„Любовен еликсир” или защо днес е трудно да кажеш „обичам те”
Модерен прочит на комичната опера от Нина Найденова на 31 юли
На 31 юли, в рамките на Опера в Летния театър предстои поредната премиера от варненското оперно лято 2015 – „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети. Четвъртата в историята на Варненската опера постановка на тази комична творба е модерен прочит на изтъкнатата оперна режисьорка Нина Найденова и главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.
Съвременната визия в сценографията и костюмите на Иван Савов и Яна Дворецка ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала, а в по-ново време. Това художествено решение допринася за едно различно настроение, което оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава. Диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореографията носи разпознаваемия почерк на Боряна Сечанова.
Кой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? Според режисьорската концепция на Нина Найденова: „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”: не могат да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „обичам те”!
Ако погледнем с усмивка и днес в нашето време, ще видим как, като че ли все по-трудно или почти не успяваме да произнесем, а още повече „романтично” да прошепнем тези простички думи „обичам те”. Днес любовта я изпращаме в SMS, запознаваме се с любимите си по интернет, а от телевизионния екран непрекъснато ни повтарят, че получаваме „парченца любов...”, „нежна топлина” и т.н.”
Действието на най-новия варненски „Любовен еликсир” ни пренася в Bellа Италия през 50-те години на миналия век. Времето като че ли е спряло и всичко е спокойно, заспало... Площад с кафене, свири малък оркестър, двама се харесват, трети се намесва, другите ги наблюдават... Познато и някак си скучно, но само до момента, в който се появява той - Дулкамара, понесъл със себе си цялото ново време – рекламата на чудотворния Любовен еликсир, който помага, лекува, разкрасява… Дулкамара и неговите момичета преобразяват градчето, времето, дори и хората. В заспалите отношения нахлува Рекламата и всичко започва да се продава – от еликсири и чорапогащници до чувства. Печелят всички – търговецът печели пари, клиентите печелят пациенти, а пациентите печелят самочувствие, любов, здраве, красота… и още в този дух.
Ако ви звучи познато, значи знаете, че лекарството „Любовен еликсир” е много подходящо за всички възрасти и няма странични ефекти. Първата доза може да вземете още на 31 юли, без рецепта, само срещу закупен билет от 10, 15, 20 или 30 лв. от касите на: Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден, тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg; Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803 и ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214
Любовното биле в премиерния спектакъл съвсем отговорно ще забъркат за вас солистите Марк Фаулър, Яница Нешева, Свилен Николов и Гео Чобанов.
В главната роля на Неморино ще гостува Марк Фаулър. Лиричният тенор е сред най-новите попълнения на Пловдивската опера. Той е австралиец, роден в Мелбърн, завършил оперно пеене във Виктория College of Arts, а след това и магистратура в НБУ в класа на Наталия Афеян. Два пъти е бил стипендиант на Райна Кабаиванска. Преди седем години той избира за своя втора родина България. Тук намира и любовта на живота си – оперната певица Благовеста Костадинова. Двамата се установяват трайно в града под тепетата. Пловдивската публика вече познава Марк от ролите му в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ и „Макбет“, в която певецът се изявява в ролята на бъдещия крал на Шотландия Малкълм. Неморино в „Любовен еликсир“ е първата му голяма роля.
В ролята на неговата любима Адина ще се представи сопраното Яница Нешева. Родена в Стара Загора, учи цигулка при Стефан Филчев и Стефка Караиванова, пее в детския градски хор при читалище "Родина" с ръководител Стефка Желязкова, завършва ЕГ "Максим Горки". През 1994 година кандидатства в ДМА "Панчо Владигеров" София със специалност оперно пеене, където е приета в класа на професор Мила Дюлгерова и актьорско майсторство в класа на професор Павел Герджиков. По време на следването си през 1996 става спечелва специалната награда на проф. Чавдар Хаджиев от конкурса "Г.Златев-Черкин", през 1997 става лауреат на Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" в Провадия. След дипломирането си като бакалавър през 2000 година, от октомври до днес е артист-солист на Държавна опера Стара Загора.
През 2000 дебютира с ролята на Джилда от оп. "Риголето" от Дж. Верди, следват още над 15 централни сопранови партии от опери на Доницети, Моцарт, Росини, Верди, Бизе, Калман.
В ролята на сержант Белкоре ще се представи солистът на Държавна опера Варна Свилен Николов. Именитият баритон завършва НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене, а през 2002 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства.
Лауреат е на VII Международен конкурс “Надежди, дарования, майстори” в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова.
От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Форд („Фалстаф), Белкоре (“Любовен еликсир”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Енрико (“Лучия ди Ламермур”), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми”), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини („Пепеляшка”), Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Великият жрец („Самсон и Далила”), Гунтер („Залезът на боговете” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) и много други.
