ГАЛЕРИЯ

Програма на оперната гала с Карло Коломбара (бас) и Дариа Масиеро (сопран), оркестър и хор на Държавна опера Варна, под диригентството на Марко Боеми на 29 юни във ФКЦ

Първа част

1. Увертюра към оп. „Иван Сусанин” на Михаил Глинка 2. Ария на Иван Сусанин ІV д. на оп. „Иван Сусанин” – М. Глинка   
    изпълнява Карло Коломбара
3. Ария на Тоска от ІІ д. на оп. „Tosca” – Джакомо Пучини             изпълнява Дариа Масиеро
4. Увертюра към оп. „Набуко” – Джузепе Верди
5. Ария на Княз Гремин от ІІІ д. на оп. „Евгений Онегин” – Чайковски
    изпълнява Карло Коломбара
6. Ария на Леонора от І д. на оп. „Трубадур” – Верди
    изпълнява Дариа Масиеро
7. Каватина на Алеко от оп. „Алеко” – Сергей Рахманинов
    изпълнява Карло Коломбара
 

Втора част

1. Увертюра към оп. „Севилският бръснар” – Росини 2. Ария на клеветата (Дон Базилио) от оп. „Севилският бръснар”
    изпълнява Карло Коломбара
3. Ария на Чо-Чо-Сан от ІІ д. на оп. „Мадам Бътерфлай” – Пучини
    изпълнява Дариа Масиеро
4. Увертюра към оп. „Силата на съдбата” – Верди 5. Ария на Леонора от ІV д. на оп. „Силата на съдбата” – Верди
    изпълнява Дариа Масиеро
6. Дует на Леонора и Падре Гуардиано от ІІ д. на оп. „Силата на съдбата” – Верди
    изпълняват Дариа Масиеро и Карло Коломбара

Прочетете още:

Кои са Звездите на италианското белканто в оперната гала на 29 юни 2015 г във ФКЦ

Три щриха от портрета на човека и певеца Карло Коломбара

Държавна опера Варна винаги с удоволствие предоставя възможност на най-талантливите деца от НУИ “Добри Христов” да се изявят като солисти на симфоничния ни оркестър. Надяваме се, че тези изявени млади изпълнители с награди от различни конкурси и фестивали ще са част от бъдещите кадри на Варненския симфоничен оркестър. За някои от младите таланти концертът на 28 март от 19 часа на сцената на Държавна опера Варна ще бъде първата сериозна професионална изява. На всички участници желаем на добър час и успех по стръмния път на трудното изпълнителско изкуство!

  Диригентът

За първи път на 28 март от 19 часа концертът ще прозвучи под диригентската палка на младия диригент на Държавна опера Варна  Стефан Бояджиев. Започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. През 1998 г. завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, специалност пиано. През 1998 г. е приет в НМА „Панчо Владигеров” - София в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, където през 2000 г. профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още: Пазарджишки симфоничен оркестър (2002), Софийски духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорска опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ – София при Деян Павлов. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров. През изминалите почти две години, откакто е щатен диригент на Варненската опера, той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и много опери, сред които „Луд гидия”, „Любовен еликсир”, „Трубадур”, също кантатата «Кармина Бурана». Стефан Бояджиева поставя, заедно с режисьорката Сребрина Соколова, мюзикъла за деца «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов, а през ноември 2013 г. се изяви и като блестящ пианист с изпълнението на Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов. Поради големия интерес на публиката, концертът бе повторен през януари 2014 г. На 22 януари 2015 г. младият диригент дирижира Оперетна гала със специално подбрана от него програма, включваща едни от най-ярките бисери на оперетното изкуство.   На 28 март Стефан Бояджиев за първи път ще дирижира концерта на изявените инструменталисти от училището, което самият той е завършил – НУИ «Добри Христов».
    

Изпълнителите

И тази година най-младият участник в концерта е цигуларят Александър Зайранов – ученик от VІІ клас, който има в биографията си внушителна колекция от награди. Четирима са цигуларите – освен Александър Зайранов, който ще изпълни Фантазия „Кармен” от Сарасате, в концерта пак по традиция ще участва и неговият по-голям брат – Мартин. Мартин Зайранов е вече в Х клас и ще изпълни Първа част от Концерт №1 на Виенявски. Другите двама цигулари също са десетокласници – Ралица Богданова ще изпълни Първа част на Испанска рапсодия от Е. Лало, а Рустам Губкин-Матейски – Първа част от Концерт №3 на Камий Сен-Санс.

В първата част на концерта ще се включи и един виолончелист – Калоян Русев, ученик от Х клас, който ще изпълни Първа част от Концерт за виолончело в до мажор от Й. Хайдн.

    
Втората част на концерта е отредена за пианистите. Най напред ще се изявят трима варненци. Ния Бонева от ХІ кл. ще изпълни Втора част от Концерт за пиано №1 на Шостакович. Йоана Райчева от Х клас ще се представи с Трета част от концерт №21 в до мажор от Моцарт. Естествено, винаги интерес предизвикват и абитуриентите. Тази година, след строгото прослушване, в концерта е допуснат само един – Мартин Даскалов от ХІІ клас, който ще свири Унгарска фантазия от Ференц Лист.

През ноември миналата година във Варна се проведе ІV Национален конкурс за пианисти „Мила Михайлова“. Една млада пианистка от Пловдив получи Първа награда и Специалната награда на ТМПЦ – Варна. Това е Мария-Десислава Стойчева, а специалната награда се изразява във възможността да се изяви като солист на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна. На концерта на НУИ „Добри Христов” на 28 март т.г. Мария-Десислава Стойчева ще изпълни Концерт за пиано и оркестър от Роберт Шуман.

Мария-Десислава Стойчева е родена на 2 юли 1997 год. в Пловдив. На 4-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 2004 г. е ученичка в НУМТИ „Д. Петков“- Пловдив, където до учебната 2013-2014 г. се обучава в класа по пиано на Елена Велчева. От октомври 2013 г. е ученичка на проф. Людмил Ангелов в Нов Български Университет - София. Участвала е в майсторски класове под ръководството на проф. Людмил Ангелов, проф. Виктор Чучков, проф. Атанас Куртев, проф.Тамара Поддубная, проф. Борислава Танева, Аглика Генова и Любен Димитров, Стефка Перифанова, Владимир Валяриевич, проф. Милена Моллова, проф. Стела Димитрова-Майсторова и в заключителните им концерти в рамките на фестивалите „Софийски музикални седмици“ в зала „България“ и „Мартенски музикални дни“ в Русе, както и в залата на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Носител е на множество награди от национални и международни конкурси и фестивали, сред които:

• 2005 - II Национален конкурс за пианисти с международно участие „Шуман-Брамс“, Пловдив, България-Награда за най-млад участник;
• 2008 - IX Международен конкурс за пианисти „Николай Рубинщайн“, Париж, Франция – трета награда;
• 2013 - Национален конкурс по солфеж „проф. Камен Попдимитров“ – трета награда;
• 2013 - Конкурс „Музика и Знание“, модул „Елементарна теория на музиката“ – втора награда;
• 2014 - Национален конкурс за най-добро изпълнение на произведение от български композитор „Върбан Върбанов“, Бургас, България – втора награда;
• 2014 - Международен конкурс за пианисти, Ниш, Сърбия – втора награда (при неприсъдена първа);
• 2014 - I Европейски клавирен конкурс “Citta’ di Empoli-Premio Silver”, Емполи, Италия - втора награда;
• 2014 - XXIV Международен конкурс за млади музиканти “Città di Barletta” Барлета, Италия – първа награда и специална награда за най-добро изпълнение на произведение от композитор от страната на кандидата;
• 2014 - XIII Международен конкурс за млади музиканти „Охридски бисери“, Охрид, Македония – поощрение;
• 2014 - XVIII Международен младежки музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“, Добрич, България -втора награда;
• 2014 - X Международен клавирен конкурс “Chopin golden ring”, Радовлица, Словения – втора награда (при неприсъдена първа) и специална награда за най-добро изпълнение на виртуозен етюд;
• 2014 - IV Национален конкурс за пианисти „Мила Михайлова“, Варна, България - първа награда, награда на ТМПЦ Варна и награда на Държавен симфоничен оркестър Шумен;
• 2014 - V Международен клавирен конкурс „Шуман-Брамс“, Пловдив, България - втора награда.

Афишът на Опера в Летния театър – Варна 2015 e публикуван в шести брой т.г. на престижното австрийско списание „Der neue Merker – Zeitschrift fur Opera und Ballet in Wien und der ganzen Welt” (Дер нойе Меркер – списание за опера и балет във Виена и цял свят”).

„Der neue Merker” е едно от малкото специализирани европейски издания, което всеки месец в 90 страници проследява творческата продукция на най-добрите оперни театри в света с критически студии и отзиви за значими събития, интервюта с известни оперни личности и пр.

В началото на броя може да се прочете историческа студия за оперния живот в бившата ГДР на Вернер Зайферт – певец, режисьор и интендант на Metropoltheater в Берлин. По-нататък се отразяват актуалните музикални фестивали в Европа, извеждат се акцентите в репертоарния план на Wiener Staatsoper, Wiener Volksoper, Deutsche Oper -Берлин, Semperoper – Дрезден, Tanztheater – Вупертал, La Scala – Милано, Teatro Reggio - Торино, Teatro Real – Мaдрид, Оpera Comique - Париж,  Royal Opera – Лондон и др. Привличат внимание интервютата с прочути имена като Йонас Кауфман, Мартин Милер, Сесилия Бартоли и др.

От три години списание „Der neue Merker” следи развитието и на кулминацията на оперното лято във Варна - Опера в Летния театър. Тъкмо в интервю за “Der neue Merker”, след участието си в спектакъла на „Набуко” в Опера в Летния театър м.г., най-добрият Вердиев бас Карло Коломбара изрази задоволството си от поканата на Държавна опера Варна да пее в родината на Борис Христов и в нашия град. Карло Коломбара ще аплодираме и през тази година на 29 юни в оперния гала концерт „Звездите на италианското белканто” във ФКЦ и на 17 юли в Опера в Летния театър, когато той ще представи една от коронните си роли - Крал Филип в „Дон Карлос” на Верди. А в следващото издание на Опера в Летния театър предстои дебютът му в ролята на Борис Годунов в премиерната варненска постановка на едноименната опера от Мусоргски, под диригентската палка на Йордан Камджалов.

Фестивална кулминация

Кулминацията на XVI Великденски музкален фестивал – Варна 2015 ще бъде премиерата на комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, която Държавна опера Варна ще представи на 8 и 9 април от 19 часа. Автори на постановката са главният диригент Светослав Борисов и главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. Художник на костюмите е Елена Иванова, а декорите са предоставени на партньорски начала от Teatro Comunale в Модена, Италия. В екипа са още Стефан Бояджиев - диригент на хора, Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев – концертмайстори, Сребрина Соколова - асистент-режисьор и Кристиян Йорданов - помощник-режисьор, както и корепетиторите Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев и Руслан Павлов.

Интригата около Дон Паскуале

Ролята на самодоволния стар ерген Дон Паскуале, който е решен най-сетне да се ожени, при това непременно за млада дама, красива като ангел (Bella siccome un angelo), репетират басите Деян Вачков. Евгений Станимиров и Гео Чобанов. За партията на Доктор Малатеста, който трябва да помогне в осъществяването на сватбеното начинание, се готвят баритоните Пламен Димитров и Свилен Николов. Тъкмо докторът стои зад мнимата сватба на Дон Паскуале с мнимата сестра на доктора сестра Софрония, която срамежливо избягва да покаже лицето си. Всъщност това е красивата вдовица Норина, влюбена обаче в племенника на Дон Паскуале Ернесто.
В ролята на Норина с особено удоволствие се превъплъщават сопраните Илина Михайлова и Ирина Жекова, а техни партньори в ролята на Ернесто са тенорите Арсений Арсов и Георги Султанов. Според предварителния замисъл, младоженката веднага започва да прахосва богатството на съпруга си с такъв размах, че разочарованият Дон Паскуале сам бърза да се освободи от брачните окови. Случват се и други перипетии, докато в крайна смета интригата се разкрива. Всички молят за прошка Дон Паскуале, който за обща радост се оказва незлобив и дава благословията си на младите влюбени. В сюжета е замесен и нотариус, в изпълнение на Росен Рангелов и Петър Генов.  

Доницети и оперната слава

Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”,  „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.   Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г. Творил в постоянна надпревара с Росини и Белини, Доницети е един от тримата големи италиански романтици, чието творчество бележи разцвета на италианската музика в първите десетилетия на XIX век. Творбите му дишат с духа на новото време, звучат с  народнопесенни интонациии и – не на последно място – разкриват най-добрите страни от таланта на певците. Неслучайно оперни звезди от различни поколения триумфират на световните сцени в негови произведения.

 Прочетете още:

Един съвсем различен „Дон Паскуале”

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

Очаквайте премиерата на "Макбет"!

20 години от първото излизане на оперна сцена на световноизвестния тенор

По повод 20 години от първото си излизане на оперна сцена във Варна, тенорът от световна величина Иван Момиров, ще пее на 24 април от 19 часа в родния си град в един много специален, обречен предварително на огромен успех концерт, под наслов «Иван Момиров и приятели». Приятелите са също познати имена от голямата оперна сцена - Даниела Дякова, Юлиан Константинов, Даниела Димова, Йоана Железчева и Евгений Станимиров.  Харизматичният маестро Деян Павлов ще дирижира Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна и ще анимира концерта.

Иван Момиров ще изпълни знакови оперни арии за тенор, като арията на Каварадоси от трето действие на «Тоска» от Пучини, «La donna e mobile” - ария на Херцога от «Риголето» на Верди, “Nessun dorma” – ария на Калаф от „Турандот” на Пучини, испанската сарсуела “No puede ser” и дуети с останалите солисти из оперите «Фауст» на Гуно, «Норма» от Белини, „Мадам Бътерфлай” от Пучини и др.

Миналата година Иван Момиров изигра един прекрасен Дон Хозе от операта «Кармен» във Варна и София и своя коронен Дон Карлос от едноименната опера. Тази година ще се насладим отново на таланта му както сега през април, така и в предстоящата Опера в Летния театър, в премиерния спектакъл на „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа.

Иван Момиров завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Асен Селимски. Едва на 21години дебютира на сцената на „Дойче Опер” – Берлин с ролята на Владимир от операта „Княз Игор”. Същата година оперната легенда Гена Димитрова му отправя покана за участия в честването й в галаспектаклите на операта „Набуко” на сцената на Софийската опера. Непосредствено след това, концертира в Златната зала „Музикферайн” – Виена редом до оперния колос Николай Гяуров. Следват специалната награда на Хосе Карерас от конкурса „”Хулиан Гаяре” – Памплона, както и покана за участие в конкурса на Пласидо Доминго – „Опералия” 2000 г. Дебютът на сцената на оперния театър в Монте Карло в ролята на Де Грийо („Манон” – Масне), както и поредицата концерти в Италия в памет на световноизвестния испански тенор Алфредо Краус му откриват пътя към световните оперни театри – Лондонската „Ковънт Гардън”, Римската опера, „Карло Феличе” – Генуа, „Опера Бастий” - Париж, „Маринский театър” – Санкт Петербург, „Сан Карло” - Лисабон и мн.др. Гостува на оперните фестивали в Баден – Баден, „Звездите на белите нощи” – Санкт Петербург, Верди фестивала в Парма, фестивалът на Валерий Гергиев в Ротердам.
В репертоара му са включени над 30 от централните тенорови партии в оперите „Бал с маски”, „Трубадур”, „Двамата Фоскари”, „Дон Карлос”, „Травиата”, „Жана Д’Арк”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Джоконда”, „Кармен”, „Лучия ди Ламермур” „Норма”, „Вертер”, „Приятелят Фриц”, „Ромео и Жулиета”, „Евгений Онегин”  и др. Партнирал е на едни от най – ярките оперни звезди на нашето време - Катя Ричарели, Мария Гулегина, Мариела Девиа, Джун Андерсън, Франческа Патане, Лео Нучи, Ренато Брузон, Карло Коломбара и др. Пял е под палката на диригенти от ранга на Бруно Бартолети, Мишел Пласон, Нело Санти, Валерий Гергиев, Михаил Юровски, Джанлуиджи Джелмети, Марк Минковски, Гюнтер Нойхолд, Даниеле Калегари, Ренато Палумбо и др.

Една от последните най-интересни и престижни изяви на прочутия ни съгражданин е на сцената на „Сан Карло” в Лисабон с „Трубадур” от Верди. Певецът участва в може би най-амбициозния проект на Световен оперен театър – реализация на трилогията „Трубадур”, „Травиата” и „Риголето”, чиито премиери се изпълняват в рамките само на една седмица. Критиката не пести суперлативите си за Иван Момиров, определяйки го като „един истински Манрико, достоен наследник на Корели и Павароти”, изпълнители на същата роля на сцената на „Сан Карло”.

Серия концерти в „Аудиториум Паганини” в Парма и „Palazzo della cultura” в Болоня, под палката на Лорънс Фостер – главен диригент на Оперния театър в Марсилия, са сред гастролите на тенора в Италия през изминалите две години. Следва мащабно турне с най-известните тенорови арии на най-големите китайски сцени, в съпровод на оркестър „Тосканини”. Момиров е сред гостите и на гала концертите, посветени на 200-годишнината от рождението на Верди, както и на майските оперни вечери на фестивала в Скопие – Македония, където като Алфредо от „Травиата” партнира на най-търсената сега в света изпълнителка на ролята на Виолета Ирина Лунгу.
Към успешната му оперна кариера следва да се отбележи дебютът му и на сцената на един от най-големите източноевропейски театри – Букурещката опера в гала спектакъл на „Бохеми” от Пучини. На българска сцена следва да се отбележи участието му в „Реквием” на Верди, с диригент Владимир Гяуров, излъчен пряко по БНР. За изпълнението на Иван Момиров проф. Боянка Арнаудова написа изключително ласкава рецензия във в. „Култура”.
Към това трябва непременно да се добави участието му в Лисабон, където пожъна аплодисменти в концертно изпълнение на “Oтело” oт Верди в зала „Gulbenkian” – eдна от водещите концертни зали в света. Поводът е отбелязването на 50 години от създаването на оркестър „Gulbenkian” – една от най-прочутите филхармонични формации в света. И всичко това се случи само в последните 2-3 години!

Приятелите

Един български бас, пял в най-авторитетните оперни театри по света, басът Юлиан Константинов, ще изпълни Ария на Алеко от едноименната опера на Сергей Рахманинов и Дует на Фауст и Мефистофел от оп. «Фауст» на Гуно, заедно с Иван Момиров. На варненска сцена Юлиан Константинов е осъществил няколко премиери – «Дон Карлос» (2002), «Атила» (2007) и «Борис Годунов» (2008), пял е Закария от «Набуко», участвал е и в няколко Оперни гала-концерта. В последно време Юлиан Константинов често се появява в медийното пространство в различно амплоа, но в операта той разгръща най-добре яркия си певчески и артистичен талант.

Мецосопраното Даниела Дякова в последните години е една от най-предпочитаните солистки в емблематичните роли на Кармен, Амнерис, Сантуца, Фенена, Еболи и др. във всички оперни театри на България. Съчетанието на ярък певчески талант, впечатляваща артистичност и физическа красота правят всеки неин спектакъл истински празник за сетивата. Даниела Дякова вече години наред съчетава артистичната си дейност като солистка на Старозагорската опера с длъжността директор на Симфоничния оркестър на Сливен. Приятелството й с Иван Момиров се дължи на съвместните им певчески изяви. На концерта на 24 април тя ще изпълни Ария на Принцеса де Буйон от оп. «Адриана Лекуврьор» и Дует на Адалджиза и Полионе от оп. «Норма» от Белини, заедно с Иван Момиров.

Даниела Димова – сопран завършва през 1990 г. оперно пеене в Националната музикалната академия “Панчо Владигеров” в класа на проф. Реса Колева. Специализирала е в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, в курса по оперно пеене на проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано, Италия. От 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера.

От декември 2009 г. заема длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество Варна, а от декември 2010 г. след спечелен конкурс става и  директор на Театрално-музикален продуцентски център, обединяващ двата държавни културни института – Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна. Завършила през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност.

В репертоара й има над 25 оперни сопранови солови роли, както и голям брой произведения от кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни. Носител е на редица престижни награди, сред които Награда “Варна”, “Кристална лира” на СБМТД през 2007 г., “Златно перо” (2011) на Радио Класим ФМ и Галерия Макта. В концерта на 24 април Даниела Димова ще изпълни Ария на Мими из операта ”Бохеми” на Пучини и дуети с Иван Момиров.

Йоана Железчева завършва оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Дебютира на сцената на Софийската опера и балет. Днес е солистка на Държавната опера в Бургас. Участва в множество продукции в България и като гастролираща артистка в Европа, за което получава ласкави отзиви от взискателната музикална критика. Железчева участва в постановките „Дон Карлос“,“Манон Леско“, „Трубадур“, „Мадам Бътерфлай“, „Аида“. Тя ще изпълни Ария на Елизабет от оп. „Дон Карлос” от Верди и Дует на Чо-Чо-Сан и Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” от Пучини.  

Басът Евгений Станимиров е роден във Варна. Приятелството с Иван Момиров не е случайно – и двамата са възпитаници на Френската гимназия в родния си град. През 1997 г. Евгений Станимиров завършва ДМА в София, а след това специализира в Академията за млади оперни певци на Театър ла Скала, Милано. Лауреат е на Националния конкурс „Светослав Обретенов“ (1995) и носител на първа награда от международния конкурс „Джузепе ди Стефано“ – Трапани, Италия през 2001 г. Като солист на Варненската, в кратък период и на Бургаската опера, се представя в разнообразен оперен репертоар, включващ партиите на Зарастро във „Вълшебната флейта“, Лепорело в „Дон Жуан“, Фигаро в „Сватбата на Фигаро“, Силва в „Ернани“, Атила в „Атила“, Закария в „Набуко“, Филип ІІ в „Дон Карлос“ и  много др. С последната роля успешно дебютира и на сцената на Софийска опера и балет през 2012 г. От многобройните му участия на италиански оперни сцени особено се открояват ролите на Рамфис в „Аида“ под режисурата на Франко Дзефирели в родното място на Верди – Бусето, както и в театрите в Равена, Тревизо и Бари; Граф Рудолфо от „La Sonnambula“ в Трапани; Сценичния директор в постановката „Вива ла мамма“ в Театър Ла Скала - Милано; Банко в „Макбет“ в Театро Комунале “Лучано Павароти“, Модена и Театро Комунале, Болцано; Спарафучило в „Риголето“ на сцената на Театро Сочале Комо, Театро Арчимболди в Милано, Театро Понкиели в Кремона и др.; Пистола във „Фалстаф“ в Театро Верди, Бусето с Ренато Брузон; участва в съвременната опера „Кучешко сърце“ от Раскатов на сцената на Театър Ла Скала и др. През ноември 2013  с успех дебютира като Закария в „Набуко“ в Театър Аудиториум - Тенерифе, Испания. От концертната дейност на певеца дълбоки впечатления оставят двата концерта в Ла Скала, единият от които под диригентската палка на Рикардо Мути, а другият – в Театро Комунале ди Сао Пауло, Бразилия.
Евгений Станимиров е подготвил за концерта Ария на Банко из оп. „Макбет” на Верди.

Едно от значимите културни събития в края на юни във Варна и началото на юли в курорта Свети Влас ще бъде Оперната гала под палката на изтъкнатия български диригент маестро Стефан Линев, с участието на Симфоничния оркестър и солисти на Държавна опера Варна.  

За програмата на концерта маестро Линев е подбрал популярни творби от световната музикална съкровищница, сред които любими арии и ансамбли от опери на Росини, Доницети, Верди, Пучини, Маскани, Джордано. Ще прозвучат увертюрата към оп. „Крадливата сврака” на Росини, популярните арии на Дон Базилио, Норина, Калаф, Аида, Жорж Жермон, Каварадоси, Тоска, Банко, Ренато, дует на Розина и Фигаро, дует на Рудолф и Марсел, дует на Розина и Фигаро и популярното „Интермецо” от оп. „Селска чест” на Маскани.

Гала концертът, който ще бъде изнесен във Варна на 25 юни от 19 часа в оперния театър, ще открои знаковите солисти на Държавна опера Варна – басa Евгений Станимиров, чиято кариера протича между оперните сцени в Италия и България и сопраното Ирина Жекова, чийто красив глас, подплатен с висок професионализъм впечатлява оперната прима Рената Ското, по време на майсторския й клас през май т.г.
Най-добрите страни от своя талант ще покажат също великолепното драматично сопрано Димитринка Райчева, кадифеният баритон, както музиковедите наричат Свилен Николов и искрящият тенор Валерий Георгиев.

Оперната гала ще привлече вниманието и на международната публика в курорта Свети Влас на 5 юли от 19 часа. Наред с Димитринка Райчева, Свилен Николов и Валерий Георгиев, концертът ще събере на сцената артистичното семейство - баса Деян Вачков, който разделя лятото си между Арена ди Верона и Варна и сопраното Илина Михайлова, която няма да пропусне да взриви публиката с таланта и очарованието си.

Диригентът Стефан Линев е роден в София. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, окестрово и хорово дирижиране при Влади Симеонов и Васил Арнаудов. През 1988 г. започва работа като диригент във Варненската опера; Фулбрайтов стипендиант на Йелския университет в Кънектикът (1991-1992), главен диригент на Варненската филхармония (1992-1994), главен диригент на Русенската опера (1994-1997). Следват множество гастроли и участия в различни музикални фестивали, както и записи със симфонични оркестри. От 2004 г. работи като музикален директор на Young Soloists of New York Chamber Orchestra, а през 2006 прови своя дебют с оркестъра в Carnegie Hall, New York. В репертоара на Стефан Линев присъстват над 20 оперни и оперетни заглавия от Верди, Пучини, Доницети, Йохан Щраус и др., всички симфонии на Бетовен и Брамс, симфониите от №34 до №41 на Моцарт и др. Диригент на постановките на Русенската опера „Дон Жуан“, „Набуко“ и „Риголето“; диригент-постановчик на „Прилепът“ във Варненската опера. На 23 май 2012 г. Стефан Линев, заедно с диригентите Михаил Ангелов, Рикардо Авербах, Любомир Денев-младши и близо сто музиканти откри 43-я Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ в зала „България“ с концерт, посветен на 60-годишнината от създаването на Младежката филхармония „Пионер“ и 100-годишнината на нейния основател – диригента Влади Симеонов.

Билети по 10, 15, 20, 30 лв. ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима с 20% отстъпка с места по избор; ВИП КАРТА с преференции за цяла година на цена 20 лв.

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

XVI Великденски музикален фестивал – Варна 2015 На 20 март от 19 часа, преди Възкресение Христово и в рамките на XVI Великденски музикален фестивал, Държавна опера Варна ще се върне отново към легендарната рок опера «Исус Христос супер звезда». Легендарното заглавие по музика на Андрю Лойд Уебър и либрето на Тим Райс, преобърнало представата за съвременна опера, е поставено с въображение и замах от диригента Юли Дамянов, режисьора Светозар Донев, сценографа Иван Токаджиев, костюмографката Ася Стоименова и диригента на хора Стефан Бояджиев. Участват солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с диригент Юли Дамянов, клавир Страцимир Павлов, перкусии Валери Ценков, китара Георги Илиев, бас китара Борис Казаков.

Образа на Исус Христос супер звезда ще пресъздаде известният Костадин Георгиев-Калки, който играе в първата и втората постановка на творбата  на столична сцена, а сега и в третата българска постановка на варненска сцена. Както сам признава, за него самия това е най-важната роля в творческия му път на певец и артист с разностранни таланти.

В ролите на Юда и Пилат ще се представят солистите на Националния музикален театър, любимци и на варненската публика, Георги Ханджиев и Александър Мутафчийски. Останалите партии ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Симон), Свилен Николов (Цар Ирод), Гео Чобанов (Кайаф), Людмил Петров (Петър), Владислав Владимиров (Аннас) и др.

Единственият женски образ в творбата - Мария Магдалена ще пресъздаде Даниела Димова. Според трактовката на Уебър и Тим Райс Мария Магдалена вижда своята мисия в това да бъде вярна спътница на Исус Христос в земния му път. И... чудото се случва!  Блудницата, която Спасителят е променил със своето духовно учение, обича за първи път истински и тази непозната любов я пречиства и извисява.

Държавна опера Варна прави жест в навечерието на Първа пролет и продава билети за спектакъла на преференциалната цена от 6 лева!

Уважаеми приятели на оперното изкуство,

Не пропускайте на 29 юни във ФКЦ гала концерта „Звездите на италианското белканто” с най-добрия Вердиев бас Карло Коломбара, Дариа Масиеро и диригента Марко Боеми!

Със закупен билет за този концерт, ползвате 50% отстъпка за премиерите от афиша на Опера в Летния театър 2015:

• „Царицата на чардаша” – 3 юли
• „Макбет” – 9 юли
• „Адриана Лекуврьор” – 21 юли
• „Любовен еликсир” – 31 юли
• „Дон Паскуале” – 20 август

Промоцията е валидна само за датите 20 и 21 юни.

Билети по 10, 15, 20, 30 и 40 лв.

Работно време каси:
Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден,
тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg
Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803
ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

XVI Великденски музикален фестивал – Варна 2015

На 19 март от 19 часа, под диригентството на Вилиана Вълчева, на оперната сцена във Варна ще възкръсне разтърсващата любов на Чо-Чо-Сан (Мадам Бътерфлай) към американския морски офицер Ф. Б. Пинкертон, обезсмъртена от Джакомо Пучини. Удоволствието от срещата с непреходната оперна творба ще бъде двойно заради участието на варненския тенор със световно име и полякинята Анна Дитри - артистичен тандем както на сцената, така и в живота. Очарователната двойка, заедно с екипа на Държавна опера Варна, ще ни върне към вечния въпрос струва ли си да живееш един живот без любов.

Анна Дитри завършва Нов Български Университет в класа по класическо пеене на Калуди Калудов и започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”. Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на операта в Пловдив, а от 2010 до 2014 - на операта в Стара Загора. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна Градина на Изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др. Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011). През февруари 2010 открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен.
В репертоара й присъстват следните роли из оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Дона Елвира („Дон Жуан”) и др.
Във Варна Анна Дитри е пяла Тоска от едноименната опера на Пучини, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди. Запонящо бе участието й вминалогодишния  концерт, посветен на Националния празник на Полша. Сега за първи път в България ще изпълни партията на Чо-Чо-Сан, след неотдавнашния си успешен дебют в тази роля в Полша.

Калуди Калудов – звездният тенор на България, с българско и полско гражданство, почетен гражданин на Варна, започва професионалната си оперна кариера през 1978 г. Гостувал на най-престижните световни оперни сцени, пял под палката на най-великите диригенти от края на XX и началото на XXI век, за щастие в последните години пребивава по-дълго в България. Това му дава възможност винаги да откликва на покана от театъра в родния си град Варна. За последно го чухме през ноември м. г. в ролята на Дон Карлос от едноименната опера на Верди и в концерт, посветен на Националния празник на Полша.

В ролята на прислужницата и приятелка на Чо-Чо-Сан, Сузуки ще видим солистката на Държавна опера – Варна мецосопраното Бойка Василева.
Останалите роли също са поверени на варненски солисти: Шарплес е Свилен Николов, Пламен Долапчиев (Горо), Гео Чобанов (Гонзо) и др.
 

