БОРИС ПАНКИН: ВАРНА Е БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА НА МЮЗИКЪЛА

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Интервюта

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

Прочети още: БОРИС ПАНКИН: ВАРНА Е БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА НА МЮЗИКЪЛА

БОРИС ПАНКИН: ВАРНА Е БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА НА МЮЗИКЪЛА

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

Прочети още: БОРИС ПАНКИН: ВАРНА Е БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА НА МЮЗИКЪЛА

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

БОРИС ПАНКИН - CV

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

Борис Панкин завършва Английска езикова гимназия и магистратура по Театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (1985). Има много специализации, сред които Уъркшоп в Ню Йорк за преподаватели по музикален театър от гимназии и колежи в САЩ, с лектори - професионалисти от Бродуей; Майсторски клас на проф. Георги Дюлгеров по кино и тв режисура в НБУ; Уъркшоп по мениджмънт на изкуствата с ръководител доктор Денис Рич – САЩв Американския културен център и Посолството на САЩ; Театрално ателие "Acting Shakespeare In The Globe" в Британския съвет и Гьоте институт; специализация по Театрална режисура в Националната театрална академия "Силвио Д'Амико" – Рим; Международно ателие за театрални режисьори в Deutsches Theater и Berliner Ensemble в Берлин.

От 1985 г. досега е режисьор на многобройни музикални и театрални спектакли на сцените на НТ „Иван Вазов, „Театър 199“, „Сълза и смях“, Младежки театър, Сатиричен театър, Театър „София“, също във Варна, Пловдив, Русе, Благоевград и др. Освен в България поставя и на чуждестранни сцени. Занимава се с мениджмънт на театралното производство в "ТееsriDunya" - Монреал, "Strange Fish Productions", "Geordie Theatre Productions" и "Centaur" - Монреал, Канада (1994-1996).

Преподавател е по актьорско майсторство и театрална режисура в НАТФИЗ и Театрален колеж „Любен Гройс (2000-2002), режисьор в БНР (2004-2013) и главен художествен ръководител на „Мюзикъл ООД“ (2006-2010); Съветник на министъра по музикално-сценичните изкуства (2010-2011); Артистичен директор в Академията за сценични изкуства за деца от 4 до 19 годинив LIPA – България (2011). От 2007 година и в момента е Артистичен директор и ръководител на програмите за "Английска драма" и "Мюзикъл" в Американския колеж в София.От август 2017 година е член на професионалната Асоциация на преподавателите по музикален театър в колежи и училища в САЩ Broadway Teaching Group.

Прочетете още:

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

Мюзикъл с Орлин Горанов открива деветото издание на “Опера в Летния театър”