ГАЛЕРИЯ

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ, диригент-постановчик на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превода на оперното либрето от чешкия оригинал, спецификата на структурата и интонационната среда в музиката на Яначек, завладяващата и същевременно непретенциозна поетичност в одухотворяването на природата, която пречиства и извисява. Към всяка своя постановка Вие винаги подхождате много задълбочено, проучвате и изследвате контекста на творбата, а за „Хитрата лисичка“ направихте още повече - преведохте либретото, в тандем с режисьорката Вера Немирова.

Задачата се оказа много трудна, посветихме много време на превода, търсихме всевъзможни варианти, като решението кой вариант да остане вземахме двамата с Вера Немирова. На базата на своя режисьорси опит с „Хитрата лисичка“, тя даде редица ценни идеи, "пречисти" и полира" със своя опит и вкус детайлите, така изградихме обща концепция на този нелесен превод. Разполагахме с няколко варианта на немския превод, но аз превеждах от оригиналния чешки език. Тъй като обикновен преводач не би могъл да се съобрази с музикалната линия, сричките, необходими за отделни тонове и т.н., той трябва да работи в плътно сътрудничество с диригента.

Без съмнение преводът на оперно либрето изисква не само езикова, но и музикална култура.

Да, още повече, че Яначек е изключително педантичен при представяне на чешкия текст в нотите. Това е неговият специалитет – да намери най-чистата и най-естествена музикална интонация, която да съответства на говорната интонация. Отказах да използваме преводач, който щеще да превежда от немския клавир, защото това би означавало да правим копие на копието и да променяме вече промененото. Това щеше да ни отдалечи от оригинала, тъй като чешкият и немският език имат различна специфика. Чешкият и българският език също са изградени по различен начин, но преводът от оригиналния език по принцип е правилният подход.

Като човек, който владее френски, немски, руски, италиански, английски и естествено български, Вие всъщност сте най-подходящият преводач в случая.

Наистина, поради липсата на време и невъзможността да намерим специалист в тази толкова специфична област, се наложи аз да започна тази работа, която щастливо завършихме с Вера. Неволята учи, както казва народът. Освен това, когото и да бяхме наели, той трябваше ежедневно да се консултира с мен, така че си казах "мечка страх, мен не страх", което после влезе буквално и в либретото (усмихва се). Аз съм правил „Русалка“ на Дворжак“ на оригинален чешки език във Франция, имаме дори запис за националната телевизията там и работата на чешки не ми е непозната. Работил съм дълго с чешки пианист - корепетитор, който репетираше 5 седмици с певците и с мен. Това ми даде импулс да се заема с превода на либретото на „Хитрата лисичка“. Следвайки ценните идеи на Вера, нанесохме някои промени на базата не само на текста, а и на подтекста. Изискваха се фини малки редакции къде тонът да бъде удължен или скъсен, къде да падне ударението на българската дума, къде мотивът или фразата да получи ауфтакт, какъв вокал да изпеят певците на височините. Не е без значение дали певецът ще пее в най-високия си регистър на „и“, „а“, „у“ или „о“, затова търсехме най-удобния вариант за пеене , също и в ниския регистър. Думата, която освен всичко останало трябва да се чуе и разбере. Неизбежните промени не трябва да променят същността и достоверността на текста. Много са изискванията, дори само в рамките на една фраза, които трябва да се спазят в подобен превод. Знаех това, но го осъзнах още по-ясно в самия процес на превода.

БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.

Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли.  Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…

 Именитата оперна режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек - премиера за Варна и първо цялостно представление в България; философската подплата и автобиографичният характер на творбата; стремежът към свобода и любов, нарушената връзка с природата; пътят на „Хитрата лисичка“ от Балтийско до Черно море; спецификата в музиката на Яначек; морето като полет на душата.

„Хитрата лисичка“ от Л. Яначек, диригент-постановчик Павел Балев, режисьор Вера Немирова, продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Rostock, съвместен проект с ММФ „Варненско лято - 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023

- Ако започнем разговора още от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, която поставя началото в летоброенето на Варненската опера (1947), в нейната история има още няколко постановки на същото заглавие. Следва премиерата за България на балета „Кача и дяволът“ от Антонин Дворжак (1971) и „Хитрата лисичка“ (2023), която се оказва третото произведение от чешки композитор във варненската оперна история и първата среща с Леош Яначек. Какво е мястото на „Хитрата лисичка“ в целия български оперен контекст?

- Това е първото цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. В София е играна съкратена детска версия, без философските сцени. „Хитрата лисичка“ обаче не е детска опера, тя е за цялото семейство. Това е универсална творба с дълбока философска подплата, която се обръща към зрителите от всички поколения. Нейната философия за природата и за нашето отношение към нея, за първичните инстинкти, които ни зоват, и най вече стремежът към свобода - всичко това са теми за съвременния човек.

- Зелена опера...

- Да, Даниела Димова го каза на пресконференцията и наистина тази формулировка е много подходяща, защото нашата интерпретация насочва към екологичната тема и опасностите пред природата. В описанията на красивата природа е заложено посланието, че в нея всичко подлежи на цикличност, на смърт и раждане, на нов живот и ние, като обитатели на природата, сме длъжни да я пазим. Вместо да изсичаме горите, да замърсяваме реките и моретата, да избиваме дивите животни за трофеи, трябва да осъзнаем, че сме част от всичко това и че застрашавайки природата, ние застрашаваме съществуването си на планетата, нашия дом.

„Хитрата лисичка“, може също да се каже, е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Лесничеят разпознава в очите й своята несподелена любов към една красавица, която му се е изплъзнала на младини, точно по същия начин като лисичката. Винаги, когато се появи, лисичката събужда подобни асоциации – дали у застаряващия учител, впиянчения свещеник или пък у лесничея, който според мен е най-близо до образа на самия композитор. Яначек също е преживял една такава несподелена любов с много по-младата от него, при това щастливо омъжена, Камила Щьослова.

ТЕНОРЪТ ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Каварадоси, един от тримата в личната му класация с герои на Пучини, за живота, който често го сблъсква с нещо, което вече е изиграл на сцената, за съдбата на артиста и щастието да работиш това, което обичаш.

"Тоска" от Пучини в XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Защо Каварадоси украсява репертоара на тенора?

Каварадоси е знакова роля за всеки тенор. Изпях я за пръв път в концертно изпълнение на „Тоска“ в "Konzerthaus" Виена преди 4 години. В моята лична класация с герои на Пучини, бих поставил Каварадоси в Топ 3, заедно с Калаф от „Турандот“ и Де Грийо от „Манон Леско“. Музиката на Пучини винаги е красива, но ако все пак трябва да посоча конкретна ария в „Тоска“, то това е арията на Каварадоси от трето действие „E lucevan le stelle”.

Щастлив съм да пея отново „Тоска“, при това с такъв прекрасен солистичен състав - Йоана Железчева, която ще дебютира в ролята на Тоска и Пламен Димитров с неговия чудесен Барон Скарпия. И след като на диригентския пулт ще бъде носителят на „Кристална лира“ 2022 маестро Григор Паликаров, вярвам, че „Тоска“ ще стане музикален празник, нашият коледен подарък за варненската публика.

Празникът на музиката, който ежегодно се организира на 21 юни от Алианс Франсез Варна/ Alliance Française de Varna и Френския културен институт, с финансовата подкрепа на Община Варна, тази година бе почетен от Н. Пр. Жоел Мейер - посланик на Република Франция в България и Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България.

На специална церемония предната вечер посланикът връчи високата държавна награда „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ на Франция на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В Празника на музиката, преди програмата на Държавна опера Варна с арии на водещи солисти от балкона на оперния театър, Милена Ангелова, директор на Алианс Франсез Варна, поздрави варненци, като изтъкна, че екипът, вече за 11 път поднася с голяма радост разнообразните събития в Празника на музиката на своите съграждани. Мосю Пиер Колио също отправи поздравления за празника към варненци и благодари на Варненската опера за партньорската подкрепа. Той припомни, че Празникът на музиката, възникнал преди 40 години във Франция, вече се чества в над сто държави по цял свят, обединявайки професионалисти, любители и възторжена публика в най-дългия ден от годината.