Маестро Йордан Камджалов, българският диригент със световна кариера, определян като „един от най-ярките диригенти на своето съвремие” и „магьосник на пулта”, който свързва ”света на музиката с очарованието на вселената”, ще бъде Почетен гост-диригент на Държавна опера Варна от новия творчески сезон 2015-2016.

Новината обяви на пресконференцията за ММФ „Варненско лято” 2015 г. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Не скривайки радостта си, че диригент от такъв ранг ще участва в творческия живот на Държавна опера Варна, тя сподели, че още при първата делова среща двамата са установили взаимното си желание за общи проекти. Всъщност партньорството започва още през тази година с приетата от маестро Камджалов покана да дирижира варненските филхармоници на тържествения концерт за откриване на 89-то издание на ММФ „Варненско лято” на 20 юни.

Спонтанни аплодисменти предизвика и втората новина, съобщена от г-жа Даниела Димова. Кулминацията на Опера в Летния театър – Варна 2016 ще бъде премиерата на „Борис Годунов” от Мусоргски, в която най-големият Вердиев бас в света Карло Коломбара ще дебютира в ролята на Борис Годунов, под диригентството на Йордан Камджалов.

В същия емоционален дух Маестро Йордан Камджалов изрази удовлетворението си, че има възможност да работи в такъв прекрасен град като Варна, с който го свързват много спомени от детството. Важно е това, защото музиката е докосване до най-дълбоките духовни пластове,  инструмент за изследване на човека и преди всичко любов. Също взаимност, каквато вече съществува между него и варненските  филхармоници. За да овладее и спечели оркестъра, диригентът трябва пръв да покаже свръхподготовка, свръхкритичност и свръхдоверие, посочи трите магически компонента в своята рецепта за успех маестро Йордан Камджалов, сравняван от световната пресеа с легенди в дирижирането като Артуро Тосканини и Серджу Челибидаке.

Бързо предпремиерно интервю на Виолета Тончева с дълбоко оперетния човек Николай Априлов

Защо режисьорът Николай Априлов  харесва „Царицата на чардаша”?

Защото след премиерата във Виена през 1915 г. не спира да триумфира навсякъде по света. 100 години по-късно „Царицата на чардаша” ще има и своята нова премиера във Варна на 3 юли в Опера в Летния театър. За мен е истинско удоволствие, че имам възможността да представя и своята интерпретация на прекрасната творба на Имре Калман. Още повече, че това е третата постановка в историята на Варненската опера, след сценичните версии на Емил Главанаков от 1957 и Видин Даскалов от 1996 г.

И така – през 2015-та „Царицата на чардаша” може и да навършва 100 години, но те никак не й личат. Дължи се най-вече на изключителната мелодика на музикалната партитура - мелодиите се запомнят при първото чуване. Драматургията с пълнокръвно изградените характери и интригуващите ситуации, в които изпадат действащите лица, също впечатлява. В единството между музика и драматургия се крие и изключителното въздействие на „Царицата на чардаша”. Това може едновременно да бъде пиеса, която да се играе в драматичен театър, може да се изпълнява и концертно със солисти и оркестър, и разбира се, да се постави като спектакъл. В нито една от тези три различни сценични форми„Царицата на чардаша” няма да загуби от силата и очарованието си.

Колко ли произведеният в музикалната литература могат да се похвалят с подобна слава...

Малко са тези музикално-сценични творби, в които всички мелодии от първата до последната са световни хитове. Бих посочил дори само две – „Севилският бръснар” и „Царицата на чардаша”. Моят брат казва, че съм дълбоко оперетен човек и е прав. Аз виждам в оперетата предвестник на модерния мюзикъл и изключително големи възможности за изява на режисьора и актьорите. Няма режисьор, който да не се изкушава да работи едновременно в трите жанра – музика, танц и театър, а „Царицата на чардаша” предлага точно това.

Публиката също винаги е обичала забавлението...

Разбираемо е. Подобни жизнени творби, наситени с драматични ситуации, но завършващи винаги с хепи енд, са желани от хората, защото за всеки един от нас трудните моменти в живота са много повече от тези, които носят радост и естетическо удовлетворение.

С какво ще привлече зрителите Вашата „Царица на чардаша”?

Надявам се зрителите, също като мен, да бъдат привлечени от енергично раздвижените гледки на балета, на унгарския чардаш, на мащабното хорово присъствие. Изисква се широк замах, който да подведе и подчини всички тези компоненти на основната идея на спектакъла, а тя е простичка - любов, любов и пак любов!

Варна, 18 юни 2015 г.   

Най-новите ни творчески планове целят задълбочаване на  културните връзки с Република Турция. Водим преговори с Генералния директор на Държавните театри за опера и балет в Турция към Министерството на културата и туризма, именития турски композитор и диригент Селман Ада. На 13 март, в рамките на нашия XVI Великденски музикален фестивал, той ще изнесе тук първия си авторски концерт, в който ще имат българска премиера две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В концерта ще прозвучи и неговата интерпретация на Симфония в ре минор от Цезар Франк. Маестро Ада вече репетира с Оркестъра на Държавна опера Варна за това специално събитие, което е под почетния патронаж на Н. ПР. Сюлейман Гьокче, Посланик на Република Турция в България.

Идеята е още през тази година да започнем партньорски обмен на диригенти и артисти между двата фестивала – нашия Опера в Летния театър и Международния фестивал за опера и балет в Аспендос (International Aspendos Opera and Ballet Festival). Най-голямата забележителност на древния римски град Аспендос, разположен по южното турско крайбрежие на Средиземно море, в провинция Анталия, е едноименният античен амфитеатър. Аспендос, чиято история води назад до 166 г. сл. Хр., е един от най-запазените антични амфитетри в света, с места за 15 000 зрители и забележителна, непокътната от времето, акустика. Средище на културен туризъм, от 1994 г. той посреща и гости от цял свят на Международния фестивал за опера и балет, който членува в Европейската асоциация на фестивалите (EFA-European Festivals Association) и е определен от в. „Индипендънт” като петия от десетте най-добри фестивали в света.

За XXII издание на фестивала в Аспендос през септември тази година предвиждаме да изпратим трима водещи солисти на Държавна опера Варна за участие в гала концерт под диригентството на Маестро Борислав Иванов. Преди това, за VI издание на Опера в Летния театър – Варна 2015, ще посрещнем за заключителния гала концерт на 25 август Маестро Селман Ада като диригент, заедно с трима от най-добрите оперни солисти на Република Турция. В интернет страниците и на двата фестивала ще присъства информация за концертите, за които почитателите на операта в цял свят ще имат възможността да купуват билети online.

Това ще бъде само началото за още по-сериозна бъдеща колаборация с Република Турция в областта на културата. В този аспект обсъждаме и възможността за гастрол на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2016 г. на Международния театрален фестивал на балканските страни в Бурса (Bursa International Balkan Countries Theatre Festival).

Вярвам, че нашите общи творчески намерения за партньорство в областта на културата ще доведат до взаимното ни обогатяване, както и че ще допринесат за развитието на културния туризъм между Република България и Република Турция.

Тържественият концерт, с който на 20 юни от 20 часа в зала 1 на ФКЦ ще бъде открит ММФ Варненско лято” 2015, ще дирижира младият български диригент със световна известност Йордан Камджалов.

С впечатляващи изяви на три континента с десетки първокласни оркестри, Йордан Камджалов е сравняван в международната преса с легенди в дирижирането като Тосканини и Челибидаке, определян е като "един от най-ярките диригенти от своето поколение", "магьосник на пулта", "философ между диригентите".

По традиция Варненската филхармония ще изпълни емблемата на фестивала Българска рапсодия "Вардар". В програмата са включени още Симфония  № 6 от П. И. Чайковски и Концерт за цигулка и оркестър № 1 от П. Владигеров със солист блестящия цигулар Симеон Симеонов.

Йордан Камджалов

Йордан Камджалов учи дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална академия "Ханс Айслер" Берлин, както и в международни майсторски класове и академии при диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм.

С впечатляващи изяви на три континента с десетки първокласни оркестри, Йордан Камджалов е сравняван в международната преса с легенди в дирижирането като Тосканини и Челибидаке, определян е като "един от най-ярките диригенти от своето поколение", "магьосника на пулта", "философ между диригентите", "великан и аскет".

Лауреат е на престижните конкурси за диригенти "Jorma Panula" (2009) и "Gustav Mahler" (2010), и на редица международни отличия, като награда за изключително високи артистични постижения от Berliner Akademie der Künste, номинация за диригент на годината от Deutschland Radio, "Музикант на годината" от БНР и др. През 2011 е избран с пълен консенсус за генерален музикален директор и Главен диригент на забележителния културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати. Реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града и до момента той е единственият чужденец, заемал този пост. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, поставяйки за приоритет международната си дейност и творчески визии, но остава в музикалния живот на Хайделберг като главен гост-диригент. През 2014 НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на астероид, като заявяват, че "той свързва света на музиката с очарованието на вселената". Единодушно му е присъдена "Наградата на музикалната критика" от 24th Central European Music Festival (2014) с покана следващата година да дирижира заключителния концерт на юбилейното издание. Авторитетното издателство "Kubon & Sagner" отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” на немски език с резюме на 7 езика, представяща търсенията му на единение между музика, философия и наука. Номиниран е за "Будител на годината 2014" от радио FM+. През сезон 2014/2015 е ангажиран в амбициозни звукозаписни проекти с БНР и Label CPO, получава още блестящи рецензии за диригентско майсторство и покана да дирижира и новогодишния концерт на New Japan Philharmonic в Токио. На юбилейния 25th Central European Music Festival (2015) е удостоен с голямата награда на Janáček Philharmonic Orchestra.
Дълбоко убеден в огромния потенциал на българската култура, когато навършва 30 години, Йордан Камджалов основава фондация "Йордан Камджалов", предназначена да подпомага развитието на млади български творци.

Симеон Симеонов

 
Роден в България, Симеон Симеонов започва да свири на цигулка на петгодишна възраст. През 1997 г. заминава за САЩ с пълна стипендия за Idyllwild Arts Academy в Калифорния.
Симеонов печели пълни стипендии в Eastman School of Music, Ню Йорк при Цви Цайтлин, а по-късно в Йейлския университет в класа на Ани Кавафян. Той получава награди за най-изявен студент по музика при дипломирането си в Idyllwild Arts Academy, Eastman School, и в Йейлския университет, а през 2009 г., и в Университета на Южна Калифорния. Учи в Торнтън Скул на Университета на Южна Калифорния при изявената цигуларка Мидори Гото. Дипломира се като доктор на музикалните изкуства по цигулка. В момента С. Симеонов е доцент по цигулка, виола и камерна музика, както и координатор на катедрата по струнни инструменти в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч. Неговият преподавателски опит през последните години е свързан също с работа в изпълнителския факултет на Института по камерна музика, щата Мейн, и във факултета по цигулка на  Renaissance Arts Academy, Лос Анджелис.

През 2011 г. Симеон Симеонов свири като солист заедно с Мидори Гото в „Европейски музикален фестивал“, София. Година по-късно изнася концерт с Оркестъра на Класик ФМ радио в цикъла „Музиката на Америка“. През 2014 г. цигуларят свири като солист циклите „Годишните времена“ от Вивалди и Пиацола с IRIS Orchestra под диригентството на Майкъл Щерн. През същата година той представя виртуозни цигулкови пиеси в National Auditorium в Мексико сити пред аудитория от 8500 слушатели. Участва в Баховия фестивал в Орегон (2010, 2011, 2012 и 2013 г.) и в Atlantic Music Festival (2014 г.).

Като активен член на Камерния оркестър IRIS, под диригентството на Майкъл Щерн, Симеон Симеонов е бил концертмайстор на Филхармонията в Сакраменто и Камерния оркестър на Аризона. Заемал е концертмайсторското място в редица състави като Международния камерен оркестър в Калифорния, оркестър „Младите солисти на Ню Йорк“, Симфоничните оркестри на Рино (Невада), Eastman School, Йейлския университет, оркестъра на фестивала Pacific в Япония и фестивала Тангълууд, Оркестър SolliAll (Корея), под диригентството на К. Мазур, В. Гергиев, Дж. Ливайн, Джон Уилямс, Кш. Пендерецки, Х. Рилинг и др.

Симеон Симеонов свири редовно в камерни ансамбли заедно с изпълнители от Виенската филхармония, струнния квартет „Токио”, както и с Джеръм Лоуентал, Гиора Шмит, Джоузеф Силвърщайн, Цви Цайтлин и др.

Освен изявите му на концертната сцена Симеонов се занимава активно и със звукозаписи на филмова музика за Холивуд. Като част от клавирно трио, Симеон Симеонов участва в концерт за откриването на фестивала „Аполония” в Созопол през 2006 г. Освен на компакт-дискове, записи на Симеон Симеонов има и в архивите на телевизионния канал АВС, Американското национално радио, както и в БНТ и БНР - Пловдив.

 На 13 март от 19 часа Държавна опера Варна ще срещне за пръв път българската публика със Селман Ада, известен диригент, изпълнител и композитор от Турция. Концертът с участието на Симфоничен оркестър при Държавна опера Варна е под почетния патронаж на Посланика на Република Турция в България, Негово Превъзходителство Сюлейман Гьокче. В концерта, под диригентството на самия Селман Ада, са включени две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка  Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В края на концерта ще прозвучи и Симфония в ре минор от Цезар Франк.

Роден в Джейхан (1953), Селман Ада започва музикалното си образование още на 9 години при най-добрите педагози в Парижката консерватория. На 20 години вече е асистент на музикалния директор Робърт Вагнер в Държавната опера и балет на Истанбул, работи в Държавната опера и балет Анкара (1979-1980), става пианист на големия италиански певец Марио дел Монако (от 1980). След кончината на певеца, Ада продължава кариерата си в Ecole Normale Superieure de Musique в Париж, където създава специалността “Оперна корепетиция” и преподава дирижиране. Работил е на различни позиции в Турция, вкл. като Генерален музикален директор на Националната опера и балет в Анкара, професор в Музикалната академия, изпълнител, диригент, композитор. Автор е на огромен брой произведения в областта на симфоничната, оперната, клавирната, камерната и хоровата музика. Сред най-известните му творби са операта “Али Баба и четиридесетте разбойници”, Симфония (2004), Концерт за цигулка опус 47, Концерт за арфа (2012), операта «Забранена любов» и др. 

Селман Ада е член на Съюза на немските композитори Society "Gema". Неговите оратории и опери са преведени на английски, немски, фламандски и френски език. Всички негови творби са публикувани на пет езика от Strube Verlag München-Berlin. През 2002 г. започва работа като музикален директор в Държавната опера и балет в Мерсин. Работи и като диригент в Истанбулската държавна опера и балет.

Турската арфистка Сибел Ефендиев е родена през 1967 г. в Истанбул. Учи в  Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и в Музикалната академия на родния си град, специалност арфа. От 1998 г. работи в Измирската опера и балет като арфистка и преподава този инструмент в известния държавен университет Dokuz Eylül Üniversitesi в Измир. За своите успешни 25 години творческа дейност е участвала в множество концерти в Турция и по света. Сибел Ефендиев е първата изпълнителка на Концерта за арфа от Селман Ада на неговата премиера през 2013 г.

Цигуларката Лалекан Озай Музафер е родена през 1966 г. Първоначално танцува балет, след което се посвещава на цигулката и завършва Консерваторията в Истанбул. През 1985 г. печели награда в Първия Международен конкурс за камерна музика в Истанбул. Работи в квартет, камерен оркестър и в Измирската опера и балет. Като солист е свирила с много оркестри. Тя е първият изпълнител на Концерта за цигулка и оркестър от Селман Ада на премиерата му. Преподавала е цигулка в Измирската консерватория и в други висши учебни заведения на Турция. Сега е концертмайстор на оркестъра на Измирската държавна опера и балет и преподава в Измирската консерватория.

Очаквайте варненската премиера на книгата на основателя на Варненската опера на 23 юли, 18 часа, Ротонда, Основна сцена

На 14 юни 2015 г. Софийската опера и балет организира матине, посветено на големия български тенор от недалечното минало Петър Райчев, на което бе представено новото издание на автобиографичната книга "Живот и песен", придружена от компактдиск с изпълнения на големия певец. Първото издание на книгата е от 1950 г. Тя бе представена от проф. Румяна Каракостова. Участва и внукът на прочутия тенор, който е негов съименник - Петър Райчев.

Петър Райчев е роден на 9. март 1887 г. във Варна. Още от малък обича да пее, поощряван от майка му, която пеела много хубаво народни песни. Като ученик в прогимназията във Варна постъпва в църковния хор, ръководен от Добри Христов. След завършването на гимназията заминава за София и се записва да следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище (днешната Художествена Академия) в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват малко пари като студенти, сътрудничат във в-к „Барабан“ “ с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Сътрудничи и във вестник „Българан“ като художник, карикатурист и поет. В него се подписва със собственото си име. Поддържа приятелски отношения с Елин Пелин и Александър Балабанов.
Изявява се за първи път пред столичното общество в един концерт на Рисувалното училище, който се състои в „Славянска беседа“. В концерта участват и видните оперни артисти Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Богдана Гюзелева-Вульпе и Катя Стоянова. Талантът на младия Райчев не остава незабелязан за Михайлов-Стоян, който го съветва да започне да взима частни уроци при Иван Вульпе, тъй като тогава в България консерватория няма. През 1908 г. Петър Райчев заминава да учи в Московската консерватория, където печели една от отпуснатите три стипендии за общо приетите за следване 40 студенти. Завършва консерваторията като ученик на знаменития италиански професор Умберто Мазети със златен медал, вместо за осем – за три години. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой Театър, но наместо това Райчев предпочита да усъвършенства още певческите си умения в Италия. Болшой Театър му отпуска стипендия за две години. 1912 г. Райчев заминава за Неапол, където започва да работи със знаменития бивш тенор и тогавашен педагог Фернандо де Лучия.

След няколко месеца работа де Лучия препоръчва Петър Райчев в театъра „Сан Карло“ в Неапол, където той пее с огромен успех в „Бохеми“ и „Риголето“. Също по негова препоръка Райчев замества заболелия, известен тенор Алесандро Бончи при гастрол на една италианска трупа в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Успехът на Петър Райчев е толкова голям, че от „Ковънт Гардън“ му предлагат ангажименти и в други спектакли и, наместо 6 дена Петър Райчев остава в Лондон цели 6 седмици. Триумфът в „Ковънт Гардън“ му отваря широко вратите на много оперни театри в Италия: Неапол, Палермо, Венеция, Генуа, Болоня, пее със знаменити партньори като Тоти Дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи и др.
От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев като в Москва посещава редовно занятията в Оперната студия на К.С. Станиславски и участва в легендарните представления „Капустник“ на Московския Художествен театър.

1920 г. Райчев напуска Русия и се установява трайно в Милано, ставайки един от водещите тенори в Театро „Алла Скала“, рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Той е редовен гост в Парижката „Гранд Опера“, в „Ковънт Гардън“ Лондон, Виенската Щатсопера, в Прага, Берлин, Мюнхен, Дюселдорф, Варшава, Будапеща, Загреб, Букурещ, Малта, Кайро, Рига, Талин, Стокхолм, Хелзинки, Копенхаген, Мадрид, Лисабон, Барселона и много други. Пее под палката на най-изтъкнатите диригенти на онова време: Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Лео Блех, Исай Добровейн, Емил Купер, Ерих Клайбер, Феликс Вайнгартнер, Леополдо Муньоне, а негови партньори са великият Фьодор Шаляпин, с когото го свързва дълбока дружба и звездите на оперния небосклон Тоти Дал Монте, Тита Руфо, Рикардо Страчари, Матиа Батистини, Бианка Скачати, Карло Галефи, Джузепе де Лука, Мария Ивогюн, Лоте Леман, Мария Чеботари, Зелма Курц, Ева Бандровска-Турска, Лили Понс, Мерцедес Капсир, Микеле Флета.
Петър Райчев притежава огромен репертоар от над 80 роли, както и стотици песни. Участва в звуковите филми „Кармен“ (1932), „Евгений Онегин“ (1928) и „Певецът от улицата“. Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни.

От 1919 г. той често се изявява и като оперен режисьор.
Петър Райчев общува с тогавашния европейски интелектуален елит. Бил е близък приятел с Максим Горки, Иля Репин, Владимир Маяковски, Стефан Цвайг, К.С. Станиславски, Сергей Прокофиев, Владимир Немирович-Данченко, Сергей Рахманинов, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Аурелиано Пертиле, Ромен Ролан и много други.

В България Петър Райчев се завръща през 1936 година, на върха на звездната си кариера, като решава да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство – на българска музикална сцена, с български артисти, режисьори и диригенти. Петър Райчев започва активна певческа, режисьорска и педагогическа дейност. Работи и като професор по оперно пеене в Държавната музикална академия в София.
Той е основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947) като е и режисьор на всичките пет постановки от първия творчески сезон на операта. Подпомага също създаването на Русенската опера (1949) и Пловдивската опера (1953).
Петър Райчев умира на 30 август 1960 г. в София.

Чуйте интервю с внука Петър Райчев и ария на Родолфо в изпълнение на първия световноизвестен български тенор Петър Райчев:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100568894/petar-raichev-1887-1960

На 11 март от 19 часа в ролята на Вавилонския цар Набуко от едноименната опера на Джузепе Верди ще доминира солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров. Познат с проникновените си превъплъщения в централни баритонови партии като Набуко, Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, Мазето и други, в Опера в Летния театър 2014 той извоюва признание и като Яго от „Отело” на Джузепе Верди и Жерар от „Андре Шение” на Умберто Джордано”.

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева (сопран) и гостенката Елена Чавдарова-Иса (мецосопран) ще защитят образите на Абигайл и Фенена, едни от най-добрите роли в техния репертоар. Като Измаел ще посрещнем най-младия солист от състава на Държавна опера Борис Луков, който изгражда стремителна кариера в операта, изявява се и в нашумялото трио тенори «Уникалните гласове».

В ролята на Закария ще се представи още Деян Вачков, солист на Варненския оперен театър, който редува ангажиментите си на големите оперни сцени по света с участия в България. Деян Вачков е работил с диригенти като Рикардо Мути, Лорин Маазел, Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, Уго де Ана, Пиер Луиджи Пици и др.
Върховния жрец ще пресъздаде басът Евгений Станимиров, знаков солист от вече 10 години на Държавна опера Варна, с богат репертоар, с който редовно гостува в родината на операта Италия, както и в други страни.
Останалите роли са поверени на Илина Михайлова (Анна) и Христо Ганевски (Абдало).

Спектакъла на «Набуко», режисьорски прочит на Кузман Попов, ще дирижира маестро Борислав Иванов.

3 спектакъла с цена 6 лв за всички места!

Една оперета, една опера, един балет!

• „Царицата на чардаша” – ПРЕМИЕРА - 3 юли
• „Макбет” – ПРЕМИЕРА - 9 юли
• “Carmen Dance” - 27 юли

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803
Работно време каса ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

На 9 март от 19 часа ще бъде представена комичната опера "Любовен еликсир", създадена от майстора на белкантото Гаетано Доницети в далечната 1832 г. В ролята на Неморино ще гастролира младият тенор Михаил Михайлов, чийто мек лиричен тембър е напълно подходящ за тази партия.

Като Адина ще аплодираме великолепната солистка на Варненския оперен театър Илина Михайлова. Тя завършва НУИ "Добри Христов" със специалностите пиано и оперно пеене и НМА "Панчо Владигеров" в София в класа по оперно пеене на проф. Благовеста Карнобатлова. Продължава образованието си в Консерваторията "Джузепе Верди" в Милано в класа на Вилма Борели. Заедно със съпруга си, баса Деян Вачков, често гастролира на големите европейски сцени.

Останалите роли са поверени също на солисти на Държавна опера Варна -  баритонът Свилен Николов ще бъде Белкоре, басът Деян Вачков ще се превъплъти в комичния Дулкамара, Благовеста Статева ще се представи като Джанета.

На диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Режисурата на „Любовен еликсир” е дело на проф. Павел Герджиков.

Операта се изпълнява на италиански език със субтитри на български език.

Скъпи родители и скъпи деца, вярвам, че нашият интерактивен спектакъл „Аз съм мюзикъл-звезда”, изнасян вече с успех пред варненска публика, отново ще донесе радост и ще обогати кръгозора на децата, отваряйки им вратите към големия свят на сценичните изкуства. Лятото дойде, училищните занимания свършиха, но и през ваканцията има какво да се научи, особено когато забавлението придружава знанието.

Очакваме ви на 12 юни от 18 часа във Варненската опера, за да се впуснем заедно във вълнуващото приключение „Аз съм мюзикъл-звезда” върху приказния сюжет за Красавицата и Звяра

 Що  е музикално ателие

Децата си мечтаят да бъдат като известните лица от екрана, да бъдат звезди. Правили сме го и ние на тяхната възраст, нали? А когато децата видят един спектакъл, изигран от техни връстници, у тях се появява желание, макар и за малко, да бъдат и те на мястото на малките актьори на сцената. Точно това им предлага нашето Музикално ателие.
Идеята е след изнесения спектакъл от предварително подготвени деца да  се проведе работно ателие, в което деца от публиката, в рамките на 30 минути, ще бъдат обучени да представят сцена от спектакъла, като получат съответните сценични костюми и грим. По този начин деца, които никога не са се изявявали на сцена, биха направили своя пръв актьорски опит, без значение колко успешен е той - важно е, че чрез него те сигурност ще придобият по-голяма увереност в себе си, биха станали по-общителни и по-приспособими, а оттам и по-успешни. В същото време деца с изявени заложби за занимания с мюзикъл, ще бъдат открити и насочени да развиват своите качества. Във всички тези наши усилия сме заложили, не на последно място, и на забавния жанр мюзикъл, който допада на публиката от всички възрасти.

Как се става мюзикъл-звезда

В първата част от представлението децата  от Музикален театър „Арлекин“  при Арт център „Арлекин” представят 30-минутна версия на прочутия мюзикъл „Красавицата и Звярът“ от Жан-Мари Льопринс дьо Бомон. Режисурата и сценичната адаптация са дело на Сребрина Соколова – художествен ръководител на състава. Автори на костюмите и сценографията са Таня Гунчева, Адриана Дянкова и Юлиана Георгиева, хореограф е Болеслава Колева. Аниматор на голямото артистично приключение във втората част на Музикалното ателие, в което децата се пренасят истински в образа на мюзикъл-звезди, е оперният певец Ростислав Байрактаров, когото децата много харесват – ще се уверите сами.
Преди началото на спектакъла, децата, които желаят да бъдат избрани за гримиране и разучаване на песен от представлението, оставят листчета с  имената си в една купа. На лотариен принцип се избират 8 деца, които ще бъдат гримирани, костюмирани и обучени в рамките на 30 минути на един епизод от току що изнесеното представление. Докато те се подготвят, за останалите деца в залата тези 30 минути са изпълнени със забавления и състезания с награди. Игрите са специално подбрани и свързани с подготовката на младите мюзикъл артисти – песен, театър и танц:

• Музикални загадки – избират се от купата с имена 12 деца и се разделят на два отбора. Загадките са свързани с прослушване на песен от хитови филмови мюзикъли за деца (напр. „Цар Лъв“, „Аладин“, „Малката русалка“ и др.), но не в оригинал, а с дигитално променен звук, като се предвиждат и жокери. Целта е всички деца да познаят загадките и да получат награди.

• Етюди с въображаеми предмети – други 12 деца от купата, отново се разделят на два отбора, които изтеглят специални карти с изображения на предмети. Всеки играч  трябва да  представи чрез етюд на противоположния отбор изобразения на картата предмет. Целта е противниковия отбор да познае предмета от картата. Победител е онзи отбор, който е познал повече предмети. Отново има награди за участниците.

• Крал на танца -  други 15 деца от купата се състезават помежду си. На участниците се пускат  музикални откъси с различни танцови стилове – поп, рок, рап, валс, танго, марш, ръченица, фламенко, руски танц, индийски танц, арабски танц и др. При внезапно спиране на музикалния фрагмент участниците трябва да замръзнат на място. Който не изпълни условието изгаря, получава утешителна награда и напуска играта. Победител е последният останал играч.

След анимациите идва ред и на така очакваната поява на сцената на новите мюзикъл-звезди – това са осемте деца, които преобразени в артистичните си герои, показват току-що научения от тях откъс от „Красавицата и Звярът” пред своята добронамерена аудитория от родители, близки и приятели. Аплодисментите, гарантирам, дълго няма да стихнат!

Сребрина Соколова

14, 15 март 2015

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна и продуцентска фирма „Aрт-е-факт” обявяват кастинг за мюзикъл, който ще се проведе в два кръга на 14 и 15 март от 15 часа в сградата на оперния театър.

За участие в кастинга кандидатите трябва да подготвят биография и снимка, като ги изпратят предварително на Е-мейл: toni_box@abv.bg, а в деня на кастинга да ги дублират на хартиен носител или флашка.

В първия кръг на 14 март от 15 часа кандидатите ще изпълнят акапелно своя интерпретация на избрана от тях българска песен.
Класиралите се за втория кръг на 15 март от 15 часа ще бъдат оценявани в категориите: импровизация, артистичност и двигателна култура.

В състава на журито влизат диригентът Страцимир Павлов, режисьорът Стоян Радев, певците Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и перкусионистът Валери Ценков.

Справки на тел: 0887 666 669

На 15 юни от 19 часа образа на Виолета Валери – една красива жена, която жертва охолен и удобен живот в името на любовта, ще пресъздаде една друга красива и талантлива млада певица - Любов Методиева. Тя е в възпитаничка на НМА "Проф. Панчо Владигеров" и проф. Жасмин Костова. През 2003 г. усъвършенства вокалната си техника в Академия „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто. Участва в майсторски класове на Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева и Юлия Винер, маестро Михаил Ангелов, и завършва класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Участва в оперни спектакли и концерти в Корея, САЩ, о-в Мартиника, Япония, Италия. Своя професионален дебют на сцената на Софийска опера и балет прави с ролята на Мюзета в "Бохеми" от Дж. Пучини. Изпълнява ролята на Мюзета на сцената на Бостън Театър, в партньорство с руските оперни звезди Евгени Акимов и Владимир Самсонов. През 2009 г. посещава Студиото за млади оперни певци към Националния музикален театър ''Стефан Македонски''. Изпълнява главната роля в "Снежанка и седемте джужета'' от Атанас Косев. През 2005 г. реализира първите си записи с оркестъра на БНР, под диригентската палка на Григор Паликаров. С успех се представя на сцената на Софийска опера и балет в различни роли от тетралогията "Пръстенът на Нибелунга" на Рихард Вагнер. Следва ролята на Лаурета из оп."Джани Скики" с диригент Велизар Генчев във град Фукуока (Япония,2012) и на сцената на  Софийска опера и балет под диригентството на Жан Ангелов. Участва във френската продукция на операта "Робер Дяволът" от Дж. Майербер в ролята на Алис. През 2011 г. прави своя дебют в ролята на Княгинята из оп. "Алцек" от Георги Атанасов с диригент Григор Паликаров. В Ню Джърси я аплодират в ролята на Първа дама и Папагена из оп. "Вълшебната флейта" с диригент Ернест Грийн. Дебютира в ролята на Принцеса Бадр-ал Будур из оп. "Аладин и вълшебната лампа" от композитора Нино Рота на сцената на Софийска опера и балет с диригент Стефан Недялков.
На варненска сцена Любов Методиева създаде преди година и половина впечатляващ образ на Виолета Валери, партнирайки си със солистите на Държавна опера Варна Борис Луков в ролята на Алфред Жермон и Свилен Николов в ролята на Жерар Жермон. На 15 юни публиката отново ще има удоволствието да съпреживее „Травиата” със същите солисти.

