Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Борис Годунов

Борис Годунов

от Модест Мусоргски

Народна музикална драма в 4 действия

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент–постановчик ХРИСТО ИГНАТОВ
Режисьор–постановчик  ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
Художник на декора ИВАН ТОКАДЖИЕВ
Художник на костюмите ЧАВДАР ЧОМАКОВ
Диригент на хора: МАЛИНА ХУБЧЕВА

 

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

БОРИС ГОДУНОВ
ФЬОДОР, негов син
КСЕНИЯ, негова дъщеря
ДОЙКАТА НА КСЕНИЯ
КНЯЗ ВАСИЛИЙ ШУЙСКИ
АНДРЕЙ ШЧЕЛКАЛОВ, секретар на Думата  
ПИМЕН, летописец, монах
ГРИГОРИЙ ОТРЕПИЕВ, по-късно Дмитрий Самозванеца
ВАРЛААМ, монах скитник
МИСАИЛ, монах скитник
КРЪЧМАРКА
ЮРОДИВИЯ
ПРИСТАВ
МИТЮХА, селянин
БОЛЯРИН Боляри, деца, селяни, поклонници, народ.
Действието се развива в Русия от 1598 до 1605 г.
 

С участието на детски хор при Варненската детска опера
с главен художествен ръководител Ганчо Ганчев

Либрето – Либрето М. Мусорски по едноименната трагедия на А. С. Пушкин.

За първи път в България се поставя оригиналната версия на операта, която М. Мусоргски пише през 1869 г.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Първа картина

Пред стените на Новодевическия манастир край Москва се е събрала многолюдна тълпа. Вътре в манастира е боляринът Борис Фьодорович Годунов, който знае, че избирането му за цар на Русия е предрешено.
За да не бъде заподозрян в заграбване на властта, той упорито отказва престола. Насилствено събран, подтикван от приставите с тояги и викове, народът моли Борис да му стане цар.
Но секретарят на Държавната Дума Шчелкалов, съобщава, че Борис Годунов е неумолим и не желае царския трон. Шчелкалов  призовава народа да се моли за спасението на Русия. Идват група богомолци, които предсказват смутове и бедствия.

Втора картина

Площад в Кремъл пред Успенската църква. Тържествено звънят камбаните, звучи величествено “Слава!”. Започва коронацията на новия цар. Но Борис е тъжен. Лошо предчувствие сковава сърцето му. Нищо не е в състояние да прогони страха му от бъдещето.

 

Трета картина

Килия в Чудовския манастир. Старият монах Пимен пише летопис.
В историческата хроника Пимен правдиво разказва историята за убийството на законния наследник на руския престол, царевича Дмитрий, извършено по поръчка на болярина Борис Годунов. Младият послушник Григорий Отрепиев, който живее в една килия с летописеца е силно развълнуван.
Узнавайки, че е връстник на убития престолонаследник, Григорий решава да се нарече Дмитрий и да поведе борба за руския престол.
 

Четвърта картина

В кръчма, близо до границата с Литва се отбиват трима пътници – избягалите монаси Варлаам и Мисаил и придружаващият ги Григорий. Любителят на чашката Варлаам, след като си пийва порядъчно подхваща песен за цар Иван Грозни.
В това време Григорий мисли как по-скоро да се промъкне в Литва и разпитва кръчмарката за най-преките пътища.
Пристига пристав и носи указ, в който са изброени отличителните черти на избягалия еретик  Гришка Отрепиев.
Възползвайки се от неграмотността на пристава и монасите,  Григорий чете указа, заблуждавайки ги, като описва чертите и възрастта на Варлаам. Но коварният му план не успява. Той е разкрит и в последния момент успява да избяга.

Пета картина

Царските покои в Кремъл.
Дъщерята на царя, Ксения оплаква своя загинал годеник, а синът му изучава картата на Русия.
Влиза Борис Годунов, обзет от мрачни мисли. Той се опитва да утеши дъщеря си и да поощри сина си в полезните му занимания. Но, останал сам се отдава на тъжни размисли: народът гладува, а мисълта за убийството на Дмитрий го измъчва ден и нощ.

Пристига княз Шуйски със страшната вест за появата на самозванец; той се представя за Дмитрий и с подкрепата на поляците е започнал борба за руския престол. Борис иска от Шуйски да се закълне, че престолонаследникът е мъртъв. Той с ужас слуша разказа му и тревогата в душата му нараства.

Шеста картина

В Москва, пред катедралния храм “Василий Блажений” се събира народ и очаква излизането на царя. Народът вярва, че Дмитрий е жив и настъпва с войските си към Москва. Бедните се надяват на по-добър живот.
Появява се Юродивия и се оплаква, че деца са му отнели петачето. Оплакванията му се сливат с риданията на народа, който проси хляб от излезлия цар. Вниманието на Борис е привлечено от несретника и на въпроса “Защо плаче той?”, побърканият нещастник моли царя да заколи момчетата, както е заклал малкия царевич.
Приставите се спускат да накажат дръзкия побъркан, но царят не позволява да докосват “блажения” и дори го моли да отправи молитва за него. Юродивият отказва и предрича мъка за руския народ.