Още в началото на кариерата си Свилен Николов получава завидно добри критики в чуждестранната преса. „Изпълнението на Свилен Николов беше демонстрация на прекрасните гласови възможности на солиста”, пише Сузане Хаасе-Мюлбауер за „General Anzeiger” – Бон, Германия. И още: „Папагено, представен от Свилен Николов, завладя бързо сърцата на публиката с красивия си глас и лекотата на артистичното си превъплъщение. Любовният модел, свързващ Папагено и Папагена в този съвременен спектакъл, би бил високо оценен и от самите автори на пиесата Моцарт и Шиканедер”, отбелязва Хайнрих Шраг за „Salzgitter Zeitung” - Германия.
Басът Гео Чобанов ще се вживее в ролята на съвременен рекламен агент, който с особено пристрастие презентира вълшебния еликсир на любовта. Роден през 1975 г. във Варна, Гео Чобанов завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.
Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в редица постановки, сред които „Граф Ори”, „Севилският бръснар”, „Любовен еликсир”, „Дон Жуан” и други, през 2014 г. пее, заедно с Карло Коломбара в концерта „Басисимо”, по повод 100 г. от рождението на Борис Христов, през 2015 г. успешно дебютира в ролята на Дон Паскуале в премиерната постановка на едноименната опера от Доницети и в ролята на Великия инквизитор в операта „Дон Карлос” от Верди. Певецът гастролира в германски оперни продукции, а напоследък печели аплодисментите на варненската публика и с камерния спектакъл „Любовни руски романи”.
Прочетете още:
Как „Любовен еликсир” действа на Марк Фаулър
Премиера на „Ромео и Жулиета” на 29 юли
Първи Международен балетен форум, в памет на Мая Плисецкая
Под патронажа на г-н Иван Портних, кмет на Община Варна
Опера в Летния театър – Варна 2015
В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна организира за първи път Международен балетен форум, в памет на великата балетна прима Мая Плисецкая. Международният балетен форум - Варна 2015 се явява естествено продължение на дългогодишните традиции в областта на балетното изкуство и провеждащия се на сцената на Летния театър във Варна Международен балетен конкурс с над 50-годишна история. Зад идеята стои главният балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. В Първия международен балетен форум във Варна ще вземат участие балетните трупи на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и балетът на Държавна опера Варна. След операта-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе на 27 юли предстои премиерата «Ромео и Жулиета» по музика на Сергей Прокофиев на 29 юли. Премиерата е под егидата на кмета на Община Варна, г-н Иван Портних.
Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Балетът „Ромео и Жулиета” на свой ред става еталон за качеството на всяка балетна трупа и в този смисъл балетната постановка „Ромео и Жулиета” на Сибирския държавен балет свидетелства за артистичните върхове на трупата, една от най-добрите в Русия. Автор на либретото, хореографията и постановката е з. а. на Русия Сергей Бобров, художник - Дмитрий Чербаджи, сценичен грим - Ирина Тарфеева, консултант по сценичен бой – Юрий Щуко, з.а. на Русия. Участват водещите артист-солисти на Сибирския държавен балет и Балетната трупа при Държавна опера Варна.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:
- Жулиета Олеся Алдонина
- Ромео Кирил Литвиненко
- Тибалт Демид Зиков
- Меркуцио, Приятел на Ромео Даниил Костилев
- Синьор Капулети Александр Куимов
- Синьора Капулети Мария Литвиненко
- Сеньор Монтеки Алексей Бальва
- Приятели на Ромео, Комедианти- Денис Погорелий, Елена Погорелая, Полина Буличева, Надежда Панфилова
- Душата на Меркуцио - Маргарита Носик
Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.
(превод Валери Петров)
Съвременният прочит на Сергей Бобров следва сюжета в трагедията на Шекспир с експресивна хореография, в която няма ярко разделение на полюсни състояния, каквато е обичайната трактовка. „От балета «Ромео и Жулиета» публиката очаква да съпреживее класическата музика на Сергей Прокофиев, подплатена с шекспировски страсти. Когато поставях балета, исках преди всичко да разбера, да почувствам и да разкрия историята, която композиторът е заложил в своята музика. След това се опитах адекватно да пресъздам и обобщя добре познатата история с изразителен художествен език, близък до днешния ритъм на живот. Смисълът на съвременния балет не се състои в механичното пренасяне на действието в наши дни или в използването на «съвременни движения». Балет, основан върху Шекспирова трагедия, във всеки случай предполага нееднозначна оценка на персонажите, отказ от ясното разделение на черно и бяло, добро и лошо», изтъква Сергей Бобров.
