андрей Петров се е родил навремето в богата държава като САЩ, щял да стане най-известният филмов композитор в света. По-известен от най-големите съвременни филмови композитори, като Джон Уилямс например. Всъщност няма нищо случайно в това, защото Андрей Петров е пряк наследник на голямата композиторска школа на Шостакович и Прокофиев.

Ето как реших, че трябва непременно да издиря музиката на Андрей Петров. Свързах се със семейството и с основания от него фонд „Андрей Петров“, който е известен с активната си дейност. През 2020 г., когато отбелязахме 90 години от рождението на композитора, амбициозните млади сътрудници от фонда организираха близо 50 авторски концерта на Андрей Петров в около 50 града в Русия. С тези симфонични концерти, подготвени с различни състави във всеки град, те представиха музиката на Андрей Петров почти в цялата руска страна.

20 август, 21.00, Опера в Летния театър , ММФ „Варненско лято“ 2021

Аз съм българка и ще остана такава, независимо къде живея

Оперната дива Красимира Стоянова, българското сопрано, чието име днес в цял свят е синоним за най-високо вокално и артистично майсторство, гостува с 2 концерта във Варна. За 95-годишнината на първия български фестивал „Варненско лято“ я аплодирахме в камерен концерт с виртуоза на пианото Людмил Ангелов, а на 20 август в Летния театър предстои неин Оперен концерт с Варненската филхармония, под палката на маестро Георги Димитров.

Главният режисьор на Варненския драматичен театър Пламен Марков с Голямата награда на името на Георги Калоянчев;

"Златен Кукерикон" за Мариан Бачев за ролята на Чаплин в едноименния мюзикъл на Държавна опера Варна

"Златен Кукерикон" за режисьора Боян Иванов за "Ако Фройд беше индиец" в Държавен куклен театър Варна;

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ

Маестра Чадловска, Мария Кичевска, Никола Хаджитанев, Павел Кирчев, Ивана Коцевска пред Виолета Тончева

„Раймонда“ от Александър Глазунов - 7 август, 21.00, Летен театър. Балетна премиера на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято" 2021

10 април – 29 април 2021

ФЕСТИВАЛНИ АКЦЕНТИ

Премиера на две сюити от „Сътворението на света“ от Андрей Петров за 75-та годишнина от създаването на Държавен симфоничен оркестър във Варна; премиера на „Вълшебната флейта“ от Моцарт за 74-та годишнина на Варненската опера; премиерни хореографски редакции за Световния ден на балета са само някои от фестивалните акценти.

След отмяна на строгите противоепидемични мерки Държавна опера Варна подновява редовната си програма на 10 април с шедьовъра на Пучини "Тоска" „Тоска“, който поставя и началото на XXI Великденски музикален фестивал. За да представи една от най-хубавите режисьорски трактовки на Кузман Попов, е поканен Маестро Лучано Ди Мартино. Артистичният директор и заместник директор на Държавна опера Пловдив, дирижирал на най-престижните сцени в Германия, Италия, Русия и други страни, отдавна не е гостувал във Варна, така че ценителите очакват с нетърпение срещата с неговото диригентско майсторство. Във великолепно подбрания солистичен състав ще приветстваме изключителни артисти - Габриела Георгиева като Тоска и Иван Момиров като Каварадоси, заедно със солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров като Скарпия и Евгений Станимиров като Анджелоти. Останалите роли изпълняват Гео Чобанов, Христо Ганевски, Людмил Петров, Петър Петров, Благовеста Статева, Георги Корбаков и Милен Митев. 

Големият български диригент, Почетният гражданин на Варна и Пловдив, известен с майсторството си на 4 континента, мениджър и импресарио от световна класа, нашият любим Маестро дирижира грандиозен Оперен гала спектакъл за своя 90-годишен юбилей.

9 август 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021

Големият оперен диригент Борислав Иванов, ученик на великия Херберт фон Караян и доайен на българските диригенти, дългогодишен диригент и директор на Варненската опера, изпълва достолепните 90 години на 2 август 2021 година. Застанал на диригентския пулт преди 70 години, варненецът, прославил България по света, е дирижирал на 4 континента, продължава и сега да радва почитателите на оперното изкуство със своя висок професионализъм. Огромният и разнообразен репертоар на Борислав Иванов обхваща голяма част от световното и българско музикално наследство със 100 заглавия от оперната и още толкова от симфоничната класика.

Екипът на Държавна опера Варна чества забележителната 90-годишнина на своя високоуважаван Маестро с голям Бенефисен гала концерт на 9 август 2021 година. Петима диригенти, един от които самият юбиляр, и 14 солисти ще излязат пред публиката в Летния театър, за да засвидетелстват в един уникален оперен апотеоз своето преклонение пред забележителното творческо дело на именития варненски творец, достигнал върховете на изкуството.

17 април, 19.00, Държавна опера Варна

Варненските симфоници отбелязват през 2021 г. 75-годишен юбилей. Началото е поставено на 1 април 1946 г., когато се създава Държавният симфоничен оркестър. Неговата история започва през 1913 г. с любителския симфоничен оркестър, който под диригентството на Асен Найденов участва с успех в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“. Любителски формации продължават да изнасят симфонични концерти до 1945 г., когато известният диригент, проф. Саша Попов е командирован във Варна, за да организира към Радио Варна професионален състав.

2 август 2021, 21.00 – Лятна сцена зад театъра

Популярният в цял свят, високо ценен и от варненската публика пианист и композитор, Фабрицио Моката се завръща с танго и джаз рецитал, в който е включена най-новата му песен, посветена на Варна

„Вече няколко пъти съм гастролирал във вашия прекрасен град, харесвам Варна и варненци и затова реших да напиша песен специално за Варна. Аз съм страстен почитател на морето и една от песните в последния ми диск се нарича „Да прекосиш водата“. С „Песен за Варна“, чиято мелодия следва същия стил, искам да ви пренеса през вълните на моята музика“, споделя Фабрицио Моката.

1 април 1946 - 1 април 2021

Варненските симфоници отбелязват през 2021 г. 75-годишен юбилей. Началото е поставено на 1 април 1946 г., когато се създава Държавният симфоничен оркестър. Неговата предистория датира от 1913 г. и любителския симфоничен оркестър, който под диригентството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“. Любителски формации продължават да изнасят симфонични концерти до 1945 г., когато известният диригент, проф. Саша Попов е командирован във Варна, за да организира към Радио Варна професионален симфоничен състав. Първият концерт е на 11 февруари 1946 г. под диригентството на Васил Стефанов, който за кратко остава и ръководител на състава.

„Раймонда“ - 7 август, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

РЕЖИСЬОРЪТ ДЕЯН ПРОШЕВ и ХОРЕОГРАФКАТА ОЛГА ПАНГО от Националната опера и балет на РС Македония ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерната постановка на балета „Раймонда“, в партньорство с Държавна опера Варна, с примабалерините Мария Кичевска и Ивана Коцевска от Скопие и премиерсолистите Никола Хаджитанев от София и Павел Кирчев от Варна; за Балетната гала в началото на  ММФ „Охридско лято“ 2021

Съобразно новите противоепидемични мерки, въведени от 22 март 2021 г., екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна отмени, както вече бе обявено, всички мартенски спектакли и гастроли на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Представленията ще бъдат възобновени през април с 5 театрални и 7 оперни спектакъла. 

„Раймонда“ - 7 август, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

РЕЖИСЬОРЪТ ДЕЯН ПРОШЕВ и ХОРЕОГРАФКАТА ОЛГА ПАНГО от Националната опера и балет на РС Македония ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерната постановка на балета „Раймонда“, в партньорство с Държавна опера Варна, с примабалерините Мария Кичевска и Ивана Коцевска от Скопие и премиерсолистите Никола Хаджитанев от София и Павел Кирчев от Варна; за Балетната гала в началото на  ММФ „Охридско лято“ 2021

Уважаеми зрители,

Във връзка с въвеждането на извънредни ограничителни мерки заради Covid, спектаклите и всички събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, планирани в периода 22 март - 31 март 2021 г., няма да се състоят.

Закупените билети остават валидни за следващите дати, които ще бъдат обявени в понеделник, 22 март 2021 г.

Благодарим за разбирането!

Постановката на „Раймонда“, най-известният балет от Александър Глазунов, е копродукция на Държавна опера Варна с Националната опера и балет на РС Македония. В постановъчния екип влизат режисьорът Деян Прошев, завършил НМА „Панчо Владигеров“, познат на варненската публика с постановките си „Адриана Лекуврьор“ и „Турандот“, диригентката Бисера Чадловска и хореографката Олга Панго, заедно с балетната репетиторка на Държавна опера Варна Светлана Тоншева.