Под аплодисментите на гостите и жителите на града тенорът Арсений Арсов изпълни любими песни от репертоара на Едит Пиаф. Прекрасният „Котешки дует“ на Росини прозвуча в изпълнение на сопраното Жана Костова и мецосопраното Михаела Берова, а басът Гео Чобанов подари на публиката „Насладите на любовта“ от Жан-Пол Мартини. На певците акомпанираше пианистката Руслана Шевельова.

Тъкмо на 21 юни, Празника на музиката с френски привкус, Държавна опера Варна поднесе на меломаните световната премиера на операта-мюзикъл "Калас и Онасис", на която присъстваха и висшите френски дипломати.

Снимки: Яков Шустов и Алианс Франсез Варна

В рамките на VII Международен балетен форум - Варна 2022, който се реализира съвместно с Община Варна и Фонд Култура при Община Варна, почитателите на балетното изкуство могат да видят още 2 балетни спектакъла. На 26 ноември, 11.00, Основна сцена, предстои балетно матине на нова версия на „Лешникотрошачката“, в хореографската редакция на Йордан Кръстев, художник Вероника Илиева, в главните роли с Кристина Чочанова – Мари, Даниел Тичков – Принц и Румен Бонев – Дроселмайер. Музиката е на запис.

Ето какво споделя Йордан Кръстев за работата си над „Лешникотрошачката“: „Хореографията на Мариус Петипа и Юрий Григорович е в основата на нашия спектакъл. Запазил съм изцяло тяхната съвършена хореография в па де дьотата на солистите и дуета във финала на първо действие, но във всичко останало внасям нова хореография, издържана в стила на класическата балетна традиция. Приятно ми е да работя за Варненската опера, на чиято сцена преди години самият аз съм танцувал в продължение на няколко сезона. Специално искам да благодаря на директора на ТМПЦ Даниела Димова за чудесните условия за репетиции, които са ни предоставени в МОЛ „Двете кули“.

Н. Пр. Жоел Мейер, посланик на Република Франция в България, връчи отличието „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ и Грамота с подпис от министъра на културата на Франция, на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. На церемонията, състояла се на 20 юни 2023 г. на Сцена Ротонда в Държавна опера Варна, присъстваха: Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България, Иван Портних – кмет на Община Варна, Недялко Неделчев - Почетен консул на Франция и Германия във Варна, Добрич и Бургас, Евгени Станимиров – ректор на Икономически университет Варна, Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна, представители от Община Варна и публични личности от различни сфери на обществения и културен живот в града.

„За мен е истинско удоволствие да бъда днес сред вас във Варна, за да удостоя с престижното звание „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ директора на ТМПЦ Варна г-жа Даниела Димова, още повече, че балетната трупа на Варненската опера току-що се завърна след три успешни спектакъла на „Лебедово езеро“ на великолепната „La Seine Musicale“ в Париж, под патронажа на Първата дама на България. Свикнали сме да казваме, че Варненската опера е франкофонска и франкофилска опера. Едва ли е изненадващо, че Париж я посрещна толкова топло и че имаме големи планове за съвместна работа в бъдеще”, отбеляза посланикът.

25 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Симфоничен концерт с диригент Емил Табаков и солист Светлин Русев – цигулка. В програмата: Емил Табаков – Концерт за цигулка и оркестър и Лудвиг ван Бетовен – Симфония №7. Оркестър на Държавна опера Варна.

Най-новата творба на големия български диригент и композитор Емил Табаков – Концерт за цигулка и оркестър ще прозвучи за пръв път във Варна на 25 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, със солист виртуозния цигулар Светлин Русев. След световната премиера на произведението в Русе през 2021 г. и столичната премиера в началото на 2022 г., сега идва ред и на варненската премиера. За оркестъра на Държавна опера Варна е чест и радост да представи за пръв път в града Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия автор, при това в годината на неговия 75-годишен юбилей.

Емил Табаков създава своя Kонцерт за цигулка и оркестър специално за Светлин Русев и за Фестивалния оркестър на "Мартенски музикални дни" през 2019 г.: “Този концерт за цигулка и оркестър бях написал за Фестивалния оркестър, с който свирим всяка година в Русе. Там има много мои съученици, както и много други възпитаници на Русенското музикално училище. Събираме се прекрасен оркестър, атмосферата е много хубава и когато пишех концерта, мислех за Светлин Русев, който винаги е наш солист“, обяснява композиторът и допълва: „Това е първият ми инструментален концерт, който е в четири части. Разбира се, че концертът е много виртуозен за цигулката, но както във всички мои инструментални концерти солиращата партия не е единствено изявена. Искал съм винаги да се получи равностойна игра между солиста и оркестъра. Във всичките ми концерти е така. За мен оркестърът е много важен инструмент. Така че, независимо, че концертът е за определен инструмент, оркестърът винаги е равностоен партньор, а не просто акомпаниращ солиста“.

ЕВА ПЕРЧЕМЛИЕВА и МАРИОС АНДРЕУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за емоционалната си среща с великата любовна двойка Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу. Продукция на Държавна опера Варна, световна премиера 21 юни, 12 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023

- Какво означава за Ева Перчемлиева да пресъздаде образа на божествената Мария Калас?

- Ева Перчемлиева: Още в началото ме грабна самата идея, че е написана съвременна творба за Мария Калас, която всички сопрани по света обожават. Малко е да кажа, че за мен е чест да бъда първата Мария Калас в световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, това е повече от чест. Когато започнах да се подготвям за прослушването, се задълбочих в нейната биография и бях разтърсена от трагичната й съдба. Хората я познават предимно като певица, най-великата певица на всички времена, но знаят малко за нея като човек. Тя е имала нерадостно детство, израсла е без ласката на родителите си, които очаквали момче, а се родило момиче. Нямала избор за нищо, наложили й дори заниманията с пеене. Амбициозната й майка се интересувала единствено от кариерата на дъщеря си и не я дарила с любовта, от която всяко дете има нужда. Всичко това белязало характера и живота на Мария. Посветила се на операта, тя достига неземни висоти в изкуството, но пропуска личното си щастие.

- Защо една оперна дива се оставя на мъж да погуби живота й?

- Ева Перчемлиева: Отговорът е лесен. Мария, свикнала да я харесват като певица, изведнъж среща мъж, който я харесва като жена. Разбира се, тя и за него е великата Калас, но това не е от първостепенно значение. С този естествен, весел и забавен човек, със силно развито чувство за хумор, тя се е чувствала като дете.

- Хм, весел и забавен човек... Имаме сякаш различна представа за Онасис - егоцентричен и високомерен финансов магнат, преследващ единствено личните си интереси. Какво мисли Мариос за своя герой?

- Мариос Андреу: Това, което казваш, е вярно и не съвсем. Онасис наистина е бил доминантен, целеустремен, решителен. Човек на действието, той сам определя правилата, не се съобразява с нищо и никого, никому не дава обяснение, винаги взима и получава това, което иска – от любовта до убийството. Той стига до край във всяко свое начинание и на мен ми беше трудно да пресъздам точно тази негова същност. Да настроя съзнанието и чувствителността си така, че докато изпълнявам ролята, да не се отклонявам нито за миг от основното в характера му. А срещата с Мария за него е била като магия, той няма какво да вземе от нея, той просто силно се влюбва.

- Трябва ли да питам тогава, чия любов е по-силна – неговата или нейната?

- Мариос Андреу: Нейната, разбира се (усмихва се). Мария вижда в Онасис повече от това, което другите виждат в него и му подарява своята най-голямата и истинска любов, каквато той не получава от никоя друга жена.

Награда „Златна лира“ на СБМТД за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

Няма по-голяма награда за артиста от пълния театрален салон и изправените на крака зрители, които аплодират представлението. Тази награда получиха за своето артистично майсторство екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна, които в средата на ноември гастролираха с най-новите си заглавия в столицата. В Театър „Театро“ одобрението на публиката заслужиха най-напред постановките на ДТ „Ст. Бъчваров“ „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов на 12 ноември и „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К. на 13 ноември. На 14 ноември изкуството с варненски знак триумфира в две от най-престижните столични зали – НТ „Иван Вазов“ и НДК. В НТ „Иван Вазов“ се игра постановката на Маргарита Мачева „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, а в зала 1 на НДК Държавна опера Варна представи българската премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, реж. Петко Бонев. Преди спектакъла на „Красавицата и Звяра“ председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи награда „Златна лира“ 2022 на Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за високи художествени постижения и по повод 75-годишния юбилей на  Държавна опера Варна.