История на създаването
В края на 1934 г. театърът за опера и балет «С. М. Киров» предлага на Сергей Прокофиев да напише музика за балет по трагедията на Шекспир «Ромео и Жулиета». През лятото на следващата година музиката е готова, но не е одобрена от театъра. Считат я за недостатъчно танцувална! Нещо повече – според първия вариант на Прокофиев, Ромео и Жулиета не умират в края. Композиторът обяснява своето решение с факта, че живите хора могат да танцуват а умиращите не могат. Докато се решават проблемите около постановката, Прокофиев извлича две симфонични сюити върху музиката, а по-късно – трета. Все пак композиторът прави компромис и се примирява със смъртния изход на финала. Премиерата на балета, поставен за пръв път от Леонид Лавровски, с Галина Уланова в ролята на Жулиета, се е състояла в Санкт Петербург на 11 януари 1940 година.
Международен балетен форум, в памет на Мая Плисецкая – Варна 2015
В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна организира за първи път Международен балетен форум, в памет на великата балетна прима Мая Плисецкая. Международният балетен форум - Варна 2015 се явява естествено продължение на дългогодишните традиции в областта на балетното изкуство и провеждащия се на сцената на Летния театър във Варна Международен балетен конкурс с над 50-годишна история. Зад идеята стои главният балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. В Първия международен балетен форум във Варна ще вземат участие балетните трупи на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и балетът на Държавна опера Варна. Те ще представят операта-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе на 27 юли и премиерата «Ромео и Жулиета» по музика на Сергей Прокофиев на 29 юли, под егидата на кмета на Община Варна, г-н Иван Портних. И двата спектакъла в Летния театър са с начален час 21 часа.
„Carmen Dance” за първи път в Летния театър
Откакто влезе в балетната история на Варна с бравурната си премиера през 2014 година, операта-балет „Carmen Dance” не спира да очарова публиката във Варна, получи награда ВАРНА, пожъна аплодисменти на гастролите в Банско и Търговище, а сега за първи път ще се играе и на открито в Летния театър. „Carmen Dance” е красив и емоционален спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна и з.а. на Русия Сергей Бобров, с асистенти Олеся Алдонина и Демид Зиков, в който освен балетни артисти, под палката на главния диригент Светослав Борисов, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, с режисьор на оперните сцени Кузман Попов. В героите от любовната драма ще се преобразят Вяра Железова в любимата си роля на Кармен, Валерий Георгиев ще бъде Дон Хозе, Деян Вачков – Ескамилио, Илина Михайлова - Микаела. В същите главни роли ще видим балетни артист-солисти на Сибирската държавна опера и балет в Красноярск: Кармен – Мария Литвиненко, Дон Хозе – Иван Карнаухов, Ескамилио - Игор Литвиненко, Микаела - Анна Федосова. Танцуват още: Бандитка - Надежда Влахова, Данкайро – Георгий Болсуновский, Цунига – Игор Осокин и др.
Премиера на „Ромео и Жулиета”
Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Балетът „Ромео и Жулиета” на свой ред става еталон за качеството на всяка балетна трупа и в този смисъл балетната постановка „Ромео и Жулиета” на Сибирския държавен балет свидетелства за артистичните върхове на трупата, една от най-добрите в Русия. Автор на либретото, хореографията и постановката е з. а. на Русия Сергей Бобров, художник - Дмитрий Чербаджи, сценичен грим - Ирина Тарфеева, консултант по сценичен бой – Юрий Щуко, з.а. на Русия. Участват водещите артист-солисти на Сибирския държавен балет и Балетната трупа при Държавна опера Варна.
Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.
(превод Валери Петров)
Съвременният прочит на Сергей Бобров следва сюжета в трагедията на Шекспир с експресивна хореография, в която няма ярко разделение на полюсни състояния, каквато е обичайната трактовка. „От балета «Ромео и Жулиета» публиката очаква да съпреживее класическата музика на Сергей Прокофиев, подплатена с шекспировски страсти. Когато поставях балета, исках преди всичко да разбера, да почувствам и да разкрия историята, която композиторът е заложил в своята музика. След това се опитах адекватно да пресъздам и обобщя добре познатата история с изразителен художествен език, близък до днешния ритъм на живот. Смисълът на съвременния балет не се състои в механичното пренасяне на действието в наши дни или в използването на «съвременни движения». Балет, основан върху Шекспирова трагедия, във всеки случай предполага нееднозначна оценка на персонажите, отказ от ясното разделение на черно и бяло, добро и лошо», изтъква Сергей Бобров.
