Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ГАЛЕРИЯ

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

 

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

   

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

 

 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

 

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

 

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

 

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

 

 

 

 

 

 

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ Музика проф. Георги Костов, либрето Иво Сиромахов, режисьор проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, хореография Анна Донва, сценография Иван Токаджиев, костюми Ана-Мария Токаджиева, асистент-режисьор Сребрина Соколова. Премиера 7, 19 март 2019, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Държавна опера Варна

 

Пламен Георгиев, най-добрият комик на Варненския драматичен театър, превзе след оперетата и мюзикъла. Минава през жанровете с лекота, създава органични образи и не крие удоволствието, което изпитва от новите си превъплъщения. Публиката пък не закъснява да го възнагради с аплодисменти. Това се случи и на февруарската предпремиера на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, в която неговият Алфред Дулитъл привлече вниманието. А сега ще бъде самият Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ За толкова кратко време, откакто се занимаваш с мюзикъл, да стигнеш толкова бързо до главна роля, това си е направо прецедент, нали, Пламене?

 

Щом казваш... (смее се) Но ти благодаря за хубавите думи! Наистина ми доставя голямо удоволствие, да откривам нови светове на сцената, след като толкова години съм играл в драматичния театър. Срещата ми в „Моя прекрасна лейди“ с режисьорката Нина Найденова, диригента Цветан Крумов, хореографката Боряна Сечанова и такива професионалисти като актьора Атанас Сребрев и оперната певица Станислава Момекова, беше много задължаваща за мен. Отнесох се с голяма отговорност към ролята и вложих най-доброто от себе си.

 

Кой е сега твоят Големанов? Това не е съвсем онзи Големанов, когото познаваме от комедията на Ст. Л. Костов...

 

Не е, макар че либретото на мюзикъла има общи черти със сюжета на пиесата. В театралната постановка „Големанов“ играх кметът, но тук задачата ми е по-сложна. Сценарият е фрагментарен с отделни скечове, в които Иво Сиромахов е майстор. Ако трябва да характеризирам с едно изречение моя Големанов, той е съвременният простак, който бързо се е опаричил, събрал е капитал и се домогва всячески до властта, без да има необходимата култура за нея.

 

Нарицателно за Големанов е желанието му да стане министър...

 

Да, целта му е да се изкачи до министерско кресло, няма значение кое точно. И понеже това е висока цел, сценографът Иван Токаджиев е проектирал висок, направо огромен стол, под него с врата, която се отваря. Строежът на цялото изделие изисква усилия от страна на сценичните работници. С усилие се докопва до стола и Големанов, но столът е толкова висок, че Големанов изглежда в него съвсем малък и незначителен. Отвсякъде става видимо, че е неподходящ за този пост.

 

Трон, който не му е по мярка, в буквален и преносен смисъл.

 

Да.

 

Персонажите имат ли разпознаваеми прототипи?

 

Мюзикълът не визира определен политик или партия, а дава обобщен образ на съвременната политическа конюнктура. Осмива корупцията, шуробаджанащината, която Големанов нарича „лобизъм“, двойните стандарти, манипулативните подходи и т.н. По-разпознаваем е може би прототипът на журналистката, но това е все пак само намек. Основно става дума за овластените политици, които не се различават в стремежа си към забогатяване. 
В това отношение има много хубав момент с Големанов, който във важно изявление допуска една след друга две грешки – и двете показателни за „политическата му философия“. „Министрите трябва да са богати, за да крадат“, казва той и веднага „се поправя“: „Министрите трябва да крадат, за да са богати“ :)

 

Как в този контекст Големанов се вписва в Ефекта на отчуждението по Брехт, който използва в режисьорския си прочит проф. Светозар Донев?

 

Актьорът излиза от образ, когато говорът се сменя с пеене. След като Големанов произнася „коронния“ си монолог, според който „Докато богатите не влязат в управлението, таз държава няма да се оправи“, аз се обръщам към публиката с песен. Ето цитат от нея: „Готов съм незабавно да оправя таз наша бедна изостанала държава / и съм достоен тук да съм министър. / Мен всички важни хора ме познават, / те Йовчо Големанов уважават. /Богат съм, честен съм и със разум бистър. / Ще бъда най-достойния министър.“

 

Нищо друго не ми остава да кажа, освен „Да живее министър Големанов / Георгиев! :)

 

   

21 юни 2019, 18.00

Наближава Международният ден на музиката, който се празнува, с решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, на границата между пролетта и лятото 21 юни. Празникът тръгва от Франция през 1982 г., за да завладее и петте континента на планетата. На този ден хората в над 120 държави, включително България, излизат на улицата или в парка, където могат свободно, без специална покана и билет, да се включат в спонтанния празник. Да изпълняваш или слушаш музика без жанрови ограничения, да общуваш чрез универсалния език на музиката и да се насладиш на изкуството, което идва от сърцето – в това е заложен простичкият, но дълбок смисъл на празника.

         

 

 Театрално-музикален продуцентски цВарна за поредна година се присъединява към непринудената атмосфера на 21 юни и кани варненци да се отбият към 18.00 часа при Рибаря със Златната рибка, прекрасната пластика на Венелин Божидаров на бул. „Княз Борис Първи“, площад „България“. Това романтично място избраха, за да споделят своята любима музика, солистът на Държавна опера Варна, бас-баритонът Гео Чобанов и пианистката Жанета Бенун. В програмата си, пъстра като летен букет, те са подбрали Арията на Фигаро "Non piu andrai" из операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, песента "Ни лъх не дъхва над полени" по текст на Пенчо Славейков музика на Тодор Попов, "Отцвели хризантемьi" от Николай Харитонов, вечната неаполитанска канцонета "Фуникули,  фуникула" 

 

 

 

 

Перкусионистът МИРОСЛАВ ДИМОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си като солист в Концерта за маримба, вибрафон и тъпан от Емил Табаков на 1 март 2019 г.

 

Какво означава за Мирослав Димов да бъде солист във варненската премиера на Концерт за маримба, вибрафон и тъпан от Емил Табаков?

Това е едно завладяващо с българския си дух произведение, богато, трудно и виртуозно, композирано в познатия висок симфоничен стил на Емил Табаков. За мен е чест да бъда солист на неговия Концерт за маримба, вибрафон и тъпан. Приятно ми е, че това се случва във Варна, един различен град, който харесвам и с който се чувствам свързан.

Концертът сега ще бъде изпълнен във Варна за втори път след премиерата му през миналата година в Габрово, която е била под въпрос, преди твоето включване.

Да, имало е някакви проблеми със солиста, преди да поканят мен. Приех с благодарност, веднага сеподготвих и помолих Маестро Табаков да чуе предварително изпълнението ми. Изпитвам огромен респект към него и се притеснявах от първата ни среща, но опасенията ми бяха напразни. Той е не само изключителен творец и перфекционист, но умееда амбицира и другитеда се усъвършенстват. Аз също съм взискателен към себе си и това лесно ме приобщи към привилегирования свят на Емил Табаков.

С какво те вълнуват перкусиите?

Живеем близо до Музикалното училище в Стара Загора и стана някак естествено, без родителска принуда. Родителите ми са лекари, брат ми е инженер, а аз избрах съвсем различно поприще. Първите 5 години учих пиано, но после без колебание избрах ударните. Тази енергия, която носят ударните инструменти, е неустоима. Тя събужда сетивата, провокира спонтанността, носи виталност, чувство за свобода и радост. А когато ударните инструменти се обединят с български фолкор, се получава истинска взривна смес от емоции.

Освен че си докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, имаш вече много награди, сред тях първа награда от Международния конкурс за ударни инструменти в Италия. Изграждаш стремителна кариера на изпълнител, особено след концерта през миналата година с Филхармонията на Страсбург. Всъщност какво те привлича повече - академичната кариера или творческите пътища на изпълнител и композитор?

 

Щастлив съм, че по повод българското европредседателство, България бе представена в Страсбург именно с нашата композиция „Необятни светове“ за маримба, ударни инструменти, пиано и струнен оркестър, която написахме заедно с Емелина Горчева.Незабравимо събитие.Още повече, че целият Страсбург беше буквално превзет от българския национален флаг и други български знаци. Нашият концерт също беше част от визиятана Страсбург, коятосе променя на всеки шест месеца, в зависимост от страната, която в момента упражнява европредседателството.

Що се отнася до предпочитанията ми, интересно ми е да се занимавам с много неща и смятам да продължа в този дух.С Емелина сега работим върху ново произведение, което пресъздава мистичното у българина, изследваме Странджа и нейните древни тайни.Използвам възможността да благодаря на многобройните почитатели на моите изпълнения в you tube. http://youtube.com/mpercussion

 

 Прочетете още:

ОТ АДАЖИО ЗА СТРУНЕН ОРКЕСТЪР ДО КОНЦЕРТ ЗА МАРИМБА, ВИБРАФОН И ТЪПАН

СВЕТОВНА, БЪЛГАРСКА И ВАРНЕНСКА ПРЕМИЕРА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

 

 XVII ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ – ВАРНА 2019

2 – 25 юли 2019

Община Варна

Регионален исторически музей Варна
Театрално-музикален продуцентски център Варна

2, 18 юли, 21.00
„ДВУБОЙ“ ОТ ИВАН ВАЗОВ – ПРЕМИЕРА
Постановка Стоян Радев Ге. К. Сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите:
ЧУШКАРОВ - Станислав Кондов, ДРАГАЛЕВСКИ - Ненчо Костов, АМАЛИЯ - Цветина
Петрова, РАЙНА - Полина Недкова, Г-ЖА ТРИФКОВИЧ - Гергана Арнаудова, ЦОЧЕВ -
Валери Вълчев, ВЕСЕЛИНОВ - Ивайло Иванов, КАРАКАЛПАКОВ - Константин Соколов,
ДЕМИРА - Милена Кънева, ВЕЛА - Биляна Стоева, ГЕЛА - Веселина Михалкова, ДЕЛА -
Даниела Викторова, ЕВРЕЙН - Николай Божков. Асистент режисьор Ели Пенчева.
Плакат Славяна Иванова. Фотограф Тони Перец

3, 14 юли, 21.00
MУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ
Мултимедиен концерт със специалното участие на Стефан Рядков. Сценарий и режисура
Сребрина Соколова. Участват още: Благовеста Статева – сопран, Вяра Железова –
мецосопран, Валерий Георгиев – тенор, Илко Захариев – баритон и др. Клавирен
съпровод Жанета Бенун

5, 22 юли, 21.00
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
Комедиен трилър по „Без резерви“ от Жорди Галсеран. Постановка Георги
Михалков. Сценография и костюми Петър Митев. В ролите: ВИСЕНТА/МАРТА – Яна
Маринова, ИЗИДРЕ - Симеон Лютаков, МАРИАНО - Валентин Митев, МАНОЛО -
Николай Кенаров, ЙОЛАНДА - Розалия Абгарян

8 юли, 21.00 - ПРЕМИЕРА
ДИДОНА И ЕНЕЙ

Опера от Хенри Пърсел. Текст Наум Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера
Варна с Оперна организация Кипър. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария
Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. Втори
режисьор Сребрина Соколова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос
Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; ПЪРВА ВЕЩИЦА -
Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева;
МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на
Държавна опера Варна.

9 юли, 21.00
ЗАСТРЕЛЯЙ ИДИОТИТЕ!
Комедия от Емил Йотовски. Режисьор Рада Абрашева. Сценография и костюми Анна
Боянова. Участват: Елен Колева, Русалина Майналовска, Ивайло Калоянчев, Веселин
Цанев. Гастрол на ДТ Кърджали

11 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Постановка Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

12 юли, 21.00
"КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?"
Мюзикъл от Георги Костов. Текст Иво Сиромахов. Диригент Страцимир Павлов
Режисьор Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ана-Мария Токаджиева. Асистент режисьор Сребрина Соколова. Оркестър, хор
и балет на Държавна опера Варна. В ролите: ГОЛЕМАНОВ - Пламен Георгиев,
ГОЛЕМАНОВА - Благовеста Статева, НЕВЕНА - Валерия Пейчева, ЛЮБОМИР - Велин
Михайлов, ГОРИЛКОВ - Людмил Петров, ИЛИЕВА - Вяра Железова, ЧАВДАРОВ - Закар
Гостанян, МИКИ - Велин Михайлов, БАБА ГИЦКА - Милена Захариева, ПОПОВСКА -
Сребрина Соколова, ДВАМА СОЦИОЛОЗИ - Анатоли Романов, Лев Караван

13 юли, 21.00

НЕПОПРАВИМО
Киомедия от Щефан Фьогел. Режисьор Владлен Александров. Сценография и костюми
Иван Карев. Участват: Емил Марков, Албена Павлова, Таня Йоргова и Августин
Демерджиев. Гастрол на ДТ Сливен

15 юли, 21.00
ЙОАН, СИНЪТ НА АСЕН
Драматическа историческа хроника от Иван Митев. Режисьор Александър Илинденов.
Сценография и костюми Лидия Къркеланова. Музика Петър Анастасчев. Участват: Милен
Иванов, Иван Митев, Виктор Терзийски, Детелин Кандев, Силвия Шекилова и др.

19 юли, 21.00
БРАК ПО ПРИНУДА
Комедия по фарсове на Молиер. Режисьор Пламен Марков. Сценография и
костюми Даниела Николчова. Музика Петя Диманова. В ролите: СГАНАРЕЛ, ТЪСТЪТ -
Николай Божков; МАРФУРИУС, СГАНАРЕЛ – Адриан Филипов; ПАНКРАС, ВАЛЕР - Николай
Кенаров; ДОРИМЕНА, СЕЛИ – Цветина Петрова; ЖЕРОНИМА, ДОРИНА – Веселина
Михалкова; АЛСИД, ЛЕЛИ – Стефан Додуров; ЛИКОСТ, ЛАГРАНЖ – Валери Вълчев;
ЦИГАНКА, ЖЕНАТА НА СГАНАРЕЛ – Гергана Арнаудова; ЦИГАНКА, АЛИС – Милена Кънева;
БАЩАТА НА СЕЛИ – Пламен Димитров

21 юли, 21.00
МОЦАРТ ГАЛА
Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Сребрина Соколова. Солисти: Илина Михайлова,
Мария Павлова, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов, Георги Султанов, Петър
Петров. В програмата: “Малка нощна музика“, арии, дуети и терцети из оперите
“Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“, „Отвличане от сарая“ и др.

23 юли, 21.00
БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ
Концерт на Андриана Йорданова – сопран, Валерий Георгиев – тенор и Пламен
Димитров – баритон. На пианото Жанета Бенун. В програмата най-прочутите арии,
дуети и терцети от „Риголето“, „Трубадур“, „Аида“, „Бал с маски“ на Верди, „Норма“

на Белини; „Турандот“ на Пучини; „Кармен“ на Бизе, „Вилхем Тел“ и „Севилският
бръснар“ на Росини др.

24 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Режисьор Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

25 юли, 21.00
МАГИЯТА НА КИНОТО – ЕПИЗОД 3
Мултимедиен концерт с участието на вокална формация „Маджика“: Галина Великова -
сопран, Елеонора Христова - мецосопран, Миглена Страдалска – мецосопран и Стилияна
Стоянова - сопран; Олена Мошинска – виолончело, Галина Винокурова – цигулка, Милена
Захариева – флейта и Руслан Павлов – пиано. Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов. Мултимедия Свилен Николов. Хитове от филмовата класика, сред които
„Маската на Зоро“, „Дъщерята на Мистрал“, „Спящата красавица“, „Аладин“, Робин Худ –
кралят на крадците“, „Снежният човек“, „Пепеляшка“ и др.

 

Снимки: Росен Донев

 

ЕМИЛ ТАБАКОВ пред Виолета Тончева за своите творби в Симфоничния концерт на 1 март 2019 във Варненската опера

Маестро Табаков, очакваме с нетърпение Симфоничния концерт на 1 март, под Вашата диригентска палка, с Ваши премиерни произведения. Концерт, който със сигурност ще бъде едно от големите симфонични събития във Варна за годината. Дължим Ви благодарност за това, че именно във Варна ще се състои световната премиера на Вашето Адажио за струнен оркестър, кактои варненската премиера на Вашия Концерт за маримба, вибрафон и тъпан.

Да започнем с Адажиото за струнен оркестър. Какво Ви накара да го напишете?

Написах го през 2016 г. в някакво моментно лирично настроение. Реших да експериментирам и опитах с игра на минорни тризвучия, от които излиза темата. Включих соло цигулка, три соло виоли и дадох възможност за изява на оркестъра. Така се оформи адажиото - бавно, тихо, навяващо лирично настроение, разтоварващо.

Как композирате всъщност, под знака на вдъхновението или си налагате някаква дисциплина?

Зависи от ситуацията и нагласата, от обкръжениетои мислите, които ме занимават. Конкретните обстоятелства винаги оказват влияние. Важно е също дали става дума за поръчка и за кого трябва да пиша. Но обикновено сядам и работя, докато започна да чувам музиката. Ако пък се случи вдъхновението да ме осени изведнъж, още по-добре. По принцип вярвам в максимата, че за успеха в изкуството са необходими 95% труд и 5 % талант, както още Чайковски е казал.

На пианото ли пишете?

Не, рядко пробвам само някои акорди. Не съм пианист.

И цялата партитура звучи само в главата ви?

Да.

Така ли стана и с Концерта за маримба, вибрафон и тъпан, който на 1 март ще бъде изпълнен за пръв във Варна?

Да. Това ще бъде второто изпълнение на това произведениеслед премиерата с Габровския камерен оркестър през миналата година. Тогава се колебаех дали да не отложа концерта, защото нямах подходящ солист. Но за моя радост се появиМирослав Димов, който се оказа много добър професионалист. Сега във Варна концертът ще прозвучи за пръв път с голям симфоничен оркестър, отново със солист Мирослав Димов.

В този концерт сте заложили подчертано българско звучене...

Да. Концертът за маримба, вибрафон и тъпан е изграден върху интонации и ритми, които без да са цитати, стоят близо до народната музика. Построен е върху триделна форма с бърза, бавна и бърза част. Използвам оригинален прийом с характерни солиращи инструменти в движение. Първата част е написана за маримба, въпреки че започва с S - кларинет. Втората част е за соло вибрафон, като в оркестъра се включва и флейта – пиколо. Третата част е за тъпан, но важна роля изпълняваи тромпетът. Наред със солиращите перкусионни инструменти,са включени и духови инструменти, за да се предаде,със средствата на симфоничната музика, характерната ритмика на българския фолклор.

Спомням си, след миналогодишния Ви февруарски концерт във Варна със Симфония №6 от Шостакович, оркестрантите се подредиха на опашка, за да ви благодарят лично за удоволствието да свирят под Вашата диригентска палка. Това беше не по-малко впечатляващо от самия концерт.

 

Те се справиха чудесно с тази трудна симфония на Шостакович. За мен е удоволствие да дирижирам Варненския симфоничен оркестър. След концерта тук продължавам със Софийската филхармония, с която ни предстои световна премиера на моята Симфония №10.

 

Март 2019 със световни премиери на две творби от Емил Табаков, под неговата диригентска палка! Какъв висок стил! На добър час, Маестро!

 

 

 

 

 

 

 

18 юни, 19.00, Основна сцена

В спектакъла на "Норма" от Белини, режисьорски прочит на Кузман Попов,
под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, отново ще имаме
удоволствието да чуем великолепната Дария Масиеро, която дебютира в
ролята на Норма във Варна, в Опера в Летния театър 2016. Тя спечели
овациите на публиката и в концерта "Звезди на белкантото" във ФКЦ. В
лиричната трагедия от Винченцо Белини на 18 юни 2019, 19.00, Основна
сцена, Дария Масиеро ще си партнира с Валерий Георгиев - ПОЛИОНЕ,
Евгений Станимиров - ОРОВЕЗО и Либузе Санторизова – АДАЛДЖИЗА.

 

 

ДАРИЯ МАСИЕРО е един на от най-значимите съвременни италиански
сопранови гласове. Тя завършва с отличие вокално пеене в
Консерваторията в Александрия и усъвършенства вокалното си
майсторство в Академията на Миланската скала при Мирела Френи.
Дария Масиеро е желан гост на престижните оперни сцени: Scala in Milano,
Regio in Torino, Carlo Felice in Genova, Filarmonico in Verona, Festival Torre
del Lago Puccini, Comunale in Bologna, Massimo in Palermo, Donizetti and
Sociale in Bergamo, Regio and Auditorium in Parma, Bellini in Catania,
Salzburger Festspiele, L'Opera in Nice, Liceu in Barcelona, Festival in Savolinna,
Art Center in Seoul, Concert Hall in Beijing, National in Tokyo, Belles Art in
Bogotà, Opera House in Melbourne, Opera House in Macau, Festival of
Wexford, Sydney Opera House, Arts Center Melbourne, Rudolfinum in Prague.
Нейни партньори са най-именитите певци на планетата като Пласидо
Доминго, Хосе Карерас, Ренато Брузон и др. Участва в престижни оперни
фестивали под диригентството на Muti, Palumbo, Pappano, Noseda, Luisotti,
Conlon, Bartoletti, Pidò, Campanella, Ceccato, Auguin, Puggelli, DeAna, Gieleta,
Murphy, Ponnelle, Kaegi, Pier’Alli, Maestrini, Stein, Placido, Alagna,
DeTommasi, Stefanutti, Kokkos, Zambello, DeLuca.
Дария Масиеро изпълнява знаковите сопранови партии в световната
оперна литература, като следващите й ангажименти са в ролите на
Маргарита в „Мефистофел“ на Бойто в Savonlinna Festival, Магда в „La

Rondine“ в Операта в Ница, Дона Елвира в „Дон Жуан“ в Иралндската
опера, Контесата в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Macau International
Music Festival, Тоска в „Тоска“ от Пучини“ в Парма, Дездемона в „Отело“,
Адриана в „Адриана Лекуврьор“ и Амелия в „Бал с маски“ в Circuito Lirico
Lombardo, Лиу в „Турандот“, Леонора в „Трубадур“, Аида в „Аида“ и
„Турандот“ в Sidney Opera House и др.

 

 

ЛИБУЗЕ САНТОРИЗОВА е родена в Прага през 1984 г. От детска възраст учи
цигулка, флейта и пиано в Музикалното училище в Милевско, след което
завършва Музикалната консерватория в Чешке Будьовице (2000-2007).
Оперния си дебют прави съвсем млада в ролята на Белинда от „Дидона и
Еней“ на Пърсел (2002). Усъвършенства вокалното си майсторство в
различни майсторски класове, като след завършването на майсторския
клас при Мирела Френи (2004) продължава обучението си в Италия, Teatro
dell’Opera di Roma (2004-2008). Участва в Оперното студио на Рената Ското
към Accademia di Santa Cecilia в Рим (2013-2015). В момента работи с
вокалния педагог Барбара Бони.
Пее знаковите партии за мецосопран на оперните сцени в Рим, Москва,
Йерусалим, Тимишоара, Карнеги Хол, New York Lyric Opera и др. Изнася
концерти и рецитали в Париж, Франкфурт, Хановер, Мюнхен, Скопие,
Бусето и др. Печели редица конкурси и награди, като шоуто“Work in talent”
(Рим, 2014), конкурса „Верди“ в Модена (2013), конкурса на Римския
фестивал (2009), конкурса „Д. Чимароза“ (2007, 2009), Лондонския
музикален конкурс (2007), UFAM (Париж, 2007) и др.

 

1 март, 19.00, Основна сцена - Симфоничен концерт с диригент и композитор Емил Табаков. Световна премиера на Адажио за струнен оркестър и Варненска премиера на Концерт за маримба, вибрафон и оркестър от Емил Табаков

 

7 март, 19.00, Основна сцена - "Кой е Големанов", мюзикъл от Г. Костов и И. Сиромахов. Премиера за България

 

В дните около Националния празник на България Театрално-музикален продуцентски център Варна ще поднесе на своите зрители интересни творби от български автори, сред тях световна, българска и варненска премиера.

 

Държавна опера Варна кани още в първия мартенски ден на специален симфоничен концерт под знака на големия български диригент и композитор Емил Табаков. Варненската публика ще има честта да аплодира, под неговата диригентска палка, световната премиера на неговото „Адажио за струнен оркестър“, написано през 2015 година. Премиерно за Варна ще прозвучи „Концерт за маримба, вибрафон и тъпан“, композиран от Емил Табаков през 2016 г. Маестро Табаков е дирижирал този концерт за пръв път миналата година в Габрово, но сега той ще бъде представен в целия си блясък с голям симфоничен оркестър и солист нашумелия млад перкусионист Мирослав Димов

Сюитата из балета „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски също е част от този концерт, който несъмнено ще бъде едно от големите симфонични събития за варненската музикална сцена през годината.

В очакване на концерта, няма как да не си припомним овациите и продължителните аплодисменти, с които завърши миналогодишният февруарски концерт на Маестро Табаков във Варна. А оркестрантите се подредиха на опашка, за да му благодаря лично за удоволствието да музицират под неговото диригентство.

 

 

 

 

На 7 март идва ред за българската премиера. И това е първата премиера за 2019 година на Държавна опера Варна с най-новия български мюзикъл „Кой е „Големанов?“, създаден по поръчка на ТМПЦ Варна, с препоръка от Министерството на културата. Музиката е дело на проф. Георги Костов, либретото е написал Иво Сиромахов, сценарист в „Шоуто на Слави“. Действието следва сюжета на популярната комедия „Големанов“ от Ст. Л. Костов, но използва и много злободневни препратки към съвременната българска действителност. Режисьорският прочит на „Кой е Големанов?“ е на проф. Светозар Донев, който работи в постановъчен екип с диригента Страцимир Павлов, хореографа Анна Донева, сценографа Иван Токаджиев и костюмографката Анна-Мария Токаджиева. В ролята на Големанов ще посрещнем известния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, който през последните години ни радва с превъплъщенията си и в редица оперети и мюзикъли.

 

 

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

21 юни 2019, 19.00, Основна сцена

 

На 21 юни 2019 в балетния спектакъл "Дон Кихот“ от Л. Минкус, хореографска редакция на Сергей Бобров, в главните роли на Китри и Базил варненската публика ще види за пръв път младитесолисти на балетната трупа при Държавна опера Варна Нерея Асторя от Испания и Марко ди Салво от Италия.

 

 

         НЕРЕЯ АСТОРЯ

 

е родена в Мадрид (1999), завършва Carmina Ocana, Pablo Savoye School и Victor Ullsate School, посещава майсторски клaсове на видни балетни педагози от English National Ballet School, Dance Intеrnational Meeting Spain – France и др. Участва в Dance International Day Gala в Сан Себастиан (2015, 2016, 2017), била е солистка на Ballet Joven Impulsa (2017), а от 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара й влизат ролите на Клара, Коломбина, Китайски танц в „Лешникотрошачката“, „Пепеляшка“ в „Пепеляшка“, Вилис в „Жизел“, Лебед в „Лебедово езеро“ и др. Танцува също в „Who cares“ от Баланчин и се снима във филма „Юли“, посветен на известния кубински балетист Карлос Акоста.

 

 

 

 

„За пръв път ще танцувам Китри и този дебют е изключително преживяване за мен. „Дон Кихот“ е класисчески испански сюжет и аз като испанка се чувствам особено отговорна да пресъздам образа на Китри по възможно най-автентичния начин. Всичко това прави вълнението ми още по-голямо“, споделя Нерея.

                                                            

    МАРКО ДИ САЛВО

ще бъде нейн партньор в ролята на Базил. Роден в Палермо (1999), италианецът започва да учи класически балет в родния си град, завършва Балетната академия на Виенската Щатсопер (2013-2018) и участва – освен в нейните майсторски класове, също в майсторски класове на Royal Ballet School, Staatliche Balletschule Berlin, Hamburg State Ballet School, Tanzakademie Zuerich, Balletakademie Hochschule fuer Musik und Theater Muenchen и др. От 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара му влизат ролите на Бено в „Лебедово езеро“, Арлекин, Китайски танц, Руски танц в „Лешникотрошачката“, танцува също в балетите „Пепеляшка“, “Ромео и Жулиета“, „Самсон и Далила“, „Историята на Пулчинела“, „The little Sweep”, Оперния бал на Виенската Щатсопер (2017, 2018), Нуреев Гала във Виена (2018).  Във Варна Марко ди Салво танцува, освен в балетни постановки, в мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и особено се откроява със соловото си участие в Половецките танци на операта "Княз Игор" от Бородин.

 

„Аз също като Нерея съм щастлив да танцувам Базил, главната роля в „Дон Кихот“ от Минкус. В тази интересна и многостранна партия трябва да покажа различни характеристики на образа. Да играя пантомима, да проявя чувство за хумор, след което да превключа на романтично паде дьо и сериозна хореография. „Дон Кихот“ наистина е предизвикателство, но желано предизвикателство. „За Нерея и за мен „Дон Кихот“ е не просто шанс, а сбъдната мечта, за която сме благодарни на главния балтмайстор на Варненската опера Сергей Бобров и на Светлана Тоншева, с която подготвяме партиите си.

Всъщност Варненската опера е първото ни истинско работно място в професионална балетна трупа. Научихме много, откакто танцуваме във Варна и особено по време на гастрола ни със Сибирския балет в Обединеното кралство. В края на миналата и началото на тази година, в продължение на 3 месеца всеки ден имахме спектакли, всеки ден трябваше да бъдем в кондиция и на всеки спектакъл да показваме най-доброто от себе си пред публиката в различни градове. В това незабравимо преживяване събрахме много опит и определено си заслужихме аплодисментите. Нерея и аз и сега ще се постараем да отговорим на доверието, което ни гласува Сергей Бобров, като ни повери партиите на Китри и Базил в „Дон Кихот“. Пожелаваме си публиката да ни хареса“, разказва Марко ди Салво.      

 

                                

 

 

Даниела Димова,  директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, се завърна от Италия, където бе поканена да участва в журито на XV Международен конкурс за млади оперни певци„Флавиано Лабо“ в Пиаченца. Тя бе единственият представител от България в престижното 9-членно жури, редом с Джовани Гавацени - музикален критик, внук на Джанандреа Гавацени - прочутия диригент, композитор, пианист и дългогодишен директор на Миланската скала; Джани Тангучи – артистичен директор на Майския музикален фестивал във Флоренция, едно от най-големите музикалнисъбития в света; Джована Ломаци – кастинг мениджър на Операта в Комо, известна с книгите си за операта и личното си приятелство с оперната дива Мария Калас и др.

Конкурсът, който носи името на големия италиански тенор, роден в Пиаченца, Флавиано Лабо, се организира от Оперния и драматичен театър в Пиаченца с подкрепата на Асоциация „Приятели на Операта в Пиаченца“. На конкурса, проведен  от 13 до 17 февруари, се явиха 120 кандидати от цял свят. Според регламента на конкурса,жирито ги оценяваше по критериите за тембър, музикалност, фразиране, диапазон, вокална техника, артикулация и артистично присъствие.

От 15-те финалисти с първа, втора и трета награда бяха отличени 3 певици, а веднага след тях на четвърто място се класира младият български бас Божидар Божкилов, ученик на изтъкнатия наш баритон Стоян Попов.

Божидар Божкилов и румънското мецосопрано Фиорентина Соаре, която получи втора награда на конкурса, бяха избрани от г-жа Димова за участие в спектакли на Държавна опера Варна. През сезон 2019/20 ще чуем  Божидар Божкилов в Оперна гала, а Фиорентина Соаре ще изпълни ролята на Кармен в „Кармен“ от Бизе.

Всички 15 финалисти на тазгодишния конкурс „Флавиано Лабо“ в Пиаченца са достойни да участват в спектакли на най-добрите оперни театри. Именно в това се състои и ползата от подобни конкурси. Те дават възможност на мениджърите, съобразно нуждите от гласове на своя театър и нагласите на публиката, да направят своя директен избор сред най-добрите млади таланти на съвременната международна сцена, разказва г-жа Димова.

 

 Източник : http://www.chernomore.bg/kultura/2019-06-10/chetirimata-italianski-tenori-otkrivat-x-opera-v-letniya-teatar?fbclid=IwAR0CSCok57CzwjAyQBUvPekQBNGeWXhtcbkc7yi6I7KMTWbuiEtqFltduig

Те са млади, харизматични и имат поразяващи гласове. Те ще разцепят юнския здрач над Варна в четвъртък вечер с най-обичаните световни арии и тепърва ще влюбят варненската публика в себе си. Под диригентството на  Дерек Глийсън четирима даровити тенори са подготвили репертоар, който е обречен на успех. Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна преди световното си турне. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар. С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват. С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия Маестро Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА започва да свири на мандолина и китара още на 5 годишна възраст и дължи на дядо си интереса към музиката. Завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА  е наследил таланта си от рода на своята майка. Започва да пее на шега на 11 годишна възраст. Тогава печели първия си конкурс по поп музика в Италия. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в  Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри. Може би най-интересното за Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ също започва да пее на шега у дома на 12-13 годишна възраст. Записва пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА  като дете искал да стане драматичен актьор. Започва да работи за мечтата си, изучавайки актьорско майсторство и на това в момента дължи позицията на гласа си и правилното дишане. Започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж.  През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

След Варна, четиримата тенори ще изнесат 53 концерта в САЩ.

 

Специално за Медийна група "Черно море" четиримата талантливи артисти изпяха малка частица от ария, с което си спечелиха като доживотни фенове присъстващите журналисти по време на медийната среща.

Ели Маринова

Снимки авторът

 

Прочетете още: 

"ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ" откриват X Опера в Летния театър

ДЕРЕК ГЛИЙСЪН ДИРИЖИРА ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ

 

 

Спектакълът на „Бохеми“ от Пучини на 21 февруари 2019 г. събира за пръв път във Варна интересни творци. На диригентския пулт ще застане Маестро Иван Ангелов, име от европейската и световнатаоперна сцена. В ролята на Мими ще чуем за пръв път талантливото гръцко сопрано Зеня Ардженти, а варненският тенор Валерий Георгиев ще дебютира в ролята на Родолфо. В останалите роли ще се превъплътят солистите на Държавна опера Варна: Марсел - Свилен Николов; Шонар - Пламен Димитров; Колин - Евгений Станимиров; Мюзета - Мария Павлова; Беноа - Илко Захариев.

 

Маестро Иван АнгеловМаестро ИВАН АНГЕЛОВ е възпитаник на Музикалната академия в София, специализирал в Русия, Франция и Германия, добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

В последните години Иван Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като Главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.

 

ЗЕНЯ АРДЖЕНТИ е родом от Трикала - Гърция, където започва още в ранна възраст занимания по пиано в тамошната Консерватория. Следва оперно пеене при проф. Дина Гудиоти в Националната Консерватория в Атина, която завършва с отличие през 2010 г. Специализира в Академия „Санта Чечилия“ като една от последните ученички на знаменитата Рената Ското. Участва в спектакли на Асоциация „Марио дел Монако“ в Италия с партиите наНеда от „Палячи“, Дона Анна от „Дон Жуан“, Фиордилиджи от „Така правят всички“, Микаела от „Кармен“, Mими от „Бохеми“ и др. Усъвършенства вокалното си майстортво при Алберта Валентини в Рим, в майсторските класове на Бруно Пратико и Дафне Евангелатос, както и в семинарите на Анна Томова -Синтова, Димитри Кавракос, Жанет Пилу, Жюл Дениз. Специализира актьорско майсторство при проф. Кармен Якоби. Дебютира на сцената на Националната опера в Атина с ролята на Силва във „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, след което е ангажирана и за Неда от „Палячи“. В Аthenс Concert Hall „Megaron” изпълнява ролята на Криньо в световната премиера на операта “The Murderess” от Giorgos Koumentakis.

 

 

 

 

 

 „VIVA ITALIA”

 

13 юни, четвъртък, 21.00,  Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

 

Концертът „Viva Italia” на Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска с любими арии и канцонети, под диригентството на Дерек Глийсън, е поклон пред четиримата велики италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

ДИРИГЕНТЪТ ДЕРЕК ГЛИЙСЪН

 

 

 

Дерек Глийсън е ирландскo-американски музикант, роден в Дъблин, Ирландия, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония (от 1997 г.) и диригент на Международния оперен фестивал в Анна Ливия, Дъблин. От 2012 г. Глийсън е музикален директор и диригент на Фестивалния оркестър на Рахманинов. От януари 2016 г. е главен гостуващ диригент и на Симфоничния оркестър на Харбин, Китай. Той също така композира музикални партитури за филмови и телевизионни продукции, както и симфонична музика.

 

На 12-годишна възраст Глийсън е тимпанист на Ирландския младежки оркестър. На 15 години се присъединява към Младежкия оркестър на Европейския съюз /EUYO/ като перкусионист и тимпанист, където има възможност да работи под палката на великите диригентски майстори на деня, включително Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Ленард Бърнстейн, сър Джордж Солти и Даниел Баренбойм. Успоредно с това той е бил и член на "EuroJazz", Младежки джаз оркестър на Европейската общност и NYJO, Националния младежки джаз оркестър на Великобритания, работи с концертния и симфоничния оркестър на RTÉ. През 1984 г. е удостоен с награда и стипендия Shell/London Symphony Orchestra Music Scholarship. Глийсън учи перкусии в Кралската музикална академия в Лондон, както и композиция и филмово оркестриране в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. След това завършва дирижиране в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. От 1989 г. живее в САЩ, където завършва обучението си по композиция и филмово оркестриране в Университета UCLA в Лос Анжелис.

 

Глийсън дирижира Дъблинската и Лондонската филхармонии, концертния оркестър на RTÉ, Националния симфоничен оркестър на Ирландия, оркестър Da Camera Fiorentina в Италия, филхармония Бохуслав Мартин, Симфоничния оркестър на Карлови Вари, RTL Orchestra, NOS Nederlandse Оркестър Омроп Стихтинг и др. През 2009 г. с Дъблинската филхармония Глийсън прави най-голямата оркестрова обиколка на САЩ за годината - в над 49 града, под егидата на Columbia Artists Management. През 2010 г. Глийсън и DPO обикалят Китай, като участват в Световната Експо програма на Великия театър в Шанхай, както и в два концерта, откриващи Пекинския летен фестивал "Бродят за класиката" от Националния център за сценични изкуства (NCPA) в Операта, предавани по телевизията в Китай на над 400 милиона души.

 

 

                                         Програма

 

I част

Фр. Чилеа – il Lamento от „Арлезианката”

Дж. Пучини – Che gelida manina от „Бохеми”

Г. Доницети – Una Furtiva Lagrima от „Любовен елексир”

Р. Леонкавало – Recitar. Ridi Pagliaccio от „Палячи”

Л. Далла – Caruso

Винченцо ди Чиара – La Spagnola

Ч. А. Биксио – Mamma

Дж. Верди – Questa o quella от „Риголето”

Д. Модуньо – Volare

Де Куртис – Non ti Scordar di me

Дж. Росини – La Danza

 

II част

 

Кортез – Cielito Lindo

Дж. Верди – La Donna e Mobile от „Риголето”

Де Куртис – Torna a Surriento

Фр. Шуберт – Ave Maria

Луиджи Денца – Funiculi, Funicula

Р. Леонкавало - Mattinata

С. Кардило – Core Ngrato

Ч. А. Биксио – Parlami d’amore Mariu

A. Лара - Granada

Ди Капуа – O Sole Mio

Дж. Пучини – Nessun Dorma от „Турандот”

 

Проф. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на най-новия български мюзикъл, създаден по поръчка на Държавна опера Варна

7, 19 март 2019, 19.00, Варненска опера

 

Проф. ДоневМюзикъл от Георги Костов. Либрето Иво Сиромахов. Постановка Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев. Костюми Ана –Мария Токаджиева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент режисьор Сребрина Соколова.В ролите: Големанов – Пламен Георгиев; Големанова – Благовеста Статева; Невена – Валерия Пейчева, Лилия Илиева; Любомир – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Горилков – Пламен Долапчиев; Илиева – Вяра Железова; Чавдаров – Людмил Петров; Мики – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Баба Гицка – Марилла Гьонги, Милена Захариева; Поповска – Сребрина Соколова; Двама социолози – Анатоли Романов, Лев Караван. Компаньонки, охранители.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Репетитор на балета Гергана Георгиева – Караиванова. Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян

 

Кой е Големанов, проф. Донев?

Мюзикълът „Кой е Големанов?“ е поръчан от Държавна опера Варна, по препоръка на Министерството на културата и това е голям актив за оперния театър. България разполага с достатъчно добри композитори и текстописци, но те рядко получават възможност за изява, поради което и нямаме много съвременни български творби. Тъкмо в това се състои заслугата на г-жа Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Държавна опера Варна, която пое ангажимента и риска за създаването на едно съвсем ново съвременно българско заглавие, при това мюзикъл. Автор на музиката е композиторът Георги Костов, а либретото е дело на Иво Сиромахов, познат от „Шоуто на Слави“.

 

Освен че се базира върху класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, какво друго важно тряб ва да знаем за мюзикъла?

В „Кой е Големанов?“ има много съвременни препратки. Самото заглавие носи хумористичен заряд. Става дума за сатира, която е насочена не срещу отделна партия – това е важно да се подчертае, а срещу цялата Бай-Ганьовщина в българския политически живот. Иво Сиромахов прави съвременна версия на Ст. Л. Костовия „Големанов“, подплатена със злободневна тематика. Една от основните сюжетни линиинапример е желанието на Големанов да стане министър, министър на каквото и да е. А като разменна корупционна монета служине какво да е, а...суджук и товаведнага насочва към неотдавнашния скандалв публичното пространство с т.нар. суджук - гейт.

Благодатен ли се оказа този злободневен материал за режисьорскипрочит?

Мисля, че интересно се получи режисьорското ми решение за разделянето на персонажите от артистите. В определен момент, обикновено при музикалните номера, актьорите излизат от образ и се обръщат към публиката от свое име. След като изпяват песента, те отново влизат в ролята си и товараздвоение създава една интересна дистанция, в стила на Брехтовия Ефект на отчуждението. Подчертаваме гои със специални технически средства. Артистите възприеха идеята като възможност да изкажат себе си на сцената и това определено им допадна.

 

След „Кой е Големанов?“ във Варна очакваме и „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Люйд Уебър, Вашия личен приятел, за чийто български постановки притежавате правата.

Много голяма разлика има между двата мюзикъла и това е съвсем естествено. В „Любовта никога не умира“ са използвани същите действащи лица, както във „Фантомът на операта“, но в друг времеви и географски контекст. Независимо от тези прилики, „Любовта никога не умира“ се разглежда като съвсем самостоятелно произведение, носещо всички характеристики на стила Уебър. Но за него ще говорим по-нататък. Сега сме на вълна български мюзикъл и търсим отговор на въпроса „Кой е Големанов?“

И не само ще „намерим“ Големанов, а и ще се забавляваме, това отсега е сигурно :) Благодаря за интервюто!

 

 

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса,

Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска.

Диригент Дерек
Глийсън

 

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във
Варна преди световното си турне. В първия си български концерт,
Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска
ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с
романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.
С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата
големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти
и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват..
С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна
Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската
филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

 

 

       АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно
пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата
„Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”
от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi
Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела
„Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от
„Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят
пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен
елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в
шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

 

 

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика
в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в
състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна
възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с
преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико
Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в

Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с
Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през
следващите години в различни театри. Може би най-интересното за
Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна
възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”,
връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано.
Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти
в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que
vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014
г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в
Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в
изпълненията на популярни италиански песни.

 

 

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в
Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в
„Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la
Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/,
пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен”
/Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/,
Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня”
/Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели
64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в
Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия
– в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD
„Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел.
052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052
685 214

 

 

 

 

23 февруари, 19.00, Варненска опера

Високосно балетно събитие с „Кармина Бурана и „Болеро“ - емблемите на „Арабеск“

 

От своето създаване през 1967 г. до днес балет „Арабеск“ се утвърждава като най-престижната съвременна танцова трупа в България. В 50-годишната му история са поставени над 200 заглавия с различна стилистика – от неокласика до дързък експеримент. Под ръководството на хореографа Боряна Сечанова, която от 2000 г. е директор на трупата, днес „Арабеск“ е не просто трупа от световна класа, но и своеобразна школа за изпълнители и хореографи, генератор на идеи, източник на информация за случващото се в света на съвременния танц.

Своята 50-годишнина Балет „Арабеск“ отбеляза с впечатляващ юбилеен сезон, в който наред с премиерите, всеки месец бе посветен на отделна тема – съвременни прочити на класиката, творчеството на Маргарита Арнаудова, Мила Искренова и Боряна Сечанова, българския фолкор, младите и др. Фотоизложба, юбилеен албум, среща на поколенията също бяха част от балетните празници .

За радост на варненските ценители на балета, „Арабеск“ ще представи и във Варна своята Гала вечер „50 години Балет „Арабеск“. Високосното балетно събитие ще ни срещне на 23 февруари, 19.00, Основна сцена с два от най-успешните и най-много играни спектакли, балетните емблеми „Кармина Бурана“ и „Болеро“.

 

„КАРМИНА БУРАНА“от Карл Орф носи хореографския почерк на Боряна Сечанова, костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. Поставен специално за турнето на Балет „Арабеск” в САЩ, спектакълът изправи на крака четири хилядните задокеански зали със своето изпълнение. С цялото богатство на своята съвременна чувствителност танцьорите улавят с телата си ироничността на ситуацията, в която човекът живее с вярата, че е господар на живота си, докато е направляван и манипулиран от прищевките на Съдбата. Съдбата, която ту издига, ту убива, утешава с напразни надежди и върти колелото на човешкия живот. Солисти: Даниела Иванова, Васил Дипчиков, Петя Колева, Стефан Вучов.

„БОЛЕРО“от Морис Равел е другият емблематичен спектакъл на балет «Арабеск», останал в наследство от големия хореограф и дългогодишен директор на трупата Маргарита Арнаудова. Костюмограф Цветанка Петкова-Стойнова.„Болеро” въздейства със силно изразената си програмност истилистика в ритъма на испанския танц. Заслуга за експресивната колоритност има и полифоничността в хореографията на Маргарита Арнаудова. Солисти: Константина Ханджиева, Асен Наков, Васил Дипчиков, Стефан Вучов.

Повече: http://www.arabesque.bg

06.06.2019 | Интервю | Дарик Варна | Наталия Господинова

Основният ремонт на сцена „Филиал” трябва да приключи до 2021г., когато

Варненският театър ще чества вековен юбилей. Това заяви в предаването „Зала Пленарна” по Дарик общинският съветник и директор на ТМПЦ Даниела Димова.

 

Реконструкцията е на стойност близо 7,2 млн. лв., от които общинските средства са1,4 млн. лв.,а останалата част е безвъзмездно европейско финансиране.

Общинските средства ще бъдат осигурени чрез заем, който ще бъде изплатен за 10 години.

Димова очаква през летните месеци да започне процедурата по избор на изпълнител на ремонта

 

 

Именитият режисьор Явор Гърдев, който наскоро постави „Драконът” на варненска сцена, е заявил желание да режисира пиеса за 100-годишнината на варненския театър, чиято премиера да бъде в изцяло реконструирания „Филиал”, съобщи още Димова.

10-то юбилейно издание на „Опера в Летния театър” ще стартира на 13 юни с концерт начетирима млади италиански тенори от Рим, единият от които е племенник на Андреа Бочели.

 През юли предстоят премиера на „Княз Игор”, „Тоска” с Александрина Пендачанска,  мюзикълите„Моята прекрасна лейди” и „Любовта никога не умира”.

Римските терми отново ще бъдат сцена на постановки и концерти през лятото. Програмата стартира на 2 юли с премиера на постановката „Двубой” на варненския театър „Стоян Бъчваров”. Другите спектакли, които ще могат да се гледаттам, са „Брак по принуда” и „Монтажът на моя филм”. Предстоят и гастроли на театралните трупи от Велико Търново и Сливен. 

Целият разговор с Даниела Димова е в прикаченото аудио.

 

 

Атанас СребревНа 12 и 13 февруари 2019 година, на варненската публика й предстои първа предпремиерна среща с бродуейския мюзикъл „Моя прекрасна лейди” в оригиналната оркестрация на Фредерик Лоу. Ще прозвучат вечни хитове като „Как чудесно би било” (Wouldn’t It Be Lovely), „С мъничко късмет” (With a Little Bit Of Luck), „Бих пяла във нощта” (I Could Have Danced All Night) и много други. Режисьор на копродукцията между Държавна опера Варна и Държавна опера Пловдив е директорът на Пловдивския оперен театър доц. Нина Найденова. В постановъчния екип са диригентът на Варненската опера Цветан Крумов, хореографът и директор на балет „Арабеск“ Боряна Сечанова, сценографът Елица Георгиева, костюмографът Николина Костова – Богданова. Асистент режисьор Сребрина Соколова, концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, репетитор на балета Гергана Георгиева-Караиванова . 

Мюзикълът следва сюжета на пиесата „Пигмалион” от Дж. Б. Шоу (1912). Заглавието е превърнато в мюзикъл на Бродуей под името "Моя прекрасна лейди" от сценариста Алън Лернер и композитора Фредерик Лоу. Филмираният мюзикъл с участието на Одри Хепбърн (1964) печели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.  Самият Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература през 1925 година.

Авторът използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Така и  професор Хигинс обучава бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана лейди. Сюжетът отприщва домино ефект от комични приключения, в които Илайза Дулитъл едновременно вбесява и очарова своите компаньони, докато „влиза“ и „излиза“ от ролята, която професорът й е вменил.

„С майсторската драматургия на Джордж Бърнард Шоу и световноизвестните музикални номера на Лернер и Лоу, успехът на всяка сценична адаптация е почти сигурен. Основното предизвикателството е да се намерят най-подходящите изпълнители за ролите,” споделя Нина Найденова.

И тя ги е намерила. В пловдивската, както и във варненската постановка образа на проф. Хенри Хигинс пресъздава актьорът Атанас Сребрев, участвал в над 80 холивудски филма.

Ролята на Илайза Дулитъл изпълняват солистките на Пловдивската опера Станислава Момекова,  Симона Кодева и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова. Важната роля на бащата на Илайза Алфред Дулитъл е поверена на актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев; ролята на Мисис Хингиз пресъздават оперната певица Благовеста Статева и драматичната актриса Даниела Викторова. Участват още: Галина Великова, Милена Захариева; Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; Бойка Василева, Нина Пенкова; Людмил Петров, Вяра Железова, Филипа Руженова; Пламен Долапчиев и Илко Захариев.

В мюзикъла с много настроение танцуват варненските балетни артисти, а балетът, по думите на хореографа Боряна Сечанова, е много важен персонаж в „Моя прекрасна лейди“.

 

Прочетете още:

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

 

 

 

 

                                                                                                                                                      

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Галицки в „Княз Игор“ от Бородин

 

 

 

Твоят герой Галицки е доста характерен персонаж?

Много интересен персонаж наистина. Той също като Игор е княз, но от съвсем друго естество. Мирогледът му е съвсем друг, той е привърженик на низките страсти. Когато всички отиват на война, той почти единствен остава в двореца, налага навсякъде волята си и се опитва да узурпира властта, за да измести Игор. В голямата си ария Галицки обещава: „Ако заема мястото на Игор, война няма да има, ще има само ядене, пиене и жени.“ В общи линии, това представлява Галицки.

И както често се случва, Галицки и Ярославна, брат и сестра, са коренно различни...

Отношенията със сестра му,  жената на Княз Игор, са доста сложни. Като персонаж, тя е негов антипод. Докато Ярославна е хрисима, вярна, добра, Галицки се държи непристойно, отвлича девойки, възползва се от тях и т.н. Ярославна се опитва да го вкара в правия път и да го вразуми, но без успех. Галицки дори я заплашва, че ако съпругът й Княз Игор не се върне от война, нещата в кралството коренно ще се променят. С други думи, Галицки не си взема поука, няма промяна, няма развитие в образа му.

Еднопланов отрицателен образ, необходим, за да се открои противоположният образ на Княз Игор.

Определено. Операта започва с една „мъжка“ сцена, в която Галицки изпълнява много типична за него ария. От описанията му какво би направил, ако той царува, публиката веднага може да си направи извода, че всъщност той има много поддръжници.

Ефективна „предизборна“ кампания за определена „таргет“ група, ако трябва да използваме съвременна терминология

Е, нещата днес не са чак толкова откровени, по-завоалирани са Но що се отнася до операта на Бородин, да  - мнозина са готови да последват Галицки и да го провъзгласят за господар, само и само да получат  обещания от него разгулен  живот. Интересна роля, в която има какво да се покаже както в драматургично, така и във вокално отношение.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

 

 30 май, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА

Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ

Режисьор и сценограф КУЗМАН ПОПОВ

Костюмограф ЛОРА МАРИНОВА

Хореограф СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Асистент-режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА.

Фотограф РОСЕН ДОНЕВ

Действащи лица и изпълнители:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева

ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров

КОНЧАК - Гео Чобанов

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев

ЕРОШКА - Владислав Владимиров

СКУЛА - Людмил Петров

НЯНЯ - Бойка Василева

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Концертмайстор Анна Фурнаджиева 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

През 2019 г. Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна организира 10-то издание на Опера в Летния театър, една културна традиция, утвърждаваща имиджа на нашия град като международна оперна дестинация. И през тази година варненци и гостите на града ще имат възможността да съпреживеят срещата с оперни шедьоври и солисти от най-висок ранг в романтичната атмосфера на Летния театър. С подкрепата на Община Варна, 7 събития от Опера в Летния театър са включени в програмата на ММФ „Варненско лято“ 2019 - 3 оперни представления, от тях 2 премиери, 2 премиери на мюзикъла и 2 концерта, от които единият балетен.

 

Световната оперна прима Александрина Пендачанска ще бъде звездата в операта „Тоска“ от Пучини (18 юли). Веднага след поредица от участия като Тоска в Италия, тя ще представи и във Варна тази бравурна и сравнително нова роля в нейния репертоар. В ролята на Каварадоси ще аплодираме не друг, а великолепния Камен Чанев - също един от плеядата световни български оперни гласове. "Тоска" определено ще бъде изключително преживяване.

 

Премиерата на операта „Княз Игор“ от Бородин (2 юли) следва политиката на оперния театър да поднася всяко лято заглавия от световната оперна съкровищница, които поради трудността си не се играят толкова често. Диригент-постановчици са доайенът Маестро Борислав Иванов и новият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисурата е дело на Кузман Попов, в главните роли ще чуем най-добрите певци на Варненската опера.

 

Другото премиерно оперно заглавие „Симон Боканегра“ (8 август) от Верди. Следвайки традиционната колаборация с балкански оперни театри, Варненската опера е поканила да режисира тази постановка Деян Прошев от Македония, когото познаваме от неговите варненски интерпретации на „Адриана Лекуврьор“ и „Силата съдбата“. На диригентския пулт ще посрещнем обичаната от варненци Маестра Николета Конти от Италия, а в главните роли ще гостуват български певци със световна кариера – баритонът Кирил Манолов и нашият съгражданин Иван Момиров.

 

Нови мюзикъли ще зарадват публиката и това лято. Варненската опера успя да откупи авторските права за „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Лойд Уебър, продължение на мюзикъла „Фантомът на операта“, който сега се играе в Музикалния театър в София. „Любовта никога не умира“, постановка на режисьора проф. Светозар Донев, диригента Страцимир Павлов и хореографа Анна Донева, ще бъде премиера за България (10 юли). Скоро ще излязат и резултатите от проведения на 6 февруари национален кастинг за мюзикъла.

 

Варненската премиера на мюзикъла „Чикаго“ (5 юли) е по хореография на Боб Фос, един от най-големите американски хореографи и режисьори, комуто дължим и онези прекрасни филми-мюзикъли „Кабаре” и „Ах, този джаз”. А филмът "Чикаго" по едноименния мюзикъл с Катрин Зита-Джоунс, Рене Зелуегър и Ричард Гиър е отличен с 6 награди "Оскар”. „Чикаго“ във Варна ще поставят режисьорът Борис Панкин и Маестро Страцимир Павлов, които след великолепната си постановка на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ отново ще работят заедно.

 

Андраш Ронай от Унгария, лауреат на Международния балетен конкурс – Варна 2018, бе отличен и с наградата на Държавна опера Варна, която му даде право на участие в Опера в Летния театър 2019. Той ще бъде специален гост в балетния гала концерт (17 юли), в който ще танцуват балетни артисти от Русия и разбира се балетната трупа на Варненската опера.

 

Със сигурност голям интерес ще предизвика рециталът „Cantango” на Фабио Армилиато (27 юли). Световноизвестният тенор с първостепенни роли на най-престижните оперни сцени, заслужи дълго нестихващи овации в оперната гала миналото лято и във Варна – побратимен град на родната му Генуа, на която той е културен посланик по света. Сега ще го аплодираме с песни и танга „От Скипа до Гардел“, в аранжимент на Фабрицио Моката и с танцовия дует „Лос Гуардиола“.

 

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня
Ярославна в „Княз Игор“ от Александър Бородин

30 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Как се сприятели с Ярославна, поредната важна роля в твоя репертоар?

Аз съм на принципа, че всички роли, дори и най-малките, са важни.
Щастлива съм, че правя поредната си роля, за което благодаря на
ръководството на Държавна опера Варна. 
Давам си сметка, че за първи път героинята ми не завършва трагично.
Обикновено драматичната участ на моите героини, като Тоска, Джоконда,
Турандот, Кармен, е свързана с проливане на кръв и смърт. Сега за пръв
път пея в опера, в чийто край моята героиня не само не умира, а е дори по-
щастлива, отколкото в началото.
Ярославна е княгиня, едно истинско съкровище, много чиста и обичаща
жена. Основен детайл в нейния характер е голямата й любов към Княз
Игор. През цялата опера това е нейната драма, тя го изпраща в битка с
враговете и изплаква по него очите си. „Плачът на Ярославна“ е една от
най-известните й арии, наситена с лирични нюанси. Като вокален образ
Ярославна изисква висш пилотаж, който съчетава едновременно много
техника и нежност. От друга страна, Ярославна рязко контрастира с образа
на нейния брат Галицки, който я влудява с разпасаното си поведение. Тук
вече намирам малко себе си, защото по принцип съм по-емоционална и
на репетициите още от първия път се получи интересен дует с Галицки.

Усещам, че този драматургичен контекст, в който жената е
олицетворение на любов и вярност към съпруга – герой, ти допада...

Допада ми, да. Допада ми и това, че Ярославна е княгиня. Ярославна и
Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, която също съм пяла, са различни, но
позицията им в обществото е важен детайл от техния образ. Имам
предвид, че при изграждане на ролята трябва да се държи сметка за
жестовете, положението на тялото и за всеки аспект от визията на
персонажа.

Как се получава прехода от Верди и Пучини към Бородин?

Много голям контраст. Така се случи, че миналия месец пях в „Набуко“,
„Турандот“, „Аида“ и „Джоконда“ и сега изведнъж тази прекрасна и нежна
героиня. Радвам се, че Ярославна е първата ми роля в руската класика.
Руската музика е абсолютно различна от италианската, изисква различно
певческо гърло и въобще е съвсем различна от това, което съм пяла до
този момент. Надявам се да се справя с това предизвикателство.