В либретото на „Раймонда“, изградено върху провансалска легенда, са вплетени исторически събития от времето на кръстоносните походи, както и  исторически фигури като рицаря Жан дьо Бриен. Композиторът използва семплия сюжет - графиня Де Дорис, в очакване на годеника си Жан дьо Бриен, се влюбва в сарацинския рицар Абдерахман - за да създаде с въображение и майсторство великолепна музика, която се отличава с пищно разнообразие и емоционална наситеност. Оригиналните музикални характеристики на главните герои в любовния триъгълник вдъхновяват знаменития хореограф на Мариинския театър Мариус Петипа за поредната му изключителна хореография (1898). По-късно свои версии върху „Раймонда“ създават и други големи хореографи като Джордж Баланчин и Рудолф Нуреев.

В партията на Раймонда, която в балетния свят се смята за една от най-трудните, блестят с изпълненията си балетните диви Галина Уланова и Мая Плисецкая. В премиерата на Опера в Летния театър ще аплодираме най-добрите балетни артисти на РС Македония и България: примабалерината от Скопие Мария Кичевска - Раймонда, премиерсолиста на Софийска опера и балет Никола Хаджитанев – Жан дьо Бриен, премиерсолиста на Държавна опера Варна Павел Кирчев – Абдерахман и примабалерината от Скопие Ивана Коцевска – Бялата дама. С участието на Балетната трупа и Оркестъра на Държавна опера Варна.

Днес 12.03 влезе в сила изменение на вчерашната заповед на директора на РЗИ - Варна, с което се възобновява провеждането на културни и развлекателни мероприятия на територията на Област Варна. Въз основа на това изменение, Държавна опера Варна продължава да работи по мартенския афиш, като отпада само "Севислкият бръснар" предвиден за 16.03.2021 г. Закупените билети могат да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл от афиша на Държавна опера – Варна.

120 години от кончината на великия композитор

„Трубадур“ - 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2021

В „Трубадур“ на 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021,  последния спектакъл от Верди Хеттрик, посветен на 120 години от кончината на Джузепе Верди, ролята на Леонора ще изпълни световноизвестното сопрано Сузана Бранкини. Под диригентството на Лоренцо Бизари, тя ще си партнира със солистите на Държавна опера Варна - Валерий Георгиев като Трубадура Манрико, Пламен Димитров като Граф ди Луна и Даниела Дякова като Азучена. В постановката на режисьора Кузман Попов участват солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна.

Сузана Бранкини е спинтов лиричен сопран с впечатляваща сила и гъвкавост на гласа и запомнящо се сценично присъствие. Родена в Рим от италиански баща и майка от Карибите, тя завършва с пълно отличие Консерваторията Perugia F. Morlacchi. С дебюта си като Микаела в „Кармен“ в Рим печели международния конкурс „Mattia Battistin“. В началото на кариерата си изпълнява лирически репертоар - Лиу, Микаела, Мими, Неда, Леонора, по-късно преминава към по-драматични роли като Флория Тоска, Аида, Елизабет Валоа, Леонора ди Варгас, Чо Чо-сан, Сантуца, за да добави със съзряването на гласа си и силно драматичните партии на Одабела, Лейди Макбет и Абигайл. Сузанна Бранкини усъвършенства вокалната си техника при световната оперна прима Райна Кабаиванска. Сред последните й забележителни изяви, освен участието й в Гала Доминго-Хардинг в Арена ди Верона, се нареждат ролите на Лейди Макбет от „Макбет“ в Театър Шанз Елизе, Париж и NCPA в Пекин, под диригентството на Даниел Орен; Аида от „Аида“ в Арена ди Верона и Пекин, с маестро Зубин Мета; Леонора от „Силата на съдбата“ в Израелската опера, Тел Авив, с Даниел Орен; Тоска от „Тоска“ в Театър Сан Карло, Неапол, също в Арена ди Верона и Театъра на операта, Рим; Абигайл от „Набуко“ в Арена ди Верона, Maggio Musicale Fiorentino и Театър Сан Карло в Неапол; Одабела от „Атила“ в Teatro Regio, Парма; Сантуца от „Селска чест“ в Театър Сан Карло, Неапол и Teatro Petruzzelli, Бари; Леонора от „Трубадур“ в Sferisterio of Macerata; Турандот от „Турандот“ в Teatro Lirico, Каляри и др. Дискографията на Сузанна Бранкини включва оперите „Аида“, „Атила“, „Силата на съдбата“ и „Набуко“.

16 март, 19.00, Основна сцена

ДИРИГЕНТЪТ ДИМИТЪР КОСЕВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отношението си към предстоящия спектакъл на „Севилският бръснар“ и връзката си с Варна

Оперният Ви дебют във Варна ще бъде със „Севилският бръснар“, това заглавие допада ли Ви?

О, да. Обичам оперите с щастлив край, те са ми любими, защото ни развличат, а ние имаме нужда от това, особено в трудни времена като сегашните. Един хубав забавен спектакъл с много хумор винаги може да повдигне духа на човека.

„Севилският бръснар“ е трудна опера и изключително предизвикателство за оперните оркестри и състави. За нея с пълна сила важи правилото, колкото по-лесно се възприема една опера, толкова по-трудно се изпълнява.

Да, това е оперният ми дебют във Варна. Обичам Варна. Имам специално отношение към „Траката“, където съм прекарал детството си. В моя род половината са музиканти, а другата половина – капитани далечно плаване. Всички братовчеди на баща ми живеят във Варна. Пристигнат ли родителите ми от Виена, преспиват в Русе и на следващия ден веднага тръгват за Варна. И аз не пропускам варненското лято.

Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня 

 „Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор 

Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.

Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София. 

През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.

На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва  120 години от кончината на Джузепе Верди.

Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня

 „Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор

Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.

Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София. 

През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.

На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва  120 години от кончината на Джузепе Верди.

16 март, 19.00, Основна сцена

СОЛИСТИТЕ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, МАРИЯ ПАВЛОВА, ХРИСИМИР ДАМЯНОВ И ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОИТЕ ПЕРСОНАЖИ

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ - ФИГАРО

Фигаро е най-новата роля в моя репертоар. Щастлив съм, че дебютът ми като Фигаро беше във Варна миналото лято, защото имам контракт за участие с тази роля във фестивал в Германия.

Ролята е интересна, тъй като Фигаро е връзката между всички персонажи. Той е и бръснар, и търговец, и душеприказчик, граф Алмавива търси помощта му за да се обясни в любов на Розина и т.н. „Аз съм големият фактор в града“, както пее Фигаро в прочутата си ария.

Повечето ми роли са драматични и наситени с негативна енергия. А Фигаро е лиричен герой, с него се отърсвам от отрицателните емоции и потъвам в съвсем различна, забавна и приятна атмосфера. Фигаро ме зарежда с хубаво настроение

МАРИЯ ПАВЛОВА – РОЗИНА

Розина, наред с Фигаро, е основен двигател на действието. Тя е хитра, комбинативна, искрена и непосредствена, веднага й личи дали харесва или не харесва някого. Един много интересен образ, който дава възможност за добра изява както във вокално, така и в артистично отношение. Партията предразполага към елегантно водене на гласа с красиви бленди. Бързите пасажи, които изискват сериозна подготовка и силна концентрация, освежават цялата техника. В този смисъл ролята на Розина е крайно полезна за сопраното. Радвам се, че след прекрасния ни Коледен концерт с Маестро Димитър Косев, сега ще минем с него и през операта „Севилският бръснар“.

„Риголето“ – премиера, „Травиата“ и „Трубадур“ през юли в Опера в Летния театър

През 2021-ва, когато отбелязваме 120 години от кончината на великия композитор Джузепе Верди, Държавна опера Варна поднася „Верди Хеттрик“ с три от най-известните му опери. „Риголето“ на 20 юли, 21.00,  премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021, е първата оперна постановка на талантливата режисьорка от по-младото поколение Сребрина Соколова. Като втори режисьор на големия Кузман Попов, дългогодишен главен режисьор на Варненската опера, тя върви в неговите стъпки, изграждайки свой стил, който надгражда класическите традиции със съвременно светоусещане. В нейнната трактовка ще се появят за пръв път двама агенти на съдбата, в подкрепа на типичната за Верди тема за предопределеността на съдбата. „Риголето“ е първата оперна постановка в най-новата история на Варненската опера, в която се използва видеомапинг, дело на Тодор Тодоров, носител на „Икар“. На пулта ще бъде Григор Паликаров, един от най-добрите български диригенти, с когото Варненският оперен театър обича да работи. За съжаление, поради здравословни причини Кирил Манолов не може да изпълни ролята на Риголето, както беше планирано. В главната роля, една от коронните в неговия репертоар, сега ще аплодираме солиста на Държавна опера Варна със световна кариера Пламен Димитров. Ролите на Джилда и Херцога на Мантуа са коронни и за другите двама солисти Ирина Жекова и Даниел Дамянов.

