French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
ОМАЯ В СЪРЦЕТО
Песенно-поетичен спектакъл с представяне на поетичната книга на тенор Арсений Арсов "Театрален антракт"
12 декември 2022, 19.00, Концертно студио на БНР - Радио Варна
Когато един известен тенор влиза в необичайно амплоа на поет, това наистина е специално събитие. Поздравления за първата ти стихосбирка, с пожелание да ни събираш и на следващи литературни премиери, Арсений!
Благодаря, Вили! Моята поетична книга „Театрален антракт“ отдавна беше готова за печат, но пандемията забави излизането й. Щастлив съм, че ръководството на Варненската опера откликна на моето предложение да представим официално книгата на 12 декември от 19.00 часа в Концертното студио на Радио Варна. Всъщност това няма да бъде само литературна премиера, а песенно-поетичен спектакъл, който съм озаглавил „Омая в сърцето лей“, цитат от едно мое стихотворение.
Не беше трудно, вярвам, да намериш толкова приятели и съмишленици за тази първа твоя поетична среща с публиката.
Радвам се, че много колеги откликнаха на поканата ми да участват спектакъла – сопраното Ирина Жекова, басът Гео Чобанов и баритонът Георги Петков, мой колега от самото начало на певческата ми кариера, който идва от София специално за събититието. Известно време той също беше в редовете на Варненската опера, много роли сме направили заедно. Благодарен съм също на концертмайстора Красимир Щерев, който ще има солова изява и на пианиста Стефан Бояджиев, който ще акомпанира на солистите. Аз също ще се включа, разбира се. Режисьор на спектакъла е театроведът Сия Папазова, едно голямо име в културния живот на града, дългогодишен драматург на Варненския театър, сега художествен ръководител на Детско-юношеския театър „Златното ключе“. Нейните възпитаници Дариан Генков и Невяна Петкова, лауреати на национални рецитаторски конкурси, ще изпълнят творби от книгата. С тези млади хора се получава онази приемственост между поколенията, на която аз винаги съм държал - преди, когато израстнах като певец, благодарение на моите учители и сега, когато самият аз се занимавам с вокална педагогика.
РАХМАНИНОВ, ЧАЙКОВСКИ И ЕЛГАР В ЕДНО ОБЩО ДУХОВНО ИЗВИСЯВАНЕ
МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подбора и същността на музикалните произведения, включени в Симфоничния концерт от XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022 на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1.
XXIII Коледен музикален фестивал 2022 на Държавна опера Варна включва два стилни симфонични концерта, които определят високото ниво на целия фестивал. След фестивалния старт със Симфоничния концерт на 21 ноември, в който аплодирахме варненската премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия композитор, със солист виртуозния Светлин Русев, за когото е писано произведението, на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1, предстои нова среща с високия симфонизъм. Под диригентството на Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, проф. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и носител на „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще прозвучат „Симфонични танци“, оп. 45 от С. Рахманинов; „Вариации «Рококо» за виолончело и симфоничен оркестър“ от П. И. Чайковски със солист Разван Сума, един от най-известните румънски виолончелисти, проф. в Университета по музика в Букурещ; и „Sursum corda за орган и оркестър“ от Е. Елгар, със солист Боян Бъчваров. Свири Оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.
Прочети още: РАХМАНИНОВ, ЧАЙКОВСКИ И ЕЛГАР В ЕДНО ОБЩО ДУХОВНО ИЗВИСЯВАНЕ
Емил Иванов: Астрономията и операта са двете страсти в моя живот
Именитият тенор ЕМИЛ ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за влиянието на географската ширина върху височината на гласа, любимия си герой Отело, клакьорството в Италия и майсторските класове в ММФ „Варненско лято“; за първата си любов астрономията, докторската си дисертация и астрофотографските снимки, заради които построява своя обсерватория на връх Рожен; още за слънчевото затъмнение в Чили, изследването на Бягащите сенки, звездата, която открива и мечтите, които осмислят живота.
„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора? Задавам този въпрос на тенора Емил Иванов, един от елитните певци, аплодирани в четирите най-престижни оперни театри в света и - за чест на Варненската опера, също неин солист за няколко години.
Предполагам (засмива се), че публиката има пристрастие към високи тонове и изпитва болезнена необходимост да чува високи гласове, в очакване на това дали тенорът ще се справи с високите ноти или не. От позицията си на певец, но и на физик съм добре запознат с честотните характеристики на тенора и на всички гласове, но не смятам, че това има значение. По-важно е как е поставен гласът, колко добре пее и какво изразява най-вече.
Прочети още: Емил Иванов: Астрономията и операта са двете страсти в моя живот
Поставиха паметна плоча в памет на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови
Паметна плоча в чест на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови бе поставена край Летния театър в навечерието на XXIII издание на Коледния музикален фестивал на Държавна опера-Варна. Той се открива утре, 25 ноември, със симфоничен концерт под палката на маестро Емил Табаков, а на 26-ти ноември е балетното представление „Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски. Плочата е изработена по проект на художник Венцеслав Антонов и е част от програмата на Община Варна за скулптурни композиции и пластични елементи за 2022 г. , съобщиха от дирекция "Култура и духовно развитие".
В историята на варненския балет Галина и Стефан Йорданови са първите, които създават извън столицата професионални класове /1966 г./, както и студия по класически танц. Те са съставяли богатия репертоарен афиш на варненската трупа, която получава високи оценки и награди на прегледите на българското оперно и балетно изкуство. Стефан Йорданов е гастролирал с варненския балет в Испания, Италия, Чехословакия, Югославия, Германия и други страни. Поставил е над 40 балетни постановки и десетки танци за оперните спектакли ”По пътя на гърма” – муз. Кара Караев, “Сребърните пантофки” – муз. П. Хаджиев, “Хайдушка песен” и “Изворът на Белоногата” – Ал. Райчев, “Брегът на надеждата” – муз. А. Петров, класическите балети “Жизел” (1965 и 1974), “Шопениана”, ”Корсар” на А. Адам, “Лешникотрошачката” – П.И. Чайковски, “Раймонда” – А.К. Глазунов, “Ромео и Жулиета” – Чайковски и на Прокофиев (за първи път в България на софийска сцена), оригинални хореографии на “Спартак” – муз. А. Хачатурян (за първи път в страната) и други. Последната балетна постановка на Стефан Йорданов е за спектакъла „Айседора Дънкан“ на театрална група «Вълна» (реж. П. Тодоров, В., 1988 г.), посочват от дирекция „Култура и духовно развитие“.