История на създаването
В края на 1934 г. театърът за опера и балет «С. М. Киров» предлага на Сергей Прокофиев да напише музика за балет по трагедията на Шекспир «Ромео и Жулиета». През лятото на следващата година музиката е готова, но не е одобрена от театъра. Считат я за недостатъчно танцувална! Нещо повече – според първия вариант на Прокофиев, Ромео и Жулиета не умират в края. Композиторът обяснява своето решение с факта, че живите хора могат да танцуват а умиращите не могат. Докато се решават проблемите около постановката, Прокофиев извлича две симфонични сюити върху музиката, а по-късно – трета. Все пак композиторът прави компромис и се примирява със смъртния изход на финала. Премиерата на балета, поставен за пръв път от Леонид Лавровски, с Галина Уланова в ролята на Жулиета, се е състояла в Санкт Петербург на 11 януари 1940 година.
Варненска премиера на „Живот и песен” oт Петър Райчев – първия световноизвестен български тенор, основател на Варненската опера
23 юли, 18 часа, фоайе, първи балкон, Основна сцена
Екипът на Варненската опера кани почитателите на оперното изкуство на на една много специална премиера за културната институция. На 23 юли от 18.00 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена ще бъде представена автобиографичната книга "Живот и песен", написана от основателя на Варненската опера Петър Райчев (1887-1960). Това ще се случи в присъствието на Петър Райчев, носещ името на великия си дядо и на другия син на Петър Райчев, художника Камен Райчев. Тяхно дело е новото преработено издание на книгата, придружено от компактдиск с изпълнения на Петър Райчев. Модератор на събитието ще бъде пиарът на Държавна опера Варна Виолета Тончева.
Петър Райчев - първият от плеядата световни български оперни гласове
Петър Райчев, първият от плеядата световни български оперни гласове, извървява бляскав път от Варна до върховете на оперното изкуство и до най-престижните световни сцени, с над 80 тенорови партии в репертоара, познат като един от водещите тенори в Миланската "Ла Скала", заедно с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле, полиглот с 9 езика, поддържа приятелства с Тосканини, Шаляпин, Стефан Цвайг, Иля Репин и други големи личности на епохата. През 1947 г. поставя първата опера на варненска сцена „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, с диригент на хора и оркестъра неговия син Руслан Райчев, превърнал се по-късно, също като баща си, в едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. „Това събитие е радостно и светло за родната действителност, защото всеки наш ден започва с новини за катастрофи, убийства и политически скандали, а културата ни затъва ли затъва. Щастлив съм, че познавах лично тенора Петър Райчев, че имах щастието да общувам с него в ранната си младост и да получа незаменими житейски уроци", отбелязва по повод излизането на книгата проф. Павел Герджиков. Оперетната прима Донка Шишманова също споделя: „За мен уроците при Петър Райчев не бяха уроци по музика, а уроци по човечност, по морал, по култура на общуването. Това бяха щастливи мигове, които ще останат в сърцето ми завинаги". „Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българаските оперни гласове, но и на реалното приобщааване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство, достигнато с упорито усъвършенставане”, не скрива възхищението си проф д-р Румяна Каракостова.
Петър Райчев - художник, литератор, певец, режисьор, педагог
Като ученик в прогимназията Петър Райчев постъпва в катедралния хор във Варна, ръководен от Добри Христов. В София следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват като студенти, сътрудничат във в. "Барабан" с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Рисунката на корицата на книгата е студентски автопортрет на самия Петър Райчев. Като художник, карикатурист и поет той сътрудничи и във вестник "Българан". Приятел е с Елин Пелин и Александър Балабанов.
Завършва Московската консерватория със златен медал, вместо за пет - за три години, като ученик на италианския професор Умберто Мазети. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой театър, но той предпочита да се усъвършенства в Италия, за което получава дори стипендия от Болшой театър. В Неапол работи с Фернандо де Лучия, който го препоръчва в театъра "Сан Карло", където Райчев пее с огромен успех в "Бохеми" и "Риголето". Замества заболелия Алесандро Бончи при гастрол на италианска трупа в "Ковънт Гардън" в Лондон. Успехът му е толкова голям, че му предлагат ангажименти и в други спектакли.
Триумфът му отваря вратите на много оперни театри в Италия, пее със знаменити партньори като Тоти дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи.
От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев. Установява се трайно в Милано като един от водещите тенори в "Ла Скала", рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Притежава огромен репертоар от над 80 роли и стотици песни. Участва във филмите "Кармен" (1932), "Евгений Онегин" (1928)/, "Певецът от улицата". Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни. От 1919 г. често се изявява и като оперен режисьор. В България се завръща през 1936 г., на върха на звездната си кариера, за да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство. Професор е в Музикалната академия, основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947), по-късно подпомага създаването на Русенската и Пловдивската опера.
Още статии ...
- Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят
- „Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015
- „Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошев
- Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл
- Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна