Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ГАЛЕРИЯ

Гео Чобанов и Дон Паскуале

Певецът и неговият герой

 „Дон Паскуале” – 8 февруари 2017, 19.00

 

С какви чувства очакваш втората си среща с Дон Паскуале, след дебюта ти в тази роля преди няколко месеца?

 

Дон Паскуале е много интересна роля. Подчертано комедийна, тя съдържа и допълнителни предизвикателства за мен, тъй като героят не само е много по-възрастен, но и е всичко онова, което аз не съм. В този смисъл бих определил Дон Паскуале като респектиращо трудна партия, която изисква не само вокално, но и артистично майсторство.

 

Всъщност моят герой взема всичко на сериозно – и женитбата и изгонването на племенника си Ернесто. Няма много голяма връзка с реалността, не знае какво представлява той самият и оттам се поражда комичното. То прави шамарите, които по-късно получава, още по-звучни, прави го смешен.

 

Има ли неща, които ще те улеснят в тази роля?

 

Екипът. Харесва ми подхода на диригента Светослав Борисов и режисьора Кузман Попов. Допада ми и сценографията, която получихме от театъра в Модена, наш партньор в тази продукция. А и точно сред тези декори в Модена е пял големият италиански буфо бас Енцо Дара. Освен всичко това, винаги е огромно удоволствие за мен да бъда на сцената заедно с Илина Михайлова - една прекрасна Норина, както и със Свилен Николов – Доктор Малатеста и Георги Султанов – Ернесто.

 

Някои роли се учат по-лесно, други по-трудно. Дон Паскуале към коя категория спада? И как всъщност певецът заучава една партия на чужд език, как я превръща в своя?

 

Лично за мен Дон Паскуале спада към втората категория. Иначе, без значение какъв е езикът, певецът влиза в партията по същия път, по който композиторът пише музиката. Всичко започва от либретото, което обикновено е в мерена реч и се характеризира с мелодика, интонация, ритъм.

Със същите изразни средства си служи и музиката, така че работата на композитора е да намери музикалното съответствие на словото. Впрочем, с динамиките силно и тихо, които са много важни в музиката, си служат и драматичните актьори, усеща се особено при рецитиране на поезия.

И така, певецът тръгва към музиката от словото, задавайки си най-напред въпроса защо композиторът е написал точно такава музика. Осмислянето на музиката минава през думите.

 

И този път е различен за всеки певец...

 

Да. Има и различни професионални техники. Лично от Академик Пламен Карталов аз съм запомнил завинаги едно просто, трудно, но много ефективно упражнение за научаване на музикалната партия на чужд език. В съзнанието ти буквалният превод трябва да тече паралелно с текста на оригиналния език дотогава, докато усвоиш еднакво добре и двете – и превода и оригинала.

 

Едва след тази интериоризация на словото ще може да навлезеш по-дълбоко в музикалната същност?

 

Да. Това е знак, че вървиш в правилната посока и ще стигнеш до правилната интерпретация. Една от многото възможни интерпретации, защото изкуството, както знаем, не борави с окончателни категории. Винаги може по-добре.

 

Виолета Тончева

1 февруари 2017

TOP