 

 

Пеенето на руски език трудно ли е за българските певци?

Обичам нещата да се изработват в най-големи детайли, отнася се и до
езика, на който трябва да пеем. Руският език предполага друг начин на
звукоизвличане в музиката и по отношение на артикулацията нашият
колега Руслан Павлов ни оказа безценна помощ, за което всички сме му
благодарни.
Искам да благодаря също на Пламен Димитров и Валерий Георгиев, с
които освен в „Джоконда“, пеем и в „Княз Игор“. Чудесно се чувствам в
компанията на Свилен Николов, Иво Йорданов и всички останали колеги, с
които сме се потопили изцяло в атмосферата на такова красиво
произведение от руската класика, като „Княз Игор“.

30 май 2019, 19.00, Основна сцена
"КНЯЗ ИГОР"
Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА
Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ
Фотография РОСЕН ДОНЕВ
Действащи лица и изпълнители:
КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов
ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева
ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев
КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров
КОНЧАК - Гео Чобанов
КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев
ЕРОШКА - Владислав Владимиров
СКУЛА - Людмил Петров
НЯНЯ - Бойка Василева
ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Анна Фурнаджиева 
Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева
Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев,
Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

Прочетете още:

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

10 февруари 2019, 16.00, Сцена Ротонда

 

В месеца, който възвеличава любовта, артист хористите на Държавна опера Варна са подбрали за своя традиционен концерт на Сцена Ротонда програма, посветена на това най-велико човешко чувство. „Любовта е една душа в две тела“, учи Аристотел. А „храната на любовта е музиката“, допълва не друг, а Шекспир, изпод чието перо са излезли непреходните любовни истории на всички времена.

Музика за любовта, която храни душата, музика за любовта в нейните различни превъплъщения ще изпълни „Един романтичен следобед“ на 10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда. Ще прозвучат арии, дуети и ансамбли от световната класика, сред тях: „Искате ли да знаете какво е любов?“ – ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт; „Скъпи татко мой“ – ария на Лаурета от „Джани Скики“ на Пучини; „На любовта са всички възрасти подвластни“ – ария на княз Гремин от „Евгений Онегин“ на Чайковски; дует на Дон Жуан и Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт; ария на Граф Родолфо из операта „Сомнамбула“ от Белини; дует на Папагено и Папагена от „Вълшебната флейта“ на Моцарт; „Безмерна любов“ - песен от Г. Златев-Черкин, по стихове на Блага Димитрова; ария на Мюзета от „Бохеми“ на Пучини“, „Флоренция сънува сън“ – канцонета от Чезаре Чезарини и т.н.

Поканата за „Един романтичен следобед“ отправят оперните певци Благовеста Статева, Марилла Гьонги, Вяра Железова, Милена Захариева, Илко Захариев, Мартин Киров, Петър Петров и пианистите Руслан Павлов и Жанета Бенун. В този интригуващ концерт ще участва като специален гост и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова, а водеща ще бъде поетесата и актриса във Варненския драматичен театър Даниела Викторова.


КУЗМАН ПОПОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя режисьорски и
сценографски прочит на „Княз Игор“ от Бородин

30, 31 май, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА
2 юли, 21.00, )пера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 

ПРЕМИЕРА

 

 

 

 Поставяш не за пръв път „Княз Игор“ от Бородин, с какво продължава да

те вълнува това заглавие?
„Княз Игор“ е прекрасно заглавие, деликатес за всеки театър, който може
да си позволи средствата, певците и костюмите, необходими за такава
мащабна постановка. Операта е привлекателна и с това, че звучи съвсем
съвременно. В нея има редица неща, които са адекватни на нашето време,
има много политика, има любов, коварство, агресия и патриотизъм.
Високият патриотизъм в името на отечеството е основното чувство,
основното послание, което Бородин е искал да отправи към своите
съотечественици.

Действието се основава върху исторически факти, изложени в
древноруския героичен епос „Слово за полка на Игор“.
Представяме си далечния XII век, когато Русия е разпокъсана държава,
изложена на постоянни набези от татарите. Княз Игор не може да търпи
повече това положение и събира голяма войска за поход срещу врага. Но в
уречения ден се случва слънчево затъмнение и тази лоша поличба всява
смут сред народа. Всички увещават Игор да се откаже от похода, но той е
категоричен. За да спаси родината си, той е готов да тръгне срещу всякакви
природни знамения, ако се налага, дори срещу Бог.
Нещата се развиват зле и Игор попада в плен при Кончак. Хитрият източен
владетел прави всичко възможно, за да измами Игор, дори не го държи
като пленник, а го оставя свободно да се разхожда из стана, макар че
съгледвачите не изпускат от око всяко негово движение. Целта на Кончак е
да сключи примирие в своя изгода, но Игор не се поддава на нито една от
съблазните на Кончак, включително на интригата с дъщерята на Кончак,
влюбена в сина на Игор Владимир. В крайна сметка Игор успява да избяга

и да се върне в своето княжество, при своите хора и при любимата си
съпруга с надеждата, че отново ще събере войска и отново ще тръгне на
поход срещу татарите.

С таланта на режисьор и художник, ти притежаваш и привилегията да
вложиш двойно повече авторство в своите постановки. Как визията на
„Княз Игор“ кореспондира с режисьорския ти прочит?
Най-напред имах идея да представя визията на едно стройно подредено
княжество, което в резултат на набезите да остане оглозгано като скелет, а
в края на спектакъла да върнем обратно на сцената спасените икони и
иконостасти, за да се възроди Русия като феникс от пепелта.
По-късно се спрях на друга, по-различна визия, защото намерих
великолепен иконопис от XII век, точно от мястото, в което се развива
действието. Цялата сцена ще бъде една такава среда като манускрипти,
като свитъци от онова време, от които героите сякаш излизат и оживяват.

Хубава идея. Какво още трябва да знаем за „Княз Игор“?
За „Княз Игор“ трябва голяма сцена, голям хор, голям балет. За толкова
много действащи лица, особено при половецките танци, нашата зимна
сцена не е съвсем достатъчна, но успяхме да намерим решение.
И което е най-важно – разполагаме с чудесни певци за главните роли, като
Свилен Николов и Иво Йорданов – Княз Игор, Димитринка Райчева и
Линка Стоянова – Ярославна и всички останали. Репетираме, солисти, хор,
балет, всички дават най-доброто от себе си в очакване на предпремиерата
в края на май и премиерата в началото на юли в Опера в Летния театър и
ММФ „Варненско лято“ 2019.

      

Прочетете още:

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

 

Младият и много успешен български диригент Кръстин Настев, когото през ноември 2018 г. аплодирахме в един запомнящ се спектакъл на "Севилският бръснар", от януари 2019 г. вече е диригент на Държавна опера Варна.

 

Кръстин Настев е роден през 1980 г. в Пловдив. Първите си уроци по музика получава в Хора на пловдивските момчета, завършва Музикалното училище в родния си град и е един от последните ученици на Маестро Крикор Четинян в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Завършва с отличие Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София, в класовете по хорово и оркестрово дирижиране на Мирослав Попсавов и Пламен Джуров (2005). Специализира дирижиране в Музикалната академия – Базел, Швейцария (2016). Участва в майсторските класове на: Frieder Bernius (2014), Lutz Köhler, Gianluigi Gelmetti (2013), Donato Renzetti, Marc Shanahan (2012), Bruno Aprea (2011), Георги Димитров (2006), Васил Казанджиев (2004), Alain Haseldine (2003).

 

Отличен е със Специална награда от конкурса за млади диригенти “Europa Cantat“ в Санкт Петербург (2013) и с Трета награда от Академичния конкурс за изпълнение на творби от „Й. С. Бах“ в АМТИИ Пловдив (2001).

 

Дирижира Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор (2018), прави записи със Симфоничния оркестър на БНР (2017), гост-диригент е на Държавна опера Пловдив и на Плевенската филхармония (2017). Ръководи, заедно с Крикор Четинян, майсторски класове по дирижиране в Пловдив (2015, 2016, 2017), дебютира с операта „Селска чест“ в Софийската опера и балет (2016).

 

Журира Международния хоров фестивал в Хонг Конг (2015) и Международния хоров фестивал в Санкт Петербург (2014). Музикален ръководител е в Teater del Cercle – Барселона (2012-2013) и на London Chamber Opera на турне в Азия (2012).

 

Работи като диригент на Операта в Анталия –Турция (2008- 2011), гост-диригент е на Симфоничните оркестри в Бурса, Анталия, Ескишехир (2008-2011), дирижира Пловдивска филхармония на турне в Италия (2007) и е диригент на Оперно-филхармоничното дружество Пловдив (2005-2008).

 

През януари 2019 г. Кръстин Настев е назначен за диригент на Държавна опера Варна.

 

Повече: www.krastin.com

 

29 май, 17.30, Основна сцена

Каним представителите на електронните и печатни медии във Варна, както
и кореспондентите на националните издания във Варна на 29 май, 17.30,
Основна сцена, на медийна среща с екипа на новата постановка на
Държавна опера Варна "Княз Игор" от Александър Бородин.
Непосредствено преди генералната репетиция журналистите ще имат
възможност да направят своите интервюта и репортажи, както и да
заснемат началото на постановката.

 

1 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

 

„ТРУБАДУР“ Е КАТО ПОПУЛЯРНА НЕАПОЛИТАНСКА ПЕСЕН, КОЯТО ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЛУШАШ

 

Оперният февруари във Варна започва с „Трубадур”, под палката на Маестро Кръстин Настев, който от началото на тази година е новият диригент на Държавна опера Варна. За него първата среща с шедьовъра на Верди на варненска сцена е среща с главния режисьор Кузман Попов и солистите на Варненския оперен театър: Венцеслав Анастасов в ролята на Граф ди Луна, Даниела Дякова като Азучена, Валерий Георгиев като Манрико, Гео Чобанов като Ферандо. Присъствието на известното сръбско сопрано Ясмина Трумбеташ Петрович в ролята на Леонора дава още едно свидетелство за нивото на предстоящия спектакъл.

 

"Леонора от „Трубадур“ е първата ми роля в опера на Верди, която пея от 2001 година. Тогава разбрах за пръв път колко ми допада тази героиня, колко близка ми е тя. И не само тя. След Леонора в „Трубадур“, изпях и Леонора в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Бал с маски“, Аида в „Аида“. Ето как Верди се оказа моят композитор, неговите героини ми подхождат, това е моят свят.

 

И все пак към Леонора от „Трубадур“ изпитвам особен сантимент. Това е много трудна роля, която изисква да знаеш всичко, свързано с вокалната техника. Леонора предполага вокална и психическа зрялост. Разбира се образът й се развива във времето и всеки път, когато отново излизам с Леонора на сцената, се стремя да я усъвършенствам. Нали в това е и смисълът на самото изкуство.

 

„Трубадур“ е операта с най-красивата музика, която Верди е написал. Партиите на сопрана, на баритона, на оркестъра, въобще цялата музикална партитура е много красива и силно въздействаща. Затова „Трубадур“ присъства в афиша на всеки оперен театър, публиката си го иска. „Трубадур“ е като популярна неаполитанска песен, която винаги може да слушаш", споделя Ясмина Трумбеташ Петрович пред Виолета Тончева.

 

 

ЯСМИНА ТРУМБЕТАШ ПЕТРОВИЧе завършила, наред с Белградската консерватория, и Славянска филология в Белградския университет. Стремителната й певческа кариера е свързана с „Народно позорище“, Националния театър за опера и балет в Белград, на който понастоящем тя е директор. Репертоарът й включва знакови роли за сопран от световната съкровищница. Сред тях са: Леонора в „Трубадур“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Мими в „Бохеми“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Микаела в „Кармен“, Татяна в „Онегин“, Елизабет в „Дон Карлос“, Тоска в „Тоска“, Дездемона в „Отело“, Леонора в „Силата на съдбата“ и др.

 

Отличена с редица награди на международни конкурси, призната за певица на годината за ролята на Маргарита във „Фауст“, тя гастролира с успех в Норвегия, Гърция, Италия, Франция, Унгария, Австрия, Словения, Македония, Румъния и други страни. По покана на Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, Ясмина Трумбеташ Петрович гостува сега за пръв път в България.

 


На 22 май 2019 г., в навечерието на Празника на българската култура и
славянската писменост, кметът на Община Варна Иван Портних и
председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов връчиха на
тържествена церемония в Пленарната зала Награда ВАРНА на 40 личности
и колективи с постижения в областта на културата, науката и
образованието.
С Голямата награда ВАРНА бяха отличени фотографът Гаро Кешишиян и
Хора на варненските момчета и младежи при Хорова школа „Проф. Марин
Чонев“ – Община Варна с диригент Дарина Кроснева.
В категория Театър колективна награда ВАРНА получи екипът на
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” при ТМПЦ Варна за постановката
„Драконът“ от Евгений Шварц в изключителния режисьорски прочит на
Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова, музика Калин
Николов, с Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес
Торосян, Ненчо Костов и др. За отличието на сцената излязоха най-
младите участници в „Драконът“ – 7-годишният Здравко Кънчев и 16-
годишната Александра Златева.
Веселина Михалкова взе Награда ВАРНА за блестящите си превълъщения в
ролите на Аркадина от „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов и
на г-жа Готлиб в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.
Актьорът Пламен Георгиев също получи Награда ВАРНА за великолепно
изградените образи на Р. Ф. (Ар Еф) Симпсън в мюзикъла на Държавна
опера Варна „Да пееш под дъжда“ и на Бил Лезли в постановката на
Варненския драматичен театър „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни.

В категория Опера колективна награда ВАРНА бе присъдена на Държавна
опера при ТМПЦ Варна, постановъчен екип, симфоничен оркестър,
солисти, хор и балет на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ по сценарий на
Бети Комдън и Адолф Грийн. Режисьор Борис Панкин, диригент Страцимир
Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, сценография
Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева. С Орлин Горанов,

Сребрина Соколова, Мариан Бачев, Лилия Илиева, Борислав Веженов,
Нейчо Петров Реджи и др.
 
Александър Мутафчийски взе Награда ВАРНА за режисурата на оперетата
“Царицата на чардаша“ от Имре Калман по легендарната постановка на
Видин Даскалов и за превъплъщението му в ролята на Бони.
За принос в развитието на балетното изкуство и педагогическата му
дейност с Награда ВАРНА бе отличен Любомир Кацаров, един от първите
солист-балетисти на Варненската опера, танцувал заедно с Екатерина
Илиева в първото издание на първия в света Балетен конкурс във
Варна.

За постиженията си като журналист и автор на изследвания, критически
текстове и книги за медии, литература, визуални изкуства и архитектура
Награда ВАРНА получи също Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

 

 

  

      

 

    

 

 

 

      

 

Боряна СечановаХореографът БОРЯНА СЕЧАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за срещата си с мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, предпремиера 12, 13 февруари 2019, първа постановка в историята на Варненската опера

 

С какво интригува мюзикълът „Моя прекрасна лейди“?

„Моя прекрасна лейди“ е един от най-популярните и обичани сюжети на Бърнард Шоу, този невероятен драматург.Сценарият и текстовете за мюзикъла са адаптацияпо неговия „Пигмалион“ на Алан Джей Лернер. Идеята за това как можеш да преобразуваш, ако мога така да се изразя,другия, винаги като че ли е блазнела интелигентния мъж. Да преобразуваш една жена, да я направиш творение такова, че сам да севлюбиш в нея, за това разказват сложните взаимоотношения в пиесата, облечени в невероятната музика на Фредерик Лоу.

Как се чувствате в поредната си среща с балетната трупа на Варненската опера?

Имам хубаво сътрудничество с балета на Варненската опера, много го харесвам и обичам да работя с него. Това е важно, защото в „Моя прекрасна лейди“ балетът е основен персонаж.Освен балетните артисти, в спектакъла участват певци от Пловдивската и Варненската опера, както и актьори от Варненския драматичен театър. Сред солистите ще видите и прекрасния актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев в ролята на Алфред, бащата на Илайза. За мен това е един от най-интересните образи в мюзикъла. Този философ, този невероятен човек, който минава през живота и през чашката, за да стигне накрая до заключението, че в живота всичко трябва да бъде с мярка.

И дори когато имаш малко, и дори когато имаш много, животът ти предлага изпитания, но и радост.И още нещо - човешките взаимоотношения не се свеждат само до парите, това също е едно от посланията на „Моя прекрасна лейди“.

С какви сюжети предпочита да работи напоследък Боряна Сечанова - драматични, трагични или по-разкрепостени?

Различно. Понякога ме провокират такива изначални теми като „Ромео и Жулиета“, друг път влизам в по-екзистенциални теми като „Пандора“. Но не може без усмивка. Животът не е толкова лек, но от друга страна да живеем пълоноценно означава да виждаме най-вече красивите неща в живота. Да вярваме на хората около нас, да не се изолираме, да не мислим черногледо. Животът е прекрасен такъв, какъвто е. Той е прекалено кратък, за да живеем безотговорно, но в същото време трябва и да се усмихваме.

 

 

12, 13 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ - ПРЕДПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Фредерик Лоу, сценарийАлън Джей Лерне, режисьор-постановчик Нина Найденова, диригент-постановчик Цветан Крумов, хореография Боряна Сечанова, сценография Елица Георгиева, костюми Николина Костова- Богданова. В ролите: ХЕНРИ ХИГИНС - Атанас Сребрев, ПОЛКОВНИК ПИКЪРИНГ - Евгений Арабаджиев, ИЛАЙЗА ДУЛИТЪЛ - Станислава Момекова, Симона Кодева, Мария Павлова; АЛФРЕД ДУЛИТЪЛ –Пламен Георгиев; МИСИС ПИЪРС - Благовеста Статева, Даниела Викторова; МИСИС АЙНСФОРД - ХИЛ - Галина Великова, Милена Захариева; ФРЕДИ АЙНСФОРД - ХИЛ - Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; МИСИС ХИГИНС - Бойка Василева, Нина Пенкова; ЗОЛТАН КАРПАТИ –Людмил Петров, МИСИС ХОПКИНС - Вяра Железова, Филипа Руженова; ДЖЕЙМИ - Пламен Долапчиев; ХАРИ - Илко Захариев.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев; асистент-режисьор Сребрина Соколова; помощник-режисьор Елиана Кръстева, Мариана Григорова; репетитор на балета Гергана Георгиева - Караиванова; корепетитори Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Веселина Маринова, Жанета Бенун

 

Прочетете още: ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ”

 

 

 

 

Последният основен ремонт на Сцена Филиал е бил преди повече от половин век

 

   

 

 

 

 

Кметът на Община Варна Иван Портних връчи в следобеда на 21 май 2019 г. документите за дългоочаквания основен ремонт на Сцена Филиал на Веселина Михалкова, артистичен директор на ДТ „Стоян Бъчваров“. На събитието пред сградата на Сцена Филиал присъстваха Мария Габриел – еврокомисар от ГЕРБ, кандидатите за евродепутати от ГЕРБ Лиляна Павлова и Емил Радев, Антония Йовчева – директор на дирекция Култура“, представители на Община Варна, както и на Театрално-музикален продуцентски център Варна, сред тях - техническият Стоян Стоянов, финансовият директор Димитричка Ефтимова, хора от техническите служби и администрацията, артисти.

 

                                                     

Г-н Иван Портних изтъкна, че реконструкцията и модернизацията на Сцена Филиал, както преди няколко години и на Основна сцена, не биха били възможни без подкрепата на Европейския съюз. Сегашното Споразумение за реконструкция и модернизация на Сцена Филиал се сключва между Министерство на културата, Община Варна като бенефициент и Театрално-музикален продуцентски център Варна като партньор, в рамките на инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура“ на Община Варна и Оперативна програма „Региони в растеж“. Предвижда се цялостен вътрешен ремонт на зрителната зала с нови зрителски кресла, балкон и ложи; реконструкция и модернизация на сценичното пространство с въвеждане на нова механизация – въртящ кръг и повдигащи съоръжения; изграждане на нова камерна сцена; ремонт, разширяване и модернизация на репетиционната зала, пълна подмяна на вик мрежата и др. Финансирането на стойност 7 млн. лв. се обезпечава със средства от еврофондовете и заем от Община Варна.   

 

                                                                                                                               

 

Историческата справка сочи, че основен ремонт на сградата не е извършван повече от половин век. При предишния основен ремонт (1965), арх. Камен Горанов прави сериозно преустройство на тогавашната зала „Съединение“ (1890), сега Сцена Филиал, като добавя новия обем със сценичната кутия. Известни подобрения внасят следващите ремонти (1996 и 2006), но те са частични, докато с предстоящата реконструкция и модернизация, се очаква Сцена Филиал да придобие съвсем нов облик.

Веселина Михалкова благодари на кмета на Община Варна и на всички, които са съдействали за процедурата по ремонта на Сцена Филиал, като изтъкна, че основна заслуга за извършеното дотук има директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова. На изразената от нея надежда, че Варненският драматичен театър ще посрещне своята 100-годишнина през 2021 г. с изцяло обновена Сцена Филиал, кметът Иван Портних отговори, че ремонтните работи ще приключат навреме, за да се отбележи по достоен начин вековния юбилей на Варненския театър.

 

 

 

 

НОБЕЛОВИЯТ ЛАУРЕАТ ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ

Роденият в Дъблин драматургписател, философ, пътешественикесеист и театрален критик Дж. Б. Шоу(1856 -1950)не намира приживе издател на романите си, затова пък придобива огромна известност с пиесите си, с коитов англоезичния свят се нарежда на второ място след Шекспир. Известен с острия си език, той е строг критик на викторианската общество иненадминат автор на афоризми, непреклонен защитник на правата на жените и радетел за социална справедливост.

Дж. Б. Шоу завещава на поколенията 63 пиеси с обширни сценични ремарки, почти повести; множество есета, афоризми, романи и над 250 000 писма. Сред най-прочутите му пиеси са: Пигмалион“, „Къщите на вдовиците“, “Професията на госпожа Уорън", „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“ и др. През 1925 година Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература „за творчеството, белязано с идеализъм и хуманизъм, за сатирата, която често се съчетава с изключително поетическа красота”.

 

ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

В пиесатаДж. Б. Шоу използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Професор Хигинс обучава по правоговор бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана дама.

Първоначално Дж. Б. Шоу отказва да даде разрешение пиесата да бъде адаптирана като мюзикъл. Едва след смъртта му поетът Алан Джей Лернър и композиторът Фредерик Лоу се залавят с музикалната адаптация. Но тъй като основната история в „Пигмалион“ не е любовна, а това противоречи на обичайната конструкция на мюзикъла, те изпитват сериозни затруднения. Дори спират проекта за близо 2 години, след което обаче само за 5 месеца създават бляскавата версия на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, който жъне огромен успех на премиерата през март 1956 година в Театър „Марк Хелингър“ в Ню Йорк. Мюзикълът „Моя прекрасна лейди“, филмиран през 1964 година, печели цели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.

 

Постановката на мюзикъла "Моя прекрасна лейди" през 2019 година е първа в 72-годишната история на Варненската опера.

 

Моя прекрасна лейди"МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ"- ПРЕДПРЕМИЕРА

 

12, 13 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

 

Мюзикъл от Фредерик Лоу, сценарий Алън Джей Лернер, режисьор-постановчик Нина Найденова, диригент-постановчик Цветан Крумов, хореография Боряна Сечанова, сценография Елица Георгиева, костюми Николина Костова - Богданова.

В ролите: ХЕНРИ ХИГИНС - Атанас Сребрев, ПОЛКОВНИК ПИКЪРИНГ - Евгений Арабаджиев, ИЛАЙЗА ДУЛИТЪЛ - Станислава Момекова, Симона Кодева, Мария Павлова; АЛФРЕД ДУЛИТЪЛ – Пламен Георгиев; МИСИС ПИЪРС - Благовеста Статева, Даниела Викторова; МИСИС АЙНСФОРД - ХИЛ - Галина Великова, Милена Захариева; ФРЕДИ АЙНСФОРД - ХИЛ - Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; МИСИС ХИГИНС - Бойка Василева, Нина Пенкова; ЗОЛТАН КАРПАТИ – Людмил Петров, МИСИС ХОПКИНС - Вяра Железова, Филипа Руженова; ДЖЕЙМИ - Пламен Долапчиев; ХАРИ - Илко Захариев.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев; асистент-режисьор Сребрина Соколова; помощник-режисьор Елиана Кръстева, Мариана Григорова; репетитор на балета Гергана Георгиева - Караиванова; корепетитори Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Веселина Маринова, Жанета Бенун.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.

 Прочетете още: ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ”

 

 

 

 

 

 

 

 

 kniyaz-igor-poster

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

dirigent-krustin-nastev 

Как се чувстваш на първата си среща с „Княз Игор“?

Както каза и Маестро Иванов, за всеки диригент „Княз Игор“ е предизвикателство. Познавах отчасти заглавието, но не се бях занимавал с цялостен анализ. Сега виждам, че това е наистина шедьовър. Отскоро съм във Варненската опера и за мен е истинска привилегия да бъда асистент на такъв опитен диригент като Маестро Иванов. Следя отблизо как се прави, как се подрежда целият репетиционен процес по класически образец със задължителните 6 седмици преди да излезе премиерата.

Това тук си е истински лукс, защото в много театри напоследък най-голямата липса не е на финанси, а на време. Нещата се правят все по-бързо и от това обикновено страда качеството. В този смисъл при нас всичко върви по утвърдената класическа схема, която дава възможност пиесата да улегне, всеки да научи добре партията си и да се почувства по-близо до образа, който изпълнява. Същото се отнася и за нас, диригентите.

 

 

 

 

Как ще заинтригува съвременния зрител операта „Княз Игор“ с нейния сюжет от Средновековието?

Ако вникнем в психологическите връзки между героите, ще установим, че няма голяма разлика между епохата, когато е писана творбата и днес. В съвременния свят ще открием същите взаимоотношения, както между персонажите – сложните връзки между сестра и брат (Ярославна –Галицки), изпитанията на любовта (Ярославна – Княз Игор), съперничеството между противници (Княз Игор – Кончак). Победителят Кончак приема победения Княз Игор не като пленник, а като свой гост и си заслужава да поразсъждаваме над това сякаш днес позабравено уважение, което дължим на достойния противник.

 

Какво е разстоянието от Верди, който дирижира наскоро, до Бородин?

Ще цитирам тук диригента Емил Чакъров, който казва, че на музиканта не е необходимо да му се обяснява как се издигат облаците или как шуми рекичката. Той иска да знае кога, къде, защо и как да изсвири този или онзи пасаж. В този смисъл нашите оркестранти са мултифункционални, за тях е от значение добре да изпълнят това, което в момента им е подадено. Дали ще бъде опера, симфония или мюзикъл, не е съществено. Същественото е, че всяка работа, всяка репетиция усъвършенства майсторството, надгражда и изгражда музиканта като творец.

Това е и професионалният подход във всеки театър, който работи по немски стил на 3 писти - опера, мюзикъл и драматичен театър. Варненският театър е точeн образец на немския Dreispartentheater и на мен ми е приятно да съм част от неговия творчески екип.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Прочетете още:


МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

 

 

Смяна 28 януари с 5 февруари

Мюзикълът "Ани" с участието на Варненската детско-юношеска опера, планиран за 28 януари, ще се играе на 5 февруари, вместо предвидения спектакъл на мюзикъла "Сън в лятна нощ", отново с участието на Варненската детско-юношеска опера. Смяната се налага по обективни причини.

Може да върнете закупените билети на касата или да ги презаверите за същия спектакъл на друга дата.

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

 

kniyaz-igor-poster

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

Какво място заема „Княз Игор“ в твоята дългогодишна и толкова успешна кариера на диригент и мениджър, познат на четири континента? 

 

 borislav-ivanov   

Беше голям поход, който изискваше внимателна подготовка, добра логистика и сериозна организация. Всичко трябваше така да се премери по дни и часове, че камионите с декорите да пристигнат в Барселона една вечер преди отпътуването ни със самолет за Палма де Майорка. Декорите бяха натоварени на 3 камиона, а за нас бяха резервирани 2 самолета ТУ 154. Екипът на гастрола се състоеше от 300 души, като се има предвид, че Варненската опера тогава наброяваше 305 души.„Княз Игор“ наистина заема много важно място в моята творческа биография. Свързвам го с първото турне в Палма де Майорка през 1977 г. и с феноменалния успех, който пожъна Варненската опера. След това първо представяне на България в Палма де Майорка, страната ни стана постоянен участник във фестивала в продължение на много години. В мащабното първо турне в Палма де Майорка Варненската опера участва с „Княз Игор“, „Аида“, „Отело“, „Селска чест“, „Палячи“ и „Луд гидия“. Представихме тези 6 заглавия в 6 последователни дни

 За гастрола бях ангажирал най-добрите български оперни певци по онова време, сред тях Гена Димитрова и Александрина Милчева. За Гена това беше първият гастрол в чужбина, след като спечели първия си конкурс на името на Борис Христов. Тя пя Аида в „Аида“ и Ярославна в „Княз Игор“, като в „Княз Игор“ й партнираха Сабин Марков в ролята на Княз Игор, Стоян Попов беше Галицки, Стефан Циганчев – Кончак

 

Какъв великолепен състав...

Превъзходни солисти, но не само те - целият колектив се представи блестящо и зрителите го възнаградиха подобаващо с аплодисменти и овации.

Една година по-късно, през 1978 г., заведох Варненската опера в Мадрид и Валенсия, където в продължение на цял месец представихме руски опери и една от тях беше „Княз Игор“. Залите отново бяха пълни, публиката ни заливаше с аплодисменти, медиите отразиха нашите спектакли с хвалебствени рецензии, въобще всички говореха за българското оперно чудо. Ние, разбира се, бяхме окрилени и удовлетворени, че допринасяме за славата на българската култура.

Но вместо похвала, като се върнах, ме уволниха... Това беше наказанието ми, задето в последния момент преди отпътуването, отказах да взема с нас партийния секретар. Оказа се, че докато аз работех там за България, те тук подготвяли отстраняването ми (смее се). Но, както казва народът, всяко зло за добро - поканиха ме за главен диригент на Операта в Анкара.

 

„Княз Игор“, излиза, е преобърнал личната ти съдба.

 

Може да се каже. Да добавя още, че с „Княз Игор“, постановка на Кузман Попов в Пловдивската опера, имах турнета в Западен Берлин през 1988 и 1992 г.

 

Всеки гастрол, дори малък, дори само в съседния град, изисква много време и труд, затова още по-голям респект заслужават твоите оперни гастроли с големи оперни екипи по цял свят. Българските оперни гастроли в чужбина – запазена марка на Маестро Борислав Иванов, диригент и мениджър от световен ранг.

 

В дългогодишната си кариера на диригент и мениджър съм организирал над 130 турнета в чужбина с големи състави, като Софийската, Варненската, Пловдивската и Русенската опера, Софийската филхармония, Хоровата капела „Светослав Обретенов“ и др. Да представям българското оперно изкуство по света – това е мисия, на която съм посветил голяма част от живота си. Отнасям се с голяма отговорност както към творческата подготовка, така и към провеждането на турнетата до най-малките подробности. В това отношение през годините съм изградил много познанства и приятелства в различни страни. За турнетата винаги работя с едни и същи хора, те са коректни към мен и аз съм коректен към тях, коректността е най-добрата база за професионални партньорски взаимоотношения, тя гарантира в голяма степен успеха на гастрола.

 

И сега за пореден път се срещаш с „Княз Игор“, отново във Варна.

 

Приятно ми е, че сега поставям „Княз Игор“ на варненската оперна сцена, с екип, който високо ценя - режисьора Кузман Попов и дългогодишния костюмограф на Варненската опера Лора Маринова. С удоволствие работя и с младия колега, диригента Кръстин Настев. „Княз Игор“ винаги е предизвикателство, но съдейки по репетициите, вярвам, че с общи усилия ще създадем много добър спектакъл.

 

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 Прочетете още:

 

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР

 

Пловдивското сопрано ЕВГЕНИЯ РАЛЧЕВАпред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза варненския си дебют в „Травиата“,  срещата с Маестро Борислав Иванов, изискванията към партньора на сцената и атмосферата в Европейската столица на културата

 

22 януари, 19.00, Варненска опера

„ТРАВИАТА“ от Верди, диригент Маестро Борислав Иванов, режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов, диригент на хора Цветан Крумов, балетмайстор Желка Табакова. В ролите: ВИОЛЕТА – Евгения Ралчева; АЛФРЕД ЖЕРМОН – Валерий Георгиев; ЖОРЖ ЖЕРМОН – Венцеслав Анастасов; АНИНА - Благовеста Статева; ФЛОРА - Марина Иванова; ГАСТОН - Христо Ганевски; БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов; МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров; ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров; ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Откога „познавате“ Виолета Валери?

С ролята на Виолета дебютирах на 21 години. Това въобще беше моят дебют на оперната сцена. Сега с Виолета дебютирам и на варненска сцена. Смело мога да кажа, че Виолета остава не само моята първа, но и моята последна любов.

Да започнеш оперната си кариера с Виолета, това е прекрасно, но и задължаващо предизвикателство.

Да, наистина  е така. Партията на Виолета е мечта за всички сопрани. Това е красива, това е коронна роля, която дава възможност да покажеш най-добрите си качества. 

Какво бихте искали от партньораси на сцената? В „Травиата“, а и не само.

Много е важно да се получи между нас химията, която ни вдъхновява. Да съвпаднат вкусовете ни към музиката, да имаме сходно отношение към всичко, което правим заедно на сцената. Също визуално и чисто човешки да си подхождаме. Когато тези условия са налице, нещата изглеждат истински и въздействащи. Всичко това проличава особено в любовните сцени. Тогава хората вярват на любовта, коятовиждат на сцената.

Как се получи на репетицята днес с Валерий Георгиев, който Ви партнира като Алфред Жермон?

Репетицията беше много успешна. Нещата станаха веднага и много лесно. Гласовете ни си подхождат много добре. Чувствам се спокойна и щастлива за предстоящия спектакъл.

Идвате от Пловдивската опера, с която нашият Маестро Борислав Иванов е бил свързан в продължение на много години.

Да, Маестро Борислав Иванов е допринесъл много за развитието не само на Пловдивската и на Варненската опера, а на българското оперно изкуство въобще. Не съм работила досега с него, но много се развълнувах, когато преди един от моите спектакли в Пловдив на „Травиата“ той ми се обади и ме предупреди, че ще ме слуша. Така всъщност дойде и поканата от него да пея на варненска сцена.

Какво е настроението в Европейската столица на културата? Как се представи Пловдивската опера с най-новата си постановка, единствената танго опера „Мария от Буенос Айрес“ от Пиацола?

За съжаление, точно по време на премиерата, бях на гастрол в Китай, но ми разказаха, че спектакълът бил изключително добре посрещнат от публиката. Ние, пловдивчани, се чувствамепривилегировани и крайни поласкани да бъдем домакини на такова мега начинание, каквото е Европейската столица на културата 2019. Планирани са много разнообразни събития през цялата година, сред тях много неща, които не са случвали досега в Пловдив. Атмосферата е приповдигната, чудесно е да сме част от всичко това.

 

EВГЕНИЯ РАЛЧЕВА е ученичка на световноизвестната певица Александрина Милчева. Дебютира с Виолета в "Травиата''. Втора награда на международния конкурс за оперни певци ''Борис Христов''. Печели конкурса ''Млади оперни гласове'' към Софийската опера и балет.
Била е солист на Русенската опера, а от 2014 е солист на Пловдивската опера. Печели награда "Пловдив'' за ролята на Анджелика от "Сестра Анджелика''.
Участвала е във всички музикални фестивали. Под палката на Маестро Емил Табаков изпява цикъла на Рихард Щраус ''Четири последни песни'', отличен с наградата ''Златна лира''. Пяла е с диригенти като Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Методи Матакиев, Найден Тодоров и др.
Репертоарът й влючва още Мими от ''Бохеми'', Лиу от "Турандот", Дездемона от "Отело'', Графиня от "Сватбата на Фигаро'', Микаела от 'Кармен'', Маргарита от ''Фауст" и др.

 

 

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена – предпремиера
2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ – премиера

 

Александър Бородин (1833-1887)„Княз Игор“ се счита в оперната история за изключително произведение в много отношения. Първо - това е гениална музика, второ - тя е дело на творец, чието основно занимание не е музиката. Александър Бородин (1833-1887) е руски медик и химик, доктор по медицина, професор по химия, академик с научни открития, но също така и композитор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен, както и музикант - пианист, виолончелист, флейтист. Трето - Бородин работи 18 години над „Княз Игор“, но не успява да довърши операта и след неговата кончина над увертюрата и оркестрацията работят неговите приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов. Четвърто – Бородин, Корсаков и Глазунов, които често са работили заедно, до такава степен са отстоявали един и същ художествен стил в „Княз Игор“, че днес е невъзможно да се определи кое от чия ръка е написано. Но Корсаков, по повод участието си в „Княз Игор“, изрично подчертава, че авторството на „Княз Игор“ принадлежи само и единствено на Бородин. Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4.11.1890 г.

 

С произведенията си на историческа тематика, сред които и „Княз Игор“, Бородин разкрива драматичната история на руския народ. „Княз Игор“ е мащабна опера, базирана върху руския средновековен епос „Слово за полка на Игор“ от XII век. В пролога Княз Игор, княз на град Путивъл, се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение, в което народът вижда лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен и твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си. В тази история за героизъм и предателство князът е пленен от врага, но истинската заплаха, която тегне над него, е зет му Галицки – той се възползва от отсъствието на Игор и прави заговор, за да заеме мястото му. Княз Игор успява да избяга, но ще намери ли града си в същото състояние, в което го е оставил след машинациите на Галицки?

 

Без да използва директни цитати от народни песни, Бородин създава забележително епично платно, в което известните „Половецки танци“ и някои от ариите, като арията на Княз Игор "Ни сън, ни покой за измъчената ми душа", придобиват световна слава. През годините „Половецки танци“ се прославят и като самостоятелно произведение. Те се използват в много постановки на Руския балет на Сергей Дягилев, който завладява Париж през първите десетилетия на ХХ век; звучат в известния бродуейски мюзикъл Kismet, изпълняват се по време на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

 

„Княз Игор“ се отличава с изкусния начин, по който Бородин съчетава две съвсем различни музикални концепции – едната изразява характера на руснаците чрез мелодии, вдъхновени от фолклорни песни в родината му, докато другата, по-екзотична, характеризира половицките номади чрез гами, асоциирани от европейците с азиатската музика.

 

"Княз Игор" - Варна, 1965 г.В историята на Варненската опера постановката на „Княз Игор“ през 2019 г. е четвърта поред след премиерите през 1952, 1965, 1977 г. След диригентите Йоско Йосифов и Влади Анастасов, сега „Княз Игор“ поставят Маестро Борислав Иванов и младият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисьор на последните две постановки е Кузман Попов, който сега е и сценограф. За костюмите на „Княз Игор“ е привлечена Лора Маринова, дългогодишен художник на Варненската опера. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В солистичния състав са ангажирани солистите на Варненската опера: 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

 Прочетете още:

 

 

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

 

 

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

 

 


21.03.1933, Г. Оряховица – 19.01.2019 г., Виена

На 19 януари във Виена пое по своя вселенски път актьорът и режисьорът Петър Златев, дебютирал като актьор във Варненския драматичен театър, режисирал редица постановки във Варненската опера, споделил живота си с оперната прима Маргарита Лилова


Петър Златев завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (1956), оперна режисура при проф. Вит във виенската Академия за музикално и театрално изкуство (1967) и пеене при проф. Брант (1968). Дебютира в ролята на Иванко (“Иванко” – В. Друмев) в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна (1956).


Работи като актьор във варненската трупа. (1956 – 1962, 1968 – 1974), Театър "Българска армия" (1962 – 1963), като режисьор в ДМТ “Ст. Македонски” (1979 – 1983).


На сцената на Варненската опера е режисьор на оперите „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах (10.12.1968) с диригент Емил Главанаков, художник Ангел Атанасов, диригент на хора Никола Бочев, хореография Галина и Стефан Йорданови и „Майстори“ от Парашкев Хаджиев (22.12.1976) с диригент Влади Анастасов, художник Кина Петрова. Носител на държавни отличия.


Роли: Фьодор (Майка на своите деца – А. Н. Афиногенов); Петручио ("Укротяване на опърничавата" – У. Шекспир); Алкмен (“Еленово царство” – Г. Райчев); Алфонсо д`Есте (Лукреция Борджия – В. Юго); Иванов (Иванов – А. П. Чехов); Андрей (Всяка есенна вечер – Ив. Пейчев); Инсаров (В навечерието – по И. С. Тургенев); Иван Шишман (Иван Шишман – К. Зидаров); Методи (Притча за философа – К. Топалов) и др.


Постановки: Изключителен шанс (К. Георгиев); Мизантроп (Ж. Б. Молиер); В навечерието (по И. С. Тургенев); Събота `23 (Ст. Цанев) и др.


Поклон пред паметта му!

 

 

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска. Диригент Дерек Глийсън

 

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна, непосредствено преди голямото си американско турне 2019. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.

Специално място в програмата е отредено на завладяващата с емоционалността си песен „Viva Italia”, с която четиримата млади се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели.

Диригент Дерек ГлийсънС концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” –Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/, пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен” /Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/, Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня” /Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

 

Януари ни разделя и със Стефан Филипов, дългогодишен оркестрант, първа флейта в Оркестъра на Държавна опера Варна. Колегите му и целият екип на оперния театър ще го запомнят като великолепен флейтист и човек, на когото винаги може да се разчита.

Поклон пред един осмислен и осъществен живот в името на изкуството!

Поклонението ще се извърши на 26 януари от 11.30 часа в храм "Света Петка".

 

 

 

14 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

На 14 май във Варна за пръв път ще дирижира световноизвестният японски маестро Хирофуми Йошида. Завършил Националния университет за музика във Виена и магистърска програма в Музикалната академия „Киджана“ в Сиена, той е носител на редица международни отличия, сред които наградата „Енрико Карузо“, която се присъжда на чужденци, допринесли за популяризирането на италианската опера.

Хирофуми Йошида си е спечелил име на един от най-търсените съвременни японски диригенти. Той е пръв в много отношения: първият японски диригент, който дирижира в Рим - Teatro dell’Opera, първият японски диригент, дирижирал „Аида” в Операта в Кайро, първият японски диригент, дирижирал произведение от Пучини на фестивала „Пучини“и т.н.Той съвместява успешно концертната си и педагогическа дейност с административни ангажименти. Той е професор по музика в колежа „Тоха” в Япония, артистичен директор на  оперния фестивал в Киото и на Филхармоничния оркестър на операта в Болоня, главен гост-диригент на Оперния театър в Болоня идр.

След като преди няколко месеца дирижира „Аида“ в Русе, на 14 май във Варна Маестро Йошида ще дирижира шедьовъра на Бизе „Кармен“.

Операта, в която за пръв път на сцената се появяват герои от простолюдието, бандити и цигани, възмутила изисканата парижка публика на премиерата. „Разпътната циганка”, „безсрамната съблазнителка,” „авантюристката без морални устои” Кармен буквално разбила сърцето на своя създател – Бизе не понесъл провала в парижката „Опера Комик” през 1875 г. и починал 3 месеца по-късно... А само след 7 години операта се завърнала с огромен успех на парижката сцена и оттогава шества триумфално по целия свят.

 

Под диригентската палка на Маестро Йошида, във варненската постановка на режисьора Кузман Попов, сценографа Иван Савов, костюмографа Лора Маринова и хореографа Боряна Сечанова, в главните роли ще се представят солистите на Варненската опера Михаела Беровав ролята наКармен и Свилен Николов в ролята на Ескамилио. Дон Хозе ще бъде Георги Султанов, а в ролята на Микаела гостува за пръв път нашумялото сопрано Мария Кокарева. Завършила Колежа по изкуства в Държавния културен институт на Тюмен и Консерваторията „Луиджи Керубини“ в Италия, участвала в майсторски класове на изтъкнати вокални педагози, тя вече е натрупала в репертоара си знакови сопранови роли, както и много отличия, сред които специалната награда на фондация „Елена Образцова“, гран при на конкурса „Magic Voices”, специалната награда на конкурса „Риналдо Пелицони“ и др.

Аплодисменти за участието си в „Кармен“ със сигурност ще заслужат, освен солистите, и възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, с художествен ръководител Ганчо Ганчев, които винаги повдигат градуса на настроението.

 

 

 

Дългогодишният концертмайстор на Варненската филхармония беше неизменна част от музикалния живот на Варна до 2009 година. Ще го запомним с прекрасните концерти, професионализма и приятелството.

Голям творец и много фин човек, изцяло отдаден на музиката, той предаде любовта си към нея и на своите ученици и на своите деца.

Така остави най-доброто послание след себе си!

Светъл път на един светъл човек!

Поклонението ще бъде в събота от 14 ч., в Ритуалната зала на Старите гробища във Варна.

 

 

 

10 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

"ТРАВИАТА"
Опера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Кузман Попов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - Евгения Ралчева
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Галина Великова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Премиерата на „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на Варненската опера. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ (5.05.1919 - 9.01.2006) е роден в Милано, където пее прочутият му баща Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия с дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано - при Емил фон Зауер. Начело на Софийската опера, Пловдивската филхармония и Музикалния театър е гостувал с огромен успех в Европа, САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Работил е с оперни звезди като Доминго, Карерас, Френи, Ричарели, Кабайе, Гяуров. Дирижирал е Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфони оркестър, оркестрите на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Щатсопер в Берлин, Болшой театър... През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. През 2000 г. получава и "Стара планина".

Прочетете повече за забележителния творчески път на Руслан Райчев, описан проникновено от големия наш оперен биограф Огнян Стамболиев:

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА

 

Руслан Райчев беше явление в нашата опера, а и в българската музикална култура. За разлика от повечето свои колеги, които се профилираха на „симфонични”, „оперни” и „оперетни”, той беше „универсален” – просто защото можеше всичко. Беше роден, както за театъра, така и за концертния подиум. Направи забележителна, блестяща кариера не само у нас, но и в чужбина, може би единствена по рода си и по мащабите си за български диригент досега.

Роден е на 5 май 1919, под знака на Телеца в Милано, по време на гастроли на прочутия си баща, тенорът Петър Райчев / 1887- 1960/, първият наш певец със световна слава. Като малък учи пиано при Карло Лопати и завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди”. 14-годишен се завръща в България с родителите си и продължава да учи пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва немското училище в София. През 1944 се дипломира във Виенската консерватория, където учи за диригент при проф. Лудвиг Райхвайн и междувременно е частен ученик на прочутия Карл Бьом, тогава главен диригент на Виенската Щатс опера. Скоро става и негов асистент. Продължава и уроците си по пиано – вече при последния ученик на Франц Лист Емил фон Зауер. Учи и право, завършва го, но никога не по практикува.

През пролетта на 1944 е назначен за диригент на операта в Кьонингсберг /сега Калининград/, но не се задържа за дълго и пристига в София. В Операта му поверяват балета „Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, с който започва българската му кариера. Но скоро напуска София и през 1946 г. заминава за Варна. Там директор и режисьор е баща му. Заедно с него поставя шедьовъра на Сметана „Продадена невеста” и с премиерата й на 10 септември 1947 официално се открива Варненската народна опера. След като изнася много представления и концерти, се връща в София и става главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. На тази сцена работи до 1950 година като поставя няколко класически оперети на Целер, Калман, Щраус-син, Офенбах. Недоволен от условията за работа в Оперетата, решава да я напусне.

 

 

 

 

Симфоничен концерт, посветен на Деня на Европа

9 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

Денят на Европа 9 май 2019 г. ще отбележим във Варна с изискан Симфоничен концерт, в който ще аплодираме брилянтния пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов. Носител на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция), популярно име на петте континента, Людмил Ангелов е признат за един от големите съвременни интерпретатори на Фредерик Шопен. Несъмнено майсторското му изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 1 от Шопен ще бъде истински подарък за ценителите както на Шопен, така и на Людмил Ангелов.

В този забележителен концерт варненските филхармоници ще свирят под палката на полския диригент Пьотр Сулковски. Концертмайстор е Анна Фурнаджиева. Програмата на концерта включва още Полонез из музиката към филма „Пан Тадеуш“, реж. Анджей Вайда, от Войчех Килар и Симфония № 9 „Из новия свят“ от Антонин Дворжак.

Концертът се реализира със съдействието на Полския културен институт в България.

 

ПЬОТР СУЛКОВСКИ

 

Пьотр Сулковски е генералeн и артистичен директор на филмовата академия Warmia и Masuria от 2011 г. Има голям опит като оперен диригент, бил е художествен ръководител на Оперния театър в Краков (2006-2007), както и музикален директор на Фестивала на операта „Wildwood“ в Литъл Рок, Арканзас. Съосновател на Камерната опера в Краков, заместник-директор на Хора на Полското национално радио (2008-2009), художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Торун (2009-2011). Преподава в Музикалната академия в Краков и Музикалната академия в Бидгошч. Ръководи Оркестъра на Държавното музикално училище „Фр. Шопен“ в Краков, с който пътува във Франция. Продуцира саундтрака с музиката на Б. Чайдецки за историческите филмови сериали „The Time of Honour“. В Памплона, Испания, поставя „Кармен“ от Бизе (2010). През 2011 г. защитава докторска титла, през 2017 г. става доцент по музикални изкуства.

Член е на Програмния съвет на Радио Олщин (2012- 2016), заместник-председател на борда на Полската филхармония. Отличен е с редица награди, сред които: „Св. Джеймс“ в областта на културата (2012), „Warmia и Masuria Business Club (2013), „Най-доброто от най-доброто“ за постиженията и успехите в национален и международен мащаб, за популяризирането на Warmia и Masuria (2013), „Gloria Artis” на министъра на културата и националното наследство (2014), Warmia – Masuria statue of Pegasus (2015), Silver Cross of Merit (2016), “Feliks Nowowiejski Award” за музикално изкуство (2017).

 

ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

Роден във Варна. Завършва ДМА “Проф. Панчо Владигеров”. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и изключителният педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция).

Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската филхармония, “Музикферайн” във Виена, “Концертгебау” в Амстердам, “Плейел” и “Гаво” в Париж, ”Линкълн Сентър” в Ню-Йорк, “Ла Скала“ в Милано, “Алтеопер“ във Франкфурт, “Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната филхармония във Варшава, KBS в Сеул и много други. Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Негов диск с творби от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат за един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали.

От 1995 г. свири с цигуларя Веско Ешкенази, с когото изнасят многобройни концерти в престижни зали. Тяхното дуо записва 4 компактдиска, като с последния компактдиск „Танго“ двамата отбелязват 20-годишната си съвместна концертна дейност. Във Варна имахме удоволствието да слушаме концерта им от националното турне, на което промотираха „Танго“.

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 г. е награден от Министерството на културата на Полша с медал “Gloria Artis“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Бил е артистичен директор на ММФ "Варненско лято". Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фр. Шопен“ във Варшава през 2010 и 2015 г.

 

 

„Набуко“ - 21 декември 2018 , 20.00, Forest National, Брюксел

„Бохеми“ - 22 декември 2018, 20.00, Forest National, Брюксел

Таня Иванова 

За Варненската опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна стана вече традиция в края на годината да гастролира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Българското оперно изкуство ще бъде представеноотново във Forest National, най-голямата зала на Брюксел с 5 000 места, благодарение на партньорството между импресарските агенции„Еurocon“ и „Music Hall“.

Варненският екип – солисти, хор и оркестър, ще изнеседва спектакъла – „Набуко“ на 21 декември, 20.00, с диригент Маестро Борислав Иванов и „Бохеми“ на 22 декември, 20.00, с диригент Маестро Деян Савич от Белград. Подчертано съвременният режисьорски прочит на двете заглавия е на Жан Франсоа Донт, едно от известните имена на европейската оперна сцена.

В „Набуко“ главните роли ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна:Венцеслав Анастасов - Набуко, Димитринка Райчева – Абигайл, Ивайло Джуров – Закария, Георги Султанов – Измаел и гостенката от Белград Саня Анастасия – Фенена.

Мими в „Бохеми“ ще пресъздаде Таня Иванова, Ивайло Михайлов ще бъде Родолфо, Свилен Николов - Марсел, Пламен Димитров – Шонар, Деян Вачков – Колин и Илина Михайлова – Мюзета.

 

 

 

 

 

 

Един от забележителните варненски първенци, кметът Иван Церов (1857-1938), вече ще посреща зрителите пред театъра, чийто основен камък самият той полага през 1912 г., тъкмо на рождения си ден 26 март, тогава втория ден на Великден. На 25 април 2019 г. кметът на Варна Иван Порних откри Паметника на Иван Церов, разположен пред сградата на Варненския театър.

 

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

 

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

 

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

 

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

 

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

 

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

 

От 2019 г., паметта за видния варненски обществен и културен деец Иван Церов, наред с улицата, носеща името му, ще съхранява и неговата статуя на площад „Независмост“. Изработена от мед и бронз от скулптора, проф. Пламен Братанов, тя се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.Тук, в центъра на Варна, близо до неговия театър, кметът Иван Церов ще посрещне през 2021 г. и 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна.

 

 

 

 

Концерти с класика, поп, госпъл, суинг и соул, балет и мюзикъл

Деси Тенекеджиева, Филип Аврамов, Акага, Георги Христов, Антоанела Петрова, Нейчо Петров - Реджи и още

От 18 до 28 декември на сцените на Варненската опера и ФКЦ

 

 

КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ НА ДЕСИ ТЕНЕДЖИЕВА И ФОНДАЦИЯ „СТОЯН КАМБАРЕВ“

 

18 декември, 19.00, Варненска опера

 

На 18 декември, точно месец след бляскавото шоу на благотворителния бал на фондация „Стоян Камбарев“ в Лондон, младите таланти ще гастролират и във Варна. Деси Тенекеджиева ще ги представи с кратки филми, заснети по повод номинацията им за Голямата награда „Полет в изкуството“. Всеки един от участниците в концерта е носител на престижната награда "Стоян Камбарев" или на Специалната награда на фондацията.

В коледния концерт с класическа, госпъл и поп музика, под диригентството на Маестро Страцимир Павлов, ще се изяват младите открития на фондацията – оперните певици Весела Янева и Мария Славова, уникалните братя цигулари Алекс и Мартин Зайранови, пианистът-феномен Светослав Тодоров, който също пристига от Лондон специално за концерта, а само дни след това ще изнесе и самостоятелен рецитал в България Мол. На сцената ще излязат също виртуозният китарист Георги Димитров-Жожо, актрисата Ирен Лазарова, част от Gospel Choral - също носител на елитната награда преди години, и поп звездата Mr. VOG. Младият музикант участва в много от спектаклите на фондацията, сред които и европейския арт проект "Живот като на кино".

 

 

СУИНГ НА КОЛЕДА

 

19 декември, 19.00, Варненска опера

 

Вечерта на 19 декември Варненската опера ще озвучат горещите суинг ритми, които не оставят никого равнодушен. Суингът (Swing, англ.) се заражда като един от джаз стиловете през 30-те години на миналия век, по-късно се отделя и като самостоятелн стил в САЩ. Но според такива джаз икони като Луис Армстронг и Дюк Елингтън, между джаз и суинг няма съществена разлика. В защита на това твърдение, Дюк Елингтън дори написва композицията It Don’t Mean A Thing, If It Ain’t Got That Swing (Ако няма суинг, няма смисъл). Характерен с жизнеността си, бързото темпо и акробатичните умения на партньорите, суингът дълго време е имал славата на неприличен танц.

Суинг по Коледа на 19 декември определено ще бъде нещо специално, още повече, че в него ще участват Маестро Страцимир Павлов и обичайните заподозрени около него - вокалистите Антоанела Петрова и Нейчо Петров – Реджи, Валери Ценков – барабани, Нейко Бодуров – тромпет и Стоян Роянов - Я-Я – саксофон, без да забравяме Оркестъра на Държавна опера Варна.

 

 

 

 

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛУКЧО

 

20 декември, 19.00, Варненска опера

 

На 20 декември, 19.00, Основна сцена, екипът на неуморимата Варненска детско-юношеска опера ще представи балета на Карен Хачатурян „ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛУКЧО“ или „Чиполино“ по красивата приказка на Джани Родари, с която сме израсли всички.

Юнската премиера на балета бе посрещната възторжено от публиката, а хореографията на Бистра Бъчварова вече спечели два приза – „Златна муза“ 2018, в категория детско творчество, на Асоциацията на българските хореографи и Специалната награда на националния фестивал на балетните училища в Пловдив „С любов за танца“.

Младите варненски балетни таланти на възраст от 6 до 16 години с огромен ентусиазъм и вече забележителни танцова техника пресъздават историята на Лукчо и Репичка.

Недоволни от управлението на Принц Лимон – специално участие на балерината Слава Тобак, те решават да освободят Тиквата от нейния затвор и преминават през различни приключения, докато накрая настъпва мир в тяхното градче и всички танцуват Танца на радостта.

 

 

 

 

СЪН В ЛЯТНА НОЩ

 

21 декември, 19.00, Варненска опера

 

„Сън в лятна нощ“, българският и единствен в света мюзикъл по тази творба на Шекспир, с музика, написана от Христо Йоцов специално за Варненската детско-юношеска опера, по повод нейната 25-годишнина, веднага стана хит след премиерата си в началото на есента. Шекспир е толкова близък до младостта. И не само това. За пореден път художественият ръководител и диригент на формацията Ганчо Ганчев и неговият екип, заедно с режисьора Костадин Бандутов, доказват умението си не просто да работят с млади хора, а да създават с тях постановки на професионално ниво. Тук партньорството с Държавна опера Варна, която предоставя на Детско-юношеската опера оркестъра и сцената си за нейните изяви, също е от значение.

Варна винаги е поощрявала младите си таланти, неслучайно до неотдавна единствената в България, Варненската детско-юношеска опера вече има свои последователи и в други български градове.

 

 

ОПАСЕН ЧАР

 

27 декември, 19.00, Фестивален и конгресен център, зала 1

 

„Опасен чар“, спомняте си онзи незабравим филм със сценарист Свобода Бъчварова и режисьор Иван Андонов (1984), създаден сякаш за да блесне уникалният актьорски талант на Тодор Колев. Наистина, не бихме могли да си представим никого другиго в ролята или по-скоро - в ролите на хитроумния измамник, който се измъква от всяка ситуация, благодарение на „опасния“ си чар. А какво да кажем за най-доброто шоу на всички времена „Как ще ги стигнем американците“, със запазената марка на Тодор Колев.

Дни преди новата година, към усмивката и харизмата на Тодор Колев „С песните на Тодор Колев“ ще ни върне Филип Аврамов - един друг изключителен и не по-малко обичан български актьор. Заедно с него на сцената на ФКЦ на 27 декември ще бъдат група „АКАГА“ и оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Маестро Нелко Коларов.