В ролята на Виолета Валери в „Травиата“ на 22 юли, 21.00, Опера в Летния театър 2021, под диригентството отново на Григор Паликаров, ще се представи за пръв път младото италианско сопрано с български произход Кристин Арсенова. Наследствена оперна певица, тя е ученичка на Маестра Райна Кабаиванска, с много награди от международни конкурси. На конкурса в Болоня преди 2 години, журито единодушно й присъди първото място, а Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, я отличи с наградата за дебют с главна роля в спектакъл на Държавна опера Варна. В „Травиата“ Кристин Арсенова ще дебютира като Виолета, в партньорство с великолепните Иван Момиров – Алфред Жермон и Свилен Николов - Жорж Жермон.

Спектакъла на „Трубадур“ на 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър 2021, ММФ „Варненско лято“, режисьорски прочит на Кузман Попов, ще дирижира Лоренцо Бизари от Парма, когото публиката познава от предишни издания на Опера в Летния театър. Тенорът Валерий Георгиев ще се превъплъти в образа на трубадура Манрико, а неговата любима Леонора ще пресъздаде световната оперна прима Сузана Бранкини, позната на оперните почитатели в Италия, Русия, Белгия, Бразилия, Франция и др. В „Трубадур“ публиката ще оцени също вокалното и артистично майсторство на Пламен Димитров като Граф ди Луна и Даниела Дякова като Азучена.

2 март 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Държавна опера Варна по традиция отбелязва 3 март, Националния празник на България, със специален симфоничен концерт. През тази година концертът ще бъде на 2 март, под диригентството на именития Маестро Григор Паликаров, когото неведнъж сме аплодирали в концерти и оперни спектакли, както на сцената на Държавна опера Варна, така и в Летния театър. За празничната програма на концерта той е избрал забележителни български творби - „Дивертименто“ от Панчо Владигеров и Концерт за виолончело и оркестър от Марин Големинов със солист известната виолончелистка Лиляна Кехайова, която за пръв път имахме удовослтвието да чуем във Варна преди две години. Концертът, посветен на Националния ни празник, ще завърши с Увертюра фантазия "Ромео и Жулиета" от П. И. Чайковски.

МАПИНГ СПЕЦИАЛИСТЪТ ТОДОР ТОДОРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на видеомапинга и ролята му в сценичните изкуства, живите картини и връзката им с останалите елементи от постановката, баланса между дигиталните технологии и живото изкуство, защо е добре режисьорите да разбират от мапинг и защо театрите неглижират проблема с обучението на мапинг специалисти; за „Риголето“ и първия видео мапинг в оперна постановка в най-новата история на Варненската опера

Поздравления най-напред за интересния видеомапинг, с който представяте атрактивно историята на Варненския драматичен театър в юбилейния спектакъл „100!“

Благодаря. Режисьорът Боян Иванов има голяма заслуга за това. Той е онези режисьори, които познават материята и знаят какво точно да поискат за мапинга. С него съм работил в постановки за възрастни на Държавен куклен театър Варна. Там беше и първият ми сблъсък с театъра през 2014 година в неговите „Мълчаливи предания“. За видеомапинга си в „Мълчаливи предания“ получих Наградата за видео и компютърна анимация на Международния фестивал „Златният делфин“ и „Икар“ за ярка и въздействаща образност – нова категория, която Съюзът на артистите в България трябваше да измисли заради нашия спектакъл.

Какви са предимствата на мапинга, който навлиза все повече в сценичните изкуства?

Той обогатява средата. Мапингът е още едно изразно средство, което допълва сценографията, костюмите, актьорската игра. Разнообразява атмосферата и създава модерна визия, прави по-жив спектакъла. И мултимедията и мапингът са прожекции на изображения, но при видеомапинга влизаш вътре в самата картина и тя става жива, може да реагира на музика, реплики, състояния. Видеомапингът не е просто картина, а жива картина. По този начин той кореспондира с различни елементи от постановката и това създава много повече усещания. За съжаление голяма част от режисьорите не са запознати с детайлите на видеомапинга като елемент от спектакъла. Липсват им технически познания, затова често се случва те да искат от нас по-тривиални неща.

Държавният глава приветства идеята в Морската ни столица да бъде изградена нова многофункционална зала за всички видове сценични изкуства

Варна може да бъде модел за развитие, в който образованието, науката и културата са водеща сила. Това заяви президентът Румен Радев по време на среща с интелектуалци, представители на изкуството, културата, науката и образованието във Варна. Срещата се проведе в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, който тази година празнува 100-годишен юбилей. Държавният глава бе на посещение в Морската ни столица, придружаван от съпругата си Десислава Радева.
 
По време на срещата директорът на Театрално-музикалния продуцентски център – Варна Даниела Димова подкрепи инициативата под патронажа на президента да бъде изградена нова концертна зала в София и се обърна към държавния глава от името на варненската културна общественост за подкрепа във Варна също да бъде изградена нова мултифункционална зала за всички видове сценични изкуства. Президентът приветства идеята и заяви готовност да бъде неин патрон. „В София усилено работим за Национална концертна зала, която да съответства на висотата на таланта на нашите творци. Ако успеем и тук да направим това, съм сигурен, че този модел ще продължи да се разпространява из България“, изтъкна държавният глава. Той разкри, че дарителската кампания за изграждане на залата в София напредва и се въвличат много институции не само в България, но и в чужбина. Работи се и по привличането на световно признати изпълнители и творци, които скоро да дойдат у нас. Президентът подчерта, че е важно да бъде даден знак на изпълнителната власт, която формира и разпределя бюджета, че е крайно време за повече инвестиции в областта на културата.

На 19, 20 февруари, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна поднася втората си премиера за 2021 г. „Човекът от Ла Манча“, мюзикъл по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман и стихове на Джон Дариън. Зад това заглавие стои великолепният тандем - режисьорът на хитови мюзикъли Борис Панкин и диригентът Страцимир Павлов. Сценографията е дело на  Иван Токаджиев, костюмите са на Петър Митев. Автор на хореографията е Боряна Сечанова, с асистент хореограф Гергана Караиванова. За мултимедията отговаря Константин Гарнизов, а за художественото осветление Лальо Христов.

Президентът на Република България Румен Радев присъства на 16 юли 2021 на лятната премиера на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“, продукция на Държавна опера Варна, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов. Преди представлението държавният глава връчи Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ на Президента на Република България на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговия значим принос към българската култура и духовно развитие, и по повод 100-годишния му юбилей през тази година. За престижното отличие благодари Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, заедно с Веселина Михалкова, артистичен директор на Варненския драматичен театър.

Президентът Румен Радев изрази съжаление, че не можа да поднесе наградата точно на рождения ден на театъра 12 март, заради отложеното честване на юбилея във връзка с пандемията. Но, спазвайки обещанието си да дойде във Варна, сега за него е не по-малко удоволствие лично да връчи президентския знак за достолепната годишнина на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Той поздрави екипа за творческите постижения и богатата юбилейна програма за театралния празник, който е повод за гордост както за варненци, така и за цялата културна общественост в България. В краткото си приветствено слово Президентът Румен Радев открои заслугите на Варна в областта на културата, обърна се с топли думи и към публиката, която с присъствието и подкрепата си вдъхновява творците на изкуството.  

Емил Табаков дирижира концерт с любими арии и хорове от опери на Верди

5 февруари, 19.00, Фестивален и конгресен център - Варна, зала 1

На 5 февруари, 19.00, зала 1, ФКЦ, Маестро Емил Табаков ще застане на диригентския пулт за своя традиционен февруарски концерт, очакван винаги с нетърпение от варненските му почитатели. За разлика от досегашните си концерти, посветени на симфоничната музика, този път той ще поднесе програма с любими арии и хорове от опери на Верди.  