Борис Луков е роден през 1987 г. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специалност оперно пеене при проф. Нико Исаков. Още по време на следването си бива забелязан от специалистите, благодарение на богатия тембър и силата на гласа си. Считан за една от бъдещите оперни надежди на България, едва на 22 години е приет за един от тенорите в трио "Уникалните гласове".  Наред с изявите на триото неговият талант не остава незабелязан от ръководството на Държавна опера – Варна, където е поканен да бъде един от солистите на театъра, запазил скъпи спомени за именитата му родственица – н.а. Лиляна Анастасова. На варненска сцена Борис Луков прави своите успешни дебюти в централни тенорови роли – Алфред от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Абат от „Андре Шение”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” и др.

Свилен Николов е завършил НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. се дипломира с магистърска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър – съвместни продукции с Държавен музикален театър "Стефан Македонски". Ролята на Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт реализира на сцените на ОФД – Бургас и ОФД – Пловдив. Има участия в концерти и спектакли в България, Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Лауреат е на VII Международен фестивал-конкурс “Надежди, дарования, майстори” в к. Албена и на I национален конкурс за млади оперни певци "Катя Попова" в Плевен.
От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. В репертоара му присъстват ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Мазето (“Дон Жуан”), Шчелкалов ("Борис Годунов"), Белкоре (“Любовен еликсир”), Лорд Астон (“Лучия ди Ламермур”), Моралес и Данкайро ("Кармен"), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Марсел („Бохеми”), Рембо („Граф Ори”), Силвио („Палячи”) Фигаро ("Севилският бръснар"), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Пиер Флевил („Андре Шение”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Форд („Фалстаф) и др. Свилен Николов е водещ солист на Държавна опера Варна, участва в редица постановки и на Софийска опера и балет, гастролира в Европа, САЩ и Китай.

Спектакълът на „Травиата” на 15 юни ще дирижира любимката на варненската публика – младата диригентка на Държавна опера Варна с европейска кариера Вилиана Вълчева. Режисьор и художник на постановката е главният режисьор на оперния театър Кузман Попов.

След като триото с добре известни имена от артистичната сцена, баса Гео Чобанов, пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов, привлече вниманието на зрителите с техния Романтичен спектакъл на 14 февруари, ръководството на Държавна опера Варна реши да повтори концерта и в навечерието на Празника на жената Осми март.

В търсене на паралела между романса и поезията, артистите отново ще впишат любовна лирика от Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна в любовни руски романи от Чайковски, Глинка, Абаза. Едно елегантно изживяване за романтични души, извън коловоза на всекидневието.

Побързайте да си купите билети за 7 март от 11 часа, защото местата в камерното пространство на ротондата, първи балкон, Основна сцена, са ограничени.

Уважаеми приятели на оперното изкуство,

Само на 6 и 7 юни може да закупите билети за всички спектакли на Опера в Летния театър от 3 юли до 25 август 2015 на промоционалната цена от 8 лв.

Бъдете предвидливи и се възползвайте от възможността да съпреживеете емоцията на оперното изкуство под открито небе на тази наистина невероятна цена.

За вас ще пеят прочути солисти като признатият за най-добър съвременен Вердиев бас Карло Коломбара, младият Деян Вачков, когото наричат Новия Борис Христов, световноизвестните български тенори Камен Чанев, Калуди Калудов, Иван Момиров, Бойко Цветанов, оперните прими, които правят чест на най-престижните сцени – Цветелина Василева, Габриела Георгиева, Сорина Мунтеану (Румъния), Агунда Кулаева и Ирина Долженко (Русия) и още, и още.  

Няма как да не ви заинтригуват, наред с хитовите постановки на Държавна опера Варна „Дон Паскуале”, „Аида”, „Дон Карлос” и „Турандот”, и петте премиери на Опера в Летния театър 2015: оперите „Макбет”, „Адриана Лекуврьор”, „Любовен еликсир”, оперетата „Царицата на чардаша” и  балета „Ромео и Жулиета” в рамките на първия Международен балетен форум – Варна 2015, посветен на Мая Плисецкая.
Прегледайте афиша и побързайте с билетите:

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803

На 6 март от 19.00 ч. главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира популярната комична творба „Севилският бръснар” от Джоакино Росини. Постановката е дело на изтъкнатите творци от родината на операта - режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Режисьорът Антонио Петрис залага на принципа на театър в театъра, като привнася в постановката марионетен театър, чийто режисьор се оказва самият Фигаро. Нали в края на краищата точно той направлява събитията в динамичния сюжет.

Меломаните ще се възхитят за пореден път на най-добрия Фигаро Свилен Николов, който със завидна вокална и артистична лекота изгражда ролята на хитрия бръснар. Няма как да не заслужат аплодисменти и аристократичният Арсений Арсов като Граф Алмавива, Илина Михайлова, пленителна като своята героиня Розина и двамата неузнаваеми баси - Гео Чобанов като мърморкото д-р Бартоло и Деян Вачков като вездесъщия Дон Базилио, без да пропускаме Бойка Василева като Берта.

Афиш - Юни 2015

Непосредствено след празничните дни около Националния празник на България, на 5 март от 19 часа, ни предстои среща с операта „Трубадур”, в режисьорския прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на госта Стефан Линев.

Вълнуващата музика на Джузепе Верди пресъздава мелодраматичния сюжет с Граф ди Луна и Манрико, които са съперници за сърцето на Леонора, но и кръвни братя. Това обаче става ясно едва в края на операта, след като Графът смъртно е ранил брат си.

Главните персонажи в „Трубадур” ще защитят водещи солисти на Варненския оперен театър. В ролята на Граф ди Луна ще аплодираме великолепния Пламен Димитров, който непрекъснато обогатява репертоара си, като само за последната половин година дебютира с успех в знаковите за всеки баритон партии на Жерар от „Андре Шение” от Умберто Джордано и Яго от „Отело” на Верди. Присъствието на сопраното Линка Стоянова в ролята на Леонора дава още една ярка гаранция за нивото на спектакъла. Манрико ще представи тенорът Валерий Георгиев, чийто талант публиката цени от превъплъщенията му в образите на „Андре Шение” от Умберто Джордано, Алфред от „Травиата”, Херцог от „Риголето” и др.

В ролята на Азучена ше гастролира мецосопраното Евгения Кръчмарова – една варненка, която в последните години живее в САЩ. Прекрасният бас Деян Вачков ще се преобрази във Ферандо, а Инес ще изпълни Галина Великова.

Само на 30 и 31 май зрителите ще могат да си купят билети за всички спектакли на Опера в Летния театър на преференциална цена от 6 лв.

В останалите дни билетите са по 10, 15, 20, 30 лв. Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803

На 27 февруари от 19 часа Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна  ще изнесе концерт, в който под диригентството на Стефано Сегедони (Италия) ще се изяват италианската пианистка Стефания Пасамонте и цигуларката Анна Фурнаджиева, концертмайстор на варненския оркестър.

 
Стефания Пасамонте ще бъде солистка на Втория концерт за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов, а Анна Фурнаджиева ще изпълни соловата партия в Концерта за цигулка и оркестър опус 77 от Йоханес Брамс.

Диригентът Стефано Сегедони е роден в Модена (1970), дипломира се със специалност композиция в Консерваторията в Модена (1997) и дирижиране в Консерваторията в Болоня (1999). Започва артистичната си кариера като помощник-диригент в редица италиански театри, работи с Мирела Френи, Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Никола Мартинучи, Франс Бруген, Енцо Дара, Масимо де’ Бернар, Ричард Бонинг и др. Преподавател по оперен репертоар в “Accademia Verdi – Toscanini” в Парма и в “Accademia Opera Festival” в Болоня. Концертира като акомпанятор в Италия, Япония, Германия, Швейцария, Южна Корея и Бразилия. Получва признание като композитор на престижни фестивали и конкурси. Композира оперите “La corista” (1990) за Националния оперен театър на Марсилия, „Una Storia da raccontare” (2001) за Оперния театър в Анкона, „Alice” (2005) за Операта в Торино и др. Подготвя с “Orchestra Sinfonica Italiana” концерта за 40-годишната творческа дейност на Лучано Павароти. През 2003 г. прави своя дебют като диригент в Modena Town Hall Theater, дирижирайки световната премиера на “La famosa invasione degli orsi in Sicilia” от Марко Бискарини. След тези изпълнения е поканен от Modena Town Hall Theater да дирижира “Набуко” на Верди, “The little sweep” на Бритън и голям симфоничен концерт. През 2005 г. е поканен в Перуджа да дирижира италианската премиера на “Mandragora” от Симановски в нова постановка на Михаел Заниески. През юни 2006 г. фондация “Артуро Тосканини” го ангажира за диригент на нейния симфоничен оркестър.

Стефано Сегедони е търсен диригент в цяла Европа, Русия и Южна Корея, като само в Италия участва в постановъчните екипи на „Севилският бръснар” в 11 оперни театри. Като редовен гост на ТМПЦ – Държавна опера Варна, маестро Сегедони е диригент-постановчик на оперите „Севилският бръснар” от Джоакино Росини (2012), „Фалстаф” от Джузепе Верди (2013) и „Отело” от Верди (2014), дирижира също така едни от най-хубавите концерти на оперния театър в морския град.

Италианската пианистка Стефания Пасамонте е известна в музикалните среди с успешното си представяне в едни от най-престижните международни клавирни конкурси: "Шопен" във Варшава, "Владимир Хоровиц" в Киев, "Жозе Итурби" и "Мария Каналс" в Барселона, както и конкурса в Порто (Португалия). Лауреат е на конкурса "Бетовен" във Виена и на „Бузони” в Болцано. Стефания Пасамонте е спечелила множество награди и стипендии, включително престижната Premio Ghirlandina, учредена от Ротари клуб – Модена като "Изпълнител с успешни участия в престижни международни конкурси”.
Тя е завършила Кралската музикална академия в Лондон и Ecole Normale в Париж. Освен музикално, има и юридическо образование, а дисертацията й за магистърска степен е в областта на трудовото и осигурително право на тема:  "Права и задължения на изпълнителя в областта на сценичните изкуства".
Пианистката изнася множество концерти по света и прави записи на свои изпълнения. Едни от най-впечатляващите й интерпретации са на Лудвиг ван Бетовен и Фредерик Шопен.

Стефания Пасамонте е основател и собственик е на международно признатата Музикална акдемия "London Piano Masters", член е на Академията за наградите „Грами” в Лос Анджелис в категорията за звукозапис, както и на Комитета за класическа музика на Британските музикални награди.
От септември 2013 г. Стефания Пасамонте е артистичен директор, отговарящ за концертните сезони на Италианския културен институт в Лондон. Носител е на наградата за успешен предприемач на Британския съвет за 2014 г. в областта на университетското образование.

Критиката не пести суперлативи за изкуството на Стефания Пасамонте. За нея пишат, че притежава впечатляваща музикалност, съчетана с изключително високо ниво на виртуозност, а записите й са достойни да останат в световната музикална съкровищница. Стефания Пасамонте изнася концерти в цяла Европа, има записи в телевизии и радиостанции от Лондон до Киев, през Милано, Валенсия, Порто, Париж, Венеция и др. Записите й включват творби на Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен, Шуман, Лист и др. и се радват на голям успех пред публика и критици. От 2010 година активно се състезава за наградите „Грами” за най-добър солист и най-добър албум в областта на класическата музика.

Анна Фурнаджиева е родена в Бургас. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст в класа на видния педагог Лазар Гавалюгов. Още на 10 години става лауреат на НК "Светослав Обретенов". На 18 години вече е солист на Бургаската филхармония с Третия концерт за цигулка и оркестър на Камий Сен-Санс. Завършва с отличие Музикалното училище в родния си град и веднага е приета в НМА «Проф. Панчо Владигеров», където завършва магистърска степен в класовете по цигулка на проф. Стойка Миланова и проф. Ели Казакова, както и камерна музика при проф.Димо Димов и проф. Жени Захариева. Била е солист на Академичния оркестър на НМА със "Симфония концертанте" от В. А. Моцарт. Завършва с отличие през 1991 г. и работи 2 години като оркестрант в оркестър "Симфониета " на БНР. От есента на 1993 г. е в оркестъра на Държавна опера Варна, от 1994 г. е помощник-концертмайстор. От 1997 г., след спечелен конкурс, работи 3 години в оркестъра на "L'avant scene opera" в Швейцария. В края на 2002 г. печели конкурса за концертмайстор на Държавана опера Варна. Анна Фурнаджиева е предпочитан музикант като концертмайстор и солист в много градове в България и за задгранични турнета. Била е солист на камерни формации в Добрич и Бургас, концертмайстор на оркестър "Симфониета" - Варна, Камерен оркестър "Проект музика", Оркестъра на летния фестивал "Опероса", гост на оркестрите в Русе, Плевен, Бургас и др. Свирила е под ръководството на световноизвестни диригенти като Джанлуиджи Джелмети (Италия), Милен Начев, Росен Миланов, Камен Големинов, Георги Димитров, Аркадий Лейтуш, Ералдо Салмиери и др.
През 2009 г. Анна Фурнаджиева, основава, заедно с едни от най-добрите музиканти на Държавна опера Варна, Струнен квартет "Арте", чийто концерти – вече над 30 – са знак за високо изпълнителско майсторство.

Амбициозни премиери и партньорства, прочути солисти, за пръв път Международен балетен форум, посветен на Мая Плисецкая

3 юли – 25 август 2015

Опера в Летния театър 2015 представят ТМПЦ – Държавна опера Варна и Община Варна, с подкрепата на генералния спонсор АЛФА БАНК, бизнес партньорите „Св. Св. Кoнстантин и Елена” – Холдинг АД, Graffit Gallery Hotel и медийните партньори БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, varnautre.bg; novavarna.net, ТВ и в. „Черно море”, Дарик Радио Варна. Специални партньори Casta Diva, Viva la musica, www.eventsinbulgaria.com.

И в шестото издание на Опера в Летния театър екипът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна спазва традицията да предлага както рядко изпълнявани премиерни заглавия, така и заглавия за по-широката публика, наред с прочути български и чуждестранни солисти, отбеляза Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Експозето си тя започна с новината на Опера в Летния театър 2015 – първия Международен балетен форум, посветен на великата балетна прима Мая Плисецкая. Концепцията е за биенале, което да задоволи интереса на публиката към балетното изкуство в годините преди и след другото биенале - престижния Варненския балетен конкурс, който превръща Варна в световна столица на балета. Идеята идва от главния балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. Зрителите ще видят две негови постановки, създадени в копродукция между Сибирски държавен балет и Балета при Държавна опера Варна – отличения с награда ВАРНА 2015 „Carmen Dance” на 27 юли и премиерата на знаменития балет по музика на Сергей Прокофиев “Ромео и Жулиета” на 29 юли. За разлика от обичайните чуждестранни гастроли с ограничен балетен състав, това ще бъде мащабна продукция с над 50 танцьори, които ще покажат стойностно балетно изкуство в пълния му блясък.

Като посочи, че опитът с неблагоприятната метеорологична обстановка през юни м.г. е наложил изместването на сегашното издание на Опера в Летния театър в месеците юли и август, г-жа Димова не пропусна да акцентира върху Гала концерта от ММФ „Варненско лято” на 29 юни в зала 1 на ФКЦ „Звездите на италианското белканто”. Музикалното събитие ще ни срещне с три прочути имена от световната сцена – с признатия за най-добър Вердиев бас в света Карло Коломбара, спечелил сърцата на публиката на Опера в Летния театър 2014 г. и горещо аплодиран в специалния варненски концерт „Bassissimo”, посветен на 100-годипнината от рождението на Борис Христов; със сопраното Дариа Масиеро, която триумфира на три континента и маестро Марко Боеми с не по-малко впечатляваща кариера от тази на вокалистите.

Първата премиера в шестото издание на Опера в Летния театър ще бъде „Царицата на чардаша” от Имре Калман на 3 юли - един красив и забавен прочит на популярната творба от режисьора Николай Априлов и диригента Стефан Бояджиев, който идва да смени познатата постановка на Видин Даскалов. В нея ще чуем Борис Луков и Веселин Вачев - двама от тримата тенори в нашумялата формация „Уникалните гласове”, заедно с най-добрите солистки на Държавна опера Варна в сопрановите партии.

На 9 юли следва премиерата на Вердиевия шедьовър „Макбет” - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на режисьорката Нина Найденова и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони, с примата на Румънската национална опера Сорина Мунтеану в ролята на Лейди Макбет и нашите великолепни солисти Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров и Валерий Георгиев.

За втори път ще съпреживеем високото изкуство на Карло Коломбара на 17 юли, когато под диригентството на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, той ще изпълни ролята на Крал Филип в „Дон Карлос” от Верди, в звездната компания на Калуди Калудов като Дон Карлос и солистката на Болшой театър Ирина Долженко като Кралица Елизабет.

Още една премиера в рамките и на Опера в Летния театър, и на ММФ „Варненско лято” предстои на 21 юли – изключително красивата и трудна опера „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа. Заглавието не е поставяно повече от 30 години в България, като в последната му сценична версия в София са участвали Гена Димитрова, Александрина Милчева и Райна Кабаиванска. Сегашната премиерна постановка е копродукция на Държавна опера Варна и Македонската опера и балет в Скопие с режисьор нейния директор Деян Прошев и диригент Вилиана Вълчева. Сред солистите блестят имената на познатите в цял свят български оперни гласове Цветелина Василева, Иван Момиров и Даниела Дякова.

Елегантният „Любовен еликсир” на Гаетано Доницети ще бъде поднесен на 31 юли, в копродукция между държавните оперни театри във Варна и Пловдив, с диригент Светослав Борисов, режисьор Нина Найденова, солистите Марк Фаулър (Австралия), Деян Вачков, Свилен Николов и др.  Изключително успешният солист на Държавна опера Варна с международна кариера Деян Вачков, ангажиран в Арена ди Верона през юли и август, ще се изяви Опера в Летния театър, освен в „Любовен еликсир” и в главната роля на „Дон Паскауле”. Това несъмнено е още един красноречив факт за високата класа на българските оперни гласове, както и за богатството от заглавия и солисти, които ще поднесе оперното лято във Варна.  

Спектакълът на „Турандот” от Джакомо Пучини в навечерието на Празника на Варна, на 14 август, се посвещава на 60-годишнината на Бойко Цветанов. Под диригентството на Григор Паликаров, на световноизвестния наш тенор ще партнира прекрасната солистка на Софийска опера и балет Габриела Георгиева, завърнала се наскоро от Метрополитън опера, където дублира Анна Нетребко в драматичните сопранови партии.

Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, ще дирижира на 18 август една от любимите си опери - вечната Вердиева „Аида”, с превъзходен солистичен състав – един от най-търсените съвременни тенори Камен Чанев и солистката на Болшой театър Агунда Кулаева.

Премиерното за тази година заглавие „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, режисьорски прочит на Кузман Попов, ще бъде изнесено  за пръв път в Опера в Летния театър на 20 август. В тази копродукция между Държавна опера Варна и Teatro Comunale di Modena, с диригент Светослав Борисов, наред с Деян Вачков, Ирина Жекова и Свилен Николов, ще чуем артистичния руски тенор Алексей Татаринцев, спечелил безапелационно сърцата на зрителите в м.г. издание на Опера в Летния театър.   

Шестата опера в Летния театър, традиционно ще бъде закрита с Оперна гала. В концерта на 25 август своето интерпретаторско изкуство ще покажат трима солисти от Държавна опера Варна и трима гости от оперите в Истанбул и Анкара. Заслугата за това сътрудничество принадлежи изцяло на артистичния директор на Държавна опера Варна, маестро Борислав Иванов. На пресконференцията маестро Борислав Иванов подчерта, че ръководството на Държавна опера Варна успява в трудните за финансиране на културата времена да намери добри управленски решения, развивайки партньорство със сродни театри не само в България, но и в Италия, Франция, Русия, Македония, а сега и с Турция. В този смисъл оригинален е замисълът на Оперната гала, която със същата програма и същите солисти, ще закрие на 25 август Опера в Летния театър във Варна, а на 5 септември ще открие поредния фестивал в Аспендос - най-големия античен театър в Европа, известен с перфектната си акустика и 5-те хиляди зрителски места. Гала концертът във Варна ще дирижира маестро Селман Ада, който неотдавна гостува тук със свои авторски творби, а в Аспендос на диригентския пулт ще застане маестро Борислав Иванов.

Главният диригент на Държавна опера Варна, маестро Светослав Борисов, за чийто изяви на концертния и оперния подиум в Германия и Австрия критиката не пести похвали, изтъкна, че интензивното му присъствие в афиша на Опера в Летния театър, го прави изключително щастлив. „Дон Карлос”, една от първите опери, които е дирижирал, сега ще го срещне с колос като Карло Коломбара – един факт, който го зарежда с емоция и позитивизъм. Така се отнася и към другата си първа творческа среща в „Любовен еликсир” с режисьорката Нина Найденова. Очаква с нетърпение спектакъла в Летния театър на „Carmen Dance”, уникалната опера-балет по музика на Бизе, с хореограф-постановчик Сергей Бобров, на която той е диригент-постановчик и за която екипът бе удостоен с награда ВАРНА 2015. Любим му е „Дон Паскуале”, чийто два състава според него са абсолютно равностойни и по никакъв начин не би могъл да предпочете единия пред другия. Допада му, че във Варненския оперен театър не само се канят известни солисти и имена, а и наши диригенти и солисти гостуват в Европа и по света. За един творец няма по-добър начин да израства, да се съизмерва и да се доказва, убеден е маестро Светослав Борисов.

Опера в Летния театър – преференциални цени по 6 лв само на 30 и 31 май

Само на 30 и 31 май зрителите ще могат да си купят билети за всички спектакли на Опера в Летния театър на преференциална цена от 6 лв.

В останалите дни билетите са по 10, 15, 20, 30 лв. Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803 

Дарение от съпругата на големия варненски бас Стефан Циганчев

В края на пресконференцията Павлина Циганчева - съпруга на големия български бас Стефан Циганчев, посветил целия си творчески път на Варненската опера, направи дарение за архива на оперния театър. Колекцията съдържа над 45 грамофонни плочи с ценни записи на Борис Христов, Николай Гяуров, Рената Ското, Мирела Френи, Александрина Милчева, Светослав Рихтер, Давид Ойстрах и други прочути оперни певци и инструменталисти. Г-жа Циганчева подари също грамофон и своята документална книга, посветена на живота и творчеството на Стефан Циганчев, както и ноти и клавири, с които той е работил. Приемайки с благодарност дарението, директорката на ТМПЦ Варна Даниела Димова обеща, че на един от юнските спектакли на Държавна опера Варна, ще връчи на Павлина Циганчева официален сертификат за дарението.   

1 март – 10 април 2015 година

На 23 февруари от 18.00 ч. на Основна сцена на Варненския театър „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с прекрасното настроение и великолепната музика в шедьовъра на Имре Калман.

Под диригентската палка на младия диригент Стефан Бояджиев, който от две години е част от екипа на ТМПЦ – Държавна опера Варна, ще се представят звездите на ДМБЦ „Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова в ролята на Силва и Александър Мутафчийски в ролята на Бони. Те ще си партнират със солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Лиляна Кондова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьора Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм и др.

В ролята на Силва своя дебют ще направи Олга Михайлова-Динова. Тя завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн. Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика. Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена, където я аплодираме като Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както и в операта-балет „Carmen Dance”, също в ролята на Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари във „Веселата вдовица”. С  перфекционизъм и артистизъм се откроявах участията й в мюзикъл концерта „Hello Broadway” на Опера в Летния театър.

Варненските меломани винаги възторжено посрещат и своя съгражданин Александър Мутафчийски - един от онези щастливи артисти, които не само обичат сцената, но и сцената обича тях. Роден във Варна, той завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“- София през 1999 г., специалност Оперно пеене, в класовете на проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. В момента е докторант във Вокалния факултет на НМА „Панчо Владигеров” по Музикално-сценична режисура и ментор по програма Студентски практики.

Още като студент в първи курс на академията, през 1996 г., дебютира на сцената на Варненската опера в „Така правят всички" от Моцарт и "Любовен еликсир" от Доницети, където изпълнява централните баритонови партии. От 1997 г. е солист в трупата на Национален музикален театър „Стефан Македонски“ - София. Лауреат и носител на Първа награда на Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци "Мими Балканска" през 1997 г. През 2003 г.  получава наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Класик ФМ за върхови постижения в музикалната култура "Кристална лира", в категория Оперно и оперетно изкуство за ролята на Джери от мюзикъла "Някои го предпочитат горещо" на Жул Стайн. През 2012 г. за втори път е удостоен с престижната награда „Кристална лира“, отново в категорията Оперно и оперетно изкуство, за ролите на Бебс от „Лелята на Чарли“, Рамон от „Зоро“, Иван от „Българи от старо време“ и Никош от „Веселата вдовица“.

 
Богатият му репертоар включва роли от класически оперети:
Кайетан в „Циганска любов“, Брисар в „Граф фон Люксембург“, Никош във „Веселата вдовица“ от Лехар; Коломан Жупан в „Графиня Марица“, Граф Бони в „Царицата на чардаша“, Наполеон в „Баядерка“ от Имре Калман; Папакода от „Една нощ във Венеция“, Граф Хомонай в „Цигански барон“, Йозеф във „Виенска кръв“, Блинд и Франк в „Прилепът“ от Йохан Щраус; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена“ от Офенбах, Иван от „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов и др.

Ярки негови постижения в мюзикъла са: Конферансието от „Кабаре“, Еймъс от „Чикаго“ на Джон Кандер, Барнаби в „Хелоу, Доли!“ на Хърмън, Джери в „Някои го предпочитат горещо“-на Жул Стайн, Джон в „Мис Сайгон“от Шьонберг, Пилат и Ирод в „Исус Христос суперзвезда“, Че в „Евита, Манкъстрап в „Котките“ от Уебър, Бебс в „Лелята на Чарли“ и др.

Едни от последните му сценични превъплащения на сцената на Националния музикален театър са в мюзикълите „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, в ролите на Станчо Квасников и Илийчо; в „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, в ролята на Хенри Хигинс ; „Малката кибритопродавачка“ от Румен Бояджиев-син, в ролята на Стария Латернаджия, както и в оперетата „Фраскита“ от Лехар, в ролята на Иполит Галипо. Освен богатият си музикално-сценичен репертоар, изпълнява и много камерна музика. Предпочитани негови композитори са Шуберт, Шуман, Черкин, Добри Христов, Вера Баева, Румяна Мартон, Любомир Денев и др. Има множество участия на националните прегледи „Нова българска музика“.

Канен е като специален гост-изпълнител на различни концертни събития, фестивали и музикални форуми като „Варненско лято“, „Опера в Летния театър“ във Варна, „Сцена на вековете“ във Велико Търново, Мартенски музикални дни в Русе, Дни на класиката в Балчик и др. Има записи за фондовете на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Гостувал е самостоятелно и заедно с трупата на Националния музикален театър в множество градове на България, Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия, Дания, Люксембург, Китай и Япония.

 С «Реквием» от Джузепе Верди ще бъде отбелязана една година от кончината на известната оперна певица София Иванова. Събитието предстои на 2 юни от 19 часа в зала №1 на ФКЦ с участието на симфоничен оркестър и хор при Държавна опера Варна и смесен хор «Морски звуци». Зад диригентския пулт ще застане съпругът на София Иванова - маестро Борислав Иванов, директор в различни периоди на оперните театри във Варна, София, Пловдив и Русе, дългогодишен генералмузикдиректор и диригент на Берлинския симфоничен оркестър, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, почетен главен диригент на Истанбулската опера и доайен на българските диригенти с над 3 000 спектакъла на всички континети, с изключение на Австралия.  

«Макар че от 1964 г. досега съм дирижирал Вердиевия Реквием в Берлин, Амстердам, Мадрид и други градове над 25 пъти, за мен това ще бъде най-трудният Реквием - първият без моята Софи», споделя с нескривано вълнение маестро Борислав Иванов. В концертите София винаги изпълнява сопрановата партия, Елена Чавдарова-Иса най-често поема мецосопрановата партия, постоянни солисти са тенорите Калуди Калудов и Орлин Горанов, както и басите Орлин Павлов – баща и Ивайло Джуров. Сега е поканен почти същият солистичен състав – Елена Чавдарова-Иса, Калуди Калудов и Ивайло Джуров, а сопрановата партия ще изпълни младата солистка на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която София Иванова особено е харесвала.  

«Софи обичаше да казва, че е щастлив човек, защото е изпълнила мечтата си да стане певица», продължава да разказва маестрото. А мечтата тръгва от Виолета в «Травиата», по-късно великият тенор Марио дел Монако предрича, че с «Травиата» София Иванова ще триумфира по световните сцени, точно така и се случва. Жъне успех като Виолета в над 150 спектакъла на «Травиата» и вписва в богатия си репертоар всички знакови партии за сопран в оперната литература, като «Татяна» от «Евгений Онегин», «Неда» от «Палячи», Мими от «Бохеми», Чо-Чо-сан от «Мадам Бътерфлай, Тоска от едноименната опера», Дездемона от «Отело» и др.
Разказът за обаятелната и прекрасна съпруга, за певицата, която с професионализъм и постоянство постига своите творчески върхове, звучи като приказка, но това е истинска приказка за един осъществен живот.

РЕКВИЕМ е музикална композиция, изградена върху текстове от римокатолическата заупокойна литургия. Джузепе Верди замисля своя Реквием в края на 1868 г. в памет на Росини. Идеята е най-талантливите композитори по това време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини. По жребий на Верди се пада заключителната част - Libera me. Този „Реквием” бил написан през ноември 1869 г., но така и не бил изпълнен. По-късно Верди решава да напише свой собствен „Реквием” в чест на Росини, но работата тече мудно. Тласък за по-скорошното завършване на произведението дава смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони през май 1873 г., пред когото Верди се прекланя още от младежките си години. Така Верди завършва своя „Реквием” на 10 април 1874 г. Първото му изпълнение се състои точно една година след смъртта на Мандзони – на 22 май 1874 г. в миланската катедрала „Сан Марко”, а зад диригентския пулт застава самият автор. След няколко дни „Реквиемът” с огромен успех бива изпълнен в Миланската „Ла Скала”, следват  също толкова успешни изпълнения през 1875 г. под диригентството на автора в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург и др.

Дълбоко драматично, с присъщата на романтизма острота на преживяванията, произведението носи откровението и дълбините на човешката душа – толкова силна и същевременно толкова слаба пред изпитанията на живота и пред неизбежността на смъртта. То носи трепета пред могъществото на Твореца и същевременно - полета на вдъхновението на човека – творец на своя малък свят.