Балетната трупа на Държавна опера Варна е първата балетна формация от България, която танцува в La Seine Musicale - най-новата музикална сцена в Париж, наричана архитектурната икона на XXI век. Под патронажа на съпругата на Президента на Република България Десислава Радева, варненските балетните артисти представят в 3 поредни вечери постановката на хореографа Сергей Бобров „Лебедово езеро“ от Чайковски, с оркестър на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Петър Тулешков. Екипа придружава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В най-новата си интерпретация на „балета на балетите“ известният хореограф и режисьор се завръща към оригиналния замисъл на Чайковски, преиначен в придобилата световна популярност първа хореографска версия на Мариус Петипа. Ролята на Одета/Одилия изпълняват не една, а две балерини и това е само един от акцентите в новото „Лебедово езеро“, което възкръсва в своя първоначален замисъл най-напред в Париж.

18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Диригент Паскуал Оса

Солист Людмил Ангелов - пиано

Оркестър на Държавна опера Варна

В програмата:

Фр. Шопен – Концерт за пиано и оркестър №1

Р. Шуман – Симфония №4

На 18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, варненската публика отново ще се наслади на музицирането на родения във Варна, световноизвестен пианист Людмил Ангелов, към когото тя изпитва обясним сантимент. Неговото изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №1 от Фредерик Шопен със сигурност ще превърне вечерта в поредния музикален празник. Перфекционизмът и проникновеният прочит, отличителни белези в интерпретаторския стил на Людмил Ангелов, се открояват във висша степен в творбите на Шопен, един от любимите или дори може би най-любимия му композитор: „Шопен е бил винаги до мен. Това е автор, когото много обичам и който винаги е бил близък до моя натюрел".

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ „АИДА“ НА ДЗЕФИРЕЛИ

XIV ФЕСТИВАЛНО ИЗДАНИЕ ОТ 16 ЮНИ ДО 31 АВГУСТ С 8 ПРЕМИЕРИ - 4 ОПЕРНИ, 2 МЮЗИКЪЛНИ И 2 БАЛЕТНИ ПРЕМИЕРИ

В пресконференцията за старта на Опера в Летния театър – Варна 2023 участваха Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна, Бойка Василева – арт. директор на Държавна опера Варна, Якопо Сипари ди Пескасероли и Павел Балев – постоянни гост диригенти на Държавна опера Варна, Вера Немирова – постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна, режисьорът на Държавна опера Варна Сребрина Соколова и част от екипа за световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ – режисьорът Петко Бонев, хореографът Анна Пампулова и солистите в титулните роли Ева Перчемлиева и Мариос Андреу. 

Юбилейно издание, посветено на 75-годишнината на Варненската опера

На 10 ноември 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, консултант проф. Боянка Арнаудова, редактор Антоанета Добрева, коректор Габриела Каменова, графичен дизайн Георги Филипов, изд. ФИЛ 2022. Това специално издание, част от програмата за отбелязване на 75-годишнината на оперния театър във Варна, и предишната книга на авторката с аналогично заглавие „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ 2018, посветена на 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, оформят своеобразен двутомник с фокус върху сценичните изкуства във Варна.

„Пристрастно. Операта на Варна“ документира естетическите стремежи и художествените постижения на Държавна опера Варна на базата на интервюта, които известната журналистка е правила с диригенти, режисьори, художници, хореографи, оперни и балетни артисти, оставили през последните 10 години своя авторски знак в историята на оперния театър. Трите раздела „Творците“, „Творческата лаборатория“ и „Рефлексии“ обговарят творческия процес от различни страни, за да го срещнат накрая и с аудиторията, заради която изкуството съществува.

Автентично и емоционално свидетелство

Встъпителни думи към книгата от проф. Боянка Арнаудова, Doctor Honoris Causa на НМА „Проф. Панчо Владигеров“

21 юни 2023, 17.00-18.00, пл. „Независимост“ 1

Държавна опера Варна ще се включи за пореден път в юнския Празник на музиката, организиран от Алианс Франсез Варна и Френския културен инститит в България, с финансовата подкрепа на Община Варна. Традицията тръгва от 1982 година, когато министърът на културата Жак Ланг обявява най-дългият ден в годината 21 юни за Празник на музиката. По повод Европейската година на музиката, през 1985 година събитието се пренася и извън границите на Франция. За по-малко от 15 години повече от 100 държави на 5 континента се присъединяват към тази прекрасна музикална инициатива. Днес празникът събира в над 120 страни от цял свят професионалисти, любители и публика в едно общо съпреживяване на любовта към музиката.

Една от четирите специални сцени на 21 юни т. г. във Варна ще бъде красивият необароков балкон на Варненския театър на пл. „Независимост“, от който четирима водещи солисти на Държавна опера Варна ще поднесат своя празничен музикален комплимент. Тенорът Арсений Арсов ще изпее любимите си песни от репертоара на Едит Пиаф „Живот в розово“ и „За нищо не съжалявам“. След като представи Ария на Маргарита от операта "Фауст" на Гуно, сопраното Жана Костова и мецосопраното Михаела Берова ще изненадат публиката с очарователния „Котешки дует“ на Джоакино Росини. Михаела Берова ще изпълни също „Испанката“ от Винченцо ди Киара, а басът Гео Чобанов ще поднесе „Насладите на любовта“ от Жан-Пол Мартини. Акомпанира украинската пианистка Руслана Шевельова, която вече е част от състава на Държавна опера Варна..

Младият диригент Петър Тулешков възприема предстоящият концерт за свой дебют на диригентския пулт, тъй като тези две произведения са сериозно предизвикателство. Това не е първата му изява - вече го познаваме от концерта на площада с оркестъра и солистите на Варненска опера на 27 юли по случай Освобождението на Варна, той дирижира също и балета „Копелия“ на 21 октомври т. г. Преди това, като студент, е дирижирал Академичния симфоничен оркестър и Симфониета София отново със сериозна програма. В концерта през ноември, обаче, предизвикателството за него е този тежък симфонизъм – две мащабни и равностойни по трудност произведения.

Все пак Менделсон пише тази последна за него симфония в продължение на повече от 10 години. Той е един от първите, които възстановяват и популяризират музиката на Бах – 80 години след смъртта му, Менделсон дирижира неговата оратория „Матеус пасион“ с огромен успех и поставя началото на истински ренесанс на Баховата музика в европейската музикална култура.

Бил е силно повлиян и от синът му - Карл Филип Емануел Бах в Берлин – неговият симфонизъм и творчество са били вдъхновение за младия Менделсон в неговите ранни симфонии за струнен оркестър. Огромно е било и влиянието на Бетовен и неговата 9та симфония, коятосе явява като шок за композиторите по това време – един връх в симфоничното творчество, към който няма какво повече да се добави. Повлиян от него, в кодата на 4 част на своята Шотландска симфония, Менделсон пресъздава звученето на мъжки хор – химнова мелодия, която се развива на степени и нараства, за да се излее в пищен финал, позитивен и светъл мажорен апотеоз.

Всъщност, конфликт се заявява още в началото – в 1-ва част след излагането на 1 тема изведнъж влиза ново темпо и създава контраст с последвалата минорна 2 тема. Този конфликт се завръща и в 4-та част, като един разказ за битка и победоносно шествие.

Менделсон е бил изключителен познавач на бароковата музика, което го довежда до неговите новаторски решения – например той използва бароковият похват „пикардийска терца“ – минорното произведение (каквато е неговата Шотландска симфония), завършва в позитивен и светъл мажор. Похватът всички части да се изпълняват без прекъсване, не е бил приет радушно, дори бил критикуван дълго време, но в последствие, композитори катоЛист и Щраус го използват в своите симфонични поеми. Шуман е бил силно повлиян от произведението, което личи в неговите симфонии №1 и №2.

Не по-малко сложен за изпълнение е и цигулковия концерт на Бетовен. В него много силно се изразява характера и темперамента на композитора, неговата чиста, пламенна любов, за която става ясно от писмата му към Елеонора фон Бройнинг, дъщеря на неговият първи меценат. Тази искреност и обич струи в семплите, кристално чисти и светли линии на музиката в този концерт, остър хумор и ирония и най-висшия смисъл на абсолютната любов.