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ - операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

„Лешникотрошачката“ - 30 януари, 19.00, Основна сцена;

„Лебедово езеро“ – 6 февруари, 19.00, Основна сцена

Както обявихме преди време, спектаклите на „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, в главните роли с Мария Кичевска, примабалерина на Националнатата опера и балет на Република Северна Македония, предвидени през декември, се отложиха, заради Covid, за 2021 г. Двата спектакъла са част от V Международен балетен форум, който се реализира с финансовата подкрепа на Фонд Култура при Община Варна.

И така, в края на януари и началото на февруари 2021 г. примабалерината от Скопие Мария Кичевска ще гостува за пръв път във Варна. Тя ще танцува, заедно с артистите от балетната трупа на Варненската опера, в чийто състав влизат танцьори както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА

Моят герой Никлаус, приятел и муза на поета Хофман, е антипод на Хофман, оттам и вторият най-важен персонаж. Като всички поети, Хофман хвърчи в облаците и вижда нещата през розови очила буквално и преносно, а Никлаус го сваля на земята. Той е неговата будна съвест, неговата душа, която му подсказва каква е истината, но Хофман не желае да я приеме и оттам двамата се намират в постоянен конфликт. Никлаус противоречи на Хофман, старае се да го извади от всички бели, в които поетът се забърква, но – както и в живота – невинаги нещата се случват както искаш. Добре е да се вслушваш в съвестта си, дори това да не ти харесва, но го има и другото – като творец Хофман е човек на изкуството, което движи света, а изкуството го движи любовта. За да има изкуство, артистът трябва да е влюбен, още по-добре, ако е нещастно влюбен.

Ролята на Никлаус много ми допада. За да се подготвя, прочетох разказите на Е. Т. А. Хофман, запознах се и с биографията му. Изключителна личност, многостранен творец, мистик, той е смятал, че външни сили влияят на нашия живот, затова навсякъде се появява лошият, злият, този, който спъва очаквания ход на действието. Обикновено човек търси външна причина за неудачите си, а всъщност трябва да потърси причината в себе си и да се вслушва в интуицията си. Всичко това е отразено в операта. Така отново стигаме до моя герой.

Щастлива съм, че съм един мецосопран сред толкова много сопрани – Олимпия, Жулиета, Антония. От вокална гледна точка това е много интересно, защото може да се чуе цялата богата палитра от гласове както женски, така и мъжки. Съпоставката между добре подбраните тембри, които се редуват, е много интересна. Публиката ще се наслади на толкова много тембри на чудесни солисти, каквито - с риск да прозвучи нескромно, мисля, че в друг оперен театър не могат да се чуят.

23 януари, 17.00, Основна сцена

Идеята за среща на велики представители на руската музикална и словесна култура в един бутиков концерт-спектакъл е на солиста на Държавна опера Варна, баритона Иво Йорданов. Негови съмишленици и съавтори в оригиналния проект „Между поезията и музиката“ са актрисата Биляна Стоева от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и столичният актьор Калоян Лулчев, който участва успешно в няколко мюзикъла на Държавна опера Варна, както и пианистката Соси Чифчиян. Общото между тези артисти, посветили се на различни жанрове от сценичните изкуства, е пиететът им към големите постижения на руската култура, които са част и от световната духовна съкровищница.

В поетично-музикален порядък четиримата ще търсят пресечните точки между Избрани песни от Сергей Рахманинов и песенния цикъл “Песни и танци на Смъртта” от Модест Мусоргски с поезия и проза от руските класици Пушкин, Чехов, Тютчев, Толстой и др. Ще бъде едно красиво извисяване от ежедневието на делника към духовните стойности, които задават смисъла на живота. Като това стихотворение на Фьодор Тютчев:

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

Днес водещият на предаването "Вечната музика" по БНТ 1 Марио Николов връчи на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, наградата за Музикално събитие на декември 2020. Отличието спечели с 43% от гласовете на зрителите Коледният концерт на Държавна опера Варна пред номинираните също Коледни концерти на Софийската и Старозагорската опера. В Коледния концерт на Варненската опера, под палката на Маестро Димитър Косев и режисурата на Сребрина Соколова, участваха солистите Ирина Жакова, Мария Павлова, Иван Момиров, Иво Йорданов и Оркестърът на оперния театър с концертмайстор Анна Фурнаджиева. 

С тази награда на "Вечната музика" Коледният концерт на Държавна опера Варна се включва в годишната класация на предаването за Музикално събитие на 2020 година.

Интервюто на Марио Николов с Даниела Димова ще бъде излъчено на 6 февруари 2021, 17.00, БНТ 1.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

“Jazz Cats Symphony” – 20 януари 2021 г., 19.00, Основна сцена, ТМПЦ Варна

ХРИСТО ЙОЦОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на неговата “Jazz Cats Symphony” като един любовен Crossover между джазовата и симфоничната музика; за котките в живота и джаза; за зрителите, които макар и една трета от залата, носят енергията на всички зрители; за изкуството като духовна притовоотрова и усилията да се противопоставяме на Covid с култура.

ИРИНА ЖЕКОВА, МАРИЯ ПАВЛОВА, ИВАН МОМИРОВ  И ИВО ЙОРДАНОВ СА СОЛИСТИ НА КОЛЕДНИЯ КОНЦЕРТ 2020

22, 23 декември, 19.00, Основна сцена

В любимия традиционен Коледен концерт, тази година под палката на нашумелия млад диригент Димитър Косев, ще посрещнем първокласните солисти Ирина Жекова, Мария Павлова, Иван Момиров и Иво Йорданов. Те ще изпълнят, заедно с оркестъра на Държавна опера Варна, завладяващи арии от оперети на Йохан Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Руджиеро Леонкавало и други композитори.

 Концертът носи допълнителен емоционален привкус заради Иван Момиров, именития варненски тенор, един от плеядата звездни български гласове, роден в навечерието на Рождество Христово 23 декември. Ще аплодираме рожденика в двете издания на Коледния концерт на 22 и 23 декември, 19.00, Основна сцена.

25 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ НА БРИЛЯНТНИЯ ТЕНОР ИВАН МОМИРОВ

14 юли, 21.00 – Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

14 юли, Националният празник на Франция, е премиерната дата за операта „Хофманови разкази“ от френския композитор Жак Офенбах, втора постановка в историята на Варненската опера след тази от 1968 г. В тази класическа творба, елегантно съчетание от най-хубавите страни на френската лирична опера с немската романтична опера, композиторът се изявява като проникновен изследовател на човешката душевност и творческите пориви на артиста. Взел повод от пиесата на Жул Барбие и Мишел Каре „Фантастичните разкази на Хофман“, Офенбах се вдъхновява от вкуса към фантастичното и мистичното у германския писател, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман.

В операта Хофман е прототип на главния герой със същото име - поетът Хофман, който в една весела нощ с приятели разказва три невероятни истории, случили се може би само в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на „Хофманови разкази“, играе някъде другаде в операта „Дон Жуан“....

Държавна опера Варна, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна, подготвя за почитателите на балетното изкуство специална Коледна Балетна Гала на 19 декември, 19.00, Основна сцена с най-добрите балетни артисти на България – примабалерината Марта Петкова и и премиерсолиста Никола Хаджитанев. Освен гостите от Софийска опера и балет ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова, Павел Кирчев, Илиана Славова, Марко ди Салво, София Еремина и Лукас де Конинг. В празничната програма са включени откъси от постановките на известния хореограф Сергей Бобров „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“ и „Carmen Dance”, както и други любими заглавия от репертоара на варненската балетна трупа.

Предвидените в декемврийския афиш балетни спектакли ще се играят в началото на следващата година. Двете издания на „Лешникотрошачката“ се изместват на 28 януари, 19.00, Основна сцена и на 30 януари, 18.00, Основна сцена, а „Лебедово езеро“ ще бъде на 6 февруари, 19.00, Основна сцена.

Гостува за пръв път във Варна Мария Кичевска, примабалерина на Националната опера и балет на Република  Северна Македония. Тя ще изпълни ролите на Клара в „Лешникотрошачката“ на 30 януари и на Одета/Одилия в „Лебедово езеро“ на 6 февруари.

В първото представление на „Лешникотрошачката“ на 28 януари ще видим Илиана Славова в ролята на Клара, една от коронните роли в нейния репертоар.

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

На 30 ноември 2020 г. трябваше да аплодираме на сцената на Държавна опера Варна световната премиера на "Jazz Cats Symphony", юбилейния авторски проект за 60-годишнината на големия български перкусионист и композитор Христо Йоцов. Събитието бе отменено, заради последните мерки за ограничаване на Covid, но вече е насрочена нова дата за премиерата - 20 януари 2021 г. Закупените билети важат без заверка.