 

 

АЗ, ТИ И МУЗИКАТА

 

28 декември, 19.00, Варненска опера

 

Деветима великолепни музиканти: Антоанела Петрова и Нейчо Петров - Реджи – вокали; Михаил Йосифов – тромпет, аранжименти; Денис Попстоев – саксофон; Велислав Стоянов – тромбон; Милен Кукошаров – пиано; Людмил Стойнов – китара; Даниел Феббо – бас китара и Георги Марков – барабани ще ни пренесат в златната ера на соул музиката. Концертът на 28 декември в залата на Варненската опера ще мине под знака на легендарната звукозаписна компания „Мотаун Рекърдс“, превърнала се в нарицателно име за високо качество, съхранило образците на американската соул и поп музика.

Бутиковият проект „Motown. Аз, ти и музиката” ще поднесе на ценителите селекция от любими класики на музикални икони, оглавявали класациите през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, сред които „Ета Джеймс“, „Марвин Гей“, „Джаксън 5“, „Темптейшънс“ и много други.

 

 

ГЕОРГИ ХРИСТОВ – „МОЯТ ПЪТ“

 

28 декември, 19.00, Фестивален и конгресен център, зала 1

 

С разтърсваща емоционална изповед големият Георги Христов се завръща, след известно мълчание, на сцената. Достигнал върховете на славата, концертирал в Европа, Азия и САЩ, написал текстовете и музиката на голяма част от богатия си репертоар, сега той ще поднесе хитовите си песни „Моят път“, „С музика живея“, „Черно и бяло“, „Нямам нужда от много приятели“, „Не съжалявайте“, „Илюзия“, „Сезони“ и други.

Грандиозният биографичен концерт спектакъл на 28 декември, 19.00, зала 1, ФКЦ, в който ще участват оркестър и балет на Държавна опера Варна, ще закрие подобаващо XIX Коледен музикален фестивал – Варна 2018.

 

 

БИЛЕТИ:

 

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

Майска промоция за театър и опера

 

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

 

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

 

Работно време по празниците:

 

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

 

Работно време в останалите дни:

 

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

 

 

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА12 декември, 19.00, Варненска опера

13 декември, 19.00, Варненска опера

III Международен балетен форум - Варна 2018

 

Ролите на Мари и Принца в най-играния балет по Коледа ще изпълнят Елена Свинко и Марчело Пелицони (12 декември) и Анастасия Белоногова и Франциско Руис (13 декември).13 деца без родители от нашия град също ще имат възможността да гледат спектакъла на „Лешникотрошачката на 12 декември, благодарение на балетните артисти от "Варна Денс Театър".

 

 

 

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА  ЗА СВОЯТА ГЕРОИНЯ КРИСТИН В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

 

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

Лилия Илиева 

Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.

Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по-късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.

Лилия ИлиеваКак изграждаш образа на твоята героиня?

Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по-сложен. Кристин никога не свиква с  мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.

Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?

Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.

Защо любовта никога не умира?

Докато има любов, няма да има край и светът.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО 

 

 

III Международен балетен форум във Варна представя от 22 ноември до 16 декември 5 балетни заглавия, от тях 4 премиери, като едната е премиера за България. Публиката вече аплодира премиерните спектакли на Варненската опера за тази година на „Пепеляшка“ от Сергей Прокофиев, хореографска редакция Сергей Бобров; „Зле опазеното момиче“от Петер Хертел, хореография Александър Горский и „Снежанка“ по музика на Чайковски, хореографска версия на Красноярския театър за опера и балет - Русия. „Снежанка“, наричан още „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет, поставен сега за пръв път в България, бе посрещнат с възторг от зрителите.

 

На 12 и 13 декември танцува „Лешникотрошачката“ - най-играният балет по Коледа в цял свят. Днес в ролите на Мари и Принца ще се изявят Елена Свинко и Марчело Пелицони, а утре - Анастасия Белоногова и Франциско Руис.

 

Две представления са предвидени и за „Лебедово езеро“, „балета на балетите“, интересна хореографска редакция на Сергей Бобров, с много черни лебеди и неочакван край. Главните роли изпълняват: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни на 15 декември и Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Максим Иконостасов на 16 декември.

Веднага след тази „лебедова“ кулминация, на 17 декември, балетната трупа на Варненската опера заминава, за пръв път в своята 70-годишна история, на тримесечно турне във Великобритания, заедно с екипа наIII Международен балетен форум – Варна 2018, на тримесечно турне във Великобритания. В Кардиф, Манчестър, Лондон и други английски градове избраните с кастинг балетни артисти от Русия, България, Франция, Испания, Италия и други страни, общо 14 националности, ще изнесат 117 представления на „Пепеляшка“, „Зле опазеното момиче“, „Снежанка“,„Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“. Привилегията да ги види първа има варненската публика.

 

КАЛИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня Мег в „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 

Калина Жекова

 

24, 25 април, 19.00, Основна сцена

 

Как се чувстваш в „Любовта никога не умира“?

Изключително благодарна съм да бъда част от екипа на “Любовта никога не умира” и нямам търпение да се превъплътя в ролята на Мег Жири. Интересно е как за разлика от първата част, където Мег не търпи особено развитие като образ, тук Андрю Лойд Уебър щедро я компенсира.

Интересно ти беше да опознаеш Мег...

В “Любовта никога не умира” най-голяма трансформация преживяват Раул и Мег. За съжаление за Мег това развитие далеч не е в позитивна посока,  а за мен като артист беше огромно предизвикателство да вляза в нейния образ, тъй като досега не съм имала възможност да играя роля, в която от позитивен и наивен персонаж стигам до такава дълбока драматичност.

Може би именно затова ми е любима финалната й сцена, в която тя, отхвърлена от Фантома, се опитва да убие себе си и неговия син, но улучва Кристин. Тази неочаквана развръзка, наситена с драматизъм и емоции, намира ярък израз в музиката. За мен в музикално отношение този мюзикъл е съвършен.

Ти беше и една от котките във варненската постановка на „Котки“ от Уебър...

Това е второто ми уебърово заглавие, след участието ми в “Котки”. Беше ми много интересно да открия приликите и разликите, както и самото развитие на композитора. Невероятно е как „Любовта никога не умира“ прилича на съвременна опера, в която композиторътрисува с музиката образи, емоции и картини, като същевременно преплита толкова много стилове.

Калина ЖековаЕдно от любимите ми неща в творчеството на Уебър е тъкмоначинът, по който музиката води действието и рисува сюжета на цялото произведение. В “Любовта никога не умира”, според мен, Уебър е постигнал най-добрия синхрон между сюжет и композиция.

Магнетичното заглавие на този мюзикъл предопределя сякаш въздействието му...

Музиката е толкова завладяваща, че едва ли има човек, на когото тя да не повлияе. Самите ние по време на репетиционния процес често сдържахме сълзите си, така че нямам търпение да покажем на варненската публика този спектакъл, в който целият ни екип вложи толкова много любов. Защото както още заглавието го казва, любовта никога не умира!

 

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

 

За Мими са нужни две певици с различни гласове

 

11 декември,19.00, Варненска опера

XIX Коледен музикален фестивал - Варна 2018

 

Трогателната история за любовта и приятелството, която Пучини превръща в оперната класика „БОХЕМИ“, ще оживее под диригентската палка на Маестро Деян Савич (11.12, 19.00, Основна сцена). С ролята на Мими във Варна ще дебютира Таня Иванова, позната от европейската музикална сцена.

 

„През 2012 година, когато смених репертоара си от мецосопранов на сопранов, Мими беше първата ми роля и затова тя ми е много ценна. Предизвикателство за мен са ролите, които са многопластови, такава е и Мими. Във всяко действие тя е различна и това ми дава възможност да започна да изграждам образа лирично в първо и второ действие и драматично в трето и четвърто действие. В този смисъл обичам да казвам, че в операта „Бохеми“ са нужни две певици с различни гласове“, разказва Таня Иванова.

 

Нейни партньори на сцената ще бъдат Ивайло Михайлов – Родолфо, Свилен Николов – Марсел, Йордан Христозов – Шонар, Делян Славов – Колин, Мария Павлова – Мюзета и др.

 

БИЛЕТИ:

 

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Раул в „Любовта никога не умира“

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Велин МихайловМузиката на „Любовта никога не умира“ близка ли е до теб?

Това е първият мюзикъл, който ми въздейства толкова силно. Тук Сър Андрю Лойд Уебър наистина е надминал себе си. Музиката ме кара да настръхвам и е пълно с момент, които ме разплакват.

С какво те привлича Раул?

Раул е много интересен образ. За първи път ще играя толкова тежък герой. Ако в първата част “Фантомът на операта“, той е красив благородник, усмихнат, сърдечен и влюбен, то тук, в „Любовта никога не умира“ той е в безизходица. Изиграл парите си по казината, изпил всичкото пиене на света, един пример за човек на дъното.

В кой момент усещаш най-силно характера му?

Тъй като съм окрилен и влюбен и всичко около мен е любов, най-силният момент за мен е, когато Раул осъзнава истината и се променя в името на любовта. Той разкрива сърцето си на Кристин, но за жалост твърде късно.

Раул и Фантомът, кой кого превъзхожда?

Раул и Фантомът са в много тежка борба един с друг. Раул е надъхан, но в същото време се страхува от Фантома. Борбата е безпощадна, защото истината излиза наяве и на карта са заложени любовта и семейството. Имено затова борбата е на живот и смърт, а това е много повече от стремежа да доминираш над някого.

Защо любота никога не умира?

Защото любовта е всичко. Любовта променя животи,както промени и моя живот. Любовта никога няма да умре!

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

 

 

Тъкмо на морския християнски ден Никулден, спектакълът на варненската "Джоконда", чието действие, както знаем, се развива във Венеция, пожъна огромен успех във Фестивала на оперното и балетно изкуство - Стара Загора 2018. Нестихващите аплодисменти на публиката в залата на Старозагорската опера държаха дълго време нашите артисти на сцената. Каква по-хубавата награда може да си пожелае артистът!

Поздравления за Маестро Григор Паликаров, режисьора и сценограф Кузман Попов, костюмографа Ася Стоименова и великолепните солисти Габриела Георгиева, Бойка Василева, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Даниела Дякова, Евгений Станимиров! Поздравления за всички останали участници - за хора, балета, оркестъра и техническите служби, за целия екип на "Джоконда"!

 

 

 

НЕЛА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографията и костюмите на „Любовта никога не умира“

 

Любовта никога не умираКакво означава за теб работата над „Любовта никога не умира“?

„Любовта никога не умира“ е втората постановка, в която работя с проф.Светозар Донев. И в двата случая основна тема е любовта, но „Любовта никога не умира“ е изключително силно и разтърсващо заглавие. Самото действие, а и финалът са много въздействащи и всички сме невероятно въодушевени от тази последна  творба на Андрю Лойд Уебър.

Как зрителят ще влезе в атмосферата на мюзикъла?

10 години след „Фантомът на операта“, чийто сюжет се развива в Париж,  героите в „Любовта никога не умира“ заминават отвъд окена и аз се опитвам с декора да покажа точно това, да пренеса зрителя отвъд океана. В сценографията използвам един основен елемент – фара, който присъства и в Луна парк, фантазма на Фантома, неговия водевилен театър. Със система от завеси и драперии,заедно с маските,подчертаваммистичността на случващото се. Празничното внушение е весело, цирково, но и обгърнато с мистерия.

Как твоите костюми говорят за героите?

Винаги, когато създавам костюми, тръгвам от въображението си, но после променям доста неща, в заивисимост от артистите, които ще носят костюмите. Всеки артист привнася нещо от себе сикакто в образа, така и в костюма.Три великолепни и много различни като натюрел певици, Илина Михайлова, Лилия Илиева и Мария Павлова,се превъплъщават в образа на Кристин и за мен е много интересно как те пречупват характера на героинята през своята индивидуалност. А Кристин е сложен образ. Тя е нашата звезда, тя трябва да бъде царствена и феерична, едно  чисто създание, вдъхновение за фантома.Освен тези черти, тя излъчва и особена дистанцираност, резултат от дълбоко спотаените чувства, които носи в себе си. Кристин не е забравила преживяното с Фантома и не е преставала да го обича, но във времето, когато го е смятала за мъртъв, вече се епосветила на любовта си към Раул, а и на любовта към сина си.

Любовта никога не умираКакви материи използваш?

Използвам разнообразни материи и материали, като на костюмите за водевилните артисти придавам по-спектаклов вид. Независимо, че в подобни случаи обикновено доминира червеният цвят, азпредпочитам да съм по-обрана. Концентрирам се върху контраста между черното и бялото, подсказващ категоричността на сблъсъка. С проф. Светозар Донев искаме нашия прочит да е по-изчистен, по-стилизиран,затова търсим във визията на спектакъла символиката на любовта и срещата между тези двама души отново след 10 години.  Надявам се зрителите да видят този наш замисъл, реализиран на сцената.

По определен принцип ли подхождаш към костюмографските задачи или всеки път е различно?

Обожавам работата си. Подходът ми всеки път е един и същ. Най-напред се запознавам максимално добре с всякаква информация, свързана със заглавието, прибирам я в съзнанието си и я оставям там да отлежи. След време идеите сами започват да валят и тогава се заемам да скицирам костюмите. Обикновено правя много скици, така беше и с „Любовта никога не умира“.

Как решаваш кои скици да отхвърлиш?

Изчистих почти60 % от направените скици за „Любовта никога не умира.Отхвърлям тези, които смятам, че ще разсейват зрителя от основната идея. Принципът е да се фокусираме върху една идея и последователно да я изведем. Важно е да разкажем добре една история, без самоцелно да пускаме разни костюми. Например сюжетната линия с цирковите артисти позволява да се вкарат много персонажи,които могат да обогатят, но и да разводнят посланието. В това отношение се водя и от идеята на режисьора, с който непрекъснато разговаряме за това кое е съществено и кое не.

Защо трябва да се гледа „Любовта никога не умира“?

Заради фантастичната музика, страхотните артисти, точния режисьорски прочит и защото всички искаме да се убедим, че любовта никога не умира.

 

 

 

 

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 

 

 

 

Три балетни поколения се събраха, по повод 70-годишнината на професионалния балет във Варна и премиерата на книгата "За Варненския балет ретро" от Светла Трайкова. Говорихме за зараждането на балетното изкуство в нашия град, за първия самостоятелен спектакъл на Варненската балетна трупа с едноактните балети "Шехеразада" и "Болеро" (1948). Припомнихме си Галина и Стефан Йорданови - легендарния балетен и семеен тандем с изключителни заслуги за израстването на балета във Варна (1960-1985). Творците, на които дължим и създаването на Варненския балетен конкурс - първия международен балетен конкурс в света, спечелил в годините престижа на Балетната олимпиада на света.

 

В разговора за балета, сред картините от изложбата на Тереза Зиковска на Сцена Ротонда, възкръснаха още имена и спомени, драматични и смешни случки. Ретро настроение внесоха и архивните сценични костюми от спектакли, оставили диря в балетната история. Сред тях и.варненската постановка на балета "Спартак" от 1977 година, първата постановка в България на това прочуто произведение на Хачатурян.

 

Разбира се, по Коледа винаги се танцува и любимият коледен балет „Лешникотрошачката“. След последния спектакъл от балетната Коледа, екипът на III Международен балетен форум във Варна заминава на 17 декември на тримесечно турне във Великобритания, където в Кардиф, Манчестър, Лондон и други градове ще изнесе 117 представления на тези пет заглавия. Привилегията да ги види първа има варненската публика.

 

До края на III Международен балетен форум - Варна 2018:

"Снежанка" - 8 декември, 19.00; "Лешникотрошачката" - 12, 13 декември, 19.00; "Лебедово езеро" - 15 декември, 19.00и 16 декември, 17.00.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

 

 

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

 

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

ИВАН КАРНАУХОВ – асистент-хореограф и солист на балета „Снежанка“ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на музиката и хореографията на т. нар. „четвърти балет на Чайковски“ преди негова българска премиера

5, 8 декември, 19.00, Варненска опера – Премиера за България

III Международен балетен форум – Варна 2018

 

ИВАН КАРНАУХОВ – асистент-хореограф и солист на балета „Снежанка“

Как ще охарактеризирате балета „Снежанка“, който е непознат за българската публика?

„Снежанка“ е интересен, лек и понятен за всички балет. Той разказва историята за дъщерята на Дядо Мраз и Пролетта, която напуска своята зимна гора, за да живее сред хората и там, разбира се, се влюбва. Наричат го „четвъртият балет“ на Чайковски, но той всъщност няма такъв балет и е създал само музика по текста на А. Островски, за целите първоначално на музикално-драматичен спектакъл. Възродената като балет „Снежанка“ започва истинския си живот чак през 1961 г., когато специално за Лондонския балетен фестивал прочутият хореограф и роднина на Чайковски, Владимир Бурмайстер, създава либретото и поставя първата хореография на „Снежанка“. Тогава, в партитурта на балета, освен наситената с ярък национален руски колорит музика, композирана за пиесата, Бурмайстер включва и други произведения на Чайковски.

Какви предизвикателства поставя пред хореографа „Снежанка“?

Използваме класическа и руска народна хореография. Класическата хореография представя снежинките – блестящи, красиви същества, а хореографията със стилизирани елементи на руски народни танци ни отвежда в село Берендейевка, където на летен фестивал попада Снежанка. Включени са оригинални движения на популярни руски, но също украински и други славянски народни танци. А през декември снежинките танцуват на прекрасната музика от цикъла на Чайковски „Годишните времена“.

Как бихте ги съпоставили с „Годишните времена“ на Вивалди?

Чайковски не е характеризирал отделните годишни времена като такива, по-скоро е интерпретирал чувството, което човек изпитва. Да речем през февруари, когато е толкова студено и веят страшни виелици, за разлика от април, когатовеселото настроение подсказа за идването на пролетта и т.н. Тук става дума за симфонична музика, в която Чайковски много оригинално вплита мотиви от руската народна музика и така я обагря с ново емоционално и много красиво звучене.Трудно се танцува балет на симфонична музика и затова поставянето на хореографията на „Снежанка“ не е лесно. Всъщност да се танцува „Снежанка“ винаги е трудно.

Каква е разликата в поставянето на „Снежанка“ с трупата на Красноярския и на Варненския балет?

Варненската постановка е развита върху хореографската редакция на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Хореографията за Варна е по-сложна, защото работим с балетни артисти от 14 националности. Макар и избрани с кастинг, те са завършили различни школи за класическа хореография и нашата основна задача е да синхронизираме уменията им. Най-голямата трудност обаче е при руските народни танци, които са им съвършено непознати. Самите движения лесно се запомнят, но навлизането в руския стил и пресъздаването на  руската душевност със средствата на балета е нещо съвсем различно. То изисква друго ниво на емпатия, на емоционален и интелектуален контакт.

Въпреки тези предизвикателства, в хода на усилния и много плодотворен репетиционен процес ние постигнахме много добри резултати. И вярвам, че на двете премиерни балетни вечери за Снежанка“ публиката ще оцени нашите усилия и нашето желание да й поднесем една красива първа среща с романтичния руски балет „Снежанка“.

 

 

 

 

В ролята на Мег и като асистент-режисьор на „Любовта никога не умира“

 

Чувствам се късметлия да съм част от "раждането" на Варненска сцена на този шедьовър "Любовта никога не умира" - от една страна като асистент-режисьор на професор Светозар Донев и от друга като изпълнителка на една от главните роли Мег Жири.

Коя е тя? Госпожица Мег Жири е добре познатата близка приятелка на Кристин от "Фантомът на операта",  първа част. Там нейният образ не се усеща като особено разгърнат и дори трудно запомняш името й. В "Любовта никога не умира" гениалният Сър А.Л. Уебър, се "реваншира" и представя Мег в една по-различна, по-богата в характеристично и драматургично отношение, светлина.

10 години по-късно след пожара на Парижката опера, Мег е звездата на "Фантазма" - водевилен театър в Кони Айлънд, собственост на мистериозният мистър Уай. Но това е първото впечатление. Сцена след сцена, пред публиката ще се разкриват все по-дълбоки и тъмни пластове от нейния образ. За мен, като артист и като асистент - режисьор. Мег е най-пълнокръвният образ, съчетал в себе си и добро и зло, но в крайна сметка не можеш да я мразиш или отричаш, защото всичко, което прави тя, е много човешко и всеки би открил част от Мег в себе си. Много силен е финалният й монолог, който е едновременно предизвикателство, едновременно и творческо отприщване за мен като артист. Този монолог обяснява всичко и отново любовта е в основата. Тази многостранност и драматичност в образа на Мег представяме с диригента Страцимир Павлов, като търсим различни тембри, бленди и техники на звукоизвличане, в синхрон с актьорските и хореографски задачи, поставени от режисьора професор Светозар Донев и хореографа Анна Донева.

Работата ми като артист и като асистент-режисьр в една и съща продукция не е новост за мен. Практиката показва, че двете позиции прекрасно си взаимодействат. Един постановъчен процес, особено в кратки срокове, предполага много бързи решения, в синхрон с комфорта на артиста  по отношение на мизансцен, костюм или декор. Ще видите, че артистите се качват на 3.5 метра височина в действие, което не за всеки е комфортно, но целият екипът работи много професионално и всеотдайно, така че всичко се случва без излишно напрежение. Потънали сме буквално в това заглавие и музиката звучи в главите ни дори на сън. Всеки преживява свой личен момент чрез нея, защото любовта никога не умира - тя е в основата, първопричината и следствието от действията на героите и в крайна сметка на всички нас.

 

ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“

Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Мюзикъл от АНАДРЮ ЛОЙД УЕБЪР
Постановка СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМЪТ - Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)
КРИСТИН - Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)
МЕГ - Сребрина Соколова (23, 24.04), Калина Жекова (25.04)
РАУЛ - Нейчо Петров - Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04) 
ЖИРИ - Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04) 
ГУСТАВ - Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев 
ГАНГЪЛ - Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)
СКУЕЛЧ - Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)
ФЛЕК - Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев.
Концертмайстор Анна Фурнаджиева
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев

 

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

Прочетете още:

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

 

 

Виолета Тончева - ПР

 

На тържествена церемония в Младежкия дом на 2 декември 2018 г. бяха раздадени за четвърти път Независимите награди за култура Media AwARTs 2018.

Наградите за открояващи се постижения в областта на културата се присъждат по инициатива на изтъкнатите варненски журналисти, работещи в същата сфера в различни медии :Емилиян Ялъмов, Елена Владова, Веселин Златков, Светлана Вълкова, Светлана Ганчева, Невена Троянска и Юлия Кунева.

С грамотата и статуетката на Media AwARTs 2018 бе удостоена Държавна опера Варна за реализация на проекта „Опера в Летния театър“. Признанието се дава за новаторството, умело подбрания репертоар, многото премиерни заглавия, някои от тях поставени за пръв път в България и света, както и за участието на именити български и чуждестранни творци.

С Media AwARTs 2018 бе отличена също Виолета Тончева, пиар на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за книгата й „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ, 2018. Книгата е част от програмата за отбелязване на 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър през 2021 г.

 

 

 

 

В триъгълника Раул – Кристин - Фантомът, Раул не печели Кристин, печели я Фантомът. Това, което моят герой печели, е битката на любовта - осъзнаването на нейната сила над егото.

Всъщност двата най-развиващи се образа в пиесата са на Раул и на Мег Жири. Раул претърпява трансформацията от ревнив, горделив и изгубен в страховете си мъж до помъдрял, благороден и готов на жертва в името на любовта човек. Интересен за пресъздаване обрат. Раул е носител на конфликта в мюзикъла, както и катализатор за развръзката на историята. Неговият противоречив и многопластов образ го прави централен за сюжета и интересен за пресъздаване.

В музикално отношение, партиите му също са носител на контрапункти. От агресия, сурово звучене и твърдост до нежност, любов и покаяние. Смирение в противоречивостта.

Съвършената музика на Уебър е издържана в перфектен баланс между отделните компоненти и роли. "Любовта никога не умира" е връх в мюзикълното изкуство! Една умела и зряла комбинация на сюжет, либрето, музикална композиция, която "отвлича" зрителя в магичния ноар-свят на фантазма Кони Айлънд, където се сблъскват тайни, ревност, съревнования и съдбовни избори... И както става във всички велики истории – всичко това е в името на Нейно Величество Любовта!

 

 

5, 8 декември 2018, 19.00, Варненска опера

С подкрепата на Фонд Култура при Община Варна

 Видео СНЕЖАНКА

За пръв път в България, на 5 и 8 декември, в рамките на III Международен балетен форум във Варна, ще се играе балетът „Снежанка“. Наричат го „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет, но е написал музика за пиесата „Снежанка“ по едноименната приказка на Александър Островски. Тя разказа за красивата дъщеря на Дядо Мраз и Пролетта, която напуска баща си и зимната гора, за да живее сред хората. Получила от майка си Пролетта човешката дарба да се влюбва, тя е щастлива в прегръдките на своя любим Мизгир, но любовта я погубва - разтапя се под лъчите на слънчевия бог Ярило.

Премиерата на замислената като музикално-драматичен спектакъл „Снежанка“ през 1875 година в Болшой театър, била посрещната хладно.  Истинският живот на възродената като балет „Снежанка“ започва чак през 1961 година, когато специално за Лондонския балетен фестивал прочутият хореографи роднина на Чайковски, Владимир Бурмайстер, създава либретото и поставя първата хореография на „Снежанка“.

В партитурта на балета, освен наситената с ярък национален руски колорит музика, композирана за пиесата, Бурмайстер включва и други произведения на Чайковски, сред които Симфония № 1 „Зимни сънища“, цикъла за пиано „Годишните времена“ и др.

Варненската постановка на „Снежанка“ е развита върху хореографската версия на екипа на Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия, с участието на избрани с кастинг балетни артисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и други страни. В премиерните спектакли в главните роли ще танцуват: Анастасия Осокина и Иван Карнаухов на 5 декември и Анастасия Нигматулина и отново Иван Карнаухов - на 8 декември.

 

 

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

18 април 2019, 19.00, Варненска опера

 

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:
Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон-Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон-Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

Маестро Георгиев, с Вашето име свързваме такива духовни концерти, като Концертите за Благовещение, а ето сега и Концерт за Цветница. Как стигнахте до идеята за този концерт?

 

Идеята за този концерт е на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, която ме покани да направя Концерт за Цветница. Заедно избрахме солистите, а аз се постарах да съставя програма, която да бъде много динамична и контрастна, но с дълбоки вътрешни връзки между отделните теми.

Предложих да включим Менделсон, защото в него се усеща пиетета към бароковата музика и това вглеждане в миналото през една друга епоха в тези дни преди Цветница ми се стори важно.Избрах Увертюрата“Фингалова пещера” от Менделсон, заради нейната дълбока символика с Лазаровден. Христос нарежда на Лазар: „Излез от тази пещера и възкръсни!“Същата символика имаме в темите за великия пост и в двете арии от Хасе и Скарлати. “Mea Tormenra properate” от Хасе възпява страданията на Св. Петър и Св. Мария Магдалина, а “Dormi o fulmine di guerra” от А. Скарлатини представя Юдит, която се подготвя чрез пост да обезглави поробителя на еврейския народ.

В Концерта за пиано и оркестър No.1 и Двойния концерт за цигулка, пиано и оркестър от Менделсон ще чуем Иво и Лъчезар Станкови – нашите двама изявени съграждани от Лондон.В програмата включихме и две исторически арии от Хендел – едната от операта „Флавио“, а другата от операта „Ксеркс“,които създават красиви контрасти с останалите творби.

 

Като варненци, които живеят и творят в Лондон, сигурно не за пръв път излизате заедно на сцената с братята Станкови...

С братя Станкови поотделно съм правил концерти, но сега запръв път излизаме тримата заедно на сцена и този троен концерт ни дава много емоция и енергия.Произведенията, коитоИво и Лъчезар ще изпълнят като солисти в Концерта за Цветница във Варна, те ще запишат в Лондон през май т.г. с Кралския симфоничен оркестър. Т.е. втората част на нашия концерт всъщност ще бъде техният нов компактдиск, който предстои да бъде записан в Лондон. Всичко това носи особен заряд и ни вдъхновява.

 

Как вървят репетициите с Оркестъра на Варненската опера?

За нас винаги е голяма радост да се връщаме във Варна. Тук имаме толкова близки приятели в оркестъра, тук се потапяме в една съвсем различна атмосфера, никъде другаде няма такава.

 

Разбрах, че в Концерт за Цветница ще свирите на клавесин...

По принцип в бароковата музика много се използва клавесин и аз се радвам, че благодарение на реконструирания от Федерико Борландели инструмент, след много дълго време на варненска сцена отново ще звучи клавесин.

 

ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИФедерико, познаваме те като родственика на Росини, който работи за Почетното консулство на Италия във Варна, закърмен е разбира се с музика, но предпочита да се занимава с бизнес. Сега изглежда музиката отново излиза на преден план...

Музиката винаги е била на преден план при мен. Имам много приятели във Варненската опера, често идвам тук, както знаеш. Веднъж забелязах в един ъгъл занемарен и изоставен клавесин, който ме заинтригува. Предложих на директора Даниела Димова да го ремонтирам и тя се съгласи. В продължение на близо 7 месеца се занимавах с него, възстанових скъсаните струни, смених много части, акордирах го. Щастлив съм, че клавесинът ще започне втори живот и в Концерт за Цветница ще има повторен дебют на варненска сцена. Инструментът не е античен, но е прекрасен класически клавесин, три четвърти, произведен в Германия през 1961 г. Звукът му е силен, така че трябва да се свири много внимателно на него. Зарадвах се, когато Маестро Георгиев ми предложи да се включа в Концерт за Цветница с клавесина, но нямах достатъчно време да се подготвя и със съжаление отказах.

 

В България едва ли има много от тези предшественици на пианото...

Много не, но се срещат. Със сигурност знам, че има клавесини в Русе, София, Пловдив и сега във Варна. 