Елена Чавдарова-Иса – мецосопран е родена в семейство на музиканти. Завършила е Пловдивското музикално училище и Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София в класа на доц.Ирена Бръмбарова. Специализирала е в Студия за млади оперни певци към Софийската опера. През сезон 1992/93 г. дебютира в ролята на Мадалена от оп. “Риголето” на Верди в Пловдивската опера, където е солистка и до днес. От 1997 г. е постоянен гост – член на Софийската опера. Елена Чавдарова е лауреат и носител на награди от три престижни международни  оперни конкурси: ІІІ награда от Конкурса за млади оперни певци “Борис Христов” (1996), Първа специална награда от конкурса в Билбао (Испания – 1996) и поощрителна награда от конкурса в Токио през 1997 г. В репертоара на певицата са почти всички най-известни мецосопранови главни солистични роли от оперите на Джузепе Верди: Амнерис (Аида), Еболи (Дон Карлос), Азучена (Трубадур), Фенена (Набуко), Мадалена (Риголето), Реквием; Сузуки (Мадам Бътерфлай) на Джакомо Пучини, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, Лола от Селска чест на Пиетро Маскани, Олга от Евгений Онегин на Чайковски, Кончаковна от Княз Игор на Ал. Бородин и др.

Елена Чавдарова-Иса има гастроли в най-реномираните оперни театри на Европа, Азия и Латинска Америка. Пяла е с Миланската филхармония под диригентството на Рикардо Шайи, участвала е в постановка на оп. “Княз Игор” на сцената на Дойче опер в Берлин. Певицата е гостувала на сцената на Националната опера в Лисабон, Рио де Жанейро, в Театро Ариага – Билбао, “Аудиторио” – Мадрид, и др. испански театри, Нов национален театър – Токио, “Елизабет хол”, “Мюзикхале” – Хамбург и др. театри и концертни зали. Партнирала е на известни оперни певци като Луис Лима, Николай Геда, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Бойко Цветанов, Кармела Римиджо и др.

Големият български тенор със световна слава Калуди Калудов  завършва през 1978 г. оперно пеене в Държавната музикална академия – София в класа на доц. Лиляна Жабленска и продължава да се развива като тенор като ученик на известния наш певец и музикален педагог Никола Николов. Дебютът му като певец е през 1978 г. в ролята на Алфред в операта „Травиата” на Джузепе Верди. От 1980-те години и досега международната кариера на Калуди Калудов е възходяща и той е нареждан от ценителите на операта в челото на тенорите в света. Пял е във Виенската Щатсопера, Ла Скала, Лисео (Барселона), Ковън Гардън, Метрополитън и други световни оперни театри. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало и др. Партнирал е на изпълнители от световна класа и е работил с диригенти от световна величина, като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо. В репертоара му има редица партии от оратории и концертни изпълнения.

От 1990 г. Калуди Калудов живее в Полша и пее в най-големия полски оперен театър – Театр Велки във Варшава. През 1992 г. той създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в полския град Чешин. От 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице. След 1994 г. Калуди Калудов ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България. В последните години Калуди Калудов живее отново в България, преподава в НБУ, известно време е директор на Пловдивската опера, пее във всички оперни театри на страната, води майсторски класове. През 2003 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна”. Калуди Калудов има записи в най-големите звукозаписни компании. На полския пазар е особено популярен дискът му “О, звезда Витлеемска”, за който е носител на Златна плоча.

Ивайло Джуров – бас е роден в Русе през 1973 г. Завършва камерно пеене в Кралската консерватория в Хага (Холандия) през 1994. От 1995-1997 специализира оперно пеене при Александрина Милчева. Професионалния си дебют прави през 1996 г. на Великденския фестивал – Пловдив с Великденска оратория от Бах. От 1997-2000 работи с оркестъра на БНР, като през  1998 открива с този състав Международния фестивал „Софийски музикални седмици”, а с хора на БНР осъществява записи и концерти на църковно-славянски песнопения. През 2001 г. дебютира в ролята на Фигаро от „Сватбата на Фигаро” и Лепорело от „Дон Жуан” от Моцарт в Белгия и Холандия. През март, 2002 изпълнява „Магнификат” от Бах заедно с Orchestra of the Age of Enlightenment и диригента Рене Якобс в Лайпциг. Повратен етап в развитието на Ивайло Джуров е ролята на Филип Втори в „Дон Карлос” от Верди. През 2003 г. гастролира с тази роля, както у нас, така и в Австрия, Германия, Гърция, Белгия, Холандия, Франция, Испания, САЩ и др. Оперният му репертоар включва партии като Банко, Захария, Рамфис, Филип Втори в оперите на Верди, Ескамилио в „Кармен” на Бизе, Дон Жуан и Фигаро от оперите на Моцарт и др. Широко застъпва и творби в кантатно-ораториалния жанр като „Реквием” (Моцарт), „Магнификат” и „Коледна оратория” (Бах), „Стабат матер” (Росини), „Нелсън-меса” и „Сътворението” (Хайдн), „Месия” (Хендел), „Немски Реквием” (Брамс), Девета симфония  (Бетовен), 14-та симфония (Шостакович), „Реквием” от Верди.

Димитринка Райчева – сопран е родена в Добрич. Завършва НУИ „Любомир Пипков” и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София. През 1994 г. участва в Първия национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава наградата, учредена от проф. Павел Герджиков за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда, учредена от г-жа Валери Попова. През септември 1996 г. участва в Международния младежки фестивал “Бряг на надеждата” (Добрич) и за  отличното си изпълнение във финалния кръг е удостоена с Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин. През 1998 г. завършва висшето си образование  и взема участие в студентския спектакъл  “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на акад. Пламен Карталов. Следват участия в концерти и спектакли в България и чужбина. През септември 2008 г. е финалистка на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия, а през октомври същата година е наградена със специално отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия. Там получава и покана за участие в няколко курса на известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес.
На XIV-тия Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” (2009 г.) след успешен сценичен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Дж. Верди е удостоена с Трета награда, бронзов медал и диплом. От 2010 г. започват участията й в постановките „Рейнско злато”, „Пръстенът на нибелунга” и „Валкюри” на Рихард Вагнер на сцената на Националната опера и балет. През юли 2011 г. с успех изпълнява ролята на Амелия от оп. „Бал с маски” на Верди в премиерен спектакъл в рамките на ММФ „Варненско лято” – копродукция на Националната опера и балет и Държавна опера – Варна.

От октомври 2011 г. е част от постоянния солистичен състав на Държавна опера – Варна. В репертоара й присъстват ролите на Аида от едноименната опера на Верди, Леонора от „Трубадур”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска от едноименната опера на Пучини, Абигайл от „Набуко”, Мадалена от „Андре Шение” и др. През месец май 2013 участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Р. Вагнер, постановка на Националната опера и балет – София, където изпълнява три роли под режисурата на акад. Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия). Следва участието й през месец юни в „Рейнско злато”, „Валкюри” и „Залезът на боговете”, като част от цялостното представяне на тетралогията „Пръстенът на нибелунга” по повод честванията на 200 годишнината от рождението на Р. Вагнер.

Във връзка със заболяване на солист, спектакълът на «Фалстаф» на 25 февруари от 18 часа се заменя с «Риголето» при следния солистичен състав:

«Риголето» от Джузепе Верди
Диригент Стефано Сегедони (Италия)

• ХЕРЦОГ – Валерий Георгиев
• РИГОЛЕТО – Пламен Димитров
• ДЖИЛДА – Ирина Жекова
• СПАРАФУЧИЛ – Евгений Станимиров
• МАДАЛЕНА – Силвия Ангелова
• ДЖОВАНА – Даниела Рабчева
• МОНТЕРОНЕ – Гео Чобанов
• МАРУЛО – Свилен Николов
• БОРСА –  Стоян Финджиков 
• ГРАФ ЧЕПРАНО – Людмил Петров 
• ГРАФИНЯ ЧЕПРАНО – Благовеста Статева

Закупените билети важат без заверка за „Риголето” или за следващия спектакъл на „Фалстаф”.

Работно време билетна каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

Уважаеми колеги и приятели,

Отново наближава оперното лято под открито небе, а с него и шестото издание на Опера в Летния театър - Варна 2015.

Очакват ни интересни премиери, срещи с прочути оперни звезди, гала концерти и за пръв път Международен балетен форум, посветен  in memoriam на великата прима Мая Плисецкая.

Всичко това ще се случи благодарение на партньорите Община Варна, ДКС, генералния спонсор Алфа Банк и с подкрепата на много медийни партньори.

Заповядайте на пресконференция на 28 май от 13 часа, както обикновено в ротондата - фоайето на първи балкон, Основна сцена.

Разчитам на вас!

Месецът на любовта не може без „Дон Жуан”. На 20 февруари от 18 часа публиката ще съпреживее драматичните перипетии около любовните интриги на всепризнатия съблазнител в едоименната опера от В. А. Моцарт. На диригентския пулт ще застане младата и изключително талантлива Вилиана Вълчева, чиито експресивен диригентски жест публиката особено харесва. В постановъчния екип още: Александър Текелиев – режисьор, Иван Савов – сценограф, Желка Табакова - хореограф, диригент на хора Стефан Бояджиев.

Завеса. Начало. Лепорело, слугата на Дон Жуан стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал Дон Жуан. От къщата се чува шум. При Дона Анна е влязъл непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива, вика за помощ, пристига баща й, Командорът. Той влиза в дуел с Дон Жуан, но пада смъртно прободен от сабята му. Дона Анна призовава и годеника си дон Отавио, но вече нищо не може да се направи. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.

И това наистина се случва, но чак в края на представлението, по всички правила на трилъра. Защото „Дон Жуан” си е истински оперен трилър

Баритонът Венцеслав Анастасов е великолепен в ролята на покорителя на женските сърца. В разцвета на творческите си сили, с ангажименти на най-добрите световни сцени, солистът на Държавна опера Варна владее безупречно гласа си. Техниката при него е само едно от средствата за изграждане на цялостния образ на героя, като комбинация от вокално и артистично съвършенство.

В останалите роли ще се преобразят също доказали високия си професионализъм артисти: Евгений Станимиров – един перфектен Лепорело; Линка Стоянова – винаги добра, също и като Дона Анна;  Даниела Димова с нейната богато нюансирана Дона Елвира, непрекъснато разкъсвана между любовта, ревността и амбицията да отмъщава; Пламен Димитров, когото сме свикнали да виждаме в крайно драматични роли, тук е един изненандващо комичен Мазето. Няма и как да е другояче, след като негова партньорка е Илина Михайлова – чаровна като своята героиня Церлина, тя винаги спечелва публиката с красотата и таланта си; Гео Чобанов – един много убедителен Командор. В този кръг от познати имена ще се впише и младият тенор от Варна Хрисимир Дамянов в ролята на Дон Отавио.

Афиш - Юни 2015

 
2 юни, вторник, 19 часа – ФКЦ Зала №1
РЕКВИЕМ
Музика Джузепе Верди

• С участието на симфоничен оркестър и хор на Държавна опера – Варна
• и смесен хор „Морски звуци” – Варна
• Диригент БОРИСЛАВ ИВАНОВ
• Диригенти на хоровете СТЕФАН БОЯДЖИЕВ и РОСИЦА ЩЕРЕВА
• Солисти Димитринка Райчева – сопран, Елена
• Чавдарова-Иса – мецосопран, Калуди Калудов – тенор, Ивайло Джуров – бас
• В памет на СОФИЯ ИВАНОВА – сопран

12 юни, четвъртък, 18 часа, Сцена Филиал
Аз съм мюзикъл звезда

• Музикално ателие по «Красавицата и Звярът» от Жан-Мари Льопринс дьо Бомон
• Копродукция ТМПЦ Варна и Арт център «Арлекин»
• Режисьор Сребрина Соколова

15 юни, понеделник, 19 часа
ТРАВИАТА

• Опера от Джузепе Верди
• Диригент  Вилиана Вълчева
• Режисьор и художник КУЗМАН ПОПОВ
• Диригент на хора Стефан бояджиев
• Хореография ЖЕЛКА ТАБАКОВА
• С участието на ИЛИНА МИХАЙЛОВА, ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ, СВИЛЕН НИКОЛОВ и др.

17 юни, сряда, 18 часа
МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ

• Мюзикъл от Х. Арлън
• Диригент Ганчо Ганчев
• Спектакъл с участието на Варненска детско-юношеска опера

20 юни, събота, 20 часа, ФКЦ  Зала №1
ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО”
ТЪРЖЕСТВЕНО ОТКРИВАНЕ

• Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна
• Диригент Йордан Камджалов
• Солист Симеон Симеонов – цигулка
• Програма:
• П. Владигеров Българска рапсодия Вардар
• П. Владигеров Концерт за цигулка и оркестър № 1
• П. И Чайковски  Симфония  № 6 «Патетична»

22 юни, понеделник, 18 часа
ПЕПЕЛЯШКА

• Балет по музика на Сергей Прокофиев
• Постановка Константин Илиев
• Хореография Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев

23 юни, вторник, 19 часа, Основна сцена
КАРМЕН
Музика Жорж Бизе

• Диригент Григор Паликаров
• Режисьор Кузман Попов
• Художник ИВАН САВОВ
• Диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
• Хореография БОРЯНА СЕЧАНОВА
• С участието на ОЛГА МИХАЙЛОВА-ДИНОВА, ГЕОРГИ СУЛТАНОВ, ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, ЛИНКА СТОЯНОВА, СВИЛЕН НИКОЛОВ, ИРИНА ЖЕКОВА, СИЛВИЯ АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ДОЛАПЧИЕВ, ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ

25 юни, четвъртък, 19 часа
ОПЕРЕН Гала концерт

• Симфоничен оркестър на Държавна опера – Варна
• Диригент СТЕФАН ЛИНЕВ
• С участието на солисти от Държавна опера – Варна
• В програмата
• Арии и ансамбли от опери на Моцарт, Верди, Бизе, Пучини и др.

29 юни, понеделник, 19 часа, ФКЦ Зала №1
ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО”
Гала концерт – Звездите на италианското белканто

• Симфоничен оркестър на Държавна опера – Варна
• Диригент Марко Боеми (Италия)
• с Карло Коломбара и Дариа Масиеро (Италия)
• Билети по 10, 15, 20, 30 лв; ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима с 20% отстъпка от цената на билетите с места по избор; ВИП КАРТА с преференции за цяла година на цена 20 лв.
• Ръководството си запазва правото на промени в програмата.
• Резервации и продажба на билети – тел.: 052 66 50 20; 052 65 06 66
• и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

Работно време билетни каси Основна сцена (052 665 022) – всеки ден 10:00 – 13:00 и от 14:00 до 19:00 часа       

На 19 февруари от 18 часа отново ще ни омаят Мари и нейният  Принц, майсторът на кукли Дроселмаер и всички останали персонажи във вълшебната „Лешникотрошачка”. Музиката, написана през 1892 г. от Пьотр Илич Чайковски върху приказката „Лешникотрошачката и царят на мишките” на Ернст Теодор Амадеус Хофман, продължава да вдъхновява хореографите за нови и нови интерпретации. Всички, които следят Международния балетен конкурс във Варна знаят, че нито едно издание на този форум не минава без „Лешникотрошачката”. Нейната красива и танцувална музика дава прекрасна възможност за изява на техническите и артистични качества на балетните танцьори.     

Либретото, постановката и хореографията на най-новата балетна постановка на Държавна опера Варна са дело на Сергей Бобров - з.а. на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна. Огромен бе интерсът към премиерните спектакли на 19 и 20 януари тази година, за които билетите, включително за правостоящи, бяха бързо разпродадени. Очакванията за среща с един зрелищен спектакъл напълно се оправдаха. Изглеждаше дори невероятно, че малките зрители не само не се разсейват, а направо не отместват очи от сцената по време на цялото представление.

На 19 февруари, само месец след премиерата „Лешникотрошачката” отново ще танцува, под звуците на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна с диригент Вилиана Вълчева. В соловите партии ще видим Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц), на които в различни роли ще партнират Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

На 17 февруари от 18 часа очакваме двойна среща в „Carmen Dance” с изкусителната Кармен, в чийто образ ще се превъплътят солистката на ДМБЦ „Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и балетната солистка на Държавна опера Варна Евгения Минкова. Страстите в горещия любовен триъгълник, умножени по 2, ще се развиват динамично не само на сцената, но и в ложите около нея, за което ще се погрижат оперните певци Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Илина Михайлова (Микаела), както и балетните артисти Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

Уникалната опера-балет по музика на Жорж Бизе, авторски прочит на Сергей Бобров, заслужил артист на Русия и главен балетмайстор на Варненската опера, с режисьор на оперните сцени Кузман Попов, бързо се превърна в топ спектакъл, заслужил аплодисментите на публиката във Варна и в международния ски курорт Банско.

Така че „Carmen Dance” в 17-ия ден от любовния февруари, със сигурност ще бъде едно красиво преживяване! Не на последно място и заради прецизната палка на Светослав Борисов, главния диригент на Варненския оперен театър, който ще направлява случващото се от своя диригентски пулт.

Людмил Ангелов с Голямата награда ВАРНА 2015

Награда ВАРНА 2015 за „Свекърва” на ДТ „Стоян Бъчваров”

Награда ВАРНА за „Carmen Dance” на Държавна опера Варна

В навечерието на най-хубавия български празник 24 май, на тържествена церемония в зала Пленарна на Община Варна кметът Иван Портних и председателят на Общински съвет Варна Иван Луков връчиха годишните награди ВАРНА 2015 на изявени личности в областта на културата.

С ГОЛЯМАТА НАГРАДА ВАРНА 2015 бе удостоен варненският пианист от световна величина Людмил Ангелов. Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, завършил Музикалната академия „Панчо Владигеров” при Константин Станкович, той е носител на всички престижни световни награди за пианисти, основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо, член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата, почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове, основател и артистичен директор на втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена. Една от мисиите, на които се е посветил Людмил Ангелов, е съхраняване и записване на музикалното наследство на най-големия български композитор Панчо Владигеров.

НАГРАДА ВАРНА за „Carmen Dance” на Държавна опера Варна получи Светослав Борисов - главен диригент на оперния театър и диригент на уникалната опера-балет, поставена по музиката на Жорж Бизе от главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров.

Особеното в тази постановка е, че за пръв път драматичният любовен триъгълник се развива в своеобразен паралел между оперните и балетни артисти: в ролята на Кармен - оперните певици Олга Михайлова-Динева, Силвия Ангелова, Вяра Железова и балерините Мария Литвиненко и Евгения Минкова; в ролята на Дон Хозе – тенора Валерий Георгиев и балетните солисти Демид Зиков и Павел Кирчев, в ролята на Ескамилио – баритона Пламен Димитров и балетните солисти Кирил Литвиненко и Румен Стефанов, в ролята на Микаела – сопраното Линка Стоянова и балерината Илияна Славова и др. По време на връчване на отличието, заедно със Светослав Борисов на сцената бяха аплодирани Кармен и Дон Хозе, представени от Евгения Минкова и Павел Кирчев.

С НАГРАДА ВАРНА 2015 бяха отличени два екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” получи отличието за своята постановка “Свекърва” от Антон Страшимиров, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов, фотограф и дизайнер на плаката и програмата Симеон Лютаков, с участието на актьорите Веселина Михалкова – свекървата Костанда, Стефан Додуров, Петя Янкова, Даниела Викторова, Милена Кънева Гергана Арнаудова, Николай Божков, Николай Кенаров, Гергана Плетньова, Юлияна Чернева и др.

Това е втората награда ВАРНА за режисьора Стоян Радев Ге. К., първата му бе присъдена за постановката „Паметта на водата” от Ш. Стивънсън, с която бе открита камерната сцена в памет на режисьора Стоян Камбарев, изиграл важна роля в развитието на Варненския драматичен театър.

"Обречени сме да обичаме"

Една любовна вечер в операта с Орлин Павлов

„Обречени сме да обичаме” - така афористично определя мотото на дългоочакваната „Една любовна вечер в операта”, Орлин Павлов. Артистът, който вдъхновява публиката с уменията си на певец и танцьор, ще бъде във фокуса на прожекторите в концерта за Празника на влюбените. Емоционалната традиция, започнала с Камелия Тодорова, среща в годините назад варненската публика с Мария Илиева, Орлин Горанов и други изявени творци. А за това, колко добре е приет във Варна Орлин Павлов, говори фактът, че от досегашните солисти той има най-много участия. За трети път ще го аплодираме на 14 февруари от 18.00 ч. т.г., в деветия концерт, посветен на Свети Валентин.

За да бъде преживяването още по-силно, заедно с Орлин Павлов на сцената ще излязат и оперните солистки Бойка Василева, Силвия Ангелова и Ина Петрова. Те също са пристрастни към музикалното събитие и неговата тема. „Какво е любовта? Най-чистото и красиво чувство. Прави ни толкова щастливи, осмисля живота ни и ни кара до се чувстваме истински живи. За мен любовта е знак на съдбата. Да бъда целуната от нея, е онзи дар, който съкровено пазя в сърцето си. Чувството, че си ценна за някого, че във всеки момент някой мисли за теб. Погледът на любимия, който те кара да полетиш в небесата.... Човекът, без който светът ми би бил несъвършен. Какво повече би искала една жена!, вълнува се Силвия Ангелова.

Ина Петрова е не по-малко откровена: „Да обичаш и да бъдеш обичан е най-великото щастие на земята. Както казва Апостол Павел, любовта не завижда, не се превъзнася, тя е дълго търпелива и не се гордее, не носи етикети и няма определения. Смятам, че най-възвишеният изказ на любовта е музиката. Чрез нея аз изразявам себе си, душата и любовта си. Само човек, който носи любовта в сърцето си, е способен да разбере музиката в нейната същност. Когато слуша музика, човек трябва да е готов да отвори сърцето си, да се отдаде изцяло, да се потопи в красотата, да рискува да се изгуби в нея, за да се намери. Нима не правим същото и в любовта! Затова очаквам в "Една любовна вечер в операта" всички ние заедно да потърсим и да споделим красотата”.

В програмата на концерта са предвидени, освен оркестрови пиеси, и песни на английски, френски и български език. Шансоните на Едит Пиаф, като „L'accordeoniste”, „Mon Manege a Moi” и „Non je re regretterien” остават запазената марка на Бойка Василева. Силвия Ангелова ще представи най-красивата ария на влюбената Мария Магдалена от рокоперата „Исус Христос суперзвезда „I don't know how to love him” и „La Vie en Rose”, Ина Петрова ще изпълни „On my Own” от мюзикъла „Клетниците”. В интерпретация на Орлин Павлов ще прозвучат „Feeling Good”, „Dream On”, „Живи легенди”, „За нея”, „Секунда”, „Singing in the Rain”, „L.O.V.E.”, а „A Whole new World” ще представят Орлин и Ина в дует. В кулминационния завършек с пронизаната от светлина и любов песен „Over the Rainbow” ще се включат четиримата солисти.

Всичко, което ще се случи в любовната вечер на 14 февруари от 18.00ч., ще направлява с диригентската си палка Страцимир Павлов.
„Когато преживеем нещо красиво за пьрви пьт, то ни кара да се чувстваме прекрасно. Втория пьт, преживявайки сьщата красота, тя ни се струва леко по-избледняла. Третия пьт може вьобще да не я забележим... И така е често с нещата от живота. Любовта е това, което ни кара да виждаме света всеки ден с нови очи. Всеки влюбен го разбира великолепно. Мьдрите хора твьрдят, че Бог е Любов. Това означава, че всичко в живота е направено от любов и нямаме причина да не сме влюбени постоянно. Но все пак, като че ли единствено влюбеният разбира истинския смисьл на любовта”, споделя философските си размишления харизматичният варненски диригент.
 

     Виолета Тончева

Интересни интериорни решения за нова Камерна зала във Варненския театър предлагат студенти по архитектура от ВСУ „Черноризец Храбър”. Магистри пети курс, с ръководител доц. д-р арх. Станчо Веков, представиха на 19 май 2015 г. идейните си проекти пред директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова. Те работиха по задание за усвояване на свободното пространство под Основна сцена и обособяването му в Камерна зала, предназначена както за музикални, така и за театрални спектакли.

След обстойно проучване и заснемане на мястото двата екипа - Виктория Иванова и Волен Димитров, Димитър Ангелов и Златослав Боюклиев – предлагат залата да бъде развита на две нива. По този начин, използвайки голямата височина на съществуващото пространство, се достига общ капацитет от 125 зрителски места. Предвидени са съответните технически помещения за светлинни и звукови ефекти, гримьорни, депа за реквизит, санитарни възли.

Силно впечатление правят интересните и иновативни, при това концептуално различни подходи на двата екипа, които целенасочено разработват различни варианти. Проектът на Виктория Иванова и Волен Димитров предлага по-органична форма на Камерната зала, инспирирана от необароковата архитектура на Варненския театър с интериор, решен изцяло в дървена облицовка. Идеята е естественият материал на дървото да въздейства като музикална кутия, подобряваща акустичните изисквания от една страна, а от друга - да създава с топлите си цветове интимитет,  предразполагащ към общуване с изкуството.

Интериорното решение на другия екип – Димитър Ангелов и Златослав Боюклиев – е издържано в по-технологичен стил с изявена, видима метална конструкция на структурните елементи – галерия, стълбища, сцена. Акустиката се постига чрез декоративни пана по стените с особен пластичен дизайн, изведен като акцент. Търсенията за максимална функционалност и модерно излъчване проличават в изявената инфраструктура на осветителните и вентилационни елементи.

Даниела Димова оцени високо качествата на двете архитектурни визии, изрази задоволството си от продуктивното сътрудничество с ВСУ „Черноризец Храбър” и се ангажира да представи в Министерството на културата проектите на младите архитекти за Камерна зала в ТМПЦ Варна.   

Виолета Тончева

Интервю на Марина Чертова за vsekiden.com, http://www.vsekiden.com/166473

Даниела Димова е родена във Варна. Завършва Държавната музикална академия в София през 1990 г. и оттогава е солистка на Варненската опера, където дебютира като Царица на нощта във "Вълшебната флейта" на Моцарт. Даниела Димова участва в оперни спектакли, камерни концерти и рецитали не само в България, но и в Германия, Австрия, Дания, Холандия, Русия, Норвегия, Египет, Гърция, Чехия, Китай, Южна Корея и др. След спечелен конкурс през 2009 г. става директор на Варненската опера, а от 2010 г. е директор на Театрално-музикалния продуцентски център (ТМПЦ) - Варна, в който са обединени Драматичният театър „Стоян Бъчваров" и Държавната опера във Варна.

След 20-годишно прекъсване Даниела Димова възстановява летните оперни представления "Опера в Летния театър". Носител е на много национални и международни престижни награди за високи художествено-творчески постижения, сред които Награда Варна-2007 г.; Кристална лира-2007 г.; Златно перо-2011 г. Даниела Димова е общински съветник от ГЕРБ в морската столица и председател на комисията по култура в местния парламент. "Всеки ден" разговаря с директора на един от най-успешните културни центрове в България за равносметката през 2014-та, за новите постановки през тази година и за предстоящото турне на спектакъла на Стоян Радев "Свекърва".

Г-жо Димова, театърът и операта във Варна изпратиха една силна творческа 2014 година, през която представихте много нови спектакли. Вие доволна ли сте от равносметката?

Равносметката наистина е много добра. Моята лична оценка, извън цифрите е, че това беше една особена година по отношение на това, което се случваше в нашата страна. Визирам, както обществените процеси, така и тежката метеорологична обстановка през някои месеци. Изкуството и културата са такъв сборен пункт, в който си дават среща абсолютно всичко - и нашето общество, и времето, и разбира се, настроението на нашите артисти и зрителите, които влизат в салоните ни.

В крайна сметка годината е много благоприятна за театъра и за операта във Варна, тъй като имаме сериозен ръст на зрители от около 7 %. В предходните години най-голям ръст на зрители за ТМПЦ-Варна направихме между 2012 и 2013 г. Тази нова културна структура стартира през 2010 г. с общ брой зрители в театъра и операта 37 300, за да достигнем 50 000 зрители през 2012-та, а през 2013-та - 70 000. Мислех, че сме достигнали връхната точка за откриване на нова публика, но успяхме да открием още 6-7 %. През 2014-та достигнахме над 75 000 зрители, като това са хора, които са си купили билети.

Миналата година зрителите на операта са 49 000, а на театъра - 27 000. Винаги има официални гости, поканени, така че реалната бройка на хората, които са присъствали на наши театрални, оперни, балетни постановки и концерти през миналата година реално е около 80 000 зрители. Това ме радва безкрайно много, защото това е оценка за качеството, което ние предлагаме.

През 5-те години, в които се занимавам с ръководство на институцията, многократно се убедих, че зрителят е много мъдър. Зрителят винаги следва доброто качество и високото ниво. Колкото по-хубави представления предлагаме, толкова интересът към нас е по-голям. Разбира се, това върви и с финансови резултати. През 2014-та имаме близо 11 % повече приходи спрямо 2013-та.

Какво стои зад цифрите?

Стои много труд на нашите колективи и на нашите трупи. Именно те създадоха многобройните качествени представления, които имаха премиера през изминалата година. Ще започна с театъра. През ноември 2014 г. имахме премиера на първия театрален сериал, който се случи във Варна - „Всичко наопаки или Наопаки всичко" по фарсове на Жан Батист Молиер на режисьора проф. Пламен Марков. Сценографията и костюмите са дело на Даниела Николчова, която вече получи номинация „Икар" за дебют. През последните години нашият театър не е пропуснат с номинации от журито. Почти всяка година имаме и награди.

През миналата година бе и премиерата на „Измяна" от Харолд Пинтър на режисьора Пламен Марков. Излезе и чудесното представление „Глупаци" от Нийл Саймън на Георги Михалков. Антония Попова направи забележителни костюми и сценография.

На варненска сцена бе представена и „Бурята" по Шекспир на Стоян Радев Ге.К. Спектакълът е с участието на възпитаниците на студио „Театър" на Стоян Радев. Във Варненския театър той постави и „Свекърва" от Антон Страшимиров. Този спектакъл отдавна не беше игран във Варна. Постановката се прие с голям интерес от публиката. Сценографията е на Мира Каланова. В спектакъла, който скоро тръгва на турне из страната, участват три поколения актьори от нашия театър. На най-младите зрители през 2014-та пък предложихме „Голямото коледно приключение на..." от Магда Борисова, която е една чудесна авторка.

В операта и балета също имахме доста премиери. В месеца на любовта - февруари, стартирахме с „Дон Жуан". В спектакъла участват блестящите Деян Вачков, Венцеслав Анастасов, моя милост като доня Елвира, Ирина Жекова, Линка Стоянова. Постановката е дело на Александър Текелиев, а с диригентската палка бе Вилиана Вълчева.

Направихме „Алиса в Страната на чудесата" - мюзикъл от Александър Йосифов, който също се радва на много голям успех. Подготвихме и специално няколко постановки за лятна сцена за Опера в Летния театър. Миналогодишното издание беше знаково и емблематично. Поставихме „Андре Шение" от Умберто Джордано - една опера, която 30 години не е поставяна в България. Това е много сложно заглавие, но въпреки това посегнахме към него. Мисля, че се справихме майсторски и на ниво. В чуждата преса имаше чудесни критики за спектакъла.

Не мога да не спомена „Отело" - първата съвместна продукция на Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент е Стефано Сегедони от Италия. Това е една модерна, изключително красива и иновативна постановка. „Отело" достигна връх по отношение на зрители и продажби в летния ни афиш.

За пръв път във Варна направихме и мюзикълът „Исус Христос суперзвезда" на Андрю Лойд Уебър с постановчик проф. Светозар Донев и с впечатляващата сценография на Иван Токаджиев. В спектакъла участват певци от нашия солистичен състав, който роди и своите звезди. Разбира се, разчитахме и на Костадин Георгиев - Коцето-Калки и на Звездомир Керемидчиев-Звезди за главните роли. Постановката се радва на голям успех. Удължихме с още една година сезона за авторските права с агентите на Уебър в Лондон.