Цигулковият концерт е сред най-монументалните произведения на Бетовен, форма със сложни развития. Втора и трета част се изпълняват без пауза между тях, а първата част е изключително дълга, написана като симфония със соло цигулка.

30 октомври – 2 ноемри 2023, Държавна опера Варна

От 30 октомври до 2 ноември 2023 г. във Варна, България, ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, с участието на оркестър и солисти на Държавна опера Варна. Конкурсът носи името на големия български диригент - ученикът на Херберт фон Караян, аплодиран за диригентското си майсторство на 4 континента, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор и артистичен директор на Варненската опера.

Международният конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна, с любезното съдействие на семейството на именития диригент, си поставя за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си блестящ творчески път.

Програмата на конкурса включва от една страна произведения на български композитори и арии и ансамбли из опери от друга. Допускат се кандидати, родени в периода 1988-2003 г. Подробности за регламента и записване за участие в конкурса на адрес: https://ivanovcompetition.operavarna.com/.

Краен срок за кандидатстване 1 октомври 2023 г.

Участниците в конкурса ще оценява международно жури от изтъкнати творци, с председател проф. д-р Григор Паликаров - Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна и членове: Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; Светослав Борисов – диригент, музикален директор на Опера Магдебург, Германия; Пьотр Сулковски – диригент, директор на Опера Краков, Полша; Алфредо Сорикети – диригент, директор на Чивитанова Опера, Италия. В журито за преселекция на кандидатите, освен проф. д-р Григор Паликаров, влизат Кръстин Настев и Калина Василева – диригент, директор на Симфониета Шумен. 

Наградният фонд, осигурен от Държавна опера Варна и наследниците на Маестро Борислав Иванов, включва: Първа награда – 1500 евро, диплом и участие в симфоничен концерт на Държавна опера Варна; Втора награда – 1000 евро, диплом и участие в концерт на Симфоничен оркестър Пазарджик; Трета награда – 600 евро, диплом и участие в концерт на Симфониета Шумен. Всички кандидати ще получат сертификат за участие в конкурса. 

Вече са в продажба ВИП билети за летния гастрол във Варна на световноизвестното българско сопрано Соня Йончева. Почитателите на оперната дива, които закупят ВИП билети от 180 лева за нейната оперна гала на 31 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023, ще имат достъп до коктейла след концерта, на който тя ще представи книгата си „15 огледала”, новия си албум „Куртизанката” и ще раздава автографи.

“Албумът „Куртизанката“ е разказ за куртизанките в оперния репертоар, които винаги са били важна част от мен, а новата ми книга „15 огледала” говори за моя вътрешен свят - за моя свят като артист, не толкова като автобиография”, споделя Соня Йончева.

ВИП билетите в ограничено количество може да намерите само на касата на ТМПЦ – Държавна опера Варна, пл. "Независимост" №1. За допълнителна информация и резервации: тел. 052 66 50 20, каса: 052 66 50 22

Симфоничен концерт във Варнас диригент Павел Балев и солист Мариан Краев - цигулка

СЪБИТИЕТО

На 29 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна, под диригентството на маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на оперния театър, предстои Симфоничен концерт със солист Мариан Краев – цигулка. Програмата включва Увертюра „Егмонт“ от Бетовен, Концерт за цигулка и оркестър от Сибелиус и Симфония № 103 от Хайдн. Оркестър на Държавна опера Варна.

Павел Балев: Хайдн е за оркестрите, които искат да станат по-добри

Резултат, който при Малер е добър, при Хайдн много често не е достатъчен. Това означава, че Хайдн изисква още по-голяма прецизност, още по-голяма чистота на щрихи, артикулация, интонация, баланс. Всички най-малки детайли трябва да бъдат добре изработени. При Хайдн нищо не може да се скрие, докато при Малер или въобще при една голяма романтична музика – може. Това, което при големите романтици е достатъчно, не стига при класиците.

Исках на първо място да работя с оркестъра Хайдн, бащата на симфонизма, защото когато един оркестър може да свири добър Хайдн, тогава може да свири и много други автори. Но ако свири добре други автори, това съвсем не означава, че може да свири добре Хайдн. С намерението да развивам оркестъра именно с класически репертоар, който дава най-много на оркестъра, планирах в програмата симфония от Хайдн, още повече, че Хайдн отдавна не е свирен във Варна.

Извън Германия, Австрия и Швейцария, Хайдн се изпълнява рядко, защото традицията да се свири негова музика просто не е изградена. Рафинираният класицизъм на Хайдн изисква сериозна работа, отдаденост и дългосрочна стратегия. Хайдн не може да се подготви от днес за утре, искат се натрупвания. Той не е ефектен автор за диригенти, които обичат да блеснат със силен звук и бързи темпа. Не може да бъде шоу, защото поставя рамки, които не бива да се напускат и в този смисъл трябва да се подчиниш на стила и музиката му повече, отколкото при други автори. Хайдн е блестящ, иновативен, провокативен, пластичен, одухотворен, богат на идеи и през цялото време държи съзнанието на оркестъра и публиката будно.

Още от самото начало имах желанието да работя с оркестъра и Бетовен. При първата ни среща с Бетовен открих местата, на които трябва да се обърне повече внимание и затова включих в сегашния концерт увертюра „Егмонт“. Но освен да се овладее Бетовеновия стил, трябва да се търси разликата между звученето на Хайдн и Бетовен. Само по себе си това също е голяма задача. Радвам се, че оркестрантите приеха Хайдн много добре, особено когато усетиха как се променя звукът. Работим задълбочено и тон за тон усъвършенстваме интерпретацията. В Баден Баден съм имал сезон, в който по желание на оркестъра, всеки симфоничен концерт започваше съм симфония от Хайдн. Хайдн, както вече казах, е за оркестрите, които искат да станат по-добри.

А Сибелиус - Концерта за цигулка и оркестър - взех, като едно голямо романтично заглавие, с уговорката, че солист ще бъде не друг, а Мариан Краев. Мариан ми предложи за избор дълъг списък с концерти от своя репертоар, който включва почти всички известни концерти за цигулка. В крайна сметка прецених, че след като първото и последното заглавие в програмата – Бетовен и Хайдн - са класически, би било добре между тях да поставим един романтичен концерт. Така стигнахме до Сибелиус, който е един от най-прекрасните цигулкови концерти, много труден за акомпаниране и хубава задача както за диригента, така и за оркестъра. Разбрах също, че това произведение не е изпълнявано отдавна във Варна, тъй че ето повод да го поднесем отново на публиката. А Мариан със сигурност ще го изсвири превъзходно.

Мариан Краев: Соло цигулката витае като кралица над всичко останало

Концертът за цигулка на Сибелиус не получава веднага признание и става известен едва през втората половина на миналия век. В музикалната литература той се ползва с уникална популярност като най-изпълняваният концерт за цигулка.

В съзнанието на солиста, запознат с живота на Сибелиус, веднага изникват образи, които му помагат да изгради интерпретацията си. Съществуват и много ясни инструкции в музикалния текст, които насочват към прецизна презентация. Мога да си представя финландски пейзаж, който събужда асоции за безкрайна шир, сняг, буря, студ, лед, но и слънце, топлина, красота. Като изпълнител не винаги имаш предвид тези образи, но те със сигурност помагат.

Структурно концертът е изграден различно от класическия концерт за цигулка, като каденцията от първата част намира своето място в средата. Особеното в Концерта за цигулка на Сибелиус е, че соло цигулката витае като кралица над всичко останало, но оставя място за изява и на оркестъра, придавайки по този начин собствен характер на творбата. Всичко това създава прекрасен диалог.

Втората, изключително емоцинална част, преживява почти безкрайна кулминация. Няколко дисонанти или септимата като такава, която Сибелиус обича да използва, впечатляват с огромната си сила. Последната част на концерта се характеризира с ритмична рамка, която може да напомня конски галоп, а някои свързват този ритъм с танц на смъртта. Техническите пасажи често се редуват с кантилена, като принципно техническите изисквания към соло цигулковата партия са много високи.

Досега съм имал няколко участия в България като солист на Софийската филхармония под диригентството на маестро Мартин Пантелеев, на Пловдивската филхармония с моя скъп приятел маестро Павел Балев и като гост-концертмайстор на Радиооркестъра на БНР. Сега за мен е особено удоволствие да свиря във Варна, още повече че баща ми е бил виолист във Варненската филхармония през далечната 1968 г.

МАРИАН КРАЕВ

Роден в Айслебен, Германия, Мариан Краев има български произход. На 11-годишна възраст е вече ученик на уважавания преподавател по цигулка Клаус Хертел. През 1992 г. е приет като студент в класа на проф. Хертел в Консерваторията за музика и театър „Феликс Менделсон Бартолди” в Лайпциг. Участва в редица конкурси като през 1989 г. се класира на второ място в Международния конкурс по цигулка в Чехия и на първо място в конкурса на ГДР. Като победител на конкурса „Йохан Себастиан Бах“ в Лайпциг през 1990 г. е поканен за солист на турне в САЩ. Следва второ място в международния конкурс „Волфганг Маршнер“ през 1992 г. във Ваймар и четвърто място през 1996 г. на международния конкурс „Йохан Себастиан Бах“, както и специална награда за най-добра интерпретация на виртуозната композиция „Фантазията на Кармен“.

Паралелно с обучението си получава множество стипендии - от фондацията „Юрген Понто“ (1991-1994), „Вила Музика“ и от Оркестъра на Нойгевандхаус Лайпциг. Това подпомага соловите му изяви и прави възможни безбройните концерти, които изнася. С помоща на Академия „Херберт фон Караян“ получава двугодишен договор към Берлинската филхармония като първи цигулар. Заедно с оркестровата дейност в Берлинската филхармония, работи и като концертмайстор на Бохумските симфоници, Дрезденските филхармоници и симфоници и Опера Дрезден, Нюрнбергските симфоници, Радио оркестъра на Мюнхен и София, Симфоничния оркестър на Кордоба, Филхармонията на Аугсбург.

От 2002 г. Мариан Краев е концертмайстор на Мюнхенските симфоници. Работи с реномирания пианист Филип Антремонт. Изнася соло концерти с Берлинския симфоничен радиооркестър, Филхармонията на Десау, Филхармонията на Бранденбург, Филхармонията на Йена, на Дрезденските симфоници, Нюрнбергските симфоници, Филхармониците на Форцхайм, Софийската филхармония, Филхармонията на Хале, Филхармонията на Гьорлиц, Еуропера и Мюнхенските симфоници. В Театъра на Айзенах излиза на сцената като солист и диригент. Радио и телевизионни предавания документират творческия му път, както и CD записи с Концерт за цигулка в до мажор от Хайдн, романси на Бетовен и Концерт за цигулка на Йоханес Брамс.

28 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна На 28 април 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна кани почитателите на симфоничното изкуство на концерт с емблематичните творби Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър от В. А. Моцарт, със солисти Красимир Щерев – цигулка и Румяна Петрова – виола, и Симфония №6 «Патетична» от П. И. Чайковски.

Във Варна за пръв път посрещаме изтъкнатия египетски диригент и композитор Хишам Габр, постоянен диригент на Каирската опера и директор на Художествения център „Библиотека Александрина“, който е част от прочутата Александрийска библиотека. Тук е мястото да припомним и един паметен исторически факт за изначалната връзка между оперните театри във Варна и Кайро. ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА КАИРСКАТА ОПЕРА През 1988 г. именно Варненската опера е поканена да открие Каирската опера с постановка на „Аида“ от Верди, дир. Иван Филев, реж. Кузман Попов. През 1990 г. отново екип на Варненската опера, отново с диригент Иван Филев, режисьора Кузман Попов и художниците Мария Диманова и Лора Маринова, с успех поставя на оперната сцена в Кайро „Бохеми“ от Пучини и „Трубадур“ от Верди. В този смисъл, на предстоящия симфоничен концерт, под палката на сегашния диригент на Каирската опера Хишам Габр, може да гледаме и като на естествено продължение на отдавнашните приятелски връзки между оперните театри във Варна и Кайро.

Във флашмоба на Държавна опера Варна "Изтеглете "Дама Пика"!" печеливши карти изтеглиха 52 варненци, които са специално поканени на утрешния спектакъл на "Дама Пика" от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. 50 души ще гледат номинираната за "Кристална лира" 2022 на СБМТД постановка на Държавна опера Варна с промобилети по 15 лв, а Софка Симеонова и още една зрителка изтеглиха джакпота - безплатни двойни покани по 40 лв.

Картите "Дама Пика" раздаваше Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, заедно с балетни и оперни артисти от екипа на "Дама Пика". Този пръв опит в хазарта на Варненската опера документираха на площад "Независимост" БНТ, БТА, БНР и Яков Шустов. Обявеното слънчево затъмнение, явно некоординирано със Световния ден на операта, въобще не попречи на снимките за спомен и това несъмнено говори за силата на оперното изкуство над природните явления

НАДЕЖДА МАККЮН, диригент на хора на Варненската опера, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за същността на католическата литургия и особеностите в Реквием на Моцарт; разликата между оперното и кантатно-ораториалното пеене; приниципите на хоровото дирижиране като комуникационен мениджмънт; личният пример; ключовият момент да погледнеш отвъд себе си; дирижирането като визия и привилегията да се срещаш всеки ден с музиката, която извисява 

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

В програмата на Великденския концерт ще звучи Реквием от Моцарт, едно произведение с основна роля на хора, който изпълнява 11 от общо 14 музикални номера. Това означава много работа за хоровия диригент.

Моята работа по Реквиема всъщност приключи и мога да кажа, че съм доволна. В сравнение с това, с което започнахме, постигнахме наистина много. Генезисът на реквиема, като католическа литургия, по начало е свързан повече с хорови и по-малко със солови изпълнения. В същността си реквиемът е кантатно-ораториална творба, необичайна за един оперен хор, който изпълнява предимно оперни творби. При Реквием на Моцарт трудността идва от различния стил на пеене, различната традиция и култура, от които се ражда този жанр. Пеенето предполага друга нагласа, по-инструментален подход, самата фактура на музиката се различава от операта, където и самата функция на хора е и драматургична, освен музикална. Полифонията, която е една от основните характеристики на кантатно-ораториалния жанр, не е присъща на хоровете в повечето опери. Трудно е за оперен хор да навлезе в света на фугата, като най-сложна форма на полифоничната музика и затова положих усилия най-вече в тази посока.  

Държавна опера Варна честити Световния ден на операта с флашмоб

На 25 октомври 2022 г., 14.15, пл. „Независимост“, Варна, Държавна опера Варна ще отбележи Световния ден на операта с флашмоб под наслов „Изтеглете „Дама Пика“!“

Спектакълът ще се играе на следващия ден, 26 ноември, 19.00, Основна сцена, а на 28 ноември „Дама Пика“, номинирана за наградата „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще представи Държавна опера Варна във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

Световният ден на операта

Честването на Световния ден на операта е инициирано от професионалните организации Оpera Europa, Opera America и Opera Latinoamеrica, с подкрепата на ЮНЕСКО. Избрана е датата 25 октомври, рожден ден на композиторите Жорж Бизе и Йохан Щраус, създали едни от най-вълнуващите опери и оперети в световната музикална съкровищница. Идеята за празника се ражда на първия Световен оперен форум, организиран от Teatro Real Madrid през април 2018 г. „Ние се стремим към култура, която е както локална, така и глобална. Тя принадлежи на всички и включва всички. Операта е международен език, който ни свързва с ценностите на свободата и толерантността“, гласи етичната платформа на Световния ден на операта.

Изтеглете „Дама Пика“!

Държавна опера Варна честити Световния ден на операта на своята любима публика с флашмоб под наслов „Изтеглете „Дама Пика“!“ Участват оперни и балетни артисти от екипа на „Дама Пика“ от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. Постановката е номинирана за наградата „Кристална лира“ 2022 на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Картите ще раздава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“, а който от присъстващите изтегли печелившата карта „Дама Пика“, ще получи специална покана за спектакъла на „Дама Пика“ утре, 26 октомври, 19.00, Основна сцена. Печелившите карти в този усмихнат оперен хазарт са промобилети за 15 лв, а джакпотът - безплатни покани с по 2 места на цена 40 лв, ще се падне само на двама.

Мястото е пл.“Независимост“, часът - 14.15, денят – Световният ден на операта.

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано. ...