 

Маестро Георгиев, Концерт за Цветница ще бъде забележително събитие, освен с току-що възкръсналия клавесин от миналия век, и с контратенора Джъстин Шюц, когото ще чуем за пръв път във Варна.

Да, ако не се лъжа, въобще за пръв път във Варна ще звучи истински контратенор. Истинско удоволствие е да се слуша такъв рядък теноров глас, уникален и ярък.

 

ДЖЪСТИН ШЮЦГ-н Шюц, какво означава за Вас да изпълнявате толкова трудни партии, недостижими за останалите тенори?

Това е изключително красива музика, която наистина не се изпълнява често. Тя е по-трудна от обикновеното пеене, затова и аз влагам много повече усилия в подготовката си. Харесвам музиката за контратенор, гледам на нея като на предизвикателство, което поставя високи изисквания пред мен.  

 

Красивата музика винаги ли е трудната музика?

Не непременно. Арията “Rompo i lacci” из операта “Флавио” от Хендел ми е по-лесна в техническо отношение, но пък в нея трябва да се вложи силен драматизъм. А в „Юдит“ трябва повече да се внимава, там има много технически трудности. Но и двете арии са прекрасни.

 

Как се чувствате във Варна?

За пръв път идвам в България и всичко тук ми е интересно. Иначе имам приятел българин в Амстердам и обичам българско кисело мляко. Най-важното за мен е, че във Варна, в Концерт за Цветница ще бъде моят дебют на оперна сцена. Досега съм пял предимно на църковни и на  различнидруги концерти, но в оперен театър ще пея за пръв път.

 

Още една новина в Концерта за Цветница. Вярвам, че варненската публика ще Ви хареса и дано варненският дебют  даде старт и на успешната Ви оперна кариера! На добър час на Концерт за Цветница!

 

 

30 ноември, 19.00, Варненска оперa

III Международен балетен форум – Варна 2018

 Видео СНЕЖАНКА

 

„Зле опазеното момиче” има славата на един от първите балети в световната хореографска съкровищница. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията, е Жан Добервал (1742-1806).

По-късно Луи Харолд добавя своя музика към балета, но най-значима е намесата на немския композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899), чиято версия на „Зле опазеното момиче” получава широко разпространение в Русия. Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горский правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.

 

Във Варна, след постановката на „Зле опазеното момиче“ през 2017 г., хореографска редакция на Сергей Антонов, на 30 ноември 2018 г., в рамките на III Международен балетен форум, ще аплодираме и премиерата на балета с оригиналната хореография на Александър Горский.

В главните роли ще танцуват Елена Свинко от Русия, лауреат на Международния балетен конкурс във Варна 2017 и Марчело Пелицони от Италия. Само преди няколко дни балетната двойка се представи блестящо в главните роли на балета „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография на Сергей Бобров.

В „Зле опазеното момиче“ на 30 ноември 2018 г. ще танцуват още: Павел Кирчев в ролята на Марцелина, майка на Лиза и Франческо Бруни, в ролята на Никез, Мишо ще бъде Иван Карнаухов, който е и асистент-хореограф на постановката.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

 

 

 

30 % отстъпка за музикалните спектакли на Държавна опера Варна на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 16, 21, 30, 31 май 2019 г. и 50 % отсъпка за спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров на 2, 3, 4, 22, 23, 31 май 2019 г.

 

Специалната промоция за Цветница е валидна само при закупуване на билети в трите дни - 19 април, петък; 20 април, събота – Лазаровден и 21 април, неделя – Цветница.

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

 

 

 

1 декември 2018, 16.00, Сцена Ротонда

 

Оперно-оперетен концерт на Сцена Ротонда ще зададе предколедния тон още в първия декемврийски ден. Ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова и артист-хористите Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Милена Захариева, Илко Захариев и Петър Петров, както и пианистите Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Ария на Мюзета от операта „Бохеми“ на Пучини ще изпълни Мария Павлова, с Ария на Джудита от едноименната оперета на Лехар ще чуем Благовеста Статева, а Петър Петров е избрал прочутата Ария на клеветата от „Севилският бръснар“ на Росини.В пъстрия музикален калейдоскоп са включени Ария на Силва от оперетата „Царицата на чардаша“ от Калман с Антоанета Маринова, Ария на Княз Орловски от оперетата „Прилепът“ на Щраус с Милена Захариева и други любими арии, дуети и ансамбли, с които участниците в предколедния концерт ще ни настроят на празнична вълна.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bgчрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

МОЯТА СБЪДНАТА МЕЧТА - ДА ПЕЯ С ХОСЕ КАРЕРАС

 

Солистката на Варненската опера ИЛИНА МИХАЙЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Кристин в бг премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и за участието си в бенефисния концерт на Хосе Карерас в София

 

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Варненска опера. Предпремиера на "Любовта никога не умира" от А. Л. Уебър, съвместен проект с ММФ "Варненско лято"

11 май 2019, Арена Армеец, София. Бенефис на Хосе Карерас, концерт от световното му турне 2019

 

За последния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, казват, че е музикален феномен. Ти как го възприемаш?

 

С „Любовта никога не умира“ Андрю Лойд Уебър достига един свой личен връх, както сам принава в едно интервю. Тук той използва освен всички музикални похвати, с които си е служил досега, и нови. Всъщност „Любовта никога не умира“ е една истинска модерна опера, с пианисими във височините и огромни красиви фрази, които за пеене и издържане са достойни за една класическа опера. Като сложния квартет между четиримата главни герои, който напомня онзи прочут квинтет в „Кармен“ или дългите фрази, които веднага се асоциират с „Тоска“.

„Любовта никога не умира“ изисква оперна постановка, за да постигнеш филирани тонове пианисими и да изпееш красиво шестте до-та. На места трябва да превключиш на рокаджийско пеене, въобще всички жанрове се синхронизират по уникален начин в това по същество класическо произведение. Бурни страсти и ярки цветове в перфектна комбинация от театър и музика. Когато чух „Любовта никога не умира, още от първия акорд се почувствах като хипнотизирана. И наистина, тази музика въздейства като хипноза.

В българската премиера на "Любовта никога не умира", една от първите в световен мащаб, ти ще бъдеш първата българска Кристин - оперната дива, раздвоена между двама мъже, а може да се каже още - между любовта към мъжа и любовта към сцената. Близка ли ти е тя като персонаж?

 

Кристин като персонаж ме привлича много, защото и аз като нея съм певица, влюбена безрезервно в музиката и сцената. Фантомът за Кристин е ангелът вдъхновител, композиторът, който пише за нея най-красивата музика и това й дава възможността да бъде на сцената - нейното призвание, нейното щастие. От друга страна Кристин обича и съпруга си Раул, приятел от детството, когото среща години по-късно в операта, където той всяка вечер й хвърля по една роза на сцената. Раздвоена между двамата, тя докрая се колебае дали да изпее песента на Фантома и да бъде негова или да се обърне назад и да се върне към спокойния си живот с Раул.

Това е голямата професионална и лична драма на Кристин, с която аз напълно се идентифицирам. Да бъдеш всеотдайна майка и съпруга или да се посветиш на ангела на музиката, който живее в душата на артиста... Две отговорности, които е трудно да бъдат подведени под общ знаменател. Как да устоиш на любовта към сцената и хилядите вперени в теб очи, които очакват, настояват да заслужиш аплодисментите им... Познавам тази дилема, тя ми е безкрайно близка. От друга страна - да, трудно е да имаш всичко, но човек е създаден да търси, да се стреми, да постига.

 

2019-а е една благодатна артистична година за теб. Имаш привилегията да участваш и в прощалното световно турне на един от най-големите тенори на всички времена Хосе Карерас. Концертът в София ще бъде на 11 май в „Арена Армеец“.

 

 

3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

70 години професионален балет във Варна

 

По повод 70 години професионален балет във Варна, в рамките на III Межд. балетен форум - Варна 2018, на 3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата «За варненския балет ретро» от Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018.

В текст и снимки, използвайки различни публицистични жанрове, авторката се спира върху зараждането на професионалния балет във Варна през 1948 година и развитието му през следващите десетилетия с акцент върху най-добрите балетни постановки. С особено внимание тя откроява приноса на легендарния балетен тандем, възпитаниците на ГИТИС – Москва Галина и Стефан Йорданови, които в периода 1960 – 1985 година създават 35 балетни премиери и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера. Не са пропуснати и кулминационните моменти в историята на престижния Международен балетен конкурс във Варна.

 

СВЕТЛА ТРАЙКОВА завършва българска филология и философия в СУ "Св. Кл. Охридски", доктор на философските науки, секретар на Общинския съвет за духовно развитие във Варна, преподавател и заместник-директор в НУИ "Добри Христов", с много научни публикации в сферата на културата.

Присъстващите на литературната премиера ще получат талон с ценова отстъпка за спектаклите на III Международен балетен форум и XIX Коледен музикален фестивал - Варна 2018.

Модератор на събитието Виолета Тончева.

 

 

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Варненска опера - Предпремиера. Премиерата предстои в Опера в Летния театър - Варна 2019

 

Страцимир ПавловМаестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за българската премиера на най-новата творба на Сър Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, за романтичната любов между Фантома и Кристин, за артистите и излъчването на оперната дива, за музикалната конструкция и стилизираните оперни образи, които превръщат „Любовта никога не умира“ в апотеоз на операта през мюзикъла, за холивудския филмов подход, за красивата и обсебваща музика, в която гениалният Уебър е надраснал себе си

 

 „Любовта никога не умира“ продължава историята от „Фантомът на операта“, героите са същите, но в друг контекст. Какво точно се случва?

 

Ако тръгнем от началото, Фантомът е гениален музикант, който носи маска, а да скрие обезобразеното си, залято с киселина лице. Заради недъга си страни от хората и тъй като е меломан се нанася да живее в подземието на Парижката опера. Оттам гледа всяка вечер спектаклите, харесва хористката Кристин и решава с цената на всичко да я направи солистка. Двамата се влюбват и преживяват една прекрасна вечер в лодка в езерото под операта (където сега минава метрото). Но обвиняват Фантома за избухналия пожар в операта и той избягва в Америка, където отваря свой водевилен театър на „Кони Айлънд“, близо до Манхатън.

Междувременно Кристин, която смята Фантома за мъртъв, се омъжва за богатия виконт Раул, нейн обожател и благодетел на операта, но синът й Густав всъщност е син на Фантома.10 години по-късно Фантомът кани прочутата вече оперна певица Кристин в Америка, за да изпее в неговия театър в Манхатън една единствена, най-хубавата негова песен, композирана специално за нея. Тя пристига със съпруга и сина си – апропо, това е изключително трудна детска роля, за която, за наше щастие, намерихме прекрасни млади таланти от Варненската детско-юношеска опера.

 

Направихте много сериозен национален кастинг за „Любовта никога не умира“, с труден регламент за участие.

 

Да, така беше. Явиха се много кандидати и имахме добър избор. Освен момчетата Кристиян Славеев и Николай Бояджиев, които играят сина на Кристин, с тази роля се справя и малката чаровница Белла Петрова, която има вече няколко роли в мюзикъли и опери на нашата сцена. Ролята на Фантома спечелиха солистът от Варненската опера Пламен Долапчиев и Момчил Караиванов от Пловдив. Пламен Долапчиев така дълбоко е влязъл в образа, че по всяка вероятност Фантомът ще се превърне в коронната му роля.

Що се отнася до ролята на Кристин, едва ли бихме могли да намерим по-подходящи изпълнителки от Илина Михайлова и Лилия Илиева. И двете са доказали неведнъж многостранния си артистичен талант - и което е особено важно – и двете носят задължителното за всяка оперна дива харизматично излъчване. А Кристин е точно това – оперна дива. Ако в началото на кариерата си е само оперна хористка, 10 години по-късно тя е вече световна дива, която при пристигането си в Америка посрещат тълпа обожатели, репортери и духова музика.

 

Как би характеризирал музиката на „Любовта никога не умира“, доколкото става дума за продължение на една, вече толкова известна творба като „Фантомът на операта“.

 

Музиката е много красива, изградена е със съвременни похвати и толкова въздействаща, че всеки, който я е чул, става подвластен на нейната магия. За разлика от „Фантомът на операта“, който е много характерен мюзикъл, „Любовта никога не умира“ е като един оперен апотеоз на красивата музика. Най-красивото от операта, синтезирано през таланта на гениалния съвременен композитор Андрю Лойд Уебър, който същевременно е и най-богатият музикант на планетата, по-богат от Майкъл Джексън, от Бийтълс, от Ерик Клептън и всички останали.

 

Ще открехнеш ли още малко завесата за романтичната история на Кристин и Фантома?

 

Няма да разкрия всичко, само ще обърна внимание върху някои от драматичните моменти, като срещата между Кристин и Фантома, която ги връща към незабравимата нощ в езерото или като прозрението на Фантома, който в изпълнението на пиано на Густав разпознава своя гениален наследник. Точно на това място Фантомът и Кристин пеят един от най-прекрасните дуети, макар че в цялото произведение непрекъснато звучи невероятна музика.

Друг ключов момент с хазартен привкус е облогът между Фантома и Раул, който трябва да предложи изход от любовния триъгълник. В единия случай ако Кристин избере Ню Йорк и Фантома, той ще изплати дълговете на обеднелия виконт, а ако Кристин предпочете съпруга си, Раул ще се върне в Париж сам и с дълговете си.

Има и една друга паралелна история за приятелката на Кристин, която също е влюбена във Фантома и в Америка споделя с него всички трудности, докато той се озове на върха на славата. Но Фантомът обявява, че ще завещае цялото си богатство на Густав и тогава тя решава да погуби детето и себе си, но в суматохата убива Кристин. Тук спирам да разказвам, за да могат зрителите сами да преживеят кулминацията на емоционалната развръзка.

 

Апотеоз на операта през мюзикъла – това твое определение за „Любовта никога не умира“ е много интересно...

 

Мюзикълните елементи са много малко. По-малко, отколкото в която и да е друга творба на Уебър. На практика „Любовта никога не умира“ е опера, без да е обявена като такава. Това проличава по музикалната конструкция, по начина, по който са изградени мелодиите и акомпаниментите, по всеки един елемент от партитурата. „Любовта никога не умира“ е пропита с романтика като при Рахманинов, другаде напомня за Пучини, на моменти прилича на „Тоска“.

24 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Маестра Конти 

Под диригентството на добре познатата на варненската публика Маестра Николета Конти, проф. в консерватория "Джован Батиста Мартини" в Болоня, на 24 ноември във Варненската опера ще се състои изискан гала концерт с участници в тазгодишното издание на Софийския международен оперен семинар Sofia opera performing seminars.

 

Семинарите се организират по инициатива на екипа на Международната оперна академия в Болоня (Bologna international opera academy - BIOA) с директор проф. Генко Гешев - дългогодишен декан на вокалния факултет при университет "Duquesne" в Питсбърг, САЩ. Основната им цел е, чрез провеждане на майсторски класове от доказани имена в бранша - певци, вокални педагози, режисьори, диригенти, директори на театри, както и лекции по сценично поведение, мениджмънт в операта, управление на театри, лекции по здравословно хранене и култура на тялото, да откриват, развиват и менажират талантливи оперни артисти за престижни оперни сцени.

проф. Генко Гешев Семинарите предоставят възможност за кандидатстване за стипендии и обучение в "Duquesne university - Pittsburgh", консерватория "Giovan Batista Martini - Bologna" и BIOA, както и участия в продукции на Варненската опера.

 

Основни водещи лектори в семинарите са: проф. Генко Гешев - бас, режисьор (университет "Дюкейн", САЩ и директор на BIOA); проф. Франческа Педачи - сопрано (консерватория "Джован Батиста Мартини" - Болоня, Италия, BIOA), проф. Николета Конти - диригент (консерватория "Джован Батиста Мартини" – Болоня, BIOA и известния български баритон Петър Данаилов, гостувал неведнъж на варненската оперна сцена, директор на Sofia Opera Performing Seminars. Интерактивната програма с динамичен формат включва редовни срещи с видни действащи оперни певци от световните сцени, артисти със световна кариера, които с примера си са вдъхновение за младите поколения.

 

В тазгодишното издание на Софийските оперни семинари от 18 до 24 ноември, с домакин къща-музей "Панчо Владигеров", бяха излъчени 14 певци от САЩ, Швейцария, Гватемала, Ливан, Турция, Украйна и България. След успешния си концерт на 20 ноември в първо студио на БНР, ще имаме удоволствието да ги чуем и във Варненската оперна гала на 24 ноември.

 

Организаторите на събитието изказват благодарност на спонсорите: БНР, ТПМЦ Варна - Държавна опера Варна, къща музей "Панчо Владигеров" – София, издателство "Просвета", Музикална къща Бонев и Малък оперен Театър, Амрит спа студио, транспортна фирма "Юнион Ивкони".

Петър Данаилов 

 

ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА – 24.11.2018, ВАРНЕНСКА ОПЕРА

 

1. Д. Верди, „Сицилиански вечерни” – увертюра, изп. Оркестър на Държавна опера Варна
2. Д. Верди, „Травиата” - "Teneste la promessa...Addio del passato" - Ария на Виолета, изп. Ива Бизева
3. Д. Верди, „Травиата” - "Lunge da lei...De miei bollenti spiriti" - ария на Алфредо, изп. Андрея Мирчев 
4. Д. Росини, „Севилският бръснар” - "Il vecchiotto cerca moglie" - ария на Берта, изп. Милена Захариева 
5. Д. Росини, „Севилският бръснар” - "La calunia" - ария на Дон Базилио, изп. Петър Петров 
6. Г. Доницети, „Дон Паскуале” - "Quel guardo il cavaliere" - ария на Норина, изп. Венера Мелеки 
7. Д. Пучини, Тоска - "Recondita armonia" - Каварадоси, изп. Милен Шопов
8. A. Дворжак, „Русалка” - "Miesicku na nebe", изп. Имрен Хаджимустафа 
9. П. И. Чайковски, „Йоланта” - "Скажи мне Марта" - ариозо на Йоланта, изп. Лидия Кулекова 
10. Д. Пучини, „Бохеми” - "Che gelida manina"- ария на Родолфо, изп. Любомир Дамянов
11. Г. Доницети, „Любовен еликсир” - "Come Paride vezzoso" - ария на Белкоре, изп. Сергей Афонин 
12. Г. Доницети, „Лучия ди Ламермур” - "Reniava nel silenzio" - ария на Лучия, изп. Алиана Уитакър 
13. Ш. Гуно, „Фауст” - "Le veau d'or" - ария на Мефистофел, изп. Всеволод Ишченко 
14. Д. Верди, „Силата на съдбата” - Ана Изабел Лацо - "Pace mio Dio" - ария на Леонора, изп. Ана Изабел Лацо 
15. Ж. Бизе, „Кармен” - "Habanera", изп. Мари Джоу 
16. Д. Верди, „Макбет” - "Studia il passo" - ария на Банко, изп. Генко Гешев 
17. Д. Пучини, „Бохеми” - "Si, mi chiamano" - ария на Мими, изп. Франческа Педачи 
18. А. Бородин, „Княз Игор” - „ Ни сна, ни отдьiха.... - ария на Княз Игор, изп. Петър Данаилов
19. Д. Пучини, „Бохеми” - дует на Родолфо и Мими( I д-вие), изп. Франческа Педачи, Валерий Георгиев
20. Д. Верди, „Риголето” - квартет, изп. Алиана Уитакър, Валерий Георгиев, Мари Джоу, Петър Данаилов

 

 

 

 

 

18 април, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

ИВО СТАНКОВ – цигулка

Иво Станков е един от талантливите български изпълнители с международно признание. Музикалните критици във Великобритания и редица другиеЕвропейски страни го определят като “блестящ виртуоз”, който приковава вниманието на публиката със своя “впечатляващ“ музикален стил и “въодушевяващи” изпълнения.

Изявява се като солист, камерен музикант, концертмайстор и преподавател във Великобритания и в редица другиеЕвропейски страни. Свирил е като солист с Английски камерен оркестър и с оркестри във Великобритания, САЩ, Бразилия, Италия, както и с повечето български оркестри под диригентството на Григор Паликаров, Йордан Камджалов, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Георгиев, Джузепе Ланцета и други. Концертира в Англия и има многобройни участия във всички известни лондонски зали като Royal Albert Hall, The Barbican Centre, Cadogan Hall, King’s Place, The Southbank Centre и WigmoreHall.

В България участва със „Станков ансамбъл“, който основава заедно с брат си Лъчезар Станков, в международните фестивали „Варненско лято“, „Софийски музикални седмици“, „Дни на музиката в Балабановата къща“ и „АмБул“, като специално за ансамбъла композират Георги Арнаудов, Мартин Георгиев, Добринка Табакова и Гуин Причард. Иво Станков изпълнява в Лондон и световната премиера на Концерта за цигулка и оркестър „Фантасмагории“ от Георги Арнаудов.

Изявите му включват участия със световно известни музиканти като Марк Кнопфлър от състава Dire Straits, филмовия композитор Йохан Йохансон (Теория на всичкото), „Чилингирян квартет“, цигуларя Светлин Русев и виолончелиста Стефан Попов.

Иво Станков е концертмайстор на Оркестъра на Уестминстър в Лондон. Заема длъжността професор по цигулка в училищата „Гилдхол“ и „Уитгифт“ и е канен като жури на межународни конкурси за млади талантливи музиканти.

Неговият дебютен компакт диск със Сонати за цигулка и пиано от Бетовен заедно с пианиста Иван Дончев, е номиниран с пет звезди като „отличен запис“, получил суперлативи в рецензиите на международната преса.

Иво Станков е основател и артистичен директор на Лондонския фестивал на българската култура. За неговите заслуги за популяризиране на българската култура във Великобритания е удостоен със Златен медал „Борис Христов“ и „Сребърен почетен знак“ от Министерството на външните работи на България.

Свири на цигулка „Галиано“ от 1787 г.

ОТЗИВИ: „Имах удоволствието да свиря с Иво Станков на концерт през септември 2009 г. Изпълнението му беше отлично и за мен беше удоволствие да работя с него.“Марк Кнопфлър – Dire Straits

“Изключително интересна програма. Наистина много добро изпълнение. Рапсодия "Вардар" беше един внушителен завършек на концерта.”

“Изпълнението на цигулковата соната на Яначек отрази блестящо  неспокойствието и особените настроения на творбата. Испанският танц от Фая беше изпълнен с жар, солото в началото на „Циганкат“ от Равел беше най-доброто изпълнение на Станков от концерта, завладяващо с интензитета и „циганската“ спонтанност.“Musical Opinion

 

ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ - пиано

Лъчезар Станков е роден във Варна, започва да учи пиано на 9-годишна възраст и година по-късно е приет в Музикалното училище „Добри Христов“, където се дипломира с отличиe в класа по пиано на Станислава Ставрева.

Лауреат е на редица национални и международни конкурси, сред които „Димитър Ненов” през 1999 г.и „Pro Arte” в Букурещ през 2000 г. Печели Grande Prix” на Конкурса за чешка и словашка музика в Прага през 2003 г. и специалната награда „Presto” през 2002 г.

Прави концертния си дебют на голямата сцена на 12 години в Холандия, където участва в концерти в град Утрехт и в конгресния център RAI в Амстердам. На 16 години след конкурс е избран да изпълни Концерт за пиано и оркестър № 1 от Едвард Григ с Варненската филхармония. След успешния дебют е поканен отново като солист на Варненската и Шуменската филхармония, с които през следващия концертен сезон изпълнява „Рапсодия в синьо“ от Джордж Гершуин.

През 2005 г. спечелва, измежду 150 кандидати, пълната стипендия на Кралските музикални училища (ABRSM), за да учи в Кралския колеж по музика в Лондон в класа на проф. Андрю Бол, както и стипендия, отпусната от Flame Trust. През 2008 г. е финалист в конкурса за солист на Оркестъра на Кралския колеж.

Участва в многобройни изяви и концерти в България и чужбина, в залите на НДК - София и Фестивален и конгресен център - Варна, също в международните музикални фестивали “Варненско лято“, „Софийски новогодишен фестивал“ в НДК, „Дни на музиката в Балабановата къща“ и „АмБул“. През 2008 г. изпълнява като солист с Оркестър North London „Вариации на тема от Паганини“ от Сергей Рахманинов. Солира с „Чилингирян квартет“ в зала Kings Place през 2012 г. Година по-късно прави своя дебют в залите “Уигмор Хол” и “Сейнт Джон Смит” в Англия, а в България изпълнява Концерт за пиано и оркестър №1 от Едвард Григ със Сливенската филхармония.

Заедно с брат си Иво Станков участва в „Станков ансамбъл”, за който специално аранжират и композират редица творби български и английски композитори като Мартин Георгиев, Георги Арнаудов, Добринка Табакова и Гуин Причард.

Лъчезар Станков завършва магистратура с най-високата степен Distinction,  в Trinity Laban Conservatoire в Лондон, където съчетава активните си концертни изяви с преподавателска дейност в училищата JASSPA, Univercity College School, Cumnor House и Whitgift.

 

 Прочетете още:

МАРТИН ГЕОРГИЕВ - ДИРИГЕНТЪТ НА КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

КОНТРАТЕНОРЪТ ДЖЪСТИН ШЮЦ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

 

 

 

 

Варненският драматичен театър и Държавна опера Варна предлагат билети с отстъпка до 50% за всички свои спектакли до края на годината!

Само в дните 23, 24 и 25 ноември!

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1, с работно време:

петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;

събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30;

неделя 11.00-14.00, без прекъсване;

Каса ФКЦ Варна - всеки ден  10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30

 

 

 

 

18 април, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

 

МАРТИН ГЕОРГИЕВ е роден през 1983 г. във Варна. На 6-годишна възраст започва да изучава музика. Завършва с пълно отличие Музикалното училище „Добри Христов“ през 2002 г. с две специалности - ударни инструменти при Далила Неделчева и композиция и дирижиране при проф. Милко Коларов. Получава Специална награда от Областния управител на Варна и Национална диплома от Министерството на образованието, присъдена за постижения в областта на музиката. Завършва с пълно отличие и НМА  "Проф. Панчо Владигеров" в София с дирижиране при проф. Пламен Джуров, композиция при проф. Красимир Тасков и ударни инструменти при проф. Татяна Кърпарова.

 

По програма на ABRSM завършва дирижиране и при проф. Васил Казанджиев, за което му е присъдена престижната международна стипендия за магистратура в Лондон. Завършва магистратура по дирижиране и в Кралската академия за музика в Лондон при Колин Метърс, Сър Колин Дейвис и Джордж Хърст, за която му е присъдена мемориалната награда „Фред Саутхол“ от Кралската академия, както и престижни стипендии от ABRSM; Кралската академия, Лодон; Национален фонд "Култура"; Община Варна и Международна фондация "Св.Св. Кирил и Методий".

 

Защитава докторат по композиция в Кралската академия за музика и Университета на Лондон. Има много отличия, сред които: Голямата награда за симфонична композиция по случай 75-годишнината на Софийската филхармония, Международния композиторски форум в Брюксел, Белгия, през 2004, 2008 и 2011 г. , наградата „В памет на Сър Хенри Ууд“ на Кралската академия в Лондон. Става финалист в конкурса за наградата „Хиндемит“ в Германия, а като перкусионист е лауреат и на 15 награди от национални и международни конкурси.

 

Премиерата на първата му опера „Огледалото” в Лондон е под патронажа на Лейди Шолти, Сър Чарлз Маккерас и Ендрю Ричи през 2009 г.Обявен е за «Композитор на Хайделберг 2012-13», където дирижира премиерата на симфоничната си творба «Тайната», поръчана от Симфоничнияоркестър на Хайделберг. От 2013 г. е асистент-диригент на Кралския балет в Кралската опера „Ковънт Гардън“, Лондон. През 2010-11 г. е поканен по резидентска програма от Симфоничния оркестър на БиБиСи, Лондон.Като композитор и диригент работи с водещи международни формации, негови композиции са изпълнявани във Великобритания, България, САЩ, Франция, Белгия, Холандия, Япония, Мексико, Канада, Гърция, Италия, Израел.

 Прочетете още:

ЦИГУЛАРЯТ ИВО СТАНКОВ И ПИАНИСТЪТ ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

КОНТРАТЕНОРЪТ ДЖЪСТИН ШЮЦ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

 

 

 

XIX Коледен музикален фестивал,

III Международен балетен форум и

IX Коледни театрални седмици - Варна 2018

 

21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

 

Представителите на печатните и електронни медии във Варна и кореспондентите на националните издания в града са поканени на пресконференция на 21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.

 

Темите на пресконференцията са празничните събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна през декември: XIX Коледен музикален фестивал, III Международен балетен форум и IX Коледни театрални седмици - Варна 2018.

 

 

 

18 април 2019, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

Роден в Кавазаки, Япония, швейцарско-австралийскиятконтратенор Джъстин Шюц получава бакалавърска степен по опернопеене в Ню Орлиънс през 2013 г. и магистърска степен по ранна музика от Консерваторията в Амстердам през 2018 г. Специализира при световно признати певци и педагози като Бежун Мехта, Майкъл Чанс, Андреас Шол, Кай Весел, Кларон Макфадън, Джулиан Бейрд, Клаудия Едер и Маргрет Хониг.

 

Работи в New Orleans Opera Company и Barock Vokal, участва във Фестивала за ранна музика в Амхърст с „Приказната фея“ от Хенри Пърсел, изпълняваАрналта в „Коронацията на Попея“, Арсамене в „Ксеркс“ и главната роля в „Риналдо“. В репертоара му влизат също партии от съвременни творби, сред които Оберон в „Сън в лятна нощ“ иСебастиен в„Сълзите на Жаклин“.