И така, ако не можахме да завършим старата, то ще започнем Новата година със световната премиера на "Jazz Cats Symphony"! С което несъмнено ще удължим и личния празник на Маестрото!

5 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021

Срещите с балетното изкуство под звездите на Летния театър са неизменна част от вече 12-годишната традиция на фестивала Опера в Летния театър. Сред романтиката на обвитите в зеленина естествени кулиси динамиката на деня отстъпва и сетивата се насищат с красота и хармония. Всеки, който го е преживял, иска отново да му се случи.

Балетната гала 2021 очаква почитателите на балетното изкуство в Летния театър на 5 юли. „Представяме различни видове хореография. Съвременният танц със свободата на движенията и възможността да изразиш себе си, е в съседство с класическия танц, в който трябва да съблюдаваш традицията и стила. Надявам се, че нашата Балетна гала няма да остави зрителите равнодушни и ще им донесе много приятни моменти“, разказва режисьорът на концерта, дългогодишната солистка на Кремълския балет, сега репетитор на варненската балетна трупа Светлана Тоншева.

Тя е автор на класическата хореография, а премиерсолистът Павел Кирчев се представя със съвременна хореография. В програмата са включени: Па Дьо Дьо от “Корсар”, Па Дьо Троа от “Куклената фея”, “Половецки танци” от “Княз Игор”, "Руски танц" от "Лебедово езеро" и други. Танцуват солистите Павел Кирчев, Илияна Славова, Марко Ди Салво, Меган Рейд, Клер-Мари Лестан, Полин Фаже, Галина Велчева, Франческо Капасо, Алба Идалго и цялата балетна трупа на Държавна опера Варна

V Международен балетен  форум - Варна 2020

След периода на ограничителните мерки заради Covid екипът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна, кани своята публика няколко дни преди Коледа за спектакъла на балета „Лебедово езеро“ (17 декември, 19.00, Основна сцена) с примабалерината от Националната опера и балет на Северна Македония Мария Кичевска в ролята на Одета/Одилия. Изтъкнатата балерина гостува за пръв път във Варна. На сцената ще й партнират в ролята на Принц Зигфрид Франциско Руиз, солист на Държавна опера Варна, а в ролята на Ротбарт Павел Кирчев, премиер солист на Държавна опера Варна

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

Във връзка с последните разпореждания на министъра на здравеопазването и препоръките за ограничаване на разпространението на Covid 19, бяха направени промени в коледните програми на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна.

В рамките на XXI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна отпадат всички оперни спектакли, както и всички концерти, планирани в периода 28 ноември – 16 декември.

СТРАЦИМИР ПАВЛОВ -диригент на премиерния мюзикъл „Коса“ и музикален ръководител в новата бакалавърска програма „Актьорско майсторство за мюзикъл“ във Варна предВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Какво е вдъхновението на „Коса“?

„Коса“ е шоу, създадено преди доста години с основна тема Ерата на Водолея, така и започва спектакълът. Ерата на Водолея предразполага към отприщване на съзнанието, разчупване на оковите, били те морални, икономически или социални. Тези норми стигат етап, в който започват да задушават едно прогресивно за годините си общество, каквото е било американското и оттам тази нагласа за промяна се прехвърля глобално върху западния свят. Хипи движението и неговите философски идеи, проповядвани тогава от младите хора, оказват огромно влияние върху всички. Аз всъщност съм дете на родители от това поколение, така че съм закърмен с идеите на Ерата на Водолея и „Коса“.

Във връзка с последните разпореждания на министъра на здравеопазването и препоръките за ограничаване на разпространението на Covid 19, от програмата на Коледния музикален фестивал и Международния балетен форум – Варна 2020,  организиран със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. отпадат 2 оперни спектакъла и 2 гала концерта.

Това са планираните през декември представления на оперите „Макбет“ от Джузепе Верди (4 декември, 19.00, Основна сцена) и „Норма“ от Винценцо Белини (10 декември, 19.00, Основна сцена), както и концертите Мюзикъл Гала (8 декември, 19.00, Основна сцена) и Балетна Гала (15 декември, 19.00, Основна сцена).

Всички събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна се провеждат при 30% запълнена зала, съгласно изискванията за носене на предпазни маски и съблюдаване на необходимата дистанция,

1 юли 2021, 21.00, Летен театър
Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

КАТО КЛОД ВЪВ ВАРНА СЕ ЧУВСТВАМ ЕДНОВРЕМЕННО НА РАБОТА И НА МОРЕ
Как се чувстваш като Клод, онзи може би най-запомнящ се образ от прочутия филм на Милош Форман?

Клод показва проблемите на средностатистическия американец и въобще на средностатистическия човек, който е изправен срещу машината на държавата и политиката, срещу войната и интереси, които нямат нищо общо с него. Още с излизането си мюзикълът предизвиква бурна реакция от страна на правителството, така че той е провокативен. Както всеки мюзикъл, така и „Коса“ трябва да забавлява. Но накрая в него има и една горчивина, която е важна и която се надяваме да успеем да предадем на зрителите.
Иначе като Клод във Варна се чувствам едновременно на работа и на море, слънцето грее днес и - както каза Нора преди малко, екипът е чудесен, репетираме сериозно и очакваме хубава премиера.

23 ноември – 19 декември 2020

Предстоят срещи с „Жизел“, „Лебедово езеро“, Балетна гала и коледната класика „Лешникотрошачката“

Магията на балета е задължителна част от коледното настроение и от Международния балетен форум, който Държавна опера Варна организира за пети път, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. В продължение на един месец, от 23 ноември до 19 декември 2020, на балетната сцена шестват нови и утвърдени заглавия от репертоара на театъра. С балетното си и артистично майсторство радват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят балетисти както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър
Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

КАТО КЛОД ВЪВ ВАРНА СЕ ЧУВСТВАМ ЕДНОВРЕМЕННО НА РАБОТА И НА МОРЕ
Как се чувстваш като Клод, онзи може би най-запомнящ се образ от прочутия филм на Милош Форман?

Клод показва проблемите на средностатистическия американец и въобще на средностатистическия човек, който е изправен срещу машината на държавата и политиката, срещу войната и интереси, които нямат нищо общо с него. Още с излизането си мюзикълът предизвиква бурна реакция от страна на правителството, така че той е провокативен. Както всеки мюзикъл, така и „Коса“ трябва да забавлява. Но накрая в него има и една горчивина, която е важна и която се надяваме да успеем да предадем на зрителите.
Иначе като Клод във Варна се чувствам едновременно на работа и на море, слънцето грее днес и - както каза Нора преди малко, екипът е чудесен, репетираме сериозно и очакваме хубава премиера.

19 ноември – 29 декември 2020

Посрещаме световна премиера на “Jazz Cats Simphony”, премиерни  заглавия от тази година на опери и мюзикъли, камерни и коледни концерти

XXI КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2020 започна на 19 ноември със събитие, посветено на250-годишнината от рождението на Бетовен, в което виртуозният пианист Людмил Ангелов ни поднесе проникновената си интерпретация на Концерт за пиано и окестър № 5 от великия композитор. След мюзикъла „Любовта никога не умира“, фестивалната програма продължава на 30 ноември, 19.00, Основна сцена, не с какво да е, а със световна премиера. Това е „Jazz Cats Symphony”, юбилеен авторски проект на Христо Йоцов, перкусионист, композитор, професор, една от големите фигури на съвременната джаз сцена. Освен неговите барабани, в „Jazz Cats Symphony” ще чуем Арнау Гароффе – тенор, саксофон, Любо Цанев – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас и Оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентството на Маестро Ганчо Ганчев. Проектът се реализира с подкрепата на Министeрството на културата. Да припомним тук, че Христо Йоцов направи във Варна и световната премиера на своя мюзикъл „Сън в лятна нощ“ (2018).

1 юли 2021, 21.00, Летен театър

Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

ЦВЕТНОСТТА И СВОБОДАТА НА ДУХА В МЮЗИКЪЛА "КОСА"

С каква визия ще ни изненада „Коса“?

За мен беше голямо предизвикателство да поставим „Коса“ по един преосмислен начин. Има моменти, които са значително променени, в сравнение с първоначалния замисъл. Да си призная, бях решил след края на април да кажа стоп и да не се занимавам със сценография в продължение на една година. Предстои ми юбилей и трябва да се подготвя за него. Имам зад гърба си 120 постановки и сега, поглеждайки назад, не знам как съм успял да направя толкова много сценографии. За сметка на сценографията обаче съм занемарил другата си голяма страст – живописта. След голямото турне в Берлин, Париж, Барселона, нищо не е останало. Живописните ми творби са разпилени по света и не мога да ги събера за една ретроспективна изложба, като тази на моя приятел Тони Игнатов в ГХГ на Варна. 