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен има редица трудности за пианиста, но аз обичам трудностите и съзнателно ги търся. Трудностите са интересни, а за мен е много важно, това, което свиря, да ми бъде интересно. Винаги гоня някакво следващо предизвикателство, понякога дори не знам какво точно искам да намеря, но когато го намеря, съм щастлив.

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен търся ведрото и слънчево настроение, с което това произведение се отличава от повечето творби в досегашния ми репертоар. Усещам смесицата от много различни настроения, но все пак в него преобладава радостната и оптимистична нотка. Очевидно това е замисълът на целия Великденски концерт, който започва с разтърсващия Реквием на Моцарт и завършва със светлината в Бетовеновия концерт за пиано и оркестър №4. Двете произведения наистина са добра комбинация и поднесени в цикъл извеждат едно общо духовно послание.

СБМТД обяви претендентите за своята награда „Кристална лира“ 2022, сред които в 2 категории е отличена и Държавна опера Варна. В категория „Постановъчен екип“ е номиниран екипът на операта „ДАМА ПИКА“ от Чайковски - диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, премиера 26 юли 2022 г. в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2022.

В същата категория са посочени и постановъчните екипи на Държавна опера Русе за операта „Рицарски поход“ от Карл Волрат, премиера 12 юни 2022 г. и на Държавна опера Бургас за операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, премиера 8 октомври 2021 г.

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна 

ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПАМЕТТА НА ЗДРАВКО ГАЙДАРОВ

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти: Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас. Хор и Оркестър на Държавна опера Варна; Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

РЕКВИЕМ в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт е един от шедьоврите в кантатно-ораториалната музика и емблематичен пример за траурна заупокойна литургия в духа на католическия канон. Моцарт започва да пише своето последно произведение през 1791 г., когато излиза и последната му опера – „Вълшебната флейта”. Убеден, че няма да живее дълго, тежко болният Моцарт споделя със съпругата си Констанце, че всъщност композира Реквием за собствената си смърт.
Този факт е художествено преиначен от Милош Форман в прочутия му филм „Амадеус“ (1984), в който смъртният враг на Моцарт, придворният композитор Салиери, предлага да напише Реквиема под диктовката на умиращия композитор. Сценарист на филма е големият драматург Питър Шафър, чиято пиеса „Амадеус“ Стайко Мурждев превърна в една от най-въздействащите постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, с Ненчо Костов в ролята на Амадеус и Стоян Радев в ролята на Салиери.

21 октомври – 1 декември

VII Международен балетен форум – Варна 2022 ще се проведе под знака на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна от 21 октомври до 1 декември. Главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров и неговият екип ще поднесат на почитателите на балетното изкуство избрани заглавия от репертоара на трупата, преди нейното заминаване през декември на традиционното 3-месечно турне във Великобритания. VII Международен балетен форум възобновява традицията балетните спектакли да се изпълняват не на запис, а с оркестър.

Стартът на 21 октомври с балета „Копелия“ по музика на Лео Делиб ще изненада с нова сценография и костюми по проект на дългогодишната художничка на Варненската опера Лора Маринова. До 3 ноември може да разгледате нейната впечатляваща ретроспективна изложба със сценография и живопис, експонирана в ГХГ „Борис Георгиев“. Лора Маринова работи не за пръв път върху този романтичен балет и новата му сценична реализация е поредното свидетелство за пристрастието й към балетното изкуство.

Закръгляйки 75-годишния си юбилей, Държавна опера Варна, учредена на 6 април 1947 г., раздаде своите награди „Феникс“ на 8 април 2023 г. преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайстор на Виенската филхармония. Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна връчиха наградите – статуетка „Феникс“ и грамота на 7 творци с ярък принос в равитието и утвърждаването на Държавна опера Варна на българската и международната сцена.

«ТРУБАДУР» С ДЕБЮТИ НА СВИЛЕН НИКОЛОВ И КОНЧЕТА ПЕПЕРЕ

19 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна

 На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дякова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а баритонът Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.

- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?

- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.

- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?

- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.

- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.

- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.

19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена

На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дяакова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а «кадифеният баритон» на Варненската опера Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.

– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.

– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги  печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща  вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.

– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?

– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.

Премиерата на мюзикъла „Голям“ на Варненската детско-юношеска опера, планирана за 11 октомври, се измества, по технически причини, на 24 октомври 2022. Закупените билети важат без презаверка.

Мюзикълът „ГОЛЯМ“ е композиран от Дейвид Шиър, либрето Джон Вайдман, текст на песните Ричард Малтби-Младши, въз основа на филма на Twentieth Century Fox "Голям" със сценаристи Гари Рос и Ан Спилбърг. Първоначално мюзикълът е поставен на Бродуей от Джеймс Б. Фрайдберг, Кенет Фелд, Марк Лорънс и Кенет Д. Грийнблат, в партньорство с Fao Schwarz - Пето Авеню.

Варненската премиера на "Голям" се реализира по договаряне с Музикален театър "Интернационал". Диригент постановчик Ганчо Ганчев, режисьор постановчик Димитър Ялнъзов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореограф Станислава Томова – Съни, вокален педагог Бойка Василева, балетен педагог Бистра Бъчварова, театрален педагог Милена Кънева. Участват възпитаници на Варненската детско-юношеска опера и Оркестър на Държавна опера Варна.  Фотография Емилиян Ялъмов.

В началото на април 2023 Държавна опера Варна загръгля 75-годишния си юбилей с връчването на своята награда „Феникс“ на творци със заслуги за развитието на оперния театър. На 8 април, преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайсторт на Виенската филхармония, Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите „Феникс“ – статуетка и грамота, на 7 именити творци, свързали артистичната си биография с Варненската опера. Статуетката "Феникс" е изработена по проект на арх. Христо Топчиев от НПО "Варна Дизайн Форум".

В поредицата от празнични събития излиза и двуезичен Юбилеен пощенски плик „75 години Опера Варна“ в лимитирана серия от 150 броя, с автор изтъкнатия филателист Борис Калинков. Върху плика са отпечатани афишът на първата постановка, операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана и антикварна пощенска марка с основателя на Варненската опера Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини. Кръгъл печат посочва датата 07.09.1947 г., когато с премиерата на „Продадена невеста“ започва летоброенето на Варненската опера и 07.09.2022 г., когато се изпълва 75-годишния юбилей.

14 октомври – 3 ноември 2022, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна

Откриване - 14 октомври, 18.00 часа

Изложбата на сценографката Лора Маринова, създала заедно със своя съпруг художник - декоратора Димитър Борисов забележителни сценографии и костюми за Варненската опера в продължение на 42 години, е есенният акцент 2022 в богатата програма за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. Подготвена в партньорство между ТМПЦ – Държавна опера Варна и ГХГ „Борис Георгиев“, изложбата ще продължи от 14 октомври до 3 ноември 2022 г. На откриването - 14 октомври 2022, 18.00, ГХГ, сценографията ще бъде представена от Виолета Тончева, а живописта - от Доротея Павлова.

Мащабната експозиция, разположена в три от залите на партнерния етаж на ГХГ, проследява в ретроспекция творчеството на артистичния и житейски тандем чрез 65 пана с избрани проекти и декори за костюми от различни постановки, сред които: операта „Брачната полица“ от Росини (1977), балетът „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев (1978), оперите „Цар Калоян“ от П. Хаджиев (1978), „Евгений Онегин“ от Чайковски (1979), балетът “Ecce Homo” по музика на Бетовен и Пиацола (1980), оперетата „Прилепът“ от Й. Щраус (1981), „Просяшка опера“ от Б. Бритън (1982), „Дон Карлос“ от Верди (1984), „Травиата“ от Верди (1986), „Кармен“ от Бизе (1989), „Аида“ от Верди (1989, 1999), „Севилският бръснар“ от Росини (1990, 2007), „Любовен еликсир“ от Доницети (1993), „Риголето“ от Верди (1998), „Дон Карлос“ от Верди (2002), балетите „Доктор Живаго“ по Б. Пастернак (2007), „Пепеляшка“ от С. Прокофиев (2007), „Анна Каренина“ по Л. Толстой (2008) и още много други.

Проф. д-р Марио Милков, председател на „Алумни клуб и приятели“ при Медицински университет Варна, ще връчи награда „Верди“ на творци от Държавна опера Варна на 5 април 2023 г. Церемонията е предвидена непосредствено преди спектакъла от XXII Великденския музикален фестивал на операта „Дама Пика“ от Чайковски, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев.