 

Изявява се под диригентската палка на Питър Дийкстра, Гари Тор Веуууд, Етиен Зибенс, Алфредо Бернардини, Шунсуке Сато и Робърт Лайл, работи с оркестри и ансамбли като Orchestra B'Rock, Il Fondamento и Neumeyer Consort.

Джъстин Шюц е носител на наградите на Euregio Vocalistenconcours за 2016 г., удостоен е и с наградата „Margot Kaftal“ за 2018 година. Той е стипендиант на фондация „Stichting Musici van Morgen“, а по време на следването си в университета „Лойола“ е отличен и с двете престижни стипендии Dean’s Scholarship и Music Remission Scholarship.

 

 

 Прочетете още:

ЦИГУЛАРЯТ ИВО СТАНКОВ И ПИАНИСТЪТ ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

МАРТИН ГЕОРГИЕВ - ДИРИГЕНТЪТ НА КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

 

 

70 години професионален балет във Варна

22 ноември – 16 декември

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БАЛЕТЪТ „СНЕЖАНКА“

5 балетни заглавия със звезди на руския балет и балетни артисти от 14 националности

Със съдействието на Фонд Култура при Община Варна

ПЕПЕЛЯШКАКоледа ни кара сякаш повече от всеки друг празник да се доближим до човешката си същност. Да се отърсим от негативите, да отворим душите си за доброто, да споделим хармонията. Какъв по-добър спътник в това духовно израстване от балетното изкуство с неговата красота и изящество.С този замисъл и по повод 70 години професионален балет във Варна, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна поднася на своите зрители за Коледа 2018 истински балетен празник. III МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ, който ще се проведе от 22 ноември до 16 декември, в рамките на XIX КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ, ще изненада публиката с цели пет балетни заглавия, в които ще танцуват звезди на руския балет и избрани с кастинг балетни артисти от 14 националности.

Особен интерес предизвиква премиерата на балета«Снежанка»по музика на П. И. Чайковски, първа постановка в България.Наричат „Снежанка“ „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет. Но е написал музика за пиесата „Снежанка“ по приказката на Александър Островски. Премиерата, замислена от самото начало като музикално-драматичен спектакъл с хор, солисти и оркестър, състояла се на 11.05.1873 г. в Болшой театър, била посрещната хладно. Но музиката се харесала и тъкмо тя станала основа за бъдещите балетни постановки. Държавният театър за опера и балет в Красноярск също има своя хореографска версия за този балет, върху която е развита и варненската постановка на „Снежанка“ с участието наизбрани с кастинг солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и други страни. В главните роли ще аплодираме Анастасия Осокина, Иван Карнаухов (5 декември) и Анастасия Нигматулина, Иван Карнаухов (8 декември).

Балетът разказва историята на Снежанка, дъщерята на Весна (Пролет, руски ез.) и Дядо Мраз, която се влюбила, но се разтопила под ярките лъчи на Ярила-Слънце. „Снежанка“ е едно от най-вдъхновените съчинения на Чайковски, в което той е вложил и национален руски колорит. В партитурта на балета, освен музиката, създадена за пиесата на Островски, е включена и музика от други произведения на Чайковски: Първа симфония «Зимние грезы», Серенада за струнен оркестър, Голяма соната за фортепиано и др.

III Международен балетен форум – Варна 2018 ще ни срещне с класическата хореографска версия на Александър Горский на „Зле опазеното момиче“ от Хертел, в главните ролис Елена Свинко и Марчело Пелицони (30 ноември) и премиерните балетни постановки на Варненската опера от тази година „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография Сергей Бобров, с Елена Свинко в главната роля (22, 26 ноември) и „Лебедово езеро“ от Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров. Главните роли в „балета на балетите“ ще защитят: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Максим Иконостасов, Бино – Франческо Бруни (15 декември) и Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни(16 декември).

Задължителна за коледното настроение е и любимата ни, добре позната „Лешникотрошачката“ от Чайковски, хореография Сергей Бобров, която също ще има две представления с различни солисти. Главните персонажи ще пресъздадат: Мари – Елена Свинко, Принц – Марчело Пелицони, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев (12 декември) и Мари – Анастасия Белоногова, Принц – Франциско Руис, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев, малката Мари – Нeрея Асторя (13 декември).

 По повод 70 години професионален балет във Варна, в рамките на III Межд. балетен форум на 3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата «За варненския балет ретро» от Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018. В текст и снимки авторката се спира върху зараждането на професионалния балет във Варна през 1948 година и развитието му през следващите десетилетия с акцент върху най-добрите балетни постановки. С особено внимание тя откроява приноса на легендарния балетен тандем, възпитаниците на ГИТИС – Москва Галина и Стефан Йорданови, които в периода 1960 – 1985 година създават 35 балетни премиери и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера.Присъстващите на литературната премиера ще получат талон с ценова отстъпка за спектаклите на III Межд. балетен форум. Модератор на събитиетоВиолета Тончева.

 

 

Ето и пълната програма.

III МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ – ВАРНА 2018:

 

22, 26 ноември, 19.00, Варненска опера

ПЕПЕЛЯШКА

Балет от С. Прокофиев, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роля Елена Свинко - Русия

 

ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ

30 ноември, 19.00, Варненска опера

ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ

Балет от П. Хертел, либрето Жан Довервал, хореография Александър Горский, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др.В гл. роли: Елена Свинко - Русия и Марчело Пелицони - Италия

3 декември, 18.00, Сцена Ротонда - 70 години професионален балет във Варна

«ЗА ВАРНЕНСКИЯ БАЛЕТ РЕТРО»

Премиера на книгата на Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018. Модератор Виолета Тончева

 

5 декември, 19.00, Варненска опера – ПРЕМИЕРА

СНЕЖАНКА

Балет по музика на П. И. Чайковски, хореография Държавен театър за опера и балет Красноярск - Русия, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Снежанка – Анастасия Осокина, Мизгир – Иван Карнаухов, Купава – Елена Свинко, Лел - Марчело Пелицони, Весна, майка на Снежанка – Анастасия Белоногова, Дядо Мраз – Милен Петров, Цар Берендей – Милен Петров

8 декември, 19.00, Варненска опера - ПРЕМИЕРА

СНЕЖАНКА

Балет по музика на П.И.Чайковски, хореография Държавен театър за опера и балет Красноярск - Русия, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Снежанка – Анастасия Нигматулина, Мизгир – Иван Карнаухов, Купава – Елена Свинко, Лел - Марчело Пелицони, Весна, майка на Снежанка – Мириам Рока Круз, Дядо Мраз – Милен Петров, Берендей – Милен Петров

12 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТАЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Мари – Елена Свинко, Принц – Марчело Пелицони, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев

13 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Мари – Анастасия Белоногова, Принц – Франциско Руис, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев, малката Мари – Нeрея Асторя

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО15 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет по музика на П. И. Чайковски, хореография Мариус Петипа, Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Максим Иконостасов, Бино – Франческо Бруни

16 декември, 17.00, Основна сцена

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет по музика на П.И.Чайковски, хореография Мариус Петипа, Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни

 

БИЛЕТНИ КАСИ:

ТМПЦ Варна, пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022;

Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020; www. operavarna.com

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

 

 

 

10 април 2019, 19.00, Варненска опера

 

Имам богат опит с операта „Трубадур“. Последният път, когато я дирижирах, беше в Токио с голямата италианска прима Фиоренца Косото. Брилянтната музика на Верди може да бъде интерпретирана от диригента по много различни начини.

За мен най-важното е да постигна баланс и елегантност в цялостното звучене. Познавам добре оркестъра на Варненската опера и винаги ми е приятно отново да застана пред него.

Надявам се в спектакъла на 10 април между нас да се получи онази мистична творческа енергия, която превръща „Трубадур“ в шедьовър. Разчитам за това и на великолепните солисти – Пламен Димитров, Иван Момиров, Линка Стоянова, Даниела Дякова.

Маестра Николета Конти

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Гео ЧобановОтдавна чакам ролята на Дон Базилио, един от най-колоритните образи не само в „Севилският бръснар“, а и въобще в световната оперна литература. Благодарен съм на ръководството на Държавна опера Варна за този шанс. 
Като персонаж Дон Базилио е много интересен, слава богу е далеч от мен, но точно в това се състои предизвикателството. Нищо свое не мога да вложа при пресъздаването му, затова се заравям в текста, в гениалната партитура на Росини и търся заложените там кодове. А и навсякъде около себе си намирам прототипи на Дон Базилио. Дори имам конкретен човек предвид, но няма да го спомена, разбира се 

 

Самият Росини е бил доста остроумен и много мързелив. Разказват, че закъснял и с написването на „Севилският бръснар“, поръчан му от оперния театър „Ажентина“ в Рим. Директорът се опасявал, че насрочената за февруари 1816 година премиера може да се провали, дал ултиматум на 24-годишния тогава Росини и го затворил в една стая, сам с нотния лист. За 12 дни „Севилският бръснар“ бил завършен!

Времето все пак не стигнало за всичко, така че Росини вмъкнал в „Севилският бръснар“ музика от свои предишни произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие взел от операта „Елисавета“, а увертюрата, написана за „Аурелиан и Палмира“, използвал вече за трети път. Но по ирония на съдбата тя се прочува именно като увертюра на „Севилският бръснар“.

 

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Режисьор Антонио Петрис
Диригент Маестро Кръстин Настев Действащи лица и изпълнители:
ГРАФ АЛМАВИВА - Георги Султанов
ДОКТОР БАРТОЛО - Людмил Петров
РОЗИНА - Мария Павлова
ФИГАРО - Свилен Николов
ДОН БАЗИЛИО - Гео Чобанов
ФИОРЕЛО - Илко Захариев
БЕРТА - Елеонора Христова
ОФИЦЕР - Петър Петров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

 

 

 

 

 

Министерството на културата оповести резултатите от комплексната оценка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018 г.

Отлична оценка получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, който се нарежда веднага след Софийска опера и балет и Държавен музикален и балетен център – София.

С отлична оценка е и Държавен куклен театър Варна.

 

Повече:

 

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=84&t=0&z=0

 

13 ноември 2018 година, 19.00, Държавна опера Варна

 

Федерико Борландели150 години след кончината на Джоакино Росини, която отбелязваме през 2018-а, Варненската опера ще представи на 13 ноември неговата бравурна опера-буфа „Севилският бръснар“, в главната роля с „кадифения баритон“ Свилен Николов.

А в антракта публиката ще има редкия шанс да изпие чаша шампанско не с кого да е, а с потомък на Росини.ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за родството си с великия композитор иролята на музиката в живота на всички негови потомци, за семейната реликва, белкантото и мюзикъла, посветен на големия... кулинар Росини 

Федерико, разкажи за родствената си връзка с Росини, като негов прапраплеменник, нали правилно те разбрах?

Да, аз съм прапраплеменник на Росини по майчина линия. Останахме само трима живи негови наследници -майка ми, аз и моята братовчедка. За мен, за нас, както и за всички от родословното дърво на Росини, той е идол, не само защото сме негови потомци, а заради прекрасната музика, която той е сътворил. Всички в рода сме музиканти. Пра-, прадядо ми, бащата на майката на моята майка Марко Кастолди, е бил режисьор в Миланската скала,работил е много с Джакомо Пучини и Пиетро Маскани, с когото го е свързвало близко приятелство. Преди години нашите две фамилии, роднините на Росини по майчина и бащина линия, се обединили и заедно основали Музея на Миланската скала. На паметния знак за дарението е изписано и името на инж. Сиджизмундо Гилярди - моя дядо, бащата на майка ми.

Как съхранявате музикалното наследство на Росини?

След като внимателно издирихме и събрахме огромния музикален архив на Росини, предадохме всичко на Музея в Пезаро, родния град на композитора. Редно е цялото музикално наследство на композитор от такава величина да се съхранява на едно място. В Пезаро се намира и седалището на Международната Росиниева фондация,там всяко лято се провежда известният летен Росиниев оперен фестивал, а Държавната консерватория в града носи името на Росини.

И от огромното наследство на Росини нямаш нищо лично, което да напомня произхода ти?

Останала ми е само една оригинална страница с музика, нотите за една песен, написана с почерка на Росини. Поставена в рамка, тази семейна реликва е нашето най-голямо богатство и най-скъп спомен за великия ни предшественик.

Имаш ли своя класация за творбите на Росини?

„Севилският бръснар“ на първо място, следват„Крадливата сврака“, „Пепеляшка“ и всички останали произведения на Росини, всяко със своето специфично очарование. Допадат ми също неговите не толкова известни опери като „Семирамида“ и „Граф Ори“.

С такова потекло музиката несъмнено играе роля в твоя живот?

В моето семейство музиката винаги е била на пиедестал. Оперни спектакли, концерти и всякакви музикални събития са част от ежедневието ни. Редовно слушаме музика и вкъщи, разполагаме с голяма нототека с оперна, симфонична и музика в различни жанрове. От малък живея в света на музиката. Започнах да свиря на пиано от 4-5 годишен, а първия си концерт изнесох на 6 години. Завърших Conservatoriа dimusicasacraс пиано, композиция, орган и клавесин. След това, в продължение на 8 години, учих оперно пеене при Йоланда Ториани, която е пяла с Тито Скипа. Имах щастливата възможност да работя и с други големи имена на световната оперна сцена като Магда Оливеро и Карло Бергонци.От 41 години съм се посветил на музиката и не бих могъл да си представя живота без нея.

 

На пресконференция на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда, която бе открита за любопитна публика, именитият цигулар и професор в Държавната консерватория в Пилзен Роман Федчук представи изключително рядката цигулка "Гуарнери", с която ще свири на Симфоничния концерт на 5 април, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019.

Цигулката е произведена от Андреа Гуарнери, родоначалник на прочутата лютиерска династия „Гуарнери“, чийто струнни инструменти се отличават с мек звук и богат резонанс. Майсторите от Кремонската школа („Амати“, „Гуарнери“, „Страдивари“, XVI-XVIII век) са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за изработването на корпуса на своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура, като пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това се разбира дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Според проф. Федчук, главната тайна не е в лака, както се смята обикновено, а в импрегнацията. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили.

Цигулката „Гуарнери“, която е част от колекцията на брата на Роман Федчук, би получила на търг на „Сотби“ евентуална начална цена от 700 000 евро, а при наддаването крайната цена никога не може да се предвиди.

На пресконференцията учениците от майсторския клас на проф. Федчук изнесоха кратък концерт и получиха своите грамоти от фондация „Европейска музикална академия“. Проф. Федчук оповести, че Свилена Иванова и Камелия Билалова са отличени със стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага тази година, а Елица Кръстева получава покана да се присъедини към неговия клас по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

 

* Фотография Росен Донев

 

 

 

 

 

ПРИНТИРАЙ БИЛЕТА СИ ЗА ОПЕРА И ТЕАТЪР У ДОМА!

 

чрез услугата PRINT@HOME в EVENTIM.BG

 

За улеснение на своите зрители, Театрално-музикален продуцентски център Варна – ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, вече предлагат online билети в системата на eventim.bg чрез услугата Print@Home.

Само срещу такса от 1 лв услугата Print@Home осигурява бързо и изгодно online закупуване на билети за оперните и театрални спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Всичко, което трябва да направите, е да кликнете върху линка с ноемврийските събития.

ТВОЯТ БИЛЕТ Е ТУК:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

и да предприемете следните стъпки:

1 - избирате желаното събитие
2 - посочвате броя на билетите, които желаете да закупите
3 - избирате начина за плащане 
4 - попълвате данните си
5 - принтирате билета си
6 – в театъра чекирате принтирания билет на баркод скенера (четец) на касата

И така, вместо да ходите специално за билет до театъра и да се редите на опашка пред касата, пестите време и получавате билета си директно у дома срещу само 1 лв.

Предимствата на Print@Home билета са очевидни.

Опитайте и ще се убедите сами!

 

 

 

Именитият цигулар РОМАН ФЕДЧУК пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дългата история на ценната цигулка „Гуарнери“ от XVI век, с която ще свири на XX Великденски музикален фестивал във Варна, за звуковите характеристики и българската връзка в прочутата Кремонска школа, за алхимията и „Ромео и Жулиета“, за тайните на легендарните струнни инструменти, които остават неразгадани до днес

 

5 април 2019, 19.00, Варненска опера. Симфоничен концерт с диригент Станислав Ушев. В програмата: Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски. Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт със солист Роман Федчук. Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов. Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

По покана на Европейската музикална академия, с изп. директор Теодора Димитрова, Роман Федчук, професор в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия, провежда във Варна майсторски клас с млади цигулари от 3 до 7 април 2019 г.

 

Oчакваме с нетърпение да чуем брилянтния звук на Вашата „Гуарнери“ от XVI век. Разкажете историята й.

 

Това е дълга история. Цигулката е изработена от Андреа Гуарнери, който е основател на големия лютиерски род Гуарнери. Той е първият Гуарнери, който е бил ученик на Николо Амати и е усвоил от своя учител модела за изработване на цигулките. Всички знаят колко красив е звукът на „Амати“.

 

Самият Паганини е свирил на „Гуарнери“.

 

Паганини е свирил на различни инструменти, но особено е харесвал звука на Гуарнери и по-точно на „Гуарнери дел Джезу“, която е създадена от потомък на Гуарнери, има друга форма, по-дълбок и конкретен звук. Ценното на моята цигулка е, че тя е един от автентичните модели на Андреа Гуарнери, родоначалник на лютиерската династия Гуарнери.

 

Как ще опишете звука?

 

Сложно е да се опише звука, по-добре е да го слушаш. Цигулките „Амати“ се отличават по принцип от всички останали с това, че звукът им предизвиква богат резонанс. Заради този красив и обемен звук, цигулките „Амати“ са предпочитани за изпълнение на камерна музика.

Школата „Гуарнери“ развива други характеристики, с по-открит и може би малко по-суров звук. Школата „Страдивари“ пък е била еталон във всичко - както заради красивата изработка на инструмента, така и заради звука, който притежава наистина блестящи качества.

 

В какво се състои тайната на прочутата Кремонска школа? Наистина ли нейните майстори са използвали български смърч за своите струнни инструменти?

 

РОМАН ФЕДЧУК - Майсторски класДа, майсторите от Кремонската школа задължително са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура. Пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това например винаги може да разбереш дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

 

Има ли още неразкрити тайни?

 

Главната тайна не е в лака, както се смята обикновено. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Тайната е в нанасянето на пластовете. Разказват история за клиент, написал гневно писмо на Страдивари заради забавянето на поръчаната от него цигулка повече от година. Страдивари любезно отговорил: „Аз отдавна съм направил инструмента, господине, но за да придобие той необходимия звук, ми трябва още време.“ Т.е. италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. Дори японците, които - както е известно, се опитват всичко да разсекретят, не са успели да го направят.

 

Дори с дигиталните технологии?

 

С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили. С други думи, възстановката е възможна, но само донякъде.

 

Какво означава за Вас да свирите на такава изключителна цигулка?

 

Сложен въпрос. На първо място, че с такава цигулка мога да постигна звука, който си представям, който звучи в главата ми. Мога да направя това, което искам, това е най-главното. Подобно нещо няма как да се случи с модерните струнни инструменти. Те могат да имат прекрасно звукоизвличане, но са като всяка нова машина, която - да, прекрасна е, пътуваш с нея навсякъде, тя се справя чудесно и... толкова. Въпросът е в това, че в модерните цигулки няма звуково многообразие, няма цветове. Трудно е да се каже дали се дължи само на грунда. Грундът променя структурата на дървото, превръща го в нещо като стъкло.

Ето още една история. Тя разказва за лютиер, който закупил бившето ателие на Страдивари, изследвал стриктно целия процес по изработката и стигнал до заключението, че Страдивари постигал „стъкления“ ефект с помощта на хвощ, на растението хвощ. Все пак това си остава само една възможна, но не и доказана теория.

Страдивари е обработвал цигулките си не само отвън, но и отвътре. И затова, ако видите един струнен инструмент, примерно от 1675 г., ще се учудите, че той изглежда, сякаш е направен вчера. Срещат се инструменти на 100, 150 години, които изглеждат много по-стари, отколкото предшествениците им от XVII век.

 

 

90 години от рождението на МАЕСТРО ИВАН МАРИНОВ

 

1 ноември, 19.00, Основна сцена

 

МАЕСТРО ИВАН МАРИНОВДиригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ - Италия

Солист БОЖИДАР БЕНЕВ Бенев - цигулка

С участието на оркестъра на Държавна опера Варна

 

Програма: Рихард Вагнер - Симфонична поема "Зигфрид", Макс Брух - Концерт за цигулка и оркестър, Йоханес Брамс - Симфония №2

 

Симфоничният концерт е посветен на 90-годишнината от рождението на големия български диригент Маестро Иван Маринов (1928-2003).

 

ИВАН МАРИНОВ

 

Завършил ДМА с дирижиране при проф. Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев, специализирал в Берлин при Франц Конвични, Иван Маринов развива блестяща кариера на диригент, композитор и администратор.

Дарио МачелариРъководи отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата, след което става музикален директор на българското предприятие по кинематография. Заема постовете Секретар на Съюза на българските композитори, зам.-министър на културата, председател на Център за музика и танци към Министерството на културата.

Бил е главен диригент на Пловдивската филхармония, след това на Софийската, Русенската и Анкарската филхармония, както и главен диригент на Софийската опера.

Като главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония в периода 1978 - 1988 година, Маестро Иван Маринов има изключителен принос за развитието на филхармоничния оркестър и симфоничната култура във Варна.

Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка, член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ в Полша, носител на много наши и международни награди.

 

Иван Маринов е автор на симфонична музика, кантати и творби за глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална музика. Лауреат на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла Скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфей“ за детска музика, отличен с наградата на Софийски музикални седмици и др.

 

БОЖИДАР- МАТЕО БЕНЕВБОЖИДАР- МАТЕО БЕНЕВ - цигулка

 

За Божидар-Матео Бенев е чест да бъде солист на симфоничен концерт, посветен на 90-годишнината от рождението на симфоничен диригент от ранга на Иван Маринов. В концерта на 1 ноември, Деня на будителите, той ще изпълни соловата цигулкова партия в Концерт за цигулка и оркестър от Макс Брух.

Божидар-Матео Бенев е роден във Витенберг, Германия. Свири на цигулка от 5-годишен при Юлия Ангелова в НМУ в София. Завършва НУИ „Добри Христов” във Варна в класа на Румяна Колева, сега следва в АМТИИ - Пловдив в класа на Неделчо Тодоров и Александър Спиров.

От 2004 свири в оркестъра на Държавна опера Варна, като през 2014, след прослушване, е повишен в категория солист-инструменталист. От 2013 свири и в Камерен оркестър Добрич с диригент Александър Измирлиев, както и във Варненски камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев. Участвал е в майсторски класове на Минчо Минчев и именити музикални педагози от Виена.

Лауреат е на много национални и международни конкурси, сред които Конкурса за полска музика, два пъти печели първа награда на Академичен конкурс „Бах и неговото съвремие”, първа награда от „Надежди, таланти, майстори” в Добрич и първа награда от същия конкурс като сонатно дуо с номинация за Голямата награда. Отличен е с Почетна грамота от кмета на Добрич за постижения в музикалното изкуство след редица концерти през 2005 г., в които участва по покана на изтъкнати български професори.

 

 

 

 

 

 

Симфоничен концерт - 5 април 2019, 19.00, Варненска опера

XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019

 

Това е голямата изненада, която поднася на варненските меломани именитият цигулар Роман Федчук, проф. по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Очаквахме да го чуем с цигулка „Гуаданини“ от XVIII век, но вместо това той идва във Варна с още по-голям уникат, изработен цели два века по-рано от Джузепе Гуарнери в Златния век на лютиерството, както наричат XVI век.

Самият Николо Паганини, "Цигуларят на дявола", е покорил света с "Гуарнери". А сред бългapите, които свирят на безценни инструменти от голямата Кремонска школа (Hиĸoлo Aмaти, Джyзeпe Гyapнepи и Aнтoниo Cтpaдивapи), са Mинчo Mинчeв и Mилa Гeopгиeвa със „Cтpaдивapиyc“, Васко Василев с „Амати“ и Becĸo Eшĸeнaзи с „Гyapнepи дeл Джeзy“.

 

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера ще имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

 

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

 

 

РОМАН ФЕДЧУК ПРЕДСТАВЯ ЦИГУЛКАТА „ГУАРНЕРИ" НА ОТКРИТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ - 3 АПРИЛ, 13.00, СЦЕНА РОТОНДА

 

Преди концерта, проф. Роман Федчук ще представи ценната цигулка "Гуарнери" на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция, открита и за любопитна публика.  Ще разберем каква е историята на тази цигулка, на която той има привилегията да свири, чие притежание е тя, колко висока е цената и застраховката й и каква всъщност е тайната на нейния вълшебен глас. Дали наистина майсторите лютиери от Кремонската школа са използвали изчезнала порода смърч от България за специалната лакировъчна смес на своите уникални инструменти...

 

На срещата, на която ще присъстват учениците от неговия майсторски клас, той ще разкаже за работата си по проекта на фондация „Европейска музикална академия“, ще обяви стипендиантите, избрани от него за участие в Летния музикален фестивал – Прага 2019, обещава и музикални изненади.

 

ФОНДАЦИЯ „ЕМА“ КАНИ ПРОФ. РОМАН ФЕДЧУК ЗА МАЙСТОРСКИ КЛАС ВЪВ ВАРНА

 

Присъствието на Роман Федчук във Варна дължим на фондация "Европейска музикална академия" с изп. директор Теодора Димитрова. Тя представя във Варна своя нов проект „Университет за теб“, насочен изцяло към млади цигулари във възрастова група до 18 години – ученици, на които предстои да направят избор как да продължат обучението си. Всяка година фондацията ще кани във Варна професор от чуждестранен университет, който провежда майсторски класове, организира конкурси, фестивали и същевременно развива успешна концертна дейност. За екипа е от особено значение именно личност от такъв висок ранг да предаде многостранния си опит на младите хора, тръгнали по пътя на трудното изпълнителско изкуство.

Изборът на Фондация "ЕМА" за 2019 г. e известният цигулар Роман Федчук от Украйна, професор по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Още по време на обучението си в Музикалното училище „С. Крушелница” в Лвов, той е смятан за един от най-обещаващите таланти на неговото поколение. На 11 години вече свири с Лвовската филхармония, а първия си голям успех постига на Международния музикален конкурс „Ян Коциан” в Чехия през 1985 г. Продължава обучението си в легендарната консерватория „Чайковски” в Москва, специализира при световноизвестните цигулари Д. Циганов и И. Щерн. През 1991 г. става лауреат на големия международен конкурс "Vianna da Motta" в Лисабон, печели награди на редица международни музикални конкурси като F. Kreisler 1992, Пражка пролет 1992, V. Huml 1993, IV музикален конкурс Gernbach 1996.

Концертира като солист на филхармониите в Киев, Загреб, Западнобохемския симфоничен оркестър, Virtuosi Pragensis, Чешката камерна филхармония, и е чест гост на европейски музикални фестивали Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsischer Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танци в Убеда, Испания, Международните музикални фестивали в Москва, в Бохемия и др.

Свири в различни европейски камерни формации в Италия, Германия и Русия, бил е концертмайстор на прочутите „Московски солисти“ с ръководител Юрий Башмет.

След като се премества да живее в Прага, основава Международния ансамбъл на солистите "Concertino", в чийто състав влизат само млади хора и успешно концертира с него не само в Чехия, но и в други европейски страни. В сътрудничество с арфистката Стания Рамешова създава дуета „Ренесанс“, който се радва на голяма популярност в Прага, други чешки градове, също в Генуа, Милано, Убеда, Оренсе, Москва. Концертира на сцената на Volksoper във Виена, заедно със сопраното Режина Ренцова, с която записва CD "Masters of Romanticism", издава и други компактдискове. Изявява многостранния си талант и като пианист в клавирния квартет "Лудвигски пиано квартет".

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214


На снимката – Александър Панайотов с Лилия Илиева в „Мамма Миа“ на Варненската детско-юношеска опера 

 

ВАРНЕНСКИ ДЕБЮТ в "ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША"

 

19 октомври, 19.00, Основна сцена

 

Талантливият тенор Александър Панайотов, един от многообещаващите млади солисти на Националния музикален и балетен център в София, все още студент в ДМА "Проф. Панчо Владигеров", ще играе за пръв път пред публиката в родния си град Бони в "Царицата на чардаша". Образът вече му е познат от столичната сцена.

Александър Мутафчийски и Мария Павлова в
Александър Мутафчийски и Мария Павлова в "Царицата на чардаша"

В оркестъра на Варненската опера, под диригентството на Цветан Крумов, ще свири майка му Светла Панайотова - цигулка. Наследил от нея любовта към музиката, талантливият певец започва творческия си път във Варненската детско-юношеска опера, където изпълняваше и понякога все още изпълнява водещи партии.

Ролята на Бони, една от най-харесваните в "Царицата на чардаша", Александър поема от другия варненец и също Александър, звездата на Музикалния театър Александър Мутафчийски. Както знаете, неговата възстановка по режисьорската версия за тази оперета на предишния легендарен Бони - Видин Даскалов, спечели овациите на премиерния спектакъл в Летния театър това лято.

"Сашо Мутафчийски много ми помогна за изграждането на ролята, следвах внимателно и указанията на режисьорката Марияна Арсенова. Изглежда се получи, защото тази роля беше причината да ме повишат в категория солист в Музикалния театър. Благодарен съм на всички колеги за помощта, не спирам да се уча всеки ден от по-добрите и чакам с нетърпение спектакъла пред моите варненски приятели и съграждани тази вечер", споделя Бони - Сашо Панайотов.

Бон шанс на новия Бони с пожеланието тази роля да се превърне в коронна в неговия репертоар, както е при предшествениците му!