Иновациите в балета са може би най-голямото ни постижение през изминалата година. През 2014-та се появи партньор в лицето на заслужилия артист на Русия Сергей Бобров, който прие да бъде главен балет майстор на трупата във Варна. Под негово ръководство се роди „Кармен данс", с диригент Светослав Борисов. От съвместното ни сътрудничество се роди и „Лешникотрошачката" също с участието на наши солисти. Имахме и премиера на „Шехерезада". Това е богатството на нашия афиш и именно заради тези усилия получихме и добри резултати, за които заслуга имат всички колективи. Ръководството на ТМПЦ-Варна зададе посоката и целите бяха реализирани на ниво.

Във Варна моделът на Театрално-музикалния продуцентски център очевидно се оказа печеливш. В началото, когато тръгна театралната реформа, имаше доста протести в различните градове на страната по повод обединението на театрите и оперите.

Има една максима - „Когато цифрите говорят и боговете мълчат." Ако погледнем без емоция, действително формулата се оказа много продуктивна. Това е екипна работа. Аз изключително ценя и уважавам художествените съвети, които имат Драматичният театър и Държавната опера. Ние сме в ежедневна комуникация. Голяма е помощта на главния режисьор на Драматичния театър проф. Пламен Марков за насоките на репертоара, който поддържаме.

Най-ценното, освен нашите финансови резултати е, че Варненският театър запази своя облик. Покрай реформата ние не се подадохме да правим само касови спектакли, само спектакли с т.нар. „бели мечки", т.е. да привличаме постоянно някакви звезди. Трупата във Варненския театър е много силна, тя запази своя облик и се дообогати с млади лица. През последните години съм назначила 6-7 нови млади актьори, които идват с желание да работят. Това се случи и в оперната и в балетната трупа, където имам ежедневен диалог с арт директора маестро Борислав Иванов.

Привлякохме млади и талантливи диригенти като Светослав Борисов, Вилиана Вълчева, които работят с голяма енергия и любов с оркестъра. За мен формулата е балансирана политика и балансиран афиш, като всичко се прави в името на качеството и с грижа към трупата и зрителите. Зрителят трябва да бъде обгрижван непрекъснато. Нашата цел като държавни културни институти е и да възпитаваме и затова не винаги трябва да търсим най-масовото.

Най-новият театрален спектакъл „Свекърва" тръгва на турне и ще обиколи три града - София, Пазарджик и Плевен. Какво послание изпраща Варна към останалите градове с тази постановка на Стоян Радев?

Посланието на „Свекърва" е колко мъдър е българският народ и как ценностите, които сме изповядвали преди повече от 100 години продължават да са в нашия бит. Другото послание е колко модерен прочит и модерно погледнато може да бъде това представление и този неостаряващ текст на Антон Страшимиров.

Интересното е, че публиката в тези три града на турнето ще бъде запозната с една голяма част от нашата трупа, тъй като това е едно богато представление - на сцената са над 25 актьори. Ние ще покажем театъра ни в пълния му блясък, защото всички творчески поколения участват в „Свекърва". Така всички възрасти, представени във Варненския театър, ще разкрият своя талант.

С какво ще зарадвате зрителите през 2015-та?

На 3 януари стартирахме с турне на балета в Банско. С изключителен успех изиграхме общо 8 представления на „Кармен данс" и „Лешникотрошачката". Няма да скрия, че сме доволни от резултатите, тъй като Банско, в този сезон, е център на любителите на ските. Вечерно време повечето хора, освен да прекарат в механа или на СПА, няма друго с какво да се развличат. Оказа се, че международният език на балета, който няма нужда от превод и трансформация, е силно разпознаваем.

В театъра вече започнаха репетициите на новата предстояща премиера „Опасни връзки" на един чудесен млад режисьор Стилиян Петров, когото трупата много харесва. Предстои стартът на спектакъла „Ретро" на нашия главен режисьор Пламен Марков. В операта през март ще стартира „Дон Паскуале", което ще е копродукция с италиански колеги. За тази постановка ще ни гостува диригентът маестро Сегедони, а иначе тя ще бъде изработена от наш екип. Очаквам и потвърждение от Пламен Карталов да дойде във Варна като постановчик.

Съжалявате ли, че Варна не стана Европейска столица на културата 2019 и бе изпреварена от Пловдив?

Убедена съм, че и трите града, които не успяха да спечелят - София, Велико Търново и Варна, съжаляват, защото зад тази кандидатура стои многогодишен труд. През последните 3 години като председател на комисията по култура в Общинския съвет успяхме да дадем тласък на нашата кандидатура. Варна разчиташе на своята концепция за морето, за Черноморския регион, за най-старото злато в света и разбира се, с всичките иновативни проекти и новини, за които бяхме предвидили и финансов ресурс. Поздравявам колегите от Пловдив, защото всяка една победа, в крайна сметка, винаги е заслужена.

Щом са се спрели на Пловдив, значи е имало защо. Но очакваме от тях съвместно сътрудничество. Може би в програмата на колегите от Пловдив ще намерят място и най-хубавите проекти на другите градове. Аз вече предложих на моята колежка Нина Найденова, която е директор на операта в Пловдив, да представим една морска опера през 2019 г. - това, което ние сме записали като наша програма - „Русалка" от Даргомижски и „Летящият холандец" от Вагнер. Колегите от София и Велико Търново също може да излъчат интересни проекти, които да са самобитни. България е малка държава, обхожда се за няколко часа и това, че ще имаме Европейска столица на културата в Централна България може по перфектен начин да се съгласува и с другите градове.

Как издържате финансово във време, в което да се прави изкуство е трудно?

Много е голямо предизвикателството в новите условия на делегиран бюджет. Всяка година се правят промени в министерските постановления, които се отнасят до държавните културни институции. Правят се и промени в начина, по който се утвърждават финансовите планове и методиката, по която работи Министерство на културата. Това изисква от нас постоянна гъвкавост и ежедневен контрол на финансите.

Аз съм човек, който обича да мечтае. Нека мечтите са смели, но в допустимата финансова рамка, ако мога така да се изразя. Засега успяваме да програмираме успешно нашия репертоар. Като директор задавам много ясно очакванията си от всяко едно звено на нашия център. Имаме звено „Продажби", както и всички останали колеги, имаме маркетингово проучване и се стараем да станем все по-добри и по-добри. Пътят е чрез финансиране на добрите продукции, на тези, които дават резултати. Финансиране само заради разходи няма как да се допусне. Трябва да има отчетност, много стегната организация, да се вижда за всеки спектакъл колко е похарчено и дали действително това отговаря на интереса на зрителите.

Г-жо Димова, вие сте артист и успешен мениджър. Как се чувствате в тази двойна роля?

Винаги се старая да отделям време и за моята професия, която е на оперен солист. Всичко останало са позиции, които когато се случват, се случват. Дай Боже да ги защитаваме по най-добрия начин. Но професията е това, което остава до края на живота на човек като негова душевна матрица. Всеки месец успявам да участвам в някакъв спектакъл. Това ми дава едно особено очарование и полет на духа. Срещата със зрителя е нещо, което никоя друга професия или друга работа не може да замени. Това е отдаване и приемане на позитивна енергия, която те качва на едни криле. Точно това ме зарежда, за да мога след това часове наред да прекарам в не такава полетна работа, а в сухи числа и прогнози. Но пък без едното няма другото.
 

Интервю на Марина Чертова за vsekiden.com, http://www.vsekiden.com/166473

В най-красивия и цветен месец на годината, на 20 май от 19 часа на сцената на Варненската опера ще бъде представена една от най-любимите оперни творби за всички времена – “Тоска” от Джакомо Пучини, режисьорски прочит на Кузман Попов. В ролята на Каварадоси ще се насладим на изкуството на световноизвестния тенор, уважаван музикален педагог и Почетен гражданин на Варна Калуди Калудов. В ролята на Тоска ще се превъплъти очарователната и талантлива Анна Дитри, партньорка в живота на Калуди Калудов, неведнъж негова партньорка и на варненската оперна сцена. "Тоска" със звездното оперно семейство на 20 май несъмнено ще бъде едно прекрасно оперно събитие за нашия град.

Анна Дитри е полякиня, солистка на Държавна опера Стара Загора (2010-2014), в момента на свободна практика. Завършила е Нов Български Университет в класа по класическо пеене на Калуди Калудов. Започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”. Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на Пловдивската опера. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна градина на изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др. Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011). През февруари 2010 г. открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен.
В репертоара си има следните роли из оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Чо-Чо-Сан (”Мадам Бътерфлай”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Дона Елвира („Дон Жуан”) и др.

Калуди Калудов започва професионалната си оперна кариера през 1978 г. и оттогава досега шества триумфално по най-престижните сцени в света - Миланската скала, Виенската Щатсопера и Метрополитен опера помнят неговия красив глас. Варненци обичат своя съгражданин и с вълнение очакват всяка негова професионална изява, както в операта, така и на концертния подиум. През 2003 г. Общинският съвет на Варна му присъди званието Почетен гражданин на Варна в знак на признание за неговото изкуство и приноса мку за утвърждаване престижа на българското оперно изкуство по света.

За спектакъла на „Тоска” на 20 май към Калуди Калудов и Анна Дитри ще се присъедини солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров, който ще изпълни ролята на Барон Скарпия. Евгений Станимиров ще пресъздаде Анджелоти, в останалите роли: Росен Рангелов, Стоян Финджиков, Петър Петров, Благовеста Статева и др.
На диригентския пулт ще приветстваме младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

Чувствата на възхищение и гордост, които ни накараха да изпитаме само преди няколко месеца Крисия, Хасан и Ибрахим, спечелили второ място за България на детската Евровизия в Малта, ще завладеят варненци отново през февруари. На 12 февруари от 19 часа публиката ще посрещне възторжено уникалните таланти, близнаците Хасан и Ибрахим Игнатови - най-младите, но вече световноизвестни, български пианисти. Впечатляващото представяне на българското трио с песента „Планетата на децата” в Малта накара Италия да се откаже от домакинството на следващата детска Евровизия, в полза на България. Тези дни стана също известно, че шведският конструктор на детски играчки Александро Крьогер Дегерфилд е създал „Лего” и по него филм с образите на Крисия, Хасан и Ибрахим, които са част от големия бранд на Евровизия

Впрочем отличието от Евровизия е само едно от многобройните признания в един дълъг списък от награди, които бележат творческата кариера на 12-годишните ученици от Шумен. „Където и да отидат, Хасан и Ибрахим искат да побеждават”, отбелязва в едно интервю баща им Денис Игнатов.
И така - на 12 февруари Хасан и Ибрахим Игнатови ще бъдат солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на Станислав Ушев. В програмата им са включени: Увертюра „Поет и селянин” от Франц фон Супе, Allegro con brio из Концерт за пиано и оркестър № 1, до мажор от Лудвиг ван Бетовен,  Andante и Allegro из Концерт за пиано и оркестър № 2, фа мажор от Дмитрий Шостакович и Две симфонични сюити „Пер Гинт” от Едвард Григ.

Ибрахим и Хасан Игнатови са родени на 15 декември 2003 г. в Шумен, в семейство на музиканти. На 5-годишна възраст получават първите музикални наставления от баща си Денис Игнатов. Започват да изучават пиано от 2011 г. при музикалния педагог Маринела Маринова. Огромната мечта на Ибрахим Игнатов е да стане прочут, световноизвестен концертиращ пианист, да прослави България и Шумен на международните и световни музикални подиуми, а голямата мечта на Хасан Игнатов е да стане прочут, световноизвестен пианист и диригент и също така да прослави България и Шумен на международните и световни музикални сцени. Каква прекрасна амбиция за близнаци!

Ибрахим Игнатов е носител на награди от следните конкурси:

Първа награда - Пети регионален конкурс "Децата на България пеят, танцуват, рисуват" - Шумен, 2012 г.; 
Трета награда - Национален клавирен конкурс "Състезание за млади пианисти, посветено на 110-та годишнина от рождението на Веселин Стоянов" – Шумен, 2012 г.;

Специална награда за изпълнение на произведение от ученици на проф. В. Стоянов  - Шумен, 2012 г.;
Четвърта награда - Втори международен конкурс "Андрей Стоянов" за любители - София, 2012 г.;
Първа награда – Четвърти национален конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов“ – Разград; 
Трета награда - Международен конкурс по пиано за немска и австрийска музика – Бургас, 2013 г.;
Втора награда – Национален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров” – Шумен, 2013 г.; 
Участие в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, 2013 г.; Първа награда – IX Международен конкурс „Франц Шуберт” – Русе , 2013 г.; Специалната награда на  IX Международен конкурс „Франц Шуберт” – Русе , 2013 г., която е Концерт във Виена през есента на 2014 г., със съдействието на Българския културен институт ,,Дом Витгенщайн” и участие в Концерт на лауреатите; 
Първа награда – VII Международен клавирен конкурс „ Лист-Барток-Лигети” – София, 2013 г.;
Втора награда, като Първа не е присъдена – X Международен конкурс „Млади виртуози“ 2014 – София;
Първа награда – XXIV Национален конкурс за млади певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия, 2014 г.;
На III Международен конкурс за пианисти-непрофесионалисти „VIVAPIANO 2014“ София печели следните награди: 
Първа награда, Награда „Панчо Владигеров“ и ГРАНД ПРИ „VIVAPIANO JUNIOR“;
Първа награда – IX Международен клавирен конкурс „PeraPiyano 2014“– Истанбул, Турция, 2014 г.;
Специална награда за най-добро изпълнение на „Сюити за пиано“, оп. 27 (1960) от Томислав Зографски на Международния конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ 2014 – Охрид, Македония, 2014 г.;
Втора награда – клавирно дуо с Хасан Игнатов – категория „Б“ - Международен конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ 2014 – Охрид, 2014 г.;
Посещава Майсторски клас по пиано при проф. Мария Принц (Австрия); Лауреат и носител на Първа награда – I „Б“ възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.;
Лауреат и носител на Първа награда – клавирно дуо с Хасан  Игнатов - I възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.

Хасан Игнатов е носител на награди от следните конкурси:

Първа награда - Пети регионален конкурс "Децата на България пеят, танцуват, рисуват" - Шумен, 2012 г.;
Първа награда - Национален клавирен конкурс "Състезание за млади пианисти, посветено на 110-та годишнина от рождението на Веселин Стоянов" – Шумен, 2012 г.;
Специална награда за изпълнение на произведение от ученици на проф. В. Стоянов  - Шумен, 2012 г.;
Първа награда - Втори международен конкурс "Андрей Стоянов" за любители - София, 2012 г.;
Първа награда – Четвърти национален конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов“ – Разград;
Втора награда - Международен конкурс по пиано за немска и австрийска музика – Бургас, 2013 г.;
Втора награда – Национален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров” – Шумен, 2013 г.;
Специална награда за изпълнение  на произведение от Панчо Владигеров – Шумен, 2013 г.; 
Участие в Международния музикален фестивал „Варненско лято” - 2013 г.; Четвърта награда на IX Международен конкурс „Фрanc Шуберт”– Русе, 2013 г.; 
Първа награда – VII Международен клавирен конкурс „ Лист-Барток-Лигети” – София, 2013 г.;
Втора награда, като pърва не е присъдена – X Международен конкурс „Млади виртуози“ 2014 – София;
Първа награда – XXIV Национален конкурс за млади певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия, 2014 г.;
На III Международен конкурс за пианисти-непрофесионалисти „VIVAPIANO 2014“ София печели следните награди: 
Първа награда, Награда „Люба Енчева“ и Награда на публиката;
Втора награда – IX Международен клавирен конкурс „PeraPiyano 2014“– Истанбул, Турция, 2014; 
На Международния конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ – Охрид, Македония, 2014 г. получава следните награди:
Специална награда за най-добро изпълнение на „Сюити за пиано“, оп. 27 от Томислав Зографски, Трета награда и Втора награда (при неприсъдена Първа награда) за клавирно дуо с Ибрахим Игнатов;
Посещава Майсторски клас по пиано при проф. Мария Принц (Австрия); Лауреат и носител на Първа награда – I „Б“ възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.;
Лауреат и носител на Първа награда – клавирно дуо с Ибрахим Игнатов - I възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.

На 21 май в страстния спектакъл „Carmen Dance” отново ще триумфират любовта и смелостта, гениално пресъздадени от великия френски композитор Жорж Бизе. Операта „Кармен” обаче разбива сърцето на своя автор – Бизе не понесъл провала на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 г. и починал 3 месеца по-късно... Но историята обича парадоксите и 7 години след премиерата операта се завърнала в Париж с огромен успех. Днес „Кармен” гордо шества на сцените в Европа, Америка и Япония – както винаги свободна, свободна от любов, свободна за любов... „Кармен” завинаги!

Любопитно е, че далеч преди премиерата на операта, героите от новелата на Проспер Мериме започнали своя сценичен живот в едноактния балет„Кармен и тореадорът”, поставен в Мадрид през 1848 г. от младия Мариус Петипа. През 1967 г. на сцената на Болшой театър се състояла и премиерата на балета „Кармен сюита” от Родион Шчедрин, посветена на неговата съпруга Мая Плисецкая. На великата балерина, починала неотдавна на 90-годишна възраст, е посветено предстоящото първо издание на Международния балетен форум – Варна 2015.

Дългогодишният сценичен партньор на Мая Плисецкая в Болшой театър, з.а. на Русия Сергей Бобров, сега артдиректор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и главен балетмайстор на Държавна опера Варна, също направи своя хореографски прочит на известния сюжет. В оригиналната постановка на Държавна опера Варна от 2014 г. „Carmen Dance” той пресъздава драматичните взаимоотношения между персонажите с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед. Уникална особеност на „Carmen Dance” е, че става дума за мащабна опера-балет, в която - освен балетни артисти, под палката на главния диригент на Варненския оперен театър Светослав Борисов, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна. Режисьор на оперните сцени е Кузман Попов.

В горещия любовен триъгълник ще чуем солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела). В ролята на страстната циганка този път ще се превъплъти солистката на Държавна опера Варна мецосопраното Силвия Ангелова. В същите главни роли ще танцуват балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), както и солистите Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

С Гео Чобанов, Любен Чаталов и Жанета Бенун 14 февруари, 11 часа, ротонда, Основна сцена Идеята за възкресяване на руски любовни романси пред публика, която хрумва на младия солист на Държавна опера Варна Гео Чобанов, веднага допада на неговия приятел, актьора, познат от филмовия и телевизионен екран, а напоследък и от ефира на Радио Варна, Любен Чаталов. Двамата оформят концепцията за литературно-музикален спектакъл, посветен, разбира се, на Свети Валентин. Събитието ще се случи в деня на самия празник - 14 февруари от 11 часа, във фоайето на първи балкон, Основна сцена на Варненския театър, под изписания от Милко Божков плафон на ротондата и акомпанимента на пианистката Жанета Бенун.

Триото с добре известни имена от артистичната сцена обещава да увлече  зрителите в романтично преживяване, защото: „Във всеки човек дреме романтик и това е повод да му го припомним”, усмихват се сините очи на Любен Чаталов. В търсенe на паралела между романса и поезията, той ще поднесе, специално подбрани, любовни стихове от руски и български поети и поетеси, сред тях Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна, Елица Виденова и др.  

Дамата в триото, Жанета Бенун, също има своите основания за участието си в проекта: „С радост приех предложението на Гео Чобанов и Любен Чаталов да партнирам в спектакъла. Обичам романсите, широката руска душевност, мелодичността и топлотата им. Ще покажем на публиката нашия прочит, надявам се да я докоснем.”

„Всяко надникване в богатата руска култура е сериозно предизвикателство, най-вече от гледна точка на естетиката. Руските любовни романси са изградени от нежна, лирична и много интимна музика, която рязко контрастира с оперния ми репертоар, като д-р Бартоло в „Севилският бръснар” от Росини, Дулкамара в „Любовен елискир” от Доницети или персонажите, които Верди е отредил за басите в героико-епичните си творби. Освен това да разкажеш един живот или една любов в 3 часа не е същото, както да го направиш в 3 минути. В този смисъл, камерната форма изисква повече енергия, концентрация и сила на внушението”, убеден е Гео Чобанов.

В лиричния спектакъл ще прозвучи енигматичното стихотворение на Александър Сергеевич Пушкин, посветено на неговата любима Анна Петровна Керн, „Я помню чудное мгновение” („Помня чудния миг”), както и романса по същото произведение на Михаил Иванович Глинка, който той пък посвещава на дъщерята на Анна Керн, Екатерина Ермолаевна.

Дълбоката връзка между поезията и романса зрителите ще усетят и в „Нет только тот, кто знал” („Не просто този, който знае”) от Пьотр Илич Чайковски по интерпретация на Лев Александрович Мей, направена върху поетичния оригинал „Nur wer die Sehnsucht kennt, weiss was ich leide” („Само който познава копнежа, знае за моето страдание”), в „Песента на Миньон” от Йохан Волфганг фон Гьоте.

Друг акцент в лиричния спектакъл ще бъде романсът „Отцвели хризантемы” („Увяхнаха хризантемите”), станал нарицателен за личността на Николай Харито - известен поет, музикант и дуелян (от руски, човек, който предизвиква и участва в дуели). Известен исторически факт е, че при последния си дуел, състоял се на нечия сватба, Харито бива убит, а гостите спонтанно запяват, в негова памет, точно тази песен.

Сред общо 11 романса, които Гео Чобанов ще изпълни, ще чуем още зареденото с драматизъм „Съмнение” от Глинка, романтичната „Серенада на Дон Жуан” от Чайковски и др.

„Искаме да се получи елегантно и фино, чисто и красиво изживяване. Искаме да подарим мигове любов, с посланието да не се обичаме само на 14 февруари”, обобщава Любен Чаталов артистичните намерения на влюбения в романтиката спектакъл.

Виолета Тончева

На 25 май Държавна опера Варна ще предложи на своята вярна публика най-често изпълняваното произведение на XX век от жанра на класическата музика – култовата “Кармина Бурана” от Карл Орф.

„С „Кармина Бурана” започват моите събрани съчинения”, отбелязва самият композитор, пренебрегвайки написаните дотогава свои творби. И наистина – драматичната кантата открива нова страница не само в творчеството на композитора, но и въобще в съвременния музикален театър. Наименованието «Кармина Бурана» (Песни от Бавария) идва от лат. carmina - песни, поезия, Burana – Бавария (по името на средновековния манастир Beuern, днес Бенедиктбойерн, Бавария). В основата на произведението стои ръкописният поетически сборник Codex Buranus на средновековни странстващи френски, немски, английски и италиански поети от средите на духовенството и академичната младеж. Актуално и до днес остава посланието на «Кармина Бурана», закодирано в Колелото на съдбата, символ за преходността в живота, който така лесно подменя щастието с нещастие и възхода с падение.

Трудно могат да се изброят постановките на „Кармина Бурана”, сценичната форма непрекъснато се променя, но нейната партитура си остава бестселър в музикалния театър. Слушателите неизменно чувстват огромната образна сила на тази притчова творба, чиято търсена простота на изразните средства, близки до народния театър, прави поразително впечатление. В опита си да възроди древногръцката трагедия на съвременна сцена, Карл Орф използва елементи от култовото изкуство, които подчинява на свой оригинален, строг, лишен от сантименталност, суров и чужд на всякаква декоративност, стил.

Точно тези характерни белези са залегнали и в постановката на Държавна опера Варна от 2011 г., прочит на режисьорката Мариане Бергльоф и хореографа Мартин Зомерлате, сценографа Андрей фон Шлипе и костюмографката Катрин Рьоле от Германия. С емоционалната музика, впечатляваща визия и въздействаща хореография „Кармина Бурана” отстоява себе си като една от най-иновативните постановки на Държавна опера Варна, които се вписват в оригиналните търсения на съвременния европейски театър.

Маестро Деян Павлов ще дирижира спектакъла на «Кармина Бурана» на 25 май, в който участват оркестър, хор и балет при Държавна опера Варна, с диригент Стефан Бояджиев и хор на Варненската детско-юношеска опера при ОДК – Варна с диригент Ганчо Ганчев.
Солисти-певци са Пламен Димитров, Илина Михайлова, Валерий Георгиев, балетни солисти са Веселина Иванова, Румен Стефанов, Илияна Славова, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Евгения Минкова, Илияна Божкова, Галина Велчева.

Билети по 6, 10, 15, 20, 30 лв; ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима с 20% отстъпка с места по избор; ВИП КАРТА с преференции за цяла година на цена 20 лв. Работно време билетна каса Основна сцена  (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР – ВАРНА

Държавна опера Варна и Община Варна представят

VІ ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2015
I МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ – ВАРНА 2015

ГЕНЕРАЛЕН СПОНСОР АЛФА БАНК

3 юли – 25 август 3 юли, петък, 21 часа
ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША - ПРЕМИЕРА
Оперета от Имре Калман

• Режисьор НИКОЛАЙ АПРИЛОВ
• Диригент СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
• Сценография и костюми РАДИНА БЛИЗНАКОВА, ЛИЛИЯ БАБУНОВА
• Хореография ТАТЯНА ЯНЕВА, ИВО АДОВ
• Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
• Солисти ОЛГА МИХАЙЛОВА-ДИНОВА, двама от тримата тенори БОРИС ЛУКОВ И ВЕСЕЛИН ВАЧЕВ, ЛИЛЯНА КОНДОВА и др.

9 юли, четвъртък, 21 часа
ММФ «ВАРНЕНСКО ЛЯТО»
МАКБЕТ - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди

• Диригент СТЕФАНО СЕГЕДОНИ (Италия)
• Режисьор НИНА НАЙДЕНОВА
• Сценография БОРИС СТОЙНОВ
• Костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА-СТОЙНОВА
• Със солистката на Румънската национална опера СОРИНА МУНТЕАНУ,  ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ, ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ и др.

17 юли,  петък, 21 часа
ДОН КАРЛОС
Опера от Джузепе Верди

• Диригент СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ
• Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
• С най-добрия Вердиев италиански бас КАРЛО КОЛОМБАРА, звездния български тенор КАЛУДИ КАЛУДОВ, ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА, солистката на Болшой театър ИРИНА ДОЛЖЕНКО, ГЕО ЧОБАНОВ и др.

Под патронажа на г-н Иван Портних, кмет на Община Варна

21 юли,  вторник, 21 часа
ММФ «ВАРНЕНСКО ЛЯТО»
АДРИАНА ЛЕКУВРЬОР - ПРЕМИЕРА
Опера от Франческо Чилеа

• Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА
• Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ (Македония)
• С българските оперни звезди ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА, ИВАН МОМИРОВ, ДАНИЕЛА ДЯКОВА и др.
• Koпродукция с Македонската опера и балет

І МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ – ВАРНА 2015
In Memoriam МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ (1925-2015) 27 юли,  понеделник, 21 часа
CARMEN DANCE
Опера-балет по музика на Жорж Бизе

• Постановка СЕРГЕЙ БОБРОВ – з. а. на Русия
• Диригент СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ
• Оперни солисти ВЯРА ЖЕЛЕЗОВА, ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ, ДЕЯН ВАЧКОВ, ИЛИНА МИХАЙЛОВА
• Копродукция на Сибирски държавен балет и Балет при Държавна опера Варна

29 юли,  сряда, 21 часа
ММФ «ВАРНЕНСКО ЛЯТО»
РОМЕО И ЖУЛИЕТА - ПРЕМИЕРА

• Балет по музика на Сергей Прокофиев
• Постановка СЕРГЕЙ БОБРОВ – з. а. на Русия
• Копродукция на Сибирски държавен балет и Балет при Държавна опера Варна

Под патронажа на г-н Иван Портних, кмет на Община Варна

31 юли, петък, 21 часа
ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР - ПРЕМИЕРА
Опера от Гаетано Доницети

• Дииригент СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ
• Режисьор НИНА НАЙДЕНОВА
• Сценография ИВАН САВОВ
• Костюми ЯНА ДВОРЕЦКА
• Хореография БОРЯНА СЕЧАНОВА
• С МАРК ФАУЛЪР (Австралия), ИРИНА ЖЕКОВА, ГЕО ЧОБАНОВ, СВИЛЕН НИКОЛОВ и др.

14 август, петък, 21 часа
ТУРАНДОТ
Опера от Джакомо Пучини

• Диригент ГРИГОР ПАЛИКАРОВ
• Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
• С оперната прима ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА звездния тенор БОЙКО ЦВЕТАНОВ - 60-годишен юбилей, ВАЛЕРИЯ СЕПЕ (Италия) и др.

18 август, вторник, 21 часа
АИДА
Опера от Джузепе Верди

• Диригент БОРИСЛАВ ИВАНОВ
• Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
• Съзвездие от именити певци - КАМЕН ЧАНЕВ, АГУНДА КУЛАЕВА (Русия), ТАНЯ ИВАНОВА, ПЛАМЕН ДИМИТРОВ и др.

20 август, четвъртък, 21 часа
ММФ «ВАРНЕНСКО ЛЯТО»
ДОН ПАСКУАЛЕ - ПРЕМИЕРА
Опера от Гаетано Доницети

• Диригент СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ
• Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
• Сценография TEATRO COMUNALE DI MODENA (Италия)
• Костюми ЕЛЕНА ИВАНОВА
• Със солистите на Държавна опера Варна ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ, ИРИНА ЖЕКОВА, СВИЛЕН НИКОЛОВ и АЛЕКСЕЙ ТАТАРИНЦЕВ (Москва)

25 август, вторник, 21 часа
ОПЕРНА ГАЛА

• Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна
• Диригент СЕЛМАН АДА (Турция)
• Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
• С участието на солисти на Държавна опера Варна и Държавна опера Анкара Гьоркем Езги Йълдъръм (сопран), Юнюшан Кулолу (тенор), Тинджай Куртолу (бас) и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева (сопран), Елена Чавдарова-Иса (мецосопран) и Пламен Димитров (баритон).

Ръководството си запазва правото на промени в програмата.