„Алумни“ произхожда от лат.”alumnus”, което означава възпитаник на висше учебно заведение, но днес понятието включва освен завършилите университет, колеж, училище, също и бивши служители на компания, членове на сродни организации, съмишленици и пр. Основната цел на Алумни клубовете е да се поддържа жива връзката с Алма Матер, да се утвърждава престижа на университета, да се разширяват партньорствата и бизнес контактите между неговите членове, да се работи за различни каузи в полза на обществото и културата, обяснява проф. д-р Марио Милков. 

Именитата българска режисьорка Вера Немирова, аплодирана на най-престижните оперни сцени, е номинирана за Режисьор на годината 2021. Номинацията е на влиятелното списание „Die Opernwelt”, което отразява творческата продукция на най-добрите оперни театри в света.

Високото отличие се присъжда на Вера Немирова за „чувствителната музикалност и респект към трансцендентността“ в нейния режисьорски прочит на операта „Дон Карлос“ от Дж. Верди в Sepmeroper Дрезден. Сценография Хайке Шееле, костюми Фрауке Шернау, светлинен дизайн Фабио Анточи, хореография Алтеа Каридо, драматург Кай Веслер, артистичен консултант Соня Немирова. Премиера 22 октомври 2021 г.

Заедно с Вера Немирова, сред номинираните за Режисьор на 2021 година са Кирил Серебренников, Петер Конвични и Щефан Херхайм.

Признанието за Вера Немирова е радостно събитие също за екипа на Държавна опера Варна, чийто постоянен гост режисьор е Вера Немирова. Аплодисменти и от България за Вера Немирова!

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ ДИРИГЕНТ ДОБРИН ПЕТКОВ (1923-1987)

ЮБИЛЕЙНИ НАГРАДИ „ФЕНИКС“ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
XXII Великденски музикален фестивал – Варна 2023

На 8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои вълнуваща среща със симфоничното изкуство. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на големия диригент Добрин Петков, ще дирижира маестро Павел Балев. Генерален музикален директор на оперните театри в Лимож, Франция и Нордхаузен в Германия, изтъкнатият творец е и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от 2022 г. Под неговата безкомпромисна палка Оркестърът на Държавна опера ще представи Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 от Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова – първата жена, спечелила високата позиция концертмайстор на престижната Виенска филхармония. Тя гостува във Варна в рамките на дългосрочния цикъл „Концертмайсторите“, в който досега аплодирахме виртуозните български цигулари със световна кариера Мариан Краев, Веселин Демирев и Светлин Русев.

В концерта, наред с посветената на Добрин Петков творба „Ламенто“ от Марин Големинов, ще прозвучи и Симфония в ре минор №0 от Антон Брукнер.

По повод закръглянето на юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна (6 април 2022-6 април 2023), преди началото на музикалното събитие Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи юбилейните награди на Държавна опера Варна „ФЕНИКС“ на творци със заслуги към Варненската опера.

Петър Райчев, първият български тенор, покорил световните сцени, създава оперния театър в родния си град Варна през 1947 г.

В Световния ден на музиката 1 октомври 2022 г. скулптурния портрет на основоположника на Варненската опера, първият световноизвестен български тенор Петър Райчев (09.03.1887, Варна - 31.08.1960, София), зае своето достойно място на Сцена Ротонда. С премиерата на операта „Продадена невеста“ от Беджрих Сметана, с режисьор Петър Райчев и диригент Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. започва летоброенето на Варненската опера.

Маестро Светослав Борисов

„Дон Паскуале“ е едно много приятно и свежо заглавие, което изисква пълна отдаденост. Както в театъра, така и в операта, е много трудно да се направи комедия, така че да се намери  границата и да не стане eфтино. Това е предизвикателството от драматургична гледна точка, а предизвикателството в музикално отношение е да създадем една ефирна, лека, дантелена, пулсираща младежки, комедия. Необходима е сериозна подготовка и със солистите, и с оркестъра. Защото оркестърът един ден свири „Тоска“, утре „Дама Пика“, а след след много кратък период му се налага да се пренастрои за нещо такова, като „Дон Паскуале“, което трябва да звънти. Търсим малките детайли, които спомагат да се получат леки иронични закачки както в музиката, така и в играта на артистите. Мисля, че „Дон Паскуале“ е като магнит, в който всеки би намерил нещо за себе си. Надявам се да привлечем и млада публика.  

ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН

29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с международно признание и постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния й творчески живот ангажиментите следват бързо един след друг и така се събраха няколко премиери преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.

Може би да спомена най-напред майсторския клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с моцартова програма „В очакванена Моцарт“, която показахме в МФ „Моцартови празници“ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг започна с „Кармен“ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „Дон Карлос“ от Верди. Успяхме да го реализираме след дълго чакане, премиерата трябваше да излезе още през 2020 г., но пандемията попречи. През януари 2022 г. имах възстановка на „Дама Пика“ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една постановка, която от 2007 г. не е слязла от афиша на оперния театър. Сега представихме „Дама Пика“ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и много интересни руски солисти от Мариински театър. Имах щастието да работя с тях, защото след войната, знаете, се наложиха ограничения.

После дойде варненската „Дама Пика“, оперната кулминация в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.

„Дама Пика“ във Варна поставих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято“. Следващото заглавие, върху което работих, беше „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планирани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.  

НАДЯ ДИМОКОВА – хореограф на „Дон Паскуале“

„Дон Паскуале“ е комична опера и моята цел е да направя не просто някаква хореография, а хореография, която е изразителна, динамична, ефектна и забавна. Богато поле за хореографска изява предоставя трето действие, в което участват близо 40 артисти и много предмети. Това е действието, в което Норина, младата съпруга на Дон Паскуале, безцеремонно се разпорежда в къщата на доскорошния стар ерген, изхвърля всичко старо, купува нови мебели, дрехи и всякакви вещи, назначава още слуги, въобще внася пълен хаос в обстановката. Едни правят ремонт, други готвят, а в последната картина преди финала имаме дори градина с танцуващи дървета. Да се пресъздаде целия този замисъл със средствата на хореографията е предизвикателно и същевременно забавно.

В масовите сцени особено важни са усещането за пространство и работата с партньора. В този смисъл режисьорката Сребрина Соколова много добре разясни творческите задачи на екипа, така че всеки знае какво точно и как трябва да го направи. Прекрасно работя със солистите от трите състава, които са изключителни професионалисти. Приятно ми е и с артистите от хора, чиято емоционална нагласа и вдъхновение са заразяващи, особено когато увлечени в заниманието те започват да добавят към хореографията по нещо от себе си. Крайният продукт се изгражда именно от енергията и отдадеността на всички участници. Всичко това присъства в нашия „Дон Паскуале“ – една много приятна за слушане и гледане опера, която изобилства както с комични, така и с драматични моменти, завладява с прекрасна музика и създава добро настроение, а то непременно ще оттърси зрителя от ежедневието.

1 октомври 2022 г., Международен ден на музиката

В Международния ден на музиката 1 октомври 2022 г., когато Държавна опера Варна вдига завеса за новия творчески сезон 2022-2023, бюст паметникът на легендарния Петър Райчев ще заеме достойно място в оперния театър, основан от него през 1947 г. Събитието бележи поредната кулминация в програмата за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

На 1 октомври, 18.00, Сцена Ротонда, Международен ден на музиката, ще бъде тържествено открит скулптурният портрет на Петър Райчев (09.03.1887 – 30.08.1960) - първият световноизвестен български тенор, режисьор и педагог с изключителни заслуги към българското оперно изкуство, основоположник на оперния театър в родния си град Варна. На знаменателната дата 7 септември 1947 г. варненци посрещат възторжено първата премиера на новосформираната през април същата година Варненска народна опера „Продадена невеста“ от Б. Сметана, на която режисьор е първият главен художествен ръководител Петър Райчев, а диригент е Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера.  