Още повече, че той ще си партнира с великолепни солисти като Бойка Василева - Цецилия, Мария Павлова - Щаси, Лиляна Кондова - Силва, Людмил Петров - Фери Бачи, Закар Гостанян - Ронсдорф, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм и актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев - Мишка.

 

 

„Аида", 29 март 2019, 19.00, Варненска опера

На 29 март 2019 г. в спектакъла на „Аида“, знакова постановка на Кузман Попов, под диригентството на Маестро Борислав Иванов, варненската публика за пръв път ще посрещне в ролята на Амнерис Лиза Хубен. Позната на оперните почитатели в цял свят, певицата с холандско-американски корени и характерен лирико-спинтов сопран започва международната си кариера с Тоска, следват Манон Леско, Лейди Макбет, Аида, Амнерис, Принцеса Еболи и т.н. Триумфира в „Кавалерът на розата“ от Щраус в Рим (2008), „Адиана Лекуврьор“ в Палермо (2009), „Силата на съдбата“ в Брюксел (2010), „Макбет“, „Ивон и Електра“ в Нюрнберг (2011), „Джуджето“ в Лион и „Стабат Матер“ в Палермо (2012), в Сплит дебютира в „Набуко“ (2018), в Ротердам се представя в „Джована Д`Арко“ (2018), в „Дон Карлос“ (2019) и др.

Участва в концерти и фестивали, богатата й дискография включва световната премиера на „Заза“ от Леонкавало и „Инес де Кастро“ от Персиани, както и рядко изпълнявани италиански варианти на „Аве Мария“.

Варна ще влезе в репертоара на Лиза Хубен с дебюта й в ролята на Амнерис: „Aмнерис е невероятно вълнуващ образ и колкото повече мисля за нея, толкова повече тя ми въздейства. Пяла съм толкова много пъти Аида на различни сцени навсякъде по света и едва сега, когато развитието на гласа ми вече позволява да пея Амнерис, си давам сметка, че всъщност никога не съм разсъждавала от нейната гледна точка.
А тя е съвсем различна от Аида, тя олицетворява жената, готова на всичко заради любовта.  Двете са влюбени в един и същи мъж, но докато Амнерис разполага със средствата на властта, Аида е робиня.

Независимо че в началото Амнерис се опитва да бъде приятелка с Аида, между тях няма как да съществува приятелство, те са съпернички за сърцето на Радамес. Амнерис ми допада заради волята, решимостта да стигне докрай и жертвоготовността си. Тя е много силен характер и това ми харесва. Харесва ми и партията на Амнерис, обичам тази ярка и многопластова музика, едновременно топла и драматична, нежна и силна и толкова подходяща за моя сопран с богат диапазон.“
Това разказва Лиза Хубен, чийто първи впечатления от България са свързани със слънцето, морето, чайките и котките на Варна, в очакване на срещата си и с варненската публика.

В „Аида“ ще покажат своето високо вокално и артистично майсторство и солистите на Варненската опера с международна кариера: Димитринка Райчева – Аида, Валерий Георгиев – Радамес, Евгений Станимиров – Рамфис, Свилен Николов – Амонасро, Гео Чобанов – Цар на Египет. Христо Ганевски – Вестител и Галина Великова – Жрица допълват умело ансамбъла. Великолепният солистичен състав, хорът под диригентството на Цветан Крумов, оркестърът и балетът  на Варненската опера ще превърнат спектакъла на Вердиевия шедьовър на 29 март във вълнуващ  музикален празник.

 

БИЛЕТИ:

 

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Б. Ф. Пинкертон, японската връзка, сблъсъка между различни култури и гениалната музика на Пучини

 

18 октомври, 19.00, Основна сцена – „Мадам Бътерфлай“

 

Варненската оперна публика обича срещите със своя съгражданин, известния тенор Иван Момиров, който живее в Италия, но не забравя и родния си град. На 18 октомври ще го видим за пръв път в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини.

 

Благодаря на г-жа Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за възможността да пея във Варна, освен главни тенорови партии, като Алфредо в „Травиата“ или Дон Хозе в „Кармен“, и поддържащи роли като Б. Ф. Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ или Полионе в „Норма“. За мен е важно публиката в родния ми град да получи представа и за тези мои герои, защото за кариерата на един артист всички роли имат значение.

 

Откога присъства в репертоара ти американският морски офицер, в когото се влюбва Чо-Чо-сан?

 

Моят Пинкертон е вече на 10 години, за пръв път пресъздадох образа му в една изключително успешна японска продукция, която обиколи света. Запознат съм в детайли с японската култура, бившата ми съпруга Анна Куо e половин японка, правихме и европейска, и японска сватба. Във Варна през 2003 година двамата участвахме в „Бохеми“ и тогава, както ми разказаха, се наложило да заключат балконите, за да не паднат – толкова много хора искали да гледат спектакъла. Безпрецедентен случай в историята на нашия оперен театър и незабравимо преживяване за мен.

Но да се върна на „Мадам Бътерфлай“. В средата на XIX век в Япония има разтърсващи събития, пада шогунатът и животът в страната е подложен на драматични промени. От друга страна, отварянето на Япония към света довежда до още по-големи катаклизми и главната героиня в „Мадам Бътерфлай“ е тяхна жертва. Чрез нейната трагична съдба Пучини пресъздава жестокия сблъсък на две коренно различни цивилизации. Моят герой Пинкертон носи ясната рамка на модерния западен човек, докато образът на Чо- Чо-сан е разгърнат и стига до сърцето на публиката. Израсла в различна култура, с различни духовни ценности, тя има нещастието да се влюби в млад американец, но от позицията на гейша любовта й е обречена.

 

Фатална предопределеност и трагичен финал – любим оперен похват за противопоставяне на герои и събития, добро и зло.

 

До него прибягват и либретистите на „Мадам Бътерфлай“ Джузепе Джакоза и Луиджи Илика. Те работят върху драмата „Гейша“ на един американския драматург, който пък се опира на друга новела. Общо взето, става дума за познат сюжет, който с гениалната си музика Пучини правиоще по-популярен.

Но главните герои в „Мадам Бътерфлай“ не могат да бъдат определени като положителни или отрицателни, те просто са представители на два свята, които не се съчетават. Макар и разкаян, на финала Пинкертон затвърждава своята доминантна консуматорска природа, като след дълго отсъствие се връща, за да вземе детето си. Докато за него Чо-Чо-сан е само епизодичен момент, забавна играчка, за нея той е смисълът на живота. Младата жена, въпреки крехкостта си, устоява на нападките на своето традиционалистко обкръжение и остава вярна на любимия до последния момент. А когато разбира, че той никога не е мислил за общо бъдеще с нея, избира единствения възможен изход за себе си - смъртта.

 

 

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

 

Опера от Джакомо Пучини
Режисьор Кузман Попов
Диригент Николета Конти

Действащи лица и изпълнители:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Линка Стоянова
СУЗУКИ - Вяра Железова
Б. Ф. ПИНКЕРТОН - Иван Момиров
КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова
ШАРПЛЕС - Пламен Димитров
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО- Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров 
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ - Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА - Иринка Николова
ДЕТЕ - Белла Петрова

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

 

Билетни каси – ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 052 669 650/51.Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.tmpcvarna.com

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за успеха на балетното турне в Англия

 

Варненската балетна трупа се завърна от 3-месечното си турне в Англия, най-дългото турне в историята на Варненския балет. Как протече то?

Турнето обхвана периода от 17 декември 2018 до 17 март 2019 година. Аз присъствах на последните спектакли в Оксфорд на „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“ и споделям със задоволство прекрасните си впечатления от представянето на нашите балетни артисти.

Турнето беше копродукция, една ползотворна форма на работа навсякъде по света, между Държавна опера Варна и Сибирския балет от Красноярск в Русия. Сибирският балет отдавна се е утвърдил на английския пазар като разпознаваме марка и за нас е шанс да работим с техния главен балетмайстор з.а. на Русия Сергей Бобров, който от няколко години е и наш главен балетмайстор.

Чувствам се изключително горда, че в английското турне участваха 24 балетни артисти от Варна и 12 от Русия, т.е. две трети от състава беше български и една трета – руски. Считам, че това е голямо признание за Варненския балет. Чух го лично и от Сергей Селиванов, мениджъра, който представлява една от най-големите английски агенции за разпространение на различни спектакли и концерти в Англия. Преди той е отговарял за чуждестранните връзки на Болшой театър, а от 15 години работи в Англия – един безспорен професионалист с контакти в цял свят и изключителни възможности за менажиране на трупи.

Какви бяха параметрите на турнето?

За 3 месеца изнесохме общо 120 представления в Кардиф, Бъкстон, Манчестър, Ливерпул, Блекпул, Дарлингтън, Уимбълдън, Кентърбъри, Брайтън, Оксдорд, Халифакс, Шефилд, Единбург и Лондон. Оркестърът и техническите служби – реквизит, гардероб, бяха от Русия, а сред балетистите варненци, както вече споделих, имаха преимущество.

В програмата на турнето влизаха общо 6 заглавия: „Лешникотрошачката“, „Снежанка“, „Пепеляшка“, „Зле опазнеото момиче“, „Жизел“ и „Лебедово езеро“. Съобразявайки се с нагласата на публиката, през декември и януари предлагахме предимно „Лешникотрошачката“ и „Снежанка“, а през следващите месеци – „Зле опазеното момиче“, „Жизел“, „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“.

 

Колко време продължи организацията от българска страна за това очевидно много сложно турне?

Преди година и половина проведохме международен кастинг, в който подбрахме много добри балетисти, сред които Марчело Пелицони и Франсиско Руис. В Англия те, както и нашият водещ солист Павел Кирчев, привлякоха вниманието с блестящите си изпълнения.

Подобно мащабно турне е пробен камък за издръжливостта на която и да е трупа. В нашия случай накрая аз видях една консолидирана и удовлетворена от постиженията си трупа, което личи и от настроението на последната снимка, която си направихме заедно с г-н Селиванов на летище Хийтроу.

Точно в този вид трупата замина вече за Банско, за да изиграе „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“. Оттам се връща във Варна и след малка почивка продължава с балетните изяви пред родна публика.Каня почитателите на балета на 12 април на „Жизел“, за да видят една много израснала балетна трупа – варненската балетна трупа, която за 3 месеца и 120 представления събра овациите на цяла Англия.

 

8 октомври, 19.00, Основна сцена

Христо Йоцов композира музиката специално за 25-годишния юбилей на Варненската детско-юношеска опера

След концертното изпълнение през май тази година, дойде и дългоочакваната премиера на мюзикъла „Сън в лятна нощ“, резултат от партньорството между Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“.

Всъщност става дума за световна премиера, доколкото за пръв път в света се създава мюзикъл по шедьовъра на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Предизвикателството е поел не кой да е, а изтъкнатият български музикант Христо Йоцов, един от най-креативните съвременни перкусионисти, професор в НМА „Панчо Владигеров“, автор на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл. Той композира партитурата специално за Варненската детско-юношеска опера по повод нейния 25-годишен юбилей през тази година.

"Вече съм композирал музика по Шекспир -„Бурята“ за столичния Куклен театър, един спектакъл за възрастни, който се оказа доста успешен. Сега за „Сън в лятна нощ“ се опитах да спазя, заради себе си, две правила. Първото – да се усеща респекта ми към Шекспир като степен на сериозност и музикален еквивалент на нивото на този велик драматург. Второто - все пак да бъде и младежко, и в някаква степен съвременно", обяснява композиторът.

Либретото и постановката са дело на режисьора Костадин Бандутов, който както обикновено работи в тандем с диригента и главен художествен ръководител на Детско-юношеската опера Маестро Ганчо Ганчев и неговия екип: Миглена Шишева – хормайстор и корепетитор, Лиляна Кондова – вокален педагог, Петя Петкова – театрален педагог и Бистра Бъчварова – балетен педагог. Хореограф е Денко Стоянов. Сценографът и костюмограф на постановката Анна-Мария Токаджиева е разработила оригинално сценично решение с два батута на сцената. Участват около 40 възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, сред които Виктор Харалампиев, Янко Станев, Мойра Янкова, Калина Алексиева, Радина Алексиева, Анета Иванова, Станимир Димитров и др.

 

 

 

 

 

 

На 36-то Международното туристическо изложение „Ваканция&СПА експо“ 2019 в София Театрално-музикален продуцентски център Варна бе удостоен с наградата ЗЛАТЕН ПРИЗ на сп. „Туризъм и отих“.

Отличието се дава за утвърждаване имиджа на Варна като международна оперна дестинациячрез изданията на Опера в Летния театър.

Това е единствената награда, с която сп. „Туризъм и отдих“ откроява постиженията на културна институция в България през тази година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди "Набуко", първия оперен спектакъл през новия сезон на 5 октомври 2018 година, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи благодарствен адрес на Антония Маркова, с който тя предоставя над 100 партитури и клавири за нототеката на операта. Ценното дарение е от наследството на нейните покойни родители, диригента Влади АнастасовСимеонов и певицата Лили Симеонова, свързали живота и творчеството си с варненския оперен театър.

През тази година отбелязваме 90-годишнината от рождението на Маестро Влади Анастасов, който от 1968-а, в продължение на близо 20 години, неизменно дирижира Оркестъра на Варненската опера. Бил е една година и директор на оперния театър. Поколения музиканти и оперни певци, израснали под диригентската му палка, пренасят отвъд хребета на времето неговите уроци и неговия висок музикален вкус.

Лили Симеонова, дългогодишен артист-солист и артистичен секретар на Варненската опера, наскоро заминала си от този свят, също като своя съпруг, е отдадена докрай на оперното изкуство.Влади Анастасов Симеонов и Лили Симеонова - двама прекрасни творци в едно прекрасно семейство, осмислило живота си чрез музиката. В олтара на операта, където паметта за тях продължава да живее.

 

 

 

 

 

Варна, 19 март – 30 април 2019

 

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019 започва с премиерата на най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ (19 март), музика Георги Костов, текст Иво Сиромахов, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюми Анна Мария Токаджиева. Мюзикълът бе приет повече от радушно още на първата си среща с публиката в началото на март. „Кой е Големанов?“ е злободневна музикална сатира, която визира стремежа към власт на всяка цена. Мюзикълът следва тази сюжетна линия в класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, но не се придържа строго към нея, за да изгради един обобщен образ на съвременната политическа конюнктура в България. В главната роля варненската публика посреща един от своите любимци, актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев

В XX Великденски музикален фестивал са включени още мюзикъли, сред които „Зоро“ за пръв път ще бъде представен с говорни диалози на български език, а песните ще се изпълняват, както и досега, в оригинал на английски и испански език (22 март). Три предпремиерни спектакъла (23, 24, 25 април), преди летните премиери, ще има „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър. Мюзикълът, който е продължение на „Фантомът на операта“със същите действащи лица в друг контекст, ще се играе за пръв път в България на варненска сцена, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов. В образа на главната героиня Кристин ще се превъплътят Илина Михайлова и Лилия Илиева - и двете познати с изключителните си изпълнения в мюзикълите на Варненската опера от последните години.

Публиката ще види още веднъж преди премиерата в Опера в Летния театър „Моя прекрасна лейди“от Фредерик Лоу, реж. Нина Найденова, дир. Цветан Крумов (2 април), както и спектаклите с участието на Варненската Детско-юношеска опера, с дир. Ганчо Ганчев:„Ани“ (8 април), „Сън в лятна нощ“ (15 април) и „Пук. Лили на морското дъно“ (30 април).

Великденският афиш включва 4 оперни шедьовъра, в режисьорския прочит на Кузман Попов: „Турандот“ от Пучини, дир. Григор Паликаров (20 март), „Аида“ от Верди, дир. Борислав Иванов, (29 март), „Трубадур“ от Верди, дир. Николета Конти (10 април) и най-новата постановка на оперния театър „Джоконда“ от Понкиели, дир. Григор Паликаров (16 април). Не е пропусната и любимата оперета „Царицата на чардаша“ от Калман, режисьорска версия на Александър Мутафчийски по Видин Даскалов (4 април)

В концертната програма, след мултимедийния концерт „Музиката на Италия“, реж. Сребрина Соколова (26 март) предстои интересен Симфоничен концерт (5 април) със солист проф. Роман Федчук от Държавната музикална академия в Пилзен, Чехия. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт на своята изключително ценна цигулка от XVIII век. Под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучат още Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов и увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

В Концерт за Цветница (18 април) ще посрещнем за пръв път във Варна известния контратенор Джъстин Шюц. Българските изпълнители със световна кариера Иво Станков - цигулка и Лъчезар Станков – пиано също ще музицират с варненските филхармоници, под палката на Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

Освен балета „Жизел“ от Адам, хореографска редакция Сергей Бобров (12 април), във Великденския фестивал са включени и два концерта на  младите балетни надежди от НУИ „Добри Христов“ ( 30, 31 март).

Във Великденското време ще пътуват из страната продукциите на Държавна опера Варна „Да пееш под дъжда“ (Пловдив, 2 април) и „Моят път“, концерт спектакъл на Георги Христов (София, 23 април).

 

 

7 октомври 2018, 19.00, Основна сцена

 

В памет на трагично загиналия при пътен инцидент балетен артист Мартин Чикалов, неговите колеги и приятели от Варна Денс Театър ще представят за втори път след изключително успешната премиера своя танцов спектакъл „Зад обявите“, съвременна хореография на Надя Димокова по стихове на Ралица Генчева.

„Вярваме, че Марти e на едно по-добро място и че дори да не може да танцува с нас, ще ни гледа. Посвещаваме този спектакъл на теб, Марти!

Надяваме се, че и Вие — нашата чудесна публика, ще гледате отново Varna Dance Theater на 7 октомври на сцената на Държавна опера Варна със спектакъла "Зад обявите", направен с много любов“, споделят балетните артисти и предупреждават: „Бъдете мъдри! Внимавайте на пътя!“

 

Повече:

https://www.facebook.com/events/292444731347205/.

 

 

 

 

 

 

През 2019 г. Държавна опера Варна организира два юбилейни фестивала - XX Великденски музикален фестивал (19 март – 30 април) и X Опера в летния театър (13 юни – 28 август). В пресконференцията, дадена по този повод на 6 март 2019 г., участваха Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, режисьорът проф. Светозар Донев и актьорът Пламен Георгиев. Г-жа Димова представи двата фестивала, проф. Светозар Донев се спря върху постановката на мюзикъла „Кой е Големанов?“, а Пламен Георгиев щрихира образа на своя герой Големанов.

 

XX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ (19 март – 30 април)започва на 19 март с премиерата на най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“, музика Георги Костов, текст Иво Сиромахов, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюми Анна Мария Токаджиева. Мюзикълът ще се срещне за пръв път с публиката на 7 март.

„Когато говорим за “Кой е Големанов?“ като за най-новия български мюзикъл, трябва да се има предвид, че в последните 20 години българските театри рядко играят и въобще не поставят нови български произведения. В този смисъл поздравявам ръководството на Държавна опера Варна за поетата отговорност да вдъхне живот на съвсем нова българска творба, при това мюзикъл. А мюзикълът е сложен жанр, който изисква органична актьорска игра с умело владеене на трите компонента – пеене, диалог и танц. В хода на репетиционния процес получихме този синтез и затова вярвам в дългия сценичен живот на „Кой е Големанов?“, изтъкна проф. Светозар Донев.
Като инициатор за създаването и на мюзикъла „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, той си спомни неприятностите, които е имал с тоталитарната власт в далечната 1976 г.„Кой е Големанов?“ той определи като музикална сатира, която не визира конкретна партия или човек, а Бай Ганьовщината в българския политически живот.

„Аз съм голям щастливец, защото имам редкия късмет да играя ролята на Големанов и защото в последните 6-7 години мога да влагам актьорската си енергия и в постановки на Варненската опера. За 40 години в театъра не намерих нито един приятел, докато за 7 години във Варненската опера спечелих 101 приятели, всички от Варненската опера са ми приятели. Работата с проф. Донев, с който сме заедно вече в трети мюзикъл, много ме обогатява. Той изисква от нас да играем „Кой е Големанов?“ не като комедия, а като гротеска и това е доста по-трудно, но и по-интересно“, обобщава актьорът от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, комуто е поверена ролята на Големанов.

 

В XX Великденски музикален фестивал са включени още 6 мюзикъла, сред които „Зоро“ за пръв път ще бъде представен с говорни диалози на български език, а песните ще се изпълняват, както и досега, в оригинал на английски и испански език (22 март). Публиката ще види още веднъж преди премиерата в Опера в Летния театър „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, дир. Цветан Крумов (2 април), както и спектаклите с участието на Варненската Детско-юношеска опера, с дир. Ганчо Ганчев: „Ани“ (8 април), „Сън в лятна нощ“ (15 април) и „Пук. Лили на морското дъно“ (30 април).

Великденският афиш включва 4 оперни шедьовъра, в режисьорския прочит на Кузман Попов: „Турандот“ от Пучини, дир. Григор Паликаров (20 март), „Аида“ от Верди, дир. Борислав Иванов, (29 март), „Трубадур“ от Верди, дир. Николета Конти (10 април) и най-новата постановка на оперния театър „ Джоконда“ от Понкиели, дир. Григор Паликаров (16 април). Не е пропусната и любимата оперета „Царицата на чардаша“ от Калман, режисьорска версия на Александър Мутафчийски по Видин Даскалов (4 април).

В концертната програма, след мултимедийния концерт „Музиката на Италия“, реж. Сребрина Соколова (26 март) предстои интересен Симфоничен концерт (5 април) със солист проф. Роман Федчук от Държавната музикална академия в Пилзен, Чехия. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт на своята изключително ценна цигулка от XVIII век. Под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучат още Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов и увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.
В Концерта за Цветница (18 април) ще посрещнем за пръв път във Варна известния контратенор Джъстин Шюц. Българските изпълнители със световна кариера Иво Станков - цигулка и Лъчезар Станков – пиано също ще музицират с варненските филхармоници, под палката на Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

По традиция през пролетта Държавна опера Варна предлага своята сцена на балетните надежди от НУИ „Добри Христов“, които в този Великденски фестивал ще изнесат 2 концерта ( 30, 31 март).

Във Великденското време ще пътуват из страната продукциите на Държавна опера Варна „Да пееш под дъжда“ (Пловдив, 2 април) и „Моят път“, концерт спектакъл на Георги Христов (София, 23 април).

 

 

X ИЗДАНИЕ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР (13 юни – 28 август) ще започне с Концерт на Четиримата италиански тенори Федерико Паризи, Алесандро Дакриса, Роберто Креска и Федерико Сера (13 юни), под диригентството на Дерек Глийсън. Любопитното за италиански тенори е, че те са излъчени след специален кастинг в Рим за голямо турне в САЩ с програма, която ще изнесат най-напред във Варна.

Младите италиански тенори вървят по стъпките на своя съотечественик, звездния тенор Фабио Армилиато, който блесна и в Оперната гала миналото лято във Варна – побратимен град на родната му Генуа, на която той е културен посланик по света. Сега Фабио Армилиато ще представи своя рецитал „Cantango“, с песни и танга „От Скипа до Гардел“, в аранжимент на Фабрицио Моката, в компанията на танцовия дует „Лос Гуардиола“ (27 юли).

Премиерите на оперното лято 2019 ще бъдат „Княз Игор“ от Бородин, дир. Борислав Иванов, реж. Кузман Попов (2 юли) и „Симон Боканегра“ от Верди (8 август). Следвайки традиционната колаборация с балкански оперни театри, Варненската опера е поканила да режисира тази постановка Деян Прошев от Македония, когото познаваме от неговите варненски интерпретации на „Адриана Лекуврьор“ и „Силата съдбата“. На диригентския пулт ще посрещнем обичаната от варненци Николета Конти от Италия. В главната роля ще аплодираме Кирил Манолов, най-големия съвременен изпълнител на Симон Боканегра, заедно с великолепните Цветелина Василева и Иван Момиров.

 

Симфоничен концерт на музиканти от побратимените градове Варна и Нинбо – Китай

 

28 септември, 19.00, ГХГ

Във Варна вече пристигнаха музикантите от Симфоничния оркестър на Нинбо, побратимения град на Варна в Китай за съвместен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна.  Днес ръководството на китайските гости имаше приятелска среща с ръководството на Държавна опера Варна – директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова и Маестро Борислав Иванов.

Концертът, който ще бъде изнесен на 28 септември от 19.00 часа в Градската художествена галерия, е под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних. На диригентския пулт ще се сменят китайският диригент Чън Хао и варненският диригент Цветан Крумов. В програмата са включени „Жасмин“, Концерт за цигулка „Пеперудените любовници“, традиционни китайски произведения и Симфония №1 от Йоханес Брамс.

 

 

 

 

7 април 2019, 16.00, Главна репетиционна зала

 

Държавна опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за участие в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър, Фред Еб, Боб Фоси, режисьор Борис Панкин. Кастингът ще се проведе на 07.04.2019 г. от 16.00 часа в Главна репетиционна зала на ТМПЦ Варна

 

Търсят се артисти за ролите:

 

Рокси Харт: Главна женска роля. Глас: Mezzo. Възраст: 20-35. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Funny Honey, Roxie;

Велма Кели: Главна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 25-40. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: All That Jazz, Class –дует с Мама Мортън;

Мама Мортън: Основна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 30-50. 
Произведения: “When You're Good to Mama”, Class - дует с Велма Кели;

Еймъс Харт: Главна мъжка роля. Глас: Baritone. Възраст: 30-40).
Произведения: Mr. Celllophane + песен по избор от мюзикъл;

Мери Съншайн: Поддържаща мъжка роля. Глас: Tenor. Възраст: 25-40.
Произведения: Little Bit of Good + песен по избор от мюзикъл;

Лиз: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

Ани: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

Джун: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

Унгарката: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

Мона: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

Конферансие: Поддържаща мъжка роля. Глас: Всички. Възраст: 30-40. Произведения: Песен по избор от мюзикъл;

Ансамбъл: Жени и мъже. Гласове: Всички. Възраст: 18-30. Изпълняват различни епизодични роли. Изявени вокални и танцови умения в в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителите в описаната светлина.

 

Кандидатите трябва да се представят с произведения от мюзикъла и соло по свой избор от друг мюзикъл. 
Нотите на произведенията за посочената от тях роля в “Чикаго” ще им бъде изпратена по електронен път, след като се регистрират за участие в кастинга.
Кандидатите сами осигуряват клавир или инструментал на солото си по избор.

Кандидатите за ролите на Рокси Харт, Велма Кели, Унгарката, Джун, Ани, Лиз, Мона, и Ансамбъл-жени задължително се представят в съответния костюм: майо, трико, клин и обувки с висок ток, подходящи за танц. Ще бъдат осигурени гримьорни за преобличане.

 

Необходимите документи: автобиография, европейски формат и мотивационно писмо се подават на E-mail: artsecretary@tmpcvarna.com до 5.04.2019. За информация: Бойка Василева, артсекретар на Държавна опера Варна, тел. 052 – 66 50 30

 

25 септември, 20.15, Сцена Филиал

Поради застудяване и влошени метеорологични условия днешният спектакъл на мюзикъла "Зоро", предвиден за Летния театър, ще се играе на Сцена Филиал, 20.15.

Закупените билети важат без заверка.

 

“ЗОРО” 

мюзикъл

Либрето и текстове на песните Стивън Кларк; музика Джипси Кингс; оригинална история Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън; съавтор на музиката и адаптация Джон Камерън; изпълнителни продуценти Джон Герз, Адам Кенрайт и Исабел Алиенде

Постановка Петко Бонев
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Станислава Томова
Сценичен бой Николай Дериволков
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Мapping Полина Герасимова
Превод Лилия Бонева

В ролите:
ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА / ЗОРО - Нейчо Петров
ЛУИЗА ПУЛИДО - София Рухова-Лулчева
РАМОН - Калоян Лулчев
ИНЕС - Антоанела Петрова
ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков
ДЕТЕ РАМОН - Калоян Тодоров
ДЕТЕ ЛУИЗА - Белла Петрова
АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Лев Караван
СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Илко Захариев
ЕДУАРДО - Борислав Донев
ХОРХЕ - Лев Караван
ИГНАСИО - Диян Богданов
ГОНЗАЛЕС - Анатоли Романов
МАРИЯ - Сребрина Соколова
СВЕЩЕНИК - Владислав Владимиров

 

 

 

6 март 2019, 13.30, Сцена Ротонда

 

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии в града на пресконференция, която ще се състои на 6.03.2019, 13.30, Сцена Ротонда.

Теми на пресконференцията:

Българска премиера на мюзикъла „Кой е Големанов?“ - 
7, 19.03.2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019

XI Опера в Летния театър – Варна 2019. Акценти

 

 

VARNA DANCE THEATER ТАНЦУВА ЗА МАРТИН!

7 октомври 2018, 19.00, Основна сцена

В памет на трагично загиналия при пътен инцидент балетен артист Мартин Чикалов, неговите колеги и приятели от Варна Денс Театър ще представят за втори път след изключително успешната премиера своя танцов спектакъл „Зад обявите“,  съвременна хореография на Надя Димокова по стихове на Ралица Генчева.

„Вярваме, че Марти e на едно по-добро място и че дори да не може да танцува с нас, ще ни гледа. Посвещаваме този спектакъл на теб, Марти!

Надяваме се, че и Вие — нашата чудесна публика, ще гледате отново Varna Dance Theater на 7 октомври на сцената на Държавна опера Варна със спектакъла "Зад обявите", направен с много любов“, споделят балетните артисти и предупреждават: „Бъдете мъдри! Внимавайте на пътя!“

Повече:

https://www.facebook.com/events/292444731347205/

 

 

 

 

 

TOP