Генерален спонсор АЛФА БАНК

Бизнес партньори „Св. Св. Константин и Елена” - Холдинг АД, Graffit Gallery Hotel

Медийни партньори MEDIA GROUP BULGARIA ON AIR, БНР – Радио Варна, ТВ и в. „Черно море”, БНТ 2-Варна, Дарик Радио Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net
Специални партньори Casta Diva, Viva la Musica, www.eventsinbulgaria.com

Билети по 10, 15, 20, 30 лв. Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803

THEATRE & MUSIC PRODUCTION CENTRE VARNA State Opera Varna and Varna Municipality present VI  OPERA IN THE SUMMER THEATER – VARNA 2015 I  INTERNATIONAL BALLET FORUM – VARNA 2015 GENERAL SPONSOR ALPHA BANK 3 July – 25 August

03.07. – 9 p.m.
CZARDAS QUEEN - PREMIERE
Operetta by Emmerich Kalman

• Director NIKOLAY APRILOV
• Conductor STEFAN BOYADZHIEV
• Stage&Costume Design RADINA BLIZNAKOVA, LILIYA BABUNOVA
• Choreography TATYANA YANEVA, IVO ADOV
• Оrchestra, Choir and Ballet of State Opera Varna
• Starring OLGA MIHAYLOVA-DINOVA, two of the Tre Tenori BORIS LUKOV and VESSELIN VATCHEV, LILYANA KONDOVA, and others

09. 07. – 9 p.m.  
International Music Festival VARNA SUMMER
MACBETH - PREMIERE
Opera by Giuseppe Verdi

• Conductor STEFANO SEGHEDONI (Italy)
• Director NINA NAYDENOVA
• Stage Design BORIS STOYNOV
• Costumes TSVETANKA PETKOVA STOYNOVA
• Starring SORINA MUNTEANU – soloist of Romanian National Opera, PLAMEN DIMITROV, VALERIY GEORGIEV, EUGENIY STANIMIROV, and others

17. 07.  – 9 p.m.  
DON CARLOS
Opera by Giuseppe Verdi

• Conductor SVETOSLAV BORISOV
• Director KUZMAN POPOV
• Starring best Verdi Italian Bass CARLO COLOMBARA, Bulgarian Opera star KALUDI KALUDOV,  DIMITRINKA RAYCHEVA, Bolshoi Theatre soloist IRINA DOLZHENKO, GEO CHOBANOV, and others

21. 07. -  9 p.m.  
International Music Festival VARNA SUMMER
ADRIANA LECOUVREUR - PREMIERE
Opera by Francesco Cilea

• Conductor VILIANA VALTCHEVA
• DIRECTOR DEYAN PROSHEV (Macedonia)
• Starring Bulgarian opera stars TSVETELINA VASILEVA, IVAN MOMIROV, DANIELA DYAKOVA, and others

FIRST INTERNATIONAL BALLET FORUM - VARNA 2015
In memoriam MAYA PLISETSKAYA (1925-2015)

27. 07. – 9 p.m.  
CARMEN DANCE
Оpera-Ballet by George Bizet

• Director and Choreographer SERGEY BOBROV - Russia
• Conductor SVETOSLAV BORISOV
• Opera soloists VYARA ZHELESOVA, VALERIY GEORGIEV, DEYAN VATCHKOV, ILINA MIHAYLOVA
• Co-production of Siberian State Ballet and State Opera Varna Ballet

29. 07. – 9 p.m.  
International Music Festival VARNA SUMMER
ROMEO AND JULIET - PREMIERE
Ballet by Sergei Prokofiev

• Director and Choreographer SERGEY BOBROV – Russia
• Co-production of Siberian State Ballet and State Opera Varna Ballet

31. 07. – 9 p.m.  
L'ELISIR D'AMORE - PREMIERE
Opera by Gaetano Donicetti

• Conductor SVETOSLAV BORISOV
• Director NINA NAYDENOVA
• Stage Design IVAN SAVOV
• Costumes YANA DVORETSKA
• Choreography BORYANA SECHANOVA
• Starring MARK FOWLER (Australia), IRINA ZHEKOVA, GEO CHOBANOV, SVILEN NIKOLOV, and others

14. 08. – 9 p.m.  
TURANDOT
Opera by Giacomo Puccini

• Conductor GRIGOR PALIKAROV
• Director KUZMAN POPOV
• Starring Bulgarian Opera stars GABRIELA GEORGIEVA and BOIKO ZVETANOV – 60th Birthday Anniversary, VALERIA SEPE (Italy), and others

18. 08. – 9 p.m.  
AIDA
Opera by Giuseppe Verdi

• Conductor BORISLAV IVANOV
• Director KUZMAN POPOV
• Starring famous Bulgarian tenor KAMEN CHANEV - soloist of Vienna State Opera, AGUNDA KULAEVA – soloist of  Novaya Opera Moskow, TANYA IVANOVA, PLAMEN DIMITROV, and others

20. 08. – 9 p.m.  
International Music Festival VARNA SUMMER
DON PASQUALE - PREMIERE
Opera by Gaetano Donizetti

• Conductor SVETOSLAV BORISOV
• Director KUZMAN POPOV
• Stage Design TEATRO COMUNALE DI MODENA
• Costumes ELENA IVANOVA
• Starring soloists of State Opera Varna EUGENIY STANIMIROV, IRINA ZHEKOVA, SVILEN NIKOLOV and Russian tenor ALEKSEY TATARINTSEV

25. 08. - 9 p.m.
OPERA GALA

• Conductor SELMAN ADA (Turkey)
• Director KUZMAN POPOV
• Featuring prominent opera soloists of State Opera Varna and State Opera Ankara

General Sponsor Alpha Bank

Business Partner St. St. Constantine&Helena, Graffit Gallery Hotel

Media Partner MEDIA GROUP BULGARIA ON AIR, BNR Radio Varna, TV&Newspaper Cherno more, BNT 2-Varna, Darik Radio Varna, Newspaper Narodno delo, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net

Special Partner Casta Diva, Viva la Musica, www.eventsinbulgaria.com

Working hours ticket office State Opera Varna:

10.00-13.00 and 14.00-19.00 daily. Reservation and ticket sales: Tel.: 052 – 665020, 052- 650666; 052-669652 and e mail tickets@operavarna.bg.

Working hours ticket office Summer Theatre: 10.00-13.00 and 14.00-18.30 daily, Tel.: 052-612803

На 6 февруари от 19 часа ще имаме удоволствието да се срещнем с изкуството на нашия световноизвестен съгражданин, невероятния виртуоз на пианото Людмил Ангелов. Със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Маестро Борислав Иванов, той ще представи Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски и рядко изпълняваната, но невероятно красива Първа симфония „Зимни мечти”, също от Чайковски.

Носител на всички престижни награди за пианисти, сред тях и първа награда в най-значимия пианистичен конкурс в света Piano Masters в Монте Карло, постоянно ангажиран с концерти на няколко континента, Людмил Ангелов живее и работи в Испания, където е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата.

Въпреки огромната си заетост на артист от световна величина, той намира време за концерти в България и родния си град. Гостува в почти всички издания на Фестивала на изкуствата „Аполония и е първият носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония, избран е за почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове. През последните години се връща у нас с Интеграл от шест концерта с музика на Шопен, свири на „Fortissimo Fest”, а през 2011 г. става основател и артистичен директор на своя втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена.

Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, Людмил Ангелов завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” при Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалния пианист и педагог Константин Станкович. Изключителният пианист е отличен с награди от редица международни конкурси. Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов изнася рецитали, концерти c камерна музика и е солист на всички български и и много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на творци от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Педро Халфтер, Руслан Райчев, Емил Табаков, Росен Миланов и др.

Невероятен отзвук предизвикват неговите рецитали през 2000 г. на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. Пианистът има записи за RСА, Gega New, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио- и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с ронда и вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. На Международния музикален фестивал в Толедо през 2006 г. Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин.

През същата година заедно с цигуларя Веско Ешкенази осъществява интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Людмил Ангелов участва в няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на петте клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Дисковете му са удостоени с най-високите отличия в класическата музика.

OPERA IN THE SUMMER THEATRE - VARNA 2015

На 4 февруари от 18 часа Държавна опера Варна ще представи своята последна постановка на „Травиата”, режисьор и художник Кузман Попов, диригент Маестро Борислав Иванов. В нея за пръв път на варненска сцена ще дебютира в ролята на Виолета Валери Мария Радоева.
 
Сопраното Мария Радоева от ранна детска възраст проявява подчертан интерес към музиката. В продължение на десет години е част от Детския радиохор към БНР, където маестро Христо Недялков и останалите педагози я въвеждат в света на музиката и вокалното изкуство. Именно те изиграват важна роля във възпитанието и формирането й като личност, твърди самата тя. Като изявена солистка на състава, е участвала в четири негови концертни турнета в Япония, САЩ, Хаваите, Швейцария, Дания, Австрия, Германия и Белгия. Проф. Христо Недялков я подготвя за НМА „П. Владигеров" и я представя на доц. Людмила Хаджиева, в чийто клас Мария Радоева завършва висшето си образование през 2006 г. През 2012 г. се дипломира и като магистър. В периода 2004-2006 става лауреат на редица конкурси в България, сред които „Светослав Обретенов“, „Георги Златев-Черкин“, „Любомир Пипков“ и др., получава специална награда от конкурса за камерна музика в Марл, Германия. След участие в престижния конкурс „Neue Stimmen“ в Германия през 2006 г, печели правото да участва в майсторски клас със световноизвестни имена като Катя Ричарели, Франсиско Арайза и маестро Густав Кун. През 2011 г. се класира за финалния кръг на един от най-престижните певчески конурси в света - „Cardiff Singer of the World“, до който - след оспорвано състезание между повече от 600 кандидати от 68 страни, са допуснати едва 20 участника.
 
Оперният дебют на Мария Радоева е през 2006 г. на сцената на Русенската опера в ролята на Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт. През 2008 г. е избрана от маестро Кристоф Русе за неговия проект „Монтеверди“, който включва концерти из цяла Тоскана, Италия. През 2010 г. следва дебютът й на сцената на Софийска опера и балет в ролята на Мюзета от оп. „Бохеми“ на Джакомо Пучини. През 2012 г., отново в ролята на Мюзета, дебютира на италианска сцена вТеатро Комунале в Модена. Широкият диапазон на гласа й и разнообразните й музикални интереси водят до избора й за сопрановата партия във Втора симфония на Густав Малер, с един от водещите френски оркестри - Orchestre National de Pays de la Loir, под диригентството на маестро Исаак Карабчевски. През 2013 . изпълнява с голям успех сопрановата партия в „Реквием“ от Верди с Royal Philharmonic Orchestra в лондонската Royal Festival Hall. През същата 2013 г. излиза първият компактдиск с нейно участие – „Petite Messe Solennelle“ от Джоакино Росини. През 2014 г. дебютира на сцената на Театро Реджо в Торино и Tyroler Festspiele Erl в Австрия. В периода 2006-2012 посещава редица майсторски класове на Райна Кабаиванска в България и Италия. Стипендиант е на фондация „Райна Кабаиванска“ и Нов Български Университет. От 2012 г. учи при българското сопрано със световна кариера Дарина Такова.
 
В ролята на Алфред Жермон ще се представи солистът на Държавна опера Варна Борис Луков. Той е роден през 1987 г. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специалност оперно пеене при проф. Нико Исаков. Още по това време прави впечатление с богатия си тембър и е считан за една от големите оперни надежди на България. 22-годишният певец става част от популярното трио "Уникалните гласове". Талантът му не остава незабелязан и от ръководството на Варненската опера, запазила скъпи спомени за именитата му родственица – н.а. Лиляна Анастасова.
На варненска сцена Борис Луков прави своите успешни дебюти в централни тенорови роли – Алфред от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Абат от „Андре Шение”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”. По повод участието му в Опера в Летния театър 2014, музикалната критика се изказва ласкаво за неговия „бляскав, мощен, с метални нотки, глас” (Юлияна Караатанасова), „силен спинтов глас с приятен тембър” (Елена Хаберман) и му предвещава блестяща кариера на оперната сцена у нас и по света.

 
И за да е пълно триото от млади, красиви и много талантливи артисти, точно каквито харесва съвременната оперна сцена, ще прибавим великолепния лиричен баритон Свилен Николов, който ще се превъплъти в една от своите най-успешни роли – тази на Жорж Жермон. Той е завършил НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. завършва магистърска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър, в съвместни продукции с ДМТ "Стефан Македонски". Ролята на Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт реализира на сцените на ОФД – Бургас и ОФД – Пловдив. Има участия в концерти и спектакли в България, Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Участва в редица фестивали и конкурси, сред които Фестивал на руската песен" – Бургас (2002), става лауреат на VII Международен фестивал-конкурс “Надежди, дарования, майстори” – Албена (2003) и Лауреат на Първи национален конкурс за млади оперни певци "Катя Попова" – Плевен (2003). Още с първите си изяви като солист на Държавна опера Варна (2004), Свилен Николов се превръща в един от най-аплодираните артисти, отличаващ се с перфектната си вокална техника и артистичната лекота на своите изпълнения. В репертоара му присъстват ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Мазето (“Дон Жуан”), Шчелкалов ("Борис Годунов"), Белкоре (“Любовен еликсир”), Лорд Астон (“Лучия ди Ламермур”), Моралес и Данкайро ("Кармен"), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Фигаро ("Севилският бръснар") и др.
Именитият баритон редовно гастролира в Европа, САЩ и Китай. Участва също в редица постановки на Софийска опера и балет, поканен е и за ролята на Великия жрец на Дагон в първата за сезон 2014-2015 постановка „Самсон и Далила” от Камий Сен-Санс, прочит на световноизвестния режисьор и сценограф Уго де Ана.

С матинета за ценители Държавна опера Варна възнамерява да разшири и обогати срещите със своята публика. Концертите ще се изнасят в определени съботни дни, в уютното камерно пространство на ротондата във фоайето на първи балкон.
В първото матине „Майски многоцвет” на 16 май, събота, от 11 часа, ще предложим пъстър букет с арии и дуети от известни опери на Моцарт, Росини, Бизе, Верди, Пучини, Чайковски, Маскани, Лехар. Изпълнителите са едни от най-добрите артист-хористи на Държавна опера Варна.
За да си част от един професионален оперен хор се изискват много качества и умения – вокална техника и красив глас, артистичност и най-важното – умение да постигаш баланс с останалите колеги. Мнозина от участниците в матинето често се изявяват и в ролята на солисти. Високото ниво на варненския оперен хор е отбелязвано неведнъж от музикални критици в техните отзиви за спектакли на Държавна опера Варна.

На пианото ще акомпанират прекрасните пианисти Жанета Бенун и Руслан Павлов, който само преди няколко дни, в Празничния концерт за Деня на Европа, поднесе своята изключителна интерпретация на един от най-трудните концерти за пиано и оркестър на Йоханес Брамс.
 

С мисъл за красотата и пъстротата на събуждащата се природа през май, в  матинето са включени разнообразни творби. Най-напред Вяра Железова, отличена със ЗЛАТНА ЛИРА от СБМТД за успешната й творческа дейност, ще даде тон с жизнерадостната Сегидиля от любимата си опера „Кармен”. Ролята на циганката, която не признава нищо друго, освен любовта, тя представя с успех на турнета в чужбина, във Варна я аплодираме и в операта-балет “Carmen Dance”.

Тенорът Владислав Владимиров, който често изпълнява солови партии в оперети като „Царицата на чардаша”, „Веселата вдовица”, рок-операта „Исус Христос суперзвезда”, ще поднесе ария от оперетата „Птицепродавецът” от Лехар. Почти няма опера, оперета или мюзикъл, в която Антоанета Маринова да не е пяла солова партия. Тя отдавна е в състава на Варненската опера, режисьори и диригенти с удоволствие й възлагат солистични партии, заради отговорното й отношение към работата, ярко сценично присъствие и добре поддържан глас. Тя ще се представи с Ария на Сантуца от оп. „Селска чест” на Маскани и Ария на Лиу от оп. „Турандот” на Пучини. Красимира Митева също е сред предпочитаните солистки. Познаваме я като Флора от „Травиата”, графиня Д`Аремберг в „Дон Карлос”, Паж в „Риголето” и в други роли. За матинето тя си е избрала Ария из „Италианката в Алжир” от Росини и Ария на Олга от „Евгений Онегин” на Чайковски.

Дует на Церлина и Дон Жуан от „Дон Жуан” на Моцарт ще изпълнят Юлка Трендафилова и Петър Петров. Дон Жуан отново ще успее да примами наивната селска девойка Церлина в деня на сватбата й. Съпротивата й няма да трае дълго и тя, както и хиляди други жени и девойки, ще попадне в плен на чаровния съблазнител. Димитър Илиев, млад, красив, с добре овладян глас и забележимо артистично присъствие, се преобразява на сцената в благородник и селянин, войник и бандит. Ще го чуем в събота с прочутата Ария на Каварадоси от „Тоска” на Джакомо Пучини.

Следва Дует на Чо-Чо-Сан и Сузуки от „Мадам Бътерфлай” с Марина Иванова и Вяра Железова. Сред предпочитаните солисти – баси в опери на Моцарт, Росини, Верди, Пучини попада и Росен Рангелов - списъкът на ролите му е доста дълъг. На матинето той ще изпее Ария на Якопо Фиеско от „Симоне Боканегра” на Верди. Младата артист-хористка Марина Иванова, която впечатлява с нюансирания си глас, ще чуем с Ария на Леонора от „Трубадур” на Верди. Петър Петров, който е от няколко години в състава на Варненската опера, не изтъква таланта си, но специалистите веднага забелязват красивия му глас и все по-често го канят като солист или като участник в камерни концерти. Той ще изпълни знаковата за всички баси Ария на Закария от „Набуко” на Верди.

Името на Благовеста Статева често присъства в нашите афиши. Еднакво добра както в драматичните, така и в комичните опери, в оперетите и мюзикълите, артистична, с добре поддържан глас, тя излъчва увереност и спокойствие на сцената и всички тези качества я поставят в редицата на предпочитаните солистки. Тя ще се представи в завладяващата Ария на Джудита от едноименната оперета на Франц Лехар.

Няма как „Майски многоцвет” да не отдаде дължимото и на операта на всички времена „Травиата”. Ще прозвучи Дует на Виолета и Алфред из ІV картина, в изпълнение на Антоанета Маринова и великолепния тенор Стоян Финджиков, когото често слушаме и като солист в най-търсените постановки на Варненския оперен театър. Предвидено е матинето да завърши с „Наздравица”, но като знаем как публиката посреща тази искряща като шампанско ансамблова творба, със сигурност ни очаква повторение, а може би и други изненади.

Балетният концерт на учениците от специалност «Класически танци» в НУИ «Добри Христов», предвиден за 30 януари, се отменя поради обявената грипна ваканция във Варна.

Концертът ще бъде изнесен на 21 февруари от 18 часа.   Билетите важат без заверка.

Премиерните спектакли на операта „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, преминаха на 8 и 9 април т.г. с изключителен успех. За третия спектакъл на 18 май на диригентския пулт ще застане другата млада и талантлива диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева. Режисурата на „Дон Паскуале” е дело на Кузман Попов, декорите получихме специално от Teatro Comunale в Модена, Италия, художник на костюмите е Елена Иванова, диригент на хора – Стефан Бояджиев. Заглавието се вписва в политиката на Варненския оперен театър да обогатява репертоара си с комични произведения, които са не само любими на публиката, но могат да привлекат и нова аудитория.

Темата за стар ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима интригата от комичната опера „Сър Маркантонио“ (1810) от Стефано Павези по комедията на Анжело Анели. Това е неговата 64-та опера, от общо 66 (според някои изследователи броят на оперите е 72, ако се прибавят и новите редакции на някои от творбите). Доницети написва освен музиката, и либретото на „Дон Паскуале“, като го преработва значително и съкращава голяма част от персонажите. Независимо, че тъкмо по онова време той се възстановява от тежко заболяване, композира музиката с невероятна бързина – само за осем дни. От премиерата на „Дон Паскуале“ на 3 януари 1843 г. в Театър Италиен – Париж до днес, „Дон Паскуале” продължава да триумфира по световните сцени.

Пожелаваме успех на младия варненски бас Гео Чобанов, който на 18 май ще дебютира в ролята на Дон Паскуале! Свилен Николов, Илина Михайлова и Георги Султанов - внук на големия български актьор Петър Слабаков, отново ще представят своите герои Доктор Малатеста, Норина и Ернесто, Росен Рангелов ще бъде Нотариус.

Гео Чобанов е роден през 1975 г. във Варна. Завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.

Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в различни постановки, гастролира в германски оперни продукции, а в последно време на особен успех се радва камерният спектакъл „Любовни руски романи”, в който той се изявява, заедно с пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов.

На 29 януари от 18 часа Държавна опера Варна ще предложи на опероманите шедьовъра на Пучини «Тоска». Създадена преди 115 години, творбата продължава да вълнува и днес с прекрасната си музика и драматичния си сюжет, в който всеотдайната любов между певицата Тоска и художника Марио Каварадоси претърпява много превратности, за да достигне своята кулминация – саможертва в името на любовта.

Трите централни партии в спектакъла ще защитят с високия си професионализъм Димитринка Райчева в ролята на Тоска, гостът Даниел Дамянов в ролята на Каварадоси и Венцеслав Анастасов в ролята на Барон Скарпия. Евгений Станимиров ще пресъздаде образа на Анджелоти, в останалите роли ще чуем Росен Рангелов, Стоян Финджиков, Йордан Коцев, Благовеста Статева и др. На диригентския пулт ще посрещнем един от доайените на българското музикално-изпълнителско изкуство и артистичен директор на Държавна опера Варна, Маестро Борислав Иванов. Режисурата е дело на главния режисьор на Варненската опера Кузман Попов, също едно от големите имена в българската оперна история.

Сопраното Димитринка Райчева е родена през 1975 г. в Добрич, завършва НУИ “Любомир Пипков” и НМА “Проф. Панчо Владигеров” в София. Участва в I Национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава награда за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда на примата Валери Попова (1994), а на Международния младежки музикален фестивал “Бряг на надеждата” в Добрич печели Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин (1996).
Завършва висшето си образование в НМА „Панчо Владигеров” (1998) с дипломна работа – участие в студентския спектакъл  “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на Пламен Карталов. Следват множество участия в концерти и спектакли в България и чужбина, стига до финала на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия (2008), получава специалното отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия (2008), специализира при известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес.

На XIV Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”, след успешен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Джузепе Верди, е удостоена с III награда, бронзов медал и диплом (2009). В ролята на Флосхилде участва в премиерата на “Рейнско злато” от Рихард Вагнер (2010), с която се поставя началото на големия проект по тетралогията “Пръстенът на нибелунга” на академик Пламен Карталов в Софийската опера и балет. За следващата опера “Валкюри” е ангажирана за ролята на Валтрауте. От началото на октомври 2011 г. Димитринка Райчева е част от солистичния състав на Държавна опера Варна. В края на ноември същата година направи силен дебют в ролята на Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини. През май 2013 участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Рихард Вагнер, постановка на Националната опера и балет в София, където изпълнява три роли под режисурата на академик Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия), а в петото издание на Опера в Летния театър Варна 2014 впечатли с дебюта си като Мадалена в  „Андре Шение” от Умберто Джордано.

 Тенорът Даниел Дамянов  е роден през 1970 г. в Търговище. Средно образование получава в родния си град, а висше – във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” с магистърска степен по богословие. Изучава оперно пеене като частен ученик при Стоян Кисьов и Костадинка Николова. В периода 1994-1996 г. работи като артист-хорист в ДМТ Велико Търново. Дългогодишен солист е на хор “Свети Иван Рилски” и хор “Родна песен” в Търговище. Участвал е в множество концерти във Велико Търново, София, Силистра, Варна, Шумен, Бургас, Полша, Италия, Гърция, Германия и Холандия. През 2007 г. започва работа като солист на Русенската опера, гастролира с оперни спектакли в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. От 2010 г. е солист на Софийска опера и балет, на чиято сцена изпълнява едни от знаковите тенорови партии. Репертоарът му включва ролите на Каварадоси в “Тоска”; Дон Алваро в “Силата на съдбата”; Херцога в “Риголето”; Калаф в “Турандот”; Дон Хосе в „Кармен”; Де Грийо в „Манон Леско”; Радамес в “Аида”; Канио в “Палячи”; Манрико в “Трубадур’’; Макдъф в “Макбет»; Алфред в ,,Травиата”; Измаел в ,,Набуко’’, Форесто в ,,Атила’’; Отело в ,,Отело’’; Дон Карлос в ,,Дон Карлос’’.

Баритонът Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Бързо се издига до най-високите нива на оперното изкуство. Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Венцеслав Анастасов работи с едни от най-големите имена в света на операта като Лорин Маазел, под чието диригентство пее Родриго в „Дон Карлос” и Ескамилио в „Кармен”, режисьор на постановката е Карлос Саура. С маестро Зубин Мета участва в „Турандот” и записва DVD, пее в продукцията на Метрополитен опера „Ифигения в Таврида” и с Пласидо Доминго в Палау де Лас Артс – Валенсия. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени като Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др. Звездният български баритон е един от плеядата наши певци, които правят чест на най-престижните оперни сцени.

На 15 май от 19 часа шедьовърът на Имре Калман „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с приповдигнатото си настроение и великолепната си музика. Под диригентската палка на Стефан Бояджиев, в ролята на Силва ще дебютира Лиляна Кондова, а в ролята на Бони ще аплодираме солиста на Старозагорската опера Георги Динев.
 

В останалите роли ще се представят солистите на Държавна опера Варна – Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Стелияна Стоянова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьорът Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм.
 

Лиляна Кондова – сопран е родена във Варна. Завършила е НУИ „Добри Христов” и НМА „Проф. П. Владигеров” по специалностите обой и оперно пеене, съответно при проф. Георги Желязов и д-р Нели Божова. Веднага след дипломирането си е приета на работа в Държавна опера Варна, където също съчетава работата си на артист-оркестрант и оперна певица. Дебютът й е в ролята на Барбарина от оп. „Сватбата на Фигаро”, от Моцарт, следват ролите на Янка от оперетата „Българи от старо време”, Тебалдо от „Дон Карлос”, Валансиен от „Веселата вдовица”, Щаси от „Царицата на чардаша, Флора от „Травиата”, Зорница от „Луд гидия”. Изпълнява централните сопранови роли в мюзикълите за деца „Джекил” от Джон Мур и „Алиса в страната на чудесата” от Ал. Йосифов. Лиляна Кондова често участва в различни творчески проекти, в които изпълнява арии и дуети от опери, оперети и мюзикъли.  

Роденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 г. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА ”П. Владигеров”, специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003 г. Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни артисти ”Мими Балканска”. Стъпва на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ с дебют в ДМТ ”Ст. Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 г. През 2001, 2002 и 2003 г. участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.

От 2003 г. е солист на Държавна опера Стара Загора. В репертоара му влизат ролите: Макдъф в „Макбет”, Алфред в „Травиата” от Верди; Горо и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в ”Бохеми”, Панг и Понг в”Турандот” от Пучини; Неморино в „Любовен еликсир”, Артуро в ”Лучия ди Ламермур” от Доницети; Дон Отавио в „Дон Жуан”, Дон Базилио и Дон Курцио в ”Сватбата на Фигаро”, Моностатос във ”Вълшебната флейта” от Моцарт; Бони в „Царицата на чардаша”, Тони в ”Принцесата на цирка” от Калман; Отокар в „Цигански барон”, Алфред в „Прилепът” от Щраус - син; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена” от Офенбах; Бебс в  „Лелята на Чарли” от Фелцман” и др.

Георги Динев, познат от сцените на всички оперни и оперетни театри в България, както и от концертните подиуми, е режисьор-постановчик на оригиналния спектакъл „Фантомите на мюзикъла“ в Държавна опера Стара Загора.

След възторженото посрещане на августовската Мюзикъл гала в Летния театър и повторението й с огромен успех през ноември, за трети път към хубавата емоция ще ни върне концертът на 26 януари от 18 часа.

Аранжиментите на хитове от мюзикълите по филми „Цар Лъв”, „Красавицата и звярът” и „Клетниците”, както и добилите световна известност мюзикъли „Евита”, Кабаре”, „Моята прекрасна лейди”, „Дон Кихот”, „Магьосникът от ОЗ”, „Цигулар на покрива” и други любими мелодии са аранжирани от Юли Дамянов, който ще застане и на диригентския пулт. Режисурата е дело на Марио Николов, хореографията на Светлин Ивелинов, а звездата на гала концерта ще бъде аристократичният Васил Петров.

Освен него на сцената ще се изявят великолепните солисти на ДМБЦ „Стефан Македонски” Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев, заедно с водещите солисти на Държавна опера Варна Даниела Димова, Свилен Николов, Димитринка Райчева, Силвия Ангелова, Ина Петрова и Лиляна Кондова. Участват Симфоничният оркестър с концертмайстор Красимир Щерев, хорът с диригент Стефан Бояджиев и балетът на Държавна опера Варна с худ. ръководител Екатерина Чешмеджиева.

Едно от емблематичните заглавия в репертоара на Държавна опера Варна е безсмъртната творба на Джузепе Верди «Аида». Действието пренася зрителите в Египет, където се разиграва невероятна драма с любов и смърт, дълг и ревност - драма, която не оставя никого равнодушен. "Аида" носи на автора си много творческа радост и ... диригентска палка от слонова кост, на която с рубини е инкрустирано името на творбата му. Оригиналния подарък Верди получава на един от първите спектакли на „Аида”.

Настоящата, трета поредна постановка в историята на Варненския оперен театър, жъне успех още на премиерата през 1999 г. Вълнуващата режисура на Кузман Попов, ефектните сценографски и костюмографски решения на Лора Маринова и изисканата хореография на Калина Богоева превръщат «Аида» в едно от най-търсените заглавия от варненската публика. С този спектакъл Варненската опера достойно се е представяла на престижни сцени в България и по света. През годините най-добрите солисти на Варненската опера демонстрират своя талант в «Аида», помнят се гастролите и на редица именити певци с международна кариера.

В «Аида» на 11 май от 19 часа също ще посрещнем съзвездие от български гласове, начело със солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева в ролята на Аида. Неведнъж публиката е затаявала дъх от яркото й сценично присъствие – прекрасен, добре овладян глас, еднакво въздействащ както в ниския, така и във високия регистър, впечатляваща артистичност. Образа на съперницата Амнерис ще пресъздаде изтъкнатото мецосопрано от Пловдив Елена Чавдарова-Иса, чието превъплъщение в тази коронна за певицата роля варненските оперомани особено ценят. Любимият на двете жени Радамес ще бъде солистът на Пловдивската опера Ивайло Михайлов, един от най-успешните български тенори от последните години. Останалите роли са поверени на солистите на Варненския оперен театър – Евгений Станимиров (Рамфис), Гео Чобанов (Цар на Египет), Пламен Димитров (Амонасро). Достойни техни партньори ще бъдат Галина Великова (Жрица) и Стоян Финджиков (Вестител).

На диригентския пулт ще застане артистичният директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов – един от най-талантливите български диригенти с над 60-годишна успешна диригентска кариера у нас и по света.

На 22 януари от 18 часа предстои първият гала концерт за 2015-а г., който е посветен на оперетата. Интересът на публиката към този лек и забавен жанр, съчетаващ добро настроение, изящество и шик, известни мелодии и талантливи артисти, винаги е оправдан. На пулта този път ще застане младият и талантлив диригент на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев, който е включил в програмата бисери на оперетното изкуство, сред които арии и ансамбли от творби на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Ж. Офенбах, Ф. Супе и др.

Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Сред солистите блестят звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и солистите на Държавна опера Варна Даниела Димова, Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др. Режисурата на концерта подготви главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. 

Диригентът Стефан Бояджиев е роден във Варна. Започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. През 1998 г. завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, специалност пиано.

През 1998 г. е приет в НМА „Панчо Владигеров” - София в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, където през 2000 г. профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още: Пазарджишки симфоничен оркестър (2002), Софийски духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорска опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ – София при Деян Павлов. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров.

През изминалите почти две години, откакто е щатен диригент на Варненската опера, той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и много опери, сред които „Луд гидия”, „Любовен еликсир”, „Трубадур”, също кантатата «Кармина Бурана».

Стефан Бояджиева поставя, заедно с режисьорката Сребрина Соколова, мюзикъла за деца «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов, а през ноември 2013 г. се изяви и като блестящ пианист с изпълнението на Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов. Поради големия интерес на публиката, концертът бе повторен през януари 2014 г.

 
Гост солисти

Сопраното Олга Михайлова-Динова завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини.

През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн.

Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика.

Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена. Тя с успех е изпълнявала следните роли: Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както в оперен, така и в балетния вариант, Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, участие в концерт „Моление” – оратория по музика на академик Найден Андреев, участие в концерта „Hello Broadway”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари от „Веселата вдовица” и др.

Тенорът Пеньо Пирозов завършва НМА”Панчо Владигеров” след което е приет за солист-артист в НМТ ”Стефан Македонски”, където работи с проф. Светозар Донев и Руслан Райчев. Вокалната си техника през годините усъвършенства с имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков.

В репертоара си има над 10 централни оперетни и още толкова оперни роли. От 2001 г. досега участва във всички турнета на музикалния театър в Солун, Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания и Токио. През 2005 г. се включва в оперната продукция на агенция “Шлоте”. През сезон 2009-2010 дебютира на сцената на Софийска опера и балет в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейската продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на граф Енрико. На сцената на Държавна опера Варна сме го аплодирали в „Риголето”, „Травиата” и „Луд гидия”.

Промоционален пакет с двете празнични събития за 8 лв

Световноизвестният кларинетист Джампиеро Собрино за пръв път във Варна

Маестро Стефано Сегедони от Италия ще дирижира две от най-значимите музикални събития във Варна през май - спектакъла на операта „Фалстаф” от Джузепе Верди на 7 май и Празничния симфоничен концерт на 9 май, посветен на Деня на Европа. В този концерт за пръв път ще аплодираме изпълнителското майсторство на виртуозния италиански кларинетист от световна величина Джампиеро Собрино. Другият солист ще бъде варненският пианист с европейска кериера Руслан Павлов.
Държавна опера Варна предлага на почитателите си празничен рекламен пакет от двете събития на обща цена от 8 лв.

Александър Крунев в ролята на Фалстаф на 7 май

Маестро Стефано Сегедони, с когото Държавна опера Варна поддържа от 2012 г. редовни творчески контакти, постави във Варна «Севилският бръснар» (2012), «Фалстаф» (2013) и «Отело» (2014), а в предстоящото издание на Опера в Летния театър – Варна 2015 ще излезе и най-новата му постановка «Макбет». На 7 май от 19 часа той ще представи за пореден път своята интерпретация на «Фалстаф». В ролята на Фалстаф ще посрещнем един от най-известните български баритони – Александър Крунев. Своя дебют в ролята на Форд ще направи солистът на Държавна опера Варна Свилен Николов. Като гост-солисти са поканени Ина Петрова (Алиса), Ева Перчемлиева-Тъканова (Нанета) и тенорът Георгиос Филаделфефс (Доктор Каюс). Останалите персонажи ще пресъздадат солистите на Държавна опера Варна Бойка Василева (Мисис Куикли), Валерий Георгиев (Фентон), Вяра Железова (Мег Пейдж), Гео Чобанов (Пистола), Христо Ганевски (Бардолф) и изящната балерина Илияна Славова като Пажа на Фалстаф.

Джампиеро Собрино и Руслан Павлов в Празничния концерт за Деня на Европа

Специално за Деня на Европа, на самия 9 май от 19 часа, Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна ще изнесе Празничен симфоничен концерт под диригентската палка на Стефано Сегедони. Ще чуем Увертюра към операта «Италианката в Алжир» от Джоакино Росини, Концертино за кларинет и оркестър от Гаетано Доницети и Концерт Фантазия за кларинет от Луиджи Басси по мотиви на «Риголето» от Джузепе Верди, със солист  - нашия VIP гост от Италия Джампиеро Собрино - един от най-виртуозните съвременни кларинетисти в света. Наред с творческите си ангажименти като концертиращ артист, Джампиеро Собрино е и Артистичен директор на Арена ди Верона, емблематичния италиански оперен театър под открито небе. Водят се преговори на продукции от Арена ди Верона във Варна.

В празничната програма на концерта ще прозвучи и Концерт за пиано и оркестър № 1 опус 15 от Йоханес Брамс със солист прекрасния варненски пианист Руслан Павлов, който поддържа сериозна творческа кариера в Европа, а от 2014 г. е и корепетитор на Държавна опера Варна.

Повече за солистите в Празничния концерт за Деня на Европа

Джампиеро Собрино е роден в Пиемонт, Италия, завършва с отличие кларинет в Консерваторията в Алесандрия. Участва в значими международни конкурси в Генуа, Рим, Палми, Анкона, Торино, Колмар и Париж. На 20 години е назначен за първи кларинет солист на Симфоничния оркестър на РАИ в Торино и във филхармонията на същия град – пост, който заема в продължение на 10 години до 1994. От 2004 е на същата позиция в оркестъра на Фондация „Арена ди Верона“. Джампиеро Собрино си е партнирал на сцената с най-великите диригенти и музиканти, сред които сър Джордж Шолти, Ленърд Бърнстейн, Джеймс Ливайн, Мстислав Ростропович, Лорин Маазел, Рикардо Мути, Волфганг Савалиш, Зубин Мета, Джузепе Синополи, Пиер Булез. Изнасял е концерти в Рим, Неапол, Верона, Монако, Триест, Загреб, Санкт Петербург, Хамилтън, Банкок. Репертоарът му включва творби на Моцарт, Салиери, Доницети, Понкиели, Вебер, Росини, Брух, Дебюси и др. Представял е премиерно концерти от Ваки, Кола, Галанте и Бакалов.

Избран е за първи кларинетист на Филхармоничния оркестър на Лисабон за голямо международно турне, също и за кларинетист-солист на Венецианското биенале, Моцартовия фестивал в Прага, Музикалния септември в Торино, Есенния фестивал в Париж, Фестивала „Панатинайкос” в Гърция, Музикалния фестивал в Самобор, Международния фестивал на изкуствата в Ню Йорк, в Аликанте и в Екс-ан-Прованс. Преподавал е в консерватории и музикални училища, водил е майсторски класове в Италия, Франция, Испания и Канада. Участвал е в много концерти и записи на камерна музика.

Сред последните му изяви са участия с „Ню Инглънд Симфони“ в „Карнеги Хол“, с оркестрите на Мексико, Атина, с филхармониите на Киев, Торонто, Вюртемберг и Пекин, с Монреалски камерен оркестър и „Камерата Бохемика“ – Прага. Изнася концерти на международните фестивали в Авиньон, Прага, Тайпе, Будапеща, Монтевидео, Нанси, Братислава, Стокхолм, Цюрих.

Руслан Павлов е роден във Варна, възпитаник на СМУ "Добри Христов" в класа по пиано на Катя Цветкова, по-късно - на Румена Пенкова. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Стела Димитрова - Майсторова. По покана на проф. Катрин Викерс продължава обучението си във Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн, Германия. Работи с професорите Пол Ван - Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста (САЩ), Жермен Муние (Франция), Лазар Берман (Италия), Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц (Германия).

Лауреат на 11 национални и международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси "Албер Русел" и "Музиката и Земята" - София и "Панчо Владигеров" - Шумен. Печели първа награда в раздел "Камерна музика" и в общонационалния конкурс за млади изпълнители "Jugend musiziert" в Германия.

Дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст. Следват изяви със Симфоничния оркестър при СМУ "Д. Христов", Академичния симфоничен оркестър при НМА "Проф. Панчо Владигеров", а също така с филхармониите на София, Пловдив и Шумен. Изнася многобройни солови рецитали в България, Гърция и Германия. В репертоара му присъстват творби от всички стилове и епохи. Подчертан афинитет изпитва към музиката на композитори от края на XIX  и началото на XX век - М. Равел, А. Скрябин, С. Рахманинов, С. Прокофиев, П. Владигеров, Л. Пипков.

Промоционален пакет с двете празнични събития за 8 лв

Държавна опера Варна предлага на почитателите си празничен рекламен пакет от двете музикални събития – операта „Фалстаф” на 7 май и Празничния симфоничен концерт за Деня на Европа на 9 май на общата цена от 8 лв.

Работно време билетна каса Основна сцена  (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна

68-и творчески сезон 2014-2015

Балет по музика на ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ

По приказката на ЕРНСТ ТЕОДОР АМАДЕУС ХОФМАН „Лешникотрошачката и царят на мишките”

Предпремиера – 15, 16 декември 2014

Премиера – 19, 20 януари 2015

Постановъчен екип

Либрето, постановка и хореография СЕРГЕЙ БОБРОВ - з.а. на Русия

Оркестър на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

Асистент-хореографи ОЛЕСЯ АЛДОНИНА, ДЕМИД ЗИКОВ, НАТАЛИЯ БОБРОВА
Худ. ръководител на балета ЕКАТЕРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА
Репетитор ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
Корепетитор РАДОСЛАВА КАРЕЕВА
Помощник-режисьор СИРМА ПАНЕВА

Действащи лица и изпълнители

Мари – ИЛИЯНА СЛАВОВА, ЕВГЕНИЯ МИНКОВА
Принц Лешникотрошач – ПАВЕЛ КИРЧЕВ, МАРТИН ЧИКАЛОВ
Дроселмайер – РУМЕН СТЕФАНОВ
Фриц, брат на Мари – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА

Механични кукли – персонажи от „Приказка за твърдия орех”

Крал – ЕМИЛ НИКОЛОВ
Кралица – ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
Принцеса Перлипат, тяхна дъщеря – НИЯ КОСТАДИНОВА
Кралица Мишилда – ДЕНКО СТОЯНОВ

Персонажи, оживяващи във фантастичния сън на Мари

Лешникотрошач, предводител на армията от оловни войници – ОГНЯН ИВАНОВ
Кралица Мишилда – РУМЕН СТЕФАНОВ
Малко мишле – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА

Танци на куклите

Испански танц – РЕНЕТА МИХАЙЛОВА, КОНСТАНТИНУС КАРАВОС, ДАНИЕЛ ОБРЕШКОВ
Източен танц – ЛИЛИ ГЕОРГИЕВА
Китайски танц – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА, МАРТИН ЧИКАЛОВ, ОГНЯН ОБРЕШКОВ
Руски танц – ГАЛИНА ВЕЛЧЕВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, ДЕНКО СТОЯНОВ
Френски танц (Пасторал) – ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА, ЕЛЕНА ДИМИТРОВА, МАРИЯ СТОЕВА
Мамаша Жигон – РУМЕН СТЕФАНОВ, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, ИЛИЯНА БОЖКОВА, НИЯ КОСТАДИНОВА, АДЕЛИНА БОЯДЖИЕВА, ЕЛЕНА ДИМИТРОВА

Деца-гости в дома на Дроселмайер, мишки, изпълнители в танците на куклите, финален валс, апотеоз – изпълняват артистите от балета при Даржавна опера Варна

„Репортаж за премиерата на "Лешникотрошачката" в БНТ 1, "Денят започва с култура": 

Проследете репортажа на Мартин Николов, излъчен в предаването "Денят започва с култура" на 20 януари 2015 г.
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-baleta-leshnikotroshachkata-va-v-varnenskata-opera

Оперетна гала с участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна ще бъде представена на 4 май от 19 часа на Основна сцена.  
В програматa ще звучат откъси от оперети на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Ж. Офенбах, Ф. Супе, и др. Солисти ще бъдат звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов, заедно със солистите на Държавна опера Варна Даниела Димова, Пламен Димитров, Стилияна Стоянова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др.
На диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавен музикален и балетен център „Стефан Македонски” Юли Дамянов, режусуратае дело на главния режисьор на Варненския оперен театър Кузман Попов.

Диригентът Юли Дамянов завършва НМА “Проф. Панчо Владигеров” – София през 1986 г. по специалностите хорово дирижиране при проф. Лилия Гюлева и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев. Веднага след  дипломирането си започва работа като диригент в ДМТ “Стефан Македонски”, като от септември 2008 до септември 2010 г. е главен диригент. Успоредно работи и като постоянен гост-диригент на Варненската опера, дирижира спектакли на ДМТ във Велико Търново, Бургаската и Пловдивската опера и др. В творческата биография на Юли Дамянов са вписани над 100 спектакъла и концерти по време на турнета на Музикалния театър в Япония и Западна Европа. Сега отново е главен диригент на ДМБЦ „Ст. Македонски” и диригент на Софийски духов оркестър. Носител е на голямата награда “Кристална лира 2010” на СБМТД за Новогодишен концерт в тандем с Марио Николов и Светлин Ивелинов. След големия успех през 2012 г. със спектакъла „Hello Broadwаy” на сцените в София, в Летния театър и във ФКЦ на Варна и на Super Star Gala през 2013 г., маестро Юли Дамянов отново бе удостоен с „Кристална лира” 2013 – награда на публиката.

Кузман Попов завършва ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов. През 1971-1972 г. специализира оперна режисура в Комише опер в Берлин, а след завръщането си в България е назначен за режисьор във Варненска опера. В творческата му биография фигурират реализациите на 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така и значителен брой музикални предавания в Българската национална телевизия. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и др., Варненската опера успешно участва в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство и нееднократно печели награди, представя се на международни музикални фестивали, гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия и др. Кузман Попов е постановчик на операта "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, за който създава сценични версии на "Трубадур" и "Бохеми". През 2012 г. е удостоен с почетно отличие – Плакет и Грамота на Министерството на културата за дългогодишен принос в развитието на българското сценично изкуство и култура и във връзка с неговия 70-годишен юбилей.

В последните години, едновременно като и режисьор и художник, Кузман Попов успешно реализира премиерите на оперите «Травиата» и «Андре Шение», сърцата на публиката спечели и последната му постановка - операта «Дон Паскуале», чиято премиера се състоя на 8 и 9 април т.г.

 
Олга Михайлова-Динова - мецосопран завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от опери на Моцарт, Росини, Бизе, Белини, Маскани, Верди и др. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в оперети и мюзикъли на Й. Щраус, Калман, Лехар, Шьонберг, Уебър, Бърнстейн. Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.
Певицата е чест гост на варненска сцена изпълнявайки роли като Кармен, Сантуца, Принцеса Еболи, Силва и Хана Главари, има успешни участия в концерти с  разнообразна музика.

Пеньо Пирозов – тенор завършва НМА ”Проф. Панчо Владигеров” след което е приет за солист-артист в НМТ”Стефан Македонски”, където работи с проф. Светозар Донев и Руслан Райчев. Вокалната си техника през годините развива с имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Salzburg при проф. Борис Баков.

В репертоара си има над 10 централни оперетни и още толкова оперни роли. Гастролира с всички турнета на музикалния театър от 2001 г. досега в Солун, Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания и Токио. От 2005 г. участва в оперната продукция на агенция “Шлоте”. През сезон 2009-2010 на Софийска опера  балет дебютира в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейскатата продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на граф Енрико. На сцената на Държавна опера Варна е изпълнявал ролите на Херцог от ”Риголето”, Алфред от „Травиата” на Верди и Илия от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев.

Валерий Георгиев – тенор завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специалностиТЕ валдхорна и оперно пеене. В продължение на десет години работи като артист-оркестрант в НМТ «Стефан Македонски». От 2009 г. стартира оперната му кариера и до 2012 г. вече гастролира на редица оперни сцени в Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия. От 2012 г е солист на Държавна опера Варна. Репертоарът му включва партиите на Ернесто от «Дон Паскуале» и Тонио от «Дъщерята на полка» на Доницети; Дон Рамиро от «Пепеляшка и Граф Ори от едноименната опера на Росини; Фентон от «Фалстаф», Херцог от «Риголето», Алфред от «Травиата», Рикардо от «Бал с маски», Манрико от «Трубадур», Габриел от «Симоне Боканегра» на Верди; Неморино от «Любовен еликсир», Андре Шение от едноименната опера на Джордано, Граф Данило от «Веселата вдовица» на Лехар и др. Валерий Георгиев поддържа богат репертоар от кантатно-ораториални произведения.

Стилияна Стоянова - сопран е родена във Варна. Завършва средното си образование в музикалното училище ”Добри Христов ” в родния си град,  през 1998 г. завършва и висшето си образование в НМА ”Проф. Панчо Владигеров” със специалност оперно пеене при професор Благовеста Карнобатлова. От февруари 2002 г. е в състава на хора на Държавна опера Варна. Вокалният и артистичен талант на певицата не остава незабелязан от диригенти и режисьори и тя получава покани да изпълнява солистични роли в опери, оперети и концерти. Първите й поверени солистични роли са Кети в оперетата ”Лелята на Чарли” и Алиса в мюзикъла ”Алиса в страната на чудесата”. Изпълнява ролите на Барбарина в ”Сватбата на Фигаро”, Анина от ”Травиата” , Олга от ”Веселата вдовица”, Алис от ”Граф Ори”, Щаси от „Царицата на чардаша” и др.

Пламен Долапчиев – тенор завършва през 1995 г. НМА “Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на доц. К. Вачкова. Дебютира на професионална сцена още като студент в ролите на Артур от “Лучия ди Ламермур” на Доницети (1994, Русенска опера) и Алфред от “Травиата “ на Верди (1995 г., Бургаска опера). През сезон 1995-1996 г. е солист на Старозагорската опера. През пролетта на 1996 г. участва в премиерните спектакли на операта “Стифелио” на Верди в ролята на Рафаел в рамките на ММФ “Мартенски музикални дни” в Русе. От ноември 1996 г. е солист на Държавна опера Варна, където изпълнява централни тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Бизе, Джордано, Калман и др.

Даниела Димова – сопран завършва оперно пеене в Националната музикалната академия “Панчо Владигеров” в класа на проф. Реса Колева (1990), специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим при проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано, Италия. От 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера. След спечелени конкурси става директор на Оперно-филхармонично дружество Варна (2009) и директор на Театрално-музикален продуцентски център, обединяващ Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна (от 2010). Завършила през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност. В репертоара й има над 25 оперни сопранови солови роли, както и голям брой произведения от кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни. Носител е на редица престижни награди, сред които Награда “Варна”, “Кристална лира” на СБМТД през 2007 г., “Златно перо” (2011) на Радио Класим ФМ и Галерия Макта.

 
Пламен Димитров – баритон е роден във Варна. Завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, а през 2002 г. и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Младият певец изгражда десетки централни баритонови роли, които му донасят признание на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Испания, Гватемала, Дания, Япония, САЩ и др. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна. Репертоарът на Пламен Димитров включва над 25 центални баритонови роли от опери на Пучини, Росини, Верди, Карл Орф, В. А. Моцарт, Бизе, Доницети, Маскани, Леонкавало, П. Хаджиев, Вагнер, Джордано и др.

19 и 20 януари 2015, 18 часа

Авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров Оркестър на Държавна опера варна с диригент Вилиана Вълчева

В главните роли Илияна Славова (Мари), Павел Кирчев (Принц), Румен Стефанов (Дроселмаер)

Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на „Лешникотрошачката”

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

Хореограф-постановчикът Сергей Бобров: Една красива носталгия

Премиера на "Красавицата и Звярът" в читалище "Отец Паисий

На 30 април от 18.30 часа в читалище "Отец Паисий", по повод петата годишнина на Варненския музикален театър "Арлекин", малките артисти разказаха приказка стара и любима. Нямаха търпение да дочакат празника, за да представят, заедно с приятелите си от балет "Тинити", премиерата на мюзикъла "Красавицата и Звярът" от Алън Менкен. Това е познатата класика на Дисни по романа на Жан-Мари Льопринс дьо Бомон, сценична адаптация за деца във фестивален формат. Режисьор на постановката е Сребрина Соколова, сценография и костюми Таня Гунчева, Юлияна Георгиева, Андриана Дянкова, хореография Болеслава Колева.

"Това е приказка за красотата, приятелството и любовта. Често се поглеждаме в огледалото, но дали то показва истинската ни същност? Срещал ли си външно красив познат, но после да разбереш, че е грозен „отвътре“, че е лош, завистлив и отмъстителен. Или обратното – на пръв поглед отблъскващ човек, но добър и състрадателен. Красотата не се заключaва само в изображението в огледалото, а в това как се отнасяме с хората, какво ни свързва с тях и кое е наистина ценното. Красавицата Бел и Звярът намират път един към друг чрез любовта си към книгата. А за теб, млади приятелю? Кое е това, което е твоят „мост“ към хората, твоята подадена ръка към тях?", пита в обръщението си към малките зрители режисьорът и вокален педагог на Музикален театър „Арлекин“ Сребрина Соколова.

Музикален театър „Арлекин” е създаден от Сребрина Соколова през 2010 г., като част от цялото семейство на художествените състави в Арт център „Арлекин”. Основната идея е да се обединят в едно разностранните таланти на децата на възраст между 6 и 13 години. С много любов, желание и забава малките артисти, обучавайки се, влизат в ролите на обичани приказни персонажи, пеят, танцуват и създават магията наречена мюзикъл. В репертоара на Музикалния театър са мюзикълите „Новите дрехи на царя” (2011), „Снежанка и седемте джуджета” (2012), „Чиполино” (2013), „Буратино или тайната на златното ключе”(2014). Спектаклите са с награди за режисура, сценография, хореография и актьорско майсторство от Националния Детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето” – Поморие. Особено признание съставът получава с присъждането на Специална награда за особен принос за развитието на детския мюзикъл в България за „Буратино или тайната на златното ключе” (Поморие 2014).

Сребрина Соколова е родена във Варна. Възпитаник е на Варненската детско-юношеска опера, учи класическо пеене при оперната прима Мария Бохачек. Завършва Детска педагогика със специализация Музика в Шуменския университет „К. Преславски”. През 2007 г. се дипломира като бакалавър по вокална педагогика - класическо пеене при Мария Коровешова-Рокас във ВСУ „”Черноризец Храбър” с пълно отличие и награда златен пръстен. Докато следва, се изявява като солистка в концертите на Хора на варненските девойки, Камерен оркестър „Анима” и Университетския театър към ВСУ „Черноризец Храбър” с разнообразен репертоар, включително мюзикъл. От 2010 г. Сребрина Соколова е художествен ръководител на Музикален театър „Арлекин” към частен Арт център за работа с деца „Арлекин”. В ежегодните летни арт академии на център „Арлекин” тя работи с проф. Надежда Сейкова, Мими Иванова, Валерия Кардашева и други известни педагози. Две поредни години (2011-2012) е член на жури в Международния музикално-театрален фестивал „Роза Мира” – Варна. В периода 2007-2012 пее в мюзикълни програми на частни професионални трупи. От 2013 г. работи като асистент режисьор в ТМПЦ - Държавна опера Варна. През 2014 година защитава магистърска степен по режисура за музикален театър със специалност Оперна режисура към НБУ – София при доц. Нина Найденова и Симеон Симеонов с пълно отличие. Дипломният й спектакъл е мюзикълът „Алиса в страната на чудесата“ от Александър Йосифов, поставен  с успех на сцената на ТМПЦ – Държавна опера Варна и включенведнага в регулярния афиш на оперния театър. Спектакълът е окачествен от неговият автор като най-добрата сценична адаптация от създаването на произведението, поставяно повече от 10 пъти досега от различни режисьори. Сребрина Соколова е автор на мултимедийната режисура на официалните концерти на ТМПЦ – Държавна опера Варна, посветени на Коледа и Свети Валентин.  

19, 20 January, Monday, Tuesday, 6 pm

THE NUTCRACKER - PREMIERE

Ballet by P. I. Tchaikovsky

Director & Choreographer Sergey Bobrov- Russia

Conductor Viliana Valtcheva

21 January, Wednesday, 6 pm

The wizard of Oz

Musical by Harold Arlen
Conductier Gancho Ganchev

Director Kostadin Bandutov

Stage Design Todor Ignatov

Choreographer Konstantin Iliev

With the participation of Varna Youth Opera

22 January, Thursday, 6 pm

OPERETTA GALA

Conductor Stefan Boyadzhiev

Director Kuzman Popov

Orchestra, choir and ballet by State Opera Varna 
Soloists Olga Mihaylova-Dinova, Penyo Pirozov, Plamen Dimitrov, Silviya Angelova, Lilyana Kondova

26 January, Monday, 6 pm

MUSICAL GALA

Conductor Yuli Damyanov

Director Mario Nikolov

Choreographer Svetlin Ivelinov

Musical hits from "The Lion King," "Beauty and the Beast," "Les Miserables", “My Fair Lady” etc.

With the special participation of  Vassil Petrov, leading soloists of National Music Theatre Mario Nikolov, Alexander Mutafchiyski, Georgi Handzhiev and of  State Opera Varna Daniela Dimova, Svilen Nikolov, Silviya Angelova, Lilyana Kondova, Ina Petrova

29 January, Thursday, 6 pm TOSCA Opera by Giacomo Puccini Conductor Borislav Ivanov Director Kuzman Popov Starring  Dimitrinka Raycheva - Floria Tosca, Kaludi Kaludov – Mario Cavaradossi, Plamen Dimitrov - Baron Scarpia, Eugeniy Stanimirov – Angelotti, Rossen Rangelov – Sagrestano, Sciarrone, Stoyan Findzhikov – Spoletta and others

30 January, Friday,  6 pm

BALLET CONCERT

Starring students at Dobri HristovNational SchoolOf Arts

Bookings and tickets: tel. (+359 52) 66 50 20; 66 50 22; 052 66 96 52

tickets@operavarna.bg

www.opera.tmpcvarna.com

Box-office, working hours

Monday– Sunday

10:00-13:00; 14:00-19:00  

На 28 април от 19 часа меломаните ще имат възможността да се насладят на две от знаковите опери в стила на италианския веризъм. В една вечер ще бъдат представени оперите «Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало. Ще дирижират диригенти от различни поколения -  най-напред на пулта ще застане доайенът и aртистичен директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов за операта «Селска чест», а «Палячи ще дирижира младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

И солистичният състав е изцяло варненски. Рядко се случва в двете главни тенорови партии да се представи един и същ певец, но точно това предизвикателство ще поеме тази вечер тенорът Валерий Георгиев. Ще го аплодираме в ролите на Туриду от „Селска чест” и на Канио от „Палячи”. В Сантуца ще се превъплъти сопраното Димитринка Райчева, Алфио ще бъде баритонът Пламен Димитров, Бойка Василева ще изпълни партията на Лучия, а Вяра Железова - на Лола.

В «Палячи», под диригентството на Вилиана Вълчева, ще имаме удоволствието да чуем още Венцеслав Анастасов като Тонио, Линка Стоянова като Неда, Пламен Димитров като Силвио и Борис Луков като Арлекин.

Държавна опера Варна при Театрално-музикалния продуцентски център започва новата 2015 година с гастрол в най-добрия български зимен курорт Банско.

В залата на Народно читалище "Никола Вапцаров” гражданите и гостите на града от страната и чужбина ще могат да видят двете най-нови варненски постановки - красивата балетна приказка "Лешникотрошачката" по музика на П. И. Чайковски и уникалната опера-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе.

Постановчик и хореограф на двете заглавия е главният балетмайстор на морския оперен театър, з.а. на Русия Сергей Бобров.

Поради големия зрителски интерес представленията на "Лешникотрошачката" на 5 и 6 януари ще бъдат три.

На 8, 9 и 10 януари следват още 3 спектакъла на „Carmen Dance” с оперни и балетни солисти на Държавна опера Варна, както и с участието на водещи балетисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

Прочетете повече:

КАРМЕН ДАНС | CARMEN DANCE

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

„Лешникотрошачката” през погледа на Сергей Бобров, Илияна Славова и Олеся Алдонина

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сергей Бобров – предпредпремиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Лешникотрошачката” – една красива носталгия

„Carmen Dance” - Уникална постановка с оркестър, хор, оперни и балетни солисти

Сергей Бобров: Хореографията е слово, което изразяваш не с дума, а с танц

„Кармен” завинаги! 

Bansko ski resort to host six performances of the Varna State Opera in January

На 21 април от 19 часа на своята основна сцена Варненският оперен театър ще представи една от най-популярните и обичани от публиката оперети – «Веселата вдовица» от Франц Лехар. В постановъчния екип влизат познати имена от европейската музикална сцена: режисьор Марк Кроне (Холандия); сценограф Карел Спанхак (Холандия); костюмограф Маррит ван дер Бургт (Холандия); хореограф Андре де Джонг (Холандия).

В ролята на Хана Главари (Веселата вдовица) ще аплодираме примата на ДМБЦ „Стефан Македонски” Марияна Арсенова. Тя  печели сърцата на публиката със своя изискан стил, професионализъм, красота и изящество.

Марияна Арсенова е завършила Музикалната aкадемия в София, специалност оперно пеене. Две години е солистка в Старозагорската опера, където изпълнява ролите на Розина от “Севилският бръснар” на Росини, Фенена от “Набуко” на Верди и куртизанката от “Хофманови приказки” от Офенбах. От 1997г. е солистка в НМТ ”Ст. Македонски”. В репертоара й са ролята на Силва от ”Царицата на чардаша” от Калман, Елена от “Хубавата Елена” от Офенбах, Хана и Валансиен от “Веселата вдовица” от Лехар, Марица от ”Графиня Марица”, Розалинда от “Прилепът” на Йохан Щраус, Анжел Дидие от “Граф фон Люксембург” на Лехар и много други роли от мюзикъли, има записи в БНР. Носителка на награди от наши и международни конкурси, лауреат на престижната награда на Съюза на музикалните дейци в България “Кристална лира” в раздел оперно и оперетно изкуство за 2004 г. От август 2010 г. до октомври 2013 г. е заместник-директор на ДМБЦ ”Стефан Македонски” и негов артистичен директор.

В ролята на Граф Данило Данилович – Валерий Георгиев, солист на оперния театър във Варна. В останалите роли: Пламен Георгиев, Михаил Михайлов, Людмил Петров, Филипа Руженова, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров и др.
На диригентския пулт ще застане гост-диригентът от Стара Загора Красимир Къшев.

Третото издание на Бала на артиста 2014 се състоя, както впрочем и миналогодишното, на 21 декември. Съвпадението беше колкото случайно, толкова и многозначително. Във всеки случай с положителен знак.

И така, артисти, музиканти, архитекти, дизайнери, художници, журналисти, фотографи, арт мениджъри, почитатели на изкуството и прочие съмишленици от артистична бохема на Варна се събраха в уречения час във фоайетата и ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за да вдигнат наздравици за старата и за новата година.
Куверти се търсеха до последния момент и нито един, пожелал да стане част от нароченото за аристократично занимание, не остана отвън театъра.

Още с пристигането си, мнозина веднага се възползваха от възможностите, които предлагаше Балното ателие и преобразени в сценичните костюми на герои от постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна влязоха в образ със съответното чувство за отговорност.

Блестящ пример в това отношение даде водещият Кирил Аспарухов, който до такава степен се срасна с костюма на Краля от Шекспировата „Мяра за мяра”, че се обяви за Крал и на бала. Не отстъпи от тази си роля, въпреки забележката на „назначената” от него Кралица на бала, директорката на ТМПЦ Даниела Димова, че кралската титла по право се пада на председателя на Дружеството на архитектите, арх. Димитър Стефанов, основен съорганизатор на артистичното събитие.

Този внезапен кадрови спор обаче много лесно се разреши, тъй като арх. Стефанов охотно прие да изпълни и ролята на Кардинала, подразбира се, Ришельо – също достатъчно значима фигура :)

Естественият акцент на бала безспорно беше модното ревю на известния варненски бутик „La SPOSA” с главен дизайнер Соня Ангътян. Неотдавна манекенките на „La SPOSA” направиха специална фотосесия на новата си колекция в сецесионовия интериор на Варненския театър. Някои от тези официални тоалети бяха представени и на Бала на артиста, но за всеобща изненада в ролята на манекенки се появиха съвсем други дами – не по-малко очарователни и красиви, но с различна биография.

На модния подиум, представени от пиарката на ТМПЦ и асистентка на Краля на бала Виолета Тончева, дефилираха с апломб - сякаш непрекъснато са го правили! - оперните артистки Даниела Димова, Вяра Железова и Лиляна Кондова – все сопрани, забележете , оперната режисьорка Сребрина Соколова, икономистката Антония Евтимова – координатор на Центъра за иновация и развитие при Икономически университет Варна и Йоана Атанасова, завършила т.г. архитектура във ВСУ „Черноризец Храбър”. Всички те привнесоха в модното събитие една особена интелектуална елегантност, оценена по достойнство както от зрителите, така и от професионалните модисти.

По-нататък, в конкурса за влизане в образ, компетентно жури от тримата актьори на Варненския драматичен театър Нено Койнарски, Стефан Додуров и Теодор Папазов, заклето в безпристрастност, отсъди справедливо първа награда на Котарака в чизми – Кристиян. Синът на известното медийно-музикално семейство Мария и Доно Цветкови впечатли с артистичност, непосредственост, комуникативност и липса на всякаква сценична треска. Поздравления за родителите!

Освен него, аплодисменти заслужиха Оловният войник, Шахиншахът, няколкото принцеси, херцогини и въобще всички костюмирани.
До среднощ имаше музика, танци, кулинарни удоволствия и настроение, както всички очакваха. На бал като на бал, ако трябва да перифразираме известната поговорка на французите, които май бяха измислили и самия бал като един изискан начин за забавление :)

Виолета Тончева

 
3 декември 1921 – 22 декември 2014

На 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 години,  Ангел Атанасов. Опелото ще се извърши на 23 декември от 12 часа в храма „Свети Николай”, погребението ще се извърши в парка на с. Тополи в 13 часа.
Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково.

До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката.

„Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“,

казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.

Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град.

Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците. Сред варненските галерии, които неведнъж представяха с неговото творчество, със специалното си отношение през последните години се открои галерия Арт Маркони.

Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро.

Среща с руски филмови творци във Варна

На 15 април, часове преди българската премиера на филма „Батальон” във ФКЦ, в ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна се състоя среща между водещи руски кинотворци, участници в Международния фестивал на военното кино и варненски артисти от Драматичен театър "Стоян Бъчваров", Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна, НУИ "Добри Христов, почитатели на филмовото изкуство от града.

Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна приветства гостите и изрази задоволството си от факта, че Международният фестивал на военното кино идва в България в годината, когато отбелязваме 100-годишнината на българското кино. Тя представи накратко историческото развитие и най-успешните творчески продукции на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна от последния сезон, както и участниците в срещата от варненска страна, сред които драматичната актриса Милена Кънева, оперните солисти Ирина Жекова, Валерий Георгиев и други.
Президентът на Международния фестивал на военното кино Олег Урюмцев изтъкна, че форумът през тази година е посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Фестивалът обединява известни филми с такива общочовешки послания за мир и непреходни духовни стойности, каквито са завещани от патрона на фестивала, големия режисьор Н. Ю. Озеров, посветил цялата си творческа кариера на филми за войната и създател на киноепопеята „Освобождение”.

Александър Голобородко, президент на Международния филмов фестивал „Съзвездие”, разказа за богатия афиш на Малий театър в Москва, който в момента предлага и заглавия като „Опасни връзки”, „Исус Христос суперзвезда” и „Доктор Джекил”, които се играят също във Варна.
Заместник-изпълнителният директор на фонд „Русский мир” Сергей Шуригин представи проектите, с които фондът подпомага разпространението на руския език и култура в други страни. Фестивалът на военното кино присъства сега в България по програма „Паметта на сърцето”, с която фондът финансира всяка година проекти, свързани с отбелязването на 9 май – Деня на победата. Предвижда се разширяване на българската мрежа от Руски центрове, с каквито сега разполагат София, Варна и Пловдив.

Н. а. на Русия Александър Пятков сподели спомени за участието си във филма на Никола Корабов ”Юлия Вревская” (1978) и разказа емоционално за приятелствата си с естрадните певци Грета Ганчева, Бисер Киров и други български творци, които го свързват завинаги с нашата страна.
Продуцентът и сценарист на филма „Батальон” Иля Авраменко отговори на въпроси на аудиторията за премиерната лента с потресаващата история на жените в единствения по рода си батальон на смъртта, сформиран през 1917 г.

В края на срещата Даниела Димова изрази надеждата си за бъдещи съвместни българо-руски проекти, подкрепени от фонд „Руский мир”, благодари на гостите за отделеното време и пожела успех на Международния фестивал на военното кино в България.

Среща с водещи руски кинотворци и българска премиера на филма "Батальон" на Дмитрий Месхиев на 15 април във Варна

От 14-ти до 16-ти април в курорта "Камчия", Варна и Добрич ще бъдат представени най-добрите документални и игрални руски филми на военна тематика, включени в Международния фестивал на военното кино "Ю. Н.  Озеров", посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Под мотото "Чрез войната в киното - срещу войната в света!" българската публика ще има възможност да види 20 филма, отличени с най-високи кинонагради.

Официалното откриване предстои на 14 април 2015 г. от 18:00 ч. в хотел "Лонгоз" на Санаторно-оздравителен комплекс "Камчия" с прожекция на филма "Белият тигър" на режисьора Карен Шахназаров.

На 15 април от 13.30 ч. Театрално-музикален продуцентски център Варна ще бъде домакин на първата среща на руски кинотворци с варненски артисти от Държавна опера Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавен куклен театър Варна. Срещата, която ще се проведе в ротондата на първи балкон, Основна сцена, ще води Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна. Ще присъстват Александър Голобородко - президент на Международния филмов фестивал "Съзвездие", актьорът Александър Пятков ("Дерсу Узала", "В зоне особого внимания", "34-й скорый", "Тайна черных дроздов", "Бульварный роман"), заслужилата актриса Галина Бокашевска ("Марш славянки", "Тоталитарный роман", "Эффект домино" и др.). В състава на гостите влизат президентът на Фестивала на военното кино "Н. Ю. Озеров" Олег Урюмцев и заместник-изпълнителният директор на фонд "Руский мир" Сергей Шуригин.

Веднага след срещата, от 17:00 часа в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център ще се състои българската премиера на филма "Батальон" на Дмитрий Месхиев, който разказва историята на първия и единствен женски батальон на смъртта, създаден през пролетта на 1917 г. Сред гостите ще бъде и авторът на сценария Иля Авраменко. Световната премиера на филма бе на 20 февруари тази година.
Във ФКЦ ще бъдат прожектирани два филма от епопеята "Освобождение" на режисьора Николай Озеров "Огненная дуга" и "Битва за Берлин", както и "Бресткая крепость", филм на режисьора Александър Кот, заснет през 2010 г., който проследява в точност събитията от първите дни на отбраната през юни 1941 г.

Всички филми ще се прожектират на оригиналния език, без превод и субтитри.
Организатор на киномаратона е Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия", фонд "Руский мир" и фондация "Устойчиво развитие за България". Партньори на събитието са Фестивалният и конгресен център във Варна и Община Добрич.

ЗЛАТНА ЛИРА за 30-те възходящи творчески години на Вяра Железова

С култовата постановка „Carmen Dance” на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, ще завърши на 22 и 23 декември творческата 2014 г. на Държавна опера Варна. Нещо повече, с последния спектакъл на 23 декември ще отбележим успешната 30-годишна сценична дейност на мецосопраното Вяра Железова. Ще я аплодираме в любимата й роля на Кармен, с която тя е спечелила много приятели на българското оперно изкуство у нас и по света.

В оригиналната опера-балет, освен балетни артисти, под палката на младата диригентка Вилиана Вълчева, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, под режисурата на Кузман Попов. В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден в музиката на Жорж Бизе, на Вяра Железова ще партнират солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела).

Същите главни персонажи ще пресъздадат балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

В двете действия на „Carmen Dance” образът на Кармен се развива многопланово, със средствата едновременно на оперното и на балетното изкуство. Оперните солисти се превъплъщават в своите герои на необичайна територия, неочаквано появявайки се ту в една, ту в друга от четирите ложи на партера и първи балкон. В същото време на сцената танцуват балетните артисти и този художествен паралел, подсилен от ефектните костюми, оказва изключително въздействие върху публиката.

Точно както го е предвидил Сергей Бобров: „За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца. „Кармен” от Бизе е точно такава творба с драматични взаимоотношения, които аз съм подплатил с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед.” 

Що се отнася до пеещата Кармен, изглежда невероятно, че Вяра Железова - тази нежна, крехка и красива жена, има вече 30 творчески години за гърба си! Рецептата вероятно се крие в безрезервната й любов към оперното изкуство, всеотдайността и чувството за отговорност към дарбата, която й е отредена.

Завършила Музикалното училище във Варна и НМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Елка Киселова, проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков, Вяра Железова участва още като студентка в Учебния оперен театър.

Във втори курс изпълнява Фьокла от „Женитба” на Мусоргски и това е първата й роля. Следват Графинята от "Дъщерята на полка" от Доницети, Розина и Берта от "Севилският бръснар" на Росини и Баба Дуда от операта "Запустялата воденица" на маестро Георги Атанасов. В периода 1984-1986 г. завършва майсторски клас по камерна музика към академията.

Като студентка, в продължение на четири години пее в първото академично трио в България – трио "София", което с репертоар от над 110 песни изпълнява стотици концерти на година в страната, заедно с едни от най-известните артисти и певци от всички жанрове в България, пътува на турнета в Русия, Полша, Унгария, Кипър, Афганистан. От 1984 до 1994 г.

Моята Норина е интригуваща млада жена, която освен чаровна изкусителка е и остроумна, хитра и находчива. Още от самото начало тя казва, че познава магията на любовта и владее хиляди начини да примами и разбие едно сърце. И наистина - когато нейното щастие с любимия Ернесто е в опасност, тя се превъплъщава до неузнаваемост според момента и целта. Норина всъщност показва, че всеки от нас има различни лица и може да играе различни роли.

Комичните ситуации произлизат от заслепението и едностранчивото мислене на Дон Паскуале. От всяка сцена може да се извади поука. Освен че ще се посмеят, мисля, че зрителите ще открият и част от себе си в някои от персонажите в операта „Дон Паскуале”.

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници Държавна опера Варна да поднася на варненската публика Симфоничен  концерт със специална програма с виенски привкус от времето на голямата музикална фамилия Щраус.

Миналата година билетите свършиха много бързо и се наложи в последния момент да търсим дата за още един концерт. Затова тази година от самото начало планирахме два концерта на 18 и 19 декември. Отново под вещата диригентска палка на маестро Деян Павлов, който умее като никой друг да събира сцената и публиката в една обща територия за случването на празника.

Със своите любопитни истории около написването на творбите, остроумни коментари и подкани към публиката за съучастие в лидерската роля на диригента, той създава незабравимо преживяване, подобно на прословутите виенски концерти в началото на всяка нова година. С други думи - във Варна като във Виена!

С музикални фоерверки от известните Щраусови валсове: “Виенска кръв”, “Персийски марш”, „Рози от юг”, „Ти и ти” от „Прилепът”, полките „Кукувицата”, „Бърза полка”, „Френска полка Шампанско, “Гръм и мълнии” и още, и още, без да забравяме онзи бляскав «Радецки марш».

Деян Павлов е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му 

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

За оперното пеене, измерено във фантазия

На 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли - Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

Ролята на Доктор Малатеста е интересна от актьорска гледна точка. Предизвикателството идва от необходимостта актьорските задачи да бъдат съчетани с бравурното пеене, типично за Доницети. Режисьорът Кузман Попов и диригентът Светослав Борисов определено са намерили най-добрия ключ към постановката, която звучи много цветно и е изпълнена с много живот. Надявам се така да я възприемат и зрителите.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

Младите варненски художници Зорница Дончева и Стоян Георгиев поднесоха дарение на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в лицето на директора на културния институт Даниела Димова. Това е тяхна панорамна картина, изобразяваща емблематичната сграда на Варненския театър в контекста на площад „Независимост”. 

Двамата са магистри по инженерен дизайн от Технически университет Варна, той е завършил художествена паралелка в НУИ „Добри Христов”, тя Техникума по облекло във Варна. В продължение на 7 години специализират като асистенти на художника Атос Фачинкани в град Сирмиони на езерото Лаго ди Гарда в Северна Италия, недалеч от Верона.

Там усвояват една по-различна от обичайните техники на рисуване, при която четката се полага като ветрило. Вследствие на това се получава специален релеф, цветовете стават по-ярки и по-чисти, на пръв поглед дори шокират, а картината като цяло изглежда по-жива. Ако трябва да се търси мястото на този подход сред теченията в изкуството, той би могъл да бъде поставен някъде между наивизма и импресионизма. В Италия го определят като постимпресионистичен.

Зорница и Стоян разказват още, че напразно са се притеснявали как ще бъде възприето изкуството им в България. Доказват го успешните им 5 изложби, които в продължение на една година, откакто са се завърнали в България, са направили във Варна, София и Балчик.

Имам сантимент към арията „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”)

С режисьора на „Дон Паскуале” Кузман Попов се работи страхотно. Знаейки колко динамична и трудна музикално и стилово за солистите е операта-буфо, той така поставя нещата, че да ни удобно за пеене, без да принизява изискванията си към сценичното ни поведение. Крайният резултат е една много вълнуваща симбиоза.

Моят герой Доктор Малатеста, който има ключова роля в операта, е приятел на двамата влюбени Норина и Ернесто. Точно той скалъпва цялата сватбена интрига, когато разбира, че старецът Дон Паскуале, освен че си търси млада и красива съпруга, смята да лиши племенника си Ернесто от наследство, ако и той не побърза да се ожени.

Харесвам ролята и имам сантимент към прекрасната ария в първо действие „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”). Пях я на кандидат-студентския си изпит в Музикалната академия и сега ми е приятно да се върна към нея, вече от една съвсем друга професионална позиция.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

В търсене на истинския Чайковски

Не може да не харесваш „Лешникотрошачката”, както не може да не харесваш и приказката на Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, върху която Чайковски създава своя шедьовър. Всъщност това е не само последният балет на великия композитор, но и единственият Рождественски балет в световната музикална съкровищница. Неизменна част от духа на големия християнски празник, „Лешникотрошачката” е символ на възможността да се променим за добро.

Докато традиционните постановки на балета не се придържат особено към Хофман, моят прочит – напротив, се стреми да се доближи до него. В този смисъл варненската ми постановка е напълно оригинална.

Връщането към първоизвора, в търсене на истинския Чайковски, е красиво и вдъхновяващо предизвикателство, идеята, която следвам. Да следват своите мечти и никога да не се отказват от тях – това пожелавам на децата и на всички, които не са забравили, че са били деца.

Сергей Бобров – хореограф-постановчик, з. а. на Русия

Мари е любимата ми роля

„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня.

Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото.

Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

Илияна Славова – Мари

Отвъд всекидневието

И аз обичам Мари, танцувала съм я неведнъж. Тя попада в един приказен свят, в който всичко е различно и вълшебствата нямат край. Кое момиче не си мечтае за подобно преживяване?

А когато една балерина успее да се потопи с всичките си сетива в невероятния свят на „Лешникотрошачката”, то нейното вълнение няма как да не се предаде и на зрителите. Балетната трупа работи с огромно желание и проповдигнат дух, за да се получи един пълноценен спектакъл.

Очакваме зрителите да ни се доверят, за да ги пренесем отвъд всекидневието в един по-щастлив свят.

Олеся Алдонина – асистент-хореограф

Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него

Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него. Предполагам, че възрастта ще ми проличи по някое време, но разчитам както на силния грим, който ще ме състари подобаващо, така и на перуката – героят ми е плешивичък, разбира се и на великолепните костюми.

Що се отнася до цялата продукция, всички сме дебютанти, ролите в „Дон Паскуале” са нови за нас, само Илина е пяла вече Норина. Имаме обемни и нелеки партии, трудни за запаметяване, но се сработихме още по време на репетициите. Режисьорът прояви търпение, докато в началото все още се разхождахме с клавири по сцената, но сега вече сме овладели вокално ролите си и се съсредоточаваме върху актьорското превъплъщение. Обичам да работя с колегите от Варненската опера, с диригент като Светослав Борисов и режисьор като Кузман Попов. Всичко, свързано с тази постановка ни увлича, самите ние се забавляваме и се надявам да предадем тази наша енергия и на публиката.   

 Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно  

П О К А Н А

Теaтрално-музикален продуцентски център Варна

Съюз на архитектите в България – Дружество Варна

организират

БАЛ  НА АРТИСТА – ВАРНА 2014

Трето издание

 
Кога - 21 декември 2014, 19.00

Къде - Основна сцена на ТМПЦ Варна, фоайета партер, първи и втори балкон, ротонда

С кого – артисти, музиканти, архитекти, дизайнери, художници, журналисти, фотографи, арт мениджъри, почитатели на изкуството 

За пръв път ще бъда съпруга на съпруга си на сцената

Изключително съм щастлива, че като Норина в „Дон Паскуале” сега за пръв път на сцената ще бъда съпруга на съпруга си Деян Вачков. Съпруга, макар и за малко, макар и много лоша и зла, каквато е моята героиня Норина спрямо Дон Паскуале. Ще ми се наложи дори да му залепя някой и друг шамар, но няма как.   

Норина много ме забавлява, за пръв път я пях през 2006 г., когато спечелих оперния конкурс в Комо, след това съм я пяла в много италиански театри. Всъщност играя малко и себе си в тази роля. Като всяка жена Норина се бори за любовта си, а когато се бориш за любовта си, няма никакви граници, всичко е разрешено, даже ако трябва да накараш да страда един добродушен стар човек, един 70-годишен ерген, на който му се е приискало – видите ли - да си вземе млада женичка. В крайна сметка неравностойният брак бива осуетен с общи усилия, от което произтичат и забавните ситуации в операта. Сигурно няма да сбъркам, ако кажа, че сюжетът отпреди 250 години никак не е загубил откъм актуалност.

Приятно ми е да работя с такъв хубав певчески екип, с Маестро Светослав Борисов – млад и амбициозен, прецизен и енергичен, диригент с високи критерии. Той изпипва докрай всички детайли. Опера-буфо по начало се прави трудно. В този жанр е сложно и за солистите, и за хора, и за оркестъра. Всички трябва да сме гъвкави и концентрирани, за да представим адекватно музиката на Доницети, носеща в себе си много цветове, много театър. С Кузман Попов се работи прекрасно – освен великолепен режисьор, той има и завидно чувство за хумор, което никак не е без значение, когато трябва да се овладее екип от много хора. Въобще  очаквам да се получи един много, много красив спектакъл. Още повече, че премиерата на 8 април съвпада с рождения ден на самия Дон Паскуале, т.е. на моя любим съпруг Деян Вачков!

Прочетете още:

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно  

Мюзикълът на Държавна опера Варна „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, успешна първа постановка на Сребрина Соколова, диригент Стефан Бояджиев, сценограф Ралица Русенова, костюмограф Елена Иванова, се завърна с Почетна грамота от Стара Загора.

Спектакълът бе представен на 3 декември 2014 на сцената на Държавна опера Стара Загора в рамките на 45-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство, в който участваха всички оперни театри в България.

"Спазихме традицията на нашия спектакъл, зрителите да бъдат посрещани в страната на чудесата от облечени в красиви сценични костюми разпоредители. Вдъхновено играха варненските артисти - Лиляна Кондова в главната роля, Надежда Радкова, Александър Панайотов, Николай Димитров, Ростислав Байрактаров, Христо Ганевски и всички останали.

 

 Те успяха да спечелят младата публика с интерактивна игра, замислена и изчислена по времетраене според особеностите на детската психология.

Държа да съобразявам всеки спектакъл с конкретната възрастова група в залата, така че  предварителното запознаване с аудиторията, обсъждането и мотивацията на артистите, са съществена част от моята работа преди всеки спектакъл",

разказва младата режисьорка.

„Поощрявам артистите да внасят свои идеи или скечове в интерпретацията на образите, за да бъдат постоянно нащрек, да не свикват с някакви заучени поведенчески модели, да са винаги свежи и интересни на себе си, а оттам и на зрителите. Този подход се оказва работещ  от мартенската премиера до днес и ние всички много се забавляваме непрекъснато да обогатяваме вълшебното пътешествие на нашата „Алиса в страната на чудесата”, обобщава Сребрина Соколова.

Тя очаква с нетърпение да прочете есетата върху варненската Алиса, които са се заели да напишат група ученици от Стара Загора, посетили спектакъла.

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Как живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно 

Поради изключителния зрителски интерес към концертите на „Тримата тенори” на 8 и 10 декември, в рамките на XV Коледен музикален фестивал 2014, ТМПЦ – Държавна опера Варна пуска в продажба от утре, 6 декември, допълнително по 50 билета за правостоящи на цена 8 лв.

Концертите на „Уникалните гласове” Борис Луков – солист на Държавна опера Варна, Веселин Вачев и Георги Петров, със Симфоничния оркестър на оперния театър, ще дирижира Страцимир Павлов.

Работно време билетна каса Основна сцена  (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com
 

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

Казват, че „Лучия ди Ламермур” е остаряла, а „Дон Паскуале” се е подмладил - и макар че с нас е точно обратното – и аз и изпълнителите на „Лучия ди Ламермур” сме побелели, на мен много ми се иска, заедно с „Дон Паскуале”, и ние да се подмладим. Аз поставям за трети път в творческата си биография „Дон Паскуале”, но сега правя един съвсем нов прочит, различен от досегашните ми постановки, много различен и от битуващата представа за този образ.

Музиката на Гаетано Доницети, макар и написана преди 250 години, е толкова ярка, че ме предизвиква да я съотнеса към съвременния човек и тази творческа задача се оказа много блазнеща. Разполагам действието не в XIX век, а в XXI век и днес историята се възражда във всичките й детайли.  Същевременно се разпознават всички типажи, произтичащи от комедия дел арте и опера буфо. Не липсват Панталоне, Доктор, Колумбина, Арлекин, имаме си дори нотариус, но всички те се изразяват със съвременни художествени средства.

Цялата музикална партитура е онагледена в сценичното действие. Всички 14 музикални номера са така разработени, че изкушават с бликащите си идеи за сценично превъплъщение. Тръгвам от тази благодарна предпоставка, за да изведа артистите на едно по-високо интерпретационно и техническо ниво, което залага наред с певческото майсторство, на сериозната театрална игра и възможността за импровизация.  

Солистичният състав от талантливи певци – Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов (Дон Паскуале), Пламен Димитров и Свилен Николов (Доктор Малатеста), Ернесто (Арсений Арсов, Георги Султанов), Илина Михайлова и Ирина Жекова (Норина) - действително е звезден и аз вярвам, че всички те ще се справят блестящо с предизвикателните творчески задачи. Това, което непременно трябва да се каже, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се оказват зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара.

Колегите приемат охотно моите идеи и ми е приятно да виждам как забавлявайки се, самите те стигат до интересни решения. Очевидно намерихме общ ключ към тази постановка, която изисква висока рефлексивност и концентрация, но тъкмо заради това предполага и голямо удовлетворение. Желанието ни е така да поднесем нашия „Дон Паскуале”, че публиката също да се забавлява и да го възприеме по възможно най-добрия начин.

Виолета Тончева

Прочетете още:

„Дон Паскуале” – премиера на XVI Великденски музикален фестивал

ХV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

На 9 декември, в рамките на ХV Коледен музикален фестивал, на оперната сцена във Варна ще се играе шедьовърът на Джузепе Верди «Риголето», гост-диригент Станислав Ушев, режисьор Кузман Попов.

В ролята на Риголето публиката ще има удоволствието да се наслади на изкуството на един от талантливите български баритони Пламен Димитров като Риголето - една от коронните му роли, подплатена с вокална прецизност и широк драматичен диапазон.

Младият солист на Държавна опера Варна, който е желан гост в Софийска опера и балет, както и в престижни оперни театри в Европа, Япония и другаде, само през последните няколко месеца защити с блестящи дебюти и знаковите баритонови партии на Жерар в „Андре Шение” от Умберто Джордано и Яго в „Отело” на Джузепе Верди.  

В ролята на безнравствения Херцог ще се представи друг млад солист на Варненската опера Валерий Георгиев, който също подготвя роля след роля от теноровия репертоар. Заедно с Пламен Димитров през ноември дебютира успешно в ролята на Андре Шение от едноименната опера на У. Джордано.

Аплодираме го още като Алфред от „Травиата”, Херцога от „Риголето”, Неморино от „Любовен еликсир”, Манрико от „Трубадур”, Туридо от „Селска чест”, Граф Ори в „Граф Ори”, Фентон от „Фалстаф”, Канио от „Палячи” на Леонкавало, Граф Данило от „Веселата вдовица” и др. 

Дъщерята на Риголето Джилда ще представи солистката на Държавна опера Варна Ирина Жекова, която редовно участва в спектакли и на Софийска опера и балет, има също своите успехи на сцени извън България.

Още на великолепния дебют на младото сопрано в ролята на Джилда на XI Коледен музикален фестивал преди 4 години във Варна пролича, че това ще стане една от коронните й роли.

Оттогава досега Ирина Жекова така ярко обогати образа на нежната и сякаш беззащитна, но същевременно силна с любовта си, девойка, че интерпретацията й във вокално и артистично отношение създава усещането за съвършенство.

В останалите роли ще видим Евгений Станимиров (Спарафучил), Силвия Ангелова (Мадалена), Гео Чобанов (Монтероне), Георги Койчев (Маруло), Даниела Рабчева (Джована) и др.

На 1 април от 18 часа, в рамките на ХVІ Великденски музикален фестивал – Варна 2015, възпитаниците на НУИ «Добри Христов», специалност класически танц, ще се представят с голям балетен концерт, под игривия наслов «Не на шега». Участват ученици от всички балетни паралелки от І до ХІІ клас и деца от балетната школа при НУИ «Добри Христов» с преподаватели Биляна Георгиева, Десислава Стойнешка, Елица Калова, Любомир Кацаров, д-р Мария Дражева, Нина Иванова, Румяна Малчева. Корепетитори са Анна Пашанова, Валентина Марценкова, Росен Иванов, Светлана Станчева, Таня Митрева, Татяна Куприянова, Теодор Беломъжов, Цена Атанасова. Концертът е със специалното участие на Мартин Чикалов – балетен солист на Държавна опера Варна. На добър час, млади колеги! Нека сцената на Държавна опера Варна скоро стане и ваша постоянна сцена, на която да развивате своя талант!

П Р О Г Р А М А

1.    КУПИДОН ОБЪРКВА ВСИЧКО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Десислава Стойнешка, изпълняват ученици от I клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

2.    Фрагмент от балета ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА - музика П. И. Чайковски, изпълняват ученици от IV клас с балетен педагог Биляна Георгиева

3.    Гранд па де фльор от балета ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от II, III и X клас с балетен педагог Нина Иванова

4.     В БЛАТОТО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от V клас с балетен педагог Елица Калова

5.     БЪЗЗЗ - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от VII и VIII клас съвместно с ученици от балетната школа на УН към НУИ „Д. Христов“ Варна с балетен педагог Елица Калова

6.    КЪМ СВЕТЛИНАТА - музика О. Арнолдс, хореография Галина Сребрева
изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

7.    КЛАСИЧЕСКА ИМПРОВИЗАЦИЯ - музика Р. Дриго, хореография Румяна Малчева, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

8.     Вариация на Китри от I д. на балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус
изпълнява Паола Матеева от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

9.    Вариация от балета ФЕСТИВАЛ НА ЦВЕТЯТА В ГЕНЦАНО - музика Е. Хелстед, изпълнява Мариан Маринов от VII клас с балетен педагог Елица Калова

10.     Вариации на феите-орисници от балета СПЯЩАТА НА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, изпълняват Естел Ебазерова, Мариан Маринов, Радослава Петрова, Хелин Хасан, Яна Бодева - ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

11.     Па де катр от ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

12.    Фрагмент от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Анастасия Андреева, Венета Гочева, Лора Антонова, Магдалена Павлова, Мартина Костадинова, Теодора Кралева - ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева     

13.    Па де сис от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Андриана Тодорова, Антоана Петрова, Гергана Занкова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Яна Николова  – ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

14.     Па де дьо от балета КОРСАР - музика А. Адам, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

15.     ЛУДИ-МЛАДИ - музика Иван Чокоев, хореография Иван Донев, постановка д-р Мария Дражева, изпълняват ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

16.    Сегидиля от балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

17.     Фрагмент от балета ПАХИТА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева

18.     Вариация на Никия от балета БАЯДЕРКА музика Л. Минкус, изпълнява Станислава Василева от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка    
19.     Фрагмент от балета БАЯДЕРКА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева      

20.     СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Анастасия Андреева от IX клас с балетен предагог Румяна Малчева

21.    Па де дьо от балета СПЯЩАТА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мона Христова от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева и Мартин Чикалов - солист на Държавна опера Варна

22.    Вариация от ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО - музика П. И. Чайковски, изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

23.     МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Венета Гочева от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

24.     Па де дьо АРЛЕКИНАДА - музика Р. Дриго, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

25.     Фрагмент от ІІ д. на балета ЖИЗЕЛ  - музика А. Адам, изпълняват ученици от VIII и IX клас със солисти Мона Христова, Елена Димитрова и Елица Филипова – ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014 ще прикове вниманието на 15 и 16 декември със своята предпредпремиера на „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, постановка и хореография на един от големите съвременни балетни творци Сергей Бобров - з.а. на Русия, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и от този сезон главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

Хронологията показва, че в Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на големите руски имена в балетното изкуство.  

Варненската „Лешникотрошачка” от 2011 г. на Желка Табакова и Генадий Иванов-Гендони също пълнеше залата. Със сигурност щастлива ще бъде съдбата и на сегашната, най-нова постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров, асистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина и Наташа Боброва, корепетитор Радослава Кареева.

От участниците в постановката, избрани с кастинг, солисти са Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова, Евгения Минкова (Мари), Павел Кирчев, Мартин Чикалов (Принц). На сцената в различни роли танцуват още Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

На 31 март от 19 часа на сцената ще пее и танцува Кармен в двойния образ, зададен толкова красиво и предизвикателно в уникалната опера-балет „Carmen Dance” от Сергей Бобров. Прочитът на главния балетмайстор на Варненската опера и з.а. на Русия извежда на сцената едновременно оперни солисти и балетни артисти в един зашеметяващ фееричен спектакъл, изграден по музиката на Жорж Бизе.

В горещия любовен триъгълник ще чуем солистите на Държавна опера Варна Силвия Ангелова (Кармен), Валерий Георгиев (Дон Хозе), Деян Вачков (Ескамилио) и Илина Михайлова (Микаела).

В същите главни роли ще видим варненските балетни артисти Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро). В другите главни балетни роли ще се представят Ренета Михайлова (Бандитка) и Николай Димитров (Цунига).

Всичко това ще се случи под палката на главния диригент Светослав Борисов и според замисъла на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

„Лешникотрошачката” е балет, предизвикващ, подобно на „Лебедово езеро”, особен интерес. Загадката защо е така, все още не е разбулена, още повече че балетът не е решен в много направления – концепция, драматургия, хореография.

Главното в „Лешникотрошачката” на Чайковски е темата за спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Това, което виждате на старите фотографии – всичко това ви връща към предишни мечти и надежди.

За Чайковски тук е важна и друга тема – обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.

Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят.

Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.

Сергей Бобров – постановчик и хореограф на „Лешникотрошачката”