Сценографът Иван Токаджиев няма време да рисува.

Да, искам да си дам пауза, за да мога да рисувам, но не можах да устоя на предложението на Борис Панкин и направих изключение за „Коса“. 

19 ноември, 19.00, Основна сцена, Старт на XXI Коледен музикален фестивал - Варна 2020

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ СЪС СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

С мисълта за наближаващите коледни празници, който носят със себе си надежда и глътка въздух в Covid ежедневието, на 19 ноември, 19.00, Основна сцена, започва XXI Коледен музикален фестивал на Варненската опера. Посветен на 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен, в симфоничния концерт ще прозвучи Бетовеновият Концерт за пиано и оркестър №5, наричан още „Императорски“. Солист е Людмил Ангелов, един от най-големите пианисти на нашата съвременност. Увертюра „Риенци“ от Рихард Вагнер и Недовършена симфония №8 от Франц Шуберт оформят празничната рамка на забележителното събитие.

Най-голямата изненада на премиерната „Графиня Марица“ на 18 юни 2021 във Варненската опера поднесе Велин Михайлов – Коломан Жупан, който пред препълнената зала на Основна сцена коленичи пред любимата си Лилия Илиева – Лиза и я помоли да  се омъжи за него. Трябва да й се признае, че макар и не по-малко учудена от всички останали, на нея не й трябваше много време, за да каже заветното „Да“.

Така към емоцията от великолепното представление се добавиха аплодисментите, овациите и усмивките на присъстващите, които с очевидно удоволствие станаха свидетели на щастливия обрат в живота на Лилия и Велин, повторили съдбата на своите герои от „Графиня Марица“. И не само на тях.

18 ноември, 19.00, Основна сцена

За „Риголето“ на Верди казват, че дори само тази опера да беше написал, щеше да бъде достатъчно, за да го направи толкова велик, колкото е. Основана върху пиесата „Кралят се забавлява“ от Виктор Юго, Верди, заедно с либретиста Франчско Пария Пиаве, създава съвършена творба. Тя притежава всички качества, за да бъде шедьовър – драматична история, която завършва с дълбока човешка трагедия, съпътствана от поквара и похот, нежност и душевна чистота, предадени с прекрасна музика.

Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021
18 юни, 21.00, ОСНОВНА, СЦЕНА

Илина Михайлова – Графиня Марица

В „Графиня Марица“ сме великолепен ансамбъл от колеги и приятели, всички заедно живеем в темата. Отговорността е огромна, защото честваме и юбилейната постановка на Вера Немирова. Тя намира винаги начин да накара артиста да надскочи себе си, да направи крачка напред и да се завърне в къщи след репетициите обогатен. Емоционално и с наострени сетива виждаш света по различен начин. Огромно благодаря за това, че си с нас, Вера, ние имаме нужда от теб. Радвам се, че години наред съм част от оперния театър в моя роден град, който обожавам. С нашата „Графиня Марица“ казваме една много важна истина за живота – „Любов, къде си?“, както пее Марица. В днешно време, когато изразяваме любовта си пред компютри и телефони, е важно да осъзнаем, че любовта означава нещо съвсем друго. Означава да си заедно с някого и да го правиш щастлив.

23 ноември – 19 декември 2020

Нови и утвърдени заглавия, сред които коледната класика „Лешникотрошачката“

Магията на балета е задължителна част от коледното настроение и от Международния балетен форум, който Държавна опера Варна организира за пети път, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. В продължение на един месец, от 23 ноември до 19 декември 2020, на балетната сцена ще шестват нови и утвърдени заглавия от репертоара на театъра. С балетното си и артистично майсторство ще радват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят балетисти както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

Музикално-историческа разходка в концерт, посветен на 100-годишнината от обявяването на Варна за курортен град

25 юни 2021, 12.30, ВСУ „Черноризец Храбър“

На 25 юни 2021, 12.30, на откритата сцена във ВСУ „Черноризец Храбър“ ще бъде изнесен интересен концерт с интригуващото заглавие „Варна, музиката и морето“. Концертът, организиран от Клуб Юнеско Варна, с подкрепата на Фонд Култура при Община Варна, е посветен на 100-годишнината от обявяването на Варна за курортен град. С мисълта за забележителното събитие, което поставя Варна на туристическата карта на света, е изградена и програмата на концерта, разказва инициаторът Гео Чобанов. Основен фокус на проекта, който предвижда още няколко концерта, са композиторите, свързани трайно с духовния живот на Варна. В това първо издание ще бъдат представени Александър Кръстев, Добри Христов и Милко Коларов.

19 ноември – 29 декември 2020

Премиерни заглавия, мюзикъли, опери, симфонични концерти и световна джаз премиера

Наближава XXI Коледен музикален фестивал 2020 и V Международен балетен форум 2020 на Държавна опера Варна, в които заедно ще докажем, че животът не може без изкуство. То ни е необходимо, за да надмогнем страха от Covid и да продължим напред. При всички културни събития се спазват стриктно противоепидемичните мерки с редуциран брой на зрителите до 30% от капацитета на Основна сцена. За да се осигури необходимата дистанция между оркестрантите, те излизат от оркестрината на сцената, включително и при оперните спектакли, които се предлагат като концертни изпълнения с костюми. Covid ограниченията не са непременно и само рестриктивни. Те могат да бъдат и креативни, мотивирайки солистите, хористите, балетистите и музикантите да се раздават докрай във вече по-редките, затова и по-стойностни срещи с любимата публика.

21 юни, 18.00, Сцена Раковина – Международен ден на музиката, Варна 2021

Идеята за Fête de la Musique, Деня на музиката принадлежи на френския министър на културата Джак Ланг, който  през 1982 г. инициира празника като публичен музикален фестивал, който да се провежда ежегодно на 21 юни в различни градове на различни сцени. Посланието в един и същи ден да се сподели удоволствието от музиката в непринудена атмосфера, предимно в открити и нетрадиционни пространства, бързо намира последователи и в други страни. Днес Международният ден на музиката, тръгнал от Франция, се отбелязва в над 120 държави и над 1000 града по света. България също е част от географската карта на празника, към който Варна се присъединява и през тази година с различни прояви. 

Под палката на Маестро Григор Паликаров, на 11 ноември 2020, 19.00, Основна сцена, ще се възроди магията на „Набуко“ - операта, с чиято триумфална премиера през 1842 г. Джузепе Верди влиза в световната оперна съкровищница, за да остане там завинаги.

18 юни, 21.00, зала 1, ФКЦ

Поради неблагоприятните метеорологични условия, вместо в Летния театър, премиерата на юбилейната "Графиня Марица" от Имре Калман, с режисьор Вера Немирова, ще се състои в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Запазват се обявените предварително дата и начален час на постановката - 18 юни, 21.00. Закупените билети важат без заверка.

Даниела Димова спечели третия си мандат като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна в проведения на 27.10.2020 конкурс, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти.

Според регламента, за успешно издържал конкурса се счита кандидат, който е събрал не по-малко от 2/3 от максималния брой точки по оценъчните карти по чл. 11, ал. 4, т. 10.

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новия живот на мюзикъла «Коса» на варненска сцена, 20 години след първата българска версия с патрон американския посланик Джеймс Пардю и за филма на Милош Форман. За хората от племето, останали 22 от 106 претенденти за ролите, за “dance power” и за посланието на феноменалния мюзикъл.

Как изглежда две седмици преди премиерата „Коса“?

Шармантно.

Какво по-точно означава това?

Чудесно, възхитително, превъзходно, завладяващо – идва от френското „charmant“.

Защо е завладяващо?

Заради артистите, артистите правят харизмата. Нашите артисти са 22, избрани от 106 кандидати в един голям кастинг, който проведохме online по време на пандемията.

Посланичката на Република Франция в Република България, Флоранс Робин, проведе приятелска среща с директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Даниела Димова. Като домакин тя благодари за посещението на високата гостенка, накратко я запозна с историята на театралната сграда и представи своята мениджърска политика за развитие на сценичните изкуства в актуалната COVID ситуация. Нейно превъзходителство отправи поздравления за решимостта в ТМПЦ да се поддържа жива връзката с публиката, в условията на COVID. „В тези трудни за всички нас времена, ние сме длъжни да покажем, колко съществено е значението на културния сектор“, подчерта г-жа Робин.