Седма картина

В Кремъл заседава болярската Дума. Болярите осъждат самозванеца на смърт, когато бъде заловен.
Със закъснение се появява Шуйски, който разказва за странното поведение на царя: той сам е видял как Борис отпъжда от себе си призрака на убития царевич. В това време влиза самият Борис и гони призрака на убитото дете.
Страданията на царя достигат своя предел, когато чува и разказа на монаха Пимен за чудото, станало на гроба на Дмитрий. Предчувствайки близката си смърт цар Борис завещава на сина си Фьодор да управлява мъдро и справедливо държавата и народа си. Погребален звън и заупокойно пеене известяват края на Борис Годунов.
 

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

Когато през 1868 г. проф. В. В. Николски препоръчва на Мусоргски сюжета на пушкиновата трагедия, композиторът е завладян изцяло от идеята за написването на опера върху “Борис Годунов”.
Той изоставя всички свои замисли и се съсредоточава единствено върху това произведение. Модест Мусоргски сам написва либретото на “Борис Годунов”, като използва освен трагедията на Пушкин и редица материали от “История на руската държава” от Н. М. Карамзин. Работата над либретото е завършена още през есента на 1868 г. и веднага след това започва работата над музиката. Първият вариант на операта той нахвърля много бързо.

“Борис Годунов” е завършен в клавир през май 1869 г., а оркестрацията – до края на декември същата година. За времето, по което Мусоргски пише “Борис Годунов”, близките му приятели от “Могъщата петорка” отбелязват прекрасното настроение и вдъхновението, обхванало талантливия музикант.

В “Летопис на моя музикален живот” Римски-Корсаков разказва за някои подробности по написването и представянето на “Борис Годунов”. През лятото на 1870 г. Мусоргски представя операта си в дирекцията на императорските театри, но тя е отхвърлена.
Обиденият и огорчен Мусорски си прибира партитурата.
След като преодолява огорчението си, той решава да я преработи. Един от претекстите за отхвърлянето е, че в операта липсва централна женска роля. Сега Мусорски добавя двете полски картини и сцената “Под Кроми”.

Той отново преработва текста, като още повече съсредоточава вниманието си върху двете сюжетни линии: социалната трагедия на народа и личната трагедия на Борис, измъчван от своята съвест. Втората редакция на операта е завършена през 1872 г. На клавира на “Борис Годунов” Мусоргски написва: “Аз схващам народа като велика личност, одушевена от една идея: това е моята задача. Опитах се да я разреша в операта”.

Преработената опера композиторът представя пак на дирекцията на театрите, но тя отново е отхвърлена. За пръв път “Борис Годунов” е изнесена на 8 февруари 1874 г. в Мариинския оперен театър в Петербург.
За премиерата В. В. Стасов пише: “Това беше велико тържество... Старите, поддръжниците на рутината, поклонниците на пошлата оперна музика се сърдеха (това също е тържество!); педантите от консерваторията и критиците протестираха с пяна на устата... Но затова пък младото поколение ликуваше...”

“Борис Годунов” издържа над 20 спектакъла при доста голям интерес на публиката, но скоро започват да правят произволни съкращения и през 1882 г. я свалят от репертоара. През 1888 г. “Борис Годунов” е поставена за пръв път в Болшой театър в Москва, а в Петербург е възобновена през 1896 г. в редакцията и инструментовката на Римски-Корсаков.

МУЗИКАТА

Операта “Борис Годунов” е едно от най-великите достижения на цялата световна оперна литература. Това, което отличава това гениално творение е изумителното богатство, с което са обрисувани главните музикални образи. Душевната драма на престъпния цар и социалната драма на народа са двете основни линии в музикалното развитие. Естествено, ролята на Борис носи най-ярката характеристика.

Силата на въздействие е голямо при всички сцени с участието на Борис. Изключително силен момент в операта е големият му монолог от пета картина: “Достигнах висша власт”, една от кулминациите в произведението, наситена с дълбоки чувства от страданието на царя и човека. Все пак най-силен епизод в операта е последната ария на Борис “Прости, мой сине” изпълнена с истински трагизъм.

 

Другите действащи лица, независимо от големината на партиите им също са обрисувани с определени ярки индивидуалности. Княз Шуйски е образът, който контрастира на царя; Варлаам е жизнен и пропит с истинска народна непосредственост; величествен е образът на монаха Пимен, а Самозванецът е особено интересен с неговата първичност, романтичност и честолюбие. Музиката на “Борис Годунов” е преобладаващо драматична и изпълнена с напрежение. На този мрачен фон ярко контрастира великолепната песен на Варлаам.

 

 

Галерия снимки БОРИС ГОДУНОВ:

 

 

 

TOP