ИВАН ТОКАДЖИЕВ - сценограф на „Дон Паскуале“

Операта „Дон Паскуале“, освен прекрасната музика на Доницети, има една банална сюжетна линия, която не ми е правила особено добро впечатление. До момента, в който получих предложението за участие в проекта на Варненската опера. Тогава разбрах, че зад този банален сюжет, толкова често използван в световната литература, музикално-сценичните изкуства, дори в киното, се крие една много деликатна и интересна за преосмисляне идея. Това е затворената малка стъклена менажерия на човек, който е решил да изживее живота си без да се влияе от бурите на ежедневието, като се изолира от света. Но подходът обикновено се оказва неуспешен. Или обществото помита героя или го заплита в интриги, които променят не само живота му, но и мирогледа му и отношението му към хората около него.

По този път намерихме ключа към спектакъла. Много съм впечатлен от бързото вникване в неговата същност от изпълнителския състав, в който всеки по своему прави превъзходен прочит. Радвам се, че отново имам възможност да работя с прекрасната трупа на Варненската опера, с режисьорката Сребрина Соколова и колегите от постановъчната част. Резултатът е обещаващ. Вярвам, че публиката ще разгадае заложеното послание - не се затваряй в малката си стъклена менажерия, тя рано или късно ще се отвори.

Рейналдо Дроз от Венецуела, възпитаник на Райна Кабаиванска, стана категоричен победител в XII международен оперен конкурс „Анита Черкуети“ в Монтекозаро, Италия, съобщи Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, член на журито. Тя с радост припомня, че Рейналдо Дроз вече е познат на варненската публика от редица концерти и премиерни спектакли, посветени на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

Втората награда на конкурса поделят Александра Метелева, Русия и Матео Манчини, Италия. Третото място заеха Светолик Белослюдов, Русия и Йонгджун Парк, Южна Корея. Наградата „Обещаващ млад певец“ отива при Олга Мелничук, Украйна. До финала на конкурса стигат Саюми Канеко (Япония), Албертина Дел Бо (Италия), Джесика Ричи (Италия), Ма Гуой (Китай).

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА ПРЕДСТАВЯ СВОЯ ПРОЧИТ НА “ДОН ПАКСУАЛЕ” ОТ ДОНИЦЕТИ

Първото представление на операта „Дон Паскуале“ от Доницети е през 1843 г. на сцената на Ла Скала в Милано. Днес – 180 години по-късно, този оперен шедьовър стъпва с поредната си интерпретация на сцената на Държавна опера Варна, със същата сила на въздействието и съвременно звучене. Този успех сред публиката през поколенията, в миналото и настоящето, се крие във вечната тема на любовния триъгълник, представен в стил опера-буфа. Не може да не забележим, че тази опера се родее с принципите на изграждане на комедия дел‘арте, където образите са ясни и добре очертани. Но това не е всичко. Много бързо нашите персонажи разкриват пред публиката и други свои характеристики, привнасящи съвременност на прочита и пълнокръвност на образите. Макар че нашите представи за света се основават на дуалистичния двуполюсен принцип за добро и зло, за тъжно и смешно, тук нищо не е само черно или само бяло.

Юбилейното вино за 75-годишния юбилей на Варненската опера в с плаката на "Продадена невеста" 1947  

7 септември 1947 - 7 септември 2022

Петър Райчев – първият световноизвестен български тенор, варненецът, покорил най-престижните оперни театри, се завръща в апогея на звездната си кариера, за да подпомогне младото българско оперно изкуство. През 1947 г. идва в родния си град Варна с мисията на основоположник, пръв главен художествен ръководител и пръв режисьор на Варненската народна опера, регистрирана на 6 април 1947 г.

Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на сина му, младия Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. се вдига завесата за първата постановка - операта “Продадена невеста” от Б. Сметана, с която започва летоброенето на Варненския оперен театър. Художник е Асен Попов, хоров диригент Димитър Младенов, балетмайстор Асен Манолов. Главните роли изпълняват: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец).

14, 29 март 2023, 19.00, Основна сцена – предпремиерни спектакли
20 юли, 21.00, Летен театър – Премиера на Опера в Летния театър 2023

Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”, „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.

Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г.

Разговор с българските певци от световния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които в ММФ „Варненско лято“ 2022, под диригентството на маестро Павел Балев, ще поднесат на 17 август концертно изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди

Виолета Тончева: Очакваме с вълнение събитието „Отело“ в Опера в Летния театър с вашето звездно участие, под диригентската палка на маестро Павел Балев, което ще придаде на Варна имиджа на световна оперна столица. От миналогодишния концерт на Красимира Стоянова с Варненската филхармония и маестро Георги Димитров ни остана усещането за съвършенство, спомняме си и великолепния Енцио на Владимир Стоянов през 2017 г. Сега сте отново тук, заедно с Милен Божков, при това Красимира Стоянова ще пее Дездемона веднага след рождения си ден. Високо ценим този жест, маестра! Какво означава за вас да пеете в българска компания във Варна?

Красимира Стоянова: За нас, като приятели, да пеем заедно е голямо удоволствие. Варна е прекрасен културен център, особено привлекателен през лятото не само с великолепния си климат и хубавото наше Черно море, но и с богатия си културен афиш. Щастлива съм, че с моите великолепни приятели и колеги Милен Божков, Владо Стоянов и маестро Павел Балев ще претворим прекрасната опера на Верди „Отело“.

Владимир Стоянов: Както каза и Краси, за мен е удоволствие винаги, когато сме заедно на сцената. Освен че сме приятели, аз я ценя като невероятен артист с изключителна класа и за мен винаги е било невероятно изживяване да пея заедно с нея. Това е първият мотив, който ни събра заедно. Вторият мотив е, да повторя на свой ред, притегателната сила на Варна и Летния театър, където зрителите могат да се докоснат до големите оперни заглавия. За мен е едно приятно откритие и тенорът Милен Божков, с когото не се познавах досега, но вече го чух и наистина моите адмирации за неговото пеене. С маестро Павел Балев се познаваме вече много години и винаги ни е приятно да сме заедно на сцената, така че Варна ме привлича с едно голямо заглавие и с много добри колеги – тази симбиоза може да роди нещо много хубаво за публиката, за града и за всички нас.

Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.

Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?

След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.

И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...

Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла „Красавицата и Звяра“; въвеждането за пръв път на палцова техника в мюзикъл и преплитането на танцовите партитури на героите; изграждането на отделна движенческа партитура за всеки омагьосан предмет; за съвместяването на професионалната дисциплина с чувството за хумор; и още за „Красавицата и Звяра“ или свободата да избираме със сърцето си. 12, 13 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022.

Анна Пампулова, която след „Омагьосани картини“, „Цар Лъв“ и „Дама Пика“ във Варна, сега поставя и хореографията за мюзикъла „Красавицата и Звяра“, в който също не липсват магии. Но във всеки случай говорим за магията на хореографията.

Понеже говорим за омагьосване, няма да издавам магията (засмива се). Мюзикълът все повече ме вълнува като жанр и усилено следя съвременните тенденции.

Разбирам, че в „Красавицата и Звяра“ ще ни изненадаш с някаква иновация?

В балните сцени въвеждам неокласика като танцова техника. В началото и в края на мюзикъла нашите балетни артисти танцуват на палци. Преплетени са танцовите партитури на всички герои. Понякога деликатно, на места открито, танцът присъства във всяка сцена.

Кастингът отнасяше ли се и за балетните артисти?

Танцьорите от балетната трупа на Държавна опера Варна влязоха директно в мюзикъла. Избрах дванайсет балетисти. За основните персонажи кастингът премина през двуетапен тур. Характерното за режисьора Петко Бонев е, че има изключителен усет за подбор на артисти, освен това избраните винаги приличат визуално на героите си (засмива се). Селектираните изпълнители се отличават с добра вокална и движенческа подготовка.

16 юни – 31 август 2023

Първа пресконференция - 20 февруари 2023, Сцена Ротонда, Държавна опера Варна

ДАНИЕЛА ДИМОВА – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

В XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023 отбелязваме няколко важни годишнини, които ще придадат концептуален и художествен привкус на програмата. Това са: 210 години от рождението на Джузепе Верди, 100 години от рождението на Мария Калас, 100 години от рождението на Франко Дзефирели, 85 години от рождението на Милчо Левиев и 120 години от установяването на дипломатически взаимоотношения между България и САЩ.

По повод 210 години от рождението на Верди на 16 юни откриваме Опера в Летния театър 2023 с оперна гала „Viva Verdi“, под майсторската палка на нашия постоянен гост-диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, с участието на именити оперни певци.