11 юни, 21.00 – XII Опера в Летния театър – Варна

Световноизвестният тенор Фабио Армилиато, културен посланик на Генуа по света, участва в гала концерта, посветен на 100-годишнината от смъртта навеликия Енрико Карузо, с който на 11 юни, 21.00, стартира XII издание на фестивала Опера в Летния театър – Варна 2021. С „Карузо Гала“ се възстановяват и прекъснатите заради пандемията културни връзки между побратимените градове Варна и Генуа. По този повод Фабио Армилиато ще прочете на гала концертa специално послание от културната общественост на Генуа.

В прослава на ненадминатия първи сред тенорите, най-популярните арии и канцонети от репертоара му ще прозвучат в изпълнение на петима именити тенори – Фабио Армилиато и Анджело Фиоре от Италия и Иван Момиров, Валерий Георгиев и Даниел Дамянов от България. На диригентския пулт пред оркестъра на Държавна опера Варна ще застане Маестро Лоренцо Бизари от Парма. Грандиозната „Карузо Гала“, която се реализира от Държавна опера Варна в партньорство с агенция Music Art New Imagine – Италия, ще гостува на 12 юни и на сцената на Античния театър в Пловдив.

В София, на 31 октомври 2020 година, след инфаркт, почина голямата българска оперна певица Ваня Кокошарова. Тя е един от забележителните  сопранови гласове на оперния театър във Варна от средата на миналия век. Публиката дълго говори за нейните сценични изяви, колегите й солисти, хористи и музиканти помнят красотата, таланта и отдадеността й на изкуството.

Карузо Гала - Варна, 11 юни, 21.00, Старт на Опера в Летния театър

Карузо Гала - Пловдив, 12 юни, 21.00, Античен театър

МАЕСТРО ЛОРЕНЦО БИЗАРРИ

Kарузо Гала е спектакъл, съставен от различни елементи. Започваме от класическите арии през неаполитанската песен до камерните арии и това прави този спектакъл уникален. Нашите петима тенори са великолепни певци, така че удоволствието ще бъде петорно.

На кратка церемония преди Симфоничния концерт на 30 октомври, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, предложи на публиката да почете с минута мълчание, а след това и с аплодисменти паметта на починалия предния ден главен режисьор, оформил облика на Варненската опера за няколко десетилетия, Кузман Попов.

22 юни, 2021, 21.00 - Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

За 22 юни, 21.00, в XII издание на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021 е насрочена премиерната среща с операта-завещание на В. А. Моцарт "Вълшебната флейта", която не е поставяна от 32 години на варненска сцена. Посветен на 230 години от кончината на великия композитор, прочитът на диригента Христо Христов и режисьора Антониу Замфир от Опера Крайова в Румъния впечатлява с мащабния режисьорски замисъл, костюмите и сценографията на Ася Стоименова, атрактивно доразвита с мултимедията на Лора Руневска от Elektrick.me. Премиерата се реализира със съдействието на фонд „Култура“ при Община Варна.

Последната си опера „Вълшебната флейта” Моцарт изгражда като Singspiel – говорни диалози с пеене, по сюжета на приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум, „Вълшебната флейта” е наситена и с масонска символика - Моцарт и либретистът Шиканедер са били масони. Историята пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието - от хаоса, през суеверието, до разума, като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този куплет се повтаря във финала и на двете действия. Премиерата във „Freihaus Theater” край Виена на 30.09.1791 г., под диригентската палка на самия Моцарт, жъне незапомнен успех. Една година по-късно вече се играе 100-тното представление, но Моцарт не го доживява.

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Маестро, Вашите концерти с ансамбъл „Софийски солисти“ във Варна винаги са голямо събитие, несъмнено такъв ще бъде и предстоящият Ви концерт с Оркестъра на Варненската опера, пред който сякаш заставате по-рядко...

Така се случва наистина. То се дължи на моята заетост със „Софийски солисти“, защото с ансамбъла водим много интензивен живот и аз съм сам, така че не мога да отделям дълго време за други състави. Но във всеки случай това не е първият ми концерт с Оркестъра на Варненската опера, поне 5 концерта съм правил с него през последните 15 години.

Защо сега се спряхте в програмата на Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс и на Симфония в ре минор от Цезар Франк?

Това са знакови произведения за края на XX век. Брамсoвият Концерт за цигулка и оркестър е може би един от петте най-значими концерта за този инструмент, който се отличава с характерния, динамичен, романтичен и красив стил на Брамс, който в същото време е мъжествен и суров.

Противопоставянето му със Симфонията на Цезар Франк идва от френския вкус, наситен с много изящество и артистизъм. Любопитно е, че Цезар Франк става световноизвестен със своите органови произведения, обаче в края на живота си изведнъж се обръща към оркестъра, като че ли да попълни празнотите. Наистина органът е голям инструмент с много регистри, има всичко, което свири оркестъра, но това, което му липсва, е човешкото присъствие с духовите инструменти, струнните инструменти. Ето как симфонията изведнъж се оказва върхът на романтичния изказ, на чувствителността, на индивидуалността.

В този смисъл ми се видя интересно да направя съпоставка между двама съвременници в един и същ концерт. Съревнование между Брамс и Франк, между германци и французи.

Избрахте за солист варненец, концертмайстор на Вашия ансамбъл „Софийски солисти“. Какви качества притежава Стоимен Пеев?

Да, освен наш концертмайстор, той е водач и на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония. От моя гледна точка Стоимен Пеев е много млад, много енергичен, много здрав цигулар, изключително прецизен и точен, сърцат и с невероятна психика.

На мен ми се искаше варненци да видят своя съгражданин как се е развил в годините. Той е завършил във Варна Музикалнтото училище, след това Музикалната академия в София, усъвършенствал се е в много курсове и майсторски класове. И за времето, откакто го познавам, почти 10 години, той постигна невероятно развитие.

Стоимен подготви специално за случая Концерт за цигулка и оркестър на Брамс, така че варненци могат да добавят към листата на бляскавите си музиканти още един.

ПРОФ. ПЛАМЕН ДЖУРОВ е завършил Музикалната академия в София с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова; дирижиране – при проф. Константин Илиев и композиция – при проф. Марин Големинов. Още като студент става лауреат на националния конкурс «Св. Обретенов» и председател на Кабинета на младия композитор при СБК.

През 1976 г. става диригент на Плевенската филхармония в продължение на шест години. В този период той осъществява поредица премиери на български и чужди композитори и започва да изнася музикално-образователни концерт пред млади слушатели – ученици и студенти. Част от тази просветителска дейност с различни състави се излъчва от Националната телевизия в 24 серии – “Музика, време, личности”.

След това работи в системата на ДО “Музика” като зам. и генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония.

От 1988 г. се изявява непрекъснато със “Софийски солисти”. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори. Изестни звукозаписващи фирми (Denon, Victor, ABC, Labal Records и други) са издали интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, други над 20 компакт-диска под диригентството на проф. Джуров. На него се дължат поредица премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования.

От 2009 г., със съдействието на Столичната община, е един от активните организатори на Международния конкурс по композиция «София» за който са написани над 140 нови произведения. Като композитор, той е насочен предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения като Sonata for Piano (1975 г.); Elegy for Orchestra (1980 г.); Toccata for Orchestra (1982 г.); Fantasia for Orchestra (1985 г.); Four Ballads, Cadenza for saxophone and Violine (1994 г) са изпълнявани и записвани в редица чужди държави.

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на света. Развива активна обществена дейност в областта на музикалното изкуство и културното строителство. Често пъти е търсен като експерт по проблеми на музикалното изкуство от държавни и общински структури. След 1990 г. той е от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици», «Международен балетен конкурс», както и «Музикаутор». Бил е и председател на Творческия съвет на Програма «Култура» на Столичната община. Проф. Пламен Джуров е почетен гражданин на София.

18 юни 2021, 21.00. Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“

„Графиня Марица“ 2021 е юбилейно заглавие за Вера Немирова и Варненската опера. Най-известната българска режисьорка в Европа, е потомка на прочутия род Немирови - писателя Добри Немиров и режисьора Евгений Немиров. Вървейки в стъпките на баща си Евгений Немиров, половин век след неговата постановка, сега тя прави в същия театър своя завладяващ съвременен прочит на „Графиня Марица“. Като драматург на спектакъла я придружава майка й – оперната певица Соня Немирова, която в премиерата на 15 март 1970 г. е дебютирала като Соня Дойчинова във варненската постановка на своя бъдещ съпруг в ролята на Графиня Марица. На 3 юни 2021 г. се навършват 101 години от рождението на бащата на Вера, Евгений Немиров. В допълнение към всичко това, тъкмо с прочутата оперета на Имре Калман започва блестящата режисьорска кариера на Вера Немирова във Volksoper, Виена през 2002 г. Както тогава, така и сега прочутият оркестър Karandila Gipsy Brass Orchestra е част от голямото приключение „Графиня Марица“.

Целият този емоционален подтекст придава допълнителен артистизъм на постановката, още повече, че тя се фокусира върху самия театър. Концепцията на Вера Немирова пренася действието от порутеното имение, където по либрето се развива действието, в театъра. Нейната Графиня Марица е звезда, която след като се е наложила на големи световни сцени, се завръща в западналия театър на родния си град, за да го възроди, като птицата Феникс от пепелта. В този смисъл „Графиня Марица“ от 2021 година носи своето послание за театъра, който загуби връзката със своите зрители заради Covid. И ако първата „Графиня Марица“ се появява в кризисните времена след Първата световна война, за да изрази непомръкващия човешки порив към споделеност, любов и щастие, днес тя има същата мисия.

Наградата на Държавна опера Варна, изящна статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата КРИСТАЛЕН ФЕНИКС от 2015 г. се удостояват институции и личности, подкрепили с дейността и високите си постижения в областта на изкуството творческия живот на Държавна опера Варна.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите КРИСТАЛЕН ФЕНИКС 2020 на кратка церемония преди Симфоничния концерт с диригент Маестро Пламен Джуров на 30 октомври, 19.00, Основна сцена.

11 юни 2021, 21.00 - Варна, Опера в Летния театър

12 юни 2021, 21.00 – Пловдив, Античен театър

Гала концерти, посветени на 100-годишнината от кончината навеликия Енрико Карузо, събират на откритите сцени във Варна и Пловдив звезди от италианската и българската оперна сцена 

Италианските тенори Фабио Армилиато и Анджело Фиоре пристигат в България в началото на юни за два гала-концерта, посветени на един от най-бележитите тенори в историята на операта Енрико Карузо. На 11 юни с „Карузо Опера Гала“ ще бъде открит XII сезон на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна, а на 12 юни грандиозното събитие ще се премести на сцената на Античния театър в Пловдив. Мащабните прояви се осъществяват от Държавна опера Варна в партньорство с агенция Music Art New Imagine – Италия.

Професионално признание за РАДОСЛАВА БООР

Авторът на новата визуална идентичност на Театрално-музикален продуцентски център Варна Радослава Боор, е поканена да представи варненския си проект в третото издание на фестивала „Мелба на живо“ (20 -21.10.2020). Този интересен онлайн формат артикулира съвременния дизайн, с идеите, детайлите и процесите, които стоят зад реализацията на оригинални дизайнерски решения. Качественото смесване на различни сфери на дизайна и съвкупността от силни идеи с потенциал за промяна и развитие на средата са сред основните изисквания към проектите, които участват във фестивала.

ВЕРА НЕМИРОВА Е НОВИЯТ ПОСТОЯНЕН ГОСТ-РЕЖИСЬОР НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

От пресконференцията за премиерата на юбилейната постановка на „Графиня Марица“ и акцентите на Опера в Летния театър – Варна 2021

Голямата новина от днешната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна, посветена на юбилейната премиерна постановка „Графиня Марица“ с режисьор Вера Немирова, и акцентите в XII издание на Опера в Летния театър, е, че от юни 2021 година най-известната българска оперна режисьорка в Европа е постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна. Новината съобщи директорката на ТМПЦ Даниела Димова, която благодари на Вера Немирова за постановката на „Графиня Марица“ - рубинът, по нейните думи, в репертоара на Варненската опера - и изрази надеждата си, че с Вера Немирова екипът ще работи в същия съзидателен дух, както сега.

Oпера, оперета, мюзикъл са жанровете, които присътстват трайно в репертоара на Държавна опера Варна, така че какво по-естествено от това и трите жанра да влязат в един концерт. Три в едно – с тази идея диригентът Ганчо Ганчев обединява усилията на солистите, оркестъра и хора на оперния театър в едно искрящо музикално послание.

Зрителите ще имат удоволствието да чуят първокласните солисти на Варненската опера Венцеслав Анастасов, Бойка Василева, Иво Йорданов, Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Силвия Ангелова. Но не само това - за своите изяви те са избрали любимите си арии от коронни роли, които са им донесли признание и неведнъж са вдигали публиката на крака.

Кметът на Варна Иван Портних и зам.-председателят на Общинския съвет д-р Лидия Маринова връчиха днес награди „Варна“ 2021 за постижения в областите на културата, науката и образованието. С награда “Варна” за ярки постижения в областта на културата бяха отличени екипът на постановката "Поразените" на ДТ "Стоян Бъчваров" и екипът на постановката "Макбет" на Държавна опера Варна. Наградата за екипа на "Поразените" получи актрисата Даниела Викторова, а наградата за екипа на "Макбет" взе диригентът Стефан Бояджиев.

Всички награди вижте тук:

12 октомври, 19.00, Основна сцена

„Царицата на чардаша“, неоспоримата Царица на оперетите, е харесвана заради красивите мелодии, чардашовите ритми, виенския валс, чувството за хумор и разбира се заради любовта. Голямата любов, която никога не се забравя.

Спектакълът е възстановка на прочутата сценична версия на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001). Истинска оперетна звезда за поколения българи, Видин Даскалов беше не само най-добрият Бони, но и режисьорът, реализирал най-успешната и най-дълголетна постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 г. А Александът Мутафчийски, варненецът, който наследи от Видин титлата на най-добрия Бони и на свой ред се превърна в звезда на Националния музикален театър, възстанови оригиналната постановка на Видин Даскалов в целия й блясък.

Днес, под диригентството на Цветан Крумов, ще аплодираме „Царицата на чардаша“, в изпълнение на Мария Павлова – Щаси, Пламен Долапчиев – Едвин, Велин Михайлов – другия обичан от варненската публика Бони и Лилия Илиева – Силва. В този великолепен екип с "Царицата на чардаша" са още: Людмил Петров – Фери Бачи, Бойка Василева – Цецилия, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка и Анатоли Романов – Нотариус Киш.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ И СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

19 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски. Солист Людмил Ангелов;

"Гогол сюита" от Алфред Шнитке - ПРЕМИЕРА ЗА ВАРНА;

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева

„Европейски музикален фестивал“ награждава изявени български дейци на изкуството и културата с отличието „Златно перо“

В навечерието на 24 май – Празника на българската азбука, просвета и култура „Европейски музикален фестивал“ - Кантус Фирмус, Галерия Макта и Класик ФМ радио - се обръща с признание към хората, които създават и поддържат жива искрата на българския творчески гений. В рамките на фестивалната програма 24-ма изтъкнати наши музиканти, артисти, писатели, журналисти, художници и преподаватели ще бъдат отличени с наградата „Златно перо“ за техния принос към изкуството и културата на страната. 

Сред лауреатитена приза са Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ по повод 100-годишния юбилей и Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, по повод 90-годишния му юбилей.

Отличието „Златно перо“ 2021 се присъжда също на оперната прима Соня Йончева, кинорежисьора Людмил Стайков, художничката Анастасия Панайотова, поета текстописец Найден Вълчев, цигуларката Стойка Миланова и други.

Под палката на маестро Емил Табаков мащабното изпълнение на „Кармина Бурана“ беше извикано на два биса под буря от аплодисменти в Зала 1 на Фестивалния комплекс

Минчо Минчев, Людмил Ангелов, Роман Федчук и Цветелина Василева са сред звездите в октомврийската програма.

Варненската опера се готви за Зала 1 на НДК, където ще гастролира на 14 октомври с феноменалния мюзикъл „Чаплин“ и на 25 октомври със зрелищната опера „Турандот“ с Цветелина Василева и Иван Момиров под палката на маестро Найден Тодоров

В истинско тържество на музиката се превърна официалното откриване на 74-тия сезон на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Маестро Емил Табаков изведе на изключително високо ниво съвместното музициране на оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев, заедно със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Благодарната варненска публика изпрати с буря от аплодисменти вдъхновеното изпълнение на „Кармина Бурана“ от Карл Орф, а емоционалният мост между музиканти и публика беше споен и с два великолепни биса.